СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Вицепремиерът Томислав Дончев: Амбицията ми е най-късно до края на януари да имаме окончателна версия на Плана за възстановяване и да го изпратим до ЕК

Вицепремиерът Томислав Дончев: Амбицията ми е най-късно до края на януари да имаме окончателна версия на Плана за възстановяване и да го изпратим до ЕК

София. Моята амбиция е в края на декември, началото на януари окончателна версия на Националния план за възстановяване и устойчивост да бъде изпратена на колегите от Европейската комисия. Излязохме с първа версия, тя може да се приеме и за анонс. Това каза за предаването „Неделята на Нова“ вицепремиерът Томислав Дончев. По думите му в момента все още вървят дискусии, като цел...

15 Ноември 2020 | 19:05 | Агенция "Фокус"

Правителството представи Национален план за възстановяване и устойчивост на България (ОБЗОР)

Правителството представи Национален план за възстановяване и устойчивост на България (ОБЗОР)

София. Вицепремиерът Томислав Дончев представи онлайн Национален план за възстановяване и устойчивост на България. Той обясни, че планът не е самостоятелна реалност, а само част от инструментите, чрез които ще тече инвестиционният процес. „Трябва да отделим малко време да маркираме и опишем съществуващите вече инструменти, за да не изглеждат усилията ни, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост като фрагментирани или несъответстващи на 100 % на нуждите. Когато говорим за програмния периода 2021-2027 г., е редно да напомним, че България ще разполага почти с 18 млрд. лв. без националното съфинансиране – бюджет, който да бъде използван чрез добре познатите на всички оперативни програми. Близо 4 млрд. лв. по Програмата за развитие на селските райони и близо 10 млрд. по линия на директните плащания“, напомни вицепремиерът. „Планът включва четири основни стълба. Първият стълб е „Иновативна България“ с основна цел повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, трансформирането й в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж – тук ще бъдат инвестирани 20 % от ресурсите на плана. Вторият основен стълб е „Зелена България“ с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси, който позволява задоволяване на нуждите и на обществото, и на икономиката при съхраняване на околната среда. Тук ще бъда инвестирана най-значима част от ресурсите а плана – 37 %. Третият стълб – „Свързана България“ – с дял 22 % от бюджета на плана, като тук основен акцент е повишаване на конкурентоспособността на регионалните икономики, подобряването на транспортната и цифровата свързаност. Четвъртият стълб – „Справедлива България със специален фокус върху социалното включване, групите в неравностойно положение, промяна на работата на публичните институции, за да може те да бъдат много по-близо до нуждите и очакванията и на гражданите, и на бизнеса. В рамките на този стълб са всички инвестиции в социалната сфера, всички допълнителни инвестиции в здравеопазването“, обясни той. Вицепремиерът каза още, че крайният срок за изразходване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост е 2026 г., като 2/3 от тях трябва да бъдат използвани през първите две години. „България ще има достъп до финансиране от над 12 млрд. лв. грантово финансиране и до 9 млрд. лв. достъп до заемен ресурс, ако държавата прецени, че има нужда от такъв“, напомни той. Той посочи също, че въпреки ефективната работа на мярката 60/40, има риск от увеличаване на безработицата. „През 2021 и 2022 г. България отделя и ще отделя близо 2,4 % от БВП за справяне с пандемията и непосредствена подкрепа на хората и компаниите във върлуващата икономическа криза. Това, обаче, са мерки за спасение. Това не са мерките, които ще доведат до дългосрочни предпоставки България да се върне по пътя на растежа. За да успеем в това начинание, на нас ни е необходима комбинация от инструменти“, допълни той. Томислав Дончев отбеляза още, че бюджетът на Европейския съюз за периода 2021-2027 г. е над 1 трилион евро. По думите му в следващия програмен период основните акценти по кохезионната политика ще са дигитализация, иновации и бизнес инфраструктура - мерки от сферата на икономическата трансформация. „В средата на тази година европейските лидери имаха и мъдростта, и смелостта да предвидят специално нарочно финансиране за борба с последиците от пандемията с COVID-19, икономическата и социалната криза, свързана с нея. 1/3 от тази сума са средства за т.нар. кохезионна политика, 1/3 за общата селскостопанска политика. В отговор на кризата Механизмът за възстановяване и устойчивост, пакетът инструменти, известен като „Европа от следващо поколение е на стойност близо 750 млрд. евро, от които 390 млрд. грантове, безвъзмездно финансиране и 360 млрд. достъп до кредити, разбира се, ако съответната държава-членка пожелае да ги използва“, каза още вицепремиерът и заяви, че в рамките на механизма „Европа от следващо поколение“ има цял набор от инструменти. „Имаме допълнително финансиране в рамките на съществуващите оперативни програми, допълнително финансиране по т.нар. „Зелена сделка“ или Фонд за справедлив преход. Имаме и нарочно финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост“, посочи той. Премиерът Бойко Борисов от своя страна написа във „Фейсбук“, че правителството продължава да работи за развитието на страната и да следваме приоритетите си. „България има План за възстановяване и устойчивост. С него не само ще се справим с последиците от COVID-19, но и имаме начертана посока за развитие“, изтъква той. Борисов подчертава, че държавата ще продължи да подкрепя най-уязвимите групи и бизнеса, да повишава капацитета за реакция на здравната система, да запазва заетостта и да прилага мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19. „Това са целите, които правителството няма да спре да следва. Заедно можем да ги постигнем“, допълва той. „Екшън планът стъпва на четири цели – работа за по-иновативна, зелена, свързана и справедлива България: - 2 431.9 млн. лв. са предвидени за модерно образованието. научните изследвания и иновациите; - 4 499.0 млн. лв. за постигането на кръгова и нисковъглеродна икономика, за устойчиво селско стопанство и за биоразнообразието. От тях 3 млрд. лв. ще бъдат вложени конкретно в енергийна ефективност на сградите; - 2 675.1 млн. лв. за подобряване на цифровата и транспортната свързаност и местното развитие; - 2 553.5 млн. лв. са определени за важните сектори здравеопазване, бизнес среда и социално включване. От тази сума 607 млн. лв. ще се вложат за подобряване на материалната база на държавните и общинските болници“, пише още министър-председателят.

