СВЪРЗАНИ НОВИНИ

The Telegraph: Получи ли Путин това което очакваше от последното обостряне около Украйна

The Telegraph: Получи ли Путин това което очакваше от последното обостряне около Украйна

Лондон. Когато 100 000 войници се върнат в казармата си в централна Русия, можете да се мисли, че Владимир Путин е отстъпил. Но в забравената изтощителна война в покрайнините на Европа нещата не стоят така, както може да изглеждат на пръв поглед, пише британският вестник The TelegraphМнозина се опитваха да гадаят кроежите на Путин, дислоцирал огромен брой войници до украинскат...

23 Април 2021 | 14:01 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: САЩ разработват планове за предоставяне на оръжие на Украйна в случай на конфликт с Русия

The Wall Street Journal: САЩ разработват планове за предоставяне на оръжие на Украйна в случай на конфликт с Русия

Вашингтон. Американските служители разработват план за прехвърляне на редица оръжия в Украйна в случай на конфликт с Русия, но тези мерки все още не са одобрени от американския президент Джо Байдън, шише The Wall Street Journal. Според източника на изданието „служителите на администрацията на Байдън подготвят възможност да предоставят смъртоносно и несмъртоносно военно снаряжение на Украйна в случай на руска атака“. Според изданието такива доставки могат да включват "противотанкови, противокорабни и зенитни системи". Байдън все още не е получил плана за одобрение. В статията се отбелязва, че администрацията обмисля и възможността за въвеждане на допълнителни икономически санкции срещу Русия. Според изданието американските власти смятат, че в граничната зона с Украйна има около 80 000 руски войници. Статията цитира и коментар на украинския външен министър Дмитрий Кулеба. Според него "след няколко седмици" общият брой на руските военни на границата ще "надвишава 120 хиляди". Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 21:39 | Агенция "Фокус"

Украйна: Скоро до нашата граница ще има над 120 хиляди руски военни

Украйна: Скоро до нашата граница ще има над 120 хиляди руски военни

Киев. Русия скоро ще има над 120 000 военнослужещи на границата с Украйна, заяви украинският външен министър Дмитрий Кулеба, призовавайки за нови западни икономически санкции, за да възпрат Москва от „по-нататъшна ескалация“, предава Reuters Вашингтон и НАТО са разтревожени от голямото натрупване на руски войски близо до Украйна и в Крим, полуострова, който Москва анексира от Украйна през 2014 г., коментира агенцията. Западните власти казват, че концентрацията на сили сега е по-голяма, отколкото по време на анексията. Данните, дадени от Кулеба, са по-високи от предишните оценки на Украйна за 80 000 руски войници, от които 50 000 са новодислоцирани. "Руските войски продължават да пристигат в непосредствена близост до нашите граници на североизток, на изток и на юг. До около седмица се очаква те да достигнат общо до над 120 000 войници", каза Кулеба на онлайн пресконференция. "Това не означава, че те ще се ограничат до тази бройка", каза Кулеба, предупреждавайки за непредсказуемостта на Москва, въпреки че той подчерта, че Украйна не иска конфликт с Русия. „Цената за предотвратяване на по-нататъшната ескалация на Русия винаги ще бъде по-ниска от цената за нейното спиране и смекчаване на последиците от нея ... По-ефективно е Москва да разбере ясно, че новият етап на агресия ще има ужасни последици за Русия - международна изолация и болезнени икономически санкции. " Кулеба призова също така Москва да се ангажира отново за прекратяване на огъня в Източна Украйна, където подкрепяните от Русия сили се бият срещу украинските войски в конфликт, който според Киев е отнел живота на 14 000 души от 2014 г. насам. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 20:51 | Агенция "Фокус"

