СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Reuters: Байдън и Ердоган не са намерили решение за руските С-400

Reuters: Байдън и Ердоган не са намерили решение за руските С-400

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън и неговият турски колега Реджеп Тайип Ердоган не са успели да намерят решение по време на среща по-рано тази седмица по дългогодишния спор между двата съюзника от НАТО за закупуването от Турция на руски системи за ПВО, заяви съветникът на Байдън по националната сигурност Джейк Съливан, цитиран от Reuters. Той каза пред репортери, че има...

18 Юни 2021 | 09:49 | Агенция "Фокус"

N-TV (Турция): Ердоган не изключи възможността за създаване на турска военна база в Азербайджан

N-TV (Турция): Ердоган не изключи възможността за създаване на турска военна база в Азербайджан

Анкара. Държавният глава на югоизточната ни съседка Реджеп Тайип Ердоган не изключи, че в рамките на подписаната с Азербайджан Шушинска декларация може да се говори за създаване на военна база на турските въоръжени сили на азербайджанска територия. Съответното той заяви пред журналисти след завръщането си от Азербайджан, съобщава телевизионният канал NTV. „Това (вариантът със създаването на база) не надхвърля разпоредбите на [декларацията]. Развитието на този въпрос е възможно. Тази тема може да бъде разработена в хода на консултациите между азербайджанския президент Илхам Алиев и руския президент Владимир Путин. И в хода нашите разговори това може да бъде изпълнено по свой начин“, заяви Ердоган, отговаряйки на въпрос за вероятността за създаване на турска военна база в Азербайджан. Превод и редакция: Тереза Герова

17 Юни 2021 | 13:52 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Президентът Ердоган демонстрира солидарност с Азербайджан в Баку

Daily Sabah: Президентът Ердоган демонстрира солидарност с Азербайджан в Баку

Баку. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган подчерта решителната позиция на Турция да бъде солидарна с Азербайджан в рамките на обръщението си към Националното събрание на страната в столицата Баку, пише турското англоезично издание Daily Sabah. Ден по-рано и двете страни подписаха декларация „за съюзнически отношения“, насочена към задълбочаване на връзките в няколко области на сътрудничество, включително сигурността по време на посещение в Шуша, град, който Азербайджан си върна от арменските сили в конфликта през миналата есен. „Днес е исторически ден“, каза президентът на Азербайджан Илхам Алиев след подписването. "Декларацията издига нашите отношения на най-високо ниво." Ердоган, първият чуждестранен лидер, който посети Шуша, след като тя беше превзета от Азербайджан, също обеща да отвори турско консулство в града. „По този начин ще гарантираме, че нашите дейности се извършват по-бързо и по-ефективно“, каза той. Историческият град бе освободен от азербайджанските въоръжени сили през ноември миналата година, след 28 години арменска окупация. Шуша, известна като „перлата“ на Нагорни Карабах, е окупирана от Армения на 8 май 1992 г. Градът има значителна военна стойност, тъй като се намира на стратегическо високо място на около 10 километра южно от столицата на региона над Ханкенди (Степанакерт) и на пътя, свързващ града с арменската територия. Освен стратегическото си значение, градът е известен като символ на азербайджанската история и култура с много исторически забележителности, чието възстановяване е започнало. В града са родени много видни азербайджански музиканти и учени. И двете страни се ангажираха "да се подкрепят взаимно в случай на заплаха или нападение от трета държава върху тяхната независимост или териториална цялост". "Ще окажем всякакъв вид подкрепа, необходима на нашите азербайджански братя да се върнат в домовете си", каза Ердоган, имайки предвид изселването на десетки хиляди етнически азербайджанци по време на първата война в Нагорни Карабах през 90-те години. Алиев от своя страна приветства откриването на транспортен коридор от Азербайджан до Турция през Армения, заявявайки, че "създава големи възможности за региона". Миналата година Азербайджан завладя части от окупираната от Армения територия в конфликта, избухнал в Нагорни Карабах. Отношенията между бившите съветски републики са напрегнати от 1991 г., когато арменските военни окупират Нагорни Карабах, територия, призната за част от Азербайджан. Мирното споразумение с посредничеството на Русия, което сложи край на военните действия между Баку и Ереван миналия ноември, беше отбелязано като триумф в Азербайджан. Но това предизвика политическа криза в Армения, като хиляди привърженици на опозицията излязоха на улицата, за да протестират срещу условията на сделката и да поискат оставката на премиера на Армения Никол Пашинян. Под натиск да се оттегли, Пашинян свиква предсрочни избори, които ще се проведат на 20 юни. Въпреки че Ердоган призова за сътрудничество в региона, във вторник външното министерство на Армения осъди посещението на Ердоган и Алиев в Шуша в изявление, наричайки това „провокативни действия“, които „значително увреждат международните усилия за установяване на стабилност в регион и (те) са абсолютно неприемливи. " По-късно в сряда се очаква Ердоган да присъства на футболния мач на Евро 2020 в Баку между Турция и Уелс. Президентът пристигна в Баку късно в понеделник, придружен от първата дама Емине Ердоган, министъра на отбраната Хулуси Акар, директора на комуникациите Фахретин Алтун, говорителя на президента Ибрахим Калън, говорителя на управляващата Партия на справедливостта и развитието Омер Челик и ръководителя на турската делегация към Парламентарната асамблея на НАТО Осман Ашкин Бак. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Юни 2021 | 15:39 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕС и САЩ призоваха за „устойчива деескалация“ в Източното Средиземноморие

Kathimerini: ЕС и САЩ призоваха за „устойчива деескалация“ в Източното Средиземноморие

Брюксел. Европейският съюз и САЩ подчертаха необходимостта от „устойчива деескалация“ на напрежението в Източното Средиземноморие, след среща между председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на САЩ Джо Байдън във Брюксел във вторник, пише електронното издание на Kathimerini. „Решихме да работим ръка за ръка за устойчива деескалация в Източното Средиземноморие, където различията трябва да бъдат решени чрез добросъвестен диалог и в съответствие с международното право. Ние се стремим към сътрудничество и взаимноизгодни отношения с демократична Турция“, заявиха тримата служители в съвместно комюнике. Превод и редакция: Иван Христов

16 Юни 2021 | 11:42 | Агенция "Фокус"

„Политика“ (Сърбия): НАТО спомена Дейтънския договор, но не и „конститутивните народи“

„Политика“ (Сърбия): НАТО спомена Дейтънския договор, но не и „конститутивните народи“

Баня Лука. Политическите дейности в Хърватия и усилията на президента на тази страна Зоран Миланович да бъдет споменат Дейтънският договор и конституционните народи в заключителното комюнике на НАТО предизвикаха политически страсти и в БиХ, пише белградската „Политика“. А именно, Хърватия предложи декларацията на НАТО, в частта, която се отнася до БиХ, да споменава Дейтънското споразумение, както и конститутивните народи, но в окончателния документ, приет в понеделник, беше споменато само мирното споразумение. Това срещна противоречиви тълкувания в БиХ. Там имаше политическа дискусия по теми, по които вече има напълно разделени мнения, които са причина за чести кавги - преди всичко относно разногласия дали бъдещето на БиХ е в гражданския модел или този, определен от Дейтънското споразумение, според който устройството на тринационалната страна се основава на конститутивните народи. Въпреки че Миланович успя да издейства споменаване на Дейтънското споразумение в декларацията на НАТО, това не е така за конститутивните народи, в самата Хърватия той е изправен пред обвинения, че събира точки с евтини ходове, уж се грижи за правата на хърватите, докато от Сараево идват анализи, в които доминира мнението, че става въпрос за „Пирова победа“ на хърватския президент, която няма да има никакъв ефект. Някои тълкуват решението на НАТО да не спомене конституитивните народи като желание на Запада да създаде „гражданки модел“, който ще вземе примат над „националния“ в БиХ, въпреки че самият документ, както се съобщава от хърватските медии, не споменава граждани. В Република Сръбска разчитат тази реакция на Сараево като потвържденеие на опасенията си, че под приказките за „гражданско управление на БиХ“ се има предвид намаляване на ролята на конституционните народи, което в Баня Лука се превежда като желание за нарушение на Дейтънския договор в полза на създаването на босненска идентичност, както е описано в програмната платформа на „Партията на демократическото действие“ на Изетбегович. В документа на НАТО, от друга страна, се призовават политиците в БиХ да проведат изборна реформа. Реформата на Изборния закон на БиХ също е препъни камък между бошняшките и хърватските политици в страната. А именно, хърватите настояват за реформа, за да попречат на мюсюлманите да избират техните политически представители, както се случи по време на избора на Желко Комшич за член на президиума на БиХ. Коментирайки дейностите в Брюксел, Желко Комшич оцени, че фактът, че окончателният документ от срещата на върха на НАТО не включва формулировката „избирателен район на народите в БиХ“, както поиска Миланович, показва, че концепцията е „в разрез със стандартите на НАТО и ЕС“. Хърватските медии пишат, че ходът на Миланович отново го е скарал с премиера Андрей Пленкович и правителството на ХДС. От една страна се изчислява, че това „благоприятства десницата“, а от друга страна, че с този ход Хърватия застава в защита на хърватите, но също така и „справедлива Дейтънска БиХ, единствената възможна“, както каза Нино Распудич , заместник-председател на комисията за правата на хървати извън Хърватия в хърватския парламент. Професорът от Сараево Шакир Филандра смята, че „хърватите в БиХ отново са разменна монета“ в политическата борба в Хърватия, а сараевските медии виждат всичко като „изграждане на мускули в БиХ“. Председателят на председателството на БиХ Милорад Додик заяви, че декларацията имплицитно потвърждава конститутивността на народите, тъй като Дейтънското мирно споразумение, на което се позовава НАТО, и Конституцията на БиХ като неразделна част, съдържат разпоредба относно този въпрос. Зоран Миланович изрази задоволство, че Дейтънското споразумение беше споменато в окончателния документ на срещата на върха на НАТО, в частта, която говори за БиХ, но също така изрази загриженост относно съпротивата на някои държави. „Ще трябва да проучим какво точно се крие зад него и как е възможно един, със сигурност не малък брой държави, да саботират, да възпрепятстват открито, да направят невъзможно изобщо споменаването на Дейтънското споразумение в параграфа за БиХ, сякаш е нещо отровно“, каза Миланович. Както коментира за „Глас сръпски“ професорът от FPN в Баня Лука Желко Будимир, призивът за Дейтън е трън в очите на бошняшката страна, „която е в процес на изграждане на някакъв вид гражданско общество и държавата“ , оценявайки, че действията на Миланович вървят ръка за ръка със сръбското ръководство и той се застъпва за последователното прилагане на Дейтънското мирно споразумение. Превод и редакция: Иван Христов

16 Юни 2021 | 10:05 | Агенция "Фокус"

