Преглед на някои от основните теми в европейския печат (Агенция „Фокус“)
Париж. Никой не може да отрече, че пандемията на Covid-19 няма аналог в съвременната история, поне по начина, по който е промени живота на хората, пише Le Figaro. Изданието обаче пита какво означават 70 хиляди смъртни случая във Франция и 2 милиона в световен мащаб като брой, предлагайки да ги сравнява с други събития в световната история.
Както припомня вестникът, испанският грип от 1918-1919 г. отне 50 милиона живота. Повече от 30 милиона души са починали от СПИН от 1981 г. насам (включително 700 хиляди през 2019 г.). Азиатският грип от 1957-1958 г. и Хонконгският грип от 1968 до 1970 г. причиняват между 1 и 4 милиона смъртни случая. В същото време пандемията на коронавируса далеч надхвърля мащаба на огнището на атипочната пневмония през 2003 г. (по-малко от 800 смъртни случая), грипа H1N1 през 2009-2010 г. (от 150 хил. до 600 хил. смъртни случая) или Ебола (по-малко от 15 хил. смъртни случаи от 2013 г.).
„Най-добрият инструмент за исторически сравнения остава годишното изчисляване на спада в продължителността на живота“, обяснява Мишел Гийо, изследовател от Националния институт за демографски изследвания. Според Националния институт за статистика и икономически изследвания през 2020 г. продължителността на живота на мъжете във Франция е намаляла с 0,6 години. „За да видим друг подобен откат, трябва да се върнем във времената на Втората световна война“, подчертава Гийо. Според него е очевидно, че това е важно събитие, което обаче е на същото ниво като италианския грип от 1948-1949 г. (тогава продължителността на живота е била намалена с 0,5 години). В същото време епидемията от СПИН, колкото и драматична да е била от чисто човешка гледна точка, не е оказала значително влияние върху продължителността на живота във Франция.
„За жените загубата на продължителност на живота през 2020 г. е малко по-малка (0,3 години в Европейска Франция), на същото ниво като при големите епидемии на сезонен грип, като например през 2012 или 2015 г.“, казва Мишел Гийо ... Както припомня експертът, италианският грип от 1948-1949 г., който засегна най-много жените, намали продължителността на живота им с една година.
Демографски показателите на епидемията от Covid-19 също са изключително далеч от тези на грипа през 1918 г., когато продължителността на живота е намаляла със седем години. В някои страни, като Южна Африка или Зимбабве, епидемията от СПИН през 90-те години намалява продължителността на живота с 10-15 години за 5 години. Друг исторически пример: след разпадането на СССР социално-икономическата криза предизвика рязко нарастване на смъртността, главно от алкохолизъм, в резултат на което средната продължителност на живота намаля с две години през 1991-1992 г., а след това с още три години през 1992-1993 г., продължава специалистът.
По този начин пандемията от Covid-19, която засяга предимно възрастните хора, е далеч от тези исторически демографски катастрофи, заключава изданието и добавя, че въпреки това, тя остава сериозна криза в областта на здравеопазването, социалното и икономическото развитие.
***
Париж. Франция няма да се извини за колонизацията на Алжир, но ще се опита да опише в учебниците си част от насилието, причинено по време на окупацията на северноафриканската страна, пише европейската редакция на Politico.
„Няма да има покаяние, няма да има извинения“, каза съветник на френския президент Еманюел Макрон в сряда преди публикуването на дългоочаквания доклад за историята на колонизацията и алжирската война.
Франция беше колониалната сила в Алжир в продължение на 132 години и алжирците спечелиха своята независимост през 1962 г., след седемгодишна война, белязана от зверства, включително актове на изтезания. Тази кървава история засенчва отношенията между страните, припомня изданието.
Оплакванията, свързани с колониалната история и напрежението с французите от алжирски и северноафрикански произход, тежат върху френското национално сближаване. Те също се използват от терористите като инструмент за радикализация, отбелязва още Politico.
Въпреки че Алжир изисква официално извинение за зверствата, извършени от Франция, Париж вместо това ще се опита да се изправи срещу своята история. „Покаянието е суета, признанието е истината. Истината се гради с действия“, каза съветникът на Макрон.
Докладът, поръчан от Макрон и автор на историка Бенжамен Стора, съдържа списък с препоръки, включително създаване на комисия „истина и памет“, разширяване на начина на преподаване на колонизацията във френските училища и отбелязване на три важни дати от общата история на страните.
„Президентът иска тези инициативи да даде на хората в страната ни ясен поглед върху раните от миналото, да изгради с течение на времето помирение на спомените“, се казва в комюнике от Елисейския дворец.