30 Октомври 2020 | 21:38 | Агенция "Фокус"

Лъчезар Богданов, ИПИ: В плана за устойчивост липсва повече смелост в реформите

Лъчезар Богданов, ИПИ: В плана за устойчивост липсва повече смелост в реформите

София. В Националният план за възстановяване и устойчивост на България липсва повече смелост в реформите, които да изведат българската икономика на друга писта на развитие. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. Той допълни, че ключовата дума в плана е проект, няма достатъчно смелост за радикална промяна, подкрепена с финансиране, а се мисли на проектен принцип, допълни икономистът. „Реформата не е просто дейност, която ще бъде извършена или съответно някаква инвестиция. ЕК публикува доста подробен наръчник, как трябва да изглеждат тези планове и какво би приела за годен за финансиране план. Много ясно е посочено, че реформа това е промяна в структурните параметри в управлението на една система, на правилата на играта, на стимулите, т.е. нещо, което променяме фундаментално в начина, по който се уреждат отношенията в дадена сфера. В този смисъл либерализацията на електроенергийният пазар на едро е такъв вид реформа, това наистина е промяна на ситуацията. Има и други мерки, които могат поне частично да бъдат наречени реформи – социалните услуги, в областта на средното образование също има заявка за такъв тип структурни промени“, обясни Лъчезар Богданов. Според икономиста реформите, заложени в плана, са твърде малко, повече натежават инвестициите, т.е. мерки, свързани с харчене на пари за определени вид дейности, които изискват финансов ресурс. Лъчезар Богданов припомни, че аргументацията за създаване на този механизъм е след преминаване на пандемията икономики на най-засегнатите страни да се трансформират. „Именно това даде основание изобщо да се създаде този механизъм от 750 млрд. евро, което е ¾ от цялата многогодишна финансова рамка. Това, което трябва да има в плана са наистина големите промени, които слагат българската икономика на друга писта на развитие. Иска ми се повече пренасочване на ресурса към инвестиции с дългосрочен ефект и пренаписват така да се каже хода на българската икономика, потенциала й за растеж, конкурентоспособност, а оттам и растеж на доходите в по-дългосрочен план“, каза още икономистът. Според Лъчезар Богданов образованието е един от стълбовете, които трябва да залегнат в подобен документ. Привличане на стратегически инвеститори чрез създаването на индустриални паркове е друга подобна възможност, допълни той. Цоня СЪБЧЕВА