Der Spiegel: Рестартирането на НАТО ще струва скъпо на Германия

Der Spiegel: Рестартирането на НАТО ще струва скъпо на Германия

Берлин. Ясна позиция по отношение на Русия и Китай, космическата програма - на първата среща на върха на НАТО с президента на САЩ Джо Байдън алиансът отбеляза рестартирането си, пише германското списание Der Spiegel. Прилагането му обаче няма да е лесно, а за Германия също ще бъде и много скъпо. Когато президентът на САЩ и генералният секретар на НАТО се поздравиха на срещата на върха в Брюксел, и двамата изглеждаха доволни. Дори вечно сдържаният норвежец Столтенберг се размрази до Джо Байдън, отбелязва вестникът. Според новия американски президент НАТО е не само важно, но и необходимо, а генералният секретар на Алианса е показал „огромна лидерска сила“. Йенс Столтенберг безуспешно се опита да потисне широката си усмивка. Както отбелязва Der Spiegel, контрастът с Доналд Тръмп е огромен. Когато предшественикът на Байдън пристигна на първата си среща на върха на НАТО през 2017 г., той първо отблъсна черногорския премиер по време на обща фотосесия, след това се скара на съюзниците пред камерите и поиска от тях чудовищни суми пари, което силно разстрои германците . Сега всичко отново е наред: Америка се завърна, Алиансът се възстанови от „мозъчната смърт“, каквато диагноза му постави веднъж френският президент Еманюел Макрон. Байдън се върна към поставените под съмнение гаранции на Тръмп за подкрепа на съюзници в случай на нападение срещу тях и дори го нарече „свещен дълг“. След срещата на върха на НАТО всички разбраха едно: Америка се върна. Още преди началото на срещата на върха Алиансът взе знаково решение: атака в или от космоса в бъдеще също ще се счита за случай, когато НАТО трябва да отстоява своите съюзници. Това означава, че в космоса, точно както на сушата, във водата, във въздуха и киберпространството, важи правилото: атака срещу един от членовете може да се оцени като атака върху всички - и Алиансът ще реагира съответно, обяснява вестникът. Въпреки това, както подчертава Der Spiegel, „новото единство ще има цена и при Байдън“. Тъй като САЩ, от една страна, продължават да настояват европейците значително да увеличават разходите си за отбрана, а, от друга страна, Байдън търси съюзници в Европа срещу Китай. И едното и другото заплашват да излязат скъпо най-вече на Германия, която все още е много далеч от целта, приета през 2014 г., да изразходва 2% от БВП на страната за отбрана. Германското правителство очаква, че до 2024 г. е възможно да се постигне увеличение на военния бюджет до 1,5% от БВП. Германия вероятно няма да може да постигне целта от 2% до 2030 г., заяви Ангела Меркел след срещата на върха. Още по-скъпо за Германия може да бъде задаващото се разногласие между Запада и Пекин. Китай все по-открито предизвиква САЩ в Индо-Тихоокеанския регион, така че сега Байдън иска да създаде фронт срещу Пекин - това беше посочено на срещата на върха на Г-7 през почивните дни. За членовете на НАТО, чиито икономики са тясно обвързани с китайските, това обаче е изключително опасно - и на първо място за Германия и нейната ориентирана на износ икономика. Затова германците искат да избегнат твърде войнствената реторика срещу Пекин. Резултатът е „словесни странности“, отбелязва немското списание. В заключителното комюнике на срещата на върха се казва: „Декларираните от Китай цели и свръх самоувереното поведение маскират системни предизвикателства за международен ред, основан на правила и области от значение за сигурността на НАТО“. Един вътрешен човек от НАТО нарече това заключение „Франкенщайновско предложение“. В същото време НАТО обвинява Китай, че разширява арсенала си от ядрени оръжия, че развива военно сътрудничество с Русия и разпространява дезинформация. Столтенберг се изказа още по-остро след срещата на върха: Китай вече има втория по големина бюджет за отбрана в света и активно инвестира в автономни оръжейни системи и системи, оборудвани с изкуствен интелект. Те могат да „променят характера на войната по начини, които никога не сме виждали досега“. Столтенберг обаче подчерта, че Китай не е враг и дори противник. Канцлерът Ангела Меркел залага на същата вербална двойственост, отбелязва Der Spiegel. Разбира се, не можете да „просто да пренебрегвате“ Китай. „Но и не можете да го надцените“, каза Меркел. Според нея „Китай е съперник по много въпроси“, но „също така е партньор по много въпроси“. Столтенберг счита за успех фактът, че Китай беше толкова ясно посочен в заключителното комюнике на върха. В действащата до момента стратегия на НАТО за 2010 г. страната не се споменава с нито една дума. Едва през декември 2019 г. Китай беше споменат за първи път в документ на НАТО - с едно изречение в окончателното изявление на срещата на върха. Сега, година и половина по-късно, Китай официално е определен като системен съперник на Алианса. Що се отнася до Русия, дипломатите от НАТО се съгласиха по този въпрос, тя все още „представлява пряка заплаха“. „Агресивните действия на Русия представляват заплаха за евроатлантическата сигурност“, се казва в заключителното изявление на срещата на върха. По-специално НАТО обвинява Москва в разработването на ядрено оръжие с малък и среден обсег, кампания за дезинформация и хакерски атаки, намеса в изборите в САЩ и други страни от НАТО и атаки срещу териториалната цялост на Украйна. На срещата с Владимир Путин в сряда Джо Байдън възнамерява да предложи сътрудничество на руския президент. Ако Кремъл го отхвърли и продължи вредните си действия, „ние ще отговорим по същия начин“, каза американският президент. В същото време е ясно: Русия може да има огромна армия и ядрени оръжия, но производителността на нейната икономика е само малко по-висока от тази на Испания - и в същото време тя разчита предимно на продажбата на изкопаеми енергийни източници, значението на които ще намалее с приближаването на Европа към целта за постигане на неутрални емисии на парникови газове. Китай - стана ясно, поне след дебюта на Байдън на срещата на върха се възприема от САЩ и НАТО като по-опасен противник в дългосрочен план, заключава германското списание Der Spiegel. Превод и редакция: Иван Христов

16 Юни 2021 | 08:31 | Агенция "Фокус"

Урсула фон дер Лайен: ЕС и САЩ трябва да намерят решение за митата върху стоманата и алуминия до 1 декември

Урсула фон дер Лайен: ЕС и САЩ трябва да намерят решение за митата върху стоманата и алуминия до 1 декември

Брюксел. Европейският съюз и САЩ трябва да намерят решение на спора за допълнителните мита върху стоманата и алуминия преди 1 декември. Това заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след разговори в Брюксел с американския президент Джо Байдън, предава германската информационна агенция DPA. „Уверена съм, че ще намерим решение“, заяви Фон дер Лайен на пресконференция след срещата на върха ЕС-САЩ. През октомври 2019 г. администрацията на Доналд Тръмп, тогавашен президент на САЩ, наложи мита от 25% върху стоки от страни от ЕС на обща стойност около 7,5 млрд. долара. На 9 ноември 2020 г. Европейският съюз отговори на тази стъпка, като въведе свои тарифи върху селскостопански и индустриални стоки от САЩ на обща стойност 3,4 милиарда евро (около 4 милиарда долара) годишно. През март обаче председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен и американският президент Джо Байдън постигнаха споразумение за замразяване на взаимните мита за период от четири месеца. С приемането на решението „ние прилагаме онова, което устно подкрепихме в усилията си за възобновяване на трансатлантическите отношения“, каза европейският комисар по търговията Валдис Домбровскис. Решението ще засегне всички продукти, от производството на стомана до продажбите на бърбън. В допълнение към прекратяването на мерките двете страни започнаха преговори „за разрешаване на свръхкапацитета в производството на стомана и алуминий в света. Създадохме условия за разрешаване на проблемите преди края на годината“, подчерта Домбровскис. Той добави: „ЕС не застрашава националната сигурност на САЩ. Но изкривяванията, създадени от глобалния свръхкапацитет на стоманата и алуминия - в голяма степен задвижвани от трети страни - представляват сериозна заплаха за икономиките на ЕС и САЩ - които са ориентирани към пазара“. Заедно ЕС и САЩ ще бъдат в по-добра позиция да се справят с Китай, възприет като частично отговорен за проблемите на световния пазар на стомана. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Юни 2021 | 21:02 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕС и САЩ създават формат за координиране на политиката спрямо Русия

ТАСС: ЕС и САЩ създават формат за координиране на политиката спрямо Русия

Брюксел. Участниците в срещата на върха ЕС-САЩ решиха да стартират специален формат на консултации на високо ниво за координиране на политиките на Брюксел и Вашингтон спрямо Русия. Това се посочва в заключителното изявление на срещата на върха, публикувано във вторник, предава TACC. „За да координираме нашата политика и действия, ние планираме да започнем диалог на високо равнище между ЕС и САЩ за Русия“, се казва в документа. Европейският съюз и САЩ се договориха да координират действията си и в отношенията с Китай, те ще включват елементи на сътрудничество и конкуренция. „Възнамеряваме да се консултираме отблизо и да си сътрудничим по целия спектър от въпроси в рамките на нашите съответни многостранни подходи към Китай, които включват елементи на сътрудничество, конкуренция и системно съперничество“, се казва в текста. Освен това Брюксел и Вашингтон възнамеряват да държат беларуските власти отговорни за нарушенията на правата на човека и инцидента със самолета Ryanair, приземен с изстребител в Минск. „Подкрепяме хората в Беларус и техните искания за правата на човека и демокрацията. Решени сме да накараме режима на Лукашенко да бъде отговорен за нарушенията на правата на човека и основните свободи и за заплахата за безопасността на полетите в резултат на безпрецедентното и неприемливо принудително кацане на граждански полет под фалшиви претенции, и последвалото арестуване на журналист като част от продължаваща атака срещу гласовете на опозицията и свободата на печата“, става ясно още от документа. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Юни 2021 | 19:25 | Агенция "Фокус"

„Коммерсант“: Алиев и Ердоган подписаха Шушинска декларация за съюзническите отношения

„Коммерсант“: Алиев и Ердоган подписаха Шушинска декларация за съюзническите отношения

Шуша. Президентите на Азербайджан Турция – Илхам Алиев и Реджеп Тайип Ердоган - подписаха Шушинска декларация за съюзничество. Церемонията по парафирането на документа се състоя в град Шуша в Нагорни Карабах след преговори между двамата лидери, съобщава руският вестник „Коммерсант“. „Днес е исторически ден. Днес приемаме президента на Турция, моя брат Реджеп Тайип Ердоган, в освободената Шуша. Моят брат е бил в Азербайджан много пъти, но идва в Шуша за първи път. Съвместната декларация за съюзничество подписана от нас днес, ще издигне нашите отношения на най-високо ниво. Името на декларацията говори само за себе си. Всички точки от тази декларация са гаранция за по-нататъшното ни сътрудничество“, цитира изданието думите на Алиев. Той нарече подписването на документа историческо постижение. Според президента на Азербайджан тази декларация демонстрира единството на двете страни. Шуша е вторият по големина град в Нагорни Карабах. Според тристранно споразумение, подписано през ноември 2020 г., Азербайджан получи два регионални центъра, които бяха част от Нагорно-Карабахския автономен регион през съветската епоха - Шуша и Хадрут. Армения предаде на Азербайджан и три региона на Карабах: Келбаджар, Ахдам и Лачин. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Юни 2021 | 19:12 | Агенция "Фокус"

ANA-MPA (Гърция): Мицотакис и Ердоган се съгласиха, че напрежението от 2020 година не трябва да се повтаря

ANA-MPA (Гърция): Мицотакис и Ердоган се съгласиха, че напрежението от 2020 година не трябва да се повтаря

Атина. Срещата между министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис и турския президент Реджеп Тайип Ердоган в кулоарите на форума на върха на НАТО в Брюксел в понеделник доведе до споразумение да не се позволява напрежението да ескалира отново. Това поясни говорителят на правителството Аристотелия Пелони във вторник, предава държавната информационна агенция на южната ни съседка ANA-MPA. „И двамата се съгласиха, че прекият контакт е положителен и въпреки диаметрално противоположните позиции на двете страни по различни въпроси, те се съгласиха, че напрежението от 2020 г. не трябва да се повтаря през 2021 г.“, каза Пелони на брифинг за пресата. Тя добави, че двамата лидери също „приветстваха активирането на всички съществуващи комуникационни канали и изразиха задоволството си от популяризирането на положителната програма от 25 точки, по която вече работят всички заместник-министри на Гърция и Турция, както и Споразумение между Гърция и Турция за взаимно признаване на сертификатите за ваксинация срещу COVID-19“. Пелони допълни, че „Мицотакис подчерта, че Гърция и Турция могат да работят заедно за решаване на въпроса за миграцията и бежанците и за справяне с трафика на хора, съгласно договора между ЕС и Турция“. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Юни 2021 | 18:42 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Путин първи ще даде пресконференция след срещата с Байдън в Женева

