СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Проф. Николай Овчаров: Председателят на северномакедонската страна в Съвместната комисия проф. Драги Георгиев признава, че при създаването и изграждането на македонската историография се е служело с фалшификати

Проф. Николай Овчаров: Председателят на северномакедонската страна в Съвместната комисия проф. Драги Георгиев признава, че при създаването и изграждането на македонската историография се е служело с фалшификати

София. Тези дни излезе скандално видео на председателя на северномакедонската страна в Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси с Република България проф. Драги Георгиев. То е излъчено по предаването „Стадион” на канал 77 и е публикувано от северномакедонското електронно издание „Република”. В него Георгиев признава, че при създаването и изграждането на нацията мак...

13 Ноември 2021 | 10:32 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров: Има задължение и България да не се намесва във вътрешните работи на РСМ

Никола Димитров: Има задължение и България да не се намесва във вътрешните работи на РСМ

Скопие. В Споразумението с България разпоредбата за ненамеса във вътрешните работи е реципрочна. В този смисъл съществува нашето задължение да не се месим в българските вътрешни работи, но има и задължение България да не се меси във вътрешните македонски работи, каза в интервю за RFE вицепремиерът по европейските въпроси на Република Северна Македония (РСМ) Никола Димитров, цитиран от скопския телевизионен канал “ТВ 21“. По отношение на работата на Комисията по исторически и образователни въпроси Димитров казва, че това, което могат да направят правителствата, е да създадат положителен климат за безпроблемната работа на историците, но политиците не могат да казват на историците какво да правят и какво да не правят . „Така че нашата задача е(да създадем) положителна среда. Проблемът в работата на тази комисия е преди всичко идеята, че тяхната работа трябва да бъде условие за нашия напредък към Европейския съюз. Когато се оказва този натиск и изнудване, не само не се създава положителна среда, но се създава негативна среда и затова смятам, че независимо от желанията, големият проблем в настоящата констелация от отношения, позиции и политика по този въпрос проблемът е точно такъв. Искаме резултати от тази Комисия по исторически и образователни въпроси, но се създаде атмосфера на изнудване,“ подчерта Димитров. Запитан за плана 5 + 1, обсъждан на срещата на върха в Бърдо край Кран, Словения, Димитров каза, че е от решаващо значение дали техническото правителство в България може да изпълни дадено решение, ако се намери такова. „Много е важно да знаем, ако намерим разбиране, предвид датата на изборите, както президентски, така и парламентарни в България, дали служебното правителство може да даде зелена светлина, да приеме рамката за преговори и да проведе първата междуправителствена конференция. , това е от решаващо значение. Второ, за нас македонският език в преговорната рамка е изключително важен въпрос, формулировката за македонския език по отношение на факта, че страната трябва да преведе всичко, целия корпус от европейското законодателство на македонски и да има достатъчен брой преводачи, за да се пише (на македонски), както на всички останали европейски езици,“ каза Димитров. Тези точки, според Димитров, са контекстът на прилагането на Споразумението за приятелство с България, но общият пакет трябва да включва началото на преговорите, което означава приемане на рамката за преговори, провеждането на първата междуправителствена конференция. „Това, което споменах, е изключително важно за нас, македонският език, македонската идентичност, което е абсолютно наша работа, въпрос на македонския народ. За нас също е много важно процесът на присъединяване да донесе европеизация - дали ще продължим напред към ЕС, ще отворим клъстери, ще изпълним критериите и т.н., зависи от реформите у нас. Не, този процес не може да зависи от неща, които по никакъв начин не са в нашата компетентност, например работата на Историко-образователната комисия. „Ако напредъкът ни в ЕС зависи от историците, тогава този процес е много трудно да се нарече европеизация“, каза Димитров. Изключително важна, подчертава Димитров, е разпоредба от Договора за приятелство, чл.14, която гласи, че Договорът не може да засяга правата и задълженията, които държавите, договарящи се страни, са поели по други международни конвенции, споразумения и т.н. „Член 14 по някакъв начин е свързан или е другата страна на ангажимента да не се намесваме във вътрешните работи, защото и ние, и България имаме определени права и задължения, които сме поели по други международни конвенции и това не означава намеса във вътрешните работи - например Европейската конвенция за правата на човека и нашата роля като страна членка на Съвета на Европа, подчертава Димитров. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Октомври 2021 | 07:50 | Агенция "Фокус"

