СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„Независен“ (Македония): Продължават разговорите между София и Скопие за намиране на решение на отворените въпроси

„Независен“ (Македония): Продължават разговорите между София и Скопие за намиране на решение на отворените въпроси

Скопие. Продължават директните разговори между София и Скопие за намиране на приемливо решение на отворените двустранни въпроси в интерес на двете страни и на европейската интеграция на Република Северна Македония. Такова взаимно убеждение изразиха в неделя премиерите на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев, пише скопското издание „Независен“.Заев и Борисов, както съобщава...

9 Ноември 2020 | 08:40 | Агенция "Фокус"

Евродепутатът ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев: Позицията на България за Северна Македония е в полза на бъдещето на тези, които са запазили своята българска идентичност там

Евродепутатът ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев: Позицията на България за Северна Македония е в полза на бъдещето на тези, които са запазили своята българска идентичност там

София. Позицията на България за Северна Македония е в полза на бъдещето на тези, които са запазили своята българска идентичност там. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев по повод позицията на България и отлагането на Европейския съвет за Северна Македония. „За съжаление все още в Република Северна Македония открито да заявиш, че си българин, че знаеш историята и се противопоставиш на фалшификациите й, биваш подложен най-малкото на говор на омразата и на много негативни коментари. Това трябва да бъде преодоляно“, каза Ковачев. Според него позицията е в интерес на всички българи в Македония, които знаят историята си, не се страхуват да заявят своята българска идентичност, както и за тези, които имат притеснения. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел „Мнение“
.

8 Ноември 2020 | 14:36 | Агенция "Фокус"

Българската позиция за Македония - все по-решителна (ОБЗОР)

Българската позиция за Македония - все по-решителна (ОБЗОР)

София. След като България уведоми ЕК, че не приема преговорната рамка за Северна Македония, българската позиция по въпроса става все по-решителна. Различни слоеве на обществото изразяват своята подкрепа към българската позиция и призовават да не се отстъпва от нея. Този път няма накъде да се отстъпва за Северна Македония. Такава е позицията на вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов. Той я повтори за пореден път пред журналисти в днешния ден. "Позицията на България е много ясна още от подписването на договора от август 2017 г., утвърдена е по един много по-ясен и категоричен начин с рамковата позиция от 9 октомври миналата година. Тази позиция е одобрена единодушно от българския парламент. Следователно ние няма как да мръднем от позиция, която е на българския парламент. За съжаление колегите в Скопие подцениха ситуацията, разчитаха, че някой друг ще им свърши работата. Този път няма накъде да се отстъпва и няма нужда да се отстъпва. Практиката показва, че добрите намеренията на България не се споделят от нашите колеги в Скопие", каза още Каракачанов. Във връзка с твърдението на Зоран Заев, че България е нарушила Договора за добросъседство, Каракачанов коментира, че това само го убеждава, че той и повечето министри явно не четат документите, които са подписали. След като правителството, премиерът и президентът излязоха с позиция по темата през изминалите дни, днес от опозицията в лицето на БСП представиха сходни виждания. Изпълнителното бюро на БСП настоява българската позиция за Македония да бъде представена в парламента и смята, че към момента не са налице условия за подкрепа на преговорите. Депутатът и член на Групата за приятелство с Република Северна Македония към Народното събрание Жельо Бойчев коментира пред информационния лидер, че много му се иска да говорим за общото ни европейско бъдеще с Македония, но не може да имаме такова, ако стъпим на фалшифицирана и подменена история. „В Скопие трябва да разберат, че не може да продължават да градят своята идентичност на изцяло фалшифицирана историческа действителност и на много грозна антибългарска пропаганда. Ако си направите справка в момента, тя се вихри много осезаемо в Македония. Трябва да си дадем сметка, че без подкрепа на правителствено ниво, няма как да се случва. Нашите приятели от другата страна трябва да бъдат искрени в разговорите си с България“, каза Жельо Бойчев. За решителни и твърди действия настояха и представителите на академичните среди. Те бяха категорични, че се намираме в исторически момент. Проф. Николай Овчаров изтъкна, че трябва да действаме абсолютно решително спрямо Северна Македония. Според него, ако направим компромис, отричаме, че Самуил сам се е нарекъл български цар. Проф. Николай Овчаров заяви, че си слагаме мина сами, ако стъпим на фалшифицирана история със Северна Македония. "Знаете, че имам не само книги, но и защита на голяма докторска дисертация по въпроса за Вардарска Македония през Средните векове. Мога да кажа, че този момент го чакахме доста отдавна. Бях сигурен, че ще се стигне рано или късно до него, колкото и да го отлагахме през тези десетилетия не само тези след 1989 г., но и преди това. Трябваше да настъпи решителният момент, в който ние българите да кажем за какво става дума и ясно и точно да заявим претенциите върху нашата собствена история, която е отнемана", коментира още проф. Овчаров. Против фалшификациите се обяви за пореден път и историкът проф. Пламен Павлов. Според него на практика виждаме от страна на Северна Македония едно абсолютно неевропейско отношение към истината и бе категоричен, че не може да се прави компромис с лъжата. Проф. Пламен Павлов посочи, че несъмнено България е правила изключително много компромиси спрямо Македония, но в един момент се стига до предел. „В крайна сметка при отношението от македонска страна към България ми се струва, че неминуемо ще се стигне до нещо подобно. До голяма степен проблемът е отношението на Северна Македония към България, което в последно време минава вече всякакви граници. Премиерът Зоран Заев обвини България в неспазване на договора. Независимо от моето като цяло позитивно отношение към политиката му или поне в някои отношения, не може крадецът да вика „дръжте крадеца“, подчерта историкът. Деница КИТАНОВА

7 Ноември 2020 | 21:39 | Агенция "Фокус"

Проф. Пламен Павлов: Виждаме от страна на Северна Македония абсолютно неевропейско отношение към истината

Проф. Пламен Павлов: Виждаме от страна на Северна Македония абсолютно неевропейско отношение към истината

София. Виждаме от страна на Северна Македония абсолютно неевропейско отношение към истината. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ проф. Пламен Павлов за европейското бъдеще на югозападната ни съседка. „Не може да се прави компромис с лъжата. Това, което чуваме от македонска страна, са добре познатите мантри на най-долнопробния македонизъм. Надявам се да настъпи някакво отрезвяване от страна на Македония, тъй като подобно отношение просто по неволя кара България да бъде пазител на изконните ценности не само европейски, но и човешки“, каза още историкът. Той напомни, че страната ни е първата държава, която е признала Македония без никакви претенции. „Днес ни се налагат все нови и нови изисквания. Все нови и нови претенции и капризи от македонска страна. Това в крайна сметка не може да бъде търпяно повече“, подчерта още проф. Пламен Павлов. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"

7 Ноември 2020 | 21:27 | Агенция "Фокус"

Жельо Бойчев: Зоран Заев дължи много обяснения за поетите и неизпълнени ангажименти

Жельо Бойчев: Зоран Заев дължи много обяснения за поетите и неизпълнени ангажименти

София. Зоран Заев дължи много обяснения за поетите и неизпълнени ангажименти. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ народният представител от ПГ на „БСП за България“ и член на Групата за приятелство с Република Северна Македония към 44-ото Народно събрание Жельо Бойчев за европейското бъдеще на югозападната ни съседка. „Не само по изпълнението на Договора и спорните въпроси за общата ни история, но и гръмките декларации и обещания по време на срещите с премиера Борисов. Вижда се, че няма нито един ангажимент реализиран. Нивото на българските инвестиции продължава да бъде крайно незадоволително. Българските компании не срещат никаква подкрепа от македонското правителство за реализиране на каквито и да е проекти там. Подходът на Скопие обаче е различен към други съседни държави. Нашата страна не може да си позволи за пореден път да направи компромис пред едни обещания, които времето показва, че не се изпълняват“, коментира Бойчев. Според него Народното събрание на Република България е дало своя принос октомври месец 2019 г., приемайки една декларация. „На базата й се дадоха препоръки за започване на предприсъединителните преговори с Република Северна Македония. Декларацията е ясна и продължава меморандумът, който беше приет от Министерски съвет и не разбирам защо македонската страна не си направи някакви изводи от това решение на българския парламент, от неговата единодушна подкрепа и от факта, че там много ясно са очертани червените линии, които българската позиция няма да отстъпи“, допълни още депутатът. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете в раздел "Мнение"

7 Ноември 2020 | 18:43 | Агенция "Фокус"

Проф. Пламен Павлов: Несъмнено България е правила изключително много компромиси спрямо Македония, но в един момент се стига до предел

Проф. Пламен Павлов: Несъмнено България е правила изключително много компромиси спрямо Македония, но в един момент се стига до предел

София. Несъмнено България е правила изключително много компромиси спрямо Македония, но в един момент се стига до предел. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ проф. Пламен Павлов за европейското бъдеще на югозападната ни съседка. Той изрази надежда да не се стигне до налагане на вето. „В крайна сметка при отношението от македонска страна към България ми се струва, че неминуемо ще се стигне до нещо подобно. До голяма степен проблемът е отношението на Северна Македония към България, което в последно време минава вече всякакви граници. Премиерът Зоран Заев обвини България в неспазване на договора. Независимо от моето като цяло позитивно отношение към политиката му или поне в някои отношения, не може крадецът да вика „дръжте крадеца“, подчерта историкът. „България дори и да нямаше други забележки - само заради ширине на омраза би трябвало да вземе мерки и да не допусне било с подкрепата на Германия или когото и да било, в името на някакви неясни цели, да вкараме "вълка в кошарата". Опасенията се, че влизайки в ЕС, тази линия ще продължи и даже ще се ожесточи, съвсем не са безоснователни“, изтъкна още проф. Павлов. Според него съществува опасност хората с българско самосъзнание в Македония да бъдат огорчени. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"

7 Ноември 2020 | 17:56 | Агенция "Фокус"

Жельо Бойчев: Не може позицията на Република България да има значение за македонската страна само когато й трябва поредния наш глас

Жельо Бойчев: Не може позицията на Република България да има значение за македонската страна само когато й трябва поредния наш глас

София. Не може позицията на Република България да има значение за македонската страна само когато й трябва поредния наш глас. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ народният представител от ПГ на „БСП за България“ и член на Групата за приятелство с Република Северна Македония към 44-ото Народно събрание Жельо Бойчев за европейското бъдеще на югозападната ни съседка. Според него обаче ситуацията е много деликатна. „Нашата позиция трябва да бъде такава, че и да изразяваме подкрепа и съпричастност към хората с българско самосъзнание и същевременно да не даваме основание антибългарската пропаганда да продължи“, каза още Жельо Бойчев. Той направи анализ на подписания на 1 август 2017 г. Договор за добросъседство с Република Северна Македония. „Ние като политическа сила го подкрепихме с ясното разбиране, че това е един акт на доброжелателство и изграждане на едни коректни добросъседски отношения и подкрепа на Северна Македония по пътя й към ЕС и НАТО. Три години след това можем да направим анализ на основните цели. За съжаление ще констатираме, че няма никакъв напредък по основните въпроси“, изтъкна той. Според него голямата идея е била да се обвържат политическите ангажименти в международно-правен характер, да се допълни и отчете значението на общата история на двете държави, да намерим решение на редица спорни въпроси. „Стигнахме до създаване на няколко общи чествания. Съвместната комисия по едностранна реакция на македонската страна прекрати своята работа за един доста дълъг период от време. Да не говоря, че нищо от декларираните в договора намерения за подобряване на икономическите, финансовите и въобще връзките между двете страни също не се реализира“, каза още Жельо Бойчев. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"

7 Ноември 2020 | 17:26 | Агенция "Фокус"

„Република“ (Македония): Най-слабото звено

„Република“ (Македония): Най-слабото звено

Скопие. Ще започне ли Македония преговори с Европейския съюз? Ще получи ли датата за започване на преговорите? Ще се проведе ли първата междуправителствена конференция или как да нарече момента на официалното стартиране на македонския процес на преговори? Дали ще направят най-после преговорната рамка? Ще ни блокира ли България? Едно по едно! Вече ставаме банални с непрекъснато говорене и писане по тази тема. Тази тема трябваше да бъде затворена отдавна, особено ако се придържаме към всичко, което министрите и министър-председателят на старото ново правителство ни предлагаха на няколко пъти. Имаме дата отдавна! Три пъти! Това ни казаха! Дори празнувахме по площадите на македонските градове. И вижте сега! Нищо от това! Няма дата, няма рамка, няма конференция! Отново сериозен натиск и блокада! Този път от България, пише колумнистът Петър Попарсов в македонското опозиционно издание “Република“ в материал, представен без редакторска намеса. Изправени сме пред сериозен натиск и блокада от страната, която по естеството на нещата, но също така и съгласно задълженията, поети от член 2 от Споразумението за приятелство, трябваше да бъде най-силният поддръжник на европейската интеграция на Македония и страната, която буквално ще бъде един от менторите по дългия и трудоемък процес на преговори. Изправени сме пред блокада от страната, която първа призна независимостта и автономията на Република Македония! Блокада от страната, която докато другите чакаха да паднем на колене, ни помогна през най-трудните моменти на ембарго и конфликти, с които сме се сблъсквали в миналото. С една дума, парадокс! Парадоксално е, че това става точно в момента, когато почти всички зарове бяха събрани за началото на преговорите. Франция е отговорила на необходимостта си да въведе нова методология за преговори! Няма съпротива срещу Албания, която ни беше спирачка поради европейската позиция да започнем преговори на двете страни в пакет! Гърция е по-тиха от всякога! Но този път се появи България! Събудена от дългогодишната си потайност! С всички сили се стреми налага продължилото десетилетия отричане на най-съществените компоненти на македонската идентичност, която датира от периода на Желязната завеса и раздели Европа, за да го вкара в рамките на обединена Европа. Имаме съсед, който чрез видни министри в българското правителство по най-неприличен и примитивен начин оспорва и проблематизира македонските корени, език и история. Българската политика и дипломация полагат последни усилия да включат собствените си позиции в преговорната рамка. Те полагат усилия да превърнат българската позиция в обща позиция на ЕС, дори ако тя е включена в глава 35. Целта на България е да изгради позиция, чрез която тя непрекъснато да разкъсва македонския организъм на парчета, с благословията на всички държави-членки на ЕС. Глава 35 от преговорите е последната глава и тя идва за него като последен шанс или като „точка разни“. Много прилича на реалността на комунизма, когато комунистите определяха съдбата си на най-близките си другари, точно така, под точка разни. Следователно ЕС „при никакви обстоятелства“ не трябва да позволява налагането и вмъкването на маниерите на предишната система! Не заради нас, а заради себе си! Дори и без това България има възможност за възможни блокади на всяка глава от европейските преговори. Но това не е тяхната цел! Изобщо не подхожда на България да остане изолирана и постоянно изложена "на светло“. Тя не иска да бъде единствената държава, която в ключови моменти възпрепятства или блокира европейската интеграция на Македония поради наложени мъгляви двустранни въпроси, нехарактерни за двадесет и първи век. България не иска да бъде регистрирана като единствената държава, която по един или друг начин налага вето на европейската интеграция на Македония. Ще бъде пагубно за българо-македонските отношения с исторически измерения и определено отдалечаване на Македония от България, нещо, за което истинският приятел дори не мечтае. Да припомним, Македония беше постоянно под гръцки натиск и блокада на процеса, но, ако не се лъжа и ако имам добра памет, Гърция в нито един момент не си позволи да остане изолирана и единствената държава, която се противопостави на общата европейска позиция. Гръцката политика и дипломация винаги са успявали да наложат своите позиции и да получат подкрепа от поне няколко европейски държави, като по този начин избягват позицията на самотна и изолирана държава. Гърция винаги е успявала да вложи собствените си възгледи в общите заключения на всички държави-членки на ЕС, като по този начин превръща де факто блокадата си в блокада от самия ЕС. Ето защо са отчаяните и упорити усилия на България да включи собствените си позиции в съвместния документ на ЕС като обща позиция. Ако това не се случи, за България остава само едно. Вето! По този начин тя ще бъде в състояние да се превърне в единствената държава, която официално е използвала този инструмент, за да блокира европейската интеграция на Македония. Това е капанът, който България иска да избегне. Тя търси спасение в подкрепата на европейските страни или в сервилността капитулантските ценности на сегашното македонско правителство. Както виждаме, ротационният председател Германия на този етап застава на страната на Македония. В същата позиция, поне докато пиша тези редове, са и всички останали държави-членки на ЕС. Да се надяваме, че ще остане така до окончателното приемане на преговорната рамка. Единственото звено, което може да се скъса в момента, е македонското правителство. Заев и останалите! Те са най-слабото звено! Само те в тези условия могат да направят най-голямата грешка и да продадат македонската идентичност, език и история, които ще измият мръсните ръце на всички. Вчерашното несъгласие на България с позицията на ЕС, изразено на посланическо ниво, което Заев побърза да представи като „първата блокада“, т.е. българското „вето, което не е вето“, е първата стъпка от съвместния натиск върху македонската общественост. Да, натиск и при това съвместен! Съвместен натиск на българското и македонското правителство върху македонската държава и македонския народ. Това е първият сериозен тестов балон, който правителствата на Заев и Борисов използват заедно, за да предизвикат страх и разочарование в македонската общественост. Всичко това през следващите няколко дни би било използвано за създаване на условия, за да се постигне т.нар "Съвместен компромис" преди финалната среща, на която ЕС ще вземе решението за Македония. Новината за т.нар Българското „вето“ и „първата блокада“ бяха обявени от „великия патриот“ Заев. Същият Заев, който през предишните две години поне три пъти ни каза, че сме получили дата и че започваме преговори. Този фалшив изблик на патриотизъм е класическа маскировка на истинските намерения за окончателното обезличаване на македонския народ. В момента Заев е най-слабото звено! Той е наясно с факта, че неговата стойност се изчерпва! Той е уязвим! Може да направи грешка с непредвидими последици! Човек трябва да обърне голямо внимание на него и неговата мания да търгува с всичко македонско. Необходимо е да се обърне внимание на неговите доказани сътрудници, които всички заедно за частица от секундата могат да разрушат всичко, което е изграждано от поколения. Македонският народ не трябва да позволи да бъде нанесен последният удар, който се подготвя коварно. Бих искал да кажа следното на нашите съседи, приятели, братя и братовчеди от България. Ще бъде голям срам за страната, която първа призна Македония, да стане единствената държава, която официално блокира преговорите на Македония с ЕС. С големи букви в историята ще бъде написано, че България е единствената страна, която е наложила вето! Това е в разрез с интересите на двете страни, особено срещу интересите на България, която за една нощ, чрез натиск и изнудване, в условия на удобен министър-председател на македонското правителство, иска да реализира собствените си екстремни позиции по отношение на Македония. Българското вето ще бъде изключително в интерес на истинските врагове на двете страни, които с удоволствие следват и подхранват този ненужен спор. Колкото и проблематични да са атрибутите на македонската идентичност, те са и ще останат македонски. Те произхождат от тази страна и са създадени в тази държава, независимо кой как я нарича или преживява. Независимо дали ни наричат македонци, северни македонци, клингонци или каквото им харесва, държавата е това, Македония. Ето го, на това място! Всичко, което се е случило и е създадено на това място, е македонско! И език, и история, и фолклор и култура и всичко останало, което е създадено тук! Затова е македонско! Превод: Юлиян Марков