Ангела Меркел: Европа е загрижена за Украйна и Навални

Ангела Меркел: Европа е загрижена за Украйна и Навални

Париж. Германският канцлер Ангела Меркел изрази загриженост по отношение на Русия заради натрупването на войски по границата с Украйна и здравословното състояние на опозиционния политик Алексей Навални, като заяви, че Европа е "изключително притеснена" и от двете ситуации, но има общо разбиране за справяне с подобни конфликти, цитира думите й “Анадолската агенция“ В обръщение към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Меркел защити реакцията на Германия и Европа заради конфликтите с Русия, като заяви, че блокът има общ подход за справяне с проблемите с Кремъл. „Имаме общи санкции, що се отнася до Навални, както и анексирането на Крим (от Русия) и окупацията, или (проруските) сепаратисти от Донецк и Луганск. Имаме европейско споразумение на това ниво и имаме общ подход към Русия. " Меркел посочи, че по делото Навални е важно решението на Европейския съд по правата на човека, което определя задържането му като „неоправдано и произволно“ и призовава за освобождаването му. „В момента сме изключително притеснени за Навални, а германското правителство, заедно с други, прави всичко възможно, за да се увери, че той получава подходящи медицински грижи“, каза тя. Конфликти като в случая с Украйна и анексията на Крим правят отношенията с Русия „особено трудни“, отбеляза Меркел и добави: „Трябва да оставим шанс за диалог“. Европейските страни работят заедно и се подкрепят взаимно, тъй като Германия и Франция създадоха непрекъснат механизъм под формата на Минските споразумения за уреждане на украинската криза, каза тя. „(Френският президент Еманюел) Макрон и аз разговаряхме наскоро с (руския президент Владимир) Путин и (украинския президент Владимир) Зеленски, защото ситуацията е много тревожна и напрегната поради концентрацията на сили от руската страна на украинската граница,“ Меркел добави, отговаряйки на въпрос на полския депутат Александър Поцей относно отношенията на ЕС и двусмислената позиция на Германия към Русия. Германия е най-големият потребител на руския природен газ и продължава да подкрепя противоречивия газопровод „Северен поток-2“, предназначен да транспортира газа, избягвайки основните тръбопроводи през Източна Европа. Въпреки противопоставянето на някои европейски страни и заплахата от американски санкции по проекта, Берлин отхвърли призивите за спиране на строителството на газопровода на фона на нарастващото напрежение между Русия и Украйна. Меркел изрази надежда, че "Северен поток-2" няма да доведе до конфликт поради желанието на Германия да търгува с Русия. Украинският депутат Олесий Гончаренко излезе на трибуната два пъти, първо, попита Меркел: "Искам да получа прост отговор, да или не. Путин убиец ли е?" Той също така разгърна украински флаг, белязан с кръв и дупки от изстрели, докато се опитваше да напомни на парламентаристите за конфликта в Украйна, териториалната цялост и суверенитета на държавите-членки, като каза: „Това е от нашите мъже, които се борят за свободата и независимостта на Украйна." Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 20:18 | Агенция "Фокус"

