СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„Независен“ (Македония): Продължават разговорите между София и Скопие за намиране на решение на отворените въпроси

„Независен“ (Македония): Продължават разговорите между София и Скопие за намиране на решение на отворените въпроси

Скопие. Продължават директните разговори между София и Скопие за намиране на приемливо решение на отворените двустранни въпроси в интерес на двете страни и на европейската интеграция на Република Северна Македония. Такова взаимно убеждение изразиха в неделя премиерите на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев, пише скопското издание „Независен“.Заев и Борисов, както съобщава...

9 Ноември 2020 | 08:40 | Агенция "Фокус"

Евродепутатът ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев: Позицията на България за Северна Македония е в полза на бъдещето на тези, които са запазили своята българска идентичност там

Евродепутатът ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев: Позицията на България за Северна Македония е в полза на бъдещето на тези, които са запазили своята българска идентичност там

София. Позицията на България за Северна Македония е в полза на бъдещето на тези, които са запазили своята българска идентичност там. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев по повод позицията на България и отлагането на Европейския съвет за Северна Македония. „За съжаление все още в Република Северна Македония открито да заявиш, че си българин, че знаеш историята и се противопоставиш на фалшификациите й, биваш подложен най-малкото на говор на омразата и на много негативни коментари. Това трябва да бъде преодоляно“, каза Ковачев. Според него позицията е в интерес на всички българи в Македония, които знаят историята си, не се страхуват да заявят своята българска идентичност, както и за тези, които имат притеснения. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел „Мнение“
.

8 Ноември 2020 | 14:36 | Агенция "Фокус"

Българската позиция за Македония - все по-решителна (ОБЗОР)

Българската позиция за Македония - все по-решителна (ОБЗОР)

София. След като България уведоми ЕК, че не приема преговорната рамка за Северна Македония, българската позиция по въпроса става все по-решителна. Различни слоеве на обществото изразяват своята подкрепа към българската позиция и призовават да не се отстъпва от нея. Този път няма накъде да се отстъпва за Северна Македония. Такава е позицията на вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов. Той я повтори за пореден път пред журналисти в днешния ден. "Позицията на България е много ясна още от подписването на договора от август 2017 г., утвърдена е по един много по-ясен и категоричен начин с рамковата позиция от 9 октомври миналата година. Тази позиция е одобрена единодушно от българския парламент. Следователно ние няма как да мръднем от позиция, която е на българския парламент. За съжаление колегите в Скопие подцениха ситуацията, разчитаха, че някой друг ще им свърши работата. Този път няма накъде да се отстъпва и няма нужда да се отстъпва. Практиката показва, че добрите намеренията на България не се споделят от нашите колеги в Скопие", каза още Каракачанов. Във връзка с твърдението на Зоран Заев, че България е нарушила Договора за добросъседство, Каракачанов коментира, че това само го убеждава, че той и повечето министри явно не четат документите, които са подписали. След като правителството, премиерът и президентът излязоха с позиция по темата през изминалите дни, днес от опозицията в лицето на БСП представиха сходни виждания. Изпълнителното бюро на БСП настоява българската позиция за Македония да бъде представена в парламента и смята, че към момента не са налице условия за подкрепа на преговорите. Депутатът и член на Групата за приятелство с Република Северна Македония към Народното събрание Жельо Бойчев коментира пред информационния лидер, че много му се иска да говорим за общото ни европейско бъдеще с Македония, но не може да имаме такова, ако стъпим на фалшифицирана и подменена история. „В Скопие трябва да разберат, че не може да продължават да градят своята идентичност на изцяло фалшифицирана историческа действителност и на много грозна антибългарска пропаганда. Ако си направите справка в момента, тя се вихри много осезаемо в Македония. Трябва да си дадем сметка, че без подкрепа на правителствено ниво, няма как да се случва. Нашите приятели от другата страна трябва да бъдат искрени в разговорите си с България“, каза Жельо Бойчев. За решителни и твърди действия настояха и представителите на академичните среди. Те бяха категорични, че се намираме в исторически момент. Проф. Николай Овчаров изтъкна, че трябва да действаме абсолютно решително спрямо Северна Македония. Според него, ако направим компромис, отричаме, че Самуил сам се е нарекъл български цар. Проф. Николай Овчаров заяви, че си слагаме мина сами, ако стъпим на фалшифицирана история със Северна Македония. "Знаете, че имам не само книги, но и защита на голяма докторска дисертация по въпроса за Вардарска Македония през Средните векове. Мога да кажа, че този момент го чакахме доста отдавна. Бях сигурен, че ще се стигне рано или късно до него, колкото и да го отлагахме през тези десетилетия не само тези след 1989 г., но и преди това. Трябваше да настъпи решителният момент, в който ние българите да кажем за какво става дума и ясно и точно да заявим претенциите върху нашата собствена история, която е отнемана", коментира още проф. Овчаров. Против фалшификациите се обяви за пореден път и историкът проф. Пламен Павлов. Според него на практика виждаме от страна на Северна Македония едно абсолютно неевропейско отношение към истината и бе категоричен, че не може да се прави компромис с лъжата. Проф. Пламен Павлов посочи, че несъмнено България е правила изключително много компромиси спрямо Македония, но в един момент се стига до предел. „В крайна сметка при отношението от македонска страна към България ми се струва, че неминуемо ще се стигне до нещо подобно. До голяма степен проблемът е отношението на Северна Македония към България, което в последно време минава вече всякакви граници. Премиерът Зоран Заев обвини България в неспазване на договора. Независимо от моето като цяло позитивно отношение към политиката му или поне в някои отношения, не може крадецът да вика „дръжте крадеца“, подчерта историкът. Деница КИТАНОВА

7 Ноември 2020 | 21:39 | Агенция "Фокус"

Проф. Пламен Павлов: Виждаме от страна на Северна Македония абсолютно неевропейско отношение към истината

Проф. Пламен Павлов: Виждаме от страна на Северна Македония абсолютно неевропейско отношение към истината

София. Виждаме от страна на Северна Македония абсолютно неевропейско отношение към истината. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ проф. Пламен Павлов за европейското бъдеще на югозападната ни съседка. „Не може да се прави компромис с лъжата. Това, което чуваме от македонска страна, са добре познатите мантри на най-долнопробния македонизъм. Надявам се да настъпи някакво отрезвяване от страна на Македония, тъй като подобно отношение просто по неволя кара България да бъде пазител на изконните ценности не само европейски, но и човешки“, каза още историкът. Той напомни, че страната ни е първата държава, която е признала Македония без никакви претенции. „Днес ни се налагат все нови и нови изисквания. Все нови и нови претенции и капризи от македонска страна. Това в крайна сметка не може да бъде търпяно повече“, подчерта още проф. Пламен Павлов. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"

7 Ноември 2020 | 21:27 | Агенция "Фокус"

Жельо Бойчев: Зоран Заев дължи много обяснения за поетите и неизпълнени ангажименти

Жельо Бойчев: Зоран Заев дължи много обяснения за поетите и неизпълнени ангажименти

София. Зоран Заев дължи много обяснения за поетите и неизпълнени ангажименти. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ народният представител от ПГ на „БСП за България“ и член на Групата за приятелство с Република Северна Македония към 44-ото Народно събрание Жельо Бойчев за европейското бъдеще на югозападната ни съседка. „Не само по изпълнението на Договора и спорните въпроси за общата ни история, но и гръмките декларации и обещания по време на срещите с премиера Борисов. Вижда се, че няма нито един ангажимент реализиран. Нивото на българските инвестиции продължава да бъде крайно незадоволително. Българските компании не срещат никаква подкрепа от македонското правителство за реализиране на каквито и да е проекти там. Подходът на Скопие обаче е различен към други съседни държави. Нашата страна не може да си позволи за пореден път да направи компромис пред едни обещания, които времето показва, че не се изпълняват“, коментира Бойчев. Според него Народното събрание на Република България е дало своя принос октомври месец 2019 г., приемайки една декларация. „На базата й се дадоха препоръки за започване на предприсъединителните преговори с Република Северна Македония. Декларацията е ясна и продължава меморандумът, който беше приет от Министерски съвет и не разбирам защо македонската страна не си направи някакви изводи от това решение на българския парламент, от неговата единодушна подкрепа и от факта, че там много ясно са очертани червените линии, които българската позиция няма да отстъпи“, допълни още депутатът. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете в раздел "Мнение"

7 Ноември 2020 | 18:43 | Агенция "Фокус"

Проф. Пламен Павлов: Несъмнено България е правила изключително много компромиси спрямо Македония, но в един момент се стига до предел

Проф. Пламен Павлов: Несъмнено България е правила изключително много компромиси спрямо Македония, но в един момент се стига до предел

София. Несъмнено България е правила изключително много компромиси спрямо Македония, но в един момент се стига до предел. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ проф. Пламен Павлов за европейското бъдеще на югозападната ни съседка. Той изрази надежда да не се стигне до налагане на вето. „В крайна сметка при отношението от македонска страна към България ми се струва, че неминуемо ще се стигне до нещо подобно. До голяма степен проблемът е отношението на Северна Македония към България, което в последно време минава вече всякакви граници. Премиерът Зоран Заев обвини България в неспазване на договора. Независимо от моето като цяло позитивно отношение към политиката му или поне в някои отношения, не може крадецът да вика „дръжте крадеца“, подчерта историкът. „България дори и да нямаше други забележки - само заради ширине на омраза би трябвало да вземе мерки и да не допусне било с подкрепата на Германия или когото и да било, в името на някакви неясни цели, да вкараме "вълка в кошарата". Опасенията се, че влизайки в ЕС, тази линия ще продължи и даже ще се ожесточи, съвсем не са безоснователни“, изтъкна още проф. Павлов. Според него съществува опасност хората с българско самосъзнание в Македония да бъдат огорчени. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"

