СВЪРЗАНИ НОВИНИ

2 154 души  празнуват на Еньовден в Ямбол

2 154 души празнуват на Еньовден в Ямбол

Ямбол. Честваме Еньовден. С него са свързани редица обичаи и вярвания за слънцето, водата и билките. Това съобщиха от пресцентъра на Община Ямбол. Православната църква отбелязва днес рождението на братовчеда на Иисус Христос - Свети Йоан Кръстител, предсказал идването на Месията. В българския обреден календар празникът е известен като Еньовден. Счита се, че на този ден ра...

24 Юни 2021 | 15:59 | Агенция "Фокус"

Врачанският митрополит Григорий оглави Архиерейска Златоустова св. Литургия в Градешкия манастир „Св. Йоан Кръстител“ за Еньовден

Врачанският митрополит Григорий оглави Архиерейска Златоустова св. Литургия в Градешкия манастир „Св. Йоан Кръстител“ за Еньовден

Враца. Негово високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий оглави Архиерейска Златоустова св. Литургия в Градешкия манастир „Св. Йоан Кръстител“ за Еньовден, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Поводът е, че днес Православната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител - Еньовден. Врачанският митрополит Григорий оглави Архиерейската Златоустова света Литургия в съслужение с духовници от епархията. Никола ПЕТКОВ

24 Юни 2021 | 11:34 | Агенция "Фокус"

Събор на билките и здравето се провежда в Осоговската планина

Събор на билките и здравето се провежда в Осоговската планина

Кюстендил. Събор на билките и здравето се провежда в Осоговската планина. Това съобщиха за Радио „Фокус” – Кюстендил от читалище „Асклепион”. То е организатор на събитието заедно с читалище „Кирил и Методий“ – Долно село, Клуб на инвалида, сдружение „Майчина любов“ и Дневен център „Вяра, надежда и любов“. Празникът ще се състои за седма поредна година, в първите дни на лятото. В 12.00 часа ще бъде официалното му откриване край хижа „Осогово“ в Осоговска планина. Програмата предвижда разнообразни инициативи, посветени на народния празник и свързаните с него обичаи. Венцеслав ИЛЧЕВ

24 Юни 2021 | 11:22 | Агенция "Фокус"