7 Ноември 2020 | 16:50 | Агенция "Фокус"

Проф. Николай Овчаров: Трябва да действаме абсолютно решително спрямо Северна Македония - ако направим компромис, отричаме, че Самуил е български цар

Проф. Николай Овчаров: Трябва да действаме абсолютно решително спрямо Северна Македония - ако направим компромис, отричаме, че Самуил е български цар

София. Трябва да действаме абсолютно решително спрямо Северна Македония - ако направим компромис, отричаме, че Самуил е български цар. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ археологът проф. Николай Овчаров. "Пледирам не да се наложи забрана на Северна Македония, а тя да приеме даденостите, че до 1944 г. имаме обща история и езикът й е върху български диалект", изтъкна проф. Николай Овчаров. Според него, ако направим компромис, означава сами да се отречем, че Самуил сам се е нарекъл български цар, че братя Миладинови не са писали български, а македонски песни. „Да не забравяме и хилядите хора, които загинаха веднага след Втората световна война в Титовите лагери само за това, че наричат себе си българи. Ако ние направим компромис, ако се отдръпнем от такова решение, означава да оскверним тяхната памет“, изтъкна още проф. Овчаров. Той определи момента като исторически. "Знаете, че имам не само книги, но и защита на голяма докторска дисертация по въпроса за Вардарска Македония през Средните векове. Мога да кажа, че този момент го чакахме доста отдавна. Бях сигурен, че ще се стигне рано или късно до него, колкото и да го отлагахме през тези десетилетия не само тези след 1989 г., но и преди това. Трябваше да настъпи решителният момент, в който ние българите да кажем за какво става дума и ясно и точно да заявим претенциите върху нашата собствена история, която е отнемана", коментира още проф. Овчаров. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"

7 Ноември 2020 | 16:24 | Агенция "Фокус"

Жельо Бойчев: Много ми се иска да говорим за общото ни европейско бъдеще с Македония, но не може да имаме такова, ако стъпим на фалшифицирана и подменена история

Жельо Бойчев: Много ми се иска да говорим за общото ни европейско бъдеще с Македония, но не може да имаме такова, ако стъпим на фалшифицирана и подменена история

София. Много ми се иска да говорим за общото ни европейско бъдеще с Македония, но не може да имаме такова, ако стъпим на фалшифицирана и подменена история. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ народният представител от ПГ на „БСП за България“ и член на Групата за приятелство с Република Северна Македония към 44-ото Народно събрание Жельо Бойчев за европейското бъдеще на югозападната ни съседка. „В Скопие трябва да разберат, че не може да продължават да градят своята идентичност на изцяло фалшифицирана историческа действителност и на много грозна антибългарска пропаганда. Ако си направите справка в момента, тя се вихри много осезаемо в Македония. Трябва да си дадем сметка, че без подкрепа на правителствено ниво, няма как да се случва. Нашите приятели от другата страна трябва да бъдат искрени в разговорите си с България“, каза Жельо Бойчев. Според него в момента българската страна трябва да има последователна и твърда позиция по европейското бъдеще на Северна Македония. „Видя се във времето, че всички компромиси, които бяха правени, не срещнаха разбиране от македонска страна“, коментира още депутатът. Жельо Бойчев даде пример с Преспанския договор и обърна внимание, че целта на гръцката дипломация е била да убеди Скопие, че нямат нищо общо в исторически план. „Нашата задача е малко по-сложна. Ние трябва да постигнем съгласие, че историята ни е обща и то на база на българско национално самосъзнание. Имаме много предимства, защото всички документи и исторически извори в крайна сметка са в наша полза. Искам да се сетим за Красимир Узунов, който даваше много за тази кауза. Още повече, че говорим по „Фокус“, а и днес е Архангелова задушница. Струва ми се, че и нашето правителство и всички ние дължим много повече усилия в изясняване на българския интерес и българската позиция. Краси Узунов беше избрал няколко метода, които не могат да бъдат оспорени. Бих препоръчал и на нашите дипломати и на тези, които имат възможност да водят преговорите с нашите партньори, да се вадят такъв тип факти и данни, които не могат да бъдат оспорени“, изтъкна още депутатът. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"

7 Ноември 2020 | 15:11 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (Македония): Приятелска диверсия

„Нова Македония“ (Македония): Приятелска диверсия

Скопие. Отношението на България към Македония може свободно да се нарече диверсия на приятелството, където са нарушени много принципи, така дори отива към перверзия! Извинете за израза, ако изглежда неприличен и недипломатичен. Но това е, пише Даут Даути в скопския вестник “Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса. С идването на правителството на Зоран Заев беше направена голяма стъпка за преодоляване на спора с Гърция, със споразумение, при което Македония, с изключение на името с наставката, не загуби нищо съществено, запази всички атрибути на идентичността си и по този начин Македония се присъедини към НАТО. Увертюра към това споразумение (2018 г.) или, ако искате, „репетицията“ беше споразумението с България година преди това (1 август 2017 г.) за приятелство, добросъседство и сътрудничество ... Има ли по-добра формулировка от това? Тогава дори МПЦ беше инструктирана, в духа на приятелството, разбира се, да поиска от Българската църква да я вземе под крилото си, за да получи автокефалия, когато в продължение на две десетилетия тя не успя чрез Сръбската православна църква (да не се връщаме назад в историята, всички знаем защо и как). Колкото и „добросъседска“ да изглеждаше, сделката имаше някои недостатъци, които критиците отбелязаха, но понеже идваха от опозицията, те не бяха приети много трагично. Основният аргумент в полза на такова споразумение беше, че България ще подпомогне Македония в нейната евроатлантическа интеграция. Всички очакваха да е така. И защо да се съмнявате, когато споразумението гласи, че двете страни ще си сътрудничат в рамките на ООН и ОССЕ, Съвета на Европа и други международни организации и форуми. Но още по-решително в споразумението се подчертава, че двете договарящи се страни ще развият сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, подчертавайки помощта от София: „България ще сподели своя опит, за да помогне на Македония да отговори на критериите за членство в ЕС ще я подкрепи при получаването на покана за присъединяване към НАТО ... " Така че това споразумение изглеждаше тържествен акт на две съседни и приятелски държави, които оформиха отношенията си и на хартия. Поради добре известните чувствителни теми от исторически характер, то включваше и това, което, както виждаме сега, се превръща в аргумент или изнудване на България за членството на Македония в ЕС. Ето защо беше договорено създаването на т.нар съвместна мултидисциплинарна комисия за преглед на исторически или образователни проблеми с цел „обективно и достоверно обосновано тълкуване на историческите източници“, което може да доведе до съвместни чествания на определени събития или личности. Защото, безспорно е, че има такива, които и в двете страни се третират като „свои“. На пръв поглед изглеждаше, че комисията, с известна гъвкавост от двете страни, може да излезе с някои решения от типа „и, и“ („и български, и македонски“), но тогава вместо „и, и“, българската страна се спъна. В спора за принадлежността на Гоце Делчев се видя, че нещата няма да се изгладят толкова лесно, но никой не си помисли, че заради тях България няма да подкрепи Македония за ЕС. Защото няма такава клауза в Споразумението за добросъседство (...)! И сега, три години след това споразумение, България излезе напълно извън рамките на споразумението и с това не остана нищо от приятелството или добросъседството! По този начин България тръгна по стъпките на Гърция, която при липса на аргументи използва правото си на вето както в НАТО, така и в ЕС. Проблемът не е в това дали София има аргументи за позициите си по исторически въпроси и въпроси, свързани с идентичността, а дали има право на това и да пречи на Македония. Проблемите, които София сега поставя като условие, са въпроси за науката и те не са важни за европейската интеграция и не са критерий на ЕС. Споразумението никъде не гласи, че подкрепата на България ще зависи от резултатите на съвместната мултидисциплинарна комисия и няма срокове за резултатите от нейната работа, освен задължението да се събира редовно... Така че, от формално правна гледна точка, тази комисия имаше задача за някои проблемни мнения от двете страни (но най-спорните въпроси за България), за да се намерят подходящи формулировки или решения. Сега се оказва, че Македония е сгрешила при подписването на споразумението преди Илинден (1 август 2017 г.), като символичен акт на сближаване чрез историята с известно приемане на българските възгледи за „общото“ минало. Трябва да се каже, че македонската страна направи сериозни отстъпки, за които премиерът Зоран Заев беше широко критикуван, приемайки най-проблемната формулировка да не се намесва във вътрешните работи, когато става въпрос за български граждани, което е евфемизъм за тази част от българските граждани с декларирана македонска самоличност .Но намерението на България не беше ли прочетено навреме? Въпреки всички усмихнати снимки и тържествени изявления, ще се запомни едно изказване на Бойко Борисов, който веднъж каза, че не би искал да бъде в ситуация да блокира Македония. На какво основание той е говорил за такава възможност или намерение? Например Временното споразумение с Гърция имаше ясни цели – да се намери решение за името, но в споразумението с България няма такова нещо за идентичността и езика! По ирония на съдбата или не, единственото съвпадение е в поведението на двете страни извън подписаните споразумения: Гърция беше задължена да не пречи на Македония да се присъедини към международни организации, но тя го наруши с привилегированото си положение в НАТО и ЕС, където като равен член има право на вето. България изведнъж иска да се възползва от това право, въпреки че с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество има задължение да помага и да помага на съседката си. Това, което каза външният министър Захариева, е Македония да признае, че езикът и идентичността произлизат от българския, а България да признае македонския народ и език като нова реалност, може да изглежда „гъвкаво“, но все още е далеч от прилично, като се има предвид, че че това е извън обхвата на споразумението и че това са въпроси на вечен открит научен дебат. А някои други твърдения (Каракачанов, Ковачев ...) само допълват непристойността на съседа, т.е. това, което съседът е разбирал под приятелство и добросъседство. Със сигурност от позицията на по-силния. Не че няма какво да се разисква по темите, за които България настоява, но "общото" съществува сред много други народи на Балканите и по други поводи съм посочвал къде би довела такава логика. Ако днес Сърбия беше в позицията на България (като член на ЕС например), не с аргументи, а със своята позиция, тя би могла да блокира всички балкански страни, които се стремят към ЕС с твърдението, че черногорският и бошняшкият народ са сръбски и да поиска да те го приемат като условие, а хърватите не са далеч от сръбските корени и че докато не го признаят, може да ги изнудва! Хърватия сега е в състояние да направи същото, ако иска! Дори близостта на езика е много по-голяма при тези вариации на сърбохърватско-черногорски-бошняшки езици, отколкото между българския и македонския, които отдавна са разграничени повече от два "диалекта". Иронично е, че ЕС, както обикновено, не „арбитрира“ директно, но със своята неопределеност (не възразявайте!) защитава позицията на своя член. Така звучат официалните тонове на Брюксел, че без регулиране на отношенията с България не може да има положително решение за Северна Македония. Те не навлизат толкова дълбоко във факта, че със Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество България се задължи да помогне на Македония, а не да я възпрепятства. Същността на проблема обаче беше засегната от германския посланик в Скопие Анке Холщайн, която заяви, че двустранните въпроси не трябва да бъдат част от преговорната рамка и че е в основния интерес на България да не възпрепятства разширяването на ЕС към Западните Балкани. Мисля, че Северна Македония, ако бъде поставена в ситуация да бъде блокирана за преговори за присъединяване, в никакъв случай не трябва да отстъпва, а, напротив, да се върне към последната клауза на споразумението и да използва правото да се оттегли от него и като по този начин оставяме вината за България за нейното неуважение и я оставяме сама във вината за възпрепятстване на интеграцията на страните от Западните Балкани в ЕС! По ирония на съдбата това би било най-логичната стъпка срещу ирационалността на предприетите действия на официална София. Настоящите опити за получаване на "анекс" към споразумението са само доказателство, че България е наясно с безпринципната си позиция спрямо Македония, но и с капана, в който е влязла, като не е спазила самото споразумение, което не остави нито една запетая на така нареченото приятелство и добросъседство. така че тя иска да спаси лицето си с анекс! Със сигурност няма да види подобно нещо с подпис на Заев или Пендаровски. Превод: Юлиян Марков

7 Ноември 2020 | 12:38 | Агенция "Фокус"

Министър Красимир Каракачанов: Този път няма накъде да се отстъпва за Северна Македония

Министър Красимир Каракачанов: Този път няма накъде да се отстъпва за Северна Македония

София. Този път няма накъде да се отстъпва за Северна Македония, няма нужда да се отстъпва. Това каза вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов пред журналисти, предаде репортер на Агенция "Фокус". "Позицията на България е много ясна още от подписването на договора от август 2017 г., утвърдена е по един много по-ясен и категоричен начин с рамковата позиция от 9 октомври миналата година. Тази позиция е одобрена единодушно от българския парламент. Следотаветлно ние няма как да мръднем от позиция, която е на българския парламент. За съжаление колегите в Скопие подцениха ситуацията, разчитаха, че някой друг ще им свърши работата. Този път няма накъде да се отстъпва и няма нужда да се отстъпва. Практиката показва, че добрите намеренията на България не се споделят от нашите колеги в Скопие", каза още Каракачанов. Във връзка с твърдението на Зоран Заве, че България е нарушила Договора за добросъседство, Каракачанов коментира: "Това само ме убеждава, че той и повечето министри явно не четат документите, които са подписали. Чл. 2 в договора пише много ясно и категорично, че България ще подкрепя Република Македония, за да постгине критериите за членство. Критериите", подчерта Каракачанов. Той отчете, че един от тях е решаване на двустранните проблеми със съседите. "Те явно нямат желание. Ние си изпълняваме договора. Договорът не се изпълнява от сксопска страна", каза още Каракачанов. По думите му явно в Скопие е имало очакване, че някой от някъде, било от Германия, било някой в Брюксел ще притисне България и тя ще отстъпи. "Нашите тези са ясни, ние сме ги повтаряли, повтаряли и повтаряли. Правим един анекс към договора. Слагаме конкретните срокове като условие за изпълнение, очакваме декларация в писмен вид като решение, подписано, че те нямат и в бъдеще няма да имат нито териториални, нито малцинствени претенции. Приемат истинската теза, че историята и културата на населението в географската област Македония до 1944 г. е част от българската културна история. От тук нататък нещата са много ясни", каза още Каракачанов.

7 Ноември 2020 | 12:15 | Агенция "Фокус"

Депутат от ВМРО-ДПМНЕ: Зоран Заев да си ходи и да се формира експертно правителство

Депутат от ВМРО-ДПМНЕ: Зоран Заев да си ходи и да се формира експертно правителство

Скопие. „Заев и Димитров, да се оттеглят от власт, подписаха лошо споразумение с България през август 2017 г.“, написа в социалните мрежи бившият външен министър на Македония и настоящ депутат от ВМРО-ДПМНЕ Антонио Милошоски, цитиран от македонското електронно издание “Локално“. Той предлага това правителство да подаде оставка и след сериозни консултации в парламента и обществеността да се сформира експертно правителство, съставено от експерти във всяка област, което ще получи широко социално доверие и подкрепа за изпълнението на план за преодоляване на настоящата криза. „Заради изявленията на Заев всички политици и дипломати в региона ни се подиграват, а в македонското общество Заев се превръща във фактор на недоверие сред мнозинството от гражданите. Правителственият екип няма капацитета да предложи изход от тази политическа и икономическа криза и да изгради широк политически и национален консенсус относно нова стратегия за стабилен напредък и функционални институции", каза Милошоски във Facebook. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, след среща с лидерите на Алианса на албанците и Алтернатива предложи сформирането на правителство за национално спасение, позовавайки се на идея, представена от Алианса на албанците. Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Ноември 2020 | 11:52 | Агенция "Фокус"

Изпълнителното бюро на БСП настоява българската позиция за Македония да бъде представена в парламента и смята, че към момента не са налице условия за подкрепа на преговорите

Изпълнителното бюро на БСП настоява българската позиция за Македония да бъде представена в парламента и смята, че към момента не са налице условия за подкрепа на преговорите

София. Изпълнителното бюро на БСП настоява българската позиция за Македония да бъде представена в парламента и смята, че към момента не са налице условия за подкрепа на преговорите. Това става ясно в пост на лидера на БСП Корнелия Нинова в социалната мрежа "Фейсбук". Тя написа, че Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП е обсъдило подготовката за преговори между Република Северна Македония и ЕС и е приело позиция, че към този момент не са налице условията за даване на съгласие от страна на България за начало на преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС. Лидерът на БСП изтъква, че европейското бъдеще на Република Северна Македония не може да бъде постигнато за сметка на националното ни единство, българската история и компромиси с историческата истина. "Българското съгласие не може да бъде изтъргувано или дадено под външен натиск. Изпълнителното бюро взе решение тази политическа позиция да бъде представена и защитавана от евродепутатите на БСП в европейските институции", написа Корнелия Нинова. Нинова публикува и пълния текст на позицията. От документа става ясно още, че БСП настоява българското правителство в лицето на министър - председателя Бойко Борисов и външния министър Екатерина Захариева да представят българската позиция в Народното събрание преди заседанието на Съвет "Общи въпроси" на 10 ноември 2020 г. От Изпълнителното бюро на БСП обръщат внимание, че подобен ангажимент произхожда и от приетата през октомври 2019 г. декларация на българския парламент. В документа се изтъква, че БСП е подкрепяла последователно и принципно европейската перспектива на Република Северна Македония (РСМ), водена от осъзнатото разбиране, че това е важна стъпка за гарантиране на мира, стабилността и просперитета на региона, както и че в управление или в опозиция, БСП е търсила национално съгласие и политически консенсус по този въпрос. "През 2017 г. БСП е приветствала подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Република Северна Македония, като изрази своите очаквания той да постави на стабилна, принципна и прагматична основа отношенията между двете страни. БСП подкрепи и декларацията на 44-тото Народно събрание от 10 октомври 2019 г., в която недвусмислено и категорично бяха посочени условията, въз основа на които България би дала зелена светлина за започването на предприсъединителните преговори на Република Северна Македония с Европейския съюз", заявяват още от Изпълнителното бюро на БСП.