7 Ноември 2020 | 17:56 | Агенция "Фокус"

Жельо Бойчев: Не може позицията на Република България да има значение за македонската страна само когато й трябва поредния наш глас

Жельо Бойчев: Не може позицията на Република България да има значение за македонската страна само когато й трябва поредния наш глас

София. Не може позицията на Република България да има значение за македонската страна само когато й трябва поредния наш глас. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ народният представител от ПГ на „БСП за България“ и член на Групата за приятелство с Република Северна Македония към 44-ото Народно събрание Жельо Бойчев за европейското бъдеще на югозападната ни съседка. Според него обаче ситуацията е много деликатна. „Нашата позиция трябва да бъде такава, че и да изразяваме подкрепа и съпричастност към хората с българско самосъзнание и същевременно да не даваме основание антибългарската пропаганда да продължи“, каза още Жельо Бойчев. Той направи анализ на подписания на 1 август 2017 г. Договор за добросъседство с Република Северна Македония. „Ние като политическа сила го подкрепихме с ясното разбиране, че това е един акт на доброжелателство и изграждане на едни коректни добросъседски отношения и подкрепа на Северна Македония по пътя й към ЕС и НАТО. Три години след това можем да направим анализ на основните цели. За съжаление ще констатираме, че няма никакъв напредък по основните въпроси“, изтъкна той. Според него голямата идея е била да се обвържат политическите ангажименти в международно-правен характер, да се допълни и отчете значението на общата история на двете държави, да намерим решение на редица спорни въпроси. „Стигнахме до създаване на няколко общи чествания. Съвместната комисия по едностранна реакция на македонската страна прекрати своята работа за един доста дълъг период от време. Да не говоря, че нищо от декларираните в договора намерения за подобряване на икономическите, финансовите и въобще връзките между двете страни също не се реализира“, каза още Жельо Бойчев. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"

7 Ноември 2020 | 17:26 | Агенция "Фокус"

„Република“ (Македония): Най-слабото звено

„Република“ (Македония): Най-слабото звено

Скопие. Ще започне ли Македония преговори с Европейския съюз? Ще получи ли датата за започване на преговорите? Ще се проведе ли първата междуправителствена конференция или как да нарече момента на официалното стартиране на македонския процес на преговори? Дали ще направят най-после преговорната рамка? Ще ни блокира ли България? Едно по едно! Вече ставаме банални с непрекъснато говорене и писане по тази тема. Тази тема трябваше да бъде затворена отдавна, особено ако се придържаме към всичко, което министрите и министър-председателят на старото ново правителство ни предлагаха на няколко пъти. Имаме дата отдавна! Три пъти! Това ни казаха! Дори празнувахме по площадите на македонските градове. И вижте сега! Нищо от това! Няма дата, няма рамка, няма конференция! Отново сериозен натиск и блокада! Този път от България, пише колумнистът Петър Попарсов в македонското опозиционно издание “Република“ в материал, представен без редакторска намеса. Изправени сме пред сериозен натиск и блокада от страната, която по естеството на нещата, но също така и съгласно задълженията, поети от член 2 от Споразумението за приятелство, трябваше да бъде най-силният поддръжник на европейската интеграция на Македония и страната, която буквално ще бъде един от менторите по дългия и трудоемък процес на преговори. Изправени сме пред блокада от страната, която първа призна независимостта и автономията на Република Македония! Блокада от страната, която докато другите чакаха да паднем на колене, ни помогна през най-трудните моменти на ембарго и конфликти, с които сме се сблъсквали в миналото. С една дума, парадокс! Парадоксално е, че това става точно в момента, когато почти всички зарове бяха събрани за началото на преговорите. Франция е отговорила на необходимостта си да въведе нова методология за преговори! Няма съпротива срещу Албания, която ни беше спирачка поради европейската позиция да започнем преговори на двете страни в пакет! Гърция е по-тиха от всякога! Но този път се появи България! Събудена от дългогодишната си потайност! С всички сили се стреми налага продължилото десетилетия отричане на най-съществените компоненти на македонската идентичност, която датира от периода на Желязната завеса и раздели Европа, за да го вкара в рамките на обединена Европа. Имаме съсед, който чрез видни министри в българското правителство по най-неприличен и примитивен начин оспорва и проблематизира македонските корени, език и история. Българската политика и дипломация полагат последни усилия да включат собствените си позиции в преговорната рамка. Те полагат усилия да превърнат българската позиция в обща позиция на ЕС, дори ако тя е включена в глава 35. Целта на България е да изгради позиция, чрез която тя непрекъснато да разкъсва македонския организъм на парчета, с благословията на всички държави-членки на ЕС. Глава 35 от преговорите е последната глава и тя идва за него като последен шанс или като „точка разни“. Много прилича на реалността на комунизма, когато комунистите определяха съдбата си на най-близките си другари, точно така, под точка разни. Следователно ЕС „при никакви обстоятелства“ не трябва да позволява налагането и вмъкването на маниерите на предишната система! Не заради нас, а заради себе си! Дори и без това България има възможност за възможни блокади на всяка глава от европейските преговори. Но това не е тяхната цел! Изобщо не подхожда на България да остане изолирана и постоянно изложена "на светло“. Тя не иска да бъде единствената държава, която в ключови моменти възпрепятства или блокира европейската интеграция на Македония поради наложени мъгляви двустранни въпроси, нехарактерни за двадесет и първи век. България не иска да бъде регистрирана като единствената държава, която по един или друг начин налага вето на европейската интеграция на Македония. Ще бъде пагубно за българо-македонските отношения с исторически измерения и определено отдалечаване на Македония от България, нещо, за което истинският приятел дори не мечтае. Да припомним, Македония беше постоянно под гръцки натиск и блокада на процеса, но, ако не се лъжа и ако имам добра памет, Гърция в нито един момент не си позволи да остане изолирана и единствената държава, която се противопостави на общата европейска позиция. Гръцката политика и дипломация винаги са успявали да наложат своите позиции и да получат подкрепа от поне няколко европейски държави, като по този начин избягват позицията на самотна и изолирана държава. Гърция винаги е успявала да вложи собствените си възгледи в общите заключения на всички държави-членки на ЕС, като по този начин превръща де факто блокадата си в блокада от самия ЕС. Ето защо са отчаяните и упорити усилия на България да включи собствените си позиции в съвместния документ на ЕС като обща позиция. Ако това не се случи, за България остава само едно. Вето! По този начин тя ще бъде в състояние да се превърне в единствената държава, която официално е използвала този инструмент, за да блокира европейската интеграция на Македония. Това е капанът, който България иска да избегне. Тя търси спасение в подкрепата на европейските страни или в сервилността капитулантските ценности на сегашното македонско правителство. Както виждаме, ротационният председател Германия на този етап застава на страната на Македония. В същата позиция, поне докато пиша тези редове, са и всички останали държави-членки на ЕС. Да се надяваме, че ще остане така до окончателното приемане на преговорната рамка. Единственото звено, което може да се скъса в момента, е македонското правителство. Заев и останалите! Те са най-слабото звено! Само те в тези условия могат да направят най-голямата грешка и да продадат македонската идентичност, език и история, които ще измият мръсните ръце на всички. Вчерашното несъгласие на България с позицията на ЕС, изразено на посланическо ниво, което Заев побърза да представи като „първата блокада“, т.е. българското „вето, което не е вето“, е първата стъпка от съвместния натиск върху македонската общественост. Да, натиск и при това съвместен! Съвместен натиск на българското и македонското правителство върху македонската държава и македонския народ. Това е първият сериозен тестов балон, който правителствата на Заев и Борисов използват заедно, за да предизвикат страх и разочарование в македонската общественост. Всичко това през следващите няколко дни би било използвано за създаване на условия, за да се постигне т.нар "Съвместен компромис" преди финалната среща, на която ЕС ще вземе решението за Македония. Новината за т.нар Българското „вето“ и „първата блокада“ бяха обявени от „великия патриот“ Заев. Същият Заев, който през предишните две години поне три пъти ни каза, че сме получили дата и че започваме преговори. Този фалшив изблик на патриотизъм е класическа маскировка на истинските намерения за окончателното обезличаване на македонския народ. В момента Заев е най-слабото звено! Той е наясно с факта, че неговата стойност се изчерпва! Той е уязвим! Може да направи грешка с непредвидими последици! Човек трябва да обърне голямо внимание на него и неговата мания да търгува с всичко македонско. Необходимо е да се обърне внимание на неговите доказани сътрудници, които всички заедно за частица от секундата могат да разрушат всичко, което е изграждано от поколения. Македонският народ не трябва да позволи да бъде нанесен последният удар, който се подготвя коварно. Бих искал да кажа следното на нашите съседи, приятели, братя и братовчеди от България. Ще бъде голям срам за страната, която първа призна Македония, да стане единствената държава, която официално блокира преговорите на Македония с ЕС. С големи букви в историята ще бъде написано, че България е единствената страна, която е наложила вето! Това е в разрез с интересите на двете страни, особено срещу интересите на България, която за една нощ, чрез натиск и изнудване, в условия на удобен министър-председател на македонското правителство, иска да реализира собствените си екстремни позиции по отношение на Македония. Българското вето ще бъде изключително в интерес на истинските врагове на двете страни, които с удоволствие следват и подхранват този ненужен спор. Колкото и проблематични да са атрибутите на македонската идентичност, те са и ще останат македонски. Те произхождат от тази страна и са създадени в тази държава, независимо кой как я нарича или преживява. Независимо дали ни наричат македонци, северни македонци, клингонци или каквото им харесва, държавата е това, Македония. Ето го, на това място! Всичко, което се е случило и е създадено на това място, е македонско! И език, и история, и фолклор и култура и всичко останало, което е създадено тук! Затова е македонско! Превод: Юлиян Марков

