СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Посолството на САЩ в Русия: Съкращаваме персонала на консулството със 75%

Посолството на САЩ в Русия: Съкращаваме персонала на консулството със 75%

Москва. Във връзка със забраната за наемане на чужди граждани посолството на САЩ в Руската федерация ще намали персонала на консулството със 75%. Това се посочва в съобщение, публикувано на официалната интернет страница на американската дипломатическата мисия в Москва.„Съжаляваме, че действията на руското правителство ни принудиха да съкратим консулския си персонал със 75% и ...

30 Април 2021 | 10:56 | Агенция "Фокус"

Посолството на САЩ в Русия: Съкращаваме персонала на консулството със 75%

Посолството на САЩ в Русия: Съкращаваме персонала на консулството със 75%

Москва. Във връзка със забраната за наемане на чужди граждани посолството на САЩ в Руската федерация ще намали персонала на консулството със 75%. Това се посочва в съобщение, публикувано на официалната интернет страница на американската дипломатическата мисия в Москва. „Съжаляваме, че действията на руското правителство ни принудиха да съкратим консулския си персонал със 75% и ще се опитаме да предложим на гражданите на САЩ възможно най-много услуги“, се казва в съобщението. Също така от 12 май броят на консулските служби ще бъде намален поради наложените ограничения за служителите. Мисията спира разглеждането на документи за издаване на визи за пътувания, които нямат дипломатически характер. Посолството на САЩ препоръча на американците, които са в Русия, но визите им са с изтекъл срок, да напуснат страната до 15 юни. „Ако сте гражданин на САЩ, пребиваващ в Русия и визата ви е изтекла, настоятелно Ви призоваваме да напуснете Русия преди крайния срок от 15 юни, определен от руското правителство“, се казва още в съобщението. Превод и редакция: Тереза Герова

30 Април 2021 | 10:56 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕП прие резолюция за изключване на Русия от SWIFT и други санкции, ако нахлуе в Украйна

ТАСС: ЕП прие резолюция за изключване на Русия от SWIFT и други санкции, ако нахлуе в Украйна

Брюксел. Европейският парламент прие резолюция за Руската федерация с призив за санкции срещу „Северен поток 2“, „Росатом“, „руски олигарски“, както и изключване на Москва от международната платежна система SWIFT в случай на „нахлуване в Украйна“. Това се посочва в текста на резолюцията, за одобрението на която евродепутатите гласуваха в четвъртък на сесия в Брюксел. 569 депутати от 682 присъстващи гласуваха „за“ резолюцията, 67 гласуваха против, предава ТАСС. „Европейският парламент настоява Европейският съюз да намали зависимостта си от Русия в енергийния сектор и призовава институциите на ЕС и държавите-членки на ЕС да спрат строителството на „Северен поток 2“ и да спрат строителството на атомни електроцентрали от „Росатом“, които получават нееднозначни оценки в ЕС“, се казва в документа. „Ако военното разполагане [на границата с Украйна] прерасне в нахлуване в Украйна от Руската федерация, при тези условия вносът на нефт и газ от Русия трябва да бъде спрян незабавно, Русия трябва да бъде изключена от платежната система SWIFT, всички активи на руските олигарси трябва да бъдат замразени и визите им за ЕС да се отменят“, се казва в резолюцията. Тази резолюция на Европейския парламент, както и всички останали, има препоръчителен характер и не е задължителна за изпълнение дори от институциите на ЕС. Превод и редакция: Иван Христов

29 Април 2021 | 18:00 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Китай обеща подкрепа на Русия на фона на затягането на западните санкции

ТАСС: Китай обеща подкрепа на Русия на фона на затягането на западните санкции

Пекин. Китайските власти възнамеряват да засилят подкрепата за Русия на фона на затягането на западните санкции срещу Москва. Това заяви в понеделник официалният представител на Министерството на външните работи на Китай Ван Венбин, цитиран от ТАСС. „Ние сме решително против използването на едностранни санкции. <...> Китай и Русия поддържат всестранно партньорство помежду си. По въпросите на защитата на държавния суверенитет КНР и Русия ще се подкрепят взаимно“, подчерта той на редовен брифинг, в коментар за затягането на санкциите на САЩ по отношение на Москва. По думите на дипломата, Пекин се надява, че САЩ и Русия ще установят конструктивен политически диалог и ще разрешат различията „на равна основа, на основата на взаимно уважение“. „Едностранните санкции [на САЩ] са проява на хегемония, те предизвикват всеобщ протест“, добави Ван Венбин. Както уточни представителят на китайското МВнР, в условията на пандемия световната общност трябва да се сплоти, за да преодолее новите предизвикателства. „В такава ситуация е необходимо да се активизират усилията, насочени към поддържане на мира и сигурността в света“, заключи той. Руско-американските отношения ескалираха след интервю на президента на САЩ, в което той заяви, че Москва ще трябва да „плати цената“ за предполагаема намеса в американските избори, а също така се съгласи с журналиста, че Владимир Путин е „убиец“. След това руският посланик в САЩ беше поканен за консултации в Москва, където е от 21 март. На 15 април Байдън подписа указ за санкции срещу Москва, а на 16 април Руската федерация обяви ответни мерки. Превод и редакция: Иван Христов

26 Април 2021 | 11:14 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕМА препоръча прилагането на втора доза от ваксината на AstraZeneca

ТАСС: ЕМА препоръча прилагането на втора доза от ваксината на AstraZeneca

Брюксел. Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) препоръчва на хората, които са получили първа доза от ваксината срещу COVID-19 на шведско-британската компания AstraZeneca, да бъде поставена втора доза от същия препарат, предава TACC. Странични ефекти под формата на кръвни съсиреци при нарушения на кръвосъсирването може да се появят при един на 100 хиляди души, ваксинирани с Vaxzevria, разработена от британско-шведската компания AstraZeneca, съобщиха от ЕМА. „Подобни усложнения са възможни при един от 100 хиляди ваксинирани“, отбелязва агенцията и добавя, че ползите от употребата на препарата продължават да надвишават рисковете. Регулаторът на ЕС препоръчва продължаването на употребата на ваксината AstraZeneca като втора доза. Превод и редакция: Тереза Герова

23 Април 2021 | 17:22 | Агенция "Фокус"

The Telegraph: Получи ли Путин това което очакваше от последното обостряне около Украйна

The Telegraph: Получи ли Путин това което очакваше от последното обостряне около Украйна

Лондон. Когато 100 000 войници се върнат в казармата си в централна Русия, можете да се мисли, че Владимир Путин е отстъпил. Но в забравената изтощителна война в покрайнините на Европа нещата не стоят така, както може да изглеждат на пръв поглед, пише британският вестник The Telegraph Мнозина се опитваха да гадаят кроежите на Путин, дислоцирал огромен брой войници до украинската граница. Сега, когато те бавно се връщат назад, може да изглежда, че Кремъл е получил това, което е искал, в последния кръг на ескалация и дрънкане на оръжие. Според изданието Путин е постигнал три основни цели. Първо, американският президент Джо Байдън призова за деескалация, поне като признание за демонстрираната огнева мощ на Путин. След остри критики от страна на Байдън през първите седмици от президентството му, изпращането на войски на границата звучеше като предупреждение: не ни подценявайте. „Русия търсеше начин да окаже натиск върху Запада и го постигна - като заплаши да започне военни действия в Украйна. И успя “, коментира военният анализатор Александър Голц. Ден преди изтеглянето на войските Путин предупреди Запада за неписаните „червени линии“ и заяви, че нарушителите ще съжаляват, „както никога не са съжалявали за нещо“. Телефонното обаждане на Байдън и придружаващите го заглавия разкриват втората цел на военната заплаха на Путин: да отклони вниманието. Цялата история се превърна в добре дошло отвличане на вниманието на Кремъл от тежкото положение на опозиционния лидер Алексей Навални, чието влошено здраве се превърна в основна тема в руските социални медии и международни новини. Сега, след като врагът на Путин беше изследван от цивилни лекари и руснаците се събраха в негова подкрепа в сряда, като "изпуснаха парата", Кремъл може да си отдъхне. Движението на Навални също беше обезсилено. И накрая, укрепването на военния потенциал може да се счита за предупреждение за Украйна. Може би това е отмъщението на Москва за Киев за нарастващата упоритост и решението от март да спрат телевизионните канали на проруския олигарх Медведчук? Страхът бавно отстъпва и мнозина вярват, че прехвърлянето на руски войски в близост до Украйна е било просто заплаха. Няколкостотин бронирани машини стоят на стотина километра от границата и могат да останат поне до септември - за много анализатори това е причина да се изнервят. Но в действителност Русия няма голям апетит за външнополитически набези. След бързото и безкръвно анексиране на Крим през 2014 г. рейтингите на Путин скочиха рязко, но кримската еуфория отдавна отмина. Часове след като обяви оттеглянето, Путин отговори на покана от украинския президент за среща, ако наистина иска да сключи мирно споразумение. “Вечният трол” Путин каза, че Владимир Зеленски ще бъде добре дошъл в Москва - въпреки че подобна среща за всеки украински лидер на този етап е равносилна на политическо самоубийство. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Април 2021 | 14:01 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Посланикът на САЩ в Русия пристигна във Вашингтон за консултации

ТАСС: Посланикът на САЩ в Русия пристигна във Вашингтон за консултации

Вашингтон. Американският посланик в Русия Джон Съливан вече е пристигнал във Вашингтон, след като в четвъртък отлетя от Москва за консултации в столицата на САЩ. Дипломатът заяви, че очаква с нетърпение срещите си с колегите от администрацията, предава ТАСС. „Времето в Москва тази сутрин беше абсолютно прекрасно. Радвам се, че се върнах, очаквам с нетърпение да видя семейството си и да се срещна с колегите си в администрацията“, каза той пред репортери на международното летище „Дълес“. По-рано в четвъртък говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че руската дипломатическа служба очаква, че Съливан ще помогне отношенията между двете страни да не стигнат до задънена задънена улица. В четвъртък посланикът излетя от летище „Шереметиево“ с полет Москва-Лондон, след което смени самолета си в британската столица, замина за Вашингтон. Във вторник той заяви, че се отправя към Вашингтон за консултации и ще се върне в Москва през следващите седмици, преди срещата между президентите Владимир Путин и Джо Байдън. Руско-американските отношения ескалираха след интервю на Байдън, в което той заяви, че Москва ще трябва да „плати цената“ за предполагаемата намеса в изборите в САЩ, а също така се съгласи, че руският президент е „убиец“. След това руският посланик в САЩ Анатолий Антонов беше поканен за консултации в Москва, където се намира от 21 март. На 15 април президентът на САЩ подписа указ за санкции срещу Русия. На 16 април Руската федерация обяви ответни мерки. Превод и редакция: Иван Христов

23 Април 2021 | 08:05 | Агенция "Фокус"

The Telegraph: САЩ обмислят изпращането на още оръжия в Украйна

The Telegraph: САЩ обмислят изпращането на още оръжия в Украйна

Вашингтон. САЩ обмислят изпращането на ракетни системи и други оръжия в Украйна на фона на напрежението с Русия, пише британският ежедневник The Telegpraph. Според американски медии администрацията на държавния глава на САЩ Джо Байдън е обсъждала доставките на противотанкови, противокорабни и зенитни системи. Длъжностни лица в Киев поискаха помощ, след като Русия струпа войски по границата на Украйна, нахлу в европейското въздушно пространство и ограничи маневри на чужди кораби в района. Директорът на Централното разузнавателно управление Уилям Бърнс заяви пред Конгреса миналата седмица: „Този струпване стигна до точка, която може да бъде основа за ограничена военна инвазия. Това трябва да се приеме сериозно не само от САЩ, но и от нашите съюзници“. Във вторник украинският президент Владимир Зеленски покани руския лидер Владимир Путин на бурна среща в Източна Украйна, подчертавайки, че милиони човешки животи са застрашени от подновените боеве в сепаратисткия конфликт. Предложението за преговори дойде след ескалиращи сблъсъци между украинската армия и проруските сепаратисти, които контролират два региона в източната част на страната. Това породи загриженост от отприщване на продължаващата война. Украинският президент, който дойде на власт през 2019 г. благодарение на обещанията за прекратяване на конфликта, обвини Русия, че участва в мирни преговори, докато струпва войски по границата на страната. „Значителен брой руски войски са съсредоточени близо до нашата граница. Официално Русия нарича това учения. Неофициално целият свят нарича такива неща изнудване“. Байдън е принуден да действа, но не иска да провокира Русия, така че в началото на месеца той се отказа от плановете за изпращане на два есминеци от американския флот в Черно море. Напрежението между САЩ и Русия остава високо. Във вторник САЩ отзоваха посланика си Джон Съливан от Москва, след като руското правителство му препоръча да напусне страната.Миналия месец Русия отзова своя посланик във Вашингтон Анатолий Антонов, след като Байдън нарече Путин „убиец“. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Април 2021 | 20:39 | Агенция "Фокус"

