Преглед на някои от основните теми в балканския печат (Агенция „Фокус“)

Белград. Премиерът Бойко Борисов е връчил на посетилия София сръбски външен министър Никола Селакович дар за президента на западната ни съседка Александър Вучич, пише белградският ежедневник „Новости“, като посочва, че става въпрос за картина, запечатваща момента от откриването на работата по строежа на газопровода „Балкански поток“.

Изданието отбелязва, че Селакович е разговарял с Борисов за политическото, инфраструктурното и икономическото сътрудничество между двете страни, но и за мерките, предприети в борбата срещу вируса Covid-19.

На срещата на първия дипломат на Белград с българската му колега Екатерина Захариева, отбелязва „Новости“, двамата са констатирали, че отличните лични отношения между сръбския президент и българския министър-председател са от голямо значение за двустранното сътрудничество между двете страни, което трябва да се засили чрез политически диалог на ниво външни министри.

Първото, което е направил сръбският министър след пристигането си е било да посети храма Света Неделя, където се е поклонил пред мощите на Светия цар Милутин и е разговарял с генералния секретар на Синода на Българската православна църква епископ Герасим.

Следобед той се срещна и с президента на България Румен Радев, отбелязва изданието. Това е първото официално двустранно посещение на ниво външни министри от 2014 г. насам.
***
Прищина. Лидерът на най-голямата косовска партия – Движение „Самоопределение“ и бивш премиер на Косово Албин Курти и още 46 кандидати от листите на всички политически партии, няма да могат да участват на предстоящите на 14 февруари предсрочни парламентарни избори в страната заради осъдителни присъди по наказателни дела в последните три години, съобщиха от местната Централна избирателна комисия (ЦИК) пред прищинското издание Gazeta Express.

През януари 2018-та, Курти бе признат за виновен за пускане на сълзотворен газ в заседателната зала на парламента през 2015 година и сега ще бъде изваден от листата на „Ветевендосие“, както се казва партията му на албански.

Гражданите на Косово ще гласуват за втори път от година и половина на парламентарен вот. Решението беше взето от Конституционния съд на Косово на 22 декември. Съдът постанови, че страната трябва да проведе предсрочни избори, тъй като потвърждението на парламента на оглавяваното от Демократическата лига на Косово (ЛДК) правителство през юни 2020 г. е било възможно само благодарение на невалиден вот на депутат, който е осъден за измама с окончателно решение на съда. Група депутати от „Самоопределение“ подаде искане до Конституционния съд за оспорване на легитимността на Етем Арифи, депутат от Ашкалийската партия за интеграция. Той беше признат за виновен по обвинения в измама и бе осъден на 15 години лишаване от свобода с окончателно решение на съда. Въпреки решението на съда, Арифи беше удостоверен за депутат и гласува създаването на правителството, водено от Авдула Хоти.

Конституционният съд в своето решение заяви, че лица, осъдени за наказателни обвинения с окончателно решение на съда през последните три години, нямат право да участват в изборите или да спечелят място в парламента.

В тази връзка ЦИК върна листите на партиите за корекция. Изборният орган ще изчака до 22 януари за отговор, след което ще продължи с потвърждаването на изборните листи.
***
Атина. Министерството на външните работи на Турция отбеляза в съобщение от сряда, че разширяването на териториалните води на Гърция от 6 на 12 мили в Йонийско море не засяга Егейско море, пише електронното издание на вестник Kathimerini.

„Разширението на гръцките териториални води в Йонийско море до 12 морски мили стига до южната част на Пелопонес и не засяга Егейско море по никакъв начин“, заяви говорителят на дипломатическото ведомство Хами Аксой.

„Турция има жизненоважни права и интереси в полузатвореното Егейско море, където преобладават специфични географски обстоятелства. Позицията на Турция, че териториалните води в Егейско море не трябва да се разширяват едностранно по начин, който да ограничава свободата на корабоплаването, както и достъпа до открито море както на Турция, така и на трети страни, е добре известна на всички страни. Нашата позиция остава непроменена“, добави той.

Турция и Гърция трябва да възобновят в понеделник, след 5-годишна пауза, проучвателните разговори, които те провеждат от 90-те години на миналия век. Това ще бъде 61-ият кръг на разговорите, засега Атина и Анкара не са постигнали напредък.

В сряда сутринта премиерът Кириакос Мицотакис, по време на парламентарен дебат относно разширяването на териториалните води, повтори дългогодишната позиция на Гърция, че е в правото си да разширява териториалните си води, когато и където реши, включително на юг от Крит и другаде.

Първият дипломат на Атина Никос Дендиас направи подобна декларация във вторник.
***
Атина/Скопие. Бившият гръцки премиер Алексис Ципрас, който бе в основата на подписването на Преспанския договор, смята, че той има много предимства за Атина, пише македонският „Фокус“.

Според него, ако правителството на СИРИЗА тогава е било отстъпило на натиска на настоящия премиер Кириакос Мицотакис и радикалната десница и ако той нямаше сериозността и дори смелостта да приеме политическата и партийна цена, днес на северната граница вместо приятел, те щяха да имат враг и вероятно още един съюзник на Турция на Реджеп Тайип Ердоган, като Либия.

„И от само себе си се разбира какво би означавало това в лицето на опасна ескалация на турските провокации“, каза Ципрас.

По време на дебат в гръцкия парламент относно закона за разширяване на териториалните води в Йонийско море, той се позова на Преспанския договор и критикува гръцкия премиер Мицотакис за позицията, която той и неговата партия заемаха, когато бяха в опозиция и сега като правителство. Ципрас припомни „с каква лекота“ Мицотакис по време на дебата за ратифицирането на Преспанския договор преди две години „наричаше правителството на СИРИЗА – Правителство на националното предателство“.

Преспанският договор е подписан през юни 2018 година в село Нивици.