СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Министър Десислава Танева: Българското земеделие изпраща една много добра година

Министър Десислава Танева: Българското земеделие изпраща една много добра година

Водещ: Продължаваме с една обещана среща – министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева вече е в нашето студио. Здравейте, госпожо министър. Добре дошли в студиото на Българскат...

14 Декември 2019 | 10:00 | БНТ, "Денят започва с Георги Любенов"

Министър Десислава Танева: Поискала съм становище от ЕК за всички действия, които прилагаме за ликвидиране на африканската чума по свинете

Министър Десислава Танева: Поискала съм становище от ЕК за всички действия, които прилагаме за ликвидиране на африканската чума по свинете

Десислава Танева, министър на земеделието, храните и горите, в интервю за предаването „Тази сутрин“ на БТВ
Водещ: Има ли разминаване между информацията, която подава Българската агенция за безопасност на храните към Световната организация за здраве на животните за броя на евтаназираните прасета и реално умъртвените. Ето писмо, според което в кореспонденция между директора на Агенцията по безопасност на храните Дамян Илиев до въпросната организация става ясно, че убитите животни към 3 август са над 120 хиляди. Впечатление прави един от свинекомплексите, този в Голямо Враново. Виждате данните за него. Отново според БАБХ виждаме, че са убити и загробени над 28 хиляди животни. Решихме да проверим дали това е така, защото в разгара на кризата с чумата по свинете собствениците на този свинекомплекс поискаха отсрочка и част от животните му останаха живи. Което означава, че няма как да са убити 28 хиляди прасета. Каква е истината? Включваме сега на живо от Голямо Враново Марияна Трифонова с подробностите и с информация по темата. Репортер: Намирам се пред свинекомплекса в Голямо Враново, положителните проби за африканска чума тук излязоха на 26 юли. Месец по-късно какво се случва, ще ни каже изпълнителният директор на свинекомплекса Вихрен Димитров. Добро утро. Колко в крайна сметка са евтаназираните животни в свинекомплекса и колко все още са живи? Виждаме, работи си. Вихрен Димитров: Добро утро. Към момента са около 13 хиляди евтаназирани животни от общо 28-29 хиляди. Репортер: Каква е причината, евтаназията започна в самото начало, седмица след като излязоха положителните проби, и приключи кога и защо спря? Вихрен Димитров: Евтанизацията продължи и вчера, но това, което ние пледираме, е, че диагнозата е сбъркана. Тези положителни проби също ние сме направили искане да бъдат пратени в референтна лаборатория в Мадрид, още нямаме отговор. При положение, че ние сме действали според заповедта, унищожени са контактните животни, при които е било открито, ако е истинска пробата, и около района. Така че повече от месец няма ход на заболяването и затова ние имаме искане и до… Репортер: Преди да пристъпим към искането, пак да уточним. Тук към този момент има живи около 18 хиляди прасета, така ли е? Вихрен Димитров: Тези са живи и са взети повече от 1500 проби. Репортер: Според писмо на БАБХ обаче всички прасета в свинекомпекса са умъртвени. Вихрен Димитров: Аз такова писмо не съм чел, ако вие сте чели, добре. Репортер: Вие подавали ли сте данни към… Вихрен Димитров: Данните тука постоянно има, може да се провери, лекар на БАБХ, който постоянно дава информация и постоянно се знае информацията колко животни са умъртвени и колко остават. И това не е нещо скрито, това е нещо, което го има в самите данни. Репортер: Пратено е писмото към Световната организация за здраве на животните. Вихрен Димитров: Това нещо не мога да коментирам, аз не съм пращал никакво писмо. Ситуацията е ясна при нас, постоянно има лекар на БАБХ, постоянно е имало, понеже в такива свинекоплекси като нашия има постоянно надзор и те постоянно са вътре. Така че няма как да се праща нещо, което не е вярно. Репортер: Вие не сте подавали подобни данни? Вихрен Димитров: Ние подаваме данни на БАХБ и БАХБ подава данни където си иска. Репортер: Тоест вие сте подали данни, че са умъртвени около 12 хиляди прасета? Вихрен