ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Антоанета Христова: Ако след 11 юли няма правителство, това може да произведе революция и искане за смяна на парламентарната република

Проф. Антоанета Христова: Ако след 11 юли няма правителство, това може да произведе революция и искане за смяна на парламентарната република

Проф. Антоанета Христова, политически психолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.

28 Май 2021 | 12:04 | Радио "Фокус"

Проф. Антоанета Христова: Изборите са отложена фронтова линия и е много голяма вероятността тя да продължи след тях

Проф. Антоанета Христова: Изборите са отложена фронтова линия и е много голяма вероятността тя да продължи след тях

Проф. Антоанета Христова, политически психолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: 31% срещу 22% на ГЕРБ срещу БСП – така биха изглеждали резултатите на предстоящите избори според редовното проучване на европейското издание на базираната в САЩ едноименна мрежа „Политико“. Според изследването в бъдещия парламент ще влязат 6 партии, трети засега са ДПС с 12%, а четвърти „Обединени патриоти“ с 10%. Следват ги „Има такъв народ“ със 7% и „Демократична България“ с 6%. Защо с приближаването на датата на изборите социологическата картина на общественото мнение изглежда диаметрално противоположна на тази от горещите летни месеци на протестите? Поканих за анализ политическия психолог проф. Антоанета Христова. Кое обръща тенденцията в нагласите? Антоанета Христова: Аз трудно бих могла да коментирам в момента социология, защото забележете разликата между различните социологически агенции. От една страна имаме наши, родни социологически агенции, които дават съвсем различни данни, почти изравнени с превес на ГЕРБ малко над БСП, трета политическа сила е Слави Трифонов и така подреждаме всички останали надолу. Имаме друга социологическа агенция, която дава съвсем различни съотношения, които са по-близки до „Политико“ и накрая „Политико“, чиито резултати в момента възпроизвеждат в много голяма степен структурата на настоящия парламент, с изключение на това, че вместо примерно „Воля“, която е в момента от малките политически партии, позиционира вътре Слави Трифонов и „Демократична България“ евентуално, влизащи в парламента. Сега, ако трябва да кажа още малко върху темата социология, в никакъв случай не бих си правила изводи от резултатите към днешна дата, защото предстои много интензивна кампания, която обаче ще бъде много странна, много различна поради използването и налагането заради КОВИД кризата на канали, които не са съвсем типични до този момент за българската култура на правене на предизборни кампании. Очевидно е, че ще се заложи много повече и би трябвало да се заложи в името на безопасността на различни платформи, социални мрежи, канали, каквито са телевизиите, ще влязат в участие радиата, изобщо електронните медии. Т.е. всичко това, чрез което дистанционно могат да достигнат до избирателя. Това обаче ще изключи в някаква степен възрастните, които не използват толкова много интернет платформи и те ще разчитат вероятно единствено и само на електронните медии. Затова тази кампания ще бъде различна. Няма да бъде това – пътуващи коли, пътуващи представители на партиите в съответните региони. Вероятно ще има пътуване, но то ще бъде много по-ограничено, много по-семпло, с много по-тесен контакт, само организационно. И между другото този вид кампания предполага в много голяма степен запазване на статуквото, което е в момента в парламента. Водещ: Може би такава е била и логиката, проф. Христова, на колегите от „Политико“? Антоанета Христова: Може би да. Да кажа още едно изречение: въпреки че вече напипвам профила на хората, които биха гласували за Слави Трифонов, все ми се струва, че там имаме преувеличен процент. Вие знаете тази моя теза. Защото реално той не съществува в политическото ни битие в момента. И някак си таргетът на хората, които ще гласуват вероятно за него, включва такива, които абсолютно никой не харесват и на практика гласуването ще бъде по някакъв начин на инат, по някакъв начин наказателно