7 Ноември 2020 | 10:10 | Агенция "Фокус"

„Локално“ (Македония): Президентът на Македония не е оптимист за спора с България

„Локално“ (Македония): Президентът на Македония не е оптимист за спора с България

Скопие. Северна Македония получи първата блокада от България на среща на посланиците на ЕС за обсъждане преговорната рамка за Скопие. Президентът на страната Стево Пендаровски не е оптимист за спора с България, пише македонското електронно издание “Локално“ Българското външно министерство информира Европейската комисия, че към момента не може да подкрепи преговорната рамка за Македония. За България е неприемлива възможността да определи своите условия в декларация на Съвета на ЕС като придружаваща част от преговорната рамка. „За България е неприемливо условията за Македония да бъдат определени в декларацията на Съвета на ЕС, която придружава преговорната рамка. Декларацията на Съвета не е правно обвързващ инструмент и не предоставя правните гаранции, изисквани от България. Бихме имали такива гаранции, ако исканията ни бъдат отразени в текста на преговорната рамка, казват от българското външно министерство. София обаче вярва, че въпреки кратките срокове може да се стигне до решение. В отговор на журналистически въпрос премиерът Зоран Заев заяви, че България е нарушила член 2 от Споразумението за добросъседство, който гласи, че тя трябва да помогне на Северна Македония по пътя й към членство в ЕС. „Имаме първата блокада от България. Днес този член беше нарушен, досега не сме нарушили нищо. Това е първото неприятно усещане, каза накратко Заев и добави, че е бил информиран за това от Брюксел, без да дава подробности. Това е враждебен сигнал за него и той добави, че това означава, че първата фаза от създаването на преговорната рамка между Македония и ЕС е спряна. "Двете договарящи се страни ще развият сътрудничество помежду си в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, насочено към успешната подготовка на Република Македония за присъединяването й към Европейския съюз и НАТО." "Българската страна ще сподели своя опит, за да помогне на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепи Република Македония при получаването на покана за присъединяване към НАТО в съответствие със съответните решения на срещите на върха на НАТО." е посочено в член 2 от Споразумението за добросъседство с България. Правителствотo на Република Северна Македония: Разочаровани сме от решението на България Разочаровани сме от решението на Република България да не подкрепи приемането на преговорната рамка за Северна Македония, което не е в съответствие със Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., информирано от правителството, след като не беше постигнато споразумение на заседанието на COREPER за приемане на преговорната рамка за започване на преговори за присъединяване поради противопоставянето на българския посланик. „Оставаме ангажирани със Споразумението и сме убедени, че то е отлична рамка за управление на двустранни въпроси и предлага механизми за преодоляване на проблемите. В това отношение сме готови да предоставим разяснения, за да премахнем възникналите в Република България опасения. Президентът Стево Пендаровски за спора с България Държавният глава Стево Пендаровски в интервю за "360 градуса" говори за настоящия спор с България и за това, което премиерът Зоран Заев заяви, че е нарушен член 2 от Споразумението за добросъседство, който предполага подкрепа от България за европейската интеграция на Македония. "В този момент не мога да дам на цялата македонска общественост определен оптимизъм по този въпрос. Заев казва това за втори път и преди десет дни обяви, че е възможно такова решение. През последните дни имах разговори както с германския президент, така и с българския президент. От всичко, което събрах като информация от нашата мисия в Брюксел и от нашите приятели, които не са малко в Европейския съюз, е, че България в този момент изглежда е твърдо решена да наложи блокада по пътя ни към ЕС. "Не бих искал да звуча предубеден, защото бе отложен Съвета по общи въпроси за 17 ноември, което означава, че до тогава има десет дни, в които може да се намери съвместно решение", каза Пендаровски. Външния министър Буяр Османи за консенсуса на 27-те държави-членки Министърът на външните работи Буяр Османи в предаването „10 минути“ по „ТВ 21“ посочи, че за преговорната рамка трябва да се постигне консенсус на 27 държави-членки, което означава, че някоя от тези държави-членки, по който и да е въпрос, ако не е съгласна с текста може да не я одобри и да не я премине. Заев и Шaйдeр Премиерът Зоран Заев на среща с члена на Европейския парламент и председател на Съвместната парламентарна комисия за сътрудничество между Европейския съюз и Македония Андреас Шайдер изрази надежда, че ще има решение за започване на преговори между страната и ЕС. „Въпреки днешното решение на Република България да не подкрепи преговорната рамка за започване на преговори между Северна Македония и ЕС, с подобрена комуникация и допълнителен ангажимент, има възможности решенията да бъдат успешни за всички, за македонската интеграция, за Републиката „България, за региона и за Европейския съюз“, каза Заев. Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Ноември 2020 | 08:55 | Агенция "Фокус"

България  уведоми ЕК, че не приема преговорната рамка за Северна Македония (ОБЗОР)

България уведоми ЕК, че не приема преговорната рамка за Северна Македония (ОБЗОР)

София. След като министърът на външните работи Екатерина Захариева обяви, че към този момент България не може да одобри преговорната рамка за Северна Македония, днес Република България уведоми Европейската комисия, че не е в състояние да приеме рамката. Страната ни е заявила също така, че не подкрепя и проекта на декларация към нея, тъй като тя не дава необходимите гаранции за изпълнение на поставените от страната ни условия. Същевременно България благодари на Германското председателство на Съвета на ЕС и на комисаря по разширяването Оливер Вархей за конструктивния подход и всекидневната съвместна работа в търсене на решение, което все още не е изключено да бъде постигнато въпреки кратките срокове. За България е неприемлив вариантът условията ни към Република Северна Македония да бъдат поставени в декларация на Съвета на ЕС, съпътстваща преговорната рамка. Декларацията на Съвета не е правно обвързващ инструмент и не дава търсените от България юридически гаранции. Такива гаранции бихме имали, ако нашите искания бяха отразени в текста на Преговорната рамка, за което и настояваме. По-рано през деня СДС изрази позиция и изтъкна, че добронамереността на България среща незачитане и неуважение и Република Северна Македония не е готова за ЕС: "Цялата добронамереност на България, която винаги е била моторът за интегриране на Република Северна Македония в евроатлантическите структури, която определи Западните Балкани като приоритет на европредседателството си, среща незачитане и неуважение. Липсата на желание за преодоляване на наслоените двустранни проблеми и опитите за дребно балканско хитруване показват, че Република Северна Македония не е готова за ЕС. Видимо, управляващите и опозицията в Република Северна Македония, не осъзнават какво е Европейският съюз, неговите ценности и правила. СДС счита за дълг на българското правителство да наложи вето на началото на преговорите за членство на Република Северна Македония". В същото време в югозападната ни съседка определиха посланието от наша страна като враждебно. Премиерът Зоран Заев заяви, че по този начин София е нарушила член 2 от Споразумението за добросъседство, който гласи, че източната съседка трябва да помага на Македония по пътя към членство в Европейския съюз. Според Заев това действие на София е враждебен сигнал и означава, че първата фаза от създаването на преговорната рамка между Македония и ЕС е спряна. Стана ясно, че нашите македонски събратя ще имат време да разрешат проблемите си с България до 17 ноември.

6 Ноември 2020 | 21:47 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров: Българската блокада не е помощ, а напротив

Никола Димитров: Българската блокада не е помощ, а напротив

Скопие. Българската блокада не е помощ, а напротив. Настояването на България за македонския език е отрова за двустранните отношения, заяви вицепремиерът по европейските въпроси на Република Северна Македония Никола Димитров в гостуване на телевизионния „Канал 5“, коментирайки ветото на София за приемане на рамка за преговори за присъединяване на Скопие към ЕС. „Резервите на София към езика са инвестиция в лоши отношения. Ако София не иска да премахне тези резерви, тя може да ги запази като българска позиция, но това не е добре и не е въпрос на политика и държава, а на наука. Нашият език е македонски за нас, за ООН и ЕС. Това е посочено в проектодекларацията на ЕК и трябва да бъде същото в Рамката за преговори“, каза Димитров. Той вярва, че решение обаче може да се намери с по-голямо взаимно уважение. „Това ще бъде или общ успех, или общ провал, защото залогът в тази история не е само на Македония. Има силен европейски залог и за съседна България е много важно какво ще се случи“, казва Димитров. Превод и редакция: Иван Христов

6 Ноември 2020 | 20:49 | Агенция "Фокус"

Expres.mk: Как според Заев България е нарушила Договора за приятелство със Скопие

Expres.mk: Как според Заев България е нарушила Договора за приятелство със Скопие

Скопие. Според премиера Заев България е нарушила член 2 от Договора за приятелство и добросъседство и по този начин е поставила първата блокада по пътя на Македония към ЕС. Заев вероятно визира параграф втори от член втори, тъй като досега не е имало проблем с многостранните отношения, които са уредени в параграф 1 на същия член, пише скопското електронно издание Expres.mk. Съгласно параграф 2 на член 2, България се ангажира да споделя своя опит, за да помогне на Република Северна Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз. Според изданието, с последната блокада, София определено е нарушила споразумението, но остава въпросът защо до момента правителството в Скопие мълчи за нарушения на няколко други членове на споразумението, подписано преди 3 години. Както пише Expres, съгласно споразумението България не трябва да се намесва във вътрешните работи на Македония, но прави това системно, без да получи реакция от Скопие. Северна Македония заведе дело за нарушение на Временната спогодба от страна на Гърция пред Международния съд на ООН в Хага и го спечели. Какво точно пише в член втори от споразумението с България, което според Заев е нарушено. Член 2 1. Двете договарящи се страни си сътрудничат в рамките на ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и други международни организации и форуми. 2. Двете договарящи се страни развиват сътрудничество помежду си в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, насочено към успешната подготовка на Република Северна Македония за присъединяването й към Европейския съюз и НАТО. Българската страна ще сподели своя опит, за да помогне на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепи Република Северна Македония при получаването на покана за присъединяване към НАТО в съгласие със съответните решения на срещите на върха на НАТО. Превод и редакция: Иван Христов

6 Ноември 2020 | 20:04 | Агенция "Фокус"

Иван Сотиров: България да затвори очите си пред проблемите със Северна Македония е все едно да искаме от евреите да си затворят очите пред холокоста или арменците – пред арменския геноцид

Иван Сотиров: България да затвори очите си пред проблемите със Северна Македония е все едно да искаме от евреите да си затворят очите пред холокоста или арменците – пред арменския геноцид

София. Големите ни проблеми със Северна Македония са заровени в това, че нито София, нито Скопие искат реално да скъсат със стереотипите, наложени още от времето на комунистическия режим. Това каза за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ Иван Сотиров, председател на Сдружение „Достойнство, отговорност, морал“, народен представител от СДС в 37-то и 40-тото народно събрание. „Това разделение, този въпрос, който стои между нас, е изкуствено създаден точно благодарение на решението на Коминтерна, на комунистическия терор, с който чрез геноцид беше формирана насилствено друга национална идентичност. Безспорен факт е, че огромна част от гражданите на Македония още преди страната да се оформи административно и териториално, е била с българско самосъзнание и самоопределение. След това чрез брутален геноцид, насилие и терор по решение на Коминтерна на тези хора е налагано друго самосъзнание. И да се иска България да си затвори очите пред това е все едно да искаме от евреите да си затворят очите пред холокоста или арменците пред арменския геноцид“, обясни той. Според Иван Сотиров ако въпросът за проблемите между България и Северна Македония бъде поставен по този начин, ще бъде достатъчно разбираем за европейските партньори. Цоня СЪБЧЕВА

6 Ноември 2020 | 19:52 | Агенция "Фокус"

„Алфа ТВ“ (Македония): След българското вето, ВМРО-ДПМНЕ поиска правителство на националното спасение

„Алфа ТВ“ (Македония): След българското вето, ВМРО-ДПМНЕ поиска правителство на националното спасение

Скопие. След като се разбра официално, че България ще наложи вето на започването на преговори за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз, от основната опозиционна партия в страната ВМРО-ДПМНЕ обявиха, че заради този неуспех, както и заради лошото справяне с Covid-кризата, в Скопие трябва да се формира широко правителство за национално спасение. Лидерът на фракцията Християн Мицковски подчерта, че сега е счупен гръбнакът на политиката на премиера Зоран Заев, предава приближената до ръководството на ВМРО-ДПМНЕ „ТВ Алфа“. „Те трябва незабавно да напуснат позициите си и да организират предсрочни избори, в момент, когато нормалните здравни условия позволяват подобно нещо да се случи“. „Сега, може би, трябва да започнем да мислим за идея, която беше предложена от „Алианса на албанците“ (АА), а това е правителство за национално спасение, служебно правителство или някакъв друг вид форма“, каза Мицковски. На същото мнение са лидерите на опозиционните албански партии АА и „Алтернатива“ Зиядин Села и Африм Гаши. Според думите на първия, събитията от 27 април (щурма на парламента от симпатизанти на ВМРО-ДПМНЕ, когато Села беше наранен – бел. „Фокус“) не трябва да са пречка за съвместни действия. „За да има сътрудничество между определени партии, е нормално те да преминат през период на изграждане на доверие. В края на краищата събитията от 27 април не са насочени само към мен и няма да позволя, дори да имам лична причина, с няма да държа заложник перспективата и бъдещето на нашите деца заради 27 април. В името на събитията от 27 април нямам намерение да амнистирам грешната политика на Зоран Заев, а от друга страна не политическите партии са направили тези постъпки... Тези, които са извършили тези действия, са физически лица и тези лица имат име и фамилия. Доколкото имам информация, те за съжаление са се превърнали в бизнес партньори на премиера Зоран Заев“, каза Села. Дискусията относно рамката за преговори преминава към Съвета на министрите, насрочен за 17 ноември. Дотогава трябва да е сигурно дали е възможен ход по спорните въпроси между Скопие и София. България продължава да настоява за признаване на българските корени на македонския език и идентичност. Македонското правителство отхвърля подобни възгледи. Междувременно Заев трябва да се срещне онлайн с българския премиер Борисов и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Превод и редакция: Иван Христов

6 Ноември 2020 | 19:48 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“ (Македония): Македония има време до 17 ноември да разреши проблемите с България

„Канал 5“ (Македония): Македония има време до 17 ноември да разреши проблемите с България

Скопие. Лошата новина за блокадата от страна на България за започване на преговори с ЕС беше съобщена от премиера Зоран Заев, който все пак вярва, че всичко не е загубено и че скоро ще има нов шанс за одобряване на преговорната рамка на още две подобни срещи на ниво посланици преди ключовия съвет по общи въпроси след 11 дни, информира македонският телевизионен “Канал 5“ Заев подчерта, че София е нарушила член 2 от Споразумението за добросъседство, който освен всичко друго гласи: "Българската страна ще сподели своя опит, за да помогне на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепи Република Македония при получаването на покана за присъединяване към НАТО в съответствие със съответните решения на срещите на върха на НАТО." Заев казва, че все още се провеждат интензивни комуникации за намиране на решение между двете страни, особено между двете министерства на външните работи. Той повтори, че няма да бъде сключен нов договор или анекс, но това е разяснение, което може да бъде дадено под формата на изявление. През последния период официална София многократно заяви, че няма да даде зелена светлина за Македония, докато страната не признае, както България смята, „историческата истина“. В четвъртък вицепремиерът Каракачанов обяви за предстоящото вето, като повтори основните условия. „България полага всички усилия, до днес, буквално, да седне на масата и да се разбере. Първо, населението до 1944г. да бъде признато като част от българската история, култура и език. Второ, отказ от претенциите за македонско малцинство. Трето, корекции на учебниците по история,“ каза Красимир Каракачанов, български министър на отбраната Съдбата на преговорната за Македония и следователно условието за провеждането на първата междуправителствена конференция за страната ще бъде известна на Съвета по общи въпроси, който трябваше да се проведе на 10-и, но беше отложен за 17 ноември. С това Македония получава допълнително време, за да намери компромис с България. Няколко дни по-рано, на 13-и този месец, премиерът Заев ще има виртуална среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Ноември 2020 | 17:16 | Агенция "Фокус"

България уведоми ЕК, че  няма да приеме предложената преговорна рамка за Северна Македония, тъй като тя не дава гаранции за изпълнение на поставените от страната ни условия

България уведоми ЕК, че няма да приеме предложената преговорна рамка за Северна Македония, тъй като тя не дава гаранции за изпълнение на поставените от страната ни условия

София. Република България уведоми днес Европейската комисия, че не е в състояние да приеме предложената към момента преговорна рамка за Република Северна Македония и проекта на декларация към нея, тъй като тя не дава необходимите гаранции за изпълнение на поставените от страната ни условия. Това съобщиха от пресцентъра на МВнР. Същевременно България благодари на Германското председателство на Съвета на ЕС и на комисаря по разширяването Оливер Вархей за конструктивния подход и всекидневната съвместна работа в търсене на решение, което все още не е изключено да бъде постигнато въпреки кратките срокове. За България е неприемлив вариантът условията ни към Република Северна Македония да бъдат поставени в декларация на Съвета на ЕС, съпътстваща преговорната рамка. Декларацията на Съвета не е правно обвързващ инструмент и не дава търсените от България юридически гаранции. Такива гаранции бихме имали, ако нашите искания бяха отразени в текста на Преговорната рамка, за което и настояваме.

