СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini (Гърция): Говорителят на Ердоган ще вземе участие на проучвателните преговори с Атина

Kathimerini (Гърция): Говорителят на Ердоган ще вземе участие на проучвателните преговори с Атина

Анкара. Говорителят на турския президент Ибрахим Калън ще участва в проучвателни контакти с Гърция, които се възобновяват в понеделник в Истанбул, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.Участието на Калън, според редакцията, се разглежда като непряко присъствие на разговорите на турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Гърция има ниски очаквания ...

25 Януари 2021 | 13:14 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Кипър координират тактиката си

Kathimerini: Гърция и Кипър координират тактиката си

Никозия. Както Гърция, така и Република Кипър остават твърдо в подкрепа на двузонална двуобщностна федерация като решение на кипърския проблем, заявиха лидерите на двете страни в понеделник след среща, проведена в Никозия, предава кипърската редакция на гръцкия вестник Kathimerini Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис бе в Кипър в понеделник за среща с президента на островната република Никос Анастасиадис в опит да координира позиции и тактики преди неформалната среща на върха на петорката, която ще се проведе от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш следващия месец. Лидерите на Гърция и Кипър засегнаха и регионалното развитие, пандемията и предстоящата среща на върха на ЕС през март, на която лидерите на ЕС трябва да направят оценка на въпроса за санкциите срещу Турция. Анастасиадис заяви, че позицията на двамата лидери е ясна по отношение на търсеното решение, което според него не може да се отклонява от резолюциите на Съвета за сигурност на ООН (ССООН) и принципите на ЕС. „Решение, което трябва да се отличава с функционалност, развитие и продължителност“, каза Анастасиадис. Мицотакис подчерта, че както Атина, така и Никозия остават ангажирани с насоките на ООН за решаване на кипърския проблем и имат за крайна цел разрешаването на десетилетния въпрос чрез двузонална, двуобщностна федерация. Кипърският президент заяви, че и той, и Мицотакис са решени да участват в новия диалог, "но това не трябва да означава, че приемат да участват в преговори при условия на заплаха." По отношение на проучвателните преговори между Гърция и Турция, Анастасиадис каза, че и двамата лидери споделят мнението, че диалогът трябва да се основава на това, което от години вече е договорено между двете страни, но също и на международното право. "Ние не сме агресорите, ние сме тези, които искаме да поддържаме сигурността и мира в региона", каза Анастасиадис Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Февруари 2021 | 15:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис обсъжда ситуацията в Източното Средиземноморие с Никозия и Ерусалим в понеделник

Kathimerini: Мицотакис обсъжда ситуацията в Източното Средиземноморие с Никозия и Ерусалим в понеделник

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в понеделник ще оглави правителствена делегация до Кипър и Израел, която ще има за цел да обсъди последните развития около ситуацията в Източното Средиземноморие, пише вестник Kathimerini. Посещението му в Никозия за разговори с президента Никос Анастасиадис се провежда преди неформалната среща на върха по кипърския въпрос в началото на март. В изявление говорителят на кипърското правителство Кириакос Кусиос заяви, че целта на посещението е „по-нататъшната координация на Никозия и Атина с оглед на неформалната конференция от пет страни, която генералният секретар на ООН възнамерява да свика“. След това Мицотакис ще пътува до Израел, където ще се срещне с израелския си колега Бенямин Нетаняху, за да обсъди по-тясно сътрудничество в сферата на отбраната между двете страни. Това включва поддръжката на три C-130 в Израел и интереса на Гърция за противотанковата ракетна система Spike/NLOS, наред с други въпроси. Превод и редакция: Иван Христов

8 Февруари 2021 | 08:42 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция ще отвори отново посолството си в Триполи

Kathimerini: Гърция ще отвори отново посолството си в Триполи

Атина. В събота Гърция обяви плановете си да отвори отново посолството си в либийската столица Триполи, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini като се позова на информация от МВнР на Гърция. Съобщението на гръцкото външно министерство се появи ден след като организирани от ООН преговори доведоха до създаване на ново временно правителство на Либия, което се очаква да сложи край на десетилетие на хаос, разделение и насилие чрез провеждане на национални избори по-късно тази година. Мохамед ал-Менфи, бивш дипломат от Бенгази, ще оглави тричленния президентски съвет, докато Абдулхамид Дбейбех от западния град Мисрата ще оглави правителството като министър-председател. Генералното консулство на Гърция в източния либийски град Бенгази също ще бъде отворено отново, заяви министерството. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Февруари 2021 | 16:15 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: НАТО предостави платформа за ценните съюзници Турция и Гърция

Йенс Столтенберг: НАТО предостави платформа за ценните съюзници Турция и Гърция

Брюксел. Турция и Гърция са „ценни съюзници" и ролята на НАТО е да предостави платформа за преодоляване на различията между двете страни. Това заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг на онлайн уеб семинар, организиран от базирания във Великобритания мозъчен тръст Chatham House, съобщава турският вестник Daily Sabah. Разногласията могат да бъдат преодолени чрез „честни дискусии", допълни норвежкият политик. „И точно това направихме, когато става въпрос например за ситуацията в Източното Средиземноморие. Успяхме да установим в НАТО това, което наричаме механизъм за разрешаване на конфликта“. От десетилетия двамата съюзници в НАТО имат разногласия по редица въпроси, включително размера на континенталните им шелфове, прелитанията в Егейско море и етнически разделения остров Кипър. Турция, която има най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие, отхвърли исканията за морски граници, отправени от членовете на ЕС - Гърция и гръцко-киприотската администрация, подчертавайки, че тези прекомерни претенции нарушават суверенните права както на Турция, така и на турската република в северната част на Кипър. Двете страни участваха в преговори за разрешаване на конфликти миналата година, инициирани от Столтенберг, които бяха предназначени да намалят риска от инциденти в Източното Средиземноморие. Разговорите улесниха установяването на гореща линия между Атина и Анкара, която позволява разрешаване на конфликти по море и във въздуха. „Това всъщност е военен съюз на комуникациите, гореща линия, военно-технически разговори между гръцките и турските военни и персонал тук, в НАТО в Брюксел. И с това, намаляваме рисковете от инциденти между кораби и самолети в Източното Средиземноморие, идващи от Турция и Гърция", добави той. Столтенберг също подчерта, че намаляването на напрежението е важно, тъй като ще предотврати произшествия, които биха довели до жертви. Съгласно думите му, механизмът за разрешаване на конфликтите в НАТО „също е помогнал да се проправи път за Гърция и Турция да седнат и да рестартират онова, което те наричат проучвателни разговори за основните разногласия". „Така че, да, има опасения, но мисля, че най-важното нещо, което НАТО може да направи, е да се опита да намери начини да стъпка по стъпка, не само да се оплаква от опасенията и да изразява опасения, но също така да намери положителен подход, път напред. .. И през последните седмици или месеци видяхме някои важни стъпки в правилната посока, доказвайки, че НАТО играе важна роля и когато съюзниците не са съгласни, както например в Източното Средиземноморие", завърши Столтенберг. Превод и редакция: Иван Христов

5 Февруари 2021 | 12:22 | Агенция "Фокус"

„Телма“ (РСМ): Българска телевизия в РСМ и македонска в България, какво още се договориха страните досега

„Телма“ (РСМ): Българска телевизия в РСМ и македонска в България, какво още се договориха страните досега

Скопие. Отношенията между Скопие и София се размразяват след европейската блокадата на България през декември. След като вчера беше договорено от март сателитният канал на Българската национална телевизия - БНТ 4, освен по оператора А1, да бъде ретранслиран по "Макс ТВ" на Македонски телеком, в който държавата има своя дял, а сателитният канал на македонската телевизия да се ретранслира по българските телевизионни оператори, се очаква още завършването на процедурите около документацията за излъчването на три частни български телевизии в Северна Македония. Освен това до края на февруари същото ще бъде направено и с 3-4 частни македонски телевизии за България. Освен това, този месец се очаква ректорът на Софийския университет, придружен от няколко декани, да посети Скопие и най-големия държавен университет в страната - Св. Кирил и Методий, както и други университети, за да се организира обмен на преподаватели и студенти от следващата учебна година, предава скопският телевизионен канал "Телма". Тази информация за Телма беше потвърдена от специалния представител на правителството за България Владо Бучковски, според когото студентският обмен може да започне дори по-рано - от летните семинари. Освен обмена на телевизионни канали и университетското сътрудничество, от днес македонската държавна информационна агенция има свой кореспондент от София, журналистът Николай Кръстев, а името на кореспондента на Българската телеграфна агенция от Македония все още се чака. Междувременно двете министерства работят по хармонизиране на плана за действие, който трябва да бъде приет на съвместна междуправителствена конференция. Неофициално македонската страна се надява, че това може да се случи и този месец. Говорител на македонското външно министерство заяви пред „Телма“, че те поддържат постоянна комуникация с българските си колеги относно плана за действие, но без повече подробности за процеса. Неофициално „Телма“ разбира, че македонската страна вече е обмислила българския отговор на македонския план за действие от януари и че отговорът от Скопие вече е оформен в проекто-окончателен вариант, на който София ще трябва да отговори дали е приемлив. Докато се полагат усилия за затопляне на отношенията между двете страни, днешното честване на 149-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев показа, че някои въпроси между двете страни далеч не са затворени. Така българският вицепремиер Красимир Каракачанов написа във „Фейсбук“, че Делчев е оставил костите си за свободата на българския народ в Македония и че спорът кой е Гоце Делчев е безмислен, защото той сам се е обявявал за български патриот. В Скопие пък по повод раждането на Делчев обявиха, че най-важна била заслугата му за създаването на Северна Македония. Премиерът Заев написа в профила си във Фейсбук: „Днес, 4 февруари, на рождения ден на великанът и вдъхновител на македонската национално-революционна дейност - Гоце Делчев, ние си спомняме и отдаваме почит към историческия му принос за създаването на македонската държавност“. Лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски също написа, че Гоце Делчев е „македонски герой, върху чието име, дело и жертва почива нашата борба за свобода и днешната държава Македония“. Македонското правителство, полагайки цветя на гроба му, посочи, че те отдават почит на делото на великия революционер Гоце Делчев за неговия исторически принос за създаването на македонската държавност. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 17:36 | Агенция "Фокус"

Мицотакис потвърди: Гърция и Турция ще възобновят проучвателните преговори до началото на март

Мицотакис потвърди: Гърция и Турция ще възобновят проучвателните преговори до началото на март

Атина. Гръцките и турските служители вероятно ще се срещнат отново в края на февруари или в началото на март, за да възобновят усилията за разрешаване на спора за морска граница. Това потвърди министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис, предава Reuters. От десетилетия двамата съюзници в НАТО имат разногласия по редица въпроси, включително размера на континенталните им шелфове, прелитанията в Егейско море и етнически разделения остров Кипър. През 2002-2016 г. те проведоха десетки кръгове от разговори, за да се опитат да поставят основите за пълни преговори относно делимитацията на морските зони. След четиригодишна пауза, удължена от спора за припокриващи се претенции за енергийни ресурси в Източното Средиземноморие миналата година, двете страни подновиха проучвателните разговори на 25 януари. Тази среща в Истанбул, 61-ва по ред, приключи след няколко часа, но двете страни заявиха, че са се договорили да се срещнат отново в Атина. Мицотакис заяви, че преговорите вероятно ще се възобновят до началото на март, преди срещата на върха на ЕС на 25 март. „Очаквам ги в рамките на следващия месец, в някакъв момент от края на февруари до началото на март. Това е добра стъпка в правилната посока", заяви премиерът пред агенцията. Пречките остават, включително темите, които всяка страна е готова да обсъди. Гърция заяви, че ще се занимае само с демаркацията на морските зони в Егейско мое и Източното Средиземноморие. Турция казва, че всички въпроси между двете страни трябва да бъдат решени, включително тези за въздушното пространство и статутите на някои гръцки острови. „Турция трябва да бъде последователна по отношение на поведението си, това не може просто да бъде примамка, за да се избегне дискусията на Съвета на ЕС през март“, подчерта Мицотакис. Гърция, която наскоро постигна морски споразумения с Италия и Египет, твърди, че ако двете страни не успеят да постигнат съгласие, те трябва да отнесат спора до международен трибунал. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 12:06 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): Скопие ще иска посредник в спора с България?

„Слободен печат“ (РСМ): Скопие ще иска посредник в спора с България?