„Денешен“ (РСМ): Ванчо Георгиев се оплака от заплахи от служител на МВнР на РСМ

„Денешен“ (РСМ): Ванчо Георгиев се оплака от заплахи от служител на МВнР на РСМ

Скопие. Оставката на проф. д-р Ванчо Георгиев от съвместната българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси предизвика истинска буря на вътрешнополитическата сцена и в широката общественост, пише „Пресинг ТВ“ цитирана от скопския вестник “Денешен" в материал, представен без редакторска намеса. Изключително сериозните обвинения на проф. Георгиев за намеса на висш служител на Министерството на външните работи в работата на Комисията и излизане от позициите в Резолюцията на македонския парламент за червените линии на Република Северна Македония в преговорите с България от нейните членове, бяха последвани от меко казано, безлични реакции от заинтересованите институции, а министърът на външните работи Буяр Османи обяви разследване на събитията и на цялата срещa. В търсене на допълнителна информация, за да помогне на министър Османи в разследването, „Пресинг ТВ“ се свърза с професор Ванчо Георгиев. Той каза, че засега ще се въздържа от коментар, но добави пред „Пресинг ТВ“, че е отвратен и притеснен от действията на "висшия служител". Той разкри, че вчера (22.10.2021 г.), час и половина след напускането му от МВнР, след като съобщил на колегите си, че напуска работата на Комисията, в 10.25 ч. му се обадил "висш служител" и се опитал да го убеди да преосмисли позицията си и да се върне и да продължи да работи в Комисията, именно поради чувствителността на политическия момент. Според професор Георгиев този разговор е продължил точно 18 минути и 30 секунди. По-късно, след като професор Георгиев публикува изявлението си пред македонската общественост, в 12.51 ч. "висшият служител" му е звънял отново. Този път разговорът е продължил само 43 секунди. В този кратък период „висшият служител” между другото каза на професора „Да знаеш, аз лично ще ти отмъстя за това”. Професор Георгиев обаче смята, че "висшият служител" не действа лично, а е предавател на инструкции и съобщения от висши инстанции. Това, че нещо се е случило в работата на Комисията, беше потвърдено по някакъв начин от съпредседателя от българска страна Ангел Димитров. Той подчертава, че „до вчера следобед се надяваше, че македонските историци ще променят нещо в отношението си, след като българската страна отново направи някои отстъпки и известни компромиси. "Но вчера нещо се промени и днес (т.е. вчера –бел.изд.) имаше връщане към традиционните възгледи на нашите колеги през последните две години." По думите му до вчера до обяд историците са работили по редакцията на текста за цар Самуил. „Положихме усилия да постигнем споразумение по този въпрос, но македонските историци се отказаха. Ще бъде малко трудно да излезем от 10-11 век и не виждам желание у нашите колеги да изоставят собствената си интерпретация на историческото минало,“ каза Димитров. Случайно или не, посоченият от Димитров момент и промяната в отношението на македонските историци съвпадат точно с времето на реакцията на проф. Георгиев. Остава въпросът, защо македонските историци първо приеха, а след това се отказаха, защото проф. Георгиев в обяснението на оставката си между другото посочи, че македонските червени линии са изоставени и се приема нещо, което противоречи на македонските национални интереси, пита „Пресинг ТВ“ . Ако според твърденията на останалите членове на комисията и македонските политици досега е постигнато споразумение за цар Самуил, тогава защо не е публикувано приетото съдържание и защо постоянно се върти въпросът за тази историческа личност? Съдържанието на протоколите ще бъде публикувано много скоро, заяви премиерът Зоран Заев миналата година в противоречиво интервю за агенция БГНЕС. Но до днес това не е направено. И в този период става дума не само за личността на цар Самуил, а за цялото Средновековие, което между другото включва и въпроса за Охридската архиепископия. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Октомври 2021 | 17:51 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (РСМ): Историческата комисия попадна в челюстите на политиката