Politico: Британският парламент обяви, че Китай осъществява „геноцид“ срещу уйгурите

Politico: Британският парламент обяви, че Китай осъществява „геноцид“ срещу уйгурите

Лондон. Британският парламент прие декларация, че Китай осъществява „геноцид“ срещу уйгурите в азиатската страна, пише европейската редакция на Politico, като прогнозира, че това ще влоши сериозно отношенията между Лондон и Пекин. Камарата на общините прие необвързващо, общопартийно предложение в четвъртък, в което се посочва, че уйгури и други етнически и религиозни малцинства в китайския регион Синдзян са жертва на „престъпления срещу човечеството и геноцид“. В декларацията също така се отбелязва, че САЩ и Канада вече са обявили действията на китайските власти спрямо уйгурите за „геноцид“. Въпреки че правителството на Обединеното кралство не е задължено да отговори на предложението, гласуването му показва силата на чувствата в британския парламент по въпроса. Китай многократно отхвърля съобщенията за нарушения на правата на човека в Синдзян. Часове преди дебата, Пекин се опита да поеме инициативата срещу Великобритания, като я обвини в широкомащабни нарушения на правата на човека и двойни стандарти за расизма. Правителството на Обединеното кралство твърди, че само международните съдилища могат да обявят геноцид. Но поддръжниците на предложението заявиха, че британският парламент трябва да предприеме действия, тъй като Китай не се е присъединил към Международния наказателен съд и няма да позволи на ООН да проведе прозрачно разследване в региона. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 20:05 | Агенция "Фокус"

Мария Захарова: Прага пое по пътя на разрушаването на отношенията, отговорът няма да закъснее

Мария Захарова: Прага пое по пътя на разрушаването на отношенията, отговорът няма да закъснее

Прага. Москва ще отговори на решението на Прага за намаляване на персонала на руското посолство, Чешката република е поела по пътя на разрушаване на отношенията и отговорът няма да закъснее. Това подчерта официалният представител на Министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова, предава РИА Новости. „Помолена съм да коментирам последното им решение. Прага е поела по пътя на разрушаването на отношенията. Отговорът няма да закъснее“, подчерта Захарова на брифинг. В края на миналата седмица чешките власти обвиниха руските специални служби в участие в експлозия в склада за боеприпаси във Върбетица от 2014 г. В тази връзка Прага изгони 18 руски дипломати от страната. В отговор Москва обяви 20 служители на чешката дипломатическа мисия за персона нон грата. МВнР в Москва подчерта, че изявленията за участието на руските специални служби във взрива във Върбетица са абсурдни, необосновани и надути, а САЩ и европейските държави стоят зад експулсирането на руски дипломати от Прага, като по този начин се опитват да разрешат собствените си вътрешни проблеми, припомня агенцията. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Април 2021 | 17:40 | Агенция "Фокус"

The Hill: Байдън може да надиграе Путин, ако не слуша „климатичните фанатици“ и продължи с добива на петрол и газ

The Hill: Байдън може да надиграе Путин, ако не слуша „климатичните фанатици“ и продължи с добива на петрол и газ

Вашингтон. Държавният глава на САЩ Джо Байдън наистина иска да покаже на света колко твърдо може да действа в отношенията с руския президент Владимир Путин, но досега тези опити са били само „неуспешни и смущаващи“, твърди колумнистът на американското издание на The Hill Лиз Пийк. Тя е уверена, че е възможно САЩ да „надиграят“ Русия, ако продължат да увеличават производството и износа на своите енергийни ресурси, но засега, вслушвайки се в „климатичните фанатици от неговата партия“, Байдън прави точно обратното. По време на втория си телефонен разговор с Путин американският президент „даде да се разбере, че САЩ ще предприемат строги мерки за защита на националните си интереси в отговор на руските действия като кибератаки и намеса в изборите“. „Внезапно и не особено не на място“ Байдън предложи на руския си колега да проведат двустранна среща. Путин все още не се е съгласил, а в същото време продължава да струпва войски към границата с Украйна и да „блокира морските пътища“ за Киев, отбелязва Пик. „Това отхвърляне на недобре замисленото предложение на Байдън да се срещне с „убиеца“ Путин е унизително. Както и решението на Байдън да отзове двата американски военни кораба, които вече бяха на път към Черно море. Путин изръмжа, предупреждавайки САЩ да стоят настрана „за тяхно добро“, а Байдън трепна“, отбелязва авторът. Според Пик, ако лидерът Белия дом наистина иска да покаже твърдост пред Путин и да „накаже“ Кремъл, той трябва да направи всичко възможно, за да увеличи производството на американски петрол и да изпраща повече втечнен природен газ (ВПГ) за износ. Това ще помогне да се подкопае финансовата мощ на Русия и да се увеличи влиянието на САЩ. „Но нека предположа, Байдън е твърде слаб, за да се изправи срещу климатичните фанатици, които доминират в Демократическата партия“, продължава Пик. Анализаторът обръща внимание, че руската икономика все още е много зависима от износа на енергия и през последните години тя беше значително засегната от спада на цените на петрола и неочакваното увеличение на производството му в САЩ. Според експерта миналата година на фона на пандемията, която значително ограничи глобалната икономическа активност и намали търсенето на петрол, руската икономика се сви с почти 4%. През април 2020 г. цените на петрола в един момент бяха на рекордно ниски нива през последните 20 години - 19,46 долара. На фона на пандемията и ситуацията на петролния пазар, индексът на производствена бизнес активност (PMI) в Русия също показа най-ниския си показател от 1997 г. насам, когато беше въведен там. Икономическият спад доведе до увеличаване на безработицата и спад на рейтинга на президента. „Просто казано, цените на петрола са важни за Русия и за Путин“, обобщава авторът. Байдън може да продължи да оказва натиск върху световните цени на петрола, като стимулира производството му в САЩ. Той може да ограничи влиянието и печалбите на Русия, като по-активно продава американския ВПГ в чужбина. Но вместо това, „Байдън и неговите колеги демократи са готови да намалят производството на изкопаеми горива в САЩ, поставяйки това важно геополитическо предимство на олтара на изменението на климата“. С един от първите си укази, когато дойде на власт, Байдън спря издаването на нови договори за наем на федерални земи за разработване. Освен това президентът реши да забрани добива на енергийни ресурси с 30% от сушата и водните площи до 2030 г. Петролните компании са предвидили този обрат на събитията и са се запасили предварително с разрешителни, така че ефектът от тези мерки няма да бъде видим веднага. Независимо от това, производството на енергия в САЩ неизбежно ще пострада. Например при тези темпове, според прогнозите на Американския петролен институт, до 2030 г. офшорното производство на природен газ в Америка ще намалее с 68%, а петролът - с 44%. Освен това експертите смятат, че до 2030 г. обемът на внасяния в САЩ петрол ще се увеличи с 2 милиона барела на ден, което ще струва на страната около 500 милиарда долара годишно. „Подобни тенденции ще допринесат за покачването на цените на петрола и укрепването на Русия“, прогнозира анализаторът. Вместо да ограничава производството на енергия в своята страна, Байдън може и трябва да игнорира „климатичните фанатици в собствената си партия“ и да насърчава растежа на производството. „Това ще бъде от полза за американските потребители и ще насърчи икономическия растеж. Още по-добре, това ще помогне на Байдън. И може би тогава Путин ще го приеме сериозно“, заключава Пийк. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Април 2021 | 16:27 | Агенция "Фокус"

Mlada fronta DNES: Бабиш защити реакцията на Прага в спора с Москва, пред руското посолство са разположени полицейски сили

Mlada fronta DNES: Бабиш защити реакцията на Прага в спора с Москва, пред руското посолство са разположени полицейски сили

Прага. Министър-председателят на Чешката република Андрей Бабиш защити като „адекватна“ реакцията на официална Прага в дипломатическия скандал с Москва, съобщава електронното издание на местния вестник Mlada fronta DNES. Бабиш бе категоричен, че доказателствата за участието на руснаци в експлозиите във Върбетице са убедителни. „Това, което руските агенти са направили тук, е неприемливо“, подчерта премиерът за електронното издание. Премиерът повтори, че чешката реакция е адекватна. Според него е необходимо да се изравнят броят на дипломатите в Прага и Москва. Той също изрази надежда за подкрепа от страна на съюзниците. Поради напрегнатата обстановка няколко полицейски превозни средства патрулират около руското посолство в Прага още от сутринта, допълват от редакцията. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Април 2021 | 16:12 | Агенция "Фокус"

The Times: Новините за риска от тромбоза не отказаха британците от ваксинации, но подкопаха доверието им в AstraZeneca

The Times: Новините за риска от тромбоза не отказаха британците от ваксинации, но подкопаха доверието им в AstraZeneca

Лондон. Доверието на британската общественост към ваксините срещу COVID-19 е засегнато незначително от ограниченията, които бяха наложени върху употребата на препарата на AstraZeneca. Проучванията показват, че броят на гражданите на Обединеното кралство, които възнамеряват да се ваксинират срещу коронавирус, едва ли е намалял след новините за проблемите с ваксината на британско-шведската компания. В същото време гражданите на Великобритания са станали много по-малко уверени в безопасността на лекарството, разработено в Оксфорд, отбелязва националният ежедневник The Times. Този месец регулаторните органи на Обединеното кралство препоръчаха на хора между 18 г. и 29 г. да се предлагат ваксини Pfizer/BioNTech или Moderna поради възможна връзка между препарата на AstraZeneca и „изключително редки“ случаи на образуване на кръвни съсиреци. Няколко европейски държави, включително Франция, Германия и Италия, също спряха употребата на ваксината през март поради същата причина. Изследователи от университета в Стърлинг, събирайки данни за проект за страховете около COVID-19 във Великобритания, са проучили дали обществените опасения относно AstraZeneca са довели до „съмнения във ваксината“ като цяло. Според вестника допитването, проведено след новината за спирането на употребата на ваксината в Европа, не показва намаляване на броя на хората, които възнамеряват да се ваксинират. Друго проучване, проведено след промяната в насоките за ваксиниране на хора на възраст под 30 години, установи само незначителни промени в намеренията. Така на 9 април 85,7% от анкетираните са заявили, че възнамеряват да си сложат ваксина, докато на 17 март те са били 86,1%. В групата на респондентите на възраст от 30 г. до 39 г., които ще продължат да получават ваксината AstraZeneca, има малко промени. „Бях изненадан - мислех, че ще видим промяна в реакцията след появата на новото ръководство на регулатора в Обединеното кралство“, реагира Дейвид Комърфорд от Центъра за поведенчески науки към Университета в Стърлинг, коментирайки резултатите от проучването. Това обаче не означава, че хората не се притесняват от новините, подчерта той. Според специалиста данните на Google Trends показват нарастваща активност при търсене на ключовите думи „ваксина“ и „безопасно“. Агенцията за регулиране на лекарствата и медицинските средства заяви, че ползите от ваксината на AstraZeneca все още надвишават рисковете като цяло, припомня изданието. В периода до 31 март има 79 съобщения за кръвни съсиреци, придружени от ниски тромбоцити в кръвта при ваксинирани хора. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Април 2021 | 15:25 | Агенция "Фокус"

