СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Посолството на САЩ в Русия: Съкращаваме персонала на консулството със 75%

Посолството на САЩ в Русия: Съкращаваме персонала на консулството със 75%

Москва. Във връзка със забраната за наемане на чужди граждани посолството на САЩ в Руската федерация ще намали персонала на консулството със 75%. Това се посочва в съобщение, публикувано на официалната интернет страница на американската дипломатическата мисия в Москва.„Съжаляваме, че действията на руското правителство ни принудиха да съкратим консулския си персонал със 75% и ...

30 Април 2021 | 10:56 | Агенция "Фокус"

Посолството на САЩ в Русия: Съкращаваме персонала на консулството със 75%

Посолството на САЩ в Русия: Съкращаваме персонала на консулството със 75%

Москва. Във връзка със забраната за наемане на чужди граждани посолството на САЩ в Руската федерация ще намали персонала на консулството със 75%. Това се посочва в съобщение, публикувано на официалната интернет страница на американската дипломатическата мисия в Москва. „Съжаляваме, че действията на руското правителство ни принудиха да съкратим консулския си персонал със 75% и ще се опитаме да предложим на гражданите на САЩ възможно най-много услуги“, се казва в съобщението. Също така от 12 май броят на консулските служби ще бъде намален поради наложените ограничения за служителите. Мисията спира разглеждането на документи за издаване на визи за пътувания, които нямат дипломатически характер. Посолството на САЩ препоръча на американците, които са в Русия, но визите им са с изтекъл срок, да напуснат страната до 15 юни. „Ако сте гражданин на САЩ, пребиваващ в Русия и визата ви е изтекла, настоятелно Ви призоваваме да напуснете Русия преди крайния срок от 15 юни, определен от руското правителство“, се казва още в съобщението. Превод и редакция: Тереза Герова

30 Април 2021 | 10:56 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕП прие резолюция за изключване на Русия от SWIFT и други санкции, ако нахлуе в Украйна

ТАСС: ЕП прие резолюция за изключване на Русия от SWIFT и други санкции, ако нахлуе в Украйна

Брюксел. Европейският парламент прие резолюция за Руската федерация с призив за санкции срещу „Северен поток 2“, „Росатом“, „руски олигарски“, както и изключване на Москва от международната платежна система SWIFT в случай на „нахлуване в Украйна“. Това се посочва в текста на резолюцията, за одобрението на която евродепутатите гласуваха в четвъртък на сесия в Брюксел. 569 депутати от 682 присъстващи гласуваха „за“ резолюцията, 67 гласуваха против, предава ТАСС. „Европейският парламент настоява Европейският съюз да намали зависимостта си от Русия в енергийния сектор и призовава институциите на ЕС и държавите-членки на ЕС да спрат строителството на „Северен поток 2“ и да спрат строителството на атомни електроцентрали от „Росатом“, които получават нееднозначни оценки в ЕС“, се казва в документа. „Ако военното разполагане [на границата с Украйна] прерасне в нахлуване в Украйна от Руската федерация, при тези условия вносът на нефт и газ от Русия трябва да бъде спрян незабавно, Русия трябва да бъде изключена от платежната система SWIFT, всички активи на руските олигарси трябва да бъдат замразени и визите им за ЕС да се отменят“, се казва в резолюцията. Тази резолюция на Европейския парламент, както и всички останали, има препоръчителен характер и не е задължителна за изпълнение дори от институциите на ЕС. Превод и редакция: Иван Христов

29 Април 2021 | 18:00 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Китай обеща подкрепа на Русия на фона на затягането на западните санкции

ТАСС: Китай обеща подкрепа на Русия на фона на затягането на западните санкции

Пекин. Китайските власти възнамеряват да засилят подкрепата за Русия на фона на затягането на западните санкции срещу Москва. Това заяви в понеделник официалният представител на Министерството на външните работи на Китай Ван Венбин, цитиран от ТАСС. „Ние сме решително против използването на едностранни санкции. <...> Китай и Русия поддържат всестранно партньорство помежду си. По въпросите на защитата на държавния суверенитет КНР и Русия ще се подкрепят взаимно“, подчерта той на редовен брифинг, в коментар за затягането на санкциите на САЩ по отношение на Москва. По думите на дипломата, Пекин се надява, че САЩ и Русия ще установят конструктивен политически диалог и ще разрешат различията „на равна основа, на основата на взаимно уважение“. „Едностранните санкции [на САЩ] са проява на хегемония, те предизвикват всеобщ протест“, добави Ван Венбин. Както уточни представителят на китайското МВнР, в условията на пандемия световната общност трябва да се сплоти, за да преодолее новите предизвикателства. „В такава ситуация е необходимо да се активизират усилията, насочени към поддържане на мира и сигурността в света“, заключи той. Руско-американските отношения ескалираха след интервю на президента на САЩ, в което той заяви, че Москва ще трябва да „плати цената“ за предполагаема намеса в американските избори, а също така се съгласи с журналиста, че Владимир Путин е „убиец“. След това руският посланик в САЩ беше поканен за консултации в Москва, където е от 21 март. На 15 април Байдън подписа указ за санкции срещу Москва, а на 16 април Руската федерация обяви ответни мерки. Превод и редакция: Иван Христов

26 Април 2021 | 11:14 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕМА препоръча прилагането на втора доза от ваксината на AstraZeneca

ТАСС: ЕМА препоръча прилагането на втора доза от ваксината на AstraZeneca

Брюксел. Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) препоръчва на хората, които са получили първа доза от ваксината срещу COVID-19 на шведско-британската компания AstraZeneca, да бъде поставена втора доза от същия препарат, предава TACC. Странични ефекти под формата на кръвни съсиреци при нарушения на кръвосъсирването може да се появят при един на 100 хиляди души, ваксинирани с Vaxzevria, разработена от британско-шведската компания AstraZeneca, съобщиха от ЕМА. „Подобни усложнения са възможни при един от 100 хиляди ваксинирани“, отбелязва агенцията и добавя, че ползите от употребата на препарата продължават да надвишават рисковете. Регулаторът на ЕС препоръчва продължаването на употребата на ваксината AstraZeneca като втора доза. Превод и редакция: Тереза Герова

23 Април 2021 | 17:22 | Агенция "Фокус"

The Telegraph: Получи ли Путин това което очакваше от последното обостряне около Украйна

The Telegraph: Получи ли Путин това което очакваше от последното обостряне около Украйна

Лондон. Когато 100 000 войници се върнат в казармата си в централна Русия, можете да се мисли, че Владимир Путин е отстъпил. Но в забравената изтощителна война в покрайнините на Европа нещата не стоят така, както може да изглеждат на пръв поглед, пише британският вестник The Telegraph Мнозина се опитваха да гадаят кроежите на Путин, дислоцирал огромен брой войници до украинската граница. Сега, когато те бавно се връщат назад, може да изглежда, че Кремъл е получил това, което е искал, в последния кръг на ескалация и дрънкане на оръжие. Според изданието Путин е постигнал три основни цели. Първо, американският президент Джо Байдън призова за деескалация, поне като признание за демонстрираната огнева мощ на Путин. След остри критики от страна на Байдън през първите седмици от президентството му, изпращането на войски на границата звучеше като предупреждение: не ни подценявайте. „Русия търсеше начин да окаже натиск върху Запада и го постигна - като заплаши да започне военни действия в Украйна. И успя “, коментира военният анализатор Александър Голц. Ден преди изтеглянето на войските Путин предупреди Запада за неписаните „червени линии“ и заяви, че нарушителите ще съжаляват, „както никога не са съжалявали за нещо“. Телефонното обаждане на Байдън и придружаващите го заглавия разкриват втората цел на военната заплаха на Путин: да отклони вниманието. Цялата история се превърна в добре дошло отвличане на вниманието на Кремъл от тежкото положение на опозиционния лидер Алексей Навални, чието влошено здраве се превърна в основна тема в руските социални медии и международни новини. Сега, след като врагът на Путин беше изследван от цивилни лекари и руснаците се събраха в негова подкрепа в сряда, като "изпуснаха парата", Кремъл може да си отдъхне. Движението на Навални също беше обезсилено. И накрая, укрепването на военния потенциал може да се счита за предупреждение за Украйна. Може би това е отмъщението на Москва за Киев за нарастващата упоритост и решението от март да спрат телевизионните канали на проруския олигарх Медведчук? Страхът бавно отстъпва и мнозина вярват, че прехвърлянето на руски войски в близост до Украйна е било просто заплаха. Няколкостотин бронирани машини стоят на стотина километра от границата и могат да останат поне до септември - за много анализатори това е причина да се изнервят. Но в действителност Русия няма голям апетит за външнополитически набези. След бързото и безкръвно анексиране на Крим през 2014 г. рейтингите на Путин скочиха рязко, но кримската еуфория отдавна отмина. Часове след като обяви оттеглянето, Путин отговори на покана от украинския президент за среща, ако наистина иска да сключи мирно споразумение. “Вечният трол” Путин каза, че Владимир Зеленски ще бъде добре дошъл в Москва - въпреки че подобна среща за всеки украински лидер на този етап е равносилна на политическо самоубийство. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Април 2021 | 14:01 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Посланикът на САЩ в Русия пристигна във Вашингтон за консултации

ТАСС: Посланикът на САЩ в Русия пристигна във Вашингтон за консултации

Вашингтон. Американският посланик в Русия Джон Съливан вече е пристигнал във Вашингтон, след като в четвъртък отлетя от Москва за консултации в столицата на САЩ. Дипломатът заяви, че очаква с нетърпение срещите си с колегите от администрацията, предава ТАСС. „Времето в Москва тази сутрин беше абсолютно прекрасно. Радвам се, че се върнах, очаквам с нетърпение да видя семейството си и да се срещна с колегите си в администрацията“, каза той пред репортери на международното летище „Дълес“. По-рано в четвъртък говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че руската дипломатическа служба очаква, че Съливан ще помогне отношенията между двете страни да не стигнат до задънена задънена улица. В четвъртък посланикът излетя от летище „Шереметиево“ с полет Москва-Лондон, след което смени самолета си в британската столица, замина за Вашингтон. Във вторник той заяви, че се отправя към Вашингтон за консултации и ще се върне в Москва през следващите седмици, преди срещата между президентите Владимир Путин и Джо Байдън. Руско-американските отношения ескалираха след интервю на Байдън, в което той заяви, че Москва ще трябва да „плати цената“ за предполагаемата намеса в изборите в САЩ, а също така се съгласи, че руският президент е „убиец“. След това руският посланик в САЩ Анатолий Антонов беше поканен за консултации в Москва, където се намира от 21 март. На 15 април президентът на САЩ подписа указ за санкции срещу Русия. На 16 април Руската федерация обяви ответни мерки. Превод и редакция: Иван Христов

23 Април 2021 | 08:05 | Агенция "Фокус"

The Telegraph: САЩ обмислят изпращането на още оръжия в Украйна

The Telegraph: САЩ обмислят изпращането на още оръжия в Украйна

Вашингтон. САЩ обмислят изпращането на ракетни системи и други оръжия в Украйна на фона на напрежението с Русия, пише британският ежедневник The Telegpraph. Според американски медии администрацията на държавния глава на САЩ Джо Байдън е обсъждала доставките на противотанкови, противокорабни и зенитни системи. Длъжностни лица в Киев поискаха помощ, след като Русия струпа войски по границата на Украйна, нахлу в европейското въздушно пространство и ограничи маневри на чужди кораби в района. Директорът на Централното разузнавателно управление Уилям Бърнс заяви пред Конгреса миналата седмица: „Този струпване стигна до точка, която може да бъде основа за ограничена военна инвазия. Това трябва да се приеме сериозно не само от САЩ, но и от нашите съюзници“. Във вторник украинският президент Владимир Зеленски покани руския лидер Владимир Путин на бурна среща в Източна Украйна, подчертавайки, че милиони човешки животи са застрашени от подновените боеве в сепаратисткия конфликт. Предложението за преговори дойде след ескалиращи сблъсъци между украинската армия и проруските сепаратисти, които контролират два региона в източната част на страната. Това породи загриженост от отприщване на продължаващата война. Украинският президент, който дойде на власт през 2019 г. благодарение на обещанията за прекратяване на конфликта, обвини Русия, че участва в мирни преговори, докато струпва войски по границата на страната. „Значителен брой руски войски са съсредоточени близо до нашата граница. Официално Русия нарича това учения. Неофициално целият свят нарича такива неща изнудване“. Байдън е принуден да действа, но не иска да провокира Русия, така че в началото на месеца той се отказа от плановете за изпращане на два есминеци от американския флот в Черно море. Напрежението между САЩ и Русия остава високо. Във вторник САЩ отзоваха посланика си Джон Съливан от Москва, след като руското правителство му препоръча да напусне страната.Миналия месец Русия отзова своя посланик във Вашингтон Анатолий Антонов, след като Байдън нарече Путин „убиец“. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Април 2021 | 20:39 | Агенция "Фокус"

Politico: Британският парламент обяви, че Китай осъществява „геноцид“ срещу уйгурите

Politico: Британският парламент обяви, че Китай осъществява „геноцид“ срещу уйгурите

Лондон. Британският парламент прие декларация, че Китай осъществява „геноцид“ срещу уйгурите в азиатската страна, пише европейската редакция на Politico, като прогнозира, че това ще влоши сериозно отношенията между Лондон и Пекин. Камарата на общините прие необвързващо, общопартийно предложение в четвъртък, в което се посочва, че уйгури и други етнически и религиозни малцинства в китайския регион Синдзян са жертва на „престъпления срещу човечеството и геноцид“. В декларацията също така се отбелязва, че САЩ и Канада вече са обявили действията на китайските власти спрямо уйгурите за „геноцид“. Въпреки че правителството на Обединеното кралство не е задължено да отговори на предложението, гласуването му показва силата на чувствата в британския парламент по въпроса. Китай многократно отхвърля съобщенията за нарушения на правата на човека в Синдзян. Часове преди дебата, Пекин се опита да поеме инициативата срещу Великобритания, като я обвини в широкомащабни нарушения на правата на човека и двойни стандарти за расизма. Правителството на Обединеното кралство твърди, че само международните съдилища могат да обявят геноцид. Но поддръжниците на предложението заявиха, че британският парламент трябва да предприеме действия, тъй като Китай не се е присъединил към Международния наказателен съд и няма да позволи на ООН да проведе прозрачно разследване в региона. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 20:05 | Агенция "Фокус"

