Евродепутатът Цветелина Пенкова: България трябва засили своите дипломатически контакти с институциите на Великобритания и да защитава своите интереси

София. България трябва засили своите дипломатически контакти с институциите на Великобритания и да защитава своите интереси. Това каза евродепутатът Цветелина Пенкова, съобщиха от пресофиса на Пенкова.

„Макар, че Обединеното кралство вече не е част от Съюза, Брекзит определено не е края на сътрудничеството между ЕС и Великобритания. И от двете страни на Ламанша хората са изправени пред общи проблеми и предизвикателства. Темите за измененията в климата, правата на потребителите, качеството на стоките, свободното пътуване на граждани могат да бъдат разрешени само чрез единен подход.
След дълги месеци на преговори, в последните дни на изминалата 2020 г., ЕС и Обединеното кралство най-накрая постигнаха консенсус в преговорите за бъдещите взаимоотношения. Споразумението за търговия и сътрудничество вече е гласувано от Британския парламент и сега остава процедурата да мине и през Европейския парламент“, посочи тя.

„Постигнатото споразумение включва икономически аспекти и договорки относно въздухоплаването, автомобилния транспорт, координацията на социалното осигуряване и визите за краткосрочни пътувания, както и рибарството. Чрез него се постигат договорености относно правоприлагането и съдебното сътрудничество по наказателно правни въпроси. Изяснява се и колаборацията в областта на здравната сигурност, кибер-сигурността и продължаващото участие на Обединеното кралство в различни програми на Европейския съюз. Цифровизацията, обменът на стоки и интелектуалната собственост също са централна част в споразумението. Но секторът на услугите, в това число и финансовия сектор, остават извън обхвата на настоящото споразумение.
Всичко това води до промяна и нови предизвикателства:
Живота и работата в ЕС и Великобритания ще претърпи промени. Гражданите на ЕС в Обединеното кралство или тези на Обединеното кралство в държава-членка на ЕС, които вече са пребивавали там преди януари 2021 г., имат право да продължат да живеят и работят там, ако са регистрирани и са получили статут на уседналост.
Свободното движение ще бъде ограничено. Гражданите на Обединеното кралство ще могат да посещават ЕС в период от 90 дни, без да се нуждаят от виза. Гражданите на ЕС ще могат да посещават Великобритания до шест месеца, без да се нуждаят от виза. Гражданите на ЕС ще трябва да представят валиден паспорт, за да посетят Обединеното кралство и пътуването само с лична карта ще бъде невъзможно“, посочи тя.

Сезонните работници вече ще трябва да кандидатстват за краткосрочна работна виза, даваща им възможност да работят в Великобритания за период до 6 месеца.
„Великобритания вече няма да бъде част от програмата за обмен на студенти „Еразъм +“. За съжаление Великобритания реши да спре участието си в програмата за обмен „Еразъм +“ и вместо това ще създаде и финансира собствена програма за обмен - Алън Тюринг. Студентите от ЕС вече няма да могат да участват в програмата за обмен във Великобритания и по този начин косвено ще загубят достъп до една от добрите образователни системи в света.
Достъпът на студенти до по-ниски такси за обучение и нисколихвени студентски заеми ще бъде ограничен. Студентите от ЕС вече няма да могат да се възползват от по-ниските такси за образование в британските университети. На този етап някои университети на Острова разглеждат възможността да продължат да дават тази възможност на студенти от Съюза, за да не загубят голяма част от своите квалифицирани кадри. Студентите от ЕС вече няма да отговарят на условията за британските студентски заеми, които като един добре установен модел до сега предоставяха достъп на хиляди млади хора до университети от световен ранг“, заяви Пенкова.

„Така след близо 4 години разногласия и несигурност, споразумението установява нови правила. Макар и да ограничават сегашните свободи, от които гражданите на ЕС и Великобритания са се възползвали, споразумението е стъпка за развитие на новите бъдещи отношения.
В момента ресорните комисии на Европейския парламент внимателно разглеждат и обсъждат споразумението, като анализират всички негови аспекти. То ще стане факт и ще влезе в сила само когато бъде одобрено от Европейския парламент. За гласуването на търговското споразумение с Великобритания е планирана извънредна пленарна сесия в края на февруари т.г.
Един от най-важните финансови аспекти, който се обсъжда в комисията по Регионално развитие е за така наречения Резерв за адаптиране след Брекзит (Brexit Adjustment Reserve). Този финансов инструмент бе предложен от Европейската комисия в края на декември и ще е на стойност 5 млрд. евро. Предвиден е да помогне в първите 30 месеца за противодействие на неблагоприятните икономически и социални последици в държавите-членки и секторите, които са най-силно засегнати от Брекзит“, заяви тя.

„80% от тези 5 млрд. евро ще достигнат европейската икономика още през 2021 г. Средствата за всяка държава-членка ще бъдат изчислени на базата на очакваното въздействие от края на преходния период върху икономиката на всяка от тях. Сред критериите за оценка ще са относителната степен на икономическа интеграция с Обединеното кралство, включително търговия със стоки и услуги. В предварителните разчети на Европейската комисия, за България са предвидени 9,2 млн. евро. Сумата, отделена за страната ни, е доста по-малко, отколкото по-силно икономически обвързаните държави с Великобритания, като Ирландия, Нидерландия, Германия, Франция или скандинавските държави.
Точно тук е важно да отбележим, че от сега нататък отношенията с Обединеното кралство ще се водят на двустранна основа. България трябва засили своите дипломатически контакти с институциите на острова и да защитава своите интереси. Каналите за комуникация и въздействие на европейските институции могат да се използват ефективно само ако ние самите работим активно и компетентно“, каза още тя.

„Правителството трябва бързо да започне работа по двустранни споразумения в ключови за българските граждани области, като образованието например. Всяко забавяне от страна на правителството от тук нататък ще има директни последици за българските граждани намерили или търсещи реализация във Великобритания. За съжаление не виждам нито осмисляне, нито преки действия от страна на нашата държава в помощ на българските граждани, студенти, работници и бизнес там.
Новите реалности изискват и нови стратегии. България трябва да има активно участие в развитието на тези двустранни отношение, защото те ще са от ключово значение за младите хора“, допълни тя.