Star (Турция): Какво целят САЩ чрез Украйна

Star (Турция): Какво целят САЩ чрез Украйна

Анкара. Ако се обърне внимание на заявеното от САЩ, то излиза, че териториалната цялост на Украйна е основната грижа на САЩ. Но като се погледнат действията, се очертава различна картина. Въпросът кой и как гледа на членството на Украйна в НАТО също разкрива истинските намерения на някои от замесените страни, пише турският вестник Star в материал, представен без редакторска намеса. Разбира се, Русия не иска пръстен на НАТО около себе си. Русия декларира това открито и казва, че никога няма да го приеме. От друга страна, Украйна е независима държава и справедливо реагира на неприемането на нейните решения от Русия! Разглеждайки проблема обаче от малко по-широка гледна точка, би било полезно да се зададе следният въпрос: „Държавите-членки на НАТО, особено Германия и Франция, като основните сили на Европа, желаят ли членството на Украйна в НАТО?“ Настояването на Зеленски за „членство в НАТО“ в настоящата ситуация може да се разглежда като разумна тактика за избягване на война. Ще попитате защо? САЩ упорито искат атмосфера на локална война между Украйна и Русия. А когато тази война избухне, според тях Украйна трябва да остане сама срещу Русия. Украйна не иска да сбърка в случай на такова развитие на събитията, което е правилно! Същата ситуация се случи и с Грузия и резултатът е очевиден. Зеленски се опитва да не повтаря грешката на Саакашвили. ЕС упорито не иска война по своите граници. Германия не одобрява членството на Украйна в НАТО, особено Украйна, която се намира в състояние на война. Германия казва „да“ на всички видове подкрепа, но вярва, че „засега не можем да привлечем страната във война с Русия в състав на Алианса“. Усилията за създаване на напрежение в отношенията на Германия с Русия продължават отдавна и не са нова стратегия за Вашингтон. Дълго време Меркел успя да се предпази от това, като остана на разстояние. Ясно е, че ако някоя друга държава се включи или косвено се намеси в руско-украинската криза, събитията ще придобият различна форма. Германия не възнамерява отново да стане страна или инициатор на нова световна война. Обединеното кралство, виждайки това, „изпраща“ новини чрез медиите. Вестник The Times съобщава, че "британските кораби ще отплават към Черно море през май в подкрепа на Украйна". Любопитно? Едва ли! Защо Лондон действа по този начин? Великобритания иска Русия да бъде заета с регионални проблеми. Лондон в твърд противник на съюза между Русия и Китай. А САЩ все още се надяват на пазарлък. Противно на твърденията на Байдън, съществува очакването, че един хубав ден на масата за преговори с помощта на „договаряне за Украйна“ може възникнат опции за „обединяване в антикитайски съюз“. САЩ осъзнават, че със своя изгубен имидж не са в състояние да стартират самостоятелно големи проекти. Оттеглянето от Афганистан до известна степен е свързано с тази ситуация. От друга страна е ясно, че новият фокус ще бъде тихоокеанският регион. Вече виждаме, че вместо да разпръснат силите си във всички посоки, САЩ ще продължат прокси войни по целия свят, но основният акцент ще бъде върху Китай. Виждаме също така, че оценките на американските стратези, особено тезата на Бжежински: „ако Америка иска да остане единствената сила, тя трябва да осигури колапса на Русия и за това на Русия трябва да й бъде отнета Украйна“, години по-късно, са подкрепени с действия . Да, изглежда, че САЩ не могат лесно да правят каквото си искат. Защото дори в ЕС вече не е на лице ситуацията, при която всяко тяхно желание може веднага да бъде въплътено в конкретни действия. САЩ успяха да получат сериозно влияние само върху малките държави в Европа, но това само по себе си не може да осигури разработването на планове за действие за основните „мотори“ на ЕС ! Сега Украйна е важно оръжие за САЩ. В отговор на разпадането на Украйна на две части те няма да издадат и звук. Както не го направиха и по отношение на Грузия. Когато един ден САЩ преговарят с Русия, едно от оръжията, които ще използват на масата за преговори, ще бъде украинският коз. Междувременно САЩ, обкръжавайки Русия, се надяват да използват Украйна за постигане на по-голямата си цел. Но какво ще спечели Украйна в тази ситуация? Зеленски, казвайки в Турция „станете посредници“, всъщност потвърди, че не иска да се бие. И в отговор на настояването на Америка, той даде сигнал: „Ще се бием само ако ни вкарате в НАТО“. В същото време никой в НАТО няма желание да прави това. Как Украйна може да се измъкне от ситуацията, без да се предаде, за да не бъде погълната в тази голяма безмилостна игра, е просто жизненоважно за нея! Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 16:40 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Кремъл призова Запада да се откаже от „антируската психоза“ и да прояви „адекватна политическа воля“

ТАСС: Кремъл призова Запада да се откаже от „антируската психоза“ и да прояви „адекватна политическа воля“

Москва. Москва призовава западните столици да се успокоят и да се откажат от „масивната антируска психоза“, за да се преодолеят съществуващите различия. Това заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, предава ТАСС. „Призоваваме всички да се успокоят, да се откажат от масивната антируска психоза и конструктивно, спокойно да водят диалог, за да се преодолеят съществуващите различия“, подчерта Песков. Според него днес много страни без основание обвиняват Москва във всяка хакерска атака. „Русия винаги реагира на недружелюбни атаки... Но оставаме отворени за диалог“, увери говорителят на руския президент. „Всъщност напоследък между Москва и редица държави възникна известно напрежение. Русия в никакъв случай не е инициатор на това напрежение“, категоричен бе Песков. Москва остава отворена за диалог, основан на взаимно уважение, въпреки продължаващите опити на Запада да упражнява натиск, допълни той. „Като цяло линията за недружелюбно влияние върху Русия, натиск, опити за ограничаване, те се усещат, забележими са с невъоръжено око. Много съжаляваме в това отношение, защото Русия е била и остава отворена за уважителен диалог, основан на принципи на взаимно обмисляне на позиции и толерантност към онези различия в мненията, които могат да съществуват“. Отговаряйки на въпроса какво трябва да се направи, за да се спрат подобни атаки срещу Русия, Песков отбеляза, че това изисква „адекватна политическа воля“ от страна на Запада. Превод и редакция: Тереза Герова

20 Април 2021 | 13:27 | Агенция "Фокус"

Politico: ЕС предложи „надежда“, но не и действие, на Украйна за конфликта с Русия

Politico: ЕС предложи „надежда“, но не и действие, на Украйна за конфликта с Русия

