СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini: Гърция и Турция възобновяват проучвателните преговори в края на месеца

Kathimerini: Гърция и Турция възобновяват проучвателните преговори в края на месеца

Атина. Новият, 61-ви кръг от проучвателните преговори между Атина и Анкара за териториалните им претенции в Средиземно море ще започне на 25 януари в Истанбул, съобщи гръцкото външно министерство в понеделник вечерта, цитирано от електронното издание на вестник Kathimerini.В изказване от Лисабон по-рано в понеделник, премиерът Кириакос Мицотакис заяви, че се надява преговорит...

12 Януари 2021 | 07:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Борел повтори критиките към Турция заради Вароша

Kathimerini (Гърция): Борел повтори критиките към Турция заради Вароша

Брюксел. Върховният представител на Европейския съюз по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел повтори критиките си към решението на Анкара да отвори отново част от брега на Вароша, курорт, изоставен след нахлуването на Турция в Кипър през 1974 г., съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В отговор на писмо от леви депутати в Европейския парламент по инициатива на евродепутата от турските киприоти Ниязи Кизилюрек, Борел призова Турция да отмени едностранните си действия, подчертавайки, че този ход е в противоречие с резолюциите на ООН за етнически разделения остров. Испанският политик също така потвърди готовността на Блока да поеме активна роля в преговорите с посредничеството на ООН за обединение на острова. Устойчивата и сигурна среда в Източното Средиземноморие и развитието на взаимноизгодни отношения между играчите в региона е в полза на стратегическия интерес на ЕС, допълни Борел. Превод и редакция: Иван Христов

15 Януари 2021 | 12:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Република Кипър и ОАЕ подписаха споразумение за военно сътрудничество

Kathimerini: Република Кипър и ОАЕ подписаха споразумение за военно сътрудничество

Никозия. Кипър и Обединените арабски емирства (ОАЕ) подписаха първото си споразумение за военно сътрудничествов рамките на усилията на островната държава да укрепи отношенията си с близките страни в Близкия изток, пише Kathimerini. Кипър вече имаше военни споразумения с Египет, Израел и Йордания, а въоръжените му сили провеждат учения със силите на тези страни. Нацията също е подписала сделка за подпомагане на обучението на ливанската армия. Министерството на отбраната на Кипър заяви в изявление, че споразумението с ОАЕ предвижда провеждането на съвместни военни маневри, програми за обучение и консултации за разширяване на оперативното сътрудничество. Министърът на отбраната на Кипър Хараламбос Петридес приветства споразумението като начало на дълга, мощна и стратегическа връзка между министерствата на отбраната на двете страни и въоръжените сили. ОАЕ участваха в мащабно морско и въздушно военно учение край Египет през ноември. Френски, гръцки, египетски и кипърски персонал също участваха в маневрите с кодово име „Медуза“. Превод и редакция: Иван Христов

13 Януари 2021 | 10:45 | Агенция "Фокус"

Politico: Париж поиска ЕС да спре да говори „развален английски“ – и да премине към „езиково многообразие“

Politico: Париж поиска ЕС да спре да говори „развален английски“ – и да премине към „езиково многообразие“

Париж. След като бяха завършени Брекзит и търговската сделка между Великобритания и Европейския съюз, сега блокът трябва да спре да говори „вид лош английски“ и вместо това да трябва да предприеме действия за повишаване на „езиковото многообразие“. Това заяви френският министър по европейските въпроси Клемент Бон пред, цитиран от европейската редакция на Politico. „Ще бъде по-трудно за хората да разберат след Брекзит, че всички ние се придържаме към един тип развален английски“, каза Бон. „Да свикнем отново да говорим нашите езици!“ Обръщайки се към репортерите на френски, Бон каза, че ЕС е свикнал да работи и да води дискусии почти изключително на английски език. „Вярвам, че трябва да се измъкнем от това“, каза той. Подобно на много национални служители, действащи в Брюксел, самият Бон говори добре английски. Английският език отдавна е основният работен език на ЕС - особено след като последната вълна на разширяване привлече длъжностни лица и дипломати от страните от Централна и Източна Европа, които са изучавали езика на Шекспир, а не на Волтер. Въпреки това мнозина се оплакват, че версията, „използвана вътре в мехурчето в Брюксел“, се е превърнала в тип „глобиш“, пълен с привнесени ексцентричности. Освен Великобритания, която сега е държава извън ЕС, има само две, сравнително малки, членки на ЕС - Ирландия и Малта - които все още посочват английския като официален език. И го използват заедно с ирландски и малтийски. За всички останали английският е в най-добрия случай втори език. Използването на английски език стана толкова широко разпространено в Брюксел, че няколко институции полагат задкулисни усилия за рационализиране на разходите или подобряване на ефективността, като дават приоритет само на английски формат или добавят английски към срещи, където някога се е използвал изключително френски, отбелязва изданието. Френските служители, до най-високото ниво, отдавна защитават използването на своя език в ЕС. Бон не се застъпи изрично френският да замени английския след Брекзит. Той обаче каза, че Европа след Брекзит „която ще работи само на един език и ще комуникира само на един език би била грешка“. Франция ще поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2022 г. В подготовка, каза Бон, Париж ще предприеме „конкретни инициативи“ за подобряване на европейските езици. Това ще включва езиково обучение и гарантиране, че институциите на ЕС са „много бдителни“ по отношение на езиковото многообразие в процесите на набиране на персонал. „Това не е ариергардна акция или битка на една-единствена държава“, каза Бон. „Това наистина е борба за европейското езиково многообразие.“ Превод и редакция: Иван Христов

13 Януари 2021 | 07:47 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Дипломатически източници опровергаха съобщението за възобновяване на преговорите между Атина и Анкара

Kathimerini: Дипломатически източници опровергаха съобщението за възобновяване на преговорите между Атина и Анкара

Атина. Дипломатически източници от Атина във вторник опровергаха съобщенията за възобновяване на проучвателните преговори между външните министри на Гърция и Турция на 25 януари, съобщава Kathimerini. Подобна среща между Никос Дендиас и Мевлют Чавушоглу не е била „планирана или договорена“, заявиха те ден след като турското външно министерство обяви възобновяването на техническите преговори между двете страни. „Гръцкият министър на външните работи поддържа приятелски отношения с турския си колега от няколко години, но среща между двамата през следващите няколко седмици не е планирана или договорена. Г-н Дендиас, разбира се, остава отворен за възможността за среща с г-н Чавушоглу, когато условията го позволяват“, казаха източниците. По-рано, говорейки с посланиците на Европейския съюз в Анкара, Чавушоглу също отрече да има среща на 25 януари с гръцкия си колега, като каза, че е говорил с Дендиас по въпроса в понеделник. „Разбрахме се да се срещнем и ще определим дата за тази среща по-късно“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 16:54 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Членството на Турция в ЕС ще помогне за преодоляване на пропастта след Брекзит

Ердоган: Членството на Турция в ЕС ще помогне за преодоляване на пропастта след Брекзит

Анкара. Присъединяването на Турция към Европейския съюз би спомогнало за преодоляване на пропастта, останала след отделянето на Обединеното кралство от Общността. Това мнение изрази турският президент Реджеп Таип Ердоган в речта си в Анкара пред посланиците на страните от ЕС, предава TACC. „Приемането на Турция в ЕС би било онтологичен избор за съюза, това би спомогнало за преодоляване на пропаста, останала след Брекзит", увери Ердоган. Освен това, според турския президент, „Източното Средиземноморие трябва да спре да бъде арена на конкуренция или конфронтация. Необходимо е да се установи сътрудничество, което да отговаря на интересите на всички страни в региона", подчерта той, изразявайки също надеждата, че „преговорите с Гърция през януари ще отбележат нова ера" в отношенията между Анкара и Атина. През последните месеци в Турция се засили реториката, че републиката вижда себе си като част от Европейския съюз. През ноември Ердоган призова ЕС да спази обещанията си, включително по въпроса за пълноправното членство на страната в Общността. Той увери също, че Турция е решена да се интегрира с Европа и се стреми да изгради бъдещето си заедно с нея. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 14:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В навечерието на преговорите с Гърция: Чавушоглу порица ЕС за „фаворизирането“ на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие

Kathimerini: В навечерието на преговорите с Гърция: Чавушоглу порица ЕС за „фаворизирането“ на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция се ангажира с реформи и се надява да възобнови прекъснатите преговори, които ще проправят пътя за присъединяването й към Европейския съюз. Това заяви министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу, като в същото време порица Брюксел за „фаворизирането" на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие, отбелязва електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini. „Турция е в Европа и Европа е част от нашата съдба. Същото се отнася и за Европа“, каза Чавушоглу на среща с посланици на ЕС във Анкара във вторник. „ЕС не трябва да пречи, а да ни оказва подкрепа“, подчерта Чавушоглу, като продължи да намеква за усилията на страните-членки на ЕС да „принудят ЕС и Турция да се противопоставят взаимно“. „Всички видяхме през 2020 г., че заплашителната реторика няма да доведе до решение, така че на срещата на върха през декември ЕС реши да заеме по-разумна позиция“, каза Чавушоглу по повод срещата от миналия месец. Въпреки че заключенията от срещата на върха съдържаха някои „нежелани точки“, те демонстрираха осъзнаване на значението на Турция за Съюза, коментира Чавушоглу. Изявленията на Чавушоглу бяха направени ден, след като турското външно министерство обяви, че проучвателните преговори между с Гърция ще бъдат възобновени на 25 януари. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 14:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Турция възобновяват проучвателните преговори в края на месеца