30 Октомври 2020 | 20:36 | Агенция "Фокус"

Премиерът Бойко Борисов: Продължаваме да работим за развитието на страната и да следваме приоритетите на правителството

Премиерът Бойко Борисов: Продължаваме да работим за развитието на страната и да следваме приоритетите на правителството

София. Продължаваме да работим за развитието на страната и да следваме приоритетите на правителството. България има План за възстановяване и устойчивост. С него не само ще се справим с последиците от COVID-19, но и имаме начертана посока за развитие. Това написа премиерът Бойко Борисов във "Фейсбук". "Ще продължим да подкрепяме най-уязвимите групи и бизнеса, да повишаваме капацитета за реакция на здравната система, да запазваме заетостта и да прилагаме мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19. Това са целите, които правителството няма да спре да следва. Заедно можем да ги постигнем", допълва той. "Екшън планът стъпва на четири цели – работа за по-иновативна, зелена, свързана и справедлива България: - 2 431.9 млн. лв. са предвидени за модерно образованието. научните изследвания и иновациите; - 4 499.0 млн. лв. за постигането на кръгова и нисковъглеродна икономика, за устойчиво селско стопанство и за биоразнообразието. От тях 3 млрд. лв. ще бъдат вложени конкретно в енергийна ефективност на сградите; - 2 675.1 млн. лв. за подобряване на цифровата и транспортната свързаност и местното развитие; - 2 553.5 млн. лв. са определени за важните сектори здравеопазване, бизнес среда и социално включване. От тази сума 607 млн. лв. ще се вложат за подобряване на материалната база на държавните и общинските болници", пише още министър-председателят.

30 Октомври 2020 | 17:58 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Томислав Дончев: Най-голяма част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост ще дадем за зелена България – 37 %

Вицепремиерът Томислав Дончев: Най-голяма част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост ще дадем за зелена България – 37 %

София. Най-голяма част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост ще дадем за зелена България – 37 %. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в онлайн представяне на Националния план за възстановяване и устойчивост на България. „Планът включва четири основни стълба. Първият стълб е иновативна България с основна цел повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, трансформирането й в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж – тук ще бъдат инвестирани 20 % от ресурсите на плана. Вторият основен стълб е зелена България с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси, който позволява задоволяване на нуждите и на обществото, и на икономиката при съхраняване на околната среда. Тук ще бъда инвестирана най-значима част от ресурсите а плана – 37 %. Третият стълб – свързана България – с дял 22 % от бюджета на плана, като тук основен акцент е повишаване на конкурентоспособността на регионалните икономики, подобряването на транспортната и цифровата свързаност. Четвъртият стълб – справедлива България със специален фокус върху социалното включване, групите в неравностойно положение, промяна на работата на публичните институции, за да може те да бъдат много по-близо до нуждите и очакванията и на гражданите, и на бизнеса. В рамките на този стълб са всички инвестиции в социалната сфера, всички допълнителни инвестиции в здравеопазването“, обясни той. Теодора ПАВЛОВА