Брюксел. Руснаците може да са концентрирали десетки хиляди войници по границата с Украйна, но ЕС няма да направи много за това – поне в момента, пише европейската редакция на Politico. В понеделник ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви, че външните министри на ЕС са „много обезпокоени“ от руската военна мобилизация, но обясни, че не предвиждат нови санкции срещу Москва. И, добав, че страните от ЕС дори не планират да последват Чехия при изгонването на руски дипломати за експлозия през 2014 г. в склад за оръжия, за която Прага заключи, че е дело на руските специални служби. „Ясно е, че това е повод за безпокойство“, заяви Борел пред журналистите след видеоконференцията на външните министри, на която участва и първият дипломат на Украйна Дмитро Кулеба. „Защото когато разположите много войски, някъде може да има искра...“ „Да се надяваме, че това разполагане ще спре“, добави той, отбелязвайки, че лидери като германския канцлер Ангела Меркел и американския президент Джо Байдън са призовали Кремъл да отстъпи. Германският външен министър Хайко Маас повтори тезата и посочи, че: „Москва трябва да премине от провокация към сътрудничество“. „Ние вярваме, че конфликтът, който сега е безспорен, все още може да бъде разрешен с дипломатически средства“, каза Маас. Досега обаче ръководеният от Германия и Франция нормандски формат на мирни преговори не успя да постигне пробив в вече повече от седемгодишния конфликт между Русия и Украйна. Все пак Борел заяви, че няма допълнителни санкции на масата и че не се планират по-нататъшни дипломатически експулсирания, след като Чехия изгони 18 руснаци през уикенда във връзка с взрива през 2014 г. Преди това страните от ЕС и други съюзници действаха съгласувано, за да изгонят десетки руски дипломати в знак на солидарност с Великобритания по време на отравянето през 2018 г. в Солсбъри, Англия, на Сергей Скрипал, бивш двоен агент. Този път обаче Борел заяви, че „не е имало искане за широко експулсиране [на] дипломати от всички държави-членки на ЕС“, нито е имало „призиви за повече санкции към Русия“. „Нещата могат да се променят“, добави той, „но ситуацията е такава, каквато ви я казвам в момента“. Изразяването на загриженост от страна на ЕС и цялостното му бездействие подчертават затрудненията, пред които е изправен Брюксел по отношение на руската военна агресия - като страните членки признават, че на практика нищо няма да бъде направено, освен ако президентът Владимир Путин не нареди инвазия. ЕС има затруднения и с бързите действия по външната политика, защото решенията се вземат само с единодушие. И дори тогава не е ясно докъде страните от ЕС и НАТО биха искали да отидат, за да защитят Украйна. „Моят призив към ЕС е, че не бива да се страхуваме да обсъждаме какво ще се случи, ако Русия премине червената линия или поне за пореден път премине червената линия“, каза литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис, чиято страна е сред най-откритите в ЕС за рисковете за сигурността, които Русия представлява. За много от външните министри на ЕС тази червена линия е инвазия. „Вярвам, че на всички е ясно - точно както беше с анексията на Крим в нарушение на международното право - че има неща, които няма да бъдат приемливи за нас и които винаги ще имат последствия“, каза Маас. Но Ландсбергис, в интервю за POLITICO по време на почивка на срещата на върха, предложи по-широка интерпретация на червените линии, която включва ситуации, в които Москва просто отказва да деескалира ситуацията. „Абсолютно съм убеден, че червената линия е границата на Украйна“, каза той. „Ако я прекосят с допълнителни войски, които имат на границата, ако не деескалират, ако не се оттеглят, това е червената линия“. Ландсбергис призова за подновено обсъждане на допълнителни санкции, включително „секторни санкции“, които ще бъдат насочени по-скоро към руската икономика, а не към отделни лица, какъвто е подходът на ЕС в последно време. А относно експулсирането в Чешката република, той добави, че „Европа трябва да обмисли да действа солидарно, както направихме при отравянето в Солсбъри“ и „да се отърве от опасни хора, които участват в терористични актове“. По време на пресконференцията си Борел заяви, че 150 000 руски войници са концентрирани по границите на Украйна и в Крим - много по-голям брой, отколкото Украйна или други държави твърдяха през последните седмици. Борел похвали Украйна „за нейния сдържан отговор“ и повтори традиционната денонсация на ЕС за нахлуването на Русия през 2014 г. и анексирането на Крим. Той призова Кремъл да се съобрази с Минския протокол - мирно споразумение между Украйна и Русия, постигнато през 2014 г., което според Брюксел Москва не е изпълнила изцяло. Борел също повтори призива си за по-добро лечение на лишения от свобода опозиционер Алексей Навални, който обяви гладна стачка и беше преместен в понеделник в затворническа болница. „Получих писмо от екипа на Навални относно влошеното му положение“, каза Борел. „Руските власти трябва да му предоставят незабавен достъп до медицинските специалисти, на които той вярва“. „Пътувах до Москва в началото на февруари, за да повдигна този въпрос очи в очи, очи в очи с руските власти“, каза Борел. „За нещастие молбата ни не беше чута“. Превод и редакция: Иван Христов