Скопие. „Паузата политическите преговори с България до изборите им през април се изпълва тези дни с различни предложения от професори, посланици, анализатори за това как да се разреши спорът с България - да се потърси помощ от ООН, двете правителства да седнат и да отворят всички въпроси, да се спрат преговорите, да се търсят посредници, да се разговаря, докато не се постигне компромис и т.н.“, пише вестник „Слободен печат“ в материал, представен без редакторска намеса. Вчера президентът Стево Пендаровски изрази мнение, че „не е лошо за въпроса между Скопие и София да присъства и някой от европейците, защото двама балканци трудно могат да постигнат решение сами без външна помощ, както показа спорът с Гърция“ и обясни настоящата позиция на държавното ръководство на Република Северна Македония, което е за разговори за връщането на доверието. Според президента през този период трябва да се обсъждат външни, второстепенни въпроси като инфраструктура, енергийна свързаност, сътрудничество в образованието, медиите и др., но българската страна не мисли така. „В нашия план за действие, за онези елементи, където буквално нямаше нищо - име, фамилия, самоличност и т.н. - българската страна отговори по всички точки, по отношение на железопътната линия, Коридор 8, но също така постави старите изисквания. Моята позиция е, че до изборите в България трябва да останем ангажирани само с този набор от въпроси“, каза Пендаровски пред „ТВ24“. От друга страна, българският външен министър Екатерина Захариева е категорична по темите, които ще бъдат обсъдени, и отново подчерта, че България няма да прави компромиси с националните интереси. Според нея нерешените двустранни въпроси с Македония трябва да бъдат решени преди влизането на страната ни в ЕС. „България продължава да подкрепя европейската перспектива на Западните Балкани и твърденията, че България влиза в „белградски“ и „чужди сценарии“, спиращи пътя на РС Македония към членство в ЕС, са неверни. Не сме доволни, че трябваше да кажем „не“, но не можем да толерираме това, което се случва там“, каза Захариева вчера. Според Пендаровски е добре да изчакаме два или три месеца, за да намалим напрежението и да седнем и да говорим със студени глави, „което не означава, че чакаме друго правителство след изборите“. Той казва, че македонската страна изисква, но българската страна не е съгласна само историците да говорят за периода преди 1944 г., а политиците да се посветят на настоящето. По отношение на предложението на гръцкия външен министър Никос Дендиас да бъде посредник в преговорите с България, президентът каза, че българите ще имат проблем с това, тъй като гръцките политици са критични към българските позиции към нас. „За да бъде някой приет за посредник, и двете страни трябва да са уверени в неговата независимост. В типичен балкански спор, какъвто е наложения от София, се съмнявам, че трета балканска държава може да се възприеме като независим посредник. Най-добрите посредници в балканските дела са мощните и далечни страни. Двигателите на Европа след Брекзит са Германия, Франция, Нидерландия, както и Полша, които трябва да поставят този въпрос на масата“, каза Пендаровски. Той добави, че е добре, че РС Македония и целите Западни Балкани са в списъка от общ интерес за САЩ и Германия. „Хубаво е да бъдете под зоркото им око. Нямам илюзия, страх или резерва, че Германия и Америка могат да ни наложат недемократично решение“, каза Пендаровски. Захариева повтори вчера кои проблеми очаква да бъдат преодолени. Тя заяви, че откриването на сръбски културен център е вътрешен проблем ба РСМ, но София иска да има български културен център. Тя оцени, че между двете страни няма нормална пътна и железопътна линия и се създават административни пречки за българските компании. „Единствената нация в учебниците по история в РС Македония, която е представена като фашистка, е българската. Българският народ не е фашистки народ. Тогава италианците и албанците също трябва да бъдат идентифицирани като фашисти, защото и те бяха съюзник в онзи исторически момент на Германия“, каза Захариева. Тя благодари на властите в Скопие за затварянето на групи във Facebook с реч на омразата срещу България и заяви, че „най-важното е да успокоим емоциите и ако не разрешим проблемите, двете страни ще загубят“. Наскоро обществеността чу различни предложения за бъдещето на преговорите с България. Според Тито Петковски ЕС не е в състояние да разреши спора в съответствие с международното право, така че РС Македония трябва да потърси помощ от ООН и да осъди България за намеса във вътрешните работи. Професор Любомир Фръчкоски вярва, че проблемът ще бъде решен едва след като двете правителства, а не комисиите, отворят всички въпроси на масата и трябва бързо да се постигне компромис по две или три теми, а въпросите за идентичността трябва да останат настрана. Подобно предложение направи и проф. Скендер Асани да сформира правителствени комисии за преговори, които да действат непрекъснато и да третират проблема като процес, а не като историческа тежест. Бившият външен министър Денко Малески пише, че членството ни в НАТО изисква мирно решение чрез преговори и компромиси, с участието на съседни държави. Междувременно бившият посланик Ристо Никовски предлага преговорите на историческата комисия да бъдат прекратени и Договорът за приятелство да бъде отменен поради българското вето и искането за преразглеждане на македонската идентичност. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 10:12 | Агенция "Фокус"

Коалиционен партньор на Заев: Българска телевизия в РСМ е „национално самоубийство“

Коалиционен партньор на Заев: Българска телевизия в РСМ е „национално самоубийство“

Скопие. Коалиционният партньор на СДСМ в македонското правителство – зелените от ДОМ – чрез Лиляна Поповска изразиха категоричното си несъгласие „с българската пропаганда в РСМ“, пише „Вечер“. „Не може българска телевизия в Македония, имате ли ум, бе хора?? Внасяте официална антидържавна пропаганда, като Екзархията през XIX век?? Но тогава сме били в Османска Турция, а сега в независима държава това да си го правим? Това е национално самоубийство“, пише Поповска. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 09:01 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (РСМ): Владо Бучковски е договорил БНТ да се излъчва в РСМ

„Вечер“ (РСМ): Владо Бучковски е договорил БНТ да се излъчва в РСМ

Скопие. На среща между представителя на правителството на Република Северна Македония (РСМ) за преговорите с България и нашия посланик в Скопие, директора на АВМУ и Телеком е договорено от 1 март в югозападната ни съседка да започне излъчване на Българската национална телевизия чрез оператора „Телеком“, пише вестник „Вечер“. Срещата се е провела в сряда и решението бе съобщено от Костадин Филиповски във „Фейсбук“. Изданието припомня, че вече част от операторите в Северна Македония излъчваха част от програмите на БНТ на територията на РСМ. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 08:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Чавушоглу смята, че ако се разделят ресурсите на Кипър, ще бъде решен 50% от въпроса за Източното Средиземноморие

Kathimerini: Чавушоглу смята, че ако се разделят ресурсите на Кипър, ще бъде решен 50% от въпроса за Източното Средиземноморие

Анкара. Преди неформалната петстранна конференция по кипърския въпрос в началото на следващия месец турският външен министър Мевлют Чавушоглу подчерта, че най-важният въпрос е начинът, по който се споделят природните ресурси на острова, разкривайки крайните цели на Анкара в региона, коментира гръцкото издание Kathimerini. „Ако в Кипър успеем да намерим начин за споделяне на приходите (от природните богатства), тогава ще сме решили 50% от въпроса за Източното Средиземноморие“, каза той след срещата с кипърско-турския лидер Ерсин Татар в т.нар. Турска Република Северен Кипър (ТРСК). В съвместна пресконференция с Татар Чавушоглу също потвърди подкрепата на Анкара за решение за две държави на острова, за разлика от двуобщностното федерално решение, което е в основата на преговорите за обединението на острова в продължение на повече от четири десетилетия. „За федералното решение се договаряме цели 52 години. Всеки път преговорите водеха до провал поради отношението на кипърските гърци, както се случи с плана на (бившия ген. сек. На ООН Кофи) Анан и други планове“, каза той и добави: „Това вече е изчерпано“. „Сега трябва да се проведат преговори за еднакъв суверенитет. Така че, ако има равен суверенитет, тогава може да има две суверенни държави“, каза той и се позова на „фактическата ситуация“, която се установи на острова, след като бе разделен по етническата линия след турската интервенция през 1974 година. „Днес в Кипър има две общности, два народа, две държави. Тоест, има фактическа ситуация дори ако те не я признават. Този факт трябва да се вземе предвид“, каза той. Татар заяви, че ще отиде на преговори през март с позицията да се стреми „към равен суверенитет“. „Тоест съществуването на две държави една до друга“, каза той. Междувременно гръцкият външен министър Никос Дендиас се позова на историческите отношения между Гърция и Обединеното кралство по време на контактите си в Лондон с колегата си Доминик Рааб и заместник-държавния секретар по европейското съседство и Америка Уенди Мортън. Той каза, че са обсъдили предстоящата среща за Кипър, като се има предвид, че и двете страни са гаранти на някогашната островна република. Гърция, каза той, очаква Обединеното кралство да допринесе - като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и с основните си възможности - за създаването в Източното Средиземноморие на рамка за прилагане на правилата на международното право и Конвенцията на ООН за морското право (UNCLOS) (т.е. Гърция да разшири териториалните си води в Егейско море и Източното Средиземноморие до 12 мили – което Турция многократно е посочвала като casus belli). Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 08:02 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (РСМ): След среща с Османи и Димитров, португалското председателство на ЕС обеща да настоява за започване на преговорите със Скопие

„Нова Македония“ (РСМ): След среща с Османи и Димитров, португалското председателство на ЕС обеща да настоява за започване на преговорите със Скопие

Скопие. Португалското председателство на Европейския съюз ще направи всичко по силите си, за да внесе динамика в диалога по рамката за преговори и официално да започне преговори за присъединяване между Република Северна Македония и ЕС, заяви португалският външен министър Аугусто Сантош Силва на снощната среща с външния министър на югозападната ни съседка Буяр Османи и вицепремиера по европейските въпроси Никола Димитров в Брюксел, пише вестник „Нова Македония“. На срещата са обсъдени програмата и приоритетите на португалското председателство и е отворено европейското досие на Македония, за което двете страни обмениха мнения за възможни и стъпки, както съобщи пресслужбата на скопското правителство. Срещата се проведе в кулоарите на вчерашния Съвет по външни работи на ЕС, на който присъстваха външните министри на страните членки. По време на посещението си в Брюксел, Димитров и Османи трябва да се срещнат днес с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия Жозеп Борел, специалния представител на ЕС Мирослав Лайчак, както и с представители на Генералната дирекция на ЕК за съседството и преговорите за разширяване. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 12:27 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Следващите проучвателни разговори между Гърция и Турция ще се проведат през март

Kathimerini: Следващите проучвателни разговори между Гърция и Турция ще се проведат през март

Атина. Първият ден на проучвателните контакти между гръцката и турската делегации в понеделник в Истанбул изпрати повече политическо послание, отколкото постигна някакъв конкретен напредък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Най-важното развитие беше участието на представителя на турското президентство Ибрахим Калън, който първоначално не се очакваше да присъства. Според анализатори решението Калън да присъства на 61-ия кръг от контакти е ясно послание от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, което трябва да покаже желанието на Анкара да продължи процеса на проучвателни контакти. Също така се разглежда като послание към Гърция и Европа, че Анкара показва с действия намеренията си за деескалация и разрешаване на проблемите. В туит след срещата Калън написа, че „е възможно да се решат всички проблеми, включително в Егейско море, и ние имаме воля за това“. „Регионалният мир и стабилност са в интерес на всички“, пише той. Възобновяването на преговорите бе приветствано от Европейския съюз, докато в понеделник САЩ похвалиха „ангажимента на двете правителства към този процес“. „Подкрепяме всички усилия за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие“, заяви новият говорител на Държавния департамент Нед Прайс в „Туитър“. Следващият кръг от проучвателни контакти се очаква да се проведе в Атина в края на февруари или най-вероятно през март, но със сигурност преди срещата на върха на ЕС, за да се изпрати послание до Брюксел, че двете страни продължават процеса на деескалация и сближаване. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 11:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гърция иска „осезаем напредък“ от Турция в преговорите

Kathimerini (Гърция): Гърция иска „осезаем напредък“ от Турция в преговорите

Атина. Гърция очаква Турция да направи някои „осезаеми стъпки за значителен напредък“, така че проучвателните преговори, започнали в Истанбул в понеделник, да продължат напред. Това заявиха дипломатически източници след заседанието на Съвета на ЕС по външни работи, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Въпросите, по които Атина иска да види напредък, включват прекратяване на „продължаващите турски провокации“ в Егейско море, заплахата от война на Анкара, неспазването на международното право и по-специално международното морско право, посочват същите източници. От своя страна Върховният представител на ЕС по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел подчерта в изявление, че министрите са обсъдили „всички аспекти на отношенията с Турция“, както са посочени в заключенията на Съвета от декември, „включително санкции“, и потвърди „значението на ангажирането с Турция с цел напредък в и консолидиране пътищата за диалог и сътрудничество“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 07:23 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Анкара и Атина имат коренни различия за това какви теми трябва да се обсъждат на преговорите

Daily Sabah: Анкара и Атина имат коренни различия за това какви теми трябва да се обсъждат на преговорите