„Известия“: Путин първи ще даде пресконференция след срещата с Байдън в Женева

Женева. Пресконференцията на държавния глава на Руската федерация Владимир Путин в Женева ще се състои преди тази на американския му колега Джо Байдън, съобщава вестник „Известия“. Съвместен „работен обяд“ на държавните глави на лидерите на двете световни суперсили не е предвиден в графика. Срещата между Путин и Байдън ще се състои на 16 юни. Тя ще бъде първата по рода си след встъпването на Байдън на длъжност в Белия дом. За Владимир Путин посещението в Женева ще бъде първото чуждестранно пътуване от януари 2020 г. насам. Планирано е преговорите да продължат почти пет часа, а след това президентите ще проведат отделни пресконференции. Преди срещата Байдън поясни пред журналисти, че не иска да организира „състезание“ с руския президент. В същото време от NYT съобщиха, че подобно решение е свързано с „неудачния опит“ на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Според съобщения в медиите Русия реагира положително на инициативата за провеждане на съвместна пресконференция, но Белият дом се отказа от идеята, защото „помни как Путин надмина Тръмп в Хелзинки“. В навечерието на събитието лидерът на Белия дом заяви, че смята Путин за „достоен съперник“, интелигентен и корав политик. Той добави, че на предстоящата среща с руския лидер възнамерява да очертае областите на възможно американо-руско сътрудничество. Ден по-рано бяха публикувани фрагменти от интервю с Путин, в което руският лидер говори за очакванията си от срещата с Байдън. Според него Москва и Вашингтон се опитват да намалят негативната реторика. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Юни 2021 | 18:01 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Не се предвижда работен обяд на срещата между Путин и Байдън в Женева

ТАСС: Не се предвижда работен обяд на срещата между Путин и Байдън в Женева

Вашингтон. Няма да има работен обяд на срещата между държавния глава на Руската федерация Владимир Путин и американския президент Джо Байдън в Женева, „няма да се чупи хляб“, заяви служител на администрацията във Вашингтон, цитиран от TACC. Ще бъдат проведени разширени разговори между лидерите на двете световни суперсили с участието на още петима служители от всяка страна, допълни представителят на САЩ. САЩ се надяват, че Путин и Байдън ще дадат някои указания след срещата, но не се очакват големи резултати, допълни той. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Юни 2021 | 17:54 | Агенция "Фокус"

Шарл Мишел: ЕС и САЩ ще подпишат основополагащ пакт за трансатлантическите отношения

Шарл Мишел: ЕС и САЩ ще подпишат основополагащ пакт за трансатлантическите отношения

Брюксел. Европейският съюз и САЩ ще подпишат основополагащ пакт за трансатлантическите отношения. Това обяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел след срещата на върха в Брюксел, предава TACC. Към настоящия момент обаче не се съобщават допълнителни подробности за планирания документ. Подчертава се, че Брюксел и Вашингтон ще създадат работна група за координиране на действията за борба с изменението на климата. „Обсъдихме и изменението на климата. Решихме да създадем работна група на високо равнище, за да засилим нашето сътрудничество по този въпрос“, заяви Мишел. Белгийският политик допълни, че ЕС и САЩ възнамеряват да отделят 100 милиарда долара годишно за подпомагане на биологичното разнообразие в бедните страни. Освен това гарантират, че две трети от населението на света ще получат ваксина срещу коронавируса до края на 2022 г.„Нашата цел е ясна - да гарантираме, че две трети от световното население са ваксинирани до края на 2022 г.“, каза той. На срещата на върха в Брюксел е договорено и популяризирането на ценностите на ЕС и САЩ по света, каза още Мишел. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Юни 2021 | 17:07 | Агенция "Фокус"

ВЗГЛЯД: Байдън отлетя за Женева за срещата с руския президент

ВЗГЛЯД: Байдън отлетя за Женева за срещата с руския президент

Женева. Държавният глава на САЩ Джо Байдън отлетя от Брюксел за Женева, където на 16 юни ще се срещне с руския президент Владимир Путин, съобщава вестник ВЗГЛЯД. Според синоптиците температурата на въздуха в Женева в деня на срещата между Путин и Байден ще достигне до 32 градуса по Целзий, но организаторите уверяват, че това е взето предвид при подготовката на площадката за преговорите и пресцентровете. Основната подготовка в Женева като град домакин за руско-американската среща на върха е почти завършена, остават финалните щрихи. Два пресцентъра са отворени и вече приемат журналисти - Международният конферентен център (CICG) и временен павилион срещу вила „Ла Гранж“, където ще се проведе срещата на лидерите. Повечето журналисти предпочитат да работят именно в този пресцентър, тъй като от него може да се наблюдава, макар и отдалеч, самата вила, в която ще се срещнат лидерите на двете световни суперсили. Броят на кореспондентите в него продължава да расте. Кремъл заяви, че на срещата в Женева президентите ще обсъдят въпроси на стратегическата стабилност, противодействието на коронавируса, борбата с киберпрестъпността, както и регионалните проблеми, включително ситуацията в Близкия изток, Украйна и Нагорни Карабах. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Юни 2021 | 16:37 | Агенция "Фокус"

Урсула фон дер Лайен: ЕС се присъединява към предложението на Г-7 за реформа на корпоративния данък

Урсула фон дер Лайен: ЕС се присъединява към предложението на Г-7 за реформа на корпоративния данък

Брюксел. Европейският съюз се присъединява към предложението на формата Г-7 за реформа на корпоративния данък, включваща минимална ставка от 15%. Това обяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, предава TACC. Най-големите седем икономики в света (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Канада, Италия и Япония) стигнаха до историческо споразумение за въвеждане на глобален корпоративен данък с минимална ставка от 15%. (В България данъкът е в размер на 10%). Решението бе взето миналата събота в Лондон по време на срещата на финансовите министри на страните от групата. Сделката цели да принуди мултинационалните компании да плащат данъка в страните, в които развиват дейност. Това ще стимулира всички държави да вдигнат данъка до договорения минимум. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Юни 2021 | 16:14 | Агенция "Фокус"

TRT: Ердоган пристигна в Шуша за подписване на споразумение за Нагорни Карабах

TRT: Ердоган пристигна в Шуша за подписване на споразумение за Нагорни Карабах

Шуша. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган пристигна в град Шуша в Нагорни Карабах, където ще подпише междудържавно споразумение с азербайджанския президент Илхам Алиев за регион, съобщава телевизионният канал TRT. В конвоя на турския лидер, с който той пристигна от Баку със спирка в района на Физули, има повече от 30 превозни средства. Пътуването е продължило около пет часа. Очаква се след тържествената среща и официалната част Алиев да разведе Ердоган в Шуша и околностите му. Посещението в Шуша е първото пътуване на турски лидер до територията на Нагорни Карабах в историята и има символично значение. Планираните за подписване документи са свързани със сътрудничество при възстановяването на инфраструктурата на Нагорни Карабах, а освен това страните ще сключат и редица споразумения в икономиката и политическата сфера. Ердоган пристигна в Азербайджан на официално двудневно посещение късно вечерта след срещата на върха на НАТО в Брюксел на 14 юни. В допълнение към посещението на Шуша, програмата на Ердоган включва реч в азербайджанския парламент и съвместно гледане с Алиев на футболния мач от Евро 2020 между отборите на Турция и Уелс. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Юни 2021 | 15:55 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: САЩ и ЕС договориха прекратяване на търговския спор за Boeing и Airbus

Bloomberg: САЩ и ЕС договориха прекратяване на търговския спор за Boeing и Airbus

Брюксел. Европейският съюз и САЩ постигнаха споразумение за прекратяване на дългогодишния търговски спор за Boeing и Airbus, който доведе до налагането на мита на обща стойност над 10 милиарда долара, съобщвава Bloomberg, позовавайки се на източници в Брюксел. Според тях в нощта на понеделник срещу вторник Европейската комисия (ЕК) е обсъждала с държавите-членки на Общността проект за договор, за да постигне споразумение с Вашингтон още преди началото на срещата на върха ЕС-САЩ. Според агенцията споразумението е постигнато поради нарастващата информираност на политиците в Брюксел и Вашингтон, че финансираната от държавата Китайска търговска авиационна корпорация (COMAC) може да стане пълноправен конкурент на Boeing и Airbus до края на десетилетието, което ще доведе до отслабване на позициите на Запада в авиационната индустрия. Според Bloomberg срещата на върха между ЕС и САЩ също ще се постигне споразумение за премахване на митата върху стоманата и алуминия, наложени от Вашингтон през 2018 г. „от съображения за национална сигурност“. Както отбелязват представителите на ЕС, точната дата на отмяна на митата все още е неизвестна, но страните вероятно ще бъдат готови да приложат тази инициатива до края на текущата година. Спорът за Boeing и Airbus Търговският спор между Брюксел и Вашингтон за Boeing и Airbus е един от най-дългите и големи в историята на Световната търговска организация (СТО). САЩ обвиняват ЕС в незаконни държавни субсидии на Airbus от 2004 г., а ЕС отправя подобни обвинения срещу Вашингтон за Boeing. През 2019 г. органът за решаване на спорове в СТО призна нарушението на правилата на организацията по делото Airbus, което даде право на САЩ да наложат изравнителни мита. През 2020 г. обаче беше взето подобно решение в полза на ЕС по случая с Boeing. Всъщност СТО призна, че и двете страни нарушават международните търговски норми в рамките на организацията, създавайки предпочитания за техните производители на самолети. През октомври 2019 г. администрацията на Доналд Тръмп, тогавашен президент на САЩ, наложи мита от 25% върху стоки от страни от ЕС на обща стойност около 7,5 млрд. долара. На 9 ноември 2020 г. Европейският съюз отговори на тази стъпка, като въведе свои тарифи върху селскостопански и индустриални стоки от САЩ на обща стойност 3,4 милиарда евро (около 4 милиарда долара) годишно. През март обаче председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен и американският президент Джо Байдън постигнаха споразумение за замразяване на взаимните мита за период от четири месеца. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Юни 2021 | 15:24 | Агенция "Фокус"

Sabah (Турция): Най-важните детайли и решения от „критичната среща“ Ердоган-Байдън

Sabah (Турция): Най-важните детайли и решения от „критичната среща“ Ердоган-Байдън

