СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Милорад Додик пред The Guardian: Ако Западът наложи санкции на Република Сръбска, Путин и Китай ще й помогнат

Милорад Додик пред The Guardian: Ако Западът наложи санкции на Република Сръбска, Путин и Китай ще й помогнат

Баня Лука. Лидерът на босненските сърби, обвинен, че рискува война, като се стреми към разпадане на Босна и Херцеговина (БиХ), омаловажи заплахата от западни санкции и намекна за предстояща среща на върха с Владимир Путин, казвайки: „Не бях избран да бъда страхливец“.В интервю пред The Guardian Милорад Додик, сръбският член на тристранния Президиум на Босна и Херцеговина, каз...

29 Ноември 2021 | 13:22 | Агенция "Фокус"

Антъни Блинкен: Всяко едностранно оттегляне от държавните институции на БиХ ще бъде санкционирано

Антъни Блинкен: Всяко едностранно оттегляне от държавните институции на БиХ ще бъде санкционирано

Вашингтон/Сараево. Всяко едностранно оттегляне от държавните институции на Босна и Херцеговина ще бъде санкционирано,. Това предупреди държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен в писмо до членовете на Президиума на БиХ, публикувано в сараевския всекидневник Oslobodenje. Писмото е адресирано до тримата членове на институцията - Желко Комшич, Шефик Джаферович и Милорад Додик. Връчено им е от съветника на Държавния департамент Дерек Шолет. „Като свидетел на подписването на Дейтънското мирно споразумение, САЩ повтарят, че стъпките за едностранно оттегляне от институциите на държавно ниво или всеки друг опит за дестабилизиране на Дейтънското споразумение ще бъдат посрещнати с подходящи мерки, включително разглеждане на санкции“, се казва в текста. Стъпки за подкопаване на институциите на БиХ ще застрашат не само европейската перспектива на БиХ, но и стабилността и гаранциите, необходими за икономическото възстановяване и чуждестранните инвестиции. Държавният секретар на САЩ призовава всички страни към диалог и подчерта промените в Изборния закон на БиХ. „Стабилността и просперитетът на закона изисква сътрудничеството на трите съставни народа, Република Сръбска и субектите на Федерацията, за да се постигнат равни права за всички граждани“, пише още Блинкен. Той добавя, че изборното законодателство и ограничената конституционна реформа също са от ключово значение за справяне с проблема с дискриминацията и спазването на европейските стандарти. Блинкен също така припомня за писмото, което изпрати до Комшич, Джаферович и Додик през март тази година. „Оттогава във вашата страна се разви политическа криза, която застрашава регионалната стабилност. Бих искал да повторя нашата продължаваща загриженост относно пътя, по който вашата страна е поела, както и непоколебимия ангажимент на САЩ да подкрепят суверенитета и териториалната цялост на БиХ като единна държава“, заключава Блинкен. Той призова членовете на председателството на БиХ да работят за деескалация на настоящата политическа криза и да се ангажират отново с международните партньори. Превод и редакция: Тереза Герова

17 Ноември 2021 | 13:57 | Агенция "Фокус"

Уилям Хейг в статия за The Times: Ако покажем колебание, Балканите ще избухнат отново

Уилям Хейг в статия за The Times: Ако покажем колебание, Балканите ще избухнат отново

Лондон. „Западът трябва да се изправи пред студения поглед на Путин, иначе тлеещото етническо напрежение в Босна ще потопи Европа в криза“, пише бившият министър на външните работин на Обединеното кралство Уилям Хейг в статия за британския вестник The Times, в която призовава Западът да се „изправи уверено срещу Русия“. Агенция „Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той представя единствено гледната точка на автора. Никога не съм забравял за първата си среща с Владимир Путин в Кремъл, когато го видях за първи път до Дейвид Камерън преди десет години. Първо, струва ми се, че той има най-студените очи, които съм виждал, и тъй като съм срещал много от най-големите злодеи, военачалници и тирани, това говори нещо. Второ, той просто искаше да ни продаде много природен газ. Той се връщаше към този въпрос повече, отколкото към който и да било друг. Нямаме ли нужда от повече газ? Какво ще кажете за отделен тръбопровод до Великобритания? Това няма ли да осигури топлина за нашите хора? Дори когато западните страни се опитаха да „нулират“ отношенията с Москва, Великобритания отхвърли предложението. Путин е на върха на пирамида от финансова и политическа власт в Русия, подхранвана от приходи от въглеводороди, поради което винаги е толкова фокусиран върху бизнеса. Но той е също толкова добър в отделянето на европейските държави една от друга, неутрализирайки това, което вижда като посегателство от страна на Запада върху сферата на влияние на Русия чрез ловко използване на медийната сфера, умна дипломация, военни заплахи и пускане или затваряне на кранчето на природния газ. За него печалбата и властта си пасват идеално. Някои от нашите съюзници не са много добри в противопоставянето на тази стратегия. Германия разреши изграждането на газопровода „Северен поток 2“ и агонизира в преговорите за ново коалиционно правителство по въпроса дали газопроводът трябва да бъде пуснат или не. След като Берлин приеме решението, Украйна и други страни ще станат по-уязвими от Путин, който просто ще намали натиска върху тръбопроводите, от които зависят. Всички слаби места на всяка западна страна са умело експлоатирани от Русия. Остракизирана от партньорите си от Европейския съюз, Полша е изправена пред тежка бежанска криза на границата с Беларус. Унгария, лишена от приятели в Брюксел, си намира нов партньор в лицето на Москва. За стратегическата слабост на целия Запод пред Москва напомнят десетките хиляди руски войски, съсредоточени край Украйна, което ни кара да се чудим какво можем да направим по въпроса. Но има отговори на всяка от тези заплахи. Реакцията на Обединения Запад на отравянето в Солсбъри през 2018 г. показа, че способността да действаме заедно със сила все още е „по-скоро спяща, отколкото напълно мъртва“. „Северен поток 2“ можеше да бъде изоставен дори на този късен етап. Може да се договарят нови санкции срещу трафика на хора от режима на Лукашенко в Беларус. Украйна може да се възползва от придобиването на по-сложни и модерни отбранителни оръжия за възпиране на руските атаки. Но Балканите са прекалено критична зона за западните страни, за да се противопоставят на продължителната ерозия на стабилността. Историята много пъти е показвала, че пренебрегваме Западните Балкани в наш ущърб. Тук избухва световният пожар от 1914 г. и драматичните събития от 90-те години на миналия век, които бяха най-кървавата война в Европа от 1945 г. насам. И тук най-важните явления в глобалния микрокосмос вече са се концентрирали - пълзящата намеса на Русия, разочарованието на местните от европейските идеали, самоелиминирането на Америка от региона, укрепването на пипалата на китайското влияние, широко разпространената корупция, най-печелившите престъпни пътища за нелегална миграция и горчивото минало на конфликтите. Тук Русия е опитала всичко, за да осуети стремежите на милиони хора да живеят в стабилни, западно ориентирани страни: опит за държавен преврат в Черна гора, сериозна намеса в референдума в Македония, затягане на задушаващата си хватка в бизнеса и политическия живот в Сърбия. И сякаш, за да бъде завършена тази хаотична картина, ЕС затвори вратите на надеждите за по-нататъшното си разширяване и Обединеното кралство загуби лостовете си върху цялата ситуация поради Брекзит. В резултат на това Балканският регион се движи неравномерно по течението. Лесно е на западните правителства и избирателите да кажат, че са уморени от Балканите. Не могат ли самите народи от региона да се справят със собствените си дела? Не сме ли всички на Запад заети с Китай, с изменението на климата и пандемията от COVID-19? За мнозина е изкушаващо да се съсредоточат върху други въпроси. Но не можем да си позволим този лукс. От години лидерът на доминираната от сърби Република Сръбска Милорад Додик подкопава ситуацията в Босна и Херцеговина с активната подкрепа на Русия и Сърбия. За Москва това служи за блокиране на разширяването на евроатлантическите институции: Босна ще бъде като Украйна, Грузия и Молдова, тъй като не може да се присъедини към НАТО или изобщо да функционира като нормална държава. Ситуацията ескалира през последните седмици. Додик е близо до постигането на целта за отделяне на Република Сръбска от Босна, страна, в която хървати, бошняци и сърби все още живеят в крехък баланс. Додик каза, че отново ще вдигне армията на босненските сърби, същата сила, отговорна за геноцида в Сребреница. Той се опитва да се възползва от слабостта и разсеяността на Запада, за да изостри кризата, която ще доведе до радикална промяна на политическата карта на Балканите, а територията, която ръководи, отново ще бъде присъединена към Сърбия. Това е пряко предизвикателство към Дейтънското мирно споразумение. И веднага щом някой може отново да промени границите на страната по етнически линии, ще има много повече национални малцинства, чието местоположение може да се използва за оправдаване на промяната на други граници: етнически сърби в Черна гора, етнически албанци в Косово, етнически руснаци в балтийските държави. Никой не трябва да има съмнения, че случващото се представлява заплаха за сигурността и стабилността на съществуващия режим на европейско съседство. Светът е наясно с тежестта на тази заплаха. Докато пиша тази статтия, външните министри на ЕС поне обсъждат ситуацията. Миналата седмица Кристиан Шмид, върховният представител на ООН за Босна и Херцеговина, предупреди, че страната е „изправена пред най-голямата екзистенциална заплаха от следвоенния период“ и че „перспективите за по-нататъшно разделение и конфликт са много реални“. Неговият предшественик Пади Ашдаун свърши блестяща работа преди 20 години, като демонстрира, че отстъпването от Дейтънското споразумение и разпространението на семената на етническото разделение тук е неприемливо. Но тогава той се радваше на твърдата подкрепа на западните столици, в чиито съзнание все още бяха пресните спомени от бруталния балкански конфликт. През последните години мнозина, особено ЕС, направиха избор в полза на „диалога“, изразен в помирение и слабост. Министерството на външните работи на Обединеното кралство заяви, че Лиз Тръс ще повдигне активно тези въпроси на срещата на външните министри на НАТО в Рига следващия месец. И тя ще бъде права да направи това. Но сега са необходими някои спешни решения и единни действия. Обединеното кралство и ЕС трябва да се присъединят към САЩ, за да наложат санкции на всеки, който подкопава Дейтънското мирно споразумение. Западните страни трябва да работят заедно, за да потвърдят отново подкрепата си за Върховния представител на ООН, твърдо отстоявайки легитимните му правомощия да се намесва пряко в делата на Босна, за да защити целостта на страната. Наложително е малките европейски мироопазващи сили, известни като Eufor, да бъдат подсилени от войски на НАТО, разположени в стратегически важни райони като Бръчко и летището в Тузла. Може да звучи грубо, но само сила, решителност и желание за действие могат да предотвратят много трагедии. Колапсът в Афганистан показва какво се случва, когато Западът загуби своята сила и отслаби глобалното си влияние,съкращавайки неговия ареал. Не може да се позволи подобно нещо да се случи на европейския континент, в сърцето на нашата обща сигурност. Западът трябва да устои на този студен поглед от Путин и да бъде решен да отхвърли неговата тактика и тактиката на неговите поддръжници. А Балканите са важно място за започване на този процес. Превод и редакция: Тереза Герова