Лена Кирилова, етнограф: Разковничето е най-търсенето цвете на Еньовден

Лена Кирилова, етнограф: Разковничето е най-търсенето цвете на Еньовден

Добрич. Еньовден е един от най-красивите, слънчеви, щедри празници в традиционния народен календар. И може би един от най-магичните, мистични и вълшебни. Това е празник, който се отбелязва в деня на лятното слънцестоене, в най-дългия ден и най-кратката нощ. Това каза Лена Кирилова, главен уредник на Етнографска къща - Добрич, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. По думите на специалиста този празник, подобно на много други от народния календар, отвежда към прастари и езически времена. Тогава празници и календарен цикъл са били позиционирани около съществените и големи промени в природата. „И този празник показва отново почитта на хората към природата, желанието им винаги да бъдат една малка частичка от нея и да почетат с нейното вълшебство, магична сила и заедно с това в началото на идващото лято, заедно с възраждащото се слънце, те отново да изрекат своята благословия за много здраве, за много любов, за благоденствие и щастливо задомяване“, разказа етнографът. Вярва се още от далечни времена, че на този ден слънцето достига най-високия връх в своя път, след което се завърта и тръгва към зима. По думите на Лена Кирилова и в този празник може да бъде открита дълбоката мъдрост на древния човек, който дори когато идва същинското лято, той гледа напред във времето, мислейки за това, което предстои, и чрез обредни практики и вярвания се опитва да провокира това, което иска да му се случи. „И тъй като слънцето се е окъпало в реките и във всички водоизточници, преди да продължи към зимата, вярва се, че от всички водоизточници потича „жива“ вода и затова задължително и хората трябва да се отъркалят в росните треви или да напръскат лицата си с тази вълшебна магична вода, за да се заредят със слънчева енергия“, разказа етнографът. Според поверията най-щастлив ще е онзи, който зърне вихрения танц на небесното светило в небето, пожелавайки си много здраве и късмет, огрян от слънцето. Вярва се, че именно днес билките имат огромна магична сила. Това е свързано с култа към слънцето и вярването, че в нощта срещу Еньовден звездите слизат на земята, целуват билките и тревите, даряват им своята магична небесна сила и тя вече може да се пренесе и на хората. Традицията повелява преди изгрев млади и стари, знахари и билкари да наберат билки и да ги сплетат в Еньовски венец. Той също има своята символика освен включените в него билки със слънчевата сила в тях. Кръглата му форма е свързана с представата за нещо оградено, защитено, което предпазва от злини. Затова през този венец трябва да се проврат всички за здраве. С Еньовски китки се окичват къщи и стопански постройки. Много и различни са билките, свързани с различни поверия в древните представи. Едно от най-популярните момински цветя, възпявано в много песни и присъстващо в най-светлите празници, като сватба, раждане, кръщене, е здравецът. С него се закичват момите, а за да ухаят хубаво, те дори слагали в пазвите си босилек. Трендафилът също е свързан с красотата и младостта. Едно от най-търсените билки на този ден е еньовчето. Смята се, че е хубаво то да присъства във всяка една китка. Много търсени освен за здраве и късмет са билките за любов. Такова е омайничето. Има и билки разделни. Знайно е, че в народните песни се разказва за моми, любени от змей. Комунигата, дилянката, вратигата са билки, които имат магичната сила да разделят момата от такава злощастна любов. Разковничето обаче остава най-търсенето цвете на Еньовден. За него се вярва, че много трудно се открива. Според легенда само костенурката, живяла много години, знае пътя към него. Вярвало се разковничето отключва на този всички затворени врати. Цветето носи здраве, късмет и дълголетие и затова хората се стараят да го открият. Жулиета НИКОЛОВА

24 Юни 2021 | 11:13 | Агенция "Фокус"

Николета Петкова, културолог: На Еньовден водата става "жива"

Николета Петкова, културолог: На Еньовден водата става "жива"

Пазарджик. Според народните представи на Еньовден Слънцето е в апогея си и денят започва да намалява, каза за Радио „Фокус“ – Пазарджик културологът Николета Петкова. Тя обясни, че хората са вярвали също, че Слънцето се къпе, а водата става „жива“. „Смята се, че човек, който се изкъпе в тази вода ще бъде здрав през цялата година. Празникът е свързан най-много с билките, защото се смята, че през нощта звездите слизат, за да им баят и за това те са особено лековити. За това те трябва да се берат преди изгрев. Според народните поверия съществуват 77 болести и половина. На този ден се берат 77 билки, а половинката е като се затворят очите и да се откъсне каквото и да е цвете, за да могат да се лекуват всички болести“, коментира Попова. Тя каза също, че на празника се прави и така наречената Еньова китка или Еньов венец, които се закичват на хора и животни, за да са здрави. Ваня НИКОЛОВА

24 Юни 2021 | 10:53 | Агенция "Фокус"

Църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Брацигово отбелязва храмовия си празник на Еньовден

Църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Брацигово отбелязва храмовия си празник на Еньовден