Анкара. В понеделник, 14 юни, след форума на върха на НАТО в Брюксел се състоя – по оценката на проправителственото турско издание Sabah „критична среща“ между Реджеп Тайип Ердоган с американския президент Джо Байдън, която „световната общност очакваше с нетърпение“. Разговорът между двамата лидери в седалището на НАТО продължи 45 минути, а между делегациите - 40 минути. След преговорите Ердоган проведе пресконференция и даде важни сигнали за срещата на върха на НАТО и двустранните контакти. Той отбеляза, че страните „плодотворно са обсъдили проблеми и редица въпроси“. Байдън описа ситуацията така: „Имахме много добра среща“. Не бяха споменати конкретики, но Sabah твърди, че на срещата на върха са взети важни решения. „Имаме дългогодишно приятелство с Байдън. Направихме цялостен обмен на мнения по дневния си ред. В конструктивен дух разгледахме както въпроси, по които не сме съгласни, така и възможностите за сътрудничество в области от взаимен интерес. Обсъдихме съвместна работа в регионите, където трябва активно да си сътрудничим. Оценихме стъпките, които може да бъдат предприети за пълното реализиране на икономическия потенциал помежду ни, като взехме предвид, наред с други неща, новите възможности в периода след пандемията. Разбрахме се ефективно и редовно да използваме канали за директен диалог, както подобава на двама съюзници и стратегически партньори. Като цяло се състоя изключително полезна и искрена среща. Виждам силна воля за започване на период на ползотворно сътрудничество във всички области, основано на взаимно уважение и интереси. През следващия период г-н Байдън и аз ще разширим сътрудничеството си в съответствие с тези цели. В турско-американските отношения няма нито един проблем, който да не може да бъде разрешен; напротив, мащабът на нашето сътрудничество е много по-широк и по-богат от различията“, гласи изявлението на турския президент след срещата в Брюксел. Ердоган каза на срещата, че лидерите подчертават решимостта си да предприемат важни стъпки и да разширят почвата за сътрудничество. „Казах на г-н Байдън – ако [на Запад] не искат оттеглянето ни от Афганистан, а определена помощ там, тогава дипломатическата, логистичната и финансовата подкрепа от Америка е от голямо значение за нас. Освен това е невъзможно да се пренебрегнат и талибаните. Споделихме нашите виждания за готовността на Турция за мисия в Афганистан заедно с Пакистан и Унгария...“. „Поканих и г-н Байдън в Турция. Той каза, че може да посети Турция веднага щом натовареният му график позволява...Разбира се, въпросът за С-400 не може да не възникне на такава среща. Казах на уважаемия президент, че позицията на Турция остава непроменена - такава, каквато беше, такава е. Същото важи и за F-35“. - Правенето на разлика между терористични организации, разделянето на терористите на „добри“ и „лоши“ е фундаментално неприемливо. Това изкривено възприятие, за съжаление, продължава и до днес. Както в обръщението си на срещата на върха, така и по време на двустранните ни преговори, ясно дадохме да се разбере, че подкрепата за PYD/Кюрдската работническа партия (ПКК) трябва да приключи“. Американският президент Байдън на свой ред заяви, че е имал много добра среща с президента Ердоган. „Имахме положителна и продуктивна среща. Обсъдихме и как да постигнем напредък по много въпроси. Нашите екипи ще продължат преговорите. Вярвам, че ще постигнем реален напредък между Турция и САЩ“. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Юни 2021 | 15:14 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Кремъл обяви програмата за срещата Путин-Байдън

ТАСС: Кремъл обяви програмата за срещата Путин-Байдън

Москва. Продължителността на руско-американската среща на върха в Женева на 16 юни, според предварителните планове, ще бъде приблизително четири до пет часа, като се вземат предвид почивките. Това съобщи пред репортери във вторник прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. „Планира се разговорите да продължат четири до пет часа, с прекъсвания и промени във форматите“, разкри говорителят на Кремъл. Както каза по-рано помощникът на президента на Руската федерация Юрий Ушаков, срещата на върха трябва да започне в 14:00 ч. българско време (13:00 ч. местно време). Разговорите ще се проведат първо в тесен формат, след това в разширен формат, с участието на делегации. В същото време има почивка за чай и кафе, каза Ушаков. Според помощника на руския президент, въпреки графика, действителната продължителност на срещата на върха зависи от това как протича дискусията и как са настроени президентите. Песков не знае дали пресконференциите на лидерите на Руската федерация и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън ще съвпаднат в края на срещата на върха на двете страни. В същото време той каза, че руският лидер ще се срещне с журналистите от своя „пуул“ веднага след разговорите. „Не знам дали ще има пресконференция на г-н Байдън, но мога официално да ви потвърдя, че след срещата ще се проведе пресконференция на Владимир Путин“, каза Песков пред репортери във вторник. Говорителят на Кремъл уточни, че руският президент ще отговаря на въпросите на журналистите „веднага щом руско-американските преговори приключат“. „Владимир Путин ще проведе пресконференция. Не знаем часа на пресконференцията на г-н Байдън“, заключи Песков. Преговорите с американската страна за евентуална съвместна пресконференция на президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън след срещата им в Женева на 16 юни вече не се водят, каза Песков, отговаряйки на въпроса дали дискусията за организирането на комуникация между лидерите и пресата продължава. „По този въпрос е постигната пълна яснота: американската страна не иска да проведе пресконференция съвместно“, каза той. „И чухме изявленията на президента Байдън, че той предпочита да говори сам“, припомни Песков. „На свой ред президентът Путин, както казахме, ще излезе да комуникира с пресата“, обеща говорителят на руския лидер. „Това ще бъде открит, подробен, откровен разговор с журналистите“, убеден е той. По-рано помощникът на президента на Руската федерация Юрий Ушаков заяви пред журналисти, че не е постигнато споразумение за провеждане на съвместна пресконференция на президентите на Русия и САЩ в Женева. Превод и редакция: Иван Христов

15 Юни 2021 | 14:16 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Започна срещата на върха ЕС-САЩ в Брюксел

ТАСС: Започна срещата на върха ЕС-САЩ в Брюксел

Брюксел. Първата среща на върха между ЕС и САЩ от седем години започна във вторник в Брюксел с участието на американския президент Джо Байдън, предава ТАСС. „Партньорството между ЕС и САЩ се завърна, по-силно от всякога. Добре дошъл Джо Байдън на днешната среща на върха между ЕС и САЩ. Днес ние подновяваме нашето партньорство и инвестираме в бъдещия ни просперитет и сигурност“, написа председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в „Туитър“. ЕС се представлява на срещата на върха от ръководителите на Европейската комисия и Съвета на ЕС Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел, както и от върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел. Представител на ЕС каза пред репортери в Брюксел в понеделник, че срещата има за цел да възстанови отношенията между Брюксел и Вашингтон. Освен това страните възнамеряват да обсъдят координацията на политиката спрямо Русия и да започнат двустранен диалог за Руската федерация. Дневният ред на срещата ще включва и пандемията, Китай, кризата в Беларус, конфликтите в Украйна и Нагорни Карабах, иранската ядрена сделка и отношенията с Турция. Срещата на върха между ЕС и САЩ беше предшествана от срещите на върха на Г7 и НАТО, в които Байдън взе участие. След срещата на върха ЕС-САЩ американският президент ще пътува до Женева, където трябва да преговаря с руския президент Владимир Путин на 16 юни. Превод и редакция: Иван Христов

15 Юни 2021 | 13:43 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис и Ердоган се съгласиха за спокойствие през лятото

Kathimerini: Мицотакис и Ердоган се съгласиха за спокойствие през лятото

Атина. В 50-минутна среща, описана от гръцки източници като „разчупила леда“, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и турският президент Реджеп Тайип Ердоган стигнаха до разбирателство в понеделник, че напрежението от 2020 г. не трябва да се повтаря през 2021 г., като в същото време обаче отбелязаха, че големите различия между двете страни-членки на НАТО остават, пише вестник Kathimerini. Двамата мъже, които се срещнаха в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Брюксел, се съгласиха да избягват провокации, които биха могли да доведат до „трудни ситуации“, и да насърчават позитивна програма за сътрудничество.. Според същите източници гръцката страна има всички намерения да прилага позитивния дневен ред, който в скоро време ще бъде формулиран съвместно от съответните заместник-министри на външните работи Костас Фрагоянис и Седат Онал. В същото време разговорите за различията между двете страни, с делимитация на морските зони на преден план, трябва да продължат, според Атина, в контекста на международното право, проучвателните контакти и мерките за изграждане на доверие. Лидерите са повдигнали и въпроса за миграцията, като Гърция е изразила готовност да си сътрудничи с Турция, стига инциденти като тези, които се случиха на границата между страните на река Марица през март 2020 г., когато хиляди мигранти се опитаха да преминат в Гърция от Турция, да не се повтарят. В този контекст, според правителствени източници, Мицотакис е заявил, че би било знак за добра воля от Турция да приеме 1450 имигранти, чиито молби за убежище са отхвърлени от гръцките власти. Гръцкото искане за връщането се чака от миналия януари, като Европейската комисия също се намеси, без резултат. Ердоган, който се стреми да поправи обтегнатите отношения със Запада като цяло, заяви, че съживяването на диалога с Гърция за разрешаване на дългогодишните спорове ще е от полза за „стабилността и просперитета“ на региона. Той добави, че страната му се ръководи в отношенията си със съседите си от принципите на справедливост, равенство и международно право, но също така и от „зачитане на взаимните права и интереси“. Той отбеляза, че няма нужда от посредници между Атина и Анкара и че е договорено с Мицотакис комуникационните канали между Гърция и Турция да останат отворени. Ердоган се обяви за директен диалог между двете страни и изрази оценката, че 2021 г. ще бъде „тиха година“ за гръцко-турските отношения. Във втория параграф от съвместното комюнике на срещата на върха, който се счита за важен по отношение на позициите на Гърция, се подчертава ангажимента на Алианса да засили консултациите, когато сигурността и стабилността на съюзника са застрашени или неговите основни ценности и принципите са в опасност. Превод и редакция: Иван Христов

15 Юни 2021 | 12:19 | Агенция "Фокус"

ТАСС: НАТО се обяви срещу разделяне на БиХ в декларацията от срещата в Брюксел

ТАСС: НАТО се обяви срещу разделяне на БиХ в декларацията от срещата в Брюксел

Брюксел. Северноатлантическият алианс подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина и призовава нейните лидери да избягват риториката на разделението, се казва в заключителния документ на срещата на върха на НАТО, предава ТАСС. „Съюзниците категорично подкрепят суверенитета и териториалната цялост на стабилна и сигурна Босна и Херцеговина в съответствие с Общото рамково споразумение за мир в Босна и Херцеговина и други съответни международни споразумения, насърчават вътрешното помирение и призовават политическите лидери да избягват риториката на разделението. Ние високо ценим приноса на Босна и Херцеговина, страна кандидатка за НАТО, в операциите, водени от Алианса“, се казва в съобщението. Алиансът също така призова ръководството на страната да проведе държавни реформи, използвайки за това „инструментите на НАТО“. „Съюзниците призовават политическите лидери да работят конструктивно и да демонстрират политическа воля в полза на всички в Босна и Херцеговина за напредване на евроатлантическите стремежи чрез така необходимите политически, изборни, правоприлагащи, икономически и отбранителни реформи, включително чрез Програмата за реформи на НАТО , без да се засяга окончателното решение за членство в НАТО “, се казва в декларацията на страните-членки. Припомняме, че Република Сръбска (образувание в БиХ) и членът на Президиума на БиХ от името на сърбите Милорад Додик блокират интеграцията на страната в Северноатлантическия алианс. Превод и редакция: Иван Христов

15 Юни 2021 | 12:11 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (РСМ): Заев се е срещнал с Байдън, поканил го е в РСМ

„Независен“ (РСМ): Заев се е срещнал с Байдън, поканил го е в РСМ

Скопие. Премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев разкри, че в понеделник в кулоарите на срещата на върха на НАТО се е срещнал с американския президент ДжоБайдън, за когото това е първата среща на лидерите на Алианса от встъпването му в длъжност. Зоран Заев е покани Байдън в Северна Македония, пише скопското издание „Независен“. Заев сподели, че е имал кратка, но значима среща с новия президент на САЩ, от когото е получил окуражаващи съобщения, и обещание за посещение на Западните Балкани. „Срещнах се и с президента Байдън, имахме възможността да разговаряме, разговорите бяха първо за нашата енергийна връзка, което правим заедно чрез проекта Александрупулис, това е американо-гръцко-македонски проект, но говорихме и за негово посещение на Западните Балкани. Възползвах се от възможността да го поканя, разбира се, той коментира положително, като ми каза, че познава Западните Балкани, работил е за Западните Балкани, има пълната подкрепа на Съединените американски щати и със сигурност в неговия дневен ред ще влезе такова посещение. Положително беше, че той беше незабавно информиран и незабавно поздравен за членството ни в НАТО“, заяви министър-председателят на югозападната ни съседка. Освен Байдън, Заев се е срещнал на първата среща на върха като член на НАТО за Северна Македония и с редица други лидери, отбелязва изданието. Превод и редакция: Иван Христов

