Преглед на основните теми в световния печат (Агенция "Фокус")

Вашингтон/Степанакерт. Как да бъде възстановена истинската дипломация между Армения и Азербайджан, коментира американското списание The National Interest в материал, представен без редакторска намеса.

Катедралата „Покров на Пресвета Богородица“ в Степанакерт, който е най-големият град в Нагорни Карабах и столица на самопровъзгласилата се република Арцах (наричана още Република Нагорни Карабах - НКР), се превърна в символ на скорошната трагедия. Бежанците или „разселените арменци“, както ги наричат бюрократите на ООН, спят в мазе без надежда да се върнат в планинския град Шуша, който сега се контролира от азербайджански войски. Когато мъглата се разнесе, сградите на Шуша се виждат; руските миротворци обаче са блокирали път на три километра от катедралата и предупреждават, че няма да могат да защитят хората, които са се приближили в непосредствена близост от огъня на азербайджански снайперисти и сирийски наемници, докарани от подкрепящата Баку Турция.

Арменците са шокирани до дъното на душите си. Спорът за Нагорни Карабах в сегашната му версия датира от времето на Съветския съюз, когато този предимно арменски регион е бил отделен от Армения по решение на Сталин и включен като автономен регион в Азербайджан. След разпадането на Съветския съюз Нагорни Карабах гласува за независимост с огромно мнозинство. Азербайджан безуспешно се опита да потисне съпротивата с военни средства. Карабахските военни се научиха да защитават планинския си терен от азербайджански войници и безизходицата остана там в продължение на 36 години. Но когато в неделя сутринта, 27 септември, прозвучаха сирени за въздушен обстрел (повечето жители по това време бяха у дома или в църквата), местните военни трябваше да се бият не само с азербайджанци, но и с турци и сирийски наемници, събрани от Турция от радикалните марионетни групи. А най-ужасните врагове бяха произведените от Израел дронове. Арменците успяха да задържат натиска на врага почти шест седмици, но в крайна сметка качествените предимства на азербайджанската армия, предоставени й от Турция и Израел, доведоха Баку до победа.

Армения и Арцах се съгласиха на незабавно прекратяване на огъня, наложено им от Русия. Това беше най-добрият от лошите варианти, като се има предвид, че Азербайджан и Турция бяха готови да извършат цялостно етническо прочистване. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев триумфира. „Това изявление (относно прекратяването на огъня) е капитулацията на Армения. Това изявление ще сложи край на годините на окупация. Това изявление е нашата славна победа! - написа той в „Туитър“. "В това изявление не се обсъжда статута на Нагорни Карабах." С други думи, Азербайджан чрез военна сила и изненадваща офанзива постигна това, което не можа да постигне в процеса на дипломатически преговори, в които се ангажира да влезе. (Преговорите за статута на Карабах продължават от края на военните действия през 1994 г. в продължение на 26 години - бел.ред.). Това само по себе си е лошо, но Алиев продължи да твърди, че не възнамерява да води по-нататъшни преговори за признаване на статута на арменците и тяхното самоуправляващо се териториално-държавно образувание, продължили почти 30 години.

Един от негативните странични ефекти на тази война, продължила месец и полвина беше загубата на дипломатическо доверие в Минската група. Изглежда, че Русия е надхитрила и изиграла американските и френските съпредседатели на тази група, като е сключила отделна сделка. Тази сделка позволи на Русия да изпрати свои войски в региона в нарушение на предишните си ангажименти да използва неутрални миротворци, да речем, от скандинавските страни, които по никакъв начин не са свързани с историята на региона. (Не е ясно на какви „задължения“ на Русия се позовава авторът, но Русия през 1994 г. действа като посредник за прекратяването на огъня и Москва не се е съгласявала с никакви миротворци извън бившия СССР - бел. ред.)

По това време Съединените щати бяха заети със собствените си избори, а Белият дом на Тръмп беше скептичен относно утвърждаването на влиянието на Запада в чужбина. Следователно Америка до голяма степен мълчеше, с изключение на няколко официални, но по същество напълно безсмислени изявления. Държавният секретар Майк Помпео призова страните да се върнат на масата за преговори, но само това изявление не беше достатъчно, за да убеди Азербайджан. От гледна точка на Алиев, неговият съюз с Турция и осигурените от нея бойни формирования на джихадистите, както и безпричинното насилие срещу арменските пленници, дадоха повече резултати, отколкото дипломацията.

