СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Посолството на САЩ в Русия: Съкращаваме персонала на консулството със 75%

Посолството на САЩ в Русия: Съкращаваме персонала на консулството със 75%

Москва. Във връзка със забраната за наемане на чужди граждани посолството на САЩ в Руската федерация ще намали персонала на консулството със 75%. Това се посочва в съобщение, публикувано на официалната интернет страница на американската дипломатическата мисия в Москва.„Съжаляваме, че действията на руското правителство ни принудиха да съкратим консулския си персонал със 75% и ...

30 Април 2021 | 10:56 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕМА препоръча прилагането на втора доза от ваксината на AstraZeneca

ТАСС: ЕМА препоръча прилагането на втора доза от ваксината на AstraZeneca

Брюксел. Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) препоръчва на хората, които са получили първа доза от ваксината срещу COVID-19 на шведско-британската компания AstraZeneca, да бъде поставена втора доза от същия препарат, предава TACC. Странични ефекти под формата на кръвни съсиреци при нарушения на кръвосъсирването може да се появят при един на 100 хиляди души, ваксинирани с Vaxzevria, разработена от британско-шведската компания AstraZeneca, съобщиха от ЕМА. „Подобни усложнения са възможни при един от 100 хиляди ваксинирани“, отбелязва агенцията и добавя, че ползите от употребата на препарата продължават да надвишават рисковете. Регулаторът на ЕС препоръчва продължаването на употребата на ваксината AstraZeneca като втора доза. Превод и редакция: Тереза Герова

23 Април 2021 | 17:22 | Агенция "Фокус"

The Telegraph: Получи ли Путин това което очакваше от последното обостряне около Украйна

The Telegraph: Получи ли Путин това което очакваше от последното обостряне около Украйна

Лондон. Когато 100 000 войници се върнат в казармата си в централна Русия, можете да се мисли, че Владимир Путин е отстъпил. Но в забравената изтощителна война в покрайнините на Европа нещата не стоят така, както може да изглеждат на пръв поглед, пише британският вестник The Telegraph Мнозина се опитваха да гадаят кроежите на Путин, дислоцирал огромен брой войници до украинската граница. Сега, когато те бавно се връщат назад, може да изглежда, че Кремъл е получил това, което е искал, в последния кръг на ескалация и дрънкане на оръжие. Според изданието Путин е постигнал три основни цели. Първо, американският президент Джо Байдън призова за деескалация, поне като признание за демонстрираната огнева мощ на Путин. След остри критики от страна на Байдън през първите седмици от президентството му, изпращането на войски на границата звучеше като предупреждение: не ни подценявайте. „Русия търсеше начин да окаже натиск върху Запада и го постигна - като заплаши да започне военни действия в Украйна. И успя “, коментира военният анализатор Александър Голц. Ден преди изтеглянето на войските Путин предупреди Запада за неписаните „червени линии“ и заяви, че нарушителите ще съжаляват, „както никога не са съжалявали за нещо“. Телефонното обаждане на Байдън и придружаващите го заглавия разкриват втората цел на военната заплаха на Путин: да отклони вниманието. Цялата история се превърна в добре дошло отвличане на вниманието на Кремъл от тежкото положение на опозиционния лидер Алексей Навални, чието влошено здраве се превърна в основна тема в руските социални медии и международни новини. Сега, след като врагът на Путин беше изследван от цивилни лекари и руснаците се събраха в негова подкрепа в сряда, като "изпуснаха парата", Кремъл може да си отдъхне. Движението на Навални също беше обезсилено. И накрая, укрепването на военния потенциал може да се счита за предупреждение за Украйна. Може би това е отмъщението на Москва за Киев за нарастващата упоритост и решението от март да спрат телевизионните канали на проруския олигарх Медведчук? Страхът бавно отстъпва и мнозина вярват, че прехвърлянето на руски войски в близост до Украйна е било просто заплаха. Няколкостотин бронирани машини стоят на стотина километра от границата и могат да останат поне до септември - за много анализатори това е причина да се изнервят. Но в действителност Русия няма голям апетит за външнополитически набези. След бързото и безкръвно анексиране на Крим през 2014 г. рейтингите на Путин скочиха рязко, но кримската еуфория отдавна отмина. Часове след като обяви оттеглянето, Путин отговори на покана от украинския президент за среща, ако наистина иска да сключи мирно споразумение. “Вечният трол” Путин каза, че Владимир Зеленски ще бъде добре дошъл в Москва - въпреки че подобна среща за всеки украински лидер на този етап е равносилна на политическо самоубийство. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Април 2021 | 14:01 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Посланикът на САЩ в Русия пристигна във Вашингтон за консултации

ТАСС: Посланикът на САЩ в Русия пристигна във Вашингтон за консултации

Вашингтон. Американският посланик в Русия Джон Съливан вече е пристигнал във Вашингтон, след като в четвъртък отлетя от Москва за консултации в столицата на САЩ. Дипломатът заяви, че очаква с нетърпение срещите си с колегите от администрацията, предава ТАСС. „Времето в Москва тази сутрин беше абсолютно прекрасно. Радвам се, че се върнах, очаквам с нетърпение да видя семейството си и да се срещна с колегите си в администрацията“, каза той пред репортери на международното летище „Дълес“. По-рано в четвъртък говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че руската дипломатическа служба очаква, че Съливан ще помогне отношенията между двете страни да не стигнат до задънена задънена улица. В четвъртък посланикът излетя от летище „Шереметиево“ с полет Москва-Лондон, след което смени самолета си в британската столица, замина за Вашингтон. Във вторник той заяви, че се отправя към Вашингтон за консултации и ще се върне в Москва през следващите седмици, преди срещата между президентите Владимир Путин и Джо Байдън. Руско-американските отношения ескалираха след интервю на Байдън, в което той заяви, че Москва ще трябва да „плати цената“ за предполагаемата намеса в изборите в САЩ, а също така се съгласи, че руският президент е „убиец“. След това руският посланик в САЩ Анатолий Антонов беше поканен за консултации в Москва, където се намира от 21 март. На 15 април президентът на САЩ подписа указ за санкции срещу Русия. На 16 април Руската федерация обяви ответни мерки. Превод и редакция: Иван Христов

23 Април 2021 | 08:05 | Агенция "Фокус"

The Telegraph: САЩ обмислят изпращането на още оръжия в Украйна

The Telegraph: САЩ обмислят изпращането на още оръжия в Украйна

Вашингтон. САЩ обмислят изпращането на ракетни системи и други оръжия в Украйна на фона на напрежението с Русия, пише британският ежедневник The Telegpraph. Според американски медии администрацията на държавния глава на САЩ Джо Байдън е обсъждала доставките на противотанкови, противокорабни и зенитни системи. Длъжностни лица в Киев поискаха помощ, след като Русия струпа войски по границата на Украйна, нахлу в европейското въздушно пространство и ограничи маневри на чужди кораби в района. Директорът на Централното разузнавателно управление Уилям Бърнс заяви пред Конгреса миналата седмица: „Този струпване стигна до точка, която може да бъде основа за ограничена военна инвазия. Това трябва да се приеме сериозно не само от САЩ, но и от нашите съюзници“. Във вторник украинският президент Владимир Зеленски покани руския лидер Владимир Путин на бурна среща в Източна Украйна, подчертавайки, че милиони човешки животи са застрашени от подновените боеве в сепаратисткия конфликт. Предложението за преговори дойде след ескалиращи сблъсъци между украинската армия и проруските сепаратисти, които контролират два региона в източната част на страната. Това породи загриженост от отприщване на продължаващата война. Украинският президент, който дойде на власт през 2019 г. благодарение на обещанията за прекратяване на конфликта, обвини Русия, че участва в мирни преговори, докато струпва войски по границата на страната. „Значителен брой руски войски са съсредоточени близо до нашата граница. Официално Русия нарича това учения. Неофициално целият свят нарича такива неща изнудване“. Байдън е принуден да действа, но не иска да провокира Русия, така че в началото на месеца той се отказа от плановете за изпращане на два есминеци от американския флот в Черно море. Напрежението между САЩ и Русия остава високо. Във вторник САЩ отзоваха посланика си Джон Съливан от Москва, след като руското правителство му препоръча да напусне страната.Миналия месец Русия отзова своя посланик във Вашингтон Анатолий Антонов, след като Байдън нарече Путин „убиец“. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Април 2021 | 20:39 | Агенция "Фокус"

Politico: Британският парламент обяви, че Китай осъществява „геноцид“ срещу уйгурите

Politico: Британският парламент обяви, че Китай осъществява „геноцид“ срещу уйгурите

Лондон. Британският парламент прие декларация, че Китай осъществява „геноцид“ срещу уйгурите в азиатската страна, пише европейската редакция на Politico, като прогнозира, че това ще влоши сериозно отношенията между Лондон и Пекин. Камарата на общините прие необвързващо, общопартийно предложение в четвъртък, в което се посочва, че уйгури и други етнически и религиозни малцинства в китайския регион Синдзян са жертва на „престъпления срещу човечеството и геноцид“. В декларацията също така се отбелязва, че САЩ и Канада вече са обявили действията на китайските власти спрямо уйгурите за „геноцид“. Въпреки че правителството на Обединеното кралство не е задължено да отговори на предложението, гласуването му показва силата на чувствата в британския парламент по въпроса. Китай многократно отхвърля съобщенията за нарушения на правата на човека в Синдзян. Часове преди дебата, Пекин се опита да поеме инициативата срещу Великобритания, като я обвини в широкомащабни нарушения на правата на човека и двойни стандарти за расизма. Правителството на Обединеното кралство твърди, че само международните съдилища могат да обявят геноцид. Но поддръжниците на предложението заявиха, че британският парламент трябва да предприеме действия, тъй като Китай не се е присъединил към Международния наказателен съд и няма да позволи на ООН да проведе прозрачно разследване в региона. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 20:05 | Агенция "Фокус"

Мария Захарова: Прага пое по пътя на разрушаването на отношенията, отговорът няма да закъснее

Мария Захарова: Прага пое по пътя на разрушаването на отношенията, отговорът няма да закъснее

Прага. Москва ще отговори на решението на Прага за намаляване на персонала на руското посолство, Чешката република е поела по пътя на разрушаване на отношенията и отговорът няма да закъснее. Това подчерта официалният представител на Министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова, предава РИА Новости. „Помолена съм да коментирам последното им решение. Прага е поела по пътя на разрушаването на отношенията. Отговорът няма да закъснее“, подчерта Захарова на брифинг. В края на миналата седмица чешките власти обвиниха руските специални служби в участие в експлозия в склада за боеприпаси във Върбетица от 2014 г. В тази връзка Прага изгони 18 руски дипломати от страната. В отговор Москва обяви 20 служители на чешката дипломатическа мисия за персона нон грата. МВнР в Москва подчерта, че изявленията за участието на руските специални служби във взрива във Върбетица са абсурдни, необосновани и надути, а САЩ и европейските държави стоят зад експулсирането на руски дипломати от Прага, като по този начин се опитват да разрешат собствените си вътрешни проблеми, припомня агенцията. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Април 2021 | 17:40 | Агенция "Фокус"