Kathimerini: Гърция и Турция възобновяват проучвателните преговори в края на месеца

Атина. Новият, 61-ви кръг от проучвателните преговори между Атина и Анкара за териториалните им претенции в Средиземно море ще започне на 25 януари в Истанбул, съобщи гръцкото външно министерство в понеделник вечерта, цитирано от електронното издание на вестник Kathimerini. В изказване от Лисабон по-рано в понеделник, премиерът Кириакос Мицотакис заяви, че се надява преговорите да започнат от мястото, където са прекратени през март 2016 г., когато последният кръг се разпадна. Мицотакис заяви, че Атина иска добри отношения с Анкара, като добави, че страната ще обсъди въпроса за спорните морски зони. Двете ни южни съседки проведоха преговори между 2002-2016 г., които бяха усложнени от това, че Гърция и Турция искаха да обсъждат различни проблеми, припомня изданието. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 07:59 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Турция е готова да купи още С-400 от Русия, но само ако й бъдат предадени технологии

„Российская газета“: Турция е готова да купи още С-400 от Русия, но само ако й бъдат предадени технологии

Москва/Анкара. Турция е готова да купи втори комплект зенитно-ракетни системи С-400 от Русия, но при условие, че й бъдат предадени технологии за производството на комплекса. Това заяви началникът на секретариата по отбранителна промишленост на Турция Исмаил Демир, разказвайки за плановете на ведомството за 2021 година, пише „Российская газета“. Според него 2021 г. е много важна за развитието на вътрешните системи за ПВО, очакват се първите доставки на системи HİSAR A +. Този въпрос беше поставен на дневен ред след проблемите в отношенията със САЩ във връзка с покупката на руските С-400. Въпреки това Турция е готова да закупи още един комплект от руските системи, но в бъдеще иска да ги произвежда сама. „Ако искахме, вторият комплект С-400 щеше да пристигне днес, но съвместното производство и трансфер на технологии са важни за нас“, каза Демир. „С информацията, която научаваме от опита съсС-400, планираме да достигнем нивото на С-400 в нашата работа за създаване на собствени системи за ПВО до 2025-2026 г.“, добави той. Демир каза още, че въоръжените сили на страната вече са готови да започнат експлоатацията на комплексите, придобити преди това от Русия. „Системата С-400 е готова за употреба, въоръжените сили ще решат кога е необходимо“, заяви той. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2021 | 21:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Атина не е получила покана за възобновяване на преговорите с Турция, заяви говорителят на външното министерство

Kathimerini (Гърция): Атина не е получила покана за възобновяване на преговорите с Турция, заяви говорителят на външното министерство

Атина. Гърция не е получила покана от Турция да възобнови проучвателните преговори. Това увери говорителят на външното министерство в Атина Александрос Папайоану, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Гърция изрази намерението си да отговори на всяка такава покана от турска страна, в съответствие с международното право, по въпроса за разграничаването на изключителна икономическа зона (ИИЗ) и континенталния шелф“,се подчертава в изявлението на Папайоану. По-рано през деня турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че Анкара отправя официално предложение към Атина за възобновяване на проучвателните преговори за техните разногласия в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2021 | 15:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Атина гледа напред към рестартиране на проучвателните преговори с Анкара

Kathimerini (Гърция): Атина гледа напред към рестартиране на проучвателните преговори с Анкара

Атина. Очаква се януари да бъде месец на развитието на гръцко-турските отношения, като от Атина се съобщава за евентуално рестартиране на проучвателните преговори с Анкара, отбелязва електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini. Източници на вестника твърдят, че Атина е получила уверения, че Анкара ще се откаже от проучванията за залежи на газ и петрол и други действия, разглеждани като предизвикателство за гръцкия суверенитет в Източното Средиземноморие и Егейско море, и сега чака Анкара да направи първия ход, като първата среща към възобновяването на преговорите ще се проведе в Турция. Въпреки съобщените уверения, че изследователският кораб „Оруч Реис“ ще остане в турските води през следващите седмици, Атина остава предпазлива след няколко спорни изказвания от високопоставени турски правителствени служители миналия месец. Сред тях са министърът на енергетиката Фатих Долмез, който призова за предоговаряне на Лозанския договор от 1923 г. за границите между двете страни, и многократните искания на министъра на отбраната Хулуси Акар за демилитаризация на няколко гръцки острова. Неотдавнашният арест на турски дипломат по обвинения в шпионаж на гръцкия остров Родос също не помогна за отслабване на напрежението между двете съседни страни. Въпреки това Атина вярва, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган в крайна сметка ще избере пътя на дипломацията, първо в резултат на полагането на клетва на Джо Байдън като президент на САЩ на 20 януари и, второ, в светлината на планираната среща на върха на Европейския съвет през март, където е възможно санкциите срещу Турция да са една от ключовите точки в дневния ред. Превод и редакция: Иван Христов

4 Януари 2021 | 14:16 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция опроверга информациите за създаване на работна група със САЩ за С-400

ТАСС: Турция опроверга информациите за създаване на работна група със САЩ за С-400

Анкара. Турското външно министерство отрече погрешните съобщения на турските медии във връзка с външния министър на републиката Мевлют Чавушоглу, че Анкара и Вашингтон са сформирали работна група за разрешаване на ситуацията около придобиването от Турция на руските зенитно-ракетни системи С-400, предава TACC „Нашият министър на закритата част на днешната конференция заяви, че„ не е създадена съвместна работна група със САЩ по С-400, а има технически преговори. “Той каза, че„ ще бъде създадена съвместна група на техническо ниво между ведомствата на Турция и САЩ по въпроса за санкциите ", - е казал източник в турското външно министерство пред група журналисти, сред които е и кореспондентът на ТАСС. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2020 | 12:43 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция и САЩ са създали работна група за С-400

ТАСС: Турция и САЩ са създали работна група за С-400

Анкара. Анкара и Вашингтон са създали работна група за разрешаване на ситуацията около придобиването на руски зенитно-ракетни системи С-400 от Турция, съобщи в сряда външният министър на югоизточната ни съседка Мевлют Чавушоглу, цитиран от ТАСС. „Бе създадена съвместна работна група със САЩ по С-400, започнаха технически преговори“, заяви първият дипломат на Анкара. На 14 декември американските власти обявиха налагането на ограничения върху Турското управление на отбранителната промишленост, неговия ръководител и трима други граждани на републиката - Мустафа Алпер Дениз, Серхат Генчоглу и Фарук Игит - съгласно Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA). Според държавния секретар Майк Помпео ограниченията са „ясен сигнал“, че САЩ „ще прилагат изцяло CAATSA“ и „няма да толерират значителни сделки с руския отбранителен и разузнавателен сектор“. Турското външно министерство осъди санкциите на САЩ и обеща да отвърне. Външното министерство също подчерта, че Анкара „няма да се въздържа от предприемане на мерки, които счита за необходими за гарантиране на националната си сигурност“. По-рано турският президент Таип Ердоган подчерта, че намеренията на Вашингтон да наложи санкции срещу Анкара заради придобиването на руски С-400 е проява на неуважение към важен партньор на НАТО. Русия и Турция през 2017 г. подписаха договор за доставка на комплекси С-400 от Москва за Анкара. Турция беше първата държава от НАТО, която придоби тези системи от Руската федерация. Решението на Анкара предизвика рязко негативна реакция от страна на Вашингтон и Алианса като цяло. САЩ не спират да се опитват да накарат Турция да изостави руските системи за ПВО. През октомври Ердоган заяви, че Анкара не възнамерява да се откаже от С-400, въпреки натиска от Вашингтон. Той също така отхвърли заплахите за санкции и предложи на Съединените щати да се опитат да ги наложат в действителност. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2020 | 11:07 | Агенция "Фокус"

Protothema: ОАЕ се включи в Източносредиземноморския газов форум

Protothema: ОАЕ се включи в Източносредиземноморския газов форум

Атина. Престолонаследникът на Абу Даби Мохамед бин Зайед посети Кайро на 17 декември за разговори с египетския президент Абдел Фатах ас Сиси. В изявление на президента се казва, че Обединените арабски емирства (ОАЕ) са се присъединили към Източносредиземноморския газов форум (EMGF) като наблюдател, пише гръцкото издание Protothema. „Сиси [подчерта] значението на добавената стойност, която ОАЕ ще допринесе за дейностите на форума за обслужване на стратегическите интереси и засилване на сътрудничеството и партньорството между страните от форума“, се казва в изявлението. EMGF е създаден като междуправителствена организация от Египет, Израел, Гърция, Кипър, Италия, Йордания и Палестина. Основателите казват, че форумът има за цел да улесни преговорите между средиземноморските страни за износ на природен газ, сътрудничество по различни енергийни въпроси и напредък в изграждането на подводен тръбопровод, който ще прехвърля газ в южната част на Европа. Франция кандидатства за присъединяване към базирания в Кайро форум, докато САЩ и Европейският съюз поискаха статут на наблюдател. Турция осъди EMGF като опит да бъде изключена от газовото уравнение в Източното Средиземноморие. През август Анкара изпрати своя кораб за сеизмично проучване „Оруч Рейс“ в спорен район в Източното Средиземноморие, за да търси находища на нефт и газ, предизвиквайки протест от страна на Гърция. Превод и редакция: Иван Христов

29 Декември 2020 | 09:04 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah (Турция): Анкара призова Атина да използва здравия разум и да действа отговорно

Daily Sabah (Турция): Анкара призова Атина да използва здравия разум и да действа отговорно

