СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini: Атина следи със загриженост дейностите на Турция от Марица през Егейско море до Кастелоризо

Kathimerini: Атина следи със загриженост дейностите на Турция от Марица през Егейско море до Кастелоризо

Атина. Гърция следи със загриженост дейностите на Турция в морето между сухопътната граница на река Марица и остров Кастелоризо през последните дни, пише електронното издание на Kathimerini.От една страна Атина наблюдава придвижванията на турския хидрографски кораб „Чешме“, коейто е активен в центъра на Егейско море, макар и в международни води, на дати, подобни на тези на ко...

2 Март 2021 | 16:56 | Агенция "Фокус"

Хулуси Акар: Турция е решена да защитава правата си в своята „Синя родина“

Хулуси Акар: Турция е решена да защитава правата си в своята „Синя родина“

Анкара. Турция е твърдо решена да защити правата си в „Синята родина“, заяви министърът на отбраната на страната Хулуси Акар в петък, визирайки доктрината, която предвижда турски контрол над водите на Източно Егейско море и голяма част от Източното Средиземноморие, пише Kathimerini. „Не претендираме за ничии земи или морета. Въпреки това няма да отстъпим от правата си“, каза Акар. „Ние сме решени и сме напълно способни да защитим правата си в „Синята родина“, както и в Кипър“, подчерта министърът. Акар също повтори твърденията, че гръцки изтребител е прелетял в опасна близост до турския изследователски кораб „Чешме“ в Егейско море - твърдение, отхвърлено от Атина. „За пореден път подчертавам, че подобно поведение далеч не е жест на добросъседски отношения“, каза той. Освен това турският министър на отбраната обвини Гърция, че се стреми да превърне споровете си с Турция в спорове между ЕС и Турция или дори между САЩ и Турция. „Това не е нито законно, нито морално. Това няма никаква практическа стойност“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

26 Февруари 2021 | 12:32 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турският изследователски кораб се изтегли в турски води

Kathimerini: Турският изследователски кораб се изтегли в турски води

Атина. Турският хидрографски кораб „Чешме“ се изтегли в турски териториални води и извън зоната на навигационния телекс, където корабът беше изпратен преди няколко дни, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Беше планирано корабът да изследва зона между гръцките острови Лимнос, Скирос и Алонисос от 18 февруари до 2 март. Миналия вторник източници от турското национално министерство на отбраната се оплакаха, че гръцките бойни самолети са „заплашили“ "Чешме", докато той плава в международни води в Северно Егейско море, твърдение, ожесточено отречено от гръцки източници от Гръцкия щаб на националната отбрана(GEETHA). Същите източници на GEETHA казаха, че гръцките военновъздушни сили са провели учение с участието на 29 самолета в Централно Егейско море. Те заявиха, че известие за използване на въздушното пространство или (НОТАМ), обозначаващо района, е издадено на 9 февруари, пет дни преди незаконното, според Гърция, навигационно предупреждение на Турция (Навтекс). Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Февруари 2021 | 18:30 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган възприе „негръцко“ име на Егейско море – „Морето на островите“

Kathimerini: Ердоган възприе „негръцко“ име на Егейско море – „Морето на островите“

Атина/Анкара. В изявлението си последното изостряне на ситуацията в Източното Средиземноморие, президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган нарече Егейско море“ „морето на островите“, като освен това осъди „гръцките провокации“ в региона. Думите на Ердоган съвпадат с тезата на бившия адмирал от Военноморските сили на Турция Джихат Яйджъ, един от идеолозите на доткрината „Синя родина“, която предполага разпространяване на турското влияниер върху обширни територии от региона на Източното Средиземноморие, пише гръцкото издание Kathimerini. По-рано Джихат Яйджъ е предлагал да се промени името на Егейско море, тъй като то е гръцко (турците го наричат „Еге“, което е съкратена версия на името „море на островите“. „Не трябва да има опасения за присъствието на Турция от Източното Средиземно море до Черно море, както и в Егейско море, което в стари времена наричаха„ морето на островите “, каза Ердоган на конгрес на управляващата му Партия на справедливостта и развитието в Истанбул. „Присъстваме там с цялата ни сила, с всичките ни възможности, и ще продължим да бъдем там“, заяви той, като добави, че Турция ще гарантира всички свои права „във всички води, които ни обкръжават“. По-нататък турският лидер посочи, че Анкара ще засили връзките „със своите братя в географски райони в рамките на нашия културен обсег“, от Балканите до Кавказ и от Централна Азия до Африка. Той припомни и принудителното изселване на хиляди гърци от Смирна (днешен Измир) по време на гръцко-турската война през 1922 г., отбелязва Катимерини. „Тогава разбихме техните (гръцки) мечти и ще направим същото с подобни сънища на нашите югоизточни граници“, обобщи Ердоган. Преди това Турция обяви, че ще проведе мащабни военноморски учения в Средиземно море и Егейско море от 25 февруари до 7 март. Сухопътните сили и военновъздушните сили на Република Турция също ще вземат участие в ученията „Синя родина 2021“. Ще бъдат привлечени 82 кораба, 5 военноморски патрулни самолета, 12 военноморски вертолета, както и безпилотни летателни апарати. На последния етап от учението се планира да се осъществи десант на значителни сили на брега - подразделения на морската пехота. Атина и Анкара имат дългогодишни противоречия, като се започне от разделения остров Кипър и се стигне до правата за проучване и експлоатация на енергийни ресурси в Егейско и Средиземно море. Напрежението ескалира през август миналата година, когато Турция изпрати своя сеизмичен кораб в региона на Източното Средиземноморие, за който претендира Гърция. Атина защитава своите териториални води и изключителна икономическа зона, по-специално около остров Кастелоризо, разположен в непосредствена близост до турското крайбрежие. Решението на Турция да проведе сеизмично проучване в Източното Средиземноморие на юг от Кастелоризо е сериозна ескалация на напрежението, което застрашава мира и сигурността в района, се казва в изявление на гръцкото външно министерство, публикувано на 12 октомври 2020 г. Превод и редакция: Иван Христов

25 Февруари 2021 | 13:28 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция обвини Турция, че повишава напрежението в региона

Kathimerini: Гърция обвини Турция, че повишава напрежението в региона

Атина. Твърденията на Турция от вторник, че гръцки изтребители F-16 са тормозили хидрографския кораб "Чешме", се разглеждат в Атина като опит на Анкара да подкопае усилията за възстановяване на нормалния климат. Обвиненията, които Гърция категорично отрича, бяха подкрепени и от държавната турска „Анадолска агенция“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. След изпращането на „Чешме“ в северните части на Егейско море Атина се стреми да не ескалира нещата и се въздържа да постави под въпрос факта, че незаконният , според Гърция“ навигационен телекс на Анкара за дейностите на кораба изтича точно преди предложените дати за възобновяване на проучвателните контакти между двете държави. Опитът от вторник да обяви Гърция за агресор, а Турция - предполагаемата жертва, беше възприет като организирани и съгласувани усилия от турското министерство на отбраната и офиса за комуникация на турското председателство. Военни източници съобщиха във вторник, че гръцките военновъздушни сили са провели учение в по-широкия район на Централно Егейско море, за което съответното известие до въздухоплавателите агенции (№ 0350/21) е било издадено още на 9 февруари, пет дни преди Турция да издаде навигационен телекс за проучвателните дейности на „Чешме“. Според същите източници в учението са участвали общо 29 бойни самолета. Излетели са около 13.30 часа. и са приключили дейността си около 14.40 ч. Те категорично отрекоха да има самолети в близост до Чешме и подчертаха, че не се стремят към усложняване на обстановката в региона. По-конкретно, учението беше проведено между островите Агиос Ефстрациос и Кира Панагия и на юг близо до Псара, докато през цялото време на учението „Чешме“ плаваше в морската зона западно от остров Лимнос. Най-близкият гръцки самолет до „Чешме“ е бил на десет морски мили и на височина от 6 500 метра. „Твърденията, публикувани в турските медии, нямат връзка с реалността“, казват източниците. Анкара обаче настоява на своите твърдения, а турският министър на отбраната Хулуси Акар предупреди за „подходящ отговор“. Заплахите му дойдоха след подобна възпламенителна реторика през последните десет дни, включително от турския президент Реджеп Тайип Ердоган и други турски официални лица. Атина свързва неотдавнашната ескалация не само със стратегията на Турция по отношение на Гърция, но и с усилията да изрази недоволството на Анкара от Европейския съюз и главно от САЩ. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Февруари 2021 | 11:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция отхвърли твърденията, че нейни изтребители са прелетели опасно над турския кораб за хидрографски проучвания

Kathimerini: Гърция отхвърли твърденията, че нейни изтребители са прелетели опасно над турския кораб за хидрографски проучвания

Атина. Министерството на отбраната на Гърция отхвърли твърденията на турските си колеги, че гръцки изтребители са прелетели опасно над кораба за хидрографски изследвания „Чешме“ в северната част на Егейско море, като посочи, че авиацията на страната не е активна в този район, а провежда учения на няколко мили югозападно, съобщава Kathimerini. От ведомството са категорични, че нито един гръцки самолет не е прелетял над изследователския кораб, нито е имало отговор от турски изтребители в района. В понеделник „Чешме“ навлезе в международните води на Егейско море между островите Лимнос и Агиос Евстратиос. Източници от турското министерство на отбраната съобщиха в неделя, че корабът е започнал да извършва „хидрографски изследвания“ в северната част на Егейско море, които ще продължат до 2 март. Превод и редакция: Иван Христов

23 Февруари 2021 | 18:52 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турция праща 87 бойни кораба и 27 военни самолета на маневри в Егейско море

Protothema: Турция праща 87 бойни кораба и 27 военни самолета на маневри в Егейско море

Анкара/Атина. Турция продължава засилената си дейност в Егейско море и след като изпрати кораба „Чешме“ да прави хидрографски изследвания в спорните с Гърция води, сега обяви, че ще концентрира 87 военни кораба в района. Те трябва да вземат участие в широкомащабните маневри „Синя Родина 2021“ от 25 февруари до 7 март заедно с 27 самолета, 12 вертолета и десантни части, пише електронното издание на Protothema. Както информира вестникът, междувременно пресата в Турция обръща голямо внимание на пристигането на американски войски в района на гръцката провинция Еврос (Марица). Очаква се в пристанището на Александруполис да пристигнат американски транспортни кораби, превозващи хеликоптери и бронирани превозни средства, някои от които ще останат в Гърция за военни учения. В този контекст на първа страница „Йени Шафак“ пише: „За кого е тази подготовка?“, Докато „Хюриет“ публикува статия „Десант на американски сили в Александруполис“. Превод и редакция: Иван Христов

23 Февруари 2021 | 15:34 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Гръцки изтребители са прелетели на опасно разтояние от туския изследователски кораб в Егейско море

„Анадолска агенция“: Гръцки изтребители са прелетели на опасно разтояние от туския изследователски кораб в Егейско море