„Независен“ (РСМ): Историческата комисия попадна в челюстите на политиката

Скопие. Оставката на члена на българо-македонската историческа комисия Ванчо Георгиев, обяснена с очевидни политически конотации, несъмнено прехвърли македонската част от това историческо общество директно в челюстите на политиката, след като българската част вече две години се инструментализира от политиците с София. Споменаването на израза „огъване на гръбнака” от опозиционните дни на Зоран Заев в обяснението на Георгиев е пряко участие на историка, на когото държавата плаща да работи в интерес на науката и държавните интереси, в политиката между двата тура на местните избори, пише Люпчо Поповски в скопския вестник “Независен“ в материал, представен без редакторска намеса и изразяващ позицията на автора, но не и на Aгенция „Фокус“ . Разбира се, Ванчо Георгиев обяснява, че се ръководи от национални и научни интереси, но моменталната злоупотреба с решението му от лидера на ВМРО-ДПМНЕ най-накрая ще го остави с горчив вкус в устата. Георгиев вече е използван по най -бруталния начин, който политиката умее. След удара под кръста, който Георгиев нанесе на правителството, правителството му отвърна с още по-нисък удар, като обяви, че само преди седмица той се е съгласил да продължи ангажимента си. Реакцията на Християн Мицковски беше част от поредица от „катастрофални предупреждения“, че някой от властта иска да "продаде македонската идентичност" между два изборни тура и опозиционният лидер призова всички останали членове на македонската част на комисията да последват Георгиев и да подадат оставка. Ако това се случи, е много вероятно РСМ да се сбогува с надеждите за пробив в българската блокада, за да започне своевременно преговорите с ЕС. Тогава С. Македония ще бъде обвинена, че е саботирала Споразумението за добросъседство и ще даде на София неограничено количество боеприпаси, за да каже на европейските партньори и на САЩ, че е правилно да обвиняват Скопие. Със сигурност този призив на Мицковски е свързан с втория тур на изборите, той иска да нанесе още един голям удар на Зоран Заев. Но това е доста инфантилна политика и доста безотговорна - да се съсипват перспективите на държавата заради победа на местните избори. И да се използва професор Ванчо Георгиев, независимо от неговите намерения и да бъдат съборени мостовете и после да кажат, че е трудно да се строят нови. Македонската политика досега се опитваше да стои встрани от работата на историческата комисия, въпреки безизходицата, в която се намира, най-вече поради крайните възгледи на българските историци, продължаваща цели две години. Българският историк Ангел Димитров, съпредседател на комисията, каза пред репортери на брифинг в българското външно министерство вчера, че работата в комисията става все по-трудна и че "има политически натиск върху колегите му от македонската част на комисията" поради втори тур на изборите и че е невъзможно да се излезе от 10 и 11 век. Македонските историци казват, че на тази среща не се е случило нищо особено, което е различно от другите срещи. Двете страни имаха различни разбирания за съвременната интерпретация на историята, както за учебниците, така и за Гоце Делчев. Не трябва да забравяме - първата голяма политическа намеса в историческата комисия беше на 19 септември 2019 г., когато българският президент Румен Радев свика в кабинета си българските историци, които са част от нея, и им даде задачи. И дори срокове - за разрешаване на разногласията в рамките на един месец. „Ако можете да гарантирате, че всички спорове по събития, личности, учебници, надписи в музеи и паметни плочи ще бъдат разрешени в рамките на следващия месец, нека българското правителство продължи своята политика на безусловна подкрепа за членството на Македония в Европейския съюз“, каза Радев пред историците тогава. Ако такава гаранция не може да бъде дадена, той ще инициира мерки за разработване на нова национална позиция "с ясни очаквания и критерии за защита на българския национален интерес, които да бъдат наложени в преговорната рамка с Република Северна Македония". Събитията от онзи момент ясно показаха намесата на българската политика в работата на комисията. Измина по-малко от месец, откакто Радев даде срок на българските историци, а на 9 октомври 2019 г. българското правителство прие декларация, която очертава поредица от условия и заплахи за блокиране на Скопие по пътя към ЕС. Македонският език и „българският фашистки окупатор“ не трябва да се споменават и че София „няма да допусне интегрирането на С. "Македония в ЕС да бъде придружено от европейска легитимност на спонсорирана от държавата идеология на антибългарска основа." А след това и, че различното писане на историята на част от българския народ след 1944 г. е един от стълбовете на антибългарската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм”. Ден по-късно българският парламент прие добре позната декларация в подкрепа на Македония и Албания да започнат преговори с ЕС. Но „подкрепата за европейската интеграция не трябва да бъде в ущърб на исторически събития, документи и артефакти, както и ролята и отношението към личности, принадлежащи на българската история“, се казва в него. На 18 октомври 2019 г. Емануел Макрон блокира Македония на срещата на върха на ЕС, обяснявайки го с думите: „Отварянето на преговори само с Македония и без Албания би било голяма грешка за региона“. Дали ходът на Макрон се дължи единствено на искане за нов механизъм за преговори със страните кандидатки, или има нещо друго под масата, вероятно никога няма да се разбере. Месецът на Радев свърши, започна голямата блокада. Оттогава заседанията на историческата комисия стават безполезни. Българската част не можа да излезе от дадените й от политиката рамки и рухна в челюстите й. Сега това трябва да се случи и с македонската част. Ванчо Георгиев, съзнателно или не, отвори тази врата, а Мицковски хукна да мине през нея възможно най -бързо. В момента, когато еврокомисарят по разширяването Оливер Вархели, представяйки доклада на Европейската комисия за напредъка на страните кандидатки, даде да се разбере – С. Македония и Албания напълно изпълниха условията и заслужават да започнат преговори. И че за разделянето им не може да се мисли. Но някой тук изглежда иска това да се случи. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Октомври 2021 | 13:05 | Агенция "Фокус"