Димитров: Това е динамичен процес, както ви казах, понеже знаете, че стават към 37-38 градуса, тия площадки за евтаназиране трябва да се изкопаят, има и технически проблеми, има и човешкия фактор, хората не могат да се справят. Но това е, ние не сме подавали данни на никой друг освен на БАБХ. Репортер: Тоест те са запознати с реалната обстановка тук, те знаят, че все още има 18 хиляди живи прасета? Вихрен Димитров: Естествено. Репортер: Вие казахте продължава и към този момент, защо беше спряло, кое наложи да спрете? Вихрен Димитров: Имахме тук празници, както знаете, местното село е мултиетническо. Репортер: Встрани от тези празници обаче вие имате и ваша версия, че ще се справите. Вихрен Димитров: Тя не е наша версия, тя е истина, която ние подкрепяме с документи. Имаме тука изследвания, над 1500 проби, които са отрицателни. Имаме писма от зам.-министъра Янко Иванов, искаме промяна в диагнозата на първично огнище, също и до министър Танева имаме искане по същия начин. Защото такава болест, която е остро инфекциозна, ако не се прояви до 15-ия ден, значи я няма. И това е нашето искане, което между другото е потвърдено от всички научни среди в България, от нашите колеги, изследователите на нашата наука. Така че няма такова нещо, което да няма клиника. Репортер: Защо държите да сте изключение, правилата са си правила за всички. Знаете, че също бяха избити прасетата в задните дворове. Вихрен Димитров: Правилата, ако някой чете нормално европейската директива, на която се позовава нашата наредба, тя дава възможност за изключения. И тази наредба върху директивата от 2002, когато изобщо не е имало африканска чума. Тя е правена на базата на опита в Западна Европа, където няма такива големи свинекомплекси. Така че крайно време е тази наредба да се ревизира. Но тя самата дава възможност, плюс това там пише методи за доказване на диагнозата. Не може една проба. Знаете, че /…/ имат една-две проби, не може само една проба и веднага след тази проба да се убият животните. И нашият шанс, с което пак сме между чука и наковалнята, е, че по някакъв начин процесът се забави и няма никаква клиника, няма никакъв път на заболяването. Репортер: А отговор получихте ли на вашето искане, на вашето запитване от министерството? Вихрен Димитров: Не сме получили отговор. Репортер: Какво следва оттук нататък? Вие сте на кръстопът, нямате отказ, нямате карт бланш. Вихрен Димитров: Оттук нататък ние повече от един месец нямаме никакви постъпления във фирмата. Запазваме нашите работни места, които са около 200. Това, което аз, ние няма друг шанс, освен да отправим директно апел към министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов, защото истината е с нас. Научните среди ни подкрепят, клиничните изследвания го подкрепят. А в един момент се оказва обаче… Репортер: Тоест апелирате за какво? Вихрен Димитров: Апелираме да се намеси и апелираме тази диагноза, която е африканска чума, да бъде отменена. Аз пак казвам, правилата са такива, че могат да се четат в полза на ощетените. Така че може да се намери начин, но някой трябва да прояви характер и да застане зад нашата позиция. Репортер: Тоест вие държите да запазите тези 18 хиляди прасета? Вихрен Димитров: Няма никаква логика, когато за едно прасе на някой човечец той лее сълзи, което пак е живо и здраво, няма никакъв смисъл – и икономически, и социален, да се убиват здрави прасета. Виждате, имаме месопреработка, има много елегантни начини в нашата кланица, по които без никакъв риск за хората да се преработват тия живи прасета. Това месо може да се изследва, може да се преработва термично. Нашата цел не е да взимаме някакви компенсации, които в никакъв случай няма да ни върнат трудовия ритъм. Нашата цел е да работим, аз не смятам, че компенсациите, каквито и да бъдат, могат да компенсират това, което се случва в момента. Няма логика, нашата фирма… Репортер: Целта ви е да бъдат изклани и пласирани или да продължи? Вихрен Димитров: Целта е, което казвам, да променим диагнозата, защото тя не е вярна. Репортер: Оттук нататък? Вихрен Димитров: Оттук нататък вече има начини, пак под надзор, което