Въпросът за покаянието и признаването на насилието от колонизацията остава силно разделящ въпрос във Франция, не само за крайнодесните, които традиционно защитават колониалното минало на Франция, коментира изданието и припомня, че през ноември премиерът Жан Кастекс се подигра с исканията за извинение, свързвайки ги с предишни опити за умиротворяване на ислямистките терористи.
Макрон, който е първият френски президент, роден след независимостта на Алжир, заема смели позиции по въпроса след президентската си кампания и предприема стъпки за поправяне на историческите грешки, пише „Politico”.
„Тази история между нас съществува, но аз не съм неин заложник“, каза Макрон на млад алжирец при посещение в страната седем месеца след встъпването си в длъжност. „Не си преживял колонизацията, защо ме свързваш с нея?“
Като кандидат за президент той нарече колонизацията „престъпление срещу човечеството“, докато беше на посещение в Алжир, което предизвика гнева на крайната десница. Но от встъпването си в длъжност той не е повторил изявлението, въпреки че е казвал, че остава на тази позиция.
Той също така организира връщането на черепите на 24 алжирски бойци от съпротивата, обезглавени по време на френското завоевание и съхранявани като военни трофеи от френски офицери.
В същото време президентът награди с най-високата цивилна награда, Ордена на Почетния легион, бойци „харки“, участвали на страната на Франция във войната за независимост на Алжир, а освен това основа фонд за солидарност за тях, макар че някои организации на „харките“ заявиха, че това е твърде малко и твърде късно. Десетки хиляди харки остават в северноафриканската държава и стават жертва на алжирските националисти, обвинили ги в държавна измяна.
Макрон беше и първият президент, който призна, че Морис Оден, френски комунист и антиколониален активист, изчезнал в Алжир през 1957 г., е бил „измъчван, след това убит“, което става възможно чрез „законно установена система“.
***
Вашингтон. Доналд Тръмп може да е първият президент на САЩ, срещу когото е обявен два пъти импийчмънт, но е едва седмият, отказал да присъства на инаугурацията на наследника си – демократът Джо Байдън, пише The Guardian.
Останалите шестима американски президенти в историята, постъпили подобно на Тръмп, са: Джон Адамс, Джон Куинси Адамс, Мартин Ван Бюрен, Андрю Джаксън, Удроу Уилсън и Ричард Никсън. „Но Уилсън получи инсулт, а Никсън подаде оставка“, пояснява авторът на статията. „Президентите рядко престъпват нормата да присъстват на инаугурацията и обикновено това се разглежда, като важен символ на мирния преход на властта“.
The Guardian отбелязва, че през цялото време Тръмп е нарушавал традициите, свързани с прехвърлянето на властта на своя наследник: той дълго време отказваше да признае поражението си, не предоставяше на Байдън и екипа му „навременен достъп до критични брифинги, включително по конкретни въпроси на националната сигурност и ваксинацията срещу COVID-19“. Освен това Тръмп пренебрегна традицията, като отказа да покани Джо Байдън и семейството му в Белия дом в последните дни преди встъпването в длъжност.
The Guardian определя последния жест на Тръмп „неприличен край на неприлично президентство“.
***
Берлин. Европейският парламент иска да спре строителството на "Северен поток 2" във връзка с ареста на Алексей Навални съобщава Der Spiegel, като се позовава на проектоизложение, с което разполага.
Също така евродепутатите възнамеряват да поискат въвеждане на санкции „срещу лицата, отговорни за задържането му“. Техните активи могат да бъдат ограничени, както и да им бъде забранено движението в ЕС, се казва в статията. Очаква се документът да бъде съгласуван в четвъртък. Предполага се, че той ще бъде изпратен до институциите на Европейския съюз.
Резолюциите на Европейския парламент имат консултативен характер и не са задължителни за прилагане дори от институциите на ЕС.
Германия многократно е съобщавала, че смята „Северен поток 2“ за чисто икономически проект. Към днешна дата газопроводът е завършен на 94%. ФРГ не подкрепя американските екстериториални санкции.
Навални, който преди това бе обявен за издирване за нарушаване на условията на наказанието по дело „Ив Роше“, беше задържан в неделя на летище Шереметьево, където кацна от Берлин с полет на „Победа“. Съдът на Химки го остави в ареста за 30 дни, до 15 февруари. Преди това блогърът бе отровен с по-опасната версия на „Новичок“ в самолет от Сибир за Москва, твърдят от германското правителство.