СВЪРЗАНИ НОВИНИ

The New York Times: В САЩ обсъждат възможни въздушни удари при заплаха Кабул да бъде превзет от талибаните

The New York Times: В САЩ обсъждат възможни въздушни удари при заплаха Кабул да бъде превзет от талибаните

Ню Йорк. Американските военни обмислят възможността за въздушни удари на територията на Афганистан в случай на заплаха Кабул да попадне под контрола на бойците на радикалното движение „Талибан“, съобщава The New York Times.Според източниците на изданието измежду длъжностните лица „Пентагонът обмисля да поиска разрешение за предприемане на въздушни удари в подкрепа на афганиста...

10 Юни 2021 | 10:30 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: САЩ да предислоцират самолетоносач за поддръжка на изтеглянето от Афганистан

The Wall Street Journal: САЩ да предислоцират самолетоносач за поддръжка на изтеглянето от Афганистан

Вашингтон. Властите на САЩ предислоцират атомния самолетоносач „Роналд Рейгън“ на американския флот в Близкия изток, за да подкрепят изтеглянето на американските войски от Афганистан, съобщава изданието The Wall Street Journal, позовавайки се на източници. По данни на редакцията самолетоносачът, който в момента е в базата Йокосука в Япония, ще я напусне през лятото. Очаква се той да бъде пренасочен към региона на Близкия изток, където ще остане поне четири месеца. Вестникът подчертава, че „Роналд Рейгън“ е единственият самолетоносач на VII флот на ВМС на САЩ, който отговаря за западната част на Тихия океан и източната част на Индийския океан. Той е с водоизместимост над 100 хиляди тона е способен да превозва до 90 самолета и хеликоптери. На 14 април американският президент Джо Байдън обяви решението си да прекрати операцията в Афганистан, която се превърна в най-дългата чуждестранна военна кампания в американската история (започна през октомври 2001 г.) Изтеглянето на отделни единици и оборудване започна в края на миналия месец. Очаква се американските войници да напуснат страната до 11 септември. В пика на операцията през 2010-2013 г. броят на американските войски и техните съюзници в Афганистан надхвърляше 150 хиляди души. Превод и редакция: Тереза Герова

26 Май 2021 | 17:27 | Агенция "Фокус"

МВнР на Китай: ООН може да осигури мира в Афганистан след изтеглянето на американските войски

МВнР на Китай: ООН може да осигури мира в Афганистан след изтеглянето на американските войски

Пекин. Министърът на външните работи на Китай Ван И е уверен, че ООН е способна да осигури мира и стабилността в Афганистан след изтеглянето на американските войски оттам. Това съобщиха от външнополитическото ведомство в Пекин, предава TACC. „Бързината на изтеглянето на американските войски от Афганистан нанесе сериозен удар по мирния процес в тази страна. Ние вярваме, че ООН може да изиграе дължимата си роля в тази ситуация“, цитира министерството думите на Ван Й, който обсъди ситуацията в Афганистан в телефонен разговор с пакистанския си колега Мехмуд Куреши. Китайският министър уточни, че страните членки на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) трябва да обърнат сериозно внимание на разрешаването на ситуацията в Афганистан, и също така похвали усилията на Пакистан в тази посока. „Пекин и Исламабад трябва да засилят стратегическия диалог и да играят по-активна роля за възстановяване на мира в Афганистан“, заключи първият дипломат на Пекин. На 14 април президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че е решил да прекрати операцията в Афганистан, която се превърна в най-дългата отвъдморска военна кампания в американската история. Изтеглянето на войските вече започна. Очаква се контингентът на САЩ да напусне страната до 11 септември. През 2010-2013 г. броят на западните сили, разположени в Афганистан, достигна връх и надхвърли 150 хиляди души, а през 2014 г. Вашингтон и НАТО изтеглиха оттам основните бойни части. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Май 2021 | 09:12 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Цената на войната - британците и канадците са загивали в Афганистан много по-често от американците

The Guardian: Цената на войната - британците и канадците са загивали в Афганистан много по-често от американците

Лондон. Вероятността за смърт на британските и канадските войски в Афганистан е била повече от два пъти по-голяма от тази на американските им колеги. Това се доказва от ново проучване за загубите на съюзници от НАТО в 20-годишния конфликт, пише британският национален ежедневник The Guardian. Докладът е публикуван като част от проекта „Цената на войната“ на Университета „Браун“. Другата му „поразителна точка“: Обединеното кралство е похарчило малко повече за икономическа и хуманитарна помощ за Афганистан като процент от БВП (0,16%), отколкото САЩ (0,15%), следвана от Германия и Канада по 0,14%., отбелязва изданието . САЩ са понесли най-големите загуби в конфликта в абсолютно изражение в сравнение с другите членове на Международните сили за подпомагане на сигурността (ISAF). По време на периода, обхванат от изследването, от 2001 до 2017 г., са убити 2316 американски военни. Въпреки това за канадските и британските войници, изпратени в Афганистан, е имало много по-голяма вероятност да загинат, обръща внимание The Guardian. Докладът „Цената на войната“ разглежда броя на загиналите като процент от броя на националните войски при пиковото разполагане в Афганистан. Незаменимите загуби на САЩ възлизат на 2,3% от огромния им контингент. Великобритания загуби 455 души, което е 4.7% от общия брой нейни военнослужещи в Афганистан, а Канада - 158 военнослужещи, или 5.4%. „Американците не разбират напълно и не признават жертвите, направени от техните съюзници в Афганистан", каза Джейсън Дейвидсън, автор на доклада и професор по политически науки и международни отношения в университета „Мери“ във Вашингтон. „Тази информация остава извън полезрението не само на онези, които критикуват съюзниците. Не й се обръща необходимото внимание дори от онези, които обикновено подкрепят съюзниците, включително настоящата администрация (на американския президент Джо Байдън). Бих искал американските политици да признаят повече и да обсъдят с обществеността цената, която американските съюзници платиха в тези войни“, добави ученият. Според Дейвидсън причината за пропорционално високата смъртност на британците се дължи на факта, че те са били разположени в сърцето на провинция Хелманд, където е имало чести сблъсъци, и липсата на разпоредби, ограничаващи участието на войници във военни действия. Германският контингент е бил основно в базите си през нощта и е патрулирал в относително тихия север на страната с бронирани превозни средства, така че процентът на загубите му е бил 1%. Тези параметри за френския и италианския контингент са съответно 2,1% и 1,2%. Констатациите отразяват проучването от декември на британската група Action on Armed Violence. Според нея британските войници са загивали 12% по-често от американските си колеги в общата „война срещу терора“ в Ирак и Афганистан. „Ясно е, че Афганистан се оказа сериозна тежест за британските войски“, казва редакторът на изследването Ян Овъртън. „През последните две десетилетия британските военни са понесли почти три четвърти от общите загуби там“. Елинор Слоун, професор по международни отношения в Университета „Карлтън“ в Отава, предполага, че относително високата честота на канадските загуби може да се дължи отчасти на два фактора – липсата на превозни средства, устойчиви на мини и засади, и бойни хеликоптери. След 20 години конфликт в Афганистан, САЩ и коалицията започват последните етапи на изтеглянето си. В страната са убити около 50 хиляди цивилни. Овертън казва, че 40% от цивилните жертви от въздушните удари на ВВС на САЩ и Афганистан между 2016 и 2020 г. са деца. „Ясно е, че Афганистан не е просто гробище за британските войски“, казва Овъртън. „Коалиционните военни сили също участват в превръщането на страната в гробище за огромен брой цивилни афганистанци“. Превод и редакция:Тереза Герова

12 Май 2021 | 15:04 | Агенция "Фокус"

WSJ: След изтеглянето си от Афганистан САЩ насочват поглед към Централна Азия

WSJ: След изтеглянето си от Афганистан САЩ насочват поглед към Централна Азия

Вашингтон. САЩ търсят регионални опорни точки за разполагане на войски и упражняване на контрол над талибаните след изтеглянето на американските войски от Афганистан, пише изданието The Wall Street Journal. Според източници от администрацията във Вашингтон Узбекистан и Таджикистан са предпочитаните варианти за създаване на военни бази. Изпълнението на американските планове обаче може да бъде възпрепятствано от Русия и Китай. Разглежданите варианти включват както съседни държави за Афганистан, така и по-отдалечени, например ОАЕ. Освен това се анализират възможностите за разполагане на кораби на американския флот в Персийския залив. Според източници от администрацията на Байдън Узбекистан и Таджикистан биха били предпочитаните варианти за създаване на военни бази, тъй като имат обща граница с Афганистан и при необходимост биха осигурили бързото движение на войските. Значителното военно присъствие на Русия в региона обаче, нарастващото влияние на Китай и напрежението между тях и Вашингтон затрудняват изпълнението на плановете за разполагане на войски в Централна Азия. Миналата седмица специалният представител на САЩ за Афганистан Залмай Халилзад посети Узбекистан и Таджикистан. Целта на пътуването беше да се обсъди ситуацията в Афганистан – изтеглянето на американците, според присъстващ на преговорите служител, поражда загриженост в тези страни във връзка с евентуално възобновяване на насилието. Към днешна дата не са получени официални искания за създаване на бази от страните от Централна Азия, а Пентагонът все още претегля всички плюсове и минуси. Държавният департамент и Белият дом също участват във вземането на решението. Прибързаното търсене на регионални опорни точки е предизвикано от усилията на американската армия да завърши изтеглянето до 11 септември, крайният срок, обявен от Байдън миналия месец. Според служители на Пентагона обаче изтеглянето може да приключи още през юли. Напрежението в Афганистан ескалира дори преди обявяването на датата и много висши служители в САЩ, Афганистан и други страни са загрижени, че изтеглянето на войските може да ескалира конфликта, пише вестникът. В края на миналия месец генерал Скот Милър, командващ международните сили в Афганистан, и генерал Франк Макензи, ръководител на Централното командване на САЩ, представиха на министъра на отбраната Лойд Остин груби планове за изтегляне на личния състав и техника от Афганистан. Според военните служители тези планове не са окончателни и обхващат изтеглянето на 25 000 до 30 000 души, включително военния персонал на страните от НАТО, американските войски и цивилните. Освен това Държавният департамент все още не е определил броя на представителите на американската дипломатическа мисия в Кабул, който би искал да запази. Той може да достигне до хиляда души. Освен това в предварителните планове липсва информация къде ще се базират американските войски след изтеглянето им. Търсенето на по-нататъшни места за разполагане е свързано с редица трудности. Според служители на администрацията САЩ биха искали да разположат войските си близо до Афганистан за бърза реакция, например в случай на нападение срещу американското посолство в Кабул. Миналия месец Байдън заяви, че САЩ ще предприемат въздушни удари или разузнавателни полети, ако „Ал Кайда“ се появи отново в Афганистан или друга групировка като „Ислямска държава“ представлява заплаха за САЩ или техните интереси. Ако съседните страни откажат, Пентагонът ще започне да обмисля варианти за разполагане в страните от Персийския залив, където вече има американските военни бази. Ако войските са разположени в Централна Азия, САЩ ще си възвърнат позицията, която са заемали през първите години от престоя си в Афганистан. САЩ поддържаха две бази в Централна Азия, по една в Узбекистан и една в Киргизстан, които бяха използвани за операции в Афганистан. През 2005 г. обаче базата в Узбекистан беше затворена, а девет години по-късно американците трябваше да напуснат Киргизстан. Според вестника затварянето на базите се дължи на натиск от страна на „регионална група, ръководена от Русия и Китай“. Русия беше подозрителна към присъствието на САЩ в бившия Съветски съюз, особено след свалянето на верните на Кремъл лидери в Украйна, Грузия и Киргизстан. Оттогава отношенията между Русия и САЩ се влошиха в много отношения, както и отношенията между САЩ и Китай. Въпреки това те споделят интереса на САЩ за осигуряване на стабилност в региона и както твърдят служители на американската администрация - страните от Централна Азия също биха искали да балансират влиянието на Русия и Китай, пише The Wall Street Journal. „Страните от Централна Азия възнамеряват да получат всичко наведнъж и да провеждат многовекторна външна политика, така че не искат САЩ да ги оставят в неизвестност“, казва Пол Стронски, старши сътрудник в програмата на Фондацията „Карнеги“ „Русия и Евразия“. Превод и редакция: Тереза Герова

10 Май 2021 | 13:28 | Агенция "Фокус"

WSJ: Западните посолства може да напуснат Кабул след изтеглянето на войските на САЩ от Афганистан

WSJ: Западните посолства може да напуснат Кабул след изтеглянето на войските на САЩ от Афганистан

Кабул/Вашингтон. Желанието на американските съюзници да изтеглят войските си от Афганистан едновременно с тези на САЩ може да доведе до проблеми със сигурността, което ще принуди западните дипломати да напуснат Кабул, съобщава изданието The Wall Street Journal, като се позовава на представители на Белия дом. Изданието отбелязва, че няколко американски съюзници, включително Германия, са помолили Вашингтон да забави темпото на изтегляне на войниците си, за да се справят с логистичните проблеми, свързани с връщането на своите военни. Президентът на САЩ Джо Байдън обеща, че до 11 септември в Афганистан няма да остане нито един американски войник, но военните планират да върнат по-голямата част от войските си у дома до 4 юли, Денят на независимостта. Не всяка страна може да спази тези срокове. Особени проблеми за западното присъствие в Афганистан създава фактът, че заедно с останалите съюзници Турция възнамерява да изтегли силите си, която планираше да остави свои военни за охрана на международното летище в Кабул. С напускането им обаче западните дипломати в Афганистан може да бъдат лишени от единствения безопасен начин да напуснат страната, ако талибаните се опитат да превземат столицата. Превод и редакция: Тереза Герова

8 Май 2021 | 08:49 | Агенция "Фокус"