15 Юни 2021 | 10:44 | Агенция "Фокус"

Politico: Байдън нарече Путин „достоен опонент“ преди срещата в Женева

Politico: Байдън нарече Путин „достоен опонент“ преди срещата в Женева

Брюксел. Два дни преди преговорите си с руския лидер, президентът на САЩ Джо Байдън се опита да подобри атмосферата за дългоочакваната среща, като призна, че Владимир Путин е „достоен противник“, пише европейската редакция на Politico. „Срещал съм се с него. Той е умен. Той е силен“, каза Байдън. „И открих, че той е, както казваха, когато играех бейзбол, достоен противник“. Когато Байдън беше попитан дали все още смята, че Путин е убиец, както вече каза, президентът се засмя няколко секунди. „Вярвам, че в миналото той по същество е признавал, че е имало, има някои неща, които той ще направи или е направил“, каза той. „Но вижте, когато ми зададоха този въпрос в ефир, аз му отговорих честно. Не мисля, че има голямо значение по отношение на тази следваща среща, която предстои“. Байдън използва пресконференцията си късно в понеделник американско време, за да се защити срещу критиките, че не трябва да се среща с Путин заради продължаващата руска агресия. Дори колегите от Демократическата партия го призовават да бъде строг към Путин. Но Байдън каза, че макар медиите да са критикували момента, в който се случва срещата, нито един от световните лидери, с които се е срещнал по време на пътуването в Европа, не е възразил срещу разговорите с руския президент. „Всеки световен лидер тук като член на НАТО, който говори днес, и повечето от тях го споменаха, ми благодари за срещата с Путин сега“, каза президентът. „Всеки, който се изказа по темата. И мисля, че вероятно имаше около 10 или 12, които отбелязаха, че са щастливи, че ще се видя с Путин“, заяви американският лидер. Байдън и Путин ще се срещнат в Швейцария в сряда, след което президентът на САЩ ще даде своя пресконференция след срещата. Това се случва три години след като тогавашният президент Доналд Тръмп се срещна с Путин в Хелзинки и бе пометен от пресата, която свърза разговорите с предполагаемата руска намеса в избора на републиканския президент. Байдън покани Путин да се срещнат, въпреки че даде индикации, че няма големи очаквания за постигане на определени споразумения. И все пак Белият дом обяви, че президентът е искал да се срещне с Путин, за да го притисне директно за кибератаките и правата на човека, както и да говори за области, в които може да има общи точки, включително контрол на ядрените оръжия и климатични промени. „Ще заявя на президента Путин, че има области, в които можем да си сътрудничим, ако той реши“, каза Байдън в понеделник. „И ако той реши да не сътрудничи и действа по начина, по който го правеше в миналото по отношение на киберсигурността и някои други дейности, тогава ние ще отговорим. Ние ще отговорим подходящо“. „Тук не става въпрос за доверие, а да постигнем споразумение“, подчертава Байдън. „Когато подписвате договори с противниците си, вие не казвате ‚имам ви доверие‘. А казвате: „Аз очаквам това“. Байдън отказа да каже какви отстъпки би поискал от Путин, но отправи предупреждение по повод Алексей Навални. Ако опозиционерът умре в затвора, каза американският президент, това би навредило на отношенията на Русия със САЩ и останалия свят. Путин твърди, че няма мнение по въпроса. „Смъртта на Навални би била още един индикатор, че Русия няма почти никакво намерение да спазва основните човешки права“, каза Байдън. „Това би било трагедия.“ В интервю за NBC в петък Путин заяви, че отношенията на Русия със САЩ са се „влошили до най-ниската си точка“ през последните години. Байдън каза, че се съгласява с неотдавнашната оценка на Путин за отношенията между САЩ и Русия. „Мисля, че е прав, че това е ниска точка и зависи от това как дали ще приведе в съответствие действията си с международните норми, което в много случаи не е така“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

15 Юни 2021 | 09:50 | Агенция "Фокус"

Die Welt: Оттеглянето на Меркел ще облекчи задачата на Байдън за създаване на антикитайски фронт

Die Welt: Оттеглянето на Меркел ще облекчи задачата на Байдън за създаване на антикитайски фронт

Берлин. Срещата на върха на Г7 в британския Корнуол се превърна в най-важната среща на водещите индустриални сили през последните години, пише Die Welt. На нея може да е белязано епохално събитие: началото на колективна стратегия на западните страни срещу Китай, който прави икономиката си все по-независима и възнамерява да измести западните страни с помощта на своя икономически проект „Пътя на коприната“. Както отбелязва вестникът, основната цел на посещението на Джо Байдън в Европа беше да се създаде трансатлантическа коалиция срещу амбициите на КНР. За това американският президент е готов да направи отстъпки: например, в рамките на дългогодишния спор за Boeing и Airbus, както и по въпроса за митата върху стоманата и алуминия, наложени от Доналд Тръмп. Освен това, въпреки натиска в Конгреса, Байдън е готов да се откаже от санкциите срещу „Северен поток 2“. В същото време съгласието на европейските съюзници да участват в глобалната икономическа инициатива няма да е достатъчно, пише Die Welt. Въпросът е доколко Европа е готова да подкрепи САЩ в борбата срещу КНР. Както отбелязва вестникът, този вторис вече не зависи от Ангела Меркел, тъй като през есента тя ще се напусне поста канцлер на Германия. Оттеглянето на Меркел е късмет за Байдън, отбелязва вестникът, тъй като тя беше най-важният привърженик на сътрудничеството с Китай сред всички западни лидери. Die Welt припомня, че именно Меркел се опита да отслаби антикитайските санкции на ЕС, наложени заради репресиите срещу уйгурите, Меркел прокара голямо инвестиционно споразумение с Китай и заяви, че Европа не трябва да избира между САЩ и Китай. Междувременно според германската фондация за икономика и политика делът на износа за Китай е само 8% от общия износ на Германия. Това е по-малко от страни като Австралия, Южна Корея, Япония и САЩ, които провеждат много по-строга политика спрямо КНР, отколкото Германия. Според Die Welt Вашингтон се надява, че курсът на Берлин към Китай ще се промени с новото правителство, след което ще бъде по-лесно да се създаде трансатлантическа коалиция с цяла Европа - и не само с нея. Както отбелязва Die Welt, неслучайно Австралия, Южна Корея, Южна Африка, Япония и Индия бяха поканени на срещата на върха. Превод и редакция: Иван Христов

15 Юни 2021 | 09:29 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Алексис Ципрас обвини Мицотакис, че не използва момента за оказване на натиск върху Турция

Kathimerini: Алексис Ципрас обвини Мицотакис, че не използва момента за оказване на натиск върху Турция

Атина. Премиерът Кириакос Мицотакис трябва да настоява за разрешаване на въпросите с континенталния шелф и изключителната икономическа зона с Турция чрез международния съд в Хага, заяви в понеделник вечерта лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас, цитиран от атинския вестник Kathimerini. В интервю за Star Channel същия ден, когато лидерите на Гърция и Турция се срещнаха в кулоарите на срещата на върха на НАТО, Ципрас обвини Мицотакис, че не се опитва да „се възползва от инерцията, когато Турция е поставена „натясно“ между икономическите проблеми във вътрешното развитие и промяната в ръководството на САЩ. " Основният опозиционен лидер заяви, че е имал "ниски очаквания за срещата, въпреки че това е първата им частна среща" между гръцкия премиер и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Запитан какво би направил той в тази ситуация, той отговори: „По същество не бих избегнал да отнесем големите проблеми и перспективата да разрешим нашите различия относно континенталния шелф и изключителната икономическа зона (в съда) в Хага, въз основа на международното право и с ясно поставени червени линии – Лозанският договор и фактът, че никой не може да говори за сиви зони. " Той добави, че „единственото нещо, което г-н Мицотакис би могъл да получи, според мен, е летен мораториум, за да се избегне повторение на миналото лято, когато (Турция) в крайна сметка провеждаше изследвания на шест мили от нашите острови“. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Юни 2021 | 08:58 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Позицията на Турция за С-400 остава непроменена

Ердоган: Позицията на Турция за С-400 остава непроменена

Брюксел. Позицията на Турция относно придобитите от Руската федерация зенитно-ракетни системи (ЗРК) С-400 остава непроменена. Това заяви в понеделник турският президент Реджеп Тайип Ердоган на пресконференция след разговори в Брюксел с американския президент Джо Байдън и в края на срещата на върха на НАТО, предава TACC. "Разбира се, невъзможно е въпросът за С-400 да не е бил в дневния ни ред (на преговорите с Байдън). По отношение на С-400 изразих същото мнение, което сме заявявали и по-рано. Също така докладвах за стъпките, които можем да направим съвместно по отношение на отбранителната индустрия ", подчерта турският лидер. Според Ердоган той е казал същото и за ситуацията с американските изтребители-бомбардировачи F-35, от чието производство Турция бе извадена, заради придобиването на руските ЗРК. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Юни 2021 | 08:41 | Агенция "Фокус"

Newsbeast.gr: Мицотакис и Ердоган са се договорили да оставят напрежението от 2020-та в миналото

Newsbeast.gr: Мицотакис и Ердоган са се договорили да оставят напрежението от 2020-та в миналото

Брюксел. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и турският президент Реджеп Тайип Ердоган са се споразумели на срещата си в Брюксел да оставят напрежението от 2020-та година в Егейско море и Източното Средиземноморие в миналото, въпреки че между двете страни продължават да съществуват много фундаментални различия. Това съобщи в понеделник гръцкият новинарски портал Newsbeast.gr, позовавайки се на правителствени източници. Според тях закритата среща между премиера на Гърция и президента на Турция е продължила около час в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Брюксел. „На срещата по искане на турската страна присъства представителят на президента на Турция Ибрахим Калън, поради което директорът на [гръцкия] дипломатически офис на премиера Елени Сурани участва в срещата. Дискусията се проведе в добра атмосфера, „ледът беше пробит“ и лидерите се съгласиха да оставят в миналото напрежението от 2020 г. въпреки много важните различия, които продължават да съществуват“, съобщават гръцките правителствени източници. „От гръцка страна, която многократно е заявявала, че единствените обекти на спор с Турция са континенталният шелф и делимитацията на морски зони, беше посочено, че Анкара трябва да се съобразява с нормите на международното и морското право. Гърция и Турция са се споразумели да оставят каналите за комуникация отворени и да не повтарят сцените на напрежение в Егейско море от лятото на 2020 г. Накрая беше решено да се провеждат сондажни контакти между Гърция и Турция в обичайния режим, както и да прилагат мерките за изграждане на доверие“, разкриват още източниците. Според тях е договорено двете страни да се стремят към обща платформа за т. нар. Позитивна програма. Гърция и Турция възобновиха тази година така наречените сондажни контакти между двете страни, чиято цел е да се създаде основа за преговори по проблема за определяне на границите на морските зони (морски шелф и ИИЗ). Преди това, в продължение на 14 години, бяха проведени 60 кръга от диалога, който бе прекъснат през 2016 г. по инициатива на турската страна. Тогава контактите не доведоха до никакъв напредък. На 25 януари 2021 г. в Истанбул се проведе 61-ия кръг от сондажните контакти между Гърция и Турция, целящ да идентифицира точки на сближаване между страните. На 16 март Атина беше домакин на 62-ия кръг от диалога между Гърция и Турция, а на 17 март бяха проведени политически консултации между външните министерства на двете страни. Страните също си размениха посещения на външните министри. На 31 май турският външен министър Мевлют Чавушоглу беше в Атина, след което бе обявена планираната среща на Мицотакис и Ердоган в кулоарите на срещата на върха на НАТО на 14 юни. Въпреки това Турция продължи да декларира, че иска да преговаря с Гърция „по всички теми“ и без предварителни условия. По-специално, по-рано от Анкара изявиха желание в рамките на сондажните преговори да бъдат обсъдени всички нейни претенции към Гърция, включително отказ за разширяване на териториалните води на Гърция от 6 на 12 морски мили, намаляване на площта на Полетна отговорност на Атина над Егейско море от 10 до 6 морски мили, демилитаризация на гръцките острови, положението на турското малцинство и джамиите в Гърция и т.н. Атина обаче настоява, че само континенталният шелф и делимитацията на морските зони могат да бъдат обект на сондажни контакти. Анкара не е подписала Конвенцията на ООН по морско право, според която страните могат да разширят териториалните си води до 12 морски мили. През 1995 г., по време на ратифицирането на тази конвенция от гръцкия парламент, Анкара заяви, че ако Гърция разшири териториалните си води от 6 на 12 морски мили в Егейско море, това ще се счита за нарушение на националния суверенитет на Турция и следователно ще стане casus belli (официална причина за обявяване на война). На 22 януари 2021 г. гръцки медии цитират Мевлют Чавушоглу, който казва, че парламентарните решения относно casus belli за Гърция остават в сила, ако тя разшири териториалните си води до 12 морски мили в Егейско море. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 20:35 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Започна срещата между Байдън и Ердоган