Reuters: Индия регистрира световен рекорд за нови случаи на COVID-19 в един ден

Reuters: Индия регистрира световен рекорд за нови случаи на COVID-19 в един ден

Ню Делхи. Индия регистрира световен рекорд по броя на новите случаи на Covid-19 за един ден в четвъртък, когато властите съобщават за 314 835 новозаразени, предава Reuters. Здравните служители в Северна и Западна Индия, включително столицата Ню Делхи, заявиха, че са в колапс, като повечето болници са пълни и без кислород. Някои лекари съветват пациентите да си стоят вкъщи, докато крематориум в източния град Музафарпур обяви, че е затрупан с тела и опечалените семейства трябва да изчакат реда си. „В момента няма легла, няма кислород. Всичко останало е второстепенно“, каза Шахид Джамил, вирусолог и директор на училището по биология Триведи в университета Ашока, пред британската агенция. В някои болници в Ню Делхи липсва кислород, а властите в съседните щати спират доставките в столицата, за да ги спестят за собствените си нужди, каза заместник-главният министър на града Маниш Сисодия. Общият брой на случаите в Индия достигна 15,93 милиона, а смъртните случаи нараснаха с 2104 до общо 184 657, показват последните данни на Министерството на здравеопазването. Предишният рекорден еднодневен ръст на случаите беше на Съединените щати, които имаха 297 430 нови инфекции за един ден през януари, въпреки че оттогава броят им рязко спадна с напредването на ваксинацията. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 12:41 | Агенция "Фокус"

Euractiv: Ангела Меркел е съгласна на промяна на Договорите за ЕС, за да се увеличат здравните пълномощия на Брюксел

Euractiv: Ангела Меркел е съгласна на промяна на Договорите за ЕС, за да се увеличат здравните пълномощия на Брюксел

Берлин. Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Европейският съюз се нуждае от повече правомощия, за да координира реакцията на блока на здравни кризи като пандемията на коронавируса, и не изключи промяна на договора, за да бъдат осигурени, пише Euractiv. Канцлерът вече обяви, че ще се оттегли от политиката след парламентарните избори в Германия през септември и самата тя се сблъсква с проблеми в координацията на корона-ограниченията в страната си. „Вярвам, че Европа се нуждае от повече правомощия в областта на здравеопазването“, каза Меркел на събитието, организирано от Европейската народна партия (ЕНП). Меркел посочи като пример идеята за разширяване на правомощията на базирания в Стокхолм Европейски център за контрол на заболяванията (ECDC), който е създаден по модела на германския институт Роберт Кох (RKI). Германският лидер разкритикува и отношението на някои правителства на ЕС към стратегията за ваксиниране на Европейската комисия, като предупреди, че е грешка някои да се обърнат към китайски или руски ваксини без одобрението на Европейската агенция по лекарствата (EMA). Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 12:34 | Агенция "Фокус"

Politico: ЕС готви съдебен иск към AstraZeneca

Politico: ЕС готви съдебен иск към AstraZeneca

Брюксел. Европейската комисия се готви да започне съдебно производство срещу производителя на ваксини AstraZeneca, съобщава европейската редакция на Politico, като се позовава на петима дипломати от Брюксел. Комисията е повдигнала въпроса на среща на посланиците в сряда, по време на която по-голямата част от страните от ЕС са заявили, че ще подкрепят съдебната процедура срещу компанията заради неизпълнение на поетите ангажименти за доставка на ваксини. Един дипломат поясни, че целта на съдебното производство е да се направи задължително AstraZeneca да предоставя дозите, определени в договора за ЕС. Двама от дипломатите заявиха, че тече срок до края на тази седмица, в който държавите от ЕС трябва да се включат в иска към фармацевтичната компания. AstraZeneca предизвика гнева на ЕС през януари, когато заяви, че няма да може да достави на блока договорените първоначално дози. До края на първото тримесечие компанията достави 30 милиона дози на страните от ЕС, вместо 100 милиона дози, заложени в нейния договор с ЕС. Компанията прогнозира, че ще достави около 70 милиона дози до края на второто тримесечие на годината, когато трябваше да достави всички 300 милиона дози, залегнали в предварителния договор, подписан от ЕК. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 12:30 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Посланикът на САЩ в Москва отлетя за консултации във Вашингтон

ТАСС: Посланикът на САЩ в Москва отлетя за консултации във Вашингтон

Москва. Американският посланик в Русия Джон Съливан излетя от московското летище Шереметиево за Лондон, откъдето ще се качи на полет за Вашингтон, съобщава ТАСС, като се позовава на свой информиран източник. Както каза руският външен министър Сергей Лавров на пресконференция на 16 април, помощникът на руския президент Юрий Ушаков на среща със Съливан му е препоръчал да отиде във Вашингтон за консултации. В понеделник порталът Axios, позовавайки се на говорител на Държавния департамент на САЩ, съобщи, че Съливан ще пътува до Вашингтон тази седмица, където ще проведе консултации с представители на администрацията на президента Джо Байдън, а след това „през следващите седмици“ ще се върне в Москва. Говорителят на Държавния департамент Нед Прайс не призна пряко във вторник, че Съливан се завръща в родината си за консултации заради призивите на Москва във връзка с влошаването на двустранните отношения. По-рано и руският посланик във Вашингтон Анатолий Антонов бе привикан за консултации в Москва и все още не се е завърнал в американската столица. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 11:47 | Агенция "Фокус"

Le Figaro: Партията на Марин льо Пен обвини ЕС за смъртта на стотици хиляди европейци

Le Figaro: Партията на Марин льо Пен обвини ЕС за смъртта на стотици хиляди европейци

Париж. Тази седмица 23 евродепутати от партията „Национално единство“ публикуваха 30-страничен документ, в който критикуват ваксинационната стратегия на Брюксел, пише Le Figaro. Съратниците на Марин льо Пен изброиха така наречените от тях недостатъци и резултата от „неолибералния догматизъм“ на ЕС при поръчването и разпространението на коронавирусни ваксини сред неговите членове. „Вероятно, никога от основаването си Европейският съюз не е демонстрирал толкова очевидно своята некомпетентност“, заявява във встъплението си ръководителят на делегацията на НО Жером Ривиер. „От половин милион европейци, починали по време на пандемията, сред които има 100 000 французи, колко души са починали от началото на годината поради неспособността на ЕС да произвежда тези ваксини на своя територия или просто да осигури достатъчно количество ваксини?“ Както разяснява изданието, публикуваният от евродепутатите текст представлява обвинителна реч, подкрепена от десетки примери. В него авторите искат да докажат, че изоставането във ваксинацията на европейските страни (начело с Франция) в сравнение с Китай, САЩ или Великобритания, се дължи до голяма степен на факта, че е поверено само на Европейската комисия. Жером Ривиер твърди, че това не е влиза в компетенциите на Комисията и държавите-членки са побързали, „от догматизъм“, да й предоставят тези правомощия, но с това единствено са демонстррали, че „тази система не работи“. В „черната книга“, десните популисти сравняват историята на поръчките на ваксини от ЕС и Великобритания в различните лаборатории. Според мнението на Националното обединение, именно това, че Обединеното кралство „се е освободило от техноструктурите на ЕС“ му е позволило да сключи договори „със 106 дни по-рано с AstraZeneca, със 114 – с BioNTech/Pfizer и със 176 с Valvena“. Евродепутатите на Марин льо Пен също припомнят „провала“ с ремдесивира – лекарство срещу коронавируса, което струва на европейските данъкоплатци около 1 милиард евро. През октомври м.г. ЕК поръчва от американската лаборатория Gilead 500 хиляди дози от това лекарство на стойност 1970 евро за единица стока. При това, в същия момент СЗО вече е публикувал доклад, според който лечението с ремдесивир е неефективно. Делегацията на Националното обединение признава, че представителите на СЗО и лабораториите Gilead е трябвало да уведомят ЕС за незадоволителните резултати от тестовете, но авторите на доклада обвиняват и Европейската комисия, че не се е запознала с констатациите от изследването. Френският вестник припомня, че преди девет месеца партията вече са „хвърляли кал“ по Европейския съюз за това как се справя със здравната криза. Сега обаче под техния огън попада не председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, а новият европейски комисар по вътрешния пазар Тиери Бретон, който ръководи работната група за производство на ваксини от февруари. „Както преди, така и след назначаването си, Тиери Бретон е виновен за поток от фалшиви новини“, се казва в обвинението. Авторите напомнят за изявления, в които той се хвали с „успеха“ на европейската стратегия, а също така уверява, че Европейският съюз „вече има достатъчно ваксини“. В заключение Le Figaro подчертава, че в навечерието на президентските избори във Франция, този документ, критикуващ Европейския съюз, има за цел да повиши общественото доверие към Марин Льо Пен, както и да й предостави аргументи срещу Еманюел Макрон, който, в качеството си на лидер на Франция, ще стане председател на ЕС. „Подчертаваме, че има две противоречащи си гледни точки“, отбелязва Жером Ривиер. „Европейската, която следва Макрон и която се провали. И „Европа на нациите“, прагматичната, представена от Марин Льо Пен“. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 09:29 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Посланикът на САЩ в Москва е излязъл от резиденцията с багажа си

ТАСС: Посланикът на САЩ в Москва е излязъл от резиденцията с багажа си

Москва. Американският посланик в Москва Джон Съливан е напуснал резиденцията си Спасо-хаус, като се предполага, че е тръгнал към летището, откъдето трябва да лети за Вашингтон, съобщава кореспондент на ТАСС, станал свидетел на тръгването на дипломата от резиденцията. В автомобила на посланика са натоварени три куфара, отбелязва още руската агенция. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 08:22 | Агенция "Фокус"

Reuters: Украйна зове ЕС и САЩ да изключат Русия от SWIFT

Reuters: Украйна зове ЕС и САЩ да изключат Русия от SWIFT

Брюксел. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба е призовал на проведената на 19 април видеоконференция с колегите си от ЕС да се разгледа възможността за изключване на Русия от международната система за прехвърляне на междубанкови плащания SWIFT. Това каза в сряда ръководителят на украинското външно министерство в интервю пред Reuters. Според него тази мярка може да стане част от нов пакет санкции в случай на ескалация на ситуацията в Източна Украйна. Кулеба също така e отбелязал, че по време на среща с американския държавен секретар Антъни Блинкен в Брюксел миналата седмица той е поискал от Вашингтон да предостави на Киев „мощни средства за радиоелектронна борба“ за противодействие на Русия. В интервюто той също изрази надеждата, че по въпроса за помощта за Украйна от западните страни „думите няма да се разминават с делата“. По-рано Кулеба информира, че на неформална видеоконференция с външните министри на 27 държави от ЕС той е предложил „поетапен план за действие, който да ограничи по-нататъшната ескалация на Руската федерация“, включително нови секторни санкции срещу Русия. Съответното изявление е направено на фона на твърденията на Киев за струпване на руски войски на границата с Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2021 | 08:17 | Агенция "Фокус"

CTK: Сенатът на Чешката република призова правителството да прекрати договора за приятелски отношения с Руската федерация, определи инцидента във Върбетице като акт на държавен тероризъм срещу целия ЕС

CTK: Сенатът на Чешката република призова правителството да прекрати договора за приятелски отношения с Руската федерация, определи инцидента във Върбетице като акт на държавен тероризъм срещу целия ЕС

Прага. Горната камара на чешкия парламент – Сенатът, призова с резолюция правителството на страната да денонсира споразумението за приятелски отношения и сътрудничество с Руската федерация и да намали максимално броя на служителите в руското посолство в Прага, оставяйки на поста единствено руския посланик, предава агенция . Сенаторите приеха резолюция, в която експлозиите в складовете за боеприпаси в село Върбетице от 2014 г. се характеризират като „държавен акт тероризъм срещу една от страните-членки на ЕС, което означава срещу целия ЕС“. Прага обвини Москва за инцидента, припомня медията. Документът бе подкрепен от 67 от 72-та присъстващи сенатори. Горната камара също така препоръча на правителството да обсъди случая в Съвета за сигурност на ООН, както и в органите на НАТО и ЕС, и да помоли страните-членки за подкрепа и съдействие. Според Сената правителството трябва да използва „всички инструменти и възможности, които Чешката република има в резултат на членството си в тези организации“. След четиричасово разискване сенаторите поискаха от правителството и да публикува информация за нападението във Върбетице през 2014 г., за да се предотврати разпространението на дезинформация колкото е възможно повече. Сенатът също препоръча на правителството да поиска финансова компенсация и обезщетение за жертвите, материални щети и ликвидация след – съгласно оценката на медията - нападението наРуската федерация във Върбетице. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 21:10 | Агенция "Фокус"