постоянно има лекари тука, под надзор да се реализира месото под една или друга форма. Което пак казвам, го позволяват… Репортер: А наясно ли сте в каква посока да поемете? Вихрен Димитров: В каква посока да поемем? Аз ви казвам, че истината е с нас. Само че силата и властта не е с нас. И аз не виждам, пак казвам, нашата фирма внася на бюджета всеки месец от ДДС 100 хиляди, на година 1 милион, даваме реални заплати. Примерно в бюджета само от постъпление към 2 милиона, но отделно заплатите към 300 хиляди на месец даваме заплати. Кой има интерес да се съсипе това нещо и кой интерес е тия хора да останат на борсата, да останат без работа, аз не мога да разбера? Репортер: На всички тези въпроси надявам се отговор ще получим сега, в студиото на „Тази сутрин“. Водещ: Да, очакваме отговора на тези въпроси от министър Десислава Танева, която е в студиото ни, и пристъпвам директно към нея с питане правилата не важат ли за всички? Защо в тази свинеферма има все още живи животни? Десислава Танева: Добро утро първо да кажа на вас и на всички зрители. Правилата важат за всички и в тази ферма, независимо от становището на нейния директор или съсобственик, който видяхме. Продължат и евтаназията на животни е възстановена по информация, която имам от БАБХ преди два дни. Аз мога да отговоря на всички въпроси, които постави управителят. Първо, правилата важат за всички. Пробите са повече от една, те са доказани в референтната лаборатория за България /…/, държавна. Водещ: Повече от една са пробите, нека да уточним. Десислава Танева: Категорично. Водещ: Човекът каза не може само на една проба да се базираме, оттук нататък да избием животните. Десислава Танева: Не се базираме на една проба. В началото, когато беше установено заболяването в тази ферма, просто сега евтаназирани са близо 13 хиляди животни, продължава евтаназията. Ние сме получили искането. Това, за което говори господинът, е директива от 2002 г., когато АЧС изобщо не е вляза още в Европа, 2002 г. Водещ: Не се е говорило за чума по свинете, 2002 г. Десислава Танева: Да, категорично 2002-ра в Европа. Нека да продължа, тази директива от 2002 г. дава възможност за дерогация при епизоотии, не говорим за АЧС, при условия на отделна биосигурност, изолиране на производствени помещение на разстояние, което се намира от тях и нива на достъп до тях и биосигурност да се получи дерогация за евтаназиране, за неевтаназиране на отделени, пак казвам, с отделни мерки за биосигурност. Водещ: Така, вие казахте, че тази директива, за която се позовава човекът, собственикът на тази свинеферма, е стара, така ли е2 Десислава Танева: Не, тя е действаща. Стара е, да, тя е приемана, когато не имало АЧС, но тя е действаща. Ние, ясно убедени като становище, че няма как да се приложи, въпреки всичко ние писахме писмо до европейските власти, до комисията по отношение на искане на засегнат свинекомплекс дали това би било приложимо и удачно, и получихме отрицателно становище. Нещо повече, и помощните ни сили, които имаме и в момента помощна мисия на експерти от ЕК по АЧС тяхното становище е, че няма отделни нива на биосигурност в отделните помещение и е рискове и не можем да приложим подобна дерогация. Водещ: Казват, не, не може да се приложи тази дерогация. Министър Танева, човекът обаче каза така: писал е до вас, писал е до много институции. Вие отговорихте ли му конкретно той какво трябва да направи, дали има право да запази животните си? Десислава Танева: Всичко му е отговорено на място, включително беше част от помощната мисия, която имаме от европейските власти, Агенцията по безопасност на храните го е информирала за всичко. Аз пак казвам, когато дойде това нареждане, въпреки мнението на БАБХ аз съм поискала да имаме становище и от ЕК за всички действия, които прилагаме във връзка с мерките за ликвидиране на африканската чума по свинете и ограничаване на нейните щети, ние сме взели становище от европейски власти, от научната общност и, разбира се, от ветеринарния орган, който на практика прилага тези мерки. Водещ: Прекъсвам ви за минута, тъй като има отговор на това, което казахте, от Голямо