СВЪРЗАНИ НОВИНИ

The Telegraph: Получи ли Путин това което очакваше от последното обостряне около Украйна

The Telegraph: Получи ли Путин това което очакваше от последното обостряне около Украйна

Лондон. Когато 100 000 войници се върнат в казармата си в централна Русия, можете да се мисли, че Владимир Путин е отстъпил. Но в забравената изтощителна война в покрайнините на Европа нещата не стоят така, както може да изглеждат на пръв поглед, пише британският вестник The TelegraphМнозина се опитваха да гадаят кроежите на Путин, дислоцирал огромен брой войници до украинскат...

23 Април 2021 | 14:01 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: САЩ разработват планове за предоставяне на оръжие на Украйна в случай на конфликт с Русия

The Wall Street Journal: САЩ разработват планове за предоставяне на оръжие на Украйна в случай на конфликт с Русия

Вашингтон. Американските служители разработват план за прехвърляне на редица оръжия в Украйна в случай на конфликт с Русия, но тези мерки все още не са одобрени от американския президент Джо Байдън, шише The Wall Street Journal. Според източника на изданието „служителите на администрацията на Байдън подготвят възможност да предоставят смъртоносно и несмъртоносно военно снаряжение на Украйна в случай на руска атака“. Според изданието такива доставки могат да включват "противотанкови, противокорабни и зенитни системи". Байдън все още не е получил плана за одобрение. В статията се отбелязва, че администрацията обмисля и възможността за въвеждане на допълнителни икономически санкции срещу Русия. Според изданието американските власти смятат, че в граничната зона с Украйна има около 80 000 руски войници. Статията цитира и коментар на украинския външен министър Дмитрий Кулеба. Според него "след няколко седмици" общият брой на руските военни на границата ще "надвишава 120 хиляди". Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 21:39 | Агенция "Фокус"

Украйна: Скоро до нашата граница ще има над 120 хиляди руски военни

Украйна: Скоро до нашата граница ще има над 120 хиляди руски военни

Киев. Русия скоро ще има над 120 000 военнослужещи на границата с Украйна, заяви украинският външен министър Дмитрий Кулеба, призовавайки за нови западни икономически санкции, за да възпрат Москва от „по-нататъшна ескалация“, предава Reuters Вашингтон и НАТО са разтревожени от голямото натрупване на руски войски близо до Украйна и в Крим, полуострова, който Москва анексира от Украйна през 2014 г., коментира агенцията. Западните власти казват, че концентрацията на сили сега е по-голяма, отколкото по време на анексията. Данните, дадени от Кулеба, са по-високи от предишните оценки на Украйна за 80 000 руски войници, от които 50 000 са новодислоцирани. "Руските войски продължават да пристигат в непосредствена близост до нашите граници на североизток, на изток и на юг. До около седмица се очаква те да достигнат общо до над 120 000 войници", каза Кулеба на онлайн пресконференция. "Това не означава, че те ще се ограничат до тази бройка", каза Кулеба, предупреждавайки за непредсказуемостта на Москва, въпреки че той подчерта, че Украйна не иска конфликт с Русия. „Цената за предотвратяване на по-нататъшната ескалация на Русия винаги ще бъде по-ниска от цената за нейното спиране и смекчаване на последиците от нея ... По-ефективно е Москва да разбере ясно, че новият етап на агресия ще има ужасни последици за Русия - международна изолация и болезнени икономически санкции. " Кулеба призова също така Москва да се ангажира отново за прекратяване на огъня в Източна Украйна, където подкрепяните от Русия сили се бият срещу украинските войски в конфликт, който според Киев е отнел живота на 14 000 души от 2014 г. насам. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 20:51 | Агенция "Фокус"

