Пламена Кирова, етнолог: Всички обредни действия в деня на света Варвара целят здравето на децата и по-лекото протичане на шарката

Благоевград. Света Варвара е закрилница на болните от шарка. Това каза за Радио „Фокус“ - Пирин Аделина Стефанова, църковен уредник в храм „Въведение Богородично“ – Благоевград. По думите ѝ тази болест е била доста често срещана при народите в Средновековието. „За да я умилостивят някъде я оприличават на светица, макар в тежките дни да я наричат стара баба, грозна и куца...

София. Архиерейска света Литургия ще бъде отслужена в храм „Преображение Господне“ в кв. „Лозенец“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Поводът е, че днес Православната църква прославя света великомъченица Варвара. Литургията ще се състои от 9.00 часа, в храма, където се съхранява частица от нейните свети мощи. Богослужението ще бъде отслужено с благословението на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Литургията ще бъде оглавена от Негово преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп - викарий на Софийския митрополит. По време на празничните служби православните християни ще могат да се поклонят на частицата от мощите на св. Варвара, която се съхранява в храма. Никола ПЕТКОВ

Православната църква почита светата мъченица Варвара. За св. Варвара легендата разказва, че била римска девойка, която приела християнската вяра. Разярен, баща ѝ я завел при местния префект, който осъдил Варвара на смърт чрез обезглавяване. Баща ѝ изпълнил присъдата, но на път за вкъщи бил поразен от светкавица. Затова народът вярвал, че св. Варвара пази от светкавици. B народните вяpвaния Вapвapa e сестрата на св. Caвa и св. Никола и нeйният ден e подготовка за тexнитe: "Вapвapa вapи, Caвa пeчe, Никола гости поcpeща". Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват. Празнува се за здравето на децата и стоката. В някои краища св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета. Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят "за баба Шарка". За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Именничките посрещат гости през целия ден. В образа на светицата Варвара се откриват много предхристиянски черти; в известен смисъл тя персонифицира болестите чрез външния си вид и част от функциите си. От друга страна тя символизира плодородието, покровителствайки домашните животни, здравето и брака. В това отношение св. Варвара е близка до св. Екатерина и въобще - до народните представи за християнските женски божества. Двойствеността на нейния образ обаче е значително по-засилена, защото празникът й "попада" в ярко изразената гранична зона, когато "денят се изравнява с нощта". Тези представи обуславят амбивалентността на обредните практики: омилостивяване чрез житна жертва на хтоничното начало и осигуряване на плодородна година (в природен и социален план). Тук, както и в по-голямата част от народния ни календар, се преплитат отношение към тайнствени езически божества и към християнски светци. Обредите имат важна защитна роля, но и гадателна, и женитбена насоченост. Самият празник е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден. Днес имен ден празнуват: Варвара, Варка, Варя, Барбара, Варадин.