Преглед на някои от основните теми в европейския печат (Агенция „Фокус“)

Берлин. Заради вече бившия президент на САЩ Доналд Тръмп всичко в германо-американските отношения „е тръгнало надолу“, пише Frankfurter Allgemeine. Неговите „безкрайни атаки“ и „изблици на гняв“ помрачиха политическото ежедневие в Берлин, подкопаха много от външнополитическите инициативи на Германия и също така повлияха за дълго време на мнението на гражданите на ФРГ за САЩ. Повече от две трети от германците оценяват настоящата ситуация като „лоша“ и вярват, че партньорствата с американците вече не могат да се поддържат в много области.

Но това не е краят на историята на партньорството, донесло много на Германия, убеден е авторът на статията. Президентството на демократичния кандидат Джо Байдън може да бъде нова глава в германско-американските отношения. Има голям шанс той да върне САЩ в световната игра като надежден съюзник. Не е необходимо да му бъде обяснявана стойността на съюзите, особено в такива геополитически бурни времена, в които демокрациите са под натиск от всички страни. В крайна сметка и в Германия, хората искат да поддържат тясно партньорство със САЩ, не на последно място, защото Русия и Китай са алтернативите.

Хората, които съветват Байдън по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, дават надежда, че на САЩ може да се разчита и политиките им да бъдат последователни. Те няма да изнудват, да обиждат и „да се държат грубиянски“, заключава авторът.
***
Берлин. Германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер подчерта силната си ангажираност към френско-германското приятелство, като заяви, че това е „донякъде необичайна ситуация“, когато френският президент Еманюел Макрон я критикува за проамериканска позиция, пише европейската редакция на Politico.

Крамп-Каренбауер се забърка в необичаен публичен спор с Макрон миналата седмица, след като последният, в интервю за Le Grand Continent, я критикува заради статия в POLITICO по-рано този месец, в която тя твърди, че „Европа все още се нуждае от Америка“.

Френският президент заяви, че „категорично“ не е съгласен с позицията на Крамп-Каренбауер и определи нейния аргумент като „историческа погрешна интерпретация“, твърдейки, че германският канцлер Ангела Меркел също не е съгласна с министъра си. Думите на Макрон се оказаха изненадващи за мнозина, защото той посочи министър на правителството от ключовия френски партньор на ЕС и дори предположи, че Крамп-Каренбауер се е противопоставила на позицията на собствения си правителствен лидер.

По време на форума за външна политика в Берлин във вторник Крамп-Каренбауер заяви, че намесата на Макрон е била изненада също и за нея, особено като се има предвид тясната й работа с Франция в предишната й роля на регионален лидер на Саарланд на френската граница.
„Наистина е така, че като саарландец - и между другото и като държавен премиер, който разработи френска стратегия за Саарланд с цел да гарантира, че децата растат двуезично, и който наистина много се грижи за страната и нашето приятелство - за мен е малко необичайна ситуация да бъда в центъра на противоречие, така да се каже, с Франция или с един или друг човек във Франция“, каза тя на събитието, организирано от фондация „Кербер“ с нестопанска цел.

„Вярвам, че темата, за която говорим, също е много по-важна от това, да бъде обвързана само с личен спор“, добави Крамп-Каренбауер, аргументирайки, че „има висока степен на съгласие между Франция и Германия“ относно „въпросът колко европейски суверенитет искаме“.

И все пак тя повтори аргумента, който използва в първоначалния си отговор на критиките на Макрон миналата седмица - че по-силното настояване за европейски суверенитет не означава край на разчитането на американските гаранции за сигурност.

„Става въпрос и за това, за какво трябва да се използва този европейски суверенитет и бих искала да кажа, особено в областта на отбраната, че той не трябва да се използва за откъсване от САЩ и НАТО, а по-скоро за да станем по-самоопределени, по-независими, но и да гарантираме, че трансатлантическата връзка се запазва като партньорство на равни начала“, каза министърът на отбраната.

„В крайна сметка все още има силна основа от ценности, която ни свързва с американците, поне по-силна от ценностите, които например ни свързват с китайската страна. И това също трябва да бъде еталон за нашето позициониране“, добави тя.

Говорейки по-късно във вторник на същия форум за външна политика в Берлин, испанският министър-председател Педро Санчес застана на страната на Крамп-Каренбауер: „Бих казал, че съм с тази германска визия за международни отношения“, заяви Санчес, когато беше попитан дали подкрепя тезата на Макрон или мнението на германския министър на отбраната по въпроса.

Крамп-Каренбауер също отхвърли твърдението на Макрон, че Меркел също не е съгласна с нейната оценка.

„Е, не съм чувал канцлера да казва, че НАТО е някак излишно“, каза Крамп-Каренбауер. „Вместо това, в първите си изявления за новоизбрания американски президент, тя отново даде да се разбере, че трябва да инвестираме в трансатлантическите отношения. И в това отношение съм съгласна с нея“.

Макрон не каза в интервюто си миналата седмица, че НАТО е излишно, а вместо това твърди, че „трябва да продължим да изграждаме своята независимост за себе си, както САЩ правят за себе си и както Китай прави за себе си“. Той обаче каза в предишно интервю преди година, че НАТО преживява „мозъчна смърт“.

Крамп-Каренбауер твърди, че е нормално Берлин и Париж понякога да имат различни перспективи. „Не е необичайно, че Франция и Германия често имат различни виждания по стратегически въпроси“, каза тя. „Това е свързано и с различните ни традиции и истории“.
***
Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви по време на виртуалната среща на върха на Г-20 през почивните дни, че Парижкото споразумение от 2015 г. не е създадено за борба с изменението на климата, а за унищожаване на американската икономика. „За да защитя американските работници, извадих САЩ от несправедливото и едностранно Парижко споразумение за климата, което беше много несправедливо спрямо САЩ“, цитира го Independent.

Джо Байдън, който ще поеме поста президент през януари обаче, вече обеща, че ще се върне към това споразумение възможно най-скоро. Навремето, когато Барак Обама беше на власт, САЩ участваха в неговото развитие и Обама нарече споразумението повратна точка за глобалната борба с изменението на климата. Но Тръмп се опита да обърне всички постижения на Обама, включително да се оттегли от този климатичен договор.

Но по време на реч на срещата на върха Тръмп каза, че неговата администрация е направила много за околната среда, че САЩ са сред страните с най-чист въздух и вода, че дори след оттеглянето от Парижкото споразумение са намалили емисиите на въглероден диоксид повече от всяка друга или друга държава.

Като цяло това е вярно, но нивото на емисиите в САЩ непрекъснато намалява от 2007 г., отбелязва авторът на статията. И като се има предвид размерът на икономиката, Съединените щати все още трябва да ги съкратят много. И е много по-правилно да разгледаме процента на намаления на емисиите и според този показател САЩ дори не са влезли в топ 10 от 2005 г. насам.

На свой ред Китай, който води в замърсяването на въздуха, отбеляза, че Г-20 трябва да продължи да се бори с изменението на климата. Самият Пекин обеща да се опита да намали емисиите си на въглероден диоксид до нула до 2060 г., пише The Independent.