7 Ноември 2020 | 16:50 | Агенция "Фокус"

Проф. Николай Овчаров: Трябва да действаме абсолютно решително спрямо Северна Македония - ако направим компромис, отричаме, че Самуил е български цар

Проф. Николай Овчаров: Трябва да действаме абсолютно решително спрямо Северна Македония - ако направим компромис, отричаме, че Самуил е български цар

София. Трябва да действаме абсолютно решително спрямо Северна Македония - ако направим компромис, отричаме, че Самуил е български цар. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ археологът проф. Николай Овчаров. "Пледирам не да се наложи забрана на Северна Македония, а тя да приеме даденостите, че до 1944 г. имаме обща история и езикът й е върху български диалект", изтъкна проф. Николай Овчаров. Според него, ако направим компромис, означава сами да се отречем, че Самуил сам се е нарекъл български цар, че братя Миладинови не са писали български, а македонски песни. „Да не забравяме и хилядите хора, които загинаха веднага след Втората световна война в Титовите лагери само за това, че наричат себе си българи. Ако ние направим компромис, ако се отдръпнем от такова решение, означава да оскверним тяхната памет“, изтъкна още проф. Овчаров. Той определи момента като исторически. "Знаете, че имам не само книги, но и защита на голяма докторска дисертация по въпроса за Вардарска Македония през Средните векове. Мога да кажа, че този момент го чакахме доста отдавна. Бях сигурен, че ще се стигне рано или късно до него, колкото и да го отлагахме през тези десетилетия не само тези след 1989 г., но и преди това. Трябваше да настъпи решителният момент, в който ние българите да кажем за какво става дума и ясно и точно да заявим претенциите върху нашата собствена история, която е отнемана", коментира още проф. Овчаров. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"

7 Ноември 2020 | 16:24 | Агенция "Фокус"

Жельо Бойчев: Много ми се иска да говорим за общото ни европейско бъдеще с Македония, но не може да имаме такова, ако стъпим на фалшифицирана и подменена история

Жельо Бойчев: Много ми се иска да говорим за общото ни европейско бъдеще с Македония, но не може да имаме такова, ако стъпим на фалшифицирана и подменена история

София. Много ми се иска да говорим за общото ни европейско бъдеще с Македония, но не може да имаме такова, ако стъпим на фалшифицирана и подменена история. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ народният представител от ПГ на „БСП за България“ и член на Групата за приятелство с Република Северна Македония към 44-ото Народно събрание Жельо Бойчев за европейското бъдеще на югозападната ни съседка. „В Скопие трябва да разберат, че не може да продължават да градят своята идентичност на изцяло фалшифицирана историческа действителност и на много грозна антибългарска пропаганда. Ако си направите справка в момента, тя се вихри много осезаемо в Македония. Трябва да си дадем сметка, че без подкрепа на правителствено ниво, няма как да се случва. Нашите приятели от другата страна трябва да бъдат искрени в разговорите си с България“, каза Жельо Бойчев. Според него в момента българската страна трябва да има последователна и твърда позиция по европейското бъдеще на Северна Македония. „Видя се във времето, че всички компромиси, които бяха правени, не срещнаха разбиране от македонска страна“, коментира още депутатът. Жельо Бойчев даде пример с Преспанския договор и обърна внимание, че целта на гръцката дипломация е била да убеди Скопие, че нямат нищо общо в исторически план. „Нашата задача е малко по-сложна. Ние трябва да постигнем съгласие, че историята ни е обща и то на база на българско национално самосъзнание. Имаме много предимства, защото всички документи и исторически извори в крайна сметка са в наша полза. Искам да се сетим за Красимир Узунов, който даваше много за тази кауза. Още повече, че говорим по „Фокус“, а и днес е Архангелова задушница. Струва ми се, че и нашето правителство и всички ние дължим много повече усилия в изясняване на българския интерес и българската позиция. Краси Узунов беше избрал няколко метода, които не могат да бъдат оспорени. Бих препоръчал и на нашите дипломати и на тези, които имат възможност да водят преговорите с нашите партньори, да се вадят такъв тип факти и данни, които не могат да бъдат оспорени“, изтъкна още депутатът. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"

7 Ноември 2020 | 15:11 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (Македония): Приятелска диверсия

„Нова Македония“ (Македония): Приятелска диверсия

Скопие. Отношението на България към Македония може свободно да се нарече диверсия на приятелството, където са нарушени много принципи, така дори отива към перверзия! Извинете за израза, ако изглежда неприличен и недипломатичен. Но това е, пише Даут Даути в скопския вестник “Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса. С идването на правителството на Зоран Заев беше направена голяма стъпка за преодоляване на спора с Гърция, със споразумение, при което Македония, с изключение на името с наставката, не загуби нищо съществено, запази всички атрибути на идентичността си и по този начин Македония се присъедини към НАТО. Увертюра към това споразумение (2018 г.) или, ако искате, „репетицията“ беше споразумението с България година преди това (1 август 2017 г.) за приятелство, добросъседство и сътрудничество ... Има ли по-добра формулировка от това? Тогава дори МПЦ беше инструктирана, в духа на приятелството, разбира се, да поиска от Българската църква да я вземе под крилото си, за да получи автокефалия, когато в продължение на две десетилетия тя не успя чрез Сръбската православна църква (да не се връщаме назад в историята, всички знаем защо и как). Колкото и „добросъседска“ да изглеждаше, сделката имаше някои недостатъци, които критиците отбелязаха, но понеже идваха от опозицията, те не бяха приети много трагично. Основният аргумент в полза на такова споразумение беше, че България ще подпомогне Македония в нейната евроатлантическа интеграция. Всички очакваха да е така. И защо да се съмнявате, когато споразумението гласи, че двете страни ще си сътрудничат в рамките на ООН и ОССЕ, Съвета на Европа и други международни организации и форуми. Но още по-решително в споразумението се подчертава, че двете договарящи се страни ще развият сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, подчертавайки помощта от София: „България ще сподели своя опит, за да помогне на Македония да отговори на критериите за членство в ЕС ще я подкрепи при получаването на покана за присъединяване към НАТО ... " Така че това споразумение изглеждаше тържествен акт на две съседни и приятелски държави, които оформиха отношенията си и на хартия. Поради добре известните чувствителни теми от исторически характер, то включваше и това, което, както виждаме сега, се превръща в аргумент или изнудване на България за членството на Македония в ЕС. Ето защо беше договорено създаването на т.нар съвместна мултидисциплинарна комисия за преглед на исторически или образователни проблеми с цел „обективно и достоверно обосновано тълкуване на историческите източници“, което може да доведе до съвместни чествания на определени събития или личности. Защото, безспорно е, че има такива, които и в двете страни се третират като „свои“. На пръв поглед изглеждаше, че комисията, с известна гъвкавост от двете страни, може да излезе с някои решения от типа „и, и“ („и български, и македонски“), но тогава вместо „и, и“, българската страна се спъна. В спора за принадлежността на Гоце Делчев се видя, че нещата няма да се изгладят толкова лесно, но никой не си помисли, че заради тях България няма да подкрепи Македония за ЕС. Защото няма такава клауза в Споразумението за добросъседство (...)! И сега, три години след това споразумение, България излезе напълно извън рамките на споразумението и с това не остана нищо от приятелството или добросъседството! По този начин България тръгна по стъпките на Гърция, която при липса на аргументи използва правото си на вето както в НАТО, така и в ЕС. Проблемът не е в това дали София има аргументи за позициите си по исторически въпроси и въпроси, свързани с идентичността, а дали има право на това и да пречи на Македония. Проблемите, които София сега поставя като условие, са въпроси за науката и те не са важни за европейската интеграция и не са критерий на ЕС. Споразумението никъде не гласи, че подкрепата на България ще зависи от резултатите на съвместната мултидисциплинарна комисия и няма срокове за резултатите от нейната работа, освен задължението да се събира редовно... Така че, от формално правна гледна точка, тази комисия имаше задача за някои проблемни мнения от двете страни (но най-спорните въпроси за България), за да се намерят подходящи формулировки или решения. Сега се оказва, че Македония е сгрешила при подписването на споразумението преди Илинден (1 август 2017 г.), като символичен акт на сближаване чрез историята с известно приемане на българските възгледи за „общото“ минало. Трябва да се каже, че македонската страна направи сериозни отстъпки, за които премиерът Зоран Заев беше широко критикуван, приемайки най-проблемната формулировка да не се намесва във вътрешните работи, когато става въпрос за български граждани, което е евфемизъм за тази част от българските граждани с декларирана македонска самоличност .Но намерението на България не беше ли прочетено навреме? Въпреки всички усмихнати снимки и тържествени изявления, ще се запомни едно изказване на Бойко Борисов, който веднъж каза, че не би искал да бъде в ситуация да блокира Македония. На какво основание той е говорил за такава възможност или намерение? Например Временното споразумение с Гърция имаше ясни цели – да се намери решение за името, но в споразумението с България няма такова нещо за идентичността и езика! По ирония на съдбата или не, единственото съвпадение е в поведението на двете страни извън подписаните споразумения: Гърция беше задължена да не пречи на Македония да се присъедини към международни организации, но тя го наруши с привилегированото си положение в НАТО и ЕС, където като равен член има право на вето. България изведнъж иска да се възползва от това право, въпреки че с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество има задължение да помага и да помага на съседката си. Това, което каза външният министър Захариева, е Македония да признае, че езикът и идентичността произлизат от българския, а България да признае македонския народ и език като нова реалност, може да изглежда „гъвкаво“, но все още е далеч от прилично, като се има предвид, че че това е извън обхвата на споразумението и че това са въпроси на вечен открит научен дебат. А някои други твърдения (Каракачанов, Ковачев ...) само допълват непристойността на съседа, т.е. това, което съседът е разбирал под приятелство и добросъседство. Със сигурност от позицията на по-силния. Не че няма какво да се разисква по темите, за които България настоява, но "общото" съществува сред много други народи на Балканите и по други поводи съм посочвал къде би довела такава логика. Ако днес Сърбия беше в позицията на България (като член на ЕС например), не с аргументи, а със своята позиция, тя би могла да блокира всички балкански страни, които се стремят към ЕС с твърдението, че черногорският и бошняшкият народ са сръбски и да поиска да те го приемат като условие, а хърватите не са далеч от сръбските корени и че докато не го признаят, може да ги изнудва! Хърватия сега е в състояние да направи същото, ако иска! Дори близостта на езика е много по-голяма при тези вариации на сърбохърватско-черногорски-бошняшки езици, отколкото между българския и македонския, които отдавна са разграничени повече от два "диалекта". Иронично е, че ЕС, както обикновено, не „арбитрира“ директно, но със своята неопределеност (не възразявайте!) защитава позицията на своя член. Така звучат официалните тонове на Брюксел, че без регулиране на отношенията с България не може да има положително решение за Северна Македония. Те не навлизат толкова дълбоко във факта, че със Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество България се задължи да помогне на Македония, а не да я възпрепятства. Същността на проблема обаче беше засегната от германския посланик в Скопие Анке Холщайн, която заяви, че двустранните въпроси не трябва да бъдат част от преговорната рамка и че е в основния интерес на България да не възпрепятства разширяването на ЕС към Западните Балкани. Мисля, че Северна Македония, ако бъде поставена в ситуация да бъде блокирана за преговори за присъединяване, в никакъв случай не трябва да отстъпва, а, напротив, да се върне към последната клауза на споразумението и да използва правото да се оттегли от него и като по този начин оставяме вината за България за нейното неуважение и я оставяме сама във вината за възпрепятстване на интеграцията на страните от Западните Балкани в ЕС! По ирония на съдбата това би било най-логичната стъпка срещу ирационалността на предприетите действия на официална София. Настоящите опити за получаване на "анекс" към споразумението са само доказателство, че България е наясно с безпринципната си позиция спрямо Македония, но и с капана, в който е влязла, като не е спазила самото споразумение, което не остави нито една запетая на така нареченото приятелство и добросъседство. така че тя иска да спаси лицето си с анекс! Със сигурност няма да види подобно нещо с подпис на Заев или Пендаровски. Превод: Юлиян Марков

