СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini: В понеделник се възобновяват проучвателните разговори между Гърция и Турция, очакванията са ниски

Kathimerini: В понеделник се възобновяват проучвателните разговори между Гърция и Турция, очакванията са ниски

Истанбул. Проучвателните контакти между Гърция и Турция се възобновяват в понеделник в истанбулския Swissotel, като Атина има особено ниски очаквания за съществен резултат поради различните програми, определени от двете страни, пише вестник Kathimerini.Гърция настоява, че разграничаването на морските зони е единственият въпрос за обсъждане, докато Турция иска цял набор от въп...

25 Януари 2021 | 07:51 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (РСМ): Владо Бучковски е договорил БНТ да се излъчва в РСМ

„Вечер“ (РСМ): Владо Бучковски е договорил БНТ да се излъчва в РСМ

Скопие. На среща между представителя на правителството на Република Северна Македония (РСМ) за преговорите с България и нашия посланик в Скопие, директора на АВМУ и Телеком е договорено от 1 март в югозападната ни съседка да започне излъчване на Българската национална телевизия чрез оператора „Телеком“, пише вестник „Вечер“. Срещата се е провела в сряда и решението бе съобщено от Костадин Филиповски във „Фейсбук“. Изданието припомня, че вече част от операторите в Северна Македония излъчваха част от програмите на БНТ на територията на РСМ. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 08:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Чавушоглу смята, че ако се разделят ресурсите на Кипър, ще бъде решен 50% от въпроса за Източното Средиземноморие

Kathimerini: Чавушоглу смята, че ако се разделят ресурсите на Кипър, ще бъде решен 50% от въпроса за Източното Средиземноморие

Анкара. Преди неформалната петстранна конференция по кипърския въпрос в началото на следващия месец турският външен министър Мевлют Чавушоглу подчерта, че най-важният въпрос е начинът, по който се споделят природните ресурси на острова, разкривайки крайните цели на Анкара в региона, коментира гръцкото издание Kathimerini. „Ако в Кипър успеем да намерим начин за споделяне на приходите (от природните богатства), тогава ще сме решили 50% от въпроса за Източното Средиземноморие“, каза той след срещата с кипърско-турския лидер Ерсин Татар в т.нар. Турска Република Северен Кипър (ТРСК). В съвместна пресконференция с Татар Чавушоглу също потвърди подкрепата на Анкара за решение за две държави на острова, за разлика от двуобщностното федерално решение, което е в основата на преговорите за обединението на острова в продължение на повече от четири десетилетия. „За федералното решение се договаряме цели 52 години. Всеки път преговорите водеха до провал поради отношението на кипърските гърци, както се случи с плана на (бившия ген. сек. На ООН Кофи) Анан и други планове“, каза той и добави: „Това вече е изчерпано“. „Сега трябва да се проведат преговори за еднакъв суверенитет. Така че, ако има равен суверенитет, тогава може да има две суверенни държави“, каза той и се позова на „фактическата ситуация“, която се установи на острова, след като бе разделен по етническата линия след турската интервенция през 1974 година. „Днес в Кипър има две общности, два народа, две държави. Тоест, има фактическа ситуация дори ако те не я признават. Този факт трябва да се вземе предвид“, каза той. Татар заяви, че ще отиде на преговори през март с позицията да се стреми „към равен суверенитет“. „Тоест съществуването на две държави една до друга“, каза той. Междувременно гръцкият външен министър Никос Дендиас се позова на историческите отношения между Гърция и Обединеното кралство по време на контактите си в Лондон с колегата си Доминик Рааб и заместник-държавния секретар по европейското съседство и Америка Уенди Мортън. Той каза, че са обсъдили предстоящата среща за Кипър, като се има предвид, че и двете страни са гаранти на някогашната островна република. Гърция, каза той, очаква Обединеното кралство да допринесе - като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и с основните си възможности - за създаването в Източното Средиземноморие на рамка за прилагане на правилата на международното право и Конвенцията на ООН за морското право (UNCLOS) (т.е. Гърция да разшири териториалните си води в Егейско море и Източното Средиземноморие до 12 мили – което Турция многократно е посочвала като casus belli). Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 08:02 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха (ДОПЪЛНЕНА)

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха (ДОПЪЛНЕНА)

Истанбул. Проучвателните преговори между Гърция и Турция, които се провеждат в Истанбул, приключиха след три часа на разговори, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Към настоящия момент не се съобщава допълнителна информация, освен, че се очаква официално изявление от Министерството на външните работи на Турция. Според докладите гръцката делегация е била водена от Павлос Апостолидис, опитен дипломат, който бе начело на делегацията през 2010 г. Турската делегация е била водена от заместник-министъра на външните работи Седат Онал и Кагатай Ерциес, ръководител на департамента на външното министерство, отговарящ за Източното Средиземно море. На разговорите е присъствал и говорителят на турския президент Ибрахим Калън. Гърция отиде на преговорите с ниски очаквания за съществен резултат поради различните програми, определени от двете страни. Говорителят на гръцкото правителство Христос Тарантилис заяви на брифинг за пресата в понеделник, че Гърция „влиза в преговорите добросъвестно и очаква Турция да действа по подобен начин“. Той повтори гръцката позиция, че преговорите са неофициални и целят постигане на общи точки само в морските зони. Двете членки на НАТО постигнаха малък напредък в 60 кръга от преговори в периода от 2002 до 2016 г. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 15:48 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха

Истанбул. Проучвателните преговори между Гърция и Турция, които се провеждат в Истанбул, приключиха след три часа на разговори, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Към настоящия момент не се съобщава допълнителна информация, освен, че се очаква официално изявление от Министерството на външните работи на Турция. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 14:47 | Агенция "Фокус"

Председателят на МАНИ Люпчо Коцарев: Няма да има сътрудничество с БАН, докато не признае фактите

Председателят на МАНИ Люпчо Коцарев: Няма да има сътрудничество с БАН, докато не признае фактите

Скопие. В интервю за скопското издание „Слободен печат“ председателят на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) Люпчо Коцарев заяви, че Българската академия на науките (БАН) вече не си сътрудничи с македонската академия по въпроси на идентичността, езика и историята. Според академика това се дължи на възгледите, изразени по този въпрос от страна на МАНИ. „МАНУ и БАН имаха реално сътрудничество в много научни области, но въпросите за македонския език и идентичност, изглежда, според мен бяха заметени под килима, въпреки че нито македонският език, нито македонската идентичност бяха оспорени и ние имахме достойно сътрудничество с БАН. Мисля, че единствената причина за прекратяване на сътрудничеството са възгледите на МАНИ по отношение на македонската идентичност, език и история“, заключи академикът. Съгласно думите на Коцарев, МАНИ ще си сътрудничи с онези институции и академии, които, както той казва, уважават научния факт, че „македонците са специален народ с вековна традиция, който говори, твори, радва се и скърби на македонски език, в продължение на векове, в и извън територията на страната ни". „Възгледите на нашия съсед са ясни. На 9 октомври 2019 г. българското правителство официално прие документ, определящ рамковата позиция на Република България по отношение на процеса на стабилизиране и асоцииране на Македония и Албания. Позицията е непроменена и недвусмислена, което се потвърждава от следния цитат (взет от уебсайта на правителството на Република България: „Трябва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите диалекти в бившата югославска република след тяхната кодификация през 1944 г. Нито един документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българската страна за съществуването на т.нар македонски език, отделен от българския“. Има ли нужда от други коментари? Част от суверенитета на всяка държава включва изключителното право на държавата да регулира своите вътрешни работи: религия, език, националност и съответно образователната система. Суверенитетът на която и да е държава, включително Македония, включва правото на самоопределение по въпроси на идентичността, езика и религията, което означава, от друга страна, че идентичността, езикът и историята изобщо не са (и не трябва да бъдат) тема за политически преговори“, категоричен е Коцарев. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 14:24 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Говорителят на Ердоган ще вземе участие на проучвателните преговори с Атина

Kathimerini (Гърция): Говорителят на Ердоган ще вземе участие на проучвателните преговори с Атина

Анкара. Говорителят на турския президент Ибрахим Калън ще участва в проучвателни контакти с Гърция, които се възобновяват в понеделник в Истанбул, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Участието на Калън, според редакцията, се разглежда като непряко присъствие на разговорите на турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Гърция има ниски очаквания от преговорите поради различните програми, определени от двете страни за разговорите. Атина настоява, че разграничаването на морските зони е единственият въпрос за обсъждане, докато Турция иска цял набор от въпроси, от демилитаризацията на гръцките острови и „сивите зони“ в Егейско море до правата на гръцкото мюсюлманско малцинство в Тракия. В светлината на тези различия срещата на делегациите в понеделник се разглежда като тест за цялостния ход на проучвателните контакти и предвкусване на климата, който ще преобладава през следващите месеци, отбелязва изданието. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 13:14 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция се надява преговорите за Източното Средиземноморие да успокоят отношенията с ЕС

Reuters: Турция се надява преговорите за Източното Средиземноморие да успокоят отношенията с ЕС

Анкара. След петгодишно прекъсване, белязано от напрежение заради претенции към водите в Източното Средиземноморие, Турция възобновява преговорите с Гърция в първия тест на надеждите си да подобри влошените отношения с Европейския съюз, коментират в редакцията на Reuters. Според редица дипломати възстановяването на доверието ще бъде основният лозунг на разговорите между Атина и Анкара. Преговорите станаха възможни след решението на Турция да преустанови проучванията за залежи в спорните води, които предизвикаха остра реакция в Гърция и Република Кипър и засилиха реториката около споровете на Анкара с Брюксел. Те също така биха могли да проправят пътя за предстоящо посещение в Турция от лидерите на ЕС. И двете страни казват, че има политическа воля за подобряване на отношенията, но след години на спорове за бежанците, правата на човека, морските претенции, военните интервенции на Турция и разделения остров Кипър, сближаването изглежда далечна перспектива. Изразявайки сдържан оптимизъм, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви пред агенцията, че вижда „прозорец на възможностите", но че Анкара трябва да „изостави линията на конфронтация" и да търси диалог. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който обвини Блока в „стратегическа слепота" спрямо Турция, заяви пред посланиците на ЕС в Анкара този месец, че е готов да подобри връзките с Брюксел. Дипломати казват, че ще има нужда от повече от промяна в тона и оттеглянето на изследователския кораб на Турция от спорните води, за да заглуши призивите на някои държави от ЕС за санкции срещу Анкара, които лидерите на ЕС ще обсъдят през март. „Не виждам някакво голямо помирение, което да ни отклони от траекторията, по която вървим", заяви дипломат от Брюксел, добавяйки, че няма причина за оптимизъм. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу, който бе Брюксел с мисия за поддържане на „позитивната атмосфера" между Анкара и ЕС заяви, че преговорите за Кипър ще се проведат в Ню Йорк през следващите два месеца. Икономическа вреда Усилията на Ердоган да изгради мостове с основния търговски партньор на Турция са на фона на усилията на правителството му да се справи с икономически спад. Пандемията от коронавируса е основната спирачка за растежа, но международното напрежение също натежава върху икономиката. Определяйки нов икономически път през ноември, Ердоган също обеща реформи на турската съдебна система след многократни критики от западни съюзници, които твърдят, че върховенството на закона е ерозирало в Турция след опита за преврат през 2016 г. и последвалите мерки. Турция игнорира няколко решения на Европейския съд по правата на човека, призоваващи за освобождаването на задържани в страната като кюрдския политик Селахетин Демирташ и бизнесмена Осман Кавала. Ердоган все още не е посочил какви мерки ще бъдат предприети, но отхвърли освобождаването на двамата мъже. „Доколко Турция ще бъде в състояние да отговори на очакванията си от ЕС, без да предприеме стъпки, е съмнително", казва Синан Улген, бивш турски дипломат и ръководител на базирания в Истанбул Център за икономически и външнополитически изследвания. По-добрите връзки с Европа също могат да зависят отчасти от това доколко Анкара може да се справи с различията с новата администрация в САЩ, след като миналия месец Вашингтон наложи санкции на Турция заради закупуването на руски системи С-400. Ден преди встъпването в длъжност на президента Джо Байдън, идващият държавен секретар Антъни Блинкен заяви, че Вашингтон ще преразгледа дали са необходими допълнителни санкции и обвини партньора от НАТО Турция, че не се държи като съюзник. На срещата на върха през декември ЕС заяви, че ще координира отговора си към Турция със САЩ, което означава, че отношенията на Анкара с Вашингтон ще бъдат „определящ фактор за връзките на Турция със Запада като цяло", каза Улген. „Нулева наивност“ Още преди да започнат преговорите с Атина, двете страни нямат съгласие относно това какво трябва да обхващат разговорите, като Гърция настоява те да бъдат ограничени до определяне на морските териториални граници и изключителните икономически зони. Премиерът Кириакос Мицотакис заяви пред парламента в сряда, че Атина няма да обсъжда въпроси, които смята за суверенни права, и ще подходи към преговорите с оптимизъм, но „с нулева наивност". Гърция отхвърли дискусията по други въпроси, повдигнати от Турция, включително демилитаризация на Източните Беломорски острови, като заяви, че това е въпрос, свързан със суверенните права. Турция също работи по пътна карта за нормализиране на връзките с партньора от НАТО Франция. Френският президент Еманюел Макрон беше остър критик на военната намеса на Турция в Либия и нейното предизвикателство към морските претенции на Гърция и Кипър. В замяна Ердоган обвини Макрон, че следва антиислямски дневен ред и постави под съмнение психическото му състояние. Турция назначи нов посланик в Париж - бивш колега на Макрон от университета - и дипломат заяви, че двамата лидери са разменили писма, в които Макрон предлага видео разговор. Но френски дипломатически източник заяви, че е твърде рано да се смята, че Турция е променила начина си на поведение. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 11:26 | Агенция "Фокус"

Лидерът на най-голямата албанска партия в РСМ: Спорът със София ще бъде решен преди изборите в България на пролет

Лидерът на най-голямата албанска партия в РСМ: Спорът със София ще бъде решен преди изборите в България на пролет