Враново. Пренасяме се там, за да чуем какво е питането. Репортер: Да, г-н Димитров чу министър Танева, има ли основание, европейските власти така или иначе държат това да се случи? Вихрен Димитров: Наредбата рязко казва дерогация се дава от местните власти и после се уведомява ЕК, а не се пита ЕК, а се докладва. Така че самият факт, че повече от месец тези мерки за биосигурност, за които каза министър Танева, явно ние сме ги изпълнили, след като няма ход на заболяване, означава, че българските власти, те не искат дерогацията. Там пише много добре в член 6, те застават зад дерогацията и уведомяват ЕК. Репортер: Вашият конкретен въпрос? Вихрен Димитров: Ами нашият конкретен въпрос е защо те не застанаха зад нас нашите власти, а използват тези йезуитски подходи да си прехвърлят топката ЕК на България, София – Брюксел, което не е вярно. Пише в член 6-и официалните ветеринарни власти, официално назначените нива може да даде дерогацията, а не да пита и уведомява… Репортер: Да пита и да уведомява, добре, благодаря ви. Водещ: Благодарим. Директният въпрос към министър Танева, ето не питане, а уведомяване на ЕК е необходимо и нашите власти трябва да вземат решение. Десислава Танева: Категорично не можем по този начин да процедираме. И да можехме, в условията на това заболяване в цяла Европа, което е тема изобщо на ЕС, всички действия, които всички страни прилагат, са по обща стратегия за африканската чума по свинете през 2015 г. И в момента, пак казвам, пристигат и по наше искане, и по решение на ЕК /…/ помощни комисии за ревизия на мерките. Част от техните препоръка след посещенията ние сме променяли мерките. Тук в никакъв случай не можем да говорим една държава да вземе самостоятелно решение по отношение на мерките, защото касае изпълнение на обща европейска стратегия за ЕС от 2015 г. Не сме ги измислили ние тези мерки, в никакъв случай. Те са най-тежки за всички епизоотии по простата причина, че това заболяване е единственото като епизоотия, което е влязло и в ЕС, за което няма лечение, няма и ваксина. Единственият метод… Водещ: Ето няма никакви симптоми, те са здрави. Десислава Танева: Просто заболяването беше установено очевидно много в началото. Да, тези животни, които сега са останали, техните проби са отрицателни. За животните, които са останали. Но вирусът е влязъл в този свинекомплекс. Това е бавно заболяване. Дали те сега ще се проявят, дали вирусът, центърът за оценка на риска една много хубава таблица беше дал в началото. Във фризера до 1000 дни може да оцелее вирусът. Нещо повече, нека кажа една практика, която се случва тази година в страни, в които вирусът е от четири-пет години, в ЕС, говоря за членки на ЕС, където мерките за биосигурност по принцип и стандартът на производство на храни е най-висок. Избухват огнища в старите огнища от миналата година. Какво означава това? Че процесът по дезинфекция и почистване не е бил извършен най-прецизно. И когато дойде и новият летен сезон, когато е пикът на вируса, се появява нова клиника и това за съжаление не е единичен случай в европейските страни, които са с вируса от 4-5 години. Това лято той беше на няколко места и се постави темата тогава доколко и как е извършено унищожаването на огнището през предходния сезон. Водещ: Министър Танева, връщаме се към началото на самия разговор. Видяхте графиките, които показахме, запозната ли сте с това писмо, което е изпратил Дамян Илиев, който е шеф на БАБХ, към Световната организация „Здраве на животните“? Десислава Танева: Това е стандартна процедура. Безспорно комуникацията между световната здравна организация и нашата страна е Българска агенция по безопасност на храните. Тя информира световната здравна организация за всички заболявания, които влизат и са установени на нашата територия, като бройката на животните не е за евтаназиране, а за засегнати. Това е един термин, който на практика се ползва, засегнати означава или са евтаназирани, или подлежат на евтаназиация. Водещ: Не, в самия документ пише убити и загробени животни, което означава, че ние сме отчели животни, които все още не са убити и загробени. И това го доказваме