20 Април 2021 | 08:03 | Агенция "Фокус"

Hungary Today: Будапеща поиска от Украйна да спазва правата на закарпатските унгарци

Hungary Today: Будапеща поиска от Украйна да спазва правата на закарпатските унгарци

Будапеща. Унгария се интересува от силна, стабилна и демократична Украйна, застъпва се за нейната териториална цялост и независимост и очаква тя да зачита правата на националностите, включително унгарската общност, заяви след неофициална видеоконференция с европейските министри външният министър на Унгария Петер Сиярто, пише електронното издание Hungary Today. През последните няколко години Украйна редовно нарушава правата на унгарската общност в областта на културата, образованието, публичната администрация и медиите, каза той във „Фейсбук“. Сиярто помоли украинския външен министър Дмитро Кулеба, който също участва в конференцията, да зачита правата на малцинствата и да се въздържа от представянето на унгарската общност като такава, която застрашава териториалната цялост на Украйна. Унгарците в Закарпатието винаги могат да разчитат на подкрепа от Унгария и нейното правителство, каза той. „Ще заемем позиция за закарпатските унгарци и техните права на всеки международен форум“, подчерта първият дипломат на Будапеща. Превод и редакция: Иван Христов

20 Април 2021 | 07:40 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕС счита разполагането на руските войски по украинската граница „за най-голямото в историята“

ТАСС: ЕС счита разполагането на руските войски по украинската граница „за най-голямото в историята“

Брюксел. Европейският съюз смята разполагането на руските войски близо до границата с Украйна за „най-голямото в историята“. Това заяви в понеделник върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел на пресконференция след неформална видеоконференция на Съвета на ЕС на ниво външни министри, цитира думите му TACC. "Повече от 150 000 руски войници са разположени на границата с Украйна, което означава риск от по-нататъшна ескалация", аргументира се той. "Не мога да кажа откъде идва тази цифра, но това е най-голямото разполагане на сили някога. И това, естествено, е повод за безпокойство, " заяви Борел. Той подчерта, че е поканил украинския външен министър Дмитро Кулеба да се присъедини към видеоконференцията, който от своя страна е информира министрите за ситуацията на границата с Русия. "Основното послание на министрите е пълна подкрепа за териториалната цялост и суверенитет на Украйна и призив към Русия за деескалация. Ще продължим да подкрепяме усилията в рамките на Нормандския формат. Потвърдихме, че ЕС ще участва в срещата на върха на Кримската платформа на 23 август. Но ние от своя страна подчертахме необходимостта Украйна да ускори процеса на прилагане на реформите", добави той. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Април 2021 | 17:35 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: ЕС не готви нови санкции срещу Русия

Жозеп Борел: ЕС не готви нови санкции срещу Русия

Брюксел. В момента Европейският съюз не подготвя нови санкции срещу Русия. Това заяви ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел на пресконференция след неформална онлайн среща на Съвета на външните министри на ЕС, предава TACC. "В момента няма движение към нови санкции", каза той, отговаряйки на въпросите на журналистите. На видеоконференция на външните министри на 27 държави от ЕС Чехия не е поискала от други държави да изгонят руски дипломати в знак на солидарност с Прага, добави Борел. "Европейският съюз изрази пълна солидарност с Чехия. Прага не поиска от страните от ЕС да се присъединят към експулсирането на руски дипломати", каза той. Борел също отбеляза, че в момента ЕС не подготвя никакви санкции срещу Руската федерация. Германският външен министър Хайко Маас от своя страна заяви, че Берлин и ЕС няма да облекчат натиска върху Москва относно ситуацията около Алексей Навални, осъден в Русия. "Добрата новина е, че изглежда, че Навални е получил медицинска помощ", каза Маас на пресконференция в Берлин в понеделник. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Април 2021 | 16:47 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външният министър на Украйна предложи на колегите си от ЕС план, включващ нови секторни санкции срещу Русия

ТАСС: Външният министър на Украйна предложи на колегите си от ЕС план, включващ нови секторни санкции срещу Русия

