ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Министър Вежди Рашидов за посещението си в Москва

Министър Вежди Рашидов за посещението си в Москва

Вежди Рашидов, министър на културата, в предаването на БНТ "Денят започва". Водещ: Добро утро сега казвам на министъра на културата Вежди Рашидов. Вежди Рашидов: Добро утро. Во...

19 Март 2012 | 10:04 | БНТ, "Денят започва"

Вежди Рашидов за свършеното през 2011 година

Вежди Рашидов за свършеното през 2011 година

Вежди Рашидов – министър на културата, в предаването "Факторът Кошлуков" на ТВ7. Водещ: Дами и господа, тук е Вежди Рашидов. Благодаря ти, че прие поканата. На „ти”, познаваме се отдавна. Вежди Рашидов: Ами приятели сме. На „ти” по-добре. Нямаме тайни от народа. Защо да крием и приятелство и добри отношения? Водещ: На „ти”, да. Позволявам си рядко да говоря с министър на „ти”, но с теб някакси ми е по-лесно. Преди да започнем предаването, нашите редактори се опитаха да направят една равносметка на годината в областта на културата. Да видим каква е тази равносметка на културното министерство за изминалата година и кои са големите изпитания за 2012. Написано ми е „предизвикателства”, а това е изключително тъпа американска дума, преведена кой знае защо на български като „предизвикателство”, защото ние ползваме думата „изпитания”. Учил съм един семестър филология, да знаете. Репортер: И тази година продължи сериозната реформа в театрите. Сценичните изкуства поеха новата система на финансиране и заплащане и започнаха битката за всеки зрител. За културния министър тази битка е била успешна, защото през новия сезон отново виждаме опашки пред касите на театрите. В няколко театъра успешно приключиха ремонти на сградите, в други модернизацията ще стартира през следващата година. Средствата са заделени от безвъзмездната финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие”, по която министерството е бенефициент за над 73 млн. лв. Като свое постижение ведомството отчита и нарасналата субсидия за новото българско кино, което и тази година зарадва почитателите си с успешни заглавия. След повече от 20-годишен застой през 2011 бяха открити два нови музея. През юни в реновираната сграда на бившия софийски арсенал беше открит първият у нас музей за съвременно изкуство. Голям медиен интерес извън България предизвика откриването през септември на Музея на социалистическото изкуство, който отново изкара на бял свят произведения на монументалната скулптура и живопис, създадени в епохата на социализма. Над 2 млн. лв. бяха осигурени за реставрация на Ески Джамия в Стара Загора. Тя е строена преди няколко века върху основите на християнски храм и римско светилище и с право може да придобие статут на музей на религиите. Над 900 читалища тази година успяха да обновят книжния си фонд благодарение на средствата, отпуснати в подкрепа на българската книга. Половин милион лева ще бъдат разпределени между регионалните и големите градски библиотеки. През 2012 ще бъде открит подземен музей на базиликата „Света София”. В ход е и мащабен археологически проект за остров Свети Кирик карай Созопол, който, според културното ведомство, ще превърне острова в един от най-посещаваните в страната ни обекти на културен туризъм. Сред големите предизвикателства за догодина е изграждането на подземния музей на ларгото, изграждане на националния музеен комплекс, приключването на ремонта на Националната художествена галерия. Водещ: Видяхме преглед на нещо от свършеното. Така ли е? успешна година ли беше 2011? Вежди Рашидов: Ами сега не ми е удобно, след като гледам един репортаж, една малка част бих казал, че се показа. Но аз много ви благодаря, че показвате нещо, което в крайна сметка това е работено за