17 Ноември 2021 | 11:57 | Агенция "Фокус"

„Бета“(Сърбия): Западът подготвя санкции срещу лидерите на босненските сърби, за да се избегне война

„Бета“(Сърбия): Западът подготвя санкции срещу лидерите на босненските сърби, за да се избегне война

Белград/Лондон. Западните сили подготвят санкции срещу лидерите на босненските сърби, които поради своите ходове могат да доведат до разпадането на БиХ и да започнат нов конфликт на Балканите, пише днес британският вестник The Times, цитиран от сръбската агенция „Бета“. „Според дипломатически източници САЩ и Великобритания подготвят санкции за лидера на босненските сърби Милорад Додик, а Германия е представила подобни искания в Европейския съюз“, пише изданието. Въпреки че Дейтънското мирно споразумение осигури мир, британският вестник пише, че Западът сe опасява, че "новите сепаратистки действия биха могли да нанесат сериозен удар на западната дипломация, особено на фона на безславния край на мисията в Афганистан". „Правителствата на САЩ и Европа се опасяват, че разпадането на БиХ ще нанесе нов удар върху тяхната дипломация, особено след разпадането на подкрепяното от Запада афганистанско правителство. „От всичко, което се случва в БиХ, биха могли да се възползва най-много Русия и Китай, които се разполагат в района,“, пише The Times. През последните дни в дипломатическите среди се засилиха дискусиите за налагането на санкции срещу Милорад Додик, както и други длъжностни лица в Република Сръбска (РС) и свързани с тях компании, припомня „Бета”. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Ноември 2021 | 17:48 | Агенция "Фокус"

B92 (Сърбия): Руският посланик в Сараево не вижда проблем в идеята на Додик за по-големи правомощия на Република Сръбска в рамките на БиХ

B92 (Сърбия): Руският посланик в Сараево не вижда проблем в идеята на Додик за по-големи правомощия на Република Сръбска в рамките на БиХ

Сараево. Посланикът на Руската федерация в Сараево Игор Калабухов не вижда проблем в идеята на Милорад Додик за по-големи правомощия на Република Сръбска в рамките на Босна и Херцеговина. Съответното той заяви в интервю за националната BHRT, цитирано от белградската електронна медия B92. Калабухов подчерта, че не може да говори за легитимността или нелегитимността на процеса на връщане на компетенции от БиХ на Република Сръбска, като отбеляза, че това е въпрос на политическия процес и на властите в Баня Лука. Единственото условие Русия да подкрепи подобна промяна е тя да се „реализира чрез диалог“, уточни дипломатът. Субектите сами трябва да намерят най-добрия начин за излизане от текущата ситуация, заключи руският посланик в БиХ. Калабухов каза още, че руската позиция е, че в БиХ няма върховен представител, тъй като процедурата за назначаване на Кристиан Шмид на този пост не е спазена. Той припомни, че решението за назначаването на германския дипломат е взето от посланиците на страните членки на Управителния съвет на Съвета за прилагане на мира в БиХ без консенсус и без санкцията на Съвета за сигурност на ООН . Превод и редакция: Тереза Герова

11 Ноември 2021 | 17:17 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“: Опозицията в Република Сръбска няма да следва политиката на Милорад Додик

„Слободен печат“: Опозицията в Република Сръбска няма да следва политиката на Милорад Додик

Сараево. Опозиционните партии в Република Сръбска няма да следват политиката на Милорад Додик, защото смятат, че тя застрашава мира в БиХ, потвърди един от опозиционните лидери Мирко Шарович след среща със специалния пратеник на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар, цитира думите му електронното издание на скопския вестник “Слободен печат“. "Нуждаем се от нормални политики, нямаме нужда от такива, които разпалват страстите и ни водят в опасна ситуация", каза Шарович, който е лидер на Сръбската демократична партия (СДП). Лидерите на опозицията казват, че планът на Додик за приемане на закони за разтуряне на въоръжените сили, съдебната система и данъчната и митническата политика на държавно ниво причинява конфликти, които могат да имат катастрофални последици в цяла БиХ. Шарович подчерта, че Додик се опитва да използва настоящата криза в БиХ, за да укрепи правителството си. Опозицията смята, че отворените въпроси трябва да се решават чрез диалог, защото "всички едностранни решения са изключително опасни". По време на среща с висши служители на БиХ в Сараево в понеделник, специалният пратеник на САЩ за Западните Балкани каза също, че Съединените щати се противопоставят на едностранни решения, включително евентуално оспорване на закони, приети преди това от парламента на БиХ. Ескобар каза, че има възможност сръбският член на президентството на БиХ Милорад Додик да оттегли решението на Народното събрание на Република Сръбска да блокира работата на институциите на БиХ. „Имах продуктивна среща с Милорад Додик и остава открита възможността за оттегляне на решението,“ каза Ескобар в Сараево. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Ноември 2021 | 16:05 | Агенция "Фокус"

РСЕ (РСМ): Додик обсъжда с Ердоган ситуацията в БиХ

РСЕ (РСМ): Додик обсъжда с Ердоган ситуацията в БиХ

Сараево. Сръбският член на Президиума на Босна и Херцеговина Милорад Додик обяви, че днес ще пътува до Анкара за среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, за да – съгласно думите му – да представи своите виждания за ситуацията в страната, предава Радио „Свободна Европа“ в македонската си редакция. Додик обяви, че ще обсъди с Ердоган същите теми, по които разговаря в Сараево със заместник-помощника на държавния секретар на САЩ Габриел Ескобар. След срещата той обяви, че няма реална основа за нов военен конфликт в БиХ. Според думите му САЩ са решени да премахнат всяка възможност за нова война. Превод и редакция: Тереза Герова

9 Ноември 2021 | 13:55 | Агенция "Фокус"

„Новости“ (Сърбия): Ердоган иска среща с Вучич за ситуацията в БиХ

„Новости“ (Сърбия): Ердоган иска среща с Вучич за ситуацията в БиХ

Белград. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган заяви, че очаква скоро да осъществи еднодневна визита в Белград, или ще покани сръбският президент Александър Вучич в Анкара, за да разговарят за ескалацията на ситуацията в Босна и Херцеговина, пише белградският ежедневник „Новости“. Той посочи, че по време на посещението си през август в Сараево, сръбският член на Президиума на БиХ Милорад Додик е предложил посредничество в разговорите на няколко участници. „Не искаме Босна и Херцеговина да се превърне в зона на конфликт. Ние сериозно засилихме дипломатическите си усилия на фона на напрежението, което застрашава интегритета на биХ. Като държава, която разговаря с всички страни в Босна и Херцеговина, ние поехме инициативата за решаване на проблема“,- каза Ердоган в разговор с представители на диаспората на БиХ в Турция. Пред представителите на организациите, около които са събрани гражданите на Босна и Херцеговина, Ердоган посочи, че Турция е готова да посредничи в тези преговори. Според него той ще посредничи, ако останалите двама членове на Президиума Шефик Джаферович и Желко Комшич са готови за това. Както заяви лидерът на босненските сърби Милорад Додик по-рано в понеделник, той ще се срещне с президента Ердоган във вторник в Турция. На пресконференция след разговор с американския пратеник Габриел Ескобар Додик напомни за инициативата за съвместен разговор между представители на трите нации в БиХ и държавните глави на Турция, Сърбия и Хърватия, но добави, че бошняшкият лидер Бакир Изетбегович не е съгласен с това. Ердоган припомни, че наскоро е разговарял с Изетбегович в Истанбул по темата за решаването на проблема в БиХ и очаква, каза той, да разговаря с Додик, Комшич и Джаферович в следващите дни. Ердоган каза, че турците смятат, че са длъжни да бъдат с Босна и Херцеговина, независимо от обстоятелствата. Той каза, че по време на последната война Турция е мобилизирала всичките си ресурси в Босна и Херцеговина, дала есилна подкрепа и посочи, че неговата държава вижда БиХ като държава без дискриминация. „Оттук нататък ще продължим да стоим силно зад братята босненцо. Ние направихме и полагаме всички усилия да направим следвоенния мир траен. Босна и Херцеговина е мултикултурна страна и ние подкрепяме отсъствието на каквато и да е дискриминация при запазване на етническата идентичност. И бошняци, и сърби, и хървати се възползваха от инвестициите на турски компании“ каза Ердоган. Той повтори, че Турция ще направи всичко, за да направи тази част на света мирна и стабилна. Държавният глава смята, че тези усилия, както каза той, смущават тези, които „се хранят от смут и хаос“. Ердоган посочи още, че магистралата от Сараево до Белград е „мирен проект“ и добави, че Анкара е инвестирала над 250 милиона долара в БиХ. Той е убеден, че изграждането на магистралата от Сараево до Белград ще подобри икономиката на региона и посочи, че този инфраструктурен проект е важен в много отношения. Превод и редакция: Иван Христов