Ангела Меркел: Европа е загрижена за Украйна и Навални

Ангела Меркел: Европа е загрижена за Украйна и Навални

Париж. Германският канцлер Ангела Меркел изрази загриженост по отношение на Русия заради натрупването на войски по границата с Украйна и здравословното състояние на опозиционния политик Алексей Навални, като заяви, че Европа е "изключително притеснена" и от двете ситуации, но има общо разбиране за справяне с подобни конфликти, цитира думите й “Анадолската агенция“ В обръщение към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Меркел защити реакцията на Германия и Европа заради конфликтите с Русия, като заяви, че блокът има общ подход за справяне с проблемите с Кремъл. „Имаме общи санкции, що се отнася до Навални, както и анексирането на Крим (от Русия) и окупацията, или (проруските) сепаратисти от Донецк и Луганск. Имаме европейско споразумение на това ниво и имаме общ подход към Русия. " Меркел посочи, че по делото Навални е важно решението на Европейския съд по правата на човека, което определя задържането му като „неоправдано и произволно“ и призовава за освобождаването му. „В момента сме изключително притеснени за Навални, а германското правителство, заедно с други, прави всичко възможно, за да се увери, че той получава подходящи медицински грижи“, каза тя. Конфликти като в случая с Украйна и анексията на Крим правят отношенията с Русия „особено трудни“, отбеляза Меркел и добави: „Трябва да оставим шанс за диалог“. Европейските страни работят заедно и се подкрепят взаимно, тъй като Германия и Франция създадоха непрекъснат механизъм под формата на Минските споразумения за уреждане на украинската криза, каза тя. „(Френският президент Еманюел) Макрон и аз разговаряхме наскоро с (руския президент Владимир) Путин и (украинския президент Владимир) Зеленски, защото ситуацията е много тревожна и напрегната поради концентрацията на сили от руската страна на украинската граница,“ Меркел добави, отговаряйки на въпрос на полския депутат Александър Поцей относно отношенията на ЕС и двусмислената позиция на Германия към Русия. Германия е най-големият потребител на руския природен газ и продължава да подкрепя противоречивия газопровод „Северен поток-2“, предназначен да транспортира газа, избягвайки основните тръбопроводи през Източна Европа. Въпреки противопоставянето на някои европейски страни и заплахата от американски санкции по проекта, Берлин отхвърли призивите за спиране на строителството на газопровода на фона на нарастващото напрежение между Русия и Украйна. Меркел изрази надежда, че "Северен поток-2" няма да доведе до конфликт поради желанието на Германия да търгува с Русия. Украинският депутат Олесий Гончаренко излезе на трибуната два пъти, първо, попита Меркел: "Искам да получа прост отговор, да или не. Путин убиец ли е?" Той също така разгърна украински флаг, белязан с кръв и дупки от изстрели, докато се опитваше да напомни на парламентаристите за конфликта в Украйна, териториалната цялост и суверенитета на държавите-членки, като каза: „Това е от нашите мъже, които се борят за свободата и независимостта на Украйна." Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 20:18 | Агенция "Фокус"

Star (Турция): Какво целят САЩ чрез Украйна

Star (Турция): Какво целят САЩ чрез Украйна

Анкара. Ако се обърне внимание на заявеното от САЩ, то излиза, че териториалната цялост на Украйна е основната грижа на САЩ. Но като се погледнат действията, се очертава различна картина. Въпросът кой и как гледа на членството на Украйна в НАТО също разкрива истинските намерения на някои от замесените страни, пише турският вестник Star в материал, представен без редакторска намеса. Разбира се, Русия не иска пръстен на НАТО около себе си. Русия декларира това открито и казва, че никога няма да го приеме. От друга страна, Украйна е независима държава и справедливо реагира на неприемането на нейните решения от Русия! Разглеждайки проблема обаче от малко по-широка гледна точка, би било полезно да се зададе следният въпрос: „Държавите-членки на НАТО, особено Германия и Франция, като основните сили на Европа, желаят ли членството на Украйна в НАТО?“ Настояването на Зеленски за „членство в НАТО“ в настоящата ситуация може да се разглежда като разумна тактика за избягване на война. Ще попитате защо? САЩ упорито искат атмосфера на локална война между Украйна и Русия. А когато тази война избухне, според тях Украйна трябва да остане сама срещу Русия. Украйна не иска да сбърка в случай на такова развитие на събитията, което е правилно! Същата ситуация се случи и с Грузия и резултатът е очевиден. Зеленски се опитва да не повтаря грешката на Саакашвили. ЕС упорито не иска война по своите граници. Германия не одобрява членството на Украйна в НАТО, особено Украйна, която се намира в състояние на война. Германия казва „да“ на всички видове подкрепа, но вярва, че „засега не можем да привлечем страната във война с Русия в състав на Алианса“. Усилията за създаване на напрежение в отношенията на Германия с Русия продължават отдавна и не са нова стратегия за Вашингтон. Дълго време Меркел успя да се предпази от това, като остана на разстояние. Ясно е, че ако някоя друга държава се включи или косвено се намеси в руско-украинската криза, събитията ще придобият различна форма. Германия не възнамерява отново да стане страна или инициатор на нова световна война. Обединеното кралство, виждайки това, „изпраща“ новини чрез медиите. Вестник The Times съобщава, че "британските кораби ще отплават към Черно море през май в подкрепа на Украйна". Любопитно? Едва ли! Защо Лондон действа по този начин? Великобритания иска Русия да бъде заета с регионални проблеми. Лондон в твърд противник на съюза между Русия и Китай. А САЩ все още се надяват на пазарлък. Противно на твърденията на Байдън, съществува очакването, че един хубав ден на масата за преговори с помощта на „договаряне за Украйна“ може възникнат опции за „обединяване в антикитайски съюз“. САЩ осъзнават, че със своя изгубен имидж не са в състояние да стартират самостоятелно големи проекти. Оттеглянето от Афганистан до известна степен е свързано с тази ситуация. От друга страна е ясно, че новият фокус ще бъде тихоокеанският регион. Вече виждаме, че вместо да разпръснат силите си във всички посоки, САЩ ще продължат прокси войни по целия свят, но основният акцент ще бъде върху Китай. Виждаме също така, че оценките на американските стратези, особено тезата на Бжежински: „ако Америка иска да остане единствената сила, тя трябва да осигури колапса на Русия и за това на Русия трябва да й бъде отнета Украйна“, години по-късно, са подкрепени с действия . Да, изглежда, че САЩ не могат лесно да правят каквото си искат. Защото дори в ЕС вече не е на лице ситуацията, при която всяко тяхно желание може веднага да бъде въплътено в конкретни действия. САЩ успяха да получат сериозно влияние само върху малките държави в Европа, но това само по себе си не може да осигури разработването на планове за действие за основните „мотори“ на ЕС ! Сега Украйна е важно оръжие за САЩ. В отговор на разпадането на Украйна на две части те няма да издадат и звук. Както не го направиха и по отношение на Грузия. Когато един ден САЩ преговарят с Русия, едно от оръжията, които ще използват на масата за преговори, ще бъде украинският коз. Междувременно САЩ, обкръжавайки Русия, се надяват да използват Украйна за постигане на по-голямата си цел. Но какво ще спечели Украйна в тази ситуация? Зеленски, казвайки в Турция „станете посредници“, всъщност потвърди, че не иска да се бие. И в отговор на настояването на Америка, той даде сигнал: „Ще се бием само ако ни вкарате в НАТО“. В същото време никой в НАТО няма желание да прави това. Как Украйна може да се измъкне от ситуацията, без да се предаде, за да не бъде погълната в тази голяма безмилостна игра, е просто жизненоважно за нея! Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 16:40 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Кремъл призова Запада да се откаже от „антируската психоза“ и да прояви „адекватна политическа воля“