Анкара. Турция призова Гърция да използва здравия разум и да действа отговорно. Съответното изявление бе направено в отговор на известие на летците (NOTAM) за военни учения, публикувано наскоро от Атина за обширна зона в Беломорието и източната част на Средиземно море, отбелязват в редакцията на вестник Daily Sabah. „Виждаме, че Гърция продължава своите провокативни и ескалационни стъпки в региона", заяви говорителят на турското външно министерство Хами Аксой.„Последният пример е NOTAM, обнародван от Гърция, с който тя декларира 15 зони за военни учения, включително островите с демилитаризиран статут, които блокират Егейско море през цялото време и много голяма част от Източното Средиземноморие, считано от 4 януари до 26 февруари 2021 г.", допълни Аксой. Той отбеляза, че позицията на Турция остава непроменена, що се отнася до съживяването на каналите за диалог с Гърция, особено проучвателните. „Призоваваме Гърция да действа на база здрав разум и отговорно, като допринася за усилията ни за укрепване на мира и стабилността в региона в рамките на добросъседските отношения", добави говорителят на турското МВнР. В друго изявление по време на посещението си в Либия в неделя министърът на отбраната Хулуси Акар заяви, че Турция иска да реши проблемите, свързани с Източното Средиземноморие, Беломорието и Кипър в рамките на добросъседските отношения и международното право. Припомняйки, че Турция и Гърция са участвали в преговори за деконфликт в централата на НАТО, Акар заяви, че Анкара винаги е отворена за преговори, но че на усилията й не се отвръща. „За съжаление трети страни не успяват да видят това. Очакваме от тях да бъдат разумни и обективни. И все пак нашите гръцки съседи използват ситуацията при всяка възможност и прилагат провокативни, повишаващи напрежението методи“, заяви турският министър на отбраната. Акар отново подчерта, че Гърция избягва преговорите. Под егидата на НАТО Анкара и Атина провеждаха преговори за отслабването на напрежението, но последната поддържа каналите си за комуникация затворени, припомнят от редакцията. Създаден да намали риска от инциденти и аварии в Източното Средиземноморие, механизмът включва създаването на гореща линия между Атина и Анкара, за да се улесни разрешаването на конфликти в морето или във въздуха.Гърция обаче възпрепятства ръководения от НАТО механизъм, като отказа да присъства на преговорите – тя не не изпрати делегации на общо четири срещи, които трябваше да се проведат през октомври. На фона на неотдавнашното напрежение в региона, Гърция и администрацията на гръцките киприоти засилиха натиска си върху други членове на ЕС да наложат санкции срещу Турция по време на срещата на върха на лидерите на ЕС на 11 декември, твърди вестникът. Турция, която има най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие, отхвърли исканията на Гърция и Никозия за морските граници, подчертавайки, че прекомерните претенции нарушават суверенните права както на Турция, така и на турските киприоти. Анкара изпрати няколко военни кораба за проучване на енергийни ресурси в Източното Средиземноморие, отстоявайки собствените си права в региона, както и тези на Севернокипърската турска република (призната единствено от Анкара). Турските лидери многократно подчертаваха, че Анкара подкрепя разрешаването на всички проблеми в региона чрез международно право, добросъседските отношения, диалога и преговорите. Превод и редакция: Иван Христов

27 Декември 2020 | 16:24 | Агенция "Фокус"

GreekCityTimes: „Оруч Реис“ остава в Източното Средиземноморие за още шест месеца

GreekCityTimes: „Оруч Реис“ остава в Източното Средиземноморие за още шест месеца

Анкара. Турция издаде нов навигационен телекс (NAVTEX) за кораба „Оруч Реис“ за извършване на сеизмични изследвания в Източното Средиземноморие за период от още шест месеца - до 15 юни 2021 г., съобщава англоезичната гръцка медия GreekCityTimes. Два други плавателни съда, „Атаман“ и „Ченгиз хан“, ще придружават „Оруч Реис“. От картата става ясно, че обозначеният географски район на проучванията е в турски териториални води. Анализаторите виждат това като „жест на добра воля от Турция, който може да отвори вратата за възобновяване на преговорите с Гърция. На срещата на върха този месец лидерите на Европейския съюз се споразумяха да подготвят санкции срещу турски лица заради спора за проучванията за залежи с Гърция и Кипър, отлагайки всякакви по-строги стъпки до март. Превод и редакция: Иван Христов

23 Декември 2020 | 13:28 | Агенция "Фокус"

Хулуси Акар: Атина се опитва да превърне спора с Анкара в конфликт между Турция и ЕС

Хулуси Акар: Атина се опитва да превърне спора с Анкара в конфликт между Турция и ЕС

Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви, че Анкара иска да уреди различията в Източното Средиземноморие, Егейско море и Кипър чрез диалог и добросъседски отношения, като подчерта, че ще направи всичко, за да защити правата на турския народ, предава „Анадолската агенция“. По време на реч във военноморската база Аксаз в югозападната провинция Мугла, Акар обвини Атина, че се опитва да превърне разногласията си с Анкара в спор между ЕС и Турция. Акар също защити решението на Турция за придобиване на руската ракетна система С-400 като необходима стъпка за увеличаване на отбранителния капацитет на страната, добавяйки, че „някои дейности със САЩ и особено с НАТО ще бъдат засегнати отрицателно поради санкциите“. Превод и редакция: Иван Христов

23 Декември 2020 | 10:36 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Германия е против оръжейно ембарго на Турция

„Анадолска агенция“: Германия е против оръжейно ембарго на Турция

Берлин. Германия е против исканията на Гърция за налагане на оръжейно ембарго на Турция поради напрежението в Източното Средиземноморие, заяви германският външен министър Хайко Маас, цитиран от “Анадолската агенция“ Хейко Маас заяви пред агенция DPA, че намира оръжейното ембарго за Турция "стратегически неправилно". „Не е лесно да се направи това на член на НАТО“, каза той и добави, че Турция лесно закупува ракети от Русия, когато не може да ги получи от САЩ. Споделяйки надеждата си, че спорът в Източното Средиземноморие може да бъде разрешен по дипломатически път, Маас каза: „Разбира се, ние продължаваме да вярваме, че има решение на конфликта и че не трябва да премахваме окончателно партньор от НАТО от оръжейното сътрудниество." Гърция призова ЕС за оръжейно ембарго срещу Турция поради напрежението в Източното Средиземноморие преди срещата на върха на лидерите на ЕС на 10-11 декември. Но по-голямата част от европейските лидери се противопоставиха на идеята за оръжейно ембарго или икономически санкции, вместо това избраха по-мека линия. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Декември 2020 | 14:02 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Помпео призова Турция да разреши проблема с ракетите С-400

Kathimerini: Помпео призова Турция да разреши проблема с ракетите С-400

Атина. Американските санкции, наложени на Турция за закупуването на руската система за противоракетна отбрана С-400, нямат за цел да подкопаят военния капацитет на американския съюзник в НАТО, заяви държавен секретар на САЩ Майк Помпео пред турския си колега Мевлют Чавушоглу, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini "Целта на санкциите е да се попречи на Русия да получава значителни приходи, достъп и влияние", заяви говорителят на Държавния департамент Кейл Браун, цитирайки Помпео според информация на AFP. Според френската информационна агенция Браун e заявил в изявление, че санкциите "не са предназначени да подкопаят военния капацитет или бойната готовност на Турция или друг американски съюзник или партньор". В същото изявление се казва, че Помпео „призовава Турция да разреши въпроса със С-400 по начин, съвместим с дългогодишната ни история на сътрудничество в отбранителния сектор и да се ангажира отново със задълженията си към НАТО за закупуване на оперативно съвместимо с НАТО оръжие“. Американските санкции срещу най-важния турски орган за обществени поръчки и развитие Председателство на отбранителните индустрии (SSB) за закупуване на руски отбранителни системи няма да засегнат "настоящите, валидни, неизчерпани лицензи и разрешения", заяви Държавният департамент на САЩ. В отговор на въпрос на гръцката държавна агенция ANA-MPA и Mega TV говорителят на Държавния департамент заяви, че „няма да бъдат издадени нови лицензии за износ или други разрешения, в които SSB е страна“. „Това включва изменения на вече одобрени споразумения и разрешения след вече одобрени споразумения“, каза говорителят. Законът за противодействие на американските противници чрез санкции от 2017 г. (CAATSA) има за цел да разубеди страните да купуват военно оборудване от врага на НАТО Русия. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Декември 2020 | 11:33 | Агенция "Фокус"

Анкара: Няма да отстъпим по темата за С-400, независимо от санкциите на САЩ

Анкара: Няма да отстъпим по темата за С-400, независимо от санкциите на САЩ

Анкара. Турция не възнамерява да отстъпва по въпроса с придобиването на руските зенитно-ракетни системи С-400, независимо от това, че САЩ са наложили санкции на Анкара по този въпрос, заяви в четвъртък министърът на външните работи на страната Мевлют Чавушоглу в интервю пред местна телевизия, предава ТАСС. „Ще продължим да предприемаме стъпки, за да направим нашата отбранителна индустрия по-независима. Няма да отстъпим назад по темата със С-400. Санкциите са погрешно решение, ще предприемем [реципрочни] стъпки“, подчерта той. Чавушоглу също така нарече санкциите „едностранна стъпка“ от страна на САЩ, нарушаваща „суверенните права“ на Турция. На 14 декември американските власти обявиха налагането на ограничения върху Турското управление на отбранителната промишленост, неговия ръководител и трима други граждани на републиката - Мустафа Алпер Дениз, Серхат Генчоглу и Фарук Игит - съгласно Закона за противодействие на противниците чрез санкции (CAATSA). Според държавния секретар Майк Помпео ограниченията са „ясен сигнал“, че САЩ „изцяло прилагат CAATSA“ и „няма да толерират значителни сделки с руския отбранителен и разузнавателен сектор“. Турското външно министерство осъди санкциите на САЩ и обеща да отвърне. Ведомството също подчерта, че Анкара „няма да се въздържа от предприемане на мерки, които счита за необходими за гарантиране на националната си сигурност“. По-рано турският президент Реджеп Таийп Ердоган подчерта, че намеренията на Вашингтон да наложи санкции срещу Анкара заради придобиването на руски С-400 е проява на неуважение към важен партньор в НАТО. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2020 | 10:39 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В Атина изразиха задоволството си от американските санкции срещу Турция