Анкара. Независимо че Турция и Гърция в понеделник в Истанбул възобновиха проучвателните разговори помежду си, двете страни се разминават в подхода си към преговорите, пише Daily Sabah. Докато Турция се застъпва за обсъждане заедно на всички въпроси, които пораждат напрежение между двата съюзника в НАТО, Гърция настоява да ограничи преговорите само до демаркация на изключителни икономически зони (ИИЗ) и континенталния шелф в Източното Средиземноморие. Сред неприемливите за Гърция предложени от Турция теми са включването на критичните въпроси за въздушното пространство и статута на някои гръцки острови в Егейско море. Както обяснява изданието, Егейско морее осеяно с повече от 2000 острова и островчета, някои от които се намират на 4,8 километра от континенталната част на Турция. Гърция е въоръжила 18 от 23-те острова в региона, въпреки че островите в близост до Турция трябва имат демилитаризиран статут съгласно международните договори поради изключително важното значение на тези острови за сигурността на Турция. Лесбос (Midilli), Хиос (Sakız), Самос (Sisam), Икария (Ahikerya), Лемнос (Limni), Самотраки (Semadirek), Карпатос (Kerpe), Кастелоризо (Megisti-Meis), Родос (Rodos), Сими (Sömbeki ), Тилос (Ileki), Кос (Istanköy), Калимнос (Kelemez), Лерос (Ileryöz), Патмос (Batnoz) и Псара (Ipsara) имат задължителен демилитаризиран статут. Започвайки от Лондонския договор през 1913 г., милитаризацията на източните Беломорски острови беше ограничена и демилитаризираният им статут беше потвърден в Договора от Лозана, подписан през 1923 г. Договорът от Лозана установи политически баланс между двете страни чрез хармонизиране на жизненоважни интереси, включително тези в Егейско море. Парижкият договор от 1947 г., който предава Додеканезките острови от Италия на Гърция, също потвърждава техния демилитаризиран статут, пояснява изданието. Гърция обаче твърди, че в този случай трябва да се приложи Конвенцията от Монтрьо за турските проливи от 1936 г., докато Анкара казва, че задължението на Гърция за обезоръжаване на островите остава непроменено съгласно Конвенцията от Монтрьо, като твърди, че няма разпоредба, която да я разграничава от Договора от Лозана специално по този въпрос. Гърция постепенно започва да милитаризира островите след 1960 г. и след това ускорява темпото след кипърската криза от 1974 г. През 1930 г. Гърция също едностранно разшири въздушното си пространство над Егейско море до 10 морски мили от шест. Оттогава Атина твърди, че турските изтребители, изпълняващи мисии в рамките на границата от шест до 10 мили, нарушават гръцкото въздушно пространство, което противоречи на международното право, според Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 20:21 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency: Проучвателните преговори между Гърция и Турция: Обсъдени са последните развития и настоящата ситуация между двете страни

Anadolu Agency: Проучвателните преговори между Гърция и Турция: Обсъдени са последните развития и настоящата ситуация между двете страни

Истанбул. В 61-вия кръг на проучвателните преговори, които Гърция и Турция възобновиха след пет години пауза, са обсъдени последните развития, ситуацията между двете страни и възможните стъпки, които може да се предприемат. Това разкри дипломатически източник пред държавната информационна агенция Anadolu Agency. Новината се допълва! Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 16:15 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха (ДОПЪЛНЕНА)

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха (ДОПЪЛНЕНА)

Истанбул. Проучвателните преговори между Гърция и Турция, които се провеждат в Истанбул, приключиха след три часа на разговори, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Към настоящия момент не се съобщава допълнителна информация, освен, че се очаква официално изявление от Министерството на външните работи на Турция. Според докладите гръцката делегация е била водена от Павлос Апостолидис, опитен дипломат, който бе начело на делегацията през 2010 г. Турската делегация е била водена от заместник-министъра на външните работи Седат Онал и Кагатай Ерциес, ръководител на департамента на външното министерство, отговарящ за Източното Средиземно море. На разговорите е присъствал и говорителят на турския президент Ибрахим Калън. Гърция отиде на преговорите с ниски очаквания за съществен резултат поради различните програми, определени от двете страни. Говорителят на гръцкото правителство Христос Тарантилис заяви на брифинг за пресата в понеделник, че Гърция „влиза в преговорите добросъвестно и очаква Турция да действа по подобен начин“. Той повтори гръцката позиция, че преговорите са неофициални и целят постигане на общи точки само в морските зони. Двете членки на НАТО постигнаха малък напредък в 60 кръга от преговори в периода от 2002 до 2016 г. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 15:48 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха

Истанбул. Проучвателните преговори между Гърция и Турция, които се провеждат в Истанбул, приключиха след три часа на разговори, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Към настоящия момент не се съобщава допълнителна информация, освен, че се очаква официално изявление от Министерството на външните работи на Турция. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 14:47 | Агенция "Фокус"

Председателят на МАНИ Люпчо Коцарев: Преспанското споразумение и договорът с България са недостойни за гражданите на Северна Македония

Председателят на МАНИ Люпчо Коцарев: Преспанското споразумение и договорът с България са недостойни за гражданите на Северна Македония

Скопие. В интервю за скопското издание „Слободен печат“ председателят на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) Люпчо Коцарев представи няколко провокативни тези относно Преспанското споразумение и Договора за приятелство и добросъседство с България, като заяви, че са „недостойни“ за гражданите на Северна Македония. Съгласно думите на Коцарев, Северна Македония е „център за регионална дестабилизация“ в резултат на геополитическите игри на великите сили, които я превръщат в поле на своеобразен експеримент. Ако към това се добави и вътрешнополитическата суматоха, тогава, заключава Коцарев, корабът, наречен Македония, потъва бавно, но сигурно. „Значението на Преспанското споразумение, според някои автори, има няколко измерения. Първо, за САЩ основната цел на Преспанското споразумение беше да демонстрира агресивна дипломация спрямо Русия (която е поела водещата роля в Близкия изток) и Китай (кокто е навлязъл икономически в региона), като същевременно игнорира ефектите, независимо дали умишлено или не, относно политиката за разширяване на ЕС. Второ, „решението“ на спора за името е мотивирано от геополитическа „спешност“, т.е. от необходимостта от укрепване на НАТО на Балканите в контекста на евентуална нова Студена война и трябваше да послужи като увертюра за разглеждане на много по-важен геополитически проблем - отношенията Белград -Прищина. Трето, очевидното пренебрегване на негативните ефекти от Преспанското споразумение върху македонското общество предполага, че Западът (особено САЩ) е готов да жертва маловажна пионка като Македония, за по-голям геополитически интерес, дори ако това означава да се разпадне страната. За съжаление Македония, през последните няколко години, постепенно, но окончателно, през 2020 г., се превърна в център на регионална дестабилизация. Това се е случи до голяма степен поради вътрешнополитически сътресения, липса на върховенство на закона, некомпетентност и арогантност на вътрешните политически елити, изразена корупция, престъпност и алчност, но също така отчасти поради подобни явления и поведение в някои страни от ЕС. Резултатите от дестабилизацията вече са видими в Македония всеки ден, например, меко казано, в дивотиите, които се случват в много институции и на много нива... След всичко, което Македония направи, от независимостта до днес, нека си спомним, бяхме първите в региона по много въпроси, горчивият вкус остава, че Македония се възприема само като геополитическа лаборатория, в която големи международни „играчи" тестват своите „рецепти" за стабилизация, съжителство , и институционална трансформация“. „В доминиращия дипломатически дискурс на нашите политици стабилността и просперитетът на Македония се разглеждат в контекста на членството в ЕС. За съжаление доминиращият стереотип е, че този процес стабилизира и мотивира демократичната, икономическата, социалната и защитната трансформация на Македония. От друга страна, през последните десетилетия регионът, не само Македония, включително страните, които вече са в ЕС, въпреки политиката на разширяване, постигна малък, почти незначителен напредък в ключовите области на ЕС. Може би няколко десетилетия е малък период, но впечатлението на мнозина, включително и на мен, е, че корабът, наречен Македония, с всяка изминала година бавно, но сигурно потъва все повече и повече. Ако в процеса на интеграция с ЕС, Македония се сблъсква с изисквания и/или реформи, които не се изпълняват от много други страни от ЕС, ако някои от напредналите западни демокрации са загубили авторитет да кажат какви са демократичните ценности, когато самите те не ги уважават, ако Македония е изправена, меко казано, пред безсмислено и абсурдно изнудване, какво остава за нас?“, пита академикът. По отношение на договора с България, Коцарев коментира: „Без да навлизам в текста на споразуменията, в (не) научните аргументи на предлаганите решения, ще говоря за това другаде, това, което искам да кажа тук, е, че и двете споразумения са недостойни за гражданите на Македония“. Според много изследвания моралните избори са възможни, „но хората са склонни да подкрепят професионални" и (не) етични „кодекси на абстрактната държавна машина", продължава председателят на МАНИ. „Какви са нашите морални избори? За моралния избор на всеки индивид, гражданин, академик, оставям на него да реши? Моралният избор на МАНИ е предаден в много документи. Това са например Меморандумът за държавността и идентичността на македонския народ и позициите на Македонската академия на науките и изкуствата по отношение на реформите в образованието. Моралният избор на държавата Македония е ясен. За това съм говорил много пъти: за държавата Македония македонците са специален народ с вековна традиция, който говори, твори, радва се и скърби на македонски език, от векове, вътре и извън територията на нашата страна. Такъв избор няма да означава несправедливост към държавата Македония или да нанесе каквито и да е щети, а напротив, това ще означава по-голямо уважение от другите страни. За нас, македонците, такъв подход ще означава само мир и достойнство. Ще направя подробен анализ на разпоредбите на двете споразумения, със специално позоваване на присъщата връзка на споразуменията с България и Гърция, които вече създават синергия, която не е била предвидена или е била пренебрегвана по време на подписването на двете споразумения. Тук искам само да отбележа, че професор Виктор Фридман говори за тази връзка още през 2019 г. Неговите мисли, през 2021 г., ще бъдат публикувани от известното английско издателство Routledge, в книгата, озаглавена „Македония и политиката за идентичност след Преспанското споразумение“, в която ще бъде публикувана работата му „Наполовина пълна чаша или чаша пълна с отрова? Преспанското споразумение и съвременният македонски език". Според Фридман, „ако формулировката се тълкува по този начин или ако Северна Македония бъде принудена от ЕС да приеме българските твърдения за съществуването на македонски диалекти, тогава Преспанското споразумение ще бъде по-скоро отровна чаша". Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 14:41 | Агенция "Фокус"

Председателят на МАНИ Люпчо Коцарев: Няма да има сътрудничество с БАН, докато не признае фактите

Председателят на МАНИ Люпчо Коцарев: Няма да има сътрудничество с БАН, докато не признае фактите

Скопие. В интервю за скопското издание „Слободен печат“ председателят на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) Люпчо Коцарев заяви, че Българската академия на науките (БАН) вече не си сътрудничи с македонската академия по въпроси на идентичността, езика и историята. Според академика това се дължи на възгледите, изразени по този въпрос от страна на МАНИ. „МАНУ и БАН имаха реално сътрудничество в много научни области, но въпросите за македонския език и идентичност, изглежда, според мен бяха заметени под килима, въпреки че нито македонският език, нито македонската идентичност бяха оспорени и ние имахме достойно сътрудничество с БАН. Мисля, че единствената причина за прекратяване на сътрудничеството са възгледите на МАНИ по отношение на македонската идентичност, език и история“, заключи академикът. Съгласно думите на Коцарев, МАНИ ще си сътрудничи с онези институции и академии, които, както той казва, уважават научния факт, че „македонците са специален народ с вековна традиция, който говори, твори, радва се и скърби на македонски език, в продължение на векове, в и извън територията на страната ни". „Възгледите на нашия съсед са ясни. На 9 октомври 2019 г. българското правителство официално прие документ, определящ рамковата позиция на Република България по отношение на процеса на стабилизиране и асоцииране на Македония и Албания. Позицията е непроменена и недвусмислена, което се потвърждава от следния цитат (взет от уебсайта на правителството на Република България: „Трябва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите диалекти в бившата югославска република след тяхната кодификация през 1944 г. Нито един документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българската страна за съществуването на т.нар македонски език, отделен от българския“. Има ли нужда от други коментари? Част от суверенитета на всяка държава включва изключителното право на държавата да регулира своите вътрешни работи: религия, език, националност и съответно образователната система. Суверенитетът на която и да е държава, включително Македония, включва правото на самоопределение по въпроси на идентичността, езика и религията, което означава, от друга страна, че идентичността, езикът и историята изобщо не са (и не трябва да бъдат) тема за политически преговори“, категоричен е Коцарев. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 14:24 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Говорителят на Ердоган ще вземе участие на проучвателните преговори с Атина

Kathimerini (Гърция): Говорителят на Ердоган ще вземе участие на проучвателните преговори с Атина

Анкара. Говорителят на турския президент Ибрахим Калън ще участва в проучвателни контакти с Гърция, които се възобновяват в понеделник в Истанбул, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Участието на Калън, според редакцията, се разглежда като непряко присъствие на разговорите на турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Гърция има ниски очаквания от преговорите поради различните програми, определени от двете страни за разговорите. Атина настоява, че разграничаването на морските зони е единственият въпрос за обсъждане, докато Турция иска цял набор от въпроси, от демилитаризацията на гръцките острови и „сивите зони“ в Егейско море до правата на гръцкото мюсюлманско малцинство в Тракия. В светлината на тези различия срещата на делегациите в понеделник се разглежда като тест за цялостния ход на проучвателните контакти и предвкусване на климата, който ще преобладава през следващите месеци, отбелязва изданието. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 13:14 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция се надява преговорите за Източното Средиземноморие да успокоят отношенията с ЕС