The Times: Новините за риска от тромбоза не отказаха британците от ваксинации, но подкопаха доверието им в AstraZeneca

The Times: Новините за риска от тромбоза не отказаха британците от ваксинации, но подкопаха доверието им в AstraZeneca

Лондон. Доверието на британската общественост към ваксините срещу COVID-19 е засегнато незначително от ограниченията, които бяха наложени върху употребата на препарата на AstraZeneca. Проучванията показват, че броят на гражданите на Обединеното кралство, които възнамеряват да се ваксинират срещу коронавирус, едва ли е намалял след новините за проблемите с ваксината на британско-шведската компания. В същото време гражданите на Великобритания са станали много по-малко уверени в безопасността на лекарството, разработено в Оксфорд, отбелязва националният ежедневник The Times. Този месец регулаторните органи на Обединеното кралство препоръчаха на хора между 18 г. и 29 г. да се предлагат ваксини Pfizer/BioNTech или Moderna поради възможна връзка между препарата на AstraZeneca и „изключително редки“ случаи на образуване на кръвни съсиреци. Няколко европейски държави, включително Франция, Германия и Италия, също спряха употребата на ваксината през март поради същата причина. Изследователи от университета в Стърлинг, събирайки данни за проект за страховете около COVID-19 във Великобритания, са проучили дали обществените опасения относно AstraZeneca са довели до „съмнения във ваксината“ като цяло. Според вестника допитването, проведено след новината за спирането на употребата на ваксината в Европа, не показва намаляване на броя на хората, които възнамеряват да се ваксинират. Друго проучване, проведено след промяната в насоките за ваксиниране на хора на възраст под 30 години, установи само незначителни промени в намеренията. Така на 9 април 85,7% от анкетираните са заявили, че възнамеряват да си сложат ваксина, докато на 17 март те са били 86,1%. В групата на респондентите на възраст от 30 г. до 39 г., които ще продължат да получават ваксината AstraZeneca, има малко промени. „Бях изненадан - мислех, че ще видим промяна в реакцията след появата на новото ръководство на регулатора в Обединеното кралство“, реагира Дейвид Комърфорд от Центъра за поведенчески науки към Университета в Стърлинг, коментирайки резултатите от проучването. Това обаче не означава, че хората не се притесняват от новините, подчерта той. Според специалиста данните на Google Trends показват нарастваща активност при търсене на ключовите думи „ваксина“ и „безопасно“. Агенцията за регулиране на лекарствата и медицинските средства заяви, че ползите от ваксината на AstraZeneca все още надвишават рисковете като цяло, припомня изданието. В периода до 31 март има 79 съобщения за кръвни съсиреци, придружени от ниски тромбоцити в кръвта при ваксинирани хора. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Април 2021 | 15:25 | Агенция "Фокус"

Politico: ЕС готви съдебен иск към AstraZeneca

Politico: ЕС готви съдебен иск към AstraZeneca

Брюксел. Европейската комисия се готви да започне съдебно производство срещу производителя на ваксини AstraZeneca, съобщава европейската редакция на Politico, като се позовава на петима дипломати от Брюксел. Комисията е повдигнала въпроса на среща на посланиците в сряда, по време на която по-голямата част от страните от ЕС са заявили, че ще подкрепят съдебната процедура срещу компанията заради неизпълнение на поетите ангажименти за доставка на ваксини. Един дипломат поясни, че целта на съдебното производство е да се направи задължително AstraZeneca да предоставя дозите, определени в договора за ЕС. Двама от дипломатите заявиха, че тече срок до края на тази седмица, в който държавите от ЕС трябва да се включат в иска към фармацевтичната компания. AstraZeneca предизвика гнева на ЕС през януари, когато заяви, че няма да може да достави на блока договорените първоначално дози. До края на първото тримесечие компанията достави 30 милиона дози на страните от ЕС, вместо 100 милиона дози, заложени в нейния договор с ЕС. Компанията прогнозира, че ще достави около 70 милиона дози до края на второто тримесечие на годината, когато трябваше да достави всички 300 милиона дози, залегнали в предварителния договор, подписан от ЕК. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 12:30 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Посланикът на САЩ в Москва отлетя за консултации във Вашингтон

ТАСС: Посланикът на САЩ в Москва отлетя за консултации във Вашингтон

Москва. Американският посланик в Русия Джон Съливан излетя от московското летище Шереметиево за Лондон, откъдето ще се качи на полет за Вашингтон, съобщава ТАСС, като се позовава на свой информиран източник. Както каза руският външен министър Сергей Лавров на пресконференция на 16 април, помощникът на руския президент Юрий Ушаков на среща със Съливан му е препоръчал да отиде във Вашингтон за консултации. В понеделник порталът Axios, позовавайки се на говорител на Държавния департамент на САЩ, съобщи, че Съливан ще пътува до Вашингтон тази седмица, където ще проведе консултации с представители на администрацията на президента Джо Байдън, а след това „през следващите седмици“ ще се върне в Москва. Говорителят на Държавния департамент Нед Прайс не призна пряко във вторник, че Съливан се завръща в родината си за консултации заради призивите на Москва във връзка с влошаването на двустранните отношения. По-рано и руският посланик във Вашингтон Анатолий Антонов бе привикан за консултации в Москва и все още не се е завърнал в американската столица. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 11:47 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Посланикът на САЩ в Москва е излязъл от резиденцията с багажа си

ТАСС: Посланикът на САЩ в Москва е излязъл от резиденцията с багажа си

Москва. Американският посланик в Москва Джон Съливан е напуснал резиденцията си Спасо-хаус, като се предполага, че е тръгнал към летището, откъдето трябва да лети за Вашингтон, съобщава кореспондент на ТАСС, станал свидетел на тръгването на дипломата от резиденцията. В автомобила на посланика са натоварени три куфара, отбелязва още руската агенция. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 08:22 | Агенция "Фокус"

Reuters: Украйна зове ЕС и САЩ да изключат Русия от SWIFT

Reuters: Украйна зове ЕС и САЩ да изключат Русия от SWIFT

Брюксел. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба е призовал на проведената на 19 април видеоконференция с колегите си от ЕС да се разгледа възможността за изключване на Русия от международната система за прехвърляне на междубанкови плащания SWIFT. Това каза в сряда ръководителят на украинското външно министерство в интервю пред Reuters. Според него тази мярка може да стане част от нов пакет санкции в случай на ескалация на ситуацията в Източна Украйна. Кулеба също така e отбелязал, че по време на среща с американския държавен секретар Антъни Блинкен в Брюксел миналата седмица той е поискал от Вашингтон да предостави на Киев „мощни средства за радиоелектронна борба“ за противодействие на Русия. В интервюто той също изрази надеждата, че по въпроса за помощта за Украйна от западните страни „думите няма да се разминават с делата“. По-рано Кулеба информира, че на неформална видеоконференция с външните министри на 27 държави от ЕС той е предложил „поетапен план за действие, който да ограничи по-нататъшната ескалация на Руската федерация“, включително нови секторни санкции срещу Русия. Съответното изявление е направено на фона на твърденията на Киев за струпване на руски войски на границата с Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 08:17 | Агенция "Фокус"

CTK: Сенатът на Чешката република призова правителството да прекрати договора за приятелски отношения с Руската федерация, определи инцидента във Върбетице като акт на държавен тероризъм срещу целия ЕС

CTK: Сенатът на Чешката република призова правителството да прекрати договора за приятелски отношения с Руската федерация, определи инцидента във Върбетице като акт на държавен тероризъм срещу целия ЕС

Прага. Горната камара на чешкия парламент – Сенатът, призова с резолюция правителството на страната да денонсира споразумението за приятелски отношения и сътрудничество с Руската федерация и да намали максимално броя на служителите в руското посолство в Прага, оставяйки на поста единствено руския посланик, предава агенция . Сенаторите приеха резолюция, в която експлозиите в складовете за боеприпаси в село Върбетице от 2014 г. се характеризират като „държавен акт тероризъм срещу една от страните-членки на ЕС, което означава срещу целия ЕС“. Прага обвини Москва за инцидента, припомня медията. Документът бе подкрепен от 67 от 72-та присъстващи сенатори. Горната камара също така препоръча на правителството да обсъди случая в Съвета за сигурност на ООН, както и в органите на НАТО и ЕС, и да помоли страните-членки за подкрепа и съдействие. Според Сената правителството трябва да използва „всички инструменти и възможности, които Чешката република има в резултат на членството си в тези организации“. След четиричасово разискване сенаторите поискаха от правителството и да публикува информация за нападението във Върбетице през 2014 г., за да се предотврати разпространението на дезинформация колкото е възможно повече. Сенатът също препоръча на правителството да поиска финансова компенсация и обезщетение за жертвите, материални щети и ликвидация след – съгласно оценката на медията - нападението наРуската федерация във Върбетице. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 21:10 | Агенция "Фокус"

Мария Захарова: Москва предлага на Прага да остави ултиматумите за комуникацията в рамките на НАТО

Мария Захарова: Москва предлага на Прага да остави ултиматумите за комуникацията в рамките на НАТО

Москва. Москва предлага на Прага да остави ултиматумите за комуникацията в рамките на НАТО. Това заяви официалният говорител на Министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова по повод искането, което първият дипломат на Чешката република Якуб Кулганек към официална Москва, предава TACC. Захарова също така подчерта, че ултимативният тон към Русия е неприемлив и разговорът с чешкия посланик в руското външно министерство ще продължи на 22 април. Минути по-рано говорителят на Кремъл Дмитрий Песков предупреди, че Русия не приема да се разговаря с нея в стил, в който други държави издигат изисквания към нея. „Точно днес в посланието си президентът Путин говори за безсмислието да се разговаря с нас в стила на изискванията“, подчерта Песков, отговаряйки на въпрос дали Москва ще вземе предвид искането, обявено от чешкия външен министър Якуб Кулганек. Министърът на външните работи на Чешката република протестира пред руския посланик Александър Змеевски в Прага срещу експулсирането на 20 служители на посолството от Москва и поиска всички те да бъдат върнати на местата си в дипломатическата мисия. Решението на Москва Прага очаква до 12:00 часа местно време.„Всички изгонени служители на чешкото посолство трябва да бъдат върнати на местата им в Москва. Очакваме решение до 12:00 часа четвъртък. Ако не бъде прието, ще продължим с възможността да приведем служителите на двете посолства в паритет по отношение на на броя на служителите“, обяви Кулганек. Превод и редакция: Тереза Герова Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 20:52 | Агенция "Фокус"

Кремъл отговори на искането на Чешката република: Безперспективно е към  Русия да се подхожда с изисквания

Кремъл отговори на искането на Чешката република: Безперспективно е към Русия да се подхожда с изисквания