„Анадолска агенция“: Започна срещата между Байдън и Ердоган

Брюксел. Започна срещата между президентите на САЩ и Турция Джо Байдън и Реджеп Таийп Ердоган, съобщава „Анадолската агенция“. След срещата в тесен формат, продължила 45 минути, лидерите на Турция и САЩ продължиха преговорите с участието на делегации. Срещата в кулоарите на срещата на върха на НАТО е от решаващо значение за развитието на отношенията между двете страни. Турският президент заяви по-рано, че по време на среща с американския лидер той планира да обсъди темата за участието на Анкара в програмата за изтребителите F-35. Ердоган също изрази съжаление за позицията на новата администрация на САЩ относно събитията от 1915 г. в Османската империя, визирайки признаването им за „геноцид“ от президента Джо Байдън. В същото време представители на Белия дом заявиха, че на срещата американският лидер ще повдигне темата за Афганистан, Сирия и Либия, както и за доставките на системите за ПВО С-400 за Турция. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 20:11 | Агенция "Фокус"

Заключителната декларация от срещата на върха на НАТО

Заключителната декларация от срещата на върха на НАТО

Брюксел. Страните-членки на НАТО се ангажират да увеличат разходите за отбрана и сигурност. Това се посочва в заключителното изявление на лидерите на държавите от Северноатлантическия алианс, прието в понеделник на срещата на върха в Брюксел, предава ТАСС. „Колективно и индивидуално, ние се ангажираме с по-нататъшното подобряване на баланса между разходите и отговорностите между членовете на Алианса <...>. Очаква се 10 членки на НАТО да изразходват 2% от своя БВП или повече за отбрана тази година. Две трети от членовете планират да достигнат показателите от 2% до 2024 г.“, се казва в изявлението. През 2021 г. 10 държави от НАТО (включително САЩ) от 30 трябва да изпълнят тази задача. В същото време Гърция ще похарчи най-голяма част от своя БВП - 3,82% - за отбрана през 2021 г., последвана от САЩ - 3,52 %. На последно място в челната десетка ще бъде Франция с 2,01%. Разходите на икономическия лидер на ЕС - Германия - се прогнозират на ниво от 1,57% от БВП, а Люксембург е на последно място в НАТО по този показател с 0,57%. Общите военни разходи на НАТО се очаква да нараснат с 4,1% през 2021 г. до 1,05 трилиона долара, според статистически доклад на НАТО, публикуван през юни. Значителна част от тези средства (поне 20%) трябва да се изразходват годишно за закупуване на ново военно оборудване и оръжия. „Ще продължим да работим за правилното разрешаване на въпроса за зависимостта от руско военно оборудване чрез национални усилия и международно сътрудничество“, се казва в документа. В декларацията се подчертава също така, че в момента 24 държави от НАТО отделят над 20% от бюджета си за отбрана за обновяване на флота от военната техника и разработване на необходимата научно-техническа база. Очаква се този брой да нарасне до 27 до 2024 г. Приоритетни области на техническото развитие и възлагането на обществени поръчки за страните от НАТО за изграждане на техния военен потенциал трябва да бъдат: противовъздушна отбрана и защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени оръжия, автономни системи, винтокрили апарати от ново поколение, прецизни оръжия, нови боеприпаси, системи за зареждане във въздуха, а също и средства за обучение на персонал. НАТО също започва да разработва нова стратегическа концепция за Алианса, която ще бъде приета на следващата среща на върха през 2022 г. в Испания. „Участниците на срещата решиха да възложат на генералния секретар на НАТО да започне процеса на разработване на нова стратегическа концепция. Тя ще бъде одобрена от лидерите на НАТО на следващата среща на върха“, се казва в документа. НАТО също ще създава център за разработване на нови технологии. „Договорихме се да насърчаваме технологичното сътрудничество между съюзниците от НАТО, да насърчаваме оперативната съвместимост и да насърчаваме разработването и приемането на технологични решения, които да отговарят на нашите военни нужди. За тази цел ще стартираме иновационен център за гражданска и военна отбрана“, се казва в него. Съюзниците одобриха цялостна политика за кибер отбрана на Алианса. „Днес одобрихме всеобхватна политика на НАТО за кибер отбрана, която ще гарантира, че трите основни цели на Алианса (колективна отбрана, управление на кризи и кооперативна сигурност), както и цялостна стратегия за възпиране и отбрана, допълнително ще засилят нашата устойчивост“, се казва в изявлението. В него се отбелязва, че в рамките на международното право Алиансът ще използва пълния набор от възможности за активно възпиране, защита и противодействие на всички възможни кибер заплахи, включително тези, произтичащи от хибридни кампании. Както се посочва в окончателния документ, ако е необходимо, Алиансът „възнамерява да накара онези, които му вредят, да си платят“. „Потвърждаваме, че решението за прилагане на член 5 от Хартата на НАТО в отговор на кибератаки ще бъде взето от Северноатлантическия съвет на индивидуална основа“, се казва в изявлението. НАТО обяви готовността си да помага на съюзниците в борбата срещу „хибридните заплахи“. „Независимо че основната отговорност за реагиране на хибридни заплахи е на целевата държава, НАТО е готов, както реши Съветът, да помага на съюзниците на всеки етап от хибридната кампания срещу нея, включително чрез разполагането на екип за реагиране на хибридни заплахи“ , се казва в изявлението. В него се посочва, че „в случай на хибридна война Съветът на [НАТО] може да реши да приложи член 5 (относно колективната отбрана) от Вашингтонгския договор, както в случай на въоръжена атака“. НАТО съгласува план за действие за климата за първи път в историята си и се ангажира да работи за намаляване на вредните за околната среда военни емисии. Държавите-членки на Алианса одобриха план за действие по изменение на климата и сигурност, който „повишава информираността, адаптацията, смекчаването на последствията и информационно-пропагандистките усилия, като същевременно осигурява силна позиция на сдържане и отбрана и подкрепя приоритетите в сигурността на военния персонал, както и оперативната и икономическа ефективност“. „За да се адаптира към изменението на климата, НАТО ще включи съображенията за изменението на климата в целия си спектър от работа, от планирането на отбраната и развитието на капацитета до гражданската готовност и учения“, се казва в изявлението. НАТО не възнамерява да разполага своите наземни ядрени ракети в Европа. Това се казва в заключителното изявление на срещата на върха на Северноатлантическия алианс, състояла се в Брюксел. „Нямаме намерение да разполагаме наземни ядрени ракети в Европа“, се казва в документа. Украйна и Грузия ще могат да станат членки на НАТО в бъдеще. „Потвърждаваме решението, взето на срещата на върха в Букурещ през 2008 г., че Украйна ще стане член на алианса с Плана за действие за членство като неразделна част от този процес“, се казва в изявлението. „Потвърждаваме всички части на това решение, както и последващи решения, включително факта, че всеки партньор ще бъде оценен по собствените си достойнства. Ние силно подкрепяме правото на Украйна да определя самостоятелно своето бъдеще и външнополитически курс без външна намеса“. Документът потвърждава също подобно решение, взето на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. по отношение на Грузия. Участниците в срещата на върха на НАТО също потвърдиха ангажимента на Алианса за политиката на отворени врати по отношение на присъединяването на нови членове. „Присъединяването на Северна Македония миналата година е поредното осезаемо потвърждение на този ангажимент“, се казва в текста. „Решенията за разширяване се вземат от самия НАТО, никоя трета страна няма право на участие в този процес“, се казва в изявлението. НАТО потвърждава готовността си да обучава и предоставя финансиране на афганистанската армия след изтеглянето на чуждестранните войски от страната. „След почти 20 години военната операция на НАТО в Афганистан приключва“, се казва в текста. „Оттеглянето на нашите войски не означава край на нашите отношения с Афганистан. Сега ще отворим нова глава“, гласи изявлението. В документа се посочва, че „НАТО ще продължи да обучава и ще предоставя финансова подкрепа на афганистанските сили за национална сигурност“. Освен това Алиансът обеща да запази своя граждански представител в Кабул, за да „продължи дипломатическия ангажимент и да разшири партньорството си с Афганистан“. Сега тази позиция се заема от Стефано Понтекорво. Алиансът също така възнамерява да осигури финансиране за преход, за да осигури „непрекъснатата работа“ на международното летище в Кабул, предвид „значението му за устойчиво дипломатическо и международно присъствие и по отношение на връзката на Афганистан с останалия свят“. „Ще разширим и диалога за Афганистан със съответните международни и регионални партньори“, обеща Алиансът. Лидерите на НАТО също обещаха подкрепа за продължаващия мирен процес в страната и призоваха „всички заинтересовани страни да помогнат на Афганистан да постигне дългосрочно и инклузивно политическо споразумение, което да сложи край на насилието“. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 20:03 | Агенция "Фокус"

Ангела Меркел:НАТО трябва да запази „двойния си подход“ към Русия – диалог и сдържане

Ангела Меркел:НАТО трябва да запази „двойния си подход“ към Русия – диалог и сдържане

Брюксел. НАТО трябва да запази „двойния си подход спрямо Русия – диалог и сдържане“, заяви германският канцлер Ангела Меркел след срещата на върха на Алианса в Брюксел, предава ТАСС. „Двойният подход е важен. От една страна – сдържане и отбрана, от друга - готовност за преговори“, каза тя. Според Меркел Русия гледа на НАТО не като на партньор, а, „за съжаление, като на противник“. Според нея това е било „общото мнение на участвалите в срещата на върха“. „В областта на външната политика виждаме отчасти добро и координирано взаимодействие между Китай и Русия. Вземете например Съвета за сигурност на ООН и съвместните военни операции. Разбира се, ние наблюдаваме хибридни действия както от Русия, така и от Китай, виждаме нови предизвикателства в това“, заяви канцлерът. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 19:54 | Агенция "Фокус"

