СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Панихида за загиналите в Илинденско – Преображенското въстание бе отслужена в храм „Въведение Богородично” – Благоевград

Панихида за загиналите в Илинденско – Преображенското въстание бе отслужена в храм „Въведение Богородично” – Благоевград

Благоевград. Панихида за загиналите в Илинденско – Преображенското въстание бе отслужена в храм „Въведение Богородично” – Благоевград, предаде репортер на Радио „Фокус” - Пирин. Веднага след това се състоя ритуал по поднасяне на цветя и венци пред Мемориала на Делчевия род, който се намира в двора на църквата. На събитието присъстваха областният управител Николай Шушков, предс...

2 Август 2021 | 19:05 | Агенция "Фокус"

С тържествена церемония Кюстендил отбеляза 118 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

С тържествена церемония Кюстендил отбеляза 118 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

Кюстендил. С тържествена церемония Кюстендил отбеляза 118 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Кюстендил. Отбелязването на официалния празник на града се случи в Градската градина, пред паметника на Тодор Александров. Венци и цветя пред паметника на войводата бяха положени от областния управител – Александър Пандурски, кметът на Община Кюстендил Петър Паунов, председателят на Общински съвет – Кюстендил Иван Андонов, зам.-кметовете на Община Кюстендил - Светослав Василев, Радмила Рангелова и Росица Плачкова, народни представители от 46-тото Народно събрание, общински съветници, политически партии, граждани и организации. В словото беше посочено, че на тази дата се отбелязва годишнината от последното голямо въстание, вдигнато в Османската империя за освобождение и национално обединение на българския народ. Едно въстание, което по своя мащаб и организация надминава Априлското, и което за пореден път дава голям брой свидни жертви за Майка България. Беше посочено, че не може да има освободително движение на македонските българи, без Кюстендил и Кюстендилския край. Няма инициатива или крупно събитие, в което градът да не е съпричастен. „Кюстендилският окръг посреща и вълната от бежанците. От 2 545 души, намерили спасение на територията му в Кюстендил и село Слокощица са настанени 647 души. Завръщат се и част от оцелелите чети, сред които и предвожданата от поручик Борис Сарафов, заедно със знамето на революцията“, каза в словото си историкът доц.д-р Ангел Джонев. В края на церемонията присъстващите запазиха минута мълчание и сведоха глави пред паметта и безсмъртното дело на героите. Освен годишнина от въстанието, на тази дата град Кюстендил отбелязва и своя официален празник. Венцеслав ИЛЧЕВ

2 Август 2021 | 12:51 | Агенция "Фокус"

Честване на 118 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание се проведе на площад „Свобода“ в Хасково

Честване на 118 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание се проведе на площад „Свобода“ в Хасково

Хасково. Заместник областният управител на област Хасково Виолета Желева и главният секретар на Областна администрация - Хасково Стефан Танев отдадоха почит на загиналите в Илинденско-Преображенската епопея. Това съобщиха от пресцентъра на Областната администрация. Тържественото общоградско честване на 118 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание се проведе на площад „Свобода“ в Хасково. В ритуала участваха военнослужещи от хасковското военно формирование 52 740. Виолета Желева и Стефан Танев поднесоха венец и цветя пред Паметника на незнайния воин на площада. На церемонията в чест на героичните събития от 1903 г. се включиха представители на местната власт, държавни институции, както и граждани.

2 Август 2021 | 12:08 | Агенция "Фокус"

Кметът на Хасково Станислав Дечев: Стратезите на Илинденско-Преображенското въстание са били мъдри и смели мъже

Кметът на Хасково Станислав Дечев: Стратезите на Илинденско-Преображенското въстание са били мъдри и смели мъже