Москва. Русия не приема да се разговаря с нея в стил, в който други държави издигат изисквания към нея – точно това подчерта държавният глава на страната Владимир Путин в посланието си до Федералното събрание. Така говорителят на Кремъл коментира пред TACC исканията на Чешката република Москва да приеме обратно изгонените от страната дипломати на Прага. „Точно днес в посланието си президентът Путин говори за безсмислието да се разговаря с нас в стила на изискванията“, подчерта Песков, отговаряйки на въпрос дали Москва ще вземе предвид искането, обявено от чешкия външен министър Якуб Кулганек. Министърът на външните работи на Чешката република протестира пред руския посланик Александър Змеевски в Прага срещу експулсирането на 20 служители на посолството от Москва и поиска всички те да бъдат върнати на местата си в дипломатическата мисия. Решението на Москва Прага очаква до 12:00 часа местно време.„Всички изгонени служители на чешкото посолство трябва да бъдат върнати на местата им в Москва. Очакваме решение до 12:00 часа четвъртък. Ако не бъде прието, ще продължим с възможността да приведем служителите на двете посолства в паритет по отношение на на броя на служителите“, обяви Кулганек. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 20:48 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Чешкият външен министър поиска връщането на всички изгонени дипломати в Москва – в противен случай Прага ще обяви още руснаци за персона нон грата

ТАСС: Чешкият външен министър поиска връщането на всички изгонени дипломати в Москва – в противен случай Прага ще обяви още руснаци за персона нон грата

Прага. Министърът на външните работи на Чешката република Якуб Кулганек протестира пред руския посланик Александър Змеевски в Прага срещу експулсирането на 20 служители на посолството от Москва и поиска всички те да бъдат върнати на местата си в дипломатическата мисия. Решението на Москва Прага очаква до 12:00 часа местно време (13:00 часа българско време) в четвъртък, предава TACC. „Всички изгонени служители на чешкото посолство трябва да бъдат върнати на местата им в Москва. Очакваме решение до 12:00 часа четвъртък. Ако не бъде прието, ще продължим с възможността да приведем служителите на двете посолства в паритет по отношение на на броя на служителите“, обяви Кулганек. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 20:20 | Агенция "Фокус"

„Коммерсант“: МВнР на Русия разработва механизъм за изпълнение на решението за забрана на посолството на САЩ да наема руски граждани

„Коммерсант“: МВнР на Русия разработва механизъм за изпълнение на решението за забрана на посолството на САЩ да наема руски граждани

Москва. Руските власти работят по правната формализация на решението да забранят на посолството на САЩ в Москва и на американските генерални консулства в други руски градове да наемат граждани на Руската федерация и трети държави, съобщава вестник „Коммерсант“, като се позовава на съобщение от МВнР. „Сега се разработва правен механизъм, с помощта на който ще бъде приложено решението за пълно спиране на практиката за наемане от американските дипломатически мисии на административни и технически работници сред гражданите на Руската федерация и трети страни“, е отговорът, даден от външнополитческото ведомство в Москва за изданието за по-нататъшни стъпки в рамките на обявените на 16 април „набор от отговори на последната“ вълна „от незаконни антируски американски санкции“. По-рано заместник-посланикът на САЩ в Руската федерация Барт Горман беше привикан във външното министерство и му бе връчена нота за експулсирането на десет служители на дипломатическата мисии в страната. Те трябва да напуснат Русия до 21 май. „Това е „огледален“ отговор на враждебните действия на американската страна срещу редица служители на руското посолство във Вашингтон и руското генерално консулство в Ню Йорк, които бяха неоснователно обявени за персона нон грата“, обясниха от руското външно министерство . На 15 април американските власти въведоха нов пакет от санкции срещу Русия, който включва, наред с други неща, експулсирането на десет руски дипломати от страната. В допълнение към решението за експулсиране на същия брой американски дипломати от Русия, властите в Москва обявиха намерението си да забранят на американските дипломатически мисии да наемат административен и технически персонал сред гражданите на Руската федерация и трети страни. „Тази практика (наемане на местни) е доста широко разпространена и често използвана от американците. Ние нямаме такава практика, затова въвеждаме паритет по този въпрос“, обясни руският външен министър Сергей Лавров на 16 април. Според информацията на „Коммерсант“, когато бъде разработен подходящият механизъм, всички граждани на Руската федерация и трети държави, които вече работят в посолството и консулствата на САЩ в Русия, ще трябва да напуснат. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 20:13 | Агенция "Фокус"

The Guardian: С напускането на Съливан Москва и Вашингтон остават без топ дипломати в най-критичния момент от отношенията си

The Guardian: С напускането на Съливан Москва и Вашингтон остават без топ дипломати в най-критичния момент от отношенията си

Москва/Вашингтон. Няколко дни след като руското правителство му препоръча да напусне страната на фона на „изключително напрегната ситуация“, посланикът на САЩ в Руската федерация Джон Съливан обяви връщането си във Вашингтон за консултации, отбелязва британският вестник The Guardian. Отпътуването на Съливан оставя посолствата на двете страни без висши дипломати в критичен момент, предвид неотдавнашната размяна на нови взаимни санкции между Вашингтон и Москва, струпването на руски войници близо до границите на Украйна и опасенията за здравето на опозиционния политик Алексей Навални, коментират от редакцията. „Намирам за важно да говоря директно с новите си колеги от администрацията на Байдън във Вашингтон за текущото състояние на двустранните отношения между САЩ и Русия“, обясни Съливан. Дипломатът добави още, че не е виждал семейството си повече от година и това е „друга важна причина да се прибера у дома“. В същото време Съливан увери, че ще се върне в Москва през следващите седмици „преди всяка възможна среща между президентите Байдън и Путин“. Русия отзова посланика си във Вашингтон Анатолий Антонов за консултации през март, след като Байдън се съгласи с телевизионен репортер, който нарече Путин „убиец“ и заяви, че руският лидер ще „плати“ за предполагаемото му намеса в изборите през 2020 г., припомня вестникът. Подчертава се, че ръководителят на пресслужбата на Кремъл Дмитрий Песков не посочи конкретна дата за завръщането на посланиците на техните постове. „Завръщането на посланиците след консултации в техните столици е оправдано преди всичко с целесъобразност“, заяви Песков пред репортери. Въпреки че Съливан не е бил изгонен от Москва, изглежда, че натискът от руското правителство е повлиял на решението му временно да напусне страната, пише вестникът. The Guardian припомня, че последният американски посланик, изгонен от Русия, е Джордж Кенан, който бе обявен за персона нон грата от СССР през 1952 г. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 08:46 | Агенция "Фокус"

Mlada fronta DNES: В чешкия парламент настояха за обезщетение от Русия за инцидента във Върбетице

Mlada fronta DNES: В чешкия парламент настояха за обезщетение от Русия за инцидента във Върбетице

Прага. Камарата на депутатите на чешкия парламент прие резолюция, призоваваща правителството на страната да поиска обезщетение от Русия за щетите, причинени от експлозиите в складовете за боеприпаси в село Върбетице през 2014 г., за които официална Прага обвини службите на Москва, съобщава електронното издание на вестник Mlada fronta DNES. В същото време депутатите призоваха кабинета да предприеме мерки за намаляване на броя на служителите в руското посолство в Чешката република. „Ние сме горда държава и ще се защитим“, цитира вестникът един от авторите на резолюцията, лидерът на парламентарната фракция на Християндемократическия съюз Ян Бартошек. Депутатите подкрепиха решението на правителството да експулсира от страната 18 служители на руското посолство, които напуснаха Прага в понеделник. Те също така изразиха благодарност към служителите на чешките специални служби и правоприлагащите органи за тяхната работа по разследването на експлозиите. Долната камара призова кабинета на министрите да потуши „враждебните атаки“ срещу суверенитета на Чешката република. Властите трябва да изключат участието на руски компании в изпълнението на проекти за изграждане на обекти със стратегическа инфраструктура като атомните електроцентрали, добавиха от долната камара на чешкия парламент. Чешкият министър-председател Андрей Бабиш заяви по-рано, че Министерството на финансите подготвя дело, с което ще се иска обезщетение за материалните щети от заподозрените за участие в експлозиите във Върбетице. „[Експлозиите] нанесоха огромни щети. Министерството на финансите подготвя съдебно дело с искане за обезщетение“, обяви Бабиш. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 07:26 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: САЩ разработват планове за предоставяне на оръжие на Украйна в случай на конфликт с Русия

The Wall Street Journal: САЩ разработват планове за предоставяне на оръжие на Украйна в случай на конфликт с Русия

Вашингтон. Американските служители разработват план за прехвърляне на редица оръжия в Украйна в случай на конфликт с Русия, но тези мерки все още не са одобрени от американския президент Джо Байдън, шише The Wall Street Journal. Според източника на изданието „служителите на администрацията на Байдън подготвят възможност да предоставят смъртоносно и несмъртоносно военно снаряжение на Украйна в случай на руска атака“. Според изданието такива доставки могат да включват "противотанкови, противокорабни и зенитни системи". Байдън все още не е получил плана за одобрение. В статията се отбелязва, че администрацията обмисля и възможността за въвеждане на допълнителни икономически санкции срещу Русия. Според изданието американските власти смятат, че в граничната зона с Украйна има около 80 000 руски войници. Статията цитира и коментар на украинския външен министър Дмитрий Кулеба. Според него "след няколко седмици" общият брой на руските военни на границата ще "надвишава 120 хиляди". Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 21:39 | Агенция "Фокус"

Украйна: Скоро до нашата граница ще има над 120 хиляди руски военни

Украйна: Скоро до нашата граница ще има над 120 хиляди руски военни

Киев. Русия скоро ще има над 120 000 военнослужещи на границата с Украйна, заяви украинският външен министър Дмитрий Кулеба, призовавайки за нови западни икономически санкции, за да възпрат Москва от „по-нататъшна ескалация“, предава Reuters Вашингтон и НАТО са разтревожени от голямото натрупване на руски войски близо до Украйна и в Крим, полуострова, който Москва анексира от Украйна през 2014 г., коментира агенцията. Западните власти казват, че концентрацията на сили сега е по-голяма, отколкото по време на анексията. Данните, дадени от Кулеба, са по-високи от предишните оценки на Украйна за 80 000 руски войници, от които 50 000 са новодислоцирани. "Руските войски продължават да пристигат в непосредствена близост до нашите граници на североизток, на изток и на юг. До около седмица се очаква те да достигнат общо до над 120 000 войници", каза Кулеба на онлайн пресконференция. "Това не означава, че те ще се ограничат до тази бройка", каза Кулеба, предупреждавайки за непредсказуемостта на Москва, въпреки че той подчерта, че Украйна не иска конфликт с Русия. „Цената за предотвратяване на по-нататъшната ескалация на Русия винаги ще бъде по-ниска от цената за нейното спиране и смекчаване на последиците от нея ... По-ефективно е Москва да разбере ясно, че новият етап на агресия ще има ужасни последици за Русия - международна изолация и болезнени икономически санкции. " Кулеба призова също така Москва да се ангажира отново за прекратяване на огъня в Източна Украйна, където подкрепяните от Русия сили се бият срещу украинските войски в конфликт, който според Киев е отнел живота на 14 000 души от 2014 г. насам. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 20:51 | Агенция "Фокус"