Мария Захарова: Москва предлага на Прага да остави ултиматумите за комуникацията в рамките на НАТО

Мария Захарова: Москва предлага на Прага да остави ултиматумите за комуникацията в рамките на НАТО

Москва. Москва предлага на Прага да остави ултиматумите за комуникацията в рамките на НАТО. Това заяви официалният говорител на Министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова по повод искането, което първият дипломат на Чешката република Якуб Кулганек към официална Москва, предава TACC. Захарова също така подчерта, че ултимативният тон към Русия е неприемлив и разговорът с чешкия посланик в руското външно министерство ще продължи на 22 април. Минути по-рано говорителят на Кремъл Дмитрий Песков предупреди, че Русия не приема да се разговаря с нея в стил, в който други държави издигат изисквания към нея. „Точно днес в посланието си президентът Путин говори за безсмислието да се разговаря с нас в стила на изискванията“, подчерта Песков, отговаряйки на въпрос дали Москва ще вземе предвид искането, обявено от чешкия външен министър Якуб Кулганек. Министърът на външните работи на Чешката република протестира пред руския посланик Александър Змеевски в Прага срещу експулсирането на 20 служители на посолството от Москва и поиска всички те да бъдат върнати на местата си в дипломатическата мисия. Решението на Москва Прага очаква до 12:00 часа местно време.„Всички изгонени служители на чешкото посолство трябва да бъдат върнати на местата им в Москва. Очакваме решение до 12:00 часа четвъртък. Ако не бъде прието, ще продължим с възможността да приведем служителите на двете посолства в паритет по отношение на на броя на служителите“, обяви Кулганек. Превод и редакция: Тереза Герова Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 20:52 | Агенция "Фокус"

Кремъл отговори на искането на Чешката република: Безперспективно е към  Русия да се подхожда с изисквания

Кремъл отговори на искането на Чешката република: Безперспективно е към Русия да се подхожда с изисквания

Москва. Русия не приема да се разговаря с нея в стил, в който други държави издигат изисквания към нея – точно това подчерта държавният глава на страната Владимир Путин в посланието си до Федералното събрание. Така говорителят на Кремъл коментира пред TACC исканията на Чешката република Москва да приеме обратно изгонените от страната дипломати на Прага. „Точно днес в посланието си президентът Путин говори за безсмислието да се разговаря с нас в стила на изискванията“, подчерта Песков, отговаряйки на въпрос дали Москва ще вземе предвид искането, обявено от чешкия външен министър Якуб Кулганек. Министърът на външните работи на Чешката република протестира пред руския посланик Александър Змеевски в Прага срещу експулсирането на 20 служители на посолството от Москва и поиска всички те да бъдат върнати на местата си в дипломатическата мисия. Решението на Москва Прага очаква до 12:00 часа местно време.„Всички изгонени служители на чешкото посолство трябва да бъдат върнати на местата им в Москва. Очакваме решение до 12:00 часа четвъртък. Ако не бъде прието, ще продължим с възможността да приведем служителите на двете посолства в паритет по отношение на на броя на служителите“, обяви Кулганек. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 20:48 | Агенция "Фокус"

The Spectator (Великобритания): Може ли Байдън да спаси отношенията с Русия от ръба на пропастта?

The Spectator (Великобритания): Може ли Байдън да спаси отношенията с Русия от ръба на пропастта?

Вашингтон. Отношенията между САЩ и Русия се влошават през последните няколко седмици, но и двете страни разбират, че пълното отхвърляне на диалога ще доведе само до ситуация, в която те няма да има как да се влошават повече, пише Дейниел Депетрис в статия за британското издание The Spectator. По-рано този месец министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров представи мрачна оценка на състоянието на американско-руските отношения. Въпреки че в речта му имаше лъч надежда, когато той каза, че връзките между Вашингтон и Москва могат да се подобрят, Лавров въпреки това подчерта, че „конфронтацията е стигнала дъното“. Изказването той направи две седмици, след като президентът на САЩ Джо Байдън и руският му колега Владимир Путин си разменяха остри критики, досущ деца в училищен двор. В същото време Байдън нарече Путин „убиец“, а лидерът на Кремъл намекна, че колегата му отвъд океана може би има здравословни проблеми. Но се оказа, че отношенията между двете държави все още не са достигнали дъното, както вярваше тогава Лавров. Ние изхождаме от предпоставката, че динамиката в отношенията между САЩ и Русия през последните няколко седмици се е влошила още повече. Човек може да бъде съпричастен към онези, които смятат, че американско-руските отношения днес са точно толкова лоши, колкото бяха в началото на 80-те години на миналия век, когато тези двама противници в Студената война бяха от противоположните страни на геополитическата и идеологическа борба. Анатолий Антонов, руският посланик във Вашингтон, отсъства от американската столица от месец. Междувременно Джон Съливан, американският посланик в Русия, се отправя към дома за консултации, след като Кремъл предложи на този ветеран на дипломатическата служба да си почине известно време. Миналата седмица администрацията на Байдън наложи нов набор от санкции срещу Москва заради намесата й в американските избори и заради хакерски атаки срещу американски мрежи. Предприетите мерки включват замразяване на активи на 32 организации и лица, както и експулсирането на десет руски служители на дипломатическата мисия. Не е изненадващо, че Москва реагира, като изгони десет американски дипломати, забрани на осем видни американски служители да правят бизнес в Русия и ограничи финансирани от САЩ неправителствени организации на руска земя. Тази размяна на удари се извършва в момент, в който Украйна, все по-често под сянката на по-големия си и по-мощен съсед, твърди, че над 120 000 руски войници са разположени близо до украинската граница. Освен това ситуацията с Алексей Навални, който наскоро бе преместен в друга болница в затвора поради влошено здравословно състояние, става все по-тревожна. Във време на повишен стрес дипломацията е най-трудното, но и най-ценното средство за предотвратяване на бедствия. Докато и американските, и руските официални лица обменят реторични залпове, санкции и дипломатически обвинения, и двете страни изглежда разбират, че пълното отхвърляне на диалога - колкото и съблазнителен да изглежда - ще доведе до това, че отношенията няма да има накъде да потънат повече. Байдън и Путин продължават да разговарят помежду си, не толкова за да решават проблеми, колкото да контролират очакванията си, да подобряват знанията си един за друг и да си съобщават един на друг множеството си оплаквания. Идеята на Байдън за провеждане на среща на върха това лято, която той спомена по време на телефонен разговор, активно се обсъжда от опонентите му. Тя е силно критикувана от видни противници на Путин и неговото правителство, включително шахматния гросмайстор Гари Каспаров, който задава въпроса: защо да говорим с „убиец“? Геополитиката обаче е сложна и объркваща работа, който изисква лидерите да вдигнат телефона, да стиснат зъби и да се опитат да намерят начин да работят заедно в области от взаимен интерес - независимо от загубеното време и гръмките гласове на критиците. Байдън, упорит прагматик, зае твърда позиция по отношение на Путин и Русия, страна, която според него (с право или не) се ползва с прекалено уважение по време на администрацията на Тръмп (фактите не подкрепят това; може да се твърди, че администрацията на Тръмп, като се вземе предвид експулсирането на дипломати, санкциите и затварянето на консулствата, провежда същата твърда, същата „ястребова“ политика спрямо Русия като администрацията на Обама). Както гласи обаче старата поговорка, гледната точка на човек зависи от мястото, на което седи. Светът, видян от президента на САЩ, може да бъде много различен от света, видян от кандидата за президентския пост. Байдън обаче няма да се поколебае да накаже Кремъл за намеса в американския политически процес или за отравяне на руски дисиденти. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 20:40 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Чешкият външен министър поиска връщането на всички изгонени дипломати в Москва – в противен случай Прага ще обяви още руснаци за персона нон грата

ТАСС: Чешкият външен министър поиска връщането на всички изгонени дипломати в Москва – в противен случай Прага ще обяви още руснаци за персона нон грата

Прага. Министърът на външните работи на Чешката република Якуб Кулганек протестира пред руския посланик Александър Змеевски в Прага срещу експулсирането на 20 служители на посолството от Москва и поиска всички те да бъдат върнати на местата си в дипломатическата мисия. Решението на Москва Прага очаква до 12:00 часа местно време (13:00 часа българско време) в четвъртък, предава TACC. „Всички изгонени служители на чешкото посолство трябва да бъдат върнати на местата им в Москва. Очакваме решение до 12:00 часа четвъртък. Ако не бъде прието, ще продължим с възможността да приведем служителите на двете посолства в паритет по отношение на на броя на служителите“, обяви Кулганек. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 20:20 | Агенция "Фокус"

„Коммерсант“: МВнР на Русия разработва механизъм за изпълнение на решението за забрана на посолството на САЩ да наема руски граждани

„Коммерсант“: МВнР на Русия разработва механизъм за изпълнение на решението за забрана на посолството на САЩ да наема руски граждани

Москва. Руските власти работят по правната формализация на решението да забранят на посолството на САЩ в Москва и на американските генерални консулства в други руски градове да наемат граждани на Руската федерация и трети държави, съобщава вестник „Коммерсант“, като се позовава на съобщение от МВнР. „Сега се разработва правен механизъм, с помощта на който ще бъде приложено решението за пълно спиране на практиката за наемане от американските дипломатически мисии на административни и технически работници сред гражданите на Руската федерация и трети страни“, е отговорът, даден от външнополитческото ведомство в Москва за изданието за по-нататъшни стъпки в рамките на обявените на 16 април „набор от отговори на последната“ вълна „от незаконни антируски американски санкции“. По-рано заместник-посланикът на САЩ в Руската федерация Барт Горман беше привикан във външното министерство и му бе връчена нота за експулсирането на десет служители на дипломатическата мисии в страната. Те трябва да напуснат Русия до 21 май. „Това е „огледален“ отговор на враждебните действия на американската страна срещу редица служители на руското посолство във Вашингтон и руското генерално консулство в Ню Йорк, които бяха неоснователно обявени за персона нон грата“, обясниха от руското външно министерство . На 15 април американските власти въведоха нов пакет от санкции срещу Русия, който включва, наред с други неща, експулсирането на десет руски дипломати от страната. В допълнение към решението за експулсиране на същия брой американски дипломати от Русия, властите в Москва обявиха намерението си да забранят на американските дипломатически мисии да наемат административен и технически персонал сред гражданите на Руската федерация и трети страни. „Тази практика (наемане на местни) е доста широко разпространена и често използвана от американците. Ние нямаме такава практика, затова въвеждаме паритет по този въпрос“, обясни руският външен министър Сергей Лавров на 16 април. Според информацията на „Коммерсант“, когато бъде разработен подходящият механизъм, всички граждани на Руската федерация и трети държави, които вече работят в посолството и консулствата на САЩ в Русия, ще трябва да напуснат. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 20:13 | Агенция "Фокус"

The Times: Русия струпва „нападателни оръжия“ до границата с Украйна

The Times: Русия струпва „нападателни оръжия“ до границата с Украйна

Киев. Украйна обвини сепаратистите, подкрепяни от Русия, в опит да провокират украинските военни, докато сателитните снимки показват, че Кремъл е увеличил драстично броя на военните си самолети, които се струпват по общата граница между двете страни и в Крим, пише британският вестник The Times Нарастват страховете, че Русия може да повтори военното си нахлуване в Украйна през 2014 г., когато Крим беше анексиран и Москва предостави подкрепа за зараждащото се сепаратистко движение в Донбас. В близост до границата са разположени и въздушно-десантни войски, ударни хеликоптери и разузнавателни безпилотни летателни апарати. Сателитните снимки, публикувани от The Wall Street Journal, показват изтребители Су-30 на писта в Крим. Снимките са направени на 16 април, според вестника. Снимките, направени в края на март, не показват самолети там. Изображенията на местоположения на други места в региона показват, че и други военни самолети са били предислоцирани, включително Су-34 и Су-27. „(Руснаците) са разположили по подходящ начин различните елементи на въздушната мощ, които биха били необходими за установяване на въздушно превъзходство над бойното поле и за пряка подкрепа на сухопътните войски“, каза пред вестника Филип Брийдлав, пенсиониран американски генерал от ВВС. Брийдлав беше главнокомандващ силите на НАТО по време на конфликта през 2014 г. Вчера официални представители в Киев заявиха, че многобройните руски войски вече надвишават силите, участвали в операцията на Кремъл през 2014 г. „Руските войски продължават да пристигат в непосредствена близост до нашите граници на североизток, на изток и на юг. „Около седмица се очаква те да достигнат до над 120 000 военнослужещи“, каза Дмитрий Кулеба, министър на външните работи на Украйна. Той добави: „Това не означава, че те ще спрат да струпват войски след достигане на тази цифра.“ Кулеба каза, че 30 украински войници са били убити на фронтовата линия от началото на годината, повечето от снайперисти. „На украинските войски е наредено да не реагират на провокации“, каза той. „Снайперски изстрел е умишлено убийство.“ В района на Донбас украински войници заявиха, че са били под редовни снайперски обстрели от проруски сили, като според тях участват и военнослужещи от редовната руска армия. Русия отрече да изпраща войски в Украйна и казва, че някои от нейните военнослужещи са там „на почивка“. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Април 2021 | 15:22 | Агенция "Фокус"

Der Tagesspiegel: Защо война, щом ревът на танковете стига?