6 Ноември 2020 | 16:44 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): България блокира Македония за ЕС

„Вечер“ (Македония): България блокира Македония за ЕС

Скопие. Македония получи първото враждебно послание и блокада от страна на България за преговорната рамка с ЕС. Премиерът Зоран Заев заяви, че по този начин София е нарушила член 2 от Споразумението за добросъседство, който гласи, че източната съседка трябва да помага на Македония по пътя към членство в Европейския съюз. Според Заев това действие на София е враждебен сигнал и означава, че първата фаза от създаването на преговорната рамка между Македония и ЕС е спряна. Той обаче казва, че оптимизмът не трябва да се губи, цитира думите му македонският вестник “Вечер“ На посланическата среща в Брюксел Македония получи първото враждебно послание и блокада от страна на България за преговорната рамка , след като съдържанието й беше обсъдено на ниво посланици на страните членки в Брюксел - COREPER. Заев заяви, че е получил тази информация от Брюксел, но не е предоставил повече подробности. Той заяви, че е щастлив, че Македония има подкрепата на Германия. Той е оптимист, че вижданията могат да бъдат сближени на следващите две заседания на работните групи и се надява на положителен резултат от разговора с българския си колега Бойко Борисов в понеделник. Малко преди блокадата в Брюксел, новината, че Съветът по общите въпроси на Съюза, насрочен за вторник (10 ноември), е отложен с една седмица за 17 ноември, даде надежда, че Македония и България са получили допълнителна седмица за постигане на споразумение по отворените въпроси, така че София да не блокира провеждането на Първата междуправителствена конференция в страната с Европейския съюз. Чуждестранни медии пишат, че причината за отлагането на срещата е самоизолацията на германския министър по европейските въпроси Майкъл Рот, който е изолиран поради срещата в понеделник в Берлин с македонската и българската делегация, на която присъства заместник-министърът на външните работи на България Петко Дойков, който е положителен за коронавирус. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Ноември 2020 | 16:41 | Агенция "Фокус"

Deutsche Welle (Македония): На София и Скопие не им трябва езика на омразата

Deutsche Welle (Македония): На София и Скопие не им трябва езика на омразата

Скопие/София. Не бива да преживяваме драматично заплахите от блокиране на преговорите, казва бившият македонски посланик в София Георги Спасов, цитира думите му македонската редакция на Deutsche Wellе Неотдавнашните, все по-решителни изявления на официални лица, че България не е в състояние да одобри рамката за преговори със Северна Македония, задълбочават окопите между двете съседни държави по въпроса за общото европейско бъдеще. Професор и бивш посланик на Македония в София, Георги Спасов, казва, че не бива да се преживяват толкова драматично заплахите за блокиране на началото на преговорите, тъй като това е дълъг процес и че всеки член на ЕС на всеки етап от преговорите, включително България, може да ги блокира. Но това не означава, че страната трябва да спре напълно да привежда своите практики и политики в съответствие с демократичните ценности и политики на ЕС и че трябва да избягва да реагира на всяка националистическа провокация с реч на омраза или унижение. „Със сигурност има голям брой интелектуалци, журналисти и дори политици в България и особено в други европейски страни, на които това показване на мускули от страна на България към Македония и тази класическа злоупотреба с членството в ЕС изглежда не само ирационално, но и напълно в разрез с ангажимента за зачитане на европейските ценности и процедури. Но някои десни партии и правителства в ЕС може да проявят разбиране към този „героизъм“ на всички партии преди българските избори. За момента, за съжаление, изглежда, че искането да се принуди страната да признае „историческата истина за българските корени на македонската нация“ е единственото нещо, около което има национално съгласие в България и около което се изгражда българското национално единство в условията на силен политически конфликт", казва Спасов. Патриотична тема преди изборите Ирационалността и абсурдността се крият във факта, че най-големите недоразумения се случват, след като двете страни подписаха Споразумението за добросъседство и сътрудничество. Някои изследвания от този период показват, че македонските граждани смятат България за най-добрата й съседка. Какво се е променило? „След като Македония и Гърция подписаха Споразумение за добросъседство, в България се появиха гласове, че Гърция е успяла да защити древното си наследство от посегателствата на северната съседка върху него и България не е успяла да принуди Македония да признае„ истината “. за българските корени на македонската нация и македонския език “. Някои политически лидери в България видяха шанс да поправят тази „грешка“ първо в съвместната Комисия по исторически въпроси, в която съвсем разбираемо не можеше да бъде постигнато споразумение за подобно нещо И след като стана ясно, че това е голяма хапка за Комисията и че новите парламентарни избори наближават, под натиска на Обединените патриоти беше приета рамковата позиция на българското правителство и след това Декларация на парламента относно условията, при които България ще се съгласи с Македония "да стане член на ЕС", каза Спасов. Според него с поредица от разширени и задълбочени искания в тези документи, които предполагат, че непризнаването на българските корени на македонската нация и македонския език се считат за фалшифициране на историята и продължение на антибългарската пропаганда от страна на Македония, реално е била блокирана работата на Комисията по исторически въпроси. Разочаровани от Германия От България все повече критики идват по македонския адрес за непрекъснатото разпространение на антибългарска пропаганда, но и за реч на омразата. Някои от тези критики са резултат от вълненията в София, когато става въпрос от коя страна България застана на страната през Втората световна война. В тази роля на България обаче някои виждат силен аргумент защо Берлин днес трябва да разбира София и да бъде на българска страна. В рубрика в "24 часа", озаглавена "Защо Германия няма морално право да ни притиска за Скопие", Росен Петров, водещ на предаването "Операция история" дава своите аргументи. „Германия винаги е признавала българския характер на Македония. Именно поради това два пъти влязохме в огъня на световните войни от германска страна. „Влязохме в Тройния пакт не заради мустаците на Хитлер или неговите престъпни расови идеи, а заради желанието на българската нация да бъде обединена в една държава“, пише Петров. Но той отива още една крачка напред, като обяснява как Македония може „естествено“ да се присъедини към ЕС. „Днес Германия, която винаги ни е насърчавала да защитаваме българския характер на Македония,„ си мие ръцете “в леген, с не много ясни„ европейски ценности “и ни принуждава да правим компромиси. С какво, в очите на Германия. Нима Гърция имаше по-голямо право да защитава своята история, отколкото ние нашата? Изглежда, че за да може Германия да ви подкрепи днес, трябва да сте воювали срещу нея поне два пъти в миналото. Извинете, но това е историческа перверзия. Всъщност има ли по-исконно право от правото на хората да искат да живеят заедно? Опитвали ли сме се някога ние българите да оспорваме правото на Германия да се обединява? (...) Когато стената падна и Германия се обедини, някой от нас каза ли тогава, че съществува „нация гедеерци“ или „гедеерски език“ или някаква „източногерманска идентичност“? Всъщност как германците от бившата ГДР влязоха в ЕС? По най-естествения начин - просто се обединиха с родината. Ако Македония толкова обичаше ЕС, можеше да го направи по най-естествения начин, като се обедини с родината си България. Точно както направиха германците. „И сега, когато нашето единствено искане към северномакедонците е просто да признаят техните български корени и история до 1944 г., да ни„ натиска “Германия да направим компромис, е израз на пълна историческа неблагодарност“, пише Петров. Няма да е лесно В момента никой не иска да прогнозира дали България ще „свали летвата“ за първата междуправителствена конференция. Според Спасов е ясно, че желанието на Македония за членство в ЕС е последният шанс на България да се бори за признаването на "историческата истина" за появата на македонската нация и език, като заплашва да блокира началото на преговорите. „Министърът на външните работи на България беше отчайващо честен, когато каза:„ Ние ви предлагаме „честна търговия“ - „ще признаем уникалността на македонската нация и македонския език (което никой не оспорва по света), ако признаете (нещо, което научната общност отказва да приеме), че само вашата нация не е историческа, а е изкуствена нация, формирана от Тито, а вашият език е кодифициран диалект на българския '. Президентът Румен Радев добави, че това, което Захариева иска, трябва да бъде или в преговорна глава, като например със Сърбия за отношенията с Косово, или България ще търси ново споразумение за добросъседство. "Ето защо няма да е лесно да се реши този въпрос, особено до изборите през март следващата година, преди които никоя партия не иска да рискува с какъвто и да е" компромис ", каза бившият македонски посланик в София. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Ноември 2020 | 14:42 | Агенция "Фокус"

СДС призовава българското правителство да наложи вето на започването на преговори с Република Северна Македония за присъединяването й към Европейския Съюз

СДС призовава българското правителство да наложи вето на започването на преговори с Република Северна Македония за присъединяването й към Европейския Съюз

София. СДС призовава българското правителство да наложи вето на започването на преговори с Република Северна Македония за присъединяването й към Европейския Съюз. Това се посочва в позиция на СДС, съобщиха от пресцентъра на партията. "СДС, неговият президент д-р Жельо Желев и неговото правителство, с премиер Филип Димитров, първи в света признаха независимостта и териториалната цялост на Република Македония. Президентът Петър Стоянов и правителството на ОДС подкрепяха неизменно Република Македония в тежките времена, когато беше застрашена нейната териториална цялост. Първата Декларация за добросъседство между Република България и Република Македония беше подписана през 1999 г. от правителството на ОДС", обясняват от Съюза В позицията се посочва, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония от 2017 г. е системно нарушаван и омаловажаван от страна на Скопие: "Въпреки тази добронамереност, ние сме свидетели на 28 години злостна антибългарска политика, реторика и репресии към всеки, който дръзне да има куража да е позитивно настроен към България". Според СДС, добронамереността на България среща незачитане и неуважение и Република Северна Македония не е готова за ЕС: "Цялата добронамереност на България, която винаги е била моторът за интегриране на Република Северна Македония в евроатлантическите структури, която определи Западните Балкани като приоритет на европредседателството си, среща незачитане и неуважение. Липсата на желание за преодоляване на наслоените двустранни проблеми и опитите за дребно балканско хитруване показват, че Република Северна Македония не е готова за ЕС. Видимо, управляващите и опозицията в Република Северна Македония, не осъзнават какво е Европейският съюз, неговите ценности и правила. СДС счита за дълг на българското правителство да наложи вето на началото на преговорите за членство на Република Северна Македония".

6 Ноември 2020 | 11:19 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: Не ние спираме Северна Македония по пътя и към ЕС, тя с нежеланието си да води нормален диалог, сама спира своя път

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: Не ние спираме Северна Македония по пътя и към ЕС, тя с нежеланието си да води нормален диалог, сама спира своя път

София. Не ние спираме Македония по пътя и към ЕС, Македония с нежеланието си да води нормален диалог, да поддържа и да създаде нормални отношения със своите съседи, сама спира своя път. Това каза вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов в интервю за предаването „Още от деня“ по БНТ. „Компромисът с българския интерес, с историята на българския народ, с българите, които живеят още в Македония, е национално предателство. По никакъв начин не трябва да бъде допускан компромис. Не ние спираме Македония по пътя и към ЕС, Македония с нежеланието си да води нормален диалог, да поддържа и да създаде нормални отношения със своите съседи, сама спира своя път. Ние имаме подписан договор за добросъседство и приятелство от първи август 2017 година. Минаха три години и три месеца. Какво направи Скопие, за да се спре с историческите фалшификации, да се спре с езика на омразата, да се спре с това да се правят паметници, с които да се хули българския народ при това незаслужено“, подчерта той. Каракачанов добавя, че не можеш да подкрепиш една държава, която е откраднала една трета от българската история и се опитва да си я присвои, но и се опитва на база на тази история да създава нова национална идентичност с омраза към българския народ. „Ние сме един народ, разделен по изкуствен начин. На част от този народ в Скопие е наложена една комунистическа доктрина от Коминтерна в Москва“, каза той. „Има една част от хората, които наричат себе си македонци, но има и една друга част, които наричат себе си българи. Ние не можем да се откажем от тези хора. Не може да продължим да толерираме провеждането на една политика, която генерира омраза“, добави Каракачанов.

5 Ноември 2020 | 18:58 | Агенция "Фокус"

Антибългарска вакханалия в Скопие (ОБЗОР)

Антибългарска вакханалия в Скопие (ОБЗОР)

Скопие. В съседна Република Северна Македония, където възнамеряват да влязат в Европейския съюз с пантеон от присвоени български герои и изначално анти-българска идентичност, се разрази истинска вакханалия срещу България, след като стана ясно, че няма да позволим това да се случи. Скопските медии разкриха истинското лице на добросъседството си с поредица гнусни фалшификации и квалификации срещу българите, българските политици и българската история. Ето една част от тях, публикувани в последните 24 часа: Както обикновено, залповете на омразата са най-силни от медиите на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Тон задава функционерът на фракцията Илия Димовски, който в материал, публикуван от "МКД", призовава парламентът в Скопие да възприеме единна позиция („национална, а не идеологическа“) по спора с България и да дефинира държавните твърдения на РСМ. Заедно с това той пише: „България е същата като Гърция (в контекста на Македония)! България се възхищава на Гърция (в контекста на Македония)! България взема пример от Гърция (в контекста на Македония)! България помогна и ще помага на Гърция (в контекста на Македония)! България иска Преспа като пример за себе си (в контекста на Македония)! България е по-голям приятел с Гърция (в контекста на Македония)! Нека не се залъгваме, да не се чудим и да не изпадаме в безсъзнание. Очаква ни голям проблем, поне равен на проблема, който имахме с Гърция. Разликата е, че в проблема с Гърция на повърхността бяха символи и символика и вътрешно за същността на (не) съществуването на македонската нация, а проблемът с България е от самото начало за същността и (не) съществуването на македонската нация, а символите и символиката биха били и са само естествена последица“. Приглася му някой си Предраг Димитровски от опозиционната PressingTV, който пише за евентуална среща за изглаждане на различията между премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев: „А наистина не знам за какво изглаждане се говори, когато оценката на официална София е, че антибългарското настроение в Македония идва в резултат на държавно спонсорство. Което означава, че държавата Република Македония с нейните институции има „вродена фабрична грешка“, така че те насърчават македонците да обиждат и омаловажават нашите скъпи и скъпи източни съседи, българите. Вървете сега и докажете, че това няма нищо общо с истината и реалността. И че татарите и фашистите са резултат от провокации на единици в Софияили от неоспорими исторически факти и истина“, гласи само част от материала на въпросния Димитровски. В най-стария местен ежедневник „Нова Македония“, също близък до позициите на ВМРО-ДПМНЕ, се изявява колумнистът Панде Колемишевски, за който позициите на София са „неморална комедия на отмъщението“: „Не без основание, със здрав разум, може свободно да се мисли, че сегашното българско ръководство се опитва с всички сили да отмъсти на днешна Северна Република Македония за всички исторически поражения и национални унижения, които преживя по македонския национален въпрос. Отмъщение, придружено от омраза към всичко, което днес е македонско, а в някои периоди е било под българска власт - от хора до език и територия“, разказва журналистът. „Използвайки Македония като най-слабото звено в балканската верига от държави, крайното искане за потвърждение на българските корени на идентичността е силно потвърждение не само за отричане на уникалността на македонците, но и за неофашистки акт на техния произволен национален холокост, на изтриването им от картата на народите по света. Тук се срещат двете червени линии, българската и македонската“, продължава Колемишевски. Освен това той все пак прави исторически компромис, като пояснява, че: „В исторически план няма съмнение, че македонците на няколко пъти са споделяли своята история с българите, тъй както са я споделяли със сърбите и гърците, особено църковната история с последните“. Отново в „Нова Македония“ пише „анализаторът“ Сашо Клековски. Освен изреждането на добре познатите позиции, той дори стига до там да постави нови условия на България, за да позволи на Скопие да започне преговори за присъединяване с ЕС: „Възможни червени линии са: магистрала и железопътна линия Скопие - София до 2024 г .; повече бизнес и търговия; македонски език без бележки под линия в ЕС, двустранно с България съгласно споразумението, македонски и български език съгласно конституциите; за историята - приемане на по-перспективния подход както на България, така и на Македония. Македонското правителство трябва да бъде подкрепено в такива червени линии и да се реагира остро и да протестира, ако отстъпи от тях“. Междувременно от „Македонски концепт“ чрез опозиционното електронно издание „24 Инфо“ обвиняват евродепутата Ангел Джамбазки, че „сее омраза между гражданите на Македония и България“ заради острата му реакция към техния човек Петър Богойевски, самообявил се историк, който по-рано нападна и призова на дуел Красимир Каракачанов. Самият Богоевски пише в социалните мрежи следното: „Г-н Красимир Каракачанов, няма нужда да се страхувате от телевизионния дуел! Целта не е да се разпространява омраза, а да се решават проблемите по прозрачен начин! При липсата на тази смелост не е нужно да изпращате г-н Джамбаски да отговаря“, написа Богоевски и добави, че омразата и заплахите от съседна България не спират. „Разбирам г-н Ангел Джамбазки, че той не може да живее без омраза, той използва такъв език и към различни етнически групи в самата България, но европейската идея не изисква никакви корени, а общо бъдеще. Жалко е, че България има такива евродепутати, които са кошмар за цяла Европа. Разбирам желанието на някои хора да обслужват чуждите интереси в България и Македония, но се надявам, че бъдещето принадлежи на сериозни политици, които ще преодолеят старите страсти и герои“, добави той. Не по-малко ожесточени са и в някои от проправителствените медии. Във вестник „Слободен печат“ излезе материал на Мирослав Гърчев, в който се прави типичен „македонски исторически анализ“, характеризиращ се в случая с особена злоба към България. „Като признават, че съществуваме от 14 часа и 35 минути на 2 август 1944 година – а преди този миг повече от хиляда години сме били чисти, осъзнати и хомогенизирани българи – се търси оправдание и легализация на българските окупации на македонската територия, защото те само са „администрирали“ исторически, етнически и културно, собствената си държава и собствения си народ. Вери клевр, брадерс!“ – пише журналистът. Той обяснява, че София прави всичко „по най-простия възможен оруеловски начин, те моделират бъдещето, като променят историята според настоящите си апетити и неосъществени мечти, като се възползват от геополитическите водовъртежи, историческата турбуленция и възможностите на деня. Интересно е, че инфантилността и несериозността на съдържанието на тези ревизии винаги намират по-голямата част от нормалните хора неподготвени“. Авторът, след като излага задълбочените си разсъждения за Санстефанския мирен договор между Руската и Османската империи, се впуска да анализира българската история: „За да разберем какво е накарало България да бъде в грешната страна на историята във всички големи войни на XX век, трябва да прелистим някои забавни страници в техните учебници и историографски или историко-сомнамбулистични писания. В тях българското национално самосъзнание и етническа идентичност, основани на един език, един народ и една компактна и еднородна територия, се проектират назад, в необезпокоявана приемственост, чак до средновековните български царства. Проекцията не спира през Средновековието, разбира се - тя продължава до старите дни, когато българският народ е създаден чрез хомогенизиране на племената, заселили се на светата българска земя: келти, траки, македонци, славяни, българи и други дребни народчета, но вече в през Средновековието тази хомогенизация се превръща в „солиден факт“. Толкова твърд, че българският народ, обитаващ из целия Сан Стефано (територията на България според Санстефанския договор – бел. „Фокус“), от ранното средновековие до турското робство от половин хилядолетие, до 2 август 1944 г., успя да запази своята национална идентичност и език непокътнати. Но изведнъж, през онази проклета 1944 г., се появи Йосип Броз Тито, заедно със своите престъпни комунисти и партизани, и с национално и езиково инженерство успяха да демонтират за една нощ твърдо вещество като гранит и еднородно като базалт българска национална идентичност и език - което, повтарям , издържа и се закалява закален повече от хиляда години - и да го замени с измислена македонска нация и несъществуващ македонски език!“ – пише Гърчев, само, за да стигне до изводите си: „И наистина, кой може да се подготви за факта, че тази пародия е сериозна държавна истина, исторически фактологически крайъгълен камък на българската външна политика, въз основа на който те сега обуславят европейската ни интеграция? Никой, разбира се. Но има и нещо драматично рационално в българското изнудване. Защото датата, когато българските мечтатели са решили да признаят „македонската реалност“, не е избрана случайно: ако до тази дата територията на Република Северна Македония е била населена с етнически българи, това ретроспективно оправдава всички военни жертви, направени от българите през Втората балканска война , Първата и Втората световна война. И, разбира се, преквалифицира всички български окупации на тази територия, защото - нека разберем - българите и в трите войни са окупирали териториите на друга международно призната държава и с обосновките на всички окупации, братята искат да изтрият всички престъпления извършени в тези военни кампании“, пише „Слободен печат“. В хора се включва и един от основателите на забранената в България ОМО „Илинден“ – Пирин, която наскоро стана част от една декларация в Европейския парламент. Атанас Киряков, който все още живее в България и дори се кандидатира за кмет на Благоевград, дава интервю за електронното издание „Фактор“. „Страхът на София също така произтича от кризата на идентичността на българското общество за дефиниране дали мнозинството от българската етническа общност е със славянски или прабългарски произход. . В сегашната Конституция България не признава националните малцинства, а Република България се смята за еднонационална държава, което противоречи на фактическото състояние на съвременното българско общество, което е съставено от етнически групи (българи, турци, арменци, роми, татари, гагаузи, черкези, казълбаши и власи), което означава, че българското общество е мултиетническо и мултикултурно. Страхът на правителството да признае македонския етнос и македонското малцинство произтича от следното: още от XIX и XX век голяма част от населението на все още нерешена Македония се определя като македонци (Кресненско- македонско въстание от 1878 г., книги на Кръсте Мисирков , идеите на Централния комитет на ВМОРО и др.) с желание за собствена държава, което се вижда от дейността на македонските общества в Русия и Европа, както и демократичните движения на Балканите, идеите на македонските възрожденци Георгия Пулевски, Григор Пърличев, Кръсте "Мисирков (книгата" За македонските въпроси "е изгорена в София от българския монарх), Кочо Рацин (Бели зори), Никола Вапцаров, Антон Попов, Михаил Сматракалев (Македонски литературен кръг в София) и други“, каза Киряков. Той посочва, че „България има комплекс и днес се срамува, че е била фашистка в определен период и иска да скрие това. А паметниците на евреите? Ще ги премахне ли България? Би било историческа грешка за България да наложи вето, защото България забавя интеграционните процеси на целия Западни Балкани“. Киряков не пропуска също да отбележи, че „през последните няколко години българското общество е обхванато от тежка криза във всички сфери на живота: икономическа, социална, морална, етична, криза в здравеопазването, образованието, съдебната система“. Според него задълбочаването на тези кризисни ситуации е най-голямата опасност за бъдещето на българската национална общност. Киряков посочва още, че „комунистическата доктрина на Тодор Живков, уплашен от икономическата, политическата и социалната криза, насочва вниманието на хората към патриотизма, за да създаде хомогенна българска нация“. Иван Христов

