СВЪРЗАНИ НОВИНИ

С онлайн изложба „Когато оръжията замлъкнаха – попарени надежди” музеят в Благоевград отбелязва 101-годишнина от подписването на Ньойския договор

С онлайн изложба „Когато оръжията замлъкнаха – попарени надежди” музеят в Благоевград отбелязва 101-годишнина от подписването на Ньойския договор

Благоевград. С онлайн представяне на постерната изложба „Когато оръжията замлъкнаха – попарени надежди” музеят в Благоевград отбелязва 101-годишнина от подписването на Ньойския договор, предаде репортер на Радио „Фокус” – Пирин. Върху десет табла са изобразени основните личности, свързани с Парижката мирна конференция от 1919 г., карти, фотографии, документи и публицистични м...

27 Ноември 2020 | 10:35 | Агенция "Фокус"

Гл. ас. д-р Стоян Николов, ВА „Г. С. Раковски“: Ньойският договор остава своя тежък отпечатък върху българското общество и в наши дни

Гл. ас. д-р Стоян Николов, ВА „Г. С. Раковски“: Ньойският договор остава своя тежък отпечатък върху българското общество и в наши дни

София. И до наши дни Ньойският договор дава своя тежък отпечатък върху българското общество. Това каза за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ гл. ас. д-р Стоян Николов, преподавател във Военната академия „Георги Стойков Раковски“, по повод 101 години от подписването на Ньойския мирен договор, наложен на България след поражението ѝ в Първата световна война. „Голямата външнополитическа цел на българската държава след подписване на Ньойския договор и неговата ратификация от август месец 1920 година е именно мирната ревизия на този диктат, който и до наши дни дава своя тежък отпечатък върху българското общество. Това е целенасочена българска държавна политика, като наред с премахването на тежките финансови клаузи, нещо, за което България първо е успяла да се пребори да бъде силно редуцирано и премахнато, българската държава се стреми да премахне и изключително тежките и ограничаващи клаузи на Ньойския договор. Само ще посоча, че към началото на 20-те години Румънското кралство, Кралството на сърби, хървати и словенци и Кралство Гърция разполагат около България близо шестстотин хилядна армия, докато българската е едва 20 000. Виждате за каква диспропорция говорим. Забранено ни е да имаме военен флот, военна авиация“, обясни той. Гл. ас. д-р Стоян Николов разказа още, че към 30-те години започва пробив на статуквото, налагано от държавите-победителки в Първата световна война. Започва, макар и ограничен, внос на нови образци оръжие, като процесът се засилва през средата и втората половина на 30-те години. Дори съседните държави, които са против евентуално военно засилване на България, са принудени да подпишат Солунската спогодба, която е безспорен пробив на дипломацията ни и символ на възраждащата се българска военна мощ, добави гл. ас. д-р Николов. Евелина БРАНИМИРОВА

27 Ноември 2020 | 14:10 | Агенция "Фокус"

В Кюстендил се състоя протест срещу Ньойския договор

В Кюстендил се състоя протест срещу Ньойския договор

Кюстендил. В Кюстендил се състоя протест срещу Ньойския договор, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Кюстендил. Събитието беше организирано от дружеството „Св. св. Кирил и Методий“. Членовете на сдружението се събраха пред паметника на Тодор Александров в града. Те носеха българския трикольор и транспарант с надпис „Долу Ньой“. Бяха поднесени цветя на паметника на войводата, както и на паметника на Тринадесети пехотен Рилски полк. „Традиционно отбелязваме тази дата. Това е най-пагубният ден, най-пагубният договор за България. Ние искаме да покажем, че не сме се примирили, не сме забравили и няма да простим този договор и последствията от него. Отбелязваме за да помогнем, макар и символично, на нашите братя в Западните покрайнини, понесли такива последствия от този договор“, каза Владимир Миланов, председател на дружеството. По думите му през 1919 година, след договора, започва обезбългаряването в тези райони. Венцеслав ИЛЧЕВ

27 Ноември 2020 | 13:24 | Агенция "Фокус"

Историкът д-р Кирил Алексиев: Датата 27 ноември 1919 година е изключително черна за нашата национална история

Историкът д-р Кирил Алексиев: Датата 27 ноември 1919 година е изключително черна за нашата национална история

Благоевград. Датата 27 ноември 1919 година е изключително черна за нашата национална история. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Кирил Алексиев, историк и временно изпълняващ длъжността директор на Регионален исторически музей – Благоевград във връзка с годишнината от подписването на Ньойския договор. По думите му Ньойският мирен договор окончателно разпокъсва България, поставяйки края на българския устрем. Д-р Алексиев отбеляза, че с този документ всъщност се извършва голяма кражба на територии от страната ни. „Ньойският мирен договор подпечатва и онази надвиснала прокоба над българският народ още от времето на Берлин - 1878 година и Букурещ - 1913 година. С въпросния документ се преподписват и препотвърждават всички негативни фактори, които спъват нашето национално развитие“, каза още д-р Алексиев. Според него Ньойският договор е началото на края на българския устрем към така нареченото от историците „българско чудо“, „прусаците на Балканите“, „Япония на Балканите“. „Датата 27 ноември 1919 година бележи не просто подписването на един договор, който не само отнема някакви територии или дава някакви рестриктивни клаузи по отношение на българската икономика и национално развитие, но след него започва една поредица от събития, които дават доста печални резултати“, подчерта д-р Алексиев. По думите му едно от тези събития е огромната бежанска вълна, която нахлува в България по това време. „Българите приемат своите еднородници вътре в държавата, но в едни условия на сериозна криза, след военно положение. Всички ние знаме, че е доста трудно обществото да се справи с този огромен проблем“, коментира д-р Алексиев. Ливия НИНОВА

27 Ноември 2020 | 12:39 | Агенция "Фокус"

Проф. Андрей Пантев: Максимализмът погуби храбрите усилия на Българската армия по полята на Тракия, по чукарите на Македония и по равнините на Добруджа

Проф. Андрей Пантев: Максимализмът погуби храбрите усилия на Българската армия по полята на Тракия, по чукарите на Македония и по равнините на Добруджа

София. Максимализмът погуби мъченическите и храбри усилия, които Българската армия прояви по полята на Тракия, по чукарите на Македония и по равнините на Добруджа. Това каза за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ историкът проф. Андрей Пантев, по повод навършването на 101 години от подписването на Ньойския мирен договор, наложен на България след поражението ѝ в Първата световна война. „Точно това е осмислянето на този договор и на това събитие и договорната невроза, която преследва българската историческа съдба. Най-напред как се стигна до това – стигна се, че бяхме 1913 година във война с всичките си балкански съседи, през 1915 година бяхме единствената православна държава, която се сражава на страната на Австро-германския блок, стигна се до тази мания, че не можем без Солун, не можем без Одрин. И този максимализъм до голяма степен погуби онези мъченически и храбри усилия, които Българската армия прояви по полята на Тракия, по чукарите на Македония, по равнините на Добруджа. Това е тъга, която винаги ще остане в нас, независимо в какви териториални изменения се намираме като етнос, нация и държава“, обясни той. Проф. Андрей Пантев каза още, че и в Одрин, и в Солун хинтерланда им от селското население е български, но градското население не е и за това става дума за максимализъм. По думите му има една трагическа предпоставка в нашата история – за да можем да се обединим всички, България трябва да стане най-голямата държава на Балканите, а това не са го искали нито от Русия, нито от бреговете на Ламанша, и от двете му страни. Това е тъгата, но и това ни парализира да мислим разумно, поясни проф. Пантев. „Когато излизаме 40 км на Средиземно море, когато нашите войничета вдъхваха така да се каже средиземноморския въздух, трябваше да разберем, че Тракия е по-значима за нас отколкото романтиката, мъката и кръвопролитията на македонските планини, което наистина е част от нашата история, от нашето Възраждане. Там е било по-българско отколкото същинска България. Но за жалост така направихме, че вече не е“, коментира още той. Според него виновниците за подписването на Ньойския договор са нашите прадеди, но като техни потомци също трябва да изпитваме вина. Евелина БРАНИМИРОВА

27 Ноември 2020 | 12:21 | Агенция "Фокус"

С онлайн изложба „Когато оръжията замлъкнаха – попарени надежди” музеят в Благоевград отбелязва 101-годишнина от подписването на Ньойския договор

С онлайн изложба „Когато оръжията замлъкнаха – попарени надежди” музеят в Благоевград отбелязва 101-годишнина от подписването на Ньойския договор

Благоевград. С онлайн представяне на постерната изложба „Когато оръжията замлъкнаха – попарени надежди” музеят в Благоевград отбелязва 101-годишнина от подписването на Ньойския договор, предаде репортер на Радио „Фокус” – Пирин. Върху десет табла са изобразени основните личности, свързани с Парижката мирна конференция от 1919 г., карти, фотографии, документи и публицистични материали, илюстриращи съпротивата на обществото и на интелигенцията срещу клаузите на договора. Разнообразните исторически източници информират публиката за същността на Ньойския договор, разкриват дълбоката покруса на националния дух, но и провокират размисъл върху политическите решения и историческите процеси на 20 век. Днес се навършват 101 години от подписването на злощастния за България Ньойски договор, който бележи края на Първата световна война и на идеала за национално обединение. Събитието оказва трайно влияние върху социалното, икономическото и политическото развитие на страната в следващите десетилетия и остава в историята като „национална катастрофа“. Ливия НИНОВА

27 Ноември 2020 | 10:35 | Агенция "Фокус"

Отбелязваме 101 години от подписването на Ньойския мирен договор

Отбелязваме 101 години от подписването на Ньойския мирен договор

София. Отбелязваме 101 години от подписването на Ньойския мирен договор. Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението ѝ в Първата световна война (1914 г.-1918 г.). Подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.). Според него България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население. Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място ѝ се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война 1939-1945 г. През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.

27 Ноември 2020 | 07:54 | Агенция "Фокус"

Стево Пендаровски: България не е излязла от матриацата на „живковизма“

Стево Пендаровски: България не е излязла от матриацата на „живковизма“

Скопие. България все още не е излязла от матрицата на комунизма на Тодор Живков. Това заяви президентът на Република Северна Македония (РСМ) Стево Пендаровски, коментирайки блокадата на София за започване на присъединителни преговори между Скопие и Европейския съюз, предава македонската редакция на Deutsche Welle. Държавният глава не е оптимист, че през следващите седмици ще бъде намерено решение на спорните въпроси с България. Той разкритикува остро водещите български политици, оценявайки, че те все още са затънали в матрицата на комунизма и „живковизма“. „Няма реални шансове. Има някакви минимални шансове, но реалистични перспективи, за съжаление, не съществуват“, каза Пендаровски в интервю пред местна телевизия. Според него никой от сегашните водещи български политици не се различава в своите тези и виждания по отношение на РСМ, независимо дали става въпрос за президента Румен Радев, премиера Бойко Борисов, външния министър Екатерина Захариева или министъра на отбраната Красимир Каракачанов. Техните позиции се коренят в тези, изградени от българския комунистически лидер Тодор Живков, каза Пендаровски. „Основните тези на българската политика към нас или към т.нар Македонският въпрос, както казват историците, е идентичен през последните 70 години. Основоположникът на тези позиции - че няма македонски народ и няма македонски език - е Тодор Живков“, смята президентът на югозападната ни съседка. „На практика настоящата българска политика - правителство или опозиция - не е излязла от матрицата на живковизма и матрицата на тяхната комунистическа историография“, отново повтори Пендаровски. Превод и редакция: Иван Христов

21 Ноември 2020 | 08:59 | Агенция "Фокус"

Депутат от ВМРО-ДПМНЕ: Заев е обещал на Борисов влизане на български капитал в една от големите скопски банки и телекомуникационна компания

Депутат от ВМРО-ДПМНЕ: Заев е обещал на Борисов влизане на български капитал в една от големите скопски банки и телекомуникационна компания