Politico (САЩ): Срещата между Байдън и Путин може да е в Рейкявик

Politico (САЩ): Срещата между Байдън и Путин може да е в Рейкявик

Вашингтон. Бивши американски официални лица и експерти посочват столиците на Чехия, Исландия, Словения и евентуално Азербайджан като възможни места за срещата на президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън, съобщава американската редакция на Politico. Както отбелязва вестникът, по-рано в медиите се появи информация, че властите на редица европейски държави вече са предложили да бъдат домакини на срещата на върха. Сред тях, посочва изданието, има три държави, които имат опит в организацията на такива срещи: Швейцария, Финландия, Австрия. Тези страни се считат за „неутрални“ места за подобни събития, пише вестникът. От тези варианти авторът на статията смята столицата на Финландия за най-малко вероятна, тъй като там през 2018 г. руският лидер се срещна с тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп. Рейкявик, Прага, Любляна и евентуално Баку също не трябва да бъдат изключвани от списъка на кандидатите, според бивши американски служители и експерти, интервюирани от Politico. Няколко настоящи американски служители също отбелязват в списъка на потенциалните места за срещата Рейкявик. Както отбелязва Politico, Исландия, въпреки че е по-далеч от останалите изброени държави по отношение на географията и също е част от НАТО, вече има опит в провеждането на такива срещи на върха. През 1986 г. в исландската столица се провежда среща между генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов и президента на САЩ Роналд Рейгън. Изборът на Баку за място на срещата на върха би бил нестандартно решение, но шансовете Байдън да отиде в азербайджанската столица, както пише вестникът, са малки поради вероятната негативна реакция на Армения и американците от арменски произход. През 2001 г. в Словения Путин се срещна с 43-ия президент на САЩ Джордж Буш. Шансовете за провеждане на среща на върха там обаче могат да бъдат намалени от факта, че Словения стана член на НАТО през 2004 г. В Прага през 2010 г. се проведе среща между Дмитрий Медведев и Барак Обама. В средата на април чешката страна изрази готовността си да организира нова среща на върха в Прага. На фона на настоящата ситуация в отношенията между Чехия и Руската федерация, не е известно дали поканата все още е валидна, пише Politico. На 13 април Путин и Байдън проведоха втори телефонен разговор по инициатива на Вашингтон, откакто последният встъпи в длъжност като глава на американската държава. Според Кремъл лидерите обсъдили задълбочено състоянието на двустранните отношения и редица международни въпроси. Белият дом съобщи, че Байдън е предложил на Путин да проведат лична среща „в трета държава“ през следващите месеци. По-късно Байдън обясни, че е предложил срещата да се проведе в Европа през лятото. Американският лидер ще бъде в Европа в средата на юни, за да присъства на срещите на върха на Г7 и НАТО. Срещата на върха на Г7 ще се състои на 11-13 юни в курортния град Карбис Бей на атлантическото крайбрежие на полуостров Корнуол във Великобритания, а срещата на Организацията на Северноатлантическия договор ще се състои на 14 юни в белгийската столица. Както по-рано заяви прессекретарят на руския лидер Дмитрий Песков, през летните месеци се планира среща между Путин и Байден, но точната дата и държава все още не са определени. По-късно той посочи, че Москва все още не се е съгласила официално да проведе срещата на върха, все още проучва предложението и анализира ситуацията. Миналата седмица говорителят на Кремъл отбеляза, че враждебните стъпки на САЩ към Русия затрудняват анализа на ситуацията, за да може Путин да вземе решение за среща с Байдън. Превод и редакция: Иван Христов

6 Май 2021 | 10:06 | Агенция "Фокус"

Euractiv: Байдън се надява да се срещне с Путин в Европа през юни

Euractiv: Байдън се надява да се срещне с Путин в Европа през юни

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че се надява да се срещне с руския си колега Владимир Путин по време на пътуването си до Европа през юни, пише Euractiv. „Това е моята надежда и очакване. Работим по това“, каза Байдън пред репортери след реч за реакцията на САЩ на коронавируса. Байдън планира да присъства на срещата на върха на Г-7 в Корнуол, Англия, насрочена за 11-13 юни, а след това да отлети за Брюксел, за да се срещне с лидерите на Европейския съюз и да присъства на срещата на върха на НАТО на 14 юни. Американските служители работят с руските си колеги по организирането на срещата на върха на Байдън-Путин в трета държава по време на първото задгранично пътуване на Байдън като президент. Но дали ще бъде постигнато споразумение, предстои да разберем. Миналия април Байдън призова Путин да намали напрежението, породено от руското военно струпване на границата на Украйна, и предложи среща на върха на лидерите, за да обсъдят множеството спорни въпроси между Вашингтон и Москва. Русия отговори на следващия ден, заявявайки, че е преждевременно да се говори конкретно за възможна среща между Путин и Байдън, но добави, че Москва ще проучи предложението. Междувременно Прага и Виена предложиха да бъдат домакини на среща на върха между лидерите на двете най-големи ядрени сили. Превод и редакция: Иван Христов

5 Май 2021 | 09:33 | Агенция "Фокус"

Хилари Клинтън: Изтеглянето от Афганистан ще доведе до огромни последствия

Хилари Клинтън: Изтеглянето от Афганистан ще доведе до огромни последствия

Кабул. Бившият държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън предупреди за "огромни последици" от изтеглянето на американските войски от Афганистан, цитира думите й “Анадолската агенция“. Страната, особено нейните размирни южни провинции, наскоро станаха свидетели на разпалване на насилие, след като американският президент Джо Байдън разкри в средата на април плана за изтегляне на американските войски до септември 2021 г. "Е, взето е. И знам, че е много трудно решение", каза Клинтън пред CNN в неделя. "Това наричаме объркан проблем. Знаете, че има както предвидени, така и непредвидени последици от оставането и от изтеглянето. Президентът взе решение да се изтеглим." Тя каза, че има "две огромни последици", върху които Вашингтон трябва да се съсредоточи: потенциален колапс на правителството в Кабул и превземането на властта в Афганистан от талибаните и възобновяване на глобалните терористични дейности. „Мисля, че тези две огромни групи въпроси трябва да бъдат разгледани“, продължи тя. „Искам да кажа, че едно е да изтеглите войски, които подкрепят сигурността в Афганистан, но подкрепяйки афганистанската армия, отколкото оставяйки я да се оправя сама. "Но не можем да си позволим да обърнем гръб на последиците от това решение", добави тя. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Май 2021 | 14:03 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Себастиaн Курц е предложил срещата между Байдън и Путин да се проведе във Виена

ТАСС: Себастиaн Курц е предложил срещата между Байдън и Путин да се проведе във Виена

Москва. Австрийският канцлер Себастиан Курц е предложил на руския президент Владимир Путин да обмисли възможността Виена да приеме възможна среща между президентите на САЩ и Русия, съобщава пресслужбата на Кремъл след телефонен разговор между Путин и Курц, предава ТАСС. Президентите на Русия и САЩ проведоха телефонен разговор на 13 април. Според пресслужбата на Белия дом американският лидер е предложил идеята за провеждане на руско-американска среща на върха в трета държава през следващите месеци. Впоследствие ръководителят на американската администрация обясни, че е поканил руския си колега да се срещнат в Европа през лятото. Превод и редакция: Иван Христов

30 Април 2021 | 17:31 | Агенция "Фокус"

„Главред“ (Украйна): Защо Русия се уплаши от турските дронове

„Главред“ (Украйна): Защо Русия се уплаши от турските дронове

Киев. Гневът на Русия заради предоставянето от Турция на безпилотни самолети „Байрактар“ TB2 в Украйна не е заради самите дронове. Всъщност тяхната покупка е една от важните области на сътрудничество, но проблемът е много по-широк, пише украинското издание “Главред“. Кремъл е много раздразнен, че Турция изцяло подкрепи украинската позиция по отношение на Крим, по-специално разработването и стартирането на Кримската платформа, а също така подкрепи съвместното развитие в различни области на военно-техническото сътрудничество. Освен това има и друг проект – „Байрактар Акънджъ“, който се разработва съвместно от Украйна и Турция. Това са стратегически ударни дронове, които ще имат украински двигатели. В допълнения Турция започва да изгражда четири корвети за украинския военноморски флот. Днес Турция всъщност е основен военно-технически партньор на Украйна, защото тя си сътрудничи най-активно с Киев в тази област. Има няколко проекта в различни области и всеки от тях подобрява позициите на Украйна в противодействието на руската агресия. Как Русия може да попречи на сътрудничеството между двете страни? Заслужава да се отбележи, че тя вече направи първата крачка към Турция, когато властите забраниха на руснаците да летят до там. Но повече от това може да не се случи, защото всъщност Русия няма сериозен лост върху Турция, с изключение на военната сфера. Това се видя добре през последния месец, когато Русия заплаши всички, че ще нападне Украйна, ако тя постигне интересите си в Донбас и Западът не спре да подкрепа киевските власти. Западът, с изключение на Германия, която допусна „Северен Поток-2“, не зависи от Русия. Точно обратното - Русия зависи от Запада и това наблюдаваме в конфронтацията на санкциите между Руската федерация и САЩ - САЩ обявяват санкции, а Русия заплашва само с офанзива, защото няма способността да направи каквото и да било. Защото ако Руската федерация наистина можеше по някакъв начин да дразни Турция, отдавна щеше да го направи. Единственият пример за военно-техническо сътрудничество между Русия и Турция е придобиването на най-новите зенитно-ракетни системи С-400. Но и тук единственото нещо, с което може да попречи Русия, е просто да спре да ги продава повече. Освен това Турция би могла да придобие тези комплекси просто за да получи руски технологии и успешно да им противодейства в бъдеще. Защото е съвпадение или не, но по време на конфликта в Нагорни Карабах турските „Байрактари“ ефективно унищожаваха руските зенитни системи. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Април 2021 | 13:57 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: САЩ започнаха да изтеглят военно оборудване от Афганистан

„Анадолска агенция“: САЩ започнаха да изтеглят военно оборудване от Афганистан

Вашингтон. САЩ са започнали процеса на изтегляне на военно оборудване и въоръжения от Афганистан, докато се подготвят да изтеглят всичките си сили от страната, се казва в доклад, публикуван в петък и цитиран от “Анадолската агенция“ Американският президент Джо Байдън определи като краен срок 11 септември, когато процесът на изтегляне трябва да бъде завършен след продължилия 20 години конфликт, а няколко висши служители заявиха, че изтеглянето може да бъде завършено много преди тази дата. Междувременно Пентагонът разреши разполагането на стотици американски сили в региона със задача да осигури безопасността на американските войски по време на процеса, казаха трима отбранителни служители пред CNN. Те са заявили, че понастоящем фокусът на изтеглянето е върху премахването на ненужно оборудване от страната или прехвърлянето му на афганистански сили и унищожаването на „остарялото“ оборудване. Процесът за свеждане на около 2500 американски сили в страната до нула няма да започне "в продължение на няколко седмици", каза един от източниците пред CNN. САЩ ще "запазят способността да защитават силите и да предоставят подкрепа" на афганистански колеги, добави служителят. САЩ са разположили самолетоносач в региона, за да ангажират бързо бойни самолети в случай, че американските войски бъдат атакувани от талибаните, съобщава CNN. Талибаните поискаха американските войски да напуснат страната до крайния срок през май, който бе договорен с бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Но Байдън отдавна е изразявал скептицизъм по отношение на този график, заявявайки, че ще бъде трудно да бъде изпълнен, преди да обяви датата на оттегляне през септември. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Април 2021 | 11:36 | Агенция "Фокус"

Politico: Британският парламент обяви, че Китай осъществява „геноцид“ срещу уйгурите

Politico: Британският парламент обяви, че Китай осъществява „геноцид“ срещу уйгурите

Лондон. Британският парламент прие декларация, че Китай осъществява „геноцид“ срещу уйгурите в азиатската страна, пише европейската редакция на Politico, като прогнозира, че това ще влоши сериозно отношенията между Лондон и Пекин. Камарата на общините прие необвързващо, общопартийно предложение в четвъртък, в което се посочва, че уйгури и други етнически и религиозни малцинства в китайския регион Синдзян са жертва на „престъпления срещу човечеството и геноцид“. В декларацията също така се отбелязва, че САЩ и Канада вече са обявили действията на китайските власти спрямо уйгурите за „геноцид“. Въпреки че правителството на Обединеното кралство не е задължено да отговори на предложението, гласуването му показва силата на чувствата в британския парламент по въпроса. Китай многократно отхвърля съобщенията за нарушения на правата на човека в Синдзян. Часове преди дебата, Пекин се опита да поеме инициативата срещу Великобритания, като я обвини в широкомащабни нарушения на правата на човека и двойни стандарти за расизма. Правителството на Обединеното кралство твърди, че само международните съдилища могат да обявят геноцид. Но поддръжниците на предложението заявиха, че британският парламент трябва да предприеме действия, тъй като Китай не се е присъединил към Международния наказателен съд и няма да позволи на ООН да проведе прозрачно разследване в региона. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 20:05 | Агенция "Фокус"

The Hill: Байдън може да надиграе Путин, ако не слуша „климатичните фанатици“ и продължи с добива на петрол и газ

The Hill: Байдън може да надиграе Путин, ако не слуша „климатичните фанатици“ и продължи с добива на петрол и газ

Вашингтон. Държавният глава на САЩ Джо Байдън наистина иска да покаже на света колко твърдо може да действа в отношенията с руския президент Владимир Путин, но досега тези опити са били само „неуспешни и смущаващи“, твърди колумнистът на американското издание на The Hill Лиз Пийк. Тя е уверена, че е възможно САЩ да „надиграят“ Русия, ако продължат да увеличават производството и износа на своите енергийни ресурси, но засега, вслушвайки се в „климатичните фанатици от неговата партия“, Байдън прави точно обратното. По време на втория си телефонен разговор с Путин американският президент „даде да се разбере, че САЩ ще предприемат строги мерки за защита на националните си интереси в отговор на руските действия като кибератаки и намеса в изборите“. „Внезапно и не особено не на място“ Байдън предложи на руския си колега да проведат двустранна среща. Путин все още не се е съгласил, а в същото време продължава да струпва войски към границата с Украйна и да „блокира морските пътища“ за Киев, отбелязва Пик. „Това отхвърляне на недобре замисленото предложение на Байдън да се срещне с „убиеца“ Путин е унизително. Както и решението на Байдън да отзове двата американски военни кораба, които вече бяха на път към Черно море. Путин изръмжа, предупреждавайки САЩ да стоят настрана „за тяхно добро“, а Байдън трепна“, отбелязва авторът. Според Пик, ако лидерът Белия дом наистина иска да покаже твърдост пред Путин и да „накаже“ Кремъл, той трябва да направи всичко възможно, за да увеличи производството на американски петрол и да изпраща повече втечнен природен газ (ВПГ) за износ. Това ще помогне да се подкопае финансовата мощ на Русия и да се увеличи влиянието на САЩ. „Но нека предположа, Байдън е твърде слаб, за да се изправи срещу климатичните фанатици, които доминират в Демократическата партия“, продължава Пик. Анализаторът обръща внимание, че руската икономика все още е много зависима от износа на енергия и през последните години тя беше значително засегната от спада на цените на петрола и неочакваното увеличение на производството му в САЩ. Според експерта миналата година на фона на пандемията, която значително ограничи глобалната икономическа активност и намали търсенето на петрол, руската икономика се сви с почти 4%. През април 2020 г. цените на петрола в един момент бяха на рекордно ниски нива през последните 20 години - 19,46 долара. На фона на пандемията и ситуацията на петролния пазар, индексът на производствена бизнес активност (PMI) в Русия също показа най-ниския си показател от 1997 г. насам, когато беше въведен там. Икономическият спад доведе до увеличаване на безработицата и спад на рейтинга на президента. „Просто казано, цените на петрола са важни за Русия и за Путин“, обобщава авторът. Байдън може да продължи да оказва натиск върху световните цени на петрола, като стимулира производството му в САЩ. Той може да ограничи влиянието и печалбите на Русия, като по-активно продава американския ВПГ в чужбина. Но вместо това, „Байдън и неговите колеги демократи са готови да намалят производството на изкопаеми горива в САЩ, поставяйки това важно геополитическо предимство на олтара на изменението на климата“. С един от първите си укази, когато дойде на власт, Байдън спря издаването на нови договори за наем на федерални земи за разработване. Освен това президентът реши да забрани добива на енергийни ресурси с 30% от сушата и водните площи до 2030 г. Петролните компании са предвидили този обрат на събитията и са се запасили предварително с разрешителни, така че ефектът от тези мерки няма да бъде видим веднага. Независимо от това, производството на енергия в САЩ неизбежно ще пострада. Например при тези темпове, според прогнозите на Американския петролен институт, до 2030 г. офшорното производство на природен газ в Америка ще намалее с 68%, а петролът - с 44%. Освен това експертите смятат, че до 2030 г. обемът на внасяния в САЩ петрол ще се увеличи с 2 милиона барела на ден, което ще струва на страната около 500 милиарда долара годишно. „Подобни тенденции ще допринесат за покачването на цените на петрола и укрепването на Русия“, прогнозира анализаторът. Вместо да ограничава производството на енергия в своята страна, Байдън може и трябва да игнорира „климатичните фанатици в собствената си партия“ и да насърчава растежа на производството. „Това ще бъде от полза за американските потребители и ще насърчи икономическия растеж. Още по-добре, това ще помогне на Байдън. И може би тогава Путин ще го приеме сериозно“, заключава Пийк. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Април 2021 | 16:27 | Агенция "Фокус"

The Spectator (Великобритания): Може ли Байдън да спаси отношенията с Русия от ръба на пропастта?