Reuters: Турция се надява преговорите за Източното Средиземноморие да успокоят отношенията с ЕС

Анкара. След петгодишно прекъсване, белязано от напрежение заради претенции към водите в Източното Средиземноморие, Турция възобновява преговорите с Гърция в първия тест на надеждите си да подобри влошените отношения с Европейския съюз, коментират в редакцията на Reuters. Според редица дипломати възстановяването на доверието ще бъде основният лозунг на разговорите между Атина и Анкара. Преговорите станаха възможни след решението на Турция да преустанови проучванията за залежи в спорните води, които предизвикаха остра реакция в Гърция и Република Кипър и засилиха реториката около споровете на Анкара с Брюксел. Те също така биха могли да проправят пътя за предстоящо посещение в Турция от лидерите на ЕС. И двете страни казват, че има политическа воля за подобряване на отношенията, но след години на спорове за бежанците, правата на човека, морските претенции, военните интервенции на Турция и разделения остров Кипър, сближаването изглежда далечна перспектива. Изразявайки сдържан оптимизъм, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви пред агенцията, че вижда „прозорец на възможностите", но че Анкара трябва да „изостави линията на конфронтация" и да търси диалог. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който обвини Блока в „стратегическа слепота" спрямо Турция, заяви пред посланиците на ЕС в Анкара този месец, че е готов да подобри връзките с Брюксел. Дипломати казват, че ще има нужда от повече от промяна в тона и оттеглянето на изследователския кораб на Турция от спорните води, за да заглуши призивите на някои държави от ЕС за санкции срещу Анкара, които лидерите на ЕС ще обсъдят през март. „Не виждам някакво голямо помирение, което да ни отклони от траекторията, по която вървим", заяви дипломат от Брюксел, добавяйки, че няма причина за оптимизъм. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу, който бе Брюксел с мисия за поддържане на „позитивната атмосфера" между Анкара и ЕС заяви, че преговорите за Кипър ще се проведат в Ню Йорк през следващите два месеца. Икономическа вреда Усилията на Ердоган да изгради мостове с основния търговски партньор на Турция са на фона на усилията на правителството му да се справи с икономически спад. Пандемията от коронавируса е основната спирачка за растежа, но международното напрежение също натежава върху икономиката. Определяйки нов икономически път през ноември, Ердоган също обеща реформи на турската съдебна система след многократни критики от западни съюзници, които твърдят, че върховенството на закона е ерозирало в Турция след опита за преврат през 2016 г. и последвалите мерки. Турция игнорира няколко решения на Европейския съд по правата на човека, призоваващи за освобождаването на задържани в страната като кюрдския политик Селахетин Демирташ и бизнесмена Осман Кавала. Ердоган все още не е посочил какви мерки ще бъдат предприети, но отхвърли освобождаването на двамата мъже. „Доколко Турция ще бъде в състояние да отговори на очакванията си от ЕС, без да предприеме стъпки, е съмнително", казва Синан Улген, бивш турски дипломат и ръководител на базирания в Истанбул Център за икономически и външнополитически изследвания. По-добрите връзки с Европа също могат да зависят отчасти от това доколко Анкара може да се справи с различията с новата администрация в САЩ, след като миналия месец Вашингтон наложи санкции на Турция заради закупуването на руски системи С-400. Ден преди встъпването в длъжност на президента Джо Байдън, идващият държавен секретар Антъни Блинкен заяви, че Вашингтон ще преразгледа дали са необходими допълнителни санкции и обвини партньора от НАТО Турция, че не се държи като съюзник. На срещата на върха през декември ЕС заяви, че ще координира отговора си към Турция със САЩ, което означава, че отношенията на Анкара с Вашингтон ще бъдат „определящ фактор за връзките на Турция със Запада като цяло", каза Улген. „Нулева наивност“ Още преди да започнат преговорите с Атина, двете страни нямат съгласие относно това какво трябва да обхващат разговорите, като Гърция настоява те да бъдат ограничени до определяне на морските териториални граници и изключителните икономически зони. Премиерът Кириакос Мицотакис заяви пред парламента в сряда, че Атина няма да обсъжда въпроси, които смята за суверенни права, и ще подходи към преговорите с оптимизъм, но „с нулева наивност". Гърция отхвърли дискусията по други въпроси, повдигнати от Турция, включително демилитаризация на Източните Беломорски острови, като заяви, че това е въпрос, свързан със суверенните права. Турция също работи по пътна карта за нормализиране на връзките с партньора от НАТО Франция. Френският президент Еманюел Макрон беше остър критик на военната намеса на Турция в Либия и нейното предизвикателство към морските претенции на Гърция и Кипър. В замяна Ердоган обвини Макрон, че следва антиислямски дневен ред и постави под съмнение психическото му състояние. Турция назначи нов посланик в Париж - бивш колега на Макрон от университета - и дипломат заяви, че двамата лидери са разменили писма, в които Макрон предлага видео разговор. Но френски дипломатически източник заяви, че е твърде рано да се смята, че Турция е променила начина си на поведение. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 11:26 | Агенция "Фокус"

Андонис Самарас: Преспанският договор нанесе непоправими щети на Гърция, признахме на Скопие идентичност и език

Андонис Самарас: Преспанският договор нанесе непоправими щети на Гърция, признахме на Скопие идентичност и език

Атина. Преспанският договор е нанесъл непоправими щети на националния интерес на Гърция, като е признал на Скопие идентичност и език, заяви бившият премиер на южната ни съседка, а сега депутат от „Нова Демокрация“ Андонис Самарас в интервю пред Kathimerini. Успоредно с това, обяснявайки своите виждания, той обяви, че когато трите меморандума със Северна Македония стигнат до ратификация в парламента, той ще гласува „против“. „Първо, ние не „решихме“ никакъв проблем, просто проблемът, който имахме, се трансформира в друг – по-опасен! Който намесва България, Албания и Косово. И други, с много видове „желания“. Второ, влизането на Турция в региона не беше спряно от Преспанския договор. Напротив, засили се. И накрая, страните, които ни притиснаха да отстъпим на Скопие, не подкрепиха Гърция, когато дойде моментът да се справим с провокациите на Турция!“ - заяви Самарас. Той добавя, че напротив, „някои продължиха да насърчават Турция“, а страни, които сега открито подкрепят Гърция, „като Франция например, не подкрепиха категорично интеграцията на Скопие в Европа“. „Според това, нито се реши проблемът, нито Гърция видя нещо добро. Само се нанесоха непоправими национални щети, давайки име, идентичност и език (на Скопие)! Какво очаквате да направя?“ – коментира бившият гръцки премиер позицията си за предстоящото гласуване на меморандумите в парламента. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 10:27 | Агенция "Фокус"

Лидерът на най-голямата албанска партия в РСМ: Спорът със София ще бъде решен преди изборите в България на пролет

Лидерът на най-голямата албанска партия в РСМ: Спорът със София ще бъде решен преди изборите в България на пролет

Гостивар. Безизходицата в отношенията между Скопие и София ще бъде разрешена още тази пролет, уверен е лидерът на „Демократичния съюз за интеграция“ (най-голямата албанска партия в югозападната ни съседка) Али Ахмети, цитиран от вестник „Слободен печат“. Той изрази това твърдение в отговор на въпрос в снощното предаване „Политика“ на местната гостиварска телевизия „Глоби“. „В интерес е както на Вашингтон, така и на Брюксел да разрешат този въпрос. През тези 20 години никога не съм бил разочарован от техните действия. Оптимист съм, че този проблем ще бъде решен в началото на пролетта. Решението ще дойде преди парламентарните избори в България“, заяви лидерът на ДСИ. Той подчерта, че ще се намери решение, а дебатът ще се развива около историята и историческите личности, докато македонската идентичност и език не са заплашени. По темата за преброяването на населението на Северна Македония Ахмети посочи, че всички, които живеят в страната и имат собственост, ще бъдат изброени. Той уверява, че институциите ще си свършат работата, така че ще бъдат включени всички, живеещи в страната и в чужбина. Говорейки по темата, Ахмети изясни как е регистрирана диаспората. „Имаше разисквания относно преброяването, включително публични дебати. Това е статистически въпрос, а не политическо предприятие и тази операция трябва да бъде завършена. Съответните международни институции като ООН и ЕС изискват това от нас. Трябва да имаме по-точна статистика за икономиката на страната, за собствеността на страната, за населението на страната и никой няма да бъде изключен. Първо ще се регистрираме тук, а след това и тези, които са в чужбина чрез валидни документи от техните роднини тук или чрез Държавната статистическа служба. Известно е колко дълго живеят тук и колко дълго навън. Всички обаче са жители на тази страна“, подчерта той. По отношение на очакванията за резултатите, той отбеляза, че албанците не могат да бъдат по-малко от 25 процента, както бяха през 2002 г. Той обясни това с факта, че албанците в РСМ имат раждаемост, която се е увеличила през последните години. По отношение на промените в процедурите за издаване на гражданство, Ахмети смята, че този въпрос е твърде политизиран. Според него през последните 12 години около 15 хиляди души са получили гражданство, а без такова остават 3500 души. „Ненужно се манипулират гражданите с този въпрос. Не е е вярно, че 50 или 100 хиляди души са без гражданство и че половината от тях са албанци. Общо, според данните и информацията, предоставени ми от компетентните органи, занимаващи се с тези проблеми, има не повече от 3500 граждани без гражданство. По-голямата част от тях не са албанци, но те принадлежат към ромската общност“, каза лидерът на ДСИ Али Ахмети. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 09:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В понеделник се възобновяват проучвателните разговори между Гърция и Турция, очакванията са ниски

Kathimerini: В понеделник се възобновяват проучвателните разговори между Гърция и Турция, очакванията са ниски

Истанбул. Проучвателните контакти между Гърция и Турция се възобновяват в понеделник в истанбулския Swissotel, като Атина има особено ниски очаквания за съществен резултат поради различните програми, определени от двете страни, пише вестник Kathimerini. Гърция настоява, че разграничаването на морските зони е единственият въпрос за обсъждане, докато Турция иска цял набор от въпроси, от демилитаризацията на гръцките острови и „сивите зони“ в Егейско море до правата на турското малцинство в Тракия. В светлината на тези различия срещата на делегациите в понеделник се разглежда като лакмус за цялостния ход на изследователските контакти и предвкусване на климата, който ще преобладава през следващите месеци. За гръцката страна резултатът от тези контакти ще зависи от подхода, който Турция ще предприеме. По-конкретно, ако Анкара сигнализира за готовност да се включи в конструктивна дискусия за морските зони, както до известна степен го е направила през 2003 и 2011 г., Атина ще отговори. В случай, че Анкара държи картите си до гърдите си, Атина ще бъде отворена за нов кръг от контакти в Атина през февруари. Ако обаче Анкара настоява за своя „разширен“ дневен ред, оспорвайки гръцките суверенни права и националните червени линии, преговорите ще бъдат на тънък лед. Въпреки това източниците твърдят, че най-вероятният сценарий е Турция да реши да продължи проучвателните контакти през следващите шест месеца, но без никаква перспектива за конкретни резултати. Какъвто и сценарий да се реализира, според правителствени източници Атина няма причина да прекъсва контактите, тъй като почти със сигурност ще бъде обвинена за краха на преговорите, като двете страни се стремят да не бъдат държани отговорни от международната общност. Нещо повече, като се има предвид настоящата здравна и икономическа криза, правителството не би искало да добави голяма ескалация с Турция. Оценката на Атина е, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще се придържа към проучвателните контакти, тъй като може да се възползва от период на спокойствие в гръцко-турските отношения. С протичащия диалог Анкара също ще избегне възможността за санкции на срещата на върха на лидерите на Европейския съюз през март. Нещо повече, тя ще има по-ясна картина на американско-турските отношения под президентството на Джо Байдън, който не се очаква да бъде толкова приятелски настроен към Ердоган като неговия предшественик Доналд Тръмп. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 07:51 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция ще търси съобразени с международното право решения на проблемите с Гърция

Daily Sabah: Турция ще търси съобразени с международното право решения на проблемите с Гърция