Скопие. Според бившия външен министър и настоящ депутат от ВМРО-ДПМНЕ Антонио Милошовски, в неофициалните дипломатически среди се говори, че част от напрежението, възникнало между Борисов и Заев, се отнася до някои обещания, дадени от македонския премиер, свързани с македонската история, идентичност и език. Но напрежението е свързано и с обещанието за влизане на България в голяма македонска банка и голяма телекомуникационна компания, предава скопското електронно издание „Плюс инфо“. „Смятаме, че Европейският съюз, включително България, трябва да признае факта, че Република Македония през последните 20 години е заслужила да започне преговори без изнудване. Нека историците обсъждат историята, но началото на преговорите не трябва да зависи от други изисквания. Това, което се говори в неофициалните дипломатически среди, е, че част от напрежението, възникнало между Борисов и Заев, се отнася до някои обещания, дадени от Заев, свързани с македонската история, идентичност и език. Но напрежението е свързано и с обещанието България да влезе в голяма македонска банка и голяма телекомуникационна компания. Не можем да знаем колко вярно е това, защото правителството работи при затворени врата“, казва Милошоски. Превод и редакция: Иван Христов

10 Ноември 2020 | 15:08 | Агенция "Фокус"

ТВ21 (Македония): Захариева ще предложи на Борисов и Заев провеждане на заседание на Междуправителствената комисия за споразумението за добросъседство

ТВ21 (Македония): Захариева ще предложи на Борисов и Заев провеждане на заседание на Междуправителствената комисия за споразумението за добросъседство

София/Скопие. Македонският премиер Зоран Заев пристига в София, където ще проведе среща с българския премиер Бойко Борисов, потвърди българският външен министър Екатерина Захариева. Тя обяви, че ще предложи на двамата министър-председатели да свикат Междуправителствената комисия за прилагане на Споразумението за приятелство и съседство, която не е заседавала почти година и половина, въпреки че междувременно, както тя посочи, се натрупаха много въпроси, предава скопската ТВ21. Българският външен министър отново призова македонските власти да спазват и прилагат Споразумението за добросъседство и да разгледат българските забележки. „Имаме забележки не само по историята, но и по напредъка на инфраструктурните проекти, като Коридор 8. Всеки, който пътува, вижда състоянието на връзката между двете държави. Очакваме от година и половина програмата за сътрудничество в областта на културата и образованието, която изпратихме, но все още нямаме отговор от тях. В областта на туризма е постигнат напредък, но това бе преди пандемията от коронавируса. Този напредък обаче изобщо не е достатъчен“, подчерта Захариева преди днешната среща на върха за Западните Балкани в рамките на Берлинския процес в София. Тя ще бъде съпредседателствана от премиерите Борисов и Заев. Скопие не бива да разчита някой да притиска София да си затвори очите за неприлагането на договора за добросъседство, допълни Захариева. „България е изключително категорична. Искаме да видим в рамката за преговори, че споразумението ще бъде приложено, че РС Македония няма претенции за малцинство. Има над 15 000 антибългарски публикации. Не можем да възпитаваме поколения омраза. Не можем да бъдем съюзници в НАТО и българските войници могат да бъдат наричани фашистки окупатори. Трябва да се върнем към тона на добросъседство и прилагане на споразумението“. Според нея обвиненията на македонския вицепремиер по европейските въпроси Никола Димитров, че България нарушава член 2 от споразумението, като блокира Северна Македония за ЕС, са неоснователни. „Призовавам ги да прочетат по-добре член 2 от споразумението, той се зачита от България. В него се казва, че България ще подкрепи РС Македония по евроатлантическия път, споделяйки своя опит, но това не означава, че не можем да имаме условия. Твърдението, че само България има изисквания към Македония да отговаря на критериите, не е вярно“, казва Захариева. Въпреки недоразуменията обаче тя оцени като успешно съвместното председателство на България и РС Македония на Берлинския процес. „Въпреки пандемията и промените в организацията на всички събития, които планирахме, има с какво да се гордеем. Това, което лидерите на Западните Балкани ще подпишат днес - за зелено споразумение и общ пазар - е успех. В крайна сметка двамата съпредседатели имат с какво да се гордеят“, увери Захариева. Превод и редакция: Иван Христов.

10 Ноември 2020 | 11:24 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (Македония): Берлин очаква решение на спора от Македония и България, Захариева „подава топката" на Скопие

„Независен“ (Македония): Берлин очаква решение на спора от Македония и България, Захариева „подава топката" на Скопие

София/Скопие. Германия се надява Северна Македония и България да намерят общ език за разрешаване на спора си и че в този процес ще бъдат взети предвид исканията на двете страни. От друга страна, България заяви, че Скопие трябва да използва едноседмичното отлагане на заседанието на Съвета на ЕС за преговори по разрешаването на проблемите, докато македонските власти очакват сериозна подкрепа от днешната среща на върха в София за провеждане на междуправителствена конференция между страната и Общността, обобщават в редакцията на електронното издание на македонския вестник „Независен“. На съвместна пресконференция с колегите си от Скопие и София Буяр Османи и Екатерина Захариева след срещата на министрите в рамките на Берлинския процес, първият дипломат на Берлин Хайко Маас заяви, че Германия - като председател на ЕС, се надява Северна Македония и България ще намери общ език за техния спор и че в този процес ще бъдат взети предвид исканията на двете страни, подчертавайки, че това е двустранен въпрос и че решението трябва да бъде намерено от заинтересованите страни. „По отношение на продължаването на процеса на интеграция на Северна Македония и Албания в ЕС, трябва да отбележа, че кандидатът не трябва да има нерешени въпроси от всякакъв вид, независимо дали са политически въпроси или някакви исторически събития в региона. Тази държава ще трябва да разговаря с държавата-членка, с която има проблем, и ще трябва да намери решение“, подчерта Маас и добави, че колкото по-дълго тези проблеми продължават, толкова по-трудно ще бъде организирането на процеса на разширяване на ЕС и провеждането на междуправителствена конференция. Той подчерта, че Съветът на ЕС работи усилено, за да даде възможност за следващата стъпка в разширяването, но че трябва да има разбиране и за България, като се вземат предвид нейните интереси. Междувременно неговият български колега Екатерина Захариева призна, че страната й ще носи отговорност, ако Северна Македония не започне преговори с ЕС, но същевременно отбеляза, че Скопие трябва да използва едноседмичното отлагане на заседанието на Съвета на ЕС за нови разговори. „Условията ни не са се променили от много години насам. Изненадана съм, че това е нещо ново за вас. Да, ние ще носим нашата отговорност, но много бих искал моите колеги от Скопие да поемат своята отговорност и да я носят, защото в момента имаме германско председателство , това е една от страните-основателки. Те не са много, трябва да подчертая, които подкрепят разширяването, особено за страните от Западните Балкани. Мисля, че това е шанс, който Скопие не трябва да пропуска“, цитира изданието думите на Захариева. Тя посочи, че София и Скопие се опитват да говорят интензивно от месеци. „За да може, когато седнем на масата в ЕС, да няма отворени въпроси между държавите-членки... Убедена съм, че не само за България добросъседските отношения са хоризонтален критерий, те са много важен критерий", увери българският външен министър. Министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи от своя страна подчерта, че фокусът на страната в този период е да продължи да зачита договора за добросъседство с България и инструментите на споразумението, но че правата, произтичащи от самоопределението, са суверенни права на държавите и не са въпроси, които се регулират в двустранните отношения, тъй като държавите сами решават какъв ще бъде вътрешният режим и какви ще бъдат техните атрибути на идентичност. „Ние твърдо вярваме, че процесът на преговори не е просто чисто бюрократичен процес, а процес, ръководен от универсалните ценности и принципи на ЕС и те са общото бъдеще, за сметка на общото минало и следователно мисля, че ако тези принципи не съществуват в ЕС, ЕС няма да съществува днес“, заяви Османи и добави, че Споразумението за добросъседство е отлична рамка за преодоляване на различията, които съществуват между двете страни по всички въпроси. Османи изрази надежда, че призивът за здрав разум за преодоляване на отворените въпроси между двете страни ще бъде отчетен. „Не е тайна, че въпреки упоритата работа, както и засилената дипломатическа дейност и комуникация, нашите две държави все още имат някои предизвикателства, за да намерят общо разбиране, което ще спомогне за хармонизирането на рамката за преговори, която е обект на дискусия в Брюксел, както и различията в очакванията в нашите взаимоотношения. Оптимист съм, инвестирали сме много заедно. Мисля, че имаме приятели, които ни подкрепят и ни помагат, имаме взаимен интерес да живеем в европейския регион и в крайна сметка сме много близо, за да не успеем да намерим решение“, каза Османи. По повод подписването на Меморандума за сътрудничество с Албания и Сърбия, македонският премиер Зоран Заев заяви, че очаква Срещата на върха в рамките на Берлинския процес, която ще се проведе днес в София, да изпрати отново посланието за откриването на първите глави, т.е. провеждането на първите междуправителствени конференции на ЕС със страната и Албания. „Очаквам сериозна подкрепа за европейския път на всички шест държави от Западните Балкани, които са кандидати и искаме по-бързо да бъдем пълноправни членове на ЕС. И разбира се очаквам, че срещата на върха ще изпрати посланието още веднъж в началото на преговорите, т.е. отварянето на първите глави, т.е. провеждането на първите междуправителствени конференции на ЕС с Република Албания и Република Северна Македония“, отбеляза Заев. Превод и редакция: Иван Христов.

10 Ноември 2020 | 09:17 | Агенция "Фокус"

Евродепутатът Петър Витанов: Правителството закъсня с разговора за Република Северна Македония

Евродепутатът Петър Витанов: Правителството закъсня с разговора за Република Северна Македония

София. „Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество беше много добра основа, която трябваше да рамкира бъдещите българо-македонски отношения. За съжаление правителството не успя да се възползва от това навреме. Едва сега разбираме за проблемите по отношение на изпълнението и прозрачността на договора“, заяви евродепутатът Петър Витанов в предаването „Актуално от деня“ по БСТВ, съобщиха от пресофиса на евродепутата. Той смята, че България като цяло е водила последователна политика на подкрепа към Република Северна Македония, а Договорът за добросъседство е стъпката, която е позволила на страната да се присъедини към НАТО. „Българското правителство обаче трябваше да бъде гарант за спазването на този договор. И когато има проблеми, да ги посочи своевременно. През месец март ние се съгласихме да започнат преговорите за разширяване в ЕС, а тогава нищо не се споменаваше за неизпълнение“, каза още ръководителят на българските социалисти в Европейския парламент. Той изрази надежда, че отлагането със седмица на срещата на Съвета по общи въпроси ще даде време за намиране на пресечна точка и компромис. Решение би било намирането на правно обвързващ механизъм, чрез който България да може да защити своя интегритет и да даде зелена светлина за стартирането на преговорите. „Европейската интеграция на Република Северна Македония не може да се случи за сметка на историческата памет и с фалшифициране на миналото в ущърб на България. Но и ние рискуваме да изпаднем в изолация, спъвайки страната по пътя към ЕС“, допълни Витанов. Помолен да коментира изборите в САЩ и победата на демократа Джо Байдън, той заяви, че може би е избегнат най-лошия възможен сценарий: „Преднината на Байдън в щатите, в които все още се броят резултатите, е голяма - той ще спечели с 3-4 щата, а не само с един. Така повечето американци ще приемат резултата сега, без да се чакат оспорванията в съда. А това е изключително важно за демократичните процеси в едно дълбоко поляризирано, разделено общество. Обединението на нацията ще е и най-голямото предизвикателство за бъдещия президент“. Евродепутатът очаква с победата на демократите в САЩ, международните отношения да станат по-предсказуеми, а полето на дипломация да се разшири. „Тези очаквания са с уговорка, предвид тежките проблеми пред американското общество, свързани с корона кризата, с рецесията, с безработицата и т.н. Политиката на Тръмп беше напускане на големите международни колективни споразумения и сключване на двустранни договори. Байдън е обявил бързо връщане към Парижкото споразумение за климата, оттегляне на молбата за напускане на СЗО. Смятам, че Америка ще се върне към екипната игра“, каза Витанов. Според прогнозите му отношенията на САЩ с Русия и Китай едва ли ще претърпят положителни промени, но се очаква разведряване по посока на Европейския съюз - изграждане на евроатлантически връзки, базирани на доверие, подобряване на условията за търговия, съвместно икономическо развитие. „Не мисля, че ще има промяна в позицията на Америка за газопроводите „Северен поток“ и „Турски поток“. Байдън ги разглежда като енергиен инструмент за политическо влияние на Русия в Европа и същевременно определя правителството в Москва като най-сериозния опонент на Америка. Не можем да очакваме, че санкциите ще бъдат отменени“, заяви евродепутатът в отговор на въпрос как ще се отрази резултатът от изборите в САЩ на България.