The Spectator (Великобритания): Може ли Байдън да спаси отношенията с Русия от ръба на пропастта?

Вашингтон. Отношенията между САЩ и Русия се влошават през последните няколко седмици, но и двете страни разбират, че пълното отхвърляне на диалога ще доведе само до ситуация, в която те няма да има как да се влошават повече, пише Дейниел Депетрис в статия за британското издание The Spectator. По-рано този месец министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров представи мрачна оценка на състоянието на американско-руските отношения. Въпреки че в речта му имаше лъч надежда, когато той каза, че връзките между Вашингтон и Москва могат да се подобрят, Лавров въпреки това подчерта, че „конфронтацията е стигнала дъното“. Изказването той направи две седмици, след като президентът на САЩ Джо Байдън и руският му колега Владимир Путин си разменяха остри критики, досущ деца в училищен двор. В същото време Байдън нарече Путин „убиец“, а лидерът на Кремъл намекна, че колегата му отвъд океана може би има здравословни проблеми. Но се оказа, че отношенията между двете държави все още не са достигнали дъното, както вярваше тогава Лавров. Ние изхождаме от предпоставката, че динамиката в отношенията между САЩ и Русия през последните няколко седмици се е влошила още повече. Човек може да бъде съпричастен към онези, които смятат, че американско-руските отношения днес са точно толкова лоши, колкото бяха в началото на 80-те години на миналия век, когато тези двама противници в Студената война бяха от противоположните страни на геополитическата и идеологическа борба. Анатолий Антонов, руският посланик във Вашингтон, отсъства от американската столица от месец. Междувременно Джон Съливан, американският посланик в Русия, се отправя към дома за консултации, след като Кремъл предложи на този ветеран на дипломатическата служба да си почине известно време. Миналата седмица администрацията на Байдън наложи нов набор от санкции срещу Москва заради намесата й в американските избори и заради хакерски атаки срещу американски мрежи. Предприетите мерки включват замразяване на активи на 32 организации и лица, както и експулсирането на десет руски служители на дипломатическата мисия. Не е изненадващо, че Москва реагира, като изгони десет американски дипломати, забрани на осем видни американски служители да правят бизнес в Русия и ограничи финансирани от САЩ неправителствени организации на руска земя. Тази размяна на удари се извършва в момент, в който Украйна, все по-често под сянката на по-големия си и по-мощен съсед, твърди, че над 120 000 руски войници са разположени близо до украинската граница. Освен това ситуацията с Алексей Навални, който наскоро бе преместен в друга болница в затвора поради влошено здравословно състояние, става все по-тревожна. Във време на повишен стрес дипломацията е най-трудното, но и най-ценното средство за предотвратяване на бедствия. Докато и американските, и руските официални лица обменят реторични залпове, санкции и дипломатически обвинения, и двете страни изглежда разбират, че пълното отхвърляне на диалога - колкото и съблазнителен да изглежда - ще доведе до това, че отношенията няма да има накъде да потънат повече. Байдън и Путин продължават да разговарят помежду си, не толкова за да решават проблеми, колкото да контролират очакванията си, да подобряват знанията си един за друг и да си съобщават един на друг множеството си оплаквания. Идеята на Байдън за провеждане на среща на върха това лято, която той спомена по време на телефонен разговор, активно се обсъжда от опонентите му. Тя е силно критикувана от видни противници на Путин и неговото правителство, включително шахматния гросмайстор Гари Каспаров, който задава въпроса: защо да говорим с „убиец“? Геополитиката обаче е сложна и объркваща работа, който изисква лидерите да вдигнат телефона, да стиснат зъби и да се опитат да намерят начин да работят заедно в области от взаимен интерес - независимо от загубеното време и гръмките гласове на критиците. Байдън, упорит прагматик, зае твърда позиция по отношение на Путин и Русия, страна, която според него (с право или не) се ползва с прекалено уважение по време на администрацията на Тръмп (фактите не подкрепят това; може да се твърди, че администрацията на Тръмп, като се вземе предвид експулсирането на дипломати, санкциите и затварянето на консулствата, провежда същата твърда, същата „ястребова“ политика спрямо Русия като администрацията на Обама). Както гласи обаче старата поговорка, гледната точка на човек зависи от мястото, на което седи. Светът, видян от президента на САЩ, може да бъде много различен от света, видян от кандидата за президентския пост. Байдън обаче няма да се поколебае да накаже Кремъл за намеса в американския политически процес или за отравяне на руски дисиденти. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 20:40 | Агенция "Фокус"

Der Tagesspiegel: Защо война, щом ревът на танковете стига?

Der Tagesspiegel: Защо война, щом ревът на танковете стига?

Москва. Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин не се кани да използва насилие и няма нужда от война. Той все пак ще спечели раздаването: ще отслаби Украйна, ще се наслади на безсилието на Европейския съюз и ще принуди американския президент Джо Байдън да седне на масата за преговори, пише Йозеф Йозе в статия за берлинския ежедневник Der Tagesspiegel. Това „разполагане на войски е трудно да се пропусне“, написа по-рано The New York Times. Всичко, което се придвижва през горите до югоизточната граница на Украйна, трябва да бъде ясно видимо. От това следва поне един извод: ако Путин планира инвазия, тя няма да бъде неочакван удар, както при завземането на Крим преди седем години. Една военна мъдрост гласи: нападателят няма да се откаже от ефекта на изненадата. Какво иска Путин? Директорът на ЦРУ също не знае това. Говорейки пред Конгреса, той само спекулира: това може да е демонстрация на сила... или подготовка за война. Ако това е само заплаха, тогава твърде много сили, и то много мобилни, се движат към Украйна. Президентът на Украйна Владимир Зеленски говори за „приблизително 80 000 войници на източната ни граница и в Крим, към които трябва да добавим 30 000 проруски бойци и руски военен персонал в Донбас“. Jane's Defense News, авторитетно британско издание, специализирано в текстовете на военни теми, пише за 14 моторизирани части от полк до бригада. Към това са добавени тежка артилерия (калибър от 152 до 240 милиметра), както и ракети с по-малък обсег „Искандер”, способни да покрият разстояния до 500 километра и да носят ядрени бойни глави. Във всеки случай контингентът е по-голям от този, използван при инвазията в Крим през 2014 г. и Донбас през 2015 г. Освен това в момента 15 руски военни кораба провеждат учения в Черно море. Руските войски на първоначалните си позиции От друга страна, американски и британски разузнавателни самолети, които в момента патрулират в региона, съобщават, че руските сили не са достигнали първоначалните си позиции за настъпление. Въпреки това, предвид тяхната степен на мобилност, те могат бързо да преминат в офанзива: специалните части за няколко часа, редовните войски за няколко дни. А от другата страна ги очакват многобройни сътрудници, които ще покрият настъпващите части. Във всеки случай дрънкането на оръжия увеличава психологическия натиск върху Киев и, естествено, жертвата е обвинена в ескалация. Според говорител на Кремъл Русия иска да се защити само пред „експлозивна ситуация на нашата граница“. И още: може би ще се стигне до „военни операции по цялата линия“. Защо? Защото „Киев се занимава с опасни провокации“. Заместник-ръководителят на президентската администрация в Кремъл предупреждава, че Русия трябва да защити своите граждани в Източна Украйна - там има 640 000. Според него войната ще бъде „началото на края на Украйна“. Чували сме това и преди? Правилно! Преди нахлуването на Вермахта в Судетската област. И като цяло от всеки владетел, който прави от жертвата виновник за престъплението. Оказва се, че все пак ще има нашествие? Не е задължително. Московският военен експерт Константин Сивков вероятно изрази официалната гледна точка: „Дипломатическото решение изисква радикална промяна в позицията на Киев“. Забележително изявление. Какво трябва да направи дребосъкът, за да укроти великана? Сивков има отговор на този въпрос: „Киев трябва да приеме федерализация на страната“. И също така „да осигури на руския език равни права с украинския“. И тогава „проблемът с Донбас ще бъде разрешен“. Украйна трябва да се превърне в слаба федерация Разбира се, това няма да бъде разрешено, защото новият цар Владимир Путин се нуждае от нещо повече от езиково многообразие. „Федерална структура“ означава в крайна сметка автономия за Донбас, центърът на украинската тежка индустрия. Москва нарича региона „Донецка и Луганска народни републики“. В бъдеще унитарната Украйна ще трябва да се превърне в слаба федерация. Москва, въпреки че няма да я притежава, ще може да я доминира. По този начин „ненасилственото задействане“ на 110 000 души ще донесе рядък късмет. Путин отново ще спечели играта, с малко усилия ще си осигури добра победа - контролирана територия, наречена Украйна. Путин, както винаги, се показва не като авантюрист, а като хладнокръвен играч, който изчислява добре всички рискове. Той знаеше, че Западът няма да спаси Грузия или да спре завземането на Крим. Той се възползва от „директния контакт“ с тези територии, докато Западът беше далеч от тях. Той успя да се намеси в Сирия, след като американските военни самолети останаха на земята, вместо да задържат червената линия. Царят също така знае, че може да игнорира слабия ЕС. Брюксел не е психологически, а военно неспособен да играе стратегически шах. Да се умира за Луганск? Да се изпратят поне няколко бригади на изток? Дори Байдън не иска това, даже и да демонстрира по-твърд тон в отношенията с Москва, отколкото Тръмп. Но той не възнамерява да изпрати повече от 500 американски войници в Европа. А германците са заети с предизборната борба. Следователно ще бъдат използвани санкции. Байдън вече е забранил на американските банки директно да купуват руски държавни облигации. Звучи по-заплашително, отколкото е в действителност, защото финансовите институции могат да продължат да купуват руски облигации на вторичния пазар. Най-доброто впечатление е, разбира се, двустранната среща на върха, която Байдън предложи на Путин като морков, за да предотврати „ескалация“ и да създаде „стабилна, предвидима ситуация“. Изводът, макар и без никакви гаранции, може да бъде следният: Путин знае, че има най-добрите карти в ръцете си. В крайна сметка той ще спечели играта без битка. Той допълнително ще отслаби Украйна, ще се наслади на импотентността на ЕС и ще доведе Байдън до масата за преговори. Изобщо не е лошо за няколко седмици дрънкане на оръжия. Той сам е способен да действа по-решително от 27-те членове на ЕС заедно с Вашингтон и Лондон. В този мач резултатът ще бъде 1: 0,1 в полза на Путин. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 11:51 | Агенция "Фокус"

Milliyet (Турция): Генерал Бен Ходжис описа каква трябва да е стратегията на САЩ в Черно море

Milliyet (Турция): Генерал Бен Ходжис описа каква трябва да е стратегията на САЩ в Черно море

Анкара. Бившият командващ американските сили в Европа Бен Ходжис в интервю за Milliyet коментира позицията на Турция в Черно море, Конвенцията от Монтрьо, отношенията между Вашингтон и Анкара и други. По неговите думи, Турция е важен съюзник не само заради региона, в който се намира, но и по много други причини. Наред с това обаче позицията на Турция в Черно море също показва, че САЩ и Европа трябва да се справят с отношенията с техния турски съюзник, които са влошени, и преди всичко да възстановят доверието, структурата и характера на отношенията с Турция. В същото време това означава, че е необходима стратегия, която да гарантира използването на военноморски сили в региона в достатъчни количества в рамките на параметрите на Конвенцията от Монтрьо. На въпрос каква трябва да бъде стратегията на САЩ в региона на Черно море, Ходжис каза: „Трябва да укрепим отношенията си с нашите съюзници в региона. Турция, Румъния, България. И нашите партньори - Украйна, Грузия, Молдова. Трябва да се състезаваме в дипломатическата, информационната, икономическата и военната сфера. Съперничеството между големите сили предотвратява конфликта между големите сили, защото изпраща необходимите сигнали до потенциалните конкуренти, че определено място е от стратегически интерес за нас“. Генералът беше попитан и дали Турция ще се сблъска със заплахи в Черно море, предимно от Русия, ако Конвенцията от Монтрьо бъде променена или бъде построен Истанбулският канал. Ходжис отговори: „Разбира се, очаквам Кремъл, както винаги, да се опита да използва фалшива реторика и да тълкува погрешно международното право. Но не мисля, че Русия наистина ще заплаши Турция. Ако направят това, НАТО няма да остави Турция сама. Всъщност трябва да поемем инициативата в свои ръце и да ръководим усилията, за да държим Кремъл отговорен за системните нарушения на международното право, незаконна окупация на Крим и опасната ескалация на напрежението в Украйна“. Отговаряйки на въпроса дали конфликтът между Русия и Украйна ще влезе във война, събеседникът на вестника отбеляза: „Там и без това тече война. Тази война започна, когато Русия окупира Украйна. Въпреки т. нар. „прекратяване на огъня“, украински войници загиват всяка седмица в Донбас. Неспособността на Германия, Франция и Нидерландия да отговорят на това насилие, пренебрегването на смелите жени и мъже от Специалната мониторингова мисия на ОССЕ въодушевиха Кремъл. Украйна, макар Западът да е до голяма степен на нейна страна, като нация е жертва на окупация и загуби значителна част от сувренната си територия. Радвам се да видя, че САЩ са на страната на Украйна и Турция също е на страната на Украйна. От друга страна, очаквам, че Русия постепенно ще засили натиска, ще се опита да провокира свръхреакцията на украинците и да продължи да проверява решителността на САЩ“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 14:18 | Агенция "Фокус"