5 Ноември 2020 | 14:45 | Агенция "Фокус"

Greek City Times: Защо България ще блокира приемането на РСМ в ЕС, след като не го направи за членството в НАТО

Greek City Times: Защо България ще блокира приемането на РСМ в ЕС, след като не го направи за членството в НАТО

Атина. Вето от страна на България срещу приемането на Република Северна Македония (РСМ) в Европейския съюз продължава да е твърде вероятно въпреки първоначалните спекулации, че тя няма да пречи на бившата югорепублика да влезе в блока. Българският външен министър Екатерина Захариева заяви, че нейната страна ще блокира присъединяването на Скопие към ЕС, ако не признае, че нейната национална идентичност и език имат български корени, пише англоезичното издание Greek City Times в материал, представен без редакторска намеса. Ако лидерите на РСМ се съгласят, тогава София е готова да признае македонския като един от официалните езици на РСМ, стига тя да „признае историческата истина“. „Ние не оспорваме правото им на самоопределение, нито правото им да наричат своя език така, както им харесва. Готови сме да потвърдим настоящите реалности, но те трябва да признаят историческата истина“, каза Захариева пред Reuters. България беше първата държава, която призна независимостта на Северна Македония, когато тя се отдели от разпадащата се Югославия през 1991 г. Първоначално, след получаването на независимост, страната се наричаше Бивша югославска република Македония. Въпреки това, въпреки че е първата страна, която признава нейната независимост, България не признава нейния език като македонски и подчертава, че не само той е диалект на българския, но и етническият произход на „македонците“ е български. София и Атина подчертават, че македонската нация и език са създадени от югославските комунисти в края на 40-те години, за да легитимират претенциите на маршал Тито върху северната гръцка провинция Македония и също така да отслабят българската идентичност в региона, за да не отправят искания за обединение с България. Векове по-рано повечето хора в днешна Северна Македония се смятаха за българи. В тази връзка през 1945 година югославяните формират комитет за „създаване“ на македонски език. Всъщност Венко Марковски, комунистически политик, участвал в Комисията за създаването на македонската азбука през 1945 г., заявява в интервю за Българската национална телевизия само седем дни преди смъртта си, че етническите македонци и македонският език не съществуват и са резултат от плановете на Коминтерна за Балканите. „Притесненията ни идват от безкрайните претенции за македонско малцинство в България. Признаването на българските корени ще сложи край на това“, каза Захариева. Миналият четвъртък министър-председателят на РСМ Зоран Заев заяви, че се надява двете страни да намерят решение, но заяви, че идентичността и езикът на страната не са за обсъждане. Изглежда, че първите стъпки на Северна Македония към присъединяване към ЕС ще приключат дори преди да започнат. Българските искания не са нови и е вероятно те да изберат вето. Западните сили, заинтересовани от присъединяването на Северна Македония към ЕС, се очаква да натиснат България да направи крачка назад от своите искания или да постигне компромис. Проблемът на Северна Македония е, че дори и да започнат преговорите за присъединяване, все още имат дълъг път. От друга страна, в ЕС има много вътрешни проблеми. Това затруднява блока да премине към разширяване през следващите години. На върха на проблемите е пандемията, която е достатъчна, за да се спре всички процеси на разширяване. Но има и дълбоко разделение в ЕС относно това как да се справи с агресията на Турция срещу държавите-членки Гърция и Република Кипър. От гръцка перспектива противопоставянето на България срещу присъединяването на Северна Македония към ЕС е унизително. Това не само подкопава предполагаемата решаваща позиция на Гърция да насочва балканските страни към присъединяване към ЕС, но подкопава решението на Гърция да признае македонски език през 2018 г. Атина ефективно се включи в спор, който не я засяга, особено след като няма конкретни международни споразумение, което определя езика. Преспанският договор от 2018 година урежда името „Северна Македония“ между Атина и Скопие, и той бе подписан единствено, за да може Северна Македония да се присъедини към НАТО, създавайки множество други проблеми. Преди няколко месеца България представи на столиците на останалите държави-членки на ЕС дълъг меморандум, озаглавен „Обяснителен меморандум за отношенията между Република България и Република Северна Македония във връзка с процеса на разширяване, присъединяване и стабилизация на ЕС“. Централно място в този меморандум имат националните и езикови интервенции, проведени в Северна Македония след Втората световна война. Въпреки категоричното противопоставяне на България срещу присъединяването на РСМ към Европейския съюз, тя нямаше възражения срещу включването й в НАТО. Това предполага, че България намира съпротивата срещу руското влияние на Балканите за по-голям приоритет от възстановяването на българския език и идентичност в Северна Македония. Това разбира се е любопитно решение, пренебрегващо споделената с Русия религия, азбука и славянско наследство. Въпреки че независимостта на България беше осигурена само благодарение на руската помощ срещу Османската империя, днес София е напълно интегрирана в атлантическата световна система, поради което те не се противопоставиха на присъединяването на Северна Македония към НАТО, но заемат различна линия при интегрирането на бившата югорепублика в ЕС. България вероятно ще наложи вето върху процеса за започване на присъединяването на Северна Македония към ЕС. За Брюксел това няма да е основен въпрос, тъй като той вече е в средата на втора вълна на пандемията от COVID-19, турска агресия срещу две държави-членки и нова вълна от тероризъм, която вече е обхвана Франция и Австрия. Превод и редакция: Иван Христов

5 Ноември 2020 | 13:06 | Агенция "Фокус"

Акад. Георги Марков: Никой не пречи на хората в Северна Македония да се пишат македонци, но тяхната драма е, че дядовците им са българи

Акад. Георги Марков: Никой не пречи на хората в Северна Македония да се пишат македонци, но тяхната драма е, че дядовците им са българи

София. Никой не пречи на хората в Северна Македония да се пишат македонци, но тяхната драма е, че дядовците им са българи. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ историкът акад. Георги Марков за въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в Европейския съюз. „Ние няма да позволим да се ровят в гробовете и в костите и да помакедончват дори нашите герои. Как ще седна аз да преговарям чий е Гоце Делчев. Той се е самоопределил“, подчерта историкът. Акад. Марков изтъкна, че историческата истина е една. „Тя трябва да бъде защитена, назависимо дали в Берлин, в Брюксел или във Вашингтон“, каза още той. Според него днешният момент е исторически. „Нас винаги ни е вълнувала съдбата на Македония. Вече столетие и половина сме свързани с нашите братя от Македония. Въпросът е накъде? Дали в Скопие имат искрените чувства към нас да бъдем в добросъседски отношения и дори повече от побратимени отношения или искат да използват България да помогне за присъединяването им към ЕС. После да търсят така нареченото македонско национално малцинство в България, като се има предвид 20 на сто от днешното население на България има корени от Македония“, посочи още той. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение".

5 Ноември 2020 | 12:41 | Агенция "Фокус"

Акад. Георги Марков: Трябва да поддържаме твърдата линия към Скопие – никакво отстъпление

Акад. Георги Марков: Трябва да поддържаме твърдата линия към Скопие – никакво отстъпление

София. Трябва да поддържаме твърдата линия към Скопие – никакво отстъпление. Това каза историкът акад. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус“ за въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в Европейския съюз. Акад. Георги Марков заяви, че е приятно изненадан, че външния министър Екатерина Захариева е проявила необходимия характер да покаже на Скопие, че не може ние да се откажем от нашата история, която те присвояват, крадат и фалшифицират. „Те имат право да се самоопределят, но докрая на Втората световна война историята е обща, но тя е българска. Трябва да поддържаме тази линия. Да не се поддаваме на външен натиск. Меркел се обадила на министър-председателя. Те използват германското председателство и това, че Германия има исторически авторитет в България не само в двете световни войни и да окажат натиск на министър-председателя“, каза още акад. Марков. По думите му в Скопие трябва да признаят, че тази македонска нация е плод на сръбския шовинизъм, но е в резултат на политиката на Коминтерна и Тито е техният баща. „Тази нация е направена по насилствен начин. Не бива да се отстъпва и да се хващаме на техните игри“, изтъкна още историкът. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение".

5 Ноември 2020 | 12:14 | Агенция "Фокус"

Проф. Светлозар Елдъров: За политическото бъдеще на Северна Македония ще бъде най-добре още преди приемането им в ЕС да осъдят престъпленията на комунистическия режим от епохата на Титова Югославия

Проф. Светлозар Елдъров: За политическото бъдеще на Северна Македония ще бъде най-добре още преди приемането им в ЕС да осъдят престъпленията на комунистическия режим от епохата на Титова Югославия

София. За политическото бъдеще на Северна Македония ще бъде най-добре още преди приемането им в ЕС да осъдят престъпленията на комунистическия режим от епохата на Титова Югославия. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ професор д. ист. н. в Института за балканистика при Българската академия на науките Светлозар Елдъров за въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в ЕС. Според него това ще бъде добре и за хората там. Той обясни, че формално е възможно държава, която не е оценила или формално осъдила комунистическото си минало, да стане пълноправен член на ЕС. "Но в случая със Северна Македония, както и по принцип, за предпочитане е това да се направи предварително", каза още проф. Елдъров. Той припомни Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет на 26 април 2000 г. от 38-то Народно събрание. "Ако се препрочете внимателно, ще се установи, че сред многобройните и основателни порицавания на управлението на страната от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за погазване на основните човешки права и свободи няма нито дума за престъпната политика на БКП по отношение на Македонския въпрос, за съучастието й в създаването и внедряването на коминтерновската теза за македонската нация, за предателството спрямо българите във Вардарска Македония, за опита за отродяване на българите в Пиринския край. Без съмнение това повлия негативно на нашата политика по отношение на Скопие в следващите години", коментира историкът. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"

5 Ноември 2020 | 11:56 | Агенция "Фокус"

Проф. Светлозар Елдъров: Такова единомислие между официалната политика и общественото мнение като това за Македония рядко се забелязва и никой не може да го пренебрегва

Проф. Светлозар Елдъров: Такова единомислие между официалната политика и общественото мнение като това за Македония рядко се забелязва и никой не може да го пренебрегва

София. Такова единомислие между официалната политика и общественото мнение като това за Македония рядко се забелязва и никой не може да го пренебрегва. Това каза в интервю за Агенция "Фокус" професор д. ист. н. в Института за балканистика при Българската академия на науките Светлозар Елдъров за въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в ЕС. "Българските държавници, политици и дипломати нееднократно са заявявали, че няма да подкрепят безусловно евроинтеграцията на Македония, ако тя не преустанови антибългарската си реторика и поведение. Социологическа анкета вчера показа, че 84 процента от българите не са съгласни София да подкрепи Скопие за членство в Европейския съюз, докато не бъде постигнато съгласие по отношение на общата ни история", коментира още историкът. Проф. Елдъров отбеляза, че като историк, който 40 години се занимава с изследването и популяризирането на миналото на македонските българи, колебание няма. "Рамковата позиция на българското правителство от 9 октомври 2019 г., подкрепена с декларацията на Народното събрание, ясно очертава червените линии, които не бива да бъдат прекрачвани. Струва ми се обаче, че ако те бяха заложени още в Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство от 1 август 2017 г., всичко щеше да бъде по-лесно и по-справедливо. И за двете страни", допълни още той. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"

5 Ноември 2020 | 11:39 | Агенция "Фокус"

Проф. Светлозар Елдъров: Никога Македонският въпрос не се е радвал на такава широка обществена популярност у нас - миналото сякаш се завръща, за да ни потърси сметка

Проф. Светлозар Елдъров: Никога Македонският въпрос не се е радвал на такава широка обществена популярност у нас - миналото сякаш се завръща, за да ни потърси сметка

София. Никога Македонският въпрос не се е радвал на такава широка обществена популярност у нас - миналото сякаш се завръща, за да ни потърси сметка. Това каза в интервю за Агенция "Фокус" професор д. ист. н. в Института за балканистика при Българската академия на науките Светлозар Елдъров за въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в ЕС. Според него е добре въпросите да се решават своевременно, за да не тежат като ипотека върху бъдещето. "В този смисъл моментът за българо-македонските отношения наистина е исторически", изтъкна още историкът. Проф. Елдъров обясни, че сме изправени пред ключов момент от евроинтеграцията на Република Северна Македония, който ще има дълготрайно въздействие не само по отношение на целия този процес, но и върху България. "Това е еднакво важно за бъдещето на двете държави и двата народа. Тук като историк ще обърна внимание на нещо друго. Днес едва ли има образован българин, който да не знае, че България стана пълноправен член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Съмнявам се обаче, че са мнозина ония, които помнят по дати всички етапи, през които страната ни мина по пътя на своята евроинтеграция. Дори и аз трябваше да направя справка в интернет, за да си ги припомня. Така че само през отстоянието на времето ще можем обективно да оценяваме историческото значение на събитията, които се случват пред очите ни", посочи проф. Елдъров. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"

5 Ноември 2020 | 11:30 | Агенция "Фокус"

Андрей Ковачев, евродепутат ЕНП/ГЕРБ: Северна Македония сама се спира по пътя към ЕС

Андрей Ковачев, евродепутат ЕНП/ГЕРБ: Северна Македония сама се спира по пътя към ЕС