10 Ноември 2020 | 08:37 | Агенция "Фокус"

България подкрепя европейската интеграция на страните от Западните Балкани, ако те поемат отговорността си (ОБЗОР)

България подкрепя европейската интеграция на страните от Западните Балкани, ако те поемат отговорността си (ОБЗОР)

София. Българската държава ще подкрепи усилията на шестте държави от Западните Балкани (Албания, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Косово, Черна гора и Сърбия) по пътя им към Европейския съюз, но само ако всяка от тях поеме отговорността си и следва процеса на реформи. Това заяви вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на пресконференция след първия ден от срещите във формата на Берлинския процес. Разговорите започнаха с дискусия на министрите на външните работи на страните-участници на тема „Западните Балкани“. Заради коронавирус пандемията, срещата се чрез видеоконферентна връзка. В нея взеха участие и министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи, както и германският външен министър Хайко Маас. Разговорите са част от първото съвместното председателство на Берлинския процес за Западните Балкани и са прелюдия на Срещата на върха от Берлинския процес утре, на която ще разговарят премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов. Екатерина Захариева подчерта, че за Европейския съюз не е добре да бъдат внасяни външни проблеми и изтъкна убедеността си, че добросъседските отношения и стриктното изпълнение на поетите двустранни ангажименти са начинът да се гарантира регионалната стабилност и откритите въпроси да бъдат решени. „Сега добросъседството и солидарността са нужни повече от всякога, когато светът е обхванат от безпрецедентна криза с коронавирус. За съжаление, и криза на сигурността предвид ужасните терористични атаки, които се случиха във Виена, Ница, Париж и други места по света. В тези трудни времена ЕС потвърди ангажимента си към региона, като включи Западните Балкани в Плана за възстановяване на Европа. Съвсем за кратко в рамките на лидерската среща през май ЕС мобилизира за шестте страни повече от 3,3 млрд. евро за борбата с коронавирус и за възстановяване на региона. Същото направи България. Буквално за седмици пренастроихме цялата си програма за помощ за развитие, за да подпомогнем нашите приятели от Западните Балкани като изпратихме хуманитарна помощ, предпазни материали, медицински средства и помогнахме на хиляди граждани на съседните страни да се завърнат и от чужбина по родните си места “, припомни вицепремиерът. По думите ѝ свързаността е ключов фактор за изграждане на доверие и добросъседски отношения в страните от Западните Балкани, приобщавайки ги към европейските ценности и стандарти. В този смисъл акцент на днешните разговори е била свързаността между младите и ролята на гражданското общество. Външният министър на Северна Македония Буяр Османи видя огромна символика в съвместното председателство на Берлинския процес, като посочи, че то доказва, че регионът на Западните Балкани е поел инициатива и отговорност за европейския си път. „Наясно сме с нуждата от консенсус в Европейския съвет по всички въпроси, но вярваме силно, че преговорният процес не е само чиста бюрокрация. Процесът ще бъде воден от фундаменталните ценности и принципи на Европейския съюз и те са за общо бъдеще на разширяване, не за далечното минало“, допълни той. Немският външен министър Хайко Маас изрази готовност Германия до края на годината в обхвата на председателството си на Европейски съвет Германия решително да се бори за процеса на разширяване на ЕС. „Това, което сме планирали от много години, става все по-реалистично и най-накрая достига до хората, гражданите на Западните Балкани. Това се случва в рамките на Берлинския процес, който започнахме преди 6 години за засилване на регионалното сътрудничество между страните от Западните Балкани и тяхната европейска интеграция. Искахме да им дадем платформа за това. Политическата важност на подобни инициативи е все още огромна и това, което е важно в момента, е, че ние искаме да дадем повече информираност. Тази година страните от Западните Балкани искат да стартират нови измерения на сътрудничество: първоначалният общ пазар. Това ще заздрави икономиките на всички участници и ще предложи повече свободно движение“, допълни още той. Той подчерта, че интересите на България трябва да са защитени, за да продължи евроинтеграцията на Северна Македония. Вицепремиерът Захариева отчете, че фактът, че Германия подкрепя разширяването на ЕС е шанс, който Скопие не бива да пропуска. Тя призова и езикът на омразата да спре. По-късно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен потвърди в телефонен разговор с премиера Бойко Борисов, че ще участва в срещата на лидерите от Берлинския процес. Във фокуса на разговора бе именно значимостта на предстоящата Срещата на върха, чийто съдомакини утре ще бъдат българският министър-председател и премиерът на Северна Македония Зоран Заев. „България прие отговорността през настоящата година да бъде съвместен домакин на процеса като естествено продължение на усилията на държавата ни по време на подготовката и провеждането на нашето председателство на Съвета на ЕС, което постави високо в европейския дневен ред интеграционните процеси на страните от Западните Балкани“, изтъкна премиерът Борисов. Той отбеляза, че европейската перспектива за Западните Балкани означава стабилност, мир и просперитет в региона. В този контекст в рамките на Срещата на върха утре ще бъдат подписани важни документи, чиято цел е да приобщят още повече региона към нормите и стандартите на ЕС. Теодора ПАВЛОВА

9 Ноември 2020 | 20:57 | Агенция "Фокус"

Проф. Ивайло Дичев: Тъжно е, че от двете страни на границата партиите, носещи героичното име ВМРО, се борят със зъби и нокти да разделят България и Северна Македония

Проф. Ивайло Дичев: Тъжно е, че от двете страни на границата партиите, носещи героичното име ВМРО, се борят със зъби и нокти да разделят България и Северна Македония

София. С блокирането на Северна Македония за ЕС България върши мръсната работа на някои западноевропейски страни, които не искат повече разширение на Общността. Това каза за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ проф. Ивайло Дичев, като уточни, че това са държави като Холандия и Франция, които се радват много, че някой ще спре новите кандидати. „Ние спираме не само Македония, но и Албания. Това също е една важна да Балканите страна, млада и енергична. Германия, която в момента председателства Берлинския процес, наистина иска да решим най-после въпроса с Балканите, но много страни в ЕС не искат повече разширение. Ние им вършим много добра услуга като спираме за ЕС и обричаме нашите братовчеди и приятели в Северна Македония и Албания“, обясни той. Според проф. Ивайло Дичев трудно ще бъде постигнат компромис. Тъжно е, че от двете страни на границата партиите, които носят героичното име ВМРО, се борят със зъби и нокти да ни разделят, коментира той. По думите му решението е в това енергията да се пренасочи от историята към транспорта, икономиката, медиите и образованието. Цоня СЪБЧЕВА

9 Ноември 2020 | 20:09 | Агенция "Фокус"

Премиерът Бойко Борисов: България прие отговорността да бъде съвместен домакин на Берлинския процес като естествено продължение на усилията ни от председателството на Съвета на ЕС

Премиерът Бойко Борисов: България прие отговорността да бъде съвместен домакин на Берлинския процес като естествено продължение на усилията ни от председателството на Съвета на ЕС

София. България прие отговорността да бъде съвместен домакин на Берлинския процес като естествено продължение на усилията ни от председателството на Съвета на ЕС. Това каза премиерът Бойко Борисов в телефонен разговор с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, съобщиха от правителствената информационна служба. Във фокуса на разговора на двамата лидери бе значимостта на Срещата на върха по Берлинския процес, чийто съдомакини утре ще бъдат българският министър-председател и премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев. Заради пандемията от COVID-19 форумът ще се проведе чрез видеоконферентна връзка. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен потвърди пред българския премиер, че ще участва в срещата на лидерите от Берлинския процес, която е заключителното събитие в календара на тазгодишното Съвместно домакинство на Република България и на Република Северна Македония на Берлинския процес. „България прие отговорността през настоящата година да бъде съвместен домакин на процеса като естествено продължение на усилията на държавата ни по време на подготовката и провеждането на нашето председателство на Съвета на ЕС, което постави високо в европейския дневен ред интеграционните процеси на страните от Западните Балкани“, изтъкна премиерът Борисов пред председателя на ЕК. Българският министър-председател отбеляза, че европейската перспектива за Западните Балкани означава стабилност, мир и просперитет в региона. В този контекст в рамките на Срещата на върха утре ще бъдат подписани важни документи, чиято цел е да приобщят още повече региона към нормите и стандартите на ЕС.

9 Ноември 2020 | 19:05 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“ (Македония): Захариева е подписала „нон-пейпър“ за Скопие в Берлин, но България след това го е отхвърлила. Вижте документа

„Канал 5“ (Македония): Захариева е подписала „нон-пейпър“ за Скопие в Берлин, но България след това го е отхвърлила. Вижте документа

Скопие. Австрийският журналисти Киристиан Фердинанд Вершуц разкри, че на неотдавнашната среща в Берлин между Никола Димитров и Буяр Османи от страна на Скопие и Екатерина Захариева от страна на България е подписан „нон пейпър“, който след това обаче София не е приела, съобщава скопският телевизионен „Канал 5“. Това е текстът на неговото съобщение: „България сега заплашва да блокира началото на преговорите за присъединяване между ЕС и Северна Македония !! София оправдава това исторически; това включва, че Скопие трябва да признае, че корените на македонския език са български диалект; Освен това Северна Македония трябва да признае един от своите герои като българин и също така да премахне табелите, наричащи България окупационна сила през Втората световна война. Миналата седмица в Берлин се проведе среща с канцлера Ангела Меркел, на която присъстваха българският външен министър и двама министри от Скопие. Беше съгласуван този „нон-пейпър“, чийто текст сега публикувам ексклузивно. След това обаче София се върна на блокиращата си позиция“. А ето го и нон-пейпърът: „1. БГР, МКД и Германското европейско председателство (ГЕП) подчертават своя общ ангажимент към перспективата на ЕС за Западните Балкани и надеждна политика за разширяване на ЕС, както и за засилване на регионалното сътрудничество, всички от които са решаващи за стабилността на региона. 2. В този дух БГР потвърждава готовността си да постигне съгласие по рамката за преговори между ЕС и МКД и да проведе първата междуправителствена конференция през декември 2020 г. по време на германското председателство на Съвета на Европейския съюз. 3. По повод първата междуправителствена конференция МКД официално ще съобщи на страните-членки и институциите на ЕС, че кратката форма на държавното й име - Северна Македония - се отнася само до политическия субект „Република Северна Македония“. 4. БГР си запазва правото, в едностранно изявление, да изпрати приложение към рамката за преговори и да заяви, че когато се говори за македонския език, трябва да се разбира македонски език в съответствие с Конституцията на Република Северна Македония. ГЕП ще поиска от Съвета официално да отбележи позицията на БГР, че що се отнася до македонския език, той трябва да се разглежда в съответствие с Конституцията на Република Северна Македония. МКД е готова да обяви официално, че македонският език е кодиран през 1945 г. 5. БГР и МКД потвърждават готовността си да засилят своето тясно двустранно сътрудничество въз основа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, като се обърне специално внимание на работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, която трябва да бъде засилена и направена по-прозрачна, включително чрез публикуване на постигнатите резултати. ГЕП декларира готовността си да подкрепи работата на Комисията, като споделя най-добрите практики относно методите на работа. 6. БГР и МКД официално ще ратифицират член 11 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, включително проблемите на малцинствата, и отново ще се ангажират да предприемат ефективни мерки за предотвратяване на неволна пропаганда от институции и агенции и да обезсърчат дейността на частни субекти, подбуждащи към насилие, омраза и други подобни дейности, които могат да навредят на отношенията им. 7. БГР,МКД и ГЕП подчертават значението на свързаността и инфраструктурата, особено железопътната връзка, която минава от Дуръс през Скопие до София и Варна. Те ще подкрепят приоритет на Коридор VIII съгласно Икономическия и инвестиционен план на Европейската комисия за Западните Балкани. 8. БГР и МКД се съгласяват относно важността на насърчаването на добросъседските отношения на всички нива, включително чрез младежки обмен, и обмислят стартирането на съвместен проект за младежки обмен, като същевременно проучват допълнително възможните области за сътрудничество за насърчаване на взаимното разбирателство и активизиране на двустранните контакти, включително проекти за обмен на медии и побратимяване на градове. 9. БГР, МГД и ГЕП остават загрижени за трудната ситуация, причинена от пандемията, подчертавайки, че тясното сътрудничество между съседите в ЕС и на ЕС със страните от Западните Балкани е от ключово значение за съвместното преодоляване на кризата, която застрашава просперитета ни, социалната сплотеност и стабилност“. Според допълнителната информация на „Канал 5“: - Нито едно от българските искания не е признато или уважено. Няма така наречения член 35 (глава) като част от рамката за преговори, която беше отхвърлена от Германия. Също така е било отхвърленои от Германия, но и от МКД, че македонската идентичност и език имат български корени. РСМ остава ангажирана със споразумението от 2017 г., регионалното сътрудничество, в същото време потвърждава ненамеса във вътрешните работи на България. Според медията, „идентичността“ на Скопие е напълно защитена и употребатас на „македонския език“ е ясна и безусловна в рамката на преговорите. Според източника на телевизионния канал от македонска страна, „България е напълно изолирана в своите искания и се държи безотговорно. Те имат право да имат едностранно изявление, но без да нарушават консенсуса в ЕС. Такова отношение се очакваше, ако следваме изявленията на техните представители през последните 2-3 месеца, които далеч не бяха добросъседски и проевропейски настроени“, каза източникът ни от нашата делегация. Освен това източникът казва: един чисто македонски език трябва да бъде в рамката на преговорите, без бележки под линия, обяснения и звездички - Скопие няма проблеми в ЕС да използва кратко име, тъй като дългото име с Републиката преди Северна Македония е напълно идентично и да признае, че литературният македонски език е кодифициран през далечната 1945 година. - Няма никакви, нито ще има, разговори и компромиси, свързани с идентичността и езика. Тези въпроси, според Скопие, са затворени с Преспанския договор и са бетонирани в ООН. - всички в ЕС, председателството на Германия и институциите на ЕС, са принципни и зачитат правото на Скопие на самоопределение. „България е изключително неразумна и изолирана и работи в ущърб на всички, себе си, нас и целия ЕС“, казва македонският дипломатически източник. Превод и редакция: Иван Христов