7 Ноември 2020 | 12:38 | Агенция "Фокус"

Министър Красимир Каракачанов: Този път няма накъде да се отстъпва за Северна Македония

Министър Красимир Каракачанов: Този път няма накъде да се отстъпва за Северна Македония

София. Този път няма накъде да се отстъпва за Северна Македония, няма нужда да се отстъпва. Това каза вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов пред журналисти, предаде репортер на Агенция "Фокус". "Позицията на България е много ясна още от подписването на договора от август 2017 г., утвърдена е по един много по-ясен и категоричен начин с рамковата позиция от 9 октомври миналата година. Тази позиция е одобрена единодушно от българския парламент. Следотаветлно ние няма как да мръднем от позиция, която е на българския парламент. За съжаление колегите в Скопие подцениха ситуацията, разчитаха, че някой друг ще им свърши работата. Този път няма накъде да се отстъпва и няма нужда да се отстъпва. Практиката показва, че добрите намеренията на България не се споделят от нашите колеги в Скопие", каза още Каракачанов. Във връзка с твърдението на Зоран Заве, че България е нарушила Договора за добросъседство, Каракачанов коментира: "Това само ме убеждава, че той и повечето министри явно не четат документите, които са подписали. Чл. 2 в договора пише много ясно и категорично, че България ще подкрепя Република Македония, за да постгине критериите за членство. Критериите", подчерта Каракачанов. Той отчете, че един от тях е решаване на двустранните проблеми със съседите. "Те явно нямат желание. Ние си изпълняваме договора. Договорът не се изпълнява от сксопска страна", каза още Каракачанов. По думите му явно в Скопие е имало очакване, че някой от някъде, било от Германия, било някой в Брюксел ще притисне България и тя ще отстъпи. "Нашите тези са ясни, ние сме ги повтаряли, повтаряли и повтаряли. Правим един анекс към договора. Слагаме конкретните срокове като условие за изпълнение, очакваме декларация в писмен вид като решение, подписано, че те нямат и в бъдеще няма да имат нито териториални, нито малцинствени претенции. Приемат истинската теза, че историята и културата на населението в географската област Македония до 1944 г. е част от българската културна история. От тук нататък нещата са много ясни", каза още Каракачанов.

7 Ноември 2020 | 12:15 | Агенция "Фокус"

Депутат от ВМРО-ДПМНЕ: Зоран Заев да си ходи и да се формира експертно правителство

Депутат от ВМРО-ДПМНЕ: Зоран Заев да си ходи и да се формира експертно правителство

Скопие. „Заев и Димитров, да се оттеглят от власт, подписаха лошо споразумение с България през август 2017 г.“, написа в социалните мрежи бившият външен министър на Македония и настоящ депутат от ВМРО-ДПМНЕ Антонио Милошоски, цитиран от македонското електронно издание “Локално“. Той предлага това правителство да подаде оставка и след сериозни консултации в парламента и обществеността да се сформира експертно правителство, съставено от експерти във всяка област, което ще получи широко социално доверие и подкрепа за изпълнението на план за преодоляване на настоящата криза. „Заради изявленията на Заев всички политици и дипломати в региона ни се подиграват, а в македонското общество Заев се превръща във фактор на недоверие сред мнозинството от гражданите. Правителственият екип няма капацитета да предложи изход от тази политическа и икономическа криза и да изгради широк политически и национален консенсус относно нова стратегия за стабилен напредък и функционални институции", каза Милошоски във Facebook. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, след среща с лидерите на Алианса на албанците и Алтернатива предложи сформирането на правителство за национално спасение, позовавайки се на идея, представена от Алианса на албанците. Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Ноември 2020 | 11:52 | Агенция "Фокус"

Изпълнителното бюро на БСП настоява българската позиция за Македония да бъде представена в парламента и смята, че към момента не са налице условия за подкрепа на преговорите

Изпълнителното бюро на БСП настоява българската позиция за Македония да бъде представена в парламента и смята, че към момента не са налице условия за подкрепа на преговорите

София. Изпълнителното бюро на БСП настоява българската позиция за Македония да бъде представена в парламента и смята, че към момента не са налице условия за подкрепа на преговорите. Това става ясно в пост на лидера на БСП Корнелия Нинова в социалната мрежа "Фейсбук". Тя написа, че Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП е обсъдило подготовката за преговори между Република Северна Македония и ЕС и е приело позиция, че към този момент не са налице условията за даване на съгласие от страна на България за начало на преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС. Лидерът на БСП изтъква, че европейското бъдеще на Република Северна Македония не може да бъде постигнато за сметка на националното ни единство, българската история и компромиси с историческата истина. "Българското съгласие не може да бъде изтъргувано или дадено под външен натиск. Изпълнителното бюро взе решение тази политическа позиция да бъде представена и защитавана от евродепутатите на БСП в европейските институции", написа Корнелия Нинова. Нинова публикува и пълния текст на позицията. От документа става ясно още, че БСП настоява българското правителство в лицето на министър - председателя Бойко Борисов и външния министър Екатерина Захариева да представят българската позиция в Народното събрание преди заседанието на Съвет "Общи въпроси" на 10 ноември 2020 г. От Изпълнителното бюро на БСП обръщат внимание, че подобен ангажимент произхожда и от приетата през октомври 2019 г. декларация на българския парламент. В документа се изтъква, че БСП е подкрепяла последователно и принципно европейската перспектива на Република Северна Македония (РСМ), водена от осъзнатото разбиране, че това е важна стъпка за гарантиране на мира, стабилността и просперитета на региона, както и че в управление или в опозиция, БСП е търсила национално съгласие и политически консенсус по този въпрос. "През 2017 г. БСП е приветствала подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Република Северна Македония, като изрази своите очаквания той да постави на стабилна, принципна и прагматична основа отношенията между двете страни. БСП подкрепи и декларацията на 44-тото Народно събрание от 10 октомври 2019 г., в която недвусмислено и категорично бяха посочени условията, въз основа на които България би дала зелена светлина за започването на предприсъединителните преговори на Република Северна Македония с Европейския съюз", заявяват още от Изпълнителното бюро на БСП.