Ангела Меркел: Европа е загрижена за Украйна и Навални

Ангела Меркел: Европа е загрижена за Украйна и Навални

Париж. Германският канцлер Ангела Меркел изрази загриженост по отношение на Русия заради натрупването на войски по границата с Украйна и здравословното състояние на опозиционния политик Алексей Навални, като заяви, че Европа е "изключително притеснена" и от двете ситуации, но има общо разбиране за справяне с подобни конфликти, цитира думите й “Анадолската агенция“ В обръщение към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Меркел защити реакцията на Германия и Европа заради конфликтите с Русия, като заяви, че блокът има общ подход за справяне с проблемите с Кремъл. „Имаме общи санкции, що се отнася до Навални, както и анексирането на Крим (от Русия) и окупацията, или (проруските) сепаратисти от Донецк и Луганск. Имаме европейско споразумение на това ниво и имаме общ подход към Русия. " Меркел посочи, че по делото Навални е важно решението на Европейския съд по правата на човека, което определя задържането му като „неоправдано и произволно“ и призовава за освобождаването му. „В момента сме изключително притеснени за Навални, а германското правителство, заедно с други, прави всичко възможно, за да се увери, че той получава подходящи медицински грижи“, каза тя. Конфликти като в случая с Украйна и анексията на Крим правят отношенията с Русия „особено трудни“, отбеляза Меркел и добави: „Трябва да оставим шанс за диалог“. Европейските страни работят заедно и се подкрепят взаимно, тъй като Германия и Франция създадоха непрекъснат механизъм под формата на Минските споразумения за уреждане на украинската криза, каза тя. „(Френският президент Еманюел) Макрон и аз разговаряхме наскоро с (руския президент Владимир) Путин и (украинския президент Владимир) Зеленски, защото ситуацията е много тревожна и напрегната поради концентрацията на сили от руската страна на украинската граница,“ Меркел добави, отговаряйки на въпрос на полския депутат Александър Поцей относно отношенията на ЕС и двусмислената позиция на Германия към Русия. Германия е най-големият потребител на руския природен газ и продължава да подкрепя противоречивия газопровод „Северен поток-2“, предназначен да транспортира газа, избягвайки основните тръбопроводи през Източна Европа. Въпреки противопоставянето на някои европейски страни и заплахата от американски санкции по проекта, Берлин отхвърли призивите за спиране на строителството на газопровода на фона на нарастващото напрежение между Русия и Украйна. Меркел изрази надежда, че "Северен поток-2" няма да доведе до конфликт поради желанието на Германия да търгува с Русия. Украинският депутат Олесий Гончаренко излезе на трибуната два пъти, първо, попита Меркел: "Искам да получа прост отговор, да или не. Путин убиец ли е?" Той също така разгърна украински флаг, белязан с кръв и дупки от изстрели, докато се опитваше да напомни на парламентаристите за конфликта в Украйна, териториалната цялост и суверенитета на държавите-членки, като каза: „Това е от нашите мъже, които се борят за свободата и независимостта на Украйна." Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 20:18 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕМА призна, че има връзка между ваксината на Johnson & Johnson и тромбозите

ТАСС: ЕМА призна, че има връзка между ваксината на Johnson & Johnson и тромбозите

Амстердам. Европейската агенция по лекарствата (EMA) стигна до заключението, че кръвните съсиреци трябва да бъдат включени в списъка на редките нежелани реакции на ваксината на Janssen, подразделение на американския Johnson & Johnson. Това се посочва в изявлението, публикувано във вторник от регулатора и цитирано от TACC. "Комитетът за оценка на риска за фармакологична бдителност на Агенцията стигна до заключението, че към информацията за продукта за ваксината Janssen COVID-19 трябва да се добави предупреждение за необичайни тромбози", се казва в изявлението. В същото време европейският регулатор подчерта, че ползите от използването на ваксината продължават да надвишават рисковете. Според регулатора повечето случаи на усложнения са открити при жени на възраст под 60 години. „Невъзможно е обаче да се идентифицират конкретни рискови фактори въз основа на наличните данни“, се казва в прессъобщението. Миналата седмица американските регулатори препоръчаха спиране на ваксинационната кампания с ваксината на Johnson & Johnson. Самата компания по-късно обяви спиране на 55 милиона дози ваксина, планирани за доставка в ЕС през второто тримесечие, поради рискове от тромбоза. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 18:38 | Агенция "Фокус"

Star (Турция): Какво целят САЩ чрез Украйна

Star (Турция): Какво целят САЩ чрез Украйна

Анкара. Ако се обърне внимание на заявеното от САЩ, то излиза, че териториалната цялост на Украйна е основната грижа на САЩ. Но като се погледнат действията, се очертава различна картина. Въпросът кой и как гледа на членството на Украйна в НАТО също разкрива истинските намерения на някои от замесените страни, пише турският вестник Star в материал, представен без редакторска намеса. Разбира се, Русия не иска пръстен на НАТО около себе си. Русия декларира това открито и казва, че никога няма да го приеме. От друга страна, Украйна е независима държава и справедливо реагира на неприемането на нейните решения от Русия! Разглеждайки проблема обаче от малко по-широка гледна точка, би било полезно да се зададе следният въпрос: „Държавите-членки на НАТО, особено Германия и Франция, като основните сили на Европа, желаят ли членството на Украйна в НАТО?“ Настояването на Зеленски за „членство в НАТО“ в настоящата ситуация може да се разглежда като разумна тактика за избягване на война. Ще попитате защо? САЩ упорито искат атмосфера на локална война между Украйна и Русия. А когато тази война избухне, според тях Украйна трябва да остане сама срещу Русия. Украйна не иска да сбърка в случай на такова развитие на събитията, което е правилно! Същата ситуация се случи и с Грузия и резултатът е очевиден. Зеленски се опитва да не повтаря грешката на Саакашвили. ЕС упорито не иска война по своите граници. Германия не одобрява членството на Украйна в НАТО, особено Украйна, която се намира в състояние на война. Германия казва „да“ на всички видове подкрепа, но вярва, че „засега не можем да привлечем страната във война с Русия в състав на Алианса“. Усилията за създаване на напрежение в отношенията на Германия с Русия продължават отдавна и не са нова стратегия за Вашингтон. Дълго време Меркел успя да се предпази от това, като остана на разстояние. Ясно е, че ако някоя друга държава се включи или косвено се намеси в руско-украинската криза, събитията ще придобият различна форма. Германия не възнамерява отново да стане страна или инициатор на нова световна война. Обединеното кралство, виждайки това, „изпраща“ новини чрез медиите. Вестник The Times съобщава, че "британските кораби ще отплават към Черно море през май в подкрепа на Украйна". Любопитно? Едва ли! Защо Лондон действа по този начин? Великобритания иска Русия да бъде заета с регионални проблеми. Лондон в твърд противник на съюза между Русия и Китай. А САЩ все още се надяват на пазарлък. Противно на твърденията на Байдън, съществува очакването, че един хубав ден на масата за преговори с помощта на „договаряне за Украйна“ може възникнат опции за „обединяване в антикитайски съюз“. САЩ осъзнават, че със своя изгубен имидж не са в състояние да стартират самостоятелно големи проекти. Оттеглянето от Афганистан до известна степен е свързано с тази ситуация. От друга страна е ясно, че новият фокус ще бъде тихоокеанският регион. Вече виждаме, че вместо да разпръснат силите си във всички посоки, САЩ ще продължат прокси войни по целия свят, но основният акцент ще бъде върху Китай. Виждаме също така, че оценките на американските стратези, особено тезата на Бжежински: „ако Америка иска да остане единствената сила, тя трябва да осигури колапса на Русия и за това на Русия трябва да й бъде отнета Украйна“, години по-късно, са подкрепени с действия . Да, изглежда, че САЩ не могат лесно да правят каквото си искат. Защото дори в ЕС вече не е на лице ситуацията, при която всяко тяхно желание може веднага да бъде въплътено в конкретни действия. САЩ успяха да получат сериозно влияние само върху малките държави в Европа, но това само по себе си не може да осигури разработването на планове за действие за основните „мотори“ на ЕС ! Сега Украйна е важно оръжие за САЩ. В отговор на разпадането на Украйна на две части те няма да издадат и звук. Както не го направиха и по отношение на Грузия. Когато един ден САЩ преговарят с Русия, едно от оръжията, които ще използват на масата за преговори, ще бъде украинският коз. Междувременно САЩ, обкръжавайки Русия, се надяват да използват Украйна за постигане на по-голямата си цел. Но какво ще спечели Украйна в тази ситуация? Зеленски, казвайки в Турция „станете посредници“, всъщност потвърди, че не иска да се бие. И в отговор на настояването на Америка, той даде сигнал: „Ще се бием само ако ни вкарате в НАТО“. В същото време никой в НАТО няма желание да прави това. Как Украйна може да се измъкне от ситуацията, без да се предаде, за да не бъде погълната в тази голяма безмилостна игра, е просто жизненоважно за нея! Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 16:40 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Кремъл призова Запада да се откаже от „антируската психоза“ и да прояви „адекватна политическа воля“

ТАСС: Кремъл призова Запада да се откаже от „антируската психоза“ и да прояви „адекватна политическа воля“

Москва. Москва призовава западните столици да се успокоят и да се откажат от „масивната антируска психоза“, за да се преодолеят съществуващите различия. Това заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, предава ТАСС. „Призоваваме всички да се успокоят, да се откажат от масивната антируска психоза и конструктивно, спокойно да водят диалог, за да се преодолеят съществуващите различия“, подчерта Песков. Според него днес много страни без основание обвиняват Москва във всяка хакерска атака. „Русия винаги реагира на недружелюбни атаки... Но оставаме отворени за диалог“, увери говорителят на руския президент. „Всъщност напоследък между Москва и редица държави възникна известно напрежение. Русия в никакъв случай не е инициатор на това напрежение“, категоричен бе Песков. Москва остава отворена за диалог, основан на взаимно уважение, въпреки продължаващите опити на Запада да упражнява натиск, допълни той. „Като цяло линията за недружелюбно влияние върху Русия, натиск, опити за ограничаване, те се усещат, забележими са с невъоръжено око. Много съжаляваме в това отношение, защото Русия е била и остава отворена за уважителен диалог, основан на принципи на взаимно обмисляне на позиции и толерантност към онези различия в мненията, които могат да съществуват“. Отговаряйки на въпроса какво трябва да се направи, за да се спрат подобни атаки срещу Русия, Песков отбеляза, че това изисква „адекватна политическа воля“ от страна на Запада. Превод и редакция: Тереза Герова

20 Април 2021 | 13:27 | Агенция "Фокус"

DPA: Германия отделя около 1,6 милиарда евро за изследвания за коронавируса

DPA: Германия отделя около 1,6 милиарда евро за изследвания за коронавируса

Берлин. Министерството на образованието и научните изследвания на ФРГ ще отпусне около 1,6 млрд. евро за изследвания, свързани с коронавируса, съобщава информационната агенция DPA. Съгласно разпространените данни, около 627 млн. евро от тази сума са предназначени за разработване на ваксини срещу коронавирус на германската компания BioNTech и базираната в Тюринген фармацевтичната компания CureVac. В същото време се посочва, че средствата са в допълнение към 2,9 млрд. евро, германското правителство вече отпусна през 2020 г. за научни изследвания в областта на здравеопазването. Основните научни институции, специализирани в изследванията на COVID-19 в Германия, според DPA са Центърът по инфекциозни болести Helmholtz (HZI) и Германският център за инфекциозни изследвания (DZIF). HZI получи приблизително 32 млн. евро, а DZIF - около 5,8 млн. евро. Отбелязва се, че през последното десетилетие германските власти постоянно увеличават разходите за научни изследвания в областта на здравеопазването, включително за биотехнологии. Например, ако през 2010 г. за тези цели са били отпуснати малко по-малко от 1,9 млрд. евро, то през 2019 г. те са били почти 2,5 млрд. евро. Според института „Робърт Кох“ броят на новите случаи на коронавирусна инфекция в Германия се е увеличил с 9 609 през изминалото денонощие. От началото на пандемията с COVID-19 бяха заразени 163 308 германци. Общият брой на смъртните случаи достигна 80 303. Превод и редакция: Тереза Герова