9 Ноември 2020 | 17:52 | Агенция "Фокус"

Д-р Боби Бобев: За присъствието на етническо българско население в Албания решаваща роля изиграва и очертаването на албанските граници от Великите сили

Д-р Боби Бобев: За присъствието на етническо българско население в Албания решаваща роля изиграва и очертаването на албанските граници от Великите сили

София. Конкретно за присъствието на етническо българско население в Албания своята решаваща роля изиграва и очертаването на самите албански граници от страна на Великите сили. Това каза д-р Боби Бобев - бивш посланик на България в Косово и в Албания, по време на научна конференция с международно участие „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)”, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Темата за съдбата на албанските граждани от български етнически произход и водената от България политика спрямо тях е предизвикала различен по мащабите си интерес, диктуван от различни фактори“, заяви Бобев, като уточни, че на първо място стои съответната политическа конюнктура. „От тези показатели можем да очертаем три основни етапа – времето между двете световни войни, комунистическия режим в България и периода след 1989 г. Във всеки от тези три етапа имаме различен по обем и качество интерес към темата за българите в Албания. Задължително трябва да се подчертае, че подобно деление на три етапа не се базира единствено на различията в обществено-икономическото и политическото устройство на нашата страна. Наистина то е в голяма степен основополагащо и определящо, но в тях се констатират сериозни различия във външнополитическото поведение на България като цяло, но и в частност в политиката по националния въпрос, част от която се явява и отношението към българите в България. Съвършено ясно е, че той е съставен елемент на вижданията ни по т.нар. македонски въпрос“, каза още Боби Бобев.

9 Ноември 2020 | 17:10 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Германия подкрепя разширяването на ЕС и това е шанс, който Скопие не бива да пропуска

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Германия подкрепя разширяването на ЕС и това е шанс, който Скопие не бива да пропуска

София. Германия подкрепя разширяването на ЕС и това е шанс, който Скопие не бива да пропуска. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на пресконференция след онлайн среща на министрите на външните работи от Берлинския процес за Западните Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Захариева подчерта, че условията на България за присъединяването на Северна Македония към ЕС не са промени от много години. „Учудвам се, че това изглежда ново за тях. Ще понесем отговорността си. Свикнали сме да носим отговорност. Много ми се иска и колегите в Скопие да я понесат. Фактът, че имаме немско председателство в момента и Германия е една от държавите основателки, които подкрепят разширяването, мисля, че е шанс, който Скопие не бива да пропуска. От около месец се опитваме да водим интензивни преговори, само че много повече чувах какво няма да се направи, а не какво ще се направи, така че да сближим позициите си. Съветът беше отложен за след 1 седмица. Може би трябва Скопие по-интензивно да използва това време“, подчерта Захариева и припомни, че България се е съгласила март месец Скопие и Тирана да започнат преговори. По думите ѝ това решение в преамбюла си има много ясно условие. „Това е изпълнение на двустранните договори. Добросъседството е хоризонтален критерий. Това е с цел, когато седнем на една маса в ЕС да няма отворени въпроси между държавите-членки. Берлинският процес има три приоритета. Той е създаден с цел сближаване на страните от Западните Балкани и по-лесното им интегриране към европейските норми и правила. Едното е икономика и свързаност, второто - добросъседство и третото - сигурност. Така че съм убедена, че не само за България, добросъседските отношения са хоризонтален критерий и те са изключително важен такъв“, каза още вицепремиерът.

9 Ноември 2020 | 15:17 | Агенция "Фокус"

Хайко Маас: ЕС и Германия са сериозни по въпроса за европейската перспектива за всички страни от Западните Балкани

Хайко Маас: ЕС и Германия са сериозни по въпроса за европейската перспектива за всички страни от Западните Балкани

София. Европейският съюз и Германия са сериозни по въпроса за европейската перспектива за всички страни от Западните Балкани. Това каза министърът на външните работи на Германия Хайко Маас на пресконференция след онлайн среща на министрите на външните работи от Берлинския процес за Западните Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Една от целите на нашето председателство на Съвета на Европейския съюз е да продължим с процеса на разширяване на ЕС и ние смятаме да направим това в идните дни и седмици до края на годината по решителен начин“, подчерта той. „Това, което сме планирали от много години, става все по-реалистично и най-накрая достига до хората, гражданите на Западните Балкани. Това се случва в рамките на Берлинския процес, който започнахме преди 6 години за засилване на регионалното сътрудничество между страните от Западните Балкани и тяхната европейска интеграция. Искахме да им дадем платформа за това. Политическата важност на подобни инициативи е все още огромна и това, което е важно в момента, е, че ние искаме да дадем повече информираност. По думите на Робер Шуман, който произнася прочутата „Декларация на Шуман“, която поставя началото на изграждането на Европейския съюз, ние можем да предприемем конкретни дейности и проекти, за да създадем истинска солидарност в сърцето на Европа и това и се стремим да направим. Тази година страните от Западните Балкани искат да стартират нови измерения на сътрудничество: първоначалният общ пазар. Това ще заздрави икономиките на всички участници и ще предложи повече свободно движение“, допълни още Хайко Маас. Теодора ПАВЛОВА

9 Ноември 2020 | 15:16 | Агенция "Фокус"

Буяр Османи: Общото председателство на Северна Македония и България на Берлинския процес е момент с огромна символика

Буяр Османи: Общото председателство на Северна Македония и България на Берлинския процес е момент с огромна символика

София. Общото председателство на Република Северна Македония и България на Берлинския процес е момент с огромна символика. Това каза министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи на пресконференция след онлайн среща на министрите на външните работи от Берлинския процес за Западните Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. По думите му това доказва, че регионът е поел инициатива и отговорност за европейския си път. „За напредъка на региона говори фактът, че за пръв път тази година държава, която не е член на Европейски съюз, каквато е Северна Македония, е съпредседател на Берлинския процес, заедно с България, която е член на ЕС. Това не е малък напредък“, допълни Османи. Външният министър на Северна Македония отбеляза , че това е уникална възможност и за политиците, и за гражданите да почувстват оптимизмът на европейската идея. Той припомни вече осъществените инициативи от последните години, които са показали видими положителни резултати за региона. „Такива са например облекченото движение в региона на Западните Балкани с лични карти, продължението на успешната инициатива на регионалните зелени коридори и транспортните коридори на Европейския съюз, както и допълнителният импулс към съвместната работа във времена на пандемия“, даде за пример Османи. Теодора ПАВЛОВА

9 Ноември 2020 | 14:44 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Езикът на омразата към България не бива да продължава

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Езикът на омразата към България не бива да продължава

София. Езикът на омразата към България не бива да продължава. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на пресконференция след онлайн среща на министрите на външните работи от Берлинския процес за Западните Балкани по въпроса за позицията на България за Северна Македония, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Твърдо вярвам, че в Договора за добросъседство, които подписахме през 2017 г влезе в сила след ратификация на двата парламента през 2018 г., ако се изпълнява добросъвестно и не се търсят начини за заобикаляне и неизпълняване на разпоредбите му, има всички гаранции да се решат отворените въпроси. За съжаление не наблюдаваме това от известно време. Много пъти сме говорили с колегите от Северна Македония. Имаме дълг към бъдещите поколения. Имаме дълг и към сегашните. Ако нямаме истинско помирение и честно с дух на добра воля поставяне на масата и решаване на отворените въпроси, това помирение няма да бъде възможно. В последните няколко месеца имаше над 10 000 негативни публикации, които спряхме да броим. Аз бих ги определила като език на омразата към България. Не бива това да продължава“, посочи Захариева. „България е била, е и ще продължава да бъде една от държавите, които ще поддържат страните от Западните Балкани в това число и Северна Македония към пътя, по който е тръгнала. Разбира се и те трябва да понесат своята отговорност. Трябва двете страни с дух на добра воля да предвижим напред отворените въпроси, за да може след 30 години някои други министри и премиери да не преживяват същото, което преживяваме ние“, допълни тя.