7 Ноември 2020 | 10:10 | Агенция "Фокус"

„Локално“ (Македония): Президентът на Македония не е оптимист за спора с България

„Локално“ (Македония): Президентът на Македония не е оптимист за спора с България

Скопие. Северна Македония получи първата блокада от България на среща на посланиците на ЕС за обсъждане преговорната рамка за Скопие. Президентът на страната Стево Пендаровски не е оптимист за спора с България, пише македонското електронно издание “Локално“ Българското външно министерство информира Европейската комисия, че към момента не може да подкрепи преговорната рамка за Македония. За България е неприемлива възможността да определи своите условия в декларация на Съвета на ЕС като придружаваща част от преговорната рамка. „За България е неприемливо условията за Македония да бъдат определени в декларацията на Съвета на ЕС, която придружава преговорната рамка. Декларацията на Съвета не е правно обвързващ инструмент и не предоставя правните гаранции, изисквани от България. Бихме имали такива гаранции, ако исканията ни бъдат отразени в текста на преговорната рамка, казват от българското външно министерство. София обаче вярва, че въпреки кратките срокове може да се стигне до решение. В отговор на журналистически въпрос премиерът Зоран Заев заяви, че България е нарушила член 2 от Споразумението за добросъседство, който гласи, че тя трябва да помогне на Северна Македония по пътя й към членство в ЕС. „Имаме първата блокада от България. Днес този член беше нарушен, досега не сме нарушили нищо. Това е първото неприятно усещане, каза накратко Заев и добави, че е бил информиран за това от Брюксел, без да дава подробности. Това е враждебен сигнал за него и той добави, че това означава, че първата фаза от създаването на преговорната рамка между Македония и ЕС е спряна. "Двете договарящи се страни ще развият сътрудничество помежду си в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, насочено към успешната подготовка на Република Македония за присъединяването й към Европейския съюз и НАТО." "Българската страна ще сподели своя опит, за да помогне на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепи Република Македония при получаването на покана за присъединяване към НАТО в съответствие със съответните решения на срещите на върха на НАТО." е посочено в член 2 от Споразумението за добросъседство с България. Правителствотo на Република Северна Македония: Разочаровани сме от решението на България Разочаровани сме от решението на Република България да не подкрепи приемането на преговорната рамка за Северна Македония, което не е в съответствие със Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., информирано от правителството, след като не беше постигнато споразумение на заседанието на COREPER за приемане на преговорната рамка за започване на преговори за присъединяване поради противопоставянето на българския посланик. „Оставаме ангажирани със Споразумението и сме убедени, че то е отлична рамка за управление на двустранни въпроси и предлага механизми за преодоляване на проблемите. В това отношение сме готови да предоставим разяснения, за да премахнем възникналите в Република България опасения. Президентът Стево Пендаровски за спора с България Държавният глава Стево Пендаровски в интервю за "360 градуса" говори за настоящия спор с България и за това, което премиерът Зоран Заев заяви, че е нарушен член 2 от Споразумението за добросъседство, който предполага подкрепа от България за европейската интеграция на Македония. "В този момент не мога да дам на цялата македонска общественост определен оптимизъм по този въпрос. Заев казва това за втори път и преди десет дни обяви, че е възможно такова решение. През последните дни имах разговори както с германския президент, така и с българския президент. От всичко, което събрах като информация от нашата мисия в Брюксел и от нашите приятели, които не са малко в Европейския съюз, е, че България в този момент изглежда е твърдо решена да наложи блокада по пътя ни към ЕС. "Не бих искал да звуча предубеден, защото бе отложен Съвета по общи въпроси за 17 ноември, което означава, че до тогава има десет дни, в които може да се намери съвместно решение", каза Пендаровски. Външния министър Буяр Османи за консенсуса на 27-те държави-членки Министърът на външните работи Буяр Османи в предаването „10 минути“ по „ТВ 21“ посочи, че за преговорната рамка трябва да се постигне консенсус на 27 държави-членки, което означава, че някоя от тези държави-членки, по който и да е въпрос, ако не е съгласна с текста може да не я одобри и да не я премине. Заев и Шaйдeр Премиерът Зоран Заев на среща с члена на Европейския парламент и председател на Съвместната парламентарна комисия за сътрудничество между Европейския съюз и Македония Андреас Шайдер изрази надежда, че ще има решение за започване на преговори между страната и ЕС. „Въпреки днешното решение на Република България да не подкрепи преговорната рамка за започване на преговори между Северна Македония и ЕС, с подобрена комуникация и допълнителен ангажимент, има възможности решенията да бъдат успешни за всички, за македонската интеграция, за Републиката „България, за региона и за Европейския съюз“, каза Заев. Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Ноември 2020 | 08:55 | Агенция "Фокус"

България  уведоми ЕК, че не приема преговорната рамка за Северна Македония (ОБЗОР)

България уведоми ЕК, че не приема преговорната рамка за Северна Македония (ОБЗОР)

София. След като министърът на външните работи Екатерина Захариева обяви, че към този момент България не може да одобри преговорната рамка за Северна Македония, днес Република България уведоми Европейската комисия, че не е в състояние да приеме рамката. Страната ни е заявила също така, че не подкрепя и проекта на декларация към нея, тъй като тя не дава необходимите гаранции за изпълнение на поставените от страната ни условия. Същевременно България благодари на Германското председателство на Съвета на ЕС и на комисаря по разширяването Оливер Вархей за конструктивния подход и всекидневната съвместна работа в търсене на решение, което все още не е изключено да бъде постигнато въпреки кратките срокове. За България е неприемлив вариантът условията ни към Република Северна Македония да бъдат поставени в декларация на Съвета на ЕС, съпътстваща преговорната рамка. Декларацията на Съвета не е правно обвързващ инструмент и не дава търсените от България юридически гаранции. Такива гаранции бихме имали, ако нашите искания бяха отразени в текста на Преговорната рамка, за което и настояваме. По-рано през деня СДС изрази позиция и изтъкна, че добронамереността на България среща незачитане и неуважение и Република Северна Македония не е готова за ЕС: "Цялата добронамереност на България, която винаги е била моторът за интегриране на Република Северна Македония в евроатлантическите структури, която определи Западните Балкани като приоритет на европредседателството си, среща незачитане и неуважение. Липсата на желание за преодоляване на наслоените двустранни проблеми и опитите за дребно балканско хитруване показват, че Република Северна Македония не е готова за ЕС. Видимо, управляващите и опозицията в Република Северна Македония, не осъзнават какво е Европейският съюз, неговите ценности и правила. СДС счита за дълг на българското правителство да наложи вето на началото на преговорите за членство на Република Северна Македония". В същото време в югозападната ни съседка определиха посланието от наша страна като враждебно. Премиерът Зоран Заев заяви, че по този начин София е нарушила член 2 от Споразумението за добросъседство, който гласи, че източната съседка трябва да помага на Македония по пътя към членство в Европейския съюз. Според Заев това действие на София е враждебен сигнал и означава, че първата фаза от създаването на преговорната рамка между Македония и ЕС е спряна. Стана ясно, че нашите македонски събратя ще имат време да разрешат проблемите си с България до 17 ноември.

6 Ноември 2020 | 21:47 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров: Българската блокада не е помощ, а напротив

Никола Димитров: Българската блокада не е помощ, а напротив

Скопие. Българската блокада не е помощ, а напротив. Настояването на България за македонския език е отрова за двустранните отношения, заяви вицепремиерът по европейските въпроси на Република Северна Македония Никола Димитров в гостуване на телевизионния „Канал 5“, коментирайки ветото на София за приемане на рамка за преговори за присъединяване на Скопие към ЕС. „Резервите на София към езика са инвестиция в лоши отношения. Ако София не иска да премахне тези резерви, тя може да ги запази като българска позиция, но това не е добре и не е въпрос на политика и държава, а на наука. Нашият език е македонски за нас, за ООН и ЕС. Това е посочено в проектодекларацията на ЕК и трябва да бъде същото в Рамката за преговори“, каза Димитров. Той вярва, че решение обаче може да се намери с по-голямо взаимно уважение. „Това ще бъде или общ успех, или общ провал, защото залогът в тази история не е само на Македония. Има силен европейски залог и за съседна България е много важно какво ще се случи“, казва Димитров. Превод и редакция: Иван Христов

6 Ноември 2020 | 20:49 | Агенция "Фокус"

Expres.mk: Как според Заев България е нарушила Договора за приятелство със Скопие

Expres.mk: Как според Заев България е нарушила Договора за приятелство със Скопие

Скопие. Според премиера Заев България е нарушила член 2 от Договора за приятелство и добросъседство и по този начин е поставила първата блокада по пътя на Македония към ЕС. Заев вероятно визира параграф втори от член втори, тъй като досега не е имало проблем с многостранните отношения, които са уредени в параграф 1 на същия член, пише скопското електронно издание Expres.mk. Съгласно параграф 2 на член 2, България се ангажира да споделя своя опит, за да помогне на Република Северна Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз. Според изданието, с последната блокада, София определено е нарушила споразумението, но остава въпросът защо до момента правителството в Скопие мълчи за нарушения на няколко други членове на споразумението, подписано преди 3 години. Както пише Expres, съгласно споразумението България не трябва да се намесва във вътрешните работи на Македония, но прави това системно, без да получи реакция от Скопие. Северна Македония заведе дело за нарушение на Временната спогодба от страна на Гърция пред Международния съд на ООН в Хага и го спечели. Какво точно пише в член втори от споразумението с България, което според Заев е нарушено. Член 2 1. Двете договарящи се страни си сътрудничат в рамките на ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и други международни организации и форуми. 2. Двете договарящи се страни развиват сътрудничество помежду си в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, насочено към успешната подготовка на Република Северна Македония за присъединяването й към Европейския съюз и НАТО. Българската страна ще сподели своя опит, за да помогне на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепи Република Северна Македония при получаването на покана за присъединяване към НАТО в съгласие със съответните решения на срещите на върха на НАТО. Превод и редакция: Иван Христов

6 Ноември 2020 | 20:04 | Агенция "Фокус"

Иван Сотиров: България да затвори очите си пред проблемите със Северна Македония е все едно да искаме от евреите да си затворят очите пред холокоста или арменците – пред арменския геноцид

Иван Сотиров: България да затвори очите си пред проблемите със Северна Македония е все едно да искаме от евреите да си затворят очите пред холокоста или арменците – пред арменския геноцид