Киев. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба по време на неформална видеоконференция с външните министри на 27 държави от ЕС е предложил „поетапен план за действие, който да съдържа по-нататъшната ескалация на Руската федерация“, включително нови секторни санкции срещу Русия, предава TACC. Както написа в „Туитър“, той е „информирал колегите си за опасния курс на Руската федерация за обостряне (на обстановката)“. "Предложих поетапен план за действие, който да ограничи по-нататъшната ескалация на Руската федерация. Основният елемент е подготовката на нов пакет от секторни санкции. Личните санкции вече не са достатъчни", каза Кулеба. Ситуацията в Украйна, включително влошаването на ситуацията в Донбас, е една от основните теми на планираната видеоконференция на външните министри на ЕС в понеделник, по време на която Кулеба беше изслушан чрез видеовръзка. По-рано, в началото на април, Кулеба заяви в интервю за вестник Liberation, че Киев наблюдава „разполагането на руските военни в три посоки: североизточната граница на Украйна, източната част на страната, но също така и в Крим“. В същото време външният министър подчерта тогава, че „Украйна не иска война“. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Април 2021 | 15:26 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Никос Дендиас ще запознае колегите си от ЕС с резултатите от визитите си в Либия и Турция

Kathimerini: Никос Дендиас ще запознае колегите си от ЕС с резултатите от визитите си в Либия и Турция

Атина. Външният министър на Гърция Никос Дендиас ще участва в Съвета за външни работи на ЕС, проведен чрез видеоконференция в понеделник, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Дневният ред включва актуализации на последните събития в Грузия, Индия, Мианмар, Мозамбик и ядрената сделка с Иран, се казва в изявление на външното министерство. Очаква се Дендиас да информира колегите си от ЕС за неотдавнашните си посещения в Либия и Турция. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Април 2021 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Der Spiegel: Австрия е срещу нови санкции на ЕС против Русия

Der Spiegel: Австрия е срещу нови санкции на ЕС против Русия

Виена. Австрия се е противопоставила на налагането на нови санкции срещу Русия, каквито подготвят в Европейската комисия и някои страни-членки на Европейския съюз във връзка със ситуацията около Украйна, съобщава Der Spiegel. Изданието отбелязва, че външните министри на страните от ЕС възнамеряват да обсъдят инициативата на Украйна, която за пореден път поиска подкрепа от Брюксел под формата на нови санкции срещу Русия. Австрийският външен министър Александър Шаленберг обаче вече заяви, че Австрия е против нови антируски санкции, отбелязва вестникът. „Сега трябва да се съсредоточим върху това как да постигнем деескалация и да активираме отново диалога (с Русия)“, заяви първият дипломат на Виена. Шаленберг също подчерта, че Австрия е изключително загрижена от нарушенията на примирието в Източна Украйна. „Това е опасна игра с огъня, всяка грешна стъпка може да доведе до катастрофа“, добави министърът. Той призова да се използват всички съществуващи възможности, като тристранната контактна група, „Нормандския формат“ и ОССЕ, за да се разреши ситуацията в Източна Украйна. Днес външните министри на 27-те страни от ЕС ще обсъдят чрез видеоконференция отношенията между Русия и Европейския съюз, които, както заяви върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, „не се подобряват, напрежението нараства в различни формати“. Ще бъде повдигната темата за експулсирането на руски дипломати от Чехия, както и здравословното състояние на опозиционера Алексей Навални, който излежава присъда в колония край Москва. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 12:28 | Агенция "Фокус"