9 Ноември 2020 | 14:42 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Свързаността е ключов фактор за изграждане на доверие и добросъседски отношения в страните от Западните Балкани, приобщавайки ги към европейските ценности и стандарти

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Свързаността е ключов фактор за изграждане на доверие и добросъседски отношения в страните от Западните Балкани, приобщавайки ги към европейските ценности и стандарти

София. Убедени сме, че свързаността е ключов фактор за изграждане на доверие и добросъседски отношения в страните от Западните Балкани, приобщавайки ги към европейските ценности и стандарти. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на пресконференция след онлайн среща на министрите на външните работи от Берлинския процес за Западните Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Днес продължихме дискусиите върху приоритетните области в съвместното ни председателство: задълбочаване на съществуващите сфери на сътрудничество в региона, подобряване на свързаността във всичките й аспекти: транспортна, енергийна, цифрова, свързаност между хората, сближаване на младите хора, включително чрез образование, опазване на околната среда. Улесненото движение на стоки, услуги, капитал и хора ще запазят икономиките ни живи, а индустриите ни конкурентоспособни особено в кризисно време като сегашното“, допълни тя. Захариева отбеляза, че все още, за съжаление от София до Скопие се пътува по-дълго време, отколкото от столицата до Лондон със самолет. „Същото е и от Тирана и Подгорица. Да не забравяме, че заедно представляваме пазар от повече от 20 милиона души и колкото по-лесни са връзките помежду ни: между хората и бизнеса, толкова повече перспектива ще има за региона, особено за младите хора“, подчерта външният министър. Захариева изтъкна като акцент на днешните разговори свързаността между младите и ролята на гражданското общество. „Младите поколения са тези, които ще градят споделеното европейско бъдеще на региона. Ето защо трябва да работим още по-активно за осигуряването на достъп до качествено образование, добра мобилност, социална интеграция и заетост с цел спиране на тяхната емиграция в чужбина. След първата ни среща в Скопие, която беше и моето последно пътуване преди първия локдаун, се радвам, че днес успяхме да надградим започнатото тогава и да организираме важни срещи във видеоконферентен формат в последните два месеца. Всички те, както и нашата среща днес, имаха за задача да подготвят решенията за Срещата на върха утре, когато лидерите на страните от Западни Балкани ще вземат подкрепата на ЕК“, добави вицепремиерът. Захариева напомни, че ще бъдат подписани две декларации: за общия регионален пазар и за зеления дневен ред. „Вярвам, че всичко това ще позволи на страните от региона да се приближат до стандартите и нормите на ЕС и ще донесе повече сигурност и просперитет на гражданите в региона“ заключи външният министър. Теодора ПАВЛОВА

9 Ноември 2020 | 14:28 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Ще продължим да подкрепяме усилията на шестте страни от Западните Балкани по пътя им към ЕС, но те също трябва да поемат отговорността си

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Ще продължим да подкрепяме усилията на шестте страни от Западните Балкани по пътя им към ЕС, но те също трябва да поемат отговорността си

София. Ще продължим да подкрепяме усилията на шестте страни от Западните Балкани по пътя им към ЕС, но те също трябва да поемат отговорността си, да гледат към бъдещето и да следват процеса на реформи. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на пресконференция след онлайн среща на министрите на външните работи от Берлинския процес за Западните Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Тя подчерта, че за Европейския съюз не е добре да бъдат внасяни външни проблеми и изтъкна убедеността си, че добросъседските отношения и стриктното изпълнение на поетите двустранни ангажименти са начинът да се гарантира регионалната стабилност и откритите въпроси да бъдат решени. „Сега добросъседството и солидарността са нужни повече от всякога, когато светът е обхванат от безпрецедентна криза с коронавирус. За съжаление, и криза на сигурността предвид ужасните терористични атаки, които се случиха във Виена, Ница, Париж и други места по света. В тези трудни времена ЕС потвърди ангажимента си към региона, като включи Западните Балкани в Плана за възстановяване на Европа. Съвсем за кратко в рамките на лидерската среща през май ЕС мобилизира за шестте страни повече от 3,3 млрд. евро за борбата с коронавирус и за възстановяване на региона. Същото направи България. Буквално за седмици пренастроихме цялата си програма за помощ за развитие, за да подпомогнем нашите приятели от Западните Балкани като изпратихме хуманитарна помощ, предпазни материали, медицински средства и помогнахме на хиляди граждани на съседните страни да се завърнат и от чужбина по родните си места “, припомни вицепремиерът. „Радвам се, че въпреки тежката за всички ситуация, свързана с пандемията, причинена от коронавирус, успяхме да организираме, макар и не както беше планирано първоначалното, тази среща на външните министри при първото по рода си съвместно председателство на Берлинския процес за Западни Балкани. В това съпредседателство има много символика не само защото е първото съпредседателство, а защото едната държава е член на ЕС, а другата е страна-кандидат и за първи път председателството се поема от страни от региона. България разглежда Берлинския процес като инструмент, допринасящ за запазване на динамиката на европейската интеграция на страните от Западните Балкани и тяхното приближаване към европейските ценности“, отбеляза още тя. Теодора ПАВЛОВА

9 Ноември 2020 | 14:18 | Агенция "Фокус"

Доц. д-р Александър Гребенаров: Застреляните и репресирани македонски българи през тоталитарния период са десетки хиляди души

Доц. д-р Александър Гребенаров: Застреляните и репресирани македонски българи през тоталитарния период са десетки хиляди души

София. Застреляните и репресирани македонски българи през тоталитарния период са десетки хиляди души. Това каза историкът и председател на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров по време на научна конференция с международно участие „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)”, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „След епохата на отец Паисий и Неофит Рилски българската книжовна школа в Македония ражда именити наследници. Голяма част от тях произхождат от Охрид и Струга, сякаш да покажат, че са своеобразна продължителност на някогашната Охридска школа през Златния български век през Средновековието“, посочи доц. Гребенаров. По думите му друг важен проблем, който се отбягва от учените в Скопие, е вътрешната организация и нейния характер. „Както виждате голяма част от дискусионните проблеми се водят по темата за народността на Гоце Делчев. Аз мисля обаче, че въпросът е важен относно народността на цялото население. Най-важният въпрос, който си задаваме, е за народността на българските възрожденци. Преди известно време политици от Р Северна Македония обявиха, че въстанието от 1903 г. е македонско, езикът на жителите на Македония е македонски и идентичността им също. Би трябвало тези политици и държавници да попитат македонските историци няколко прости въпроса. Например, какви са били родоначалниците на организациите там, какви песни са пели, на какъв език се говори, защо в кръщелните свидетелства на всички дейци на ВМОРО е записано, че са българи? Как така и защо от 1896 г. до 1902 г. организацията се нарича БМОРК – Български македоно-одрински революционни комитети? Какво пише в устава и правилника, кой го е създал и кой им го е внушил да го напишат на български. Ако не друг, Гоце Делчев и Гьорче Петров, които всъщност създават този устав и правилник. Често задавам тези въпроси на моите македонски колеги, но не получавам отговор“, допълни доц. Гребенаров. Според него е същото и с манипулирането в учебниците на материалите, че организираното движение в Македония е дело на българската екзархия. „В тези учебници и помагала се забравя един много важен факт – екзархията е създадена 8 години преди създаването на Третата българска държава“, подчерта той и добави, че много често се пропуска фактът, че през 1941 г. над 35 000 военнопленници в германската армия пишат писма до Генералния щаб на българската армия, че са българи. „Есента на 1944 г. настъпват трудни изпитания за физическото оцеляване на местните жители в Македония, получили пълна забрана да се изявяват като българи. Санкциите са различни по тежест. Често се достига и до смътни наказания. Сведенията показват, че застреляните и репресирани македонски българи, които минават през лагери и затвори през тоталитарния период са десетки хиляди души. Конкретни сведения са смущаващи и малко познати в Европа и дори в България“, обясни доц. Гребенаров. По думите му значителна част от тях се съхраняват в архивни институции в Белград и Скопие, което предполага, че все някога ще бъдат обработени, разсекретени и предоставени за широко обществено ползване. Люба АЛЕКСИЕВА

9 Ноември 2020 | 14:03 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (Македония): Европа има седем дни, за да коригира лошата картина, нарисувана от България

„Слободен печат“ (Македония): Европа има седем дни, за да коригира лошата картина, нарисувана от България

София/Скопие. Европа има седем дни, за да коригира лошата картина, нарисувана от България – до срещата на Европейския съюз на 17 ноември, на която ще бъде взето окончателно решение за приемането на рамката на преговорите за македонското членство в Общността, пише електронното издание на проправителствения скопски вестник „Слободен печат“. Не е загубена възможността Македония да започне преговори за членство в Европейския съюз през декември, в рамките на германското председателство, което е силно ангажирано с успеха на процеса. Това заявиха през уикенда министрите по европейска интеграция и външни работи на югозападната ни съседка Никола Димитров и Буяр Османи. В петък България блокира приемането на рамката за преговори на ниво посланици. Премиерът Зоран Заев, който първи обяви българската блокада, оценявайки я като враждебен ход и нарушение на Споразумението за добросъседство, вярва, че с подобрена комуникация ще има възможности за решения. Окончателното решение дали рамката за преговори ще бъде приета ще бъде взето от министрите на страните-членки на 17 ноември , а дотогава посланиците на ЕС ще имат още няколко срещи, за да търсят решение в отговор на настояването на България двустранните въпроси с Македония да бъдат включени в европейския документ. Но ако цената на преговорите е македонският език и идентичност, според Димитров преговори няма да има. Димитров обяви възможността германски експерти да бъдат включени като медиатори в македоно-българската комисия. Предложението дойде от президента на ФРГ Франк-Валтер Щайнмайер. „Смятаме, че в България ни дължат разбиране за нашето достойнство и македонска идентичност и ние ще продължим да работим по тези линии. Няма да се караме с тях, няма да хвърляме камъни. Независимо от вътрешнополитическия ни дебат, може да загубим точки у дома - ОК, но в същото време не можем да тръгнем по пътя, по който сме поели на всяка цена“, обясни Димитров. Според него най-важното е какво послание ще изпрати ЕС до региона. „Откриването на преговори ще бъде или съвместен успех, или съвместен провал за Брюксел, София и Скопие. Какво е посланието за Балканите, ако има решение за преговори през март и нищо не се случи до декември? Доверието в думата на ЕС ще бъде още по-слабо“, допълни министърът. На свой ред Буяр Османи заяви, че е възможно да се постигне споразумение на следващите срещи на посланиците. „Има място за обяснения, че Република Северна Македония няма териториални претенции и че с това решение на Преспанското споразумение и дългото, и краткото наименование се отнасят до политическия субект на държавата Република Северна Македония. Те също така повдигат въпроса за езика и България има право да запази позицията си по въпроса, но това не означава, че позицията трябва да бъде прехвърлена към ЕС или позицията на страната кандидатка, тук също може да се отдели позицията на България от тази на ЕС“, подчерта първият дипломат на Скопие. „Надеждите, че България няма да блокира Македония, идват и от съобщенията, изпратени от европейски интелектуалци, осъждащи българския шовинизъм и национализъм, а критиките към българското поведение бяха отправени този уикенд от американския дипломат Джеймс Пардю, бивш посланик в София“, подчертават от редакцията. „Изкушаващо е България да се опита да използва позицията си на член на ЕС, докато Северна Македония се опитва да получи членство. Но не съм сигурен дали си струва да създаваме вражда между правителствата на двете страни и техните народи. Националният интерес на България е Северна Македония да бъде член на НАТО и ЕС и затова София трябва да работи в тясно сътрудничество със Скопие", цитира изданието думите на Пардю. Той добави, че всяка държава може да нарича своя език както си иска и че историческите спорове никога не биват окончателно разрешени, което означава, че „учените спорят с векове". Превод и редакция: Иван Христов.

9 Ноември 2020 | 13:26 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“ (Македония): Заев и Борисов се договориха за още един телефонен разговор, решават за физическото присъствие на срещата от Берлинския процес

„Канал 5“ (Македония): Заев и Борисов се договориха за още един телефонен разговор, решават за физическото присъствие на срещата от Берлинския процес

София/Скопие. Министър-председателите на България и Северна Македония – Бойко Борисов и Зоран Заев, се договориха за провеждането на още един телефонен разговор в рамките на деня, целта е да се намери общо решение за отворените двустранни въпроси. Разговорите все пак продължават и на ниво държавни служители и екипи, предава скопската телевизия „Канал 5“. Двамата премиери трябва да решат дали срещата на лидерите на страните от Западните Балкани в рамките на Берлинския процес във вторник ще се проведе с физическо присъствие в София или изцяло онлайн. Като част от съвместното съпредседателство на Берлинския процес, външните министри на двете страни Буяр Османи и Екатерина Захариева ще бъдат съпредседатели на срещата на външните министри, на която ще участват представители на институциите на ЕС и Съвета за регионално сътрудничество. Срещата е преди тази от Берлинския процес, планирана за 10 ноември в София. Превод и редакция: Иван Христов.

