The Times: Любовта между Германия и САЩ премина – за радост на Борис Джонсън

Лондон. Рядко една снимка успява да предаде състоянието на отношенията между страните толкова ясно, както авторът на кадъра от срещата на върха на Г7 през 2018 г., на която Ангела Меркел се е надвесила над Доналд Тръмп. Както пише авторът на статията в The Times, тази снимка се превърна в доказателство, че именно Меркел, а не Тръмп е „главата“ на свободния свят.

Сега Тръмп напусна поста и Меркел скоро ще си отиде. Въпреки че Европа е щастлива, че Байдън е заменил Тръмп, те се чудят каква ще бъде неговата политика. Що се отнася до Германия, Армин Лашет вероятно ще стане неин лидер и в този случай той ще заеме най-важния пост в Европа. Ето защо авторът на статията реши да анализира позицията на Лашет по ключови въпроси от международния дневен ред.

Така той отбелязва, че Лашет симпатизира на сирийския лидер Башар Асад, нарича го защитник на религиозните малцинства и непреклонен противник на тероризма. Той не подкрепя американската политика в Близкия изток.

Лашет също обича Путин, пише авторът на статията и бе сред критиците на вълната на възмущение, възникнала след присъединяването на Крим към Русия, заявявайки, че това е „антипутински популизъм, търсен на пазара“. Когато Обединеното кралство призова страните от НАТО да изразят солидарност с него след отравянето на Скрипалите, Лашет поиска първо някакво доказателство.

Но, както отбелязва авторът на статията, позицията на Лашет по тези въпроси не се различава много от възгледите на германското общество. Съдейки по проучване, проведено от експерти непосредствено след поражението на Тръмп на изборите, само всеки десети германец имаше положително отношение към САЩ. Меркел беше не просто скептична към Тръмп, но дори и при Обама не беше доволна от факта, че САЩ имат последната дума. Освен всичко друго, Германия винаги е била на мнение, че трябва да търгувате с авторитарни режими и след това можете да посеете в тях семената на либералните реформи. Въпреки че самият автор на статията не е съгласен с тази стратегия.

По неговите думи, за Байдън ще бъде трудно да организира международен отговор на тормоза над уйгурите в Китай, защото Volkswagen има голяма фабрика там. Същото е и с Русия: регионът, откъдето идва Лашет, има много тесни връзки с нея. Ще има трудности със „Северен поток 2“, на който САЩ винаги са се противопоставяли. Меркел предлага да се обсъди степента на зависимост на държавите от руски газ, която може да се счита за приемлива.

Авторът на статията обаче отбелязва, че такъв пряк разговор е трябвало да се проведе преди 16 години, когато германският канцлер Шрьодер, след като е загубил изборите, отиде да работи за Газпром и оттогава започна да насърчава енергийното сътрудничество между Германия и Русия. САЩ многократно призовава Меркел да се противопостави, но тя никога не го направи.

Ерата след Меркел, според автора на статията, трябва да отвори пътя за създаването на нова трансатлантическа ос, но ако Лашет дойде на власт, това ще бъде невъзможно. Той отбелязва, че сега Еманюел Макрон би могъл да се възползва от възможността и да се прояви като най-добрия приятел на Байдън. Но тук за САЩ ще бъде трудно да се справят с идеите на Макрон за стратегическата автономия на Европа. Така че най-добре е Байдън да работи с Борис Джонсън, заключава авторът на статията в The Times.

Превод и редакция: Иван Христов