Брацигово. Църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Брацигово отбелязва храмовия си празник на Еньовден, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пазарджик. В чест на празника се отслужва архиерейска света литургия. Ще бъде раздаден и курбан за здраве и благоденствие. Храмът е започнат през 1832 г. и завършен през 1833 г. от първомайстор Атанас „Насе Гърнето“. Сградата представлява една от много рядко срещащите се църкви с два купола. За по-добра акустика по вътрешните стени са вградени стомни и гърнета, от което произлиза и името на майстора на църквата. Разпределението и вътрешните пропорции са оразмерени учудващо точно. Външната архитектура на църквата говори за нейните строители като за оформени вече творци. Иконостаса на църквата и владишкия трон са изработени от майстори на Тревненската дърворезбарска школа. Ярък пример за майсторството на Брациговските строители е построяването на най-високата камбанария на Балканския полуостров през 1884-1886 година от Иван Драгов. Цялата височина на камбанарията е 28.61 метра (38 аршина), разпределена на 4 етажа в съотношение 3/2/2/1. Така с помощта на прости аритметични отношения, майстор изградил архитектурна композиция, чиито отделни части са свързани в хармонично единство. Камбанарията е оборудвана с две камбани и часовник. Ваня НИКОЛОВА

24 Юни 2021 | 10:38 | Агенция "Фокус"

Веска Спасова, етнолог: Лечебната сила на билките и на водата са основният момент в Еньовден

Веска Спасова, етнолог: Лечебната сила на билките и на водата са основният момент в Еньовден

Кюстендил. Лечебната сила на билките и на водата са основният момент в Еньовден. Това каза пред Радио „Фокус“ – Кюстендил д-р Веска Спасова, етнолог и в Регионален исторически музей „Академик Йордан Иванов” – Кюстендил. По думите ѝ това един от големите народни празници. Той се свърза с лятното слънцестоене и нощта срещу празника е най-тайнствената и най-силната. Тогава природата е във върха на своя разцвет. Вярва се, че в този момент първичните и жизнени сили на света са в своето могъщество, че проникват във всичко и го правят силно. Особено важно място заемат билките, които са най-целебни. Това е ден на билкарите. Събират се билки. „Според преданията има 77 и половина болести и толкова билки, които се вплитат във венци. Има и половин болест, за която няма лек. На самия празник се берат всякакви билки, вплитат се във венец, промушва се през този венец за здраве“, каза Веска Спасова. По думите ѝ в научната литература има деление на самите билки, които са различни. Едните са момински, другите са магьоснически, а третите са самодивски. Момите се кичат с момински билки – божур, невен, седефче, иглика, здравец и босилек. В Кюстендил и региона се слага и лепка, за да се лепят ергените за момите. Има вярване, че в нощта срещу Еньовден слънцето се къпе в езерото с жива вода, затова се смята, че другият важен момент на този празник е водата, която също е лековита и има магическа сила. Хубаво е, преди изгрев слънце, всеки да се измие под течаща вода за здраве. В миналото млади и стари отивали да посрещнат изгрева на слънцето. Вярва се, че слънцето тогава трепти, превърта се три пъти, а този който успее да види този момент, ще бъде здрав през цялата година. Основният момент тук е лечебната сила на водата, както и лечебните билки, които се сплитат във венци. Народните поверия гласят, че звездите в тази нощ се спускат ниско над земята, омайват билките и им придават магическа сила. Затова и на самия Еньовден се берат билки, като всяко едно растение, откъснато от природата и ситуирано в конкретен обред става носител на жизнена, на живителна сила, защото се вярва, че в нощта срещу Еньовден изчезват границите между световете – горния и долния, нахлуват зли сили, които могат да бъдат вредни и опасни за хората. Винаги в народния ни календар при една такава промяна е необходима малко по-голяма концентрация на магикоритуална обредност, за да може да се възвърне балансът на земята, да се възвърне живителната сила. Еньовден изобилства с такива ритуали. Венцеслав ИЛЧЕВ

24 Юни 2021 | 09:32 | Агенция "Фокус"

Концерт под надслов „Магия и реалност“ ще се проведе в Стара Загора за Еньовден

Концерт под надслов „Магия и реалност“ ще се проведе в Стара Загора за Еньовден

Стара Загора. Възпитаниците на творческите формации при Народно читалище „Г. Бакалов 1933“ ще поздравят със своите изпълнения жителите и гостите на Стара Загора по случай Еньовден от 18.00 часа на сцената пред Общината. Това съобщиха от пресцентъра на Община Стара Загора. В концерта „Магия и реалност“ ще вземат участие - Танцова Формация "Тракийче", школа за поп музика и танцов клуб „Хорце“. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за, болестта без име.