Гостивар. Безизходицата в отношенията между Скопие и София ще бъде разрешена още тази пролет, уверен е лидерът на „Демократичния съюз за интеграция“ (най-голямата албанска партия в югозападната ни съседка) Али Ахмети, цитиран от вестник „Слободен печат“. Той изрази това твърдение в отговор на въпрос в снощното предаване „Политика“ на местната гостиварска телевизия „Глоби“. „В интерес е както на Вашингтон, така и на Брюксел да разрешат този въпрос. През тези 20 години никога не съм бил разочарован от техните действия. Оптимист съм, че този проблем ще бъде решен в началото на пролетта. Решението ще дойде преди парламентарните избори в България“, заяви лидерът на ДСИ. Той подчерта, че ще се намери решение, а дебатът ще се развива около историята и историческите личности, докато македонската идентичност и език не са заплашени. По темата за преброяването на населението на Северна Македония Ахмети посочи, че всички, които живеят в страната и имат собственост, ще бъдат изброени. Той уверява, че институциите ще си свършат работата, така че ще бъдат включени всички, живеещи в страната и в чужбина. Говорейки по темата, Ахмети изясни как е регистрирана диаспората. „Имаше разисквания относно преброяването, включително публични дебати. Това е статистически въпрос, а не политическо предприятие и тази операция трябва да бъде завършена. Съответните международни институции като ООН и ЕС изискват това от нас. Трябва да имаме по-точна статистика за икономиката на страната, за собствеността на страната, за населението на страната и никой няма да бъде изключен. Първо ще се регистрираме тук, а след това и тези, които са в чужбина чрез валидни документи от техните роднини тук или чрез Държавната статистическа служба. Известно е колко дълго живеят тук и колко дълго навън. Всички обаче са жители на тази страна“, подчерта той. По отношение на очакванията за резултатите, той отбеляза, че албанците не могат да бъдат по-малко от 25 процента, както бяха през 2002 г. Той обясни това с факта, че албанците в РСМ имат раждаемост, която се е увеличила през последните години. По отношение на промените в процедурите за издаване на гражданство, Ахмети смята, че този въпрос е твърде политизиран. Според него през последните 12 години около 15 хиляди души са получили гражданство, а без такова остават 3500 души. „Ненужно се манипулират гражданите с този въпрос. Не е е вярно, че 50 или 100 хиляди души са без гражданство и че половината от тях са албанци. Общо, според данните и информацията, предоставени ми от компетентните органи, занимаващи се с тези проблеми, има не повече от 3500 граждани без гражданство. По-голямата част от тях не са албанци, но те принадлежат към ромската общност“, каза лидерът на ДСИ Али Ахмети. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 09:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В понеделник се възобновяват проучвателните разговори между Гърция и Турция, очакванията са ниски

Kathimerini: В понеделник се възобновяват проучвателните разговори между Гърция и Турция, очакванията са ниски

Истанбул. Проучвателните контакти между Гърция и Турция се възобновяват в понеделник в истанбулския Swissotel, като Атина има особено ниски очаквания за съществен резултат поради различните програми, определени от двете страни, пише вестник Kathimerini. Гърция настоява, че разграничаването на морските зони е единственият въпрос за обсъждане, докато Турция иска цял набор от въпроси, от демилитаризацията на гръцките острови и „сивите зони“ в Егейско море до правата на турското малцинство в Тракия. В светлината на тези различия срещата на делегациите в понеделник се разглежда като лакмус за цялостния ход на изследователските контакти и предвкусване на климата, който ще преобладава през следващите месеци. За гръцката страна резултатът от тези контакти ще зависи от подхода, който Турция ще предприеме. По-конкретно, ако Анкара сигнализира за готовност да се включи в конструктивна дискусия за морските зони, както до известна степен го е направила през 2003 и 2011 г., Атина ще отговори. В случай, че Анкара държи картите си до гърдите си, Атина ще бъде отворена за нов кръг от контакти в Атина през февруари. Ако обаче Анкара настоява за своя „разширен“ дневен ред, оспорвайки гръцките суверенни права и националните червени линии, преговорите ще бъдат на тънък лед. Въпреки това източниците твърдят, че най-вероятният сценарий е Турция да реши да продължи проучвателните контакти през следващите шест месеца, но без никаква перспектива за конкретни резултати. Какъвто и сценарий да се реализира, според правителствени източници Атина няма причина да прекъсва контактите, тъй като почти със сигурност ще бъде обвинена за краха на преговорите, като двете страни се стремят да не бъдат държани отговорни от международната общност. Нещо повече, като се има предвид настоящата здравна и икономическа криза, правителството не би искало да добави голяма ескалация с Турция. Оценката на Атина е, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще се придържа към проучвателните контакти, тъй като може да се възползва от период на спокойствие в гръцко-турските отношения. С протичащия диалог Анкара също ще избегне възможността за санкции на срещата на върха на лидерите на Европейския съюз през март. Нещо повече, тя ще има по-ясна картина на американско-турските отношения под президентството на Джо Байдън, който не се очаква да бъде толкова приятелски настроен към Ердоган като неговия предшественик Доналд Тръмп. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 07:51 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция ще търси съобразени с международното право решения на проблемите с Гърция

Daily Sabah: Турция ще търси съобразени с международното право решения на проблемите с Гърция

Истанбул. Министърът на отбраната на Турция изрази надежда, че на преговорите, които трябва да се проведат в понеделник в Истанбул, ще бъдат постигнати съобразени с международното право решения на двустранните въпроси, обезпокояващи Гърция и Турция, пише турското англоезично издание Daily Sabah "В преговорите с Гърция се надяваме, че проблемите ще бъдат решени в рамките на правото, закона и справедливостта и че ще бъдат намерени решения", заяви министърът на националната отбрана Хулуси Акар по време на церемонията за старта на изграждането на нови турски бойни кораби в Истанбул. Акар подчерта очакванията на Анкара, че Гърция ще "зачита правата на (Турция) в Егейско море и Източното Средиземноморие и щеизбягва действия, които могат да причинят недоразумения". В понеделник Турция и Гърция трябва да възобновят проучвателните разговори след четиригодишно прекъсване. Очаква се разговорите да бъдат фокусирани върху двустранни спорове, включително морските граници и правата на сондажи в региона. Двете страни инициираха проучвателни разговори за обсъждане на проблемите в Източното Средиземноморие на 12 март 2002 г., за да се намери справедливо, устойчиво и взаимоприемливо решение. Предстоящите проучвателни разговори ще бъдат 61-ви по рода си между държавите от 2002 г. насам. Преговорите се провеждаха редовно до 2016 г., но оттогава нямаше такива поради политически спекулации и нежеланието на гръцката страна да седне на масата за преговори, според турската страна. Членовете на НАТО Турция и Гърция участваха в преговори за избягване на конфликти миналата година, инициирани от генералния секретар на организацията Йенс Столтенберг. Тези разговори бяха предназначени да намалят риска от инциденти в Източното Средиземноморие. Разговорите улесниха установяването на гореща линия между Атина и Анкара, позволяваща разрешаване на конфликти в морето или във въздуха. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция се надява разговорите с Гърция да намалят напрежението с ЕС

Reuters: Турция се надява разговорите с Гърция да намалят напрежението с ЕС

Анкара. След петгодишно прекъсване, белязано от непрестанни спорове заради конкурентните им претенции в Източното Средиземноморие, Турция възобновява разговорите с Гърция в понеделник в първия тест на надеждите си да затопли влошените отношения с Европейския съюз, коментира Reuters Докато дипломатите казват, че възстановяването на доверието ще бъде трудна задача, преговорите следват решението на Турция да спре търсенето на газ в спорни води, което разгневи Гърция и Кипър, и успокояването на реториката около по-широките спорове на Анкара с ЕС. Тези проучвателни разговори също така предхождат посещение в Турция от лидерите на ЕС в края на следващата седмица. И двете страни казват, че има политическа воля за подобряване на отношенията, но след години на конфликти заради бежанците, правата на човека, морските претенции, военните интервенции на Турция и разделения остров Кипър, сближаването изглежда далечна перспектива. Изразявайки сдържан оптимизъм, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви пред Reuters, че вижда „прозорец на възможностите“, но че Анкара трябва да „изостави линията на конфронтация“ и да търси диалог. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който обвини блока в „стратегическа слепота“ спрямо Турция, заяви пред посланиците на ЕС в Анкара този месец, че е готов да подобри връзките си с блока. Дипломатите казват, че е необходимо повече от промяна в тона и оттеглянето на турския кораб за проучване на въглеводородни залежи от спорните води, за да заглуши призивите на някои държави от ЕС за санкции срещу Анкара, които лидерите на ЕС ще обсъдят през март. „Не виждам някакво голямо помирение, което да ни отклони от траекторията, по която вървим. Това може да стане само при значителен жест от Турция“, каза един дипломат в Брюксел, добавяйки, че няма причина да бъдем оптимисти. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу, който пътува до Брюксел тази седмица с мисия за поддържане на „позитивната атмосфера“ между Анкара и ЕС заяви в петък, че преговори за Кипър ще се проведат в Ню Йорк през следващите два месеца. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 13:29 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция напомни на Гърция: Разширяването на териториалните води на изток ще е  „причина за война“

Kathimerini: Турция напомни на Гърция: Разширяването на териториалните води на изток ще е „причина за война“

Атина. Само три дни преди възобновяването на проучвателните контакти между Атина и Анкара, турският външен министър Мевлют Чавушоглу напомни на Гърция в петък, че в случай че разшири териториалните си води в Егейско море, това ще бъде причина за война (casus belli), пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini в редакционен коментар. В разговор с турски журналисти в края на двудневното си посещение в Брюксел Чавушоглу каза, че „позицията на Турция по въпроса за границите в Егейско море не се е променила“. „Решението, взето от турския парламент, не се е променило“, каза той, позовавайки се на декларацията от 1995 г., че ако Гърция разшири териториалните си води до 12 морски мили, както обмисля да направи съгласно международното право, това би представлявало casus belli. В същото време изглежда, че Европейският съюз е смекчил позицията си по въпроса за санкциите срещу Турция за нарушенията на изключителната икономическа зона на Кипър. Тази промяна в отношението позволи на държавите-членки, които не бяха склонни да наложат нови санкции по принцип, да замразят подобен ход, като анализаторите отбелязват, че неотдавнашната офанзива на Анкара да се хареса на някои страни от ЕС носи своите дивиденти. „Видяхме значителна промяна в отношението на Турция по отношение на Гърция, Кипър и други въпроси“, каза европейски дипломат пред Kathimerini. „Такива промени сме виждали и в миналото и те се оказваха временни, но този път изглеждат като нещо по-съществено.“ Същият източник заяви, че санкциите ще останат на масата като опция, но добави, че повечето държави-членки искат да изчакат и да видят дали новият подход на Турция ще продължи. „Следователно в понеделник няма да има решение за санкции; сега не е моментът да се ускори този процес “, заключи европейският дипломат . Междувременно продължават консултациите на работната група на съветниците по външни отношения (RELEX), свикана миналия четвъртък, относно възможни нови санкции срещу Турция. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 09:02 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Турция и ЕС ще  работят по нова пътна карта

Мевлют Чавушоглу: Турция и ЕС ще работят по нова пътна карта

Анкара. Турция и ЕС се договориха да работят по пътна карта за подобряване на отношенията, заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу, цитиран от вестник Yeni Safak „Нашите колеги от ЕС също са решени да подобрят връзките с Турция, бихме искали да видим това и на практика“, каза Мевлут Чавушоглу на пресконференция по време на посещението си в Брюксел. Председателите на Европейския съвет и Европейската комисия ще посетят Турция по покана на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за разговори за отношенията между Турция и ЕС, отбеляза Чавушоглу. Чавушоглу, който беше в Брюксел на двудневно посещение, се срещна с редица висши служители, включително председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, председателя на Европейската комисия на ЕС Урсула фон дер Лайен и първия дипломат на блока Жозеп Борел. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Януари 2021 | 14:52 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (РСМ): Гражданите на РСМ са трети в света по недоволство от живота, отстъпват само на Гана и Украйна

„Вечер“ (РСМ): Гражданите на РСМ са трети в света по недоволство от живота, отстъпват само на Гана и Украйна

Скопие. Почти всеки трети жител на Северна Македония не е доволен от живота си. Това показват данните в доклада на Института за изследване на общественото мнение на Gallup International Association, пише скопското издание „Вечер“. Съгласно резултатите от изследването, само жителите на Гана и Украйна са по-нещастни от македонците. Както пише „Вечер“, тези резултати за югозападната ни съседка са напълно разбираеми. Средната работна заплата в страната е една от най-ниските в Западните Балкани и в Европа. Освен това пандемията от коронавирус и предизвиканата от нея криза оставиха безработни над 20 хиляди македонци. Статистиката на местната здравна система също е плашеща: страната е на 10-то място в света по смъртност от COVID-19. В същото време много жители все още болезнено преживяват промяната на името на своята страна в резултат на Преспанския договор с Гърция. Унижението от страна на България, която не признава македонската нация, език и история, също влияе негативно на настроението на определена част от македонското общество, отбелязва изданието. Превод и редакция: Иван Христов

22 Януари 2021 | 20:13 | Агенция "Фокус"

Денко Малевски (РСМ): Нищо ново не се очаква и след изборите в България

Денко Малевски (РСМ): Нищо ново не се очаква и след изборите в България

Скопие. Какво може да се очаква и колко важни са резултатите от парламентарните избори в България, които ще се проведат през март (на 4 април – бел. ред) тази година? Отговорът е прост: почти не са важни. Всъщност това беше потвърдено от българския министър на външните работи Екатерина Захариева, която заяви, че изборите няма да променят позицията на официална София по отношение на европейското бъдеще на Македония, пише македонското електронно издание “Плюс Инфо“. Подобно мнение споделят интервюираните от изданието експерти по международна политика, които твърдят, че въпреки че предизборният период често е най-лошият период за компромис между двете страни, не бива да се очакват прекалено горещи ветрове от изток. От друга страна, много македонски политици са убедени, че тези пролетни избори ще бъдат решаващи за облекчаване на напрежението и за пълен поврат в преговорите между двете съседки. Такива са очакванията на македонския министър на външните работи Буяр Османи, който описа настоящата политическа дейност на България с определението: „Във всяка страна предизборната атмосфера превзема процесите“. „Позицията на България е определена в споразумението, подписано между двете страни. Ние се ръководим от това споразумение. Промяната на нагласите по отношение на подписаните споразумения не помага в процеса на създаване на доверие и предсказуемост между страните,“ каза Османи в скорошно интервю за Радио Свободна Европа. Професор Денко Малевски, който беше първият външен министър на независима Македония, заяви пред „Плюс Инфо“, че не очаква нещо да се промени в преговорите с официална София, независимо от резултата от изборите. „Не бива да очакваме, че българите ще "се откажат" след изборите. Това няма да стане. Те имат доста солиден консенсус по този въпрос, така че не очаквам нищо да се промени независимо от резултата от изборите. "Не познавам много добре българската партийна сцена, но знам, че държавната политика не се формулира само от една партия, а от набор от няколко партии, включително националистите", каза Малевски. Той добави, че Македония трябва да се поучи от собствения си опит от дългосрочните преговори с Гърция. „Имаме опит с Гърция и трябва да се поучим от този опит. Трябва да се запитаме колко струва натискът на другите съюзници. Примерът с Гърция показа, че нищо не си струва. Преговорите продължиха 29 години и ако си спомняте, държавите-членки на ЕС веднъж съдиха Гърция заради икономическите блокади, които тя ни наложи. Но факт е, че Съюзът няма да се разпадне, защото държава ни чука на вратата. Всички държави-членки имат приоритет да запазят единството на Съюза,“ обяснява Малевски. Според социологическите проучвания, проведени в България преди парламентарните избори през март(април-бел.ред), е вероятно шест партии да влязат в българския парламент. Най-популярната партия сред анкетираните е партия ГЕРБ, чийто лидер е настоящият премиер Бойко Борисов, втората е опозиционната БСП, третата е партията „Има такъв народ“ на шоумена Слави Трифонов, следвана от ДПС, Демократична България и на последно място се намира партията на сегашния министър на отбраната Красимир Каракачанов (изданието умишлено не посочва името на партията ВМРО-БНД-бел.ред). От всички тези партии само ДПС открито заявява, че не подкрепя позицията на българското правителство по отношение на преговорите с Македония. Според тях България не е трябвало да поставя пречки по европейския път на страната, а също така те вярват, че решение на проблема може да се намери чрез изготвяне на пътна карта, която да разреши спорните въпроси между съседите. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Януари 2021 | 16:20 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Генералният секретар на НАТО приветства възобновяването на разговорите между Гърция и Турция

