Министър Красимир Вълчев: Най-важни са чувството за отговорност, професионализмът и академична етика на преподавателите

София. Най-важни са чувството за отговорност, професионализмът и академична етика на преподавателите. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на пресконференция по повод подписването на споразумението с ръководителите на Съвета на ректорите на висшите училища, Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ и синдикат „Висше образование“ – КТ „Подкрепа“, предаде репортер на Агенция „Фокус“.

Той обясни, че се задълбочава репутационния проблем в образователната система и посочи, че той се дължи основно на две неща:
„Масовизацията на приема доведе до това учениците с най-слаби резултати също да се включват във висшето образование. Нерационалното търсене – предимно социалните, стопанските и правните науки. Търсенето на самата диплома, търсене да си купиш диплома. Не говоря да си купиш от черния пазар, а „официално да си купиш“. Висшите училища съответно отговориха с предлагане. Това не е само тяхна вина, защото това беше държавна политика и моделът на финансиране на брой учащи го стимулираше. Втора причина – висшите училища започнаха, пак в резултат на това, да се конкурират със занижаване на изисквания. Това се случи, защото се опасяват да не изпуснат някой студент“, посочи министърът.
„Това занижаване на изискванията беше доминираща стратегия за конкуренцията и доведе до това висшето образование да се сведе до учене от сесия на сесия, от изпит на изпит, а може и на изпит да не ходиш и някой да отиде вместо теб на изпит. Това не може да стане без толериране от страна на висшите училища, без това да е политика на висшите училища. На тази политика и се изчерпа времето, следващите години най-важна ще е репутацията на висшите училища, които минаха през най-трудните си периоди го осъзнаха“, каза още той.
Министър Вълев обясни, че в споразумението са записани и мерки, свързани със занижените изисквания.
„Всяко висше училище ще утвърди политика и ще предприеме действия за завишаване на текущите изисквания към студентите за участие и ангажираност в учебния процес по време на цялата учебната година, което задължително включва и следните мерки: увеличаване на текущо-възложените задачи по време на всяка седмица от учебния семестър и контрол на изпълненията; регламентиране на извънаудиторна заетост не по-малко от 60 часа за целогодишно възлагане и контрол на изпълнените задачи и обвързани с основната заплата на изпълнението на тази заетост. Т.е. висшите училища ще трябва да предприемат и реализират мерки всяка седмица да възлагат задачи, проекти, четене на книги на студентите. От това няма никакъв риск, освен да стане някой студент по-можещ и по-знаещ човек“, допълни министърът на образованието и науката.

Той посочи, че разликата в качественото и некачественото образование се дължи на взискателността на преподавателите.
Красимир Вълчев подчерта, че в споразумението ще бъде посочена минимална норма за преподавателите във висшите училища, чието неизпълнение може да доведе до освобождаване на преподавателя.
„Това, което мен лично ме изненада от системата на висшето образование е, че може да има преподаватели без норми, може да има преподавател с частична норма и пак да получава. Нещо, което в училищното образование го няма. Тук записваме минимална норма от 300 часа, няма да се получава заплата, ако няма норма, съответно това е основание за освобождаване на преподавателя или трябва да прави наука. Заплатата се получава пропорционално на изпълненията на нормата“, каза той.

Министър Вълчев посочи, че в Закона за бюджета са заложени средства за изравнителна субсидия, така че стигнат на всички висши училища средствата за увеличаване на заплатите.
Габриела ГАНЕВА