20 Април 2021 | 09:27 | Агенция "Фокус"

Politico: ЕС предложи „надежда“, но не и действие, на Украйна за конфликта с Русия

Politico: ЕС предложи „надежда“, но не и действие, на Украйна за конфликта с Русия

Брюксел. Руснаците може да са концентрирали десетки хиляди войници по границата с Украйна, но ЕС няма да направи много за това – поне в момента, пише европейската редакция на Politico. В понеделник ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви, че външните министри на ЕС са „много обезпокоени“ от руската военна мобилизация, но обясни, че не предвиждат нови санкции срещу Москва. И, добав, че страните от ЕС дори не планират да последват Чехия при изгонването на руски дипломати за експлозия през 2014 г. в склад за оръжия, за която Прага заключи, че е дело на руските специални служби. „Ясно е, че това е повод за безпокойство“, заяви Борел пред журналистите след видеоконференцията на външните министри, на която участва и първият дипломат на Украйна Дмитро Кулеба. „Защото когато разположите много войски, някъде може да има искра...“ „Да се надяваме, че това разполагане ще спре“, добави той, отбелязвайки, че лидери като германския канцлер Ангела Меркел и американския президент Джо Байдън са призовали Кремъл да отстъпи. Германският външен министър Хайко Маас повтори тезата и посочи, че: „Москва трябва да премине от провокация към сътрудничество“. „Ние вярваме, че конфликтът, който сега е безспорен, все още може да бъде разрешен с дипломатически средства“, каза Маас. Досега обаче ръководеният от Германия и Франция нормандски формат на мирни преговори не успя да постигне пробив в вече повече от седемгодишния конфликт между Русия и Украйна. Все пак Борел заяви, че няма допълнителни санкции на масата и че не се планират по-нататъшни дипломатически експулсирания, след като Чехия изгони 18 руснаци през уикенда във връзка с взрива през 2014 г. Преди това страните от ЕС и други съюзници действаха съгласувано, за да изгонят десетки руски дипломати в знак на солидарност с Великобритания по време на отравянето през 2018 г. в Солсбъри, Англия, на Сергей Скрипал, бивш двоен агент. Този път обаче Борел заяви, че „не е имало искане за широко експулсиране [на] дипломати от всички държави-членки на ЕС“, нито е имало „призиви за повече санкции към Русия“. „Нещата могат да се променят“, добави той, „но ситуацията е такава, каквато ви я казвам в момента“. Изразяването на загриженост от страна на ЕС и цялостното му бездействие подчертават затрудненията, пред които е изправен Брюксел по отношение на руската военна агресия - като страните членки признават, че на практика нищо няма да бъде направено, освен ако президентът Владимир Путин не нареди инвазия. ЕС има затруднения и с бързите действия по външната политика, защото решенията се вземат само с единодушие. И дори тогава не е ясно докъде страните от ЕС и НАТО биха искали да отидат, за да защитят Украйна. „Моят призив към ЕС е, че не бива да се страхуваме да обсъждаме какво ще се случи, ако Русия премине червената линия или поне за пореден път премине червената линия“, каза литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис, чиято страна е сред най-откритите в ЕС за рисковете за сигурността, които Русия представлява. За много от външните министри на ЕС тази червена линия е инвазия. „Вярвам, че на всички е ясно - точно както беше с анексията на Крим в нарушение на международното право - че има неща, които няма да бъдат приемливи за нас и които винаги ще имат последствия“, каза Маас. Но Ландсбергис, в интервю за POLITICO по време на почивка на срещата на върха, предложи по-широка интерпретация на червените линии, която включва ситуации, в които Москва просто отказва да деескалира ситуацията. „Абсолютно съм убеден, че червената линия е границата на Украйна“, каза той. „Ако я прекосят с допълнителни войски, които имат на границата, ако не деескалират, ако не се оттеглят, това е червената линия“. Ландсбергис призова за подновено обсъждане на допълнителни санкции, включително „секторни санкции“, които ще бъдат насочени по-скоро към руската икономика, а не към отделни лица, какъвто е подходът на ЕС в последно време. А относно експулсирането в Чешката република, той добави, че „Европа трябва да обмисли да действа солидарно, както направихме при отравянето в Солсбъри“ и „да се отърве от опасни хора, които участват в терористични актове“. По време на пресконференцията си Борел заяви, че 150 000 руски войници са концентрирани по границите на Украйна и в Крим - много по-голям брой, отколкото Украйна или други държави твърдяха през последните седмици. Борел похвали Украйна „за нейния сдържан отговор“ и повтори традиционната денонсация на ЕС за нахлуването на Русия през 2014 г. и анексирането на Крим. Той призова Кремъл да се съобрази с Минския протокол - мирно споразумение между Украйна и Русия, постигнато през 2014 г., което според Брюксел Москва не е изпълнила изцяло. Борел също повтори призива си за по-добро лечение на лишения от свобода опозиционер Алексей Навални, който обяви гладна стачка и беше преместен в понеделник в затворническа болница. „Получих писмо от екипа на Навални относно влошеното му положение“, каза Борел. „Руските власти трябва да му предоставят незабавен достъп до медицинските специалисти, на които той вярва“. „Пътувах до Москва в началото на февруари, за да повдигна този въпрос очи в очи, очи в очи с руските власти“, каза Борел. „За нещастие молбата ни не беше чута“. Превод и редакция: Иван Христов

20 Април 2021 | 08:03 | Агенция "Фокус"

Hungary Today: Будапеща поиска от Украйна да спазва правата на закарпатските унгарци

Hungary Today: Будапеща поиска от Украйна да спазва правата на закарпатските унгарци

Будапеща. Унгария се интересува от силна, стабилна и демократична Украйна, застъпва се за нейната териториална цялост и независимост и очаква тя да зачита правата на националностите, включително унгарската общност, заяви след неофициална видеоконференция с европейските министри външният министър на Унгария Петер Сиярто, пише електронното издание Hungary Today. През последните няколко години Украйна редовно нарушава правата на унгарската общност в областта на културата, образованието, публичната администрация и медиите, каза той във „Фейсбук“. Сиярто помоли украинския външен министър Дмитро Кулеба, който също участва в конференцията, да зачита правата на малцинствата и да се въздържа от представянето на унгарската общност като такава, която застрашава териториалната цялост на Украйна. Унгарците в Закарпатието винаги могат да разчитат на подкрепа от Унгария и нейното правителство, каза той. „Ще заемем позиция за закарпатските унгарци и техните права на всеки международен форум“, подчерта първият дипломат на Будапеща. Превод и редакция: Иван Христов

20 Април 2021 | 07:40 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Посланикът на САЩ в Русия се прибира във Вашингтон тази седмица

ТАСС: Посланикът на САЩ в Русия се прибира във Вашингтон тази седмица

Вашингтон. Американският посланик в Русия Джон Съливан ще пътува до Вашингтон тази седмица, за да проведе консултации с представители на администрацията на президента Джо Байдън, а след това „през следващите седмици“ ще се върне в Москва. Това съобщи в понеделник порталът Axios, позовавайки се на служител на Държавния департамент, предава ТАСС. „Посланик Съливан ще се завърне в САЩ тази седмица, за да се срещне със семейството си и представители на новата администрация, с които той не е имал възможност да се консултира, тъй като се е съгласил да остане на поста си за неопределено време“, е заявил говорител на американското външнополитическо ведомство. „Той ще се върне в Москва през следващите седмици“, добави той. Държавният департамент не е отговорил на молба за коментар на ТАСС за плановете на посланик Съливан да пътува до Вашингтон за консултации. Превод и редакция: Иван Христов

20 Април 2021 | 07:23 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕС счита разполагането на руските войски по украинската граница „за най-голямото в историята“

ТАСС: ЕС счита разполагането на руските войски по украинската граница „за най-голямото в историята“

Брюксел. Европейският съюз смята разполагането на руските войски близо до границата с Украйна за „най-голямото в историята“. Това заяви в понеделник върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел на пресконференция след неформална видеоконференция на Съвета на ЕС на ниво външни министри, цитира думите му TACC. "Повече от 150 000 руски войници са разположени на границата с Украйна, което означава риск от по-нататъшна ескалация", аргументира се той. "Не мога да кажа откъде идва тази цифра, но това е най-голямото разполагане на сили някога. И това, естествено, е повод за безпокойство, " заяви Борел. Той подчерта, че е поканил украинския външен министър Дмитро Кулеба да се присъедини към видеоконференцията, който от своя страна е информира министрите за ситуацията на границата с Русия. "Основното послание на министрите е пълна подкрепа за териториалната цялост и суверенитет на Украйна и призив към Русия за деескалация. Ще продължим да подкрепяме усилията в рамките на Нормандския формат. Потвърдихме, че ЕС ще участва в срещата на върха на Кримската платформа на 23 август. Но ние от своя страна подчертахме необходимостта Украйна да ускори процеса на прилагане на реформите", добави той. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Април 2021 | 17:35 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: ЕС не готви нови санкции срещу Русия

Жозеп Борел: ЕС не готви нови санкции срещу Русия

Брюксел. В момента Европейският съюз не подготвя нови санкции срещу Русия. Това заяви ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел на пресконференция след неформална онлайн среща на Съвета на външните министри на ЕС, предава TACC. "В момента няма движение към нови санкции", каза той, отговаряйки на въпросите на журналистите. На видеоконференция на външните министри на 27 държави от ЕС Чехия не е поискала от други държави да изгонят руски дипломати в знак на солидарност с Прага, добави Борел. "Европейският съюз изрази пълна солидарност с Чехия. Прага не поиска от страните от ЕС да се присъединят към експулсирането на руски дипломати", каза той. Борел също отбеляза, че в момента ЕС не подготвя никакви санкции срещу Руската федерация. Германският външен министър Хайко Маас от своя страна заяви, че Берлин и ЕС няма да облекчат натиска върху Москва относно ситуацията около Алексей Навални, осъден в Русия. "Добрата новина е, че изглежда, че Навални е получил медицинска помощ", каза Маас на пресконференция в Берлин в понеделник. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Април 2021 | 16:47 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външният министър на Украйна предложи на колегите си от ЕС план, включващ нови секторни санкции срещу Русия

ТАСС: Външният министър на Украйна предложи на колегите си от ЕС план, включващ нови секторни санкции срещу Русия