Анкара. Четири изтребителя F-16 от военновъздушните сили на Гърция са прелетели на опасно растояние от турския изследователски кораб „Чешме“ в северната част на Егейско море, който провежда проучвания за нефт и газ в спорните между Анкара и Атина води, съобщава „Анадолската агенция“, като се позовава на изявления от турското министерство на отбраната. Според информацията, един от четирите изтребителя, намирайки се на разтояние 2 морски мили от турския съд, е задействал диполни отразители (chaff). Турското министерство на отбраната съобщи, че е бил даден подходящ отговор на провокацията на гръцките самолети и поясняват, че корабът ще остане в района до 2 март. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви, че опасното приближаване на гръцките самолети до „Чешме“ е поредната провокация на Атина. „Гръцката страна често прави подобни провокации. В съответствие с правилата беше даден правилен отговор на провокацията“, каза министърът. Той отбеляза, че позицията на Анкара относно провокациите на гръцката страна е много ясна. „Нашата реакция и следващите стъпки са очевидни. Нека никой не се съмнява“, заяви Акар. Превод и редакция: Иван Христов

23 Февруари 2021 | 15:17 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция ще проведе мащабни военноморски маневри в Егейско и Средиземно морета между 25 февруари и 7 март

Kathimerini: Турция ще проведе мащабни военноморски маневри в Егейско и Средиземно морета между 25 февруари и 7 март

Анкара/Атина. Турция ще проведе мащабни военноморски маневри в Източното Средиземноморие и Егейско море в периода между 25 февруари и 7 март, предава Kathimerini, като се позовава на публикации в азербайджанските медии от понеделник. Преди това от Министерството на отбраната на Турция вече обявиха, че се планират военноморските учения „Синя родина 2021“. Освен флота, в маневрите ще се включат и части на военновъздушните и сухопътните сили на Турция. Превод и редакция: Иван Христов

22 Февруари 2021 | 18:38 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турски изследователски кораб е навлязъл в цетъра на Егейско море, може да извършва хидрографски изследвания (ДОПЪЛНЕНА)

Kathimerini: Турски изследователски кораб е навлязъл в цетъра на Егейско море, може да извършва хидрографски изследвания (ДОПЪЛНЕНА)

Атина. Турският изследователски кораб „Чешме“ в понеделник плава в международните води на Егейско море между островите Лимнос и Агиос Евстратиос, съобщава Kathimerini. Източници от турското министерство на отбранта са заявили в неделя, че корабът е започнал „хидрографско проучване“ в северната част на Егейско море, което ще продължи до 2 март. Дейността на „Чешме“ се наблюдава отблизо от гръцката брегова охрана. Според информацията на Protothema, към 10:30 сутринта в понеделник корабът вече 12 часа е курсирал със скорост 4-5 възела в района между островите Лимнос и Агиос Евстратиос. Върху района претенции има Атина и от вестника посочват, че концесии за съответния район може да издава само гръцкото правителство. С „Чешме“ засега не са забелязани придружаващи бойни кораби. Гръцкият флот също остава в пристанищата извън катерите, закачени да следят дейността на „Чешме“. Въпросът, както пише изданието, е в това, какво може да предизвика евентуално потвърждаване на сеизмични дейности на турския кораб? „Ще използва ли Турция планираното посещение на гръцкия министър на националната отбрана и началника на Гръцкия национален отбранителен щаб в Абу Даби, където фрегата „Хидра” вече доплава по повод изложението IDEX, като предлог за „провокационния акт“ за започване на изследвания в центъра на Егейско море?“ – пише Protothema. Според вестника, Анкара може да е решила да затвърди претенцията си, че Турция има юрисдикция на изток от 25-ия меридиан, която минава през центъра на морето. Изследователската зона, за която турците предупредиха, че ще се движи „Чешме“, се простира само на 7 мили от Лемнос и Агиос Евстратиос и завършва на около 10 мили източно от Скирос. С този метод Анкара индиректно заявява, че не признава правото на Гърция на крайбрежна зона от 12 морски мили около островите, както е предвидено в Конвенцията по морското право, която обаче Турция не е ратифицирала. Превод и редакция: Иван Христов

22 Февруари 2021 | 17:34 | Агенция "Фокус"

Мицотакис потвърди: Гърция и Турция ще възобновят проучвателните преговори до началото на март

Мицотакис потвърди: Гърция и Турция ще възобновят проучвателните преговори до началото на март

Атина. Гръцките и турските служители вероятно ще се срещнат отново в края на февруари или в началото на март, за да възобновят усилията за разрешаване на спора за морска граница. Това потвърди министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис, предава Reuters. От десетилетия двамата съюзници в НАТО имат разногласия по редица въпроси, включително размера на континенталните им шелфове, прелитанията в Егейско море и етнически разделения остров Кипър. През 2002-2016 г. те проведоха десетки кръгове от разговори, за да се опитат да поставят основите за пълни преговори относно делимитацията на морските зони. След четиригодишна пауза, удължена от спора за припокриващи се претенции за енергийни ресурси в Източното Средиземноморие миналата година, двете страни подновиха проучвателните разговори на 25 януари. Тази среща в Истанбул, 61-ва по ред, приключи след няколко часа, но двете страни заявиха, че са се договорили да се срещнат отново в Атина. Мицотакис заяви, че преговорите вероятно ще се възобновят до началото на март, преди срещата на върха на ЕС на 25 март. „Очаквам ги в рамките на следващия месец, в някакъв момент от края на февруари до началото на март. Това е добра стъпка в правилната посока", заяви премиерът пред агенцията. Пречките остават, включително темите, които всяка страна е готова да обсъди. Гърция заяви, че ще се занимае само с демаркацията на морските зони в Егейско мое и Източното Средиземноморие. Турция казва, че всички въпроси между двете страни трябва да бъдат решени, включително тези за въздушното пространство и статутите на някои гръцки острови. „Турция трябва да бъде последователна по отношение на поведението си, това не може просто да бъде примамка, за да се избегне дискусията на Съвета на ЕС през март“, подчерта Мицотакис. Гърция, която наскоро постигна морски споразумения с Италия и Египет, твърди, че ако двете страни не успеят да постигнат съгласие, те трябва да отнесат спора до международен трибунал. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 12:06 | Агенция "Фокус"

Никос Коциас анализира външната политика и проучвателните преговори в статия за Kathimerini

Никос Коциас анализира външната политика и проучвателните преговори в статия за Kathimerini

Атина. В авторска статия за атинския ежедневник Kathimerini, бившият министър на външните работи на Гърция Никос Коциас коментира външната политика на страната и проучвателните преговори с Турция. Агенция „Фокус“ представя превод на материала без съкращения. Проучвателните преговори на Гърция с Турция не са диалог заради диалога. Това е структуриран дебат, в който и двете страни инвестират за поредица от постижения. Що се отнася до тях, целта на Гърция винаги е била: а. Въпросът за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и континенталният шелф; б. Ако не бъде постигнато споразумение, въпросът да бъде отнесен до международен трибунал, за предпочитане този в Хага. Следователно политиците, които се стремят да омаловажат ролята и значението на проучвателните контакти, трябва да си припомнят целите на дипломацията, освен ако нямат други - тайни - цели от споменатите. Възможни отстъпки и натиск върху Република Кипър. Целта е споразумение с Турция по тези въпроси. Не мисля, че това е вероятно сега, освен ако няма да има отстъпки без принципи. Разбира се, от друга страна, страната трябва да се опита да постигне същността на проучвателните преговори, като постави условия, „червени линии“ и чрез точно информиране на международната общност. Ако и докато продължават тези разговори, целта трябва да бъде навременното определяне на основни стратегии. Първата и основна цел в рамките на този процес, при настоящите обстоятелства, трябва да бъде принуждаването на Турция да се присъедини и да подпише UNCLOS. В противен случай на какво основание ще обсъждаме сериозно нещо, без двете страни да се съгласят с ролята на морското право? Част от споразумението с Турция трябва включва, че ако процесът на формулиране на арбитражно споразумение, отнасящо се до Международния съд, се разглежда, в същото време при обработката на това споразумение трябва да се постави втората цел: casus belli от турското национално събрание. Самото му съществуване е провокативно, но с арбитражното споразумение то остарява дори за турската аргументация. Правителството трябва да бъде особено внимателно да не повтаря предишните си грешки по отношение на морските зони. Т.е. загуба от поглед на логическия и правен ред на нещата. Тук трябва да се напомни, че ако някой избере арбитражното споразумение и обжалва пред международен съд, той няма право да разшири териториалните си води, както е предвидено в правата, заложени в международното право. Рискът е, че съдът ще вземе предвид при разграничаването на ИИЗ между двете страни, потенциално гръцките териториални води от 6 до 12 морски мили, плюс заливите. Следователно третата цел трябва да бъде навременната подготовка на морските зони, които дават суверенитет над „несъхнещата земя“, и необходимите президентски укази. Подобни грижи са необходими при изготвянето на картите, подкрепящи предложението за ИИЗ и континенталния шелф, ако те трябва да бъдат представени на Международния съд, тъй като съдът ще получи подобни карти от Турция, в които турската ИИЗ незаконно ще включва територии, които понастоящем се характеризират като „сиви зони“. Подходящата подготовка за признаването на международното право от Турция, премахването на casus belli, картите и правилното използване на международното право улеснява намирането на решение. В същото време тези три елемента са мощни оръжия във всяка фаза, в случай че проучвателните контакти се провалят и процесът се сведе до „игра на вина“. Четвъртата цел е голямото значение, което Гърция трябва да отдаде на подготовката на проучвателните контакти. Значение: а. Гърция трябва да ги приеме сериозно. Дипломацията не може да продължи да бъде вид правителствено шоу, където всички елементи на преговорите дефилират на публично място. Никога в предишните 60 кръга не сме имали такова шоу, което обективно да се противопоставя на изискването да се отнасяме към дипломацията като към много сериозен въпрос, т.е. със спокойствие и търпение. Правителството трябва да спре да придава тежест на комуникационната игра. Единственото обяснение за тази обсебеност от общуването е, че тя иска да дезориентира и скрие възможните отстъпки. б. Гръцкото правителство не бива да позволява на Турция да прави международна пропаганда, вероятно поради несигурността и скритата си програма. Немислимо е дори да не се отговори на изявлението на Чавушоглу от 12 януари 2021 г., според което Гърция е била принудена да тръгне към проучвателни контакти под натиска на Германия. Нито пропуска да обясни на международната общност турските възгледи - провокации относно „сивите зони“ или за демилитаризация на нейните острови, въпреки окупацията на Кипър и провокациите на островите Имия/Кардак. Турция няма правомощия да отправя подобни искания, тъй като не е част от Парижкото споразумение от 1946 г. и тъй като с измененията на Договора от Монтрьо няма правно основание за такива твърдения. Гръцкото правителство трябва да обясни всичко това с търпение и постоянство. И също така да подчертае, че Международното отбранително право предшества всяко отделно международно споразумение. с. Страната трябва да е добре подготвена за проучвателни контакти. Министерството има десетки изследвания по въпроса, направени от висококвалифицирани местни и чуждестранни експерти. Нека ги използваме добре. Необходимо е също така гръцките възгледи да се представят по-систематично и ефективно в международната научна преса и да се използват по-добре публикациите, изучавани от съдии и техни сътрудници. д. Страната не може да отиде на среща с по-малка делегация от тази на Турция. Равенството при преговорите трябва да съществува във всички области. Освен това не прави добро впечатление, че гръцката делегация за първи път след 60 срещи не включваше нито един експерт по международно право или че някой от членовете й е без опит и всъщност не познава предмета на проучвателните разговори и отношенията с Турция като цяло. д. И накрая, фактът, че има скрит дневен ред с отстъпки, не означава, че няма ясни политически избори. Нито че, за да разберете целите му, трябва да бъдете лично информирани за тях. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2021 | 13:01 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“ (Русия): Ердоган продължава с ухажванията си на Израел