9 Ноември 2020 | 13:11 | Агенция "Фокус"

Европейски дипломат пред Politico: Ако България продължи с безкомпромисната си позиция за РСМ, ще загуби цялата добра воля, на която би могла да се радва сред бъдещите държави-членки на ЕС

Европейски дипломат пред Politico: Ако България продължи с безкомпромисната си позиция за РСМ, ще загуби цялата добра воля, на която би могла да се радва сред бъдещите държави-членки на ЕС

София/Брюксел. Ако България продължи с безкомпромисната си позиция за РСМ ще загуби цялата добра воля, на която би могла да се радва сред бъдещите държави-членки на ЕС. Това са думите на дипломат от Брюксел за редакцията на изданието Politico. България е информирала Европейската комисия, че „не е в състояние да приеме предложената в момента рамка за преговори" за откриване на преговори за разширяване със Северна Македония, се казва в изявление на външното министерство на София от миналия петък. Това пречи на целта на германското председателство на ЕС да започне преговори за разширяване тази година. България и Северна Македония са в спор за историята и езика, като София настоява Скопие да признае, че страната и нейният език имат български корени, като по този начин се отказва от твърденията, че в България има ясно изразено македонско малцинство. Дипломатите от ЕС са разочаровани: Посланиците проведоха преговори за преодоляване на задънената улица в петък, но не успяха да убедят България да се придвижи напред, предизвиквайки нарастващо разочарование сред дипломатите от Брюксел. Те твърдят, че София блокира важната програма на ЕС с изцяло вътрешен проблем, който би бил най-добре решен на двустранно ниво със Северна Македония. „Българските тактики може да дават резултати за решаване на проблеми в подземния свят на София, но са напълно несъвместими на ниво ЕС“, заяви европейски дипломат пред изданието. Неговото име не се съобщава. „Ако България – изолирана, каквато е - продължи с безкомпромисната си позиция, ще загуби цялата добра воля, на която би могла да се радва сред бъдещите държави-членки“. В своето изявление външното министерство в София настоя, че настоящото решение „не предоставя правните гаранции, търсени от България“. Превод и редакция: Иван Христов.

9 Ноември 2020 | 13:03 | Агенция "Фокус"

„Сител“ (Македония): Османи и Захариева с нов опит за споразумение

„Сител“ (Македония): Османи и Захариева с нов опит за споразумение

София/Скопие. Нова възможност за намиране на споразумение между София и Скопие – външните министри на двете страни Екатерина Захариева и Буяр Османи ще проведат нова среща в рамките на Берлинския процес, съобщава македонската телевизия „Сител“. Тя ще бъде онлайн, подчертава медията. В нея ще участва също германският външен министър Хайко Маас. Събитието предшества провеждането на срещата на върха на Берлинския процес, на който Македония и България са съпредседатели тази година. В навечерието на срещата и двете страни не се отказват от намирането на решение на отворените въпроси. Във вчерашния телефонен разговор премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов се споразумяха да продължат пряката комуникация, но и чрез държавни служители и екипи. Това е в интерес на двете страни и на европейската интеграция, заявиха ръководителите на двете правителства. Има още една седмица до Съвета по общи въпроси в Брюксел, след което ще стане ясно дали Македония ще започне преговорите с ЕС през декември. Времето е малко, казва Османи, но „Македония е инвестирала твърде много и сме твърде близо, за да си позволим да пропуснем този шанс“. Превод и редакция: Иван Христов.

9 Ноември 2020 | 12:48 | Агенция "Фокус"

Доц. д-р Александър Гребенаров: Северна Македония е една от най-обременените държави в неравномерното си историческо развитие

Доц. д-р Александър Гребенаров: Северна Македония е една от най-обременените държави в неравномерното си историческо развитие

София. Северна Македония е една от най-обременените държави в неравномерното си историческо развитие. Това каза историкът и председател на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров по време на научна конференция с международно участие „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)”, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Темата за Македония стои повече от 122 години във фокуса на българската външна политика. Тя е и предмет на стотици научни съчинения у нас и в чужбина. Темата Македония провокира и заради противоречивите интерпретации и честите стремежи за игнориране на автентични документи в Скопие, въпреки че те в най-голяма степен доближават реалността към съответната историческа епоха. Северна Македония е една от най-обременените държави в неравномерното си историческо развитие“, посочи Гребенаров. По думите му страната е раздвоена между въздействията на признаваните автентични български и културни традиции и възприемането на изкуствено създадени нови обществени нагласи, формирани по държавно политически причини след 1944 г. „Чрез популяризираните научни тези, стремежът е да се подмени споменът за българското културно наследство с неверни факти и интерпретации. Дискриминирането на сънародниците ни в Македония, включително на многобройните извори, които говорят за българската народност на родените през първата половина на 19 в. книжовници, свещеници, учители и техни последователи, продължили делото в църковно-училищната сфера и национално-освободителното движение, са важни проблеми, на които е обърнато внимание“, каза още Гребенаров. Люба АЛЕКСИЕВА

9 Ноември 2020 | 12:14 | Агенция "Фокус"

Владимир Митов, историк: В османските документи не се среща етносът македонец

Владимир Митов, историк: В османските документи не се среща етносът македонец

София. В османските документи не се среща етносът македонец. Това каза историкът от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Владимир Митов по време на научна конференция с международно участие на тема „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)”, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Владимир Митов представи данни на тема „Българите и османските документи“, според които в Османската империя населението се дели основно на мюсюлмани и немюсюлмани. Според него обаче това не означава, че там не се среща и думата българин. „Имаме запазени документи, свързани със заплатите на еничарите, където се среща и думата българин. В османските документи не се среща етносът македонец. Преди Освобождението хората, населявали Македония са имали структури със свои собствен печати. Тези печати са най-вероятно направени от българската общност в тези селища, за да се легитимира училището и църквата. След Освобождението на 3 март 1878 Македония и Одринско остава в пределите на Османската империя. В документите за убийството на Гоце Делчев има няколко думи на арабица, в които изрично пише, че въстанието е с помощта на Булгаристан (така се нарича нашата държава)“, посочи Митов. По думите му османските документи показват, че по време на битката в Баница се споменава, че четата е българска. „Никъде в тези документи не се среща македонска чета. Османските документи ясно показват, че не се срещат фамилии, завършващи на -ски. Имаме запазени лични паспорти на хора, които описват имената на родителите си. Нямаме паспорти от Османската империя, в които да пише македонец“, каза още историкът. Люба АЛЕКСИЕВА

9 Ноември 2020 | 10:29 | Агенция "Фокус"

Ще се проведе дигитално научна конференция „Българите в Западните Балкани (100 години след Ньой)“

Ще се проведе дигитално научна конференция „Българите в Западните Балкани (100 години след Ньой)“

София. От 9.30 часа ще се проведе дигитално научна конференция с международно участие „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)”. Това съобщиха организаторите. Форумът е организиран от Института за исторически изследвания – БАН. Конференцията е в рамките на ръководения от доц. д-р Александър Гребенаров едноименен проект към Фонд „Научни изследвания” – МОН. В докладите ще се разискват важни проблеми от миналото и настоящото на българите, населяващи Р Албания, Р Косово, Р Северна Македония и Р Сърбия. Конференцията ще се излъчва чрез фейсбук-страниците на Института за исторически изследвания - БАН, Македонския научен институт и др. Акцентите на проучването, обхващащи времето от XIX в., когато се поставя началото на борбата за българско църковно-училищно дело, до нашето съвремие, са два. Първият се отнася до събития и процеси от областта на историята, езика, етнодемографията, културата, традициите и фолклора на българите в региона – важни пластове на националната идентичност и памет. Вторият акцент е дейността на български държавни и общински институции и учреждения, вкл. културни и образователни центрове, на преселнически, творчески и благотворителни сдружения, както и приноса на отделни лица и техни потомци – носители и/или инициатори за съхраняване на българското културно-историческо наследство в четирите държави. В този тематичен кръг ще се анализират минали и актуални междудържавни и споразумения, както и общи прояви между държавите в Западните Балкани и България в областта на образованието, науката, културата, стопанството, местата на обща памет.

9 Ноември 2020 | 08:59 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): България блокира Македония за ЕС

„Вечер“ (Македония): България блокира Македония за ЕС

Скопие. Македония получи първото враждебно послание и блокада от страна на България за преговорната рамка с ЕС. Премиерът Зоран Заев заяви, че по този начин София е нарушила член 2 от Споразумението за добросъседство, който гласи, че източната съседка трябва да помага на Македония по пътя към членство в Европейския съюз. Според Заев това действие на София е враждебен сигнал и означава, че първата фаза от създаването на преговорната рамка между Македония и ЕС е спряна. Той обаче казва, че оптимизмът не трябва да се губи, цитира думите му македонският вестник “Вечер“ На посланическата среща в Брюксел Македония получи първото враждебно послание и блокада от страна на България за преговорната рамка , след като съдържанието й беше обсъдено на ниво посланици на страните членки в Брюксел - COREPER. Заев заяви, че е получил тази информация от Брюксел, но не е предоставил повече подробности. Той заяви, че е щастлив, че Македония има подкрепата на Германия. Той е оптимист, че вижданията могат да бъдат сближени на следващите две заседания на работните групи и се надява на положителен резултат от разговора с българския си колега Бойко Борисов в понеделник. Малко преди блокадата в Брюксел, новината, че Съветът по общите въпроси на Съюза, насрочен за вторник (10 ноември), е отложен с една седмица за 17 ноември, даде надежда, че Македония и България са получили допълнителна седмица за постигане на споразумение по отворените въпроси, така че София да не блокира провеждането на Първата междуправителствена конференция в страната с Европейския съюз. Чуждестранни медии пишат, че причината за отлагането на срещата е самоизолацията на германския министър по европейските въпроси Майкъл Рот, който е изолиран поради срещата в понеделник в Берлин с македонската и българската делегация, на която присъства заместник-министърът на външните работи на България Петко Дойков, който е положителен за коронавирус. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Ноември 2020 | 16:41 | Агенция "Фокус"