София. Северна Македония сама се спира по пътя към ЕС. Това каза за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ Андрей Ковачев, евродепутат ЕНП/ГЕРБ. Той подчерта, че в последните десетилетия България многократно е протягала ръка на Северна Македония и никой не може да обвини страната ни, че е поискала нещо извънредно в последния момент. „Това е позиция на България от 30 години. Искаме да стъпим върху истината за нашата обща българска история, не са съществували паралелно във вековете македонска и българска идентичност, македонски и български език, това е безумна сегашна теория. Спирането или забавянето на преговорния процес е само и изключително в полето на политическия и академичен елит, на т.нар. „историчари“ и всички тези, които нямат смелост да погледнат и да признаят истината, която по никакъв начин няма да застраши сегашните чувствата на хората, които се определят македонци и идентифицират своя език като македонски. Ние говорим за корените на тези сегашни реалности“, отбеляза евродепутатът. Андрей Ковачев допълни, че Договорът за добросъседство е подписан през 2017 година, но комисията от македонска страна работи бавно, тромаво, с нежелание, не публикува приетите протоколи, за да не стигнат решенията до общественото мнение в Македония. „Европейската ценност и идеята за Европа след кървавия 20 век е да преодолеем омразата, разединението, фалшификацията и манипулациите“, допълни той. Лъжата и фалшификацията не е европейска ценност, подчерта Андрей Ковачев. Тази манипулация на историята води до омраза в днешния ден, заяви евродепутатът. Росица АНГЕЛОВА

5 Ноември 2020 | 10:35 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (Македония): Продължават усилията на С.Македония да ни убеди да ги пуснем на преговори без да ни върнат историята

„Независен“ (Македония): Продължават усилията на С.Македония да ни убеди да ги пуснем на преговори без да ни върнат историята

Скопие. Продължават дипломатическите усилия за приближаване на позициите на Република Северна Македония (РСМ) и България, пише вестник „Независен“. Целта е да София да даде зелена светлина за официално започване на присъединителните преговори на югозападната ни съседка с ЕС по време на германското председателство. Берлин и Скопие са за началото на преговорите през декември, което беше обсъдено като обща цел и интерес по време на телефонния разговор вчера, който премиерът Зоран Заев имаше с германския канцлер Ангела Меркел. За да сближи възгледите, президентът Стево Пендаровски разговаря и с българския си колега Румен Радев, въпреки че повече подробности за разговора не бяха съобщени. „В телефонен разговор между канцлера Меркел и премиера Заев бяха споделени общият интерес и еднакват цел на двете страни по време на германското председателство на ЕС, да се проведе първата междуправителствена конференция през декември като началото на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС. Премиерът Заев подчерта, че това е възможност, която не бива да се пропуска и че интензивното ангажиране на участващите страни създава възможности за постигане на общата цел - провеждане на междуправителствена конференция за започване на преговори“, съобщиха вчера от македонското правителство. Заев е изразил благодарност за засиления ангажимент на германското председателство с ЕС, за личното участие на външния министър Хайко Маас, държавния министър за ЕС Михаел Рот, както и за личния ангажимент на канцлера Меркел. С наближаването на 10 ноември, когато ЕС трябва да вземе решение за рамка за преговори за Северна Македония, контактите и срещите на високо равнище се засилват, за да се намери решение с България, като за нас преговорната рамка в настоящата си форма е абсолютно неприемлива. София вече обяви, че няма да я одобри. Тези срещи се проведоха с посредничеството на Германия, която настоява да се проведе първата междуправителствена конференция със Северна Македония до края на годината, по време на европредседателството на Берлин. Пендаровски и Радев обсъдиха и позициите на двете страни и възможността за тяхното сближаване по телефона, след като българският президент преди това обяви позицията си по текущата интензивна дипломатическа дейност между Скопие и София в профила си във Фейсбук, като заяви, че очаква българското правителство да се бори член 35 от рамката за преговори за Република Северна Македония да включва националната рамкова позиция, приета единодушно от парламента преди година. „Президентите на Република Северна Македония Стево Пендаровски и президентът на България Румен Радев днес разговаряха по телефона за позициите на двете страни по отношение на условията за започване на преговори на страната ни за членство в Европейския съюз. Двамата президенти обсъдиха възможността за постигане на устойчиво решение за европейското развитие на нашия регион и по-специално за интеграцията на Република Северна Македония в Европейския съюз“, съобщиха накратко от кабинета на президента Пендаровски. Вчера правителството потвърди позицията си, която е, че македонският език и идентичност са факти, потвърдени от ООН и че не трябва да има спорове по този въпрос, както и че няма нужда от ново споразумение или анекс към Договора за добросъседство с България. от 2017г. Това споразумение, заяви вчера говорителят на правителството Душко Арсовски, е добра основа и рамка за продължаване на преговорите, насочени към намиране на решения. Някои македонски анализатори са на същата линия. Малинка Ристевска Йорданова от Института за европейска политика (ЕПИ) заяви пред МИА, че България налага подход, при който процесът на присъединяване да се превърне в процес на промяна на идентичността. „Трябва да сме категорични и ясни, че сме готови за обективен процес на спазване на стандартите за присъединяване към ЕС, но не и за злоупотреба с него за ирационални цели, противоречащи на тези норми и стандарти“. „Ако направим съществена отстъпка сега, това може да доведе до друга, още по-абсурдна молба, друга отстъпка и т.н. и така до безкрай“, каза Ристевска Йорданова пред МИА. По отношение на обявеното българско вето за започване на преговори, тя посочва, че е възможно това да се случи, защото приемането на рамката за преговори изисква консенсус. Според нея подобна блокада би имала своята цена и за България, защото всъщност тя се противопоставя на предложението на Комисията, председателя Германия и всички останали страни членки. „Сега към нас идва по-голям натиск, особено от вицепремиера Каракачанов и външния министър Захариева да приемем „компромис“, съобразен с тях. Очевидно е, че европейските дипломати с прагматичен подход търсят формула, в която нашата страна да покаже стъпка, която да спаси българския „образ“, така че премиерът Борисов след това да прояви известна добра воля и да не блокира първата междуправителствена конференция“, каза Ристевска Йорданова. Александър Кържаловски от МЦМС също е съгласен, че е възможно и според него ветото на България за започване на преговори е още по-сигурно. „Има видими и има много невидими усилия на други държави-членки, особено на Германия като настоящото председателство на Съюза, за преодоляване на българските забележки или желания или очаквания, поне временно, за започване на преговори, но тази сила на вето, която всяка членка има и може да използва, е мощна. Спомняме си как Гърция го използва през 2008 г.“, казва Кържаловски. За да се доближат позициите на Северна Македония и България, в рамките на дипломатическите усилия на Германия за постигането на тази цел, наскоро се проведе среща между вицепремиера по европейските въпроси Никола Димитров и външния министър Буяр Османи с българския външен министър Екатерина Захариева по инициатива на германския им колега Хайко Маас, след което бе съобщено, че е постигнат малък напредък. Вчера българското външно министерство съобщи, че Захариева е в самоизолация и очаква резултата от своя PCR тест. Тя се изолира, след като заместник-министър Петко Дойков, който беше част от делегацията на срещата в Берлин в понеделник с делегация от Република Северна Македония и Федерална република Германия, даде положителен тест за Covid-19. Маас и Рот също са в карантина. Маас заминава за двуседмична карантина след среща със Захариева и нейния заместник Дойков в Берлин, както и германския министър за Европа Рот. Според германското външно министерство други служители на министерството, които са присъствали на срещите, също отиват в изолация. Първият тест за коронавирус на Маас е отрицателен. Димитров и Османи не са в изолация, тъй като според оценката на Комисията по инфекциозни болести те не са имали рисков контакт. „Няма рисков контакт и няма да бъде издадено решение за изолация за нито един член на македонската делегация, който присъства на срещата в Берлин“, заключи Комисията по заразни болести, след оценка на епидемиологичния риск, съобщиха от Секретариата по европейските въпроси и Министерството на външните работи на РСМ. Превод и редакция: Иван Христов

5 Ноември 2020 | 09:27 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Проблемът е, че Северна Македония избягва и не изпълнява в достатъчна степен Договора за добросъседство, в него е заложено, че имаме обща история

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Проблемът е, че Северна Македония избягва и не изпълнява в достатъчна степен Договора за добросъседство, в него е заложено, че имаме обща история

София. Проблемът е, че Северна Македония избягва и не изпълнява в достатъчна степен Договора за добросъседство, в него е заложено, че имаме обща история. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за предаването „Тази сутрин“ по БТВ. „Договорът за добросъседство се подписа 2017 г. и влезе в сила през 2018 г. От пролетта на 2018 г. наблюдаваме изпълнението му. Имахме една комисия, но втора комисия е ред на Скопие да свика, но те още не са го направили. От около месец те има редовен кабинет след редовните им избори. Ние нямаме никакви претенции по отношение на това как се самоопределят техните граждани и как определят техния език, но от друга страна не може те да имат претенции към българските граждани как определят техния език. Ние имаме клауза от 2017 г. в Договора и настояваме тя да се прилага по начина, по който сме се съгласили тогава. По отношение на преговорната рамка не сме в състояние да я одобрим, защото не виждаме нашите притеснения в нея. Работихме двете правителства по съгласуването на текстовете, които ни притесняват. Това са не само историята, но и езика на омразата и претенциите на малцинства. Непризнаването на историческата истина има отражения върху реалността. Договорът, ако се изпълнява, ще върши чудесна работа. Ние имаме претенции за това, че той не се изпълнява“, заяви Захариева. „Има ясно разпоредби по отношение на езика на омразата, на икономиката, свързаността, образованието, езика. Проблемът е, че те не желаят да многостранни формати. В Договора е заложено, че имаме обща история. Разликата с целия свят е, че имаме с държавите споделена история, а единствената държава, с която имаме обща история, е Северна Македония. Те са подписали договора, но се опитват да бягат. Ако някой в България си мисли, че има начин гражданите на Северна Македония да кажат: ние сме българи, значи няма реална представа за нещата и не разбира проблема. Ние не искаме да казваме на българските граждани как да се самоопределят. Проблемът е, че те избягват и не изпълняват в достатъчна степен договора от 2017 г. за общата история. Работихме по протокол и декларация, но повече чуват от там какво няма да направят, а не какво ще направят. В постоянен контакт сме с премиера Борисов и правителството има единна позиция. Всякакви спекулации по темата, че някой нещо ще промени в последния момент, са крайно неуместни“, посочи тя. „Когато става въпрос за договор между държавите трябва да се търси как с обра воля да се изпълнява този договор. Нека да не търсим как да го заобикаляме, а да търсим как да сближаваме народите си, защото това е целта на този договор. Нашият проблем е, че не бива по никакъв начин хората, които заявяват българското си самосъзнание, да бъдат подлагани на дискриминация, така че да се страхуват да го правят. Мнението на Северна Македония малко се мени. Когато се водят преговори, е добре по-малко да се говори и повече да се работи. Имаме постигане на съгласие по някои въпроси, но още не сме готови да кажем да. Дали ще се одобри преговорната рамка, или не - това не означава, че те никога няма да са член на ЕС. Важното за България е, че не е започнала работа за промяна на учебниците им“, допълни тя.

5 Ноември 2020 | 09:00 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Към този момент България не може да одобри преговорната рамка за Северна Македония, подкрепата ни никога не е била без условие

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Към този момент България не може да одобри преговорната рамка за Северна Македония, подкрепата ни никога не е била без условие

София. Към този момент България не може да одобри преговорната рамка за Северна Македония, подкрепата ни никога не е била без условие. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за предаването „Тази сутрин“ по БТВ. „Няма как на този етап да кажем да на Северна Македония за започване на преговорите за членство в ЕС. Обявих го и на пресконференция, когато се върнахме от Берлин. България трайно подкрепя страните от Западните Балкани по тяхната европейска перспектива, но подкрепата ни за Северна Македония никога не е била без условие. Още 2012 г. пак имаше големи надежди, че те ще започнат преговорите. Още преди нашето Председателство на Съвета ние им заявихме ясно, че това ще бъде наш основен приоритет, но условието е подписването на Договор за приятелство и добросъседство“, посочи тя. „Заради външен натиск няма как да променим позицията си. Много ясно сме изразявали нашата позиция. Това е преговорна рамка и сега процесът е много видим в публичното пространство. Още миналата година през октомври имаше позиция на България. Некоректно е, че една ли не едва сега България е заявила претенциите си. Разбирам, е има хора, които се опитват да критикуват всичко, но по тази тема имам усещането, че имаме обединение. Националните интереси България по всички теми е защитавала и трябва да защитава. Националният ни интерес по отношение на европейската перспектива на страните от Западните Балкани е тези държави да извършват реформите си и да вървят по този път и да станат някой ден членове на ЕС, но към този момент България не е в състояние да одобри преговорната рамка за Северна Македония. От доста време сме поставили условията си. Хубаво е, че се подписа Договорът за добросъседство, но той трябва и да се изпълнява“, допълни Захариева.

5 Ноември 2020 | 08:43 | Агенция "Фокус"

Доц. Момчил Дойчев, Атлантически съвет: Гражданите на Северна Македония имат право на своя идентичност, не можем да приемем обаче да я градят на антибългарска основа

Доц. Момчил Дойчев, Атлантически съвет: Гражданите на Северна Македония имат право на своя идентичност, не можем да приемем обаче да я градят на антибългарска основа

София. Гражданите на Северна Македония имат право на своя идентичност, не можем да приемем обаче да я градят на антибългарска основа. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ доц. Момчил Дойчев, съпредседател на Атлантическия съвет на България. „Ние не сме променяли позицията си по отношение на нашето твърдение, че Северна Македония трябва да бъде член на НАТО и ЕС. Многократно сме организирали през последните 3 години конференции и дискусии, търсехме и предлагахме решения за по-бърза интеграция на Северна Македония, която вече е член на НАТО и сега предстои да навлезе в следващия етап от нейната евроатлантическа интеграция. Търсели сме възможности и начини да подкрепяме този стремеж да стане част от ЕС. Но членството в ЕС не е някаква награда и то не може да се случи, ако са останали някакви открити въпроси. Не можем да премълчаваме, прикриваме или омаловажаваме тези спорни въпроси. В интерес на всички е такива въпроси да бъдат решени предварително“, обясни доц. Момчил Дойчев. Подписаният договор за добросъседство даде основа за започване на процес по решаване на тези въпроси, но времето показа, че по редица причини от македонска страна не бяха предприети необходимите мерки, за да се изпълнят не просто като позиции, които съществуват на хартия, а като реално практическо решение на някои от спорните въпроси, добави доц. Момчил Дойчев. „Не можем да отречем историческите и променените етнонационални факти, че голяма част от населението на Северна Македония е изгубила своята българска идентичност и вече се чувства отделна нация, има собствен национален език. Но искаме да се признае една проста историческа истина, че сме били един народ. Не можем да отречем тези нови реалности със създаването на нова македонска идентичност, въпреки че бе постигнато с грубо насилие и геноцид. Днес гражданите на Северна Македония имат право на своя идентичност, но не можем да приемем обаче да я градят на антибългарска основа“, каза още доц. Момчил Дойчев. Той потвърди, че Атлантическият съвет на България препоръчва на правителството да не дава безусловното си съгласие за започване на преговори за присъединяване на Република Северна Македония в ЕС. Цоня СЪБЧЕВА

4 Ноември 2020 | 19:51 | Агенция "Фокус"

Президентите Румен Радев и Стево Пендаровски обсъдиха перспективата за постигане на напредък по отношение на европейската интеграция на Република Северна Македония

Президентите Румен Радев и Стево Пендаровски обсъдиха перспективата за постигане на напредък по отношение на европейската интеграция на Република Северна Македония

София. Президентите Румен Радев и Стево Пендаровски проведоха телефонен разговор, в рамките на който бяха обсъдени позициите на двете страни по отношение на условията за започване на преговори на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Двамата президенти обсъдиха възможността за постигане на устойчиво решение относно европейското развитие на нашия регион и по-конкретно за интегрирането на Република Северна Македония в Европейския съюз. Държавните глави обсъдиха перспективите за осъществяване на посещение на президента Пендаровски в България при подходяща възможност.