24 Юни 2021 | 09:13 | Агенция "Фокус"

Деца от Кюстендил отбелязват народния празник Еньовден

Деца от Кюстендил отбелязват народния празник Еньовден

Кюстендил. Деца от Кюстендил отбелязват народния празник Еньовден. Това съобщи за Радио „Фокус” – Кюстендил Бойко Малинов, директор на Обединен детски комплекс - Кюстендил. Събитието започва в 10.00 часа в екопарк „Малкият принц”. То е организирано от Обединен детски комплекс. Под ръководството на учителя Катя Борисова децата ще се запознаят с традициите и обичаите в Кюстендилския край, свързани с празника. Те ще научат повече за различните видове билки. Посрещането на народния празник Еньовден е традиционно за Обединения детски комплекс. То е включено и в програмата „Детско лято“ за тази година. Венцеслав ИЛЧЕВ

24 Юни 2021 | 09:08 | Агенция "Фокус"

С литургии в по-големите православни храмове във Велико Търново и региона се отбелязва Рождението на св. Йоан Кръстител – Еньовден

С литургии в по-големите православни храмове във Велико Търново и региона се отбелязва Рождението на св. Йоан Кръстител – Еньовден

Велико Търново. Празнична литургия за Деня на Рождението на св. Йоан Кръстител, известен сред народа като Еньовден, се отслужва в катедралния храм „Рождество Богородично“ във Велико Търново, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Богослужения текат и в други православни църкви в града и региона. Стотици миряни влязоха в храмовете, за да запалят свещ за здраве и благополучие. На 24 юни всяка година празнуваме Еньовден – последният, четвърти магичен ден, свързан с лятното слънцестоене. На същата дата православната църква отбелязва Рождението на св. Йоан Кръстител. Според народните вярвания на Еньовден слънцето разкрива цялата си сила, но повечето обичаи се изпълняват преди изгрев. В нощта срещу празника млади моми, жени, баячки и знахарки събират билки, тъй като се вярва, че те са най-лековити именно през този период от време. Броят на билките е 77 и половина. 77-те билки лекуват точно определени болести, а половинката е предназначена за изцеление на коварно, смъртно заболяване. Събраните лечебни треви се правят на китки, завързват се с червен конец, а броят им е според членовете на семейството. На сутринта те се закачат в дома и могат да се използват през цялата година за лечение на различни болежки. От останалите растения се прави голям Еньовски венец, под който всички минават за здраве. Според поверията еньовските билки имат магическа сила. Те могат да прогонват както зли духове, така и да лекуват бездетни жени, да сбъдват любовни желания и да прогонват мъката от несподелени чувства. Смята се, че след Еньовден слънцето се отправя към зимата, но преди изгрев всички се къпят в река, или в утринна роса за здраве. С нетърпение се очаква посрещането на „танцуващото слънце“, което предвещава благополучие и здраве. Днес празнуват: Еньо, Енчо, Яна, Янита, Янко, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Биляна, Йоан, Йоана, Диян, Дияна, Диана, Деян, Деяна, фармацевтите и наследниците на знахари.

24 Юни 2021 | 09:04 | Агенция "Фокус"

Затварят се за движение част от улиците около Самоводската чаршия във Велико Търново за отбелязване на празника Еньовден

Затварят се за движение част от улиците около Самоводската чаршия във Велико Търново за отбелязване на празника Еньовден

Велико Търново. Временна организация на движението въвеждат във Велико Търново. От пресцентъра на Общината уточняват, че тя се налага във връзка с подготовката и реализацията на събитията, с които ще бъде отбелязан празника Еньовден. За времето от 09.30 до 11.30 часа, или до приключване на събитието, за движение на МПС ще бъде затворена улица „Г. С. Раковски“ до площада на Архитектурно – етнографски комплекс „Самоводска чаршия“.