9 Ноември 2021 | 10:53 | Агенция "Фокус"

Габриел Ескобар: Отворена е възможността за оттегляне на решенията, взети от Додик

Габриел Ескобар: Отворена е възможността за оттегляне на решенията, взети от Додик

Сараево. Заместник-помощник-държавният секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси и специален пратеник за Западните Балкани Габриел Ескобар увери, че срещата със сръбския член на Президиума на Босна и Херцеговина Милорад Додик е била продуктивна и има шанс за оттегляне на решенията, взети от него, предава македонската редакция на Радио „Свободна Европа“. „Срещата с Додик беше продуктивна. Има възможност за оттегляне на взетите, но и обявени решения, които се отнасят до прехвърляне на компетенции, за да продължат разговорите за икономическо развитие“, цитира медията думите на американския дипломат. През деня Ескобар проведе отделни срещи с тримата членове на Президиума на БиХ – т.е, освен с Додик, и с Желко Комшич Шефик Джаферович. Той се срещна и с членове на парламента в Сараево. „Всички сме съгласни, че няма да има война и мисля, че това е най-важното послание, което имаме. Това не е послание, което ще чуете само от онези лидери, които срещнах днес, това е послание, което ще чуете и от лидерите на региона“, каза Ескобар. Той също така добави, че е „напълно убеден, че Европа ще разбере“, в рамките на разумен период от време, че БиХ трябва да бъде част от Европейския съюз. „Разбира се, разговарях с моите събеседници по всички тези теми, но също така е много важно да се подчертае, че това, което трябва да гарантираме, е БиХ да остане обединена, суверенна, с териториална цялост“, каза Ескобар. На свой ред Додик каза след разговорите с Ескобар, че „Република Сръбска ще продължи да прехвърля компетенции“ от Сараево към Баня Лука. Превод и редакция: Тереза Герова

8 Ноември 2021 | 20:55 | Агенция "Фокус"

Додик след среща с Ескобар: „Никой от Република Сръбска не призовава за война като опция“

Додик след среща с Ескобар: „Никой от Република Сръбска не призовава за война като опция“

Сараево. Сръбският член на Председателството на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик заяви, че нито той, нито някой от Република Сръбска никога не е призовавал за война или е разглеждал войната като опция, цитира думите му електронното издание на скопския вестник “Слободен печат“. Коментирайки днешната среща със заместник-помощник държавния секретар на САЩ и специален пратеник на президента на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар, Додик каза, че по време на разговорите е повторил предишната си позиция, че всички, които заплашват с оръжие, трябва да бъдат обект на бърза международна намеса. „Всички процеси трябва да са политически и никой да не приема войната като опция. Нямаме намерение да подкопаваме териториалната цялост на БиХ. Нямаше нужда да се оправдавам на тази среща,“ каза Додик. Той добави, че е информирал Ескобар за намеренията си да отиде в парламента на Република Сръбска (РС) и да оттегли даденото съгласие за обединена федерална армия, Конституционния съд и косвените данъци. „Важно е да се знае, че въоръжените сили на БиХ не могат да изпълнят квотите за сърби и хървати. Хърватите не могат да запълнят 50 процента от квотата, а сърбите 30 процента, защото хората не искат да се присъединят към тази армия. „Единственото решение е тези квоти да бъдат намалени, защото не искаме позициите на сърби и хървати да се заемат от бошняци“, каза той. „Ескобар смята оплакванията ни за разочароващи. Да, има разочарования, защото Конституционният съд е инквизиционен съд. „Не можем да приемем настоящата съдебна система на ниво БиХ“, каза Додик. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Ноември 2021 | 15:16 | Агенция "Фокус"

“Слободен печат“ (РСМ): Започнаха срещите на Габриел Ескобар в Сараево

“Слободен печат“ (РСМ): Започнаха срещите на Габриел Ескобар в Сараево

Сараево. Съединените щати няма да приемат никакви промени в Дейтънското споразумение, каза председателят на Председателството на Босна и Херцеговина Желко Комшич след среща със заместник-помощник държавния секретар на САЩ Габриел Ескобар, който е на посещение в босненската столица, пише електронното издание на македонския вестник “Слободен печат“ Босненският член на президентството на БиХ Шефик Джаферович казва, че основното послание от срещата му със заместник-помощник държавния секретар на САЩ Габриел Ескобар е, че САЩ са гарант за сигурността на Босна и Херцеговина. Съединените щати вярват, че разширяването на Европейския съюз (ЕС) към Западните Балкани е добре дошло за самия ЕС, а не само за нас. Те смятат, че процесите на присъединяване трябва да бъдат засилени, каза Комшич. Както той заяви на пресконференцията, срещата е била насочена и към укрепване на съдебната система и борбата срещу корупцията и престъпността, за които БиХ винаги ще има подкрепата на Съединените щати. Комшич повтори, че на срещата не е обсъждан изборният закон, като подчерта, че Ескобар не е оказвал натиск върху "пробосненската" страна, но също така не е споменал възможни санкции срещу определени политици в БиХ. . След срещата с Джаферович се очаква американският депутат да разговаря със сръбския представител Милорад Додик, с когото преди срещата си размениха остри думи, което показва, че изходът от срещата ще бъде непредвидим. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Ноември 2021 | 14:00 | Агенция "Фокус"

BIRN:  Москва спечели дипломатическата битка със световните сили за Босна и Херцеговина

BIRN: Москва спечели дипломатическата битка със световните сили за Босна и Херцеговина

Сараево. Съветът за сигурност на ООН гласува в сряда за удължаване на мисията EUFOR в Босна и Херцеговина (БиХ) с още една година, но Русия спечели битката за текста на резолюцията, който анализаторите определят като тревожно развитие, пише Balkan Investigative Reporting Network (BIRN). Удължаването на мандата на EUFOR се разглежда като решаващо събитие за стабилността на Босна и Херцеговина, предвид нарастващата политическа криза и криза в областта на сигурността в страната. Силите на EUFOR са предназначени да гарантират прилагането на Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в БиХ (1992-1995). В момента в страната има около 600 военнослужещи в тази мисия . Русия се въздържа да използва вето, за да блокира разширяването на мироопазващите сили, както заплаши да направи, ако новият върховен представител на БиХ, германският политик Кристиан Шмит, се обърне към Съвета за сигурност на ООН и представи своя полугодишен доклад за ситуацията в БиХ. Върховният представител от името на международната общност наблюдава изпълнението на Дейтънското мирно споразумение. Досега този висш служител докладваше за ситуацията в страната на сесиите на Съвета за сигурност на ООН, където мисията EUFOR се удължава всеки ноември. Този път САЩ и Европейският съюз се съгласиха да угодят на Кремъл и да премахнат обръщението на Шмид от дневния ред и да омаловажат ролята на Службата на върховния представител в текста на резолюцията. Това очевидно поражение на западните сили предизвика голямо недоволство сред много местни и международни експерти. „Това е ясен знак, че ние сме ирелевантни от западна гледна точка“, каза за BIRN Аднан Хускич, политически анализатор в Сараево. Русия и Китай не признават Шмид, който беше номиниран от САЩ и членове на ЕС това лято без гласуване в Съвета за сигурност на ООН, заобикаляйки Москва и Пекин. Първоначално изглеждаше, че Москва е само леко недоволна от назначението на Шмид, но това недоволство ескалира, след като бившият върховен представител Валентин Инцко в последните дни на мандата си в края на юли наложи закон, забраняващ отричането на геноцид и престъпленията срещу човечеството. Босненските сърби, съюзниците на Русия, отказват да приемат, че клането в Сребреница представлява геноцид, въпреки решенията на международния съд. Кремъл смята закона за забрана на отричането на геноцид за "пряка атака" срещу Република Сръбска (РС), каза за BIRN водещият руски международен експерт Максим Саморуков. „Москва е загрижена, че бошняците и Западът могат да се опитат да използват закона, за да подкопаят или дори да премахнат РС, било чрез финансов натиск, било чрез обявяване на субекта за „геноцидно творение“, обясни Саморуков. Резултатът от сесията на Съвета за сигурност на ООН в сряда тревожи повечето балкански експерти, които разглеждат случилото се като основен тласък на сепаратисткия дневен ред на лидера на босненските сърби Милорад Додик, който заплаши да се оттегли от всички институции на държавно ниво, включително от въоръжените сили на БиХ и че ще възстанови въоръжените сили на РС. Заседанието на Съвета за сигурност беше поражение и за Шмид, който наскоро встъпи в длъжност. „Шмид започна мандата си без никаква подкрепа. "С тези скорошни събития той е напълно лишен от всякакъв авторитет и съдържание." Британският вестник The Guardian съобщи тази седмица, че докладът на Шмид до Съвета за сигурност на ООН предупреждава, че БиХ е изправена пред "най-голямата екзистенциална заплаха в следвоенния период" и че има "много реална" перспектива за връщане към въоръжен конфликт, ако РС отново създаде своята армия. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Ноември 2021 | 13:30 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): Габриел Ескобар е в Сараево