Der Tagesspiegel: Защо война, щом ревът на танковете стига?

Москва. Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин не се кани да използва насилие и няма нужда от война. Той все пак ще спечели раздаването: ще отслаби Украйна, ще се наслади на безсилието на Европейския съюз и ще принуди американския президент Джо Байдън да седне на масата за преговори, пише Йозеф Йозе в статия за берлинския ежедневник Der Tagesspiegel. Това „разполагане на войски е трудно да се пропусне“, написа по-рано The New York Times. Всичко, което се придвижва през горите до югоизточната граница на Украйна, трябва да бъде ясно видимо. От това следва поне един извод: ако Путин планира инвазия, тя няма да бъде неочакван удар, както при завземането на Крим преди седем години. Една военна мъдрост гласи: нападателят няма да се откаже от ефекта на изненадата. Какво иска Путин? Директорът на ЦРУ също не знае това. Говорейки пред Конгреса, той само спекулира: това може да е демонстрация на сила... или подготовка за война. Ако това е само заплаха, тогава твърде много сили, и то много мобилни, се движат към Украйна. Президентът на Украйна Владимир Зеленски говори за „приблизително 80 000 войници на източната ни граница и в Крим, към които трябва да добавим 30 000 проруски бойци и руски военен персонал в Донбас“. Jane's Defense News, авторитетно британско издание, специализирано в текстовете на военни теми, пише за 14 моторизирани части от полк до бригада. Към това са добавени тежка артилерия (калибър от 152 до 240 милиметра), както и ракети с по-малък обсег „Искандер”, способни да покрият разстояния до 500 километра и да носят ядрени бойни глави. Във всеки случай контингентът е по-голям от този, използван при инвазията в Крим през 2014 г. и Донбас през 2015 г. Освен това в момента 15 руски военни кораба провеждат учения в Черно море. Руските войски на първоначалните си позиции От друга страна, американски и британски разузнавателни самолети, които в момента патрулират в региона, съобщават, че руските сили не са достигнали първоначалните си позиции за настъпление. Въпреки това, предвид тяхната степен на мобилност, те могат бързо да преминат в офанзива: специалните части за няколко часа, редовните войски за няколко дни. А от другата страна ги очакват многобройни сътрудници, които ще покрият настъпващите части. Във всеки случай дрънкането на оръжия увеличава психологическия натиск върху Киев и, естествено, жертвата е обвинена в ескалация. Според говорител на Кремъл Русия иска да се защити само пред „експлозивна ситуация на нашата граница“. И още: може би ще се стигне до „военни операции по цялата линия“. Защо? Защото „Киев се занимава с опасни провокации“. Заместник-ръководителят на президентската администрация в Кремъл предупреждава, че Русия трябва да защити своите граждани в Източна Украйна - там има 640 000. Според него войната ще бъде „началото на края на Украйна“. Чували сме това и преди? Правилно! Преди нахлуването на Вермахта в Судетската област. И като цяло от всеки владетел, който прави от жертвата виновник за престъплението. Оказва се, че все пак ще има нашествие? Не е задължително. Московският военен експерт Константин Сивков вероятно изрази официалната гледна точка: „Дипломатическото решение изисква радикална промяна в позицията на Киев“. Забележително изявление. Какво трябва да направи дребосъкът, за да укроти великана? Сивков има отговор на този въпрос: „Киев трябва да приеме федерализация на страната“. И също така „да осигури на руския език равни права с украинския“. И тогава „проблемът с Донбас ще бъде разрешен“. Украйна трябва да се превърне в слаба федерация Разбира се, това няма да бъде разрешено, защото новият цар Владимир Путин се нуждае от нещо повече от езиково многообразие. „Федерална структура“ означава в крайна сметка автономия за Донбас, центърът на украинската тежка индустрия. Москва нарича региона „Донецка и Луганска народни републики“. В бъдеще унитарната Украйна ще трябва да се превърне в слаба федерация. Москва, въпреки че няма да я притежава, ще може да я доминира. По този начин „ненасилственото задействане“ на 110 000 души ще донесе рядък късмет. Путин отново ще спечели играта, с малко усилия ще си осигури добра победа - контролирана територия, наречена Украйна. Путин, както винаги, се показва не като авантюрист, а като хладнокръвен играч, който изчислява добре всички рискове. Той знаеше, че Западът няма да спаси Грузия или да спре завземането на Крим. Той се възползва от „директния контакт“ с тези територии, докато Западът беше далеч от тях. Той успя да се намеси в Сирия, след като американските военни самолети останаха на земята, вместо да задържат червената линия. Царят също така знае, че може да игнорира слабия ЕС. Брюксел не е психологически, а военно неспособен да играе стратегически шах. Да се умира за Луганск? Да се изпратят поне няколко бригади на изток? Дори Байдън не иска това, даже и да демонстрира по-твърд тон в отношенията с Москва, отколкото Тръмп. Но той не възнамерява да изпрати повече от 500 американски войници в Европа. А германците са заети с предизборната борба. Следователно ще бъдат използвани санкции. Байдън вече е забранил на американските банки директно да купуват руски държавни облигации. Звучи по-заплашително, отколкото е в действителност, защото финансовите институции могат да продължат да купуват руски облигации на вторичния пазар. Най-доброто впечатление е, разбира се, двустранната среща на върха, която Байдън предложи на Путин като морков, за да предотврати „ескалация“ и да създаде „стабилна, предвидима ситуация“. Изводът, макар и без никакви гаранции, може да бъде следният: Путин знае, че има най-добрите карти в ръцете си. В крайна сметка той ще спечели играта без битка. Той допълнително ще отслаби Украйна, ще се наслади на импотентността на ЕС и ще доведе Байдън до масата за преговори. Изобщо не е лошо за няколко седмици дрънкане на оръжия. Той сам е способен да действа по-решително от 27-те членове на ЕС заедно с Вашингтон и Лондон. В този мач резултатът ще бъде 1: 0,1 в полза на Путин. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 11:51 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Чешката република призова НАТО за съвместно изявление за Русия, поиска нова среща за координирани стъпки срещу Москва

РИА Новости: Чешката република призова НАТО за съвместно изявление за Русия, поиска нова среща за координирани стъпки срещу Москва

Прага. Чешката република призова НАТО да разпространи съвместно изявление за скандала между Прага и Москва, съобщава РИА Новости. „На заседание на Северноатлантическия съвет във вторник, 20 април, Чешката република информира своите съюзници в НАТО за причините за експулсирането на 18 служители на руското посолство и последвалия руски отговор. Чешката република благодари на съюзниците си за солидарността и поиска съвместно изявление на ниво НАТО“, съобщиха от външнополитическото ведомство в Прага чрез пост в социалната мрежа „Туитър“. Чешката република поиска от съюзниците си в НАТО да проведат още една среща в края на тази седмица, за да обсъдят възможни координирани стъпки в ситуацията с Руската федерация, съобщиха още от министерството. Отбелязва се, че Чешката република обвинява Руската федерация в „нарушаване на суверенитета и националната сигурност“. „Впоследствие Чехия помоли съюзниците си да проведат поредната среща на Северноатлантическия съвет по-късно тази седмица, за да обсъдят други възможни координирани стъпки“, става ясно още от текста. На 17 април чешкият премиер Андрей Бабиш заяви, че властите на страната подозират руските специални служби в участие в експлозията в склад за боеприпаси във Върбетица през 2014 г. Кремъл нарече тези обвинения възмутителни и неоснователни. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова определи ситуацията с разследването на експлозиите на складове в Чешката република като „маразмичен парад“. 18 руски дипломати бяха изгонени от страната. В отговори Русия обяви 20 служители на чешкото посолство за персона нон грата. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 11:15 | Агенция "Фокус"

The Guardian: С напускането на Съливан Москва и Вашингтон остават без топ дипломати в най-критичния момент от отношенията си

The Guardian: С напускането на Съливан Москва и Вашингтон остават без топ дипломати в най-критичния момент от отношенията си

Москва/Вашингтон. Няколко дни след като руското правителство му препоръча да напусне страната на фона на „изключително напрегната ситуация“, посланикът на САЩ в Руската федерация Джон Съливан обяви връщането си във Вашингтон за консултации, отбелязва британският вестник The Guardian. Отпътуването на Съливан оставя посолствата на двете страни без висши дипломати в критичен момент, предвид неотдавнашната размяна на нови взаимни санкции между Вашингтон и Москва, струпването на руски войници близо до границите на Украйна и опасенията за здравето на опозиционния политик Алексей Навални, коментират от редакцията. „Намирам за важно да говоря директно с новите си колеги от администрацията на Байдън във Вашингтон за текущото състояние на двустранните отношения между САЩ и Русия“, обясни Съливан. Дипломатът добави още, че не е виждал семейството си повече от година и това е „друга важна причина да се прибера у дома“. В същото време Съливан увери, че ще се върне в Москва през следващите седмици „преди всяка възможна среща между президентите Байдън и Путин“. Русия отзова посланика си във Вашингтон Анатолий Антонов за консултации през март, след като Байдън се съгласи с телевизионен репортер, който нарече Путин „убиец“ и заяви, че руският лидер ще „плати“ за предполагаемото му намеса в изборите през 2020 г., припомня вестникът. Подчертава се, че ръководителят на пресслужбата на Кремъл Дмитрий Песков не посочи конкретна дата за завръщането на посланиците на техните постове. „Завръщането на посланиците след консултации в техните столици е оправдано преди всичко с целесъобразност“, заяви Песков пред репортери. Въпреки че Съливан не е бил изгонен от Москва, изглежда, че натискът от руското правителство е повлиял на решението му временно да напусне страната, пише вестникът. The Guardian припомня, че последният американски посланик, изгонен от Русия, е Джордж Кенан, който бе обявен за персона нон грата от СССР през 1952 г. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 08:46 | Агенция "Фокус"

Seznamzpravy.cz: Чешката република ще обяви изгонването на още руски дипломати

Seznamzpravy.cz: Чешката република ще обяви изгонването на още руски дипломати

Прага. В рамките на деня Чешката република ще обяви изгонването на още руски дипломати от страната, съобщава електронното издание Seznamzpravy.cz, като се позовава на високопоставени източници от Прага. Според портала експулсирането на дипломати ще бъде обявено през втората половина на деня от новия министър на външните работи Якуб Кулганек. Точният брой на служителите в руското посолство, които ще трябва да напуснат страната, не е конкретизиран. Изданието отбелязва, че решението няма да засегне руския посланик Александър Змеевски, който получи покана да се яви във външното министерство в Прага в сряда следобед. Информационна агенция CTK на свой ред съобщи, че в сряда пред Змеевски ще бъде изразен протест във връзка с отговора на Москва на решението за експулсирането на 18 служители на руското посолство. На 17 април чешките власти обявиха експулсирането на 18 служители на руското посолство в Прага, които според тях работят за руските специални служби. Тази стъпка беше предприета във връзка с предполагаемо разкритите обстоятелства на експлозиите в складовете за боеприпаси в село Върбетице през 2014 г. Руското външно министерство протестира за предприетата стъпка, а също така обяви 20 служители на чешкото посолство в Москва за персона нон грата. Чешките власти са на мнение, че персоналът на посолството на републиката в Москва е значително по-малък от руската дипломатическа мисия в Прага. Опозицията призовава правителството да предприеме стъпки за постигане на паритет в броя на персонала в двете мисии. Според МВнР на Чешката република от вторник персоналът на руското посолство в републиката се състои от 27 дипломати и 67 технически служители, а чешкият в Руската федерация - от 5 дипломати и 19 технически служители. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 07:57 | Агенция "Фокус"