24 Юни 2021 | 08:36 | Агенция "Фокус"

Етнографският музей в Бургас ще отбележи Еньовден с ритуал и беседа

Етнографският музей в Бургас ще отбележи Еньовден с ритуал и беседа

Бургас. Еньовден - денят на рождението на свети Йоан Кръстител, ще бъде отбелязан днес в Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей в Бургас, предаде репортер на Радио "Фокус" - Бургас. "Еньовден, Яньовден, св. Иван Бильобер или Летни Иван е един от най-големите летни празници свързан с разцвета на природата. Слънцето от този момент започва да умира (денят намалява) и годината клони към зимата. В представите на нашите предци Еньовден е повратен момент, който вече насочва към края на лятото. Хората казват: „Кукувицата кука до Еньовден и после онемява. Свети Яньо вече намята ямурлука и отива с белия си кон в балкана да забере зимата”. Този ден е свързан с лятното слънцестоение и се изпълняват различни обредни, магически практики, отражение на култа към слънцето. В някои села хората се къпят в реките преди изгрев слънце. Този обред е със задължителен характер за момите и ергените. В други села майките къпят децата с отвара от събраните билки", припомнят от музея. Поверието гласи, че билките, набрани рано сутринта на Еньовден, увеличават своята целебна сила. Според народните представи съществуват 77 и половина болести. За седемдесет и седем от тях се счита, че могат да се лекуват с билки, но за половинката няма билка. "Но нашите предци и на това са намерили колая – след като се съберат 77 билки зажумяват и откъсват някоя трева, която разполовяват заедно с цвета и ето половинката билка за половинката болест. Берат се задължително яньовче (равнец), жълт кантарион, черен бъз, босилек… От тези билки се прави янева китка, която служи за лек през цялата година. Много е важно, когато отиват да берат билки, билкарите, врачките и магьосниците да не бъдат видени от никого. Затова излизат още по първи петли и ходят по най-затънтените места. Хората вярват и в магическата сила на еньовденската роса. Тази вяра намира своя израз в характерното за празника грабене, мамене на плода от ниви и добитък. Лицето, което извършва магическите действия е жена, която наричат бродница, житомамница. Произнасяйки заклинания, тя влачи престилка из чужда нива и обира росата, за да я изцеди в своята нива. И както всички знаем, че на всяко действие има равно нему противодействие, така и стопанинът на нивата сам я ожънва срещу празника, в средата или четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана”. Сутринта всички наблюдават изгрева на слънцето. Вярват, че тогава то играе, върти се, трепти и отива да докара сняг. Символа на слънцето ще открием в малките и големи венци, през които се провираме за здраве; в сключеното хоро около Еньовата буля...", допълват от музея. Всеки, който желае да мине през Еньовския венец за здраве и да чуе за обичая Еньова буля, може да го направи на 24 юни в Етнографския музей на ул. „Княз Александър Батенберг“ 12-14. Работното време е от 10.00 до 19.00 часа, от понеделник до неделя.

24 Юни 2021 | 08:25 | Агенция "Фокус"

С поход по интерпретативния маршрут "Билките на Странджа планина" ще бъде отбелязан Еньовден

С поход по интерпретативния маршрут "Билките на Странджа планина" ще бъде отбелязан Еньовден

Бургас. В 9.30 часа от центъра на село Бръшлян ще започне поход по интерпретативния маршрут "Билките на Странджа планина". Това съобщиха от Дирекцията на Природен парк "Странджа", предаде репортер на Радио "Фокус" - Бургас. Дължината на маршрута е 5.5 км, а денивелацията 140 м. "При преминаването на маршрута ще се запознаете с характерните видове билки на територията на Парка. Приложението и ролята им за човека и природата, консервационния им статус, както и с времето и начина за тяхното събиране и ползване", посочват от Природен парк "Странджа".