The Hill: Байдън може да надиграе Путин, ако не слуша „климатичните фанатици“ и продължи с добива на петрол и газ

The Hill: Байдън може да надиграе Путин, ако не слуша „климатичните фанатици“ и продължи с добива на петрол и газ

Вашингтон. Държавният глава на САЩ Джо Байдън наистина иска да покаже на света колко твърдо може да действа в отношенията с руския президент Владимир Путин, но досега тези опити са били само „неуспешни и смущаващи“, твърди колумнистът на американското издание на The Hill Лиз Пийк. Тя е уверена, че е възможно САЩ да „надиграят“ Русия, ако продължат да увеличават производството и износа на своите енергийни ресурси, но засега, вслушвайки се в „климатичните фанатици от неговата партия“, Байдън прави точно обратното. По време на втория си телефонен разговор с Путин американският президент „даде да се разбере, че САЩ ще предприемат строги мерки за защита на националните си интереси в отговор на руските действия като кибератаки и намеса в изборите“. „Внезапно и не особено не на място“ Байдън предложи на руския си колега да проведат двустранна среща. Путин все още не се е съгласил, а в същото време продължава да струпва войски към границата с Украйна и да „блокира морските пътища“ за Киев, отбелязва Пик. „Това отхвърляне на недобре замисленото предложение на Байдън да се срещне с „убиеца“ Путин е унизително. Както и решението на Байдън да отзове двата американски военни кораба, които вече бяха на път към Черно море. Путин изръмжа, предупреждавайки САЩ да стоят настрана „за тяхно добро“, а Байдън трепна“, отбелязва авторът. Според Пик, ако лидерът Белия дом наистина иска да покаже твърдост пред Путин и да „накаже“ Кремъл, той трябва да направи всичко възможно, за да увеличи производството на американски петрол и да изпраща повече втечнен природен газ (ВПГ) за износ. Това ще помогне да се подкопае финансовата мощ на Русия и да се увеличи влиянието на САЩ. „Но нека предположа, Байдън е твърде слаб, за да се изправи срещу климатичните фанатици, които доминират в Демократическата партия“, продължава Пик. Анализаторът обръща внимание, че руската икономика все още е много зависима от износа на енергия и през последните години тя беше значително засегната от спада на цените на петрола и неочакваното увеличение на производството му в САЩ. Според експерта миналата година на фона на пандемията, която значително ограничи глобалната икономическа активност и намали търсенето на петрол, руската икономика се сви с почти 4%. През април 2020 г. цените на петрола в един момент бяха на рекордно ниски нива през последните 20 години - 19,46 долара. На фона на пандемията и ситуацията на петролния пазар, индексът на производствена бизнес активност (PMI) в Русия също показа най-ниския си показател от 1997 г. насам, когато беше въведен там. Икономическият спад доведе до увеличаване на безработицата и спад на рейтинга на президента. „Просто казано, цените на петрола са важни за Русия и за Путин“, обобщава авторът. Байдън може да продължи да оказва натиск върху световните цени на петрола, като стимулира производството му в САЩ. Той може да ограничи влиянието и печалбите на Русия, като по-активно продава американския ВПГ в чужбина. Но вместо това, „Байдън и неговите колеги демократи са готови да намалят производството на изкопаеми горива в САЩ, поставяйки това важно геополитическо предимство на олтара на изменението на климата“. С един от първите си укази, когато дойде на власт, Байдън спря издаването на нови договори за наем на федерални земи за разработване. Освен това президентът реши да забрани добива на енергийни ресурси с 30% от сушата и водните площи до 2030 г. Петролните компании са предвидили този обрат на събитията и са се запасили предварително с разрешителни, така че ефектът от тези мерки няма да бъде видим веднага. Независимо от това, производството на енергия в САЩ неизбежно ще пострада. Например при тези темпове, според прогнозите на Американския петролен институт, до 2030 г. офшорното производство на природен газ в Америка ще намалее с 68%, а петролът - с 44%. Освен това експертите смятат, че до 2030 г. обемът на внасяния в САЩ петрол ще се увеличи с 2 милиона барела на ден, което ще струва на страната около 500 милиарда долара годишно. „Подобни тенденции ще допринесат за покачването на цените на петрола и укрепването на Русия“, прогнозира анализаторът. Вместо да ограничава производството на енергия в своята страна, Байдън може и трябва да игнорира „климатичните фанатици в собствената си партия“ и да насърчава растежа на производството. „Това ще бъде от полза за американските потребители и ще насърчи икономическия растеж. Още по-добре, това ще помогне на Байдън. И може би тогава Путин ще го приеме сериозно“, заключава Пийк. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Април 2021 | 16:27 | Агенция "Фокус"

The Times: Новините за риска от тромбоза не отказаха британците от ваксинации, но подкопаха доверието им в AstraZeneca

The Times: Новините за риска от тромбоза не отказаха британците от ваксинации, но подкопаха доверието им в AstraZeneca

Лондон. Доверието на британската общественост към ваксините срещу COVID-19 е засегнато незначително от ограниченията, които бяха наложени върху употребата на препарата на AstraZeneca. Проучванията показват, че броят на гражданите на Обединеното кралство, които възнамеряват да се ваксинират срещу коронавирус, едва ли е намалял след новините за проблемите с ваксината на британско-шведската компания. В същото време гражданите на Великобритания са станали много по-малко уверени в безопасността на лекарството, разработено в Оксфорд, отбелязва националният ежедневник The Times. Този месец регулаторните органи на Обединеното кралство препоръчаха на хора между 18 г. и 29 г. да се предлагат ваксини Pfizer/BioNTech или Moderna поради възможна връзка между препарата на AstraZeneca и „изключително редки“ случаи на образуване на кръвни съсиреци. Няколко европейски държави, включително Франция, Германия и Италия, също спряха употребата на ваксината през март поради същата причина. Изследователи от университета в Стърлинг, събирайки данни за проект за страховете около COVID-19 във Великобритания, са проучили дали обществените опасения относно AstraZeneca са довели до „съмнения във ваксината“ като цяло. Според вестника допитването, проведено след новината за спирането на употребата на ваксината в Европа, не показва намаляване на броя на хората, които възнамеряват да се ваксинират. Друго проучване, проведено след промяната в насоките за ваксиниране на хора на възраст под 30 години, установи само незначителни промени в намеренията. Така на 9 април 85,7% от анкетираните са заявили, че възнамеряват да си сложат ваксина, докато на 17 март те са били 86,1%. В групата на респондентите на възраст от 30 г. до 39 г., които ще продължат да получават ваксината AstraZeneca, има малко промени. „Бях изненадан - мислех, че ще видим промяна в реакцията след появата на новото ръководство на регулатора в Обединеното кралство“, реагира Дейвид Комърфорд от Центъра за поведенчески науки към Университета в Стърлинг, коментирайки резултатите от проучването. Това обаче не означава, че хората не се притесняват от новините, подчерта той. Според специалиста данните на Google Trends показват нарастваща активност при търсене на ключовите думи „ваксина“ и „безопасно“. Агенцията за регулиране на лекарствата и медицинските средства заяви, че ползите от ваксината на AstraZeneca все още надвишават рисковете като цяло, припомня изданието. В периода до 31 март има 79 съобщения за кръвни съсиреци, придружени от ниски тромбоцити в кръвта при ваксинирани хора. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Април 2021 | 15:25 | Агенция "Фокус"

Politico: ЕС готви съдебен иск към AstraZeneca

Politico: ЕС готви съдебен иск към AstraZeneca

Брюксел. Европейската комисия се готви да започне съдебно производство срещу производителя на ваксини AstraZeneca, съобщава европейската редакция на Politico, като се позовава на петима дипломати от Брюксел. Комисията е повдигнала въпроса на среща на посланиците в сряда, по време на която по-голямата част от страните от ЕС са заявили, че ще подкрепят съдебната процедура срещу компанията заради неизпълнение на поетите ангажименти за доставка на ваксини. Един дипломат поясни, че целта на съдебното производство е да се направи задължително AstraZeneca да предоставя дозите, определени в договора за ЕС. Двама от дипломатите заявиха, че тече срок до края на тази седмица, в който държавите от ЕС трябва да се включат в иска към фармацевтичната компания. AstraZeneca предизвика гнева на ЕС през януари, когато заяви, че няма да може да достави на блока договорените първоначално дози. До края на първото тримесечие компанията достави 30 милиона дози на страните от ЕС, вместо 100 милиона дози, заложени в нейния договор с ЕС. Компанията прогнозира, че ще достави около 70 милиона дози до края на второто тримесечие на годината, когато трябваше да достави всички 300 милиона дози, залегнали в предварителния договор, подписан от ЕК. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 12:30 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Посланикът на САЩ в Москва отлетя за консултации във Вашингтон

ТАСС: Посланикът на САЩ в Москва отлетя за консултации във Вашингтон

Москва. Американският посланик в Русия Джон Съливан излетя от московското летище Шереметиево за Лондон, откъдето ще се качи на полет за Вашингтон, съобщава ТАСС, като се позовава на свой информиран източник. Както каза руският външен министър Сергей Лавров на пресконференция на 16 април, помощникът на руския президент Юрий Ушаков на среща със Съливан му е препоръчал да отиде във Вашингтон за консултации. В понеделник порталът Axios, позовавайки се на говорител на Държавния департамент на САЩ, съобщи, че Съливан ще пътува до Вашингтон тази седмица, където ще проведе консултации с представители на администрацията на президента Джо Байдън, а след това „през следващите седмици“ ще се върне в Москва. Говорителят на Държавния департамент Нед Прайс не призна пряко във вторник, че Съливан се завръща в родината си за консултации заради призивите на Москва във връзка с влошаването на двустранните отношения. По-рано и руският посланик във Вашингтон Анатолий Антонов бе привикан за консултации в Москва и все още не се е завърнал в американската столица. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 11:47 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Посланикът на САЩ в Москва е излязъл от резиденцията с багажа си

ТАСС: Посланикът на САЩ в Москва е излязъл от резиденцията с багажа си

Москва. Американският посланик в Москва Джон Съливан е напуснал резиденцията си Спасо-хаус, като се предполага, че е тръгнал към летището, откъдето трябва да лети за Вашингтон, съобщава кореспондент на ТАСС, станал свидетел на тръгването на дипломата от резиденцията. В автомобила на посланика са натоварени три куфара, отбелязва още руската агенция. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 08:22 | Агенция "Фокус"

Reuters: Украйна зове ЕС и САЩ да изключат Русия от SWIFT

Reuters: Украйна зове ЕС и САЩ да изключат Русия от SWIFT

Брюксел. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба е призовал на проведената на 19 април видеоконференция с колегите си от ЕС да се разгледа възможността за изключване на Русия от международната система за прехвърляне на междубанкови плащания SWIFT. Това каза в сряда ръководителят на украинското външно министерство в интервю пред Reuters. Според него тази мярка може да стане част от нов пакет санкции в случай на ескалация на ситуацията в Източна Украйна. Кулеба също така e отбелязал, че по време на среща с американския държавен секретар Антъни Блинкен в Брюксел миналата седмица той е поискал от Вашингтон да предостави на Киев „мощни средства за радиоелектронна борба“ за противодействие на Русия. В интервюто той също изрази надеждата, че по въпроса за помощта за Украйна от западните страни „думите няма да се разминават с делата“. По-рано Кулеба информира, че на неформална видеоконференция с външните министри на 27 държави от ЕС той е предложил „поетапен план за действие, който да ограничи по-нататъшната ескалация на Руската федерация“, включително нови секторни санкции срещу Русия. Съответното изявление е направено на фона на твърденията на Киев за струпване на руски войски на границата с Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 08:17 | Агенция "Фокус"

Мария Захарова: Москва предлага на Прага да остави ултиматумите за комуникацията в рамките на НАТО

Мария Захарова: Москва предлага на Прага да остави ултиматумите за комуникацията в рамките на НАТО

Москва. Москва предлага на Прага да остави ултиматумите за комуникацията в рамките на НАТО. Това заяви официалният говорител на Министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова по повод искането, което първият дипломат на Чешката република Якуб Кулганек към официална Москва, предава TACC. Захарова също така подчерта, че ултимативният тон към Русия е неприемлив и разговорът с чешкия посланик в руското външно министерство ще продължи на 22 април. Минути по-рано говорителят на Кремъл Дмитрий Песков предупреди, че Русия не приема да се разговаря с нея в стил, в който други държави издигат изисквания към нея. „Точно днес в посланието си президентът Путин говори за безсмислието да се разговаря с нас в стила на изискванията“, подчерта Песков, отговаряйки на въпрос дали Москва ще вземе предвид искането, обявено от чешкия външен министър Якуб Кулганек. Министърът на външните работи на Чешката република протестира пред руския посланик Александър Змеевски в Прага срещу експулсирането на 20 служители на посолството от Москва и поиска всички те да бъдат върнати на местата си в дипломатическата мисия. Решението на Москва Прага очаква до 12:00 часа местно време.„Всички изгонени служители на чешкото посолство трябва да бъдат върнати на местата им в Москва. Очакваме решение до 12:00 часа четвъртък. Ако не бъде прието, ще продължим с възможността да приведем служителите на двете посолства в паритет по отношение на на броя на служителите“, обяви Кулганек. Превод и редакция: Тереза Герова Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 20:52 | Агенция "Фокус"

Кремъл отговори на искането на Чешката република: Безперспективно е към  Русия да се подхожда с изисквания

Кремъл отговори на искането на Чешката република: Безперспективно е към Русия да се подхожда с изисквания

Москва. Русия не приема да се разговаря с нея в стил, в който други държави издигат изисквания към нея – точно това подчерта държавният глава на страната Владимир Путин в посланието си до Федералното събрание. Така говорителят на Кремъл коментира пред TACC исканията на Чешката република Москва да приеме обратно изгонените от страната дипломати на Прага. „Точно днес в посланието си президентът Путин говори за безсмислието да се разговаря с нас в стила на изискванията“, подчерта Песков, отговаряйки на въпрос дали Москва ще вземе предвид искането, обявено от чешкия външен министър Якуб Кулганек. Министърът на външните работи на Чешката република протестира пред руския посланик Александър Змеевски в Прага срещу експулсирането на 20 служители на посолството от Москва и поиска всички те да бъдат върнати на местата си в дипломатическата мисия. Решението на Москва Прага очаква до 12:00 часа местно време.„Всички изгонени служители на чешкото посолство трябва да бъдат върнати на местата им в Москва. Очакваме решение до 12:00 часа четвъртък. Ако не бъде прието, ще продължим с възможността да приведем служителите на двете посолства в паритет по отношение на на броя на служителите“, обяви Кулганек. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 20:48 | Агенция "Фокус"

The Spectator (Великобритания): Може ли Байдън да спаси отношенията с Русия от ръба на пропастта?