Kathimerini: В Атина изразиха задоволството си от американските санкции срещу Турция

Атина. Решението на Вашингтон да наложи санкции на Турция заради закупуването на руска система за противоракетна отбрана беше „необходимо“ като средство за подчертаване, че Анкара е „преминала границата“ не само с придобиването на С-400, но и с поведението си в Източното Средиземноморие, заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас, цитиран от електронното издание на Kathimerini. Изказвайки се на конференция по регионални въпроси, Дендиас отново подчерта, че Гърция е готова да участва в „конструктивен диалог“ с Турция, при условие че Анкара спре провокациите в Егейско море и Източното Средиземноморие. Той също така подчерта, че единственият спор за обсъждане е делимитацията на морските зони и континенталния шелф. Дендиас изрази убеждението, че санкциите, наложени от Съединените щати, заедно с предупрежденията, издадени на заседанието на Европейския съвет миналата седмица, могат да доведат до това, което той определи като „период на затишие“, който ще позволи да започнат проучвателни разговори. Гръцкият външен министър призна, че Атина би искала по-твърда позиция по отношение на турските нарушения от страна на своите партньори от Европейския съюз, но добави, че въпреки това третират Турция като европейски проблем, а не като държава, която просто има различия с две страни-членки. Дендиас говори по време на втората конференция за Югоизточна Европа и Източна Европа, организирана от Икономическия форум в Делфи, съвместно с гръцко-американския съвет за лидерство. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2020 | 07:56 | Агенция "Фокус"

Der Standard:  Тръмп е наложил санкции срещу Турция, за да смекчи евентуален бъдещ санкционен удар на Конгреса

Der Standard: Тръмп е наложил санкции срещу Турция, за да смекчи евентуален бъдещ санкционен удар на Конгреса

Виена. Нова глава започна в дългогодишния конфликт между партньорите от НАТО, САЩ и Турция, пише Der Standard. Вашингтон прие санкции срещу Анкара заради закупуването на руски системи за противовъздушна отбрана С-400. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу го нарече „голяма грешка“ и заплаши да отмъсти. Но в същото време Анкара се опитва да покаже спокойствие. Може би за да се даде време на САЩ да поправят тази „грешка“, казват наблюдатели. Също така турците се надяват по този начин да установят дипломатически контакт с новия американски президент Джо Байдън. В същото време напускащият американски президент Доналд Тръмп дълго време отказваше да предприеме наказателни мерки срещу Турция. Възможно е сега той да е решил да предприеме такава стъпка, за да предотврати въвеждането на по-строги санкции от Конгреса. В тази ситуация американците имаха 12 възможности за действие и избраха, може би, петте най-меки. Вашингтон реши да замрази активите в своята страна и да забрани влизането в САЩ на няколко турски служители и ръководители на отбранителната индустрия. Също така Анкара ще загуби възможността да получава лицензии за износ за доставка на оръжия за САЩ. В тази връзка Турция беше много по-ощетена от изключването си от програмата за развитие на F35, продължава изданието. Анкара вече е инвестирала в него над милиард долара, но американците остават непреклонни. Пентагонът се опасява, че радарна инсталация на С-400 може да „освети“ американския изтребител. За Москва санкциите на САЩ срещу Турция не бяха изненада, продължава изданието. „Това е поредната проява на арогантно отношение към международното право, използването на незаконни едностранни принудителни мерки, които САЩ използват от много години и дори десетилетия наляво и надясно“, каза руският външен министър Сергей Лавров. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2020 | 07:35 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Шарл Мишел е обсъдил заключенията на Европейския съвет с Ердоган

Kathimerini: Шарл Мишел е обсъдил заключенията на Европейския съвет с Ердоган

Брюксел. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел разговаря по телефона с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, по искане на Анкара, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мишел информира Ердоган за заключенията на Съвета на лидерите на ЕС за Източното Средиземноморие (10-11 декември), който осъди действията на Турция в региона. Председателят на Съвета на ЕС е подчертал необходимостта от последователна и задълбочена деескалация на напрежението, както и от подновяване на проучвателните преговори с Гърция, съобщава европейски дипломатически източник. Мишел също призова за подновяване на преговорите под егидата на ООН за разрешаване на кипърския въпрос. И двамата лидери се съгласиха комуникационните канали да останат отворени. Превод и редакция: Иван Христов

16 Декември 2020 | 09:33 | Агенция "Фокус"

Мицотакис: Гърция и Франция подписват сделката за изтребителите Rafale в рамките на няколко дни

Мицотакис: Гърция и Франция подписват сделката за изтребителите Rafale в рамките на няколко дни

Атина. Гърция ще подпише сделка с Франция за закупуването на 18 изтребителя Rafale, произведени от Dassault, до дни, заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис във вторник, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini. Страната иска да засили своите въоръжени сили и отбранителен капацитет с нови самолети, фрегати и оръжия, тъй като напрежението около енергийните ресурси в региона на Източното Средиземноморие нараства и отношенията със съседна Турция са изпълнени с разногласия. „До няколко дни сделката за придобиването на 18 самолета тип Rafale от Франция ще бъде подписана тук, в Атина“, каза консерваторът премиер пред депутатите по време на дебат за бюджета за 2021 г. Самолетите ще бъдат получени в рамките на 2021 година. Гърция, която загуби около една четвърт от националното си производство в хода на почти десетилетие на финансови сътресения, излезе от рецесията през 2017 г., за да бъде отново ударена след избухването на коронавируса по-рано тази година. Очаква се тазгодишното икономическо свиване да достигне 10,5%, според правителствената прогноза в бюджета на страната за 2021 г. Въпреки затрудненията, бюджетът за отбрана на Гърция се очаква да достигне 5,5 милиарда евро през 2020 г., каза Мицотакис и добави, че правителството иска да придобие и нови фрегати, вертолети, безпилотни летателни апарати и да модернизира флотилията си от F-16. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 21:06 | Агенция "Фокус"

Reuters: Чавушоглу и Помпео са обсъдили американските санкции срещу Турция по телефона

Reuters: Чавушоглу и Помпео са обсъдили американските санкции срещу Турция по телефона

Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу и държавният секретар на САЩ Майк Помпео са обсъдили решението на Вашингтон да наложи санкции на Анкара за покупката на руските системи за противовързушна отбрана С-400, предава Reuters. Според изявление на турското външно министерство, в разговор по телефона Чавушоглу е „предал нашата реакция на решението на САЩ“. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 19:54 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: В Иран смятат, че действията на САЩ срещу Турция показват пристрастяване към санкциите

Yeni Safak: В Иран смятат, че действията на САЩ срещу Турция показват пристрастяване към санкциите

Техеран. Последният ход на САЩ срещу Турция е поредната демонстрация на тяхната „пристрастеност към санкциите и презрение към международното право“, заяви иранският външен министър във вторник, цитиран от Yeni Safak. „Ние категорично осъждаме неотдавнашните санкции на САЩ срещу Турция и подкрепяме нейния народ и правителство“, заяви Джавад Зариф в „Туитър“, използвайки хаштага „#NeighborsFirst“. Критиката на Техеран дойде след като Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на Турция заради закупуването на руската система за противоракетна отбрана С-400. Санкциите, попадащи в рамките на Закона за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA), са насочени към Турското управление на отбранителните индустрии (SSB), включително неговия ръководител Исмаил Демир и трима други служители. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви в изявление, че SSB съзнателно се е ангажирала със значителна сделка с „Рособоронекспорт“, основната организация за износ на оръжия в Русия, като е набавила ракетната система С-400. „Санкциите включват забрана за всички американски лицензи за износ и разрешения за SSB и замразяване на активи и визови ограничения за д-р Исмаил Демир, президент на SSB, и други служители на SSB“, добави той. Турция яростно осъди решението на Вашингтон, като висши служители потвърдиха решимостта на Анкара да постигне целите си в отбранителната индустрия. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 19:43 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: НАТО съжалява за санкциите на САЩ против Турция