Тъй като светът никога не е виждал никакъв американски и френски натиск, може би Алиев е бил прав. Но триумфалното му ликуване може да е преждевременно. Той се похвали, че е освободил Шуша. Да, азербайджански специални сили и арабски бойци достигнаха този планински град, но Путин все още може да има последната дума. Няма пътища от Азербайджан до Шуша, които да могат да се използват от обикновени автомобили. Всички съществуващи пътища преминават през Арцах и са блокирани от руските миротворци. Алиев обеща, че азербайджанците ще се върнат в Шуша, но не успя да изпълни обещанието си. Твърди се, че е поискал разрешение от Путин да построи нов път, но до момента не го е получил.

Съединените щати и Франция трябва да се възползват от тази възможност и да изискват пътното строителство да бъде свързано с връщането на населението на Шуша в техния град и изпълнението от страна на Азербайджан на ангажиментите от Минск. В трудната ситуация, създадена от собственото им бездействие, Вашингтон и Париж загубиха лоста си. Но от страна на Алиев би било абсолютно глупаво да се вярва, че неговата икономика, както и личните активи на съпругата му и него самия, ще могат да издържат на финансовия натиск на САЩ и Европа. А и Путин едва ли ще се развихри в защита на Алиев, след като Русия вече е постигнала целта си чрез разполагане на войски в Нагорни Карабах.

Азербайджан може да се е превърнал в абсолютна диктатура и семейно владение на Алиеви, но вътрешната политика там все още има значение. Това означава, че натискът на САЩ може да се увеличи. Алиев може да изглежда победител, но той е достатъчно умен, за да разбере, че скоро на азербайджанците ще стане ясно каква цена трябва да платят за военната победа. Сега на тяхната земя има сирийски джихадисти, които едва ли ще се съгласят да я напуснат. Азербайджан се превърна в сателит на Турция и на негова територия са разположени турски войски. Военната помощ на турския президент Реджеп Тайип Ердоган не е проява на алтруизъм. Азербайджан вероятно ще трябва да плати за това със своята независимост. Алиев може да възприема Ердоган като равен, но Ердоган смята Алиев за свой подчинен, който не е много по-различен от президента на марионетната държава в Северен Кипър. Азербайджан загуби няколко хиляди войници. Техните семейства все още мълчат, но ако Алиев не успее да насели Шуша, което е основното богатство на скъпата му военна кампания, вътрешният натиск върху него ще се засили, тъй като азербайджанците осъзнават глупостта на своя президент, вярвал на Путин.

Алиев също се заблуди, когато отказа да договори статута на Арцах. Армения не бързаше да признае тази република от уважение към Минския процес. Но с едностранните си действия Алиев може да принуди Армения да признае Арцах. В миналото Ереван гледаше на такива действия като на провокативни и способни да нарушат статуквото. Сега, когато руските миротворци отделят арменските войски от азербайджанските, подобни съображения може да отстъпят на заден план. Трябва да се каже, че със своите действия Алиев може да доведе Нагорни Карабах до косовското решение на проблема.

Накратко, САЩ и Франция имат повече лостове над Минската група, отколкото мислят техните лидери. На пръв поглед новото състояние на нещата изглежда като поражение на Армения и е крах на идеята за самоопределение на арменците в Нагорни Карабах. Но грешните изчисления, и победоносна реторика на Алиев отвориха вратата за ново статукво. Време е Държавният департамент и френското външно министерство да се възползват от тази възможност.
***

Тел Авив. Израелските представители на външната политика от двете страни на политическия спектър приветстват решението на Байдън да избере Антъни Дж. Блинкен за държавен секретар. Новината за решението на Байдън беше потвърдена в понеделник. Блинкен, ветеран от външната политика, беше един от двамата най-често цитирани кандидати в списъка на Байдън за поста на държавен секретар. Предполагаше се, че той ще оглави или Държавния департамент, или Съвета за национална сигурност, пише израелския вестник Haaretz.

Решението да назначи дългогодишния си съветник по външна политика начело на Държавния департамент - заедно с Джейк Съливан като съветник по националната сигурност и съобщението, че Мишел Флорной ще бъде назначен за министър на отбраната, ясно показва подхода на Байдън: да събере екип от много опитни хора, с които той има дългогодишна близка връзка.

„Тони Блинкен и другите имена свидетелстват, според мен, за промените, от които се нуждае светът и които също ще обслужват интересите на Израел“, каза бившият израелски външен министър Ципи Ливни, добавяйки, че е оптимист и „очаква с нетърпение новата администрация ". Той вярва, че Блинкен и други външнополитически лидери ще върнат САЩ по пътя на многостранността и международното сътрудничество, които администрацията на Тръмп „напълно отхвърли“.

Дори Голд, който е бил съветник и генерален директор на израелското външно министерство при Бенямин Нетаняху и преди това консултант на Ариел Шарон, нарича решението на Байдън да назначи Блинкен да отговаря за външната политика на САЩ "окуражаващо".

