Sasapost (Египет): Четирите най-странни навика на монарсите

Кайро. Историята познава много монарси, които са имали много странни навици. „Лудостта“ на някои монарси е причинена от прекомерен страх от конспирации, които могат да ги лишат от трона. Например, английският крал Хенри VIII принуждава служителите си да целуват спалното му бельо, за да се увери, че не е напоено с отрова. Но Хенри VIII не е бил единственият, който се е страхувал за живота си. По-долу са представени четирима монарси, известни със своите необичайни и странни навици, пише египетското издание Sasapost

Шарл VI – крал от стъкло

Френският крал Шарл VI, управлявал от 1380 до 1422 г., е имал странното убеждение, че е „направен от стъкло“ и може да се счупи всеки момент при всяко невнимателно движение. За да защити крехкото си тяло, той е носел специално защитно облекло, включително. Освен това той е оставал неподвижен часове наред, увит в купища дебели одеяла и се е движел само когато е абсолютно необходимо. Но тези странности не бяха единствената причина той да бъде наречен „луд“.

Чарлз VI, с прякор „Възлюбеният“, се възкачва на трона на 11-годишна възраст. Той получава прякора си благодарение на реформите, които той провежда, след като се отървава от попечителството на своите роднини. Той издава няколко указа за държавни реформи и възобновява преговорите с Англия, която е била в състояние на дълга война с Франция, известна като „Стогодишна война“. Мъдрото му управление продължава до първата криза на „лудостта“. Общо кралят е претърпял 44 кризи, които по стандартите на нашето време могат да бъдат диагностицирани като „шизофрения“. Френският крал е страдал от изблици на гняв, последвани от периоди на пасивност и дезориентация. Така прякорът „Възлюбени“ отстъпи място на „Безумния Шарл“.

Той е страдал от параноя и неконтролируеми изблици на ярост. През 1390 г., изпаднал в яростен гняв, той е убил четирима души от обкръжението си. Но това не е единствената странна история, свързана с ШарлVI.

По време на управлението си той губи много земи, докато Англия възобновява военния конфликт с Франция като част от Стогодишната война. През 1415 г. английският крал Хенри V влиза в Париж, след като спечели битката при Агинкур. В опит да стане крал на Франция, Хенри V принуждава Шарл VI да даде двете си дъщери за съпруги на британски принцове. Хенри V става наследник на френския крал Шарл VI Лудия в съответствие с Договора от Троа през 1420 година.

Шарл VI е женен за Изабела Баварска, дъщеря на херцога на Бавария Щефан III. Въпреки крехкото си здраве, Изабела Баварска е родила 12 деца, включително Изабела от Франция, която се омъжва за краля на Англия Ричард II на шестгодишна възраст. А другата й дъщеря Катрин се омъжва за британския монарх Хенри V през 1420 година. Тя му ражда син - крал Хенри VI, който стана престолонаследник на Великобритания и Франция. Крал Хенри VI управлява френските територии в северната част на страната, докато френският юг остава под властта на Шарл VII.

Руският император Петър III е обсебен от дървени играчки

Бъдещият император Петър III е роден през 1728 г. в град Кил, в Северна Германия. Детството му не е било щастливо. Петър III е наследник на шведския трон и се готви да замени на трона своя дядо, шведския крал Карл XII. Но съдбата решава друго. Петър III е принуден да седне на руския трон след смъртта на леля си по майчина линия, императрица Елисавета Петровна.

Елисавета Петровна се възкачи на руския престол, когато Петър III е бил на 14 години. Тя го прави наследник на руския трон и го принуждава да отиде далеч от родните си места - Кил и Пруската империя (по-късно Германия), в които той израства. Вероятно суровото възпитание е направило бъдещия император „луд“. Петър III няма нормално детство, а след това в младостта си се влюбва в дървени играчки. Любовта към тях се превърна в мания, която му пречи да изпълнява задълженията си.

Съпругата му Екатерина II пише в дневника си, че Петър III е обсебен от дървени играчки. Прекарва часове в стаята си, играейки с войници и заемайки ролята на генерал. Понякога той принуждава жена си да се преоблече в мъжка военна униформа и изпробва строгото си военно обучение върху нея. Екатерина II си припомня един епизод. По време на играта с дървени войници плъх изтича и нагризва някои дървени играчки. Това разгневява императора и той провежда военен процес срещу плъха. Обвинява го в държавна измяна и го осъжда на смърт, с малка гилотина, специално създадена за плъха.