Kathimerini: Генералният секретар на НАТО приветства възобновяването на разговорите между Гърция и Турция

Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приветства продължаването на разговорите с посредничеството на НАТО между Турция и Гърция относно механизма за избягване на военни конфликти в Източното Средиземноморие, както и възобновяването в понеделник на проучвателни контакти между двете съседни страни в Истанбул, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini "Механизмът за избягване на конфликти спомогна за намаляване на напрежението и създаде пространство за политически дискусии за разрешаване на основните проблеми", каза Столтенберг след среща с турския външен министър Мевлют Чавушоглу в централата на НАТО в Брюксел. „Приветствам също проучвателните разговори, които ще се проведат в Истанбул следващата седмица,“ каза той. Според изявление на НАТО двамата са обсъдили редица въпроси, включително ситуацията в Източното Средиземноморие, Афганистан и Либия. Столтенберг също така „благодари на Турция за нейния значителен принос в операциите на НАТО и за поемането на ръководството на силите на НАТО с повишена готовност през 2021 г.“ В понеделник генералният секретар на НАТО трябва да се срещне с гръцкия външен министър Никос Дендиас, пише изданието. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Януари 2021 | 15:39 | Агенция "Фокус"

Германският посланик в Скопие; Договорът за добросъседство с България трябва да се приложи

Германският посланик в Скопие; Договорът за добросъседство с България трябва да се приложи

Скопие. Между Северна Македония и България съществуват добросъседски отношения. България беше първата, която призна Северна Македония за независима и е силен поддръжник на европеизацията на целия регион, особено на процеса на сближаване на Северна Македония с ЕС. "Освен това има споразумение за добросъседство и според мен то трябва да бъде изпълнено с живот и следователно да бъде приложено", каза германският посланик в Скопие Анке Холщайн, цитирана от македонския „Фокус“. В интервю за „Студио 10“ по „ТВ 24“ Холщайн подчерта, че Германия ще остане силен поддръжник на Северна Македония. Важно е, каза тя, да се използва времето за реформи и да се донесе Европа в Северна Македония. Тя даде за пример Елисейския договор, подчертавайки, че той не споменава никакви пречки като идентичност, език и история между Франция и Германия. „Елисейският договор е сключен 18 години след края на Втората световна война и сложи край на т.нар „изконна вражда“ между двете страни, като създаде политическа, правна и символична основа за взаимно сътрудничество, каза посланикът. По отношение на Европейския съюз тя подчерта, че той е общност от ценности: демокрация, върховенство на закона, независима съдебна система, свободни медии и пълно равенство за всички. „Това са ценности, на които се основава ЕС като цяло и това е нашият лозунг „единство в многообразието“. "Не трябва да толерираме в държавите-членки развитието на събития, които са далеч от тези ценности", каза Холщайн. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Януари 2021 | 13:56 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (РСМ): Във фокуса на разговорите с България е „Планът за действие“

„Независен“ (РСМ): Във фокуса на разговорите с България е „Планът за действие“

Скопие. Разговорите с България по конкретни проекти продължават, но правителството е с ясна позиция, че за македонците, македонския език и идентичност няма място за дискусии. През следващите месеци акцентът ще е върху “Плана за действие“, който е на междусекторна основа. Правителството очаква той да бъде приет на първата междуправителствена конференция между Северна Македония и България, за да бъде адаптиран и незабавно приложен, пише македонският вестник “Независен“ Премиерът Зоран Заев заяви, че политическата част е нещо, което трябва да се обсъжда след изборите в България. Обяснявайки „Плана за действие“, той каза, че той се отнася до транспорта, изграждането на гранични пунктове, газова мрежа, железопътни линии, пътища, които да свържат страната по-добре с България, както и до сътрудничество в образованието, здравеопазването, културата, спорта, дигитализацията. Тези дни, както той информира, има подготвително заседание на Комисията по исторически и образователни въпроси, където, по думите му, македонската и българската страна ще извършат съвместно подготовката на редовното заседание, която ще се проведе през февруари. Той изрази очакването, че дори от това подготвително заседание ще има известен напредък. Междувременно евродепутатът от групата на Зелените в Европейския парламент Тинеке Стрик използва дебата с португалския премиер, за да призове за натиск върху България да вдигне ветото си върху преговорите със Северна Македония. На вчерашния пленарен дебат на Европейския парламент с португалския премиер Антонио Коста тя го помоли да окаже натиск върху България. Вицепремиерът на РСМ, отговарящ за европейските въпроси Никола Димитров във видеовръзката си вчера с държавния секретар за ЕС в Министерството на външните работи и европейските въпроси на Словакия Мартин Клус подчерта, че фокусът на правителството остава върху европеизацията на страната, с още по-силен ангажимент за вътрешни реформи в светлината на европейския дневен ред. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ поиска премиера Зоран Заев и правителството да отговорят, както бе посочено на пресконференция от заместник-председателя на партията Владо Мисайловски, относно "тайното отстраняване" на друг член на Комисията по исторически и образователни въпроси, участвал в преговорите. с България и дали това не е нова отстъпка от македонска страна. Те обвиняват министър-председателя, че е договорил анекс към споразумението, който, както казва Мисайловски, най-вероятно включва елементи от македонската идентичност, история и език. Тази партия подчертава, че Съвместната комисия по историческите въпроси трябва да води преговори, необременена от политически натиск, и въпросите за идентичността не трябва да бъдат на масата за преговори. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Януари 2021 | 11:36 | Агенция "Фокус"

Алексис Ципрас: Без Преспанския договор, на север Гърция щеше да има съюзник на Ердоган

Алексис Ципрас: Без Преспанския договор, на север Гърция щеше да има съюзник на Ердоган

Атина/Скопие. Бившият гръцки премиер Алексис Ципрас, който бе в основата на подписването на Преспанския договор, смята, че той има много предимства за Атина, пише македонският „Фокус“. Според него, ако правителството на СИРИЗА тогава е било отстъпило на натиска на настоящия премиер Кириакос Мицотакис и радикалната десница и ако той нямаше сериозността и дори смелостта да приеме политическата и партийна цена, днес на северната граница вместо приятел, те щяха да имат враг и вероятно още един съюзник на Турция на Реджеп Тайип Ердоган, като Либия. „И от само себе си се разбира какво би означавало това в лицето на опасна ескалация на турските провокации“, каза Ципрас. По време на дебат в гръцкия парламент относно закона за разширяване на териториалните води в Йонийско море, той се позова на Преспанския договор и критикува гръцкия премиер Мицотакис за позицията, която той и неговата партия заемаха, когато бяха в опозиция и сега като правителство. Ципрас припомни „с каква лекота“ Мицотакис по време на дебата за ратифицирането на Преспанския договор преди две години „наричаше правителството на СИРИЗА – Правителство на националното предателство“. Преспанският договор е подписан през юни 2018 година в село Нивици. Превод и редакция: Иван Христов

21 Януари 2021 | 07:51 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: С България се разговаря за краткото и дългото име, за малцинствата, за езика на омразата

Зоран Заев: С България се разговаря за краткото и дългото име, за малцинствата, за езика на омразата

Скопие. "Където и да има коментари, които засягат нашата македонска идентичност и македонския език, ние абсолютно не разговаряме", каза премиерът Зоран Заев на пресконференция, обяснявайки отговора на България на плана за действие,за който президентът Стево Пендаровски каза в интервю за Македонската информационна агенция (МИА), че съдържа неща, свързани с проблемите на идентичността, цитира думите му македонското издание “Република“ „Абсолютно не разговаряме за македонци и македонски език, за въпроси на идентичността, националната ни идентичност. Нашите възгледи са ясни. Няма перспектива или европейска перспектива, ако сме обезличени, ако не съществуваме. Ние сме македонци, които говорят македонски, страната ни е мултиетническа, тук уважаваме проблемите на идентичността на целия европейски континент и ги подхранваме и утвърждаваме и очакваме Европа, включително и България да се придържа към това. "Радвам се, че те приемат реалността за македонците и македонския език и вярвам, че в този дух няма да позволим да бъде поставено под съмнение достойнството на самите разговори," каза той. Той добави, че разговорите с България продължават по конкретни проекти, с македонските идеи по въпроси като краткото и дългото име, по въпроси, свързани с регулирането на малцинствата, по речта на омразата, по въпроси, свързани с работата на комисиите, с крайната цел, както каза той, изграждане на приятелства и намиране на решения. „Но определено политическата част е нещо, което трябва да се обсъжда след изборите в България, защото бихме очаквали положителна промяна сега, а същото не беше възможно миналата година, когато бяхме далеч от изборите“, каза Заев. Той припомни, че в частта от плана за действие Македония е дала своите идеи през декември, а българската страна отговори със своите виждания. „Това е План за действие на междусекторна основа, където си сътрудничим чрез няколко сектора, вече сме провели няколко съгласувания и очакваме Планът за действие да бъде приет на първата междуправителствена конференция между Македония и България да бъде адаптиран и незабавно да бъде приложен“, каза Заев. Той каза, че Планът за действие включва въпроси като транспорта, изграждането на гранични пунктове, газовата мрежа, железопътните линии, пътищата, за осигуряване на по-добра свързаност с България, в сътрудничество в областта на образованието, здравеопазването, културата, спорта, дигитализацията. „Става въпрос за надграждане, за нещо, което е допълнено с идеи, с принос за по-успешното му осъществяване, което вярвам, че то ще укрепи приятелството между нашите две страни, затова говорим за този План за действие. Става въпрос за същото съдържание, което е надстроено въз основа на набор от идеи и вярвам, че скоро междуправителствените комисии, ръководени от министър Османи и българския министър Захариева, ще бъдат определени и потвърдени от правителствата и ще преминем към изпълнението му“, каза Заев. Той информира, че тези дни има подготвителна сесия на Комисията по исторически и образователни въпроси, където, по думите му, македонската и българската страна подготвят съвместно подготовката на сесията, която ще се проведе през февруари. „Вярвам, че дори от тази подготвителна сесия ще имаме крачка напред и разбира се очакваме стъпка напред през февруари. Комуникацията между двамата външни министри продължава, работните групи, ако има някакви допълнителни идеи, вярвам, че ще бъдат намерени решения, т.е. те ще бъдат обявени на обществеността, те могат да бъдат обсъдени, но определено фокусът през тези няколко месеца остава върху Плана за действие“, повтори Заев. Относно уволнението на член на Съвместната македонско-българска историческа комисия, Заев заяви, че както е бил информиран от Османи, договорът на члена Александър Литовски приключва и той не иска да го удължава. „За освободеното място министър Османи, заедно с консултации с други членове на Комисията, ще предложи нов член на Комисията. В тази комисия участват сериозни, водещи експерти в областта на историята и ние напълно вярваме в тяхната решителност и им даваме пълна подкрепа, защото това е тяхната роля, по експертен и професионален начин, а не политически да решават проблемите“, каза премиерът. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Януари 2021 | 20:29 | Агенция "Фокус"

„Телма“ (РСМ): Заев обяви изпълнението на плана за действие с България, който все още не е съгласуван

„Телма“ (РСМ): Заев обяви изпълнението на плана за действие с България, който все още не е съгласуван

София/Скопие. Официалният процес на преговори с България приключи, следва изпълнението на плана за действие. Това обяви премиерът на югозападната ни съседка Зоран Заев, въпреки че до момента няма съгласуван план за съвместни действия между Скопие и София, който може да бъде реализиран, коментира македонската телевизия „Телма“. „Процесът на официални преговори приключи, аз вярвам, че следва процес на изпълнение на плана за действие, и веднага след изборите в България да влезем в преговори на политическа основа, защото винаги преди избори е наистина ирационално и безразсъдно да преговаряте по политически въпроси. Но можем да работим по плана за действие, по инфраструктурата, спорта, образованието, информационно общество, туризма и други задължения, които и за двете страни са с цел укрепване на приятелството между Република Северна Македония и България“, подчерта Заев. Само преди няколко дни България представи своя план за действие в отговор на македонския за прилагане на Споразумението за добросъседство и както информираха от правителството и Министерството на външните работи, в момента няма хармонизиран план за действие между двете страни. Фактът, че планът за действие все още не е хармонизиран, показва, че преговорите все още не са приключили, особено като се има предвид, че документът от България само частично отговаря на исканията на Македони, отбелязва медията. Документите, разменени между двете страни, но и целият процес на разговори между Македония и България, тези дни трябва да бъдат представени пред депутатите в Скопие. Превод и редакция: Иван Христов

18 Януари 2021 | 17:16 | Агенция "Фокус"

Стево Пендаровски: Няма никакъв нов договор, анекс или протокол с България

Стево Пендаровски: Няма никакъв нов договор, анекс или протокол с България

Скопие. Държавният глава Стево Пендаровски в интервю за Македонската информационна агенция (МИА) заяви, че това, което България е изпратила чрез специалния пратеник Владо Бучковски, не е ново споразумение, допълнение към споразумението, протокол или анекс, цитира думите му македонското електронно издание “Плюс Инфо“. „Това е План за действие, който ние предложихме през следващия период и на който те сега отговарят и в този План за действие, предложен от нас, няма абсолютно никакво споменаване на идентичност, език, нация и т.н. За какво се отнася? След фактическото вето на България през декември, тъй като все пак беше решение на ЕС, при което не беше постигнат пълен консенсус, ние предложихме набор от мерки, които трябва да „разредят“ атмосферата през следващите месеци, защото знаете, че в България има парламентарни избори. И в този предизборен период е много трудно с „хладна“ глава, говоря преди всичко за моите колеги от София, да влязат в дискусия по въпроси, които преди и в период, когато ние нямаме избори пред нас, не можем да се договорим по известни причини. В момента говорим, за нека ги наречем не маловажни, а странични въпроси на основния проблем. И така, говорим за инфраструктура, образование, медии, по-добра свързаност в различни области, в енергетиката, които са свързани с основния проблем. Знаете основния проблем - настояването на България, че белезите за идентичност на македонската нация трябва да се подпише, че преди 1944 г са български, т.е., че корените са български. Ние, разбира се, никога не сме се съгласявали за това и няма да се съгласим в бъдеще, но ако не успеем да постигнем споразумение и от двете страни, особено от София да ни пуснат да започнем с първото ниво през декември (междуправителствената конференция – бел.ред.), по тези причини, използващи познатия им речник, не вярвам, че можем да го направим сега през януари, февруари, март. И така, това е подход, иницииран от нас, с който се надявам българската страна да се съгласи, който трябва да възстанови атмосферата на доверие, за да можем да обсъждаме всички въпроси. Повтарям, не става въпрос за някакво ново споразумение, допълнение към споразумението, протокол, анекс и т.н.,“ каза Пендаровски в интервю за МИА. Президентът очаква другите държави-членки на ЕС да станат по-информирани и да настояват, тъй като интеграцията на Западните Балкани в ЕС е геополитически важен въпрос, и очаква помощ от администрацията на новия президент на САЩ Джо Байдън, който познава региона и вярва, че ще засили фокуса си върху него. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Януари 2021 | 16:58 | Агенция "Фокус"