Йенс Столтенберг: НАТО съжалява за санкциите на САЩ против Турция

Брюксел. НАТО съжалява за решението на САЩ да наложат санкции на своя партньор в Алианса Турция за придобиването на руски системи за ПВО С-400, както и за решението на Анкара да закупи тези системи. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг във вторник на брифинг в Брюксел, цитиран от ТАСС. „Съжалявам, че се оказахме в ситуация, в която страните от НАТО бяха принудени да налагат санкции една на друга, а също така съм загрижен за последиците от решението на Турция да придобие руски системи за противовъздушна и противоракетна отбрана С-400“, каза той. Тезата за техническата несъвместимост на С-400 в Турция със системата за противовъздушна отбрана на НАТО е един от основните аргументи в Брюксел срещу Анкара, но централата на Алианса никога не е обяснявала как комплексите от предишното поколение С-300 в експлоатация в Гърция са напълно интегрирани в тази система, отбелязва руската агенция. На 14 декември американските власти обявиха въвеждането на ограничения срещу Турското управление на отбранителната индустрия, ръководителя му Исмаил Демир и трима други граждани на републиката - Фарук Йигит, Мустафа Алпер Дениз и Серхат Генчоглу съгласно Закона за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA). Йигит е заместник-началник на отдела, а другите двама са ръководители на специализирани отдели, свързани с противовъздушната отбрана. Това се посочва в съобщение, публикувано в понеделник на уебсайта на Министерството на финансите на САЩ. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 18:54 | Агенция "Фокус"

Анкара: Санкциите на САЩ срещу Турция „разклатиха“ ценностите на съюза между Вашингтон и Анкара

Анкара: Санкциите на САЩ срещу Турция „разклатиха“ ценностите на съюза между Вашингтон и Анкара

Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви във вторник, че санкциите, които САЩ наложиха на Анкара за покупката на руските зенитно-ракетни системи С-400, са разклатили всички основи на съюза между двете страни и призова за възобновяване на сътрудничеството между партньорите в НАТО, предава Reuters. В понеделник Вашингтон наложи санкции срещу Турското управление на отбранителната индустрия (SSB), неговият директор и трима други служители. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 17:56 | Агенция "Фокус"

Турският министър на отбраната Хулуси Акар: Санкциите на САЩ разклатиха всички ценности в съюза между нашите страни

Турският министър на отбраната Хулуси Акар: Санкциите на САЩ разклатиха всички ценности в съюза между нашите страни

Анкара. Турският министър на отбраната Хулуси Акар предупреди, че санкциите на САЩ в отговор на закупуването от страна на Анкара руската зенитно-ракетна система С-400 са разклатили всички ценности в техния съюз и призова за подновяване на сътрудничеството между съюзниците от НАТО, предава Reuters. В понеделник Вашингтон наложи санкции, насочени към отбранителната индустрия в Турция. „Това решение за санкции разклати всички ценности в съюза между нашите страни. Връщането към сътрудничество и солидарност със САЩ... ще осигури важен принос за регионалния и глобалния мир и сигурност“. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Декември 2020 | 14:31 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В Турция не вярват отношенията със САЩ да се променят заради санкциите

Kathimerini: В Турция не вярват отношенията със САЩ да се променят заради санкциите

Анкара. Турски служител по отбраната, който попадна под санкциите на САЩ заради С-400 е уверен, че двустранните отношения няма да бъдат засегнати въпреки решението на администрацията на Доналд Тръмп да накаже окончателно Анкара за закупуването на руската система за противовъздушна отбрана, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Исмаил Демир, ръководител на турската агенция за военни поръчки, подчерта, че Турция и САЩ са съюзници в НАТО, които ще продължат да работят заедно. Санкциите срещу Анкара част от американския закон, целящ да отблъсне руското влияние, припомня изданието. Анкара ядоса Вашингтон, като закупи и изпробва системата за противоракетна отбрана С-400. Тя оправда договора с Москва с отказа на Вашингтон за доставка на американските системи „Пейтриът“. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Декември 2020 | 14:25 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турската опозиция призова за незабавно активиране на системите С-400

ТАСС: Турската опозиция призова за незабавно активиране на системите С-400

Анкара. Основната опозиционна Народнорепубликанска партия на Турция (НРП) призовава управляващите страната да активират възможно най-скоро зенитно-ракетните системи С-400, заради придобиването на които Вашингтон наложи санкции срещу Анкара, предава TACC. „Придобиването на С-400, което стана причина за санкциите на САЩ, е суверенно решение на Турция, поради което не приемаме тази стъпка“, написа депутатът от НРП Унал Чевикез на страницата си в социалната мрежа „Туитър“. „Това, което трябва да се направи сега, е да се използват тези системи за 2,5 милиарда долара възможно най-скоро". На 14 декември американските власти обявиха налагането на ограничения върху турския орган на отбранителната промишленост, неговия ръководител и трима други граждани на републиката - Мустафа Алпер Дениз, Серхат Генчоглу и Фарук Игит - съгласно Закона за противодействие на противниците чрез санкции (CAATSA). Според държавния секретар Майк Помпео ограниченията са „ясен сигнал“, че САЩ ще „изпълнят изцяло CAATSA“ и „няма да толерират значителни сделки с руския отбранителен и разузнавателен сектор“. Турското външно министерство осъди санкциите на САЩ и обеща да отгороври. Външното министерство също подчерта, че Анкара „няма да се въздържа от предприемане на мерки, които счита за необходими за гарантиране на националната си сигурност". По-рано турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че намеренията на Вашингтон да наложи санкции срещу Анкара заради придобиването на руските С-400 са проява на неуважение към важен партньор на НАТО. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Декември 2020 | 09:19 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Анкара няма да изостави интересите си в Източното Средиземноморие заради заплахата на ЕС за санкции

МВнР на Турция: Анкара няма да изостави интересите си в Източното Средиземноморие заради заплахата на ЕС за санкции

Анкара. Турция няма да изостави правата и интересите си в Източното Средиземноморие поради възможни санкции или критики от Европейския съюз, заяви в понеделник външният министър на страната Мевлют Чавушоглу, цитиран от електронното издание на Kathimerini. На срещата на върха в петък лидерите на ЕС се споразумяха да подготвят ограничени санкции срещу турски граждани заради спорa с Гърция и Кипър за правата върху ресурсите в Източното Средиземноморие, но отложиха дискусиите за всякакви по-строги стъпки до март. Германският канцлер Ангела Меркел заяви след срещата на върха, че лидерите на Съюза планират да обсъдят износа на оръжия за Турция със съюзници във военния алианс на НАТО след гръцко настояване за оръжейно ембарго срещу Анкара. Отговаряйки на въпроси в парламента в рамките на годишните преговори за бюджета, Чавушоглу каза: „Не е възможно да се откажем от правата и интересите си в Източното Средиземноморие, защото ще се изправим пред санкции или ЕС ще ни критикуват“. По-рано в понеделник президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е разстроен от Съединените щати и ЕС, които продължават напред със санкционни процеси срещу Турция, заявявайки, че Турция очаква ЕС „да не го санкционира, а по-скоро да осъществи обещанието си за пълноправно членство (в ЕС)“ Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 08:31 | Агенция "Фокус"

Hurryiet: Анкара осъди решението на САЩ „да наложат едностранни санкции“ на Турция, ще предприеме ответни мерки

Hurryiet: Анкара осъди решението на САЩ „да наложат едностранни санкции“ на Турция, ще предприеме ответни мерки

Анкара. Министерството на външните работи на Турция реагира на обявяването на решението на САЩ да наложат санкции на Анкара за покупката на руските зенитно ракетни системи С-400, предава „Анадолската агенция“. В изявлението се казва, че решението ще повлияе негативно на отношенията между САЩ и Турция и че Анкара ще предприеме съответстващи ответни мерки. Санкциите, които са част от Закона за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA), са срещу Турското управление на отбранителните индустрии, неговия ръководител Исмаил Демир и трима други служители. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви, че службата съзнателно е участвала в значителна сделка с „Рособоронекспорт“ основната организация за износ на оръжие в Русия, като е набавил ракетната система С-400. „Санкциите включват забрана за всички американски лицензи за износ и разрешения за SSB и замразяване на активи и визови ограничения за д-р Исмаил Демир, президент на SSB, и други служители на SSB“, уточни той. Превод и редакция: Иван Христов

14 Декември 2020 | 21:15 | Агенция "Фокус"

Reuters: САЩ наложиха санкции на Турция за С-400

Reuters: САЩ наложиха санкции на Турция за С-400

Вашингтон. САЩ наложиха санкции на турското Управление на военнопромишления комплекс, ръководителят му и трима служители в отговор на решението на Анкара да купи и пусне в експлоатация руски зенитно-ракетни системи С-400, съобщи американското министерство на финансите в понеделник, предава Reuters. Това се очаква да предизвика ответна реакция от Анкара и евентуално ще влоши допълнително обтегнатите отношения между САЩ и Турция. В изявление на Държавния департамент пък се казва, че във Вашингтон все още се надяват да се намери решение на въпроса, който е довел до налагането на санкциите. „Това решение не ни остави друга възможност“, заяви представителят на дипломатическото ведомство Кристофър Форд. „Надяваме се, че турското правителство сега ще прояви желание да се свърже с нас и да намерим разрешение на проблема“. Превод и редакция: Иван Христов

14 Декември 2020 | 21:05 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Гръцките власти арестуваха двама души по подозрения в шпионаж за Турция, единият е дипломат от консулството на Родос

Protothema (Гърция): Гръцките власти арестуваха двама души по подозрения в шпионаж за Турция, единият е дипломат от консулството на Родос

Атина. Гръцките власти арестуваха двама души по подозрения в шпионаж в полза на Турция, единият от които е генерален секретар в консулството на Анкара на остров Родос, а другият – готвач, съобщава електронното издание на вестник Protothema. Байран Сабайдим, генералният секретар на турското консулство на остров Родос, е един от двамата мюсюлмани от тракийски произход, арестувани по обвинение в шпионаж. Той е роден в Тракия, владее много добре гръцкия език и е настанен в турското консулство в Родос по заповед на Анкара и със съгласието на бившия турски консул. На снимката, предоставена от protothema.gr, генералният секретар на турското консулство е облечен в тъмен костюм и червена вратовръзка. Той стои до настоящия турски консул Атиф Серкироглу на новогодишното събитие, организирано от Асоциацията на мюсюлманските братя в Родос. То е основано с цел сближаване на двата народа, но ролята му е определена за подозрителна от гръцките разузнавателни служби, които следят отблизо дейностите му. Байран Сабайдим пристига на Родос от Тракия преди няколко години като преводач на тогавашния турски консул. Служители, които са имали контакти с него, казват, че неговите преводи често не са много ясни, в резултат на което контактите между длъжностни лица от един момент нататък се извършват само на английски, за да се избегнат неправилно общуване. Бил е верен на заповедите на Ердоган и на интересите на Анкара. В този контекст генералният секретар на турското консулство е вербувал 52-годишен готвач от лайнер по маршрута Родос – Кастелоризо да снима формациите на гръцки военни кораби, военни лагери и други чувствителни зони на острова. Превод и редакция: Иван Христов.