NTV: Великобритания е уведомила Турция за преминаването на военен кораб в Черно море

NTV: Великобритания е уведомила Турция за преминаването на военен кораб в Черно море

Анкара. Великобритания е уведомила официална Анкара, че през май един от военните кораби на кралството ще премине през Босфора към Черно море, съобщава турският телевизионен канал NTV, като се позовава на информация от медиите на Острова. В същото време телевизионният канал не посочва датата на преминаване на британския военен кораб. От външнополитическото ведомство в Анкара все още не са коментирали информацията. По-рано The Times съобщи, че през май два британски военни кораба ще навлязат в Черно море в подкрепа на Украйна, след като Министерството на отбраната на САЩ се отказа от планираното изпращане на два разрушителя в Черно море, за да предотврати по-нататъшна ескалация на напрежението в региона. Превод и редакция: Тереза Герова

19 Април 2021 | 13:32 | Агенция "Фокус"

Das Erste: Германия планира защита за граждани на Афганистан, помагали на Бундесвера

Das Erste: Германия планира защита за граждани на Афганистан, помагали на Бундесвера

Берлин/Кабул. Изтеглянето на германските войски от Афганистан може да застраши местните жители, които са работили като част от мисията на Бундесвера в страната. В тази връзка германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер подчерта, че Берлин е длъжен да помисли за защитата на „местните сили“, тъй като може да се окажат в опасност след изтеглянето на германските войски, предава Das Erste. „Говорим за хора, които дълги години са работили на наша страна, рискувайки собствената си сигурност, участвали са в битки и са дали своя принос“, цитира изданието думите на Крамп-Каренбауер. Според министъра Германия не трябва да оставя тези хора на произвола на съдбата. Das Erste припомня, че преди няколко дни НАТО започна процедура по началото на изтеглянето на войските на Алианса от Афганистан. Що се отнася до Бундесвера, неговият контингент, наброяващ 1100 войници, ще трябва да напуснат територията на Афганистан до средата на август. Според Министерството на вътрешните работи на ФРГ, германското правителство ще създаде специален координационен център в Кабул за решаване на въпроси, свързани с местните служители на Бундесвера. Също така, ако е възможно, ще се предвижда също така транспортиране на такива служители до Германия. Според Das Erste от 2013 г. насам Бундесверът е набрал 781 представители на „местните сили“. В момента в Бундесвера работят 300 служители от Афганистан. Според военния министър на Берлин гарантирането на тяхната сигурност е отговорност не само на Германия, но и на всички международни сили. Превод и редакция: Тереза Герова

19 Април 2021 | 10:41 | Агенция "Фокус"

El Mundo (Испания): Правителството на Байдън обяви икономическа война на Русия

El Mundo (Испания): Правителството на Байдън обяви икономическа война на Русия

Мадрид. В антируските си санкции, правителството на Байдън се спря на „ядрения вариант“, както го наричат на Уол стрийт: да забрани на американските банки да купуват националния дълг на тази страна както в рубли, така и в друга валута. Вашингтон обаче реши да „отслаби“ „атомната бомба“ и забрани на американските банки да участват само в търговията с държавен дълг. Това означава, че американските компании ще могат да продължат да работят на вторичния пазар, където купуват и продават вече издадени облигации, пише испанското издание El Mundo в материал, представен без редакторска намеса. Този ход е удар за Русия, която, подобно на други страни в света, е зависима от емитирането на дългове през последната година за борба с икономическия спад, причинен от Covid-19. В случая на Москва икономическият спад се влоши от спада на цените на петрола, основата на руския износ. Русия, заедно със Саудитска Арабия, е основният доставчик на суров нефт в света. Именно продажбата на петрол е един от основните лостове на Кремъл във външната политика. Реакцията на пазара беше слаба. На сутринта руският държавен дълг и рублата паднаха. Това обаче продължи само до момента, в който търговците осъзнаха, че американските банки могат да продължат да купуват и продават облигации на вторичния пазар, което гарантира ликвидност в системата. Освен това Русия изобщо няма голям държавен дълг. Той представлява само 20% от БВП дори след 2020 г. За сравнение, САЩ имат държавен дълг от 131 процента, а Испания - 120 процента. Освен това 80 процента от руските дългови задължения са закупени от руски компании, което намалява зависимостта на страната от чуждестранния капитал. Мярката, обявена в четвъртък, е най-значителната от поредица санкции, наложени от правителството на Джо Байдън в отговор на поредица от агресивни действия, в които Вашингтон обвинява Москва. Наред с други неща, САЩ обвиняват Москва, че е плащала на талибаните награди за убийството на американски войници и техните съюзници (включително испанци) в Афганистан, разкриха мащабен цифров шпионаж в края от миналата година в правителството и някои американски компании и намеса в изборите в САЩ миналия ноември. Една от жертвите е „готвачът на Путин“ Санкциите засягат пряко и руския бизнесмен Евгений Пригожин, известен като „готвача на Путин“, чиито наемници служат като телохранители на венецуелския диктатор Николас Мадуро от 2019 г. Частната военна компания „Вагнер“ на Пригожин изигра ключова роля за намесата на Русия в Сирия, където дори защити столицата на страната Дамаск, когато жизнеспособността на режима на Башар Асад беше под сериозна заплаха. Освен това вагнерците нахлуха в Украйна, където подкрепиха проруските сепаратисти, действащи в източната част на страната, както и в Централноафриканската република, за да спрат напредъка на фундаменталистките ислямски групи. Правителството на Джо Байдън взема решения срещу Владимир Путин за втори път от шест седмици. На 2 април САЩ предприеха поредица от целенасочени мерки срещу Русия във връзка с опита да отровят лидера на руската демократична опозиция Алексей Навални. Отказ от двустранната среща на върха с Байдън Повечето от новите мерки следват модела, който САЩ следват близо десетилетие срещу Русия: експулсирането на дипломати, обвинени в шпионаж (този път десет) и санкции срещу 32 лица и организации, които включват както публични, така и частни предприятия. Вашингтон обаче не включи нови лица в санкционния списък. Всичко изглежда показва, че правителството на Байдън иска да увеличи натиска върху Путин, но само до определено ниво, така че животът на руския диктатор да не стане твърде труден. Между другото, във вторник, по време на телефонен разговор между двамата президенти, Байдън предложи Путин да проведат двустранна среща на върха, но Путин отказа. Освен това Вашингтон отмени изпращането на два военни кораба до Черно море, на брега на което, в близост до границата с Украйна, Русия е съсредоточила голям брой войници и военна техника. И двете мерки изглежда са насочени към предотвратяване на ескалация на напрежението, което би затворило каналите за комуникация между двете държави. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 10:37 | Агенция "Фокус"

Le Monde: САЩ и Китай са се договорили да си сътрудничат в борбата с изменението на климата

Le Monde: САЩ и Китай са се договорили да си сътрудничат в борбата с изменението на климата

Париж. САЩ и Китай успяха да постигнат компромис по отношение на изменението на климата, въпреки разногласията по много други въпроси, съобщава Le Monde. „Съединените щати и Китай се ангажират да работят помежду си и с останалия свят за справяне с климатичната криза, която трябва да бъде решена с цялата необходима сериозност и спешност“, се казва в съвместно изявление на американския пратеник за климата Джон Кери, който беше на посещение в Шанхай и неговия китайски колега Се Женшуа. Отбелязва се, че в официалния текст са изброени различни начини за сътрудничество между двете най-големи икономики в света, които заедно произвеждат почти половината от парниковите газове, отговорни за изменението на климата. Представителите на страните потвърдиха, че възнамеряват да активизират усилията на държавно ниво и по отношение на международното сътрудничество, включително в рамките на Конвенцията на ООН за изменение на климата и Парижкото споразумение. Според изявлението Вашингтон и Пекин „възнамеряват да разработят“ дългосрочни стратегии за постигане на нулеви въглеродни емисии до ноември тази година, когато ще се проведе международната среща на върха в Глазгоу. Тези действия включват намаляване на индустриалните емисии и потреблението на енергия, увеличаване на броя на възобновяемите енергийни източници, чист транспорт и развитие на устойчиво на климата земеделие. Краткосрочните мерки включват увеличаване на инвестициите и международните фондове в подкрепа на прехода към зелена енергия в развиващите се страни и поетапно премахване на производството и потреблението на флуоровъглеводороди, газ, използван предимно в хладилници, климатици и аерозоли. Френският вестник подчертава, че Джон Кери е първият представител на администрацията на Джо Байдън, посетил Китай. Това посещение даде надежда, че въпреки значителните противоречия по други въпроси (политиката на Китай в Хонконг, геноцида на уйгурите, ситуацията в Тайван), двете държави ще могат да си сътрудничат в борбата срещу изменението на климата – един от големите глобални проблеми. Както припомня изданието, президентът Джо Байдън постави защитата на климата като своя основна задача и върна страната към Парижкото споразумение. За разлика от него, неговият предшественик Доналд Тръмп се застъпи за разширяване на производството на изкопаеми горива и отказа да участва в споразумението, към което Америка се присъедини през 2015 г. при Обама. Настоящият президент в четвъртък и петък ще проведе виртуална среща на върха с участието на лидерите на 40 световни сили. В съвместно изявление САЩ и Китай посочват, че „очакват“ това събитие, но все още не е ясно дали китайският президент Си Дзинпин ще вземе участие в него. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 07:33 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Лойд Остин е против изтеглянето на американските войски от Афганистан

The Wall Street Journal: Лойд Остин е против изтеглянето на американските войски от Афганистан

Вашингтон. Американският министър на отбраната Лойд Остин се противопостави на изтеглянето на американските войски от Афганистан, плановете за което американският президент Джо Байдън обяви миналата сряда, като подчерта, че то ще завърши до 11 септември. Това пише американският вестник The Wall Street Journal, позовавайки се на източници. Според тях ръководителят на Пентагона е докладвал на Байдън, че няколко американски военни командири са изразили загриженост относно плановете на Белия дом за изтегляне на войските от Афганистан. Сред тях, според изданието, са били председателят на Комитета на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Марк Мили, ръководителят на Централното командване (CENTCOM) на въоръжените сили на САЩ генерал Кенет Франклин Маккензи и командирът на силите на САЩ и НАТО в Афганистан генерал-лейтенант Скот Милър. Самият Остин, според The Wall Street Journal, е предупредил американския лидер, че с изтеглянето на въоръжените сили на САЩ от Афганистан действително ще спре подкрепата за и без това крехката стабилност, установена в страната. На 6 април ръководителят на Пентагона и генерал Марк Мили научиха, че Байдън е взел решение, което противоречи на съветите на военните командири. Както отбелязва вестникът, американският лидер е настоял, че оттеглянето на въоръжените сили на САЩ ще бъде най-добрият начин да се избегне възобновяването на военните действия в Афганистан. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Април 2021 | 09:46 | Агенция "Фокус"

The Times: Два британски кораба ще влязат в Черно море през месец май

The Times: Два британски кораба ще влязат в Черно море през месец май

Лондон. Два британски военни кораба ще влязат в Черно море през май. Както неделното издание на вестник The Times съобщи, позовавайки се на източници от Флота на кралството, този жест има за цел да изрази подкрепа за Украйна и НАТО в региона на фона на ситуацията на руско-украинската граница. Според вестника става дума за разрушител и фрегата. Корабите ще се отделят от базираната в Средиземно море ударна група на британските ВМС и ще преминат през Босфора към Черно море. Вестникът обяснява, че решението е взето в подкрепа на Украйна, след като Министерството на отбраната на САЩ се отказа от планираното изпращане на два миноносеца в Черно море, за да предотврати по-нататъшно напрежение в региона и да не провокира Русия. Отбелязва се, че в случай на заплаха от Руската федерация Великобритания е готова да изпрати друга военна техника в региона. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Април 2021 | 09:08 | Агенция "Фокус"

Мохамад Джавад Зариф: Иран няма да позволи на талибаните да създадат ислямски емират в Афганистан

Мохамад Джавад Зариф: Иран няма да позволи на талибаните да създадат ислямски емират в Афганистан

Техеран. Техеран е наясно с плановете на движението на талибаните за създаването на ислямски емират в Афганистан, заяви иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф по време на видеоконференция с индийския си колега Субраманям Джайшанкар и афганистанския съветник по националната сигурност Хамдула Мухиб, цитиран от иранската полуофициална агенция IRNA. „Завръщането на Афганистан към 90-те години е неприемливо. Знаем, че планът на талибаните е да възстановят ислямския емират. Този план обаче е непрактичен, тъй като няма консенсус по тази идея. Иран и страните от региона няма да позволят на Афганистан да се завърне в 90-те години”, заяви Зариф. В същото време иранският външен министър нарече изтеглянето на САЩ от Афганистан "положителна стъпка". „Талибаните не трябва да използват тази възможност за увеличаване на насилието. Талибаните без да губят време трябва да започнат сериозни преговори с афганистанското правителство“, каза Зариф. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Април 2021 | 14:44 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Русия наложи контрасaнкции на САЩ, помоли американския посланик да отпътува "за консултации"

ТАСС: Русия наложи контрасaнкции на САЩ, помоли американския посланик да отпътува "за консултации"