Стево Пендаровски: Българските претенции към македонската идентичност са част от отговора на нашия План за действие

Стево Пендаровски: Българските претенции към македонската идентичност са част от отговора на нашия План за действие

Скопие. Българските искания относно македонската идентичност все още са част от отговора на официална София на предложения План за действие, разкри президентът Стево Пендаровски в интервю за Македонската информационна агенция . Въпреки че досега публикуваното като информация е, че планът съдържа инициативи, свързани с инфраструктура и образование, според Пендаровски отговорът все пак включва вижданията на България по отношение на македонския език и идентичност, цитира думите му скопският “Канал 5“. „Отговорът, който видях от българска страна на нашия План за действие, практически не отговаря на една част от нашите искания. Има и за това (инфраструктура и образование – бел.ред.), но отново е вмъкнато в него какво мислим за белезите за идентичност на македонската нация. Ние не искаме това. Ние не го споменаваме в Плана за действие, защото това е извън всякакви преговори. Казах Ви, можем да говорим за всяка друга област, но не можем и няма да говорим със сигурност за това кои сме, какви сме и т.н.", каза Пендаровски в интервюто. Държавният глава не е много оптимистичен, че е възможен голям напредък в отношенията с България и пълно вдигане на ветото за започване на преговори след изборите за български парламент през пролетта. „Изобщо не вярвам, че ще има някаква промяна, но ако има такава, това е работа на българските граждани и хората, които ще бъдат на власт там, но каквато и да е промяната, не вярвам, че ще има промяна в тяхната позиция, защото това е абсолютно потвърдено Това се подкрепя от всички съответни политически сили и е българската червена линия," каза Пендаровски. В интервюто държавният глава обяви участието на министъра на външните работи Османи и вицепремиера Димитров на сесия на парламентарната комисия по външни работи, на която ще се представи най-новата информация за разговорите с България, поискана няколко пъти. . След последната покана миналата седмица беше взето правителствено решение с положителен отговор. Правителството потвърждава за Канал 5, че има намерение за участие на Комисията, но подробностите все още не са уточнени. Правителствените представители са готови да предоставят информация, свързана с преговорите с Република България, на народните представители. В съобщението беше потвърдено, че има интерес за провеждане на сесията в Парламента, като датата за това ще се уточни след хармонизиране на дневния ред след което обществеността ще бъде информирана, казват от правителството. Първият тест на Плана за действие ще бъде на поредното заседание на Съвместната историческа комисия, което неофициално ще се проведе на 22 януари. Последното заседание завърши без напредък поради несъгласие между македонската и българската страна относно използването на термина „македонски език“ в протокола от работата на Комисията. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Януари 2021 | 16:39 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): „Паленето на знамена е примитивизъм, който трябва да се наказва“

„Слободен печат“ (РСМ): „Паленето на знамена е примитивизъм, който трябва да се наказва“

Скопие. Изгарянето на знамето на Република България, станало по време на карнавала във Вевчани, донесе демарш от българското министерство на външните работи и остро осъждане от страна на македонското държавно ръководство, обществеността и самите организатори, пише вестник „Слободен печат“. Президентът Стево Пендаровски оцени акта като недопустим, а кметът на Вевчани Сашо Янкоски като нещастен и неразумен акт. Според политолози и комуниколози изгарянето на държавно знаме е отражение на примитивизъм и индивидуален акт на човек, който трябва да бъде наказан съгласно закона. Държавният глава Пендаровски написа в профила си във „Фейсбук“, че изгарянето на българското знаме е недопустимо и осъдително и че трябва да се изгради доверие, разбиране и уважение сред съседите. Министерството на външните работи от своя страна подчерта, че „вековната традиция не трябва да бъде застрашена чрез дейности, които омаловажават или обиждат народи, държави, особено нашите съседи“. Министерството на външните работи осъди акта, който не само уврежда репутацията на карнавала, но и уврежда репутацията на РС Македония. По-рано българският външен министър Екатерина Захариева обяви, че посланик Ангел Ангелов е изпратил остра устна нота до външното министерство на Македония след съобщения, че на карнавала във Вевчани е подпалено българско знаме. Кметът на Вевчани Сашо Янкоски се надява, че този акт няма да опетни отношенията със София. „Община Вевчани категорично осъжда изгарянето на знамето на Република България по време на карнавала във Вевчани. Този акт не съответства на позицията на Общината и най-големия процент от нейното население. Напротив, Вевчани е сред първите общини в Македония, побратимени с град Мелник, община Сандански, като членове на Асоциацията на карнавалните градове. Надяваме се, че този злощастен и ирационален акт няма да опетни добросъседските отношения“ - каза кметът Янкоски пред „Слободен печат“. Комуникологът Боян Кордалов смята, че изгарянето на знамето трябва да бъде санкционирано съгласно закона като деяние, извършено от физическо лице, а не да бъде идентифицирано с цялата общност. „Колкото повече реч на омразата има в една среда, толкова повече ще има такива неприятни ситуации и инциденти и колкото повече правителствата изграждат по-добра атмосфера и диалог с взаимно уважение, толкова по-нормални ще бъдат отношенията в тази среда. И от двете страни е имало такива инциденти и те са много неприятни. Важно е да се подчертае, че те са извършени от лица по име и фамилия и да се действа по съответния начин“, казва Кордалов. Политологът Иво Рангелович смята, че изгарянето на държавни знамена е социален проблем, за който е възможно само системно решение. „Речта на омразата е отражение на примитивизма, който от своя страна е историческа забележителност на този регион. Изгарянето на знамето е повтаряне на такава практика и се е случвало и преди от двете страни. Речта на омразата е социален проблем, за който има само системно решение. От домашното образование до способността на правителството да се опита да се справи със съществените проблеми на гражданите“, каза Рангелович. От друга страна, полицията издирва извършителя, който е заплашен от затвор от една до пет години. От МВР съобщиха, че „събитието е документирано“, самоличността на лицето ще бъде определена, след което ще бъде подаден протокол. Полицията обаче не съобщи дали вече е намерила и наказала човека, който миналия ноември запали българското знаме в Гази Баба. Изгарянето на знаме на друга държава не се случва за първи път на карнавала във Вевчани. През 2012 г. гръцкото знаме беше подпалено и беше извършено символично погребение на Гърция с ковчег и некролог, на което гръцкото външно министерство изпрати протестна нота до Скопие, в която оцени събитието като „провокативно“ и „обидно“, казвайки, че трябва да бъдат предприети мерки за избягване на подобни инциденти в бъдеще. Превод и редакция: Иван Христов

16 Януари 2021 | 10:36 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (РСМ): Българските университети в Македония са реминисценция от миналото

„Нова Македония“ (РСМ): Българските университети в Македония са реминисценция от миналото

Скопие. Българските университети в Македония са реминисценция от миналото, пише скопският вестник “Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса. Официална София, чрез специалния пратеник Владо Бучковски, представи българския план за действие за преодоляване на различията между двете страни, довели до блокадата на европейската интеграция на Македония. Както е добре известно, фокусът на т.нар План за действие е върху инфраструктурни проекти, но специален акцент е поставен и върху предложението за "отваряне на кампуси на български университети в Македония". Въпреки че това предложение изглежда съвместимо с намеренията на македонското правителство за образователна реформа, тази позиция в българския план за действие поражда дилема пред местни експерти, професори, историци, лингвисти ... Имат ли подобни намерения реална основа и дали целите и задачите в проекто-плана са искрени или зад тях има редица индикации за скрити тенденции и намерения? Инструмент за разпространение на българската пропаганда сред младите поколения в Македония Притесненията на македонските интелектуалци, с които се консултирахме, всъщност са за намеренията на София, а именно дали искането за откриване на български университетски кампуси е насочено към установяване на искрено сътрудничество в областта на образованието, което би било от полза за хората от двете страни, или те ще се използват като инструмент за разпространение на българската пропаганда сред подрастващите поколения в Македония. Както изтъкват всички професори, с които сме се консултирали, това изобщо не е наивно искане и без никакви съмнения може да се наблюдава през историческа призма, от времето, когато българското царство на територията на Македония открива екзархийски училища, в които македонската мисъл е отречена и се разпространяват българските идеи. Нещо повече, в рамките на по-задълбочено наблюдение на този въпрос не трябва да се пропуска отношението към македонското малцинство в България, на което се отказват основните права на образование на майчин език, поне в началното образование, и да не се позволява формирането клон на македонски университет на тяхна територия. Нашите събеседници питат за какви добросъседски отношения и взаимно изразяване на добра воля става дума тогава. Ситуацията от миналото ще ни бъде копирана Според Наташа Котлар-Трайкова, научен съветник и редовен професор в Института за национална история, Македония навлиза в отношенията с България от абсурдна в по-абсурдна ситуация. „Сътрудничеството не е проблем, било то икономическо, културно или друго. "Има сериозна атака срещу македонската система за национална сигурност, отричайки всичко, което е историческо наследство и македонска идентичност, всъщност за да осигури териториални стремежи или влияния," каза Котлар. Тя добави, че тайнствеността на целия процес поражда съмнения относно искреността на намеренията на София. „Не сме запознати как ще бъде организирано това, какъв ще бъде езикът, на който ще се преподава учебната програма, каква ще бъде самата учебна програма, какво ще бъде учебното съдържание, мисля, че тук има много въпроси. Дали тези университети ще бъдат частни или в рамките на българските държавни университети. По-различно е, ако това е частна организация, която иска да създаде клон в страната. Не знаем какво означава това. „Ако смятат, че чрез тази културна и образователна дейност ще осигурят по-силна пропаганда тук, аз наистина не знам какво да кажа“, каза Котлар. Според нея всички проблеми са възникнали с подписването на Споразумението за добросъседство и приятелство с България. Елка Ячева-Улкар, научен съветник в Института за македонски език „Кръсте Мисирков“, има подобно мнение: „Откриването на български университетски кампуси не е нищо друго освен разпространение на пропаганда през 21 век. При нас се случва, защото тук никой не реагира. Българите изискват образователна реформа, ние я правим веднага. Това, което те не успяха да постигнат териториално, сега ще направят чрез пропаганда - казва Ячева-Улчар. Тя добавя, че историята се повтаря за Македония. „В началото въздействието ще бъде слабо, но след това ще се разпространи. България е член на Европейския съюз, така че младите хора, които учат в кампусите им, ще получат различни придобивки. Буквално ще отразим ситуацията от миналото, когато едно дете от едно и също семейство е учило на български, друго на гръцки, трето на сръбски и всичко поради различните придобивки, които семейството е получавало. Същото се случва и с нас през 21 век, само защото в продължение на 30 години като държава не сме били в състояние да се изправим на крака - заключава Ячева-Улчар. Преди това България се опита да убеди македонските власти да отворят български университетски кампуси в страната, но исканията й бяха отхвърлени от акредитационния съвет, тъй като това бяха проекти, които бяха направени повърхностно и не отговаряха на образователните критерии, предвидени за висшите учебни заведения. Превод: Юлиян Марков

15 Януари 2021 | 19:29 | Агенция "Фокус"

Буяр Османи: В разговорите с България акцентът е върху плана за действие и междусекторното сътрудничество

Буяр Османи: В разговорите с България акцентът е върху плана за действие и междусекторното сътрудничество

Скопие. В този период в разговорите с България ще се акцентира върху плана за действие, сътрудничеството между секторите и между ресорните министерства. Това подчерта министърът на външните работи на Северна Македония, предава A1 On. „Ако се съсредоточим върху плана за действие, ще създадем предпоставки за разрешаване на съществуващите различия по отношение на рамката за преговори", поясни Османи в интервю, дадено по време на посещението си в Атина. Османи подчерта, че хармонизирането на рамката за преговори за членство в Съюза изисква консенсус на всички държави-членки на ЕС и затова комуникацията и разговорите с тях са много важни, за да се обясни позицията на Скопие. На въпрос дали Гърция е предложила конкретна инициатива или съдействие за преодоляване на българската блокада, външният министър подчерта, че на Атина се гледа като на посредник за европейската перспектива на Западните Балкани и че е важно тази роля да бъде улесняваща за влизането на региона в ЕС. „Това, което очаквам, е да получим подкрепа от Атина по този път", заяви Османи. Превод и редакция: Иван Христов

15 Януари 2021 | 13:02 | Агенция "Фокус"

„НоваТВ“ (РСМ): Гърция ще натиска за евроинтеграцията, но Скопие трябва да изпълни изцяло Преспанския договор; Какво се договориха Дендиас и Османи

„НоваТВ“ (РСМ): Гърция ще натиска за евроинтеграцията, но Скопие трябва да изпълни изцяло Преспанския договор; Какво се договориха Дендиас и Османи

Скопие. След срещата си в Атина министрите на външните работи на Гърция и Северна Македония Никос Дендиас и Буяр Османи излязоха с изявление, че евроинтеграцията на Западните Балкани, в това число на Скопие, трябва да продължи и Атина ще настоява за това, но нейната съседка трябва да приложи цялостно Преспанския договор, предава скопската „Нова ТВ“. Дендиас спомена стриктното използване на новото име, като подчерта, че то трябва да се използва дори от уеб портали, както и да се реши въпроса с продължаващото използване на Звездата от Вергина. Той спомена за сътрудничеството в областта на здравеопазването със Скопие и споразумението с ЕС за предоставяне на ваксини на страните, които не са членки на Съюза, но не каза конкретно кога ще се случи обещаната помощ от Гърция за Северна Македония. Фокусът на разговора между двамата министри беше да се установи рамката за следващите дейности пред двете страни в съответствие с Плана за действие за сътрудничество и прилагане на Преспанския договор. В областта на инфраструктурата, освен граничните улеснения на движението на гражданите, енергетиката, те обсъдиха и по-нататъшното задълбочаване на политическия диалог, приятелството и добрите междусъседски отношения, както и политики за „изграждане на общо европейско бъдеще“. „Истинско удоволствие е да започнем годината с толкова успешно посещение в Гърция. Искрените ни намерения са да прекрачим прага на добросъседство, като коректен политически наратив, и да поставим основата за изграждане на по-дълбоко дългосрочно приятелство между двете страни, като най-висшия израз на успеха на политиката и дипломацията“, заяви първият дипломат на Скопие. „Като непосредствен съсед, който също е член на ЕС, вярвам, че принципната подкрепа на Гърция за незабавно започване на преговори със Северна Македония е особено важна. Оценяваме тази подкрепа и я считаме за един от ключовите приноси в изграждането на дългосрочно приятелство между двете страни. В същата посока искам да подчертая изрично сътрудничеството в рамките на НАТО, чрез споразумението между двете страни за защита на въздушното пространство, което допринася значително за насърчаването на доверието между двете страни по отношение на политиката и сигурността“, отбеляза още Османи. По време на посещението бяха подписани три Меморандума за разбирателство между двете страни за сътрудничество в областта на инвестициите и външната търговия между компаниите „Гърция СА“ и „Инвест Северна Македония“, за сътрудничество между министерствата на външните работи в обучението на дипломати и за сътрудничество в областта на гражданската защита. „Особено се радвам, че увенчахме днешното посещение с подписването на три много важни меморандума за сътрудничество. Винаги съм казвал, че икономиката и бизнесът трябва да водят нашите отношения, нашето задължение е чрез тези меморандуми, чрез политическо сътрудничество да създадем всички условия за по-нататъшно насърчаване на търговията, обмена в областта на туризма, инвестициите, като най-важните и със сигурност носещи най-голяма реална полза за гражданите сфери. Предстоят ни сериозни инфраструктурни и енергийни проекти: изграждането на газовия интерконектор, свързване на страните чрез газопровод, рехабилитация на съществуващия нефтопровод, участие в изграждането на газовия терминал Александрополис, железопътна връзка, пътна връзка и разбира се отваряне на границата при Маркова Нога – Лемос и Майден – Промахон“ каза още Османи. Превод и редакция: Иван Христов