The Spectator (Великобритания): Може ли Байдън да спаси отношенията с Русия от ръба на пропастта?

Вашингтон. Отношенията между САЩ и Русия се влошават през последните няколко седмици, но и двете страни разбират, че пълното отхвърляне на диалога ще доведе само до ситуация, в която те няма да има как да се влошават повече, пише Дейниел Депетрис в статия за британското издание The Spectator. По-рано този месец министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров представи мрачна оценка на състоянието на американско-руските отношения. Въпреки че в речта му имаше лъч надежда, когато той каза, че връзките между Вашингтон и Москва могат да се подобрят, Лавров въпреки това подчерта, че „конфронтацията е стигнала дъното“. Изказването той направи две седмици, след като президентът на САЩ Джо Байдън и руският му колега Владимир Путин си разменяха остри критики, досущ деца в училищен двор. В същото време Байдън нарече Путин „убиец“, а лидерът на Кремъл намекна, че колегата му отвъд океана може би има здравословни проблеми. Но се оказа, че отношенията между двете държави все още не са достигнали дъното, както вярваше тогава Лавров. Ние изхождаме от предпоставката, че динамиката в отношенията между САЩ и Русия през последните няколко седмици се е влошила още повече. Човек може да бъде съпричастен към онези, които смятат, че американско-руските отношения днес са точно толкова лоши, колкото бяха в началото на 80-те години на миналия век, когато тези двама противници в Студената война бяха от противоположните страни на геополитическата и идеологическа борба. Анатолий Антонов, руският посланик във Вашингтон, отсъства от американската столица от месец. Междувременно Джон Съливан, американският посланик в Русия, се отправя към дома за консултации, след като Кремъл предложи на този ветеран на дипломатическата служба да си почине известно време. Миналата седмица администрацията на Байдън наложи нов набор от санкции срещу Москва заради намесата й в американските избори и заради хакерски атаки срещу американски мрежи. Предприетите мерки включват замразяване на активи на 32 организации и лица, както и експулсирането на десет руски служители на дипломатическата мисия. Не е изненадващо, че Москва реагира, като изгони десет американски дипломати, забрани на осем видни американски служители да правят бизнес в Русия и ограничи финансирани от САЩ неправителствени организации на руска земя. Тази размяна на удари се извършва в момент, в който Украйна, все по-често под сянката на по-големия си и по-мощен съсед, твърди, че над 120 000 руски войници са разположени близо до украинската граница. Освен това ситуацията с Алексей Навални, който наскоро бе преместен в друга болница в затвора поради влошено здравословно състояние, става все по-тревожна. Във време на повишен стрес дипломацията е най-трудното, но и най-ценното средство за предотвратяване на бедствия. Докато и американските, и руските официални лица обменят реторични залпове, санкции и дипломатически обвинения, и двете страни изглежда разбират, че пълното отхвърляне на диалога - колкото и съблазнителен да изглежда - ще доведе до това, че отношенията няма да има накъде да потънат повече. Байдън и Путин продължават да разговарят помежду си, не толкова за да решават проблеми, колкото да контролират очакванията си, да подобряват знанията си един за друг и да си съобщават един на друг множеството си оплаквания. Идеята на Байдън за провеждане на среща на върха това лято, която той спомена по време на телефонен разговор, активно се обсъжда от опонентите му. Тя е силно критикувана от видни противници на Путин и неговото правителство, включително шахматния гросмайстор Гари Каспаров, който задава въпроса: защо да говорим с „убиец“? Геополитиката обаче е сложна и объркваща работа, който изисква лидерите да вдигнат телефона, да стиснат зъби и да се опитат да намерят начин да работят заедно в области от взаимен интерес - независимо от загубеното време и гръмките гласове на критиците. Байдън, упорит прагматик, зае твърда позиция по отношение на Путин и Русия, страна, която според него (с право или не) се ползва с прекалено уважение по време на администрацията на Тръмп (фактите не подкрепят това; може да се твърди, че администрацията на Тръмп, като се вземе предвид експулсирането на дипломати, санкциите и затварянето на консулствата, провежда същата твърда, същата „ястребова“ политика спрямо Русия като администрацията на Обама). Както гласи обаче старата поговорка, гледната точка на човек зависи от мястото, на което седи. Светът, видян от президента на САЩ, може да бъде много различен от света, видян от кандидата за президентския пост. Байдън обаче няма да се поколебае да накаже Кремъл за намеса в американския политически процес или за отравяне на руски дисиденти. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 20:40 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Чешкият външен министър поиска връщането на всички изгонени дипломати в Москва – в противен случай Прага ще обяви още руснаци за персона нон грата

ТАСС: Чешкият външен министър поиска връщането на всички изгонени дипломати в Москва – в противен случай Прага ще обяви още руснаци за персона нон грата

Прага. Министърът на външните работи на Чешката република Якуб Кулганек протестира пред руския посланик Александър Змеевски в Прага срещу експулсирането на 20 служители на посолството от Москва и поиска всички те да бъдат върнати на местата си в дипломатическата мисия. Решението на Москва Прага очаква до 12:00 часа местно време (13:00 часа българско време) в четвъртък, предава TACC. „Всички изгонени служители на чешкото посолство трябва да бъдат върнати на местата им в Москва. Очакваме решение до 12:00 часа четвъртък. Ако не бъде прието, ще продължим с възможността да приведем служителите на двете посолства в паритет по отношение на на броя на служителите“, обяви Кулганек. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 20:20 | Агенция "Фокус"

„Коммерсант“: МВнР на Русия разработва механизъм за изпълнение на решението за забрана на посолството на САЩ да наема руски граждани

„Коммерсант“: МВнР на Русия разработва механизъм за изпълнение на решението за забрана на посолството на САЩ да наема руски граждани

Москва. Руските власти работят по правната формализация на решението да забранят на посолството на САЩ в Москва и на американските генерални консулства в други руски градове да наемат граждани на Руската федерация и трети държави, съобщава вестник „Коммерсант“, като се позовава на съобщение от МВнР. „Сега се разработва правен механизъм, с помощта на който ще бъде приложено решението за пълно спиране на практиката за наемане от американските дипломатически мисии на административни и технически работници сред гражданите на Руската федерация и трети страни“, е отговорът, даден от външнополитческото ведомство в Москва за изданието за по-нататъшни стъпки в рамките на обявените на 16 април „набор от отговори на последната“ вълна „от незаконни антируски американски санкции“. По-рано заместник-посланикът на САЩ в Руската федерация Барт Горман беше привикан във външното министерство и му бе връчена нота за експулсирането на десет служители на дипломатическата мисии в страната. Те трябва да напуснат Русия до 21 май. „Това е „огледален“ отговор на враждебните действия на американската страна срещу редица служители на руското посолство във Вашингтон и руското генерално консулство в Ню Йорк, които бяха неоснователно обявени за персона нон грата“, обясниха от руското външно министерство . На 15 април американските власти въведоха нов пакет от санкции срещу Русия, който включва, наред с други неща, експулсирането на десет руски дипломати от страната. В допълнение към решението за експулсиране на същия брой американски дипломати от Русия, властите в Москва обявиха намерението си да забранят на американските дипломатически мисии да наемат административен и технически персонал сред гражданите на Руската федерация и трети страни. „Тази практика (наемане на местни) е доста широко разпространена и често използвана от американците. Ние нямаме такава практика, затова въвеждаме паритет по този въпрос“, обясни руският външен министър Сергей Лавров на 16 април. Според информацията на „Коммерсант“, когато бъде разработен подходящият механизъм, всички граждани на Руската федерация и трети държави, които вече работят в посолството и консулствата на САЩ в Русия, ще трябва да напуснат. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 20:13 | Агенция "Фокус"

The Times: Русия струпва „нападателни оръжия“ до границата с Украйна

The Times: Русия струпва „нападателни оръжия“ до границата с Украйна

Киев. Украйна обвини сепаратистите, подкрепяни от Русия, в опит да провокират украинските военни, докато сателитните снимки показват, че Кремъл е увеличил драстично броя на военните си самолети, които се струпват по общата граница между двете страни и в Крим, пише британският вестник The Times Нарастват страховете, че Русия може да повтори военното си нахлуване в Украйна през 2014 г., когато Крим беше анексиран и Москва предостави подкрепа за зараждащото се сепаратистко движение в Донбас. В близост до границата са разположени и въздушно-десантни войски, ударни хеликоптери и разузнавателни безпилотни летателни апарати. Сателитните снимки, публикувани от The Wall Street Journal, показват изтребители Су-30 на писта в Крим. Снимките са направени на 16 април, според вестника. Снимките, направени в края на март, не показват самолети там. Изображенията на местоположения на други места в региона показват, че и други военни самолети са били предислоцирани, включително Су-34 и Су-27. „(Руснаците) са разположили по подходящ начин различните елементи на въздушната мощ, които биха били необходими за установяване на въздушно превъзходство над бойното поле и за пряка подкрепа на сухопътните войски“, каза пред вестника Филип Брийдлав, пенсиониран американски генерал от ВВС. Брийдлав беше главнокомандващ силите на НАТО по време на конфликта през 2014 г. Вчера официални представители в Киев заявиха, че многобройните руски войски вече надвишават силите, участвали в операцията на Кремъл през 2014 г. „Руските войски продължават да пристигат в непосредствена близост до нашите граници на североизток, на изток и на юг. „Около седмица се очаква те да достигнат до над 120 000 военнослужещи“, каза Дмитрий Кулеба, министър на външните работи на Украйна. Той добави: „Това не означава, че те ще спрат да струпват войски след достигане на тази цифра.“ Кулеба каза, че 30 украински войници са били убити на фронтовата линия от началото на годината, повечето от снайперисти. „На украинските войски е наредено да не реагират на провокации“, каза той. „Снайперски изстрел е умишлено убийство.“ В района на Донбас украински войници заявиха, че са били под редовни снайперски обстрели от проруски сили, като според тях участват и военнослужещи от редовната руска армия. Русия отрече да изпраща войски в Украйна и казва, че някои от нейните военнослужещи са там „на почивка“. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Април 2021 | 15:22 | Агенция "Фокус"

Der Tagesspiegel: Защо война, щом ревът на танковете стига?

Der Tagesspiegel: Защо война, щом ревът на танковете стига?