30 Октомври 2020 | 15:03 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Томислав Дончев: Краен срок за изразходване на средствата по  Плана за възстановяване и устойчивост е 2026 г., като 2/3 от тях трябва да са през първите две години

Вицепремиерът Томислав Дончев: Краен срок за изразходване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост е 2026 г., като 2/3 от тях трябва да са през първите две години

София. Краен срок за изразходване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост е 2026 г., като е редно да се има предвид, че 2/3 от ресурса трябва да е договорен, тоест вкаран в изпълнение през първите 2 г., което означава много къси и конкретни периоди на разходване на средствата. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в онлайн представяне на Националния план за възстановяване и устойчивост на България. „България ще има достъп до финансиране от над 12 млрд. лв. грантово финансиране и до 9 млрд. лв. достъп до заемен ресурс, ако държавата прецени, че има нужда от такъв“, напомни той. Вицепремиерът подчерта и необходимостта от реформи, като отбеляза, че този план не са просто нови пари към оперативните програми, които трябва да бъдат усвоени. „Той е уникална възможност за огромни публични инвестиции там, където са основните нужди на България. Изпълнението на мерките от плана предполага през следващите 6 години всяка година да бъде инвестиран поне 2 млрд. лв. допълнително публичен ресурс, което би удовило обема на публичните инвестиции в страната и би имало ефект, ако инвестиционните приоритети, цели и изпълнението на проектите е организирано по най-добрия начин“, посочи Дончев. Това според него в възможност за вълна на модернизация на България и шанс за страната ни да бъде по-подготвена за предизвикателствата на бъдещето: зелената икономика и дигитализацията, например. „Това е и уникален шанс да бъдат направени реформи“, подчерта той. По думите на вицепремиера България е започнала работа по плана авансово в средата на годината, още преди да има сделка. „Ние направихме комбинация между подхода отдолу-нагоре и отгоре-надолу. Работната група определи концептуалната рамка на документа, тоест набора цели, имайки предвид нуждите на България, имайки предвид Националния план България 2020-2030. Съобрази всичко, свързано с всички специфични европейски документи и изисквания, свързани с плана. Дадохме възможност на всички министерства да разработват проекти в рамките на представения пакет цели. Само за 2 месеца всички министерства разработиха амбициозен списък с над 100 проекта на обща стойност 2 пъти по-висока от ресурса, който е разполагаем по план“, допълни Томислав Дончев. Теодора ПАВЛОВА

30 Октомври 2020 | 14:56 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Томислав Дончев: Целта, която ще преследваме, е редуциране на въглеродните емисии с 55 % до 2030 г.

Вицепремиерът Томислав Дончев: Целта, която ще преследваме, е редуциране на въглеродните емисии с 55 % до 2030 г.

София. Целта, която ще преследваме, е редуциране на въглеродните емисии с 55 % до 2030 г. с крайна цел да имаме чиста от въглеродни емисии икономика до 2050 г. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в онлайн представяне на Националния план за възстановяване и устойчивост на България. „За да минем най-добре през това предизвикателство, през политиките за декарбонизация, да използваме всички възможности, Фондът за справедлив преход е отделил за България сума от близо 2,3 млрд. лв. Има една специфика. Планирането и осъществяването на проектите ще се случва на регионално ниво. Първоначалното предложение на ЕК беше три области в България да бъдат включени в този план: Кюстендил, Перник и Стара Загора по обясними причини. Там са концентрирани голяма част от мощностите, които произвежда електроенергия от въглища. България, обаче, счита, че по-голяма част от територията й трябва да е допустима за финансиране от Фонда и предложи още 8 допълнителни области, които също ще бъдат засегнати от тези политики“, допълни той. Дончев напомни, че в момента България води преговори с Европейската комисия и разчита на добър резултат. „Добрата новина е, че трите пилотни плана по отношение на първите три области ще бъдат подготвени от експерти, ангажирани от ЕК, а допълнителните планове за новите области ще бъдат подготвени на база споразумение със Световната банка. Това означава достъп до първокласна експертиза“, подчерта вицепремиерът. Теодора ПАВЛОВА