София. Големите ни проблеми със Северна Македония са заровени в това, че нито София, нито Скопие искат реално да скъсат със стереотипите, наложени още от времето на комунистическия режим. Това каза за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ Иван Сотиров, председател на Сдружение „Достойнство, отговорност, морал“, народен представител от СДС в 37-то и 40-тото народно събрание. „Това разделение, този въпрос, който стои между нас, е изкуствено създаден точно благодарение на решението на Коминтерна, на комунистическия терор, с който чрез геноцид беше формирана насилствено друга национална идентичност. Безспорен факт е, че огромна част от гражданите на Македония още преди страната да се оформи административно и териториално, е била с българско самосъзнание и самоопределение. След това чрез брутален геноцид, насилие и терор по решение на Коминтерна на тези хора е налагано друго самосъзнание. И да се иска България да си затвори очите пред това е все едно да искаме от евреите да си затворят очите пред холокоста или арменците пред арменския геноцид“, обясни той. Според Иван Сотиров ако въпросът за проблемите между България и Северна Македония бъде поставен по този начин, ще бъде достатъчно разбираем за европейските партньори. Цоня СЪБЧЕВА

6 Ноември 2020 | 19:52 | Агенция "Фокус"

„Алфа ТВ“ (Македония): След българското вето, ВМРО-ДПМНЕ поиска правителство на националното спасение

„Алфа ТВ“ (Македония): След българското вето, ВМРО-ДПМНЕ поиска правителство на националното спасение

Скопие. След като се разбра официално, че България ще наложи вето на започването на преговори за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз, от основната опозиционна партия в страната ВМРО-ДПМНЕ обявиха, че заради този неуспех, както и заради лошото справяне с Covid-кризата, в Скопие трябва да се формира широко правителство за национално спасение. Лидерът на фракцията Християн Мицковски подчерта, че сега е счупен гръбнакът на политиката на премиера Зоран Заев, предава приближената до ръководството на ВМРО-ДПМНЕ „ТВ Алфа“. „Те трябва незабавно да напуснат позициите си и да организират предсрочни избори, в момент, когато нормалните здравни условия позволяват подобно нещо да се случи“. „Сега, може би, трябва да започнем да мислим за идея, която беше предложена от „Алианса на албанците“ (АА), а това е правителство за национално спасение, служебно правителство или някакъв друг вид форма“, каза Мицковски. На същото мнение са лидерите на опозиционните албански партии АА и „Алтернатива“ Зиядин Села и Африм Гаши. Според думите на първия, събитията от 27 април (щурма на парламента от симпатизанти на ВМРО-ДПМНЕ, когато Села беше наранен – бел. „Фокус“) не трябва да са пречка за съвместни действия. „За да има сътрудничество между определени партии, е нормално те да преминат през период на изграждане на доверие. В края на краищата събитията от 27 април не са насочени само към мен и няма да позволя, дори да имам лична причина, с няма да държа заложник перспективата и бъдещето на нашите деца заради 27 април. В името на събитията от 27 април нямам намерение да амнистирам грешната политика на Зоран Заев, а от друга страна не политическите партии са направили тези постъпки... Тези, които са извършили тези действия, са физически лица и тези лица имат име и фамилия. Доколкото имам информация, те за съжаление са се превърнали в бизнес партньори на премиера Зоран Заев“, каза Села. Дискусията относно рамката за преговори преминава към Съвета на министрите, насрочен за 17 ноември. Дотогава трябва да е сигурно дали е възможен ход по спорните въпроси между Скопие и София. България продължава да настоява за признаване на българските корени на македонския език и идентичност. Македонското правителство отхвърля подобни възгледи. Междувременно Заев трябва да се срещне онлайн с българския премиер Борисов и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Превод и редакция: Иван Христов

6 Ноември 2020 | 19:48 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“ (Македония): Македония има време до 17 ноември да разреши проблемите с България

„Канал 5“ (Македония): Македония има време до 17 ноември да разреши проблемите с България

Скопие. Лошата новина за блокадата от страна на България за започване на преговори с ЕС беше съобщена от премиера Зоран Заев, който все пак вярва, че всичко не е загубено и че скоро ще има нов шанс за одобряване на преговорната рамка на още две подобни срещи на ниво посланици преди ключовия съвет по общи въпроси след 11 дни, информира македонският телевизионен “Канал 5“ Заев подчерта, че София е нарушила член 2 от Споразумението за добросъседство, който освен всичко друго гласи: "Българската страна ще сподели своя опит, за да помогне на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепи Република Македония при получаването на покана за присъединяване към НАТО в съответствие със съответните решения на срещите на върха на НАТО." Заев казва, че все още се провеждат интензивни комуникации за намиране на решение между двете страни, особено между двете министерства на външните работи. Той повтори, че няма да бъде сключен нов договор или анекс, но това е разяснение, което може да бъде дадено под формата на изявление. През последния период официална София многократно заяви, че няма да даде зелена светлина за Македония, докато страната не признае, както България смята, „историческата истина“. В четвъртък вицепремиерът Каракачанов обяви за предстоящото вето, като повтори основните условия. „България полага всички усилия, до днес, буквално, да седне на масата и да се разбере. Първо, населението до 1944г. да бъде признато като част от българската история, култура и език. Второ, отказ от претенциите за македонско малцинство. Трето, корекции на учебниците по история,“ каза Красимир Каракачанов, български министър на отбраната Съдбата на преговорната за Македония и следователно условието за провеждането на първата междуправителствена конференция за страната ще бъде известна на Съвета по общи въпроси, който трябваше да се проведе на 10-и, но беше отложен за 17 ноември. С това Македония получава допълнително време, за да намери компромис с България. Няколко дни по-рано, на 13-и този месец, премиерът Заев ще има виртуална среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Ноември 2020 | 17:16 | Агенция "Фокус"

България уведоми ЕК, че  няма да приеме предложената преговорна рамка за Северна Македония, тъй като тя не дава гаранции за изпълнение на поставените от страната ни условия

България уведоми ЕК, че няма да приеме предложената преговорна рамка за Северна Македония, тъй като тя не дава гаранции за изпълнение на поставените от страната ни условия

София. Република България уведоми днес Европейската комисия, че не е в състояние да приеме предложената към момента преговорна рамка за Република Северна Македония и проекта на декларация към нея, тъй като тя не дава необходимите гаранции за изпълнение на поставените от страната ни условия. Това съобщиха от пресцентъра на МВнР. Същевременно България благодари на Германското председателство на Съвета на ЕС и на комисаря по разширяването Оливер Вархей за конструктивния подход и всекидневната съвместна работа в търсене на решение, което все още не е изключено да бъде постигнато въпреки кратките срокове. За България е неприемлив вариантът условията ни към Република Северна Македония да бъдат поставени в декларация на Съвета на ЕС, съпътстваща преговорната рамка. Декларацията на Съвета не е правно обвързващ инструмент и не дава търсените от България юридически гаранции. Такива гаранции бихме имали, ако нашите искания бяха отразени в текста на Преговорната рамка, за което и настояваме.

6 Ноември 2020 | 16:44 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): България блокира Македония за ЕС

„Вечер“ (Македония): България блокира Македония за ЕС

Скопие. Македония получи първото враждебно послание и блокада от страна на България за преговорната рамка с ЕС. Премиерът Зоран Заев заяви, че по този начин София е нарушила член 2 от Споразумението за добросъседство, който гласи, че източната съседка трябва да помага на Македония по пътя към членство в Европейския съюз. Според Заев това действие на София е враждебен сигнал и означава, че първата фаза от създаването на преговорната рамка между Македония и ЕС е спряна. Той обаче казва, че оптимизмът не трябва да се губи, цитира думите му македонският вестник “Вечер“ На посланическата среща в Брюксел Македония получи първото враждебно послание и блокада от страна на България за преговорната рамка , след като съдържанието й беше обсъдено на ниво посланици на страните членки в Брюксел - COREPER. Заев заяви, че е получил тази информация от Брюксел, но не е предоставил повече подробности. Той заяви, че е щастлив, че Македония има подкрепата на Германия. Той е оптимист, че вижданията могат да бъдат сближени на следващите две заседания на работните групи и се надява на положителен резултат от разговора с българския си колега Бойко Борисов в понеделник. Малко преди блокадата в Брюксел, новината, че Съветът по общите въпроси на Съюза, насрочен за вторник (10 ноември), е отложен с една седмица за 17 ноември, даде надежда, че Македония и България са получили допълнителна седмица за постигане на споразумение по отворените въпроси, така че София да не блокира провеждането на Първата междуправителствена конференция в страната с Европейския съюз. Чуждестранни медии пишат, че причината за отлагането на срещата е самоизолацията на германския министър по европейските въпроси Майкъл Рот, който е изолиран поради срещата в понеделник в Берлин с македонската и българската делегация, на която присъства заместник-министърът на външните работи на България Петко Дойков, който е положителен за коронавирус. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Ноември 2020 | 16:41 | Агенция "Фокус"

