ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Парламентарни избори 2021: Д-р Костадин Костадинов, ПП „Възраждане“: България е държава със славно минало, която може да има и славно бъдеще, но само ако повярваме в това

Парламентарни избори 2021: Д-р Костадин Костадинов, ПП „Възраждане“: България е държава със славно минало, която може да има и славно бъдеще, но само ако повярваме в това

Д-р Костадин Костадинов, лидер на „Възраждане“ и водач на листата на партията във Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна.

2 Април 2021 | 11:00 | Радио „Фокус“ – Варна

Парламентарни избори 2021: Николай Костадинов, Възраждане: Добивът на шистов газ в Добруджа никога не трябва  да се позволява и темата трябва да се прекрати веднъж завинаги

Парламентарни избори 2021: Николай Костадинов, Възраждане: Добивът на шистов газ в Добруджа никога не трябва да се позволява и темата трябва да се прекрати веднъж завинаги

Николай Костадинов е втори в листата на „Възраждане“ за 3 МИР – Варна. Той е общински съветник първи мандат от групата на Възраждане в Общински съвет – Варна. В интервю за Радио „Фокус“ – Варна Николай Костадинов споделя и възгледите си за развитие на бизнеса и туризма във Варна и региона. Фокус: Г-н Костадинов, енергетиката е една от най-коментираните теми в българското общество. Да започнем с това, какво е положението на енергийната ни система в момента? Николай Костадинов: Да започнем от там , че основният енергиен източник, който се използва в България е електроенергията. Електропреносната мрежа покрива почти цялата територия на страната, продължава да се развива и обновява, като част от ангажиментите на ЕРП-тата и почти няма места, които да не са електрифицирани.От друга страна все още не е развита газопреносната мрежа, като има цели региони, които не могат да се газифицират поради липса на мрежа. Природният газ, като алтернативен източник на енергия, заема около 14% от всички енергоизточници в България , но основно се използва в индустрията и промишлеността. Електроенергията се осигурява най-вече на производството от АЕЦ , чийто дял е около 35% и от ТЕЦ с дял от 40%. Това са така наречените базови мощности, които са гръбнака на българската енергетика. Електроенергията от ВЕЦ се използва за покриване на върховото потребление в така наречените пикови часови зони, а електроенергията от ВяЕЦ и ФЕЦ, първо има непостоянен характер и второ, делът ѝ в енергийния микс е относително малък - около 10-20% . Фокус: Усещането в българите е, че цената на електроенергията е прекалено висока . Смятате ли, че това е вярно? Николай Костадинов: Цените на електроенергията у нас са на сравнително ниски нива спрямо съседните региони и ЕС. Особено от значение е това, че в България все още съществуват държавно регулираните цени . Въпреки това в страната съществува усещането, че цените са високи - това е така, защото разходите за ток заемат значително висок дял в разходите на основна част от домакинствата у нас. Природният газ в България има само един обществен доставчик на природен газ - Булгаргаз. От неговата дейност зависи на какви цени страната ни ще получава природен газ и на какви цени ще се продава на газоразпределителните дружества и от там съответно на крайните потребители. Фокус: Как ще се отразят изискванията на ЕС във връзка с климатичните промени по отношение на цената на електроенергията в България? Николай Костадинов: Това наистина е много важен въпрос. Наистина, поради увеличаващите се изисквания на ЕС във връзка с климатичните промени и нуждата от намаляване на вредните емисии които се изхвърлят в атмосферата, е стартирал процес по промени , които неизменно ще рефлектират и върху нашата страна. В същото време не се прави почти нищо да се посрещнат бъдещите предизвикателства пред енергийната ни сигурност и независимост. Постоянно намаляващи квоти за емисиите и увеличаване на техните цени – по този начин се увеличава стойността на произведената ел.