„Независимая газета“ (Русия): Ердоган продължава с ухажванията си на Израел

Москва. Турция затваря вратите си за емисари на палестинската групировка ХАМАС, които отдавна използват територията на републиката като укритие. Съобщава се за редица откази на документи за пътуване и гражданство. Тези действия продължават поредицата от опити на президента Реджеп Тайип Ердоган да нормализира отношенията на Анкара с Израел, което от своя страна изисква да се ограничат връзките с ХАМАС. Въпреки това еврейската държава все още се съмнява в искреността на намеренията на Анкара, пише руският вестник „Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса. Темата за разследванията, започнали срещу отделни представители на ХАМАС, беше популяризирана от турските медии и подхваната от британския Times. Според тези оценки през последните седмици Анкара е започнала да потиска дейността на палестинската група, която е твърдо установена в Истанбул. По този начин на членовете му вече не се издава гражданство и дългосрочни визи. Освен това през това време турските правоохранителни органи съобщават, че са започнали разследване срещу различни фронтови организации, представлявали ХАМАС, но действали под прикритието на благотворителни фондации. Какво е причинило демонстративно репресивните мерки на турските власти не се съобщава. Турция не само обезпечаваще сигурно убежище за емисарите на ХАМАС, но и провеждаше открити срещи с лидерите му, което предизвика възмущение в Израел и САЩ. След като Ердоган прие двамата лидери на групата в Истанбул през август миналата година, това срещна критики в Държавния департамент. „Постоянните контакти на президента Ердоган с тази терористична организация само допринасят за изолацията на Турция от международната общност, но и увреждат интересите на палестинския народ и подкопават глобалните усилия за предотвратяване на терористични атаки от Газа“, отбелязва пресслужбата на министерството. В последно време обаче Анкара изпраща редица сигнали до властите на еврейската държава за готовността си да възстанови отношенията, които се влошиха на фона на сблъсъци на границата с Ивицата Газа през 2018 г. През декември Ердоган намекна, че страната му би искала да съживи двустранните връзки. „Ако нямаше проблеми на най-високо ниво, нашите контакти биха могли да бъдат напълно различни“, оплака се той. Израелската официална власт реагира на тези изявления с недоумение. Тогава висш израелски източник отбеляза в Jerusalem Post, че от Анкара се очакват действия, а не изявления. „Невъзможно е да укрепваш отношенията си с Израел и да оставаш мястото, където бойците на Хамас се чувстват най-удобно“, подчерта той. „Ние в Израел следим отблизо реториката, която сега се чува в Турция“, каза Ксения Светлова, експерт от Интердисциплинарния център в Херцелия, която беше член на 20-ия Кнесет. „Изглежда, че те се опитват рязко да завъртят волана на политическия си кораб, за да се доближат малко до онези страни, с които се наблюдава повишено напрежение, а тези държави са много. Има едновременен опит за приближаване до Израел и Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Не знам как реагират на това в Саудитска Арабия, но Израел в момента е изключително предпазлив по отношение на подобни опити за сближаване“. Както припомня експертът, една от основните претенции на Израел срещу Турция беше безусловната подкрепа за ХАМАС, както и турските дейности на Храмовия хълм. „По отношение на първия въпрос: доколкото знам, връзката между ХАМАС и Турция е стратегическа връзка“, каза Светлова. „Това не е тактически съюз, който се основава на някакви моментни цели. В Турция на власт е партия, която напълно споделя политиката на „Братя мюсюлмани“ по целия свят. Следователно подкрепата на такива организации, които по някакъв начин са свързани с „Братя мюсюлмани“, е част от турската стратегия. Трудно ми е да вярвам, че Анкара може да се откаже от нея“. Като пример анализаторът посочва връзката между ХАМАС и катарското ръководство. „Спомняме си как преди време Катар също имаше действия срещу лидерите на Хамас, които бяха настанени там, но въпреки това Катар продължава да спонсорира движението и да предоставя финансова помощ на Ивицата Газа, всъщност прилагайки част от политиката си в Близкия изток, която е насочена в подкрепа на „Братя мюсюлмани“, каза Светлова. „Ясно е, че Турция сега се чувства като обсадена крепост, като се има предвид победата на Джо Байдън на изборите в САЩ“, предположи събеседникът на изданието. „Струва ми се, че Анкара възприема затоплянето на отношенията с Ерусалим като възможна гаранция за по-добри контакти със САЩ. Израел би се радвал да възстанови добрите отношения с Анкара, но думите не са достатъчни за това. Ще бъде необходимо да се уверим, че Турция действително се е отвърнала от ХАМАС и е спряла да подбужда срещу Израел вътре в Турция и да води разрушителна политика на Храмовия хълм“. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 19:32 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Германия е отхвърлила искане на Гърция да замрази продажбата на подводници на Турция

Daily Sabah: Германия е отхвърлила искане на Гърция да замрази продажбата на подводници на Турция

Атина/Берлин. Министърът на отбраната на Гърция Никос Панайотопулос е поискал от германския си колега Анегрет Крамп-Каренбауер да преустанови продажбата на шест подводници, които се произвеждат в немски корабостроителници за Турция, но е срещнал категоричен негативен отговор от Берлин, пише Daily Sabah. Панайотопулос е отправил искането до германския министър в сряда по време на телеконференция. Крамп-Каранбауер е отговорила, че „програмата за изграждане и продажба в Турция на шестте подводници тип 214 не може да бъде спряна - или дори забавена - защото строителната компания Thyssen е обвързана с договори, подписани от 2002 г. насам“. Според информацията, гръцкият министър е настоял, че продажбата ще наруши баланса на силите в Източното Средиземноморие. Крамп-Каренбауер, от своя страна, е поискала да бъде информирана за гръцките позиции по въпросите, повдигнати от турската страна по отношение на Егейско море и Източното Средиземноморие. В официалното изявление след телефонния разговор на гръцкото министерство на отбраната се казва, че Панайотопулос е информирал подробно германския си колега за гръцките възгледи по въпросите на сигурността и стабилността в по-широкия регион. Германия играе ролята на посредник в спора за Източното Средиземноморие и преди това е отхвърляла исканията на Гърция за наказание на Турция. Германският външен министър Хайко Маас миналия месец се противопостави на искането на Гърция ЕС да наложи оръжейно ембарго на Турция на фона на продължаващото напрежение. В интервю пред DPA първият дипломат на Берлин заяви: „Не намирам искането за оръжейно ембарго срещу Турция за стратегически правилно. Не е лесно да се направи това срещу партньор от НАТО. Видяхме, че съюзникът на НАТО Турция лесно купи ракети от Русия, когато не можа да ги купи от САЩ“. Германският министър също изрази надежда, че споровете в Източното Средиземноморие ще бъдат разрешени по дипломатическите канали. В понеделник Турция и Гърция започнаха първите директни проучвателни преговори от близо пет години за разглеждане на техните спорове, свързани с правата на суверенитет в Източното Средиземноморие. Двете страни за първи път започнаха проучвателни разговори за обсъждане на проблемите в Източното Средиземноморие на 12 март 2002 г., в опит да намерят справедливо, устойчиво и инклузивно решение. Последните дискусии са 61-ви по рода си между нациите. Преговорите се провеждаха редовно до 2016 г., но оттогава нямаше такива поради напрежението между Анкара и Атина на фона на откритите газови находища в Източното Средиземноморие. Двустранните дискусии продължиха под формата на политически консултации, но не се върнаха към проучвателната рамка. Членовете на НАТО Турция и Гърция също участваха в преговори за деескалация на ситуацията, инициирани от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Тези срещи бяха предназначени да намалят риска от инциденти в Източното Средиземноморие. Разговорите допринесоха за установяването на гореща линия между Атина и Анкара, позволяваща разрешаване на конфликти в морето или във въздуха. Турция и членката на ЕС Гърция се разминават по няколко въпроса. Турция, която има най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие, отхвърля исканията за морски граници, направени от Гърция и Република Кипър, подчертавайки, че тези прекомерни претенции нарушават суверенните права както на Турция, така и на т.нар. Турска република Северен Кипър. По време на среща в Брюксел на 10 декември лидерите на ЕС решиха да изготвят списък на турски мишени, срещу които може да се наложат санкции зарадиу напрежението в Източното Средиземноморие. Докато Франция, Гърция и Република Кипър настояваха най-силно за твърда позиция по отношение на Турция, други държави от ЕС, ръководени от икономическия локомотив на Съюза Германия, бяха много по-склонни към по-дипломатичен подход. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 18:42 | Агенция "Фокус"

„Московский Комсомолец“: Гърция и Египет ще проведат военни учения в Средиземно море

„Московский Комсомолец“: Гърция и Египет ще проведат военни учения в Средиземно море

Кайро/Атина. Гърция и Египет ще проведат военни учения в Средиземно море, съобщава руският вестник „Московский Комсомолец“, като се позовава на изявление от Кайро. ВМС на северноафриканската страна ще проведат учения в Средиземно море като част от плановете на Кайро за споделяне на опит с приятелски и съседни страни. Египетската фрегата Taba и гръцката HS HYDRA F-452 ще участват в учение, което ще включва няколко учебни дейности, се казва в изявление на египетските въоръжени сили. В официалния текст се се добавя, че учението ще се проведе като част от сътрудничеството между въоръжените сили на Египет и Гърция и обмена на опит за постигане на общи интереси на морската сигурност и стабилност в региона. Не се уточнява кога точно ще се проведат ученията. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 14:08 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Анкара настоява, че подкрепя дипломацията