14 Декември 2020 | 11:30 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Турция отправя нови предупреждения с искане за демилитаризация на гръцките острови

Kathimerini (Гърция): Турция отправя нови предупреждения с искане за демилитаризация на гръцките острови

Атина. В неделя вечерта турският флот издаде три навигационни предупреждения (Navtex) с искане за демилитаризация на гръцките острови Самотраки, Лемнос, Хиос, Самос, Тилос и Халки, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Миналата седмица лидерите на Европейския съюз не успяха да се споразумеят за налагането на санкции срещу Турция заради действията й в Източното Средиземноморие, припомня вестникът. Междувременно медии съобщиха, че изследователският кораб „Оруч Реис“ е напуснал пристанището на Анталия и е поел по югозападен курс в рамките на турските териториални води. Превод и редакция: Иван Христов.

14 Декември 2020 | 11:18 | Агенция "Фокус"

Hurriyet Daily News: От какво зависят връзките между Турция и ЕС

Hurriyet Daily News: От какво зависят връзките между Турция и ЕС

Анкара. Съветът на ЕС избягна нови сътресения в отношенията си с Турция. Вместо това той отвори нов прозорец с възможности за всички заинтересовани страни, особено Турция, Гърция, Кипър и Франция, да започнат нов процес чрез диалог, пише турското англоезично издание Hurriyet Daily News. Следващият критичен момент за тези отношения изглежда е март 2021 г., според заключенията на Европейския съвет. До тогава обаче ще се случат няколко критични събития. На първо място е фактът, че новоизбраният президент Джо Байдън ще поеме кормилото като 46-и президент на Съединените щати на 20 януари, отбелязвайки началото на нова ера в глобалните дела. Промяната в Белия дом е особено важна за европейските страни, тъй като идващата администрация обещава силно стратегическо трансатлантическо партньорство. Ето защо лидерите на ЕС обсъдиха бъдещите връзки с новото ръководство по време на срещата на върха в края на 10 декември, заявявайки: „ЕС ще се стреми да координира със Съединените щати въпроси, свързани с Турция и ситуацията в Източното Средиземноморие“. Това показва, че ЕС ще изчака как ще се развият връзките между Турция и САЩ при новата администрация на фона на опасения от предстоящи санкции срещу Анкара заради придобиването на руската система за ПВО С-400. Това би било твърде много за държава като Турция - съюзник в НАТО и кандидат за ЕС - да бъде строго санкционирана едновременно от ЕС и САЩ. В края на краищата Турция е важна страна, като ЕС подчерта, че „потвърждава стратегическия интерес на ЕС от развитието на сътрудничество и взаимноизгодни отношения с Турция“. Вторият процес се отнася до усилията за възобновяване на турско-гръцките проучвателни разговори като пряк двустранен механизъм за обсъждане на съществуващите проблеми в Беломорието и Средиземно море. „Европейският съвет отбелязва изтеглянето от Турция на кораба„ Оруч Рейс “и настоява за продължителна деескалация, за да се даде възможност за ранно възобновяване и плавно продължаване на директните проучвателни разговори между Гърция и Турция“, се посочва в заключенията на съвета. Блокът очаква Турция и Гърция да се върнат на масата за преговори; този път обаче топката е в полето на Атина според изданието. Възобновяването на преките преговори и продължаващите мерки за деконфликт, обсъждани в НАТО, със сигурност ще деескалират напрежението в региона за по-трайна основа - нещо, което ще бъде в полза на двете съседки и на целия регион. Също така е важно Турция да избягва изпращането на „Оруч Рейс“ или друг изследователски кораб до оспорваните води през следващия период. По същия начин Гърция трябва да избягва всякакви провокативни действия в споменатата област, както и в други части на Беломорието. Не на последно място е и кипърският проблем. Както е заявила Турция, от решаващо значение е двете общности на острова да се споразумеят как да споделят приходите от въглеводородите. ЕС трябва да е наясно, че перспективите за трайно решение на острова изискват конкретна стъпка от гръцката общност в Кипър. В противен случай ще бъде много трудно да бъде убедено новото ръководство на кипърските турци да започне нов кръг от преговори в съответствие с резолюциите на ООН от преди десетилетия. Развитието по отношение на тези три гореспоменати процеса ще определи основата, на която ще се основават бъдещите връзки между Турция и САЩ и Турция и ЕС. Ключът за всички страни в този много сложен климат е диалогът и ангажираността. Защото, както се виждаше преди, няма друга възможност. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2020 | 13:34 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: ЕС очаква повече сътрудничество и позитивно поведение от Турция

„Анадолска агенция“: ЕС очаква повече сътрудничество и позитивно поведение от Турция

Брюксел. ЕС е готов да си сътрудничи с Турция по въпросите на миграцията, заяви председателят на Европейския съвет в края на двудневната среща на върха в Брюксел, където според него е била обсъдена „трудната тема“ за отношенията с Турция, предава “Анадолската агенция“ Шарл Мишел каза пред репортери, че те са изходили от решенията за Турция, взети на срещата на върха през октомври, и е трябвало да приемат някои насоки, говорейки за съвместното изявление, публикувано от лидерите на ЕС в петък, в което се критикуват проучвателните дейности на Анкара в Източното Средиземноморие, но не е било взето решение за тежки икономически санкции срещу Турция. Запитан за изявлението, в което лидерите на ЕС също предлагат „сътрудничество и взаимноизгодни отношения с Турция“, той каза: „Това, което правим, е да си сътрудничим повече с Турция, за да се справим с това трудно предизвикателство на миграцията. „И, разбира се, важно е всички европейски страни да имат отговорно сътрудничество с Турция.“ Турция е държавата с най-голям брой бежанци в света, включително близо 4 милиона сирийци, бягащи от войната. Подход към Турция Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че са се надявали на „по-конструктивни отношения“ с Турция по време на тяхното председателство на ЕС, което приключва на 1 януари, когато Португалия поема кормилото на Съюза. „За съжаление се случиха редица събития в Югоизточното Средиземноморие, където за съжаление трябва да кажем, че трябва да разширим санкционните списъци заради сондажите, които смятаме за незаконни“, каза тя. „Все още предлага ръка на Турция, искаме конструктивен дневен ред с Анкара“, подчерта Меркел, но добави, че е „доста разочароващо“, тъй като те са възнамерявали да постигнат повече в отношенията с Турция. Лидерите на ЕС поискаха от първия дипломат на ЕС Жозеп Борел да подготви доклад за Турция до следващата среща на върха през март, обяви Меркел, добавяйки, че ще обсъдят по-нататъшни отношения в светлината на този доклад. „Искаме да бъде изготвен такъв доклад за всички аспекти на нашите отношения с Турция с оглед на целия регион, например в Либия, в Нагорни Карабах“, каза тя. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Декември 2020 | 17:54 | Агенция "Фокус"

Гръцкият премиер: Турция трябва да се откаже от провокативното си поведение или ще се сблъска със санкции

Гръцкият премиер: Турция трябва да се откаже от провокативното си поведение или ще се сблъска със санкции

Атина. Лидерите на ЕС изпратиха строго предупреждение към Турция за нейните сондажни дейности в Източното Средиземноморие, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, добавяйки, че Анкара със сигурност ще бъде изправена пред санкции, освен ако не се откаже от "провокативното си поведение", цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Мицотакис говори по време на пресконференция, след като лидерите на блока се съгласиха в четвъртък да подготвят ограничени санкции срещу турски физически и юридически лица заради проучвания за въглеводороди, във води, оспорвани от Гърция и Кипър. Но евентуални по-строги стъпки могат да бъдат предприети след месец март 2021 година. „Санкциите (срещу Турция) не са самоцел“, каза Мицотакис, добавяйки обаче, че ЕС ще отговори с тях, „ако Турция настоява да продължи с това провокативно поведение“. „Очаква се Турция да промени своето поведение и стана ясно, че Европа се движи, макар и със свои собствени темпове, но тя е обединена, подкрепя Гърция и Кипър, тя е тук“, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Декември 2020 | 16:56 | Агенция "Фокус"