Блинкен има дълъг и уважаван опит както на държавната служба, така и като съветник на политически лидери от Демократическата партия, най-вече Байдън. По време на президентството на Клинтън той е бил автор на речи и служител на Съвета за национална сигурност. По време на управлението на Джордж Буш-старши той е директор на персонала на Комисията по външни отношения на Сената (2002-2008 г.). Комисията беше председателствана от Байдън и точно тогава между тях са се развили тесни взаимоотношения.

През 2008 г. Блинкен се присъединява към екипа на президента Обама и остава под управлението на Байдън по време на мандата му като вицепрезидент като негов съветник по националната сигурност. През 2014 г. той стана заместник на тогавашния държавен секретар Джон Кери.

Дори Голд си спомня как през 2016 г., като ръководител на делегацията на израелското външно министерство, той е отишъл във Вашингтон за разговори с Блинкен и впоследствие самият Блинкен посети Израел с делегацията си за стратегически преговори. Голд казва, че въпреки че е служил в администрация, която по това време е била в противоречие с Израел, Блинкен е направил впечатление като „отговорна и неконфликтна личност, който си върши работата добросъвестно“. Така че, когато чух, че той може да стане държавен секретар при Байдън, аз като израелец намерих решението окуражаващо.

"Най-добрият отбор"

„Блинкен познава Израел много добре - познава проблемите, познава основните играчи, знае всичко, което трябва да се знае за нас“, каза Лиор Вайнтрауб, бивш ръководител на апарата на израелското посолство във Вашингтон. „Той създаде топли отношения с израелските служители, които работеха във Вашингтон, и ние го уважавахме изключително много заради професионализма му. От израелска перспектива това назначение може да постави началото на добри отношения с администрацията на Байдън", каза той и добави, че Блинкен и останалите кандидати са" най-добрият екип на президента Байдън, за който Израел можеше да мечтае".
***

Вашингтон. Китай и Русия използват ваксините за да увеличат влиянието си, пише американският вестник The Washington Post.

В новата ваксинна дипломация има два пътя: складиране или споделяне.

Първият се следва от САЩ - с две обещаващи коронавирусни ваксини на Pfizer и Moderna , които всеки момент ще бъдат одобрени, тъй като администрацията на Тръмп се фокусира върху вътрешното разпространение от частни лаборатории.

Европейският съюз и други богати демокрации са изкупили голяма част от това, което е останало от първоначалните дози, но също така ще окажат подкрепа на усилията на Световната здравна организация за разширяване на доставките в нуждаещи се страни.

Другият подход идва от Китай и Русия, които побързаха да споделят собствените си подкрепени от държавата ваксини с нации, които се нуждаят от доставка, готвейки се се да разширят своите политически и икономически интереси в процеса.

Контрастът далеч надхвърля кризата на пандемията, отразявайки как световният ред след Втората световна война се оспорва от възхода на авторитарните сили и отстъплението на САЩ по време на напускащата администрация на Тръмп.

Пекин и Москва използват огромните сили на своите държави да разработват ваксини за вътрешна и международна употреба, придружени от големи претенции за научно и производствено майсторство.

Има критични въпроси относно безопасността и ефикасността - или дори колко може да произведе всяка държава. Но за момента тези въпроси са засенчени от пазара.

По същото време Съединените щати по същество отстъпиха терена. Те отказаха да се присъединят към повече от 170 други държави в програмата „Ковакс“, подкрепена от СЗО, за доставяне на милиарди дози ваксини на по-слабо развити страни, и не очертаха план за споделяне на препаратите с никой друг.

Китай обаче подписва споразумения за ранен достъп до ваксини в региони, където исторически се е борил със Съединените щати за влияние. Западните фармацевтични компании казват, че само изпълнението на съществуващите им поръчки от Европа и другаде ще бъде огромно логистично предизвикателство.

Неотдавнашен анализ от изследователи от университета Дюк установи, че страните с високи и средни доходи вече са закупили 3,8 милиарда дози обещани ваксини, с възможности за още 5 милиарда. Екипът прогнозира, че милиарди хора в развиващите се страни могат да чакат до 2024 г.

Китай има пет кандидати за ваксина в заключителните етапи на опитите, проведени в региони със стратегическо значение за Пекин. Тестовете се провеждат в повече от дузина държави, включително Индонезия, Пакистан, Турция, Египет, Саудитска Арабия и Бразилия.

В Обединените арабски емирства, където владетелят на Дубай шейх Мохамед бин Рашид е сред онези, които получиха ваксина, китайският Sinopharm получи одобрение за спешна употреба преди месеци.

Според мексиканското външно министерство Пекин е предложил заем от 1 милиард долара на страни, които в противен случай ще се затруднят да платят за закупуване на неговата ваксина.