Москва. Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин не се кани да използва насилие и няма нужда от война. Той все пак ще спечели раздаването: ще отслаби Украйна, ще се наслади на безсилието на Европейския съюз и ще принуди американския президент Джо Байдън да седне на масата за преговори, пише Йозеф Йозе в статия за берлинския ежедневник Der Tagesspiegel. Това „разполагане на войски е трудно да се пропусне“, написа по-рано The New York Times. Всичко, което се придвижва през горите до югоизточната граница на Украйна, трябва да бъде ясно видимо. От това следва поне един извод: ако Путин планира инвазия, тя няма да бъде неочакван удар, както при завземането на Крим преди седем години. Една военна мъдрост гласи: нападателят няма да се откаже от ефекта на изненадата. Какво иска Путин? Директорът на ЦРУ също не знае това. Говорейки пред Конгреса, той само спекулира: това може да е демонстрация на сила... или подготовка за война. Ако това е само заплаха, тогава твърде много сили, и то много мобилни, се движат към Украйна. Президентът на Украйна Владимир Зеленски говори за „приблизително 80 000 войници на източната ни граница и в Крим, към които трябва да добавим 30 000 проруски бойци и руски военен персонал в Донбас“. Jane's Defense News, авторитетно британско издание, специализирано в текстовете на военни теми, пише за 14 моторизирани части от полк до бригада. Към това са добавени тежка артилерия (калибър от 152 до 240 милиметра), както и ракети с по-малък обсег „Искандер”, способни да покрият разстояния до 500 километра и да носят ядрени бойни глави. Във всеки случай контингентът е по-голям от този, използван при инвазията в Крим през 2014 г. и Донбас през 2015 г. Освен това в момента 15 руски военни кораба провеждат учения в Черно море. Руските войски на първоначалните си позиции От друга страна, американски и британски разузнавателни самолети, които в момента патрулират в региона, съобщават, че руските сили не са достигнали първоначалните си позиции за настъпление. Въпреки това, предвид тяхната степен на мобилност, те могат бързо да преминат в офанзива: специалните части за няколко часа, редовните войски за няколко дни. А от другата страна ги очакват многобройни сътрудници, които ще покрият настъпващите части. Във всеки случай дрънкането на оръжия увеличава психологическия натиск върху Киев и, естествено, жертвата е обвинена в ескалация. Според говорител на Кремъл Русия иска да се защити само пред „експлозивна ситуация на нашата граница“. И още: може би ще се стигне до „военни операции по цялата линия“. Защо? Защото „Киев се занимава с опасни провокации“. Заместник-ръководителят на президентската администрация в Кремъл предупреждава, че Русия трябва да защити своите граждани в Източна Украйна - там има 640 000. Според него войната ще бъде „началото на края на Украйна“. Чували сме това и преди? Правилно! Преди нахлуването на Вермахта в Судетската област. И като цяло от всеки владетел, който прави от жертвата виновник за престъплението. Оказва се, че все пак ще има нашествие? Не е задължително. Московският военен експерт Константин Сивков вероятно изрази официалната гледна точка: „Дипломатическото решение изисква радикална промяна в позицията на Киев“. Забележително изявление. Какво трябва да направи дребосъкът, за да укроти великана? Сивков има отговор на този въпрос: „Киев трябва да приеме федерализация на страната“. И също така „да осигури на руския език равни права с украинския“. И тогава „проблемът с Донбас ще бъде разрешен“. Украйна трябва да се превърне в слаба федерация Разбира се, това няма да бъде разрешено, защото новият цар Владимир Путин се нуждае от нещо повече от езиково многообразие. „Федерална структура“ означава в крайна сметка автономия за Донбас, центърът на украинската тежка индустрия. Москва нарича региона „Донецка и Луганска народни републики“. В бъдеще унитарната Украйна ще трябва да се превърне в слаба федерация. Москва, въпреки че няма да я притежава, ще може да я доминира. По този начин „ненасилственото задействане“ на 110 000 души ще донесе рядък късмет. Путин отново ще спечели играта, с малко усилия ще си осигури добра победа - контролирана територия, наречена Украйна. Путин, както винаги, се показва не като авантюрист, а като хладнокръвен играч, който изчислява добре всички рискове. Той знаеше, че Западът няма да спаси Грузия или да спре завземането на Крим. Той се възползва от „директния контакт“ с тези територии, докато Западът беше далеч от тях. Той успя да се намеси в Сирия, след като американските военни самолети останаха на земята, вместо да задържат червената линия. Царят също така знае, че може да игнорира слабия ЕС. Брюксел не е психологически, а военно неспособен да играе стратегически шах. Да се умира за Луганск? Да се изпратят поне няколко бригади на изток? Дори Байдън не иска това, даже и да демонстрира по-твърд тон в отношенията с Москва, отколкото Тръмп. Но той не възнамерява да изпрати повече от 500 американски войници в Европа. А германците са заети с предизборната борба. Следователно ще бъдат използвани санкции. Байдън вече е забранил на американските банки директно да купуват руски държавни облигации. Звучи по-заплашително, отколкото е в действителност, защото финансовите институции могат да продължат да купуват руски облигации на вторичния пазар. Най-доброто впечатление е, разбира се, двустранната среща на върха, която Байдън предложи на Путин като морков, за да предотврати „ескалация“ и да създаде „стабилна, предвидима ситуация“. Изводът, макар и без никакви гаранции, може да бъде следният: Путин знае, че има най-добрите карти в ръцете си. В крайна сметка той ще спечели играта без битка. Той допълнително ще отслаби Украйна, ще се наслади на импотентността на ЕС и ще доведе Байдън до масата за преговори. Изобщо не е лошо за няколко седмици дрънкане на оръжия. Той сам е способен да действа по-решително от 27-те членове на ЕС заедно с Вашингтон и Лондон. В този мач резултатът ще бъде 1: 0,1 в полза на Путин. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 11:51 | Агенция "Фокус"

The Guardian: С напускането на Съливан Москва и Вашингтон остават без топ дипломати в най-критичния момент от отношенията си

The Guardian: С напускането на Съливан Москва и Вашингтон остават без топ дипломати в най-критичния момент от отношенията си

Москва/Вашингтон. Няколко дни след като руското правителство му препоръча да напусне страната на фона на „изключително напрегната ситуация“, посланикът на САЩ в Руската федерация Джон Съливан обяви връщането си във Вашингтон за консултации, отбелязва британският вестник The Guardian. Отпътуването на Съливан оставя посолствата на двете страни без висши дипломати в критичен момент, предвид неотдавнашната размяна на нови взаимни санкции между Вашингтон и Москва, струпването на руски войници близо до границите на Украйна и опасенията за здравето на опозиционния политик Алексей Навални, коментират от редакцията. „Намирам за важно да говоря директно с новите си колеги от администрацията на Байдън във Вашингтон за текущото състояние на двустранните отношения между САЩ и Русия“, обясни Съливан. Дипломатът добави още, че не е виждал семейството си повече от година и това е „друга важна причина да се прибера у дома“. В същото време Съливан увери, че ще се върне в Москва през следващите седмици „преди всяка възможна среща между президентите Байдън и Путин“. Русия отзова посланика си във Вашингтон Анатолий Антонов за консултации през март, след като Байдън се съгласи с телевизионен репортер, който нарече Путин „убиец“ и заяви, че руският лидер ще „плати“ за предполагаемото му намеса в изборите през 2020 г., припомня вестникът. Подчертава се, че ръководителят на пресслужбата на Кремъл Дмитрий Песков не посочи конкретна дата за завръщането на посланиците на техните постове. „Завръщането на посланиците след консултации в техните столици е оправдано преди всичко с целесъобразност“, заяви Песков пред репортери. Въпреки че Съливан не е бил изгонен от Москва, изглежда, че натискът от руското правителство е повлиял на решението му временно да напусне страната, пише вестникът. The Guardian припомня, че последният американски посланик, изгонен от Русия, е Джордж Кенан, който бе обявен за персона нон грата от СССР през 1952 г. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 08:46 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: САЩ разработват планове за предоставяне на оръжие на Украйна в случай на конфликт с Русия

The Wall Street Journal: САЩ разработват планове за предоставяне на оръжие на Украйна в случай на конфликт с Русия

Вашингтон. Американските служители разработват план за прехвърляне на редица оръжия в Украйна в случай на конфликт с Русия, но тези мерки все още не са одобрени от американския президент Джо Байдън, шише The Wall Street Journal. Според източника на изданието „служителите на администрацията на Байдън подготвят възможност да предоставят смъртоносно и несмъртоносно военно снаряжение на Украйна в случай на руска атака“. Според изданието такива доставки могат да включват "противотанкови, противокорабни и зенитни системи". Байдън все още не е получил плана за одобрение. В статията се отбелязва, че администрацията обмисля и възможността за въвеждане на допълнителни икономически санкции срещу Русия. Според изданието американските власти смятат, че в граничната зона с Украйна има около 80 000 руски войници. Статията цитира и коментар на украинския външен министър Дмитрий Кулеба. Според него "след няколко седмици" общият брой на руските военни на границата ще "надвишава 120 хиляди". Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 21:39 | Агенция "Фокус"

Украйна: Скоро до нашата граница ще има над 120 хиляди руски военни

Украйна: Скоро до нашата граница ще има над 120 хиляди руски военни

Киев. Русия скоро ще има над 120 000 военнослужещи на границата с Украйна, заяви украинският външен министър Дмитрий Кулеба, призовавайки за нови западни икономически санкции, за да възпрат Москва от „по-нататъшна ескалация“, предава Reuters Вашингтон и НАТО са разтревожени от голямото натрупване на руски войски близо до Украйна и в Крим, полуострова, който Москва анексира от Украйна през 2014 г., коментира агенцията. Западните власти казват, че концентрацията на сили сега е по-голяма, отколкото по време на анексията. Данните, дадени от Кулеба, са по-високи от предишните оценки на Украйна за 80 000 руски войници, от които 50 000 са новодислоцирани. "Руските войски продължават да пристигат в непосредствена близост до нашите граници на североизток, на изток и на юг. До около седмица се очаква те да достигнат общо до над 120 000 войници", каза Кулеба на онлайн пресконференция. "Това не означава, че те ще се ограничат до тази бройка", каза Кулеба, предупреждавайки за непредсказуемостта на Москва, въпреки че той подчерта, че Украйна не иска конфликт с Русия. „Цената за предотвратяване на по-нататъшната ескалация на Русия винаги ще бъде по-ниска от цената за нейното спиране и смекчаване на последиците от нея ... По-ефективно е Москва да разбере ясно, че новият етап на агресия ще има ужасни последици за Русия - международна изолация и болезнени икономически санкции. " Кулеба призова също така Москва да се ангажира отново за прекратяване на огъня в Източна Украйна, където подкрепяните от Русия сили се бият срещу украинските войски в конфликт, който според Киев е отнел живота на 14 000 души от 2014 г. насам. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 20:51 | Агенция "Фокус"

Ангела Меркел: Европа е загрижена за Украйна и Навални

Ангела Меркел: Европа е загрижена за Украйна и Навални

Париж. Германският канцлер Ангела Меркел изрази загриженост по отношение на Русия заради натрупването на войски по границата с Украйна и здравословното състояние на опозиционния политик Алексей Навални, като заяви, че Европа е "изключително притеснена" и от двете ситуации, но има общо разбиране за справяне с подобни конфликти, цитира думите й “Анадолската агенция“ В обръщение към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Меркел защити реакцията на Германия и Европа заради конфликтите с Русия, като заяви, че блокът има общ подход за справяне с проблемите с Кремъл. „Имаме общи санкции, що се отнася до Навални, както и анексирането на Крим (от Русия) и окупацията, или (проруските) сепаратисти от Донецк и Луганск. Имаме европейско споразумение на това ниво и имаме общ подход към Русия. " Меркел посочи, че по делото Навални е важно решението на Европейския съд по правата на човека, което определя задържането му като „неоправдано и произволно“ и призовава за освобождаването му. „В момента сме изключително притеснени за Навални, а германското правителство, заедно с други, прави всичко възможно, за да се увери, че той получава подходящи медицински грижи“, каза тя. Конфликти като в случая с Украйна и анексията на Крим правят отношенията с Русия „особено трудни“, отбеляза Меркел и добави: „Трябва да оставим шанс за диалог“. Европейските страни работят заедно и се подкрепят взаимно, тъй като Германия и Франция създадоха непрекъснат механизъм под формата на Минските споразумения за уреждане на украинската криза, каза тя. „(Френският президент Еманюел) Макрон и аз разговаряхме наскоро с (руския президент Владимир) Путин и (украинския президент Владимир) Зеленски, защото ситуацията е много тревожна и напрегната поради концентрацията на сили от руската страна на украинската граница,“ Меркел добави, отговаряйки на въпрос на полския депутат Александър Поцей относно отношенията на ЕС и двусмислената позиция на Германия към Русия. Германия е най-големият потребител на руския природен газ и продължава да подкрепя противоречивия газопровод „Северен поток-2“, предназначен да транспортира газа, избягвайки основните тръбопроводи през Източна Европа. Въпреки противопоставянето на някои европейски страни и заплахата от американски санкции по проекта, Берлин отхвърли призивите за спиране на строителството на газопровода на фона на нарастващото напрежение между Русия и Украйна. Меркел изрази надежда, че "Северен поток-2" няма да доведе до конфликт поради желанието на Германия да търгува с Русия. Украинският депутат Олесий Гончаренко излезе на трибуната два пъти, първо, попита Меркел: "Искам да получа прост отговор, да или не. Путин убиец ли е?" Той също така разгърна украински флаг, белязан с кръв и дупки от изстрели, докато се опитваше да напомни на парламентаристите за конфликта в Украйна, териториалната цялост и суверенитета на държавите-членки, като каза: „Това е от нашите мъже, които се борят за свободата и независимостта на Украйна." Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 20:18 | Агенция "Фокус"