Хасково. С тържествено общоградско честване Хасково отбеляза 118-годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Това съобщиха от пресцентъра на Общината. Церемонията в памет на героите, загинали в Илинденско – Преображенската епопея, бе организирана от община Хасково с участието представителна военна част от Хасковското формирование с командир подп. Светослав Годинов. „Стратезите на Илинденско-Преображенското въстание са били мъдри и смели мъже. Те не случайно насрочват въстанието в Битолския окръг за Илинден, въстанието в Одринско – за Преображение, а Серски окръг трябва да въстане на Кръстовден. Това не е само революционна стратегия. Това е пътят на вярата!“, заяви в словото си кметът на община Хасково Станислав Дечев. Той подчерта, че борбата за свобода е свещен дълг за всеки българин и цитира думите на Пейо Яворов: „Аз съм гледал и си гледам работата в Македония като дълг към България...“ „Нека и ние днес имаме силата и смелостта да изпълняваме своя дълг към България с мъдрост, достойнство и вяра! Дълбок поклон пред героите! Бог да пази България!“, каза кметът на Хасково Станислав Дечев. В официалното честване на годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание участваха председателят на общински съвет Хасково Таня Захариева, заместник областният управител на Хасково Виолета Желева, командирът на Военното формирование в Хасково подп. Светослав Годинов, заместник-кметовете на община Хасково Мария Вълчева, Динко Тенев, Танер Емин, главният секретар на Областна администрация Хасково Стефан Танев, представители на патриотични организации, общественици и граждани. Церемонията завърши с изпълнение на фолклорна група „Тракийска дъга“ при НЧ „Тракия 2008“ с ръководител Недялка Демирева.

2 Август 2021 | 11:45 | Агенция "Фокус"

С поднасяне на венци и цветя на паметника на Тодор Александров ще бъдат отбелязани 118 години от Илинденско-Преображенското въстание в  Кюстендил

С поднасяне на венци и цветя на паметника на Тодор Александров ще бъдат отбелязани 118 години от Илинденско-Преображенското въстание в Кюстендил

Кюстендил. С поднасяне на венци и цветя на паметника на Тодор Александров ще бъдат отбелязани 118 години от Илинденско-Преображенското въстание. Това съобщи за Радио „Фокус” – Кюстендил Дима Укалска, началник на отдел „Култура и духовно развитие в Община Кюстендил. Отбелязването на годишнината ще започне от 11.00 часа пред паметника на Тодор Александров в града. Предвидено е слово, посветено на Илинденско-Преображенското въстание, както и поднасяне на венци и цветя на паметния знак. С решение на Общинския съвет 2 август е обявен за официален празник на Кюстендил. Венцеслав ИЛЧЕВ

2 Август 2021 | 09:51 | Агенция "Фокус"

В Разлог ще бъде отбелязана 118-та годишнина от избухването на Илинденско - Преображенското въстание

В Разлог ще бъде отбелязана 118-та годишнина от избухването на Илинденско - Преображенското въстание

Разлог. Днес се навършват 118 години от избухването на Илинденско - Преображенско - Кръстовденското въстание, връхна точка в порива към свободата на сънародниците ни от Македония и Одринско, които остават в пределите на Османската империя, предаде репортер на Радио „Фокус“ - Пирин. По този повод от 11.00 часа Община Разлог и Народно читалище „15.IX.1903-1909г.“ организират ритуал по полагане на венци и цветя пред паметника на героите в местността Предел, гр. Разлог. В мероприятието ще вземе участие Смесена фолклорна група за градски фолклор „Гердан“ с ръководител Петър Коков. Ливия НИНОВА

2 Август 2021 | 09:20 | Агенция "Фокус"

Поднасяне на венци и цветя в знак на признателност към великите българи, загинали в Илинденската епопея, ще се проведе в Симитли

Поднасяне на венци и цветя в знак на признателност към великите българи, загинали в Илинденската епопея, ще се проведе в Симитли

Симитли. Поднасяне на венци и цветя в знак на признателност към великите българи, загинали в Илинденската епопея, ще се проведе в Симитли, предаде репортер на Радио "Фокус" - Пирин. Днес на площад „Илинден” от 09.30 часа представители на община Симитли, обществени организации и гости ще отбележат 118 години от Илинденско-Преображенското въстание, което историците определят като втория голям връх в национално-освободителните борби на народа ни след Априлското въстание. През 2005 година ръководството на Община Симитли издигна паметник в знак на признателност и преклонение пред знайните и незнайни българи, загинали в Илинденската епопея. Оттогава до днес, граждани и гости на Симитли свеждат глави и изпитват гордост, че са потомци на тези българи. Ливия НИНОВА

2 Август 2021 | 09:16 | Агенция "Фокус"