Истанбул. Министърът на отбраната на Турция изрази надежда, че на преговорите, които трябва да се проведат в понеделник в Истанбул, ще бъдат постигнати съобразени с международното право решения на двустранните въпроси, обезпокояващи Гърция и Турция, пише турското англоезично издание Daily Sabah "В преговорите с Гърция се надяваме, че проблемите ще бъдат решени в рамките на правото, закона и справедливостта и че ще бъдат намерени решения", заяви министърът на националната отбрана Хулуси Акар по време на церемонията за старта на изграждането на нови турски бойни кораби в Истанбул. Акар подчерта очакванията на Анкара, че Гърция ще "зачита правата на (Турция) в Егейско море и Източното Средиземноморие и щеизбягва действия, които могат да причинят недоразумения". В понеделник Турция и Гърция трябва да възобновят проучвателните разговори след четиригодишно прекъсване. Очаква се разговорите да бъдат фокусирани върху двустранни спорове, включително морските граници и правата на сондажи в региона. Двете страни инициираха проучвателни разговори за обсъждане на проблемите в Източното Средиземноморие на 12 март 2002 г., за да се намери справедливо, устойчиво и взаимоприемливо решение. Предстоящите проучвателни разговори ще бъдат 61-ви по рода си между държавите от 2002 г. насам. Преговорите се провеждаха редовно до 2016 г., но оттогава нямаше такива поради политически спекулации и нежеланието на гръцката страна да седне на масата за преговори, според турската страна. Членовете на НАТО Турция и Гърция участваха в преговори за избягване на конфликти миналата година, инициирани от генералния секретар на организацията Йенс Столтенберг. Тези разговори бяха предназначени да намалят риска от инциденти в Източното Средиземноморие. Разговорите улесниха установяването на гореща линия между Атина и Анкара, позволяваща разрешаване на конфликти в морето или във въздуха. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция се надява разговорите с Гърция да намалят напрежението с ЕС

Reuters: Турция се надява разговорите с Гърция да намалят напрежението с ЕС

Анкара. След петгодишно прекъсване, белязано от непрестанни спорове заради конкурентните им претенции в Източното Средиземноморие, Турция възобновява разговорите с Гърция в понеделник в първия тест на надеждите си да затопли влошените отношения с Европейския съюз, коментира Reuters Докато дипломатите казват, че възстановяването на доверието ще бъде трудна задача, преговорите следват решението на Турция да спре търсенето на газ в спорни води, което разгневи Гърция и Кипър, и успокояването на реториката около по-широките спорове на Анкара с ЕС. Тези проучвателни разговори също така предхождат посещение в Турция от лидерите на ЕС в края на следващата седмица. И двете страни казват, че има политическа воля за подобряване на отношенията, но след години на конфликти заради бежанците, правата на човека, морските претенции, военните интервенции на Турция и разделения остров Кипър, сближаването изглежда далечна перспектива. Изразявайки сдържан оптимизъм, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви пред Reuters, че вижда „прозорец на възможностите“, но че Анкара трябва да „изостави линията на конфронтация“ и да търси диалог. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който обвини блока в „стратегическа слепота“ спрямо Турция, заяви пред посланиците на ЕС в Анкара този месец, че е готов да подобри връзките си с блока. Дипломатите казват, че е необходимо повече от промяна в тона и оттеглянето на турския кораб за проучване на въглеводородни залежи от спорните води, за да заглуши призивите на някои държави от ЕС за санкции срещу Анкара, които лидерите на ЕС ще обсъдят през март. „Не виждам някакво голямо помирение, което да ни отклони от траекторията, по която вървим. Това може да стане само при значителен жест от Турция“, каза един дипломат в Брюксел, добавяйки, че няма причина да бъдем оптимисти. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу, който пътува до Брюксел тази седмица с мисия за поддържане на „позитивната атмосфера“ между Анкара и ЕС заяви в петък, че преговори за Кипър ще се проведат в Ню Йорк през следващите два месеца. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 13:29 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция напомни на Гърция: Разширяването на териториалните води на изток ще е  „причина за война“

Kathimerini: Турция напомни на Гърция: Разширяването на териториалните води на изток ще е „причина за война“

Атина. Само три дни преди възобновяването на проучвателните контакти между Атина и Анкара, турският външен министър Мевлют Чавушоглу напомни на Гърция в петък, че в случай че разшири териториалните си води в Егейско море, това ще бъде причина за война (casus belli), пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini в редакционен коментар. В разговор с турски журналисти в края на двудневното си посещение в Брюксел Чавушоглу каза, че „позицията на Турция по въпроса за границите в Егейско море не се е променила“. „Решението, взето от турския парламент, не се е променило“, каза той, позовавайки се на декларацията от 1995 г., че ако Гърция разшири териториалните си води до 12 морски мили, както обмисля да направи съгласно международното право, това би представлявало casus belli. В същото време изглежда, че Европейският съюз е смекчил позицията си по въпроса за санкциите срещу Турция за нарушенията на изключителната икономическа зона на Кипър. Тази промяна в отношението позволи на държавите-членки, които не бяха склонни да наложат нови санкции по принцип, да замразят подобен ход, като анализаторите отбелязват, че неотдавнашната офанзива на Анкара да се хареса на някои страни от ЕС носи своите дивиденти. „Видяхме значителна промяна в отношението на Турция по отношение на Гърция, Кипър и други въпроси“, каза европейски дипломат пред Kathimerini. „Такива промени сме виждали и в миналото и те се оказваха временни, но този път изглеждат като нещо по-съществено.“ Същият източник заяви, че санкциите ще останат на масата като опция, но добави, че повечето държави-членки искат да изчакат и да видят дали новият подход на Турция ще продължи. „Следователно в понеделник няма да има решение за санкции; сега не е моментът да се ускори този процес “, заключи европейският дипломат . Междувременно продължават консултациите на работната група на съветниците по външни отношения (RELEX), свикана миналия четвъртък, относно възможни нови санкции срещу Турция. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 09:02 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Турция и ЕС ще  работят по нова пътна карта

Мевлют Чавушоглу: Турция и ЕС ще работят по нова пътна карта

Анкара. Турция и ЕС се договориха да работят по пътна карта за подобряване на отношенията, заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу, цитиран от вестник Yeni Safak „Нашите колеги от ЕС също са решени да подобрят връзките с Турция, бихме искали да видим това и на практика“, каза Мевлут Чавушоглу на пресконференция по време на посещението си в Брюксел. Председателите на Европейския съвет и Европейската комисия ще посетят Турция по покана на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за разговори за отношенията между Турция и ЕС, отбеляза Чавушоглу. Чавушоглу, който беше в Брюксел на двудневно посещение, се срещна с редица висши служители, включително председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, председателя на Европейската комисия на ЕС Урсула фон дер Лайен и първия дипломат на блока Жозеп Борел. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Януари 2021 | 14:52 | Агенция "Фокус"

Посланикът на ЕС в Скопие: РСМ и България трябва да намерят решение, за да продължи евроинтеграцията

Посланикът на ЕС в Скопие: РСМ и България трябва да намерят решение, за да продължи евроинтеграцията

Скопие. Посланикът на ЕС в Скопие Дейвид Гир е оптимист, че през първата половина на годината може да се очаква първата междуправителствена конференция между Македония и ЕС, което ще означава началото на преговорите за пълноправно членство. В интервю за Македонската информационна агенция (МИА) Гир каза, че Португалия се е ангажирала, че по време на нейното председателство на ЕС започването на преговори с Македония ще бъде приоритетен въпрос, цитира думите му скопското електроно издание “360 степени“ „Нека само да се върнем към събитията от миналата година през март - историческото решение, взето от Европейския съюз. Това означава, че 27-те държави-членки са се съгласили да започнат преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания. Следващата стъпка е да се хармонизира рамката за преговори и да се проведе първата междуправителствена конференция, когато всъщност ще започне самия процес на преговори. Тези преговори продължават в Брюксел и наистина португалското председателство обеща да помогне и да ускори процеса. "Междувременно това, което е важно, е Северна Македония, заедно с България, да се ангажират двустранно в опит да намерят решение, приемливо и за двете страни, което ще позволи на процеса да продължи напред." казва Гиър. Той заяви, че напълно разбира, че хората в страната се чувстват разочаровани и нетърпеливи да продължат напред, но също така подчерта, че движението напред изисква ангажираност по тези въпроси. "Има много примери от миналото, когато с непрекъснат ангажимент нещата вървят напред и съм голям оптимист," добавя Гир. Според него са необходими две неща - първото е Република Северна Македония и България да продължат да се ангажират с решаването на своите въпроси на двустранна основа и второ - междувременно правителството да приложи и ускори процеса на реформи. Защо има значение - първо, защото това е от най-голямо значение за гражданите, но второ, реформите и то свързаните с ЕС реформи са най-бързият начин за сближаване и присъединяване към европейското семейство. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Януари 2021 | 10:52 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (РСМ): Гражданите на РСМ са трети в света по недоволство от живота, отстъпват само на Гана и Украйна

„Вечер“ (РСМ): Гражданите на РСМ са трети в света по недоволство от живота, отстъпват само на Гана и Украйна

Скопие. Почти всеки трети жител на Северна Македония не е доволен от живота си. Това показват данните в доклада на Института за изследване на общественото мнение на Gallup International Association, пише скопското издание „Вечер“. Съгласно резултатите от изследването, само жителите на Гана и Украйна са по-нещастни от македонците. Както пише „Вечер“, тези резултати за югозападната ни съседка са напълно разбираеми. Средната работна заплата в страната е една от най-ниските в Западните Балкани и в Европа. Освен това пандемията от коронавирус и предизвиканата от нея криза оставиха безработни над 20 хиляди македонци. Статистиката на местната здравна система също е плашеща: страната е на 10-то място в света по смъртност от COVID-19. В същото време много жители все още болезнено преживяват промяната на името на своята страна в резултат на Преспанския договор с Гърция. Унижението от страна на България, която не признава македонската нация, език и история, също влияе негативно на настроението на определена част от македонското общество, отбелязва изданието. Превод и редакция: Иван Христов

22 Януари 2021 | 20:13 | Агенция "Фокус"

Християн Мицковски: Македония не е част от ЕС заради престъпността и рекета, а не само заради международните спорове

Християн Мицковски: Македония не е част от ЕС заради престъпността и рекета, а не само заради международните спорове

Скопие. В рамките на новините по македонската телевизия "Алфа" председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски разказа за няколкодневното си посещение в страните от региона, както и за темите, които са били обект на разговори с премиерите Янез Янша (на Словения), Виктор Орбан (на Унгария) и Андрей Пленкович (на Хърватия), цитира думите му македонското електронно издание “Нетпрес“ Мицковски подчерта, че срещите с лидерите от региона са били ползотворни и те са споделили своя опит по отношение на здравната криза, както и на икономическата криза, която е налице във всички страни в Европа. Той също така посочи, че страните от региона са се справили с кризата по съвсем различен начин от този, прилаган в Македония през последните десет месеца. "Страни като Хърватия, Унгария и Словения са примери за това как една страна трябва да се справи със здравната и икономическата криза, благодарение на добрата организация, компетентността на персонала и силното желание да се намерят конкретни и правилни решения", каза Мицковски. Според него впечатленията, които той е получил от посещението си в тези страни, са, че страните от Европейския съюз не обвиняват Македония само по отношение на спора за името и историята с Гърция и България, а поради огромната престъпност, което несъмнено се шири в страната, превзетата съдебна система. и бизнес сделките на Зоран Заев като министър-председател на страната. Мицковски добави, че Република Македония трябва да научи и да прилага това, което страни като Хърватия, Словения и Унгария правят в такива ситуации от години, за да не преживява обществото тектонични смущения и това да предизвика здравен и икономически колапс. „Факт е, че Република Македония не е част от европейското семейство само защото в страната процъфтяват престъпността и рекетът, а не защото международните спорове все още не са разрешени. Това е основният фактор за стагнацията на Република Македония", заключи Мицковски. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Януари 2021 | 16:33 | Агенция "Фокус"

Денко Малевски (РСМ): Нищо ново не се очаква и след изборите в България

Денко Малевски (РСМ): Нищо ново не се очаква и след изборите в България

Скопие. Какво може да се очаква и колко важни са резултатите от парламентарните избори в България, които ще се проведат през март (на 4 април – бел. ред) тази година? Отговорът е прост: почти не са важни. Всъщност това беше потвърдено от българския министър на външните работи Екатерина Захариева, която заяви, че изборите няма да променят позицията на официална София по отношение на европейското бъдеще на Македония, пише македонското електронно издание “Плюс Инфо“. Подобно мнение споделят интервюираните от изданието експерти по международна политика, които твърдят, че въпреки че предизборният период често е най-лошият период за компромис между двете страни, не бива да се очакват прекалено горещи ветрове от изток. От друга страна, много македонски политици са убедени, че тези пролетни избори ще бъдат решаващи за облекчаване на напрежението и за пълен поврат в преговорите между двете съседки. Такива са очакванията на македонския министър на външните работи Буяр Османи, който описа настоящата политическа дейност на България с определението: „Във всяка страна предизборната атмосфера превзема процесите“. „Позицията на България е определена в споразумението, подписано между двете страни. Ние се ръководим от това споразумение. Промяната на нагласите по отношение на подписаните споразумения не помага в процеса на създаване на доверие и предсказуемост между страните,“ каза Османи в скорошно интервю за Радио Свободна Европа. Професор Денко Малевски, който беше първият външен министър на независима Македония, заяви пред „Плюс Инфо“, че не очаква нещо да се промени в преговорите с официална София, независимо от резултата от изборите. „Не бива да очакваме, че българите ще "се откажат" след изборите. Това няма да стане. Те имат доста солиден консенсус по този въпрос, така че не очаквам нищо да се промени независимо от резултата от изборите. "Не познавам много добре българската партийна сцена, но знам, че държавната политика не се формулира само от една партия, а от набор от няколко партии, включително националистите", каза Малевски. Той добави, че Македония трябва да се поучи от собствения си опит от дългосрочните преговори с Гърция. „Имаме опит с Гърция и трябва да се поучим от този опит. Трябва да се запитаме колко струва натискът на другите съюзници. Примерът с Гърция показа, че нищо не си струва. Преговорите продължиха 29 години и ако си спомняте, държавите-членки на ЕС веднъж съдиха Гърция заради икономическите блокади, които тя ни наложи. Но факт е, че Съюзът няма да се разпадне, защото държава ни чука на вратата. Всички държави-членки имат приоритет да запазят единството на Съюза,“ обяснява Малевски. Според социологическите проучвания, проведени в България преди парламентарните избори през март(април-бел.ред), е вероятно шест партии да влязат в българския парламент. Най-популярната партия сред анкетираните е партия ГЕРБ, чийто лидер е настоящият премиер Бойко Борисов, втората е опозиционната БСП, третата е партията „Има такъв народ“ на шоумена Слави Трифонов, следвана от ДПС, Демократична България и на последно място се намира партията на сегашния министър на отбраната Красимир Каракачанов (изданието умишлено не посочва името на партията ВМРО-БНД-бел.ред). От всички тези партии само ДПС открито заявява, че не подкрепя позицията на българското правителство по отношение на преговорите с Македония. Според тях България не е трябвало да поставя пречки по европейския път на страната, а също така те вярват, че решение на проблема може да се намери чрез изготвяне на пътна карта, която да разреши спорните въпроси между съседите. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Януари 2021 | 16:20 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Генералният секретар на НАТО приветства възобновяването на разговорите между Гърция и Турция