Star (Турция): Какво целят САЩ чрез Украйна

Star (Турция): Какво целят САЩ чрез Украйна

Анкара. Ако се обърне внимание на заявеното от САЩ, то излиза, че териториалната цялост на Украйна е основната грижа на САЩ. Но като се погледнат действията, се очертава различна картина. Въпросът кой и как гледа на членството на Украйна в НАТО също разкрива истинските намерения на някои от замесените страни, пише турският вестник Star в материал, представен без редакторска намеса. Разбира се, Русия не иска пръстен на НАТО около себе си. Русия декларира това открито и казва, че никога няма да го приеме. От друга страна, Украйна е независима държава и справедливо реагира на неприемането на нейните решения от Русия! Разглеждайки проблема обаче от малко по-широка гледна точка, би било полезно да се зададе следният въпрос: „Държавите-членки на НАТО, особено Германия и Франция, като основните сили на Европа, желаят ли членството на Украйна в НАТО?“ Настояването на Зеленски за „членство в НАТО“ в настоящата ситуация може да се разглежда като разумна тактика за избягване на война. Ще попитате защо? САЩ упорито искат атмосфера на локална война между Украйна и Русия. А когато тази война избухне, според тях Украйна трябва да остане сама срещу Русия. Украйна не иска да сбърка в случай на такова развитие на събитията, което е правилно! Същата ситуация се случи и с Грузия и резултатът е очевиден. Зеленски се опитва да не повтаря грешката на Саакашвили. ЕС упорито не иска война по своите граници. Германия не одобрява членството на Украйна в НАТО, особено Украйна, която се намира в състояние на война. Германия казва „да“ на всички видове подкрепа, но вярва, че „засега не можем да привлечем страната във война с Русия в състав на Алианса“. Усилията за създаване на напрежение в отношенията на Германия с Русия продължават отдавна и не са нова стратегия за Вашингтон. Дълго време Меркел успя да се предпази от това, като остана на разстояние. Ясно е, че ако някоя друга държава се включи или косвено се намеси в руско-украинската криза, събитията ще придобият различна форма. Германия не възнамерява отново да стане страна или инициатор на нова световна война. Обединеното кралство, виждайки това, „изпраща“ новини чрез медиите. Вестник The Times съобщава, че "британските кораби ще отплават към Черно море през май в подкрепа на Украйна". Любопитно? Едва ли! Защо Лондон действа по този начин? Великобритания иска Русия да бъде заета с регионални проблеми. Лондон в твърд противник на съюза между Русия и Китай. А САЩ все още се надяват на пазарлък. Противно на твърденията на Байдън, съществува очакването, че един хубав ден на масата за преговори с помощта на „договаряне за Украйна“ може възникнат опции за „обединяване в антикитайски съюз“. САЩ осъзнават, че със своя изгубен имидж не са в състояние да стартират самостоятелно големи проекти. Оттеглянето от Афганистан до известна степен е свързано с тази ситуация. От друга страна е ясно, че новият фокус ще бъде тихоокеанският регион. Вече виждаме, че вместо да разпръснат силите си във всички посоки, САЩ ще продължат прокси войни по целия свят, но основният акцент ще бъде върху Китай. Виждаме също така, че оценките на американските стратези, особено тезата на Бжежински: „ако Америка иска да остане единствената сила, тя трябва да осигури колапса на Русия и за това на Русия трябва да й бъде отнета Украйна“, години по-късно, са подкрепени с действия . Да, изглежда, че САЩ не могат лесно да правят каквото си искат. Защото дори в ЕС вече не е на лице ситуацията, при която всяко тяхно желание може веднага да бъде въплътено в конкретни действия. САЩ успяха да получат сериозно влияние само върху малките държави в Европа, но това само по себе си не може да осигури разработването на планове за действие за основните „мотори“ на ЕС ! Сега Украйна е важно оръжие за САЩ. В отговор на разпадането на Украйна на две части те няма да издадат и звук. Както не го направиха и по отношение на Грузия. Когато един ден САЩ преговарят с Русия, едно от оръжията, които ще използват на масата за преговори, ще бъде украинският коз. Междувременно САЩ, обкръжавайки Русия, се надяват да използват Украйна за постигане на по-голямата си цел. Но какво ще спечели Украйна в тази ситуация? Зеленски, казвайки в Турция „станете посредници“, всъщност потвърди, че не иска да се бие. И в отговор на настояването на Америка, той даде сигнал: „Ще се бием само ако ни вкарате в НАТО“. В същото време никой в НАТО няма желание да прави това. Как Украйна може да се измъкне от ситуацията, без да се предаде, за да не бъде погълната в тази голяма безмилостна игра, е просто жизненоважно за нея! Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 16:40 | Агенция "Фокус"

Politico: ЕС предложи „надежда“, но не и действие, на Украйна за конфликта с Русия

Politico: ЕС предложи „надежда“, но не и действие, на Украйна за конфликта с Русия

Брюксел. Руснаците може да са концентрирали десетки хиляди войници по границата с Украйна, но ЕС няма да направи много за това – поне в момента, пише европейската редакция на Politico. В понеделник ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви, че външните министри на ЕС са „много обезпокоени“ от руската военна мобилизация, но обясни, че не предвиждат нови санкции срещу Москва. И, добав, че страните от ЕС дори не планират да последват Чехия при изгонването на руски дипломати за експлозия през 2014 г. в склад за оръжия, за която Прага заключи, че е дело на руските специални служби. „Ясно е, че това е повод за безпокойство“, заяви Борел пред журналистите след видеоконференцията на външните министри, на която участва и първият дипломат на Украйна Дмитро Кулеба. „Защото когато разположите много войски, някъде може да има искра...“ „Да се надяваме, че това разполагане ще спре“, добави той, отбелязвайки, че лидери като германския канцлер Ангела Меркел и американския президент Джо Байдън са призовали Кремъл да отстъпи. Германският външен министър Хайко Маас повтори тезата и посочи, че: „Москва трябва да премине от провокация към сътрудничество“. „Ние вярваме, че конфликтът, който сега е безспорен, все още може да бъде разрешен с дипломатически средства“, каза Маас. Досега обаче ръководеният от Германия и Франция нормандски формат на мирни преговори не успя да постигне пробив в вече повече от седемгодишния конфликт между Русия и Украйна. Все пак Борел заяви, че няма допълнителни санкции на масата и че не се планират по-нататъшни дипломатически експулсирания, след като Чехия изгони 18 руснаци през уикенда във връзка с взрива през 2014 г. Преди това страните от ЕС и други съюзници действаха съгласувано, за да изгонят десетки руски дипломати в знак на солидарност с Великобритания по време на отравянето през 2018 г. в Солсбъри, Англия, на Сергей Скрипал, бивш двоен агент. Този път обаче Борел заяви, че „не е имало искане за широко експулсиране [на] дипломати от всички държави-членки на ЕС“, нито е имало „призиви за повече санкции към Русия“. „Нещата могат да се променят“, добави той, „но ситуацията е такава, каквато ви я казвам в момента“. Изразяването на загриженост от страна на ЕС и цялостното му бездействие подчертават затрудненията, пред които е изправен Брюксел по отношение на руската военна агресия - като страните членки признават, че на практика нищо няма да бъде направено, освен ако президентът Владимир Путин не нареди инвазия. ЕС има затруднения и с бързите действия по външната политика, защото решенията се вземат само с единодушие. И дори тогава не е ясно докъде страните от ЕС и НАТО биха искали да отидат, за да защитят Украйна. „Моят призив към ЕС е, че не бива да се страхуваме да обсъждаме какво ще се случи, ако Русия премине червената линия или поне за пореден път премине червената линия“, каза литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис, чиято страна е сред най-откритите в ЕС за рисковете за сигурността, които Русия представлява. За много от външните министри на ЕС тази червена линия е инвазия. „Вярвам, че на всички е ясно - точно както беше с анексията на Крим в нарушение на международното право - че има неща, които няма да бъдат приемливи за нас и които винаги ще имат последствия“, каза Маас. Но Ландсбергис, в интервю за POLITICO по време на почивка на срещата на върха, предложи по-широка интерпретация на червените линии, която включва ситуации, в които Москва просто отказва да деескалира ситуацията. „Абсолютно съм убеден, че червената линия е границата на Украйна“, каза той. „Ако я прекосят с допълнителни войски, които имат на границата, ако не деескалират, ако не се оттеглят, това е червената линия“. Ландсбергис призова за подновено обсъждане на допълнителни санкции, включително „секторни санкции“, които ще бъдат насочени по-скоро към руската икономика, а не към отделни лица, какъвто е подходът на ЕС в последно време. А относно експулсирането в Чешката република, той добави, че „Европа трябва да обмисли да действа солидарно, както направихме при отравянето в Солсбъри“ и „да се отърве от опасни хора, които участват в терористични актове“. По време на пресконференцията си Борел заяви, че 150 000 руски войници са концентрирани по границите на Украйна и в Крим - много по-голям брой, отколкото Украйна или други държави твърдяха през последните седмици. Борел похвали Украйна „за нейния сдържан отговор“ и повтори традиционната денонсация на ЕС за нахлуването на Русия през 2014 г. и анексирането на Крим. Той призова Кремъл да се съобрази с Минския протокол - мирно споразумение между Украйна и Русия, постигнато през 2014 г., което според Брюксел Москва не е изпълнила изцяло. Борел също повтори призива си за по-добро лечение на лишения от свобода опозиционер Алексей Навални, който обяви гладна стачка и беше преместен в понеделник в затворническа болница. „Получих писмо от екипа на Навални относно влошеното му положение“, каза Борел. „Руските власти трябва да му предоставят незабавен достъп до медицинските специалисти, на които той вярва“. „Пътувах до Москва в началото на февруари, за да повдигна този въпрос очи в очи, очи в очи с руските власти“, каза Борел. „За нещастие молбата ни не беше чута“. Превод и редакция: Иван Христов

20 Април 2021 | 08:03 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Посланикът на САЩ в Русия се прибира във Вашингтон тази седмица

ТАСС: Посланикът на САЩ в Русия се прибира във Вашингтон тази седмица

Вашингтон. Американският посланик в Русия Джон Съливан ще пътува до Вашингтон тази седмица, за да проведе консултации с представители на администрацията на президента Джо Байдън, а след това „през следващите седмици“ ще се върне в Москва. Това съобщи в понеделник порталът Axios, позовавайки се на служител на Държавния департамент, предава ТАСС. „Посланик Съливан ще се завърне в САЩ тази седмица, за да се срещне със семейството си и представители на новата администрация, с които той не е имал възможност да се консултира, тъй като се е съгласил да остане на поста си за неопределено време“, е заявил говорител на американското външнополитическо ведомство. „Той ще се върне в Москва през следващите седмици“, добави той. Държавният департамент не е отговорил на молба за коментар на ТАСС за плановете на посланик Съливан да пътува до Вашингтон за консултации. Превод и редакция: Иван Христов

20 Април 2021 | 07:23 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: ЕС не готви нови санкции срещу Русия

Жозеп Борел: ЕС не готви нови санкции срещу Русия

Брюксел. В момента Европейският съюз не подготвя нови санкции срещу Русия. Това заяви ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел на пресконференция след неформална онлайн среща на Съвета на външните министри на ЕС, предава TACC. "В момента няма движение към нови санкции", каза той, отговаряйки на въпросите на журналистите. На видеоконференция на външните министри на 27 държави от ЕС Чехия не е поискала от други държави да изгонят руски дипломати в знак на солидарност с Прага, добави Борел. "Европейският съюз изрази пълна солидарност с Чехия. Прага не поиска от страните от ЕС да се присъединят към експулсирането на руски дипломати", каза той. Борел също отбеляза, че в момента ЕС не подготвя никакви санкции срещу Руската федерация. Германският външен министър Хайко Маас от своя страна заяви, че Берлин и ЕС няма да облекчат натиска върху Москва относно ситуацията около Алексей Навални, осъден в Русия. "Добрата новина е, че изглежда, че Навални е получил медицинска помощ", каза Маас на пресконференция в Берлин в понеделник. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Април 2021 | 16:47 | Агенция "Фокус"

Milliyet (Турция): Генерал Бен Ходжис описа каква трябва да е стратегията на САЩ в Черно море

Milliyet (Турция): Генерал Бен Ходжис описа каква трябва да е стратегията на САЩ в Черно море

Анкара. Бившият командващ американските сили в Европа Бен Ходжис в интервю за Milliyet коментира позицията на Турция в Черно море, Конвенцията от Монтрьо, отношенията между Вашингтон и Анкара и други. По неговите думи, Турция е важен съюзник не само заради региона, в който се намира, но и по много други причини. Наред с това обаче позицията на Турция в Черно море също показва, че САЩ и Европа трябва да се справят с отношенията с техния турски съюзник, които са влошени, и преди всичко да възстановят доверието, структурата и характера на отношенията с Турция. В същото време това означава, че е необходима стратегия, която да гарантира използването на военноморски сили в региона в достатъчни количества в рамките на параметрите на Конвенцията от Монтрьо. На въпрос каква трябва да бъде стратегията на САЩ в региона на Черно море, Ходжис каза: „Трябва да укрепим отношенията си с нашите съюзници в региона. Турция, Румъния, България. И нашите партньори - Украйна, Грузия, Молдова. Трябва да се състезаваме в дипломатическата, информационната, икономическата и военната сфера. Съперничеството между големите сили предотвратява конфликта между големите сили, защото изпраща необходимите сигнали до потенциалните конкуренти, че определено място е от стратегически интерес за нас“. Генералът беше попитан и дали Турция ще се сблъска със заплахи в Черно море, предимно от Русия, ако Конвенцията от Монтрьо бъде променена или бъде построен Истанбулският канал. Ходжис отговори: „Разбира се, очаквам Кремъл, както винаги, да се опита да използва фалшива реторика и да тълкува погрешно международното право. Но не мисля, че Русия наистина ще заплаши Турция. Ако направят това, НАТО няма да остави Турция сама. Всъщност трябва да поемем инициативата в свои ръце и да ръководим усилията, за да държим Кремъл отговорен за системните нарушения на международното право, незаконна окупация на Крим и опасната ескалация на напрежението в Украйна“. Отговаряйки на въпроса дали конфликтът между Русия и Украйна ще влезе във война, събеседникът на вестника отбеляза: „Там и без това тече война. Тази война започна, когато Русия окупира Украйна. Въпреки т. нар. „прекратяване на огъня“, украински войници загиват всяка седмица в Донбас. Неспособността на Германия, Франция и Нидерландия да отговорят на това насилие, пренебрегването на смелите жени и мъже от Специалната мониторингова мисия на ОССЕ въодушевиха Кремъл. Украйна, макар Западът да е до голяма степен на нейна страна, като нация е жертва на окупация и загуби значителна част от сувренната си територия. Радвам се да видя, че САЩ са на страната на Украйна и Турция също е на страната на Украйна. От друга страна, очаквам, че Русия постепенно ще засили натиска, ще се опита да провокира свръхреакцията на украинците и да продължи да проверява решителността на САЩ“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 14:18 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Русия и в бъдеще ще отговаря огледално на санкциите на САЩ

Кремъл: Русия и в бъдеще ще отговаря огледално на санкциите на САЩ

Москва. Русия и в бъдеще ще отговаря огледално на санкциите на САЩ на основата на принципа на взаимност, ако Вашингтон продължи политиката си на санкционен натиск срещу Москва. Това заяви в понеделник пред журналистите представителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. „Принципът на реципрочност тук е абсолютна константа. И въз основа на тази реципрочност са взети решения [относно ответните санкции на Русия]. Такива решения ще се приемат и в бъдеще. Всеки път, по отношение на Съединените щати, разбира се, ще бъдат предприети подходящи мерки, в случай че подобни санкции продължат“,каза говорителят на руския президент, коментирайки ответните санкции на Москва срещу Вашингтон. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 13:50 | Агенция "Фокус"

NTV: Великобритания е уведомила Турция за преминаването на военен кораб в Черно море