Москва. В отговор на новите американски санкции Русия реши да изгони 10 американски дипломати и да постави в черния списък осем бивши и настоящи високопоставени служители на САЩ. Това съобщи пред репортери късно в петък вечерта руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от TACC. Според него помощникът на руския президент Юрий Ушаков също e препоръчал на посланика на САЩ в Москва Джон Съливан да отпътува за Вашингтон "за консултации". Руският посланик в САЩ Анатолий Антонов, който се завърна в родината си в средата на март, засега ще остане в Руската федерация, каза министърът. В близко бъдеще десет американски дипломати ще напуснат Русия. По-рано САЩ решиха да изгонят 10 служители на руското посолство във Вашингтон, сред които според САЩ има „представители на руските разузнавателни служби“. Москва също ще затегне правилата за работа в американските дипломатически мисии. По-специално, ще бъде прекратена практиката за наемане на граждани на Руската федерация и трети страни в тях, а също така ще сведе до минимум пътуванията на служители на Държавния департамент в краткосрочни командировки за работа в дипломатически мисии на руска територия, ограничавайки издаването на съответните визи до 10 души годишно въз основа на реципрочност. Освен това Русия денонсира Меморандума за разбирателство относно пътуванията по суша, което предполага необходимостта да се уведомяват властите на приемащата държава за пътуване на дълги разстояния от определени категории дипломати през нейна територия (извън радиуса на 25 мили около Москва, където се намира мисията). Москва сега "вероятно ще подхожда към пътуванията на дипломати извън градовете, където те се намират, на индивидуална основа." Външният министър каза още, че Русия ще спре дейността на американските фондове, които се намесват във вътрешната политика на страната. В същото време Москва си запазва "в резерв" правото на "болезнени мерки за американския бизнес" , каза министърът. Шестима настоящи и двама бивши американски служители попаднаха в черния списък за забрана за влизането в Русия. Той включва министъра на правосъдието на САЩ и главен прокурор Мерик Гарланд, министъра на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас, директора на ФБР Кристофър Рей и директора на националното разузнаване на САЩ Аврил Хейнс, директора на Федералното бюро на затворите Майкъл Карвахал и съветника на президента по вътрешната политика Сюзън Райс. . Освен това се забранява влизането в Русия на бившия американски съветник по националната сигурност Джон Болтън, който заемаше този пост при Доналд Тръмп, и Робърт Улси, който беше директор на Централното разузнаване (и ръководеше ЦРУ) при Бил Клинтън. Както уточни руското външно министерство, тези мерки са отговор на американските санкции, наложени на 2 март поради ситуацията около Алексей Навални. Тогава САЩ добави седем служители към своя черен списък, по-специално директора на ФСБ Александър Бортников, първия заместник-началник на кабинета на администрацията на руския президент Сергей Кириенко и главния прокурор Игор Краснов. В четвъртък САЩ наложиха санкции срещу Русия, първите по рода си при администрацията на Джо Байдън. Вашингтон мотивира решението си, наред с други неща, с обвинения за участие на руското разузнаване в хакване на софтуера на компанията SolarWinds, както и намеса в президентските избори в САЩ, което Москва многократно отхвърля. Съединените щати решиха да експулсират 10 руски дипломати, а също така забраниха на своите компании да купуват директно руски дългови ценни книжа, емитирани от Централната банка, Националния фонд за благосъстояние или Министерството на финансите на РФ след 14 юни 2021 г. Освен това Министерството на финансите на САЩ наложи санкции срещу 16 организации и 16 лица, за които се твърди, че са свързани с предполагаемата намеса на Русия в изборите в САЩ. Сред тях беше по-специално първият заместник-ръководител на президентската администрация Алексей Громов, който вече е в черния списък. Санкциите включват и шест компании и организации, за които се твърди, че са помагали на руските специални служби, и осем физически и юридически лица, свързани с Крим, включително членове на правителството на републиката и генералния директор на Мостотрест Леонид Риженкин. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Април 2021 | 08:57 | Агенция "Фокус"

EurActiv: Прага и Виена се съревновават за възможността да организират среща между Путин и Байдън

EurActiv: Прага и Виена се съревновават за възможността да организират среща между Путин и Байдън

Прага/Виена. След поканата на американския президент Джо Байдън към държавния глава на Руската федерация Владимир Путин за провеждането на лична среща на неутрална територия, няколко държави предложиха услугите си наведнъж, пише EurActiv. След Хелзинки, Прага и Виена също предложиха да бъдат домакини на събитието. И двете столици вече имат опит в организирането на срещи между лидерите на САЩ и Русия. В сряда първият вицепремиер на Чешката република и до неотдавна изпълняващ длъжността външен министър Ян Хамачек призова посланиците на страната в Москва и Вашингтон да предложат Прага като домакин срещата на върха. Чешките официални лица настояват за добри отношения както със САЩ, така и с Русия. През април 2010 г. бившият ръководител на Белия дом Барак Обама се срещна с бившия руски президент Дмитрий Медведев в чешката столица. Както вестникът отбелязва, срещата е била успешна - страните са подписали споразумение за мерки за допълнително намаляване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия. Междувременно австрийският външен министър Александър Шаленберг заяви, че Виена винаги е готова да осигури място за евентуална среща между Путин и Байден, ако страните решат да организират такава на австрийска територия. По време на Студената война Австрия, подобно на Финландия, където Путин и бившият американски лидер Доналд Тръмп се срещнаха през 2018 г., беше считана за неутрална държава. На 18 юни 1979 г. бившият генерален секретар на ЦК на КПСС и бившият президент на САЩ на среща във Виена подписват Договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия. Както припомня EurActiv, по време на телефонен разговор с Путин, Байдън „предложи да се обмисли възможността за провеждане на лична среща на върха в обозримо бъдеще“. На следващия ден Кремъл отбеляза, че е твърде рано да се говори за възможна среща между Путин и Байдън в обозримо бъдеще, но добави, че Москва ще проучи предложението. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 21:07 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Москва ще отговори огледално на решението на САЩ да експулсира 10 руски дипломати, до края на деня ще публикува списък с имената на изгонените американци

Сергей Лавров: Москва ще отговори огледално на решението на САЩ да експулсира 10 руски дипломати, до края на деня ще публикува списък с имената на изгонените американци

Москва. Русия ще отговори огледално на решението на САЩ да експулсира 10 дипломати на Москва. Това обяви на пресконференция министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров, предава TACC. „10 дипломати бяха включени в списъка, който ни беше даден, с молба да напуснат САЩ. Ние ще отговорим на тази мярка огледално. Ще предложим и на десет американски дипломати в Русия да напуснат страната ни“, увери първият дипломат на Москва. До края на деня Русия ще публикува списък с осем американски служители, които са в санкционния списък на Москва, каза още Лавров. „Днес ще публикуваме списък с осем служители, които представляват управляващите структури на администрацията на Вашингтон, коио също ще бъдат включени в нашия санкционен списък“. Лавров заяви, че преди обявения в четвъртък пакет от санкции американците вече са добавили осем представители на ръководството на различни структури на Руската федерация към санкционния списък, включително администрацията на президента и Генералната прокуратура. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 20:43 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Москва  спира наемането на руснаци и граждани на трети държави за американските дипломатически мисии

Сергей Лавров: Москва спира наемането на руснаци и граждани на трети държави за американските дипломатически мисии

Москва. Москва стартира процедура, която ще сложи край на практиката за наемане на граждани на Русия и трети държави от американски дипломатически мисии в страната. Това съобщи в петък на пресконференция руският външен министър Сергей Лавров, предава TACC. „Стартираме процедура в съответствие с Виенската конвенция за дипломатически отношения, в съответствие с руското законодателство, включително трудовия кодекс, която има за цел да сложи край на практиката за наемане на руски граждани и граждани на трети държави в американските дипломатически мисии в Русия“, обясни Лавров. Той подчерта, че Москва отдавна посочва на американската страна „недопустимото неравенство“ в броя на дипломатическите мисии. „Тази тема се обсъжда в продължение на много години. САЩ, вместо да търсят компромисни, общоприемливи решения, само ожесточиха условията за работа на нашето посолство, консулствата и представителството ни в ООН“, отбеляза руският външен министър. Според него по този въпрос Русия, за да постигне паритет със САЩ, е прибегнала до практиката, която американската страна използва отдавна. „Тази практика е доста широко разпространена, тя се използва широко от американците. Ние нямаме такава практика, така че въвеждаме паритет по този въпрос“, заключи Лавров. Москва спира практиката на неограничено пътуване за служители на Държавния департамент и други американски ведомства в рамките на краткосрочни командировки за работа в американски дипломатически мисии в Руската федерация“, обяви още Лавров. „Прекратяваме практиката на неконтролирано, неограничено краткосрочно пътуване на служители на Държавния департамент и други американски ведомства за работа в американски дипломатически мисии в Русия. Ще предложим тук да се установи паритет, така че годишно, да речем, 10 такива служители да могат идват от Русия в САЩ и от САЩ в Русия“, каза министърът. По думите му поради тази практика е създадено друго несъответствие в условията на работа на дипломатите на Руската федерация и САЩ. Лавров обясни, че в допълнение към редовния си персонал в дипломатическите мисии, САЩ ежегодно изпращат няколкостотин души „на стража за краткосрочни мисии“. „По този начин те, разбира се, значително - два или дори повече пъти - укрепват способностите си за работа в Руската федерация, чиито цели далеч не винаги са благонамерени. Ние знаем това добре“, подчерта ръководителят на руското външно министерство . Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 19:46 | Агенция "Фокус"

Global Times (Китай): Подобряването на руско-американските отношения в контекста на геополитически конфликти ще бъде много трудно

Global Times (Китай): Подобряването на руско-американските отношения в контекста на геополитически конфликти ще бъде много трудно

Пекин. Във вторник държавният глава на Руската федерация Владимир Путин проведе телефонен разговор с американския си колега Джо Байдън по покана на Белия дом. Те обсъдиха подробно текущото състояние на двустранните отношения и актуални въпроси от международния дневен ред. Това беше вторият телефонен разговор между двамата лидери, припомнят в редакцията на китайския англоезичен вестник Global Times в статия, публикувана под заглавие: „Подобряването на руско-американските отношения в контекста на геополитически конфликти ще бъде много трудно“. В съвременния свят руско-американските отношения са много важни. През последните години те бяха трудни и неприветливи. Това е ясно свързано с идеологическите идеи на Вашингтон за Москва. САЩ, от администрацията на Барак Обама до тази на Джо Байдън, последователно провеждат политика на сдържане спрямо Русия. Разликата между Байдън и предшественика му Доналд Тръмп е в това, че той се опитва да се противопостави на Русия заедно със съюзниците на САЩ от Европейския съюз и в НАТО. Русия обаче отдавна защитава основните си интереси и няма да отстъпи. САЩ и Западът не са в състояние да разрешат редица глобални проблеми без участието на Москва. Русия играе критична роля в решаването на въпроси като борбата с тероризма, Близкия изток, реформите в ООН и преодоляването на пандемията COVID-19. По този начин, канейки Путин на разговор, Байдън все пак се стреми да облекчи напрежението. Поради дългосрочната политика на сдържане, провеждана от Запада, Русия също има нужда от комуникация със САЩ и други западни страни. Тонът на съобщението на Белия дом за разговора беше много по-суров от този на Кремъл. Кабинетът на американския президент заяви, че САЩ ще „защитават твърдо своите национални интереси“ в отговор на руските „кибератаки и намеса в изборите“. Руското изявление не казва това. Там в по-голяма степен акцентът е върху общите позиции на двете страни. Както винаги, САЩ играят с картата за „кибератака и намеса в изборите". Но Русия все още иска да облекчи напрежението със САЩ и други западни страни, защото е изправена пред определени предизвикателства. Що се отнася до националната икономика, производството и стабилността в Близкия изток и други взривоопасни региони, Москва се стреми да намали напрежението със Запада, тъй като това е изпълнено с непредсказуеми последици. По време на телефонния разговор Байдън изрази интерес към сътрудничество с Русия по актуални въпроси като „осигуряване на стратегическа стабилност и контрол на оръжията, иранската ядрена програма, ситуацията в Афганистан, глобалните климатични промени“, съобщиха от Кремъл. Двете страни имат стимули за преговори по тези въпроси. Вашингтон се нуждае от сътрудничество с други водещи световни сили, защото за САЩ е трудно да решат сами такива проблеми. Русия също се надява да играе по-важна роля в тези важни международни дела. Но ако големите геополитически конфликти между двете страни не бъдат разрешени, ще им бъде трудно да постигнат споразумение на високо ниво. По време на разговора Байдън предложи през следващите месеци да се проведе среща на върха в трета държава, за да се обсъди „пълният набор от проблеми“, пред които са изправени САЩ и Русия, обявиха на свой ред от Белият дом. Но дори и да се проведе такава среща, не бива да се очакват големи резултати, защото между двете страни остават остри и основни различия. Например Вашингтон подкрепя много от действията на Украйна. Според изявлението на Белия дом Байдън е подчертал „непоколебимия ангажимент на САЩ за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“ и е изразил загриженост от „внезапното струпване на руски войски в окупиран Крим и на границата с Украйна“. На 7 април Кремъл обяви, че Русия ще остави войските си близо до границата с Украйна и може да предприеме допълнителни мерки, ако е необходимо. САЩ и Русия са в конфликт заради украинския проблем и позицията на Вашингтон в рамките на проведения телефонен разговор не се е променила. САЩ могат лесно да „разпалят“ украинския въпрос, като „задействат“ руско-украинския конфликт по всяко време. Тъй като украинският въпрос засяга основните интереси на Русия, Москва никога няма да отстъпи от позицията си. Ако Украйна се присъедини към НАТО, Москва ще я счете за сериозна заплаха за сигурността си, тъй като войските на НАТО ще се доближат до руските граници, което е недопустимо. Предлагайки на Путин лична среща, Байдън би могъл да в възприеме като дипломатически метод за решаване на кризата. Но страните трудно ще постигнат значителни резултати, тъй като се нуждаят от по-задълбочен обмен и дискусии. Руско-американските отношения обаче все още не са достигнали до такова ниво. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 19:03 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: САЩ допуснаха увеличаване на броя на военния персонал в Украйна

РИА Новости: САЩ допуснаха увеличаване на броя на военния персонал в Украйна

Киев. Вашингтон ще увеличи военното си присъствие в Украйна, ако възникне такава необходимост. Това заяви временно повереният в делата на САЩ в Киев Кристина Куин на съвместен брифинг с украинския премиер Денис Шмигал, предава РИА Новости. Дипломатът припомни, че в момента в страната има контингент от 160 американски военнослужещи, разположен за постоянно. „Ако според нашите оценки нуждите се увеличат и ще е необходимо (броят на военните) да се повиши, ние ще разгледаме този въпрос“, добави Куин. Тя подчерта, че САЩ и техните партньори наблюдават отблизо ситуацията в Украйна. Шмигал от своя страна призова Вашингтон да разшири програмата за обучение на украински войници. Според него разширяването на военно-техническото сътрудничество е „фактор за възпиране на агресора“. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 18:26 | Агенция "Фокус"

Източник от Съвета на ЕС: САЩ предварително информираха ЕС за подготовката на санкции срещу Русия

Източник от Съвета на ЕС: САЩ предварително информираха ЕС за подготовката на санкции срещу Русия

Брюксел. САЩ са информирали предварително Европейския съюз за подготовката на последния си пакет от санкции срещу Русия. Това разкри източник от Съвета на ЕС пред репортери, предава TACC. „Американската администрация ни информира предварително за подготовката на санкции срещу Русия, консултирахме се за това, това е положителна разлика спрямо предишната администрация на САЩ“, цитира агенцията анонимния източник. В същото време той отбеляза, че не знае дали отделни държави от ЕС работят по нови санкционни пакети срещу Русия, тъй като – съгласно думите му – това е извън неговата компетентност. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 17:48 | Агенция "Фокус"

Бивш посланик на Германия в Москва за FAZ: Все някога Русия ще прояви интерес към сближаване с Европа, а дотогава тя трябва да отговаря с решителност и готовност за диалог