тази сутрин с прякото включване от Голямо Враново. Отчетени са всичките животни като убити и загробени, а там все още има 18 хиляди живи животни. Десислава Танева: Ще проверя това писмо. Но аз казвам това, което се докладва по принцип от БАБХ. Засегнати животни означава животни, които подлежат на евтаназия. Водещ: В самия документ, ако се запознаете добре, там пише директно, доколкото разбирам, kills означава убити. Десислава Танева: Засегнати, ще го проверим, но на практика информацията съдържа този тип информация за брой засегнати животни. Не всички са евтаназирани. Водещ: Само да кажа, че в конкретния документ пише убити и загробени. Десислава Танева: Добре, ще го видим. Искам да кажа, но терминът е засегнати и той касае броя на животни, който подлежи на евтаназиране, без значение докъде е процесът. Водещ: Подвели ли сме тази световна организация за здраве на животните? Десислава Танева: Не, ние имаме... Водещ: Е, как? Към 3 август отчитаме убити животни, които са 120 хиляди, а се оказва, че 15 хиляди са все още живи. Десислава Танева: Повтарям, отчитат се засегнатите животни. Освен това, само да кажа, информацията, която даваме към световната здравна организация, не може да послужи нито за обезщетения, нито каквато и да е информация, която да послужи за подкрепа финансова на държавата. Тя на практика дава информация дали в страната има влязло заболяване. Тя няма никакво значение по отношение на всички други мерки. Тези мерки и тази информация има значение за /…/ и за ЕК, към която даваме съответните разходи и от която имаме съответните одити… Водещ: Е, да, обаче ако очакваме обезщетение, ние пак ще дадем тази бройка животни, нали, за убитите и загробените, които се оказва, че не са реални, поне в този момент в края на месец август. Десислава Танева: Не друга информация, даваме нещо повече. Всяка финансова подкрепа, която получаваме от Брюксел, идва след одити финансови и всеки документ, след преглед на всеки документ, който доказва определено действие. Дезинфекция, загробване, каквото и да е действие, там говорим за съвсем друг тип информация. Водещ: Добре, продължаваме с друга тема, свързана отново вашето министерство, Българската агенция по безопасност на храните. Арести в Агенцията по безопасност на храните, антимафиоти задържаха трима души – директора на дирекцията в Бургас и двама началници на отдели. Лора Стаматис включва сега с повече информация, след което продължаваме с коментар от страна на министър Танева. Репортер: Днес дирекцията работи, макар и без директора си и част от служителите. Официално становище от специализираната прокуратура и до момента няма. От наши източници разбрахме, че дейността на шефа на Агенцията по храните в Бургас е била следена от доста дълго време, от три години. А конкретният случай, конкретнният сигнал, провокирал вчерашната акция, е от собственик или собственици на заведения по морето, които твърдят, че им е искан подкуп, за да не им бъде извършена проверка или тя да е фиктивна, т.нар. такса „спокойствие“. Освен директора с полицейска мярка „задържане под стража за 24 часа“ са още двама началници на отдели и трима инспектори. Повтарям, тази информация все още не е официално потвърдена. На колко от тях ще бъдат повдигнати обвинения, най-вероятно ще стане ясно днес. Д-р Георги Митев е добре познат в Бургас. Общински съветник, областен председател на СДС, Станимир Апостолов работи с него в Общинския съвет. Здравейте, познавате се от години, от кога е д-р Митев начело на Агенцията по храните, с какво се е занимавал преди това? Станимир Апостолов: Д-р Митев е начело на агенцията приблизително от пет години. Преди това има успешна частна ветеринарна практика, тъй като той е много добър професионалист. Репортер: Изненадан ли сте от задържането му? Станимир Апостолов: Изненадан съм от задържането, тъй като когато говорим за д-р Митев, трябва да се знае, че говорим за човек с изключително чиста биография. Той е от хората, които законността и спазването на правилата са приоритет № 1 в неговата работа. Той не е от хората, които ще се скрият зад служителите си. Винаги излиза с лицето