ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Пламен Павлов: Боевете при Шипка са кулминацията на Руско-турската освободителна война и са пример за национално единство

Проф. Пламен Павлов: Боевете при Шипка са кулминацията на Руско-турската освободителна война и са пример за национално единство

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция "Фокус" по повод годишнината от Шипченската епопея.

21 Август 2021 | 09:00 | Агенция „Фокус“

Проф. Пламен Павлов: Македония трябва да се откаже антибългаризма и записването на българщината в официалните й документи може да бъде крачка напред

Проф. Пламен Павлов: Македония трябва да се откаже антибългаризма и записването на българщината в официалните й документи може да бъде крачка напред

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ за искането на македонските българи да бъдат включени в Конституцията на Република Северна Македония. Фокус: Проф. Павлов, последните седмици в Македония ври и кипи заради настояването на македонските българи да бъдат включени в Конституцията. Защо е важно това да се случи? Пламен Павлов: Важно е, защото граждани на Македония имат съхранено българско самосъзнание и смелостта да го заявят. Самата организация носи името на Иван Михайлов, което също е един доблестен акт, тъй като той е една от най-отричаната фигура от историята на ВМРО. Това са волеизлияния на хора с българско самосъзнание в самата Македония. Тук тези увъртания, че трябвало България да поиска нещо подобно, са абсолютно безпочвени. То е казано много ясно в самото писмо. На ход е северномакедонската държава, за да вземе отношение по тази тема, а не да я замита под килима, както прави в продължение на много години. Този въпрос има принципно значение с оглед на предстоящото преброяване на населението в Република Северна Македония. В самото писмо ясно е казано, че 110 хил. души имат гражданство. Те даже са повече, тъй като по други източници, да речем на евродепутата Андрей Ковачев и други хора, тази бройка е с по-стара дата. Днес може би някъде около или над 140 хил. души имат български паспорти. Нечестно е да се казва, че те вземали такива паспорти за икономически облаги и да могат да пътуват свободно. Виждаме, че напливът за получаване на българско гражданство не престава дори във времената на пандемия, независимо от по-скромните размери и по-трудните условия за пътуване. Така че определено десетки хиляди граждани на Република Северна Македония искат да имат българско гражданство, което е един акт на изява на българско самосъзнание. Това искам пак да подчертая, че така или иначе, когато в македонската Конституция се изброяват различни народи просто е нелепо да не присъстват българи. Нека слушателите на Радио "Фокус" и читателите на Агенция "Фокус" да забележат, че преброяването е било 2002 г., т.е. преди 20 години и там има едно абсурдно число - около 1500 българи. Това е просто смехотворно. Нека да поясним на хората, които ще се запознят с тази информация, че там е признато подобно самосъзнание само на хора, които са от Босилеградския край и от Западните покрайнини на Република Сърбия, които по икономически причини са потърсили препитания в Скопие. Ако човек има контакти с босилеградчаните в Македония, ще разбере, че те са няколко пъти повече. Това число е абсолютно неточно. Имал съм лично контакти с подобни хора. Има абсурдни случаи като на семейство от българин и бълкарка от Босилеград са намерили работа в Скопие, синът им, който е роден в Босилеград, е записан като българин, а дъщеря им, която е родена в Скопие, е записана като македонка. Отговорът на властите е бил, че който, където е роден, е такъв. Това звучи смешно. Виждаме, че днес в някаква подобна траектория се разсъждава от официални македонски представители, включително от президента, премиера и други отговорни фактори. Имаше много грозни ехидни подмятания към България, които от наша страна не получиха някакъв особен отговор, че ще запишат българи. В случая най-коректен беше Буяр Османи, който каза, че трябва да присъстват българи, независимо дали го прави от дипломатическа куртоазия. Имаше отрицателни становища от самата Република Северна Македония на официални лица, след което се каза, че ще бъдат записани българи заедно с австрийци, египтяни и какви ли не други. Т.е. ние сме в графата "и други". В писмото на клуб "Иван Михайлов" много добре е казано, че всъщност става дума за мнозинството от хората в Македония. Искам да бъда разбран от широката публика, че става дума за мнозинство, а не за малцинство. Този текст в Македонската Конституция, който рано или късно ще бъде променен, не може да сложи името българи някъде на последно място и между екзотини истории като австрийци; толбеши, които всъщност са българи мюсюлмани; египтяни, които са една ромска общност, която се самонарича по този начин. Тук има един опит отново за подигравка към България, който е нодопустим и то в хода на уверенията колко много уважават България офиицалните власти на Северна Македония. Не е моя работа, не е наша работа да променяме Конституцията на Република Северна Македония, но там българите не могат да бъдат в графа "и други". От гледна точка на науката, на хилядолетната практика, македонци и българи е едно и също. Македонци означава името на гражданите на държвата, а всеки от тях има своята националност съответно - българин, албанец, турчин, ром, сърбин и т.