НАТО: Системата за ПРО не е насочена срещу Русия

НАТО: Системата за ПРО не е насочена срещу Русия

Брюксел. Системата за противоракетна отбрана (ПРО) на НАТО не е насочена срещу Русия, се подчертава в публикуваното в понеделник заключително изявление от срещата на върха на Алианса в Брюксел, предава ТАСС. „Системата на НАТО за противоракетна отбрана не е насочена срещу Русия и няма да подкопае руската система за стратегическо възпиране“, се казва в документа. В него се подчертава, че НАТО не търси конфронтация с Русия, не представлява заплаха за нея и е отворена за диалог, за да избегне непредсказуема ескалация. „Оставаме отворени за редовен, целенасочен и конструктивен диалог с Русия, готови сме да преговаряме на основата на реципрочност в Съвета НАТО-Русия, за да избегнем недоразумения, грешки и неволна ескалация, както и да увеличим прозрачността и предвидимостта“, се казва в изявлението. В същото време НАТО подчертава, че няма да има връщане към предишното сътрудничество, докато „Русия не покаже, че спазва международното законодателство и международните си задължения“. „Ще продължим да реагираме на влошената среда за сигурност, като укрепим сдържането и отбраната си, включително чрез присъствие в източната част на Алианса“, се казва в изявлението. Както се посочва в документа, страните от НАТО са готови за нови срещи на Съвета Русия-НАТО, за да продължат диалога с Москва „по най-важните проблеми“, пред които е изправен Алиансът. В същото време най-важната тема е конфликтът в Украйна. Участниците в срещата на върха заявяват, че Москва продължава да използва „агресивна и безотговорна“ ядрена реторика. „Русия продължава да използва агресивна и безотговорна ядрена реторика“, смята Северноатлантическият алианс, посочвайки, че Москва е обърнала специално внимание на учения, използващи технологии с двойна употреба. Освен това страните-членки на НАТО са загрижени от „силовите методи“ на политиката на Китай на международната сцена и военното му сътрудничество с Русия. „Амбициозното и напористо поведение на Китай създава системни предизвикателства пред международния ред. <...> Ние сме обезпокоени от мерките на неговата силова политика“, се казва в документа. „КНР си сътрудничи и с Русия във военната сфера, като участва в учения, които Руската федерация провежда в Евро-Атлантическия регион“. Според изявлението позицията на Пекин „контрастира с основните ценности на Вашингтонския договор“. „Продължаваме да изразяваме загриженост относно липсата на прозрачност на Китай [на политиката] и дезинформацията, която разпространява“, се посочва в документа. „Призоваваме КНР да се придържа към международните задължения и да действа отговорно“. Участниците в срещата изясниха, че Китай, като водеща сила, трябва да промени политиката си в киберпространството и да подобри позицията си по морските въпроси във взаимодействие с други страни. Те също така изразиха загриженост от разширяването на ядрения арсенал на КНР. НАТО призовава Русия да изключи Чехия и САЩ от списъка на „неприятелските страни“. „Призоваваме Русия да отмени определянето на Чехия и САЩ като„ неприятелски държави“ и да се въздържа от всякакви други стъпки, несъвместими с Виенската конвенция за дипломатическите отношения“, се казва в документа. НАТО ще подкрепи нови преговори между Русия и САЩ за стратегическа стабилност, контрол на оръжията и перспективи за по-нататъшно разоръжаване. „Съюзниците на [НАТО] ще приветстват нови стратегически преговори между САЩ и Русия относно бъдещи мерки за контрол на въоръженията, които отчитат сигурността на всички съюзници“, се казва в документа. В него се уточнява, че северноатлантическият блок „приветства и напълно подкрепя“ удължаването от Москва и Вашингтон на двустранния договор за мерки за допълнително намаляване и ограничаване на стратегическите нападателни въоръжения за максимално възможните пет години. „Съюзниците в НАТО вярват, че новият договор за СНВД допринася за международната стабилност. И съюзниците потвърждават силната си подкрепа както за продължаване на прилагането му, така и за ранен и активен диалог относно начините за укрепване на стратегическата стабилност“, се подчертава в заключителното комюнике на срещата. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 19:40 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: Отношенията ни с Русия са на най-ниското ниво

Йенс Столтенберг: Отношенията ни с Русия са на най-ниското ниво

Брюксел. Държавните и правителствени ръководители на НАТО са потвърдили готовността си за диалог с Русия и за засилване на сдържането й. Това заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг в понеделник на пресконференция след срещата на върха на Северноатлантическата организация в Брюксел, предава ТАСС. „Отношенията ни с Русия са на най-ниското ниво след Студената война. Агресивните действия на Москва влияят на нашата сигурност. Ние потвърждаваме нашия подход на сдържане и диалог. Готови сме да водим диалог, но в същото време да сдържаме“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 19:15 | Агенция "Фокус"

Reuters: НАТО определя Китай като „системно предизвикателство“

Reuters: НАТО определя Китай като „системно предизвикателство“

Брюксел. НАТО ще се противопостави за първи път официално на военните амбиции на Китай и ще определи Пекин като „системно предизвикателство“, съгласно копие на заключителното комюнике от срещата, с което разполага Reuters. В дипломатическа победа за президента на САЩ Джо Байдън, който призова своите колеги от лидерите от НАТО да се противопоставят на китайския авторитаризъм и нарастващата военна мощ, последното изявление определя Китайската народна репбулика като риск за сигурността на Западния съюз. Промяната в тона, която ознаменува началото на период на по-твърда политика на Алианса спрямо Китай, идва ден след като Г-7 излезе с декларация по повод нарушенията на правата на човека в Китай и заплахите срещу Тайван. „Декларираните от Китай амбиции и агресивно поведение представляват системни предизвикателства пред международния ред, основан на правила, и в областите, свързани със сигурността на Алианса“, ще заявят лидерите на НАТО в 79-точково комюнике, което ще бъде публикувано след края на срещата на върха. Байдън също така увери европейските съюзници, че тяхната отбрана е „свещено задължение“ за Съединените щати - подчертана промяна от тона на неговия предшественик Доналд Тръмп, който беше заплашил да изтегли Вашингтон от НАТО. „Член 5 е свещено задължение“, каза Байдън за клаузата за колективна отбрана на трансатлантическия алианс. „Искам цяла Европа да знае, че Съединените щати са там“. Байдън каза, че и Русия, и Китай не действат „по начина, който е в съответствие с това, което се надявахме“, визирайки усилията на Запада от средата на 90-те години за въвеждане на двете страни в кръга на либералните демокрации. В знак на обща позиция по отношение на Китай, който вече не се възприема като доброкачествен търговски партньор, Европейският съюз вече определи Пекин за „системен съперник“, отбелязва британската агенция. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 18:45 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Завършиха преговорите между Ердоган и Мицотакис в Брюксел

„Анадолска агенция“: Завършиха преговорите между Ердоган и Мицотакис в Брюксел

Брюксел. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган и премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис са провели преговори в понеделник в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Брюксел, съобщава „Анадолската агенция“. Срещата между двамата лидери се проведе при затворени врата в щаб-квартирата на Северноатлантическия алианс и все още те не са дали изявления за нея пред пресата. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 18:35 | Агенция "Фокус"

„360 степени“ (РСМ): Макрон посредник в спора София-Скопие?

„360 степени“ (РСМ): Макрон посредник в спора София-Скопие?

Брюксел. След срещата си през миналата седмица в Париж, президентът на Франция Еманюел Макрон и премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев в понеделник отново разговаряха в Брюксел, на срещата на върха на НАТО, на която Скопие участва за първи път, информира скопският телевизионен канал „360 степени“. Медията отбелязва, че на една от снимките, публикувани от правителствената пресслужба, се вижда как Макрон и Заев разговарят, но не се споменава за какво. По-интересното е обаче, че преди това френският президент разговаря с българския държавен глава Румен Радев, докато двамата отиваха заедно към мястото за общата снимка на лидерите на страните-членки на НАТО. Няма подробности и за този разговор, но като се има предвид, че спорът с България е единствената пречка за започване на преговори между Македония и ЕС, може да се приеме, че решението за премахването на тази пречка е възможна тема, предполага „360 степени“, като припомня, че миналата седмица , по време на работното посещение на македонската делегация в Париж, по повод 28 години от установяването на дипломатически отношения, той каза на Заев, че Скопие заслужава да започне преговори без забавяне. „Днес ви приемам като съюзник в Париж, няколко дни преди срещата на върха на НАТО. С пълната подкрепа на Франция, вашата страна стана член на Алианса, след като прекрати разногласията си с Гърция. Преспанският договор, който вие изработихте, драги Зоран, заедно с Алексис Ципрас, заслужава да бъде определен като исторически. Вие показахте голяма политическа смелост, за да успеете и да убедите народа си. Искам тук да ви напомня, че нищо не беше написано предварително, вие го създадохте и приехте с Алексис Ципрас и го затвърдихте“, каза Макрон на пресконференция пред Елисейския дворец. Преди началото на срещата на върха се потвърди и че на форума на НАТО ще се проведе среща между Румен Радев и Заев, като последният заяви пред журналистите, че от преговорите може да се очаква само крачка към по-добро бъдеще. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 18:31 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис поиска от Джонсън да вдигне ограниченията за пътуване до Гърция

Kathimerini: Мицотакис поиска от Джонсън да вдигне ограниченията за пътуване до Гърция

Брюксел. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис призова британския си колега Борис Джонсън в понеделник да преразгледа ограниченията за пътуване за Гърция, която остана в „кехлибарения списък“ на Обединеното кралство, изискващ пътниците да бъдат поставяни под карантина за 10 дни при завръщане в страната и да си направят два предварително резервирани Covid- 19 теста, докато са в карантина, пише Kathimerini. Призивът дойде по време на среща преди началото на срещата на върха на НАТО в Брюксел. Мицотакис информира Джонсън „за подобряването на епидемиологичната ситуация в Гърция, изразявайки становището, че това позволява премахване на ограниченията за британските туристи, посещаващи страната на почивка, като същевременно поиска Великобритания да не прави дискриминация между различните европейски държави“, се казва в прессъобщение от кабинета на министър-председателя. Гръцкият премиер също така информира Джонсън „за последните събития в гръцко-турските отношения и подчерта необходимостта от деескалация на напрежението, за да се установи доверие и да се даде път на диалога“. По отношение на кипърския въпрос, той повтори позицията на Гърция, че следващите стъпки за възобновяване на преговорите могат да бъдат договорени само в рамките на дадената рамка на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, призоваващи за двузонална, двукомунална федерация. Двамата министър-председатели също разгледаха изпълнението на споразумението за оттегляне между ЕС и Обединеното кралство, включително Ирландския протокол и добрите перспективи за Алианса чрез програмата на НАТО 2030. Мицотакис също благодари на британския си колега за поканата да присъства на срещата на върха на лидерите на 26-ата конференция на ООН за изменението на климата (COP-26), която ще се проведе в Глазгоу през ноември 2021 г., която той прие. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 18:19 | Агенция "Фокус"

„Политика“ (Сърбия): Президентът на Хърватия се закани да блокира декларацията на НАТО, ако в нея не се споменава Дейтънския договор

„Политика“ (Сърбия): Президентът на Хърватия се закани да блокира декларацията на НАТО, ако в нея не се споменава Дейтънския договор

Брюксел. Президентът на Хърватия Зоран Миланович заяви, че окончателната декларация от срещата на върха на НАТО „няма да премине“, освен ако в нея не се споменава Дейтънския мирен договор, пише белградската „Политика“. „Някои държави не искат да споменават Дейтънското споразумение. Ще трябва да обсъдя това на срещата на върха, в противен случай няма да дадем съгласието си за окончателната декларация, защото ни третира като малък проблем“, подчерта държавният глава. Посочвайки, че окончателната декларация от срещата на върха на НАТО все още се договаря, той заяви, че „някой има проблем“ да спомене Дейтънския договор и трите конститутивни народа в този текст. „Сякаш декларацията е написана от неправителствена асоциация от Сараево, аз нямам намерение да се връщам в Загреб с това“, посочи Миланович. Президентът отбеляза, че това показва какви планове имат някои международни кръгове за Босна и Херцеговина, но предупреди, че Хърватия няма да го допусне. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 17:48 | Агенция "Фокус"