Deutsche Welle (Македония): На София и Скопие не им трябва езика на омразата

Deutsche Welle (Македония): На София и Скопие не им трябва езика на омразата

Скопие/София. Не бива да преживяваме драматично заплахите от блокиране на преговорите, казва бившият македонски посланик в София Георги Спасов, цитира думите му македонската редакция на Deutsche Wellе Неотдавнашните, все по-решителни изявления на официални лица, че България не е в състояние да одобри рамката за преговори със Северна Македония, задълбочават окопите между двете съседни държави по въпроса за общото европейско бъдеще. Професор и бивш посланик на Македония в София, Георги Спасов, казва, че не бива да се преживяват толкова драматично заплахите за блокиране на началото на преговорите, тъй като това е дълъг процес и че всеки член на ЕС на всеки етап от преговорите, включително България, може да ги блокира. Но това не означава, че страната трябва да спре напълно да привежда своите практики и политики в съответствие с демократичните ценности и политики на ЕС и че трябва да избягва да реагира на всяка националистическа провокация с реч на омраза или унижение. „Със сигурност има голям брой интелектуалци, журналисти и дори политици в България и особено в други европейски страни, на които това показване на мускули от страна на България към Македония и тази класическа злоупотреба с членството в ЕС изглежда не само ирационално, но и напълно в разрез с ангажимента за зачитане на европейските ценности и процедури. Но някои десни партии и правителства в ЕС може да проявят разбиране към този „героизъм“ на всички партии преди българските избори. За момента, за съжаление, изглежда, че искането да се принуди страната да признае „историческата истина за българските корени на македонската нация“ е единственото нещо, около което има национално съгласие в България и около което се изгражда българското национално единство в условията на силен политически конфликт", казва Спасов. Патриотична тема преди изборите Ирационалността и абсурдността се крият във факта, че най-големите недоразумения се случват, след като двете страни подписаха Споразумението за добросъседство и сътрудничество. Някои изследвания от този период показват, че македонските граждани смятат България за най-добрата й съседка. Какво се е променило? „След като Македония и Гърция подписаха Споразумение за добросъседство, в България се появиха гласове, че Гърция е успяла да защити древното си наследство от посегателствата на северната съседка върху него и България не е успяла да принуди Македония да признае„ истината “. за българските корени на македонската нация и македонския език “. Някои политически лидери в България видяха шанс да поправят тази „грешка“ първо в съвместната Комисия по исторически въпроси, в която съвсем разбираемо не можеше да бъде постигнато споразумение за подобно нещо И след като стана ясно, че това е голяма хапка за Комисията и че новите парламентарни избори наближават, под натиска на Обединените патриоти беше приета рамковата позиция на българското правителство и след това Декларация на парламента относно условията, при които България ще се съгласи с Македония "да стане член на ЕС", каза Спасов. Според него с поредица от разширени и задълбочени искания в тези документи, които предполагат, че непризнаването на българските корени на македонската нация и македонския език се считат за фалшифициране на историята и продължение на антибългарската пропаганда от страна на Македония, реално е била блокирана работата на Комисията по исторически въпроси. Разочаровани от Германия От България все повече критики идват по македонския адрес за непрекъснатото разпространение на антибългарска пропаганда, но и за реч на омразата. Някои от тези критики са резултат от вълненията в София, когато става въпрос от коя страна България застана на страната през Втората световна война. В тази роля на България обаче някои виждат силен аргумент защо Берлин днес трябва да разбира София и да бъде на българска страна. В рубрика в "24 часа", озаглавена "Защо Германия няма морално право да ни притиска за Скопие", Росен Петров, водещ на предаването "Операция история" дава своите аргументи. „Германия винаги е признавала българския характер на Македония. Именно поради това два пъти влязохме в огъня на световните войни от германска страна. „Влязохме в Тройния пакт не заради мустаците на Хитлер или неговите престъпни расови идеи, а заради желанието на българската нация да бъде обединена в една държава“, пише Петров. Но той отива още една крачка напред, като обяснява как Македония може „естествено“ да се присъедини към ЕС. „Днес Германия, която винаги ни е насърчавала да защитаваме българския характер на Македония,„ си мие ръцете “в леген, с не много ясни„ европейски ценности “и ни принуждава да правим компромиси. С какво, в очите на Германия. Нима Гърция имаше по-голямо право да защитава своята история, отколкото ние нашата? Изглежда, че за да може Германия да ви подкрепи днес, трябва да сте воювали срещу нея поне два пъти в миналото. Извинете, но това е историческа перверзия. Всъщност има ли по-исконно право от правото на хората да искат да живеят заедно? Опитвали ли сме се някога ние българите да оспорваме правото на Германия да се обединява? (...) Когато стената падна и Германия се обедини, някой от нас каза ли тогава, че съществува „нация гедеерци“ или „гедеерски език“ или някаква „източногерманска идентичност“? Всъщност как германците от бившата ГДР влязоха в ЕС? По най-естествения начин - просто се обединиха с родината. Ако Македония толкова обичаше ЕС, можеше да го направи по най-естествения начин, като се обедини с родината си България. Точно както направиха германците. „И сега, когато нашето единствено искане към северномакедонците е просто да признаят техните български корени и история до 1944 г., да ни„ натиска “Германия да направим компромис, е израз на пълна историческа неблагодарност“, пише Петров. Няма да е лесно В момента никой не иска да прогнозира дали България ще „свали летвата“ за първата междуправителствена конференция. Според Спасов е ясно, че желанието на Македония за членство в ЕС е последният шанс на България да се бори за признаването на "историческата истина" за появата на македонската нация и език, като заплашва да блокира началото на преговорите. „Министърът на външните работи на България беше отчайващо честен, когато каза:„ Ние ви предлагаме „честна търговия“ - „ще признаем уникалността на македонската нация и македонския език (което никой не оспорва по света), ако признаете (нещо, което научната общност отказва да приеме), че само вашата нация не е историческа, а е изкуствена нация, формирана от Тито, а вашият език е кодифициран диалект на българския '. Президентът Румен Радев добави, че това, което Захариева иска, трябва да бъде или в преговорна глава, като например със Сърбия за отношенията с Косово, или България ще търси ново споразумение за добросъседство. "Ето защо няма да е лесно да се реши този въпрос, особено до изборите през март следващата година, преди които никоя партия не иска да рискува с какъвто и да е" компромис ", каза бившият македонски посланик в София. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Ноември 2020 | 14:42 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (Македония): Днес е последният ден, в който може да се съгласува преговорната рамка за Скопие

„Слободен печат“ (Македония): Днес е последният ден, в който може да се съгласува преговорната рамка за Скопие

Скопие. Петък неофициално е последният ден, в който постоянните представители на страните-членки на ЕС могат да съгласуват текста на преговорната рамка за членството на Република Северна Македония, преди неговото евентуално приемане от Съвета на ЕС във вторник, 10 ноември, пише вестник „Слободен печат“. Досега София е категорична, че рамка за преговори без нашите искания към Скопие е неприемлива и ще кажем „не“ на започването на процеса. Македонските власти обаче също са категорични, че не приемат българските условия и няколко пъти досега обявиха, че няма да започнат преговори с ЕС, ако цената е да се разделят със своя език, идентичност и история. Според последното изявление на българския външен министър Екатерина Захариева София няма да се съгласи с рамката за преговори, а няма такива сигнали и след телефонните разговори на германския канцлер Ангела Меркел с премиера на РСМ Зоран Заев и Бойко Борисов. Междувременно българският президент Румен Радев повтори, че българските двустранни искания няма да бъдат част от рамката на преговорите, след което София вижда място за напредък само ако Скопие се съгласи да подпише ново споразумение или да добави анекс към съществуващото, което премиерът Заев и президентът Стево Пендаровски категорично отхвърлиха. Превод и редакция: Иван Христов

6 Ноември 2020 | 08:53 | Агенция "Фокус"

Антибългарска вакханалия в Скопие (ОБЗОР)

Антибългарска вакханалия в Скопие (ОБЗОР)

Скопие. В съседна Република Северна Македония, където възнамеряват да влязат в Европейския съюз с пантеон от присвоени български герои и изначално анти-българска идентичност, се разрази истинска вакханалия срещу България, след като стана ясно, че няма да позволим това да се случи. Скопските медии разкриха истинското лице на добросъседството си с поредица гнусни фалшификации и квалификации срещу българите, българските политици и българската история. Ето една част от тях, публикувани в последните 24 часа: Както обикновено, залповете на омразата са най-силни от медиите на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Тон задава функционерът на фракцията Илия Димовски, който в материал, публикуван от "МКД", призовава парламентът в Скопие да възприеме единна позиция („национална, а не идеологическа“) по спора с България и да дефинира държавните твърдения на РСМ. Заедно с това той пише: „България е същата като Гърция (в контекста на Македония)! България се възхищава на Гърция (в контекста на Македония)! България взема пример от Гърция (в контекста на Македония)! България помогна и ще помага на Гърция (в контекста на Македония)! България иска Преспа като пример за себе си (в контекста на Македония)! България е по-голям приятел с Гърция (в контекста на Македония)! Нека не се залъгваме, да не се чудим и да не изпадаме в безсъзнание. Очаква ни голям проблем, поне равен на проблема, който имахме с Гърция. Разликата е, че в проблема с Гърция на повърхността бяха символи и символика и вътрешно за същността на (не) съществуването на македонската нация, а проблемът с България е от самото начало за същността и (не) съществуването на македонската нация, а символите и символиката биха били и са само естествена последица“. Приглася му някой си Предраг Димитровски от опозиционната PressingTV, който пише за евентуална среща за изглаждане на различията между премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев: „А наистина не знам за какво изглаждане се говори, когато оценката на официална София е, че антибългарското настроение в Македония идва в резултат на държавно спонсорство. Което означава, че държавата Република Македония с нейните институции има „вродена фабрична грешка“, така че те насърчават македонците да обиждат и омаловажават нашите скъпи и скъпи източни съседи, българите. Вървете сега и докажете, че това няма нищо общо с истината и реалността. И че татарите и фашистите са резултат от провокации на единици в Софияили от неоспорими исторически факти и истина“, гласи само част от материала на въпросния Димитровски. В най-стария местен ежедневник „Нова Македония“, също близък до позициите на ВМРО-ДПМНЕ, се изявява колумнистът Панде Колемишевски, за който позициите на София са „неморална комедия на отмъщението“: „Не без основание, със здрав разум, може свободно да се мисли, че сегашното българско ръководство се опитва с всички сили да отмъсти на днешна Северна Република Македония за всички исторически поражения и национални унижения, които преживя по македонския национален въпрос. Отмъщение, придружено от омраза към всичко, което днес е македонско, а в някои периоди е било под българска власт - от хора до език и територия“, разказва журналистът. „Използвайки Македония като най-слабото звено в балканската верига от държави, крайното искане за потвърждение на българските корени на идентичността е силно потвърждение не само за отричане на уникалността на македонците, но и за неофашистки акт на техния произволен национален холокост, на изтриването им от картата на народите по света. Тук се срещат двете червени линии, българската и македонската“, продължава Колемишевски. Освен това той все пак прави исторически компромис, като пояснява, че: „В исторически план няма съмнение, че македонците на няколко пъти са споделяли своята история с българите, тъй както са я споделяли със сърбите и гърците, особено църковната история с последните“. Отново в „Нова Македония“ пише „анализаторът“ Сашо Клековски. Освен изреждането на добре познатите позиции, той дори стига до там да постави нови условия на България, за да позволи на Скопие да започне преговори за присъединяване с ЕС: „Възможни червени линии са: магистрала и железопътна линия Скопие - София до 2024 г .; повече бизнес и търговия; македонски език без бележки под линия в ЕС, двустранно с България съгласно споразумението, македонски и български език съгласно конституциите; за историята - приемане на по-перспективния подход както на България, така и на Македония. Македонското правителство трябва да бъде подкрепено в такива червени линии и да се реагира остро и да протестира, ако отстъпи от тях“. Междувременно от „Македонски концепт“ чрез опозиционното електронно издание „24 Инфо“ обвиняват евродепутата Ангел Джамбазки, че „сее омраза между гражданите на Македония и България“ заради острата му реакция към техния човек Петър Богойевски, самообявил се историк, който по-рано нападна и призова на дуел Красимир Каракачанов. Самият Богоевски пише в социалните мрежи следното: „Г-н Красимир Каракачанов, няма нужда да се страхувате от телевизионния дуел! Целта не е да се разпространява омраза, а да се решават проблемите по прозрачен начин! При липсата на тази смелост не е нужно да изпращате г-н Джамбаски да отговаря“, написа Богоевски и добави, че омразата и заплахите от съседна България не спират. „Разбирам г-н Ангел Джамбазки, че той не може да живее без омраза, той използва такъв език и към различни етнически групи в самата България, но европейската идея не изисква никакви корени, а общо бъдеще. Жалко е, че България има такива евродепутати, които са кошмар за цяла Европа. Разбирам желанието на някои хора да обслужват чуждите интереси в България и Македония, но се надявам, че бъдещето принадлежи на сериозни политици, които ще преодолеят старите страсти и герои“, добави той. Не по-малко ожесточени са и в някои от проправителствените медии. Във вестник „Слободен печат“ излезе материал на Мирослав Гърчев, в който се прави типичен „македонски исторически анализ“, характеризиращ се в случая с особена злоба към България. „Като признават, че съществуваме от 14 часа и 35 минути на 2 август 1944 година – а преди този миг повече от хиляда години сме били чисти, осъзнати и хомогенизирани българи – се търси оправдание и легализация на българските окупации на македонската територия, защото те само са „администрирали“ исторически, етнически и културно, собствената си държава и собствения си народ. Вери клевр, брадерс!“ – пише журналистът. Той обяснява, че София прави всичко „по най-простия възможен оруеловски начин, те моделират бъдещето, като променят историята според настоящите си апетити и неосъществени мечти, като се възползват от геополитическите водовъртежи, историческата турбуленция и възможностите на деня. Интересно е, че инфантилността и несериозността на съдържанието на тези ревизии винаги намират по-голямата част от нормалните хора неподготвени“. Авторът, след като излага задълбочените си разсъждения за Санстефанския мирен договор между Руската и Османската империи, се впуска да анализира българската история: „За да разберем какво е накарало България да бъде в грешната страна на историята във всички големи войни на XX век, трябва да прелистим някои забавни страници в техните учебници и историографски или историко-сомнамбулистични писания. В тях българското национално самосъзнание и етническа идентичност, основани на един език, един народ и една компактна и еднородна територия, се проектират назад, в необезпокоявана приемственост, чак до средновековните български царства. Проекцията не спира през Средновековието, разбира се - тя продължава до старите дни, когато българският народ е създаден чрез хомогенизиране на племената, заселили се на светата българска земя: келти, траки, македонци, славяни, българи и други дребни народчета, но вече в през Средновековието тази хомогенизация се превръща в „солиден факт“. Толкова твърд, че българският народ, обитаващ из целия Сан Стефано (територията на България според Санстефанския договор – бел. „Фокус“), от ранното средновековие до турското робство от половин хилядолетие, до 2 август 1944 г., успя да запази своята национална идентичност и език непокътнати. Но изведнъж, през онази проклета 1944 г., се появи Йосип Броз Тито, заедно със своите престъпни комунисти и партизани, и с национално и езиково инженерство успяха да демонтират за една нощ твърдо вещество като гранит и еднородно като базалт българска национална идентичност и език - което, повтарям , издържа и се закалява закален повече от хиляда години - и да го замени с измислена македонска нация и несъществуващ македонски език!“ – пише Гърчев, само, за да стигне до изводите си: „И наистина, кой може да се подготви за факта, че тази пародия е сериозна държавна истина, исторически фактологически крайъгълен камък на българската външна политика, въз основа на който те сега обуславят европейската ни интеграция? Никой, разбира се. Но има и нещо драматично рационално в българското изнудване. Защото датата, когато българските мечтатели са решили да признаят „македонската реалност“, не е избрана случайно: ако до тази дата територията на Република Северна Македония е била населена с етнически българи, това ретроспективно оправдава всички военни жертви, направени от българите през Втората балканска война , Първата и Втората световна война. И, разбира се, преквалифицира всички български окупации на тази територия, защото - нека разберем - българите и в трите войни са окупирали териториите на друга международно призната държава и с обосновките на всички окупации, братята искат да изтрият всички престъпления извършени в тези военни кампании“, пише „Слободен печат“. В хора се включва и един от основателите на забранената в България ОМО „Илинден“ – Пирин, която наскоро стана част от една декларация в Европейския парламент. Атанас Киряков, който все още живее в България и дори се кандидатира за кмет на Благоевград, дава интервю за електронното издание „Фактор“. „Страхът на София също така произтича от кризата на идентичността на българското общество за дефиниране дали мнозинството от българската етническа общност е със славянски или прабългарски произход. . В сегашната Конституция България не признава националните малцинства, а Република България се смята за еднонационална държава, което противоречи на фактическото състояние на съвременното българско общество, което е съставено от етнически групи (българи, турци, арменци, роми, татари, гагаузи, черкези, казълбаши и власи), което означава, че българското общество е мултиетническо и мултикултурно. Страхът на правителството да признае македонския етнос и македонското малцинство произтича от следното: още от XIX и XX век голяма част от населението на все още нерешена Македония се определя като македонци (Кресненско- македонско въстание от 1878 г., книги на Кръсте Мисирков , идеите на Централния комитет на ВМОРО и др.) с желание за собствена държава, което се вижда от дейността на македонските общества в Русия и Европа, както и демократичните движения на Балканите, идеите на македонските възрожденци Георгия Пулевски, Григор Пърличев, Кръсте "Мисирков (книгата" За македонските въпроси "е изгорена в София от българския монарх), Кочо Рацин (Бели зори), Никола Вапцаров, Антон Попов, Михаил Сматракалев (Македонски литературен кръг в София) и други“, каза Киряков. Той посочва, че „България има комплекс и днес се срамува, че е била фашистка в определен период и иска да скрие това. А паметниците на евреите? Ще ги премахне ли България? Би било историческа грешка за България да наложи вето, защото България забавя интеграционните процеси на целия Западни Балкани“. Киряков не пропуска също да отбележи, че „през последните няколко години българското общество е обхванато от тежка криза във всички сфери на живота: икономическа, социална, морална, етична, криза в здравеопазването, образованието, съдебната система“. Според него задълбочаването на тези кризисни ситуации е най-голямата опасност за бъдещето на българската национална общност. Киряков посочва още, че „комунистическата доктрина на Тодор Живков, уплашен от икономическата, политическата и социалната криза, насочва вниманието на хората към патриотизма, за да създаде хомогенна българска нация“. Иван Христов