15 Януари 2021 | 12:29 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): България премина към мека сила в спора със Скопие

„Слободен печат“ (РСМ): България премина към мека сила в спора със Скопие

Скопие. Официална София се опитва да покаже конструктивност с по-меки тонове в преодоляване на спора със Северна Македония, но в същото време подчертава, че условията им няма да се променят, пише вестник „Слободен печат“. България открито иска да увеличи присъствието си в Македония във всички области и да повлияе на социално-политическите процеси чрез своите компании и медии или с телевизия на български език и както съобщава базираната в Брюксел Euroactiv, сега в своя план за действие предлага да се открие кампуси на българските университети в РСМ. В плана, който министърът на външните работи Екатерина Захариева предаде вчера на специалния представител на правителството на Скопие Владо Бучковски, имаше предложения, свързани с железниците, пътищата и инвестициите на българските компании, както и част, която се отнася до учебниците по история. Според анализатори няма законови пречки пред отварянето на чуждестранни университети в Северна Македония, но в тях не може да се „пропагандира“. Професорът и бивш посланик в България Георги Спасов е категоричен, че всеки, който смята, че без да спазва законите на страната, може да отвори български университетски кампуси, които ще превъзпитат младежта в духа на българската историческа наука, се лъже. „Законът за висшето образование позволява създаването на висши учебни заведения, факултети и университети, при много ясни условия. Те могат да бъдат създадени от чуждестранна компания, която ще отговаря на условията и това е обучението да се провежда на един от официалните езици в Македония (македонски и албански) или на един от световните езици (член 24). Всяка новоучредена институция за висше образование, за да започне преподаването, трябва да получи акредитация от Акредитационния съвет за своята учебна програма. Изпълнението на условията се следи от Държавния инспекторат на МОН“, обяснява за „Слободен печат“ професор Спасов. Двете страни са категорични, че трябва да възстановят взаимното доверие и да задълбочат сътрудничеството в различни области, от икономиката до културата, но засега ефектът на място е малък. Министър Захариева в интервю за столичния „Труд“ заяви, че емоциите в София и Скопие трябва да се успокоят, за да се намери решение, но също така, че резултатът от предстоящите избори в България няма да има ефект върху официалната позиция на България по отношение на Македония. Мисля, че когато емоциите се успокоят в България, и особено в Северна Македония, и тя започне да мисли и действа по-рационално, ще се види, че България никога не е била враг, но продължава да бъде честен приятел. И когато си честен приятел, трябва да посочиш проблемите и да търсиш начин да ги решиш“, подчертава Захариева. Според нея европейската перспектива е основният двигател за реформи и реално помирение в региона, така че за България разширяването на ЕС е национален интерес като съсед на Западните Балкани и тя не е направила нищо лошо с блокадата на Македония. Захариева отново подчерта, че поне година и половина преди блокадата македонските политици са предупреждавани, че Договорът за добросъседство не се прилага и това подкопава доверието на България. „Изходът от сегашната ситуация е да се възстанови доверието и ние работим в тази посока и да компенсираме загубеното време. Има много практически и ясни задължения, които двете страни трябва да приемат, трябва да има ясна решимост, че работата на съвместната историческа и образователна комисия повече няма да бъде прекъсвана едностранно. Искаме да видим усилията, каквито и решения да бъдат взети, не да останат само на нивото на решенията, но да станат публични, да влязат в учебниците. Надявам се, че когато се върнем към нашите усилия, доверието ще се върне“, каза Захариева. По отношение на разширяването на ЕС по време на португалското председателство, тя каза, че позицията на Лисабон е, че този процес не трябва да се прибързва и тя лично вярва, че „няма смисъл да се провежда среща всеки месец, без да се постигне напредък по въпросите, които са на масата“. Захариева също подчерта, че в случай на смяна на правителството в България, София няма да отстъпи от исканията си, тъй като те са част от Рамковата позиция, приета единодушно от българския парламент, което рядко се случва в България. Специалният представител на правителството в Скопие Владо Бучковски казва, че предложеният План за действие включва теми за завършване на Коридор 8, както и сътрудничество в образованието, икономиката и културата. Вчера в София той се срещна с видни културни дейци и обсъди начини за увеличаване на културния обмен между България и Северна Македония. Според информацията е договорено културните отношения между двете държави да бъдат обогатени с конкретни проекти и да се засилят срещите между хора от изкуството и културата, което ще допринесе за повишен позитивизъм в отношенията между двете държави. Превод и редакция: Иван Христов

14 Януари 2021 | 08:34 | Агенция "Фокус"

Германският посланик в Скопие: Македония изпълни условията, работим за започване на преговорите

Германският посланик в Скопие: Македония изпълни условията, работим за започване на преговорите

Скопие. Започването на преговорите за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз (ЕС) трябва да се случи и се надявам да успеем да постигнем това през тази година, заяви германският посланик в Скопие Анке Холщайн, добавяйки, че като дипломат тя е известен оптимист и изрази вярата, че целите могат да бъдат постигнати, ако се работи достатъчно усилено за тяхното постигане, цитира думите й македонският телевизионен канал “Алсат М“. „Няма друга алтернатива. Северна Македония е изпълнила всички условия. „През следващите седмици е много важно да има сътрудничество между Северна Македония и България в онези области и сегменти, където няма различия в мненията, което ще докаже, че има добро взаимодействие“, каза посланикът. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2021 | 15:53 | Агенция "Фокус"

“Слободен печат“ (РСМ): За коя политическа партия „навива“ македонското правителство

“Слободен печат“ (РСМ): За коя политическа партия „навива“ македонското правителство

Скопие. Неприятно и лигаво е, когато македонските представители в преговорния процес с България оправдават обидите, лъжите, речта на омразата и обикновените приказки на някои български политици към македонската идентичност, с тезата, че те са изразени в предизборния период, пише Любиша Николовски в македонското издание „Слободен печат“ в материал, представен без редакторска намеса. След като е предизборен период, тогава в момента няма логика да се преговаря с тези политици. Нещо повече, това, което тези "български политици" казват устно в медиите, те изпращат като официален документ, който след това се консултира и преразглежда от македонска страна. Наивно и инфантилно е да се мисли, че веднага след изборите същите тези хора от кабинета на „приятеля“ Бойко Борисов ще променят не само речника, но и отношението към Македония, ако останат на власт. И Каракачанов, и Захариева казват това най-открито. Дори те призовават за "успокояване" на емоциите. И ще има емоции, докато активно се обменят различни документи, в които всичко е написано и които след това се коментират публично. Но точно тази електорална непредсказуемост трябва да бъде дипломатически достатъчна, за да замрази преговорите със съществуващия политически връх. Ето така се оказва, че правителството в Скопие предпочита победата на сегашната управляваща коалиция у съседите. За кого официално "навива" Скопие в предизборната надпревара в България, ще се запитат останалите политически субекти там, които се стремят да спечелят властта, но също и в ЕС, който самият отправи лавина от критики за недемократичния начин на управление, корупцията, престъпността и влиянието върху медиите! Следователно е разбираемо, че в българските медии темата за Македония е доминираща в предизборната кампания на политическите представители. Още по-изумителното е как Каракачанов води кампания през македонските медии! Всичко, което той казва, се излъчва тук и не рядко самите македонски медии нямат търпение да го поканят за изявление или интервю, в което той най-високомерно ги обижда, като обижда македонския народ, неговата идентичност, език, култура, история. Ако преговорите с българските власти бяха замразени на този етап, общественият интерес в Македония към българските политически отношения вътре в страната им щеше да намалее и с това и изявленията на политиците относно българския характер на Македония. От друга страна, чрез медийни дебати на различни политически субекти в България, бихме имали възможността да чуем дали има други политически опции, за които може да се договаря в бъдеще. Това означава, че ако има смяна на правителството в България, Македония ще продължи да преговаря с новия политически набор, въпреки че е ясно, че в България има не само политически, но и национален консенсус за възприемането на македонското като българско. Но това е начинът и формата за поддържане на дипломатическо предимство пред трета страна. И Македония засега се справя толкова добре. Междувременно страната трябва да следва европейско-американска дипломатическа програма и офанзива, пише Любиша Николовски. Превод: Юлиян Марков

13 Януари 2021 | 14:27 | Агенция "Фокус"

Deutsche Welle: Между Скопие и София – недоверие и стереотипи за "дълбоката държава"

Deutsche Welle: Между Скопие и София – недоверие и стереотипи за "дълбоката държава"

София/Скопие. Нон-пейпър, план за действие, обмен на коментари, пътна карта за по-нататъшни действия и сътрудничество, има анекс, няма анекс ... Колкото изяви, толкова различните термини следват опитите на Скопие и София да разрешат спорните въпроси. В интерес на процеса информацията от срещите и обмена на предложения са доста оскъдни. Специалният пратеник на македонското правителство за България Владо Бучковски заяви пред българските медии, че "трябва да създаде доверие между правителствата и народите на двете страни", пише македонската редакция на Deutsche Wellee. „Колкото и интензивни да са моите пътувания и срещи, очевидно е, че двете страни са заинтересовани да не замразяват отношенията или да общуват само чрез медиите и посредници. "Близостта ни като две нации и две държави с общи моменти в миналото и общ поглед към историята ни кара да предприемем стъпки за намиране на решение и такива работни срещи са стъпка към това решение", каза Бучковски. Докато Бучковски говори за доверие, други се съмняват, че то ще бъде изградено по една причина: „дълбоката държава в Македония“. Терминът, използван от бившия македонски премиер Любчо Георгиевски в интервю, дадено за българска медия по-рано , сега се използва като аргумент за недоверие към Скопие. Професор Кирил Топалов, член на българския екип в Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, заяви пред БНТ, че очакванията му не са големи, тъй проблемът, който съществува между двете държави, не може да бъде разрешен с едно, две или пет посещения на специалния пратеник. Той вярва, че решението на проблема е подкопано поради вкоренената неискреност на "дълбоката държава". "Държава, която се управлява от дълбока държава, т.е. от службите, в която всичко се контролира и ръководи, по никакъв начин не може да бъде честна", каза Топалов. Меко присъствие Според изявления и анализи на публични личности в българското общество, България остава със същите изисквания и очаквания от западната си съседка, но вероятно ще промени стратегията си - тя планира да компенсира пропуснатото в миналото в областта на образованието, културата и медиите. Това е стратегия за преход към така нареченото „меко присъствие“, особено след забележките, че в Северна Македония няма българска телевизия, факултет / и, че българската позиция изобщо не се чува и не е известна. Вече има предложения България да инвестира в истинска информация, а не да я продава. Кирил Вълчев, юрисконсулт в българската информационна агенция БТА, пише, че продуктите на агенцията трябва да станат достатъчно финансирани от бюджета, така че да не се налага да се продават, а да се разпространяват безплатно, за да достигнат до възможно най-много потребители, в интерес на истината за българската позиция. „Неразбирането на българската позиция по отношение на преговорите с Европейския съюз на Северна Македония показва, че българската държава трябва да използва националната информационна агенция много по-активно, освен дипломатите -, за да обяснява позициите си пред света. Това не означава пропаганда, а честно, навременно и пряко представителство на България в чужбина, където благодарение на програма на английски език БТА пристига най-бързо и често е единствената, която пристига. Нелепо е да се продава това на чужди медии, защото България търси присъствие в авторитетните медии, за които рядко представлява интерес, а не обратното. Нелепо е също, с цел дофинансирване,с не толкова много пари, БТА да продава своите емисии на чуждестранни посолства, защото поради това около една пета от тях се отказват от най-чистия източник на информация за България и по този начин не успяват да разберат иначе "ясните послания като това в случая със Северна Македония - България призовава Скопие да остави мъртвите да бъдат такива, каквито са се самоопределили, без да пречи на живите да се самоопределят", пише Влчев, цитиран от български вестник Силата на невежеството Въпреки че понастоящем остава впечатление, че напрежението намалява, зад кулисите се прави опит пламъкът в разговорите да продължи, за да не изгасне. Професорът и бивш посланик на Македония в София Георги Спасов смята, че и двете страни се нуждаят от бързи резултати. "Македония би искала да предприеме стъпка, която би позволила на България да отмени ветото си при започване на преговори с ЕС." А партиите в управляващата коалиция на Борисов биха искали, ако е възможно, преди парламентарните избори през март тази година, да докажат, че с вето и силен натиск са успели да накарат македонското правителство да приеме поне част от онова, което смятат за историческа истина в произхода на македонската нация език. "И двете страни са заинтересовани да демонстрират пред останалите членове на ЕС, че диалогът по спорните въпроси не е прекъснат и че и двете страни полагат усилия за сближаване на позициите", каза Спасов. Предвид исканията на българската страна, изпратени в обяснителния меморандум до членовете на ЕС, според Спасов няма възможности за сближаване по спорните въпроси преди изборите в България, нито София да махне бариерата, за да започнат преговори. . В състояние на реална стагнация на процеса се очаква Република Северна Македония, като заинтересована страна за влизане в ЕС, да предприеме определени стъпки, като изпрати някакъв план за действие и времеви план за реализиране на разпоредбите на споразумението. Целта е да се възстанови доверието в България и да се потвърди, че двете страни могат да преследват своите интереси в рамките на определен период от време, без да изменят или допълват споразумението с каквито и да било приложения. „Но официална България и партиите в управляващата коалиция там, въпреки че твърдят, че България е най-заинтересованата държава-членка за присъединяване на Македония към ЕС, влизат във филма, за да демонстрират„ арогантност на властта “. Те вярват, че като член на ЕС с право на вето върху влизането на други членове, имат силата да „цивилизоват, опитомяват“ кандидати като Македония, да ги направят послушни да приемат като истина само тяхната история за произхода на света и нациите, да се подчиняват на исканията им и по този начин да задоволяват „психологическата си потребност“ - както сенатор Фулбрайт ще заключи в своята работа „Арогантност на властта“ - че те са по-голяма, по-добра и по-силна нация от другите. В определени моменти лидерите на такива държави издигат своите политически цели до нивото на мисиии считат за свой свещен дълг да постигнат поставените цели с всички средства, с които разполагат. „Но често“, казва Фулбрайт, държави, които демонстрират арогантност на властта към по-слабите, в някакъв период са били победени и до известна степен демонстрацията на сила служи за възстановяване на тяхната „загубена гордост“, каза бившият посланик в София. Спасов вярва, че въпреки желанието на Скопие за бързо членство в ЕС, трябва да стане ясно, че това ще бъде бавен и болезнен процес, в който трябва страната да се въоръжи с мъдрост и търпение, с дългосрочно желание за подобряване ситуацията вътре в държавата и отношенията между гражданите на двете страни. Но когато сме изправени пред арогантността на силата на една от съседните държави и на някои политици в нея, според него не е лошо да се покаже „силата на игнорираните“, която отрезвява и ги поставя на мястото, което им се полага. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2021 | 13:23 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): Няма анекс към договор, а акция за подобряване на отношенията между София и Скопие