NTV: Великобритания е уведомила Турция за преминаването на военен кораб в Черно море

Анкара. Великобритания е уведомила официална Анкара, че през май един от военните кораби на кралството ще премине през Босфора към Черно море, съобщава турският телевизионен канал NTV, като се позовава на информация от медиите на Острова. В същото време телевизионният канал не посочва датата на преминаване на британския военен кораб. От външнополитическото ведомство в Анкара все още не са коментирали информацията. По-рано The Times съобщи, че през май два британски военни кораба ще навлязат в Черно море в подкрепа на Украйна, след като Министерството на отбраната на САЩ се отказа от планираното изпращане на два разрушителя в Черно море, за да предотврати по-нататъшна ескалация на напрежението в региона. Превод и редакция: Тереза Герова

19 Април 2021 | 13:32 | Агенция "Фокус"

El Mundo (Испания): Правителството на Байдън обяви икономическа война на Русия

El Mundo (Испания): Правителството на Байдън обяви икономическа война на Русия

Мадрид. В антируските си санкции, правителството на Байдън се спря на „ядрения вариант“, както го наричат на Уол стрийт: да забрани на американските банки да купуват националния дълг на тази страна както в рубли, така и в друга валута. Вашингтон обаче реши да „отслаби“ „атомната бомба“ и забрани на американските банки да участват само в търговията с държавен дълг. Това означава, че американските компании ще могат да продължат да работят на вторичния пазар, където купуват и продават вече издадени облигации, пише испанското издание El Mundo в материал, представен без редакторска намеса. Този ход е удар за Русия, която, подобно на други страни в света, е зависима от емитирането на дългове през последната година за борба с икономическия спад, причинен от Covid-19. В случая на Москва икономическият спад се влоши от спада на цените на петрола, основата на руския износ. Русия, заедно със Саудитска Арабия, е основният доставчик на суров нефт в света. Именно продажбата на петрол е един от основните лостове на Кремъл във външната политика. Реакцията на пазара беше слаба. На сутринта руският държавен дълг и рублата паднаха. Това обаче продължи само до момента, в който търговците осъзнаха, че американските банки могат да продължат да купуват и продават облигации на вторичния пазар, което гарантира ликвидност в системата. Освен това Русия изобщо няма голям държавен дълг. Той представлява само 20% от БВП дори след 2020 г. За сравнение, САЩ имат държавен дълг от 131 процента, а Испания - 120 процента. Освен това 80 процента от руските дългови задължения са закупени от руски компании, което намалява зависимостта на страната от чуждестранния капитал. Мярката, обявена в четвъртък, е най-значителната от поредица санкции, наложени от правителството на Джо Байдън в отговор на поредица от агресивни действия, в които Вашингтон обвинява Москва. Наред с други неща, САЩ обвиняват Москва, че е плащала на талибаните награди за убийството на американски войници и техните съюзници (включително испанци) в Афганистан, разкриха мащабен цифров шпионаж в края от миналата година в правителството и някои американски компании и намеса в изборите в САЩ миналия ноември. Една от жертвите е „готвачът на Путин“ Санкциите засягат пряко и руския бизнесмен Евгений Пригожин, известен като „готвача на Путин“, чиито наемници служат като телохранители на венецуелския диктатор Николас Мадуро от 2019 г. Частната военна компания „Вагнер“ на Пригожин изигра ключова роля за намесата на Русия в Сирия, където дори защити столицата на страната Дамаск, когато жизнеспособността на режима на Башар Асад беше под сериозна заплаха. Освен това вагнерците нахлуха в Украйна, където подкрепиха проруските сепаратисти, действащи в източната част на страната, както и в Централноафриканската република, за да спрат напредъка на фундаменталистките ислямски групи. Правителството на Джо Байдън взема решения срещу Владимир Путин за втори път от шест седмици. На 2 април САЩ предприеха поредица от целенасочени мерки срещу Русия във връзка с опита да отровят лидера на руската демократична опозиция Алексей Навални. Отказ от двустранната среща на върха с Байдън Повечето от новите мерки следват модела, който САЩ следват близо десетилетие срещу Русия: експулсирането на дипломати, обвинени в шпионаж (този път десет) и санкции срещу 32 лица и организации, които включват както публични, така и частни предприятия. Вашингтон обаче не включи нови лица в санкционния списък. Всичко изглежда показва, че правителството на Байдън иска да увеличи натиска върху Путин, но само до определено ниво, така че животът на руския диктатор да не стане твърде труден. Между другото, във вторник, по време на телефонен разговор между двамата президенти, Байдън предложи Путин да проведат двустранна среща на върха, но Путин отказа. Освен това Вашингтон отмени изпращането на два военни кораба до Черно море, на брега на което, в близост до границата с Украйна, Русия е съсредоточила голям брой войници и военна техника. И двете мерки изглежда са насочени към предотвратяване на ескалация на напрежението, което би затворило каналите за комуникация между двете държави. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 10:37 | Агенция "Фокус"

EU Observer: ЕС може да не поръчва повече AstraZeneca

EU Observer: ЕС може да не поръчва повече AstraZeneca

Брюксел. Комисарят за вътрешния пазар на Европейския съюз Тиери Бретон заяви, че „нищо не е решено“ по отношение на плановете на блока да отвори допълнителни преговори с AstraZeneca за доставката на количества от лекарството на фармацевтичната компания, пише EU Observer. AstraZeneca е доставила по-малко от една четвърт от дозите, които първоначално е обещала на ЕС. „Прагматични сме. Моят приоритет, що се отнася до ваксините, е да гарантирам, че фирмите, с които имаме договори, ги доставят точно“, каза Бретон. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 09:16 | Агенция "Фокус"

Le Monde: САЩ и Китай са се договорили да си сътрудничат в борбата с изменението на климата

Le Monde: САЩ и Китай са се договорили да си сътрудничат в борбата с изменението на климата

Париж. САЩ и Китай успяха да постигнат компромис по отношение на изменението на климата, въпреки разногласията по много други въпроси, съобщава Le Monde. „Съединените щати и Китай се ангажират да работят помежду си и с останалия свят за справяне с климатичната криза, която трябва да бъде решена с цялата необходима сериозност и спешност“, се казва в съвместно изявление на американския пратеник за климата Джон Кери, който беше на посещение в Шанхай и неговия китайски колега Се Женшуа. Отбелязва се, че в официалния текст са изброени различни начини за сътрудничество между двете най-големи икономики в света, които заедно произвеждат почти половината от парниковите газове, отговорни за изменението на климата. Представителите на страните потвърдиха, че възнамеряват да активизират усилията на държавно ниво и по отношение на международното сътрудничество, включително в рамките на Конвенцията на ООН за изменение на климата и Парижкото споразумение. Според изявлението Вашингтон и Пекин „възнамеряват да разработят“ дългосрочни стратегии за постигане на нулеви въглеродни емисии до ноември тази година, когато ще се проведе международната среща на върха в Глазгоу. Тези действия включват намаляване на индустриалните емисии и потреблението на енергия, увеличаване на броя на възобновяемите енергийни източници, чист транспорт и развитие на устойчиво на климата земеделие. Краткосрочните мерки включват увеличаване на инвестициите и международните фондове в подкрепа на прехода към зелена енергия в развиващите се страни и поетапно премахване на производството и потреблението на флуоровъглеводороди, газ, използван предимно в хладилници, климатици и аерозоли. Френският вестник подчертава, че Джон Кери е първият представител на администрацията на Джо Байдън, посетил Китай. Това посещение даде надежда, че въпреки значителните противоречия по други въпроси (политиката на Китай в Хонконг, геноцида на уйгурите, ситуацията в Тайван), двете държави ще могат да си сътрудничат в борбата срещу изменението на климата – един от големите глобални проблеми. Както припомня изданието, президентът Джо Байдън постави защитата на климата като своя основна задача и върна страната към Парижкото споразумение. За разлика от него, неговият предшественик Доналд Тръмп се застъпи за разширяване на производството на изкопаеми горива и отказа да участва в споразумението, към което Америка се присъедини през 2015 г. при Обама. Настоящият президент в четвъртък и петък ще проведе виртуална среща на върха с участието на лидерите на 40 световни сили. В съвместно изявление САЩ и Китай посочват, че „очакват“ това събитие, но все още не е ясно дали китайският президент Си Дзинпин ще вземе участие в него. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 07:33 | Агенция "Фокус"

The Times: Два британски кораба ще влязат в Черно море през месец май

The Times: Два британски кораба ще влязат в Черно море през месец май

Лондон. Два британски военни кораба ще влязат в Черно море през май. Както неделното издание на вестник The Times съобщи, позовавайки се на източници от Флота на кралството, този жест има за цел да изрази подкрепа за Украйна и НАТО в региона на фона на ситуацията на руско-украинската граница. Според вестника става дума за разрушител и фрегата. Корабите ще се отделят от базираната в Средиземно море ударна група на британските ВМС и ще преминат през Босфора към Черно море. Вестникът обяснява, че решението е взето в подкрепа на Украйна, след като Министерството на отбраната на САЩ се отказа от планираното изпращане на два миноносеца в Черно море, за да предотврати по-нататъшно напрежение в региона и да не провокира Русия. Отбелязва се, че в случай на заплаха от Руската федерация Великобритания е готова да изпрати друга военна техника в региона. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Април 2021 | 09:08 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Русия наложи контрасaнкции на САЩ, помоли американския посланик да отпътува "за консултации"

ТАСС: Русия наложи контрасaнкции на САЩ, помоли американския посланик да отпътува "за консултации"

Москва. В отговор на новите американски санкции Русия реши да изгони 10 американски дипломати и да постави в черния списък осем бивши и настоящи високопоставени служители на САЩ. Това съобщи пред репортери късно в петък вечерта руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от TACC. Според него помощникът на руския президент Юрий Ушаков също e препоръчал на посланика на САЩ в Москва Джон Съливан да отпътува за Вашингтон "за консултации". Руският посланик в САЩ Анатолий Антонов, който се завърна в родината си в средата на март, засега ще остане в Руската федерация, каза министърът. В близко бъдеще десет американски дипломати ще напуснат Русия. По-рано САЩ решиха да изгонят 10 служители на руското посолство във Вашингтон, сред които според САЩ има „представители на руските разузнавателни служби“. Москва също ще затегне правилата за работа в американските дипломатически мисии. По-специално, ще бъде прекратена практиката за наемане на граждани на Руската федерация и трети страни в тях, а също така ще сведе до минимум пътуванията на служители на Държавния департамент в краткосрочни командировки за работа в дипломатически мисии на руска територия, ограничавайки издаването на съответните визи до 10 души годишно въз основа на реципрочност. Освен това Русия денонсира Меморандума за разбирателство относно пътуванията по суша, което предполага необходимостта да се уведомяват властите на приемащата държава за пътуване на дълги разстояния от определени категории дипломати през нейна територия (извън радиуса на 25 мили около Москва, където се намира мисията). Москва сега "вероятно ще подхожда към пътуванията на дипломати извън градовете, където те се намират, на индивидуална основа." Външният министър каза още, че Русия ще спре дейността на американските фондове, които се намесват във вътрешната политика на страната. В същото време Москва си запазва "в резерв" правото на "болезнени мерки за американския бизнес" , каза министърът. Шестима настоящи и двама бивши американски служители попаднаха в черния списък за забрана за влизането в Русия. Той включва министъра на правосъдието на САЩ и главен прокурор Мерик Гарланд, министъра на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас, директора на ФБР Кристофър Рей и директора на националното разузнаване на САЩ Аврил Хейнс, директора на Федералното бюро на затворите Майкъл Карвахал и съветника на президента по вътрешната политика Сюзън Райс. . Освен това се забранява влизането в Русия на бившия американски съветник по националната сигурност Джон Болтън, който заемаше този пост при Доналд Тръмп, и Робърт Улси, който беше директор на Централното разузнаване (и ръководеше ЦРУ) при Бил Клинтън. Както уточни руското външно министерство, тези мерки са отговор на американските санкции, наложени на 2 март поради ситуацията около Алексей Навални. Тогава САЩ добави седем служители към своя черен списък, по-специално директора на ФСБ Александър Бортников, първия заместник-началник на кабинета на администрацията на руския президент Сергей Кириенко и главния прокурор Игор Краснов. В четвъртък САЩ наложиха санкции срещу Русия, първите по рода си при администрацията на Джо Байдън. Вашингтон мотивира решението си, наред с други неща, с обвинения за участие на руското разузнаване в хакване на софтуера на компанията SolarWinds, както и намеса в президентските избори в САЩ, което Москва многократно отхвърля. Съединените щати решиха да експулсират 10 руски дипломати, а също така забраниха на своите компании да купуват директно руски дългови ценни книжа, емитирани от Централната банка, Националния фонд за благосъстояние или Министерството на финансите на РФ след 14 юни 2021 г. Освен това Министерството на финансите на САЩ наложи санкции срещу 16 организации и 16 лица, за които се твърди, че са свързани с предполагаемата намеса на Русия в изборите в САЩ. Сред тях беше по-специално първият заместник-ръководител на президентската администрация Алексей Громов, който вече е в черния списък. Санкциите включват и шест компании и организации, за които се твърди, че са помагали на руските специални служби, и осем физически и юридически лица, свързани с Крим, включително членове на правителството на републиката и генералния директор на Мостотрест Леонид Риженкин. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Април 2021 | 08:57 | Агенция "Фокус"

EurActiv: Прага и Виена се съревновават за възможността да организират среща между Путин и Байдън

EurActiv: Прага и Виена се съревновават за възможността да организират среща между Путин и Байдън