за политическата система. Виждате ли, за никой от вас няма да гласуваме, казват те. Ще гласуваме за Слави Трифонов, точно защото е абсурдно да гласуваме за него, точно поради причината, че той не се вмества в никаква политическа теза и не заема никаква политическа теза. Наказателен вот. Такъв наказателен вот, който може да бъде срещу другите и срещу самия себе си, и ми се струва, че малко хора ще го практикуват, ще има, но ще го практикуват малко. Затова тези 7% все още доста сериозно се съмнявам за тях. Въобще съотношенията не можем да ги приемем даже за ориентировъчни. Много ми се ще да видя български изследвания също, за съжаление обаче всички те в момента, като че ли имат различни идеи. Водещ: Проф. Христова, ако кампанията се води в социалните мрежи и медиите, какво би могло да обърне тенденцията в нагласите? Тенденцията, каквато рисува „Политико“ и каквато изглежда твърде логична на този етап? Антоанета Христова: Основната нишка, която ще бъде наблюдавана в кампанията, колкото и да искаме да бъде друга, е КОВИД. Как се справя правителството с кризата? И то икономическата криза е едно на ръка. Ние говорим в момента за здравната криза. Много голяма тема ще бъде темата за ваксините. От голямо значение ще бъде как се организира ваксинацията и как ще се отговори на страховете на българите. Т.е. в момента имаме генерално недоверие към всички и на фона на недоверието могат да изпъкнат не онези политически сили, към които има доверие. Защото просто няма такива. А могат да изпъкнат тези, които създадат усещането, че могат все пак, макар и минимално, да имат устойчивост в справянето с различните видове кризи, пред които в момента България е изправена. Целият свят е изправен пред тези кризи, но ние си говорим тук от локална гледна точка. За момента, аз свързвам с резултатите на „Политико“, по един естествен начин управляващата партия води в това отношение. И затова е напълно здраво смислено логично тя, ако се справи, ако, казвам, се справи със здравната криза и създаде усещане за спокойствие, за липса на агресивно отговаряне на нападенията, на които е подложена, да пълучи даваните й от „Политико” проценти. Защото тя е подложена от началото на годината, и без това вече си го знаем, но говорим за протестните прояви, на една изключително силна агресия от много лица, от много политически партии извън парламента и от много лидери, от медии, и тази атака в много голяма степен срина това, на което очакваше да се радва ГЕРБ. Тя отделно си има много сериозни проблеми, с които трябва да се справя, болежки в развитието на партията, и със свързани с Цветан Цветанов вътрешни кризи, но въпреки всичко това реално тя показва, че до този момент успява да изплува от бурното море. И това е добър знак до днешна дата за управляващите. Така също искам да подчертая, защо си обяснявам резултатите на „Политико“. Водещ: Проф. Христова, а няма ли именно заради начина на справяне на ГЕРБ и с предвидимостта, която показват, да станат обект на още по-силна атака от страна на всички възможни опозиции, защото и това го наблюдаваме вече? Там започват да се целят лидерите им: справянето с КОВИД и ваксините. Антоанета Христова: Точно така. Реално погледнато те не са оставени на мира нито един ден в това отношение. Водещ: Това може би е добре за тях самите. Не е ли? Антоанета Христова: Много е добре. Смятам, че така могат да бъдат държани във форма. Това е добър знак особено в криза. Има обаче мяра. Има моменти, в които мярата беше прекрачена. Това е от моя гледна точка, от една страна. От друга страна, ако погледна от тяхната камбанария, аз бих казала, че още по-категорично бих налагала и смятам, че се пропуска по-авторитарно налагане на мерките. Но в търсенето на определени баланси между икономика и обществено мнение, и здравна криза от трета страна, явно ГЕРБ се опитва в този баланс да намери по-широка рефлексия на успокояване на общественото мнение. Но, хайде, криза, от моя гледна точка при криза трябва да си по-авторитарен, така да го нарека, в кавички авторитарен. Това е, какво правят те? Те, че ще бъдат подложени на много силна и сериозна атака, ще бъдат. И че фактически цялата кампания вероятно ще бъде на техния гръб. Т.