4 Ноември 2020 | 15:58 | Агенция "Фокус"

Говорителят на македонското правителство: Няма нужда от нов договор с България или от анекс към стария

Говорителят на македонското правителство: Няма нужда от нов договор с България или от анекс към стария

Скопие. Споразумението с България от 2017 г. е добра основа и рамка за продължаване на разговорите, насочени към намиране на решения, заяви днес на пресконференция говорителят на правителството Душко Арсовски, цитиран от скопският вестник “Независен“. „Нека разговорът на премиера Зоран Заев с германския канцлер Ангела Меркел да се състои по-късно днес, а след това ще докладваме за подробностите“, добави Арсовски, отговаряйки на въпроси относно искането на България за нов анекс към споразумението и дали премиерът Зоран Заев има някакви предложения, които да представи по време на телефонния разговор с германския канцлер Ангела Меркел. Според него позицията на правителството е, че няма нужда от ново споразумение или анекс към Споразумението за добросъседство с България. По отношение на въпроса за македонския език Арсовски подчерта, че вече е ясно, че македонският език и идентичност са факти, потвърдени от ООН и правителството смята, че не трябва да има дилема за това. Попитан за нови подробности и информация за случващото се във връзка със спора с България и за кои червени линии е разговаряла страната на срещата в Берлин в понеделник, говорителят Арсовски повтори, че премиерът Заев ще разговаря с канцлера Меркел днес и изрази благодарност, че Германия като ротационен председател на ЕС е силно ангажирана да изпълни „общата цел да проведе първата междуправителствена конференция и по този начин да отбележи началото на преговорите в Северна Македония до края на годината“. „Това е сигнал за целия регион, че се запазва доверието в ЕС, което е в интерес на всички. По-конкретно паралелно се осъществяват контактите между министерствата на външните работи на България и Северна Македония. На този етап оценяваме, че в интерес на този процес не трябва да се представят подробности. Разбира се, важно е да се отбележи, че всички тези контакти водят до взаимно разбирателство и всяка нова среща води до укрепване на доверието и сближаване на позициите, каза говорителят на правителството. Той подчерта, че страната спазва Споразумението с България от 2017 г. и поддържа, че то е отлична рамка и предлага инструменти за управление на въпроси, за които официална София има някои притеснения. „Готови сме да приемем обяснения в тази посока и бихме изпратили апел и осъдили речта на омразата и в двете страни и искаме да призовем всички заинтересовани страни да подкрепят този апел и заедно да предотвратим ново изливане на омраза и в двете посоки, което би повлияло по някакъв начин, независимо дали на преговарящите или на Комисията, занимаваща се с историческите въпроси, каза говорителят Арсовски, добавяйки, че дилемите по исторически въпроси трябва да бъдат разрешавани от експерти от двете страни. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Ноември 2020 | 14:27 | Агенция "Фокус"

“Слободен печат“: От гръцка гледна точка противопоставянето на България срещу започването на преговорите с Македония за членство в ЕС е унизително

“Слободен печат“: От гръцка гледна точка противопоставянето на България срещу започването на преговорите с Македония за членство в ЕС е унизително

Скопие/Сидни. Противопоставянето на България на признаването на македонския език и идентичност предизвиква реакции сред гръцката медийна общественост. Особено след като Гърция призна тези македонски атрибути със Преспанското споразумение. Това пише в материал в гръцкото списание Greek City Times, което излиза в Австралия, според който поведението на България е обидно и за Гърция, пише македонският вестник “Слободен печат“ „От гръцка перспектива опозицията на България срещу присъединяването на Северна Македония към ЕС е унизителна. Това не само подкопава решителната позиция на Гърция да подкрепя балканските страни да се присъединят към ЕС, но и подкопава решението на Гърция да признае македонския език през 2018 г. "Атина участва ефективно в спор, който не я засяга, особено след като няма конкретно международно споразумение, определящо езика", се казва в статията на гръцкото списание. Всекидневникът припомня, че преди няколко месеца България представи дълъг меморандум пред столиците на други държави-членки на ЕС, озаглавен „Обяснителен меморандум за отношенията между Република България и Република Северна Македония по отношение на процеса на разширяване, присъединяване и стабилизация на ЕС“. . В центъра на този меморандум са националните и езикови интервенции, които станаха в Северна Македония след Втората световна война. Преспанското споразумение от 2018 г., в резултат на което се появи името „Северна Македония“ между Атина и Скопие, беше подписано само за да може Северна Македония да се присъедини към НАТО. С основание в коментара на статията авторът пита „защо България не се противопостави на влизането на Македония в НАТО, а го прави за присъединяването й към ЕС“. "Това предполага, че България смята съпротивата срещу руското влияние на Балканите за по-висок приоритет от възстановяването на българския език и идентичност в Северна Македония." "Това, разбира се, е странно решение, дори при игнориране на общата религия, азбуката и славянобългарското наследство на България с Русия", коментира Greek City Times. "Въпреки че независимостта на България беше осигурена само благодарение на руската помощ срещу Османската империя." Според оценки на медиите, България вероятно ще наложи вето върху процеса на стартиране на присъединяването на Северна Македония към ЕС. За Брюксел това няма да е основен въпрос, тъй като в ЕС се борят с втората вълна на KOVID-19, турската агресия срещу две държави-членки (Гърция и Кипър) и новата вълна от тероризъм, която вече удари Франция и Австрия. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Ноември 2020 | 13:30 | Агенция "Фокус"

„Телма“ (Македония): Българските условия ги няма  в преговорната рамка

„Телма“ (Македония): Българските условия ги няма в преговорната рамка

Скопие. Условията на България за започване на преговори на Македония с ЕС не фигурират в последното предложение на германското председателство на Рамката за преговори, което трябва да бъде прието днес на срещата на посланиците на страните членки – COREPER, съобщава македонският телевизионен канал “Телма“ В текста, който „Телма“ е получил от дипломатически източници в Брюксел, само на едно място се подчертава ангажиментът на Македония за добросъседски отношения „и значението на постигането на видими резултати и добросъвестното прилагане на двустранните споразумения, включително Споразумението от Преспа с „Гърция и Споразумението за добросъседски отношения с България“. Това означава, коментират дипломатически източници, че всички държави-членки с изключение на България имат хармонизирани позиции и проблемът с България вероятно ще бъде разрешен чрез двустранно споразумение чрез декларация или изявление, която „ще отговори на опасенията и на двете страни“. Съдържанието на подобно изявление все още не е обявено, въпреки че тези дни се полагат сериозни дипломатически усилия от германското председателство, което организира в Берлин и преки преговори между двете страни. Преговорната рамка, с която „Телма“ разполага, е много по-сложна и подробна във финалната версия в сравнение с проектоверсията. Подробно са посочени политическото влияние на страните-членки в целия процес на преговори и условността при отваряне на клъстери с изпълнението на необходимите реформи. „В случай на сериозно и трайно нарушаване от Северна Македония на ценностите, на които се основава Съюзът, Комисията може по своя инициатива или по подходящо искане на държава-членка да препоръча прекратяване на преговорите и осигуряване на условия за евентуалното им възобновяване.“ пише в документа Комисията или държава-членка могат също да преустановят отварянето на глави или клъстери, ако страната не напредва или изостава в изпълнението на реформи в „основния клъстер“, който се отваря първи и се затваря последен, или ако напредъкът в този клъстер изостава значително зад други области и това води до пълен дисбаланс в преговорите за разширяване. Съгласно тези механизми, според дипломатическите източници, се вижда възможността за смекчаване на твърдата позиция на България, тъй като София може да повлияе на целия процес. Колко обаче ще усложни преговорите, както коментира, ще зависи от съдържанието на изявлението на България и македонската декларация. Въпреки че е известно, че България иска ясни позиции по езиковите, малцинствени и исторически въпроси, не са договорени формулировки. Освен намека, че България ще си запази възможности за свързване на изпълнението на Споразумението за добросъседство с определени глави, по примера на Преспанското споразумение. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Ноември 2020 | 12:21 | Агенция "Фокус"

България все още не одобрява преговорната рамка за членство на Северна Македония в ЕС (ОБЗОР)

България все още не одобрява преговорната рамка за членство на Северна Македония в ЕС (ОБЗОР)

София. България все още не одобрява преговорната рамка за членство на Северна Македония в ЕС. Това обяви вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, след като се върна от среща в обхвата на Германското председателство с министъра на външните работи на Северна Македония Буяр Османи и вицепремиера по европейските въпроси Никола Димитров. „До момента все още, въпреки немалкият напредък след около 5 часа преговори в Берлин не сме в състояние да одобрим и кажем „да“ на преговорната рамка, но работим активно с Германското председателство и с колегите от Република Северна Македония за отразяване на оставящите изисквания на България в преговорната рамка. Имаме някакъв напредък по отворените въпроси. Знаете, че за името – използването на краткото име, за България е важно да декларират това, което декларираха и в НАТО, че това не води до географската част от България и, че по никакъв начин не е свързано с териториални или малцинствени претенции. Колегите от Северна Македония поеха ангажимент да декларират това. По отношение на езика, отново подчертахме, че има два варианта. Мисля, че и там имаме като цяло доста голямо сближаване на позициите, но нека видим окончателните текстове“, обясни българският вицепремиер. По думите ѝ важното за страната ни са гаранции за одобряване на план за действие за изпълнение на Договора особено в частта за добросъсъедството и историческата комисия, както и ясно деклариране от страна на Северна Македония, че държавните ѝ институции няма да подкрепят малцинствени претенции . Според Захариева, обаче, Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество не се спазва от югозападната ни съседка. Тя посочи, че има случаи, в които например се създават административни пречки пред български инвеститори и се наблюдава нежелание на Северна Македония да се придържа към формулата за езика в договора. „Не можем да си затваряме очите и да се правим, че не виждаме, че има проблеми в изпълнението на Договора. Призивът ми към Северна Македония е да търсим начин как да спазваме Договора“, отбеляза Екатерина Захариева. Тя коментира и Съвместна мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония, като отчете, че успеха в работата ѝ е въпрос на субективна оценка. „Важното в работата на тази комисия са постигнатите резултати. Оценката за това дали са много, дали са малко петте личности, по които постигнато съгласие, е субективна. На България ѝ се струва, че темпото не е достатъчно, на нашите съседи, че и това е голяма крачка. По-големият проблем на България е, че тези личности не са обявени публично към настоящия момент и договореностите не намират отражение, каквато всъщност е целта. Няма как да постигнем това, ако договореностите са само на хартия“, отбеляза вицепремиерът. По думите на Захариева една от червените линии за България са малцинствените претенции на Северна Македония. „Признаваме реалността само с факта, че първи сме признали съществуването на държавата. С тревога забелязваме, че непризнаването на историческата истина има сериозни отражения в сегашната реалност, изразяваща се в малцинствени претенции. Това е една от много важните червени линии на България по отношение на изпълнение на Договора“, подчерта външният министър. Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов също изрази позиция по двустранните ни отношения със Северна Македония, като подчерта, че доверието на София към Скопие е изгубено, поради системно неизпълнение на поетите от македонска страна ангажименти. "Не смятам, че към момента България разполага с гаранции от македонска страна за изпълнението на Договора от август 2017 г. и не приемам, че такива гаранции могат да бъдат изявления на членове на македонското правителство, или само декларация от тяхна страна. Единствена гаранция би могъл да бъде писмен анекс към Договора от 2017 г., отразяващ българската Рамкова позиция и декларацията на българския парламент от октомври 2019 г. В обратен случай България не може да подкрепи европейското членство на Македония при никакви условия и при никакъв външен натиск, ако за целта българската страна ще трябва да жертва своите национални интереси, допускайки в ЕС една антибългарска държавна идеология, наследена от времето на комунистическа Югославия и – за съжаление - съхранявана с всички усилия от сегашното правителство в Скопие", отбелязва той в позицията си. От пресцентъра на БСП съобщиха, че В Република Северна Македония е проявен интерес към интервю на председателя на БСП Корнелия Нинова, дадено в предаването „Седмицата“ на „Дарик“. „И голямата опозиционна Българска социалистическа партия (БСП), застъпва твърдо становище спрямо Македония“. По този начин, северномакедонският информационен сайт expres.mk резюмира част от интервюто, което Корнелия Нинова даде за радио „Дарик“ на 24 октомври 2020 г. Медията от югозападната ни съседка подчертава схващането, застъпвано от лидерката на БСП, че България е необходимо да има категорично становище по спорните въпроси между София и Скопие, предавайки думите ѝ по следния начин: „Смятаме, че в тези преговори и в отношенията с Македония, България трябва категорично да защити своята история, национален интерес, исторически личности и ако това не се приеме от отсрещната страна, да се вземат мерки и да се изрази становище“. Наред с това, сайтът поставя ударение и върху изказаното от Нинова мнение, че договорът за добросъседство между България и Република Северна Македония е необходимо да се спазва, като цитира и нейна реплика, изречена в интервюто: „Ние подписахме договор за добросъседство и сътрудничество. Този договор трябва да се спазва. Сформира ли се съвместна комисия за разрешаването на спорните въпроси между двете държави? Сформира се. Разреши ли ги? Не. Докато те не се разрешат, няма да има решение по този въпрос“. „Очевидно край Вардар трудно преглъщат мнението на основната опозиционна формация в България, осъзнавайки, че българското общество е единно в отстояването на историческата правда за Македония“, посочват още от БСП. От БСП-София призоваха към национален консенсус за възприемане и определяне на следните области, представляващи „червени линии”, съхраняващи националния интерес на страната ни: дефиниция на понятието обща история, да се уточни спецификата на използвания „официален език“. И още: - Да се договорят промени в Преамбюла на конституцията на Република Северна Македония – сред държавнотворните народи: сърби, турци, роми, власи, бошняци да бъдат добавени и българите. Трябва да се договори при предстоящото преброяване на населението в Република Северна Македония, което ще се проведе през април 2021 г., българите да бъдат включени официално сред етническите групи и народности. - Трябва да бъде активирана работата на Съвместната междуправителствена комисия, създадена по чл.12 от договора. Тя трябва да има работни групи и подкомисии по ключови въпроси – инвестиции, култура, икономика, енергетика, бизнес, транспорт и съобщения (особено в контекста на коридор №8), наука, отбрана и сигурност. - Да се гарантират по недвусмислен начин: 1. Отказ от евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано антибългарски характер, засягаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание и противоречаща на съвременните европейски ценности. 2. Въздържането от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. ”македонско малцинство” в България." Правителството на Северна Македония изрази благодарност на Германия като ротационен председател на ЕС за ролята ѝ в преговорите между скопските и българските власти. „Тези комуникации водят до по-голямо разбирателство, до укрепване на доверието и до сближаване на позициите. Ние спазваме и се ангажираме със споразумението от 2017 г., което предлага рамка и инструменти за управление на двустранните въпроси. Ние вярваме, че историческите въпроси, които са част от общата история, могат да бъдат разрешени чрез Комисията по исторически и образователни въпроси и вярваме, че решенията ще укрепят приятелството и сътрудничеството между двете страни“, информира правителството на Република Северна Македония. В Скопие са убедени, че трите цели: грижата за националния интерес и правото на самоопределение на македонския народ, европейското бъдеще на Македония и откриването на преговори за присъединяване през декември и добросъседските отношения, основани на взаимно разбиране и уважение, са не само, че не са противоположни, но са напълно съвместими. Оттам, в името на европейските ценности и общото бъдеще на ЕС, те осъдиха речта на омразата и в двете страни и призоваха за подкрепа на този апел, за да се предотврати ново изливане на омраза във всяка посока. По-късно президентът Румен Радев коментира пред журналисти, че изходът изглежда само един: отлагане на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС, докато не се сключи ясно, обвързващо двустранно споразумение между България и Република Свверна Македония за изчистване на всики двустранни въпроси. "Очаквам българското правителство да се пребори за глава 35 в преговорната рамка, в която да бъде вложена цялата ни Национална рамковa позиция, приета преди една година от българския парламент като ясно обособени критерии, които да бъдат следени в целия преговорен процес. Това изглежда все по-малко вероятно", допълни той. "Не можем да дадем европейска легитимация на омразата към България", изтъкна също Радев. Той отбеляза, че членството на Северна Македония в ЕС е много важно за региона и България винаги го е подкрепяла, но подчерта, че трябва да имаме ясни гаранции, че единството ни като българска нация и културно-историческото ни наследство няма да бъдат поставяни под въпрос от външни фактори. Държавният глава подчерта, че е недопустимо да ипотекираме националната си идентичност. "Това, което в момента се опитват да спасяват по някакъв начин с вяли декларации за език и име, е само част от проблема. Проблемът е много по-дълбок. Той е свързан с дълбоките устои на нашата национална идентичност, културни, исторически, нашия суверенитет. Това изисква много добро споразумение: дали ново, дали анекс към настоящия договор, но ясен правнообвързващ документ. Не можем да си позволим да нарушаваме решения, взети от българското Народно събрание с консенсус преди 1 година", обясни президентът. Той обсъди темата и в телефонен разговор със своя германски колега Франк-Валтер Щайнмайер. Двамата се обединиха около позицията, че европейската перспектива за страните от Западните Балкани и за Република Северна Македония има ключово значение за укрепване на стабилността и е важен знак за развитието на целия регион. Президентът Радев заяви, че за целта е необходим траен и устойчив напредък на Република Северна Македония в изграждането на добросъседски отношения с България. Държавният глава отбеляза очакването на страната ни за ясни правно обвързващи гаранции, че единството на българската нация и културно-историческото ни наследство, като ключови елементи на националната ни идентичност, няма да бъдат никога поставени под въпрос от външни фактори. Той допълни, че България е отговорен член на ЕС и няма да допусне нерешени двустранни проблеми да подкопават единството на съюза. Според президента най-удачният вариант да не се стига до това, е като Националната рамкова позиция, приета единодушно преди година от Народното събрание, бъде включена в гл. 35 от преговорната рамка за Република Северна Македония с ясно обособени критерии и времеви срокове, които да бъдат съблюдавани през целия преговорен процес. Радев отбеляза, че ако подобно решение не е възможно, страната ни ще работи за двустранно споразумение с Република Северна Македония, в което в дух на приятелство и добросъседство да бъдат разрешени всички двустранни въпроси. От своя страна премиерът Бойко Борисов изрази увереност, че с помощта на Германия ще бъдат постигнати правилни решения относно казуса с Република Северна Македония, по време на видеоконферентен разговор с канцлера на Федерална Република Германия Ангела Меркел. „Аз и България сме благодарни за ангажимента на Германското председателство и лично на Вас за търсенето на формули, които да позволят началото на преговорите на Република Северна Македония за членството в Европейския съюз“, отбеляза премиерът Борисов пред Меркел. Пред германския канцлер премиерът Борисов изрази позицията на България, която външният министър Екатерина Захариева представи вчера в Берлин. По време на 40-минутния разговор министър-председателят Бойко Борисов изрази увереност, че с помощта на Германия, особено по време на нейното председателство на Съвета на ЕС, ще бъдат постигнати верни и правилни решения по темата. От социологическата агенция "Алфа Рисърч" оповестиха резултатите от проведено в периода 26 - 30 октомври представително проучване, което има за цел да регистрира нагласите на българските граждани относно позициите на България преди започването на преговори на Северна Македония с ЕС. По отношение на основния политически въпрос – каква трябва да е принципната позиция на България относно започването на преговори на Северна Македония за членство в ЕС – общественото мнение е изключително категорично. 83.8% от анкетираните не са съгласни България да подкрепи Република Северна Македония за членство в ЕС, докато не бъде постигнато съгласие относно факти от историческото минало на България. Според 10.2% България трябва безусловно да я подкрепи, независимо от нейното отношение към факти от нашето историческо минало. Едва 5.9% нямат мнение по въпроса, което е индикатор за висока степен на определеност на мненията. Според проучването е налице сериозно влошаване на образа на Северна Македония сред българските граждани и, ако допреди десетина години тя смятана за една от най-близките и добрсъседски настроени към нас държави на Балканите, в момента едва 21.9% от пълнолетните българи я определят като такава. Археологът проф. Николай Овчаров, доктор на историческите науки, коментира темата в обръщение към българската общественост, изпратено до Агенция "Фокус" по повод т. нар. oтворено писмо на български и македонски учени до премиерите на България и Северна Македония Бойко Борисов и Зоран Заев. "В навечерието нарешаването на въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в ЕС се прави поредната провокация, като в нея са въвлечени и български историци, известни със спорните си виждания по т. нар. македонски въпрос. Явно целта е да се покаже на света, че българската историческа наука има друго мнение, противоречащо на официалната държавна позиция. Тук искам да поздравя българските политици, които днес загърбиха вътрешните дрязги и излязоха с единна твърда позиция. И премиер, и външен министър, и - Слава-Богу президент, са категорични, че България не може да отстъпи от начертаните в Парламента "червени линии" за общата българска история до 1944 г. и за единния български език, на който говорим в двете страни", посочва още проф. Овчаров. "Още веднъж - браво на българските политици! Отдавна чакахме този момент, когато България ще застане твърдо зад своите национални интереси", подчертава той. Теодора ПАВЛОВА