Киев. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба по време на неформална видеоконференция с външните министри на 27 държави от ЕС е предложил „поетапен план за действие, който да съдържа по-нататъшната ескалация на Руската федерация“, включително нови секторни санкции срещу Русия, предава TACC. Както написа в „Туитър“, той е „информирал колегите си за опасния курс на Руската федерация за обостряне (на обстановката)“. "Предложих поетапен план за действие, който да ограничи по-нататъшната ескалация на Руската федерация. Основният елемент е подготовката на нов пакет от секторни санкции. Личните санкции вече не са достатъчни", каза Кулеба. Ситуацията в Украйна, включително влошаването на ситуацията в Донбас, е една от основните теми на планираната видеоконференция на външните министри на ЕС в понеделник, по време на която Кулеба беше изслушан чрез видеовръзка. По-рано, в началото на април, Кулеба заяви в интервю за вестник Liberation, че Киев наблюдава „разполагането на руските военни в три посоки: североизточната граница на Украйна, източната част на страната, но също така и в Крим“. В същото време външният министър подчерта тогава, че „Украйна не иска война“. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Април 2021 | 15:26 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Никос Дендиас ще запознае колегите си от ЕС с резултатите от визитите си в Либия и Турция

Kathimerini: Никос Дендиас ще запознае колегите си от ЕС с резултатите от визитите си в Либия и Турция

Атина. Външният министър на Гърция Никос Дендиас ще участва в Съвета за външни работи на ЕС, проведен чрез видеоконференция в понеделник, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Дневният ред включва актуализации на последните събития в Грузия, Индия, Мианмар, Мозамбик и ядрената сделка с Иран, се казва в изявление на външното министерство. Очаква се Дендиас да информира колегите си от ЕС за неотдавнашните си посещения в Либия и Турция. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Април 2021 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Русия и в бъдеще ще отговаря огледално на санкциите на САЩ

Кремъл: Русия и в бъдеще ще отговаря огледално на санкциите на САЩ

Москва. Русия и в бъдеще ще отговаря огледално на санкциите на САЩ на основата на принципа на взаимност, ако Вашингтон продължи политиката си на санкционен натиск срещу Москва. Това заяви в понеделник пред журналистите представителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. „Принципът на реципрочност тук е абсолютна константа. И въз основа на тази реципрочност са взети решения [относно ответните санкции на Русия]. Такива решения ще се приемат и в бъдеще. Всеки път, по отношение на Съединените щати, разбира се, ще бъдат предприети подходящи мерки, в случай че подобни санкции продължат“,каза говорителят на руския президент, коментирайки ответните санкции на Москва срещу Вашингтон. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 13:50 | Агенция "Фокус"

Politico: ЕК поръча още 100 милиона дози от Pfizer

Politico: ЕК поръча още 100 милиона дози от Pfizer

Брюксел. Европейският съюз е поръчал допълнителни 100 милиона дози от ваксината BioNTech / Pfizer, като общата сума на поръчката от тази компания вече е 600 милиона, съобщиха двата производителя на лекарството в изявление в понеделник, пише европейската редакция на Politico. Споразумението е резултат от решението на Европейската комисия да активира опция за поръчване на допълнителни дози от иРНК ваксината, включени в споразумението за покупка, подписано през февруари. Главният изпълнителен директор на Pfizer Алберт Бурла отбеляза, че досега компанията е изпълнявала ангажиментите си за доставка на Комисията и че е планирала да достави 250 милиона дози за ЕС през второто тримесечие, „четирикратно увеличение на договореното количество за първото тримесечие“. 600-те милиона дози, които ще бъдат доставени тази година, покриват „две трети от населението на ЕС“, каза Шон Марет, главен бизнес и главен търговски директор на BioNTech. Миналата седмица Комисията обяви, че води преговори за закупуване на още 1,8 милиарда дози коронавирусна ваксина от BioNTech / Pfizer за разпространение между 2021-23. Очаква се допълнителните дози да помогнат на блока в случай, че европейците се нуждаят от „бустер-доза“ (3-та доза) или преработена ваксина за борба с новите щамове на коронавируса. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 12:57 | Агенция "Фокус"

Der Spiegel: Австрия е срещу нови санкции на ЕС против Русия

Der Spiegel: Австрия е срещу нови санкции на ЕС против Русия

Виена. Австрия се е противопоставила на налагането на нови санкции срещу Русия, каквито подготвят в Европейската комисия и някои страни-членки на Европейския съюз във връзка със ситуацията около Украйна, съобщава Der Spiegel. Изданието отбелязва, че външните министри на страните от ЕС възнамеряват да обсъдят инициативата на Украйна, която за пореден път поиска подкрепа от Брюксел под формата на нови санкции срещу Русия. Австрийският външен министър Александър Шаленберг обаче вече заяви, че Австрия е против нови антируски санкции, отбелязва вестникът. „Сега трябва да се съсредоточим върху това как да постигнем деескалация и да активираме отново диалога (с Русия)“, заяви първият дипломат на Виена. Шаленберг също подчерта, че Австрия е изключително загрижена от нарушенията на примирието в Източна Украйна. „Това е опасна игра с огъня, всяка грешна стъпка може да доведе до катастрофа“, добави министърът. Той призова да се използват всички съществуващи възможности, като тристранната контактна група, „Нормандския формат“ и ОССЕ, за да се разреши ситуацията в Източна Украйна. Днес външните министри на 27-те страни от ЕС ще обсъдят чрез видеоконференция отношенията между Русия и Европейския съюз, които, както заяви върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, „не се подобряват, напрежението нараства в различни формати“. Ще бъде повдигната темата за експулсирането на руски дипломати от Чехия, както и здравословното състояние на опозиционера Алексей Навални, който излежава присъда в колония край Москва. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 12:28 | Агенция "Фокус"

Reuters: Унгария блокира декларация на ЕС за ситуацията в Хонконг

Reuters: Унгария блокира декларация на ЕС за ситуацията в Хонконг

Будапеща. Унгария блокира декларация на Европейския съюз, критикуваща новия закон за сигурност на Китай в Хонконг, заявиха двама дипломати, в ход, който вероятно ще подкопае усилията за противодействие на ограничаването на свободите в бившата британска колония от Пекин, съобщава Reuters. ЕС, който има за цел да подкрепи Великобритания и САЩ в отстояването на правата на човека в Хонконг, трябваше да направи изявлението си в понеделник на среща на външните министри на ЕС, но не успя да постигне необходимия консенсус между всички 27 държави от ЕС. „Аргументът на Унгария беше, че ЕС вече има твърде много проблеми с Китай“, заяви пред Reuters старши дипломат от ЕС. Втори старши дипломат потвърди блокирането и позицията на Унгария. Представител на ЕС заяви, че изявлението е изтеглено от процеса на одобрение на ЕС. Китай и ЕС си обмениха взаимни санкции заради обвиненията на Запада в нарушаване на човешките права в Синдзян на 22 март. Унгарските дипломати в Брюксел не бяха на разположение веднага за коментар. Миналия месец Будапеща неохотно подкрепи санкциите на ЕС, наричайки ги „безсмислени“, и прие министър на отбраната на Китай на официално посещение дни след решението на ЕС за санкциите. Унгария е голям получател на китайски инвестиции. В миналото както Унгария, така и Атина, където китайският COSCO Shipping има мажоритарен дял в най-голямото пристанище в Гърция, са блокирали декларации на ЕС относно Китай. Най-високопоставеният китайски представител на Пекин за Хонконг миналата седмица предупреди външните сили, че ще получат урок, ако се опитат да се намесят в управлението на Китай на глобалния финансов център. Западът казва, че новият закон за сигурността в Хонконг нарушава обещанието да се запази висока степен на автономия на града след завръщането му през 1997 г. под управлението на Китай. Привържениците на Китай твърдят, че законът е възстановил реда след масовите антиправителствени и антикитайски протести през 2019 г. Reuters цитира още един европейски дипломат, според когото Унгария е нанесла пореден удар върху имиджа на ЕС като защитник на човешките права. По неговите думи, това повдига въпроси относно икономическата „мека сила“ на блока, която е основана на това да вдъхновява с примера си другите страни да обявяват извън закона смъртните присъди и да отстояват свободата на медиите. Той също така подчерта предизвикателството пред ЕС да балансира бизнес връзките с Китай, неговия втори по големина търговски партньор, и способността му да говори срещу репресиите на китайското правителство в Хонконг, срещу защитниците на правата на човека и срещу мюсюлманските уйгури в северозападен Китай. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 12:07 | Агенция "Фокус"

Politico: ЕС планира да изпрати военни кораби в Индо-Тихоокеанския регион

Politico: ЕС планира да изпрати военни кораби в Индо-Тихоокеанския регион

Брюксел. В понеделник ЕС е готов да се ангажира със „значимо“ морско присъствие в Индийския и Тихия океани, но все още не е ясно дали много европейски държави биха били готови (или дори биха могли) да изпратят сериозна огнева мощ в региона и да рискуват да антагонизират Китай, пише европейската редакция на Politico. Ходът - част от нова стратегия на ЕС за Индо-Тихоокеанския регион, видян от Politico - е важна дипломатическа стъпка за блока. Понастоящем Франция е единствената европейска държава със значителни военноморски сили в региона, но останалата част от ЕС е подложенa на засилен натиск за разширяване, тъй като американската армия при президента Джо Байдън все повече определя Китай като водеща глобална заплаха за сигурността. На заседанието на Съвета по външни работи в понеделник се очаква държавите от ЕС, представлявани от външните министри, да приемат документ, който за първи път излага цялостна европейска стратегия към Индо-Тихоокеанския регион. Според проекта стратегията цели да отговори на възхода на Пекин и разглежда теми, вариращи от намаляване на икономическата зависимост от Китай до разширяване на ролята на Европа в дигитализацията в цяла Югоизточна Азия. Най-спорното е, че планът също така ще признае „важността на значимото европейско военноморско присъствие в Индо-Тихиоокеанския регион“. За по-голямата част от ЕС, с хронична неприязън към военния авантюризъм на хиляди километри, нещо повече от символични военноморски мисии би представлявало драматична промяна в геостратегическата посока. САЩ отдавна са военноморски полицай в региона и се стремят да компенсират Китай и Северна Корея, докато Европа до днес играе много малка роля. И все пак, един дипломат от ЕС определи проекта в понеделник като „обрат“. Алесио Паталано,военен специалист за Източна Азия в Департамента по военни изследвания в King’s College London, също заяви, че това е „поразителна експанзия“ за ЕС. Разбира се, всичко зависи от това дали ЕС може да продължи, особено без мускулите на британския флот с ядрено въоръжение след Брекзит. За повечето европейски държави Южнокитайско море не е основна дестинация. Германия се ангажира да изпрати една фрегата до Азия през август. Когато този кораб се върне, това ще бъде първият германски военен кораб, преминал през Южнокитайско море от 2002 г. насам. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 11:45 | Агенция "Фокус"