ТАСС: Кремъл призова Запада да се откаже от „антируската психоза“ и да прояви „адекватна политическа воля“

Москва. Москва призовава западните столици да се успокоят и да се откажат от „масивната антируска психоза“, за да се преодолеят съществуващите различия. Това заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, предава ТАСС. „Призоваваме всички да се успокоят, да се откажат от масивната антируска психоза и конструктивно, спокойно да водят диалог, за да се преодолеят съществуващите различия“, подчерта Песков. Според него днес много страни без основание обвиняват Москва във всяка хакерска атака. „Русия винаги реагира на недружелюбни атаки... Но оставаме отворени за диалог“, увери говорителят на руския президент. „Всъщност напоследък между Москва и редица държави възникна известно напрежение. Русия в никакъв случай не е инициатор на това напрежение“, категоричен бе Песков. Москва остава отворена за диалог, основан на взаимно уважение, въпреки продължаващите опити на Запада да упражнява натиск, допълни той. „Като цяло линията за недружелюбно влияние върху Русия, натиск, опити за ограничаване, те се усещат, забележими са с невъоръжено око. Много съжаляваме в това отношение, защото Русия е била и остава отворена за уважителен диалог, основан на принципи на взаимно обмисляне на позиции и толерантност към онези различия в мненията, които могат да съществуват“. Отговаряйки на въпроса какво трябва да се направи, за да се спрат подобни атаки срещу Русия, Песков отбеляза, че това изисква „адекватна политическа воля“ от страна на Запада. Превод и редакция: Тереза Герова

20 Април 2021 | 13:27 | Агенция "Фокус"

Politico: ЕС предложи „надежда“, но не и действие, на Украйна за конфликта с Русия

Politico: ЕС предложи „надежда“, но не и действие, на Украйна за конфликта с Русия