Euractiv:  Меркел и Борисов блокираха санкциите на ЕС срещу Турция

Euractiv: Меркел и Борисов блокираха санкциите на ЕС срещу Турция

Брюксел. Германия и България са били най-гласните сред страните от ЕС, които блокираха санкциите срещу Турция на срещата на върха на ЕС в четвъртък (10 декември), разкриха дипломатически източници за EURACTIV. „Германският канцлер Ангела Меркел и българският министър-председател Бойко Борисов бяха лидерите на ЕС, които открито се противопоставиха на санкциите срещу Анкара“, казаха източниците. Други страни като Испания, Италия, Малта и Унгария също са били против, но не са го изразили открито, допълват източниците. Австрия подкрепя санкциите, докато Франция, която иска строг отговор на ЕС е смекчила реториката си на срещата на върха. Според заключенията на срещата на върха за Турция лидерите на ЕС осъдиха нейната агресивност и едностранни действия в Източното Средиземноморие. На практика обаче те заеха мека позиция, като предоставиха на Анкара още три месеца гратисен период. По-конкретно, те решиха да добавят нови имена на лица и компании към черния списък, който понастоящем съществува за „неразрешените“ турски газови сондажи край Кипър. Но санкциите, които бяха наложени досега, имаха малка добавена стойност, като се има предвид, че Турция не е спряла сондажите. Освен това те призоваха Европейската комисия да изготви доклад „най-късно през март 2021 г.“ за отношенията между ЕС и Турция като цяло, вариращи от политика до търговия, и да проучи „възможности и инструменти как да постъпим“. Лидерите също така ясно посочиха, че „позитивният дневен ред остава на масата“, обещавайки на Турция да продължи да предоставя финансова помощ за управление на миграционните потоци в страната. Не на последно място, лидерите на ЕС заявиха, че ще търсят координация по въпроса за Турция с новата администрация на САЩ. Германия, която понастоящем е председател на ЕС, винаги се е противопоставяла на санкциите и е искала да поддържа каналите за комуникация с Анкара. В интервю за EURACTIV през ноември Удо Булман, евродепутат и говорител по въпросите на ЕС на Изпълнителния комитет на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), заяви, че намерението на Меркел е да държи вратата отворена с Турция. „Не бива да забравяме, че базата на Ердоган намалява [...] погледнете резултатите от последните общински избори: човекът се потиа, той се страхува да не загуби определящата си власт за вътрешна и външна политика в Турция“, каза Булман. Дипломати оцениха преди срещата на върха, че позицията на София по въпроса за санкциите не може да бъде прогнозирана. „Българският лидер Борисов е известен приятел на Ердоган и поведението му е непредсказуемо“, каза миналата седмица дипломат от ЕС пред EURACTIV. На политическо ниво позицията на Германия и България също е от голямо значение, като се има предвид, че и Меркел, и Борисов принадлежат към едно и също политическо семейство на ЕС (Европейска народна партия) като управляващата в Гърция партия „Нова Демокрация“. Решенията са далеч от това, което Атина иска от месеци. На среща по външните работи в Берлин през август Гърция поиска „секторни санкции“, насочени към ключови аспекти на турската икономика като банковия и енергийния сектор. След публикуването на заключенията гръцки правителствени източници изразиха задоволство и го представиха като положителен резултат. Реалността в Атина обаче е различна. Повечето гръцки медии съобщиха в петък, че решенията на лидерите на ЕС за Турция ще имат нулева добавена стойност и прогнозират, че Ердоган ще бъде още по-агресивен в светлината на меката Европа. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви преди срещата на върха, че е заложено доверието в ЕС и призова своите партньори в ЕС да изпълняват решенията, взети по време на последната им среща през октомври. Очаква се заключенията на срещата да причинят главоболие на Мицотакис у дома. Опозиционните партии все още не са реагирали, но EURACTIV научи, че основната опозиция, партията Сириза, се очаква да обвини правителството, че се връща от Брюксел с празни ръце. Мицотакис обаче получи неочакван подсладител: Съобщава се, че САЩ са решили да наложат реални санкции на Турция заради придобиването на на руски системи за противовъздушна отбрана С-400. Превод и редакция: Иван Христов

11 Декември 2020 | 11:39 | Агенция "Фокус"

Мицотакис каза на Меркел: Pacta sunt servanda (Споразуменията трябва да се спазват)

Мицотакис каза на Меркел: Pacta sunt servanda (Споразуменията трябва да се спазват)

Брюксел. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис използва латинската фраза „Pacta sunt servanda“ (споразуменията трябва да се спазват) по време на кратките си изявления при пристигането си на срещата на върха на ЕС в Брюксел в четвъртък, визирайки санкциите, които лидерите на ЕС бяха договорили в близкото минало, ако Турция продължи да демонстрира агресивното си поведение срещу Гърция и Кипър, пише вестник Protothema. „Бяхме решили, че ако Турция продължи зловредното си поведение, ще има последствия“, беше посланието на министър-председателя към непряко насочено към германска канцлерка Меркел. След като говори за проблемите, които ще бъдат обсъдени на срещата, премиерът се позова на престъпното поведение на Турция в Източното Средиземноморие. „На Европейския съвет през октомври всички държавни и правителствени ръководители решиха, че ако Турция продължи със престъпното си поведение, това ще има последствия“, каза той. В същото време той отбеляза, че „залогът е много, много ясен: доверието в Европейския съюз“, добавяйки, че „сега ще се види дали ние като Европа наистина сме надеждни в това, за което самите ние сме се договорили. Pacta sunt servanda“. Междувременно при пристигането си на срещата на върха френският президент Еманюел Макрон заяви, че позицията на Франция по турския въпрос е непроменена и твърда в решенията на Европейския съвет от октомври и призовава за защита на суверенитета на държавите-членки на ЕС и стабилността в Източното Средиземноморие, Северна Африка и Близкия Изток. Въпросът беше повдигнат и от върховния представител на ЕС за външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията Жозеп Борел, който заяви, че позицията на Анкара не само не се е подобрила, но в някои случаи дори се е влошила. Превод и редакция: Иван Христов

11 Декември 2020 | 07:44 | Агенция "Фокус"

Reuters: ЕС все пак ще наложи санкции на Турция за сондажите в Източното Средиземноморие

Reuters: ЕС все пак ще наложи санкции на Турция за сондажите в Източното Средиземноморие

Брюксел. Лидерите на Европейския съюз ще се споразумеят за санкции срещу турски лица в четвъртък заради спора за енергийните проучвания с Гърция и Кипър, но ще отложат всякакви по-строги стъпки до март, се казва в нов проект на изявление за срещата на върха на европейските лидери, съобщава Reuters. Въпреки че няма да изпълнят заплахата си от октомври да наложат по-широки икономически мерки, лидерите на ЕС ще се споразумеят да накажат лица, обвинени в планиране или участие в това, което според блока са незаконни сондажи край Кипър. ЕС заяви, че ще се стреми да координира възможни допълнителни мерки с новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън, който встъпва в длъжност през януари. Турция казва, че оперира във водите на собствения си континентален шелф или райони, където кипърските турци имат права. Нейният президент Реджеп Тайип Ердоган заяви в сряда, че не е загрижен от каквито и да било санкции, които блокът може да наложи. Замразяването на активите в ЕС на все още неназовани лица и компании ще бъде в допълнение към две длъжностни лица, които вече са в санкционен списък, създаден през ноември 2019 г., както за първи път съобщи Reuters в сряда. „Турция осъществява едностранни действия и провокации и ескалира реториката си срещу ЕС“, се казва в проекто изявлението, изготвено от пратеници на ЕС, което се очаква лидерите да подкрепят след дискусия на високо равнище по време на вечеря в четвъртък. Лидерите на ЕС ще кажат на длъжностните лица „да приемат допълнителни списъци ... с оглед на неразрешените дейности на Турция за сондажи в Източното Средиземноморие“, се казва в последния проект. Висши дипломати от ЕС определиха предложените санкции като символични, тъй като блокът не желае да наказва строго Турция, съюзник в НАТО и кандидат за членство в ЕС, чиято икономика и валута и без това са слаби. През 2011 г. международно признатото кипърско гръцко правителство започна проучване на природен газ с американска компания въпреки предупрежденията от Турция, която не признава статута на разделения остров и претендира за права за проучване. Напрежението се разпали през август, когато Анкара изпрати кораб за сеизмични проучвания в изключителната икономическа зона на Кипър, а също и във водите, заявени от Гърция. ЕС, воден от Германия, се опитва да договори споразумение, но без успех. Разгневена от турската външна политика в Сирия и Либия, Франция подкрепи гръцките призиви за по-строги санкции. Европейският парламент миналия месец призова за налагане на наказателни мерки. Атина призова за официално оръжейно ембарго срещу Турция. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2020 | 13:52 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Атина е недоволна от проектоизявлението на европейските лидери за Турция

Kathimerini: Атина е недоволна от проектоизявлението на европейските лидери за Турция