Reuters: Унгария блокира декларация на ЕС за ситуацията в Хонконг

Reuters: Унгария блокира декларация на ЕС за ситуацията в Хонконг

Будапеща. Унгария блокира декларация на Европейския съюз, критикуваща новия закон за сигурност на Китай в Хонконг, заявиха двама дипломати, в ход, който вероятно ще подкопае усилията за противодействие на ограничаването на свободите в бившата британска колония от Пекин, съобщава Reuters. ЕС, който има за цел да подкрепи Великобритания и САЩ в отстояването на правата на човека в Хонконг, трябваше да направи изявлението си в понеделник на среща на външните министри на ЕС, но не успя да постигне необходимия консенсус между всички 27 държави от ЕС. „Аргументът на Унгария беше, че ЕС вече има твърде много проблеми с Китай“, заяви пред Reuters старши дипломат от ЕС. Втори старши дипломат потвърди блокирането и позицията на Унгария. Представител на ЕС заяви, че изявлението е изтеглено от процеса на одобрение на ЕС. Китай и ЕС си обмениха взаимни санкции заради обвиненията на Запада в нарушаване на човешките права в Синдзян на 22 март. Унгарските дипломати в Брюксел не бяха на разположение веднага за коментар. Миналия месец Будапеща неохотно подкрепи санкциите на ЕС, наричайки ги „безсмислени“, и прие министър на отбраната на Китай на официално посещение дни след решението на ЕС за санкциите. Унгария е голям получател на китайски инвестиции. В миналото както Унгария, така и Атина, където китайският COSCO Shipping има мажоритарен дял в най-голямото пристанище в Гърция, са блокирали декларации на ЕС относно Китай. Най-високопоставеният китайски представител на Пекин за Хонконг миналата седмица предупреди външните сили, че ще получат урок, ако се опитат да се намесят в управлението на Китай на глобалния финансов център. Западът казва, че новият закон за сигурността в Хонконг нарушава обещанието да се запази висока степен на автономия на града след завръщането му през 1997 г. под управлението на Китай. Привържениците на Китай твърдят, че законът е възстановил реда след масовите антиправителствени и антикитайски протести през 2019 г. Reuters цитира още един европейски дипломат, според когото Унгария е нанесла пореден удар върху имиджа на ЕС като защитник на човешките права. По неговите думи, това повдига въпроси относно икономическата „мека сила“ на блока, която е основана на това да вдъхновява с примера си другите страни да обявяват извън закона смъртните присъди и да отстояват свободата на медиите. Той също така подчерта предизвикателството пред ЕС да балансира бизнес връзките с Китай, неговия втори по големина търговски партньор, и способността му да говори срещу репресиите на китайското правителство в Хонконг, срещу защитниците на правата на човека и срещу мюсюлманските уйгури в северозападен Китай. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 12:07 | Агенция "Фокус"

Politico: ЕС планира да изпрати военни кораби в Индо-Тихоокеанския регион

Politico: ЕС планира да изпрати военни кораби в Индо-Тихоокеанския регион

Брюксел. В понеделник ЕС е готов да се ангажира със „значимо“ морско присъствие в Индийския и Тихия океани, но все още не е ясно дали много европейски държави биха били готови (или дори биха могли) да изпратят сериозна огнева мощ в региона и да рискуват да антагонизират Китай, пише европейската редакция на Politico. Ходът - част от нова стратегия на ЕС за Индо-Тихоокеанския регион, видян от Politico - е важна дипломатическа стъпка за блока. Понастоящем Франция е единствената европейска държава със значителни военноморски сили в региона, но останалата част от ЕС е подложенa на засилен натиск за разширяване, тъй като американската армия при президента Джо Байдън все повече определя Китай като водеща глобална заплаха за сигурността. На заседанието на Съвета по външни работи в понеделник се очаква държавите от ЕС, представлявани от външните министри, да приемат документ, който за първи път излага цялостна европейска стратегия към Индо-Тихоокеанския регион. Според проекта стратегията цели да отговори на възхода на Пекин и разглежда теми, вариращи от намаляване на икономическата зависимост от Китай до разширяване на ролята на Европа в дигитализацията в цяла Югоизточна Азия. Най-спорното е, че планът също така ще признае „важността на значимото европейско военноморско присъствие в Индо-Тихиоокеанския регион“. За по-голямата част от ЕС, с хронична неприязън към военния авантюризъм на хиляди километри, нещо повече от символични военноморски мисии би представлявало драматична промяна в геостратегическата посока. САЩ отдавна са военноморски полицай в региона и се стремят да компенсират Китай и Северна Корея, докато Европа до днес играе много малка роля. И все пак, един дипломат от ЕС определи проекта в понеделник като „обрат“. Алесио Паталано,военен специалист за Източна Азия в Департамента по военни изследвания в King’s College London, също заяви, че това е „поразителна експанзия“ за ЕС. Разбира се, всичко зависи от това дали ЕС може да продължи, особено без мускулите на британския флот с ядрено въоръжение след Брекзит. За повечето европейски държави Южнокитайско море не е основна дестинация. Германия се ангажира да изпрати една фрегата до Азия през август. Когато този кораб се върне, това ще бъде първият германски военен кораб, преминал през Южнокитайско море от 2002 г. насам. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 11:45 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: ЕС призовава Русия да изтегли войските си от границата с Украйна

Жозеп Борел: ЕС призовава Русия да изтегли войските си от границата с Украйна

Брюксел. Европейският съюз смята, че ситуацията на границата между Русия и Украйна остава крайно опасна и призовава Москва да изтегли войските си от региона. Това заяви в понеделник върховният представител на Брюксел за политиката на сигурност и външни работи Жозеп Борел във видеообръщение преди преговорите между външните министри на страните от Съюза, предава ТАСС. „Ще обсъдим ситуацията на украинската граница, където руските войски са разположени за полеви учения. Това е много опасна ситуация, настояваме Русия да изтегли войските си от границата с Украйна“, каза той. Борел също така отбеляза, че напрежението в отношенията между Европейския съюз и Русия нараства в много посоки. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 11:00 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Ситуацията в Донбас ще е главната тема на срещата на външните министри от ЕС