две години. По-скоро бих задал въпроса обратно, аз да задам въпроса, въпреки че не съм водещ. Като се върнете 30 години назад, бихте ли ми показали, като кажете „култура”, нещо с пръст? Ако ми покажете, помислете, давам ви време. Аз две години мислих. И ако ми покажете, да, тогава бих влязъл дори в по-остри дискусии. Но мисля, че на Коледа хубаво е да ви докажа, да ви кажа още какво... Водещ: Ами да, няма строени музеи и галерии като че ли в последните 20-30 години. Вежди Рашидов: Не само музеи и галерии. Видяхте не само музеи и галерии. Виждате археология, виждате паметници, виждате... Водещ: Е археология, разкрития имаше през тези години. Вежди Рашидов: Аз не казвам... Може ли да ми покажете с пръст нещо? Аз примерно тези неща мога утре да ви ги показвам едно по едно с пръст. Водещ: Това безспорно е постижение. Искам да попитам за ларгото, обаче. Вежди Рашидов: Не искам, разбира се, да обидя никой. Явно съм прекалено амбициозен човек, сега с две думи ще ви кажа. Да, за ларгото някъде се изписа, то не е точно защото някой бойкотира, а защото бавно вървят процесите. Защо ларгото не може още да стартираме, въпреки че аз бих искал януари-февруари да /.../ онова, което на Министерски съвет, когато премиерът ме пита какво става с ларгото, какво става със „Струма”, нали, всеки министър отговаря какви са причините за забавянето? Да, разбира се, аз не мога да обявя тръжните процедури по една проста причина – че не са приключили археологическите проучвания и без да имам проекти и приключване, аз няма как да обявя конкурси. Водещ: Археологическите проучвания вътре в ларгото? Разкопките там? Вежди Рашидов: Да, да. Пластовете, всичко това. Като че ли много ни се иска на всички малко по-бързо да стане, защото прекрасно е с откриването на метрото да няма работна площадка, да открием и това. Водещ: Нали това е идеята? Долу да има един огромен подземен музей. Вежди Рашидов: Но не можем да обявим тръжна процедура, защото ние не знаем още какъв обем от работа ще има. Второ, това правителство никъде не сме си позволили т.нар предишни анекси, които винаги надуват цената, нали – ако тя е 100 лв., става с анекси 300. Това нещо не си го позволяваме, това премиерът ни го е забранил, на този принцип да съществува... Водещ: Добре, само да ви питам, господин министър. Да те попитам. Вие възлагате на археолозите да направят разкопките. Те могат ли да сметнат точно... Ами ако излезе още нещо отдолу и отдолу? Вежди Рашидов: Те не могат. В момента те могат да направят едно нещо – да извадят пластовете, необходимите, колко пласта има, докъде се разпростира археологията, на базата на което се прави проект и на базата на този проект вече може да мислим какъв обем дейности има за доизграждане. Докато ние нямаме разкрития, пълни, защото не знаем какво има под земята, ние не можем да кажем на строителя за колко лева да ни го на прави и той не може да ни го каже. Така че не можем да открием процедура. Просто трябва да имаме завършен обект. Водещ: Това са /.../ археологията. Да ви попитам за театрите. тази година направихте ли реформата в театрите, готова ли е вече? Това ли е реформата? Вежди Рашидов: Вижте, с театрите нещата станаха... Водещ: Защото успех има, опашки има, театрите се пълнят. Вежди Рашидов: Не само успех има. Вижте, българските артисти, дайте сега да си говорим, аз съм част от тези хора, това са и мои приятели. Да, разбира се, всяка промяна възбужда малко хората, не знаят какво ще се случи. Аз мисля, че по-скоро преди 20 години някой трябваше да направи реформите, а не скулпторът аз. Добих кураж, седнах, имам приятели театрали, и реших да го направя. Но онова, което реших да го направя, че да оставя една година изпитателен срок да видим дали