Преглед на основните теми в британския печат (Агенция "Фокус")

Париж. Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че би се ваксинирал с ваксината Оксфорд и AstraZeneca в коментари, широко разглеждани като опит за преодоляване на френската враждебност към англо-шведския препарат, пише британският вестник The Times.

Макрон направи забележките след твърденията, че е допринесъл за лошия имидж на ваксината във Франция, когато през миналия месец твърдеше, че тя е „почти неефективна“ за хора на възраст над 65 години.

43-годишният Макрон понастоящем не е във възрастова група, която участва в програмата за ваксинация. AstraZeneca е запазена за тези на възраст между 50 и 64 години, а препаратите на Pfizer-BioNTech и Moderna се използват за лица над 75 години и за по-млади пациенти с рискови фактори.

Въпреки това президентът, който самият боледува от Covid-19 през декември, заяви, че ще приеме ваксината на AstraZeneca, ако му бъде предложена, когато дойде редът му да бъде ваксиниран.

В забележителна промяна на тона в сравнение с коментарите му от миналия месец, той също заяви, че проучванията са доказали нейната ефективност.

Неговите коментари дойдоха, след като Ангела Меркел, германският канцлер, посочи, че на 66 години тя е твърде стара за AstraZeneca, която също е предназначена за лица за под 65 години в Германия.

Във Франция ваксината на AstraZeneca беше предоставена на здравните специалисти на 7 февруари и на пациентите, страдащи от съпътстващи заболявания тази седмица.

Но с френските медии, пълни с публикации, че ваксинацията води до по-тежки вторични ефекти, за разлика от тези на Pfizer или Moderna, приемането става бавно.

Д-р Бенджамин Давидо, специалист по инфекциозни болести в болница Гаршес извън Париж, каза, че само около 15 лекари и медицински сестри са се съгласили да бъдат ваксинирани с AstraZeneca, а те са поръчали 100 дози.

Личните лекари, които получиха разрешение да ваксинират своите пациенти с AstraZeneca тази седмица, казват, че са изправени пред подобни препятствия. Le Quotiden du Médécin, всекидневникът на личния лекар, съобщава за подобен проблем в района на Париж, където половината от пациентите със съпътстващи заболявания, повикани за ваксинация с тази ваксина, са я отказали.

Тъй като само 4 на сто от френското население е ваксинирано, здравните служители са загрижени, че враждебността към препарата на AstraZeneca може да забави още повече кампанията.
***

Суонзи. Айсберг, почти колкото Голям Лондон, се е отделил от Антарктика, близо до британска станция на ледения континент, пише вестник The Guardian.

Отцепването е станало малко над 20 км от британската изследователска станция „Халей“, но в базата по това време не имало никой и не е възникнал риск за човешкия живот. Айсберг с площ 1270 кв. км и дебелина от 150 метра се е отделил и е навлязъл във водите на океана.

Британската антарктическа служба (БАС), която експлоатира базата „Халей“ е ограничила дейността си от 2017 г. поради опасението, че айсбергът е можел да се отцепи във всеки един момент.

Големите пукнатини в леда на тази част на Антарктида са открити за първи път преди десетилетие и оттогава БАС наблюдава района, опасявайки се от точно такова събитие. БАС разполага с набор от GPS устройства в района. Тези данни предават информация за движението на леда обратно до централата на агенцията в Кеймбридж.

Адриан Лъкман, британски изследовател на ледниците и професор по геология в университета Суонзи в Уелс, изследва изображенията на тежестта през последните седмици и преценява кога голяма част от леда може да се откъсне от ледника.

„Въпреки че отчупването на големи части от антарктическите ледени шелфове е напълно нормална част от начина, по който те работят, големите събития като това, остават доста редки и вълнуващи“, каза експертът от дистанционното наблюдение. „С три дълги разлома, които активно се развиха в района през последните пет години, всички ние очаквахме, че ще се случи нещо грандиозно.

„Времето ще покаже дали това отелване ще отключи още парчета през следващите дни и седмици. В Университета в Суонзи изучаваме развитието на разломите на ледения шелф, защото някои водят до големи събития, а други не, и причините за това може да обяснят защо изобщо съществуват големи ледени шелфове."