EA Daily: Турция регистрира рекорд по смъртност от Covid-19

EA Daily: Турция регистрира рекорд по смъртност от Covid-19

Анкара. Турското министерство на здравеопазването вечерта на 18 април представи най-новите данни за разпространението на коронавирусната инфекция в страната, където епидемиологичната ситуация остава изключително трудна, предава EA Daily. Броят на новите случаи на заболяването през последните 24 часа леко е намалял в сравнение с предходните дни, възлизайки на 55 802 души. Дневната смъртност от Covid-19 обаче надхвърля границата от 300 души, увеличавайки се до 318 смъртни случая. Това е нов антирекорд от началото на пандемията в Турция. Общият брой на потвърдените случаи на заболяването е 4 268 447, смъртните случаи са 35 926. 3275 пациенти са в критично състояние. Според турското министерство на здравеопазването тази седмица заетостта на болничните легла е 56,7%, отделенията за интензивно лечение - 68,8%, вентилаторите - 34,9%. През последните дни в Турция регистрираха поредица антирекорди както за броя на новите случаи на коронавирусна инфекция, така и в броя на смъртните случаи сред пациентите с диагноза Covid-19. Темпът на разпространение на болестта в Турция рязко се е увеличил, след като властите облекчиха ограниченията за населението от 1 март, когато ежедневните случаи са били по-малко от 10 000. Правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган по-рано обяви повторно налагане на национални ограничения по време на свещения за мюсюлманите месец Рамадан. Миналата седмица руското правителство реши да спре полетите с Турция от 15 април до 1 юни. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 11:23 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: ЕС призовава Русия да изтегли войските си от границата с Украйна

Жозеп Борел: ЕС призовава Русия да изтегли войските си от границата с Украйна

Брюксел. Европейският съюз смята, че ситуацията на границата между Русия и Украйна остава крайно опасна и призовава Москва да изтегли войските си от региона. Това заяви в понеделник върховният представител на Брюксел за политиката на сигурност и външни работи Жозеп Борел във видеообръщение преди преговорите между външните министри на страните от Съюза, предава ТАСС. „Ще обсъдим ситуацията на украинската граница, където руските войски са разположени за полеви учения. Това е много опасна ситуация, настояваме Русия да изтегли войските си от границата с Украйна“, каза той. Борел също така отбеляза, че напрежението в отношенията между Европейския съюз и Русия нараства в много посоки. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 11:00 | Агенция "Фокус"

El Mundo (Испания): Правителството на Байдън обяви икономическа война на Русия

El Mundo (Испания): Правителството на Байдън обяви икономическа война на Русия

Мадрид. В антируските си санкции, правителството на Байдън се спря на „ядрения вариант“, както го наричат на Уол стрийт: да забрани на американските банки да купуват националния дълг на тази страна както в рубли, така и в друга валута. Вашингтон обаче реши да „отслаби“ „атомната бомба“ и забрани на американските банки да участват само в търговията с държавен дълг. Това означава, че американските компании ще могат да продължат да работят на вторичния пазар, където купуват и продават вече издадени облигации, пише испанското издание El Mundo в материал, представен без редакторска намеса. Този ход е удар за Русия, която, подобно на други страни в света, е зависима от емитирането на дългове през последната година за борба с икономическия спад, причинен от Covid-19. В случая на Москва икономическият спад се влоши от спада на цените на петрола, основата на руския износ. Русия, заедно със Саудитска Арабия, е основният доставчик на суров нефт в света. Именно продажбата на петрол е един от основните лостове на Кремъл във външната политика. Реакцията на пазара беше слаба. На сутринта руският държавен дълг и рублата паднаха. Това обаче продължи само до момента, в който търговците осъзнаха, че американските банки могат да продължат да купуват и продават облигации на вторичния пазар, което гарантира ликвидност в системата. Освен това Русия изобщо няма голям държавен дълг. Той представлява само 20% от БВП дори след 2020 г. За сравнение, САЩ имат държавен дълг от 131 процента, а Испания - 120 процента. Освен това 80 процента от руските дългови задължения са закупени от руски компании, което намалява зависимостта на страната от чуждестранния капитал. Мярката, обявена в четвъртък, е най-значителната от поредица санкции, наложени от правителството на Джо Байдън в отговор на поредица от агресивни действия, в които Вашингтон обвинява Москва. Наред с други неща, САЩ обвиняват Москва, че е плащала на талибаните награди за убийството на американски войници и техните съюзници (включително испанци) в Афганистан, разкриха мащабен цифров шпионаж в края от миналата година в правителството и някои американски компании и намеса в изборите в САЩ миналия ноември. Една от жертвите е „готвачът на Путин“ Санкциите засягат пряко и руския бизнесмен Евгений Пригожин, известен като „готвача на Путин“, чиито наемници служат като телохранители на венецуелския диктатор Николас Мадуро от 2019 г. Частната военна компания „Вагнер“ на Пригожин изигра ключова роля за намесата на Русия в Сирия, където дори защити столицата на страната Дамаск, когато жизнеспособността на режима на Башар Асад беше под сериозна заплаха. Освен това вагнерците нахлуха в Украйна, където подкрепиха проруските сепаратисти, действащи в източната част на страната, както и в Централноафриканската република, за да спрат напредъка на фундаменталистките ислямски групи. Правителството на Джо Байдън взема решения срещу Владимир Путин за втори път от шест седмици. На 2 април САЩ предприеха поредица от целенасочени мерки срещу Русия във връзка с опита да отровят лидера на руската демократична опозиция Алексей Навални. Отказ от двустранната среща на върха с Байдън Повечето от новите мерки следват модела, който САЩ следват близо десетилетие срещу Русия: експулсирането на дипломати, обвинени в шпионаж (този път десет) и санкции срещу 32 лица и организации, които включват както публични, така и частни предприятия. Вашингтон обаче не включи нови лица в санкционния списък. Всичко изглежда показва, че правителството на Байдън иска да увеличи натиска върху Путин, но само до определено ниво, така че животът на руския диктатор да не стане твърде труден. Между другото, във вторник, по време на телефонен разговор между двамата президенти, Байдън предложи Путин да проведат двустранна среща на върха, но Путин отказа. Освен това Вашингтон отмени изпращането на два военни кораба до Черно море, на брега на което, в близост до границата с Украйна, Русия е съсредоточила голям брой войници и военна техника. И двете мерки изглежда са насочени към предотвратяване на ескалация на напрежението, което би затворило каналите за комуникация между двете държави. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 10:37 | Агенция "Фокус"

El Pais: Испания няма да изисква карантина и тест за коронавирус от хората с ваксинационни паспорти

El Pais: Испания няма да изисква карантина и тест за коронавирус от хората с ваксинационни паспорти

Мадрид. Covid-паспортите, които Европейският съюз официално нарича „Дигитални зелени сертификати“, ще позволят на гражданите на Съюза да влизат в Испания без да трябва да показват тест за коронавирус или да се подлагат на карантина, съобщава El Pais. Това гласи съобщение на генералния секретар на цифровото здравеопазване, информация и иновации в Националната здравна система в страната. Документът ще бъде под формата на безплатен QR код, ще бъде достъпен до края на юни и ще позволи на „повече хора“ да пристигнат в страната „по-безопасно“, обясни той. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 09:42 | Агенция "Фокус"

EU Observer: ЕС може да не поръчва повече AstraZeneca

EU Observer: ЕС може да не поръчва повече AstraZeneca

Брюксел. Комисарят за вътрешния пазар на Европейския съюз Тиери Бретон заяви, че „нищо не е решено“ по отношение на плановете на блока да отвори допълнителни преговори с AstraZeneca за доставката на количества от лекарството на фармацевтичната компания, пише EU Observer. AstraZeneca е доставила по-малко от една четвърт от дозите, които първоначално е обещала на ЕС. „Прагматични сме. Моят приоритет, що се отнася до ваксините, е да гарантирам, че фирмите, с които имаме договори, ги доставят точно“, каза Бретон. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 09:16 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Ситуацията в Донбас ще е главната тема на срещата на външните министри от ЕС

ТАСС: Ситуацията в Донбас ще е главната тема на срещата на външните министри от ЕС

Брюксел. Ситуацията в Украйна, включително изострянето на ситуацията в Донбас, и политическата криза в Грузия ще бъдат основните теми на планираната видеоконференция на външните министри на ЕС в понеделник. Както заяви високопоставен представител на външната политика на ЕС на брифинг в Брюксел в петък, по време на дискусията за Украйна, министрите ще изслушат по видеовръзка украинския външен министър Дмитро Кулеба, предава ТАСС. Представителят на външнополитическата служба подчерта, че външните министри възнамеряват да похвалят Киев за „сдържаността в условията на влошена ситуация“ в източната част на страната и да изразят загриженост от увеличаването на броя на руските въоръжени сили в близост до границата с Украйна. Те ще направят оценка на напредъка в изпълнението на Минските споразумения и ще направят изявление в подкрепа на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, както и ще изслушат доклад на Кулеба за реформите в Украйна. Освен това министрите възнамеряват да обмислят наложените от Русия ограничения върху движението на чужди военни кораби в Черно море в близост до Кримското крайбрежие. Без санкции Дипломатът каза още, че в момента Европейският съюз не планира да приеме нови санкции срещу Русия, нито в контекста на ситуацията в Донбас, нито под формата на жест на солидарност със САЩ. „В ЕС налагането на санкции се извършва на три етапа: първо страните или върховният представител на Борел представят предложение за санкции, след това тези предложения се разработват в работни групи и след това страните от ЕС ги одобряват. Мога категорично да кажа, че в дневния ред (на министерско заседание на 19 април) няма да бъде повдигнат въпрос за одобряване на нови санкции. Също така мога да кажа, че работните групи [на Съвета на ЕС] в момента не извършват подготвителна работа по нови санкции“, каза дипломатът. В същото време той отбеляза, че не знае дали отделни държави от ЕС работят по нови санкционни пакети срещу Русия, защото това е извън неговата компетентност. В четвъртък САЩ наложиха нов пакет санкции срещу Русия, по-специално срещу руския държавен дълг. В официално изявление ЕС подкрепи тези санкции, но не обеща да следва същия курс. В отговор на искане на ТАСС външнополитическата служба на ЕС отказа да коментира възможността за въвеждане на нови санкции срещу Руската федерация, подчертавайки, че Брюксел по принцип не коментира ограничителни мерки преди тяхното одобрение. В същото време редица дипломатически източници и експерти, интервюирани от агенцията, отбелязват, че при сегашните условия ЕС няма да въведе никакви икономически мерки срещу Русия, освен ако не се случи „нещо необичайно“. Един от европейските дипломати заяви, че отделни държави от ЕС възнамеряват да предложат добавяне на още няколко руски граждани към черния списък на ЕС съгласно съществуващия механизъм на ЕС за санкции за кибератаки. Реформите не са за членство Що се отнася до украинските реформи, европейският представител подчерта, че Киев трябва да ги прилага не заради присъединяването си към ЕС, а за свое добро. Той също така отбеляза, че сега въпросът за присъединяването на Украйна не е на дневен ред, а само за разширяване на партньорството в рамките на Споразумението за асоциация между ЕС и Украйна. „От самото начало призоваме за реформи в Украйна, за борба с корупцията. И тук не говорим за условие за присъединяване към ЕС, това е само единственият начин да спасим страната, за да може тя да продължи да върви напред . Винаги сме изхождали от тази позиция, тя изобщо не се е променила“, каза дипломатът. Докосвайки се до дискусиите за присъединяване, той припомни предишните изявления на лидерите на ЕС, че сега „този въпрос не е на дневен ред“. „Нашият ключов приоритет в отношенията с Украйна трябва да бъде по-активното прилагане на споразумението за асоциация, което има огромен потенциал“, каза дипломатът. Други теми Министрите ще обсъдят и политическата криза в Грузия и възможността за повторно посещение в тази страна на специалния представител на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел Кристиан Даниелсън за организиране на преговори в Тбилиси между правителството и опозицията. Първото му пътуване в началото на април завърши с неуспех. Освен това външните министри ще разгледат ситуацията в Мозамбик, Етиопия и Мианмар. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 08:00 | Агенция "Фокус"