ще заработи този механизъм... Водещ: Заработи ли? Вежди Рашидов: Слава Богу, заработи. Сега, снощи присъствах с Павел Васев на еди разговор, телефонен. Главна героиня в ролята, актриса, която играе вечерта, за роднините си, за майка си търси два билета. И моли Павел Васев за майка си два билета да се намери за спектакъла, в който тя играе. И Павел вика: „Абе аз имам две места, бях запазил. Отказаха се. Да вземат моите”. Това нещо, освен да ме радва, няма как. Да видиш самата актриса не може да намери билети за майка си. Това е смисълът. Защото вие много хубаво го казахте в репортажа. 20 години не са излизали хората в пазара. Вижте, иначе е по-просто. Даваш един бюджет, никой да не плаче за годината, да си ги харчат докрай. Който го е изхарчил до средата, просто няма какво да плаща заплати, държавата събира парите от билетите. В момента какво стана, каква е промяната? Както, разбира се, навсякъде в цивилизованите страни. Водещ: Какво направихте? Вежди Рашидов: Променихме, върху закупен билет, върху зрител се дава субсидия, което е правилно. Разбира се, основно театър има, защото има нужда обществото от този театър. Водещ: Ако е празна залата, за какво да я финансираме? Съгласен съм. Вежди Рашидов: Парите от билетите не се връщат в държавата, както държавата ги... Водещ: Беше досега. Вежди Рашидов: Сега са техни. Водещ: Всичките приходи от продажба на билети са за театъра. Вежди Рашидов: Откупките на общини, на организации, които купуват салон, за да направят, същите пари също са техни. Де факто държавата няма да забогатее. Аз съм казвал хиляди пъти. Културата не струва нищо на едно общество. Културата, обаче, е огледалото на едно общество, то е идентичността на едно общество. Така че актьорите са много готини... Водещ: Доволни ли са? Вие говорите, поддържате връзка с тях. Вежди Рашидов: Аз нямам какво да кажа. Те са просто талантливи хора и работят за всеки зрители, както вие казахте, и наистина вече живее театърът. Това е театър вече. ами вижте, кърджалийският театър ми даде страхотни показатели. Вие знаете ли, че преди това хората нямаха стимул да играят? Като му дадеш 500 лв. Ще ви дам пример. Хайде, пловдивският театър, който има много хубави показатели сега. Страхотно. Аз съм доволен. Мина годината, изпитанието мина. Догодина съм готов да събера директорите, да седнем, да обсъдим дали вкарваме, законът ни е готов за сценичните изкуства. Но аз исках да видя дали хората са щастливи. Водещ: Какво стана в Пловдив? Вежди Рашидов: Ами Пловдив преди това, да дойда, имаше 6 представления на месец – един огромен град, голям театър. 6 представления на месец. Това значи 30 дни, 6 пъти се играе. Разбира се, то е разбираемо. Играе, не играе – заплатата му е сигурна. Вътре са осигуровки,. Здравни, пенсионни, всичко. И останалото време през месеца човекът е свободен. Я такси кара, я това... Сега има 38 представления. Водещ: На месец? Вежди Рашидов: На месец. Работят хората. Водещ: А как се пълнят салоните? Вежди Рашидов: Ами има детски представления, следобедни представления, събота и неделя, по две, по три. Ами пълни се с публика. И аз им давам субсидии на тези хора върху закупен билет. Работят театрите и хората са щастливи. И аз съм щастлив, защото наистина няма нищо по-хубаво талантът да се реализира, обществото ни да е доволно, има нужда от култура, от изкуство. И го има това. Водещ: Този месец ти навърши 60 години. Вежди Рашидов: За съжаление, да. Водещ: Господ здраве да ти дава. Още много щастливи празници и рождени дни да изкараш. Реши, парите събрани за рождения ден, вместо подаръци, да ги дариш за стипендии на деца. Вежди Рашидов: Ами, Емиле, не знам. Аз явно съм деформиран човек. Сигурно това сиропиталище, от което аз излязох