СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Проф. Николай Овчаров: Председателят на северномакедонската страна в Съвместната комисия проф. Драги Георгиев признава, че при създаването и изграждането на македонската историография се е служело с фалшификати

Проф. Николай Овчаров: Председателят на северномакедонската страна в Съвместната комисия проф. Драги Георгиев признава, че при създаването и изграждането на македонската историография се е служело с фалшификати

София. Тези дни излезе скандално видео на председателя на северномакедонската страна в Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси с Република България проф. Драги Георгиев. То е излъчено по предаването „Стадион” на канал 77 и е публикувано от северномакедонското електронно издание „Република”. В него Георгиев признава, че при създаването и изграждането на нацията мак...

13 Ноември 2021 | 10:32 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров: Има задължение и България да не се намесва във вътрешните работи на РСМ

Никола Димитров: Има задължение и България да не се намесва във вътрешните работи на РСМ

Скопие. В Споразумението с България разпоредбата за ненамеса във вътрешните работи е реципрочна. В този смисъл съществува нашето задължение да не се месим в българските вътрешни работи, но има и задължение България да не се меси във вътрешните македонски работи, каза в интервю за RFE вицепремиерът по европейските въпроси на Република Северна Македония (РСМ) Никола Димитров, цитиран от скопския телевизионен канал “ТВ 21“. По отношение на работата на Комисията по исторически и образователни въпроси Димитров казва, че това, което могат да направят правителствата, е да създадат положителен климат за безпроблемната работа на историците, но политиците не могат да казват на историците какво да правят и какво да не правят . „Така че нашата задача е(да създадем) положителна среда. Проблемът в работата на тази комисия е преди всичко идеята, че тяхната работа трябва да бъде условие за нашия напредък към Европейския съюз. Когато се оказва този натиск и изнудване, не само не се създава положителна среда, но се създава негативна среда и затова смятам, че независимо от желанията, големият проблем в настоящата констелация от отношения, позиции и политика по този въпрос проблемът е точно такъв. Искаме резултати от тази Комисия по исторически и образователни въпроси, но се създаде атмосфера на изнудване,“ подчерта Димитров. Запитан за плана 5 + 1, обсъждан на срещата на върха в Бърдо край Кран, Словения, Димитров каза, че е от решаващо значение дали техническото правителство в България може да изпълни дадено решение, ако се намери такова. „Много е важно да знаем, ако намерим разбиране, предвид датата на изборите, както президентски, така и парламентарни в България, дали служебното правителство може да даде зелена светлина, да приеме рамката за преговори и да проведе първата междуправителствена конференция. , това е от решаващо значение. Второ, за нас македонският език в преговорната рамка е изключително важен въпрос, формулировката за македонския език по отношение на факта, че страната трябва да преведе всичко, целия корпус от европейското законодателство на македонски и да има достатъчен брой преводачи, за да се пише (на македонски), както на всички останали европейски езици,“ каза Димитров. Тези точки, според Димитров, са контекстът на прилагането на Споразумението за приятелство с България, но общият пакет трябва да включва началото на преговорите, което означава приемане на рамката за преговори, провеждането на първата междуправителствена конференция. „Това, което споменах, е изключително важно за нас, македонският език, македонската идентичност, което е абсолютно наша работа, въпрос на македонския народ. За нас също е много важно процесът на присъединяване да донесе европеизация - дали ще продължим напред към ЕС, ще отворим клъстери, ще изпълним критериите и т.н., зависи от реформите у нас. Не, този процес не може да зависи от неща, които по никакъв начин не са в нашата компетентност, например работата на Историко-образователната комисия. „Ако напредъкът ни в ЕС зависи от историците, тогава този процес е много трудно да се нарече европеизация“, каза Димитров. Изключително важна, подчертава Димитров, е разпоредба от Договора за приятелство, чл.14, която гласи, че Договорът не може да засяга правата и задълженията, които държавите, договарящи се страни, са поели по други международни конвенции, споразумения и т.н. „Член 14 по някакъв начин е свързан или е другата страна на ангажимента да не се намесваме във вътрешните работи, защото и ние, и България имаме определени права и задължения, които сме поели по други международни конвенции и това не означава намеса във вътрешните работи - например Европейската конвенция за правата на човека и нашата роля като страна членка на Съвета на Европа, подчертава Димитров. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Октомври 2021 | 07:50 | Агенция "Фокус"