Прага/Виена. След поканата на американския президент Джо Байдън към държавния глава на Руската федерация Владимир Путин за провеждането на лична среща на неутрална територия, няколко държави предложиха услугите си наведнъж, пише EurActiv. След Хелзинки, Прага и Виена също предложиха да бъдат домакини на събитието. И двете столици вече имат опит в организирането на срещи между лидерите на САЩ и Русия. В сряда първият вицепремиер на Чешката република и до неотдавна изпълняващ длъжността външен министър Ян Хамачек призова посланиците на страната в Москва и Вашингтон да предложат Прага като домакин срещата на върха. Чешките официални лица настояват за добри отношения както със САЩ, така и с Русия. През април 2010 г. бившият ръководител на Белия дом Барак Обама се срещна с бившия руски президент Дмитрий Медведев в чешката столица. Както вестникът отбелязва, срещата е била успешна - страните са подписали споразумение за мерки за допълнително намаляване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия. Междувременно австрийският външен министър Александър Шаленберг заяви, че Виена винаги е готова да осигури място за евентуална среща между Путин и Байден, ако страните решат да организират такава на австрийска територия. По време на Студената война Австрия, подобно на Финландия, където Путин и бившият американски лидер Доналд Тръмп се срещнаха през 2018 г., беше считана за неутрална държава. На 18 юни 1979 г. бившият генерален секретар на ЦК на КПСС и бившият президент на САЩ на среща във Виена подписват Договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия. Както припомня EurActiv, по време на телефонен разговор с Путин, Байдън „предложи да се обмисли възможността за провеждане на лична среща на върха в обозримо бъдеще“. На следващия ден Кремъл отбеляза, че е твърде рано да се говори за възможна среща между Путин и Байдън в обозримо бъдеще, но добави, че Москва ще проучи предложението. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 21:07 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Москва ще отговори огледално на решението на САЩ да експулсира 10 руски дипломати, до края на деня ще публикува списък с имената на изгонените американци

Сергей Лавров: Москва ще отговори огледално на решението на САЩ да експулсира 10 руски дипломати, до края на деня ще публикува списък с имената на изгонените американци

Москва. Русия ще отговори огледално на решението на САЩ да експулсира 10 дипломати на Москва. Това обяви на пресконференция министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров, предава TACC. „10 дипломати бяха включени в списъка, който ни беше даден, с молба да напуснат САЩ. Ние ще отговорим на тази мярка огледално. Ще предложим и на десет американски дипломати в Русия да напуснат страната ни“, увери първият дипломат на Москва. До края на деня Русия ще публикува списък с осем американски служители, които са в санкционния списък на Москва, каза още Лавров. „Днес ще публикуваме списък с осем служители, които представляват управляващите структури на администрацията на Вашингтон, коио също ще бъдат включени в нашия санкционен списък“. Лавров заяви, че преди обявения в четвъртък пакет от санкции американците вече са добавили осем представители на ръководството на различни структури на Руската федерация към санкционния списък, включително администрацията на президента и Генералната прокуратура. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 20:43 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Ердоган и Столтенберг са обсъдили Украйна

„Анадолска агенция“: Ердоган и Столтенберг са обсъдили Украйна

Истанбул. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е провел телефонен разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Това се посочва в съобщението на Службата за връзки с обществеността на администрацията на турския президент, предава „Анадолската агенция“. Двамата са обсъдили събитията в Егейско море, Източното Средиземноморие, Либия и Афганистан, както и регионални проблеми с акцент върху руско-украинската криза. Президентът Ердоган е отбелязал, че благодарение на конструктивните стъпки и постоянните призиви на Турция днес в Егейско море и Източното Средиземноморие цари спокойна атмосфера. Държавният глава е посочил необходимостта от оказване на подкрепа на новото либийско правителство в областта на отбраната и сигурността, като е отбелязал, че Турция дава принос в тази посока в рамките на съответните споразумения, подписани от нея. Турският лидер е заявил, че подкрепата за Афганистан трябва да продължи по най-ефективния начин, използвайки способностите на НАТО. Турският президент е изразил увереност, че кризата между Русия и Украйна трябва да бъде разрешена чрез диалог, основан на териториалната цялост на Украйна и Минските споразумения. Превод и редакция: Иван Христов

16 Април 2021 | 19:18 | Агенция "Фокус"

Global Times (Китай): Подобряването на руско-американските отношения в контекста на геополитически конфликти ще бъде много трудно

Global Times (Китай): Подобряването на руско-американските отношения в контекста на геополитически конфликти ще бъде много трудно

Пекин. Във вторник държавният глава на Руската федерация Владимир Путин проведе телефонен разговор с американския си колега Джо Байдън по покана на Белия дом. Те обсъдиха подробно текущото състояние на двустранните отношения и актуални въпроси от международния дневен ред. Това беше вторият телефонен разговор между двамата лидери, припомнят в редакцията на китайския англоезичен вестник Global Times в статия, публикувана под заглавие: „Подобряването на руско-американските отношения в контекста на геополитически конфликти ще бъде много трудно“. В съвременния свят руско-американските отношения са много важни. През последните години те бяха трудни и неприветливи. Това е ясно свързано с идеологическите идеи на Вашингтон за Москва. САЩ, от администрацията на Барак Обама до тази на Джо Байдън, последователно провеждат политика на сдържане спрямо Русия. Разликата между Байдън и предшественика му Доналд Тръмп е в това, че той се опитва да се противопостави на Русия заедно със съюзниците на САЩ от Европейския съюз и в НАТО. Русия обаче отдавна защитава основните си интереси и няма да отстъпи. САЩ и Западът не са в състояние да разрешат редица глобални проблеми без участието на Москва. Русия играе критична роля в решаването на въпроси като борбата с тероризма, Близкия изток, реформите в ООН и преодоляването на пандемията COVID-19. По този начин, канейки Путин на разговор, Байдън все пак се стреми да облекчи напрежението. Поради дългосрочната политика на сдържане, провеждана от Запада, Русия също има нужда от комуникация със САЩ и други западни страни. Тонът на съобщението на Белия дом за разговора беше много по-суров от този на Кремъл. Кабинетът на американския президент заяви, че САЩ ще „защитават твърдо своите национални интереси“ в отговор на руските „кибератаки и намеса в изборите“. Руското изявление не казва това. Там в по-голяма степен акцентът е върху общите позиции на двете страни. Както винаги, САЩ играят с картата за „кибератака и намеса в изборите". Но Русия все още иска да облекчи напрежението със САЩ и други западни страни, защото е изправена пред определени предизвикателства. Що се отнася до националната икономика, производството и стабилността в Близкия изток и други взривоопасни региони, Москва се стреми да намали напрежението със Запада, тъй като това е изпълнено с непредсказуеми последици. По време на телефонния разговор Байдън изрази интерес към сътрудничество с Русия по актуални въпроси като „осигуряване на стратегическа стабилност и контрол на оръжията, иранската ядрена програма, ситуацията в Афганистан, глобалните климатични промени“, съобщиха от Кремъл. Двете страни имат стимули за преговори по тези въпроси. Вашингтон се нуждае от сътрудничество с други водещи световни сили, защото за САЩ е трудно да решат сами такива проблеми. Русия също се надява да играе по-важна роля в тези важни международни дела. Но ако големите геополитически конфликти между двете страни не бъдат разрешени, ще им бъде трудно да постигнат споразумение на високо ниво. По време на разговора Байдън предложи през следващите месеци да се проведе среща на върха в трета държава, за да се обсъди „пълният набор от проблеми“, пред които са изправени САЩ и Русия, обявиха на свой ред от Белият дом. Но дори и да се проведе такава среща, не бива да се очакват големи резултати, защото между двете страни остават остри и основни различия. Например Вашингтон подкрепя много от действията на Украйна. Според изявлението на Белия дом Байдън е подчертал „непоколебимия ангажимент на САЩ за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“ и е изразил загриженост от „внезапното струпване на руски войски в окупиран Крим и на границата с Украйна“. На 7 април Кремъл обяви, че Русия ще остави войските си близо до границата с Украйна и може да предприеме допълнителни мерки, ако е необходимо. САЩ и Русия са в конфликт заради украинския проблем и позицията на Вашингтон в рамките на проведения телефонен разговор не се е променила. САЩ могат лесно да „разпалят“ украинския въпрос, като „задействат“ руско-украинския конфликт по всяко време. Тъй като украинският въпрос засяга основните интереси на Русия, Москва никога няма да отстъпи от позицията си. Ако Украйна се присъедини към НАТО, Москва ще я счете за сериозна заплаха за сигурността си, тъй като войските на НАТО ще се доближат до руските граници, което е недопустимо. Предлагайки на Путин лична среща, Байдън би могъл да в възприеме като дипломатически метод за решаване на кризата. Но страните трудно ще постигнат значителни резултати, тъй като се нуждаят от по-задълбочен обмен и дискусии. Руско-американските отношения обаче все още не са достигнали до такова ниво. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 19:03 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: САЩ допуснаха увеличаване на броя на военния персонал в Украйна

РИА Новости: САЩ допуснаха увеличаване на броя на военния персонал в Украйна

Киев. Вашингтон ще увеличи военното си присъствие в Украйна, ако възникне такава необходимост. Това заяви временно повереният в делата на САЩ в Киев Кристина Куин на съвместен брифинг с украинския премиер Денис Шмигал, предава РИА Новости. Дипломатът припомни, че в момента в страната има контингент от 160 американски военнослужещи, разположен за постоянно. „Ако според нашите оценки нуждите се увеличат и ще е необходимо (броят на военните) да се повиши, ние ще разгледаме този въпрос“, добави Куин. Тя подчерта, че САЩ и техните партньори наблюдават отблизо ситуацията в Украйна. Шмигал от своя страна призова Вашингтон да разшири програмата за обучение на украински войници. Според него разширяването на военно-техническото сътрудничество е „фактор за възпиране на агресора“. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 18:26 | Агенция "Фокус"

Източник от Съвета на ЕС: САЩ предварително информираха ЕС за подготовката на санкции срещу Русия

Източник от Съвета на ЕС: САЩ предварително информираха ЕС за подготовката на санкции срещу Русия

Брюксел. САЩ са информирали предварително Европейския съюз за подготовката на последния си пакет от санкции срещу Русия. Това разкри източник от Съвета на ЕС пред репортери, предава TACC. „Американската администрация ни информира предварително за подготовката на санкции срещу Русия, консултирахме се за това, това е положителна разлика спрямо предишната администрация на САЩ“, цитира агенцията анонимния източник. В същото време той отбеляза, че не знае дали отделни държави от ЕС работят по нови санкционни пакети срещу Русия, тъй като – съгласно думите му – това е извън неговата компетентност. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 17:48 | Агенция "Фокус"

Бивш посланик на Германия в Москва за FAZ: Все някога Русия ще прояви интерес към сближаване с Европа, а дотогава тя трябва да отговаря с решителност и готовност за диалог

Бивш посланик на Германия в Москва за FAZ: Все някога Русия ще прояви интерес към сближаване с Европа, а дотогава тя трябва да отговаря с решителност и готовност за диалог

Берлин. Ако Европа демонстрира готовност за диалог, в дългосрочен план Русия ще прояви интерес към нея като партньор, пише бившият германски посланик в Русия Рюдигер фон Фрич в статия за националния ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung, озаглавена „Решителност и готовност за диалог спрямо Москва“. Според дипломата обаче докато този момент не настъпи, Европа трябва да даде да се разбере, че за всяко нарушение на правилата Русия ще трябва да „плати висока цена“. През последните дни европейската общественост обърна малко внимание на реалната военна опасност в източната част на континента - „пренасочването на руските войски към Крим и украинската граница“, пише в статия бившият германски посланик в Русия, като припомня, че подобна ситуация не е наблюдавана от 2014-2015 г. насам. Фон Фрич твърди, че реториката на руската страна не се е променила: Москва отрича всякакви злонамерени намерения, но не може да наблюдава мълчаливо тормоза над руски граждани в Донбас, където Москва „щедро раздава паспорти“ поне от 2019 г. насам. Фон Фрич предполага, че руският президент Владимир Путин е поел по пътя към изостряне на ситуацията, защото смята, че Зеленски го провокира с действията си срещу проруските олигарси, защото според него САЩ за пореден път са го унижили, защото европейците „не са безразлични към съдбата на руските правозащитници“ и защото изборите за Думата ще се проведат през есента. А Крим се „сблъска“ с големи трудности поради „водната блокада“. Цялата тази го подтиква да действа. Какво цели Путин? Готов ли е да поеме риска от голяма война? „Едва ли“, категоричен е Фон Фрич. Последствията биха били неизбежни, а разходите за Русия - огромни. Освен това Путин знае, че Западът ще направи всичко възможно, за да предотврати подобна развръзка. Но точно това е част от изчисленията на Москва. Руснаците искат да разберат: как биха реагирали европейци и американци на ограничени военни действия? Според бившия посланик моделът на външнополитическите действия на Русия се откроява отново: той е подчинен не толкова на основна стратегия, колкото на краткосрочни тактически варианти. Не бива да се забравя, че действията на Русия се определят не на последно място от това как реагират другите. Решителната реакция на Запада и обявяването на още по-строги мерки предотвратиха по-нататъшната ескалация през 2014-2015 г., твърди дипломатът. Фон Фрич смята, че международната позиция на Москва се е променила от 2014 г. насам. Конфронтацията със Запада ескалира. САЩ отново действат по-решително и насочват своя фокус преди всичко към Китай. Русия е заплашена от загуба на международни позиции. Например в регионални конфликти в Сирия Москва постигна успехи, защото Западът се двоумеше и остави вакуум. Дипломатът твърди, че икономическият модел на Русия е „неперспективен“, обявените реформи „потъват в корупция и прекомерна бюрокрация“, а „частната инициатива се задушава“. И Москва е наясно, че в дългосрочен план залогът ще е върху Китай. Икономика, по-слаба от тази на Италия, не може да създаде съюз на равна нога с мощно развиваща се империя. Вече Русия е „обект на китайските планове“ в рамките на инициативата „Новия път на коприната“, а не неин съавтор. Дори ако Москва никога не го признае, в дългосрочен план, в условията на засилена глобална конкуренция, Русия ще се интересува от Европа като партньор, пише Фон Фрич. Дотогава европейската политика трябва да се води от три неща: първо, търпение и предвидливост, защото промяната няма да дойде утре. Второ, Европа трябва решително да се противопостави на всяко нарушение на правилата от страна на Русия. В същото време трансатлантическото сближаване трябва да играе съществена роля. Ако Кремъл по някакъв начин се опита отново да се обърне срещу Украйна, ще трябва да плати висока цена за това. Според Фон Фрич Европа има няколко възможности. Русия се възползва от факта, че Западът е готов да купи руски държавни облигации; малка група руски „олигарси, които имат милиарди долари заради близостта си до властта“, ще бъдат нещастни, ако бъдат лишени от възможността да се насладят на лукса на Запада; без международната система SWIFT руските финансови институции няма да могат да участват пълноценно в международните отношения. Освен това Фон Фрич предлага да не се пренебрегва „Северен поток 2“. В същото време, ако бъдат наложени санкции в енергийния сектор, Европа трябва да вземе предвид всички тръбопроводи и втечнен газ и да вземе предвид интересите на всички купувачи. Спад в приходите на Русия от продажба на енергийни ресурси би причинил максимални щети не само на Русия, но и на световната икономика. „Това трябва да се вземе предвид“, повтаря бившият посланик. Третият елемент на политиката спрямо Русия задължително трябва да бъде готовността за диалог. Вземайки предвид събитията от миналите години и настоящата ескалация, такова търсене изглежда „донякъде наивно“. В този случай обаче Русия отново ще се интересува от по-тесни отношения с Европа. Европейците трябва да се подготвят за това и „да се присъединят към изтощеното гражданско общество на тази велика държава“, което е „по-близо до тях, отколкото властите в Кремъл са принудени да си мислят“, обобщава Рюдигер фон Фрич. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 17:42 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Борел планира да посети Украйна и контактната линия в Донбас