е. атаки на гърба на управляващите. Въпросът е, когато правиш атака на гърба на управляващите, какво предлагаш и дали това, което предлагаш, става, и дали ти, който го предлагаш предизвикваш доверие в избирателя. Това е големият въпрос за всички, които искат да се качат на грешките на ГЕРБ. Не че няма грешки, има на какво да се качат. И шансът на ГЕРБ е, че в момента тези, които искат да се качат на техните грешки, като кампания не им стига, хайде да кажем може би в момента творчеството от една страна, за да могат да формулират професионализма, да формулират адекватни убедителни политики, а звучи само нападението. От друга страна може би имаме проблем наистина с харизматичното лидерство, защото такова няма. Водещ: Защо датата на изборите предизвиква голямо вълнение? Опозицията настояваше за предсрочни, сега предложената от президента дата 28 март не я удовлетворява, вече претендира за следваща, дори я търси в края на конституционния срок от 29 май – защо? Антоанета Христова: Последната тема, която би трябвало да бъде обсъждана преди процесът за достигане до тази дата, до датата, е фактическата дата. Какво имам предвид? Когато се взима решение в криза, това решение трябва да бъде изключително професионално и експертно обосновано. Ако трябва да взема аз решение за това кога едни избори трябва да се проведат, първото нещо ще бъде да разговарям с партиите парламентарни и извън парламентарни, затова защото основната цел на един президент, в случая на функцията му е да създаде максимално добри условия за провеждане на качествени избори, на честни избори. А честните избори в България се определят от това да гласуват максимален брой хора, нали това е критерият? Всички останали технологии са технологии, срещу които има обструкции. Докато, ако се гласува много, ако имаме масово участие, тогава се минимизира ефектът от евентуални манипулации по време на избори. И така, ако аз искам това да го направя, първо ще попитам за удобната дата, да се постигне консенсус за тази дата, на която на всички да им е удобно. Второто нещо, със сигурност ще направя много сериозни консултации със здравните власти, за да може да ми препоръчат период, евентуално предварителна превенция, за да влезем в избори, превантивен период, в който трябва да се организират определени мерки, за да влезем в избори по-спокойни и това да бъде синхронизирано с хората, които контролират тези процеси, говоря от гледна точка на КОВИД-разпространение, на дистанция, както казват трите Д-та, как да се реализират и как да гарантираме, че повече ще бъде моментът, в който може би ще имаме най-малко болни за дадения легитимен период, в който могат да се проведат изборите. На трето място, задължително ще разговарям с ЦИК, за да мога да съм сигурен, че машините ще бъдат в действие, лицензирани, ще бъдат закупени. Ако съм добронамерен да направя истински избори, ще направя тези неща, първо, второ, трето. И накрая обосновано ще обявя датата на изборите в рамките на легитимния период. Така че за мен да обсъждам просто една дата е дата. Тази дата обаче нищо не значи. Датата има значение, когато имаме обосновка на базата на тези три фактора, които отбелязах, които аргументират взимането на решение. Затова всичко беше абсолютно обърнато с краката нагоре. Аз не мога да коментирам дали е ранна или дали не е ранна. Аз мога да коментирам как се взима решение, свързано с избори в такъв кризисен момент, в който е кризисен и от гледна точка на социални отношения, политически отношения, от гледна точка на здравни проблеми и от гледна точка на икономика. Това е мнението ми. Водещ: Какво поведение наблюдаваме в основните политически играчи? И управляващи, и опозиция, парламентарна, извънпарламентарна изглеждат гроги? Какво ги измори? Антоанета Христова: Изглеждат наистина гроги, уморени. Да ви кажа, аз ги разбирам. Аз разбирам умората, защото такова нападение и такава ограмна енергия имаше – нека да сложим ръка на сърцето и да признаем, че имаше организация да падне правителството