„Слободен печат“ (РСМ): Няма анекс към договор, а акция за подобряване на отношенията между София и Скопие

Скопие. Официална София е приела македонската инициатива за приемане на План за действие за прилагане на Договора за добросъседство и вчера е предала коментарите си на представителя на правителството в Скопие Владо Бучковски, пише „Слободен печат“. Миналия месец македонското правителство предложи този план за действие за възстановяване на доверието между двете страни, но до вчера нямаше отговор от българска страна, която този уикенд изпрати предложение до Македония чрез вицепремиера Красимир Каракачанов за подписване на анекс от 12 точки към Договора. След срещата на Бучковски с външния министър Екатерина Захариева българското външно министерство не спомена нищо за анекса на Каракачанов, а местните медии получиха съобщение, че България е предложила план за действие на Бучковски. От друга страна, македонският външен министър Буяр Османи веднага поясни, че „това, което получихме като отговор от България, всъщност е тяхното виждане за нашия План за действие, т.е. обмен на идеи относно този план“, и добави, че „приложение от 12 точки не съществува“. Независимо чие предложение за план за действие се обсъжда, добре е двете страни да разговарят, твърдят анализатори. Професор Нано Ружин, бивш посланик на Република Северна Македония в НАТО, казва, че няма шанс България да промени позицията си до март, но разговорите трябва да продължат. „Добрата новина е, че Македония продължи да преговаря, като по този начин показа, че „ние не сме мъртви“ за разлика от времето със спора с Гърция, когато тези преговори бяха многократно преустановявани. Въпреки това движение, което е добре, аз лично съм скептичен, че нещо значително ще се промени до изборите в България през март. Македонският въпрос вече е дълбоко част от реториката в тяхната кампания, политиците отдавна „подгряват“ тази тема, за да могат внезапно да размислят или да направят отстъпка. Сега те обърнаха играта с плана за действие и този план е добра основа за постигане на решение след изборите. Добре е да се успокоим до март, но би било лошо, ако цялата комуникация бъде прекъсната. „България е под натиск от ЕС, тя се оправдава пред Съюза с обяснения, че те го искат, но Скопие не иска решение и затова трябва да продължим да разговаряме с тях“, каза Ружин пред "Свободен печат". Той смята, че подписването на какъвто и да е анекс към споразумението не е добра идея и би „създало хаос“, докато планът за действие е солидна основа. „Ние, като общественост, не сме информирани за съдържанието на този план за действие, но предполагам, че той предоставя неща, които могат да бъдат приложени по-бързо, както и дейности в средносрочен и дългосрочен план за изпълнение. След изборите нещата за нашата европейска интеграция трябва да започнат да се движат. Португалия може да не се интересува от поставянето на разширяването на ЕС високо в дневния ред, но тук е Европейската комисия, която е твърде заинтересована. Миналата година нямаше с какво да се гордее. След приемането на бюджета, за който имаше опозиция и след Брекзит, ЕК трябва да се възстанови, консолидира и разшири геополитическата си зона. Мощни сили настояват за разширяване“, каза Ружин. След срещата със Захариева Бучковски каза, че през следващия период работната група ще разгледа коментарите от България и ще се изгради ясна позиция. Той заяви, че ролята му на специален представител произтича от усилията на македонското правителство да постигне решение на двустранния спор с България и по този начин да премахне пречките за започване на преговори между нашата страна и ЕС. „В този контекст всяко мое официално общуване със София е във функция на предложения от нас План за действие, който съдържа конкретни стъпки в областта на връзката през Коридор 8, сътрудничеството в образованието, енергетиката, културата, икономиката, информационното общество. Всичко това трябва да създаде доверие между нациите, правителствата и държавите. Независимо от интензивността на моите пътувания и срещи, очевидно е в интерес на двете страни да не позволяват замразяване на отношенията или комуникацията само чрез медиите или посредниците. Нашата близост като две нации и две държави с общи моменти от миналото и общи възгледи за историята показва, че и двете страни трябва да предприемат стъпки за намиране на решение“, каза Бучковски пред МИА. Превод и редакция: Иван Христов

13 Януари 2021 | 08:31 | Агенция "Фокус"

„Фактор“ (РСМ): Бучковски се връща от София с план за действие, Османи ще го анализира

„Фактор“ (РСМ): Бучковски се връща от София с план за действие, Османи ще го анализира

Скопие. Специалният пратеник в преговорите с България Владо Бучковски се завръща от официалното си посещение в София с план за действие за сътрудничество, представен му от българския външен министър Екатерина Захариева, съобщава македонското електронно издание „Фактор“. Планът е насочен към прилагане на Споразумението за приятелство и добросъседство и се очаква да бъде подписан на предстоящото общо събрание на междуправителствената конференция. Какво точно обаче съдържа този план не разкри дори македонският външен министър Буяр Османи. Той обяви единствено, че в него има части, с които Скопие се сблъсква за първи път и че през следващия период те ще бъдат добре анализирани. Съгласно думите му, планът на София е отговор на този на македонското правителство и може да бъде полезен за преодоляване на проблемите между двете страни. Османи не пожела да коментира ежедневните изявления на българските представители, които – според изданието - са обидни за македонската идентичност и език, защото, както той каза, по този начин ще стане част от предизборната атмосфера в съседната държава. Министърът смята, че през последните четири месеца е постигнат известен напредък в официалната комуникация между двете страни и добави, че политиката на македонското правителство е принципна и ще даде резултати. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 11:06 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): „С Каракачанов може да се преговаря, колкото със „Златна зора“

„Слободен печат“ (РСМ): „С Каракачанов може да се преговаря, колкото със „Златна зора“

Скопие. Специалният представител на македонското правителство Владо Бучковски е на посещение в София от вчера на мисия „за възстановяване на доверието в изпълнението на Договора за добросъседство“, но засега остава несигурно какво ще обсъжда той конкретно - дали ще отговори на искането на българската страна да се подпише анекс към договора от 12 точки, дали ще иска отговор на предложения план за действие за изпълнение на договора или нещо друго, пише вестник „Слободен печат“ в материал, представен без редакторска намеса. Правителството не предоставя информация за анекса, въпреки факта, че опозиционната ВМРО-ДПМНЕ го призовава в продължение на два дни да отговори „дали започват преговори за продажбата на македонската идентичност“. Министерството на външните работи съобщава, че тези дни ще бъдат обменени предложения от двете страни, а според анализаторите сега Скопие не трябва да бърза да намира решение за изнудването на източната съседка, докато парламентарните избори през март приключат. Според анализатора Петър Арсовски от анекса, обявен през почивните дни от българския вицепремиер Красимир Каракачанов, няма да има нищо, защото това е предизборен памфлет. „Опитът на България да получи нов документ в македоно-българските преговори е предназначен за вътрешната им политическа сцена да повиши рейтинга преди гласуването. Каракачанов и неговата партия ВМРО имат най-много облаги и политически точки от подобни изяви, следвани от партия ГЕРБ на настоящия премиер Бойко Борисов. Подобни предложения за анекс към споразумението за нашата страна са абсолютно неприемливи и от това няма да има нищо“, заяви Арсовски пред „Слободен печат“. За него настоящата ситуация, в която Каракачанов има основната дума в преговорите между РС Македония и България, е подобна на, например, бившия гръцки премиер Алексис Ципрас, казващ на премиера Зоран Заев, че македоно-гръцките отношения трябва да бъдат обсъдени с екстремистката „Златна зора“. „Няма да има напредък, докато Каракачанов отговаря за разговорите. Те се опитват да поддържат този въпрос актуален и да събират точки в кампанията и ни устройва да не бързаме, някаква дзен позиция до март, да преминем през изборите и да видим новото разпределение на политическите сили. Разбира се, добре е, че Владо Бучковски е там, трябва да говорим, но пръстите ни не трябва да са бързи, тоест не бива да бързаме за решение. В този случай скоростта, с която ще бъде разрешен спорът, не е равна на качеството“, заключава Арсовски. Според български медии целта на посещението на Бучковски е да се възстанови доверието между двете страни и прилагането на Договора за приятелство от 2017 г. За последно той посети София в началото на декември, когато се срещна с външния министър Екатерина Захариева, премиера Борисов и вицепремиера Каракачанов, преди София да потвърди ветото си в Брюксел върху приемането на рамката за преговори за членство в ЕС. Преди срещата с Бучковски Каракачанов каза, че няма да има напредък, докато в С. Македония има реч на омразата и „някой там смята, че ще бъдат използвани външни фактори за оказване на натиск върху България“. „България има ясна позиция и е крайно време в Скопие да започне да чете решенията на българския парламент. Не мисля, че има смисъл да водим празни разговори. Г-н Бучковски е добронамерен човек. Той има политически опит, грамотен човек, с добро отношение към България. Неслучайно той е избран за преговарящ и посредник, но мисля, че властите в Скопие го използват. Използва се за демонстриране на добра воля. Самият той има добра воля, но тези, които го изпращат – нямат“, каза Каракачанов. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ повтори вчера, че „се планира Бучковски тайно да преговаря за македонския език и идентичност“. „Правителството крие от гражданите условията и изискванията на приложението с 12 точки. Докога македонската идентичност и език ще бъдат обсъждани на някои тайни маси за преговори? Правителството позволява да се отрича Македония по телевизионни предавания в София, а македонската идентичност да бъде билет за подкуп при преговорите с ЕС. С посоченото приложение макарата започна да се отвива. Информацията на ВМРО-ДПМНЕ от миналата година беше потвърдена, че на македонското правителство е връчено приложение от 12 точки, с отрицателни позиции по отношение на македонската идентичност. Сега разбираме, че това приложение е дадено на Заев, Димитров и Османи през ноември миналата година. Три месеца мълчание за македонските граждани, три месеца тайни преговори“ - каза вчера Стефан Андоновски, член на ИК на ВМРО-ДПМНЕ. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 08:55 | Агенция "Фокус"

Османи опроверга Каракачанов: Няма никакъв анекс с 12 точки

Османи опроверга Каракачанов: Няма никакъв анекс с 12 точки

Скопие. Няма никакъв анекс от 12 точки, категоричен е македонският външен министър Буяр Османи, който даде интервю пред местната „ТВ 21“ по повод думите на българския вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов, че съществува такъв документ и че, ако Скопие го подпише, има големи шансове да получи дата за начало на преговорите за членство в Европейския съюз още в началото на януари или февруари. Наличието на Анекс от 12 точки, лансиран от Каракачанов, стана повод за критики от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, докато управляващия СДСМ отрича подобно нещо, като обяснява, че съществува само План за действие за прилагане на Договора за добросъседство. През последните няколко дни Министерството на външните работи на РСМ подчерта постоянния обмен на мнения, идеи и възгледи с България. „Двете страни често споделят своите предложения и виждания, в които посочват и обясняват позициите. Последният от поредицата е Планът за действие за изпълнение на задълженията от Договора за приятелство от 2017 г., който е предложение от нас, и за който очакваме да получим отговор и / или забележки и предложения от Република България“, съобщиха от Министерството на външните работи. . Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2021 | 20:50 | Агенция "Фокус"

МВнР на Скопие: Бучковски е в София, за да се използват всички възможности за намиране на решение

МВнР на Скопие: Бучковски е в София, за да се използват всички възможности за намиране на решение

Скопие. Министерството на външните работи на Северна Македония потвърди днес следобед, че специалният представител за диалога с България Владо Бучковски е на посещение в София днес, където трябва да се срещне с представители на Република България на няколко нива, предава агенция „Макфакс“. „Оставаме в позицията, че трябва да се използват всички възможности за намиране на подходящо взаимно решение на двустранните разногласия по различни въпроси със съседна България, както и за възстановяване на доверието в ефективността и успеха на споразумението за приятелство от 2017 г.“, заяви македонското външно министерство. Те припомнят, че в края на годината е внесен план за действие за изпълнение на Договора за приятелство от 2017 г., за който в разговор между министрите на външните работи Османи и Захариева беше договорено да се обменят забележки, мнения и подходящи предложения. В тази връзка, казват от Министерството на външните работи, през следващия период ще последва конструктивен принос чрез специалния представител и това се очаква от българска страна като единствен възможен начин за намиране на решение. По-рано българският вицепремиер Красмир Каракачанов заяви, че специалният пратеник Владо Бучковски е имал добра воля, но тези, които са го изпратили - не. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2021 | 20:26 | Агенция "Фокус"

„Сител“ (РСМ): Захариева е предала план за действие на Бучковски

„Сител“ (РСМ): Захариева е предала план за действие на Бучковски

София. Българският вицепремиер и министър на външните работи Екатерина Захариева прие специалния пратеник на правителството на Република Северна Македония (РСМ) Владо Бучковски, който е на работно посещение в България, предава скопския телевизионен канал „Сител“. По време на срещата бяха обменени идеи за продължаване на процеса на възстановяване на доверието между двете страни. България е предложила план за действие за сътрудничество с РСМ при прилагането на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Очаква се този документ, който се отнася до всички ресорни министерства, да бъде подписан на предстоящото заседание на Съвместната междуправителствена комисия (съгласно член 12 от споразумението). Както бе съобщено по-рано от Министерството на външните работи на Северна Македония, Бучковски трябва да се срещне в София с представителите на Република България на няколко нива. „Министерството на външните работи и правителството на Македония остават на позицията, че трябва да се използват всички възможности за намиране на подходящо, взаимно решение на двустранните разногласия по различни въпроси със съседна България, както и за възстановяване на доверието в ефективността и успеха на Договора за приятелство от 2017 г.“, гласи изявлението на Министерството на външните работи на югозападната ни съседка. В края на годината, припомня министерството, беше представен План за действие за прилагане на Договора за приятелство от 2017 г., за който в разговор между външните министри Буяр Османи и Екатерина Захариева беше договорено да се обменят забележки, мнения и подходящи предложения. „В тази посока през предстоящия период ще имаме конструктивен принос чрез нашия специален представител и очакваме същото от българска страна, като единствено възможен начин за намиране на решение“, се казва в изявлението на министерството. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2021 | 20:21 | Агенция "Фокус"

Архитектът на Преспанския договор Никос Коциас: България е „Херкулес без мускули“, в РСМ има нова нация със собствен език

