The Hill: САЩ не трябва да напускат Близкия изток - Русия и Турция ще запълнят „вакуума" след изтеглянето им

Вашингтон. Намаляването на американското военно присъствие в Близкия изток по инициатива на Доналд Тръмп ще бъде подарък за Русия и Турция, които в последно време все повече разширяват контингентите си в региона, смята американският политически анализатор Дов Захайм. Подобна политика е неприемлива, тъй като поддържането на сигурността в Близкия изток е от голямо значение не само за самите САЩ, но и за техните партньори, отбелязва авторът в статия за американското издание The Hill.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп изглежда е решен да изтегли възможно най-много американски войски от Близкия изток, преди да напусне Белия дом, уверен е старши съветникът от Центъра за стратегически и международни изследвания. По-специално, той планира да намали военното присъствие в Ирак и Сомалия, а американските самолетоносачи, които преди това бяха на постоянно бойно дежурство в Източното Средиземноморие, сега биват разполагани в района само от време на време, отбелязва анализаторът.

„Вакуумът“, който Америка оставя след себе си, се запълва от две страни, „желаещи да съживят имперското си минало“ - Русия и Турция, подчертава експертът. Например от 2017 г. Турция е създала няколко военни бази в Близкия изток: през 2017 г. откри база в сомалийската столица Могадишу, през 2019 г. укрепи контингента си в Катар, където сега има 5000 турски войници, и скоро, според турски източници, тя ще създаде и втората си база в Персийския залив - в Оман.

Анкара не се изчерпва само с тези дейности - Турция е създала две бази в Либия, където продължава гражданската война, и планира да изгради три т.нар. „временни" бази в Северен Ирак, където вече са разположени нейните специални части, които се борят срещу кюрдските групировки. И накрая, турските власти поддържат присъствие в северната част на Кипър.

Турция в никакъв случай не е единствената страна, която при оттеглянето на американските войски ще изгради свои собствени сили в Близкия изток, припомня авторът. Според анализатора Русия, която някога е имала само едно опорно място в Близкия изток - в сирийското пристанище Тартус, нае съоръжението за 99 години и ще похарчи 500 милиона долара за модернизацията му. Освен това Москва успя да наеме сирийската авиобаза Хмеймим също за 99 години и създаде летище за хеликоптери в Северна Сирия.

Този месец Русия подписа споразумение със Судан за създаване на морски логистичен център и корабостроителница. Базата ще може да побере до четири руски военни кораба, включително ядрени крайцери, което означава, че Москва за първи път от няколко десетилетия е успяла да създаде военно присъствие в Червено море и Източна Африка, а флотът й отново е получил статут на световен и океански, посочва Захайм.

Разбира се, Америка не напуска напълно региона - тя ще запази щаба на Петия флот на САЩ в Бахрейн и авиобазата Ал Удейд в Катар, признава експертът. Освен това Вашингтон поддържа въздушна база в Абу Даби, седем бази на сухопътни сили и друга военновъздушна база в Кувейт, няколко военни обекта в Оман и експедиционна база в Джибути. И все пак постоянното желание на Тръмп да изтегли сили, които „се борят срещу терористи, които заплашват както Европа, така и САЩ“, обезпокоява американските съюзници в НАТО, предупреждава анализаторът.

За щастие на Вашингтон, два от мощните му съюзници - Великобритания и Франция - поддържат присъствие в региона. През 2018 г. Лондон създаде военноморски пункт за подкрепа в Бахрейн и нова постоянна съвместна база в Оман, а Франция има военноморска военновъздушна база в Абу Даби, която служи като подкрепление за нейните сили в Реюнион и другата й база в Джибути, обяснява Захайм.

Администрацията на новоизбрания президент Джо Байдън несъмнено ще се опита да забави темпото на изтегляне на американските войски, но само това няма да е достатъчно, убеден е анализаторът. Според автора новата администрация ще трябва да даде да се разбере, че САЩ по никакъв начин няма да напуснат Близкия изток, тъй като стабилността в региона е не само в интерес на Вашингтон, но също така играе огромна роля за сигурността на неговите съюзници и партньори.

Превод и редакция: Иван Христов.