Kathimerini (Гърция): Анкара настоява, че подкрепя дипломацията

Атина. След месеци на засилено напрежение с Атина и Никозия, Съветът за национална сигурност на Турция настоя в четвъртък, че подкрепя дипломацията и диалога за разрешаване на проблемите с двете страни в по-широкия регион, отбелязват в редакцията на електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В изявление, публикувано след срещата, председателствана от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, Съветът „подчерта още веднъж, че Турция подкрепя дипломацията и диалога за разрешаване на проблемите на Беломорието, Източното Средиземноморие и Кипър“. Той отбеляза обаче, че Турция „е решена да защити правата и интересите, произтичащи от международното право и международните споразумения“. Изявлението бе направено след възобновяването на проучвателните контакти между Гърция и Турция в понеделник в Истанбул след петгодишна пауза. Гърция настоява, че единственият въпрос за дискусия се отнася до демаркацията на морските зони между двете страни, докато Турция иска разговорите да бъдат по цял набор от въпроси, от демилитаризацията на гръцките острови в Егейско море до мюсюлманското малцинство на Гърция в Тракия. Междувременно тази седмица стана ясно също така, че в началото на март в САЩ ще се проведе неформална среща на петте страни по кипърския въпрос под егидата на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. Двустранна среща между гръцкия външен министър Никос Дендиас и турския му колега Мевлют Чавушоглу, първата след възобновяването на проучвателните контакти, също се очаква да се проведе в кулоарите на конференцията. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 13:24 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция) Германия каза твърдо „Nein“ на гръцкото искане за спиране на продажбата на подводници на Турция

Protothema (Гърция) Германия каза твърдо „Nein“ на гръцкото искане за спиране на продажбата на подводници на Турция

Атина/Берлин. Гръцкото искане за спиране на продажбата на шест германски подводници на Турция отново срещна категоричен отказ от страна на федералното правителство в Берлин, отбелязват в редакцията на електронното издание на атинския ежедневник Protothema. Според „надеждна“ информация, с която разполага Protothema, в телефонен разговор с германския си колега Анегрет Крамп-Каренбауер в сряда, гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос е повторил искането на Атина от Берлин да прекрати строителната програмата за строителството на шест подводници за Турция с аргумента, че те ще бъдат използвани от режима на Ердоган за провеждане на експанзионистична турска политика в Беломорието и Източното Средиземноморие. Според съобщенията германският министър на отбраната е отговорила, че програмата за изграждане на шестте подводници тип 214 не може да бъде спряна или дори забавена, тъй като производителят Thyssen е обвързан с договори, подписани от 2002 г. насам. Категоричният отказ от правителството на канцлера Ангела Меркел разкрива отношението, което Берлин заема към Атина и Анкара, но и безразличието, с което германското правителство се справя с реакциите на германската политическа опозиция в страната, твърди изданието. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 12:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Твърди се, че либийски съд е отменил споразумението за морските граници между Либия и Турция

Kathimerini: Твърди се, че либийски съд е отменил споразумението за морските граници между Либия и Турция

Атина. Няколко арабски медии в сряда съобщават, че апелативен съд е отменил споразумението за демаркация на морските граници между Турция и базираното в Триполи либийско „Правителство на националното съгласие“ (ПНС), пише електронното издание на вестник Kathimerini. Турция подписа споразумение за морска граница с международно признатото правителство на северноафриканската държава през декември 2019 г. Сделката беше остро осъдена от Гърция като нарушение на нейните суверенни права и обявена за незаконна също от Кипър, Израел и Египет, докато Европейският съюз също се противопостави на нея. Превод и редакция: Иван Христов

28 Януари 2021 | 07:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Следващите проучвателни разговори между Гърция и Турция ще се проведат през март

Kathimerini: Следващите проучвателни разговори между Гърция и Турция ще се проведат през март

Атина. Първият ден на проучвателните контакти между гръцката и турската делегации в понеделник в Истанбул изпрати повече политическо послание, отколкото постигна някакъв конкретен напредък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Най-важното развитие беше участието на представителя на турското президентство Ибрахим Калън, който първоначално не се очакваше да присъства. Според анализатори решението Калън да присъства на 61-ия кръг от контакти е ясно послание от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, което трябва да покаже желанието на Анкара да продължи процеса на проучвателни контакти. Също така се разглежда като послание към Гърция и Европа, че Анкара показва с действия намеренията си за деескалация и разрешаване на проблемите. В туит след срещата Калън написа, че „е възможно да се решат всички проблеми, включително в Егейско море, и ние имаме воля за това“. „Регионалният мир и стабилност са в интерес на всички“, пише той. Възобновяването на преговорите бе приветствано от Европейския съюз, докато в понеделник САЩ похвалиха „ангажимента на двете правителства към този процес“. „Подкрепяме всички усилия за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие“, заяви новият говорител на Държавния департамент Нед Прайс в „Туитър“. Следващият кръг от проучвателни контакти се очаква да се проведе в Атина в края на февруари или най-вероятно през март, но със сигурност преди срещата на върха на ЕС, за да се изпрати послание до Брюксел, че двете страни продължават процеса на деескалация и сближаване. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 11:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гърция иска „осезаем напредък“ от Турция в преговорите

Kathimerini (Гърция): Гърция иска „осезаем напредък“ от Турция в преговорите

Атина. Гърция очаква Турция да направи някои „осезаеми стъпки за значителен напредък“, така че проучвателните преговори, започнали в Истанбул в понеделник, да продължат напред. Това заявиха дипломатически източници след заседанието на Съвета на ЕС по външни работи, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Въпросите, по които Атина иска да види напредък, включват прекратяване на „продължаващите турски провокации“ в Егейско море, заплахата от война на Анкара, неспазването на международното право и по-специално международното морско право, посочват същите източници. От своя страна Върховният представител на ЕС по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел подчерта в изявление, че министрите са обсъдили „всички аспекти на отношенията с Турция“, както са посочени в заключенията на Съвета от декември, „включително санкции“, и потвърди „значението на ангажирането с Турция с цел напредък в и консолидиране пътищата за диалог и сътрудничество“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 07:23 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency: Проучвателните преговори между Гърция и Турция: Обсъдени са последните развития и настоящата ситуация между двете страни

Anadolu Agency: Проучвателните преговори между Гърция и Турция: Обсъдени са последните развития и настоящата ситуация между двете страни

Истанбул. В 61-вия кръг на проучвателните преговори, които Гърция и Турция възобновиха след пет години пауза, са обсъдени последните развития, ситуацията между двете страни и възможните стъпки, които може да се предприемат. Това разкри дипломатически източник пред държавната информационна агенция Anadolu Agency. Новината се допълва! Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 16:15 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха (ДОПЪЛНЕНА)

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха (ДОПЪЛНЕНА)

Истанбул. Проучвателните преговори между Гърция и Турция, които се провеждат в Истанбул, приключиха след три часа на разговори, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Към настоящия момент не се съобщава допълнителна информация, освен, че се очаква официално изявление от Министерството на външните работи на Турция. Според докладите гръцката делегация е била водена от Павлос Апостолидис, опитен дипломат, който бе начело на делегацията през 2010 г. Турската делегация е била водена от заместник-министъра на външните работи Седат Онал и Кагатай Ерциес, ръководител на департамента на външното министерство, отговарящ за Източното Средиземно море. На разговорите е присъствал и говорителят на турския президент Ибрахим Калън. Гърция отиде на преговорите с ниски очаквания за съществен резултат поради различните програми, определени от двете страни. Говорителят на гръцкото правителство Христос Тарантилис заяви на брифинг за пресата в понеделник, че Гърция „влиза в преговорите добросъвестно и очаква Турция да действа по подобен начин“. Той повтори гръцката позиция, че преговорите са неофициални и целят постигане на общи точки само в морските зони. Двете членки на НАТО постигнаха малък напредък в 60 кръга от преговори в периода от 2002 до 2016 г. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 15:48 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Първият министър на Шотландия отново обеща референдум за независимост без значение дали ще има одобрение от Уестминстър

The Guardian: Първият министър на Шотландия отново обеща референдум за независимост без значение дали ще има одобрение от Уестминстър

Единбург. Първият министър на Шотландия и лидерът на Шотландската национална партия (СНП) Никола Стърджън обяви, че ще проведе съвещателен референдум за независимост, ако нейната партия спечели предстоящите парламентарни избори в Шотландия, пише Guardian. Тя изготви 11-точкова пътна карта за това как да се проведе такова гласуване, дори ако Лондон е против. Ако бъде избрана, Шотландската национална партия ще поиска от Лондон указ, който законно позволява на Шотландия да приема закони, които обикновено се администрират от Уестминстър. А шотландските политици настояват, че Лондон няма да може да откаже нито от морална, нито от демократична гледна точка. Ако обаче Лондон не издаде подобен указ, тогава самата Шотландска национална партия ще инициира „легален референдум“ след края на пандемията и твърдо ще се противопостави на всяка опозиция от Лондон. Този план се харесва на онези, които вярват, че не бива да се очаква разрешение от Уестминстър за провеждане на референдум и трябва да се търсят алтернативни методи, както и на тези, които вярват, че Шотландия може да направи това в рамките на своите правомощия. Както отбелязва авторът на статията, анкета, проведена от Sunday Times, показва, че по-голямата част от анкетираните в Шотландия и Северна Ирландия искат референдуми за независимост от Великобритания. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 07:56 | Агенция "Фокус"

Reuters: Никос Дендиас се надява на позитивен дух от Турция в предстоящите разговори

Reuters: Никос Дендиас се надява на позитивен дух от Турция в предстоящите разговори

Атина. Гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви, че се надява, че Турция ще има позитивен подход към срещата през следващата седмица, целяща да съживи отдавна спрените усилия за започване на преговори по спорните териториални въпроси пред гръцкия вестник Efimerida Ton Syntakton, цитиран от Reuters Съседните страни проведоха 60 кръга от преговори между 2002 и 2016 г., но плановете миналата година дискусиите да бъдат възобновени се обезсмислиха следа като турски изследователски кораб бе изпратен от Анкара в спорни води и заради разногласия по темите, които да бъдат обхванати. „Единственото сигурно нещо е позитивният подход на Атина. Надявам се турската страна да дойде на тези преговори в същия дух “, каза Никос Дендиас пред вестника. Той обясни, че проучвателните разговори, които бяха спрени през март 2016 г., не са преговори, а имат за цел да открият дали има достатъчно сближаване за евентуални бъдещи преговори само по един конкретен въпрос. „Искам да бъда ясен, че (предмет) ще е разграничаването на изключителната икономическа зона и континенталния шелф в Егейско море и Източното Средиземноморие въз основа на международното право“, каза Дендиас, цитиран от Associated Press. Ако преговорите започнат след проучвателните разговори, но двете страни все още не могат да постигнат съгласие, ще трябва да се споразумеят за текст, който да отнесе въпроса до Международния съд в Хага, добави той. Докато Атина иска да се заеме само с разграничаването на морските зони в Егейско море и Източното Средиземноморие, Анкара казва, че всички въпроси трябва да бъдат решени, включително въздушното пространство и статутът на някои гръцки острови в Егейско море. „В проучвателните разговори няма да има дискусия относно демилитаризирането на островите. Няма да има дискусия по въпрос, който е свързан с националния суверенитет “, каза Дендиас пред вестника. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Януари 2021 | 17:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция няма претенции към разширението на гръцките териториални води в Йонийско море – това не засяга Егейско