Архитектът на Преспанския договор Никос Коциас: България е „Херкулес без мускули“, в РСМ има нова нация със собствен език

Атина. Атина вече е предупредила Европейския съвет, че София преследва политики извън рамката на ЕС, след като европейското председателство на България е поставило статуя на лъв в пространството пред Националния дворец на културата на София, на чийто щит е изобразена карта на Санстефанска Велика България. Това заяви бившият гръцки външен министър и архитект на Преспанския договор, с който Република Северна Македония промени името си и се отказа от античното си минало, Никос Коциас в коментар за българската блокада на преговорите на Скопие пред портала Euractiv. По неговите думи, тонът в правителството на България задава от „крайно-дясната партия ВМРО“ на вицепремиера Красимир Каракачанов. „България още не е разбрала, че в Северна Македония се е родила нова нация, която има собствен език. Вместо да уважава и допринася за мира и приятелството между народите в региона, България дестабилизира ситуацията и се представя за Херкулес, но е без мускули“, заяви Коциас. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2021 | 17:23 | Агенция "Фокус"

Бившият посланик на САЩ в България Джеймс Пардю за DW (РСМ): Отмина времето на малтретиране на Северна Македония

Бившият посланик на САЩ в България Джеймс Пардю за DW (РСМ): Отмина времето на малтретиране на Северна Македония

Скопие. Бившият посланик на САЩ в България и един от съавторите на Охридското споразумение в Македония Джеймс Пардю заяви в интервю за местната редакция на Deutsche Welle, че София няма право да „малтретира" Скопие с исторически искания. DW: Като бивш посланик на САЩ в България и един от инициаторите на Охридското споразумение, вие добре познавате Балканите. Следите ли настоящото напрежение между София и Скопие? Каква е вашата оценка и каква е официалната позиция на Държавния департамент? Пардю: Проследявам събитията на Балканите. И се чувствам близък както с България, така и със Северна Македония. Мисля, че е грешка българското правителство да блокира процеса, който ще доведе до присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз. България трябва да бъде защитник на членството на Северна Македония в ЕС, а не противник. Защото влизането на Северна Македония в ЕС е част от дългосрочния национален интерес на България. Сигурен съм, че Държавният департамент подкрепя бързото разрешаване на проблемите между България и Северна Македония, въпреки че темата засяга главно Европейския съюз и неговите членове. DW: Какъв може да бъде изходът от ситуацията? Възможно ли е двете страни да постигнат споразумение скоро? Пардю: Дългосрочният национален интерес на България е да има добри и партньорски отношения със съседите си в условия на общи демократични ценности. Членството в ЕС насърчава това. България и много хора в Северна Македония имат обща история и култура, но България е по-напреднала нация и има предимство с членството в ЕС при постигането на целите си. Двете държави са естествени съюзници и могат да работят заедно за проспериращо бъдеще, ако обърнат гръб на някои от по-малко важните въпроси. Националистите в България наблюдаваха как Гърция използва членството си в ЕС, за да окаже натиск върху Северна Македония. И те решиха да приложат същата стратегия. Но времето за малтрериране на Северна Македония отмина. Въпросите на историята и езика не са достатъчно значими, за да оправдаят враждебните отношения между двете страни. В крайна сметка Северна Македония е суверенна държава. И никоя държава не трябва да има право да принуждава друга нация да променя историята си. Нека историците и експертите да изяснят спорните моменти във времето. Междувременно София трябва да подкрепи, а не да блокира кандидатурата на Северна Македония за членство в ЕС. Всичко останало е недалновидно. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2021 | 15:50 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“ (РСМ): Специалният пратеник Владо Бучковски пристига в София на „кафе и ракия“ с Борисов и Каракачанов

„Канал 5“ (РСМ): Специалният пратеник Владо Бучковски пристига в София на „кафе и ракия“ с Борисов и Каракачанов

Скопие. Специалният пратеник на Република Македония за България Владо Бучковски ще пристигне днес в София за разговори с български политици, предава скопската телевизия „Канал 5“. Посещението ще продължи няколко дни, уточнява медията, като припомня, че Бучковски бе в София в началото на декември. Тогава той беше приет от външния министър Екатерина Захариева, премиера Бойко Борисов и министъра на отбраната Красимир Каракачанов. Според българските медии целта на посещението на Бучковски е да се възстанови доверието между двете страни и да се изпълни Споразумението за добросъседство и приятелство, подписано на 1 август 2017 г. Владо Бучковски беше назначен за специален пратеник на македонското правителство за България в началото на декември 2020 г. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2021 | 13:29 | Агенция "Фокус"

„Република“ (РСМ): Заев и Османи крият анекса: Ако не беше Каракачанов, обществеността нямаше да знае, че България е поставила нови условия

„Република“ (РСМ): Заев и Османи крият анекса: Ако не беше Каракачанов, обществеността нямаше да знае, че България е поставила нови условия

Скопие. „Мълчание от правителството, след като Красимир Каракачанов обяви, че е представил анекс от 12 точки в Скопие, което Македония ще трябва да приеме, ако иска да получи дата за началото на преговорите с Европейския съюз“, коментират в редакцията на скопското опозиционно издание „Република“. България отдавна говори за подобен анекс и изглежда сега го е представила. Досега бяха известни три точки от документа, а именно Македония да се откаже от малцинството си в България, да използва пълното си име „Република Северна Македония“ и да докаже, че няма териториални претенции към България, припомня изданието. „Но кои са останалите девет точки и какво съдържат те? Като се има предвид, че Заев, Османи и Пендаровски крият анекса, логично е, че той не е благоприятен за Македония и сега се търси начин да бъде продаден на обществеността“, е заключението на редакцията. „Преди няколко седмици Пендаровски заяви, че не вижда нужда от приложение към споразумението с България, докато Заев увери, че няма да има анекс. Единствените, които твърдяха, че ще има такова, бяха ВМРО-ДПМНЕ, но те бяха обвинени от правителствената медийна машина в разпространение на фалшиви новини“, продължава статията. „Но ако правителството се крие, съпругът на бившия министър Рената Дескоска вече обяви, че има анекс и поиска да бъде оповестен публично. Според Тони Дескоски анексът ще бъде наречен „протокол" и ще бъде гласуван в парламента“, твърди изданието. „В цялата ситуация с България е ясно, че вицепремиерът Никола Димитров е отстъпил встрани, след като Каракачанов го нарече „по-опасен от коронавируса“. Само ден след като Димитров поиска спорът с България да си вземе „почивка" до изборите в източната съседка, Заеви и Османи изпратиха Владо Бучковски в София. Както изглежда, Македония ще преживее поредното дипломатическо поражение и унижение, при което „морковът“ ще бъде само началото на преговорите с ЕС, което не означава нищо и България ще може във всеки момент да наложи нова блокада“, е заключението на „Република“. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2021 | 11:39 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): Какво съдържа българското предложение за анекс към договора за приятелство?

„Слободен печат“ (РСМ): Какво съдържа българското предложение за анекс към договора за приятелство?

Скопие. Въпреки че няма подробности какво точно съдържа анексът от 12 точки, който България е предала на македонската страна, очевидно е, че в него няма нищо ново, което да подсказва за смекчаване на позициите на София по отношение на европейския път на Северна Македония, коментират в редакцията на електронното издание на скопския вестник „Слободен печат“. Според изданието за това може да се съди изявлението на българския министър на отбраната Красимир Каракачанов, в което той повтаря старите условия като признаване на българския произход на македонския език, спорност по въпроса за създаването на македонската нация, отказ от предполагаемите териториални претенции, отказ от исторически претенции, промяна на образователната система, прекратяване на речта на омразата, премахването на паметници от Втората световна война и др. Това са седем от 12-те точки, за които говори Каракачанов, така че става дума за стари изисквания, оформени в анекс към споразумението между София и Скопие. Повече от ясно е, че с настоящото приложение към договора от 2017 г. България само отмъщава по дипломатически път срещу „нон пейпъра“, който Северна Македония връчи на Бойко Борисов, твърдят в редакцията. Следователно обменът на документи е само продължение на дипломатическата битка между София и Скопие пред международната общност, пред която и двете страни искат да се представят като склонни към сътрудничество и да спечелят колкото се може повече положителни точки и благосклонност не само сред членовете на ЕС, но и в новата администрация на САЩ. . С други думи, навлизаме в дипломатическа война, подобна на тази с Гърция, от която нито можем да се измъкнем, нито да спечелим и да се уверим, че няма да загубим много. Въпреки че България е член на ЕС, тя загуби битката с Македония. Тя няма пълната подкрепа на всички други страни от Съюза и следователно трябва да търси начини да се позиционира по-добре по време на португалското председателство на ЕС и още повече преди словенското, като се има предвид, че Любляна е един от първите наставници на Македония на пътя към ЕС. Думите на Каракачанов, че „Северна Македония има шанс да получи дата за преговори следващия месец или дори този януари, ако подпише анекса към споразумението", което България предлага, са просто празни приказки за вътрешни нужди, заключава изданието. Това може да бъде по-скоро аргумент на македонската дипломация за укрепване на принципните позиции за зачитане на споразумението. Всъщност македонската страна трябва да настоява за пълното прилагане на споразумението от 2017 г. Но ако този анекс бъде приет като „протокол“, както някои експерти смятат, че ще бъде ратифицирано в парламента, това ще бъде „легализация“ на едностранните изменения, внесени от България към текста на рамката за преговори и техните искания. Засега няма такива съобщения от македонска страна, но опозицията в Скопие предупреждава предварително, че анексът е продажба на македонски национални интереси. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2021 | 10:50 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: Защо Радев ме кани за изборите чрез МО, а не чрез ВМРО

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: Защо Радев ме кани за изборите чрез МО, а не чрез ВМРО

София. Защо Радев ме кани за изборите чрез МО, а не чрез ВМРО? Това попита Красимир Каракачанов, вицепремиер по вътрешна сигурност и обществен ред, министър на отбраната и лидер на ВМРО, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване “Беновска пита” по “Радио К2” на 9-ти януари 2021 г., съобщиха от екипа на предаването. Консултациите на президента за предстоящите избори. Има ли отправена покана за среща с ВМРО? „Президентът и главнокомандващ Радев направи серия от срещи, няма да изреждам медицинските, но днес се извършва серия от срещи с, как да ги нарека, опозиционните, малките партии. Аз не разбрах има ли такива покани към партиите и вие ВМРО получихте ли такава покана?“, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори, че на 8-ми януари в Министерството на отбраната се е получило такова предложение. Той изрази учудването си, че то е било изпратено във военното ведомство, а не в централата на ВМРО. Предложението е за среща във вторник, 12-ти януари, а коалиционните партньори от НФСБ също са получили такова предложение. „Извинете за шегата, но дали президентът не Ви прави намек, че иска да обсъжда с Вас като министър на вътрешните работи и вицепремиер по сигурността бъдещите избори, като праща тази покана в министерството, а не в партийната централа, как виждате този намек?“, продължи Беновска. Каракачанов отговори, че поканата е адресирана до ВМРО – БНД, но може би администрацията на президента е решила, че им е по-близко Министерството на отбраната и са го занесли там. Лидерът на ВМРО добави, че тепърва ще обсъжда тази покана с лидера на НФСБ Валери Симеонов. „Тоест вие още нямате позиция за изборите ли?“, попита Беновска. Красимир Каракачанов отговори, че ВМРО са готови за изборите, независимо кога ги насрочи президента, това си е негово право. Той продължи: „Но това не е проблемът, проблемът е, че научихме, че датата на изборите е 28-ми март, след това започнаха консултациите, което не го разбирам за много нормално. Другото, което е, започваш консултациите с медицински лица, с извънпарламентарни формации, след това търсиш парламентарните партии. В мен възниква въпросът какви консултации ще правим и защо да участваме в тях, ако нещата са предварително решени. Не го разбирам по този начин решаването на проблема. Но в крайна сметка така е решил Радев да подходи и така е подходил. Лично аз обаче смятам, че първо трябва да се направят консултациите и след това да се обявява датата! Излиза, че ролята ни е като „магаре на сватба“, никога не съм се виждал в тази роля, така формално, да нося отговорност, а да нямам думата!“. „Ако имате възможност да кажете нещо на президента Радев преди консултациите, какво бихте му казал?“, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори, че има нормална комуникация с президента, каквато трябва да бъде между министър на отбраната и върховен главнокомандващ. С него многократно са коментирали въпроси, свързани с отбраната, като процесите на модернизация и т.н. Политически въпроси обаче не са обсъждали. Обвиненията към управляващите, че с помощите към различни слоеве от обществото се опитват да си купят гласове за предстоящите парламентарни избори „Вие говорихте преди малко за заплати, за пенсии, помощи по време на пандемията, как ще оборите подозренията, че вие и ГЕРБ се мъчите да си купите гласове за тези парламентарни избори?“, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори: „Как да оборя, стигаме като ония виц – Зайо, защо си със шапка, зайо, защо си без шапка. Като даваш помощи и помагаш на най-уязвимите слоеве, каквито са пенсионерите, макар че помощите за са всички пенсионери, не се прави разлика, като го направиш това нещо ти се казва – ама ти се опитваш да купуваш избори. Ако не го направиш ти казват – защо оставихте хората да умрат от глад. Аз винаги съм смятал в моята политическа дейност, че е необходимо да се прави това, което трябва да се прави, а кучетата нека си лаят! Винаги има такива, които лаят и са недоволни, те винаги казват на черното бяло, те не ме вълнуват! Мен не ме интересува тази част от обществото, която вярва в някакви юдо-масонски заговори, която вярва, че някой иска да им слага чипове и военната авиация пръска, за да заразява с коронавирус! Тези хора трудно можеш да превъзпиташ или убедиш, те вярват, че децата се носят от щъркелите! Или другата част от обществото, която иска да приличаме на ултралибералните общества, да пишем родител 1 и родител 2 вместо майка и баща, да не възпитаваме децата си в традиционни християнски и български ценности, а да ги възпитаваме като някакви джендъри от световен мащаб! И тях не можеш да ги убедиш в нищо. Така че аз правя това, което е правилно, тези, които ни разбират, те ни подкрепят. Достатъчно дълго обясняваме всеки един проблем – защо се дават помощите, защо се подкрепят най-уязвимите, защо сме против Истанбулската конвенция, защо се борим с битовата престъпност, защо искаме да интегрираме циганското население. Този, който е поискал от теб да свършиш тази работа, той ще те разбере, защото в края на краищата това, което правим, го правим, защото хората го искат от нас и сме обещали да го направим. Така че нека си говорят каквото си искат, ние сме демократична държава, не можеш да затвориш устата на никого, пък и не трябва!“.