н. Мисля, че самите македонски отговорни фактори с това подигравателно отношение към темата и с всички тези взаимнопротиворечащи се изявления сами влизат в един капан. С една арогатност, останала от Титово време, се отнасят към този въпрос, а той е много важен. Хората там са достойни. Никой не заслужава подобно отношение. Тези нюанси, които може би българската публика не винаги оценява и разбира, са много важни и мисля, че е неободимо някакво извинение. Ако приемем, че 110 хил. души се декларират като българи и имат документ, че са българи, те трябва да бъдат на второ място след македонци. Макар че българи и македонци е едно и също. За мен като историк най-коректно е да се каже македонски българин и т.н. в изброяването. Не искам да правя мечешка услуга на хората там и в крайна сметка това си е суверенно право на самата македонска държава. В крайна сметка самото поставяне на въпроса е твърде важно. Другото нещо, което е още по-важно да се даде възможност, да се дадат правни гаранции, че това преброяване ще бъде напълно свободно и без санкции за тези, които се запишат българи. Ние имаме примери и в други държави, където българската общност е по-голяма, а се записват по-малко хора, тъй като хората се опасяват от едно или друго или не разбират същността на проблема. Въпросът си е сериозен и с пълно основание тази част от нашите сънародници, които пазят българското си самосъзнание и го отстояват поставят въпроса пред властта. В България като изключим един тесен кръг от специалисти да речем от рода на проф. Елдъров, доц. Гребенаров, доц. Тюлеков, доц. Германов и хората от Македонския научен институт и пряко занимаващите се с темата българи от Македония, много малко се знае каква е реалната ситуация в Народна Република Македония веднага след нейното учредяване. Там има много пробългарски настроения. Ние към самия македонизъм трябва да подхождаме от гледна точка на историческата конкретика. Македонизмът по дефиниция е антибългаризъм, но той може да бъде и прикрит българизъм. Така е бил схващан от Тито, от Светлозар Вукманович Темпо и от най-големите врагове на българщината в бившата Вардарска бановина, наречена по милостта на Тито и неговите хора и с благословията на Сталин и Съветския съюз Народна Република Македония като част от Югославия. Когато самият Тито в крайна сметка благоволява да има македонски език, има реакция от страна на официални кръгове в самия Белград, че не трябва да има македонски език, т.е. да върви процеса на сърбизацията. Освен това нека не забравяме голямата личност на Методи Андонов - Ченто. Той е култова фигура в едноутробната ни Република Северна Македония. Това е човек, който е първият държавен глава на Македония. Днес той влиза като първия македонски президент, предесдател на Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония. Днес много се злоупотребява и със самия АСНОМ. Той е копие на пропагандата, но ако погледнем реалната ситуация каква е, тя много добре е описана от Коста Църнушанов в дипломатически документи. Сигурен съм, че ще излязат още такива документи. Вижда се, че нещата не са толкова прости и че има съдебни процеси срещу македонски комунисти, които са подозирани в пробългаризъм, че на Павел Шатев - тази одиозна фигура от историята, е наричан от самия Тито българско куче. Днес ние самите сме длъжни да проумеем по-добре историята на днешната Република Северна Македония от 1944 г. насам, а още повече трябва да я разберат хората в Република Северна Македония, където се мистифицира, изопачава, манипулира по най-безобразен начин. Ако се върнем към личността на Методи Андонов - Ченто, той повярвал в новите времена, с победата над Хитлер, кани за консултации хората, които са апелирали за навлизане на Българската армия по време на Втората световна война. Това е възприето от Белград по изключително негативен и агресивен начин. Самият Ченто е дискридитиран, пратен е в затвора и името му става едва ли не като табу. Реабилитарн е едва през 1992 г. Ако се погледне самия македонизъм, в някои ситуации е бил на практика една форма на българско самосъзнание. На много хора може би ще им прозвучи еретично или като мое самоцелно търсене на сензация, но е точно така. Много хора от първия състав на Народното събрание на Македония много настояват на този член от Югославската Конституция, според който всяка република има право на самоопределение и в един момент може да се отдели от Югославия. Това, което Тито и неговата клика