си, с името си. Той е човек, който вади горещите картофи. Известен е с това, че не си поддава на изнудване и на шантаж. За съжаление обаче областта, в която работи, е изключително конфликтна. С течение на времето, с течение на много години се е образувало една статукво, хора с големи интереси, с големи апетити, които работят по другия начин. Свикнали са да работят по другия начин, заобикаляйки законите, неспазвайки правилата. Считам, че именно от подобно статукво идва атаката срещу д-р Митев. Репортер: Вие смятате, че той е жертва на атака от страна на некоректни бизнесмени, така ли? Станимир Апостолов:Абсолютно, абсолютно. Репортер: Наясно ли сте да е имало такава практика да се иска такса „спокойствие“ от фирми? Станимир Апостолов: На мен лично не ми е известна такава такса. Мога да ви кажа един пример от съвсем скоро. Мой познат, който се занимава със заведение, има малък сезонен обект, който смята да закрие на края на сезона. Имало е проверка. Инспектори са направили предписания, които трябва да бъдат изпълнени, за да се приведе обектът в съответния вид съгласно закона. Помоли ме като съпартиец, като приятел на д-р Митев да го помоля… Репортер: И той какво направи? Отказа да направи проверка? Станимир Апостолов: Д-р Митев ми каза следното: правилата за отваряне на обекта и за дейността не са валидни отсега, те са били валидни и преди, в предния сезон, в края на предния сезон…. Репортер: Добре, благодаря ви. Ще следим как ще завърши тази акция, този случай. Водещ: Този шеф на агенция в Бургас нали беше временно отстранен, защо го бяхте отстранили? Десислава Танева: Ние по повод на прилагането на мерките за АЧС и случая в Зидарово с огнище на АЧС, които открихме, ние установихме множество пропуски при унищожаването на огнището, по повод определянето на място за загробване в селото, самото унищожаване. Имаше много пропуски, при това остро вирусно заболяване, и бяхме взели мерки по отношение на ръководството. За него и за този, който беше началник отдел „Здравеопазване“. Водещ: Сега обаче виждаме съвсем друг сюжет, който се развива, свързан с сигнали от страна на заведения за искане на подкупи.Има ли такава информация? Десислава Танева: Аз първо искам да поздравя всички тези собственици на заведения, които са подали сигнали. Винаги съм казвала, че към корупцията и борбата с корупцията означава, че и тези, които смятат, че са подложени на такъв натиск, да дават публичност и да подават сигнали. Така че мога за това да кажа поздравления. Винаги когато до мен са стигали сигнали или са ме информирали неформално, винаги съм казвала, че не трябва да се мълчи, а да се подават сигнали. Второ, безспорно много неприятен случай. Още по-неприятното е, че това не е първи случай. В предния ми мандат имах подобен случай в Пловдив. Тогава отстранихме пак директора и до ден-днешен след тази акция навремето, която беше, аз всичко, което знам, го знам от медиите. Мога само да кажа, че каквото се изисква от нас, ние ще съдействаме. Че в никакъв случай не трябва да има някакви компромиси. Водещ: Дано да има и наистина доказателства за тези сигнали. За да не бъде пък обвинен някой без да има пряко основание Десислава Танева: Ясно, а и всичко тук подлежи на една проверка. А и самата администрация тогава разбира, че работи под публичен натиск, и със сигурност би била по-внимателна и изпълнителна. Водещ: Много скандали като цяло около БАБХ. Предвиждате ли кардинални промени в тази структура? Десислава Танева: Да, благодаря за въпроса. Защото ние сме надявам се към края на една, сигурно най-тежката криза по повод на това, че за това заболяване няма нито лечение, нито ваксина. Как продължаваме оттук нататък? Първо, нови мерки за биосигурност, категоричен контрол от БАБХ върху типа стопанства. А те са промишлени обекти, които гледаме и техните мерки за биосигурност ще претърпят промени. Второ, фамилните ферми, които масово бяха незавконни, и личните стопанства, за които вече сме тръгнали в информационна кампания. Елементарните мерки, при които могат да отглеждат свине за домашна и лична употреба, и то само свине за угояване, и то само до