Kathimerini: Турция няма претенции към разширението на гръцките териториални води в Йонийско море – това не засяга Егейско

Атина. Министерството на външните работи на Турция отбеляза в съобщение от сряда, че разширяването на териториалните води на Гърция от 6 на 12 мили в Йонийско море не засяга Егейско море, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Разширението на гръцките териториални води в Йонийско море до 12 морски мили стига до южната част на Пелопонес и не засяга Егейско море по никакъв начин“, заяви говорителят на дипломатическото ведомство Хами Аксой. „Турция има жизненоважни права и интереси в полузатвореното Егейско море, където преобладават специфични географски обстоятелства. Позицията на Турция, че териториалните води в Егейско море не трябва да се разширяват едностранно по начин, който да ограничава свободата на корабоплаването, както и достъпа до открито море както на Турция, така и на трети страни, е добре известна на всички страни. Нашата позиция остава непроменена“, добави той. Турция и Гърция трябва да възобновят в понеделник, след 5-годишна пауза, проучвателните разговори, които те провеждат от 90-те години на миналия век. Това ще бъде 61-ият кръг на разговорите, засега Атина и Анкара не са постигнали напредък. В сряда сутринта премиерът Кириакос Мицотакис, по време на парламентарен дебат относно разширяването на териториалните води, повтори дългогодишната позиция на Гърция, че е в правото си да разширява териториалните си води, когато и където реши, включително на юг от Крит и другаде. Първият дипломат на Атина Никос Дендиас направи подобна декларация във вторник. Превод и редакция: Иван Христов

21 Януари 2021 | 08:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Анкара отправя заплахи преди възобновяването на преговорите с Атина

Kathimerini (Гърция): Анкара отправя заплахи преди възобновяването на преговорите с Атина

Атина/Анкара. Само седмица преди възобновяването на 61-ия кръг от проучвателни контакти между двете съседни страни, турският външен министър Мевлют Чавушоглу обвини Гърция в „провокации“ и „незаконна милитаризация на островите“, предупреждавайки, че „ако Атина настоява да не си сътрудничи, тогава отговорността защото всяко напрежение ще бъде на раменете й", отбелязва електронното издание на вестник Kathimerini. „Гърция продължава да провокира, да предприема стъпки, които нарушават режима на демилитаризация на островите, постоянно провежда военни учения или обявява [навигационни предупреждения] и след това не ги изпълнява“, цитира изданието думите на Чавушоглу по време на съвместна пресконференция с германския външен министър Хайко Маас в Анкара. Чавушоглу също повтори позицията на Анкара, че въпросът за Източното Средиземноморие и морските зони не трябва да бъде единственият въпрос за обсъждане. „Има проблеми с Егейско море, териториални води, въздушно пространство, въпроси на морската юрисдикция. Не е редно [Гърция] да избира въпрос и да декларира, че осъществяваме проучвателни контакти“, заяви той. Той също така осъди неотдавнашните коментари на гръцкия архиепископ Йеронимус, който заяви в интервю за Open TV в събота, че „ислямът не е религия, а политическа партия“ и че последователите му „са хора на войната“. „Видяхме и изявленията на архиепископа. Ние знаем целта на тези ходове. Те искат да провокират Турция да предприеме подобни стъпки и ще кажат на Европа: „Вижте, Турция продължава с негативните си стъпки“ и ще поискат санкции“, заяви Чавушоглу. Фактът, че подобно изявление е направено по време на предварителна подготовка за проучвателните преговори, е от особено значение и жалка стъпка, която подкопава процеса. По-късно Атинската архиепископия изясни, че Йеронимус е имал предвид само крайните форми на исляма, а не цялата религия. Чавушоглу демонстрира и това, което се разглеждаше като безкомпромисно отношение към Брюксел и Вашингтон, заявявайки, че „ние не сме страна, която се страхува от санкции“. „Не се страхуваме от санкции, идващи от Европа или САЩ. Ако се бяхме страхували, нямаше да направим това, което сме направили досега“, каза той и добави, че се надява Гърция да спре провокациите и че здравият разум ще надделее, така че предстоящата среща да доведе до резултати. Превод и редакция: Иван Христов

19 Януари 2021 | 15:43 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Дендиас потвърди намерението на Атина да разшири териториалните води на остров Кипър

Kathimerini: Дендиас потвърди намерението на Атина да разшири териториалните води на остров Кипър

Атина. Във вторник гръцкият външен министър Никос Дендиас повтори намерението на правителството да разшири териториалните води на страната до 12 морски мили южно от Крит, по време на дебат по законопроект за делимиране на морските граници между Гърция и Италия, пише електронното издание на Kathimerini. Законопроектът следва споразумение, подписано между двете страни на 9 юни 2020 г. Сделката е продължение на споразумение от 1977 г. и проправя пътя за двете страни да проучват и експлоатират морски ресурси в района. „Премиерът коментира преди месеци разширяването на [гръцките] териториални води в Крит. И разбира се Крит включва източната част“, каза той пред депутатите, започващи дебата преди пленарната сесия. „Този законопроект има единодушната подкрепа на политическите сили на националния парламент, така че вярвам, че моментът има исторически аспект и бих искал да благодаря на политическите партии за сътрудничеството“. Законодателите ще обсъждат в продължение на два дни - вторник и сряда - законопроекта, който ще разшири крайбрежната зона на Гърция (териториални води) до 12 морски мили в морската зона на Йонийско море и Йонийските острови до нос Тайнаро на Пелопонес. Разширяването на крайбрежната зона се основава на член 27 от Конституцията на страната, тъй като се отнася до промяна в границите на държавата, за която се изисква закон, който се приема с абсолютно мнозинство от всички парламентарни депутати. Този ход се очаква да подразни силно властите в Анкара, които от десетилетия за поставили като casus belli евентуално разширяване на суверенните води на Гърция в Егейско и Средиземно море, където двете държави имат нерешени териториални спорове, които бяха разгорещено от откриването на находища на газ в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

19 Януари 2021 | 13:46 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Чавушоглу открито заплаши Гърция с война пред германския външен министър

Protothema (Гърция): Чавушоглу открито заплаши Гърция с война пред германския външен министър

Атина/Анкара. Представители на Атина и Анкара можеше да се договорят да седнат на масата за проучвателни разговори в края на януари, но изглежда турската страна не се отказва от използването на заплашителна реторика, коментират в редакцията на електронното издание на гръцкия ежедневник Protothema. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу открито заплаши Гърция пред гостуващия в Анкара Хайко Маас, министър на външните работи на ФРГ, по време на съвместна пресконференция. „Гърция не трябва да се влияе от други страни и да прави маневри, където си пожелае, и каквито и да било други стъпки. В противен случай не само ще се стигне до инцидент, но ще направим това, което трябва да направим“, предупреди Чавушоглу, фокусирайки се отново върху континенталния шелф на остров Кастелоризо и аргументирайки се, че „Гърция претендира за морско пространство за остров на два километра от Турция“. „Гърция говори за международното право, но не изпълнява решенията на Международния съд по правата на човека“, добави турският външен министър, твърдейки, че членовете на мюсюлманското малцинство в Тракия „трябва да се наричат турци“. По отношение на предстоящите проучвателни преговори първият дипломат на Анкара заяви, че „това, което беше обсъдено в предходните 60 кръга, ще бъде обсъдено и в 61-ия“. Преди посещението си в Турция Хайко Маас подчерта, че „играта с огъня не трябва да се повтаря“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Януари 2021 | 09:17 | Агенция "Фокус"

Срещата Чавушоглу-Маас в Анкара: Отношенията с ЕС са по-позитивни, но Атина възпрепяства процеса за Източното Средиземноморие

Срещата Чавушоглу-Маас в Анкара: Отношенията с ЕС са по-позитивни, но Атина възпрепяства процеса за Източното Средиземноморие

Анкара. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че отношенията с Европейския съюз са на „по-позитивно място“, но продължава да обвинява Гърция в създаването на пречки пред проучвателните преговори, планирани за по-късно този месец, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. В рамките на съвместна пресконференция в Анкара с германския си колега Хайко Маас, Чавушоглу заяви, че 61-ият кръг от проучвателни преговори между Атина и Анкара ще засегне същите въпроси като „последните 60 кръга“, с което изглежда отхвърли позицията на Гърция, че очертаването на морските граници е единственият въпрос за обсъждане. „Ако Гърция настоява да не си сътрудничи, тогава отговорността за всяко напрежение между двете страни ще бъде на плещите на Атина“, предупреди първият дипломат на Анкара. Маас заяви, че проблемите, разделящи Турция и членовете на ЕС, Гърция и Кипър, са „сложни, но не нерешими“ и изрази увереност, че двете страни ще успеят да преодолеят това, което той определи като „трудна ситуация“. Берлин, каза той, е готов да помогне на преговорния процес между Турция и Гърция, ако бъде помолен за това. „Съобщението на Турция и Гърция, че ще възобновят проучвателните преговори, които бяха прекъснати от 2016 г., е важна първа стъпка“, каза Маас. „По време на германското председателство на ЕС през предходните шест месеца положихме значителни усилия за възобновяване на преките преговори между Турция и Гърция. Стартът на тези преговори сега предлага реален шанс за трайна деескалация в Източното Средиземноморие “, добави германският външен министър. Чавушоглу настоя, че Турция е готова да започне преговори с Гърция на 25 януари, но обвини Атина в торпилиране на процеса. „Въпреки нашето предложение за диалог, Гърция продължава да се опитва да провокира Турция“, увери Чавушоглу, оплаквайки се от коментарите на гръцкия архиепископ, който заяви в интервю за Open TV в събота, че „ислямът не е религия, а политическа партия“. Превод и редакция: Иван Христов

18 Януари 2021 | 17:25 | Агенция "Фокус"

Изказване на Архиепископа на Гърция, че "ислямът не е религия, а политическа партия" и "мюсюлманите са хора на войната" предизвика нов дипломатически скандал между Анкара и Атина

Изказване на Архиепископа на Гърция, че "ислямът не е религия, а политическа партия" и "мюсюлманите са хора на войната" предизвика нов дипломатически скандал между Анкара и Атина