„Слободен печат“ (РСМ): Габриел Ескобар е в Сараево

Сараево. Заместник-помощник държавния секретар на САЩ и специален пратеник на президента на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар е на посещение в Сараево, където ще проведе отделни срещи с членовете на Председателството на Босна и Херцеговина - Желко Комшич, Шефик Джаферович и Милорад Додик, пише скопският вестник "Слободен печат". Именно срещата със сръбския представител в ротационното тройно Председателство - Додик - е може би най-много в центъра на вниманието, защото през последните седмици Додик направи изявления пред обществеността относно функционирането на федерацията. Досега нито той, нито членове на неговата партия са бойкотирали работата на федералните институции в миналото. Преди посещението Ескобар каза на гражданите на Босна и Херцеговина, че няма да има нова война и предупреди, че сръбският член на Председателството на Босна и Херцеговина Милорад Додик "иска да защити властта си и парите си". Той каза, че санкциите са готови и тези, които възпрепятстват или пречат на Босна и Херцеговина са известни и че никой в региона не подкрепя политиката на Додик, дори Сърбия. Додик от своя страна заяви, че в Босна и Херцеговина думата на международния фактор вече не е актуална и нито силата, нито заплахите могат да дадат резултат. „Ескобар трябва да знае, че Босна и Херцеговина може да има бъдеще само въз основа на Конституцията на Босна и Херцеговина, с която всички се съгласиха през 1995 г., и ако нейните народи и образувания се борят за нея, а не американци, руснаци, европейци или върховни представители, каза Додик на среща днес със специалния пратеник на президента на САЩ Джо Байдън Ескобар. Срещата вероятно ще бъде доста напрегната, ако вземем предвид изявленията на сръбския член на федералното Председателство, който в неделя вечерта повтори, че Република Сръбска скоро ще сформира своя собствена армия и своя собствена разузнавателна служба. За разлика от международната общност, Додик и сърбите в Босна и Херцеговина смятат, че според Конституцията на БиХ нямат въоръжени сили и че Дейтънското мирно споразумение ясно позволява на субектите да имат своя собствена армия. Запитан дали това означава, че Република Сръбска ще формира, тоест ще възстанови армията, Додик каза, че това е нейно конституционно право, което никога не е било премахвано. Той декларира, че се застъпва за мир, стабилност и за конституционното право и че Република Сръбска ще остане част от БиХ с правомощията, които има според Конституцията на БиХ. „Някои неща, които се казват, не са отражение на реалността. На територията на Република Сръбска няма армия на БиХ, а въоръжени сили, в които мнозинството са сърби. Няма нужда да се блокират казармите, когато 90 процента от членовете на въоръжените сили на БиХ в Република Сръбска са сърби. „Искам също така да подчертая, че вярвам в капацитета на EUFOR и че техният мандат е удължен с решение на ООН“, каза Додик в интервю. Той посочи, че Република Сръбска не иска такава БиХ, каквато е в момента, а както е предвидено в Дейтънското споразумение. „Оказа се, че БиХ, както е организирана в момента, е разпадаща се държава с фалшиви реформи и други проблеми и че като такава не може да оцелее. "Това, което искам от името на хората, които ме избраха, е да защитавам Дейтънския ред на Република Сръбска и да прилагам само това, което е написано там, но не и да се стремя към някои високи цели, които се оказаха въображаеми", каза Додик и добави, че Република Сръбска не признава Кристиан Шмит за върховен представител в БиХ и че Шмид е "частно лице, което може да мисли каквото си иска". Додик повтори, че зад представителя на международната общност стои, както той каза, мюсюлманската разузнавателна служба, чиято цел е да премахне съществуването на Република Сръбска. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Ноември 2021 | 12:26 | Агенция "Фокус"

Милорад Додик пред BBC: Република Сръбска отново ще има армия

Милорад Додик пред BBC: Република Сръбска отново ще има армия

Баня Лука. В интервю за Би Би Си сръбският член на Президиума на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик заяви, че според Конституцията страната няма въоръжени сили и че Дейтънското мирно споразумение ясно позволява на ентитетите да имат собствена армия. Запитан дали това означава, че Република Сръбска ще формира, тоест ще върне армията, Додик каза, че това е нейно конституционно право, което никога не е било премахвано. „Само се договорихме за различен начин на организиране на военните сили в БиХ. Сега ще оттеглим това споразумение“, каза Додик. Той увери, че се бори за мир, стабилност и конституционно право и че Република Сръбска ще остане част от БиХ с правомощията, които има според Конституцията на БиХ. „Някои неща, които се казват, не са отражение на реалността. На територията на Република Сръбска няма армия на БиХ, а въоръжени сили, в които мнозинството са сърби. Няма нужда да се блокират казармите, когато 90 процента от членовете на въоръжените сили на БиХ в Република Сръбска са сърби. Искам също така да подчертая, че вярвам в капацитета на EUFOR и че техният мандат е удължен с решение на ООН“, каза Додик в интервюто. Той посочи, че Република Сръбска не иска такава БиХ, а каквато е предвидено в Дейтънското споразумение. „Оказа се, че БиХ, както е организирана в момента, е декадентска с фалшиви реформи и други проблеми и че като такава не може да оцелее. Това, което искам от името на хората, които ме избраха, е да защитавам Дейтънския ред на Република Сръбска и да прилагам само това, което е написано там, но да се стремя към някои високи цели, които се оказаха въображаеми“, каза Додик. Той повтори, че Република Сръбска не признава Кристиан Шмит за върховен представител в БиХ и че Шмид е „частно лице, което може да мисли каквото си иска“. „Неговото назначение не е потвърдено в ООН, защо бихме го приели? Докладът му е написан от мюсюлманската разузнавателна служба в Сараево“, каза Додик в интервюто за „Би Би Си“. Превод и редакция: Иван Христов

8 Ноември 2021 | 08:57 | Агенция "Фокус"

„Независен“: За какво разговаряха Виктор Орбан и Милорад Додик в Баня Лука

„Независен“: За какво разговаряха Виктор Орбан и Милорад Додик в Баня Лука

Баня Лука. Унгарският премиер Виктор Орбан се срещна с члена на президентството на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик, който според Запада е основната причина за настоящата политическа криза в Босна и Херцеговина. Срещата се състоя в ресторант край Баня Лука, пише скопският вестник “Независен“. Орбан определи срещата като "приятелска и работна", водейки със себе си унгарския външен министър Петер Сиярто, а Додик бе придружен от премиера на Република Сръбска (РС) Радован Вискович. Посещението продължи по-малко от два часа, а разговорите се проведоха при закрити врати в ресторант близо до летището и без общи изявления за пресата, съобщават хърватските медии. „Благодарни сме на Унгария за разбирането по отношение на РС“, беше единственото изречение на Додик за разговорите, което беше предадено на местните медии. Преди пристигането си в Баня Лука Орбан прие върховния представител на БиХ Кристиан Шмид в Будапеща, чиято легитимност Додик остро оспорва, тъй като назначението му не беше потвърдено от Съвета за сигурност на ООН. През септември унгарският премиер беше домакин на Додик на демографски форум в Будапеща, една от малкото европейски столици, където лидерът на босненските сърби, който е изправен пред очевидна дипломатическа изолация заради поведението си, все още е добре дошъл. Преди срещата в Баня Лука Додик определи Орбан като "важен и велик държавник", като похвали готовността му да се изправи срещу други членове на ЕС и Брюксел по важни въпроси. Той обяви, че планира да реализира енергийни проекти с Унгария, поне един от които може да се отнася за Хърватия, тоест потенциала, който би могла да има ВЕЦ-а в Плат край Дубровник, който зависи от водните течения на територията на БиХ и Източна Херцеговина. „Идеята ми е да се опитам да се споразумеем с него (Орбан) за изграждането на втори тунел от Требишница, от язовира над Требине, който да слиза до Сутоморе или Плат – в Хърватия или Черна гора. Ние ще постигнем възможно най-доброто споразумение“, каза Додик в интервю за телевизията на РС (RTRS). Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Ноември 2021 | 10:37 | Агенция "Фокус"

Върховният представител на международната общност в БиХ: Дезинтеграицята на Босна ще засегне целия регион

Върховният представител на международната общност в БиХ: Дезинтеграицята на Босна ще засегне целия регион

Берлин. Ако мултиетническа Босна бъде тласкана към дезинтеграция , това неизбежно ще окаже влияние върху другите неразрешени конфликти в Западните Балкани, като този между Сърбия и Косово, заяви върховният представител на международната общност в страната Кристиан Шмит пред Reuters. Германският политик посочи, че мирното споразумение, което сложи край на войната в страната през 90-те години на миналия век, е изложено на риск да се разпадне, освен ако международната общност не вземе мерки за спиране на сръбските сепаратисти. Той имаше предвид действия на ръководството на босненските сърби, насочени към разрушаване на ключови държавни институции като съвместните въоръжени сили, органите за непряко данъчно облагане и висшия съдебен орган, както и други институции. „Вълненията в този регион също ще засегнат въпроса за трудните отношения между Сърбия и Косово по същия или подобен начин“, заяви още Шмит. „Сърбия трябва да има интерес Босна и Херцеговина да остане заедно“, каза той, добавяйки, че пътят на Белград към членство в Европейския съюз може да бъде сериозно засегнат от нестабилността в Босна, където подкрепя своите сънародници. Попитан дали има реалистична възможност Босна да се разпадне, Шмит каза, че това не е непосредствена опасност. „Но ако деградацията на Дейтънския договор продължи... съществува риск страната да се разпадне“, добави той. Подписаните през 1995 г. споразумения от Дейтън сложиха край на близо 4-годишната война между босненските сърби, хървати и бошняци мюсюлмани, като разделиха страната по етнически линии на два автономни региона - доминираната от сърбите Сръбска република и Федерация БиХ от хървати и бошняци. Докато Шмит каза, че все още се надява, че международният натиск ще придвижи развитието в „разумна посока“, червената линия ще бъде оттеглянето на Сръбската република от съвместните въоръжени сили и създаването на собствена отделна армия в Босна, както обяви лидерът на босненските сърби Милорад Додик. „Ако това се окаже вярно... тогава ние в международната общност ще трябва да помислим много, много, много сериозно как можем да продължим напред“, категоричен е Шмит. По думите му, използването на широките правомощия на позицията му за уволнение на длъжностни лица и налагане на закони ще бъде последното средство. Превод и редакция: Иван Христов

6 Ноември 2021 | 15:13 | Агенция "Фокус"

Хърватският президент: В БиХ нямат хляб за ядене, могат да се стрелят само с кестени

Хърватският президент: В БиХ нямат хляб за ядене, могат да се стрелят само с кестени

