Националният план за възстановяване и устойчивост на Република България с акцент върху оптимизация на здравеопазването, съдебната система и културата (ОБЗОР)

София. Проведе се дискусия във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Във фокуса на дискусията бе четвъртият стълб от Плана – „Справедлива България”. Разговорът постави специален акцент върху здравеопазването, социалното включване, групите в неравностойно положение, промяната на работата на публичните институции, за да може те да бъдат много по-близо до нуждите и очакванията и на гражданите, и на бизнеса.
По време на дискусията вицепремиерът Томислав Дончев каза, че в стълб 4 на Националния план за възстановяване са интервенциите за подобряване на бизнес средата и мерките в здравеопазването, съдебната система и културата. По думите му е необходимо довършване на електролизацията, включително в системата на правосъдието и електронната идентификация. „Има два много важни акцента – как се справяме със застаряването на населението, необходимостта да мислим за икономика, в която се ангажират възрастни хора и ученето през целия живот. Искам това да се превърне в реално работеща политика. Трябва да разгърнем спектъра от финансиране, регулация и мерки в системата. Животът днес е такъв, че само след няколко години след завършване на някаква образователна институция, знанията вече са неактуални. В тази сфера има много какво да се направи“, каза още той. Дончев обясни, че освен ново финансиране и дигитализация, е предвидена реформа на Фонд „Култура“, както и експорт на културна индустрия и достъп до повече европейски културно съдържание в България.
„Не можем да развиваме конкурентноспособна икономика само с инвестиции в предприятията. Трябва ни целия комплекс от мерки. С този 4-ти стълб затваряме целия комплекс от мерки“, допълни той. „Социално-икономическата сфера е комплекс от много фактори и ако не им обсъждаме внимание, няма да има ефект. Няма полза от добро образование, ако не можем да задържим хората. Затова сме се опитали да намерим най-добрия баланс - ясен фокус върху икономика, базирана на знанието, зелена и цифрова трансформация, заедно с всички останали необходими мерки, за да постигнем тези цели“, допълни той.
Министърът на правосъдието Десислава Ахладова съобщи, че в четвъртия стълб от Националния план на преден план се поставя оптимизацията на съдебната карта и въвеждане на електронно правосъдие. „Стремим се да осигурим максимална степен на прозрачност, бързина, ефективност на етапите на производството пред Съда. Очакваме с тях да се повишат постигнатите резултати в реформата на съдебната система, от което да се повиши както прозрачността, така и ефективността на съдебните процедури. Очакваме тези реформи да имат позитивен елемент върху подобряването на бизнесинвестиционния климат в страната, позволявайки електронния обмен на документи.“, каза още тя. Ахладова добави, че правителството въведе възможност при подаване на документи по електронен път таксата да бъде намалена с 15%, което ще улесни достъпа до правосъдие. Тя каза още, че с реформата за несъстоятелността ще се облекчат процедурите, ще се създаде система за ранно оповестяване и цялата информация за несъстоятелността ще се събира на едно място.
Заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева съобщи, че се работи за изграждане на електронно направление, електронна рецепта и развитие на пациентското досие. „Две са ключовите теми, които започнахме, за да подготвим нашите приоритети – подготовка на Националната здравна стратегия, която до края на годината ще бъде представена за публично обсъждане. Медицинските кадри, лекарите и специалистите по здравни грижи са изключително важен сегмент за развитието на здравната система. Ще дадем перспективи за развитие на системата за обучение, системата за специализация, а предвиждаме и специални обучения с европейски средства на медицинските кадри в сфери, които показаха наличие на дефицит. Допълнително правим оценка на регионалните потребности в цялата страна, които ще дадат визия за това населението във всички градове и населени места до какъв вид услуги имат и къде има недостиг на определени видове медицински услуги, за да дадем възможност на хората за достъп до тези услуги“, добави тя. Начева обясни, че основните приоритети са насочени към укрепване на капацитета на първичната медицинска помощ чрез дигитализация, възможности за дистанционно наблюдение на състояние на пациентите - мобилни кабинети, обучение на специалисти и др., укрепване на капацитета на лечебните заведения за болнична помощ. Заместник-здравният министър добави, че със сферата на Плана се акцентира на укрепването на сградния фонд на ключови лечебни заведения.