Заев на срещата на върха на НАТО: Очаквам България да даде подкрепа за преговорите с ЕС

Заев на срещата на върха на НАТО: Очаквам България да даде подкрепа за преговорите с ЕС

Брюксел. Премиерът на най-новата страна-членка на НАТО заяви на срещата на върха на Алианса в Брюксел, че очаква България да даде подкрепа за започване на присъединителни преговори между Скопие и Европейския съюз, предава македонската редакция на „Гласа на Америка“. По думите на министър-председателя на югозападната ни съседка, на Западните Балкани трябва да бъде дадена ясна евроатлантическа перспектива . „Очаквам, че чрез разговори ще успеем да намерим решение, защото наистина е твърде дълго - 20 години със Споразумение за асоцииране, 16 години като страна-кандидат, вярвам, че България ще подкрепи следващата стъпка - провеждането на първата междуправителствена конференция“, заяви Заев. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 17:41 | Агенция "Фокус"

Reuters: За първи път НАТО съгласува план за действие по защита на климата

Reuters: За първи път НАТО съгласува план за действие по защита на климата

Брюксел. За първи път в историята си, НАТО съгласува план за действие по защита на климата, съобщава Reuters, като се позовава на версия на финалния проект на заключителното изявление от срещата на върха на Алианса в Брюксел. Според агенцията целта на плана е да смекчи последиците от изменението на климата върху планетата. Съобщава се, че Алиансът се стреми да повиши осведомеността, адаптацията, смекчаването и застъпничеството си по отношение на изменението на климата. За да се адаптира към изменението на климата, НАТО възнамерява да интегрира този фактор в целия си спектър от работа, от планирането на отбраната и развитието на капацитета до гражданската готовност и ученията. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 16:55 | Агенция "Фокус"

The Telegraph: Джонсън е побеснял от намек на Макрон, че Северна Ирландия не е част от Великобритания

The Telegraph: Джонсън е побеснял от намек на Макрон, че Северна Ирландия не е част от Великобритания

Лондон. Британският премиер Борис Джонсън е изпаднал в ярост от изявление на президента на Франция Еманюел Макрон, който в хода на преговорите очи в очи в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Брюксел е намекнал, че Северна Ирландия не е част от Обединеното кралство, пише The Daily Telegraph, позовавайки се на свои източник в британското правителство. Както пояснява изданието, Джонсън се опитвал да обясни на френския лидер разочарованието си от Севяерноирландския протокол, като попитал Макрон какво би направил, ако бъде спряна доставката на колбаси от Тулуза в Париж. Според наличната информация френският президент възразил, като казал, че това е неправилно сравнение, тъй като Париж и Тулуза са част от една и съща държава. По този начин Макрон погрешно предположил, че Северна Ирландия не е част от Обединеното кралство, се посочва в статията. Веднага след срещата Джонсън разговарял със своите помощници и изразил недоумение от тази реплика на френския президент и по-късно намекна за коментара, когато каза пред Sky News, че някои лидери трябва да си „вкарат в главите“, че Великобритания е „една държава“. Тази грешка стана известна след разговорите в Корнуол, които Джонсън първо проведе с Макрон, след това с германския канцлер Ангела Меркел, а след това с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Както припомня изданието, Северноирландският протокол предвижда митнически контрол на стоките, които се движат от Великобритания в Северна Ирландия, за да се избегне появата на „твърда граница“ между последната и Република Ирландия, членка на ЕС. В момента Джонсън обмисля възможността за едностранно прилагане на член 16 от този протокол през следващите няколко седмици, като по този начин се отказва от прилагането на някои елементи от тази сделка с Европейския съюз, пише The Daily Telegraph. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 16:00 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Гърция е „стълб на стабилността“ в Източното Средиземноморие

Кириакос Мицотакис: Гърция е „стълб на стабилността“ в Източното Средиземноморие

Брюксел. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че страната му е „стълб на стабилността“ в Източното Средиземноморие при пристигането си на срещата на върха на НАТО в Брюксе, пише Kathimerini. По думите на гръцкия лидер, форумът е възможност да се препотвърди важността на връзките в НАТО, които са били поставени на изпитание през последните четири години. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 15:48 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев преди първата среща на върха на РСМ: Прекрасно е да сме тук

Зоран Заев преди първата среща на върха на РСМ: Прекрасно е да сме тук

Скопие. Министър-председателят Зоран Заев заяви преди началото на днешната среща на върха на НАТО в Брюксел, че това е исторически момент за Северна Македония, която за първи път присъства на най-високия форум на Алианса. Премиерът е придружен от министрите на външните работи и отбраната Буяр Османи и Радмила Шекеринска, пише скопското издание „Независен“. „Наистина е страхотно да съм тук, за мен е голяма чест“, заяви Заев пред журналистите. Това е исторически момент за моята страна. Това е първата среща на върха на НАТО за Северна Македония като пълноправен член. Това е и първата 30-членна среща на върха на НАТО. Това е голям успех както за Северна Македония, така и за НАТО. Членството в НАТО беше реализация на стратегическата ни цел, но освен членството ни, Алиансът подобри сигурността и стабилността в региона на Западните Балкани. Ние сме посветени на визията за Балканите през XXI век като регион на мира, стабилността и регионалното сътрудничество, което ще даде икономически придобивки и просперитет на всички граждани. Ние силно вярваме, че е необходимо всички страни от Западните Балкани да имат кристално ясна евроатлантическа и европейска перспектива. Оставянето на вакуум в нашата част на Европа не е опция. Нуждаем се от предсказуеми, стабилни и повторно засилени интеграционни процеси на ЕС и НАТО. Днес сме тук, за да утвърдим нашето единство, сплотеност и солидарност. Също така ще се справим с бъдещите предизвикателства и ще работим заедно, за да вземем решения на стратегическо ниво за по-нататъшно разширяване на НАТО. Ние споделяме едни и същи ценности, заставаме рамо до рамо с нашите съюзници и сме изцяло отдадени на нашата колективна сигурност: Защото ние сме НАТО. Заедно сме по-силни!“ – завърши премиерът на югозападната ни съседка. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 15:48 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Препоръчаха на жителите на Брюксел да ползват метрото по време на срещата на НАТО

ТАСС: Препоръчаха на жителите на Брюксел да ползват метрото по време на срещата на НАТО

Брюксел. Срещата на върха на НАТО в Брюксел значително усложни транспортния живот в столицата и градската транспортна компания STIB препоръча на жителите да използват само метрото и подземните трамвайни линии. Движението на наземния транспорт по няколко маршрута е спряно от неделя до вторник, съобщава ТАСС. Преди това полицията препоръча на гражданите да се въздържат от пътуване до центъра на града, Европейския квартал на Брюксел и околностите на централата на НАТО. Всички автомобили, мотоциклети и велосипеди в няколко периметъра в града бяха евакуирани в неделя вечерта. Районът на срещата на върха, районът около американското посолство, където е отседнал президентът Джо Байдън, околностите на Кралския дворец в центъра на Брюксел и част от маршрута на кортежа на американския лидер са оградени от „таралежи“ с бодлива тел. Градът се патрулира от въоръжена полиция, дежурят бели бронирани машини с въоръжена полиция, над Брюксел кръжи хеликоптер. Като цяло предприетите мерки са типични за провеждането на среща на върха на такова ниво. Байдън ще остане в Брюксел до 15 юни, когато там ще се проведе срещата на върха ЕС-САЩ, след което той ще пътува до Женева за преговори с руския президент Владимир Путин. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 15:13 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Ердоган се срещна с Меркел, Макрон и Джонсън в кулоарите на срещата на НАТО

Daily Sabah: Ердоган се срещна с Меркел, Макрон и Джонсън в кулоарите на срещата на НАТО

Брюксел. Турският лидер Реджеп Таийп Ердоган е провел отделни срещи очи в очи с германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Борис Джонсън в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Брюксел, съобщава Daily Sabah. На първата среща, с държавния глава на Франция, двамата лидери са изразили общото си желание за сътрудничество в Либия и Сирия. Освен това в хода на 52-минутния си разговор Макрон и Ердоган са изяснили някои въпроси във връзка с исляма в европейската страна. Ердоган каза пред репортери в петък, че двете страни „ще имат възможност да обсъдят положителните и отрицателните аспекти на турско-френските отношения“, докато миналата седмица Макрон заяви, че преговорите между двете страни са жизненоважни, въпреки различията им. През последните години напрежението между Франция и Турция се повиши, а Анкара многократно си обменяше остри критики с Париж заради политиките на страните в Сирия, Либия, Източното Средиземноморие и други въпроси. Но през февруари членовете на НАТО заявиха, че работят по пътна карта за нормализиране на отношенията. Както пише изданието, турският президент и британският премиер са обсъдили двустранните отношения и регионални въпроси на срещата си при завторени врата. Реджеп Таийп Ердоган разговаря очи в очи и с канцлера Меркел. От турска страна на срещата са присъствали и министрите на отбраната и външнтие работи Хулуси Акар и Мевлют Чавушоглу. Делегациите са обсъдили двустранни и регионални теми. Превод и редакция: Иван Христов

14 Юни 2021 | 14:49 | Агенция "Фокус"

Джо Байдън преди срещата на върха в Брюксел: НАТО и Г-7 се нуждаят от по-добра координация по отношение на Русия и Китай

Джо Байдън преди срещата на върха в Брюксел: НАТО и Г-7 се нуждаят от по-добра координация по отношение на Русия и Китай

Брююксел. Страните-членки на Северноатлантическия алианс и Групата на седемте (Г-7) се нуждаят от по-добра координация на действията по отношение на Русия и Китай. Това заяви американският президент Джо Байдън на двустранна среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг преди откриването на форума на върха на държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО, предава TACC. „Имаме нови предизвикателства. Има Русия, която не действа толкова последователно, както се надявахме, а също и Китай. И трябва да кажа, че редица мои колеги от Г-7 изразиха необходимостта от по-добра координация [за справяне с предизвикателствата]“, цитира агенцията думите на американския президент. Байдън също така посочи, че САЩ смятат чл. 5 на договора за НАТО за колективната защита за „свещено задължение“. Превод и редакция: Тереза Герова

14 Юни 2021 | 14:09 | Агенция "Фокус"

Борис Джонсън: Лондон се надява на подобряване на отношенията с Русия

Борис Джонсън: Лондон се надява на подобряване на отношенията с Русия

Брюксел. Великобритания се надява отношенията с Русия да се подобрят, но засега ситуацията изглежда разочароваща от британска гледна точка. Това обяви министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън при пристигането си на срещата на върха на НАТО в Брюксел, предава Sky News. „Винаги се надявам отношенията с Русия да се подобрят, но се страхувам, че досега всичко беше доста разочароващо от гледна точка на Великобритания. Когато се срещнах с президента [на Руската федерация Владимир] Путин, му казах ясно, че сме готови да се опитаме да имаме по-близки отношения, но руснаците трябва да променят поведението си“, коментира Джонсън. Джонсън допълни също, че НАТО не иска да „влиза в нова Студена война“ с Китай. Съгласно думите му, източноазиатската държава се е превърнала в „ново стратегическо съображение“ за НАТО. В тази връзка той припомни за инцидента с предполагаемото отравяне в Солсбъри през 2018 г. на бившия полковник от ГРУ Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Лондон обвини Руската федерация за случилото се, Москва отхвърли твърденията. Превод и редакция: Тереза Герова

14 Юни 2021 | 13:56 | Агенция "Фокус"