енергия от ТЕЦ-овете. Докато американските централи имат дългосрочни договори, които гарантират изкупуването на енергията им на високи цени , държавната ТЕЦ Марица 2 няма. В момента тя функционира благодарение на държавно субсидиране под формата на закупуването на квоти. В същото време имаме една недоразвита газопреносна система, недовършени и недоизградени газови връзки, както и цели региони, които са изолирани от възможността да се газифицират. Фокус: Какви са Вашите предложения? Николай Костадинов: Рано или късно ще трябва да се съобразим с решенията на Зелената сделка. И все пак, по отношение на ТЕЦ, краткосрочното решение е да се направи дерогация или отлагане на влизането на мерките относно ТЕЦ за поне 5 годишен срок. По този начин няма да се постави под риск енергийната ни система и ще могат да се приложат адекватни мерки за решение. В дългосрочен план ТЕЦ-овете да се експлоатират поне до 2050 година. Създаване на държавна компания за строителство, ремонт и поддръжка на инфраструктурни обекти (газопроводи, магистрали, язовири, електроцентрали и др.) Идеята произлиза от факта, че през следващите години ще има необходимост от изграждането на подобни обекти в национален план, така или иначе държавата ще трябва да плаща за това. Фокус: Какво обаче се случва с АЕЦ Козлодуй? Николай Костадинов: Относно АЕЦ Козлодуй, крайният срок за експлоатация на блоковете там е до 2047 година. За изграждането на нови мощности са необходими поне 10-15 години. Това означава, че е необходимо да се намери решение на задаващия се проблем до 2030-35 година, което не е толкова далеч. В случай, че няма да се строи АЕЦ Белене (по-долу ще обясня какво имам в предвид), най-бързото решение във времето е да се използват закупените вече реактори , за да се изградят съответно 7 и 8 блок на АЕЦ Козлодуй. Така ще имаме сигурен източник на базова електроенергия за период от около 60 до 70 години. По-дългосрочното решение е избор на по-нова технология и по-модерни съоръжение. Само да уточня, че лично според мен , използването на различна от руска технология в АЕЦ Козлодуй е пълна глупост. Относно АЕЦ Белене има няколко варианта: - Вариант 1 – рестартиране на проекта с използването на наличното оборудване и реактори. Тъй като всякакви разрешителни са изтекли, процедурата трябва да стартира от начало . Не съм много убеден какво ще е състоянието на реакторите след 10-15 години; - Вариант 2 – използване на реакторите в Козлодуй и рестартиране на проекта с внедряването на най-модерни ядрени технологии. Положителното от това е, че новата технология е възможно да е по-ефективна и да произвежда по-голямо количество електроенергия; - Вариант 3 – използването на реакторите в Козлодуй и промяната на проекта от АЕЦ в завод за производство на водород - това ще го разгледаме като отделна точка . И едно предложение, което е поглед в бъдещето - Завод за производство на водород в Белене. Поради спецификите на производството на водород, изискванията за площадката са сходни, като тези при ядрените централи - ето защо лесно може да се използва изградената такава за ядрената централа. Задава се и нуждата от замяната на употребата на изкопаеми горива с водород (Зелена сделка), но все още в световен мащаб производството е малко. Тепърва ще се увеличава потреблението на водород и ще се увеличава зависимостта на индустрията от него след 2030 година, заради Зелената сделка. Все още има малко такива заводи в Европа, а в региона и Източна Европа няма - по този начин можем отново да станем енергиен лидер в региона. По този начин ще се намали необходимостта от внос на водород за в бъдеще и съответно зависимостта ни от това. Тук искам да обърна внимание и на нещо много важно! Задължително трябва да се преустанови горенето на боклук в ТЕЦ-овете, като за целта трябва да се налагат тежки административни наказания за индустриите, които не го спазват. Фокус: Нека поговорим и за природния газ и най-вече употребата му като енергиен ресурс? Николай Костадинов: Както вече споменах по-горе, употребата на природен газ като енергиен ресурс все още не е достатъчно добре разпространена в България – едва 11% е делът на природния газ от всички използвани енергоизточници, от които 9-10% са за индустрията и малко повече от 1% се използват от битовите потребители. В същото време използването на природен газ е по-евтино от електричеството и