Бивш посланик на Германия в Москва за FAZ: Все някога Русия ще прояви интерес към сближаване с Европа, а дотогава тя трябва да отговаря с решителност и готовност за диалог

Берлин. Ако Европа демонстрира готовност за диалог, в дългосрочен план Русия ще прояви интерес към нея като партньор, пише бившият германски посланик в Русия Рюдигер фон Фрич в статия за националния ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung, озаглавена „Решителност и готовност за диалог спрямо Москва“. Според дипломата обаче докато този момент не настъпи, Европа трябва да даде да се разбере, че за всяко нарушение на правилата Русия ще трябва да „плати висока цена“. През последните дни европейската общественост обърна малко внимание на реалната военна опасност в източната част на континента - „пренасочването на руските войски към Крим и украинската граница“, пише в статия бившият германски посланик в Русия, като припомня, че подобна ситуация не е наблюдавана от 2014-2015 г. насам. Фон Фрич твърди, че реториката на руската страна не се е променила: Москва отрича всякакви злонамерени намерения, но не може да наблюдава мълчаливо тормоза над руски граждани в Донбас, където Москва „щедро раздава паспорти“ поне от 2019 г. насам. Фон Фрич предполага, че руският президент Владимир Путин е поел по пътя към изостряне на ситуацията, защото смята, че Зеленски го провокира с действията си срещу проруските олигарси, защото според него САЩ за пореден път са го унижили, защото европейците „не са безразлични към съдбата на руските правозащитници“ и защото изборите за Думата ще се проведат през есента. А Крим се „сблъска“ с големи трудности поради „водната блокада“. Цялата тази го подтиква да действа. Какво цели Путин? Готов ли е да поеме риска от голяма война? „Едва ли“, категоричен е Фон Фрич. Последствията биха били неизбежни, а разходите за Русия - огромни. Освен това Путин знае, че Западът ще направи всичко възможно, за да предотврати подобна развръзка. Но точно това е част от изчисленията на Москва. Руснаците искат да разберат: как биха реагирали европейци и американци на ограничени военни действия? Според бившия посланик моделът на външнополитическите действия на Русия се откроява отново: той е подчинен не толкова на основна стратегия, колкото на краткосрочни тактически варианти. Не бива да се забравя, че действията на Русия се определят не на последно място от това как реагират другите. Решителната реакция на Запада и обявяването на още по-строги мерки предотвратиха по-нататъшната ескалация през 2014-2015 г., твърди дипломатът. Фон Фрич смята, че международната позиция на Москва се е променила от 2014 г. насам. Конфронтацията със Запада ескалира. САЩ отново действат по-решително и насочват своя фокус преди всичко към Китай. Русия е заплашена от загуба на международни позиции. Например в регионални конфликти в Сирия Москва постигна успехи, защото Западът се двоумеше и остави вакуум. Дипломатът твърди, че икономическият модел на Русия е „неперспективен“, обявените реформи „потъват в корупция и прекомерна бюрокрация“, а „частната инициатива се задушава“. И Москва е наясно, че в дългосрочен план залогът ще е върху Китай. Икономика, по-слаба от тази на Италия, не може да създаде съюз на равна нога с мощно развиваща се империя. Вече Русия е „обект на китайските планове“ в рамките на инициативата „Новия път на коприната“, а не неин съавтор. Дори ако Москва никога не го признае, в дългосрочен план, в условията на засилена глобална конкуренция, Русия ще се интересува от Европа като партньор, пише Фон Фрич. Дотогава европейската политика трябва да се води от три неща: първо, търпение и предвидливост, защото промяната няма да дойде утре. Второ, Европа трябва решително да се противопостави на всяко нарушение на правилата от страна на Русия. В същото време трансатлантическото сближаване трябва да играе съществена роля. Ако Кремъл по някакъв начин се опита отново да се обърне срещу Украйна, ще трябва да плати висока цена за това. Според Фон Фрич Европа има няколко възможности. Русия се възползва от факта, че Западът е готов да купи руски държавни облигации; малка група руски „олигарси, които имат милиарди долари заради близостта си до властта“, ще бъдат нещастни, ако бъдат лишени от възможността да се насладят на лукса на Запада; без международната система SWIFT руските финансови институции няма да могат да участват пълноценно в международните отношения. Освен това Фон Фрич предлага да не се пренебрегва „Северен поток 2“. В същото време, ако бъдат наложени санкции в енергийния сектор, Европа трябва да вземе предвид всички тръбопроводи и втечнен газ и да вземе предвид интересите на всички купувачи. Спад в приходите на Русия от продажба на енергийни ресурси би причинил максимални щети не само на Русия, но и на световната икономика. „Това трябва да се вземе предвид“, повтаря бившият посланик. Третият елемент на политиката спрямо Русия задължително трябва да бъде готовността за диалог. Вземайки предвид събитията от миналите години и настоящата ескалация, такова търсене изглежда „донякъде наивно“. В този случай обаче Русия отново ще се интересува от по-тесни отношения с Европа. Европейците трябва да се подготвят за това и „да се присъединят към изтощеното гражданско общество на тази велика държава“, което е „по-близо до тях, отколкото властите в Кремъл са принудени да си мислят“, обобщава Рюдигер фон Фрич. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 17:42 | Агенция "Фокус"

The Telegraph (Великобритания): Прогресивната лява програма на Джо Байдън е катастрофа за свободния свят

The Telegraph (Великобритания): Прогресивната лява програма на Джо Байдън е катастрофа за свободния свят

Лондон. Предполагаше се, че той ще се превърне в новия Бил Клинтън, демократ-центрист, който ще възстанови опетнената репутация на американската република, връщайки я към славата й отпреди мандата на Доналд Тръмп. Разбира се, ще има изместване наляво при Джо Байдън, но избирането му не е някакъв революционен момент - то ще отбележи връщане към нормалното, пише Алистър Хийт в статия за британския национален ежедневник The Telegraph. Байдън ще управлява достойно, ще подкрепя декарбонизацията на икономиката, ще харчи повече за възстановяване на разрушената инфраструктура на Америка и ще се конфронтира с Русия. Той ще следва технологичен дневен ред, основан на идеите, обсъдени на форума в Давос, както уверяваха доверчивите дясноцентристки коментатори. Най-важното е, че той никога няма да позволи на социалистическо-нихилистичното крило на Демократическата партия да се доближи до лостовете на властта. В някои области Байдън, привърженик на идеята за „изграждане на мостове“, ще продължи политиката на Тръмп, но ще го направи на много по-професионално ниво. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен съвсем основателно нарече преследването на уйгурите от китайските власти „опит за извършване на геноцид“. Доналд Тръмп първи съобщи за изтеглянето на американската армия от Афганистан. Макaр някои от решенията на Байдън да се оказаха разумни, повечето не са. Три месеца след встъпването в длъжност на Байдън, неговата администрация постепенно се превръща в най-лявата след тази на Франклин Делано Рузвелт. Поради своята слабост или липса на концентрация, Байдън даде твърде много свобода на действие на радикалите в своята партия. Последиците от това ще бъдат пагубни не само за Америка, но и за Великобритания. Живеем в глобализиран свят, в който политиката се превърна в международно признание за модата. Идеологическите концепции лесно надхвърлят границите, поне когато става въпрос за показно добродетелни, прекалено добре образовани висшисти, отчаяни да следват последните тенденции. Идеите с произход от Вашингтон бързо проникват в нашия парламент, министерствата и улиците ни. Ние също ще трябва да платим за грешките на Байдън, битката на Америка също ще се превърне в наша битка, въпреки че не би трябвало да бъде такава. Първата сериозна грешка на Байдън е, че той даде твърде много свобода на прогресивните революционери. Тяхната идеология е смесица от постмодернизъм, марксизъм, фроидизъм, теория на критичната раса, джендър изследвания, теория на интерсекционната дискриминация и др. Такава смес е токсична, експлозивна и потенциално фатална за западната демокрация и капитализъм. Тя отхвърля рационалността, върховенството на закона и дори презумпцията за невинност. Тя се корени в мания за раса и пол, предполага съществуването на непрекъсната и продължаваща експлоатация, твърди, че напредъкът е невъзможен, и отхвърля либералния, меритократичен и безпристрастен подход, който е от ключово значение за подобряване на обществото и борбата с расизма от 1950-те години насам. Привържениците на тази идеология настояват, че вярват в „социалната справедливост“, но отхвърлят самата концепция за функционална политическа структура и вероятността за обективна, просветена правосъдна система. Тази идеология диктува, че свободата на словото е една от формите на насилие и че всички несъгласни са виновни за „фалшиво съзнание“, са опасни еретици и съответно заслужават да бъдат унищожени. Тази идеология вече унищожава американските университети и сега заплашва да отслаби позициите на американския бизнес. Следващата й цел са американските градове, където кметовете-идиоти насърчават престъпността. Правилният подход за справяне със срамния расизъм и насилие, разпространен в американското правоприлагане, е да се реформират тези сили и да се изкоренят отвратителните практики. Междувременно прогресивното лоби предпочита да настоява за пълното премахване на полицията - абсурден, напълно утопичен подход, активно популяризиран от влиятелния конгресмен Александрия Окасио-Кортес и други като нея. Байдън не е фен на Окасио-Кортес, но се бори да устои на тази прогресивна левица. Понякога дори подклажда това движение. Неговото решение бе създаването на специална комисия, която да обмисли евентуално увеличаване на броя на съдиите на Върховния съд – т.е. премахването на консервативното мнозинство във Върховния съд - е напълно неприемлива отстъпка. Това би било равносилно на конституционен преврат - както и на друго все по-популярно предложение на демократите - за предоставяне на Вашингтон и Пуерто Рико статут на отделни щати, за да се увеличи броят на демократите в Сената. Всичко това отразява убеждението на прогресивната левица, че консервативното мнозинство е нелегитимно и че изкривяването на механизмите на демокрацията с цел премахване на това мнозинство е напълно приемлив подход. В това отношение позицията на Байдън е толкова вредна, колкото и презрените опити на Тръмп да отмени резултатите от демократичните избори миналата година. Всяка атака срещу Върховния съд или Сената ще отрови американската политика за десетилетия напред. И защо Русия и Китай трябва да се стремят към демокрация, когато пред очите им ултралеви активисти се подиграват с Конституцията на САЩ? Имаме голям късмет, защото правителството на Борис Джонсън е най-антипрогресивното правителство в англоговорящия свят. Поведението на Америка обаче ще накара нашите културни институции, университети и големи компании да отправят предизвикателства към нашето правителство. Байдън завива далеч наляво по икономическите въпроси, вдигайки данъци както за големите корпорации, така и за обикновените граждани. Неговите съюзници сред демокраите на окръжно и щатско ниво правят същото. Кумулативният ефект заплашва да ескалира в мащабни смущения в доставките. Ню Йорк и Калифорния вече преживяват този удар и много компании, както и богати американци, бягат в Тексас и Флорида. И този кошмар вече се разпространява по света. Драматичното, разрушително увеличение на корпоративния данък върху доходите на Великобритания беше мотивирано от това, че Америка го направи. Също така ще почувстваме отрицателното въздействие на решението на Байдън да увеличи разходите. Повечето от тези разходи не са свързани с инфраструктурата, но това ще доведе до по-голямо съвкупно търсене, след като икономиката започне да се възстановява от кризата с коронавируса. Инфлацията и лихвените проценти в САЩ може да започнат да се увеличават, което ще се отрази на цената на заемите в Обединеното кралство - лоша новина за Риши Сунак. Друго катастрофално място за Байдън е Иран. Байдън постави възраждането на злополучната иранска ядрена сделка, подписана от президента Обама, сред един от приоритетите си. В тази връзка той рискува в най-добрия случай да провокира нова ядрена надпревара, а в най-лошия - ужасяваща война. Не може да се вярва на манипулативния ирански режим, който, когато не преследва членове на религиозни и сексуални малцинства, жени, младежи и дисиденти, активно подкрепя терористите, финансира войни срещу арабските си съседи и открито заплашва Израел с ядрено унищожение. Иран вече е уведомил Международната агенция за атомна енергия, че иска да увеличи обогатяването на уран до 60 процента. Защо Байдън проявява такова безразличие към риска от разпространение на ядрените оръжия? Отново това ще окаже влияние върху цялата ни политика: безсмислените опити на Байдън да успокои Иран ще зарадват нашето външно министерство и Европейския съюз. Повечето тори във Великобритания бяха доволни от Байдън. Но сега, когато е ясно, че ключовите приоритети на неговата политика ще имат негативни последици за Обединеното кралство, те трябва да спрат да бъдат толкова наивни и да се научат да игнорират приливната вълна на лудостта, която извира от Америка. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 16:01 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: САЩ и Русия възнамеряват да сведат до минумум щетите от новите санкции

Bloomberg: САЩ и Русия възнамеряват да сведат до минумум щетите от новите санкции

Москва/Вашингтон. Въпреки че новият пакет от санкции на САЩ срещу Русия се превърна в един от най-обширните за последните няколко години, той има за цел да ограничи щетите върху отношенията между двете страни, пише Bloomberg. Както отбелязва агенцията, в Русия ограниченията, въведени от Белия дом, се считат за доста неутрални и се надяват, че те и последващите ответни мерки няма да попречат на планираната среща на Владимир Путун с американския президент Джо Байдън. Дори когато Русия обеща „неизбежно“ да отговори на американските санкции, Кремъл показа, че е готов да минимизира щетите и все още е отворен за предложението на Белия дом за организирането на среща на върха между държавните глави на двете страни. „Реакцията на Русия не трябва да пречи на провеждането на срещата на върха. Хората разбраха, че санкциите са неизбежни“, казва Андрей Кортунов, генерален директор на руския Съвет за международни отношения. Въпреки това руските власти публично реагираха на санкциите „с гняв“. „Такова агресивно поведение със сигурност ще бъде силно отхвърлено. Вашингтон трябва да осъзнае, че цената деградацията на двустранните отношения ще трябва да бъде платена“, каза Мария Захарова, официален представител на руското външно министерство. Bloomberg от своя страна нарича пакета от мерки, който беше обявен в четвъртък, един от най-обширните през последните няколко години. Въпреки това агенцията подчертава, че санкциите все още имат за цел да ограничат щетите върху и без това пострадалите отношения. Според американския съветник по националната сигурност Джейк Съливан целта на Байдън е „да даде смислен и достоверен отговор, но не и да влоши нещата“. Администрацията на Байдън посочва, че президентът възнамерява да се срещне с руския лидер, за да предотврати по-нататъшно влошаване на отношенията между двете страни. Агенцията не смята забраната за американски банки и инвестиционни фондове от 14 юни да купуват нови облигации за болезнено, тъй като вероятно това няма да наложи Централната банка на Русия да ускори нарастването на лихвените проценти за стабилизиране ситуацията на пазара. Важно е забраната да не се прилага за закупуване на облигации на вторичния пазар. Освен това новите наказателни мерки не се отнасят за големия руски бизнес или предприемачи, както се опасяваше Москва. Въпреки това Bloomberg отбелязва, че подобряването на отношенията в такава среда ще бъде обезсърчаваща задача, която новите санкции очевидно не улесняват. Агенцията стига до този извод поради наличието на „широк спектър от огнища на напрежение - от хакерски атаки и намеса в изборите до натиска на Кремъл върху съседите му и предполагаемото отравяне на един от опонентите му“. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 15:27 | Агенция "Фокус"