Deutsche Welle (Македония): На София и Скопие не им трябва езика на омразата

Deutsche Welle (Македония): На София и Скопие не им трябва езика на омразата

Скопие/София. Не бива да преживяваме драматично заплахите от блокиране на преговорите, казва бившият македонски посланик в София Георги Спасов, цитира думите му македонската редакция на Deutsche Wellе Неотдавнашните, все по-решителни изявления на официални лица, че България не е в състояние да одобри рамката за преговори със Северна Македония, задълбочават окопите между двете съседни държави по въпроса за общото европейско бъдеще. Професор и бивш посланик на Македония в София, Георги Спасов, казва, че не бива да се преживяват толкова драматично заплахите за блокиране на началото на преговорите, тъй като това е дълъг процес и че всеки член на ЕС на всеки етап от преговорите, включително България, може да ги блокира. Но това не означава, че страната трябва да спре напълно да привежда своите практики и политики в съответствие с демократичните ценности и политики на ЕС и че трябва да избягва да реагира на всяка националистическа провокация с реч на омраза или унижение. „Със сигурност има голям брой интелектуалци, журналисти и дори политици в България и особено в други европейски страни, на които това показване на мускули от страна на България към Македония и тази класическа злоупотреба с членството в ЕС изглежда не само ирационално, но и напълно в разрез с ангажимента за зачитане на европейските ценности и процедури. Но някои десни партии и правителства в ЕС може да проявят разбиране към този „героизъм“ на всички партии преди българските избори. За момента, за съжаление, изглежда, че искането да се принуди страната да признае „историческата истина за българските корени на македонската нация“ е единственото нещо, около което има национално съгласие в България и около което се изгражда българското национално единство в условията на силен политически конфликт", казва Спасов. Патриотична тема преди изборите Ирационалността и абсурдността се крият във факта, че най-големите недоразумения се случват, след като двете страни подписаха Споразумението за добросъседство и сътрудничество. Някои изследвания от този период показват, че македонските граждани смятат България за най-добрата й съседка. Какво се е променило? „След като Македония и Гърция подписаха Споразумение за добросъседство, в България се появиха гласове, че Гърция е успяла да защити древното си наследство от посегателствата на северната съседка върху него и България не е успяла да принуди Македония да признае„ истината “. за българските корени на македонската нация и македонския език “. Някои политически лидери в България видяха шанс да поправят тази „грешка“ първо в съвместната Комисия по исторически въпроси, в която съвсем разбираемо не можеше да бъде постигнато споразумение за подобно нещо И след като стана ясно, че това е голяма хапка за Комисията и че новите парламентарни избори наближават, под натиска на Обединените патриоти беше приета рамковата позиция на българското правителство и след това Декларация на парламента относно условията, при които България ще се съгласи с Македония "да стане член на ЕС", каза Спасов. Според него с поредица от разширени и задълбочени искания в тези документи, които предполагат, че непризнаването на българските корени на македонската нация и македонския език се считат за фалшифициране на историята и продължение на антибългарската пропаганда от страна на Македония, реално е била блокирана работата на Комисията по исторически въпроси. Разочаровани от Германия От България все повече критики идват по македонския адрес за непрекъснатото разпространение на антибългарска пропаганда, но и за реч на омразата. Някои от тези критики са резултат от вълненията в София, когато става въпрос от коя страна България застана на страната през Втората световна война. В тази роля на България обаче някои виждат силен аргумент защо Берлин днес трябва да разбира София и да бъде на българска страна. В рубрика в "24 часа", озаглавена "Защо Германия няма морално право да ни притиска за Скопие", Росен Петров, водещ на предаването "Операция история" дава своите аргументи. „Германия винаги е признавала българския характер на Македония. Именно поради това два пъти влязохме в огъня на световните войни от германска страна. „Влязохме в Тройния пакт не заради мустаците на Хитлер или неговите престъпни расови идеи, а заради желанието на българската нация да бъде обединена в една държава“, пише Петров. Но той отива още една крачка напред, като обяснява как Македония може „естествено“ да се присъедини към ЕС. „Днес Германия, която винаги ни е насърчавала да защитаваме българския характер на Македония,„ си мие ръцете “в леген, с не много ясни„ европейски ценности “и ни принуждава да правим компромиси. С какво, в очите на Германия. Нима Гърция имаше по-голямо право да защитава своята история, отколкото ние нашата? Изглежда, че за да може Германия да ви подкрепи днес, трябва да сте воювали срещу нея поне два пъти в миналото. Извинете, но това е историческа перверзия. Всъщност има ли по-исконно право от правото на хората да искат да живеят заедно? Опитвали ли сме се някога ние българите да оспорваме правото на Германия да се обединява? (...) Когато стената падна и Германия се обедини, някой от нас каза ли тогава, че съществува „нация гедеерци“ или „гедеерски език“ или някаква „източногерманска идентичност“? Всъщност как германците от бившата ГДР влязоха в ЕС? По най-естествения начин - просто се обединиха с родината. Ако Македония толкова обичаше ЕС, можеше да го направи по най-естествения начин, като се обедини с родината си България. Точно както направиха германците. „И сега, когато нашето единствено искане към северномакедонците е просто да признаят техните български корени и история до 1944 г., да ни„ натиска “Германия да направим компромис, е израз на пълна историческа неблагодарност“, пише Петров. Няма да е лесно В момента никой не иска да прогнозира дали България ще „свали летвата“ за първата междуправителствена конференция. Според Спасов е ясно, че желанието на Македония за членство в ЕС е последният шанс на България да се бори за признаването на "историческата истина" за появата на македонската нация и език, като заплашва да блокира началото на преговорите. „Министърът на външните работи на България беше отчайващо честен, когато каза:„ Ние ви предлагаме „честна търговия“ - „ще признаем уникалността на македонската нация и македонския език (което никой не оспорва по света), ако признаете (нещо, което научната общност отказва да приеме), че само вашата нация не е историческа, а е изкуствена нация, формирана от Тито, а вашият език е кодифициран диалект на българския '. Президентът Румен Радев добави, че това, което Захариева иска, трябва да бъде или в преговорна глава, като например със Сърбия за отношенията с Косово, или България ще търси ново споразумение за добросъседство. "Ето защо няма да е лесно да се реши този въпрос, особено до изборите през март следващата година, преди които никоя партия не иска да рискува с какъвто и да е" компромис ", каза бившият македонски посланик в София. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Ноември 2020 | 14:42 | Агенция "Фокус"

СДС призовава българското правителство да наложи вето на започването на преговори с Република Северна Македония за присъединяването й към Европейския Съюз

СДС призовава българското правителство да наложи вето на започването на преговори с Република Северна Македония за присъединяването й към Европейския Съюз

София. СДС призовава българското правителство да наложи вето на започването на преговори с Република Северна Македония за присъединяването й към Европейския Съюз. Това се посочва в позиция на СДС, съобщиха от пресцентъра на партията. "СДС, неговият президент д-р Жельо Желев и неговото правителство, с премиер Филип Димитров, първи в света признаха независимостта и териториалната цялост на Република Македония. Президентът Петър Стоянов и правителството на ОДС подкрепяха неизменно Република Македония в тежките времена, когато беше застрашена нейната териториална цялост. Първата Декларация за добросъседство между Република България и Република Македония беше подписана през 1999 г. от правителството на ОДС", обясняват от Съюза В позицията се посочва, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония от 2017 г. е системно нарушаван и омаловажаван от страна на Скопие: "Въпреки тази добронамереност, ние сме свидетели на 28 години злостна антибългарска политика, реторика и репресии към всеки, който дръзне да има куража да е позитивно настроен към България". Според СДС, добронамереността на България среща незачитане и неуважение и Република Северна Македония не е готова за ЕС: "Цялата добронамереност на България, която винаги е била моторът за интегриране на Република Северна Македония в евроатлантическите структури, която определи Западните Балкани като приоритет на европредседателството си, среща незачитане и неуважение. Липсата на желание за преодоляване на наслоените двустранни проблеми и опитите за дребно балканско хитруване показват, че Република Северна Македония не е готова за ЕС. Видимо, управляващите и опозицията в Република Северна Македония, не осъзнават какво е Европейският съюз, неговите ценности и правила. СДС счита за дълг на българското правителство да наложи вето на началото на преговорите за членство на Република Северна Македония".

6 Ноември 2020 | 11:19 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (Македония): Днес е последният ден, в който може да се съгласува преговорната рамка за Скопие

„Слободен печат“ (Македония): Днес е последният ден, в който може да се съгласува преговорната рамка за Скопие

Скопие. Петък неофициално е последният ден, в който постоянните представители на страните-членки на ЕС могат да съгласуват текста на преговорната рамка за членството на Република Северна Македония, преди неговото евентуално приемане от Съвета на ЕС във вторник, 10 ноември, пише вестник „Слободен печат“. Досега София е категорична, че рамка за преговори без нашите искания към Скопие е неприемлива и ще кажем „не“ на започването на процеса. Македонските власти обаче също са категорични, че не приемат българските условия и няколко пъти досега обявиха, че няма да започнат преговори с ЕС, ако цената е да се разделят със своя език, идентичност и история. Според последното изявление на българския външен министър Екатерина Захариева София няма да се съгласи с рамката за преговори, а няма такива сигнали и след телефонните разговори на германския канцлер Ангела Меркел с премиера на РСМ Зоран Заев и Бойко Борисов. Междувременно българският президент Румен Радев повтори, че българските двустранни искания няма да бъдат част от рамката на преговорите, след което София вижда място за напредък само ако Скопие се съгласи да подпише ново споразумение или да добави анекс към съществуващото, което премиерът Заев и президентът Стево Пендаровски категорично отхвърлиха. Превод и редакция: Иван Христов

6 Ноември 2020 | 08:53 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: Не ние спираме Северна Македония по пътя и към ЕС, тя с нежеланието си да води нормален диалог, сама спира своя път

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: Не ние спираме Северна Македония по пътя и към ЕС, тя с нежеланието си да води нормален диалог, сама спира своя път

София. Не ние спираме Македония по пътя и към ЕС, Македония с нежеланието си да води нормален диалог, да поддържа и да създаде нормални отношения със своите съседи, сама спира своя път. Това каза вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов в интервю за предаването „Още от деня“ по БНТ. „Компромисът с българския интерес, с историята на българския народ, с българите, които живеят още в Македония, е национално предателство. По никакъв начин не трябва да бъде допускан компромис. Не ние спираме Македония по пътя и към ЕС, Македония с нежеланието си да води нормален диалог, да поддържа и да създаде нормални отношения със своите съседи, сама спира своя път. Ние имаме подписан договор за добросъседство и приятелство от първи август 2017 година. Минаха три години и три месеца. Какво направи Скопие, за да се спре с историческите фалшификации, да се спре с езика на омразата, да се спре с това да се правят паметници, с които да се хули българския народ при това незаслужено“, подчерта той. Каракачанов добавя, че не можеш да подкрепиш една държава, която е откраднала една трета от българската история и се опитва да си я присвои, но и се опитва на база на тази история да създава нова национална идентичност с омраза към българския народ. „Ние сме един народ, разделен по изкуствен начин. На част от този народ в Скопие е наложена една комунистическа доктрина от Коминтерна в Москва“, каза той. „Има една част от хората, които наричат себе си македонци, но има и една друга част, които наричат себе си българи. Ние не можем да се откажем от тези хора. Не може да продължим да толерираме провеждането на една политика, която генерира омраза“, добави Каракачанов.