Атина. Изглежда, че Европейският съюз подготвя хладен отговор на многостранната агресия на Турция през последните два месеца, както е посочено в проект на заключенията от срещата на върха на лидерите, за което Гърция настоява, че трябва да включва по-строги формулировки, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В проектозаключенията, които бяха обсъдени в сряда на ниво постоянни представители, се посочва, че лидерите ще помолят външните си министри да подготвят допълнителни списъци въз основа на списък със санкции, който вече е в сила от 2019 г. Досега ограничителни мерки са наложени само на двама членове на турската държавна турска петролна корпорация (TPAO). В проекта се казва, че „ако е необходимо, поработете върху разширяването“ на обхвата на списъка, който може да включи участниците в сеизмичните проучвания на сондажния кораб „Оруч Рейс“ в райони, където Гърция си запазва правото да разшири своята юрисдикция. Проектът също така призова върховния представител на ЕС Жозеп Борел и Комисията да докладват за състоянието на икономическите и политическите отношения между ЕС и Турция и да подготвят „варианти за това как да процедират“ за следващата среща на върха на ЕС през март. Освен това в него се отбелязва, че ЕС ще се стреми да координира тези въпроси със САЩ, което се разглежда като отражение на надеждите за по-тесни външнополитически връзки с Вашингтон, след като новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън встъпи в длъжност през януари. Проектът осъжда „едностранните действия и провокации“ на Анкара и ескалацията на нейната реторика срещу ЕС, неговите държави-членки и техните лидери. Освен това в него се казва, че Европейският съвет е отбелязал оттеглянето на „Оруч Рейс“ от Турция и очаква, че това ще бъде траен ход, който ще позволи ранното възобновяване на проучвателните преговори между Гърция и Турция. Нещо повече, прави се позоваване на стратегическия интерес на ЕС за развитие на сътрудничество и взаимноизгодни отношения с Турция. Според документа, предложението за положителен дневен ред между ЕС и Турция остава на масата, ако Турция покаже желанието си да насърчи истинско партньорство с блока и неговите държави-членки и да разреши всички спорове чрез диалог и в съответствие с международното право. Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвини гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в избягване на диалог с Турция и заяви, че Гърция провежда политика, основана на лъжа. Той обаче остави отворена възможността за диалог с Атина. „Те непрекъснато се опитват да избягват преговорите“, каза той и добави, че „ако Гърция е честна, Турция е отворена за разговори“. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2020 | 08:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Статутът на 152 гръцки острова в Егейско море е под въпрос, посочва авторът на турската доктрина „Синя родина“

Kathimerini: Статутът на 152 гръцки острова в Егейско море е под въпрос, посочва авторът на турската доктрина „Синя родина“

Анкара. Пенсионираният контраадмирал Чихат Яйчи, архитект на доктрината на Анкара „Синята родина“ и пакта за морските граници с базираното в Триполи либийско правителство, заяви, че континенталният шелф на Турция се простира до средната линия на Егейско море, което поставя под въпрос гръцкия суверенитет над 152 острова, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В интервю за гръцкото издание бившият началник на щаба на турските военноморски сили защити сделката между Турция и Либия от 2019 г., като повтори твърденията на Турция, че островите нямат континентален шелф. „Турция няма максималистични претенции; тя очерта линия, която не докосва Родос, Касос, Карпатос или Крит“, каза той. Отстранявайки „погрешното впечатление, че Турция планира да превземе островите“, Яйчи, сега академик, каза, че Анкара всъщност оспорва суверенитета на „около 152 острова, островчета и скалисти образувания, които не са отстъпени на Гърция“. „Ние не ги претендираме, ние просто казваме, че [те] не са отстъпени на Гърция - нека обсъдим това“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

7 Декември 2020 | 08:21 | Агенция "Фокус"

 Kathimerini: Атина и Анкара се състезават за благоволението на Германия

Kathimerini: Атина и Анкара се състезават за благоволението на Германия

Атина. Атина и Анкара се борят за благосклонността на Берлин, а ябълката на раздора ще бъде в ръцете на германския канцлер Ангела Меркел преди Европейския съвет на 10 декември, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Гръцкото правителство изглежда разочаровано от политиката на Берлин. Настроението е отразено в интервюто на външния министър Никос Дендиас пред Politico, в което той подчертава, че Германия не отговаря на своята хегемонистична роля. Напротив, по време на неотдавнашната среща на външните министри на НАТО, турският му колега Мевлют Чавушоглу похвали Германия като „единствения честен посредник“ в решаването на гръцко-турския спор. Никозия и Атина са естествено недоволни от позицията на Берлин и Дендиас изтъкна това. Единственият въпрос е, че с присъединяването си към Европейския съюз Гърция и Кипър престанаха да бъдат напълно независими държави и постепенно се отказаха от парчета суверенитет в контекста на федерална Европа. Трудно е да се разбере до каква степен тази отстъпка е била съзнателно решение. Меркел е критикувана, че поставя на първо място икономическите интереси на Германия (и тези на други държави), вместо да популяризира политика, основана на норми за „справедливост“ и „принципи“, чието нарушаване вреди на Кипър и Гърция. Критиката е само отчасти валидна. Ключовата разлика се крие в начина, по който Гърция и Европа гледат на ролята на Турция. Германия в никакъв случай не иска да изолира Анкара. Не само заради проблема с миграцията (в края на краищата Турция държи ключа за спиране на притока), но и защото ЕС, като зараждаща се империя от нов стил, не може да оцелее под формата на укрепена кула в средновековен стил под постоянна обсада. От гледна точка на ЕС разглежда отношенията с Турция като контролирано отваряне, от което се нуждае в наши дни. По време на дългия си европейски курс Гърция със сигурност отстъпи суверенни права на Европа. Направи го без внимание. Сега тя е изправена пред сложна ситуация заради Турция. Това ще бъде проблем за правителството в Атина. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Декември 2020 | 09:54 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Цената на руско-турския флирт

The Wall Street Journal: Цената на руско-турския флирт

Ню Йорк. Турция е съюзник на САЩ от 1952 г. Военната авиобаза „Инджирлик“ изигра важна роля в борбата срещу тероризма. Турците са помогнали на хиляди сирийски бежанци. В продължение на няколко десетилетия Турция работи за създаването на общество, отворено за хора от всички религии и се противопоставя на руската агресия. Но този ценен съюзник изведнъж тръгна в грешната посока, пишат американските сенатори Линдзи Греъм и Джеймс Ленкфорд на страниците на The Wall Street Journal САЩ се съгласиха да продадат 100 изтребителя F-35 на Турция и да включат турски компании в програма за производство на части за тези самолети. Но преди три години Анкара реши да закупи руския зенитно-ракетен комплекс С-400, който беше проектиран да сваля изтребители F-35. Разрешаването на руски „съветници“ да действат в непосредствена близост до F-35 и разполагане на системи С-400, така че тези американски „невидими“ изтребители да попаднат в техния радар, е просто неприемливо. Дипломати, Пентагонът и сенаторите, включително и ние, предупредихме турските държавни служители за последиците от тяхното решение. Сега американският президент трябва да се съобрази с изискванията на закона и да наложи санкции срещу турските компании. Законът за противодействие на американските противници чрез санкции изисква налагане на санкции срещу всяка страна, която участва в „значителен оборот“ на отбранителни активи с Русия, Иран или Северна Корея. Президентът Тръмп показа готовността си да постави интересите на Америка на първо място. И президентът даде на Турция възможност да си сътрудничи с НАТО. Конгресът, с двупартийна подкрепа, включи клаузи относно ангажимента на Турция в миналогодишния Закон за бюджета на националната отбрана. Наказването на Турция за избора на Русия пред САЩ е ясно предупреждение. Други държави трябва да решат кой е най-подходящият търговски партньор за тях - САЩ, които представляват над 20% от глобалната икономика, или Русия, чиято икономика е по-малка от икономиките на някои американски щати. Междувременно неспазването на това ще изпрати сигнал, че САЩ не искат да вземат трудни решения. Хората в Турция все още са ни приятели. Но турското ръководство реши да се откаже от хилядите работни места, свързани с F-35, които ще изчезнат, когато производството спре през 2022 г., и бъдат наложени санкции на и без това отслабващата турска икономика. Това не трябваше да се случва. Независимо от това турското ръководство продължава да следва своята линия и по-рано тази година, според съобщенията, е провело огневи тестове на тази руска зенитно-ракетна система. Съединените щати носят отговорност да защитават американските интереси от заплахи от страна на Иран, Русия и Северна Корея. И Турция трябва да осъзнае последиците от своите решения. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2020 | 16:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Нараства натискът срещу Анкара преди срещата на лидерите на ЕС

Kathimerini: Нараства натискът срещу Анкара преди срещата на лидерите на ЕС

Атина. Международният натиск върху Анкара, насочен към ограничаване на експанзионистичната й външна политика, беше допълнително засилен тази седмица със законопроекта за бюджета на САЩ за отбрана за 2021 г., който предвижда санкции срещу Турция заради придобиването на руските ракетни системи С-400, пише гръцкия вестник Kathimerini От момента, в който този проект стане закон, той ще даде на американските власти 30 дни да наложат санкции на Анкара. Съгласно законопроекта Турция е изложена на риск от поне пет санкции, заради това, което Законът за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA) от 2017 г. определя като „значителна сделка“ с Русия - покупката на С-400 на стойност 2,5 милиарда долара. Напредъка по законопроекта в четвъртък от Конгреса на САЩ няколко дни след ясната позиция на американския държавен секретар Майк Помпео по отношение на дестабилизиращата роля на Турция, дойде малко преди Европейския съвет на 10-11 декември, където лидерите ще обсъдят позицията на ЕС към Анкара и възможността за санкции заради нарушенията на гръцките и кипърски суверенни права, както и предизвикателната реторика на президента Реджеп Тайип Ердоган. Атина призовава за конкретни стъпки, като първото и най-важното е незабавното спиране на доставките на нападателни оръжия от европейските страни за Турция. По време на среща в Лисабон в петък премиерът Кириакос Мицотакис беше ясен по отношението на Атина към турската агресия, като подчерта, че проблемите между Гърция и Турция засягат Европа, тъй като те засягат Източното Средиземноморие. Освен това той подчерта, че тези проблеми са свързани и с НАТО, тъй като засягат югоизточния му фланг. Той заяви ясно, че Турция ще се изправи пред последствия, ако продължи своите провокативни действия. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2020 | 13:54 | Агенция "Фокус"