като момче, като дете, явно някъде остави една дълбока след в годините. И така реших. От много години правя подобно нещо. Може би така, това ми успокоява душата, но то е много лично решение. Водещ: Чувстваш го ангажимент заради това, че ти самият си пораснал в сиропиталище, така ли? Вежди Рашидов: Нещо оттам отключих. Аз го правя много отдавна. Но не вдигам много шум. Водещ: Помагаш ли на други деца, даваш ли помощи? Вежди Рашидов: Добре, хайде малко да разкрием, Коледа идва. Водещ: Ами то е хубаво. Защо да не го кажем? Вежди Рашидов: Хубаво е хората да правят тези неща, защото това е много полезно. Вчера гледах на трите дечица благодарните очи. Помолих, че не го правя, за да са ми благодарни. Правя го, за да станат достойни българи, да могат да се развият, да станат много талантливи, защото само това е благодарността към мен. И те миличките така с /.../ искаха да кажат „Благодаря”, ама аз им забраних малко, спрях ги. Но очичките им бяха страхотни. Вижте, аз още като завърших академия, почнах да работя, почнах да печеля. За щастие съм един от продаваемите и търсените художници. Това няма какво да го крием. И винаги отделях пари да пращам на това сиропиталище в Кърджали. То не е в Кърджали, то е Студен кладенец – между Хасково и Кърджали. Водещ: Където ти си бил? Вежди Рашидов: Където аз бях. Така, явно някакъв сантимент имаше да върна топката. Винаги съм пращал колкото мога, както мога. После то се закри. След това започнах да давам стипендии. В момента давам едни стипендии на някакво момиченце. Не искам да го виждам, защото не искам да ми благодари. Искам да се учи. При проф. Стоян Денчев в библиотекарския институт, вече пета година. Едно момченце от Крумовград, много талантливо, много способно. Сега се зарадваха, че тази година станал студент, сляпо, в брайловото училище /.../. Прави ме щастлив, защото виждаш как едни деца влизат в живота. Това ми стига оттам нататък. Водещ: Добре де, другите министри правят ли го? Научи ли ги да правят такава благотворителност? Вежди Рашидов: Е, не е моя работа. Много е личен акт. Не си позволил да карам другите министри. Но така реших. Вместо да ми подарят една камара пури, пепелници и това, помолих приятелите ми, който дойдат да се видим на изложбата, на празника ми, просто една кутия да помогнем на едни дечица и... Водещ: Колко събрахте? Вежди Рашидов: 21 хил. лв. По 7 хил. лв. на дете, по 200 лв. на месец му е като стипендия.е то ти една помощ на едно детенце. 200 лв. са 200 лв. Една пенсия е 200 лв. Много е добре. дори на две от тях, дето е цигуларчето това дете, и другото, съм решил, че докато се изучат, ако са много талантливи, дай Боже разбира се да ми върви с бизнеса, скулптурата, ще им давам всеки месец по 150-200 лв. като стипендия. Водещ: Като казахме скулптура, под твоята шапка са театър, опера, кино, музеи, художествени галерии... Вежди Рашидов: 106 второстепенни разпоредители, ако хората не знаят, не е толкова малко министерството. Водещ: Доста голямо е. Но един човек на изкуството не е и човек на финансите. Как се справяш? Ти трябва да правиш сметки по цял ден. Вежди Рашидов: Не съм подозирал. Има доста неща, които аз не съм ги подозирал. Аз за първи път работя в живота си някаква административна работа. Водещ: Така е. никога досега не си бил. Вежди Рашидов: До 60 години бяха свободен артист. И затова ми беше лесно и да говоря, да попържам, да бъде остър, да бъда критичен. Водещ: Попържал си, помня, попържал си неведнъж. Вежди Рашидов: Да. Ти знаеш добре. Ти си писал драматични текстове. По затвори съм вкарван и аз, дето се шегувахме, и двамата сме единствените политически затворници. Водещ: Сега от другата страна на бариерата, когато си, когато вече не си актьорът, който