Mlada fronta DNES: В чешкия парламент настояха за обезщетение от Русия за инцидента във Върбетице

Mlada fronta DNES: В чешкия парламент настояха за обезщетение от Русия за инцидента във Върбетице

Прага. Камарата на депутатите на чешкия парламент прие резолюция, призоваваща правителството на страната да поиска обезщетение от Русия за щетите, причинени от експлозиите в складовете за боеприпаси в село Върбетице през 2014 г., за които официална Прага обвини службите на Москва, съобщава електронното издание на вестник Mlada fronta DNES. В същото време депутатите призоваха кабинета да предприеме мерки за намаляване на броя на служителите в руското посолство в Чешката република. „Ние сме горда държава и ще се защитим“, цитира вестникът един от авторите на резолюцията, лидерът на парламентарната фракция на Християндемократическия съюз Ян Бартошек. Депутатите подкрепиха решението на правителството да експулсира от страната 18 служители на руското посолство, които напуснаха Прага в понеделник. Те също така изразиха благодарност към служителите на чешките специални служби и правоприлагащите органи за тяхната работа по разследването на експлозиите. Долната камара призова кабинета на министрите да потуши „враждебните атаки“ срещу суверенитета на Чешката република. Властите трябва да изключат участието на руски компании в изпълнението на проекти за изграждане на обекти със стратегическа инфраструктура като атомните електроцентрали, добавиха от долната камара на чешкия парламент. Чешкият министър-председател Андрей Бабиш заяви по-рано, че Министерството на финансите подготвя дело, с което ще се иска обезщетение за материалните щети от заподозрените за участие в експлозиите във Върбетице. „[Експлозиите] нанесоха огромни щети. Министерството на финансите подготвя съдебно дело с искане за обезщетение“, обяви Бабиш. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Април 2021 | 07:26 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: САЩ разработват планове за предоставяне на оръжие на Украйна в случай на конфликт с Русия

The Wall Street Journal: САЩ разработват планове за предоставяне на оръжие на Украйна в случай на конфликт с Русия

Вашингтон. Американските служители разработват план за прехвърляне на редица оръжия в Украйна в случай на конфликт с Русия, но тези мерки все още не са одобрени от американския президент Джо Байдън, шише The Wall Street Journal. Според източника на изданието „служителите на администрацията на Байдън подготвят възможност да предоставят смъртоносно и несмъртоносно военно снаряжение на Украйна в случай на руска атака“. Според изданието такива доставки могат да включват "противотанкови, противокорабни и зенитни системи". Байдън все още не е получил плана за одобрение. В статията се отбелязва, че администрацията обмисля и възможността за въвеждане на допълнителни икономически санкции срещу Русия. Според изданието американските власти смятат, че в граничната зона с Украйна има около 80 000 руски войници. Статията цитира и коментар на украинския външен министър Дмитрий Кулеба. Според него "след няколко седмици" общият брой на руските военни на границата ще "надвишава 120 хиляди". Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 21:39 | Агенция "Фокус"

Украйна: Скоро до нашата граница ще има над 120 хиляди руски военни

Украйна: Скоро до нашата граница ще има над 120 хиляди руски военни

Киев. Русия скоро ще има над 120 000 военнослужещи на границата с Украйна, заяви украинският външен министър Дмитрий Кулеба, призовавайки за нови западни икономически санкции, за да възпрат Москва от „по-нататъшна ескалация“, предава Reuters Вашингтон и НАТО са разтревожени от голямото натрупване на руски войски близо до Украйна и в Крим, полуострова, който Москва анексира от Украйна през 2014 г., коментира агенцията. Западните власти казват, че концентрацията на сили сега е по-голяма, отколкото по време на анексията. Данните, дадени от Кулеба, са по-високи от предишните оценки на Украйна за 80 000 руски войници, от които 50 000 са новодислоцирани. "Руските войски продължават да пристигат в непосредствена близост до нашите граници на североизток, на изток и на юг. До около седмица се очаква те да достигнат общо до над 120 000 войници", каза Кулеба на онлайн пресконференция. "Това не означава, че те ще се ограничат до тази бройка", каза Кулеба, предупреждавайки за непредсказуемостта на Москва, въпреки че той подчерта, че Украйна не иска конфликт с Русия. „Цената за предотвратяване на по-нататъшната ескалация на Русия винаги ще бъде по-ниска от цената за нейното спиране и смекчаване на последиците от нея ... По-ефективно е Москва да разбере ясно, че новият етап на агресия ще има ужасни последици за Русия - международна изолация и болезнени икономически санкции. " Кулеба призова също така Москва да се ангажира отново за прекратяване на огъня в Източна Украйна, където подкрепяните от Русия сили се бият срещу украинските войски в конфликт, който според Киев е отнел живота на 14 000 души от 2014 г. насам. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 20:51 | Агенция "Фокус"

Ангела Меркел: Европа е загрижена за Украйна и Навални

Ангела Меркел: Европа е загрижена за Украйна и Навални

Париж. Германският канцлер Ангела Меркел изрази загриженост по отношение на Русия заради натрупването на войски по границата с Украйна и здравословното състояние на опозиционния политик Алексей Навални, като заяви, че Европа е "изключително притеснена" и от двете ситуации, но има общо разбиране за справяне с подобни конфликти, цитира думите й “Анадолската агенция“ В обръщение към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Меркел защити реакцията на Германия и Европа заради конфликтите с Русия, като заяви, че блокът има общ подход за справяне с проблемите с Кремъл. „Имаме общи санкции, що се отнася до Навални, както и анексирането на Крим (от Русия) и окупацията, или (проруските) сепаратисти от Донецк и Луганск. Имаме европейско споразумение на това ниво и имаме общ подход към Русия. " Меркел посочи, че по делото Навални е важно решението на Европейския съд по правата на човека, което определя задържането му като „неоправдано и произволно“ и призовава за освобождаването му. „В момента сме изключително притеснени за Навални, а германското правителство, заедно с други, прави всичко възможно, за да се увери, че той получава подходящи медицински грижи“, каза тя. Конфликти като в случая с Украйна и анексията на Крим правят отношенията с Русия „особено трудни“, отбеляза Меркел и добави: „Трябва да оставим шанс за диалог“. Европейските страни работят заедно и се подкрепят взаимно, тъй като Германия и Франция създадоха непрекъснат механизъм под формата на Минските споразумения за уреждане на украинската криза, каза тя. „(Френският президент Еманюел) Макрон и аз разговаряхме наскоро с (руския президент Владимир) Путин и (украинския президент Владимир) Зеленски, защото ситуацията е много тревожна и напрегната поради концентрацията на сили от руската страна на украинската граница,“ Меркел добави, отговаряйки на въпрос на полския депутат Александър Поцей относно отношенията на ЕС и двусмислената позиция на Германия към Русия. Германия е най-големият потребител на руския природен газ и продължава да подкрепя противоречивия газопровод „Северен поток-2“, предназначен да транспортира газа, избягвайки основните тръбопроводи през Източна Европа. Въпреки противопоставянето на някои европейски страни и заплахата от американски санкции по проекта, Берлин отхвърли призивите за спиране на строителството на газопровода на фона на нарастващото напрежение между Русия и Украйна. Меркел изрази надежда, че "Северен поток-2" няма да доведе до конфликт поради желанието на Германия да търгува с Русия. Украинският депутат Олесий Гончаренко излезе на трибуната два пъти, първо, попита Меркел: "Искам да получа прост отговор, да или не. Путин убиец ли е?" Той също така разгърна украински флаг, белязан с кръв и дупки от изстрели, докато се опитваше да напомни на парламентаристите за конфликта в Украйна, териториалната цялост и суверенитета на държавите-членки, като каза: „Това е от нашите мъже, които се борят за свободата и независимостта на Украйна." Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 20:18 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕМА призна, че има връзка между ваксината на Johnson & Johnson и тромбозите

ТАСС: ЕМА призна, че има връзка между ваксината на Johnson & Johnson и тромбозите

Амстердам. Европейската агенция по лекарствата (EMA) стигна до заключението, че кръвните съсиреци трябва да бъдат включени в списъка на редките нежелани реакции на ваксината на Janssen, подразделение на американския Johnson & Johnson. Това се посочва в изявлението, публикувано във вторник от регулатора и цитирано от TACC. "Комитетът за оценка на риска за фармакологична бдителност на Агенцията стигна до заключението, че към информацията за продукта за ваксината Janssen COVID-19 трябва да се добави предупреждение за необичайни тромбози", се казва в изявлението. В същото време европейският регулатор подчерта, че ползите от използването на ваксината продължават да надвишават рисковете. Според регулатора повечето случаи на усложнения са открити при жени на възраст под 60 години. „Невъзможно е обаче да се идентифицират конкретни рискови фактори въз основа на наличните данни“, се казва в прессъобщението. Миналата седмица американските регулатори препоръчаха спиране на ваксинационната кампания с ваксината на Johnson & Johnson. Самата компания по-късно обяви спиране на 55 милиона дози ваксина, планирани за доставка в ЕС през второто тримесечие, поради рискове от тромбоза. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 18:38 | Агенция "Фокус"