„ТВ 21“ (РСМ): Няма резултат от 15-тото заседание на Съвместната историческа комисия

„ТВ 21“ (РСМ): Няма резултат от 15-тото заседание на Съвместната историческа комисия

Скопие. Историците от България и Република Северна Македония (РСМ) днес и вчера обсъдиха няколко въпроса в рамките на 15 -тото редовно заседание на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония и, която поради пандемията на коронавирус се проведе онлайн. Както съобщиха за Македонската информационна агенция (МИА) от македонска страна в Комисията, на заседанието „не са приети решения и препоръки поради изключващия подход на колегите от София и настояването им да наложат своя поглед върху миналото.“ Това съобщи скопският телевизионен канал “ТВ 21“ Това беше четвъртото заседание от планираните за тази година пет на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, на което, както информират от македонската страна на комисията, са били обсъдени няколко важни за работата на комисията въпроси. . „В първия ден на дискусията членовете на Комисията обмениха няколко предложения-идеи за препоръки за учебници по история, които да подобрят историческото образование в двете страни. Както и досега, предложенията от македонска страна се базираха на съвременни разбирания за историческо образование, подкрепяни от ЮНЕСКО и Съвета на Европа, които зачитат различните възгледи и интерпретации на миналото. След изчерпателна дискусия, вторият ден показа, че и двете страни все още са далеч от решение, което да доведе до подобряване на образователния процес и постигане на обща цел – изграждане на добросъседски отношения и приятелство, в които миналото и различните интерпретации на историята няма да бъдат препятствие, заявиха за МИА от македонската страна. През втория ден, съобщиха за МИА от македонска страна на комисията, членовете на комисията обсъдиха възможността личността на Гоце Делчев да бъде отпразнувана съвместно от двете страни. "Що се отнася до въпроса за учебниците по история, дискусията за Гоце Делчев показва различния подход и разбиране на историята и нейната роля в двете страни", каза македонският екип на Комисията пред МИА. Заседанието на Смесената комисия се проведе по време на изборния период и в двете държави – в РСМ приключи първия тур на местните избори и се провежда кампанията преди втория тур, а в България тече кампания за президентските и предсрочните парламентарни избори, насрочени за 14 ноември. На предишното 14-то заседание, проведено на 10 и 11 юни, македонският екип в Комисията оцени, че са имали най-трудните разговори досега. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Октомври 2021 | 19:19 | Агенция "Фокус"