по-екологично чисто от твърдите горива. В Европа използването му достига до 40% от енергийния микс. На първо място трябва да отбележим, че България не е от страните, които имат богати добиви на природен газ. Откритите към момента находища са малки и няма как да генерират големи приходи. В същото време вече много години се проучват евентуални находища в Черно море, като резултат от тяхното проучване все още няма. Странното е, че разрешенията за проучване постоянно се удължават, но до реални добиви не се е стигнало вече близо 10 години. Също така съседните ни страни Румъния и Турция откриха залежи в своите териториални води, което трудно би обяснило липсата на такива в нашите. От друга страна, заради Парижкото споразумение, големите нефтогазови компании заявиха значително свиване на средствата за проучвателни дейности и пренасочването им към инвестиции за алтернативни източници на енергия - пореден пример Бритиш Петролиум и техните намерения за строеж на нов завод за водород във Великобритания. Относно интереса за добив на шистов газ в Добруджа, според мен това никога не трябва да се позволява и трябва да се прекрати веднъж завинаги. По отношение на газопреносната мрежа в България, допреди няколко години тя обслужваше основно транзита през Украйна и Румъния към Турция, Гърция, Македония и Сърбия. В момента транзит в посока Турция и Гърция няма – от там е вноса, а изнасяме към Румъния, Македония и Сърбия. Все още не е достатъчно развита мрежата за вътрешно ползване. Има цели региони като Видин и Враца , които остават без възможност да се газифицират. Фокус: Нека поговорим и за газовите проекти и особено критиките спрямо Турски поток? Николай Костадинов: Ще започна първо с Южен поток, който беше заменен с Турски поток . Към момента реално няма голяма необходимост от него и вероятно никога няма да се построи. Но за да се осъществи изобщо, са необходими да се реализират други два проекта – IGB и Газов хъб Балкан. Едва след реализацията им и започването на функционирането на газоразпределителна борса на наша територия, може да се помисли за необходимостта от изграждането и на тази тръба. Може да се използва какъвто е бил първоначалният проект за газифициране на ТЕЦ Варна. Що се отнася до Турски поток, това е може би една от най-големите глупости, правени някога . България, чрез държавното си дружество Булгартрансгаз, построи тръба за доставка на руски газ до Сърбия. Тъпотията е в това, че тази тръба може да се използва само и единствено затова, тъй като никъде по цялото трасе не са предвидени и построени газови отклонения за развитие на газопреносната мрежа – чист транзит. Точно поради тази причина тръбата се използва само и единствено за нуждите на Газпром. Тази тръба трябва да се препроектира и преправи, за да може да се използва за развитие на газовата инфраструктура у нас и за евентуален Газов хъб „Балкан“. По този начин този проект може да стане много полезен и икономически целесъобразен. От друга страна IGB – изключително важен за страната проект, който за разлика от Турски поток върви изключително бавно. За разлика от тръбата (Турски поток), която беше изградена за година и половина , този проект се влачи вече 12-та година, макар и да е финансиран от ЕС, а ползите от него са доста: А) след завършването му се получава пълна диверсификация на доставките на природен газ – България може да внася руски, азерски, румънски и може да ползва разнообразието от доставки на втечнен природен газ през терминала в Александрополис; Б) Основна и съставна част от концепцията за Газов хъб „Балкан“ – без него той трудно може да се реализира. Между другото терминалът за втечнен природен газ (ВПГ) Александрополис е една от малкото добри идеи на сегашните управляващи. Ако се реализира като правилна концепция , могат да се получават доставки на ВПГ от Катар, САЩ , Египет и други. Ако се избегне влиянието на чужди интереси у нас (визирам САЩ), могат да се договарят изгодни цени за доставки през този терминал. Друг е въпросът дали няма се забави като реализация, като по-горе описаният гръцко-български проект IGB. Фокус: Какво мислите за газовия хъб „Балкан“? Николай Костадинов: Това е