Атина/Анкара. Изказване на Архиепископа на Атина и цяла Гърция Йероним II, че ислямът не е религия, а политическа партия, а последователите му са хора на войната възпламени поредния дипломатически скандал между Гърция и Турция. Предстоятелят на Гръцката православна църква (ГПЦ) направи това изявление в телевизионно интервю в неделя по повод 200-годишнината от началото на революцията от 1821 година, довела впоследствие до създаването на модерната държава на южните ни съседи, съобщи електронното издание Greek City Times. Малко по късно Йероним потвърди и разясни изказването си за исляма пред журналисти, поискали коментар за спорното изявление. „Архиепископът и нашата Църква зачитат на практика всички известни религии“, заявиха от пресцентърът на Светата архиепископия в Атина. „С всичко, което благословеният архиепископ на Атина и цяла Гърция Йероним, каза за исляма, в контекста на неотдавнашното му телевизионно интервю за приноса на нашата църква за революцията от 1821 г., той нямапе предвид нищо повече от извращението на мюсюлманската религия от крайни фундаменталисти, които сеят ужас и смърт в цялата Вселена“, се казва в изявлението. Съобщението продължава: „Това са точно хората, които архиепископът имаше предвид, хора, които инструментализират исляма и го превръщат в смъртоносно оръжие срещу всички, които имат различно мнение от тях“. И накрая, както се подчертава: „както самият архиепископ, така и всички митрополити на гръцката църква, уважават на практика всички известни религии и се отнасят към всички свои верни с християнска любов и солидарност, която не познава дискриминация, чрез всичките им действия и инициативи, особено в социалната и благотворителната сфера“. Независимо от това Турция подложи на тежки критики предстоятелят на Гръцката църква, съобщава Greek Reporter. „Тези провокационни изказвания на архиепископ Йероним II, подтикващи обществото към враждебност и насилие срещу исляма, показват ужасяващо ниво на ислямофобия“, се казва в изявление на външното министерство на 18 януари. „Именно такива злонамерени идеи са отговорни за нарастването на расизма, ислямофобията и ксенофобията в Европа“. След турското дипломатическо ведомство, възмущението си изрази и Дианета (турската служба за религиозни въпроси). От там призоваха християните по целия свят да се противопоставят на този „болен манталитет“. Ръководителят на Дианета Али Ербаш заяви, че „този вид дискурс, насочен към маргинализирането на мюсюлманите, насърчава расистки възгледи срещу тях и води до атаки срещу техния живот и места за поклонение“. Според него изявленията на гръцкия архиепископ „провокират обществото и могат да доведат до увеличаване на омразата, враждебността и насилието срещу исляма“. Споровете за думите на Йероним II възникнаха седмица преди началото на преговорите между Гърция и Турция по уреждането на двустранните проблеми. Миналата седмица гръцкото външно министерство съобщи, че 61-ият кръг от предварителни преговори между Атина и Анкара по териториални претенции в Средиземно море ще започне на 25 януари в Истанбул. Турското външно министерство се опита да използва инцидента, твърдейки, че подобни изявления подкопават преговорния процес, отбелязва Greek Reporter. „Фактът, че подобно изявление се прави по време на подготовка за сондажни преговори, също има значение и е поредна досадна стъпка за подкопаване на процеса“, посочват от Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

18 Януари 2021 | 14:00 | Агенция "Фокус"

Hurriyet Daily News: Хайко Маас ще посети Турция в понеделник

Hurriyet Daily News: Хайко Маас ще посети Турция в понеделник

Анкара. Германският външен министър Хайко Маас ще направи еднодневно посещение на 18 януари, за да проведе разговори за отношенията между Турция и ЕС дни преди Анкара и Брюксел да започнат интензивен диалог за подновяване на връзките и обсъждане на подновяването на мигрантската сделка от 2016 година, пише турското англоезично издание Hurriyet Daily News. Маас ще проведе разговори с външния министър Мевлют Чавушоглу, като двамата колеги ще обсъдят „двустранни, регионални въпроси, както и отношенията между Турция и ЕС“, се казва в краткото изявление на турското външно министерство от 16 януари. Германия беше ротационен председател на ЕС през втората половина на 2020 г. и положи усилия за деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие, където Турция и Гърция имат припокриващи се претенции за континенталния шелф. В резултат на влиянието на Германия Европейският съвет предложи положителен дневен ред във връзка с Турция в замяна на избягването на едностранни действия в спорните води на Източното Средиземноморие. Посещението на Маас идва три дни преди посещението на Чавушоглу в Брюксел, където той ще проведе разговори с висши служители на ЕС, включително председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, както и върховния представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност Жозеп Борел . След посещението на Чавушоглу в Брюксел, Мишел и Фон дер Лайен ще пътуват до Турция в края на януари, за да проведат разговори с президента Реджеп Тайип Ердоган на среща на върха между Турция и ЕС. Двете основни теми, които ще бъдат обсъдени между Анкара и Брюксел, са подновяването на мигрантската сделка и подготовката за международна конференция за Източното Средиземноморие. Очаква се разговорите между Чавушоглу и Маас да бъдат съсредоточени върху тези теми, тъй като Германия много държи да поддържа мигрантската сделка с Турция. Турция настоява, че сделката трябва да бъде подновена в светлината на новите реалности в тази област, тъй като броят на бежанците, които Турция приема, се е удвоил от 2016 г. и е достигнал пет милиона. Либия също е на дневен ред Двамата външни министри ще направят преглед и на регионалното развитие, включително Либия и Сирия. Германия и Турция са работили заедно за Берлинската конференция, която се проведе преди година, за прекратяване на военните действия и стартиране на политически процес в африканската страна. Подкрепата на Турция за правителството на националното съгласие (ПНС) проправи пътя за балансиране на ситуацията на място и промяна на амбициите на фелд-маршал Халиха Хафтар за превземането на Триполи. Това позволи ново разбирателство в разкъсаната от войната страна и нов междулибийски мирен процес, който протича в съответствие с очакванията на международната общност. Очаква се Чавушоглу да повдигне опасенията и оплакванията на Анкара относно операцията на ЕС „Ирини“, която има за цел да наблюдава и прилага ембаргото на ООН за оръжия в Либия. Двамата министри ще обсъдят и най-новите събития в Сирия, както и в Нагорни Карабах. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Януари 2021 | 17:53 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Турция ще обсъди с Русия доставката на втора партида С-400 в края на януари

Ердоган: Турция ще обсъди с Русия доставката на втора партида С-400 в края на януари

Анкара. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган обяви намеренията на Анкара да обсъди с Москва в края на януари въпроса за доставката на втора партида зенитно-ракетни системи С-400, предава TACC. „Завършихме работата по доставката на първата партида С-400, сега продължаваме диалога си с Русия по втората. По тази тема ще имаме разговори с Русия в края на януари. По време на предстоящите контакти ще бъдат обсъдени различни теми, а не само въпроси на отбранителната промишленост", заяви турският лидер пред репортери. Ердоган също така нарече „грешка“ подхода на САЩ към Турция по въпроса за американските изтребители от пето поколение F-35. Той изрази надежда, че администрацията на новоизбрания президент Джо Байдън ще го коригира. На 11 януари ръководителят на турския отдел за отбранителна промишленост Исмаил Демир заяви, че доставените на републиката С-400 са готови за въвеждане в експлоатация. През 2017 г. Русия и Турция подписаха договор за доставка на комплекси С-400 от Москва за Анкара. Турция беше първата държава от НАТО, която придоби тези системи от Руската федерация. Решението на Анкара предизвика рязко негативна реакция от Вашингтон и Алианса като цяло. САЩ не спират да се опитват да накарат Турция да изостави руските системи за ПВО. През октомври Ердоган заяви, че Анкара не възнамерява да се откаже от С-400, въпреки натиска от Вашингтон. Превод и редакция: Иван Христов

15 Януари 2021 | 14:14 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Борел повтори критиките към Турция заради Вароша

Kathimerini (Гърция): Борел повтори критиките към Турция заради Вароша

Брюксел. Върховният представител на Европейския съюз по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел повтори критиките си към решението на Анкара да отвори отново част от брега на Вароша, курорт, изоставен след нахлуването на Турция в Кипър през 1974 г., съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В отговор на писмо от леви депутати в Европейския парламент по инициатива на евродепутата от турските киприоти Ниязи Кизилюрек, Борел призова Турция да отмени едностранните си действия, подчертавайки, че този ход е в противоречие с резолюциите на ООН за етнически разделения остров. Испанският политик също така потвърди готовността на Блока да поеме активна роля в преговорите с посредничеството на ООН за обединение на острова. Устойчивата и сигурна среда в Източното Средиземноморие и развитието на взаимноизгодни отношения между играчите в региона е в полза на стратегическия интерес на ЕС, допълни Борел. Превод и редакция: Иван Христов

15 Януари 2021 | 12:01 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция продължава преговорите с Русия за втори полк С-400

ТАСС: Турция продължава преговорите с Русия за втори полк С-400

Анкара. Турция продължава да преговаря с Русия за възможни доставки на втория полк от зенитно-ракетни системи (ЗРС) С-400, заяви турският министър на националната отбрана Хулуси Акар, цитиран от TACC. "Би било проблематично за Анкара да се откаже от закупуването на руски системи за противовъздушна отбрана С-400. Очакваме, че разногласията със САЩ по тази тема могат да бъдат разрешени чрез диалог", каза той, цитиран от телевизионния канал A Haber. "Турция продължава да преговаря с Русия по придобиването на втория полк С-400 ". Акар също така отбеляза, че С-400 в Турция няма да има конкретно разполагане. Според него системите могат да се движат, ако е необходимо. На 11 януари ръководителят на Министерството на отбранителната индустрия (UOP) на Турция Исмаил Демир заяви, че доставените на републиката ЗРС С-400 са готови за въвеждане в експлоатация. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Януари 2021 | 13:36 | Агенция "Фокус"

Politico: Мишел Барние се завръща във френската политика

Politico: Мишел Барние се завръща във френската политика

Париж. След пет години интензивни преговори за напускането на Великобритания от ЕС, главният преговарящ за Брекзит на блока скоро ще се оттегли от Европейската комисия, но не и от политиката в родината си, пише европейската редакция на Politico. В разговор с репортери само седмици след като Великобритания и ЕС подписаха двустранен търговски пакт, Барние каза, че „ще се върне във Франция след няколко седмици“ и „ще заема мястото си“ в консервативната Републиканска партия, на която е член от повече от 55 години (партията е сменяла имена много пъти в хода на своята история). Ветеран френски политик, Барние беше два пъти европейски комисар и изгради по-голямата част от политическия си авторитет в Брюксел. Веднъж той не успя да стане председател на Комисията, когато се кандидатира срещу Жан-Клод Юнкер през 2014 г. Но през последните пет години той беше неразделна част от управлението на Брекзит в ЕС, като спечели похвали от 27-те лидери за способността му да постигне консенсус и методичния си подход към преговорите. Le Monde, най-авторитетният вестник на Франция, наскоро го нарече „французинът с най-голяма европейска кариера след Жак Делор“, имайки предвид бившия председател на Комисията и един от архитектите на ЕС. „За разлика от карикатурите, които някои медии или някои британски таблоиди направиха за мен, аз никога не съм бил брюкселски супертехнократ“, каза Барние пред група европейски журналисти във видео интервю. „Аз оставам политик ... Ще си върна мястото в политическия дебат, първо в политическото семейство, което винаги е било мое, дори ако съм бил в малцинство в това политическо семейство, особено по европейската линия“. „Щастлив съм, че след няколко седмици ще се върна в страната си, която ми липсва, за да се срещна с гражданите, които ми липсват“, каза Барние. Съгласно правилника за персонала на Комисията длъжностните лица трябва да се пенсионират на 66-годишна възраст, но може да им бъде удължен стажът с до четири години. Барние навърши 70 години на 9 януари и ще напусне поста си на 31 януари, освен ако Урсула фон дер Лайен, председател на Комисията, му позволи да остане на сегашната си позиция, за да „надзирава парламентарната ратификация“ на сделката за Брекзит, заяви един от служителите на Комисията. Членовете на Европейския парламент ще дадат своето съгласие за текста на пленарна сесия през февруари или март. Въпреки широкото възхищение във Франция, Барние се държеше дистанцирано от Републиканците (където заема по-умерена и проевропейска линия от ръководството на партията) и от президента Еманюел Макрон. На въпрос дали Макрон може да замени германския канцлер Ангела Меркел като най-популярния европейски лидер, Барние отговори, че не вярва, че „ще има един човек, който да се налага на други“, тъй като „има институционални отговорности“. В Брюксел се спекулира, че Барние може да бъде избран за председател на Конференцията за бъдещето на Европа, предложение на Макрон. Превод и редакция: Иван Христов