Загреб. Хърватският президент Зоран Миланович повтори идеята си да събере на преговори представителите на трите съставни етноса на Босна и Херцеговина (БиХ), президента на Сърбия Александър Вучич и турският президент Реджеп Тайип Ердоган, защото "в такава среда може да се намери задоволително решение" на кризата в БиХ, цитира думите му македонското електронно издание “Фактор“. „Додик е последният проблем на Босна и Херцеговина. Какъв е Шмид (новият върховен представител в БиХ Кристиан Шмид-бел.ред.) ? Не познавам човека, но той няма да уплаши Додик с тези детски заплахи. „Додик представлява сръбския народ в БиХ“, каза Миланович. Миланович отговори и на въпроса дали БиХ е на ръба на войната. „Не са, защото нямат хляб за ядене, могат да се стрелят само с кестени. „Додик понякога е невъздържан, но можем да се споразумеем с него за 10 минути, а не за подялбата на Босна“, каза Миланович. Изявлението предизвика голям интерес в медиите на БиХ, а някои нарекоха думите на Миланович „срамни“. Напоследък темата за евентуално разделение или война в БиХ беше отново отворена. Лидерът на босненските сърби Милорад Додик отрече да е искал да дестабилизира БиХ. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Ноември 2021 | 10:18 | Агенция "Фокус"

Габриел Ескобар: Северна Македония и Албания да започнат преговори с ЕС, няма да има война в Босна и Херцеговина

Габриел Ескобар: Северна Македония и Албания да започнат преговори с ЕС, няма да има война в Босна и Херцеговина

Вашингтон. В интервю за Радио „Свободна Европа“ американският специален пратеник за Западните Балкани Габриел Ескобар каза, че се надява Северна Македония и Албания да започнат преговори с ЕС до края на годината. Преди посещението си в Сараево, той каза на гражданите на Босна и Херцеговина (БиХ), че няма да има нова война. Заместник-помощник-държавният секретар по европейските и евразийските въпроси към Държавния департамент Габриел Ескобар каза в интервю за Радио „Свободна Европа“, че Северна Македония и Албания са готови за започване на преговори с Европейския съюз. Той заяви, че се надява двете страни да започнат преговори за членство в ЕС тази година. Според него в момента в Западните Балкани няма запалими точки, тоест няма горещи теми. „Бих казал, че няма такива, ако погледнете нашите отношения с Албания и Северна Македония, според мен те са готови да започнат преговори за членство в ЕС и се надяваме, че ЕС ще признае това и те ще започнат преговори. „тази календарна година“. Партньорството ни с двете страни и чрез членството в НАТО е отлично. „Те са добри съюзници, добри партньори и добри приятели и казвам на ЕС, че могат да очакват това от тези страни“, каза Ескобар пред Радио „Свободна Европа“. Той посочи, че САЩ си сътрудничат с европейски партньори по водения от ЕС диалог между Косово и Сърбия. Преди посещението си в БиХ той каза, че иска да каже на гражданите на тази страна, че няма да има нова война. Той заяви, че първо ще говори с посланика на САЩ в страната, преди да обяви възможни санкции. Ескобар в интервюто не уточни за какви санкции става дума. "На масата са. Но искам да кажа на хората в БиХ, че няма да има нова война. Ние, международната общност, нашите партньори в Европа, искаме да сме сигурни, че сме отдадени на мира и сигурността. Колкото до отслабените централни институции, ще бъда честен, причината е корупция. Това, което Додик (лидерът на босненските сърби) прави, е желание да защити своята власт и пари. „Призовавам хората да не се поддават на това, да не му позволяват да го прави“, каза Ескобар. Спекулациите за възможността за нови въоръжени конфликти в БиХ се разпространиха през последните месеци, като Република Сръбска обяви противоконституционно връщане към държавните правомощия. Попитан от Радио „Свободна Европа“ дали вярва, че той е човекът, който може да спре антибосненската реторика и конкретни ходове на Додик, той каза, че дневният ред на Додик не е подкрепен от никой в региона, включително от Сърбия. „Честно казано, програмата на Додик не се подкрепя от никого в региона, дори от Сърбия, с която имаме партньорство. Не се опитвам да разделя сърбите, но ако видите какво правим в Сърбия, където открито подкрепяме инициативата "Отворени Балкани" (инициатива за свободно движение на хора и търговия между Сърбия, Албания и Северна Македония), която считаме положително развитие в региона. Подписахме голям пакет от помощ от близо един милиард долара, ново университетско партньорство с Белград, един от най-добрите университети, след това Будапеща, Атина, между Адриатическо и Черно море, където имаме учения за зелени барети и обучение на американските морски пехотинци със сръбските военни . „Можем да направим същото за сърбите в Република Сръбска“, каза Ескобар. Додик настоява за алтернативно послание, при което той предпочита да види Република Сръбска да стане Трансилвания или Южна Осетия, само за да защити богатството си, заключи Ескобар, цитирайки примери за проруски сепаратистки територии в Молдова и Грузия. Междувременно новият върховен представител в БиХ Кристиан Шмид по-рано предупреди, че БиХ е в непосредствена опасност от разпадане и че съществува "много реална" възможност за връщане към конфликта. Шмид пише, че ако сепаратистите от Босна и Херцеговина в Република Сръбска изпълнят заплахата си да възстановят армията, международните миротворци трябва да бъдат изпратени обратно в голям брой, за да спрат възможността за нова война, пише британският вестник The Guardian, който имаше достъп до документа.. Преди десет дни пратеникът на САЩ за Западните Балкани Ескобар каза, че няма възможност Република Сръбска да се отдели от БиХ. След това той осъди последните ходове на сръбския член на председателството на БиХ, които се отнасят до връщането на компетенциите на субектите, като добави, че те водят до ескалация. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Ноември 2021 | 21:48 | Агенция "Фокус"

Милорад Додик: Съветът за сигурност на ООН изпрати важно послание - няма върховен представител в Босна и Херцеговина

Милорад Додик: Съветът за сигурност на ООН изпрати важно послание - няма върховен представител в Босна и Херцеговина

Сараево. Дейтънското мирно споразумения, което сложи край на войната в Босна и Херцеговина (БиХ) през 90-те години, е застрашено от разпадане. Република Сръбска планира да напусне някои от тристранните институции на страната, включително военните, което върховният представител Кристиан Шмид определи като равносилно на отделяне, информира скопският телевизионен канал “Телма“ Босненският член на Председателството на Босна и Херцеговина Милорад Додик каза, че Република Сръбска ще намери механизъм да съди Кристиан Шмид за фалшиво представителство и че ще се опитат да направят това в неговата страна (Германия-бел.ред.). Додик отбеляза, че е получено важно послание от Съвета за сигурност, което означава, че няма върховен представител, и посочи, че Съветът за сигурност е на страната на международното право. „Съветът за сигурност за първи път в историята се занимава с този въпрос за Западните Балкани, а Босна и Херцеговина беше на страната на международното право и това благодарение на поведението на двама от петте постоянни членове на Съвета за сигурност. От това което научихме на всички трябваше да им стане ясно, че в Босна и Херцеговина няма върховен представител,“ заяви Додик Додик добави, че благодарение на Русия и Китай е било невъзможно да се обсъди докладът на върховния представител за ситуацията в БиХ и Кристиан Шмит да се обърне пред Съвета за сигурност. Вчера Съветът за сигурност на ООН прие резолюция за Босна и Херцеговина, която удължава мандата на мисията EUFOR. Резолюция 2604 беше подкрепена от всички 15 държави-членки на Съвета за сигурност. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Ноември 2021 | 12:54 | Агенция "Фокус"

Dnevni Avaz (БиХ): СС на ООН проведе заседание за ситуацията в Босна и Хергеговина

Dnevni Avaz (БиХ): СС на ООН проведе заседание за ситуацията в Босна и Хергеговина

Ню Йорк. Във вечерните часове на сряда (местно време) Съветът за сигурност на ООН проведе заседание, посветено на ситуацията в Босна и Хергеговина и удължаването на мандата на мироопазващите сили на Европейския съюз в страната - ЮФОР (EUFOR), съобщава електронното издание на сараевския ежедневник Dnevni Avaz. Постоянният представител на Сърбия в Съвета за сигурност на ООН Неманя Стеванович каза, че най-важното е ключовите фактори в БиХ, както вътрешни, така и международни, да покажат отговорност и призова всички в страната да намалят напрежението и да започнат диалог за преодоляване на проблемите. „Преди всичко Сърбия иска мир и ние вярваме, че гражданите на БиХ също го искат. Сърбия подкрепя териториалната цялост и суверенитета на БиХ. Подкрепяме всяко споразумение, постигнато между двата субекта и трите съставни народа. За Сърбия мирът в БиХ е от най-голямо значение“, увери Стеванович. Дипломатът подчерта, че инициативата „Отворени Балкани“ е чудесен пример за това как е възможно сътрудничеството между съседни държави. „Силно сме убедени, че споразумение може да се постигне, ако има толерантност, доверие и уважение“. Превод и редакция: Тереза Герова

4 Ноември 2021 | 10:06 | Агенция "Фокус"

The Guardiаn: Босна и Херцеговина е застрашена от разпад, предупреждава Кристиан Шмит

The Guardiаn: Босна и Херцеговина е застрашена от разпад, предупреждава Кристиан Шмит

