ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Кънчо Стойчев, социолог: Ако се стигне до предсрочни парламентарни избори, те ще бъдат около 15 юли

Кънчо Стойчев, социолог: Ако се стигне до предсрочни парламентарни избори, те ще бъдат около 15 юли

Социологът Кънчо Стойчев в интервю за Агенция „Фокус“.

26 Април 2021 | 18:00 | Агенция „Фокус“

Социологът Юлий Павлов: ГЕРБ ще спечели предсрочните парламентарни избори, а БСП и ДПС ще бъдат в опозиция

Социологът Юлий Павлов: ГЕРБ ще спечели предсрочните парламентарни избори, а БСП и ДПС ще бъдат в опозиция

Социологът Юлий Павлов в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ Водещ: Г-н Павлов, как разчитате динамичната политическа обстановка у нес след евроизборите? Всички говорят за предсрочни избори, дори се коментира дата, а оставка няма. След Консултативния съвет за национална сигурност при президента партиите заявиха, че са направили първа стъпка към постигане на консенсус за излизане от политическата криза. Случващото се в парламента обаче показа, че все още няма диалог. Юлий Павлов: Те са няколко момента в тази картина. Първо, предсрочните избори се неизбежни, след като двете партии, които участваха в управляващата коалиция развалиха калимерата и стана ясно, че това правителство повече няма да може да управлява. Така че споразумението, което е постигнато за избори между 28 септември и 12 октомври – това са три възможни дати в доста тесен прозорец, предполагам, че ще си остане в сила. Именно поради тази причина няма и оставка, тъй като както се очаква повечето политически сили да върнат мандата, тази оставка във времето би трябвало да бъде някъде в началото или в кредата на юли месец. Тъй като за да бъдат изборите, например, на 28 септември, указът на президента, с който той ги насрочва, може да бъде издаден най-рано на 29 юли – по-рано от това не може да бъде издаден. Трябва, все пак, оставката на правителството да бъде съобразена с това, че мандатите ще бъдат връщани и така сравнително бързо ще се извърти т.нар. „парламентарна рулетка“. Така че дотук нещата вървят по план. Що се отнася до разбирателството по останалите въпроси, аз още след КСНС бях скептичен, че такова може да бъде достатъчно трайно, тъй като има много взаимно недоверие и неприязън между основните политически сили и по-специално между ГЕРБ и БСП и между техните лидери Борисов и Станишев. И се видя, че сравнително дребни фактори са достатъчни да взривят крехкото съгласие. Водещ: Имате ли наблюдение за настроенията сред обществото за поведението на политиците? Да не се окаже, че след последните политически събития, на предсрочните избори хората да не отидат да гласуват, ако дотогава гласуването все още не е задължително? Юлий Павлов: То няма как да е задължително. Първо виждаме, че няма такова силно желание между парламентаристите. Това беше само една идея на Станишев, която не срещна достатъчно подкрепа и в собствената му партия. Освен това, аз съм между хората, които смятат, че това конституционно право не може да бъде превърнато така, с лека ръка в задължение. А за да се промени Конституцията е нужен много по-голям консенсус. Така че задължително гласуване няма да имаме. Но, на парламентарни избори в България в последните години винаги участват около 60% от реално живущите в страната избиратели. Това съвсем не е нисък процент, ако сравним с държавите в Западна Европа. И смятам, че на предсрочните избори участието пак ще бъда там някъде. Най-грубо казано между 3.5 и 4 милиона избиратели ще участват на тези избори. Водещ: Т.е. със сегашното си поведение политиците няма да отблъснат избирателите? Юлий Павлов: Не, те ги отблъскват, но накрая хората, когато става дума за парламентарни избори специално, хората отиват, и макар с отвращение, гласуват. Това, че политиците ги отблъскват, те ги наказват на други видове избори, като например, на европейски. Тогава вече интересът на хората е доста по-минимален и поради тази причина участието е и доста по-ниско. На парламентарни избори все още има достатъчно интерес. Водещ: Широко се коментира въпросът трябва ли да имат образователен ценз избирателите. Как мислите, ако бъде въведено такова изискване, колко ще се промени картината в парламента? Юлий Павлов: Такова изискване също не може да бъде въведено. Конституцията определя, че имаме всеобщо пряко, равно и тайно гласоподаване, всеобщо повтарям. Всички български граждани, навършили 18 години, независимо къде се намират, имат право да гласуват. В случая, освен това