се обръща към... Вежди Рашидов: Само да довърша. Не подозирах, че съм екипен играч. Аз дълбоко се страхувах от това нещо, защото винаги съм бил сам. Индивидуален. Сам съм си решавал времето, пространството. Водещ: Не са ли така всички артисти – индивидуалисти? Вежди Рашидов: Така са. Но аз не съм подозирал, че имам малко качества да бъда екипен играч. Много е важно да харесаш групата, с която работиш. Ако не харесаш групата, има драма. Искам да кажа, че млади и талантливи и борбени момчета от Министерския съвет, изведнъж стана много симпатична средата. И наистина вътре са много готини. Не им е лесно, много са готини. Умни, млади, пробивни, амбициозни, иска да... Водещ: Факт е, че вие усвоявате европейските пари на 100%. Значи екипът работи. Вежди Рашидов: Какво направих? Оказа се, че съм и добър администратор. Аз уволних... Водещ: Е как така се оказа, че си добър? Вежди Рашидов: ... 21% уволних, като казвам, освободих от министерството. Трябваше да оптимизираме звената, но само по системата 8:5:3. Така ли беше системата, предишната? Водещ: 3:5:8. Вежди Рашидов: Добре. Да обърнем обратно. Водещ: Също така се нарича „игра на блато”. Вежди Рашидов: Просто ги помолих хората да си отидат към, партийните централи, от където са дошли, защото голяма част от тях бяха на хранилка, а нямаха нищо общо със скулптура, разбира се. Без да имам нищо лично против тях. Но аз не си позволих да уволня нито един дългогодишен работник, долу по дирекциите. И нито един човек, който познава материята. Водещ: Вежди, трябва да ти опонирам тук. Уволни Йорданка Кандулкова, директор на НИНКН. Не знам как се казва сега, Институтът за недвижимо имущество, за паметници и култура. Вежди Рашидов: Да. Уволних Йорданка Кандулкова. Какъв е проблемът? Водещ: Създаде това въпроси в обществото. Имаше акция за връзване на... Вежди Рашидов: Вместо да ги учат на архитектура, тя реши да прати студентите си да връзват скулптори. По-добре е да правят скулптури отколкото да връзват парцали. Виж, Емиле тук няма нищо лично. В заповедта ясно са казани мотивите за какво е освободена. Темпото, с което вървим и това, което правим за две години изисква наистина доста бързо движение. Нищо лично нямам. Въпросът е, че когато аз дойдох като министър, България беше пропищяла от /.../. За корупция в НПК. За схеми, чрез които рекетират граждани, хора. Взимат им пари. Това беше дива работа. И съм го дал на прокуратурата, много нарушения. За две години този имидж не можа да се изчисти, на НПК. Този имидж отново продължи. Даже бях мек в основанията, защото в папките, оплакванията и сигналите, които има, те са по-тежки. Но не мога да хвърля върху 50-60 човека вината за един, че не се справя. Водещ: Разбирам. В крайна сметка отговорността е твоя. Вежди Рашидов: Само две думи ще добавя. Аз не виждам какъв скандал има. В крайна сметка в закона е казано, пълната отговорност, това е пирамидата на министъра. Всички министри са... Водещ: Я носи министърът. Вежди Рашидов: Лошото е, че само аз носи и финансова, и административна отговорност. Отговорността се иска от мен. И аз смятам, че не е работа на никой друг освен аз да реша екипа, с който искам да работя. Водещ: Абсолютно съм съгласен. Вежди Рашидов: От мен се искат крайни резултати. Водещ: Искам да ви задам един въпрос към края на нашия разговор. Проектът за „Българския Лувър” имаше доста критици, но ти подписа петгодишен рамков договор с „Френския Лувър”. Как стана този номер? Вежди Рашидов: Това не се е случвало в историята на България. Водещ: Аз искам да знам какво означава петгодишен рамков договор с „Френския Лувър”? Вежди Рашидов: Пет години „Лувърът” ще представя и ще работи с българските музеи да представят българския артефакт. Водещ: В Париж, в центъра, в „Лувъра” ще има българска експозиция? Вежди Рашидов: Световният музей, защото на ден от там минават 30 000 човека, на ден. 30 000 човека. Това значи – целият свят. Водещ: И пет години ще има отделна експозиция или какво? Вежди Рашидов: И отделно е въпрос вече на стратегия. Даже има работни екипи вече направени. Стратегия. Водещ: Това е голям пробив. Вежди Рашидов: Може, например общо Византия, която има „Лувъра” и българска Византия съвместно, може съвместно българска Тракия, отделно. Водещ: До сега имали ли сме договор с „Лувъра”? Вежди Рашидов: Никога. За сътрудничество от 180 държави, имаха девет държави. Ние сме 10-тата, с която се подписва. Мога да ви кажа датата и деня. Водещ: Поздравления. Това е голямо постижение. Вежди Рашидов: Това са личните ми контакти, разбира се, които аз съм щастлив, че успях да ги предоставя на България. Заслужават българите и България тази слава. Да влезем в „Лувъра”, това значи да си вдигнем нивото. Вижте, като минават 30 000 и, когато виждат, отдолу пише България... Водещ: България. Вежди Рашидов: Няма по-съвършена реклама на името на моята държава. Водещ: На френски да не пише само България, защото ще се объркат с фирмата за камъните и за златата. Вежди Рашидов: Само да ви кажа, че аз много ще се радвам да има човек от ТВ7 на 31-ви в Париж, в 16.00 часа в сградата на „Лувъра”, когато подписвам рамковия договор на България. Историческо. Водещ: Искам един последен въпрос да ви задам. Беше най-върлия противник на тоталната забрана на тютюнопушенето. Факт. Ти си пушач. Вежди Рашидов: И продължавам да бъда. Водещ: Как гласува сега, като правителството прие забраната, „за” или „против”? Вежди Рашидов: Аз не бях на заседание. Водещ: Правилно. Не бива на това заседание да се ходи. Вежди Рашидов: Бях в Рим да докарам 17 задържани български средновековни икони. Водещ: Разбрах те. Върнахте ли ги? Вежди Рашидов: Все пак съм единственият български министър в историята, който връща, едни изнасят и са изнасяли. Аз съм единственият, нека да остана в историята, който с куфари, понеже нямам пари да платя 300 000 евро да ми ги върнат блиндирани, с печати. Водещ: С куфари да ви ги докарат. Вежди Рашидов: Взех осем човека. Излезе ми 15 000 евра за билети, но ги докарах. 21 000 български, чудовищно добри антики. Водещ: 21 000? Вежди Рашидов: 21 000. те бяха показани. Дори някои медии се присмяха „как така с куфари”. Да, нямаме пари. Като сме беден народ. Отидох, взех осем човека, куфари, по летищата... Водещ: Страхотно. С това да завършим ви предлагам. Това е хубавата новина за Коледа. 21 000 наши български антики ще бъдат тук в България. Вежди Рашидов: Български, наши, възстановени. Водещ: И ще отидат в музеите? Вежди Рашидов: Да. Той отиде вече. Той е при Божидар Димитров. Водещ: Браво. Поздравления. Пожелания към зрителите на ТВ7 ще отправиш ли? Вежди Рашидов: Хубаво пожелание към зрителите на ТВ7, вижте то е стандартно това пожелание, като дойде Коледа хората да се събират със семействата си, близките си, с обичаните хора от тях. Аз по скоро към българската държава искам да изпратя едно пожелание, защото все повече съм обезпокоен, озверяването ни води до едно килърско поведение. Водещ: Килърско? Вежди Рашидов: Да. Казвам го откровено, защото всеки срещу всеки. Медии убиват медии. Медии – хора, хора – медии. Еди плюе другия. Настървили сме се в недобра посока. Водещ: Добре. Вежди Рашидов: Дайте да се сплотим. България е излизала от войни, от бомбардировки. Кризата ще мине, ще замине. Няма вечна криза. Да си подадем ръка, защото не е дълъг животът. Малко обич имаме нужда. Водещ: С това да свършим. Благодаря ти за гостуването.

24 Декември 2011 | 12:33 | ТВ 7, "Факторът Кошлуков"