Сараево. Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит предупреди, че страната е в непосредствена опасност от разпад и има „много реална“ перспектива за избухването на военен конфликт, цитира думите му британският национален ежедневник The Guardian. В доклад до ООН, с който редакцията се е запознала, Кристиан Шмит казва, че ако сръбските сепаратисти изпълнят заплахата си да създадат отново собствената си армия, разделяйки националните въоръжени сили на две, ще бъде необходимо изпращането на международни миротворци, за да се предотврати нова война. Международните мироопазващи усилия в БиХ в момента са задача на остатъчни сили на ЕС (EUFOR), които са 700 души. НАТО запазва статут на формална сила със седалище в Сараево. Едногодишният мандат и на двете предстои да бъде подновен тази седмица в Съвета за сигурност на ООН, но Русия заплаши да блокира резолюция, ако не бъдат премахнати всички препратки към Върховния представител, което потенциално подкопава авторитета на Шмит като надзорник на мирното споразумение от Дейтънското споразумение от 1995 г.. В първия си доклад, след като пое поста през август, Шмит, бивш министър в германското правителство, предупреди, че БиХ е изправена пред „най-голямата екзистенциална заплаха от следвоенния период“. Лидерът на босненските сърби Милорад Додик заплашва да се оттегли от институциите на държавно ниво, включително националната армия, изградена с международна помощ през последния четвърт век, и да възстанови сръбските сили. На 14 октомври Додик каза, че ще принуди босненската армия да се оттегли от Република Сръбска (сръбската половина на Босна), като обгради казармите й, и че ако Западът се опита да се намеси военно, той има „приятели“, които са обещали да подкрепят каузата на босненските сърби - предполагаема препратка към Сърбия и Русия. Босненско-сръбската полиция извърши „контратерористични” учения миналия месец на планината Яхорина, откъдето сръбските сили бомбардираха Сараево по време на обсадата от 1992-1995 г. „Това е равносилно на отделяне, без да го провъзгласяват“, пише Шмит в доклад, предоставен на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш в петък. Той каза, че действията на Додик „застрашават не само мира и стабилността на страната и региона, но – ако не получат отговор от международната общност – могат да доведат до разваляне на самото [Дейтънско мирно] споразумение“. Върховният представител казва още, че е възможно да има сблъсъци между босненските национални правоприлагащи органи и босненската сръбска полиция. „Ако въоръжените сили на БиХ се разделят на две или повече армии, нивото на международно военно присъствие ще изисква преоценка“, предупреди Шмит. „Липсата на отговор на настоящата ситуация би застрашила [Дейтънското споразумение], докато нестабилността в БиХ би имала по-широки регионални последици. Перспективите за по-нататъшно разделение и конфликт са много реални“. Предупрежденията на Шмит бяха отправени, докато Съветът за сигурност на ООН подготвя годишната си резолюция за подновяване на мандата за поддържане на мира за EUFOR и щабквартирата на НАТО. Москва заплашва да блокира резолюцията, ако не бъдат премахнати всички препратки към Върховния представител. Кремъл се противопостави на назначаването на Шмит от Съвета по отношение на мира, многонационален орган, създаден за прилагане на Дейтънското мирно споразумение, и отказва да признае неговата власт. „Подозирам, че това, което Русия наистина иска, е да отсече авторитета на Върховния представител“, каза дипломат, близък до дискусиите. Курт Басуенер, съосновател и старши сътрудник на Съвета за политика на демократизация, базиран в Берлин мозъчен тръст, коментира: „Изглежда, че американците, британците и французите на практика са се споразумели наистина да премахнат препратките към Върховния представител, които бяха шаблон, стандартен език за всички предишни резолюции. И макар юридически това да не подкопава Върховния представител, политически със сигурност го прави“. Дори ако мандатът на EUFOR бъде подновен, в ЕС няма голямо желание да се засили малките сили, останали в БиХ. Някои държави-членки, особено Унгария, подкрепят Додик. „Мисля, че той е готов да заложи на възможността, колкото и невероятна да е, да може да се размине, като по същество създава бързо нови факти на място и разчита на идеята, че объркването и забавянето ще обхванат както Сараево, така и международната общност и в крайна сметка няма да има съществени международни последици“, каза Жасмин Муянович, босненски политолог. Заместник-помощник секретарят на САЩ Габриел Ескобар каза пред Конгреса миналата седмица, че САЩ работят с ЕС, за да се уверят, че има последствия за всякакви незаконни или дестабилизиращи действия в БиХ. Но не е ясно дали администрацията на Байдън ще подкрепи връщането на НАТО към задачите за опазване на мира. Алида Врачич, ръководител на базиран в Босна мозъчен тръст, каза, че постоянното и влошаващо се усещане за криза позволява на лидерите на страната да прикрият неуспеха си да управляват. „Политиците се надяват да спечелят точки от тази криза и гражданите са единствените губещи, както се очаква“, казва Врачич. „Тази дискусия е полезна, тъй като проваля всички смислени дискусии – като например за това, че Сараево се задушава в смог, че [регионалните правителства] са присвоили пари по време на кризата от коронавирус, че броят на жертвите в Сараево е по-голям, отколкото по време на войната; че половината от гражданите на страната живеят в бедност, че сме завършили точно нула реформи, че с месеци не се обсъждат закони в парламента“. Превод и редакция: Тереза Герова

2 Ноември 2021 | 11:29 | Агенция "Фокус"

Reuters: ЕС и САЩ работят за намаляване на политическото напрежение

Reuters: ЕС и САЩ работят за намаляване на политическото напрежение

Сараево. Европейският съюз и Съединените щати работят с босненски официални лица, за да се опитат да разрешат тежката политическа криза и да помогнат за изготвянето на необходимите изборни промени, казаха техни представители, цитирани от Reuters. Работата на държавните институции на Босна е блокирана от босненските сърби от края на юли. Те протестират срещу мярка, наложена от бившия Върховен представител Валентин Инцко, която предвижда затвор за всеки, който отрича геноцида и военните престъпления, извършени през 90-те години. Освен това сръбският лидер Милорад Додик, който се застъпва за отделянето на Република Сръбска, обяви, че формированието ще се оттегли от всички държавни институции, включително военните и висшите съдебни и фискални органи, и вместо това ще създаде свои собствени . „Тук сме, за да се опитаме да намерим изход от политическата криза“, каза Анджелина Айхорст, управляващ директор на Европейската служба за външни действия. „Наистина сега не е времето за възпламенителна реторика или за разделение, а време за решения и конструктивна работа.“ Говорейки пред репортери за изборната реформа заедно със специалния пратеник на САЩ Матю Палмър, Айхортс каза, че двамата също помагат за намирането на решение за необходимата, но оспорвана избирателна реформа, която ще се справи с дискриминацията и корупцията. „Това са трудни задачи и ние напълно осъзнаваме отговорността, която носим“, каза тя. Босненските хървати и бошняците не са съгласни относно начина, по който се избира хърватски член на тристранното президентство, като хърватите се оплакват, че босненците, които са мнозинство в региона на Босна, които двете групи споделят, избират свой представител. Двамата официални служители потвърдиха подкрепата за Босна като единна, обединена и суверенна държава. „Наблюдавахме с тревога и загриженост нарастването на напрежението през последните няколко седмици и действията, които доведоха до това повишаване на напрежението“, каза Палмър. "Ние сме ангажирани да направим всичко възможно, за да помогнем за деескалиране на ситуацията." Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Октомври 2021 | 19:16 | Агенция "Фокус"

Милорад Додик: Босна и Херцеговина е в състояние на цялостен разпад

Милорад Додик: Босна и Херцеговина е в състояние на цялостен разпад

Пале. Сръбският член на председателството Босна и Херцеговина Милорад Додик каза, че страната е в състояние на цялостен разпад и ще „умре тихо“, цитира думите му скопското електронно издание “МКД“. Додик, лидер на Съюза на независимите социалдемократи (СНСД), каза в Пале, че Република Сръбска ще оцелее, защото може да функционира. „Какво ни липсва? Загубили ли сме нещо? Не, просто получаваме повече. БиХ ще рухне и изчезне и ще остане само това, което може да оцелее, а това е Република Сръбска. „Не знам какво може да остане от останалата част (от БиХ)“, каза Додик. Той подчерта, че няма да има нова война, като каза, че "не може да повярва, че заплашващите война не могат да видят, че БиХ е в състояние на пълен разпад". Той добави, че "военната стратегия" на председателя на Партията на демократичното действие Бакир Изетбегович е "нелепа". Той каза, че хората "имат право да мислят каквото си искат, но че Изетбегович се увлича, ако смята, че може да влезе на територията на РС". „Във всеки случай смятам, че е глупаво да се говори за това. Със всичко се злоупотребява, дори шеговитите ми коментари по тази тема се използват като изключително доказателство. „Исках да отрека това“, каза Додик. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Октомври 2021 | 17:28 | Агенция "Фокус"

Миланович иска среща с Вучич и Ердоган: Дейтънското споразумение е линия, която не трябва да бъде преминавана

Миланович иска среща с Вучич и Ердоган: Дейтънското споразумение е линия, която не трябва да бъде преминавана

Загреб. Държавният глава на Хърватия Зоран Миланович поиска среща с представители на съставните субекти на Босна и Херцеговина, както и с президентите на Сърбия Александър Вучич и на Турция Реджеп Тайип Ердоган, съобщава електронното издание на македонския вестник „Слободен печат“, като се позовава на медиите от региона. Миланович смята, че подобен формат на среща може да доведе до резултати, докато преговорите чрез „различни посредници и посланици не водят до никъде“. Хърватският президент уточни, че преди два дни е обсъдил идеята със сръбския член на Президиума на БиХ Милорад Додик. „Разговаряхме с представителите на съставните народи в БиХ, седнали на една маса - Драган Чович, Бакир Изетбегович и Милорад Додик, с известна подкрепа от мен, Вучич и Ердоган“, поясни Миланович пред репортери в Делнице. Миланович допълни, че е обмислял да се свърже с Ердоган и е убеден, че той ще се съгласи с идеята. Според Изетбегович има и друга опция. „Не го атакувам и не го критикувам, но той трябва да обясни защо мисли така“, каза Миланович. Хърватският президент повтори, че се е срещнал с Додик като представител на сръбския народ в БиХ, като подчерта, че някои неща са възможни в Хърватия, но не и в БиХ,. „Дейтънското споразумение влезе в сила, за да гарантира мир. Това споразумение е линия, която не трябва да бъде преминавана“, заключи Миланович. Превод и редакция: Тереза Герова

28 Октомври 2021 | 19:24 | Агенция "Фокус"

Шмид в парламента на БиХ: Международната общност няма да стои настрана и да гледа какво се случва в страната

Шмид в парламента на БиХ: Международната общност няма да стои настрана и да гледа какво се случва в страната