Star (Турция): Какво целят САЩ чрез Украйна

Star (Турция): Какво целят САЩ чрез Украйна

Анкара. Ако се обърне внимание на заявеното от САЩ, то излиза, че териториалната цялост на Украйна е основната грижа на САЩ. Но като се погледнат действията, се очертава различна картина. Въпросът кой и как гледа на членството на Украйна в НАТО също разкрива истинските намерения на някои от замесените страни, пише турският вестник Star в материал, представен без редакторска намеса. Разбира се, Русия не иска пръстен на НАТО около себе си. Русия декларира това открито и казва, че никога няма да го приеме. От друга страна, Украйна е независима държава и справедливо реагира на неприемането на нейните решения от Русия! Разглеждайки проблема обаче от малко по-широка гледна точка, би било полезно да се зададе следният въпрос: „Държавите-членки на НАТО, особено Германия и Франция, като основните сили на Европа, желаят ли членството на Украйна в НАТО?“ Настояването на Зеленски за „членство в НАТО“ в настоящата ситуация може да се разглежда като разумна тактика за избягване на война. Ще попитате защо? САЩ упорито искат атмосфера на локална война между Украйна и Русия. А когато тази война избухне, според тях Украйна трябва да остане сама срещу Русия. Украйна не иска да сбърка в случай на такова развитие на събитията, което е правилно! Същата ситуация се случи и с Грузия и резултатът е очевиден. Зеленски се опитва да не повтаря грешката на Саакашвили. ЕС упорито не иска война по своите граници. Германия не одобрява членството на Украйна в НАТО, особено Украйна, която се намира в състояние на война. Германия казва „да“ на всички видове подкрепа, но вярва, че „засега не можем да привлечем страната във война с Русия в състав на Алианса“. Усилията за създаване на напрежение в отношенията на Германия с Русия продължават отдавна и не са нова стратегия за Вашингтон. Дълго време Меркел успя да се предпази от това, като остана на разстояние. Ясно е, че ако някоя друга държава се включи или косвено се намеси в руско-украинската криза, събитията ще придобият различна форма. Германия не възнамерява отново да стане страна или инициатор на нова световна война. Обединеното кралство, виждайки това, „изпраща“ новини чрез медиите. Вестник The Times съобщава, че "британските кораби ще отплават към Черно море през май в подкрепа на Украйна". Любопитно? Едва ли! Защо Лондон действа по този начин? Великобритания иска Русия да бъде заета с регионални проблеми. Лондон в твърд противник на съюза между Русия и Китай. А САЩ все още се надяват на пазарлък. Противно на твърденията на Байдън, съществува очакването, че един хубав ден на масата за преговори с помощта на „договаряне за Украйна“ може възникнат опции за „обединяване в антикитайски съюз“. САЩ осъзнават, че със своя изгубен имидж не са в състояние да стартират самостоятелно големи проекти. Оттеглянето от Афганистан до известна степен е свързано с тази ситуация. От друга страна е ясно, че новият фокус ще бъде тихоокеанският регион. Вече виждаме, че вместо да разпръснат силите си във всички посоки, САЩ ще продължат прокси войни по целия свят, но основният акцент ще бъде върху Китай. Виждаме също така, че оценките на американските стратези, особено тезата на Бжежински: „ако Америка иска да остане единствената сила, тя трябва да осигури колапса на Русия и за това на Русия трябва да й бъде отнета Украйна“, години по-късно, са подкрепени с действия . Да, изглежда, че САЩ не могат лесно да правят каквото си искат. Защото дори в ЕС вече не е на лице ситуацията, при която всяко тяхно желание може веднага да бъде въплътено в конкретни действия. САЩ успяха да получат сериозно влияние само върху малките държави в Европа, но това само по себе си не може да осигури разработването на планове за действие за основните „мотори“ на ЕС ! Сега Украйна е важно оръжие за САЩ. В отговор на разпадането на Украйна на две части те няма да издадат и звук. Както не го направиха и по отношение на Грузия. Когато един ден САЩ преговарят с Русия, едно от оръжията, които ще използват на масата за преговори, ще бъде украинският коз. Междувременно САЩ, обкръжавайки Русия, се надяват да използват Украйна за постигане на по-голямата си цел. Но какво ще спечели Украйна в тази ситуация? Зеленски, казвайки в Турция „станете посредници“, всъщност потвърди, че не иска да се бие. И в отговор на настояването на Америка, той даде сигнал: „Ще се бием само ако ни вкарате в НАТО“. В същото време никой в НАТО няма желание да прави това. Как Украйна може да се измъкне от ситуацията, без да се предаде, за да не бъде погълната в тази голяма безмилостна игра, е просто жизненоважно за нея! Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Април 2021 | 16:40 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Кремъл призова Запада да се откаже от „антируската психоза“ и да прояви „адекватна политическа воля“

ТАСС: Кремъл призова Запада да се откаже от „антируската психоза“ и да прояви „адекватна политическа воля“

Москва. Москва призовава западните столици да се успокоят и да се откажат от „масивната антируска психоза“, за да се преодолеят съществуващите различия. Това заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, предава ТАСС. „Призоваваме всички да се успокоят, да се откажат от масивната антируска психоза и конструктивно, спокойно да водят диалог, за да се преодолеят съществуващите различия“, подчерта Песков. Според него днес много страни без основание обвиняват Москва във всяка хакерска атака. „Русия винаги реагира на недружелюбни атаки... Но оставаме отворени за диалог“, увери говорителят на руския президент. „Всъщност напоследък между Москва и редица държави възникна известно напрежение. Русия в никакъв случай не е инициатор на това напрежение“, категоричен бе Песков. Москва остава отворена за диалог, основан на взаимно уважение, въпреки продължаващите опити на Запада да упражнява натиск, допълни той. „Като цяло линията за недружелюбно влияние върху Русия, натиск, опити за ограничаване, те се усещат, забележими са с невъоръжено око. Много съжаляваме в това отношение, защото Русия е била и остава отворена за уважителен диалог, основан на принципи на взаимно обмисляне на позиции и толерантност към онези различия в мненията, които могат да съществуват“. Отговаряйки на въпроса какво трябва да се направи, за да се спрат подобни атаки срещу Русия, Песков отбеляза, че това изисква „адекватна политическа воля“ от страна на Запада. Превод и редакция: Тереза Герова

20 Април 2021 | 13:27 | Агенция "Фокус"

Bianet: В Турция регистрираха нов антирекорд по брой починали от COVID-19

Bianet: В Турция регистрираха нов антирекорд по брой починали от COVID-19

Анкара. В Турция за втори пореден ден регистират антирекорд по брой починали след заразяване с COVID-19. През последните 24 часа, според здравното министерство на страната, са регистрирани 341 смъртни случая, съобщава турската информационна агенция Bianet. Броят на новозаразените през изминалия ден се е увеличил с 55 149, хоспитализираните - с 2 862 души. Общият брой на заразените от началото на пандемията към сутрешните часове на деня е 4 323 596, а на загиналите достигна 36 267 души. Според Министерството на здравеопазването болничните легла са заети на 56,3%, а интензивните отделения – на 69,1%. Превод и редакция: Тереза Герова

20 Април 2021 | 11:41 | Агенция "Фокус"

Reuters: Великобритания създава международна група за борба с пандемии

Reuters: Великобритания създава международна група за борба с пандемии

Лондон. Обединеното кралство обяви създаването на международна експертна група за ефективното противодействие на новите пандемии, съобщава Reuters. В рамките на Партньорството за готовност за пандемия (PPP), създадено под егидата на Г7, на срещата на върха на лидерите на формата през юни ще бъдат дадени препоръки как да се постигне целта за разработване на ваксини срещу нови вируси в рамките на 100 дни. „Обединеното кралство се ангажира да работи с нашите партньори за по-добра защита срещу коронавируса и засилване на глобалната готовност за бъдещи пандемии. Тази нова експертна група ще допринесе за усилията ни за защита на хората от възникващи заболявания във всички краища на света в продължение на много години напред“, увери британският министър на здравеопазването Мат Ханкок. Работата на PPP ще се ръководи от Патрик Уоланс, старши научен съветник към правителството на Обединеното кралство, и ще включва ръководители от фармацевтични компании като AstraZeneca, Pfizer и Johnson & Johnson. Превод и редакция: Тереза Герова

20 Април 2021 | 09:42 | Агенция "Фокус"

DPA: Германия отделя около 1,6 милиарда евро за изследвания за коронавируса

DPA: Германия отделя около 1,6 милиарда евро за изследвания за коронавируса

Берлин. Министерството на образованието и научните изследвания на ФРГ ще отпусне около 1,6 млрд. евро за изследвания, свързани с коронавируса, съобщава информационната агенция DPA. Съгласно разпространените данни, около 627 млн. евро от тази сума са предназначени за разработване на ваксини срещу коронавирус на германската компания BioNTech и базираната в Тюринген фармацевтичната компания CureVac. В същото време се посочва, че средствата са в допълнение към 2,9 млрд. евро, германското правителство вече отпусна през 2020 г. за научни изследвания в областта на здравеопазването. Основните научни институции, специализирани в изследванията на COVID-19 в Германия, според DPA са Центърът по инфекциозни болести Helmholtz (HZI) и Германският център за инфекциозни изследвания (DZIF). HZI получи приблизително 32 млн. евро, а DZIF - около 5,8 млн. евро. Отбелязва се, че през последното десетилетие германските власти постоянно увеличават разходите за научни изследвания в областта на здравеопазването, включително за биотехнологии. Например, ако през 2010 г. за тези цели са били отпуснати малко по-малко от 1,9 млрд. евро, то през 2019 г. те са били почти 2,5 млрд. евро. Според института „Робърт Кох“ броят на новите случаи на коронавирусна инфекция в Германия се е увеличил с 9 609 през изминалото денонощие. От началото на пандемията с COVID-19 бяха заразени 163 308 германци. Общият брой на смъртните случаи достигна 80 303. Превод и редакция: Тереза Герова

20 Април 2021 | 09:27 | Агенция "Фокус"

Politico: ЕС предложи „надежда“, но не и действие, на Украйна за конфликта с Русия

Politico: ЕС предложи „надежда“, но не и действие, на Украйна за конфликта с Русия

Брюксел. Руснаците може да са концентрирали десетки хиляди войници по границата с Украйна, но ЕС няма да направи много за това – поне в момента, пише европейската редакция на Politico. В понеделник ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви, че външните министри на ЕС са „много обезпокоени“ от руската военна мобилизация, но обясни, че не предвиждат нови санкции срещу Москва. И, добав, че страните от ЕС дори не планират да последват Чехия при изгонването на руски дипломати за експлозия през 2014 г. в склад за оръжия, за която Прага заключи, че е дело на руските специални служби. „Ясно е, че това е повод за безпокойство“, заяви Борел пред журналистите след видеоконференцията на външните министри, на която участва и първият дипломат на Украйна Дмитро Кулеба. „Защото когато разположите много войски, някъде може да има искра...“ „Да се надяваме, че това разполагане ще спре“, добави той, отбелязвайки, че лидери като германския канцлер Ангела Меркел и американския президент Джо Байдън са призовали Кремъл да отстъпи. Германският външен министър Хайко Маас повтори тезата и посочи, че: „Москва трябва да премине от провокация към сътрудничество“. „Ние вярваме, че конфликтът, който сега е безспорен, все още може да бъде разрешен с дипломатически средства“, каза Маас. Досега обаче ръководеният от Германия и Франция нормандски формат на мирни преговори не успя да постигне пробив в вече повече от седемгодишния конфликт между Русия и Украйна. Все пак Борел заяви, че няма допълнителни санкции на масата и че не се планират по-нататъшни дипломатически експулсирания, след като Чехия изгони 18 руснаци през уикенда във връзка с взрива през 2014 г. Преди това страните от ЕС и други съюзници действаха съгласувано, за да изгонят десетки руски дипломати в знак на солидарност с Великобритания по време на отравянето през 2018 г. в Солсбъри, Англия, на Сергей Скрипал, бивш двоен агент. Този път обаче Борел заяви, че „не е имало искане за широко експулсиране [на] дипломати от всички държави-членки на ЕС“, нито е имало „призиви за повече санкции към Русия“. „Нещата могат да се променят“, добави той, „но ситуацията е такава, каквато ви я казвам в момента“. Изразяването на загриженост от страна на ЕС и цялостното му бездействие подчертават затрудненията, пред които е изправен Брюксел по отношение на руската военна агресия - като страните членки признават, че на практика нищо няма да бъде направено, освен ако президентът Владимир Путин не нареди инвазия. ЕС има затруднения и с бързите действия по външната политика, защото решенията се вземат само с единодушие. И дори тогава не е ясно докъде страните от ЕС и НАТО биха искали да отидат, за да защитят Украйна. „Моят призив към ЕС е, че не бива да се страхуваме да обсъждаме какво ще се случи, ако Русия премине червената линия или поне за пореден път премине червената линия“, каза литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис, чиято страна е сред най-откритите в ЕС за рисковете за сигурността, които Русия представлява. За много от външните министри на ЕС тази червена линия е инвазия. „Вярвам, че на всички е ясно - точно както беше с анексията на Крим в нарушение на международното право - че има неща, които няма да бъдат приемливи за нас и които винаги ще имат последствия“, каза Маас. Но Ландсбергис, в интервю за POLITICO по време на почивка на срещата на върха, предложи по-широка интерпретация на червените линии, която включва ситуации, в които Москва просто отказва да деескалира ситуацията. „Абсолютно съм убеден, че червената линия е границата на Украйна“, каза той. „Ако я прекосят с допълнителни войски, които имат на границата, ако не деескалират, ако не се оттеглят, това е червената линия“. Ландсбергис призова за подновено обсъждане на допълнителни санкции, включително „секторни санкции“, които ще бъдат насочени по-скоро към руската икономика, а не към отделни лица, какъвто е подходът на ЕС в последно време. А относно експулсирането в Чешката република, той добави, че „Европа трябва да обмисли да действа солидарно, както направихме при отравянето в Солсбъри“ и „да се отърве от опасни хора, които участват в терористични актове“. По време на пресконференцията си Борел заяви, че 150 000 руски войници са концентрирани по границите на Украйна и в Крим - много по-голям брой, отколкото Украйна или други държави твърдяха през последните седмици. Борел похвали Украйна „за нейния сдържан отговор“ и повтори традиционната денонсация на ЕС за нахлуването на Русия през 2014 г. и анексирането на Крим. Той призова Кремъл да се съобрази с Минския протокол - мирно споразумение между Украйна и Русия, постигнато през 2014 г., което според Брюксел Москва не е изпълнила изцяло. Борел също повтори призива си за по-добро лечение на лишения от свобода опозиционер Алексей Навални, който обяви гладна стачка и беше преместен в понеделник в затворническа болница. „Получих писмо от екипа на Навални относно влошеното му положение“, каза Борел. „Руските власти трябва да му предоставят незабавен достъп до медицинските специалисти, на които той вярва“. „Пътувах до Москва в началото на февруари, за да повдигна този въпрос очи в очи, очи в очи с руските власти“, каза Борел. „За нещастие молбата ни не беше чута“. Превод и редакция: Иван Христов