The Times: Изтеглянето на американските войски излага афганистанците на риск от гражданска война, предупреди британски генерал

The Times: Изтеглянето на американските войски излага афганистанците на риск от гражданска война, предупреди британски генерал

Лондон. Началникът на генералния щаб на британската армия генерал Ник Картър предупреди, че изтеглянето на американските войски от Афганистан ще изложи страната на риск от гражданска война, съобщава националният ежедневник The Times. Той призна, че би искал САЩ да не прилагат решението, взето по-рано като част от споразумението с талибаните, постигнато в Катар миналата година. „Това не е решение, на което се надявахме“, сподели генералът в отговор на молба да коментира потвърждението на президента на САЩ Джо Байдън, че всички чуждестранни войски ще напуснат страната до 11 септември. Картър също така заяви, че вярва, че талибаните са се променили през двете десетилетия, откакто британските войски бяха разположени за пръв път в страната. Съгласно думите му, има перспектива афганистанските сили да ги „държат“ под контрол и че „всичко това може да се получи“. От редакцията припомнят, че американските и британските войски бяха разположени в Афганистан преди 20 години като част от глобалната война срещу тероризма. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 15:14 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Русия не поставя условия за провеждането на среща Путин – Байдън

Кремъл: Русия не поставя условия за провеждането на среща Путин – Байдън

Москва. Руският президент Владимир Путин, засягайки темата за инициативата за разговор с американския си колега Джо Байдън, не е говорил за каквито и да било условия за провеждането й, заяви в петък пред репортери Дмитрий Песков, прессекретарят на руския държавен глава, предава ТАСС. Той припомни, че първоначално предложение за такава среща е дошло от руския лидер. „Президентът Путин говори за провеждане на среща през следващите няколко дни или по всяко време по-късно. Той не говори за никакви условия“, подчерта Песков, отговаряйки на съответстващ въпрос. Говорителят на Кремъл заяви още, че пристрастяването на САЩ към въвеждането на санкции е неприемливо за Москва. „Ясно е, че те [гледните точки на президентите на Русия и Съединените щати] не съвпадат в частта как да се изграждат взаимоотношения на взаимноизгодна основа и как да се вземат предвид интересите един на друг. Тук нямаме съвпадение на позициите. И, разбира се, за нас остава неприемливо пристрастяването към санкциите на нашите американски колеги“, отговори Песков на молба да коментира изказването на Байдън, че има готовност за деескалация на отношенията. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 13:11 | Агенция "Фокус"

Американските медии за новите санкции: Целят да нанесат по-тежък удар върху руската икономика

Американските медии за новите санкции: Целят да нанесат по-тежък удар върху руската икономика

Вашингтон. Наложените от президента на САЩ Джо Байдън нови санкции срещу Русия на 15 април имат за цел да нанесан по-силен удар върху руската икономика, отколкото предишните опити, отбелязват американските експерти. Агенция „Фокус“ представя оценките на няколко от авторитетните медии в САЩ за наложените ограничителни мерки. The Washington Post цитира изявление на представители на Белия Дом, които твърдят, че налагането на санкции има за цел „да насърчи Путин да сътрудничи в някои области“. САмият Байдън в телефонния си разговор с Путин от 13 април е заявил, че „политиката на САЩ ще включва комбинация от натиск и търсене на пътища към сътрудничество“. Според авторите на публикацията на The Washington Post на теория подобна „двойственост“ в политиката има смисъл: може би това ще принуди Путин да смекчи собствената си политика. Например, ако той изтегли войските от украинските граници и освободи Навални, както призоваха САЩ и техните съюзници, инициативата за налагане на санкции ще се счита за успешна. Ако руският лидер се откаже от тези мерки и „продължи да подкопава икономиката и политическата система на САЩ“, администрацията на Байдън ще трябва да бъде подготвена за нови санкции - „дори по-строги“. The New York Post отбелязва, че новите санкции имат за цел да ударят по-силно руската икономика от предишните опити. Ограниченията на държавния дълг засягат способността на страната да привлича деноминирани в долари облигации, тъй като кредиторите се страхуват да бъдат откъснати от американските финансови пазари. В същото време Русия има относително малък дълг, което я прави потенциално по-малко уязвима към тези тактики. А покачването на цените на петрола ще бъде от полза за икономиката на страната, посочват авторите на статията. Онлайн изданието Axios отбелязва, че самите САЩ са много активни в кибер шпионажа, като същевременно обвиняват Русия в атаките срещу сървърите на SolarWinds. Изданието цитира и анонимен високопоставен източник от администрацията на Байдън, който заяви, че е „жизненоважно“ Путин и Байдън да се срещнат през следващите месеци, за да постигнат разбирателство“. „Нямаме желание да влизаме в цикъл на ескалация с Русия“, каза източникът, добавяйки, че САЩ си запазват правото да реагират на всякакви руски действия. Колумнистът на NBC News Дейвид Енделман заяви, че санкциите са „стъпка в правилната посока“, но не са достатъчни. Според него е необходимо да се обърне внимание на „руската агресия в близост до границите на Украйна“. „Време е да започнем да се отнасяме към Украйна като към истински съюзник. Петият член на договора за колективна сигурност на страните от НАТО гласи, че нападение срещу една от страните от Алианса трябва да се счита за нападение срещу всички страни от общността. Ето как САЩ трябва да се отнасят към Украйна след дълги години реторична подкрепа, която до този момент се изразяваше само в предлагането на оръжия“, уверен е Енделман. На 15 април Съединените щати наложиха ограничения на 32 юридически и физически лица от Русия, които според президентската администрация на САЩ са се опитали да повлияят на президентските избори в САЩ през 2020 г., както и за други актове на дезинформация и намеса. Освен това САЩ забраниха на компаниите си да купуват директно руски дългови ценни книжа, емитирани от Централната банка, Националния фонд за благосъстояние или Министерството на финансите на Руската Федерация след 14 юни 2021 г. Също така бяха въведени санкции срещу осем физически и юридически лица, свързани с Крим, включително членове на правителството на полуострова. Освен това стана известно за експулсирането на 10 служители на руската дипломатическа мисия във Вашингтон. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 12:55 | Агенция "Фокус"

CNN: Байдън ще използва срещата с японския премиер, за да „изпрати ясен сигнал“ на Китай

CNN: Байдън ще използва срещата с японския премиер, за да „изпрати ясен сигнал“ на Китай

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън планира да използва срещата си с премиера Йошихиде Суга в петък, за да изпрати ясен сигнал до Китай, че страните са обединени в опозицията си срещу агресия на Пекин срещу Тайван, а Вашингтон променя фокуса на външната си политика към Източна Азия, съобщава CNN. По време на първата лична среща на Байдън с чуждестранен лидер в Белия дом двамата ще обсъдят пандемията на коронавируса, прегледа на политиката на администрацията на Байдън в Северна Корея, проблемите на регионалната сигурност, климатичната криза, отношенията с Китай и технологична политика, според висш служител в администрацията. Но именно Китай се очаква да бъде един от най-големите фокуси. Според плановете, лидерите ще говорят задълбочено за Китай, каза длъжностното лице. По неговите думи САЩ и Япония „се стремят да играят стабилизираща роля, за да подчертаят взаимната си ангажираност за поддържане на мира и стабилността и да предприемат стъпки за успокояване на напрежението и за обезкуражаване на провокациите“. „Опитваме се да изпратим ясен сигнал, че някои от стъпките, които Китай предприема“, включително последните му действия в тайванската зона за противовъздушна отбрана, са „противоположни на мисията за поддържане на мира и стабилността“, каза чиновникът. Китай изпрати 25 военни самолета в зоната за идентификация на ПВО на Тайван в понеделник, което беше най-голямото нарушение на това пространство, откакто островът започна редовно да отчита подобна дейност през септември, съобщи министерството на отбраната на Тайван. „Но в същото време ние също така признаваме дълбоките икономически и търговски връзки между Япония и Китай и премиерът Суга иска да се движим внимателно и ние уважаваме това“, продължи служителят. Сутринта Суга ще има частни срещи и ще има ангажимент с вицепрезидента Камала Харис в нейната резиденция на Военноморската обсерватория, според чиновника. След това Суга ще отиде в Белия дом и ще има дълга уводна сесия с Байдън, в която те „ще имат шанс наистина да се опознаят“, каза чиновникът. След това към двамата лидери ще се присъединят овисши служители за по-голяма среща и след това членове на кабинета на Байдън. Двамата лидери ще се съсредоточат и върху Северна Корея, тъй като САЩ се приближават към финала на своя преглед на политиката за страната, каза чиновникът. Съветникът по националната сигурност Джейк Съливан наскоро се срещна със своите южнокорейски и японски колеги в Анаполис, Мериленд, за да обсъди прегледа на политиката на администрацията за Северна Корея. Прегледът включваше обширни консултации с членове на администрацията на Тръмп относно дипломатически ангажименти с Пхенян. „Съединените щати могат да бъдат ефективни в Азия само когато отношенията между САЩ и Япония са силни и Япония е силна и стабилна“, каза чиновникът. Част от тези отношения са отношенията между Токио и Сеул, които се влошиха през последните години. Служителят изрази загрижеността на администрацията на Байдън, „дори до степен да ни е болезнено да гледаме как отношенията между Япония и Южна Корея падат до сегашното ниво“ и това ще бъде част от дискусията им. „Политическото напрежение е такова, че ние вярваме, че всъщност пречи на всички наши способности да бъдем ефективни в Североизточна Азия и мисля, че президентът ще иска да обсъди това подробно с премиера Суга“, каза чиновникът. Отношенията между Япония и Южна Корея са в исторически нисък момент на фона на продължаващите спорове по деликатните исторически въпроси, а именно Япония принуждава корейските жени в сексуално робство през Втората световна война. Американски служители заявиха, че подобряването на отношенията е от основно значение за азиатската политика, изградена около многостранността. „Напълно разбираме, че това е двустранен въпрос между Южна Корея и Япония“, каза служителят, „но като приятел и на двете страни имаме интерес да подобрим отношенията между тези две велики демокрации“. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 11:45 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външните министри на ЕС ще обсъдят Донбас на 19 април, санкции не са в дневния ред

ТАСС: Външните министри на ЕС ще обсъдят Донбас на 19 април, санкции не са в дневния ред

Брюксел. Министрите на външните работи от Европейския съюз ще обсъдят ескалацията на напрежението в Донбас на плановата си видеоконференция на 19 април, но въпросът за налагане на санкции срещу Москва не е в дневния ред, заяви пред ТАСС в петък дипломатически източник от Брюксел. „Последното изостряне на ситуацията в Източна Украйна ще бъде разгледано на заседанието на Съвета на ЕС на ниво външни министри на 19 април“, заяви събеседникът на агенцията. „Не е планирано да се обсъждат нови ограничителни мерки срещу Русия“. Reuters: Полша започна да прилага Johnson&Johnson, защото „ползите са повече от рисковете“ Варшава. Полша започна да прилага ваксината срещу COVID-19 на Johnson & Johnson в четвъртък, тъй като ползите от ваксината надвишават потенциалните рискове, заявиха представители на правителството и службата за лекарства, предава Reuters. Във вторник американските федерални здравни агенции препоръчаха спиране на употребата на ваксината на J&J поне за няколко дни, след като шест жени под 50-годишна възраст получиха редки кръвни тромпози след поставянето на инжекцията, което предизвика нови проблеми в усилията за справяне с пандемията. „В случая с J&J днес е първият ден, в който е използвана. Не сме получили сигнали, че има проблеми или че пациентът отказва (да я приеме)“, заяви Михал Дворчик, държавен служител, който наблюдава програмата на ваксинация в страната. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 11:33 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външните министри на ЕС ще обсъдят Донбас на 19 април, санкции не са в дневния ред

ТАСС: Външните министри на ЕС ще обсъдят Донбас на 19 април, санкции не са в дневния ред

Брюксел. Министрите на външните работи от Европейския съюз ще обсъдят ескалацията на напрежението в Донбас на плановата си видеоконференция на 19 април, но въпросът за налагане на санкции срещу Москва не е в дневния ред, заяви пред ТАСС в петък дипломатически източник от Брюксел. „Последното изостряне на ситуацията в Източна Украйна ще бъде разгледано на заседанието на Съвета на ЕС на ниво външни министри на 19 април“, заяви събеседникът на агенцията. „Не е планирано да се обсъждат нови ограничителни мерки срещу Русия“. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 11:21 | Агенция "Фокус"

NBC: След санкциите Байдън потвърди желанието си за среща с Путин и подчерта, че САЩ не искат да поставят началото на ескалационен цикъл и конфликт с Русия

NBC: След санкциите Байдън потвърди желанието си за среща с Путин и подчерта, че САЩ не искат да поставят началото на ескалационен цикъл и конфликт с Русия

Вашингтон. След налагането на нови антируски санкции президентът на САЩ Джо Байдън призова за деескалация на напрежението с Русия и предложи да организира среща с Владимир Путин това лято, съобщава NBC. „Съединените американски щати не възнамеряват да поставят началото на цикъл на ескалация и конфликт с Русия. Искаме стабилна, предсказуема връзка“, каза Байдън. „Ако Русия продължи да се намесва в нашата демокрация, аз съм готов да предприема допълнителни ответни мерки. Това е моя отговорност като президент на Съединените щати“. Байдън отбеляза, че в началото на седмицата е провел „откровен“ и „уважителен“ разговор с Путин. Според президента на САЩ по време на разговора той е предложил да проведе среща с Владимир Путин в Европа. Той каза още, че представители на двете държави вече обсъждат планове. „Сега е моментът за деескалация. Пътят напред минава през обмислен диалог и дипломатически процес и САЩ са готови да се придвижат конструктивно към този процес“, каза Байдън. Според него страните имат области, в които „могат и трябва да работят заедно“. В четвъртък сутринта Байдън подписа указ за налагане на санкции срещу Русия. В съответствие с това постановление Министерството на финансите на САЩ постави в черния списък 16 организации и 16 лица, за които се твърди, че са свързани с предполагаема намеса на Русия в американските избори. Освен това бяха наложени санкции срещу осем физически и юридически лица, свързани с действията на Русия в Крим, включително членове на правителството на полуострова. Освен това Вашингтон заяви, че изгонва от страната 10 служители на руското посолство във Вашингтон, включително служители на руските специални служби, съобщава NBC. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 09:59 | Агенция "Фокус"