Сараево. Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит се обърна първи път към парламента на страната – по свое желание, предава Радио „Свободна Европа“ в македонската си редакция. Шмит предупреди, че „всички опции“ за разрешаване на кризата в страната ще бъдат на масата, ако няма диалог и ако целостта на страната продължава да бъде застрашена. „Не очаквах БиХ през август да се изправи пред най-сериозното предизвикателство за суверенитета си“, каза Шмид, като допълни, че международната общност следи ситуацията отблизо. Страната е изправена пред най-тежката политическа криза след подписването на Дейтънското споразумение. Кризата беше предизвикана от блокада на държавните органи от служители на Република Сръбска, водени от члена на Президиума на БиХ Милорад Додик. Шмит обяви, че през ноември парламентът на РС ще приеме поредица от закони, които оспорват статута на въоръжените сили на БиХ, полицейските агенции и държавните съдебни органи, както и правото на БиХ да събира данъци и мита. Додик възнамерява да прехвърли всички тези правомощия на ниво РС, включително формирането на армия. „Тази страна е съставена от субекти и ще остане такава, защото е част от суверенитета и териториалната цялост, както е формулирано в Дейтънското споразумение. Никой не се интересува от връщането на часовника назад. Международната общност няма просто да стои настрана“, увери дипломатът. Депутатите от РС не присъстваха на парламентарна сесия в Сараево, за да чуят какво има да каже Шмид за настоящата ситуация. Според тях той не законно назначен, тъй като Съветът за сигурност на ООН не е одобрил кандидатурата му. Шмит увери още, че никой, който провокира разпадането на държавата, няма да може да постигне целта си. Това беше първата му реч пред Камарата на представителите след 100 дни на поста, припомня медията. Той определи настоящата ситуация в БиХ като :едно от най-големите предизвикателства пред нейния суверенитет“ от 1995 г. насам. Превод и редакция: Тереза Герова

28 Октомври 2021 | 18:41 | Агенция "Фокус"

МИА (РСМ): Додик не получи очакваната подкрепа в парламента на Република Сръбска, решенията на Президиума  на БиХ влизат в сила

МИА (РСМ): Додик не получи очакваната подкрепа в парламента на Република Сръбска, решенията на Президиума на БиХ влизат в сила

Баня Лука. Лидерът на босненските сърби Милорад Додик не успя да блокира решенията на Президиума на Босна и Херцеговина, след като опозицията в парламента в Баня Лука му обърна гръб, блокирайки ветото, което той наложи върху поредица от споразумения и решения, предава Македонската информационна агенция (МИА). Представители на Сръбската демократична партия (СДС) и Партията за демократичен прогрес (ПДП) напуснаха сесията на Народното събрание на РС, след като Додик ги обиди брутално от трибуната, като ги нарече „дървенци“ и „предатели“, които „клюкарстват“. Опозицията не му остана длъжна, като заяви, че той и членовете на семейството му са ограбили РС под прикритието, че се борят за национални интереси. Поради бойкота на двете най-големи опозиционни партии, мнозинството от две трети от депутатите не беше осигурено, за да се потвърди ветото на Додик върху предложение за решения, които се разглеждат от Президиума на БиХ, така че те автоматично влязоха в сила. Призовавайки за защита на жизненоважни национални интереси, Додик се опита да блокира работата на Президиума на БиХ, което е част от по-широка стратегия за предотвратяване на функционирането на държавните органи. Додик първо поиска решението за изменение на наказателното законодателство на БиХ, взето от бившия Върховен представител на международната общност в страната Валентин Инцко, да бъде отменено. След среща със сръбския президент Александър Вучич миналата седмица, Додик реши да промени условията за деблокиране на страната и сега се стреми да отмени някои от решенията на Конституционния съд на БиХ, които смята за противоречиви, тъй като според него те накърняват правата на РС. Превод и редакция: Тереза Герова

28 Октомври 2021 | 12:24 | Агенция "Фокус"

РСЕ (РСМ): Върховният представител на международната общност ще говори пред парламента на БиХ

РСЕ (РСМ): Върховният представител на международната общност ще говори пред парламента на БиХ

Сараево. Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит ще се обърне днес към членовете на парламента в Сараево, които ще изложат своите виждания относно настоящата политическа ситуация . Депутатите от Камарата на представителите на Република Сръбска вече обявиха, че няма да присъстват на сесията, отбелязва македонската редакция на Радио „Свободна Европа“. Представителите на управляващата коалиция на Република Сръбска не признават Шмид за нов върховен представител, тъй като назначението му не е потвърдено от Съвета за сигурност на ООН. Опозицията от този субект не участва в работата на Камарата на представителите на парламента на БиХ след приемането на закона за забрана на отричането на геноцида в Сребреница. Тогава беше решено представителите на РС да не участват в работата на държавните институции, включително в тази на Президиума, Министерския съвет и Парламента на БиХ. Превод и редакция: Тереза Герова

27 Октомври 2021 | 13:26 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент на САЩ: Заплахите срещу институциите на БиХ са против интересите на гражданите на страната

Държавният департамент на САЩ: Заплахите срещу институциите на БиХ са против интересите на гражданите на страната

Сараево. Заплахите срещу институциите на Босна и Херцеговина са насочени срещу интересите на гражданите на страната. Това се казва в съобщение, публикувано на официалната интернет страница на Държавния департамент на САЩ в социалната мрежа „Туитър“, предава македонската редакция на Радио „Слободна Европа“. „Заплахите за институциите на държавно ниво разделят гражданите на БиХ и ги лишават от по-проспериращо и стабилно европейско бъдеще“, се казва в съобщението. На свой ред Министерският съвет на БиХ съобщи, че председателят на институцията Зоран Тегелтия е разговарял по телефона със специалния пратеник на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар. Съобщава се, че Тегелтия е информирал Ескобар за текущите политически и икономически обстоятелства в страната, изразявайки съжаление, че Европейският съюз не проявява интерес да присъедини страните от Западните Балкани. Говорейки за вътрешните отношения в БиХ, той оцени, че зачитането на конституционните компетенции на всички нива на управление и Дейтънското мирно споразумение е единственото решение за гладкото функциониране на институциите. Миналата седмица Ескобар, който скоро трябва да посети БиХ, също разговаря по телефона с членовете на Президиума на Босна и Херцеговина Желко Комшич и Шефик Джаферович. Превод и редакция: Тереза Герова

26 Октомври 2021 | 11:58 | Агенция "Фокус"

МВнР на Русия: Призоваваме за прекратяване на разрушителната намеса в делата на Босна и Херцеговина

МВнР на Русия: Призоваваме за прекратяване на разрушителната намеса в делата на Босна и Херцеговина

Москва. Русия е обезпокоена от неблагоприятната тенденция в развитието на ситуацията в Босна и Херцеговина и призовава за прекратяване на разрушителната намеса в делата на тази страна. Това се казва в коментар на външнополитическото ведомство в Москва, предава РИА Новости. „Обезпокоени сме от неблагоприятната тенденция в развитието на вътрешнополитическата ситуация в Босна и Херцеговина. Новият кръг на междуетническо напрежение в страната, провокиран от безотговорните действия на бившия върховен представител Валентин Инцко, придобива безпрецедентен мащаб, създава потенциална заплаха за стабилността и сигурността в Босна и Херцеговина и на Балканите като цяло“, се казва в коментара на руското външно министерство, публикуван на официалната му интернет страница. Министерството отбелязва „категоричната неприемливост и ясния антидейтънски характер на политиката за демонизиране на сръбския народ в Босна и Херцеговина, която се провежда от определени вътрешни босненски и външни сили с постоянство“. „Призоваваме за незабавно прекратяване на разрушителната намеса във вътрешните работи на суверенна Босна и Херцеговина. Желанието да се използва механизмът на Управителния комитет на Съвета за прилагане на мира за разрешаване на въпроси, които не са свързани с Дейтънското споразумение, е очевидно пагубно за тази многостранна институция, която напоследък беше до голяма степен дискредитирана от нарушения на практиката на консенсус в дейността й“, добавиха от Министерството на външните работи на Руската федерация. Противоречията между босненски политици в официално Сараево и сърбите в Баня Лука възникнаха заради закона, въведен от бившия върховен представител за БиХ Валентин Инцко, който криминализира отричането на геноцида в Сребреница. Превод и редакция: Тереза Герова

25 Октомври 2021 | 21:05 | Агенция "Фокус"

Associated Press: Учение на босненската сръбска полиция напомни за войната от 90-те години

Associated Press: Учение на босненската сръбска полиция напомни за войната от 90-те години

Сараево. Босненската сръбска полиция проведе в петък „антитерористично“ учение в непосредствена близост до столицата на Босна и Херцеговина, Сараево, което мнозина смятат за поредната провокация от ръководството на босненската Република Сръбска, което заема все по-сепаратистки позиции, предава Associated Press. Учението се проведе в ски курорта в планината Яхорина, районът, откъдето босненските сръбски военни обстрелваха Сараево по време на войната в Босна от 1991-95 г. Хиляди граждани на Сараево бяха убити или ранени по време тези обстрели. Учението включваше бронирани превозни средства, хеликоптери и служители на специалните полицейски сили в камуфлажни униформи и въоръжени с щурмови пушки. Силите на Европейския съюз (EURFOR), разположени в Босна, за да поддържат мира в етнически разделената нация, изпратиха самолет за наблюдение на учението. Министърът на вътрешните работи на босненските сърби Драган Лукач каза, че полетът на EURFOR е „ненужен“ и е попречил на излитане на втори хеликоптер, „за да се избегне сблъсък“. Лидерите на босненските мюсюлмани и хървати осъдиха сръбските учения като „явна провокация“, докато босненски сръбски официални лица заявиха, че те са планирани отдавна и нямат нищо общо с дълбоката политическа криза в Босна и Херцеговина. Гражданската война в Босна, която изправи бошнаци, които са предимно мюсюлмани, сърби и хървати един срещу друг, завърши с мирно споразумение, постигнато с посредничеството на САЩ през 1995 г., което създаде два региона, Република Сръбска и Босненско-хърватската федерация. Двата региона получиха широка автономия, но запазиха някои общи институции, включително армията, висшата съдебна власт и данъчната администрация. Босна също има ротационно тричленно председателство, включващо по един босненски, сръбски и хърватски представител. Членът на председателството от босненските сърби Милорад Додик от години се застъпва за отделянето на мини-държавата на босненските сърби и присъединяването й към съседна Сърбия – нещо, което е малко вероятно да спечели одобрението на САЩ и голяма част от Запада. Додик, който има мълчалива подкрепа от Русия и неговите съюзници в Сърбия, наскоро увеличи усилията си, обещавайки, че парламентът на босненските сърби ще обяви създаването на собствена армия и съдебна система до края на ноември. Парламентът на босненските сърби по-рано тази седмица прие закон за създаване на собствена агенция за снабдяване с лекарства, първото от обещанията на Додик да създаде отделни институции от тези на федерално ниво. САЩ вече наложиха забрана за пътуване срещу Додик и по-рано тази седмица предупредиха за санкции срещу съюзниците му, ако неговите сепаратистки действия продължат. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Октомври 2021 | 09:07 | Агенция "Фокус"