20 Април 2021 | 08:03 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Посланикът на САЩ в Русия се прибира във Вашингтон тази седмица

ТАСС: Посланикът на САЩ в Русия се прибира във Вашингтон тази седмица

Вашингтон. Американският посланик в Русия Джон Съливан ще пътува до Вашингтон тази седмица, за да проведе консултации с представители на администрацията на президента Джо Байдън, а след това „през следващите седмици“ ще се върне в Москва. Това съобщи в понеделник порталът Axios, позовавайки се на служител на Държавния департамент, предава ТАСС. „Посланик Съливан ще се завърне в САЩ тази седмица, за да се срещне със семейството си и представители на новата администрация, с които той не е имал възможност да се консултира, тъй като се е съгласил да остане на поста си за неопределено време“, е заявил говорител на американското външнополитическо ведомство. „Той ще се върне в Москва през следващите седмици“, добави той. Държавният департамент не е отговорил на молба за коментар на ТАСС за плановете на посланик Съливан да пътува до Вашингтон за консултации. Превод и редакция: Иван Христов

20 Април 2021 | 07:23 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Чешката република подготвя „правни стъпки“ за търсене на компенсации за взрива във Върбетице

ТАСС: Чешката република подготвя „правни стъпки“ за търсене на компенсации за взрива във Върбетице

Прага/София. Чешката република подготвя "правни стъпки" за искане на обезщетение за материалните щети, причинени през 2014 г. от експлозии в склад за боеприпаси в село Върбетице, в които според чешките власти са участвали руските специални служби. Премиерът Андрей Бабиш съобщи за това пред журналисти, предава TACC. "Ние (Чешката република) подготвяме правни стъпки за искане на обезщетение за щетите от отговорните за експлозиите", каза Бабиш. Той отбеляза, че докладът на Службата за сигурност и информация на Чешката република (действаща като контраразузнаване) за експлозиите, в които според чешките власти са участвали руските специални служби, „не може да бъде публикуван“ от съображения за национална сигурност . "Докладът на (контраразузнаването) за експлозиите във Върбетице не може да бъде публикуван," каза Бабиш. Ден по-рано чешкият премиер обяви, че този доклад ще бъде разсекретен и представен на обществеността. Бабиш също подчерта, че „присъствието на агенти на ГРУ“ на територията на републиката „е недопустимо“. По думите му агентите на ГРУ, преоблечени като бизнесмени, специализирани в търговията с оръжие, са успели да получат пропуск до складовете за боеприпаси и са поставили там взривни устройства. Експлозиите, добави той, не трябваше да се случват в Чешката република. Според него тези експлозии не са акт на държавен тероризъм. "Това не беше акт на държавен тероризъм. Русия не нападна Чехия. Това беше нападение върху продукт, предназначен за български [търговец] на оръжие, който след това вероятно искаше да го продаде", каза ръководителят на правителството . Чешкият главен прокурор Павел Земан заяви в понеделник, че същите лица, които са замесени в инцидента във Върбетице, са замесени и в инцидента в британския Солсбъри. Според него става дума за граждани на Руската федерация, които са били в Чехия под имената Александър Петров и Руслан Боширов. "(Чешките) правоприлагащи органи продължават да разследват случилото се във Върбетице. Следователно можем да предоставим на (журналисти) само ограничена информация (за инцидента)", каза главният прокурор. Българският бизнесмен Емилиян Гебрев каза по този повод в Българската национална телевизия: „Твърденията, че боеприпасите, унищожени по време на терористичния акт в Чешката република през 2014 г., са били предназначени за реекспорт от EMКO (неговата компания-бел.ред.) за Украйна, не отговарят на истината, освен това ЕМКО никога не е доставяла на Украйна боеприпаси, произведени в Чешката република, това е документирано “, се казва в изявлението, представено от БНТ. Подчертава се, че „в продължение на няколко месеца преди, по време и след експлозиите в Чешката република EMКO не е извършвала и не е планирала да транспортира продукция от въпросните складове, нито до България, нито до други страни“. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Април 2021 | 21:07 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕС счита разполагането на руските войски по украинската граница „за най-голямото в историята“

ТАСС: ЕС счита разполагането на руските войски по украинската граница „за най-голямото в историята“

Брюксел. Европейският съюз смята разполагането на руските войски близо до границата с Украйна за „най-голямото в историята“. Това заяви в понеделник върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел на пресконференция след неформална видеоконференция на Съвета на ЕС на ниво външни министри, цитира думите му TACC. "Повече от 150 000 руски войници са разположени на границата с Украйна, което означава риск от по-нататъшна ескалация", аргументира се той. "Не мога да кажа откъде идва тази цифра, но това е най-голямото разполагане на сили някога. И това, естествено, е повод за безпокойство, " заяви Борел. Той подчерта, че е поканил украинския външен министър Дмитро Кулеба да се присъедини към видеоконференцията, който от своя страна е информира министрите за ситуацията на границата с Русия. "Основното послание на министрите е пълна подкрепа за териториалната цялост и суверенитет на Украйна и призив към Русия за деескалация. Ще продължим да подкрепяме усилията в рамките на Нормандския формат. Потвърдихме, че ЕС ще участва в срещата на върха на Кримската платформа на 23 август. Но ние от своя страна подчертахме необходимостта Украйна да ускори процеса на прилагане на реформите", добави той. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Април 2021 | 17:35 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: ЕС не готви нови санкции срещу Русия

Жозеп Борел: ЕС не готви нови санкции срещу Русия

Брюксел. В момента Европейският съюз не подготвя нови санкции срещу Русия. Това заяви ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел на пресконференция след неформална онлайн среща на Съвета на външните министри на ЕС, предава TACC. "В момента няма движение към нови санкции", каза той, отговаряйки на въпросите на журналистите. На видеоконференция на външните министри на 27 държави от ЕС Чехия не е поискала от други държави да изгонят руски дипломати в знак на солидарност с Прага, добави Борел. "Европейският съюз изрази пълна солидарност с Чехия. Прага не поиска от страните от ЕС да се присъединят към експулсирането на руски дипломати", каза той. Борел също отбеляза, че в момента ЕС не подготвя никакви санкции срещу Руската федерация. Германският външен министър Хайко Маас от своя страна заяви, че Берлин и ЕС няма да облекчат натиска върху Москва относно ситуацията около Алексей Навални, осъден в Русия. "Добрата новина е, че изглежда, че Навални е получил медицинска помощ", каза Маас на пресконференция в Берлин в понеделник. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Април 2021 | 16:47 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външният министър на Украйна предложи на колегите си от ЕС план, включващ нови секторни санкции срещу Русия

ТАСС: Външният министър на Украйна предложи на колегите си от ЕС план, включващ нови секторни санкции срещу Русия

Киев. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба по време на неформална видеоконференция с външните министри на 27 държави от ЕС е предложил „поетапен план за действие, който да съдържа по-нататъшната ескалация на Руската федерация“, включително нови секторни санкции срещу Русия, предава TACC. Както написа в „Туитър“, той е „информирал колегите си за опасния курс на Руската федерация за обостряне (на обстановката)“. "Предложих поетапен план за действие, който да ограничи по-нататъшната ескалация на Руската федерация. Основният елемент е подготовката на нов пакет от секторни санкции. Личните санкции вече не са достатъчни", каза Кулеба. Ситуацията в Украйна, включително влошаването на ситуацията в Донбас, е една от основните теми на планираната видеоконференция на външните министри на ЕС в понеделник, по време на която Кулеба беше изслушан чрез видеовръзка. По-рано, в началото на април, Кулеба заяви в интервю за вестник Liberation, че Киев наблюдава „разполагането на руските военни в три посоки: североизточната граница на Украйна, източната част на страната, но също така и в Крим“. В същото време външният министър подчерта тогава, че „Украйна не иска война“. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Април 2021 | 15:26 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Никос Дендиас ще запознае колегите си от ЕС с резултатите от визитите си в Либия и Турция

Kathimerini: Никос Дендиас ще запознае колегите си от ЕС с резултатите от визитите си в Либия и Турция

Атина. Външният министър на Гърция Никос Дендиас ще участва в Съвета за външни работи на ЕС, проведен чрез видеоконференция в понеделник, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Дневният ред включва актуализации на последните събития в Грузия, Индия, Мианмар, Мозамбик и ядрената сделка с Иран, се казва в изявление на външното министерство. Очаква се Дендиас да информира колегите си от ЕС за неотдавнашните си посещения в Либия и Турция. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Април 2021 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Milliyet (Турция): Генерал Бен Ходжис описа каква трябва да е стратегията на САЩ в Черно море

Milliyet (Турция): Генерал Бен Ходжис описа каква трябва да е стратегията на САЩ в Черно море

Анкара. Бившият командващ американските сили в Европа Бен Ходжис в интервю за Milliyet коментира позицията на Турция в Черно море, Конвенцията от Монтрьо, отношенията между Вашингтон и Анкара и други. По неговите думи, Турция е важен съюзник не само заради региона, в който се намира, но и по много други причини. Наред с това обаче позицията на Турция в Черно море също показва, че САЩ и Европа трябва да се справят с отношенията с техния турски съюзник, които са влошени, и преди всичко да възстановят доверието, структурата и характера на отношенията с Турция. В същото време това означава, че е необходима стратегия, която да гарантира използването на военноморски сили в региона в достатъчни количества в рамките на параметрите на Конвенцията от Монтрьо. На въпрос каква трябва да бъде стратегията на САЩ в региона на Черно море, Ходжис каза: „Трябва да укрепим отношенията си с нашите съюзници в региона. Турция, Румъния, България. И нашите партньори - Украйна, Грузия, Молдова. Трябва да се състезаваме в дипломатическата, информационната, икономическата и военната сфера. Съперничеството между големите сили предотвратява конфликта между големите сили, защото изпраща необходимите сигнали до потенциалните конкуренти, че определено място е от стратегически интерес за нас“. Генералът беше попитан и дали Турция ще се сблъска със заплахи в Черно море, предимно от Русия, ако Конвенцията от Монтрьо бъде променена или бъде построен Истанбулският канал. Ходжис отговори: „Разбира се, очаквам Кремъл, както винаги, да се опита да използва фалшива реторика и да тълкува погрешно международното право. Но не мисля, че Русия наистина ще заплаши Турция. Ако направят това, НАТО няма да остави Турция сама. Всъщност трябва да поемем инициативата в свои ръце и да ръководим усилията, за да държим Кремъл отговорен за системните нарушения на международното право, незаконна окупация на Крим и опасната ескалация на напрежението в Украйна“. Отговаряйки на въпроса дали конфликтът между Русия и Украйна ще влезе във война, събеседникът на вестника отбеляза: „Там и без това тече война. Тази война започна, когато Русия окупира Украйна. Въпреки т. нар. „прекратяване на огъня“, украински войници загиват всяка седмица в Донбас. Неспособността на Германия, Франция и Нидерландия да отговорят на това насилие, пренебрегването на смелите жени и мъже от Специалната мониторингова мисия на ОССЕ въодушевиха Кремъл. Украйна, макар Западът да е до голяма степен на нейна страна, като нация е жертва на окупация и загуби значителна част от сувренната си територия. Радвам се да видя, че САЩ са на страната на Украйна и Турция също е на страната на Украйна. От друга страна, очаквам, че Русия постепенно ще засили натиска, ще се опита да провокира свръхреакцията на украинците и да продължи да проверява решителността на САЩ“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Април 2021 | 14:18 | Агенция "Фокус"