Но може би най-големите предимства за Пекин биха могли да бъдат спечелени в Югоизточна Азия, където Китай и САЩ се състезават за стратегическо и културно влияние.

Китай подписа споразумения с Малайзия и Индонезия за приоритетен достъп до биотехнологичната ваксина Sinovaс.

Sinovac, един от фаворитите за ваксина срещу коронавирус в Китай, публикува смесени констатации от двете си първи клинични проучвания миналата седмица. Компанията съобщи, че ваксината генерира по-ниски нива на защитни антитела в кръвта в сравнение с тези, възникнали при възстановени пациенти с коронавирус.

Пекин заяви, че няма да използва ваксината за дипломатически лост. Но в публични забележки китайските служители свързват ваксината с по-голямо сътрудничество и обхват - повтаряйки външнополитическата стратегия на Китай, инициативата "Пояс и път", която се стреми да изгради транспортни и търговски връзки в Азия и извън нея.

Китайският президент Си Дзинпин във видеозаявление в събота заяви пред Г-20, че Китай е "готов да засили сътрудничеството си" с други страни, за да ускори разработването и разпространението на ваксини.

„Ще изпълним ангажиментите си, ще предложим помощ и подкрепа на други развиващи се страни и ще работим усилено, за да направим ваксините обществено благо, което гражданите на всички страни могат да използват и да могат да си позволят“, каза той.

Руската ваксинна дипломация е част от по-широк план на президента Владимир Путин да утвърди страната като глобална сила. Дори името, което избра за първата си ваксина срещу Сovid-19 – „Спутник V“ - напомня за космическата надпревара през Студената война през 50-те години.

Руските власти твърдят, че имат предварителни поръчки от около 50 държави за 1,2 милиарда дози през следващата година и казват, че са договорили сделки с фирми в Южна Корея, Индия, Китай, Казахстан и членката на ЕС Унгария, водена от Виктор Орбан.

Текат или се планират изпитания в Индия, ОАЕ, Бразилия, Венецуела и дългогодишния руски съюзник Беларус.

Бързината за пускане на ваксината преди изпитвания фаза 3 повдигна въпроси относно безопасността и ефикасността на ваксината.

Разработчиците на Sputnik V, Националният център по епидемиология и микробиология „Гамалей“ и Руският фонд за директни инвестиции (РФДИ), казват, че ваксината е 92 процента ефективна. Втора руска ваксина е регистрирана, а трета е в процес на разработка.

Русия винаги се е опитвала да проектира мека сила, като подчертава своите технологични постижения, каза Григорий Голосов, политически анализатор от Европейския университет в Санкт Петербург. „Това само добавя още една тема към този повече или по-малко непрекъснат поток на пропагандата“, каза той.

Но международният тласък е насочен и към изграждане на подкрепа за руската ваксина у дома, добави той. Анкета през август в Русия, проведена от Център "Левада", установи, че 54 процента от анкетираните няма да приемат ваксината, дори и да е безплатна поради недоверие и страх.

И тогава възниква въпросът за капацитета.

Говорейки на инвестиционен форум миналия месец, Путин призна, че Русия се затруднява с бързо увеличаване на производството, тъй като липсва оборудване. Русия е принудена да намали твърде оптимистичните си планове да направи 30 милиона дози тази година; сега смята, че ще произведе приблизително 2 милиона.

„Съществуват руски ваксини. Те работят и са безопасни и ефективни “, каза Путин миналия вторник на среща на върха на страните от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. „Въпросът е как да се организира масовото производство.“

Той каза пред виртуалната среща на върха на Г-20 в събота, че ваксините трябва да бъдат универсално достъпни за всички страни, богати или бедни, и каза, че Русия е готова да разпространи ваксините си на тези, които се нуждаят от тях.

„Продуктите за имунизация трябва да бъдат общи публични активи“, каза Путин на срещата на върха. „Русия, разбира се, е готова да предостави на нуждаещите се страни ваксини, разработени от нашите учени.“

Белият дом се отказа от многостранните усилия, отчасти поради продължаващата вражда със СЗО заради първоначалния отговор на агенцията на коронавируса и твърденията на Тръмп, че агенцията на ООН е „ориентирана към Китай“.

Байдън се ангажира да отмени писмото за оттегляне на СЗО, но не се е ангажирал публично с „Ковакс“ или друг план.

Но състезанието вече е започнало и анализатори твърдят, че Китай и Русия вероятно ще се възползват от всички възможности преди администрацията на Байдън да дойде на власт или частните западни компании да търсят пазари по-далеч.

„Тече стратегическа игра, но САЩ не играят“, каза Янчжун Хуанг, старши сътрудник по глобалното здраве в Съвета за външни отношения.