„Денешен“ (РСМ): Ванчо Георгиев се оплака от заплахи от служител на МВнР на РСМ

„Денешен“ (РСМ): Ванчо Георгиев се оплака от заплахи от служител на МВнР на РСМ

Скопие. Оставката на проф. д-р Ванчо Георгиев от съвместната българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси предизвика истинска буря на вътрешнополитическата сцена и в широката общественост, пише „Пресинг ТВ“ цитирана от скопския вестник “Денешен" в материал, представен без редакторска намеса. Изключително сериозните обвинения на проф. Георгиев за намеса на висш служител на Министерството на външните работи в работата на Комисията и излизане от позициите в Резолюцията на македонския парламент за червените линии на Република Северна Македония в преговорите с България от нейните членове, бяха последвани от меко казано, безлични реакции от заинтересованите институции, а министърът на външните работи Буяр Османи обяви разследване на събитията и на цялата срещa. В търсене на допълнителна информация, за да помогне на министър Османи в разследването, „Пресинг ТВ“ се свърза с професор Ванчо Георгиев. Той каза, че засега ще се въздържа от коментар, но добави пред „Пресинг ТВ“, че е отвратен и притеснен от действията на "висшия служител". Той разкри, че вчера (22.10.2021 г.), час и половина след напускането му от МВнР, след като съобщил на колегите си, че напуска работата на Комисията, в 10.25 ч. му се обадил "висш служител" и се опитал да го убеди да преосмисли позицията си и да се върне и да продължи да работи в Комисията, именно поради чувствителността на политическия момент. Според професор Георгиев този разговор е продължил точно 18 минути и 30 секунди. По-късно, след като професор Георгиев публикува изявлението си пред македонската общественост, в 12.51 ч. "висшият служител" му е звънял отново. Този път разговорът е продължил само 43 секунди. В този кратък период „висшият служител” между другото каза на професора „Да знаеш, аз лично ще ти отмъстя за това”. Професор Георгиев обаче смята, че "висшият служител" не действа лично, а е предавател на инструкции и съобщения от висши инстанции. Това, че нещо се е случило в работата на Комисията, беше потвърдено по някакъв начин от съпредседателя от българска страна Ангел Димитров. Той подчертава, че „до вчера следобед се надяваше, че македонските историци ще променят нещо в отношението си, след като българската страна отново направи някои отстъпки и известни компромиси. "Но вчера нещо се промени и днес (т.е. вчера –бел.изд.) имаше връщане към традиционните възгледи на нашите колеги през последните две години." По думите му до вчера до обяд историците са работили по редакцията на текста за цар Самуил. „Положихме усилия да постигнем споразумение по този въпрос, но македонските историци се отказаха. Ще бъде малко трудно да излезем от 10-11 век и не виждам желание у нашите колеги да изоставят собствената си интерпретация на историческото минало,“ каза Димитров. Случайно или не, посоченият от Димитров момент и промяната в отношението на македонските историци съвпадат точно с времето на реакцията на проф. Георгиев. Остава въпросът, защо македонските историци първо приеха, а след това се отказаха, защото проф. Георгиев в обяснението на оставката си между другото посочи, че македонските червени линии са изоставени и се приема нещо, което противоречи на македонските национални интереси, пита „Пресинг ТВ“ . Ако според твърденията на останалите членове на комисията и македонските политици досега е постигнато споразумение за цар Самуил, тогава защо не е публикувано приетото съдържание и защо постоянно се върти въпросът за тази историческа личност? Съдържанието на протоколите ще бъде публикувано много скоро, заяви премиерът Зоран Заев миналата година в противоречиво интервю за агенция БГНЕС. Но до днес това не е направено. И в този период става дума не само за личността на цар Самуил, а за цялото Средновековие, което между другото включва и въпроса за Охридската архиепископия. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Октомври 2021 | 17:51 | Агенция "Фокус"

Петър Тодоров (РСМ): Никой не оказва натиск върху историческата комисия, нито пък тя извършва някакво предателство

Петър Тодоров (РСМ): Никой не оказва натиск върху историческата комисия, нито пък тя извършва някакво предателство