С богата програма Община Благоевград ще отбележи 118-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

С богата програма Община Благоевград ще отбележи 118-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

Благоевград. С богата програма Община Благоевград ще отбележи 118-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, предаде репортер на Радио "Фокус" - Пирин. Програмата за събитието включва откриване на бюст-паметник на Мара Бунева в централната градска градина от 17.30 часа. От 18.30 часа ще бъде отслужена панихида за героите, загинали за вярата и свободата на България. В знак на признателност ще бъдат положени цветя на мемориала „Делчевия род“ в двора на църквата „Въведение Богородично“. В памет на загиналите герои в Илиндеско-Преображенското въстание ще тръгне шествие от паметника на Тодор Александров до площад „Македония“ в 19.15 часа. От 19.30 часа ще се състои ритуал по полагане на цветя в знак на признателност на паметника на Гоце Делчев с участието на военнослужещи от Бригадно командване с командир полковник Митко Балтов, Национално дружество „Традиция“, Регионален клуб „Георги Измирлиев-Македончето” и Сдружение „14-ти пехотен Македонски полк“.

2 Август 2021 | 09:14 | Агенция "Фокус"

Община Хасково организира тържествено общоградско честване на 118-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

Община Хасково организира тържествено общоградско честване на 118-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

Хасково. Тържествено общоградско честване на 118-годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание организира община Хасково. Това съобщиха от пресцентъра на Общината. Церемонията в памет на героите, загинали в Илинденско – Преображенската епопея ще се проведе от 11.00 часа на площад „Свобода“ в Хасково. Община Хасково кани всички жители и гости на Хасково, представители на местната и централна власт, на патриотични организации и политически сили да се включат в честването на годишнината от героичните събития от 1903 година.

2 Август 2021 | 08:11 | Агенция "Фокус"

118 години от Илинденско-Преображенското въстание

118 години от Илинденско-Преображенското въстание

София. На 2 август 1903 г. по стар стил избухва Илинденско-преображенското въстание. На същия ден по стар стил се чества църковният празник Илинден. Илинденско-преображенското въстание е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е продължение на българската националнодемократична революция от време на Възраждането. По силата на Берлинския договор от 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се примири с волята на западните велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след оповестяването на решенията на Берлинския конгрес през 1878 г. Тя придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в Солун. Скоро в Македония и Одринско е създадена гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 г. е поставено началото и на четническото движение, което изиграва важна роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват обстановката в Македония и Одринско. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашава организацията от нови провали. Като се възползва от това въстание, турското правителство съсредоточава големи военни и полицейски сили в тези две области. Това довежда до стълкновение с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното избухване на въстанието. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Дамян (Даме) Груев, Георги (Георче) Петров и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на 1903 г. Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегическо, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия не могат да бъдат ефективни. Всичко това е направено с цел да се защити населението от полските райони от репресиите на турските власти. Междувременно подготовката на въстанието върви с пълна сила. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Дамян (Даме) Груев, Борис Сарафов и Анастас Димев Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. Малко преди свикването на Битолския окръжен конгрес ВМОРО претърпява тежка загуба. На 4 май (21 април стар стил) край с. Баница е убит Гоце Делчев. Въпреки това подготовката за въстанието продължава. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, на който се обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и се определя състава на бойното ядро в този район: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли 1903 г. (Илинден), откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (24 юли стар стил) – Преображение, същата година избухва въстанието и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. Партизански действия се водят и в другите революционни окръзи. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред опасността, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Правителството, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Като разчита на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в България. Причините за неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание са много и от различно естество: на първо място за това допринася преждевременното му избухване, както и недостатъчното въоръжение на въстаналото население. Следващата съществена причина е крайно неподходящата международна обстановка, при която то избухва. За разлика от Априлското въстание от 1876 г. този път Русия, ангажирана със свои планове за война в Далечния изток, предупреждава ясно, че няма да се ангажира в никакви конфликти на Балканите. Другите велики сили категорично заемат страната на Османската империя, което позволява на Високата порта да се разправи по особено жесток начин с въстаналото население. Следваща причина е ненамесата на България. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание има огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

2 Август 2021 | 07:54 | Агенция "Фокус"