не става въпрос само за нашата Конституция, става въпрос и за демократични принципи, които са приети в Европейския съюз и които ние нямаме право да нарушаваме. Така че този член на конституцията не може да бъде променен, освен ако не искаме да получим някакви санкции от Европейския съюз. Това също така в такава мътна вода някои политици се опитват да ловят риба, пускайки всякакви безумни идеи. Още по-смешно ми беше, че едни и същи хора искат хем задължително гласуване, хем пък избирателен ценз, тоест да ограничим и да спрем някои хора от гласуването. Подобно шизофренно мислене наистина буди учудване. Водещ: Г- н Павлов, възможни ли са в настоящия момент прогнози какво ще се случи на предсрочните избори и какъв резултат ще се получи в Народното събрание като конфигурация? Юлий Павлов: В най-общи линии са възможни. Ясно е, че ГЕРБ ще спечели тези избори. С какъв резултат вече е трудно да се предвиди. Не е особено вероятно да имат абсолютно мнозинство, така че ще им се наложи да направят някаква коалиция. Дали коалиция с Реформаторския блок ще бъде достатъчна или ще трябва да търсят и трета партия, предстои да видим. Зависи от резултата на Реформаторския блок, но той несъмнено ще присъства в новия парламент, за разлика от досегашния. Също така може да се предполага, че БСП ще се опита да се възстанови частично от загубата, но няма да успее, разбира се, да измести ГЕРБ от първото място. Даже дистанцията между тях ще си остане сериозна. Никой не може да измести ДПС от третото място, но се очертава в следващия парламент БСП и ДПС да бъдат в опозиция. А кой още ще присъства в парламента? Вероятно „България без цензура“. И дотук. Петте партии, които изпратиха свои представители в Европейския парламент, са най-сигурните участници в националния парламент след предсрочните избори. Водещ: Казахте, че в следващия парламент БСП и ДПС ще бъдат в опозиция, тоест те ще са опозиция на ГЕРБ ? Юлий Павлов: Това е според мен най-вероятното. Иначе на теория съществува възможност, разбира се, за голяма коалиция ГЕРБ-БСП, но днешните събития показват, че такава вероятност трудно ще се реализира. А и в крайна сметка аз не съм сигурен дали тя би била добре приета от хората. Вероятно мнозина ще решат, че това е съюз не в името на България, а в името на далаверата. Друга възможност е ДПС да подкрепи правителство на ГЕРБ. Само че това също ще бъде посрещнато на нож от избирателите. И вероятно, ако това се случи, ще трябва да бъде в някаква по-неявна форма, да кажем от типа, в който „Атака“ подкрепяше сегашното правителство, без да участва в него. Но пък това не може да остане в тайна, така или иначе. Така че считам, че е по-вероятно ГЕРБ да търси подкрепата на Реформаторския блок. И ако се стигне до правителство на малцинството, вече има доста възможности за скрита парламентарна подкрепа. Водещ: Има ли начини България да избегне коалиционно управление, дори ако това налага промяна на правилата на изборите – да речем, спечелилата най-много проценти на изборите партия да получи мнозинство в парламента и сама да понесе отговорността да управлява? Каква е практиката в други страни и приложима ли е у нас? Юлий Павлов: Такава практика има в много малко страни. Това е въпрос, който би трябвало да бъде дискутиран не в края на един парламент, а който да бъде дискутиран в един парламент, който да си изкара мандата. И то даже, ако се приеме такъв бонус за партията спечелила изборите, това да важи през едни избори. Т.е. примерно следващият парламент го приема, но не за по-следващия, а за по - по-следващия. Това горе-долу би успокоило общественото мнение, че тази промяна се прави не заради конкретна партия, а се прави в името на някакво национално съгласие. В крайна сметка, освен в Гърция, имаше още една-две държави в Европа, в които има подобни бонуси, но това не е масовата практика. Масовата практика в Европа е партиите да имат толкова процента в Народното събрание, колкото са си изкарали на изборите. Водещ: Последен въпрос – ще се успокоява ли политическата обстановка в страната или напротив – ще става все по-напрегната? Юлий Павлов: С наближаването на изборите ще става все по-напрегната. Освен ако, което е малко вероятно, не им дойде акълът на политиците и да седнат наистина на масата за преговорите, да намалят напрежението и да потърсят съгласие поне по няколко принципни въпроса. Наистина много би било добре това да се случи, но за съжаление не съм оптимист. Маргарита КОЛЕВА

19 Юни 2014 | 12:31 | Радио „Фокус”, „Това е България“