14 Януари 2021 | 08:14 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Република Кипър и ОАЕ подписаха споразумение за военно сътрудничество

Kathimerini: Република Кипър и ОАЕ подписаха споразумение за военно сътрудничество

Никозия. Кипър и Обединените арабски емирства (ОАЕ) подписаха първото си споразумение за военно сътрудничествов рамките на усилията на островната държава да укрепи отношенията си с близките страни в Близкия изток, пише Kathimerini. Кипър вече имаше военни споразумения с Египет, Израел и Йордания, а въоръжените му сили провеждат учения със силите на тези страни. Нацията също е подписала сделка за подпомагане на обучението на ливанската армия. Министерството на отбраната на Кипър заяви в изявление, че споразумението с ОАЕ предвижда провеждането на съвместни военни маневри, програми за обучение и консултации за разширяване на оперативното сътрудничество. Министърът на отбраната на Кипър Хараламбос Петридес приветства споразумението като начало на дълга, мощна и стратегическа връзка между министерствата на отбраната на двете страни и въоръжените сили. ОАЕ участваха в мащабно морско и въздушно военно учение край Египет през ноември. Френски, гръцки, египетски и кипърски персонал също участваха в маневрите с кодово име „Медуза“. Превод и редакция: Иван Христов

13 Януари 2021 | 10:45 | Агенция "Фокус"

Politico: Париж поиска ЕС да спре да говори „развален английски“ – и да премине към „езиково многообразие“

Politico: Париж поиска ЕС да спре да говори „развален английски“ – и да премине към „езиково многообразие“

Париж. След като бяха завършени Брекзит и търговската сделка между Великобритания и Европейския съюз, сега блокът трябва да спре да говори „вид лош английски“ и вместо това да трябва да предприеме действия за повишаване на „езиковото многообразие“. Това заяви френският министър по европейските въпроси Клемент Бон пред, цитиран от европейската редакция на Politico. „Ще бъде по-трудно за хората да разберат след Брекзит, че всички ние се придържаме към един тип развален английски“, каза Бон. „Да свикнем отново да говорим нашите езици!“ Обръщайки се към репортерите на френски, Бон каза, че ЕС е свикнал да работи и да води дискусии почти изключително на английски език. „Вярвам, че трябва да се измъкнем от това“, каза той. Подобно на много национални служители, действащи в Брюксел, самият Бон говори добре английски. Английският език отдавна е основният работен език на ЕС - особено след като последната вълна на разширяване привлече длъжностни лица и дипломати от страните от Централна и Източна Европа, които са изучавали езика на Шекспир, а не на Волтер. Въпреки това мнозина се оплакват, че версията, „използвана вътре в мехурчето в Брюксел“, се е превърнала в тип „глобиш“, пълен с привнесени ексцентричности. Освен Великобритания, която сега е държава извън ЕС, има само две, сравнително малки, членки на ЕС - Ирландия и Малта - които все още посочват английския като официален език. И го използват заедно с ирландски и малтийски. За всички останали английският е в най-добрия случай втори език. Използването на английски език стана толкова широко разпространено в Брюксел, че няколко институции полагат задкулисни усилия за рационализиране на разходите или подобряване на ефективността, като дават приоритет само на английски формат или добавят английски към срещи, където някога се е използвал изключително френски, отбелязва изданието. Френските служители, до най-високото ниво, отдавна защитават използването на своя език в ЕС. Бон не се застъпи изрично френският да замени английския след Брекзит. Той обаче каза, че Европа след Брекзит „която ще работи само на един език и ще комуникира само на един език би била грешка“. Франция ще поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2022 г. В подготовка, каза Бон, Париж ще предприеме „конкретни инициативи“ за подобряване на европейските езици. Това ще включва езиково обучение и гарантиране, че институциите на ЕС са „много бдителни“ по отношение на езиковото многообразие в процесите на набиране на персонал. „Това не е ариергардна акция или битка на една-единствена държава“, каза Бон. „Това наистина е борба за европейското езиково многообразие.“ Превод и редакция: Иван Христов

13 Януари 2021 | 07:47 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Дипломатически източници опровергаха съобщението за възобновяване на преговорите между Атина и Анкара

Kathimerini: Дипломатически източници опровергаха съобщението за възобновяване на преговорите между Атина и Анкара

Атина. Дипломатически източници от Атина във вторник опровергаха съобщенията за възобновяване на проучвателните преговори между външните министри на Гърция и Турция на 25 януари, съобщава Kathimerini. Подобна среща между Никос Дендиас и Мевлют Чавушоглу не е била „планирана или договорена“, заявиха те ден след като турското външно министерство обяви възобновяването на техническите преговори между двете страни. „Гръцкият министър на външните работи поддържа приятелски отношения с турския си колега от няколко години, но среща между двамата през следващите няколко седмици не е планирана или договорена. Г-н Дендиас, разбира се, остава отворен за възможността за среща с г-н Чавушоглу, когато условията го позволяват“, казаха източниците. По-рано, говорейки с посланиците на Европейския съюз в Анкара, Чавушоглу също отрече да има среща на 25 януари с гръцкия си колега, като каза, че е говорил с Дендиас по въпроса в понеделник. „Разбрахме се да се срещнем и ще определим дата за тази среща по-късно“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 16:54 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Членството на Турция в ЕС ще помогне за преодоляване на пропастта след Брекзит

Ердоган: Членството на Турция в ЕС ще помогне за преодоляване на пропастта след Брекзит

Анкара. Присъединяването на Турция към Европейския съюз би спомогнало за преодоляване на пропастта, останала след отделянето на Обединеното кралство от Общността. Това мнение изрази турският президент Реджеп Таип Ердоган в речта си в Анкара пред посланиците на страните от ЕС, предава TACC. „Приемането на Турция в ЕС би било онтологичен избор за съюза, това би спомогнало за преодоляване на пропаста, останала след Брекзит", увери Ердоган. Освен това, според турския президент, „Източното Средиземноморие трябва да спре да бъде арена на конкуренция или конфронтация. Необходимо е да се установи сътрудничество, което да отговаря на интересите на всички страни в региона", подчерта той, изразявайки също надеждата, че „преговорите с Гърция през януари ще отбележат нова ера" в отношенията между Анкара и Атина. През последните месеци в Турция се засили реториката, че републиката вижда себе си като част от Европейския съюз. През ноември Ердоган призова ЕС да спази обещанията си, включително по въпроса за пълноправното членство на страната в Общността. Той увери също, че Турция е решена да се интегрира с Европа и се стреми да изгради бъдещето си заедно с нея. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 14:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В навечерието на преговорите с Гърция: Чавушоглу порица ЕС за „фаворизирането“ на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие

Kathimerini: В навечерието на преговорите с Гърция: Чавушоглу порица ЕС за „фаворизирането“ на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция се ангажира с реформи и се надява да възобнови прекъснатите преговори, които ще проправят пътя за присъединяването й към Европейския съюз. Това заяви министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу, като в същото време порица Брюксел за „фаворизирането" на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие, отбелязва електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini. „Турция е в Европа и Европа е част от нашата съдба. Същото се отнася и за Европа“, каза Чавушоглу на среща с посланици на ЕС във Анкара във вторник. „ЕС не трябва да пречи, а да ни оказва подкрепа“, подчерта Чавушоглу, като продължи да намеква за усилията на страните-членки на ЕС да „принудят ЕС и Турция да се противопоставят взаимно“. „Всички видяхме през 2020 г., че заплашителната реторика няма да доведе до решение, така че на срещата на върха през декември ЕС реши да заеме по-разумна позиция“, каза Чавушоглу по повод срещата от миналия месец. Въпреки че заключенията от срещата на върха съдържаха някои „нежелани точки“, те демонстрираха осъзнаване на значението на Турция за Съюза, коментира Чавушоглу. Изявленията на Чавушоглу бяха направени ден, след като турското външно министерство обяви, че проучвателните преговори между с Гърция ще бъдат възобновени на 25 януари. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 14:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Турция възобновяват проучвателните преговори в края на месеца

Kathimerini: Гърция и Турция възобновяват проучвателните преговори в края на месеца

Атина. Новият, 61-ви кръг от проучвателните преговори между Атина и Анкара за териториалните им претенции в Средиземно море ще започне на 25 януари в Истанбул, съобщи гръцкото външно министерство в понеделник вечерта, цитирано от електронното издание на вестник Kathimerini. В изказване от Лисабон по-рано в понеделник, премиерът Кириакос Мицотакис заяви, че се надява преговорите да започнат от мястото, където са прекратени през март 2016 г., когато последният кръг се разпадна. Мицотакис заяви, че Атина иска добри отношения с Анкара, като добави, че страната ще обсъди въпроса за спорните морски зони. Двете ни южни съседки проведоха преговори между 2002-2016 г., които бяха усложнени от това, че Гърция и Турция искаха да обсъждат различни проблеми, припомня изданието. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 07:59 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Турция е готова да купи още С-400 от Русия, но само ако й бъдат предадени технологии

„Российская газета“: Турция е готова да купи още С-400 от Русия, но само ако й бъдат предадени технологии

Москва/Анкара. Турция е готова да купи втори комплект зенитно-ракетни системи С-400 от Русия, но при условие, че й бъдат предадени технологии за производството на комплекса. Това заяви началникът на секретариата по отбранителна промишленост на Турция Исмаил Демир, разказвайки за плановете на ведомството за 2021 година, пише „Российская газета“. Според него 2021 г. е много важна за развитието на вътрешните системи за ПВО, очакват се първите доставки на системи HİSAR A +. Този въпрос беше поставен на дневен ред след проблемите в отношенията със САЩ във връзка с покупката на руските С-400. Въпреки това Турция е готова да закупи още един комплект от руските системи, но в бъдеще иска да ги произвежда сама. „Ако искахме, вторият комплект С-400 щеше да пристигне днес, но съвместното производство и трансфер на технологии са важни за нас“, каза Демир. „С информацията, която научаваме от опита съсС-400, планираме да достигнем нивото на С-400 в нашата работа за създаване на собствени системи за ПВО до 2025-2026 г.“, добави той. Демир каза още, че въоръжените сили на страната вече са готови да започнат експлоатацията на комплексите, придобити преди това от Русия. „Системата С-400 е готова за употреба, въоръжените сили ще решат кога е необходимо“, заяви той. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2021 | 21:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Атина не е получила покана за възобновяване на преговорите с Турция, заяви говорителят на външното министерство

