“Независимая газета“: САЩ решиха да не се скарат с Турция

Вашингтон/ Москва. Въпреки цялостното недоволство от политиката на Реджеп Тайип Ердоган, Белият дом ще продължи да си сътрудничи с Турция, без която американците не могат в Сирия. Това заключение следва от изявлението на ръководителя на пресслужбата на Държавния департамент Нед Прайс след писмо, изпратено до държавния секретар Антъни Блинкен от американски конгресмени с искане за по-строг курс към Турция, пише руският вестник “Независимая газета“.

Според Прайс администрацията на Байдън не е в настроение за конфронтация с Ердоган, поне все още не. „Имаме общи интереси с нашите турски партньори по отношение на Сирия. Ще продължим да работим конструктивно с Турция за постигане на общите ни интереси в бъдеще“, каза говорител на Държавния департамент.

Прайс реши да се въздържи да критикува Турция в момент, когато изглежда, че от Белия дом се очакваше обратното. Първо, самите турски власти действат провокативно. И така, ръководителят на секретариата на турската отбранителна индустрия Исмаил Демир заяви на 3 март, че въпреки натиска от Съединените щати, страната му не възнамерява да прекратява преговорите с Руската федерация за придобиването на втори полк от Системата за противовъздушна отбрана С-400. Именно закупуването на тези усъвършенствани руски системи предизвика сериозна криза в американо-турските отношения и стана причина за налагането на санкции от САЩ. Освен това в Сирия турците засилиха дейността си срещу кюрдската група „Отряди за народна самоотбрана“. Във Вашингтон тази групировка е смятана за съюзник, а в Анкара – за сирийската издънка на смъртния враг: Кюрдската работническа партия (ПКК). Според турската „Анадолска агенция“ през февруари в Турция и в чужбина са били "неутрализирани" 126 представители на тези организации. През същия период бяха задържани 487 души по подозрение за връзки с ПКК на турска територия, 80 от тях бяха арестувани.

Второ, от американския Конгрес изискват активни действия от администрацията на Байдън срещу Ердоган. Повече от 170 конгресмени, както републиканци, така и демократи, подписаха писмо до Блинкен, призовавайки го да обърне внимание на нарушенията на правата на човека в Турция. „Президентът Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието използваха почти две десетилетия, през които са на власт, за да отслабят съдебната система на Турция, да поставят политически съюзници на ключови военни и разузнавателни постове, да потиснат свободата на словото и свободата на печата и да затворят незаконно политически опоненти, журналисти и представители на малцинствата , ”се казва в писмото.

Според данните, цитирани от конгресмените, се оказва, че от 2016 г., когато бе осуетен опитът за преврат в Турция, репресиите в тази страна са станали широко разпространени. Твърди се, че са задържани над 80 000 души. Освен това бяха арестувани дори трима турци, служители на Държавния департамент. Случаят с протестантския пастор, американския гражданин Андрю Брънсън, получи голям отзвук в САЩ, но не и извън страната. Той беше арестуван в Турция преди няколко години по множество обвинения, включително връзки с ПКК. Ердоган не криеше особено, че всъщност разглежда Брънсън като кандидат за размяна. Според турския лидер проповедникът Фетулах Гюлен трябвало да бъде предаден от САЩ за освобождаването на пастора. Той се смята от турските власти за ръководител и организатор на опита за преврат през 2016 г. Понастоящем Гюлен е в САЩ, където получи политическо убежище.

Обменът не се състоя. През 2018 г., след продължителни преговори и налагане на санкции от САЩ срещу редица турски служители, Брънсън беше освободен. Въпреки това все още има мнения в Конгреса, че Ердоган се е измъкнал лесно. Сред инициаторите на настоящото писмо до Блинкен е конгресменът Сет Моултън, който се изказа в подкрепа на Брънсън.

Изявлението на Прайс изглежда като своеобразен отговор на писмото на американските депутати, доказателство, че кавгата с Турция е нежелана за Байдън.

„Всякаква радикална ревизия на отношенията между двете страни е малко вероятна. Възможна е известна корекция на отношенията, но по-скоро словесна “, предложи Александър Шумилин, ръководител на Центъра за Европа и Близкия изток в Института за Европа на Руската академия на науките, в интервю за изданието.

Експертът смята, че американската политика в турска посока ще бъде тясно свързана с това как ще действа Европейският съюз по отношение на Ердоган. Засега няма признаци Брюксел да е решил сериозно да се скара с държавата, от която зависи решаването на много спешни проблеми за Европа, например проблемът с нелегалната миграция от Близкия изток, който засега се задържа благодарение на бежански лагери в Турция. Онлайн разговорите между Ердоган и неговия дългогодишен критик, френският президент Еманюел Макрон, станаха ясно доказателство, че ЕС е решен да преговаря и да не се конфронтира с официална Анкара. Турският лидер ги нарече успешни.

Превод и редакция: Юлиян Марков