Пруската империя и нейният съюзник Великобритания са били противници на Руската империя в Седемгодишната война. Но Петър III, който става владетел на Русия след смъртта на императрица Елисавета Петровна през 1762 г., се стреми да промени хода на военните действия в полза на Прусия. Той сключва договор за съюз с нея и е решен да започне нова война с Дания. Врагове на императора го обвиняват, че се опитва да превърне Русия от православна в лутеранска страна.

Управлението на Петър III продължава само шест месеца. Съпругата му организира дворцов преврат и го сваля, за да управлява самата Руска империя. Екатерина II е имала волеви характер, изключителен ум и имаше много поддръжници. Тя се сговорила с личните телохранители на Петър III, които са й помогнали да свали императора на 9 юли 1762 г. С подкрепата на императорската гвардия, църквата и сената, Екатерина II е провъзгласена за императрица на Русия. Тя принуждава Петър III официално да абдикира от престола. Той бива арестуван и след това убит в килията си.

Джеймс VI (Яков I) - първият „ловец на вещици“

През 16 век в Шотландия се е вярвало, че Сатанатa е дошъл на земята. Той е бил обвинен в разпространение на смъртоносни болести, смърт на добитък и бури. Шотландците са вярвали, че вещиците са слуги на Сатана и правят всичко необходимо, за да служат на неговите интереси. Така започнало преследването на вещици и магьосници и кралят на Шотландия и Великобритания Джеймс VI станал главният им „ловец“.

Джеймс VI е обявен за крал на Шотландия през 1567 г. на едногодишна възраст, но се възкачва на трона едва на 17 години. Той става крал на Англия през 1603 г. след смъртта на кралица Елизабет I, която не оставя наследници. Джеймс VI става първият монарх, управлявал Англия и Шотландия.

Шотландският парламент обявява извън закона „магията“ през 1563 г., малко преди раждането на Джеймс VI. Първата вълна на паника, обхванала шотландското общество, обаче избухва през 1590 г., когато Джеймс VI обвинява вещиците за причиняването на буря, която се опитва да убие него и съпругата му, докато плават в морето. След като обвинява вещиците, че са подтиквани от Сатана да унищожат краля, Джеймс VI започва процеси срещу вещици. Между другото, неговите съветници също са вярвали, че вещиците застрашават властта на краля.

Ловът на вещици е бил част от протестантската религиозна реформа. Тогава се е говорело, че вещиците се покланят на дявола. През 1590-1662 г. в Шотландия се провеждат най-кървавия „лов на вещици“, по време на който над 2500 души, предимно жени, са екзекутирани за магьосничество.

Кралят е издал книга за лова на вещици. В нея той разказа как демоните действат на земята и сключват сделки с хората в замяна на свръхестествени сили, които им позволяват да използват „черна магия“. Английският крал Джеймс VI е присъствал лично на разпитите на вещици, според историците от онова време.

Навиците на царете. "Надзорник на кралските изпражнения"

Хенри VIII се възкачва на трона на Англия през 1509 година. Кралят бил известен с любовта си към изкуството и жените - бил е женен шест пъти. Хенри VIII започва дълга борба за прехода на Англия от католицизма към протестантизма. Но най-странната история за английския крал е свързана с въвеждането на нова длъжност в двора - надзорник на кралските изпражнения.

Това е може би най-отвратителната работа в историята. Надзорникът бил принуден да носи със себе си през цялото време специална "тоалетна" с вода и кърпи, както и да следи отблизо диетата на монарха и да регулира времето на хранене. Но още по-странен факт е, че само представители на аристокрацията са могли да заемат тази длъжност. Надзорниците получавали високи заплати и специални привилегии, включително правото да живеят в дворци и да притежават стари кралски дрехи и мебели.

Надзорникът бил натоварен с това да избърше кралското дупе. Нещо повече, той е трябвало да предаде „кралските екскременти“ на лекарите, за да могат те предварително да открият всякакви промени или заболявания, които биха могли да засегнат краля. С течение на времето тази длъжност стана „секретарска“. Хората са били подбирани за него със специално внимание поради естеството на работата, която изисква постоянен престой близо до царя. Длъжността надзорник на кралските екскременти остава до 1901 г., когато крал Едуард VII решава да я премахне завинаги.

Това не е единственият странен навик на английския крал. Той е известен е и със страха си от проникващи в кожата отрови. Поради тази причина служителите, отговарящи за царското легло, са били длъжни да целуват възглавниците, чаршафите и спалното бельо преди краля, за да се уверят, че не са напоени с отрова.

Превод и редакция: Юлиян Марков