много хубава идея, като силно се надявам тя да не остане само на приказки. Всички доставки влизат и излизат през него – отпада варианта за транзитни тръби на чужди държави. Ние ще определяме на каква цена и откъде да купим и на каква цена ще продаваме. Това ще доведе до промяна на договорите за транзит и доставка на природен газ към и от България. Реално проектът има бъдеще все още, защото Румъния , Сърбия и Македония все още са зависими от транзита на газ през нашата страна. Също така цялостната концепция на трасето Турски поток е да продължи през Унгария и Словакия и да се свърже с Газовия хъб „Баумгартен“ в Австрия. При подобно развитие, без проблем може да се правят доставки от един хъб на друг и да се печели доста от това. Все още няма подобна алтернатива в Източна Европа, така че проектът, според мен, ще е икономически целесъобразен. Също така ще е изключително полезен за бъдещо преразпределение на доставки на водород – газопреносната инфраструктура, изградена веднъж, лесно може да се използва за пренос на водород вместо метан . Все пак, за да се осъществи всичко това, трябва да се направят няколко неща: - Да се завърши IGB; - Да се преустрои Турски поток; - Да се разшири газопреносната мрежа и газовото хранилище в Чирен и/или да се направи ново газохранилище; - Да се изградят допълнителни компресорни станции. Нещо много важно! В момента обществен доставчик в България е единствено Булгаргаз. Той определя цените, по които се доставя синьото гориво в страната и съответно на какви цени се продава на газоразпределителните дружества. Това създава монополна ситуация. Реализация на цялостния проект Газов хъб „Балкан“ може да създаде условия за създаване на свободна търговия с доставките на природен газ. За мен е много важно и нещо друго - газифициране на индустрията. В този ред на мисли, за мен е важно да се състои газификация на обществените сгради. Голяма част от тях все още използват за отопление на нафта и/или на твърдо гориво. Преминаването към природен газ ще има следните ползи за такива обществени потребители: - Поради спецификата на отчитане, ще се спрат част от злоупотребите с петролните продукти и твърди горива; - От гореописаното, както и от ниските цени на газта, ще се получи осезаем икономически ефект върху такива потребители; - Покрай обществените сгради ще се развие газопреносната мрежа и така от газификацията ще могат да се възползват повече малки и битови потребители. Фокус: Какво смятате за масовата газификация на битовите потребители? Николай Костадинов: Това ще има положителен икономически ефект върху разходите за отопление, готвене и/или топла вода, т.е. ще имаме положителен социален ефект. Това е и много по-евтин вариант от отоплението на парно и/или на ток. Освен това газификацията е много по-екологична от отоплението на твърдо гориво и/или петролни продукти. Проблемите тук са в липсата на развита мрежа, както и високата цена на първоначалната инвестиция. Може да се помисли за програми за целево финансиране, каквито е имало в предходни периоди. Друг проблем е липсата на сградни инсталации в блокове и жилищни кооперации. Тези неща не са били планирани при построяването на сградите, а в последствие това се явява „препъни камък“ за жувущите там. Като цяло, за развитието на мрежата, според мен, е добре всяко ново строителство да се планира и проектира със сградна газова инсталация. Може да се помисли за финансирането на информационни и/или други кампании в региони със силно замърсен въздух, с цел промяната на използването на твърдо гориво и петролни продукти с използването на по-екологично чисти инсталации, като газови и/или електрически. В заключение мога да кажа, че ако се засили развитието на газопреносната мрежа, ще ни помогне да имаме готова инфраструктура за водород, когато е необходимо и ще се намали натиска върху електроенергийната ни система през студените месеци. Пак повтарям - реализацията на цялостната концепция за Газов Хъб „Балкан“, може да помогне за намаляване на цената на природния газ у нас, което ще има положителен ефект върху потребителите на газ и върху индустрията. Десислава Василева

1 Април 2021 | 18:00 | Радио "Фокус"