Kathimerini: Генералният секретар на НАТО приветства възобновяването на разговорите между Гърция и Турция

Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приветства продължаването на разговорите с посредничеството на НАТО между Турция и Гърция относно механизма за избягване на военни конфликти в Източното Средиземноморие, както и възобновяването в понеделник на проучвателни контакти между двете съседни страни в Истанбул, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini "Механизмът за избягване на конфликти спомогна за намаляване на напрежението и създаде пространство за политически дискусии за разрешаване на основните проблеми", каза Столтенберг след среща с турския външен министър Мевлют Чавушоглу в централата на НАТО в Брюксел. „Приветствам също проучвателните разговори, които ще се проведат в Истанбул следващата седмица,“ каза той. Според изявление на НАТО двамата са обсъдили редица въпроси, включително ситуацията в Източното Средиземноморие, Афганистан и Либия. Столтенберг също така „благодари на Турция за нейния значителен принос в операциите на НАТО и за поемането на ръководството на силите на НАТО с повишена готовност през 2021 г.“ В понеделник генералният секретар на НАТО трябва да се срещне с гръцкия външен министър Никос Дендиас, пише изданието. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Януари 2021 | 15:39 | Агенция "Фокус"

Германският посланик в Скопие; Договорът за добросъседство с България трябва да се приложи

Германският посланик в Скопие; Договорът за добросъседство с България трябва да се приложи

Скопие. Между Северна Македония и България съществуват добросъседски отношения. България беше първата, която призна Северна Македония за независима и е силен поддръжник на европеизацията на целия регион, особено на процеса на сближаване на Северна Македония с ЕС. "Освен това има споразумение за добросъседство и според мен то трябва да бъде изпълнено с живот и следователно да бъде приложено", каза германският посланик в Скопие Анке Холщайн, цитирана от македонския „Фокус“. В интервю за „Студио 10“ по „ТВ 24“ Холщайн подчерта, че Германия ще остане силен поддръжник на Северна Македония. Важно е, каза тя, да се използва времето за реформи и да се донесе Европа в Северна Македония. Тя даде за пример Елисейския договор, подчертавайки, че той не споменава никакви пречки като идентичност, език и история между Франция и Германия. „Елисейският договор е сключен 18 години след края на Втората световна война и сложи край на т.нар „изконна вражда“ между двете страни, като създаде политическа, правна и символична основа за взаимно сътрудничество, каза посланикът. По отношение на Европейския съюз тя подчерта, че той е общност от ценности: демокрация, върховенство на закона, независима съдебна система, свободни медии и пълно равенство за всички. „Това са ценности, на които се основава ЕС като цяло и това е нашият лозунг „единство в многообразието“. "Не трябва да толерираме в държавите-членки развитието на събития, които са далеч от тези ценности", каза Холщайн. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Януари 2021 | 13:56 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (РСМ): Във фокуса на разговорите с България е „Планът за действие“

„Независен“ (РСМ): Във фокуса на разговорите с България е „Планът за действие“

Скопие. Разговорите с България по конкретни проекти продължават, но правителството е с ясна позиция, че за македонците, македонския език и идентичност няма място за дискусии. През следващите месеци акцентът ще е върху “Плана за действие“, който е на междусекторна основа. Правителството очаква той да бъде приет на първата междуправителствена конференция между Северна Македония и България, за да бъде адаптиран и незабавно приложен, пише македонският вестник “Независен“ Премиерът Зоран Заев заяви, че политическата част е нещо, което трябва да се обсъжда след изборите в България. Обяснявайки „Плана за действие“, той каза, че той се отнася до транспорта, изграждането на гранични пунктове, газова мрежа, железопътни линии, пътища, които да свържат страната по-добре с България, както и до сътрудничество в образованието, здравеопазването, културата, спорта, дигитализацията. Тези дни, както той информира, има подготвително заседание на Комисията по исторически и образователни въпроси, където, по думите му, македонската и българската страна ще извършат съвместно подготовката на редовното заседание, която ще се проведе през февруари. Той изрази очакването, че дори от това подготвително заседание ще има известен напредък. Междувременно евродепутатът от групата на Зелените в Европейския парламент Тинеке Стрик използва дебата с португалския премиер, за да призове за натиск върху България да вдигне ветото си върху преговорите със Северна Македония. На вчерашния пленарен дебат на Европейския парламент с португалския премиер Антонио Коста тя го помоли да окаже натиск върху България. Вицепремиерът на РСМ, отговарящ за европейските въпроси Никола Димитров във видеовръзката си вчера с държавния секретар за ЕС в Министерството на външните работи и европейските въпроси на Словакия Мартин Клус подчерта, че фокусът на правителството остава върху европеизацията на страната, с още по-силен ангажимент за вътрешни реформи в светлината на европейския дневен ред. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ поиска премиера Зоран Заев и правителството да отговорят, както бе посочено на пресконференция от заместник-председателя на партията Владо Мисайловски, относно "тайното отстраняване" на друг член на Комисията по исторически и образователни въпроси, участвал в преговорите. с България и дали това не е нова отстъпка от македонска страна. Те обвиняват министър-председателя, че е договорил анекс към споразумението, който, както казва Мисайловски, най-вероятно включва елементи от македонската идентичност, история и език. Тази партия подчертава, че Съвместната комисия по историческите въпроси трябва да води преговори, необременена от политически натиск, и въпросите за идентичността не трябва да бъдат на масата за преговори. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Януари 2021 | 11:36 | Агенция "Фокус"

Алексис Ципрас: Без Преспанския договор, на север Гърция щеше да има съюзник на Ердоган

Алексис Ципрас: Без Преспанския договор, на север Гърция щеше да има съюзник на Ердоган

Атина/Скопие. Бившият гръцки премиер Алексис Ципрас, който бе в основата на подписването на Преспанския договор, смята, че той има много предимства за Атина, пише македонският „Фокус“. Според него, ако правителството на СИРИЗА тогава е било отстъпило на натиска на настоящия премиер Кириакос Мицотакис и радикалната десница и ако той нямаше сериозността и дори смелостта да приеме политическата и партийна цена, днес на северната граница вместо приятел, те щяха да имат враг и вероятно още един съюзник на Турция на Реджеп Тайип Ердоган, като Либия. „И от само себе си се разбира какво би означавало това в лицето на опасна ескалация на турските провокации“, каза Ципрас. По време на дебат в гръцкия парламент относно закона за разширяване на териториалните води в Йонийско море, той се позова на Преспанския договор и критикува гръцкия премиер Мицотакис за позицията, която той и неговата партия заемаха, когато бяха в опозиция и сега като правителство. Ципрас припомни „с каква лекота“ Мицотакис по време на дебата за ратифицирането на Преспанския договор преди две години „наричаше правителството на СИРИЗА – Правителство на националното предателство“. Преспанският договор е подписан през юни 2018 година в село Нивици. Превод и редакция: Иван Христов

21 Януари 2021 | 07:51 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: С България се разговаря за краткото и дългото име, за малцинствата, за езика на омразата

Зоран Заев: С България се разговаря за краткото и дългото име, за малцинствата, за езика на омразата

Скопие. "Където и да има коментари, които засягат нашата македонска идентичност и македонския език, ние абсолютно не разговаряме", каза премиерът Зоран Заев на пресконференция, обяснявайки отговора на България на плана за действие,за който президентът Стево Пендаровски каза в интервю за Македонската информационна агенция (МИА), че съдържа неща, свързани с проблемите на идентичността, цитира думите му македонското издание “Република“ „Абсолютно не разговаряме за македонци и македонски език, за въпроси на идентичността, националната ни идентичност. Нашите възгледи са ясни. Няма перспектива или европейска перспектива, ако сме обезличени, ако не съществуваме. Ние сме македонци, които говорят македонски, страната ни е мултиетническа, тук уважаваме проблемите на идентичността на целия европейски континент и ги подхранваме и утвърждаваме и очакваме Европа, включително и България да се придържа към това. "Радвам се, че те приемат реалността за македонците и македонския език и вярвам, че в този дух няма да позволим да бъде поставено под съмнение достойнството на самите разговори," каза той. Той добави, че разговорите с България продължават по конкретни проекти, с македонските идеи по въпроси като краткото и дългото име, по въпроси, свързани с регулирането на малцинствата, по речта на омразата, по въпроси, свързани с работата на комисиите, с крайната цел, както каза той, изграждане на приятелства и намиране на решения. „Но определено политическата част е нещо, което трябва да се обсъжда след изборите в България, защото бихме очаквали положителна промяна сега, а същото не беше възможно миналата година, когато бяхме далеч от изборите“, каза Заев. Той припомни, че в частта от плана за действие Македония е дала своите идеи през декември, а българската страна отговори със своите виждания. „Това е План за действие на междусекторна основа, където си сътрудничим чрез няколко сектора, вече сме провели няколко съгласувания и очакваме Планът за действие да бъде приет на първата междуправителствена конференция между Македония и България да бъде адаптиран и незабавно да бъде приложен“, каза Заев. Той каза, че Планът за действие включва въпроси като транспорта, изграждането на гранични пунктове, газовата мрежа, железопътните линии, пътищата, за осигуряване на по-добра свързаност с България, в сътрудничество в областта на образованието, здравеопазването, културата, спорта, дигитализацията. „Става въпрос за надграждане, за нещо, което е допълнено с идеи, с принос за по-успешното му осъществяване, което вярвам, че то ще укрепи приятелството между нашите две страни, затова говорим за този План за действие. Става въпрос за същото съдържание, което е надстроено въз основа на набор от идеи и вярвам, че скоро междуправителствените комисии, ръководени от министър Османи и българския министър Захариева, ще бъдат определени и потвърдени от правителствата и ще преминем към изпълнението му“, каза Заев. Той информира, че тези дни има подготвителна сесия на Комисията по исторически и образователни въпроси, където, по думите му, македонската и българската страна подготвят съвместно подготовката на сесията, която ще се проведе през февруари. „Вярвам, че дори от тази подготвителна сесия ще имаме крачка напред и разбира се очакваме стъпка напред през февруари. Комуникацията между двамата външни министри продължава, работните групи, ако има някакви допълнителни идеи, вярвам, че ще бъдат намерени решения, т.е. те ще бъдат обявени на обществеността, те могат да бъдат обсъдени, но определено фокусът през тези няколко месеца остава върху Плана за действие“, повтори Заев. Относно уволнението на член на Съвместната македонско-българска историческа комисия, Заев заяви, че както е бил информиран от Османи, договорът на члена Александър Литовски приключва и той не иска да го удължава. „За освободеното място министър Османи, заедно с консултации с други членове на Комисията, ще предложи нов член на Комисията. В тази комисия участват сериозни, водещи експерти в областта на историята и ние напълно вярваме в тяхната решителност и им даваме пълна подкрепа, защото това е тяхната роля, по експертен и професионален начин, а не политически да решават проблемите“, каза премиерът. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Януари 2021 | 20:29 | Агенция "Фокус"

„Телма“ (РСМ): Заев обяви изпълнението на плана за действие с България, който все още не е съгласуван

„Телма“ (РСМ): Заев обяви изпълнението на плана за действие с България, който все още не е съгласуван