Kathimerini (Гърция): Атина не е получила покана за възобновяване на преговорите с Турция, заяви говорителят на външното министерство

Атина. Гърция не е получила покана от Турция да възобнови проучвателните преговори. Това увери говорителят на външното министерство в Атина Александрос Папайоану, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Гърция изрази намерението си да отговори на всяка такава покана от турска страна, в съответствие с международното право, по въпроса за разграничаването на изключителна икономическа зона (ИИЗ) и континенталния шелф“,се подчертава в изявлението на Папайоану. По-рано през деня турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че Анкара отправя официално предложение към Атина за възобновяване на проучвателните преговори за техните разногласия в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2021 | 15:54 | Агенция "Фокус"

Борис Джонсън: Не трябва да има референдум за независимост на Шотландия преди 2055 година

Борис Джонсън: Не трябва да има референдум за независимост на Шотландия преди 2055 година

Лондон. Поредният референдум за независимост на Шотландия от Великобритания не може да се проведе преди 2055 година, заяви премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън, с което отново потвърди думите си от по-рано, че този вот може да се състои „веднъж на поколение“, пише консервативното издание The Daily Telegraph. Премиерът каза, че разликата във времето между референдумите за Европа - първият през 1975 г. и вторият през 2016 г. - е „добра разлика“. Референдумът за независимост на Шотландия беше организиран през септември 2014 г., а подобен 41-годишен период би означавал отлагане на такъв вот до 2055 г. Г-н Джонсън заяви, че референдумите не трябва да се провеждат по-редовно, тъй като те не са „особено весели събития“ и имат разделително въздействие. Той също така отбеляза, че Никола Стърджън е обещала, че референдумът през 2014 г. ще бъде „събитие веднъж в поколението“, само за да промени решението си след загубата на сепаратистите. Кийт Браун, заместник-председателят на Шотландската национална партия (СНП), обвини премиера, че продължава „същото старо неразбираемо лаене“ и предупреди, че „той не може да продължи да възпрепятства демокрацията“. „Джонсън няма абсолютно никакъв отговор на това, защо на Шотландия трябва да бъде отказвана демокрация, освен, че „вече проведохме такъв вот“. Именно до там ще стигнем скоро. Няма да казва „не“ на един референдум, а ще казва „не“ на самата демокрация. Тогава ще му е много трудно“, написа политикът в „Туитър“. Но Джим Силарс, един от предшествениците на Браун, призова г-жа Стърджън да „де-приоритизира“ независимостта и вместо това да се съсредоточи върху справянето с икономическата разруха, причинена от пандемията на Covid. Пишейки преди изборите за Холируд (шотландският парламент) през май, г-н Силарс заяви, че първият министър трябва да постави на шесто място в списъка си с приоритетите за следващия парламент провеждането на нов референдум и да постави по-напред „бомбата със закъснител“ на безработицата и спиралата на публичния дълг. Първият министър на Шотландия Никола Стърджън заяви, че планира да иска мандат от избирателите за нов референдум за нерзависимост, който да използва, за да принуди Борис Джонсън да й даде правомощията да организира такъв вот. Поредица от социологически проучвания показват, че в момента мнозинството от шотландците подкрепят отделянето от Обединеното кралство, а СНП е на път към категорична победа и мнозинство в Холируд. Анкетите обаче показват също, че поредният референдум не е сред приоритетите за повечето хора. Андрю Мар от BBC оспори г-н Джонсън за това какви „демократични инструменти“ са на разположение на шотландците, които са променили мнението си след Брекзит и сега подкрепят независимостта. Премиерът каза: „Референдумите от моя опит, пряк опит, в тази страна не са особено весели събития. Те нямат особено обединяваща сила в националното настроение, те трябва да бъдат само веднъж в едно поколение“. Запитан за разликата между провеждането на референдум за членство в ЕС и отхвърлянето на искането за независимост на Шотландия, той каза: „Разликата е, че имахме референдум през 1975 г., а след това имахме още един през 2016 г. Това изглежда като един справедлив период“. В статия за The Sunday Times, Силарс казва, че ако Стърджън отложи плановете си за референдум, това ще „я приведе в съответствие с общественото мнение“. Но ветеранът националист признава, че тя и Иън Блекфорд, лидерът на СНП в Уестминстър, не е много вероятно да се решат на това, след като вече са възпламенили желанието на своите активисти за ранен референдум. Той каза: „Щеше да е необходимо ниво на мъдрост и смелост, които до този момент да липсват, зада им се обясни новата реалност, че няма да има обвързващ референдум за независимост през 2021 г. или вероятно през 2022 г.“ По думите на Силарс, на изборите през май избирателите в Шотландия са поставени пред избор между администрацията на СНП, чиито резултати досега са „олицетворение на некомпетентността“, и опозиционните партии, „чиято собствена некомпетентност е потресаваща“. Заместник-председателят н СНП Браун пък пише: „Може и да е Нова година, но това е същото старо неразбираемо лаене от Борис Джонсън. Премиерът се опитва да представи нещата по друг начин, но знае, че не може да продължи да отрича демокрацията. Дори американското му приятелче Доналд Тръмп научи, че ако се опиташ да застанеш пред демократичния избор на народа си, ще бъдеш пометен“. Превод и редакция: Иван Христов

4 Януари 2021 | 16:42 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Атина гледа напред към рестартиране на проучвателните преговори с Анкара

Kathimerini (Гърция): Атина гледа напред към рестартиране на проучвателните преговори с Анкара

Атина. Очаква се януари да бъде месец на развитието на гръцко-турските отношения, като от Атина се съобщава за евентуално рестартиране на проучвателните преговори с Анкара, отбелязва електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini. Източници на вестника твърдят, че Атина е получила уверения, че Анкара ще се откаже от проучванията за залежи на газ и петрол и други действия, разглеждани като предизвикателство за гръцкия суверенитет в Източното Средиземноморие и Егейско море, и сега чака Анкара да направи първия ход, като първата среща към възобновяването на преговорите ще се проведе в Турция. Въпреки съобщените уверения, че изследователският кораб „Оруч Реис“ ще остане в турските води през следващите седмици, Атина остава предпазлива след няколко спорни изказвания от високопоставени турски правителствени служители миналия месец. Сред тях са министърът на енергетиката Фатих Долмез, който призова за предоговаряне на Лозанския договор от 1923 г. за границите между двете страни, и многократните искания на министъра на отбраната Хулуси Акар за демилитаризация на няколко гръцки острова. Неотдавнашният арест на турски дипломат по обвинения в шпионаж на гръцкия остров Родос също не помогна за отслабване на напрежението между двете съседни страни. Въпреки това Атина вярва, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган в крайна сметка ще избере пътя на дипломацията, първо в резултат на полагането на клетва на Джо Байдън като президент на САЩ на 20 януари и, второ, в светлината на планираната среща на върха на Европейския съвет през март, където е възможно санкциите срещу Турция да са една от ключовите точки в дневния ред. Превод и редакция: Иван Христов

4 Януари 2021 | 14:16 | Агенция "Фокус"

Le Monde: Въпреки очакванията, ЕС не започна да се разпада след Брекзит

Le Monde: Въпреки очакванията, ЕС не започна да се разпада след Брекзит

Париж. Брекзит трябваше да стартира процеса на дългата агония на Европейския съюз, началото на края на ЕС, за който евроскептиците в различни страни говориха толкова много. И ето, че Брекзит се превърна в реалност. ЕС обаче успя да избегне „слизането в ада, което му обещаваха касандрите“, пише най-авторитетното френско издание Le Monde. Никой в Европа не се радва, че толкова мощен, но толкова противоположен съюзник ги е напуснал, пише авторът на статията. Но европейските лидери сега смятат, че трябва да прекратят процеса на Брекзит, чието въздействие ще бъде ясно усетено през следващите месеци. В същото време те самите са изненадани, че „не са били разкъсани на парчета“. Мишел Барние, главният преговарящ на ЕС, постоянно говори за това: ЕС демонстрира голямо единство през целия процес на преговори: „Промяната е, че страната, която ни напусна, ще бъде сама, но ние ще останем заедно“, цитира го авторът на статията. Мнозина се страхуваха от ефекта на доминото, но той бързо беше неутрализиран. Заради това, че преговорите бяха много трудни за Лондон, проевропейските настроения в Европейския съюз само се засилиха. Льо Пен и Салвини вече не се опитват да говорят за напускане на страните си от ЕС, а новите бунтовни членове като Унгария и Полша изобщо не си мислят за подобен ход. Това се дължи на техните геополитически интереси по отношение на Русия и на икономически съображения, защото от европейските фондове се отделят много пари, за да им помогнат да възстановят икономиката си. В миналото Лондон активно подкрепяше европейски инициативи за въвеждане на общия пазар и либерализиране на общата икономика. В същото време те се обявиха срещу политическия съюз. А кризата на паричния съюз, особено след проблемите на Гърция, засили желанието на Лондон да напусне ЕС. Но ЕС не изчака окончателното излизане на Обединеното кралство, за да започне програма за икономическо възстановяване в страните, засегнати от пандемията. Както отбелязва авторът на статията, това едва ли би било възможно за толкова кратко време, ако Лондон беше част от Европейския съюз. Впрочем, против едни или други проекти продължават да се обявяват бившите северни съюзници на Лондон, които преди можеха да се скрият зад гърба му. На свой ред Европейският съюз беше засегнат от пандемия, когато при най-малката опасност в различните страни на преден план излязоха чисто национални съображения. Лондон успя бързо да прекрати свободното движение на хора, като същевременно запази движението на стоки. В Европа северните страни спечелиха предимство пред южните, а Германия пострада по-малко от Франция, което увеличи разликата между тях. Много от проблемите на Европа обаче не са свързани с Брекзит. Европейският съюз все още трябва да отговори на нарастващата мощ на Китай, на действията на Русия и Турция по неговите граници. И в тази среда страните започнаха да слушат изявленията на Франция, макар че преди бяха смятани за протекционисти. Все още обаче е трудно за Европа да взема решения по много въпроси; осъзнаването на проблемите върви по-добре от вземането на самите решения. Споразумението за Брекзит не съдържа нищо за сферата на отбраната, външната политика и многостранното сътрудничество. Така че Брюксел скоро ще трябва да обсъди тези проблеми с Лондон, за да намали въздействието на Брекзит върху загубата на влиянието на Европа по света, пише Le Monde. Превод и редакция: Иван Христов

3 Януари 2021 | 16:38 | Агенция "Фокус"