три бройки, и то след определен период. Нямам да влизам в детайли. Водещ: С колко ще бъдат обезщетени хората, нека да кажем сега, за тези, които са убили прасетата си? Десислава Танева: За всички хора, на които изключително искам да благодаря за разбирането и за това, че ни подкрепиха в тези много тежки мерки, от 1 септември имаме създадена организация на място в самото село, за всички по списъците от областни епизиотични комисии, които са дошли при нас, и по заявления на самите стопани ще изплатим 300 лева за почистването и дизенфикцирането на личните стопанства, на дворовете. Това е категорично. Второ, вчера правителството отпусна 28 млн. лева, плюс 1 млн. лева, към момента ще направим корекция в нашия бюджет, или 29 млн. лева. 5 септември ни е първият срок краен за плащане на обезщетенията на засегнатите огнища в промишлените свинекомплекси. Ние сме в готовност и ще започнем това плащане. Тази сума е една част, надявам се по-голямата, защото добрата новина е, че последните 2 седмици нямаме регистриране на огнище на домашни свине. Последният месец август месец имаме само 5 огнища при 28 огнища юли месец. Така че ние в двете посоки от 1 септември започва плащането. Последната мярка, която есента трябва да се справим, това са организационните промени в структурата на БАБХ и промяна в нормативната уредба. Септември, краят трябва да имаме базата, а това са новите мерки за биосигурност, с които трябва да продължим да живеем. АЧС е влязло в Европа, на нашата територия, всеки в обществото по някакъв начин е засегнат от това. Дори туристите, които ходят в планината, дори билкарите, защото тази болест засяга всички. Водещ: Всеки може да разнесе заразата. Десислава Танева: Точно. Водещ: Кажете ни само на финала, нека да бъдем кратки – мобилните инсинератори защо не бяха използвани и колко плащаме за тях за години? Десислава Танева: Мобилните инсинератори като услуга са след процедурите на БАБХ, на която това е нейна функция по отношение на унищожаването на страничните животински продукти. Защо не бяха ползвани? Нито мобилни инсинератори, нито екарисажи можеха да бъдат използване при унищожаването на големите огнища. Защо? рискът от разнасяне на заболяването. Пак искам да повторя, в това заболяване, което е ново, което в крайна сметка цялата наука работи за намиране на решение, не може за всяка мярка сме получили и съм изискала мнение от всички страни… Водещ: Факт ли е обаче, че тези мобилни инсинератори са изгорили 20 хиляди тона трупове и други животински отпадъци, нещо, което е свръхнормата, която те могат да поемат? Много повече от това, което могат да поемат инсинераторите в Шумен и във Варна например, екарисажите. Десислава Танева: Ще изискам тази информация. Всичко там трябва да е направено от БАБХ. Така или иначе, всичко се прави по определен ред, който се проверява в крайна сметка. Но нека да продължа само за това – и науката, и Асоциацията на свинекомплексите, и експертите, които сме питали, всички смятаха, че този начин на унищожение чрез загробване е най-сигурният за неразпространение. Водещ: Добре. Ще проверите ли всички сигнали, които са свързани с тези мобилни инсинератори, използването им? Десислава Танева: Да, ще дадат информация с използването им, да. Това е функция на БАБХ, и всичко следва да се прави по съответните документи, и аз не вярвам това да бъде по друг начин… Водещ: На финала наистина с едно изречение – предстои голяма среща, свързана отново с АЧС, какво ще представлява тя? Десислава Танева: Да. България е домакин. На 10 септември се очаква комисарят по здравеопазване Андрюкайтис да дойде. Тук се събират експерти по АЧС. Това е работната група по АЧС към Световната здравна организация към Европейската комисия, ще има експерти и от Китай, и от САЩ. Пет министри са заявили в страни, в които това е нова тема. Тази година има Словакия, Северна Македония, Сърбия. Темата е: докъде науката и докъде се е стигнало с борбата с АЧС. Водещ: Предполагам, че ще продължим да говорим за това. Благодарим на Десислава Танева – министърът на земеделието за това участие.

29 Август 2019 | 09:00 | БТВ, "Тази сутрин"