30 Октомври 2020 | 14:45 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Томислав Дончев: Инструментът reactEU ще бъде на разположение на българската образователна система и здравни институции през следващите години

Вицепремиерът Томислав Дончев: Инструментът reactEU ще бъде на разположение на българската образователна система и здравни институции през следващите години

София. Инструментът reactEU е на стойност близо 1,3 млрд. лв. и основната му цел е да финансира най-спешните мерки за справяне с пандемията и отговор на кризата. В рамките на тази година в текущия програмен период ние препрограмирахме, пренасочихме близо 1 млрд. лв. в мерки за подпомагане на предприятията, помощ на здравните заведения и социално подпомагане. Благодарение на reactEU подобен тип мерки ще продължат и той ще бъде на разположение на българската образователна система и здравни институции през следващите години. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в онлайн представяне на Националния план за възстановяване и устойчивост на България. „Двата основни пакета от този инструмент по близо 400 млн. лв. са на разположение на Министерство на икономиката и Министерството на труда и социалната политика. Те през двете ОП: „Иновации и конкурентоспособност“ и „Развитие на човешките ресурси“ ще бъдат инвестирани в мерки за непосредствена подкрепа на бизнеса, както и мерки в помощ на най-нуждаещите се за осигуряване на всичко необходимо в тези трудни времена“, допълни той. Теодора ПАВЛОВА

30 Октомври 2020 | 14:39 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Томислав Дончев: В следващия програмен период основните акценти по кохезионната политика ще са дигитализация, иновации бизнес инфраструктура

Вицепремиерът Томислав Дончев: В следващия програмен период основните акценти по кохезионната политика ще са дигитализация, иновации бизнес инфраструктура

София. В следващия програмен период основните акценти по кохезионната политика ще са дигитализация, иновации бизнес инфраструктура - все мерки от сферата на икономическата трансформация, която беше разработена като тема още през миналата година. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в онлайн представяне на Националния план за възстановяване и устойчивост на България. „Напомням, че още през март месец тази година ние изпратихме на ЕК първоначална версия на програмите. Тя трябваше да бъде преработена, защото след март всичко се промени заради пандемията и свързаната с нея икономическа криза. Преди края на октомври актуализирана версия на програмите вече е на разположение на колегите от ЕК и текат преговори с тях. Доколкото нямаме принципни противоречия и отворени въпроси, аз разчитам те да бъдат одобрени максимално бързо. В рамките на това традиционно финансиране ние ще продължим добре познатите инвестиции. Ще бъда изграждана пътна, железопътна, ВиК инфраструктура, ще бъда инвестирано в градска среда, публични сгради. Особен акцент ще бъдат малките и средните предприятия: технологичната им трансформация, тяхната дигитализация. Специален фокус е системата за социално подпомагане и реформите в нея: грижите за хората в най-тежко положение. Реформа на пазара на труда“, допълни той. Дончев отбеляза, че наред с добре познатите инвестиции и мерки, има редица промени. „На първо място това е т.нар. регионален подход. Става дума за традиционен дефект на устройството на държавното управление в България, където има два силни центъра на власт: правителство и местна власт. Там е инвестиционният ресурс и потенциалът да бъдат осъществявани проекти, съответно на национално и местно ниво. Получава се така, че част от проблемите, предизвикателства и възможностите не са нито на национално, нито на локално ниво“ висше образование, професионално образование, бизнес инфраструктура, пътна свързаност. Те са на надобщинско и на поднационално ниво. Затова системата, редът и организацията са променени и от следващата година не една, а две, три, четири, пет общини, заедно с областни администрации и други институции ще могат да разработват заедно проекти и да търсят възможности, които са извън административните граници на тяхната община“, посочи вицепремиерът. Теодора ПАВЛОВА

30 Октомври 2020 | 14:33 | Агенция "Фокус"