24 Юни 2021 | 08:24 | Агенция "Фокус"

Пловдивският митрополит Николай ще оглави Архиерейска света Литургия в Брацигово за Еньовден

Пловдивският митрополит Николай ще оглави Архиерейска света Литургия в Брацигово за Еньовден

Брацигово. Пловдивският митрополит Николай ще оглави Архиерейска света Литургия в Брацигово за Еньовден, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Поводът е, че днес Православната църква чества празника Рождение на св. Йоан Кръстител - Еньовден). Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай ще оглави празнична Архиерейска света Златоустова Литургия в храм „Св. Йоан Кръстител“ в град Брацигово от 9.00 часа. Никола ПЕТКОВ

24 Юни 2021 | 08:20 | Агенция "Фокус"

Митрополит Гавриил ще оглави Архиерейска Златоустова св. Литургия в Ловеч за Еньовден

Митрополит Гавриил ще оглави Архиерейска Златоустова св. Литургия в Ловеч за Еньовден

Ловеч. Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил ще оглави Архиерейска Златоустова св. Литургия в Ловеч за Еньовден, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Поводът е, че днес Православната църква чества празника Рождение на св. Йоан Кръстител. Архиерейската Златоустова света Литургия ще бъде отслужена в храм „Св. Троица“ в Ловеч в 8.45 часа. Никола ПЕТКОВ

24 Юни 2021 | 08:20 | Агенция "Фокус"

Епископ Поликарп ще оглави Архиерейска света Златоустова Литургия в Жабленския манастир „Св. Йоан Кръстител“ за Еньовден

Епископ Поликарп ще оглави Архиерейска света Златоустова Литургия в Жабленския манастир „Св. Йоан Кръстител“ за Еньовден

Перник/с. Жабляно. Негово преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп ще оглави Архиерейска света Златоустова Литургия в Жабленския манастир „Св. Йоан Кръстител“ за Еньовден, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Поводът е, че днес Православната църква чества празника Рождение на св. Йоан Кръстител,. С благословението на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, Негово преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп - викарий на Софийския митрополит, ще оглави от 09.30 часа Архиерейска Златоустова света Литургия в Жабленския манастир „Св. Йоан Кръстител". Архиереят ще отслужи водосвет на новоремонтираните манастирски сгради и ще посети храм. "Св. Йоан Кръстител" на язовир "Пчелина". Никола ПЕТКОВ

24 Юни 2021 | 08:15 | Агенция "Фокус"

За 18-и пореден път Велико Търново ще отбележи Деня на лятното слънцестоене, лечебните билки и прастарите магическите обреди

За 18-и пореден път Велико Търново ще отбележи Деня на лятното слънцестоене, лечебните билки и прастарите магическите обреди

Велико Търново. За 18-и пореден път Велико Търново ще отбележи Деня на лятното слънцестоене, лечебните билки и прастарите магическите обреди. И този път празникът Еньовден ще се чества на Самоводската чаршия, където ще има редица прояви за малки и големи, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Програмата ще започне в 10,30 часа с ритуално опушване с жарава от лечебни треви на еньовския венец с вплетени в него 77 уханни билки, след което хората ще имат възможност да преминат през него за здраве. За желаещите да спазят традицията и отнесат в дома си стрък от еньовския венец ще има предварително подготвени малки букети от лечебни треви, които ще се раздават на място. „Красотата на Еньовден се крие в българския дух, който се е запазил през дългите векове на развитие и повратности в историята. Необезпокоявани нито от времето, нито от действителността, традициите запазват своята мистична красота и навярно завинаги ще живеят по прекрасните земи на нашата родина”, припомнят организаторите от Общинската туристическа агенция „Царевград Търнов“.