ТАСС: Борел планира да посети Украйна и контактната линия в Донбас

Брюксел. Върховният представител на Европейския съюз по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел иска да посети Украйна и контактната линия в Донбас, за да се запознае със ситуацията. Това заяви пред репортери представител на Съвета на ЕС, предава TACC. Уточнява се, че все още не е определена дата за подобно пътуване. „Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел иска да отиде в Украйна и до контактната линия в Донбас, за да види какво се случва там с очите си. Въпреки че през 13-те месеца от началото на пандемията от коронавируса, той вече е бил два пъти в Украйна, това е много време и все още има много места в света, които той е трябвало да посети, но не е“, коментира европейски дипломат. В същото време Борел не възнамерява да посети Украйна през август за учредителната среща на върха на Кримската платформа, инициирана от Киев, добави източникът. „Доколкото разбирам, върховният представител не планира да ходи в Украйна през август. Откриването на т.нар. Кримска платформа ще се състои там, разбрахме, че председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Това е много високо ниво на представителство на ЕС“, коментира дипломатът. Създаването на Кримската платформа е инициирано от президента на Украйна Владимир Зеленски, за да координира усилията на международно ниво за връщане на полуострова под юрисдикцията на Киев. Зеленски каза, че е обсъждал инициативата с представители на ЕС, Великобритания, Канада, Турция и други страни. Работата, според плана на Киев, трябва да започне с т.нар. встъпителна среща на върха, която е насрочена за 23 август 2021 г. в украинската столица. Украинското външно министерство информира, че списъкът на участниците няма да бъде обявен, докато не бъде получено официално потвърждение за присъствието им. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 16:40 | Агенция "Фокус"

The Telegraph (Великобритания): Прогресивната лява програма на Джо Байдън е катастрофа за свободния свят

The Telegraph (Великобритания): Прогресивната лява програма на Джо Байдън е катастрофа за свободния свят

Лондон. Предполагаше се, че той ще се превърне в новия Бил Клинтън, демократ-центрист, който ще възстанови опетнената репутация на американската република, връщайки я към славата й отпреди мандата на Доналд Тръмп. Разбира се, ще има изместване наляво при Джо Байдън, но избирането му не е някакъв революционен момент - то ще отбележи връщане към нормалното, пише Алистър Хийт в статия за британския национален ежедневник The Telegraph. Байдън ще управлява достойно, ще подкрепя декарбонизацията на икономиката, ще харчи повече за възстановяване на разрушената инфраструктура на Америка и ще се конфронтира с Русия. Той ще следва технологичен дневен ред, основан на идеите, обсъдени на форума в Давос, както уверяваха доверчивите дясноцентристки коментатори. Най-важното е, че той никога няма да позволи на социалистическо-нихилистичното крило на Демократическата партия да се доближи до лостовете на властта. В някои области Байдън, привърженик на идеята за „изграждане на мостове“, ще продължи политиката на Тръмп, но ще го направи на много по-професионално ниво. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен съвсем основателно нарече преследването на уйгурите от китайските власти „опит за извършване на геноцид“. Доналд Тръмп първи съобщи за изтеглянето на американската армия от Афганистан. Макaр някои от решенията на Байдън да се оказаха разумни, повечето не са. Три месеца след встъпването в длъжност на Байдън, неговата администрация постепенно се превръща в най-лявата след тази на Франклин Делано Рузвелт. Поради своята слабост или липса на концентрация, Байдън даде твърде много свобода на действие на радикалите в своята партия. Последиците от това ще бъдат пагубни не само за Америка, но и за Великобритания. Живеем в глобализиран свят, в който политиката се превърна в международно признание за модата. Идеологическите концепции лесно надхвърлят границите, поне когато става въпрос за показно добродетелни, прекалено добре образовани висшисти, отчаяни да следват последните тенденции. Идеите с произход от Вашингтон бързо проникват в нашия парламент, министерствата и улиците ни. Ние също ще трябва да платим за грешките на Байдън, битката на Америка също ще се превърне в наша битка, въпреки че не би трябвало да бъде такава. Първата сериозна грешка на Байдън е, че той даде твърде много свобода на прогресивните революционери. Тяхната идеология е смесица от постмодернизъм, марксизъм, фроидизъм, теория на критичната раса, джендър изследвания, теория на интерсекционната дискриминация и др. Такава смес е токсична, експлозивна и потенциално фатална за западната демокрация и капитализъм. Тя отхвърля рационалността, върховенството на закона и дори презумпцията за невинност. Тя се корени в мания за раса и пол, предполага съществуването на непрекъсната и продължаваща експлоатация, твърди, че напредъкът е невъзможен, и отхвърля либералния, меритократичен и безпристрастен подход, който е от ключово значение за подобряване на обществото и борбата с расизма от 1950-те години насам. Привържениците на тази идеология настояват, че вярват в „социалната справедливост“, но отхвърлят самата концепция за функционална политическа структура и вероятността за обективна, просветена правосъдна система. Тази идеология диктува, че свободата на словото е една от формите на насилие и че всички несъгласни са виновни за „фалшиво съзнание“, са опасни еретици и съответно заслужават да бъдат унищожени. Тази идеология вече унищожава американските университети и сега заплашва да отслаби позициите на американския бизнес. Следващата й цел са американските градове, където кметовете-идиоти насърчават престъпността. Правилният подход за справяне със срамния расизъм и насилие, разпространен в американското правоприлагане, е да се реформират тези сили и да се изкоренят отвратителните практики. Междувременно прогресивното лоби предпочита да настоява за пълното премахване на полицията - абсурден, напълно утопичен подход, активно популяризиран от влиятелния конгресмен Александрия Окасио-Кортес и други като нея. Байдън не е фен на Окасио-Кортес, но се бори да устои на тази прогресивна левица. Понякога дори подклажда това движение. Неговото решение бе създаването на специална комисия, която да обмисли евентуално увеличаване на броя на съдиите на Върховния съд – т.е. премахването на консервативното мнозинство във Върховния съд - е напълно неприемлива отстъпка. Това би било равносилно на конституционен преврат - както и на друго все по-популярно предложение на демократите - за предоставяне на Вашингтон и Пуерто Рико статут на отделни щати, за да се увеличи броят на демократите в Сената. Всичко това отразява убеждението на прогресивната левица, че консервативното мнозинство е нелегитимно и че изкривяването на механизмите на демокрацията с цел премахване на това мнозинство е напълно приемлив подход. В това отношение позицията на Байдън е толкова вредна, колкото и презрените опити на Тръмп да отмени резултатите от демократичните избори миналата година. Всяка атака срещу Върховния съд или Сената ще отрови американската политика за десетилетия напред. И защо Русия и Китай трябва да се стремят към демокрация, когато пред очите им ултралеви активисти се подиграват с Конституцията на САЩ? Имаме голям късмет, защото правителството на Борис Джонсън е най-антипрогресивното правителство в англоговорящия свят. Поведението на Америка обаче ще накара нашите културни институции, университети и големи компании да отправят предизвикателства към нашето правителство. Байдън завива далеч наляво по икономическите въпроси, вдигайки данъци както за големите корпорации, така и за обикновените граждани. Неговите съюзници сред демокраите на окръжно и щатско ниво правят същото. Кумулативният ефект заплашва да ескалира в мащабни смущения в доставките. Ню Йорк и Калифорния вече преживяват този удар и много компании, както и богати американци, бягат в Тексас и Флорида. И този кошмар вече се разпространява по света. Драматичното, разрушително увеличение на корпоративния данък върху доходите на Великобритания беше мотивирано от това, че Америка го направи. Също така ще почувстваме отрицателното въздействие на решението на Байдън да увеличи разходите. Повечето от тези разходи не са свързани с инфраструктурата, но това ще доведе до по-голямо съвкупно търсене, след като икономиката започне да се възстановява от кризата с коронавируса. Инфлацията и лихвените проценти в САЩ може да започнат да се увеличават, което ще се отрази на цената на заемите в Обединеното кралство - лоша новина за Риши Сунак. Друго катастрофално място за Байдън е Иран. Байдън постави възраждането на злополучната иранска ядрена сделка, подписана от президента Обама, сред един от приоритетите си. В тази връзка той рискува в най-добрия случай да провокира нова ядрена надпревара, а в най-лошия - ужасяваща война. Не може да се вярва на манипулативния ирански режим, който, когато не преследва членове на религиозни и сексуални малцинства, жени, младежи и дисиденти, активно подкрепя терористите, финансира войни срещу арабските си съседи и открито заплашва Израел с ядрено унищожение. Иран вече е уведомил Международната агенция за атомна енергия, че иска да увеличи обогатяването на уран до 60 процента. Защо Байдън проявява такова безразличие към риска от разпространение на ядрените оръжия? Отново това ще окаже влияние върху цялата ни политика: безсмислените опити на Байдън да успокои Иран ще зарадват нашето външно министерство и Европейския съюз. Повечето тори във Великобритания бяха доволни от Байдън. Но сега, когато е ясно, че ключовите приоритети на неговата политика ще имат негативни последици за Обединеното кралство, те трябва да спрат да бъдат толкова наивни и да се научат да игнорират приливната вълна на лудостта, която извира от Америка. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 16:01 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: САЩ и Русия възнамеряват да сведат до минумум щетите от новите санкции

Bloomberg: САЩ и Русия възнамеряват да сведат до минумум щетите от новите санкции

Москва/Вашингтон. Въпреки че новият пакет от санкции на САЩ срещу Русия се превърна в един от най-обширните за последните няколко години, той има за цел да ограничи щетите върху отношенията между двете страни, пише Bloomberg. Както отбелязва агенцията, в Русия ограниченията, въведени от Белия дом, се считат за доста неутрални и се надяват, че те и последващите ответни мерки няма да попречат на планираната среща на Владимир Путун с американския президент Джо Байдън. Дори когато Русия обеща „неизбежно“ да отговори на американските санкции, Кремъл показа, че е готов да минимизира щетите и все още е отворен за предложението на Белия дом за организирането на среща на върха между държавните глави на двете страни. „Реакцията на Русия не трябва да пречи на провеждането на срещата на върха. Хората разбраха, че санкциите са неизбежни“, казва Андрей Кортунов, генерален директор на руския Съвет за международни отношения. Въпреки това руските власти публично реагираха на санкциите „с гняв“. „Такова агресивно поведение със сигурност ще бъде силно отхвърлено. Вашингтон трябва да осъзнае, че цената деградацията на двустранните отношения ще трябва да бъде платена“, каза Мария Захарова, официален представител на руското външно министерство. Bloomberg от своя страна нарича пакета от мерки, който беше обявен в четвъртък, един от най-обширните през последните няколко години. Въпреки това агенцията подчертава, че санкциите все още имат за цел да ограничат щетите върху и без това пострадалите отношения. Според американския съветник по националната сигурност Джейк Съливан целта на Байдън е „да даде смислен и достоверен отговор, но не и да влоши нещата“. Администрацията на Байдън посочва, че президентът възнамерява да се срещне с руския лидер, за да предотврати по-нататъшно влошаване на отношенията между двете страни. Агенцията не смята забраната за американски банки и инвестиционни фондове от 14 юни да купуват нови облигации за болезнено, тъй като вероятно това няма да наложи Централната банка на Русия да ускори нарастването на лихвените проценти за стабилизиране ситуацията на пазара. Важно е забраната да не се прилага за закупуване на облигации на вторичния пазар. Освен това новите наказателни мерки не се отнасят за големия руски бизнес или предприемачи, както се опасяваше Москва. Въпреки това Bloomberg отбелязва, че подобряването на отношенията в такава среда ще бъде обезсърчаваща задача, която новите санкции очевидно не улесняват. Агенцията стига до този извод поради наличието на „широк спектър от огнища на напрежение - от хакерски атаки и намеса в изборите до натиска на Кремъл върху съседите му и предполагаемото отравяне на един от опонентите му“. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Април 2021 | 15:27 | Агенция "Фокус"