Скопие. Петър Тодоров, член на македонската част на Смесената мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония (РСМ), твърди, че никой в страната му не упражнява политически натиск върху работата на тази комисия. „Ние-казва той- работим на научни принципи със защита на националните интереси и не може да става дума, че извършваме някакво предателство към тези интереси,“ каза той при гостуване в скопския телевизионен канал “Сител“. „До момента всички ние в Комисията заедно с нашия колега Ванчо Георгиев постигнахме решения и препоръки към двете правителства, които смятаме, че помагат за преодоляване на проблемите, които съществуват и в двете страни при запазване на националните интереси на македонската държава, македонците и други етнически общности. Научните принципи никога не са били компрометирани или обсъждани в рамките на екипа. Винаги сме се придържали към научните принципи в работата на Комисията и те ще останат непроменени“, каза Тодоров. Той подчерта, че нито той, нито друг член на комисията не са били подлагани на натиск от Министерството на външните работи, правителството или политическа партия. „Най-отговорно твърдя, че в никакъв случай никой не е идвал, било служител от МВнР или политик, да дойде да ни каже това или онова, трябва да работите, за да стигнете до решение,“ каза Тодоров. Той добави, че всички в страната, включително споменатите субекти, са заинтерсовани от това, което прави Комисията, тъй като, както каза той, „работата й, за съжаление, поради българската страна и техния подход, се оказа в центъра на интереса на политическа общественост в София и Скопие, но също и в Брюксел, Париж и Берлин.“ По думите му през последните два дни нищо не се е променило по отношение на направеното през изминалия период, въпреки че, както каза колегата му Ванчо Георгиев, то е било причина за оставката му. „Разменените в последните два дни предложения не се отклоняват по никакъв начин от тези, които бяха разменени в изминалия период,“ каза Тодоров. Той коментира и изказването на професор Ангел Димитров, председател на комисията от българска страна, който каза, че работата върви добре, но вчера следобед е имало прекъсване на работата. „Трябва да реагирам и да кажа, че това се случи тази сутрин, а не вчера. „След като вчера подадохме предложението, тази сутрин нещо им се случи и те изведнъж започнаха да изострят реториката, въпреки че преди това бяха казали, че работата трябва да продължи“, каза Петър Тодоров. Той подчерта, че не може да твърди, че българската част от комисията понася някакъв политически натиск от българска страна, но, както каза, има промяна в поведението на членовете й след приемането на рамковата позиция в българския парламент през октомври 2019 г., който се отнася до този въпрос и обяснителния меморандум относно рамката за преговори за преговорите между ЕС и РСМ. „Почувства се внезапно приспособяване на българската комисия към тези документи и решения, което доведе до това Комисията да работи все по-трудно“, каза той. Според него Комисията трябва да продължи да работи и да направи нвъзможно историята да бъде инструмент за радикализиране на хората за политически цели. „Не можем да спорим за историята. Трябва да се вземат предвид различните възгледи за миналото, които съществуват в двете страни. Само чрез изграждане на съпричастност и разбиране на възгледите можем да постигнем тази обща цел, която е да изградим добри взаимоотношения. „Ако едната страна се опита да наложи наратив на другата, решение няма“, каза Тодоров. Той смята, че за решаването на тези въпроси трябва да има по-голям форум от учени, които да се включат повече, но не, както подчерта той, с „досегашния подход как да не се стигне до уреждане и как да се злоупотребява с нашата история и тук и там (в България-бел.ред.), а как да преодолеем проблемите и в същото време да уважаваме другия и да уважаваме неговата идентичност, каза Тодоров. Според него, за да се стигне до решение, е „необходима самокритика от българска страна по отношение на историята и нейната интерпретация“. Тодоров подчерта, че всяко решение, постигнато от Комисията до момента, е в съответствие с националните интереси (на РСМ-бел.ред.). „Никой не извършва предателство и следователно никой не трябва да злоупотребява с Комисията и с нашата работа за популяризиране на този подход. Ние в Комисията вярваме, че при необходимост решенията на Комисията могат да бъдат публикувани още сега, за да се разсее слухът, че нещо се продава и ще се види много ясно какво е договорено и ще се види, че няма предателства, с които да се манипулира обществеността. Ако можех да имам това право, щях да ги публикувам веднага. Твърдя, че предателство няма,“ каза Тодоров. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Октомври 2021 | 09:34 | Агенция "Фокус"

„ТВ 21“ (РСМ): Няма резултат от 15-тото заседание на Съвместната историческа комисия

„ТВ 21“ (РСМ): Няма резултат от 15-тото заседание на Съвместната историческа комисия

Скопие. Историците от България и Република Северна Македония (РСМ) днес и вчера обсъдиха няколко въпроса в рамките на 15 -тото редовно заседание на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония и, която поради пандемията на коронавирус се проведе онлайн. Както съобщиха за Македонската информационна агенция (МИА) от македонска страна в Комисията, на заседанието „не са приети решения и препоръки поради изключващия подход на колегите от София и настояването им да наложат своя поглед върху миналото.“ Това съобщи скопският телевизионен канал “ТВ 21“ Това беше четвъртото заседание от планираните за тази година пет на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, на което, както информират от македонската страна на комисията, са били обсъдени няколко важни за работата на комисията въпроси. . „В първия ден на дискусията членовете на Комисията обмениха няколко предложения-идеи за препоръки за учебници по история, които да подобрят историческото образование в двете страни. Както и досега, предложенията от македонска страна се базираха на съвременни разбирания за историческо образование, подкрепяни от ЮНЕСКО и Съвета на Европа, които зачитат различните възгледи и интерпретации на миналото. След изчерпателна дискусия, вторият ден показа, че и двете страни все още са далеч от решение, което да доведе до подобряване на образователния процес и постигане на обща цел – изграждане на добросъседски отношения и приятелство, в които миналото и различните интерпретации на историята няма да бъдат препятствие, заявиха за МИА от македонската страна. През втория ден, съобщиха за МИА от македонска страна на комисията, членовете на комисията обсъдиха възможността личността на Гоце Делчев да бъде отпразнувана съвместно от двете страни. "Що се отнася до въпроса за учебниците по история, дискусията за Гоце Делчев показва различния подход и разбиране на историята и нейната роля в двете страни", каза македонският екип на Комисията пред МИА. Заседанието на Смесената комисия се проведе по време на изборния период и в двете държави – в РСМ приключи първия тур на местните избори и се провежда кампанията преди втория тур, а в България тече кампания за президентските и предсрочните парламентарни избори, насрочени за 14 ноември. На предишното 14-то заседание, проведено на 10 и 11 юни, македонският екип в Комисията оцени, че са имали най-трудните разговори досега. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Октомври 2021 | 19:19 | Агенция "Фокус"