5 Ноември 2020 | 18:58 | Агенция "Фокус"

Greek City Times: Защо България ще блокира приемането на РСМ в ЕС, след като не го направи за членството в НАТО

Greek City Times: Защо България ще блокира приемането на РСМ в ЕС, след като не го направи за членството в НАТО

Атина. Вето от страна на България срещу приемането на Република Северна Македония (РСМ) в Европейския съюз продължава да е твърде вероятно въпреки първоначалните спекулации, че тя няма да пречи на бившата югорепублика да влезе в блока. Българският външен министър Екатерина Захариева заяви, че нейната страна ще блокира присъединяването на Скопие към ЕС, ако не признае, че нейната национална идентичност и език имат български корени, пише англоезичното издание Greek City Times в материал, представен без редакторска намеса. Ако лидерите на РСМ се съгласят, тогава София е готова да признае македонския като един от официалните езици на РСМ, стига тя да „признае историческата истина“. „Ние не оспорваме правото им на самоопределение, нито правото им да наричат своя език така, както им харесва. Готови сме да потвърдим настоящите реалности, но те трябва да признаят историческата истина“, каза Захариева пред Reuters. България беше първата държава, която призна независимостта на Северна Македония, когато тя се отдели от разпадащата се Югославия през 1991 г. Първоначално, след получаването на независимост, страната се наричаше Бивша югославска република Македония. Въпреки това, въпреки че е първата страна, която признава нейната независимост, България не признава нейния език като македонски и подчертава, че не само той е диалект на българския, но и етническият произход на „македонците“ е български. София и Атина подчертават, че македонската нация и език са създадени от югославските комунисти в края на 40-те години, за да легитимират претенциите на маршал Тито върху северната гръцка провинция Македония и също така да отслабят българската идентичност в региона, за да не отправят искания за обединение с България. Векове по-рано повечето хора в днешна Северна Македония се смятаха за българи. В тази връзка през 1945 година югославяните формират комитет за „създаване“ на македонски език. Всъщност Венко Марковски, комунистически политик, участвал в Комисията за създаването на македонската азбука през 1945 г., заявява в интервю за Българската национална телевизия само седем дни преди смъртта си, че етническите македонци и македонският език не съществуват и са резултат от плановете на Коминтерна за Балканите. „Притесненията ни идват от безкрайните претенции за македонско малцинство в България. Признаването на българските корени ще сложи край на това“, каза Захариева. Миналият четвъртък министър-председателят на РСМ Зоран Заев заяви, че се надява двете страни да намерят решение, но заяви, че идентичността и езикът на страната не са за обсъждане. Изглежда, че първите стъпки на Северна Македония към присъединяване към ЕС ще приключат дори преди да започнат. Българските искания не са нови и е вероятно те да изберат вето. Западните сили, заинтересовани от присъединяването на Северна Македония към ЕС, се очаква да натиснат България да направи крачка назад от своите искания или да постигне компромис. Проблемът на Северна Македония е, че дори и да започнат преговорите за присъединяване, все още имат дълъг път. От друга страна, в ЕС има много вътрешни проблеми. Това затруднява блока да премине към разширяване през следващите години. На върха на проблемите е пандемията, която е достатъчна, за да се спре всички процеси на разширяване. Но има и дълбоко разделение в ЕС относно това как да се справи с агресията на Турция срещу държавите-членки Гърция и Република Кипър. От гръцка перспектива противопоставянето на България срещу присъединяването на Северна Македония към ЕС е унизително. Това не само подкопава предполагаемата решаваща позиция на Гърция да насочва балканските страни към присъединяване към ЕС, но подкопава решението на Гърция да признае македонски език през 2018 г. Атина ефективно се включи в спор, който не я засяга, особено след като няма конкретни международни споразумение, което определя езика. Преспанският договор от 2018 година урежда името „Северна Македония“ между Атина и Скопие, и той бе подписан единствено, за да може Северна Македония да се присъедини към НАТО, създавайки множество други проблеми. Преди няколко месеца България представи на столиците на останалите държави-членки на ЕС дълъг меморандум, озаглавен „Обяснителен меморандум за отношенията между Република България и Република Северна Македония във връзка с процеса на разширяване, присъединяване и стабилизация на ЕС“. Централно място в този меморандум имат националните и езикови интервенции, проведени в Северна Македония след Втората световна война. Въпреки категоричното противопоставяне на България срещу присъединяването на РСМ към Европейския съюз, тя нямаше възражения срещу включването й в НАТО. Това предполага, че България намира съпротивата срещу руското влияние на Балканите за по-голям приоритет от възстановяването на българския език и идентичност в Северна Македония. Това разбира се е любопитно решение, пренебрегващо споделената с Русия религия, азбука и славянско наследство. Въпреки че независимостта на България беше осигурена само благодарение на руската помощ срещу Османската империя, днес София е напълно интегрирана в атлантическата световна система, поради което те не се противопоставиха на присъединяването на Северна Македония към НАТО, но заемат различна линия при интегрирането на бившата югорепублика в ЕС. България вероятно ще наложи вето върху процеса за започване на присъединяването на Северна Македония към ЕС. За Брюксел това няма да е основен въпрос, тъй като той вече е в средата на втора вълна на пандемията от COVID-19, турска агресия срещу две държави-членки и нова вълна от тероризъм, която вече е обхвана Франция и Австрия. Превод и редакция: Иван Христов

5 Ноември 2020 | 13:06 | Агенция "Фокус"

Акад. Георги Марков: Никой не пречи на хората в Северна Македония да се пишат македонци, но тяхната драма е, че дядовците им са българи

Акад. Георги Марков: Никой не пречи на хората в Северна Македония да се пишат македонци, но тяхната драма е, че дядовците им са българи

София. Никой не пречи на хората в Северна Македония да се пишат македонци, но тяхната драма е, че дядовците им са българи. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ историкът акад. Георги Марков за въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в Европейския съюз. „Ние няма да позволим да се ровят в гробовете и в костите и да помакедончват дори нашите герои. Как ще седна аз да преговарям чий е Гоце Делчев. Той се е самоопределил“, подчерта историкът. Акад. Марков изтъкна, че историческата истина е една. „Тя трябва да бъде защитена, назависимо дали в Берлин, в Брюксел или във Вашингтон“, каза още той. Според него днешният момент е исторически. „Нас винаги ни е вълнувала съдбата на Македония. Вече столетие и половина сме свързани с нашите братя от Македония. Въпросът е накъде? Дали в Скопие имат искрените чувства към нас да бъдем в добросъседски отношения и дори повече от побратимени отношения или искат да използват България да помогне за присъединяването им към ЕС. После да търсят така нареченото македонско национално малцинство в България, като се има предвид 20 на сто от днешното население на България има корени от Македония“, посочи още той. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение".

5 Ноември 2020 | 12:41 | Агенция "Фокус"

Акад. Георги Марков: Трябва да поддържаме твърдата линия към Скопие – никакво отстъпление

Акад. Георги Марков: Трябва да поддържаме твърдата линия към Скопие – никакво отстъпление

София. Трябва да поддържаме твърдата линия към Скопие – никакво отстъпление. Това каза историкът акад. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус“ за въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в Европейския съюз. Акад. Георги Марков заяви, че е приятно изненадан, че външния министър Екатерина Захариева е проявила необходимия характер да покаже на Скопие, че не може ние да се откажем от нашата история, която те присвояват, крадат и фалшифицират. „Те имат право да се самоопределят, но докрая на Втората световна война историята е обща, но тя е българска. Трябва да поддържаме тази линия. Да не се поддаваме на външен натиск. Меркел се обадила на министър-председателя. Те използват германското председателство и това, че Германия има исторически авторитет в България не само в двете световни войни и да окажат натиск на министър-председателя“, каза още акад. Марков. По думите му в Скопие трябва да признаят, че тази македонска нация е плод на сръбския шовинизъм, но е в резултат на политиката на Коминтерна и Тито е техният баща. „Тази нация е направена по насилствен начин. Не бива да се отстъпва и да се хващаме на техните игри“, изтъкна още историкът. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение".

5 Ноември 2020 | 12:14 | Агенция "Фокус"

Проф. Светлозар Елдъров: За политическото бъдеще на Северна Македония ще бъде най-добре още преди приемането им в ЕС да осъдят престъпленията на комунистическия режим от епохата на Титова Югославия

Проф. Светлозар Елдъров: За политическото бъдеще на Северна Македония ще бъде най-добре още преди приемането им в ЕС да осъдят престъпленията на комунистическия режим от епохата на Титова Югославия

София. За политическото бъдеще на Северна Македония ще бъде най-добре още преди приемането им в ЕС да осъдят престъпленията на комунистическия режим от епохата на Титова Югославия. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ професор д. ист. н. в Института за балканистика при Българската академия на науките Светлозар Елдъров за въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в ЕС. Според него това ще бъде добре и за хората там. Той обясни, че формално е възможно държава, която не е оценила или формално осъдила комунистическото си минало, да стане пълноправен чл