Германски депутат в ЕП: Русия се подготвя Додик да обяви независимост

Германски депутат в ЕП: Русия се подготвя Додик да обяви независимост

Страсбург. Михаил Гелер, член на Европейската народна партия и депутат в Европейския парламент, призова всички членове на Общността да реагират незабавно и да спрат противоконституционните действия на Милорад Додик, сръбският член на Президиума на Босна и Херцеговина, отбелязва македонското електронно издание „Локално“. По време на обръщението си в Европейския парламент Гелер попита защо проблемът с БиХ не е бил тема за обсъждане досега. „Това, което прави Милорад Додик, е наистина тревожно. Безпрецедентен, противоконституционен и насилствен ход срещу Дейтънското мирно споразумение е планиран за следващата седмица в Република Сръбска, с потенциал да създаде решения за прекратяване на мирния процес в Западните Балкани“. Гелер призова всички представители на Европейския съюз да вземат съвместно решение, обявяващо подобно действие на РС за незаконно.„ЕС трябва да използва цялото си влияние, за да вразумят ръководството на Република Сръбска. Питам какви мерки, освен отстраняването на отговорните за това положение, се предвиждат за запазване на териториалната цялост и мира на БиХ?“. Евродепутатът спомена и какво би станало, ако РС обяви независимост. „Знаете ли какво ще се случи, ако позволим на Милорад Додик да обяви независимост? Путин ще я признае, ще отмъсти на Косово там и Русия вероятно се готви за това. Не трябва да допускаме това да се случи. Трябва да реагираме правилно и навреме“, призова Галер. Припомня се, че още през 2017 г. Гелер призова ЕС да наложи санкции на Милорад Додик, но не намери съмишленици сред колегите си. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Октомври 2021 | 16:08 | Агенция "Фокус"

EU Observer: ЕС и САЩ настояват за прекратяване на дискусиите за разделяне на БиХ

EU Observer: ЕС и САЩ настояват за прекратяване на дискусиите за разделяне на БиХ

Сараево. Европейският съюз и САЩ имат „сериозни притеснения относно все по-раздвоената реторика в Босна и Херцеговина“, се казва в съвместно изявление на американския държавен секретар Антъни Блинкен и Върховния представител на Общността по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел, съобщава изданието EU Observer. В изявлението двамата дипломати визират зачестилите дискусии за възможното разделяне на БиХ, провокирани от политиците в един от субектите на страната – Република Сръбска. „Този регион принадлежи на ЕС“, увериха Блинкен и Борел, като същевременно призоваха местните политици да „възобновят конструктивния диалог и да предприемат стъпки за напредък по пътя на интеграцията в Общността“. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Октомври 2021 | 08:55 | Агенция "Фокус"

„Глас Српске“ (БиХ): Президентът на РС успокои гражданите – няма да има конфликти

„Глас Српске“ (БиХ): Президентът на РС успокои гражданите – няма да има конфликти

Баня Лука. Гражданите не трябва да се страхуват от каквито и да било конфликти в Босна и Херцеговина (БиХ) относно обявеното връщане на правомощия на Република Сръбска, тъй като отприщването на такива не влиза в дневния ред. Това увери президентът на Република Сръбска Желка Цвиянович, съобщава базираното в Баня Лука издание „Глас Српске“ „Не сме бунтовници, не сме революционери. Искаме да бъдем последователни в спазването на Конституцията, за да върнем на Република Сръбска правомощията, които й принадлежат в съответствие с Конституцията“, коментира Цвианович пред репортери в Баня Лука. Тя посочи, че през годините Република Сръбска е загубила своята сила и потенциал поради принудителното лишаване от определени правомощия. „Вярвам, че БиХ ще бъде много по-добра и по-успешна държава, че със сигурност ще бъде по-развита държава... ако Дейтънското споразумение бъде напълно спазвано. Ако седнем и се съгласим как да променим някои неща“, обясни президентът на Република Сръбска. Цвиянович казва, че всичко се е случило като част от контрапроцес, който представлява насилствена промяна в Дейтънското споразумение за лишаване от правомощия Република Сръбска и налагане на волята на босненската страна върху нея. „Следователно няма истории за конфликти, няма истории за войни, няма провокации. Ние сме хора, които решават своите проблеми и планове изключително в парламента с помощта на демократични процедури и демократични средства. Ние не сме тези, които заплашват с гаубици и говорят за разполагане на сили, други го правят и трябва да се съсредоточим върху тях“, подчерта Цвианович. Превод и редакция: Тереза Герова

19 Октомври 2021 | 13:45 | Агенция "Фокус"

Милорад Додик: Ако НАТО се намеси в Република Сръбска, ще поискаме помощ от нашите приятели

Милорад Додик: Ако НАТО се намеси в Република Сръбска, ще поискаме помощ от нашите приятели

Скопие. Сръбският член на председателството на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик заяви, че Република Сръбска възнамерява да се бори за целите си с политически средства, но също така е готова за въоръжени конфликти, ако е необходимо и че ще потърси помощ от „приятели“, цитира сумите му скопският вестник “Слободен печат“. „Ако е необходимо, ние ще се защитаваме със своите сили. „Ако дойдат да кажат, че НАТО ще се намеси, ще поискаме помощ от нашите приятели, които ясно и силно ни казаха, че никога не оставят приятелите си в опасност“, каза Додик пред Радио и Телевизия на Република Сръбска (RTRS), но не посочи кои точно "приятели" визира в своето изказване Додик посочи, че намеса на НАТО на територията на Република Сръбска ще бъде акт на „агресия“ и тогава, както той каза, ще има право да призове приятелите си да ги защитят. „Не искаме проблемът да ескалира. Това е политически въпрос и политическа борба. "Тук се вземат политически, а не военни решения", каза Додик, позовавайки се на инициативата на РС за оттегляне на съгласието си за създаване на повече институции на държавно ниво, включително съществуването на въоръжените сили на БиХ. По отношение на настоящата ситуация в Косово, сръбският член на ротационното председателство на Босна и Херцеговина посочи отговорността на международната общност за ескалацията на конфликта в Северно Косово. Додик заяви, че нападението срещу сърби в Северно Косово, извършено от контролираните от Прищина сили, е обезпокоило и дразни всички населени със сърби региони и области. "Подобно поведение няма оправдание и ако международната общност не ограничи гнева на косовската полиция, тя ще бъде отговорна за всичко, което може да се случи в бъдеще", предупреди Додик. Той оцени, че Сърбия и сърбите не са направили нищо, за да създадат „неприятните“ сцени в северната част на Косово и че това е последният шанс за Прищина да спре провокациите. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Октомври 2021 | 17:37 | Агенция "Фокус"

„Новости“ (Сърбия): Додик обяви програма за бъдещето на Република Сръбска и връщане на правомощията, дадени й от Дейтънското споразумение

„Новости“ (Сърбия): Додик обяви програма за бъдещето на Република Сръбска и връщане на правомощията, дадени й от Дейтънското споразумение

Баня Лука. Сръбският член на Президиума на Босна и Херцеговина Милорад Додик обяви, че партията му - Съюз на независимите социалдемократи (СНСД), подготвя програма за бъдещето на Република Сръбска, който да гарантира връщането на правомощията, произтичащи за Баня Лука от Дейтънското споразумение, съобщава електронното издание на белградския ежедневник „Новости“. Република Сръбска върви в посока независимост в рамките на Дейтънското споразумение за БиХ и няма да се откаже. В края на месеца Законът за Съда и Прокуратурата ще бъде обявен за нищожен. Ще бъде оттеглено съгласието за създаване на въоръжени сили на БиХ, за Висшия съдебен и прокурорски съвет и Органа за непряко данъчно облагане. На територията на Република Сръбска нито Агенцията за разследвания и защита (SIPA), агенцията за разузнаване и сигурност, нито съдебната власт на БиХ имат какво да търсят, категоричен бе Додик. Всички тези ходове са част от програмата, наречена „Независима Сръбска в рамките на Дейтънската БиХ“, която до голяма степен вече е финализирана от СНСД. „Нашият план не е да нарушим териториалната цялост на БиХ, а да възстановим суверенитета на Република Сръбска“, увери Додик от Баня Лука. „В последните дни на този или началото на следващия месец, на сесията на Народното събрание на РС, ще разгледаме цялата програма, която все още се коригира и чиято цел е да отхвърли антиконституционните и антидейтънското поведение. Съдбоносният въпрос за Сръбска е въпросът за възстановяване на юрисдикцията. Ние отхвърляме възможността за промяна на Конституцията на БиХ със закон“, обясни сръбският член на Президиума на БиХ. Додик обяснява, че планът включва връщане на властта на РС, на каквато – съгласно думите му, има право съгласно Дейтънското споразумение. Превод и редакция: Тереза Герова

13 Октомври 2021 | 09:16 | Агенция "Фокус"