Брюксел. Руснаците може да са концентрирали десетки хиляди войници по границата с Украйна, но ЕС няма да направи много за това – поне в момента, пише европейската редакция на Politico. В понеделник ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви, че външните министри на ЕС са „много обезпокоени“ от руската военна мобилизация, но обясни, че не предвиждат нови санкции срещу Москва. И, добав, че страните от ЕС дори не планират да последват Чехия при изгонването на руски дипломати за експлозия през 2014 г. в склад за оръжия, за която Прага заключи, че е дело на руските специални служби. „Ясно е, че това е повод за безпокойство“, заяви Борел пред журналистите след видеоконференцията на външните министри, на която участва и първият дипломат на Украйна Дмитро Кулеба. „Защото когато разположите много войски, някъде може да има искра...“ „Да се надяваме, че това разполагане ще спре“, добави той, отбелязвайки, че лидери като германския канцлер Ангела Меркел и американския президент Джо Байдън са призовали Кремъл да отстъпи. Германският външен министър Хайко Маас повтори тезата и посочи, че: „Москва трябва да премине от провокация към сътрудничество“. „Ние вярваме, че конфликтът, който сега е безспорен, все още може да бъде разрешен с дипломатически средства“, каза Маас. Досега обаче ръководеният от Германия и Франция нормандски формат на мирни преговори не успя да постигне пробив в вече повече от седемгодишния конфликт между Русия и Украйна. Все пак Борел заяви, че няма допълнителни санкции на масата и че не се планират по-нататъшни дипломатически експулсирания, след като Чехия изгони 18 руснаци през уикенда във връзка с взрива през 2014 г. Преди това страните от ЕС и други съюзници действаха съгласувано, за да изгонят десетки руски дипломати в знак на солидарност с Великобритания по време на отравянето през 2018 г. в Солсбъри, Англия, на Сергей Скрипал, бивш двоен агент. Този път обаче Борел заяви, че „не е имало искане за широко експулсиране [на] дипломати от всички държави-членки на ЕС“, нито е имало „призиви за повече санкции към Русия“. „Нещата могат да се променят“, добави той, „но ситуацията е такава, каквато ви я казвам в момента“. Изразяването на загриженост от страна на ЕС и цялостното му бездействие подчертават затрудненията, пред които е изправен Брюксел по отношение на руската военна агресия - като страните членки признават, че на практика нищо няма да бъде направено, освен ако президентът Владимир Путин не нареди инвазия. ЕС има затруднения и с бързите действия по външната политика, защото решенията се вземат само с единодушие. И дори тогава не е ясно докъде страните от ЕС и НАТО биха искали да отидат, за да защитят Украйна. „Моят призив към ЕС е, че не бива да се страхуваме да обсъждаме какво ще се случи, ако Русия премине червената линия или поне за пореден път премине червената линия“, каза литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис, чиято страна е сред най-откритите в ЕС за рисковете за сигурността, които Русия представлява. За много от външните министри на ЕС тази червена линия е инвазия. „Вярвам, че на всички е ясно - точно както беше с анексията на Крим в нарушение на международното право - че има неща, които няма да бъдат приемливи за нас и които винаги ще имат последствия“, каза Маас. Но Ландсбергис, в интервю за POLITICO по време на почивка на срещата на върха, предложи по-широка интерпретация на червените линии, която включва ситуации, в които Москва просто отказва да деескалира ситуацията. „Абсолютно съм убеден, че червената линия е границата на Украйна“, каза той. „Ако я прекосят с допълнителни войски, които имат на границата, ако не деескалират, ако не се оттеглят, това е червената линия“. Ландсбергис призова за подновено обсъждане на допълнителни санкции, включително „секторни санкции“, които ще бъдат насочени по-скоро към руската икономика, а не към отделни лица, какъвто е подходът на ЕС в последно време. А относно експулсирането в Чешката република, той добави, че „Европа трябва да обмисли да действа солидарно, както направихме при отравянето в Солсбъри“ и „да се отърве от опасни хора, които участват в терористични актове“. По време на пресконференцията си Борел заяви, че 150 000 руски войници са концентрирани по границите на Украйна и в Крим - много по-голям брой, отколкото Украйна или други държави твърдяха през последните седмици. Борел похвали Украйна „за нейния сдържан отговор“ и повтори традиционната денонсация на ЕС за нахлуването на Русия през 2014 г. и анексирането на Крим. Той призова Кремъл да се съобрази с Минския протокол - мирно споразумение между Украйна и Русия, постигнато през 2014 г., което според Брюксел Москва не е изпълнила изцяло. Борел също повтори призива си за по-добро лечение на лишения от свобода опозиционер Алексей Навални, който обяви гладна стачка и беше преместен в понеделник в затворническа болница. „Получих писмо от екипа на Навални относно влошеното му положение“, каза Борел. „Руските власти трябва да му предоставят незабавен достъп до медицинските специалисти, на които той вярва“. „Пътувах до Москва в началото на февруари, за да повдигна този въпрос очи в очи, очи в очи с руските власти“, каза Борел. „За нещастие молбата ни не беше чута“. Превод и редакция: Иван Христов

20 Април 2021 | 08:03 | Агенция "Фокус"