София/Скопие. Официалният процес на преговори с България приключи, следва изпълнението на плана за действие. Това обяви премиерът на югозападната ни съседка Зоран Заев, въпреки че до момента няма съгласуван план за съвместни действия между Скопие и София, който може да бъде реализиран, коментира македонската телевизия „Телма“. „Процесът на официални преговори приключи, аз вярвам, че следва процес на изпълнение на плана за действие, и веднага след изборите в България да влезем в преговори на политическа основа, защото винаги преди избори е наистина ирационално и безразсъдно да преговаряте по политически въпроси. Но можем да работим по плана за действие, по инфраструктурата, спорта, образованието, информационно общество, туризма и други задължения, които и за двете страни са с цел укрепване на приятелството между Република Северна Македония и България“, подчерта Заев. Само преди няколко дни България представи своя план за действие в отговор на македонския за прилагане на Споразумението за добросъседство и както информираха от правителството и Министерството на външните работи, в момента няма хармонизиран план за действие между двете страни. Фактът, че планът за действие все още не е хармонизиран, показва, че преговорите все още не са приключили, особено като се има предвид, че документът от България само частично отговаря на исканията на Македони, отбелязва медията. Документите, разменени между двете страни, но и целият процес на разговори между Македония и България, тези дни трябва да бъдат представени пред депутатите в Скопие. Превод и редакция: Иван Христов

18 Януари 2021 | 17:16 | Агенция "Фокус"

„Сител“ (РСМ): Пендаровски се надява на помощ от новата американска администрация за спора с България

„Сител“ (РСМ): Пендаровски се надява на помощ от новата американска администрация за спора с България

Скопие. Отговорът на България на плана за действие е почти идентичен с вече известните искания на официална София, заяви държавният глава на Република Северна Македония в интервю пред МИА. Стево Пендаровски потвърждава, че в тези документи България поставя въпросите за идентичността на масата, но македонската страна не води преговори за тях, предава скопският телевизионен канал „Сител“. „В момента говорим, за да ги наречем не маловажни, а странични въпроси на основния проблем. И така, говорим за инфраструктура, образование, медии, по-добра свързаност в различни области, в енергетиката, които са свързани с основния проблем. Знаете основния проблем - настояването на България да подпишем, че маркерите за идентичност на македонската нация трябва преди 1944 г. са български, т.е., че корените са български. Ние, разбира се, никога не сме се съгласявали за това и няма да се съгласим в бъдеще“, заяви президентът на югозападната ни съседка. Той подчерта, че страната не трябва да има големи очаквания дори след изборите в България, защото е ясно, че политическите партии там имат единна позиция по този въпрос. Американската администрация обаче оставя надежда, за която Пендаровски казва, че има много повече опит в международната политика и ще признае интеграцията на целия регион като геополитически важен въпрос. Надявам се, че тази нова администрация от 20 януари на Джо Байдън ще разпознае тези компоненти от целия комплекс от въпроси, тъй като както в нейната външна политика, така и в екипа за национална сигурност има много хора с опит от Балканите от 90-те години и хора, които са експерти в региона, така че много добре знаят, че Западните Балкани не са там някаква периферия, която няма последици за по-широката континентална сигурност“, каза още държавният глава. Превод и редакция: Иван Христов

17 Януари 2021 | 09:09 | Агенция "Фокус"

Стево Пендаровски: Няма никакъв нов договор, анекс или протокол с България

Стево Пендаровски: Няма никакъв нов договор, анекс или протокол с България

Скопие. Държавният глава Стево Пендаровски в интервю за Македонската информационна агенция (МИА) заяви, че това, което България е изпратила чрез специалния пратеник Владо Бучковски, не е ново споразумение, допълнение към споразумението, протокол или анекс, цитира думите му македонското електронно издание “Плюс Инфо“. „Това е План за действие, който ние предложихме през следващия период и на който те сега отговарят и в този План за действие, предложен от нас, няма абсолютно никакво споменаване на идентичност, език, нация и т.н. За какво се отнася? След фактическото вето на България през декември, тъй като все пак беше решение на ЕС, при което не беше постигнат пълен консенсус, ние предложихме набор от мерки, които трябва да „разредят“ атмосферата през следващите месеци, защото знаете, че в България има парламентарни избори. И в този предизборен период е много трудно с „хладна“ глава, говоря преди всичко за моите колеги от София, да влязат в дискусия по въпроси, които преди и в период, когато ние нямаме избори пред нас, не можем да се договорим по известни причини. В момента говорим, за нека ги наречем не маловажни, а странични въпроси на основния проблем. И така, говорим за инфраструктура, образование, медии, по-добра свързаност в различни области, в енергетиката, които са свързани с основния проблем. Знаете основния проблем - настояването на България, че белезите за идентичност на македонската нация трябва да се подпише, че преди 1944 г са български, т.е., че корените са български. Ние, разбира се, никога не сме се съгласявали за това и няма да се съгласим в бъдеще, но ако не успеем да постигнем споразумение и от двете страни, особено от София да ни пуснат да започнем с първото ниво през декември (междуправителствената конференция – бел.ред.), по тези причини, използващи познатия им речник, не вярвам, че можем да го направим сега през януари, февруари, март. И така, това е подход, иницииран от нас, с който се надявам българската страна да се съгласи, който трябва да възстанови атмосферата на доверие, за да можем да обсъждаме всички въпроси. Повтарям, не става въпрос за някакво ново споразумение, допълнение към споразумението, протокол, анекс и т.н.,“ каза Пендаровски в интервю за МИА. Президентът очаква другите държави-членки на ЕС да станат по-информирани и да настояват, тъй като интеграцията на Западните Балкани в ЕС е геополитически важен въпрос, и очаква помощ от администрацията на новия президент на САЩ Джо Байдън, който познава региона и вярва, че ще засили фокуса си върху него. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Януари 2021 | 16:58 | Агенция "Фокус"

Стево Пендаровски: Българските претенции към македонската идентичност са част от отговора на нашия План за действие

Стево Пендаровски: Българските претенции към македонската идентичност са част от отговора на нашия План за действие

Скопие. Българските искания относно македонската идентичност все още са част от отговора на официална София на предложения План за действие, разкри президентът Стево Пендаровски в интервю за Македонската информационна агенция . Въпреки че досега публикуваното като информация е, че планът съдържа инициативи, свързани с инфраструктура и образование, според Пендаровски отговорът все пак включва вижданията на България по отношение на македонския език и идентичност, цитира думите му скопският “Канал 5“. „Отговорът, който видях от българска страна на нашия План за действие, практически не отговаря на една част от нашите искания. Има и за това (инфраструктура и образование – бел.ред.), но отново е вмъкнато в него какво мислим за белезите за идентичност на македонската нация. Ние не искаме това. Ние не го споменаваме в Плана за действие, защото това е извън всякакви преговори. Казах Ви, можем да говорим за всяка друга област, но не можем и няма да говорим със сигурност за това кои сме, какви сме и т.н.", каза Пендаровски в интервюто. Държавният глава не е много оптимистичен, че е възможен голям напредък в отношенията с България и пълно вдигане на ветото за започване на преговори след изборите за български парламент през пролетта. „Изобщо не вярвам, че ще има някаква промяна, но ако има такава, това е работа на българските граждани и хората, които ще бъдат на власт там, но каквато и да е промяната, не вярвам, че ще има промяна в тяхната позиция, защото това е абсолютно потвърдено Това се подкрепя от всички съответни политически сили и е българската червена линия," каза Пендаровски. В интервюто държавният глава обяви участието на министъра на външните работи Османи и вицепремиера Димитров на сесия на парламентарната комисия по външни работи, на която ще се представи най-новата информация за разговорите с България, поискана няколко пъти. . След последната покана миналата седмица беше взето правителствено решение с положителен отговор. Правителството потвърждава за Канал 5, че има намерение за участие на Комисията, но подробностите все още не са уточнени. Правителствените представители са готови да предоставят информация, свързана с преговорите с Република България, на народните представители. В съобщението беше потвърдено, че има интерес за провеждане на сесията в Парламента, като датата за това ще се уточни след хармонизиране на дневния ред след което обществеността ще бъде информирана, казват от правителството. Първият тест на Плана за действие ще бъде на поредното заседание на Съвместната историческа комисия, което неофициално ще се проведе на 22 януари. Последното заседание завърши без напредък поради несъгласие между македонската и българската страна относно използването на термина „македонски език“ в протокола от работата на Комисията. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Януари 2021 | 16:39 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): „Паленето на знамена е примитивизъм, който трябва да се наказва“

„Слободен печат“ (РСМ): „Паленето на знамена е примитивизъм, който трябва да се наказва“

Скопие. Изгарянето на знамето на Република България, станало по време на карнавала във Вевчани, донесе демарш от българското министерство на външните работи и остро осъждане от страна на македонското държавно ръководство, обществеността и самите организатори, пише вестник „Слободен печат“. Президентът Стево Пендаровски оцени акта като недопустим, а кметът на Вевчани Сашо Янкоски като нещастен и неразумен акт. Според политолози и комуниколози изгарянето на държавно знаме е отражение на примитивизъм и индивидуален акт на човек, който трябва да бъде наказан съгласно закона. Държавният глава Пендаровски написа в профила си във „Фейсбук“, че изгарянето на българското знаме е недопустимо и осъдително и че трябва да се изгради доверие, разбиране и уважение сред съседите. Министерството на външните работи от своя страна подчерта, че „вековната традиция не трябва да бъде застрашена чрез дейности, които омаловажават или обиждат народи, държави, особено нашите съседи“. Министерството на външните работи осъди акта, който не само уврежда репутацията на карнавала, но и уврежда репутацията на РС Македония. По-рано българският външен министър Екатерина Захариева обяви, че посланик Ангел Ангелов е изпратил остра устна нота до външното министерство на Македония след съобщения, че на карнавала във Вевчани е подпалено българско знаме. Кметът на Вевчани Сашо Янкоски се надява, че този акт няма да опетни отношенията със София. „Община Вевчани категорично осъжда изгарянето на знамето на Република България по време на карнавала във Вевчани. Този акт не съответства на позицията на Общината и най-големия процент от нейното население. Напротив, Вевчани е сред първите общини в Македония, побратимени с град Мелник, община Сандански, като членове на Асоциацията на карнавалните градове. Надяваме се, че този злощастен и ирационален акт няма да опетни добросъседските отношения“ - каза кметът Янкоски пред „Слободен печат“. Комуникологът Боян Кордалов смята, че изгарянето на знамето трябва да бъде санкционирано съгласно закона като деяние, извършено от физическо лице, а не да бъде идентифицирано с цялата общност. „Колкото повече реч на омразата има в една среда, толкова повече ще има такива неприятни ситуации и инциденти и колкото повече правителствата изграждат по-добра атмосфера и диалог с взаимно уважение, толкова по-нормални ще бъдат отношенията в тази среда. И от двете страни е имало такива инциденти и те са много неприятни. Важно е да се подчертае, че те са извършени от лица по име и фамилия и да се действа по съответния начин“, казва Кордалов. Политологът Иво Рангелович смята, че изгарянето на държавни знамена е социален проблем, за който е възможно само системно решение. „Речта на омразата е отражение на примитивизма, който от своя страна е историческа забележителност на този регион. Изгарянето на знамето е повтаряне на такава практика и се е случвало и преди от двете страни. Речта на омразата е социален проблем, за който има само системно решение. От домашното образование до способността на правителството да се опита да се справи със съществените проблеми на гражданите“, каза Рангелович. От друга страна, полицията издирва извършителя, който е заплашен от затвор от една до пет години. От МВР съобщиха, че „събитието е документирано“, самоличността на лицето ще бъде определена, след което ще бъде подаден протокол. Полицията обаче не съобщи дали вече е намерила и наказала човека, който миналия ноември запали българското знаме в Гази Баба. Изгарянето на знаме на друга държава не се случва за първи път на карнавала във Вевчани. През 2012 г. гръцкото знаме беше подпалено и беше извършено символично погребение на Гърция с ковчег и некролог, на което гръцкото външно министерство изпрати протестна нота до Скопие, в която оцени събитието като „провокативно“ и „обидно“, казвайки, че трябва да бъдат предприети мерки за избягване на подобни инциденти в бъдеще. Превод и редакция: Иван Христов

16 Януари 2021 | 10:36 | Агенция "Фокус"

Петър Богоевски („Македонски концепт“, РСМ): България е виновна за запаленото знаме

Петър Богоевски („Македонски концепт“, РСМ): България е виновна за запаленото знаме