24 Юни 2021 | 07:41 | Агенция "Фокус"

Конкурс за най-красив венец и празнична програма ще се проведат в местността Ксилифор край Велико Търново на Еньовден

Конкурс за най-красив венец и празнична програма ще се проведат в местността Ксилифор край Велико Търново на Еньовден

Велико Търново. Празник под надслов „Еньовден сред природата“ ще се проведе в местността Ксилифор край Велико Търново. Организатори на проявата са Туристическо дружество „Трапезица 1902“ и Професионална гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Началото на празничната програма беше поставено в 7.00 часа в централната част на парка, откъдето тръгнаха групи за бране на лековити билки и цветя за Еньовски венци и букети. В 8.30 часа започва надпреварата за най-красиви венец и букет, а резултатите ще се обявят в 9.30 часа. От 10.00 часа ще започне същинският празник - на сцена „Библиотеката“ до Езерото с участието на Детски фолклорен ансамбъл „Българче“. Организаторите ще осигурят и лековит, приготвен на място билков чай. Подготвена е и беседа за свойствата на някои от лечебните треви, разпространени в региона. Всеки, който се включи в празника, ще има възможност да спази традицията и да се промуши под Еньовския венец, и да се хванете на Еньовското хоро. Луиза ТРАНЧЕВА

24 Юни 2021 | 07:30 | Агенция "Фокус"

Еньовден е

Еньовден е

Днес е Еньовден. В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия – Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина. Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо, който „облича кожуха и отива да донесе зима“, „Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима“. За сбогуване с еньовденското слънце всички трябва да станат рано и да посрещнат неговия изгрев, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, ще бъде здрав човекът през годината, а очертае ли се наполовина – болест ще го мори. В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач (1 юли). Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили забраната да се жъне на Еньовден. В народните представи той е „аталия“ (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Има поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък. На Еньовден слънцето става рано-рано, отпочива си преди дългия път (затова и седи повече на небето), окъпва се в жива вода и така, окъпано и подмладено, се обръща, за да тръгне назад. Казват, че от радост слънцето играе и е добре в този ден да те види рано, да си вземе сбогом и да поръси с лечебните си слънчеви капки. Млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади, къпят се в извори и реки, защото вярват, че преди тях се е окъпало и слънцето. Дори в коритата, в които през цялата година е нямало и капчица, бликва вода. Момите изнасят навън чеиза си, за да го види и благослови слънцето. Хората излизат рано по високите хълмове, за да посрещнат изгрева. Гледат сенките си и вярват, че ако ги видят цели, ще са здрави през цялата година. На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити. Окъпалото се слънце също им дава целебна сила. Затова рано пред изгрев се берат билки. Познават ги много жени, но най-добре ги знаят врачки и баячки. Билките се пазят за лек през цялата година. От билките се сплита еньовски венец, през който през деня се провират моми и момци за здраве. За здраве младите се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове. Ако жените и момите си умият косите с вода, в която е накисната еньовска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи. Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа. На този ден се берат и метли за къщите, за да няма „лоши духове и таласъми“. Ако животните се намажат с масло, бито този ден при изгрев слънце, ще са здрави, ще дават мляко. Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година. Брашното за празничната пита се бърка със зелена клонка. Вярва се, че на Еньовден магьосници ходят по нивите и обират чуждото плодородие. Събличат се голи или по бяла риза, яхват кроено от стан или влачат след себе си престилка, с която събират росата, замесват с нея питка и като я сложат в собствения си хамбар, вярват, че и берекета оставят за себе си. Или откъсват двойните класове, които наричат „цар“ или „майка“, а при вършитба ги хвърлят в нивите си и очакват житото им да стане двойно повече. За да се предпазят, всеки стопанин зажънва в нощта преди Еньовден по няколко класа от нивата си. Като дойдат магьосниците – да я намерят обрана и да си отидат с празни ръце. На Еньовден имен ден празнуват имената Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.

24 Юни 2021 | 07:20 | Агенция "Фокус"