Le Monde: САЩ и Китай са се договорили да си сътрудничат в борбата с изменението на климата

Le Monde: САЩ и Китай са се договорили да си сътрудничат в борбата с изменението на климата

Париж. САЩ и Китай успяха да постигнат компромис по отношение на изменението на климата, въпреки разногласията по много други въпроси, съобщава Le Monde. „Съединените щати и Китай се ангажират да работят помежду си и с останалия свят за справяне с климатичната криза, която трябва да бъде решена с цялата необходима сериозност и спешност“, се казва в съвместно изявление на американския пратеник за климата Джон Кери, който беше на посещение в Шанхай и неговия китайски колега Се Женшуа. Отбелязва се, че в официалния текст са изброени различни начини за сътрудничество между двете най-големи икономики в света, които заедно произвеждат почти половината от парниковите газове, отговорни за изменението на климата. Представителите на страните потвърдиха, че възнамеряват да активизират усилията на държавно ниво и по отношение на международното сътрудничество, включително в рамките на Конвенцията на ООН за изменение на климата и Парижкото споразумение. Според изявлението Вашингтон и Пекин „възнамеряват да разработят“ дългосрочни стратегии за постигане на нулеви въглеродни емисии до ноември тази година, когато ще се проведе международната среща на върха в Глазгоу. Тези действия включват намаляване на индустриалните емисии и потреблението на енергия, увеличаване на броя на възобновяемите енергийни източници, чист транспорт и развитие на устойчиво на климата земеделие. Краткосрочните мерки включват увеличаване на инвестициите и международните фондове в подкрепа на прехода към зелена енергия в развиващите се страни и поетапно премахване на производството и потреблението на флуоровъглеводороди, газ, използван предимно в хладилници, климатици и аерозоли. Френският вестник подчертава, че Джон Кери е първият представител на администрацията на Джо Байдън, посетил Китай. Това посещение даде надежда, че въпреки значителните противоречия по други въпроси (политиката на Китай в Хонконг, геноцида на уйгурите, ситуацията в Тайван), двете държави ще могат да си сътрудничат в борбата срещу изменението на климата – един от големите глобални проблеми. Както припомня изданието, президентът Джо Байдън постави защитата на климата като своя основна задача и върна страната към Парижкото споразумение. За разлика от него, неговият предшественик Доналд Тръмп се застъпи за разширяване на производството на изкопаеми горива и отказа да участва в споразумението, към което Америка се присъедини през 2015 г. при Обама. Настоящият президент в четвъртък и петък ще проведе виртуална среща на върха с участието на лидерите на 40 световни сили. В съвместно изявление САЩ и Китай посочват, че „очакват“ това събитие, но все още не е ясно дали китайският президент Си Дзинпин ще вземе участие в него. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 07:33 | Агенция "Фокус"

The Guardian: В Бразилия предупредиха жените да отложат забременяването заради коронавируса

The Guardian: В Бразилия предупредиха жените да отложат забременяването заради коронавируса

Бразилия. В Бразилия предупредиха жените да отложат забременяването, докато най-лошото от пандемията премине, казвайки, че вирусният вариант, който е завладял южноамериканската държава, изглежда засяга бъдещите майки повече от по-ранните версии на коронавируса, пише британският вестни The Guardian. Препоръката се отправя на фона на факта, че Бразилия продължава да бъде един от глобалните епицентрове на пандемията, като всеки ден повече бразилци умират от вируса, отколкото където и да било другаде по света. Болниците не издържат на натиска, а запасите от лекарства, необходими за интубиране на тежко болни пациенти, са твърде малко, затова Бразилия се обръща към международни партньори за помощ за спешни доставки. "Ако е възможно, отложете бременността за малко до по-добър момент", каза служител на здравното министерство по време на пресконференция в петък. Той каза, че препоръката отчасти се дължи на стреса върху здравната система, но и на по-лесно предавания бразилски вариант, известен като P1. „Клиничният опит на специалистите показва, че този нов вариант действа по-агресивно при бременни жени“, каза здравният служител. Преди това случаите на Covid-19 по време на бременност са били фокусирани върху последния триместър и раждането, докато напоследък има по-сериозни случаи през втория, а понякога и първия триместър, каза той. Вариантът P1, открит за първи път в амазонския град Манаус, бързо се превърна в доминиращ в Бразилия. Смята се, че това е основен фактор зад виsоката вълна от инфекции, която доведе смъртността в страната от Covid-19 до над 350 000 - втората в света след САЩ. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Април 2021 | 13:49 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Русия наложи контрасaнкции на САЩ, помоли американския посланик да отпътува "за консултации"

ТАСС: Русия наложи контрасaнкции на САЩ, помоли американския посланик да отпътува "за консултации"

Москва. В отговор на новите американски санкции Русия реши да изгони 10 американски дипломати и да постави в черния списък осем бивши и настоящи високопоставени служители на САЩ. Това съобщи пред репортери късно в петък вечерта руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от TACC. Според него помощникът на руския президент Юрий Ушаков също e препоръчал на посланика на САЩ в Москва Джон Съливан да отпътува за Вашингтон "за консултации". Руският посланик в САЩ Анатолий Антонов, който се завърна в родината си в средата на март, засега ще остане в Руската федерация, каза министърът. В близко бъдеще десет американски дипломати ще напуснат Русия. По-рано САЩ решиха да изгонят 10 служители на руското посолство във Вашингтон, сред които според САЩ има „представители на руските разузнавателни служби“. Москва също ще затегне правилата за работа в американските дипломатически мисии. По-специално, ще бъде прекратена практиката за наемане на граждани на Руската федерация и трети страни в тях, а също така ще сведе до минимум пътуванията на служители на Държавния департамент в краткосрочни командировки за работа в дипломатически мисии на руска територия, ограничавайки издаването на съответните визи до 10 души годишно въз основа на реципрочност. Освен това Русия денонсира Меморандума за разбирателство относно пътуванията по суша, което предполага необходимостта да се уведомяват властите на приемащата държава за пътуване на дълги разстояния от определени категории дипломати през нейна територия (извън радиуса на 25 мили около Москва, където се намира мисията). Москва сега "вероятно ще подхожда към пътуванията на дипломати извън градовете, където те се намират, на индивидуална основа." Външният министър каза още, че Русия ще спре дейността на американските фондове, които се намесват във вътрешната политика на страната. В същото време Москва си запазва "в резерв" правото на "болезнени мерки за американския бизнес" , каза министърът. Шестима настоящи и двама бивши американски служители попаднаха в черния списък за забрана за влизането в Русия. Той включва министъра на правосъдието на САЩ и главен прокурор Мерик Гарланд, министъра на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас, директора на ФБР Кристофър Рей и директора на националното разузнаване на САЩ Аврил Хейнс, директора на Федералното бюро на затворите Майкъл Карвахал и съветника на президента по вътрешната политика Сюзън Райс. . Освен това се забранява влизането в Русия на бившия американски съветник по националната сигурност Джон Болтън, който заемаше този пост при Доналд Тръмп, и Робърт Улси, който беше директор на Централното разузнаване (и ръководеше ЦРУ) при Бил Клинтън. Както уточни руското външно министерство, тези мерки са отговор на американските санкции, наложени на 2 март поради ситуацията около Алексей Навални. Тогава САЩ добави седем служители към своя черен списък, по-специално директора на ФСБ Александър Бортников, първия заместник-началник на кабинета на администрацията на руския президент Сергей Кириенко и главния прокурор Игор Краснов. В четвъртък САЩ наложиха санкции срещу Русия, първите по рода си при администрацията на Джо Байдън. Вашингтон мотивира решението си, наред с други неща, с обвинения за участие на руското разузнаване в хакване на софтуера на компанията SolarWinds, както и намеса в президентските избори в САЩ, което Москва многократно отхвърля. Съединените щати решиха да експулсират 10 руски дипломати, а също така забраниха на своите компании да купуват директно руски дългови ценни книжа, емитирани от Централната банка, Националния фонд за благосъстояние или Министерството на финансите на РФ след 14 юни 2021 г. Освен това Министерството на финансите на САЩ наложи санкции срещу 16 организации и 16 лица, за които се твърди, че са свързани с предполагаемата намеса на Русия в изборите в САЩ. Сред тях беше по-специално първият заместник-ръководител на президентската администрация Алексей Громов, който вече е в черния списък. Санкциите включват и шест компании и организации, за които се твърди, че са помагали на руските специални служби, и осем физически и юридически лица, свързани с Крим, включително членове на правителството на републиката и генералния директор на Мостотрест Леонид Риженкин. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Април 2021 | 08:57 | Агенция "Фокус"

„Сител“ (РСМ): Черна гора отмени повечето ограничителни мерки, животът се връща към нормалното

„Сител“ (РСМ): Черна гора отмени повечето ограничителни мерки, животът се връща към нормалното

Подгорица. Месец след въвеждането на строги епидемиологични мерки, властите в Черна гора направиха стъпка към връщането на нормалния живот в страната, като отмениха голяма част от ограниченията, свързани с COVID-19, предава македонската телевизия „Сител“. От събота заведенията за обществено хранене ще могат да работят отново до 23:00 часа, магазините и търговските дейности ще обслужват клиенти 22:00 часа. Врати отварят училища и детски градини, образователни и културни институции . Фитнес центровете, както и букмейкърите, също ще заработят в нормален режим. Полицейският час остава в сила от полунощ до 5:00 часа сутринта. Остава в сила забрана за движение между общините през почивните дни и задължението да се носят защитни маски на открито и на закрито. Строгите епидемиологични мерки, въведени от Черна гора в средата на март, които включваха комендантски час от 21:00 до 5:00 ч., затваряне на училища и детски градини, забрана за движение между общините и затваряне на детски площадки и търговски центрове, дадоха резултати и броят на активните случаи е падна наполовина. През последните дни броят на заразените падна под 200. За сравнение, през първите три месеца на годината средният брой заразени на ден бе повече от 500, което е близо 0,1% от населението на страната. По този параметър Черна гора бе сред водещите държави в Светът. Ваксинацията в Черна гора започна на 20 февруари с дарени от Сърбия руски препарати „Спутник V“. До края на месеца здравните власти в Черна гора очакват още 200 000 китайски ваксини и нови дози на AstraZeneka. Досега малко над осем процента от населението на Черна гора е ваксинирано. От началото на пандемията с COVID-19 бяха диагностицирани 95 000 черногорци, или 15 процента от населението на страната. Загиналите са 1412. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 20:25 | Агенция "Фокус"