ТАСС: Ситуацията в Донбас ще е главната тема на срещата на външните министри от ЕС

Брюксел. Ситуацията в Украйна, включително изострянето на ситуацията в Донбас, и политическата криза в Грузия ще бъдат основните теми на планираната видеоконференция на външните министри на ЕС в понеделник. Както заяви високопоставен представител на външната политика на ЕС на брифинг в Брюксел в петък, по време на дискусията за Украйна, министрите ще изслушат по видеовръзка украинския външен министър Дмитро Кулеба, предава ТАСС. Представителят на външнополитическата служба подчерта, че външните министри възнамеряват да похвалят Киев за „сдържаността в условията на влошена ситуация“ в източната част на страната и да изразят загриженост от увеличаването на броя на руските въоръжени сили в близост до границата с Украйна. Те ще направят оценка на напредъка в изпълнението на Минските споразумения и ще направят изявление в подкрепа на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, както и ще изслушат доклад на Кулеба за реформите в Украйна. Освен това министрите възнамеряват да обмислят наложените от Русия ограничения върху движението на чужди военни кораби в Черно море в близост до Кримското крайбрежие. Без санкции Дипломатът каза още, че в момента Европейският съюз не планира да приеме нови санкции срещу Русия, нито в контекста на ситуацията в Донбас, нито под формата на жест на солидарност със САЩ. „В ЕС налагането на санкции се извършва на три етапа: първо страните или върховният представител на Борел представят предложение за санкции, след това тези предложения се разработват в работни групи и след това страните от ЕС ги одобряват. Мога категорично да кажа, че в дневния ред (на министерско заседание на 19 април) няма да бъде повдигнат въпрос за одобряване на нови санкции. Също така мога да кажа, че работните групи [на Съвета на ЕС] в момента не извършват подготвителна работа по нови санкции“, каза дипломатът. В същото време той отбеляза, че не знае дали отделни държави от ЕС работят по нови санкционни пакети срещу Русия, защото това е извън неговата компетентност. В четвъртък САЩ наложиха нов пакет санкции срещу Русия, по-специално срещу руския държавен дълг. В официално изявление ЕС подкрепи тези санкции, но не обеща да следва същия курс. В отговор на искане на ТАСС външнополитическата служба на ЕС отказа да коментира възможността за въвеждане на нови санкции срещу Руската федерация, подчертавайки, че Брюксел по принцип не коментира ограничителни мерки преди тяхното одобрение. В същото време редица дипломатически източници и експерти, интервюирани от агенцията, отбелязват, че при сегашните условия ЕС няма да въведе никакви икономически мерки срещу Русия, освен ако не се случи „нещо необичайно“. Един от европейските дипломати заяви, че отделни държави от ЕС възнамеряват да предложат добавяне на още няколко руски граждани към черния списък на ЕС съгласно съществуващия механизъм на ЕС за санкции за кибератаки. Реформите не са за членство Що се отнася до украинските реформи, европейският представител подчерта, че Киев трябва да ги прилага не заради присъединяването си към ЕС, а за свое добро. Той също така отбеляза, че сега въпросът за присъединяването на Украйна не е на дневен ред, а само за разширяване на партньорството в рамките на Споразумението за асоциация между ЕС и Украйна. „От самото начало призоваме за реформи в Украйна, за борба с корупцията. И тук не говорим за условие за присъединяване към ЕС, това е само единственият начин да спасим страната, за да може тя да продължи да върви напред . Винаги сме изхождали от тази позиция, тя изобщо не се е променила“, каза дипломатът. Докосвайки се до дискусиите за присъединяване, той припомни предишните изявления на лидерите на ЕС, че сега „този въпрос не е на дневен ред“. „Нашият ключов приоритет в отношенията с Украйна трябва да бъде по-активното прилагане на споразумението за асоциация, което има огромен потенциал“, каза дипломатът. Други теми Министрите ще обсъдят и политическата криза в Грузия и възможността за повторно посещение в тази страна на специалния представител на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел Кристиан Даниелсън за организиране на преговори в Тбилиси между правителството и опозицията. Първото му пътуване в началото на април завърши с неуспех. Освен това външните министри ще разгледат ситуацията в Мозамбик, Етиопия и Мианмар. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 08:00 | Агенция "Фокус"