3 Ноември 2020 | 22:17 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (Македония): Зоран Заев ще разговаря с Ангела Меркел в сряда

„Независен“ (Македония): Зоран Заев ще разговаря с Ангела Меркел в сряда

Скопие. Премиерът Зоран Заев е оптимист по отношение на разрешаването на нерешените въпроси, повдигнати от България, които заплашват да блокират началото на дългоочакваните преговори на Македония с ЕС до края на годината. Той обяви, че в сряда ще проведе телефонен разговор с германския канцлер Ангела Меркел, пише електронното издание на македонския вестник “Независен“ "Има оптимизъм, видях оптимизъм както в изявленията на Захариева, така и в съобщението на Бойко Борисов в „Туитър", каза Заев, който подчерта, че помощта на Германия е добре дошла, но че честите заседания на смесената комисия и разговорите между официални лица между двете страни дават резултат. Преди ключови дати за решение дали ще има българско вето върху започването на преговорите с ЕС, канцлерът Меркел разговаря с българския премиер Борисов, а германският президент Франк-Валтер Щайнмайер разговаря с президента Стево Пендаровски. По повод отворените въпроси, за които министър Захариева говори на пресконференция, относно краткото име на страната и езика и историята й, Заев каза, че не е проблем страната му да предложи декларация, подобна на присъединяването към НАТО, според която Република Северна Македония и Северна Македония са една и съща държава и че тя няма териториални претенции към България или която и да е друга държава. По отношение на езика Заев заяви, че формулировката в Споразумението за добросъседство е приемлива (което означава съгласно Конституцията на Македония), но добави, че македонският език ще бъде в документите на ЕС без никакви допълнения или уточнения. Заев заяви, че не трябва въпросите, които трябва да бъдат решени днес, да бъдат оставени за друго време, а трябва да бъдат обсъдени и да се намери взаимно приемливо решение. На въпрос дали ще отиде в България, за да се срещне с Борисов, Заев каза, че това ще зависи преди всичко от здравословното състояние на премиера Борисов, който е положителен за коронавирус и има симптоми на СOVID-19, но и от личното му здравословно състояние предвид пандемията. "Пожелавам му много здраве и бързо възстановяване", каза Заев и добави, че желанието му е да присъства физически на съвместното председателство на Берлинския процес в София. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Ноември 2020 | 21:45 | Агенция "Фокус"

Президентът Румен Радев: България е отговорен член на ЕС и няма да допусне нерешени двустранни проблеми да подкопават единството на съюза

Президентът Румен Радев: България е отговорен член на ЕС и няма да допусне нерешени двустранни проблеми да подкопават единството на съюза

София. България е отговорен член на ЕС и няма да допусне нерешени двустранни проблеми да подкопават единството на съюза. Това каза президентът Румен Радев в телефонен разговор със своя германски колега президента Франк-Валтер Щайнмайер, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Според президента най-удачният вариант да не се стига до това, е като Националната рамкова позиция, приета единодушно преди година от Народното събрание, бъде включена в гл. 35 от преговорната рамка за Република Северна Македония с ясно обособени критерии и времеви срокове, които да бъдат съблюдавани през целия преговорен процес. По думите на Румен Радев, ако подобно решение не е възможно, страната ни ще работи за двустранно споразумение с Република Северна Македония, в което в дух на приятелство и добросъседство да бъдат разрешени всички двустранни въпроси. Обща бе позицията, че европейската перспектива за страните от Западните Балкани и за Република Северна Македония има ключово значение за укрепване на стабилността и е важен знак за развитието на целия регион. Президентът Радев заяви, че за целта е необходим траен и устойчив напредък на Република Северна Македония в изграждането на добросъседски отношения с България. Държавният глава отбеляза очакването на страната ни за ясни правно обвързващи гаранции, че единството на българската нация и културно-историческото ни наследство, като ключови елементи на националната ни идентичност, няма да бъдат никога поставени под въпрос от външни фактори. Българският президент поздрави своя германски колега с приоритетите на Германското председателство на Съвета на ЕС, насочени към насърчаване на справедливи социални промени в икономиката, обществото и пазара на труда в Европа и оказване на подкрепа за индустрията и малките и средни предприятия в условия на криза.

3 Ноември 2020 | 19:07 | Агенция "Фокус"

Проф. Николай Овчаров: В навечерието на решаването на въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в ЕС се прави поредната провокация, в която са въвлечени и български историци

Проф. Николай Овчаров: В навечерието на решаването на въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в ЕС се прави поредната провокация, в която са въвлечени и български историци

София. В навечерието нарешаването на въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в ЕС се прави поредната провокация, като в нея са въвлечени и български историци, известни със спорните си виждания по т. нар. македонски въпрос. Това заявява археологът проф. Николай Овчаров, доктор на историческите науки, в обръщение към българската общественост, изпратено до Агенция "Фокус" по повод т. нар. oтворено писмо на български и македонски учени до премиерите на България и Северна Македония Бойко Борисов и Зоран Заев. "Явно целта е да се покаже на света, че българската историческа наука има друго мнение, противоречащо на официалната държавна позиция. Тук искам да поздравя българските политици, които днес загърбиха вътрешните дрязги и излязоха с единна твърда позиция. И премиер, и външен министър, и - Слава-Богу президент, са категорични, че България не може да отстъпи от начертаните в Парламента "червени линии" за общата българска история до 1944 г. и за единния български език, на който говорим в двете страни", посочва още проф. Овчаров. Той допълва, че въпросното писмо излиза не случайно днес. "На пръв поглед (както всичко, което произвежда северомакедонската пропаганда, талантлива наследница на югославската пропаганда) то е добронамерено. Авторите му са загрижени, че "на карта е поставено приятелството и добросъседството между нашите две страни и два народа.". Учените от българската страна на историческата комисия робували на остарели модели и ограничени разбирания за националната идентичност. За тях тя била нещо извечно и неизменно, а националната история - нещо свещено. И така накрая се стига до "изплюването на камъчето": "Съвременната историография отдавна е приела съществуването на множествени интерпретации, като резултат от различни перспективи", отбелязва той. "Ето затова става дума. Това е истинската позиция на Скопие - една истина можела да се интерпретира по различен начин!! Как, скъпи учени и интелектуалци, може да се интерпретира по алтернативен начин Битолския надпис, гласящ, че цар Самуил и неговите наследници са "българи родом", а народът е "български"? Как по някакъв друг способ може да се прочете написаното от прочутия възрожденец Кирил Пейчинович от Тетово, че пише по времето на Софроний Врачански книгите си на "препростейши български език"? Че Братя Миладинови събират "български песни"? И още хиляди, хиляди примери. Да не говорим за хилядите загинали в югославските комунистически лагери само за това, че не се отричат от своя български произход. Не, уважаеми учени и интелектуалци, няма друг прочит на истината, защото тя е една. А че Коминтернът и сръбската пропаганда успяха да сътворят нова нация след 1944 г. - да, няма съмнение. Но аз не съм сигурен дали мястото на такава държава е точно в Европейския съюз", изтъква проф. Овчаров. "Още веднъж - браво на българските политици! Отдавна чакахме този момент, когато България ще застане твърдо зад своите национални интереси", подчертава той.

3 Ноември 2020 | 18:52 | Агенция "Фокус"

МИА: Исканията на България не са включени в преговорната рамка за Скопие, чакат се резултатите от берлинската среща

МИА: Исканията на България не са включени в преговорната рамка за Скопие, чакат се резултатите от берлинската среща

Скопие. Дипломатически източници от страните-членки на ЕС са заявили пред македонската държавна информационна агенция, че София все още води битка на посланическо ниво в проектозаключенията за преговорната рамка на Република Северна Македония да бъдат включени допълнителни забележки, но, поне засега, исканията ни не са приети, съобщава кореспондентът на МИА от Брюксел. Остава да видим дали вчерашната среща в Берлин ще даде плод на утрешната посланическа среща в Брюксел, когато държавите-членки ще трябва да хармонизират позициите си преди Съвета на министрите, за да вземат окончателно решение за приемането на рамката за преговори със Северна Македония. Ако до утре бъде постигнато споразумение, посланиците на страните членки ще могат да приемат рамката за преговори, в противен случай ще се срещнат отново в петък, надявайки се, че дотогава различията ще бъдат преодолени и ще бъде отворен път за министрите до 10 ноември да дадат зелена светлина на документа. Както вече се знае, България е против името на езика на югозападната ни съседка, както и против употребата на кратката форма на името, Северна Македония. Настояваме да се използва постоянно „Република Северна Македония“, за да се „спрат иредентистките тенденции“. Това искане, както и другите, не са намери;о изрична подкрепа от държавите-членки на ЕС, дори тези с големи резерви към разширяването на Европейския съюз, твърдят от македонската държавна агенция. Посланиците на страните-членки на ЕС на последната среща миналата седмица постигнаха съгласие по текст за рамката на преговорите със Северна Македония, който не включва изискванията на София по отношение на езика, идентичността и историята, но България продължава да лобира за промени, обясняват от Съвета на ЕС пред МИА. . Според информация, която предава кореспондентът на МИА от Брюксел, България има забележки по частта от текста в рамката за преговори, свързана с добросъседските отношения. Засега в проектотекста се посочва, че добросъседските отношения са съществен елемент от процеса на разширяване и настоятелно се призовава Северна Македония да продължи да поддържа приятелски отношения със съседите си и да продължи да прилага споразуменията с Гърция и България в дух на доверие, информираха няколко дипломати от държавите-членки. На последната посланическа среща в Брюксел миналата сряда българският пратеник предаде исканията на правителството да се добавят няколко елемента към рамката на преговорите, като например изпълнението на двустранното споразумение за приятелство „незабавно и изцяло“ като „предпоставка“ за оценка на напредъка на Северна Македония в преговорите за членство в ЕС. Искано е и да се добави част, свързана с предотвратяване на „погрешно тълкуване“ на историята, казват дипломати от държави-членки, присъстващи на срещата. Според местните политици македонската страна е готова на компромис, който няма да засегне съществените въпроси на идентичността, казват от Скопие, и са готови да дадат гаранции на София, че ще се работи всеотдайно по прилагането на Договора за приятелство. За германското председателство този въпрос е от първостепенно значение и от самото начало Берлин смята, че Северна Македония трябва да проведе първата междуправителствена конференция до края на тази година. Превод и редакция: Иван Христов

3 Ноември 2020 | 18:43 | Агенция "Фокус"

"Алфа Рисърч": 83.8% от българите не са съгласни да подкрепим Р Северна Македония за членство в ЕС, докато не бъде постигнато съгласие относно историческото ни минало

"Алфа Рисърч": 83.8% от българите не са съгласни да подкрепим Р Северна Македония за членство в ЕС, докато не бъде постигнато съгласие относно историческото ни минало

София. 83.8% от анкетираните в проведено от 26 до 30 октомври Национално представително количествено проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" не са съгласни България да подкрепи Република Северна Македония за членство в ЕС, докато не бъде постигнато съгласие относно факти от историческото минало на страната ни. Проучването е възложено от евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев и е осъществено чрез пряко стандартизирано телефонно интервю. Обхванати са 800 пълнолетни граждани от цялата страна на базата на стратифицирана по регион и тип населено място извадка и подбор на респондентите по квота, възпроизвеждаща социално-демографската структура на страната. Проучването има за цел да регистрира нагласите на българските граждани относно позициите на България преди започването на преговори на Северна Македония с ЕС. По отношение на основния политически въпрос – каква трябва да е принципната позиция на България относно започването на преговори на Северна Македония за членство в ЕС – общественото мнение е изключително категорично. 83.8% от анкетираните не са съгласни България да подкрепи Република Северна Македония за членство в ЕС, докато не бъде постигнато съгласие относно факти от историческото минало на България. Според 10.2% България трябва безусловно да я подкрепи, независимо от нейното отношение към факти от нашето историческо минало. Едва 5.9% нямат мнение по въпроса, което е индикатор за висока степен на определеност на мненията. По голяма част от спорните въпроси, които България поставя и като изисквания пред Северна Македония, за да даде съгласие за началото на преговорите, българското обществено мнение е настроено компромисно – без жертване на историческо минало и достойнство, но и без крайно радикални позиции. 54.1% от запитаните подкрепят България да признае съвременната македонската идентичност, ако Северна Македония признае, че в началото на 20-ти век огромната част от населението й се самоопределя като българско, а изграждането на нова "македонска национална идентичност" започва след 1944 г., без да засяга гражданите на България и техните предци. 29.5% застъпват по-крайната позиция, че България изобщо не бива да признава съществуването на съвременна македонска идентичност, а 6% са на противоположната позиция – за безусловно признаване на тази идентичност. По-слабо изразени са компромисните позиции по отношение на езика. Тук 42.4% смятат, че България трябва да признае съществуването на македонски език, само ако Република Северна Македония признае съответно, че този език е започнал да се създава през 1944 г. на база на западните български диалекти. 45.5% обаче смятат, че не трябва да се признава съществуването на отделен македонски език. 4.5% са в полза на безусловното му признаване. По отношение на позицията на България относно преговорите за членство на Република Северна Македония в ЕС/2 - 67.2% от анкетираните подкрепят България да даде съгласие за начало на преговорите за членство на Република Северна Македония в ЕС, ако тя се откаже от антибългарската основа, върху която изгражда съвременната си идентичност, отричайки българската идентичност на възрожденци като братя Миладинови, или революционери като Гоце Делчев. 15.8% са против, а 17% нямат мнение по въпроса. 76.1% подкрепят България да даде съгласие за начало на преговорите за членство на Република Северна Македония в ЕС, ако тя се съгласи да премахне текстовете от учебниците и паметниците на които пише "български фашистки окупатор" по отношение на българската администрация през Втората Световна война. 10.5% са против, 13.4 – нямат мнение, или не се интересуват от въпроса. От своя страна, насилствената македонизация на населението от Пиринския край през периода 1944-1948 г. среща също толкова негативни оценки, както и опитът да се отрича българското самосъзнание на част от населението на днешна Северна Македония. 71.6% имат отрицателно мнение към тази политика, определяйки я като насилствена промяна на българското самосъзнание на хората от региона. 10.2% я приемат за правилна, стоейки на позицията, че е трябвало да се формира македонско самосъзнание. Почти една пета са слабо запознати с този процес и не могат а изразят отношение. Общият извод, който може да бъде направен въз основа на проучването е, че българското обществено мнение не споделя претенции, или негативизъм към самоопределението на съвременната македонска държава и подкрепя нейния европейски път. Същевременно, то е много негативно настроено към подмяната на исторически факти, манипулативното формиране на антибългарски настроения и на тази база – изостряне на отношенията между двете страни. Макар и да са налице някои по-радикални настроения относно езика и идентичността на гражданите на Северна Македония, мнозинството българи подкрепят намирането на компромис. Много слаба е обаче подкрепата за безусловната „зелена светлина“ пред членство на Северна Македония в ЕС, без да са изчистени ключови спорни въпроси. На база на националното представително проучване могат да се направят няколко основни извода за нагласите на българското обществено мнение по тези въпроси. Налице е сериозно влошаване на образа на Северна Македония сред българските граждани. Ако допреди десетина години тя се смяташе за една от най-близките и добрсъседски настроени към нас държави на Балканите, в момента едва 21.9% от пълнолетните българи я определят като такава. Двойно повече са хората, които смятат за най-доброжелателна от нашите съседи Румъния (41.5%), следвана от Гърция (37.1%). Третото място, но с доста по-нисък дял, 23% ,се заема от Турция. 22% смятат за близка и доброжелателна Сърбия и на последно място – с 21.9% се нарежда Северна Македония. Сходно проучване на агенцията преди една година показа почти идентични нагласи по отношение на съседните страни, като отново Северна Македония беше разглеждана в най-негативна светлина. Очевидно, споровете около историята, езика, идентичността, малцинствата и антибългарската кампания в Северна Македония са повлияли трайно негативно на българското обществено мнение. И това, при положение, че почти всеки пети (19%) заявява, че има в рода си хора с корени в географската област Македония – т.е. независимо, че много хора се чувстват близки и свързани с тази страна, кампанията, която тя води към България, сериозно ерозират нейния образ. Спорен въпрос, който периодически се повдига е, как се е самоопределяло в миналото мнозинството от населението на Република Македония и какъв език е говорило. Едва 9.2% от анкетираните смятат, че в миналото населението на днешната Република Северна Македония не се е самоопределяло като българско. Според огромното мнозинство, 79.3%, това е манипулация на историческите факти. Трябва да се подчертае, че тази позиция се споделя почти еднакво в различните възрастови, образователни и социални групи, както и независимо от факта, дали анкетираните имат в рода си хора с потекло от този край или не. Важно е и това, че тази оценка не води до желание за преразглеждане на съвременните реалности и непризнаване на Македония като самостоятелна държава, но тя е остра реакция срещу подмяната на исторически факти и създаване на антибългарски настроения в нашата съседка. Цялото проучване е публикувано в сайта на социологическата агенция - тук.

3 Ноември 2020 | 18:39 | Агенция "Фокус"