Владимир Зеленски: Дойде моментът НАТО и ЕС да приемат Украйна

Владимир Зеленски: Дойде моментът НАТО и ЕС да приемат Украйна

Париж. Президентът на Украйна Владимир Зеленски вярва, че НАТО и Европейският съюз трябва да приемат Украйна за членка. „Не можем да останем завинаги в коридора на ЕС и НАТО“, каза Зеленски в публикувано в петък интервю пред френското издание Le Figaro. Разговорът се състоя в навечерието на преговорите между украинския лидер и френския президент Еманюел Макрон в Елисейския дворец. Зеленски смята, че „е дошъл моментът да преминем към ново ниво на отношения и да поканят Украйна да се присъедини към ЕС и НАТО“. „Ако ЕС и Еманюел Макрон наистина ни считат за членове на европейското семейство, тогава те трябва да действат по съответстващ начин. Време е да преминем от преговори към решения“, каза украинският лидер. Зеленски изрази съжаление, че Макрон има „по-добри отношения“ с руския президент Владимир Путин, отколкото с него. „И това се случва в момент, когато Украйна особено се нуждае от европейска подкрепа“, каза той. Отговаряйки на въпроса дали нормандският формат на преговорите е „мъртъв“, Зеленски каза: „Мисля, че Еманюел Макрон е в състояние да поддържа съществуването му чрез изкуствено дишане. Но, честно казано, вярвам, че този процес е спрял“. „Част от този организъм вече не иска да върви напред, тъй като Русия блокира всичко. <...> Основният въпрос сега е дали Русия иска да прекрати войната“, подчерта украинският лидер. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 09:53 | Агенция "Фокус"

Le Figaro: Русия изпитва НАТО с украинската криза

Le Figaro: Русия изпитва НАТО с украинската криза

Париж. Конфликтът в Украйна продължава от седем години на самите граници на Европа, и НАТО не знае как да реагира на него, пише Le Figaro. След анексирането на Крим от Русия тази криза подсилва напрежението в отношенията между Русия и Запада. Според автора на статията Москва не е могла да допусне Киев да се сближи със Северноатлантическия алианс и Русия да загуби черноморското си пристанище. И тя е изразила такова предупреждение още при кризата в Грузия през 2008 година. А Западът направи подобно предложение за присъединяване и на Грузия. И сега, само три месеца след влизането на Джо Байдън в Белия дом, Владимир Путин изглежда отново е решил да изпита способността на НАТО за действие. Към момента тя не изглежда твърде голяма. НАТО дори предаде контрола върху конфликта на дипломати - Берлин, Париж и ОССЕ. Но сега в Донбас отново напрежението е високо: страните показват сила и във военно, и в дипломатическо отношение. Владимир Зеленски от своя страна поиска от НАТО да ускори процеса на приемане на Украйна, за да изпрати сигнал до Русия. Москва отговори, като обвини НАТО, че е превърнал бившата съветска република в буре с барут. А вербалната ескалация заплашва да се превърне в реални действия, страхува се авторът на статията. В същото време западните дипломати заплашват Русия с последствия за агресивните й действия срещу Украйна, а генералният секретар на НАТО заяви: „Алиансът е до Украйна“, припомняйки статута на партньор на Киев. Той обаче не каза нищо за приемането на Украйна в НАТО. Авторът на статията припомня как веднъж Тръмп зададе въпроса кой би бил готов да изпрати войници да се бият за Черна гора - и същият въпрос може да се отнася и за Украйна. Русия се опитва да премести „червените линии“ и да ограничи НАТО, да го изпита. Москва изглежда пита: готов ли е Алиансът да диктува правилата на играта, да влезе във военна конфронтация с Русия? Но НАТО все още няма отговор на това. Русия също иска да скрие собствените си слабости по този начин. Според автора на статията от военна гледна точка Западът има достатъчно сила да отблъсне руските удари, а за Москва конфронтацията би била изпълнена с големи щети. Но Путин очевидно иска да играе на разделението на Запада. И така Байдън първи се обади на Путин, като предложи да се организира среща на върха. В крайна сметка НАТО е и дипломатическа сила, пише Le Figaro. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 07:54 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕС изключва налагането на санкции срещу държавния дълг на Русия по примера на САЩ

ТАСС: ЕС изключва налагането на санкции срещу държавния дълг на Русия по примера на САЩ

Брюксел. В момента Европейският съюз отхвърля налагането на санкции срещу държавния дълг на Русия след подобно решение на САЩ. Това съобщи пред ТАСС в четвъртък дипломатически източник от постоянната мисия на една от държавите от ЕС в Брюксел. „Въпросът за санкциите срещу руския държавен дълг не е на дневен ред в институциите на ЕС, той не се обсъжда сега и нито една държава от ЕС не е предложила такива мерки“, каза той. „За такива строги мерки е необходима много сериозна причина САЩ обвиняват Русия в намеса в американските избори, но Русия не е предприемала нищо подобно срещу ЕС. Не трябва да очакваме от ЕС да следва буквално САЩ в тяхната санкционна политика“. По неговите думи, трябва да се случи „нещо необичайно, за да се реши ЕС на такава мярка“. „ЕС прие икономически секторни санкции срещу Русия само веднъж - през юли 2014 г.“, каза дипломатът, „и това беше отговор на свалянето на малайзийския Боинг. Тези санкции остават в сила и до днес и се удължават на всеки шест месеца, като условие за премахването им ЕС посочи изпълнението на Минските споразумения“. Службата за външна политика на ЕС в четвъртък отказа да даде коментари пред ТАСС относно възможността за нови санкции на ЕС в подкрепа на новия пакет санкции на САЩ. Те подчертаха, че институциите на ЕС „не коментират санкционните мерки, докато не бъдат напълно одобрени“. В същото време външният министър на ЕС Жозеп Борел излезе с изявление, в което изрази солидарност със САЩ. По-специално той отбеляза, че ЕС „ще продължи да разследва злонамерените кибер дейности с цел приемане на устойчиви, съвместни и координирани мерки за предотвратяване, потискане, възпиране и реагиране на такова злонамерено поведение в киберпространството, включително чрез тясно сътрудничество с нашите международни партньори“. Брюксел смята липсата на мерки срещу изграждането на газопровода „Северен поток 2“ в последния пакет санкции на САЩ като положително развитие за Германия, каза източникът. „Набива се в очи фактът, че последният пакет от санкции на САЩ не включва ограничителни мерки срещу „Северен поток 2“. Това е положително развитие за Германия, която продължава да полага значителни усилия за завършването на този проект“, подчерта той. „Може да се предположи, че увеличавайки натиска върху Русия в други посоки, администрацията на САЩ е избрала да не усложнява отношенията с Берлин заради „Северен поток 2“, който, предвид степента на неговата готовност и парите, инвестирани от европейския бизнес, е малко вероятно да бъде спрян“, каза събеседникът на агенцията. Според него подобна стъпка от страна на Вашингтон „може да се тълкува като готовност да се вземат предвид интересите на европейските съюзници“. „Този положителен сигнал е покана за европейските държави да предприемат още една стъпка към Съединените щати, включително по въпроса за сдържането на Русия“, добави дипломатът. В същото време той изрази увереност, че ЕС няма да наложи строги мерки срещу Руската федерация, като санкции срещу националния дълг, но не изключи приемането на символични мерки под формата на включване на още няколко Руските граждани в черния списък като част от европейския санкционен механизъм за кибератаки. На 15 април президентът на САЩ Джо Байдън подписа указ за налагане на санкции срещу Русия. По-специално, САЩ забраняват на своите компании да купуват директно руски дългови ценни книжа, емитирани от Централната банка, Националния фонд за богатство или Министерството на финансите на РФ след 14 юни 2021 г. Освен това Министерството на финансите на САЩ наложи санкции срещу 16 организации и 16 лица, за които се твърди, че са свързани с намесата на Русия в американските избори. Също така бяха въведени санкции срещу осем физически и юридически лица, свързани с Крим, включително членове на правителството на републиката. Представителят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че Москва ще действа във взаимоотношения с Вашингтон, налагайки санкции, ръководейки се от принципа на реципрочност. Според него новите ограничения на САЩ няма да улеснят срещата между руския президент Владимир Путин и американския му колега Байдън, предложена от Вашингтон. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 07:43 | Агенция "Фокус"

Белият Дом: Байдън обяви извънредна ситуация в САЩ във връзка с зловредната дейност на Русия

Белият Дом: Байдън обяви извънредна ситуация в САЩ във връзка с зловредната дейност на Русия

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън обяви извънредна ситуация в страната във връзка със зловредната дейност на правителството на Руската Федерация, съобщава официалният уебсайт на Белия Дом. https://www.whitehouse.gov/briefing-room/statements-releases/2021/04/15/a-letter-on-blocking-property-with-respect-to-specified-harmful-foreign-activities-of-the-government-of-the-russian-federation/ Ето и писмото му до Конгреса, предадено без редакторска намеса: Съгласно Закона за международните извънредни икономически правомощия (50 USC 1701 и сл.) (IEEPA), с настоящото докладвам, че съм издал изпълнителна заповед, с която се обявява извънредно положение на национално равнище по отношение на необичайната и извънредна заплаха за националната сигурност, външната политика, и икономиката на Съединените щати, породена от конкретни зловредни външни дейности на правителството на Руската федерация. Установих, че определени вредни чуждестранни дейности на правителството на Руската Федерация - по-специално усилията за подкопаване на провеждането на свободни и честни демократични избори и демократичните институции в Съединените щати и техните съюзници и партньори; да осъществява и да подпомага злонамерени кибер дейности срещу САЩ и техните съюзници и партньори; да насърчава и използва транснационална корупция за въздействие върху чужди правителства; да осъществява екстериториални дейности срещу дисиденти или журналисти; да подкопава сигурността в страни и региони, важни за националната сигурност на Съединените щати; и да нарушават добре установени принципи на международното право, включително зачитането на териториалната цялост на държавите - представляват необичайна и извънредна заплаха за националната сигурност, външната политика и икономиката на Съединените щати. Прилагам копие от изпълнителната заповед, която съм издал. Превод и редакция: Иван Христов

15 Април 2021 | 21:17 | Агенция "Фокус"

Politico: Пентагонът се е отказал от изпращането на военни кораби в Черно море в опит да избегне ескалацията

Politico: Пентагонът се е отказал от изпращането на военни кораби в Черно море в опит да избегне ескалацията

Вашингтон. Министерството на отбраната на САЩ се е отказало от решението да изпрати два военни кораба в Черно море, както беше планирано по-рано, за да се предотврати по-нататъшното нарастване на напрежението в региона, съобщава изданието Politico, позовавайки се на източници от американската администрация. Според събеседника на изданието, „беше решено да се въздържим от изпращане, за да се избегне ненужната ескалация на ситуацията“, цитира изданието думите на източника. Други подробности не се съобщават към момента. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Април 2021 | 20:08 | Агенция "Фокус"

Пентагонът: САЩ ще продължат да укрепват отбранителния потенциал на Украйна

Пентагонът: САЩ ще продължат да укрепват отбранителния потенциал на Украйна

Вашингтон. САЩ ще продължат да укрепват дългосрочните отбранителни способности на Украйна. Това заяви Лора Купър, заместник-помощник на министъра на отбраната на САЩ по въпросите за Русия, Украйна и Евразия, говорейки в рамките на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите, предава TACC. „САЩ са все по-загрижени от натрупването на руски сили на границата с Украйна и в Крим. Русия извършва най-сериозната концентрация на сили на границата от 2014 г. насам“, увери Купър, като допълни, че Вашингтон е непоклатим „в подкрепа на украинския суверенитет, териториална цялост и евроатлантически стремежи“. „Ние също така ще продължим да поддържаме дългосрочните отбранителни способности на Украйна и ще предоставяме помощ за сигурността й, за да помогнем на украинската страна да се защити срещу руската агресия“, добави представителят на Пентагона. Според нея Вашингтон, в контакти с Москва, е заявил, че „Русия трябва да се въздържа от ескалация на границата“. Както по-рано заяви прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, движението на руските войски през територията на Руската федерация не бива да притеснява други държави, тъй като по никакъв начин не ги заплашва. Той също така подчерта, че случващото се в Донбас е вътрешен украински конфликт, в който руските войски никога не са участвали. Ситуацията в Донбас ескалира в края на февруари; почти всеки ден се регистрират престрелки в региона, включително с използване на миномети и гранатомети. Страните се обвиняват взаимно за изострянето на ситуацията. На 30 март руският президент проведе видеоконференция с френския си колега Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел. Наред с други неща, той изрази загриженост от дестабилизацията на ситуацията в Донбас от страна на Киев, припомня ТАСС. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Април 2021 | 19:11 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Блинкен подчерта възможността за разширяване на санкциите срещу Русия

„Известия“: Блинкен подчерта възможността за разширяване на санкциите срещу Русия

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен подчерта, че указът на американския президент Джо Байдън за въвеждането на нови санкции срещу Русия предвижда възможност за разширяване на ограниченията срещу Москва. Това се казва в изявление, публикувано на официалната интернет страница на Държавния департамент на САЩ, съобщава вестник „Известия“. Блинкен отбеляза, че новият указ на Байдън ще разшири обхвата на американските санкционни органи. „В съответствие с този нов указ, Министерството на финансите на САЩ издава директива, забраняваща на американските финансови институции да участват в придобиването на руски рубли и ценни книжа, издадени след 14 юни 2021 г. Указът също така дава право на правителството на САЩ да разшири санкциите срещу държавния дълг на Русия“, се казва в изявлението на първия дипломат на Вашингтон. Според него САЩ ще „действат уверено в отговор на руските действия, които носят щети“ на САЩ, техните съюзници и партньори. В същото време Блинкен отбеляза, че САЩ ще търсят възможности за сътрудничество с Русия „с цел изграждане на по-стабилни и предвидими отношения в съответствие с американските интереси“. С нов указ Байдън въведе санкции срещу 32 юридически и физически лица, както и срещу шест руски технологични компании. Тези мерки, посочват от Белият дом в изявление, са отговор на САЩ на „намесата на Москва в изборите през 2020 г.“ и „кибератаки чрез SolarWinds и други“. Според Байдън тези ограничения са продиктувани от „заплахата за националната сигурност“, произтичаща от Руската федерация. САЩ също обявиха, че гонят от страната 10 руски дипломати. Руското външно министерство обеща да отговори на решението на Вашингтон. Както отбеляза официалният представител на външнополитическото ведомство в Москва Мария Захарова, „такова агресивно поведение“ от страна на САЩ „ще получи решителен отпор“. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Април 2021 | 18:08 | Агенция "Фокус"