Скопие. България е виновна за изгарянето на българското знаме на карнавала във Вевчани, заяви Петър Богоевски от партията „Македонски концепт“, цитиран от македонското електронно издание “Опсервер“ в материал, представен без редакторска намеса от името на автора. Разбира се, неуместно е да изгаряме знамето на друга държава, разбира се, че го осъждаме, но в същото време изразяваме разбирането си за недоволството, който нашите граждани изпитват към обществената дискриминация на етническа основа, която България провежда. „Нормално е македонските граждани да реагират на насилието, унижението, заплахите и изнудването, които идват ежедневно не само от обикновените граждани, но и от българските служители. Очаквам по-големи инциденти и провокации, като знак на недоволство срещу българското вето на влизането на Македония в ЕС. Те често ще бъдат поръчвани и заплащани от болшевишката банда от България, за да създадат изкуствено алиби за техните злодеяния и престъпления срещу Македония и македонците “, казва Петър Богоевски от „Македонски концепт.“ "Необходимо е и в същото време е крайно време да се действа, за да се успокои напрежението. "Особено апелирам към приятелска България незабавно да се опомни, да се вразуми и да спре да сее омраза и злоба между Македония и собствените им граждани в България и да се върне на европейския път на разширяване на ЕС на Балканите. Само европеизирани Балкани ще успокоят напрежението между всички балкански страни", каза Богоевски. Той призова Министерството на вътрешните работи и правителството на СДСМ да спрат да преследват и залавят македонски граждани, „обиждали” България, защото тези граждани са жертви, а не палачи. Освен това той изпрати публичен призив до адвокатите в Македония да предоставят безплатна правна помощ на македонските граждани, които се борят за справедливост и са заловени от разярените представители на властта. Превод: Юлиян Марков

15 Януари 2021 | 20:21 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (РСМ): Българските университети в Македония са реминисценция от миналото

„Нова Македония“ (РСМ): Българските университети в Македония са реминисценция от миналото

Скопие. Българските университети в Македония са реминисценция от миналото, пише скопският вестник “Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса. Официална София, чрез специалния пратеник Владо Бучковски, представи българския план за действие за преодоляване на различията между двете страни, довели до блокадата на европейската интеграция на Македония. Както е добре известно, фокусът на т.нар План за действие е върху инфраструктурни проекти, но специален акцент е поставен и върху предложението за "отваряне на кампуси на български университети в Македония". Въпреки че това предложение изглежда съвместимо с намеренията на македонското правителство за образователна реформа, тази позиция в българския план за действие поражда дилема пред местни експерти, професори, историци, лингвисти ... Имат ли подобни намерения реална основа и дали целите и задачите в проекто-плана са искрени или зад тях има редица индикации за скрити тенденции и намерения? Инструмент за разпространение на българската пропаганда сред младите поколения в Македония Притесненията на македонските интелектуалци, с които се консултирахме, всъщност са за намеренията на София, а именно дали искането за откриване на български университетски кампуси е насочено към установяване на искрено сътрудничество в областта на образованието, което би било от полза за хората от двете страни, или те ще се използват като инструмент за разпространение на българската пропаганда сред подрастващите поколения в Македония. Както изтъкват всички професори, с които сме се консултирали, това изобщо не е наивно искане и без никакви съмнения може да се наблюдава през историческа призма, от времето, когато българското царство на територията на Македония открива екзархийски училища, в които македонската мисъл е отречена и се разпространяват българските идеи. Нещо повече, в рамките на по-задълбочено наблюдение на този въпрос не трябва да се пропуска отношението към македонското малцинство в България, на което се отказват основните права на образование на майчин език, поне в началното образование, и да не се позволява формирането клон на македонски университет на тяхна територия. Нашите събеседници питат за какви добросъседски отношения и взаимно изразяване на добра воля става дума тогава. Ситуацията от миналото ще ни бъде копирана Според Наташа Котлар-Трайкова, научен съветник и редовен професор в Института за национална история, Македония навлиза в отношенията с България от абсурдна в по-абсурдна ситуация. „Сътрудничеството не е проблем, било то икономическо, културно или друго. "Има сериозна атака срещу македонската система за национална сигурност, отричайки всичко, което е историческо наследство и македонска идентичност, всъщност за да осигури териториални стремежи или влияния," каза Котлар. Тя добави, че тайнствеността на целия процес поражда съмнения относно искреността на намеренията на София. „Не сме запознати как ще бъде организирано това, какъв ще бъде езикът, на който ще се преподава учебната програма, каква ще бъде самата учебна програма, какво ще бъде учебното съдържание, мисля, че тук има много въпроси. Дали тези университети ще бъдат частни или в рамките на българските държавни университети. По-различно е, ако това е частна организация, която иска да създаде клон в страната. Не знаем какво означава това. „Ако смятат, че чрез тази културна и образователна дейност ще осигурят по-силна пропаганда тук, аз наистина не знам какво да кажа“, каза Котлар. Според нея всички проблеми са възникнали с подписването на Споразумението за добросъседство и приятелство с България. Елка Ячева-Улкар, научен съветник в Института за македонски език „Кръсте Мисирков“, има подобно мнение: „Откриването на български университетски кампуси не е нищо друго освен разпространение на пропаганда през 21 век. При нас се случва, защото тук никой не реагира. Българите изискват образователна реформа, ние я правим веднага. Това, което те не успяха да постигнат териториално, сега ще направят чрез пропаганда - казва Ячева-Улчар. Тя добавя, че историята се повтаря за Македония. „В началото въздействието ще бъде слабо, но след това ще се разпространи. България е член на Европейския съюз, така че младите хора, които учат в кампусите им, ще получат различни придобивки. Буквално ще отразим ситуацията от миналото, когато едно дете от едно и също семейство е учило на български, друго на гръцки, трето на сръбски и всичко поради различните придобивки, които семейството е получавало. Същото се случва и с нас през 21 век, само защото в продължение на 30 години като държава не сме били в състояние да се изправим на крака - заключава Ячева-Улчар. Преди това България се опита да убеди македонските власти да отворят български университетски кампуси в страната, но исканията й бяха отхвърлени от акредитационния съвет, тъй като това бяха проекти, които бяха направени повърхностно и не отговаряха на образователните критерии, предвидени за висшите учебни заведения. Превод: Юлиян Марков

15 Януари 2021 | 19:29 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): Кметът на община Вевчани осъди остро запалването на българското знаме

„Слободен печат“ (РСМ): Кметът на община Вевчани осъди остро запалването на българското знаме

Скопие/Вевчани. Кметът на Община Вевчани Сашо Янковски осъди изгарянето на българското знаме, станало вчера по време на традиционния Карнавал за Василовден, като „злощастен и ирационален акт“, за който се надява да не опетни отношенията с България, цитира думите му македонският вестник “Слободен печат“. „Община Вевчани категорично осъжда акта на изгаряне на знамето на Република България по време на карнавала във Вевчани. Този акт не съответства на позицията на Общината и огромния процент от нейното население. Напротив, Вевчани е сред първите общини в Македония, побратимени с град Мелник, община Сандански, като членове на Асоциацията на карнавалните градове, които подхранват подобни традиции. Община Вевчани и хората от Вевчани в миналото незабавно са осъждали изгарянето на знамена на други държави и ние упорито стоим на тази позиция и в бъдеще и считаме, че такъв акт на бунт е недопустим дори за най-инестандартния, най-старият и най-автентично запазеният езически карнавал в света, както е описван Карнавала във Вевчани през годините от почти всички световни медии. Надяваме се, че този злощастен акт и ирационален акт няма да опетнят добросъседски отношения,“ каза кметът Янковски за "Слободен печат". Община Вевчани преди това отмени организацията на карнавала заради пандемията, но той все пак се проведе и полицията се намеси, за да предотврати събирането на хората. Изгарянето на знамето е станало в края на карнавала, когато традиционно се запалват маските на участниците. Полицията издирва извършителя на това престъпление, което се разглежда като подбуждане към омраза, раздор или нетърпимост на национална, расова, религиозна и друга дискриминационна основа, за което е предвидена присъда от затвор от една до пет години. На 20 ноември българското знаме беше запалено и в Гази Баба, но МВР не отговори на въпроса на "Слободен печат" дали извършителят е открит и наказан. Това не е първият подобен инцидент по време на Карнавала във Вевчани. Deutsche Welle припомни тази сутрин, че през 2012 г. гръцкото знаме е било подпалено и е извършено символично погребение на Гърция с ковчег и некролог, при което гръцкото външно министерство изпрати протестна нота до Скопие, в която оцени събитието като "провокативно" и "обидно" с позиция, че трябва да се вземат мерки за избягване на подобни инциденти в бъдеще. След това гръцки евродепутат попита дали Европейската комисия е запозната със случая, дали ще реагира и дали подобни действия подкопават перспективите за успеха на трудните преговори за името, водени тогава. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Януари 2021 | 15:53 | Агенция "Фокус"

Буяр Османи: В разговорите с България акцентът е върху плана за действие и междусекторното сътрудничество

Буяр Османи: В разговорите с България акцентът е върху плана за действие и междусекторното сътрудничество

Скопие. В този период в разговорите с България ще се акцентира върху плана за действие, сътрудничеството между секторите и между ресорните министерства. Това подчерта министърът на външните работи на Северна Македония, предава A1 On. „Ако се съсредоточим върху плана за действие, ще създадем предпоставки за разрешаване на съществуващите различия по отношение на рамката за преговори", поясни Османи в интервю, дадено по време на посещението си в Атина. Османи подчерта, че хармонизирането на рамката за преговори за членство в Съюза изисква консенсус на всички държави-членки на ЕС и затова комуникацията и разговорите с тях са много важни, за да се обясни позицията на Скопие. На въпрос дали Гърция е предложила конкретна инициатива или съдействие за преодоляване на българската блокада, външният министър подчерта, че на Атина се гледа като на посредник за европейската перспектива на Западните Балкани и че е важно тази роля да бъде улесняваща за влизането на региона в ЕС. „Това, което очаквам, е да получим подкрепа от Атина по този път", заяви Османи. Превод и редакция: Иван Христов

15 Януари 2021 | 13:02 | Агенция "Фокус"

„НоваТВ“ (РСМ): Гърция ще натиска за евроинтеграцията, но Скопие трябва да изпълни изцяло Преспанския договор; Какво се договориха Дендиас и Османи

„НоваТВ“ (РСМ): Гърция ще натиска за евроинтеграцията, но Скопие трябва да изпълни изцяло Преспанския договор; Какво се договориха Дендиас и Османи

Скопие. След срещата си в Атина министрите на външните работи на Гърция и Северна Македония Никос Дендиас и Буяр Османи излязоха с изявление, че евроинтеграцията на Западните Балкани, в това число на Скопие, трябва да продължи и Атина ще настоява за това, но нейната съседка трябва да приложи цялостно Преспанския договор, предава скопската „Нова ТВ“. Дендиас спомена стриктното използване на новото име, като подчерта, че то трябва да се използва дори от уеб портали, както и да се реши въпроса с продължаващото използване на Звездата от Вергина. Той спомена за сътрудничеството в областта на здравеопазването със Скопие и споразумението с ЕС за предоставяне на ваксини на страните, които не са членки на Съюза, но не каза конкретно кога ще се случи обещаната помощ от Гърция за Северна Македония. Фокусът на разговора между двамата министри беше да се установи рамката за следващите дейности пред двете страни в съответствие с Плана за действие за сътрудничество и прилагане на Преспанския договор. В областта на инфраструктурата, освен граничните улеснения на движението на гражданите, енергетиката, те обсъдиха и по-нататъшното задълбочаване на политическия диалог, приятелството и добрите междусъседски отношения, както и политики за „изграждане на общо европейско бъдеще“. „Истинско удоволствие е да започнем годината с толкова успешно посещение в Гърция. Искрените ни намерения са да прекрачим прага на добросъседство, като коректен политически наратив, и да поставим основата за изграждане на по-дълбоко дългосрочно приятелство между двете страни, като най-висшия израз на успеха на политиката и дипломацията“, заяви първият дипломат на Скопие. „Като непосредствен съсед, който също е член на ЕС, вярвам, че принципната подкрепа на Гърция за незабавно започване на преговори със Северна Македония е особено важна. Оценяваме тази подкрепа и я считаме за един от ключовите приноси в изграждането на дългосрочно приятелство между двете страни. В същата посока искам да подчертая изрично сътрудничеството в рамките на НАТО, чрез споразумението между двете страни за защита на въздушното пространство, което допринася значително за насърчаването на доверието между двете страни по отношение на политиката и сигурността“, отбеляза още Османи. По време на посещението бяха подписани три Меморандума за разбирателство между двете страни за сътрудничество в областта на инвестициите и външната търговия между компаниите „Гърция СА“ и „Инвест Северна Македония“, за сътрудничество между министерствата на външните работи в обучението на дипломати и за сътрудничество в областта на гражданската защита. „Особено се радвам, че увенчахме днешното посещение с подписването на три много важни меморандума за сътрудничество. Винаги съм казвал, че икономиката и бизнесът трябва да водят нашите отношения, нашето задължение е чрез тези меморандуми, чрез политическо сътрудничество да създадем всички условия за по-нататъшно насърчаване на търговията, обмена в областта на туризма, инвестициите, като най-важните и със сигурност носещи най-голяма реална полза за гражданите сфери. Предстоят ни сериозни инфраструктурни и енергийни проекти: изграждането на газовия интерконектор, свързване на страните чрез газопровод, рехабилитация на съществуващия нефтопровод, участие в изграждането на газовия терминал Александрополис, железопътна връзка, пътна връзка и разбира се отваряне на границата при Маркова Нога – Лемос и Майден – Промахон“ каза още Османи. Превод и редакция: Иван Христов

15 Януари 2021 | 12:29 | Агенция "Фокус"