9 Януари 2021 | 12:32 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: С Бучковски се срещам следващата седмица, за Северна Македония нямаме промяна

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: С Бучковски се срещам следващата седмица, за Северна Македония нямаме промяна

София. С Бучковски се срещам следващата седмица, за Северна Македония нямаме промяна. Това каза Красимир Каракачанов, вицепремиер по вътрешна сигурност и обществен ред, министър на отбраната и лидер на ВМРО, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита” по „Радио К2”, съобщиха от екипа на предаването. Предстоящата му среща с Владо Бучковски. Българската позиция по темата за членството на Северна Македония в ЕС „Македония, „горещият картоф“ за България, немското председателство мина, сега идва португалското председателство, но въпросът продължава да стои. Вярно ли е, ще имате ли сила да ми кажете, че очаквате необявена още среща с проф. Владо Бучковски, който беше министър на отбраната на Македония и премиер на страната, а от декември 2020 е назначен за специален представител на македонското правителство за България. Имате ли такава среща?“, попита водещата Илиана Беновска. Каракачанов отговори: „Г-жо Беновска, Вие работите по-добре от българското разузнаване! Вярно е, чухме се с г-н Бучковски, той другата седмица ще бъде в ролята си на главен преговарящ или посредник, той ще бъде в България. Още не сме насрочили срещата, но дали ще бъде вторник или сряда, някъде там!“. „Правите новина в момента!“, заяви Беновска. Събеседникът ѝ отговори: „Вие я правите, не аз, аз само потвърждавам. Няма какво да се крие, има официален преговарящ, северномакедонската държава е изпратила представител да преговаря с България по темата за бъдещото членство на Република Северна Македония в ЕС и това е нормално!“. „Преди да Ви попитам имате ли промяна в позицията лично Вие и правителството като цяло, не мога да не Ви попитам с цялото си уважение към проф. Бучковски, къде е Зоран Заев, защо не идва той да преговаря с вицепремиера и лидер на ВМРО, вероятно ще участва и външният министър Захариева, вероятно и премиерът Борисов няма да се стърпи, къде е Зоран Заев, имате ли сведение?“, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори, че няма такова сведение. Каракачанов подчерта, че преди години е работил за това Македония да бъде суверенна държава, въпреки че сега македонските медии го обвиняват, че иска обединението на Македония с България и създаването на Велика България. Лидерът на ВМРО заяви, че по време на германското председателство македонската страна е смятала, че ще бъде оказан натиск върху България да преглътнем своите условия и опасенията, които имаме и Република Северна Македония с фанфари и ръкопляскания да влезе в ЕС. Той продължи: „Аз две години се опитвах да обясня на г-н Заев, че България не е бананова република и българските политици може да са разделени по много неща, но по темата за Македония 95% са на едно мнение. България не е държава, където чужди посолства пишат конституцията, законите и някой друг ни определя знамето и името. Те не ме разбраха. Те си мислеха, че ЕС е нещо като бивша Югославия, в която има един голям началник с един голям морков, който подава моркова и бие с тоягата по главата. Когато в Югославия 6-те републики и двете автономни области нещо се разправяха, те тичаха при другаря Тито в Белград или Милошевич и той решава кой крив и кой прав. И те смятаха, че след като най-мощната икономически държава председателства в момента, то Меркел ще ни обрули с една тояга Борисов, мен и Захариева и ние ще клекнем пред безобразната политика, която Скопие води спрямо България. Опитах се да ги убедя, но не ме разбраха. Сега ще почакат още дълго време!“. Каракачанов обясни, че през следващите шест месеца председател на ЕС е Португалия, за която разширяването не е приоритет, но от 1-ви юли председател е Словения, която подкрепя Македония. Скопие се надява, че на изборите през март правителството в България ще се смени и ще дойдат нови управници, които ще се съгласят Македония да бъде приета без условия. Те се надяват също така, че новата администрация в САЩ ще окаже натиск върху България в тази посока. Красимир Каракачанов заяви, че Северна Македония в момента се опитва да имитира активност, да покаже, че тя е добронамерената страна, а България всъщност е виновна. Скопие се опитва да се изкара едва ли не жертва, което е много некоректно и непочтено. Същото поведение македонците са показвали и при преговорите с Гърция. Така че македонците се надяват САЩ и ЕК да окажат натиск върху България и по време на словенското председателство да получат дата за преговори. В същото време обаче са започнали репресии и натиск върху хората в Северна Македония, които се изявяват като българи, като незачитане на български лични документи, уволнения на хора от работа и т.н. Всичко това се върши тихомълком. Идеята е да се смачкат хората в Македония, които се чувстват българи и това не трябва да се чува в Брюксел и Вашингтон. „Там трябва да се чува само как Македония е онеправдана, как България едва ли не има някакви претенции. Това е начинът им на мислене и точно затова г-н Заев не води преговорите лично, не прави лични срещи с премиера Борисов, а използва посредници. После ще кажат колко срещи са инициирали, но какво очакват от тези срещи, след като получават едно единствено българско изискване – коригирайте си отношението към България, коригирайте си образователната система, където във вашите учебници и до днес пише, че ние българите сме турско татарско племе, че ние българите сме някакви окупатори, убийци и едва ли не човекоядци! Коригирайте си учебниците, където пише, че в България има македонско малцинство и че цар Самуил бил македонски цар и 1000 години кражба на българска история. Ако искате да бъдем добри съседи, тогава не ни обиждайте и не ни унижавайте! Докато това продължава, ние няма да си променим позицията, а те смятат, че някой ще ни притисне и ще капитулираме!, категоричен бе Каракачанов. „Разбрах Ви, няма да Ви питам в аванс за позицията дали ще бъде допълнена и вероятно няма да бъде променена на България при тази среща с проф. Бучковски, така ли е?“, попита Беновска. Каракачанов отговори, че няма никакво основание за промяна на българската позиция, напротив, от декември миналата година виждаме засилване на антибългарските рецидиви, било като публикации в медиите, изказвания на държавни служители или отношение към хора с българско национално съзнание. Дори е бил публикуван списък с хора, които според службите за сигурност на Македония са бугараши, с официален апел тези хора да бъдат заплювани и гонени с цел да се изселят от Македония. Затова България дори трябва да си втвърди позицията. Какава е дефиницията му за патриотизъм? „Какво е дефиниция за патриотизъм, според Вас?“, попита водещата Илиана Беновска. Каракачанов отговори: „Кратко и ясно – националният интерес преди всичко! Интересът на цялата българска общност да бъде поставен над този на определени политици, определени идеологии, етнически групи и всякакви други различни групи! Общият интерес над всичко!“. „Благодаря Ви много за този разговор, предполагам, че това ще бъде и част от предизборната ви кампания, вие ще я водите като патриоти!“, обърна се към своя събеседник водещата. Красимир Каракачанов отговори: „ВМРО, за разлика от други формации, никога не си е сменяла идеологията и позициите!“, с което завърши разговора си с Беновска в предаването „Беновска пита“ по „Радио К2“ от 9-ти януари 2021 г.

9 Януари 2021 | 11:53 | Агенция "Фокус"

Външният министър на Португалия: Евроинтеграцията на Скопие и Тирана е сред приоритетите на председателството на Лисабон

Външният министър на Португалия: Евроинтеграцията на Скопие и Тирана е сред приоритетите на председателството на Лисабон

Лисабон. Португалия ще се опита да организира първите междуправителствени конференции със Северна Македония и Албания през първата половина на годината, заяви португалският външен министър Аугусто Сантос Силва, чиято държава пое ротационното председателство на ЕС на 1 януари, предава скопският телевизионен канал „360 степени“. На онлайн брифинг за пресата, Силва подчерта, че откриването на преговори за присъединяване със Скопие и Тирана е сред приоритетите на португалското председателство. Той посочи, че досега ЕС е изпратил много искания до Северна Македония, страната е осъществила редица много важни реформи и дори е променила името си. „Те са си свършили работата. Сега е моментът да завършим своята“, подчерта Силва. Той също така обяви, че португалското председателство чрез преговори с двете страни ще се стреми да преодолее недоразуменията между София и Скопие. „Сега имаме нова ситуация - въпросите, поставени от България. Целта ми е да говоря интензивно с правителствата както на Северна Македония, така и на България. Защото е много важно да се вслушвате внимателно в аргументите на другата страна. След като това стане, е лесно да се разбере, че има обща основа, върху която да се работи“, заключи ръководителят на португалската дипломация. Превод и редакция: Иван Христов

8 Януари 2021 | 10:52 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров: ЕС не може да си позволи лукса 2021-ва да мине с неуспех в разширяването

Никола Димитров: ЕС не може да си позволи лукса 2021-ва да мине с неуспех в разширяването

Скопие. Вицепремиерът по европейските въпроси на Северна Македония Никола Димитров заяви в коледно интервю пред МИА, че Португалия ще бъде заинтересована а от продължаване на усилията на Германия, а Берлин съобщава, че остава ангажиран по този въпрос, мисля и че Европейският съюз не може да си позволи лукса и тази 2021 г. да премине както 2020 г., с провал след разширяването, пише македонският „Фокус“. „Процесът на присъединяване е инструмент за европеизацията. Никой обаче не ни връзва ръцете да работим за европеизацията, ако вече нямаме достъп до процеса на присъединяване. Мисля, че колкото повече работим у дома, толкова по-силна ще бъде нашата позиция по отношение на започването на преговори с Европейския съюз“, каза Димитров. Запитан дали очаква напредък в преговорите с България след изборите през март, Димитров каза, че политически чувствителните въпроси са по-трудни за решаване по време на подготовката за изборите и предизборната кампания. Г-н вицепремиер, изминалата година беше впечатляваща за нашата евроатлантическа интеграция. Станахме 30-ият член на НАТО, решихме да започнем преговори с ЕС, но след това последва студен душ от България, въпреки че очаквахме да проведем първата междуправителствена конференция. Достатъчно ли беше ангажирането на силния председател Германия? „Имахме трудна година и съм твърдо убеден, че ще имаме по-щастлива и много по-добра 2021 година. Вярно е, че през март имахме голям успех, но по някакъв начин той остана скрит, защото тогава беше началото на проблема с коронавируса, началото на пандемията и нямахме нито възможност, нито желание да се радваме. НАТО беше цел 25 години, четвърт век, означава укрепване на сигурността, предсказуемост, ние сме тук, за да останем в тези граници и получихме безусловна зелена светлина за започване на преговори. За съжаление това не се случи, имахме голяма подкрепа от Берлин, канцлерът Меркел обяви от Европейския парламент в Брюксел, че първият приоритет във външната политика на германското председателство е началото на преговорите за присъединяване със Северна Македония. Имаше телефонни разговори на най-високо ниво, президентът Щайнмайер също говори със своя колега в София, президента Радев. Имахме възможност повече от шест часа да говорим за проблемите и различията в присъствието както на министър Маас, така и на министър Рот, мисля за за първи път в тези функции заедно за едно и също нещо, в една и съща стая, тъй като те имат строго разделени компетенции. Всичко това показва, че Германия е дала всичко, което е могла. За съжаление Европейският съюз работи по този въпрос така, че ако няма достатъчно консенсус, е достатъчно една държава да предотврати решение. Важно е обаче това, което другите смятат. Опитахме и мисля, че успяхме да издържим, въпреки че не беше лесно, имаше много изкушения, да имаме политика за възрастни, да говорим европейски език, езика на ценностите и принципите и мисля, че е много важно нашата позиция да бъде разбрана, приета и подкрепена от всички други държави-членки. Тази битка е не само битка за македонската идентичност, но е и битка за европейската идентичност. Ако Европейският съюз е ценностна общност, сред които ключът е богатството на многообразието, културно и езиково, на народите в Европа, то тази битка е битка на самия Европейски съюз. Убеден съм, че тези три цели, които са напълно съвместими заедно, трябва да бъдат постигнати едновременно. Да започнем преговори за присъединяване, да запазим и популяризираме македонската идентичност и македонския език и да изградим приятелски отношения с нашата съседка, със съседна България. Пътят ни е много труден. Много тесен и много стръмен, процесът е в криза, разширяването е в криза и мисля, че неуспехът на Европейския съюз да приложи собственото си решение е изпратил отрицателен сигнал към регион, който е географски заобиколен от държави-членки на ЕС. В този смисъл както доверието, така и европейското бъдеще, перспективата, която толкова често се повтаря в безброй документи „Балканите имат европейско бъдеще“, „Балканите имат европейска перспектива“, подобни думи вече не са достатъчни. За да могат балканските народи действително да вярват в сериозността на Европа, в това, което казва Европа“. Следващите президенти на ЕС са Португалия и Словения, като първият не проявява особен интерес към разширяването и Западните Балкани. Вече беше обявено, че наш дипломат ще бъде изпратен в Португалия. Какви са нашите европейски перспективи през 2021 г.? „Винаги правим това. Винаги, когато имаме председател, където нямаме посолство, имаме дипломат, който служи за връзка с държавата-членка, която е председател. Мисля, че Португалия ще се интересува от продължаване на усилията на Германия, Берлин съобщава, че остава ангажиран с този въпрос, мисля, че Европейският съюз не може да си позволи лукса и тази 2021 г. да премине като 2020 г. с провал в разширяването , което според мен погрешно наричаме разширяване, а всъщност е завършване. Когато регионът се присъедини към Европейския съюз, картата на ЕС няма да бъде по-голяма, ще остане същата. И в този смисъл мисля, че думата завършване е по-подходяща. Португалия не ни е близка географски, ясно е, че тази перспектива по някакъв начин засяга приоритетите на Португалия и т.н. ... В предишната си позиция имах няколко срещи с португалското външно министерство, Португалия всъщност е използвала процеса на присъединяване към ЕС с абсолютно същата мотивация, която тласка и нас да влезем в този процес. Тя укрепи демокрацията си, осигури икономически растеж и в този смисъл мисля, че тук ще се вслушат и за нашите работи. Словения е съвсем различна ситуация, по някакъв начин граничи с нашия регион, ние бяхме в обща държава и имаме обща история със Словения. Наше задължение е да продължим да работим, имаме позиции по чисти, кристално ясни европейски принципи и мисля, че е много важно да се обърнем към дома, към нашия двор. Процесът на присъединяване е инструмент за европеизация. Никой обаче не ни връзва ръцете да работим за европеизацията, ако вече нямаме достъп до процеса на присъединяване. И мисля, че колкото повече работим у дома, толкова по-силна ще бъде нашата позиция по отношение на започването на преговори с Европейския съюз“. Превод и редакция: Иван Христов

8 Януари 2021 | 10:47 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Предсрочни избори няма да има

Зоран Заев: Предсрочни избори няма да има

Скопие. "Обещах, че ще има редовни избори и дадената дума е дадена. Избори ще има през 2024 г., когато са президентските избори," заяви премиерът Зоран Заев на днешната пресконференция, цитиран от македонската “Нова ТВ“. Заев подчерта, че сега приоритетът е да се изпълнят обещанията и евентуални избори не биха променили нищо, тъй като според него последните изследвания показват, че подкрепата на правителството нараства и отново ще спечели възможните предсрочни избори. „А дотогава нека запретнем ръкави и изпълним обещаното. В крайна сметка, дори да повторим изборите сега, последните изследвания показват, че това няма да се промени много. СДСМ с коалицията вместо 46 ще има 49 народни представители, а ВМРО-ДПМНЕ ще има 40. ДСИ, вместо 15 ще има 16, Алиансът (на албанците) ще има осем или девет депутати", каза Заев. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Януари 2021 | 16:35 | Агенция "Фокус"