септември месец. Беше направено всичко възможно, за да падне. Водещ: Кое счупи тази организация? Антоанета Христова: Лошата организация. Лошата организация счупи нещата. Първо, липсата на преценка за обществените нагласи. Второ, липсата на лидери. Трето, липсата на политики. Четвърто, бяха организационните фактори, които бяха многопластови и доста съмнителни. Пето, конспиративната, не само конспиративна, логика, че имаме различни интереси, които се пресичат през призмата на свалянето на правителството. И всичко това можеше да промени доста сериозно посоката на развитие на България. Това нещо се пречупи. И затова умората е много силна, тъй като имаше много висока мотивация за успех на хората, които бяха на улицата. Смятаха, че нещата се случват, ето на – победата е пред тях, но не излезе точно така. Съвсем не искам да кажа, че нещата са успокоени, в никакъв случай за управляващите. Изборите са отложена фронтова линия и е много голяма вероятността тя да продължи след тях, тъй като смятам, че тези хора, които бяха най-силно мотивирани от гледна точка на интереси да свалят правителството, няма да се предадат така лесно и на практика, даже и ГЕРБ да спечели, ще има доста сериозни опити за обявяване на изборите за нечестно проведени. Ще се търси, ще се организира какво ли не. Ако пък ГЕРБ загубят, вероятно няма да има такава мъка. Няма да има такава битка за честност на изборите. Но аз лично предупреждавам, че тези избори не могат и не бива да се оставят в ръцете на български контрол и за мен е изключително важно да има наблюдатели, външни наблюдатели. Защото те трябва да гарантират самокритичността на процеса в България. Водещ: На фона на слабите финални акорди от политически наситената година се откроява ДПС, от където очевидно са избрали предпочитаното за тяхно послание време по традиция в слабо събитийния декември. Сега и преместиха своята отчетно-изборна конференция, която очаквахме от април насам. И вече чухме наставленията за политическо поведение на почетния председател, пълнежът от критики на преизбрания председател и зададената рамка от турския президент, който пък безпрецедентно за първи път поздрави на отчетното й събрание политическа партия у нас. Как изглежда ДПС между Доган и Ердоган? Антоанета Христова: Вие казвате, че това е било за първи път, тъй като аз по принцип не наблюдавам ДПС… Водещ: За първи път турски президент поздравява българска партия на политическо събитие, това е безпрецедентно. Какви знаци дава? Антоанета Христова: Първият знак е какво значи това чисто психологически. Това означава, че в момента няма да има друг вариант, т.е. разклонения на ДПС и че ДПС е подкрепян от Ердоган и от управляващите тук. На второ място това, което ни се струва, е, че различните послания за Бойко Борисов на практика са различни цели. От една страна ДПС винаги критикува всички, за да може да държат в рефлекс и едните от едната страна, и тези от другата страна – вижте, че те поискаха оставките и на министър-председателя, и на президента. Защо? Защото по този начин чрез своята критичност поставят червена лампа и тази червена лампа дава сигнали, че трябва да се съобразяват с тях, защото името на ДПС винаги е свързано на практика с успешните сваляния на правителства в България. Т.е. винаги това е локално послание тяхното критично говорене към другите, насочващо внимание към тях, но те знаят кога да подкрепят едните и другите изцяло в зависимост от интереса на ДПС. А иначе, посланието на Ердоган, смятам че е било, доколкото ми направи впечатление съвсем общо като послание, на практика препотвърждава добрите отношения между него и Борисов. Водещ: Не можем ли да го разчетем и така: момчета, внимавайте, аз съм с Борисов, ако вие се отклоните, значи не съм с вас? Антоанета Христова: Струва ми се, че няма толкова строги послания. Мисля си по-просто, че и ДПС, и Ердоган подават двойни сигнали, които продължават да държат в напрежение всички. Но все пак, посланието на Ердоган е по-тежко, от което следва, че това е знак към ДПС да не клатят кораба. Цоня Събчева

15 Декември 2020 | 09:15 | Радио „Фокус“