възприемат като страшно посегателство. Има достатъчно свидетелства, че те подозират, че ще се отдели и ще се присъедини към България. Особено когато са скъсани отношенията между Тито и Сталин, вече се вкарва и тази мантра, че това е опит на Сталин чрез България да заграби Македония. Тези неща у нас почти не се знаят, а в Република Северна Македония още по-малко. Нито ги има в учебниците или са напълно изопачени. Нека бъдат честни пред собствения си народ и македонските управници, и тамошните колеги историции или с претенции да бъдат историци - и да казват цялата истина. Истината съвсем не е тази пропаганда, която те водят в момента. Авторите на писмото на център "Иван Михайлов" са прави, че там се говори за македонския ГУЛАГ. Това е не само Кървавата коледа, когато са избити страшно много хора, а систематична политика на тормоз, на пращане в затворите. Нека да припомним само съдбата на Ченто, но и на покойния Панде Ефтимов, личен приятел на Красимир Узунов и мой, доайенът на македонските българи, който ни напусна преди няколко години. Прави са авторите на писмото, че трябва да се отворят архивите, да се види какви са били репресиите. Приветствам писмото на културен център "Иван Михайлов" и го възприемам като акт на гражданска доблест и смелост. Мисля, че то трябва да получи много голяма подкрепа от България. Не на партийно-политическа, а на принципна основа. Такова трябва да бъде отношението към хората, които имат българско самосъзнание в Македония. Трябва македонската страна да даде пълни гаранции, че те няма да бъдат преследвани и че в крайна сметка ще се създаде някакъв демократичен климат в Македония. По отношение на много въпроси ,такава демократична атмосфера на практика отсъства. Тя е само декларирана. Още веднъж казвам, че България не трябва да поиска включване на македонските българи в Конституцията. Защо да иска България? Искат го самите граждани. Те са граждани на Македония, те са нейни данъкоплатци, т.е. те имат абсолютно същите права, каквито имат всички останали. Когато се правят различни реверанси към Сърбия и се говори за въвеждане на сръбски език, къде остава българският? Сръбското малцинство в Македония, доколкото изобщо го има, защото там става дума за много сърбомански селища, то е много по-малко от тези хора - над 100 хил. души, които съвсем де юре са българи. Фокус: Споменахте за писмото на Културен център „Иван Михайлов“ – Битоля до Стево Пендаровски, в което македонските българи пишат, че искат своето място в Конституцията и подчертават, че ще го получат. Можем ли да говорим за пробуждане на македонските българи? Пламен Павлов: Мисля, че в Република Северна Македония винаги е имало будни хора. Сега друг е въпросът, че те никога не са имали нито възможност да изявяват своите виждания, нито право на някаква просветна, културна и каквото и да било дайност. Винаги българското име е било табу, винаги е било асоциирано с фашисти, татари и какви ли не грозни обвинения, които много често са и ксенофобски към много други народи. Няма нищо лошо в това човек да е татарин, турчин и какъвто и да е. Това е един лош език, който продължава да се вихри и циркулира в обществото. Това е изключително неевропейско и просто глупаво. През цялото време имам предвид това писмо на организацията "Иван Михайлов". Апелирам към македонските отговорни фактори да се вслушат в това писмо. Другият лакмус за нас е доколко това писмо ще намери място в македонските медии. Това е позиция на хора, които имат право да я изявят не само в интернет. Фокус: Покрай парламентарните избори у нас кандидатите за властта оставят ли на заден план въпроса с преброяването в Република Северна Македония? Пламен Павлов: Въпросът за преброяването си е въпрос на самата Република Северна Македония. България не би трябвало да взема отношение, макар че нашите национални интереси изискват да следим този въпрос и да браним хората с българско самосъзнание, независимо от това в България кой от коя партия е и какви конкретни политически цели има. Мисля, че в едно сравнение между атмосферата в България при всичките дефекти на нашия съвременен живот и в Македония, показва, че България е отишла доста напред. Това се вижда и от самот описмо. България може да бъде много добър пример за Македония, не в момента томашната пропаганда да продължава да представя България в някаква карикатурна светлина. Активизирането на контактите между хората от двете страни, ще покаже кой е прав. И студентите в България, и всички, които по някакъв начин имат връзка с България, много добре знаят каква е истината. Знаят го и самите политици в Македония, но верни на своя нрав, продължават да смятат антибългаризма за едва ли не най-важното нещо. Македония трябва да се откаже от този антибългаризъм и записването на българското, на българщината в официалните документи на тази държава, може да бъде една крачка напред. Деница КИТАНОВА

12 Март 2021 | 18:00 | Агенция „Фокус“