5 Ноември 2020 | 14:45 | Агенция "Фокус"

Greek City Times: Защо България ще блокира приемането на РСМ в ЕС, след като не го направи за членството в НАТО

Greek City Times: Защо България ще блокира приемането на РСМ в ЕС, след като не го направи за членството в НАТО

Атина. Вето от страна на България срещу приемането на Република Северна Македония (РСМ) в Европейския съюз продължава да е твърде вероятно въпреки първоначалните спекулации, че тя няма да пречи на бившата югорепублика да влезе в блока. Българският външен министър Екатерина Захариева заяви, че нейната страна ще блокира присъединяването на Скопие към ЕС, ако не признае, че нейната национална идентичност и език имат български корени, пише англоезичното издание Greek City Times в материал, представен без редакторска намеса. Ако лидерите на РСМ се съгласят, тогава София е готова да признае македонския като един от официалните езици на РСМ, стига тя да „признае историческата истина“. „Ние не оспорваме правото им на самоопределение, нито правото им да наричат своя език така, както им харесва. Готови сме да потвърдим настоящите реалности, но те трябва да признаят историческата истина“, каза Захариева пред Reuters. България беше първата държава, която призна независимостта на Северна Македония, когато тя се отдели от разпадащата се Югославия през 1991 г. Първоначално, след получаването на независимост, страната се наричаше Бивша югославска република Македония. Въпреки това, въпреки че е първата страна, която признава нейната независимост, България не признава нейния език като македонски и подчертава, че не само той е диалект на българския, но и етническият произход на „македонците“ е български. София и Атина подчертават, че македонската нация и език са създадени от югославските комунисти в края на 40-те години, за да легитимират претенциите на маршал Тито върху северната гръцка провинция Македония и също така да отслабят българската идентичност в региона, за да не отправят искания за обединение с България. Векове по-рано повечето хора в днешна Северна Македония се смятаха за българи. В тази връзка през 1945 година югославяните формират комитет за „създаване“ на македонски език. Всъщност Венко Марковски, комунистически политик, участвал в Комисията за създаването на македонската азбука през 1945 г., заявява в интервю за Българската национална телевизия само седем дни преди смъртта си, че етническите македонци и македонският език не съществуват и са резултат от плановете на Коминтерна за Балканите. „Притесненията ни идват от безкрайните претенции за македонско малцинство в България. Признаването на българските корени ще сложи край на това“, каза Захариева. Миналият четвъртък министър-председателят на РСМ Зоран Заев заяви, че се надява двете страни да намерят решение, но заяви, че идентичността и езикът на страната не са за обсъждане. Изглежда, че първите стъпки на Северна Македония към присъединяване към ЕС ще приключат дори преди да започнат. Българските искания не са нови и е вероятно те да изберат вето. Западните сили, заинтересовани от присъединяването на Северна Македония към ЕС, се очаква да натиснат България да направи крачка назад от своите искания или да постигне компромис. Проблемът на Северна Македония е, че дори и да започнат преговорите за присъединяване, все още имат дълъг път. От друга страна, в ЕС има много вътрешни проблеми. Това затруднява блока да премине към разширяване през следващите години. На върха на проблемите е пандемията, която е достатъчна, за да се спре всички процеси на разширяване. Но има и дълбоко разделение в ЕС относно това как да се справи с агресията на Турция срещу държавите-членки Гърция и Република Кипър. От гръцка перспектива противопоставянето на България срещу присъединяването на Северна Македония към ЕС е унизително. Това не само подкопава предполагаемата решаваща позиция на Гърция да насочва балканските страни към присъединяване към ЕС, но подкопава решението на Гърция да признае македонски език през 2018 г. Атина ефективно се включи в спор, който не я засяга, особено след като няма конкретни международни споразумение, което определя езика. Преспанският договор от 2018 година урежда името „Северна Македония“ между Атина и Скопие, и той бе подписан единствено, за да може Северна Македония да се присъедини към НАТО, създавайки множество други проблеми. Преди няколко месеца България представи на столиците на останалите държави-членки на ЕС дълъг меморандум, озаглавен „Обяснителен меморандум за отношенията между Република България и Република Северна Македония във връзка с процеса на разширяване, присъединяване и стабилизация на ЕС“. Централно място в този меморандум имат националните и езикови интервенции, проведени в Северна Македония след Втората световна война. Въпреки категоричното противопоставяне на България срещу присъединяването на РСМ към Европейския съюз, тя нямаше възражения срещу включването й в НАТО. Това предполага, че България намира съпротивата срещу руското влияние на Балканите за по-голям приоритет от възстановяването на българския език и идентичност в Северна Македония. Това разбира се е любопитно решение, пренебрегващо споделената с Русия религия, азбука и славянско наследство. Въпреки че независимостта на България беше осигурена само благодарение на руската помощ срещу Османската империя, днес София е напълно интегрирана в атлантическата световна система, поради което те не се противопоставиха на присъединяването на Северна Македония към НАТО, но заемат различна линия при интегрирането на бившата югорепублика в ЕС. България вероятно ще наложи вето върху процеса за започване на присъединяването на Северна Македония към ЕС. За Брюксел това няма да е основен въпрос, тъй като той вече е в средата на втора вълна на пандемията от COVID-19, турска агресия срещу две държави-членки и нова вълна от тероризъм, която вече е обхвана Франция и Австрия. Превод и редакция: Иван Христов

5 Ноември 2020 | 13:06 | Агенция "Фокус"

Проф. Светлозар Елдъров: Никога Македонският въпрос не се е радвал на такава широка обществена популярност у нас - миналото сякаш се завръща, за да ни потърси сметка

Проф. Светлозар Елдъров: Никога Македонският въпрос не се е радвал на такава широка обществена популярност у нас - миналото сякаш се завръща, за да ни потърси сметка

София. Никога Македонският въпрос не се е радвал на такава широка обществена популярност у нас - миналото сякаш се завръща, за да ни потърси сметка. Това каза в интервю за Агенция "Фокус" професор д. ист. н. в Института за балканистика при Българската академия на науките Светлозар Елдъров за въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в ЕС. Според него е добре въпросите да се решават своевременно, за да не тежат като ипотека върху бъдещето. "В този смисъл моментът за българо-македонските отношения наистина е исторически", изтъкна още историкът. Проф. Елдъров обясни, че сме изправени пред ключов момент от евроинтеграцията на Република Северна Македония, който ще има дълготрайно въздействие не само по отношение на целия този процес, но и върху България. "Това е еднакво важно за бъдещето на двете държави и двата народа. Тук като историк ще обърна внимание на нещо друго. Днес едва ли има образован българин, който да не знае, че България стана пълноправен член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Съмнявам се обаче, че са мнозина ония, които помнят по дати всички етапи, през които страната ни мина по пътя на своята евроинтеграция. Дори и аз трябваше да направя справка в интернет, за да си ги припомня. Така че само през отстоянието на времето ще можем обективно да оценяваме историческото значение на събитията, които се случват пред очите ни", посочи проф. Елдъров. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"

5 Ноември 2020 | 11:30 | Агенция "Фокус"

Андрей Ковачев, евродепутат ЕНП/ГЕРБ: Северна Македония сама се спира по пътя към ЕС

Андрей Ковачев, евродепутат ЕНП/ГЕРБ: Северна Македония сама се спира по пътя към ЕС

София. Северна Македония сама се спира по пътя към ЕС. Това каза за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ Андрей Ковачев, евродепутат ЕНП/ГЕРБ. Той подчерта, че в последните десетилетия България многократно е протягала ръка на Северна Македония и никой не може да обвини страната ни, че е поискала нещо извънредно в последния момент. „Това е позиция на България от 30 години. Искаме да стъпим върху истината за нашата обща българска история, не са съществували паралелно във вековете македонска и българска идентичност, македонски и български език, това е безумна сегашна теория. Спирането или забавянето на преговорния процес е само и изключително в полето на политическия и академичен елит, на т.нар. „историчари“ и всички тези, които нямат смелост да погледнат и да признаят истината, която по никакъв начин няма да застраши сегашните чувствата на хората, които се определят македонци и идентифицират своя език като македонски. Ние говорим за корените на тези сегашни реалности“, отбеляза евродепутатът. Андрей Ковачев допълни, че Договорът за добросъседство е подписан през 2017 година, но комисията от македонска страна работи бавно, тромаво, с нежелание, не публикува приетите протоколи, за да не стигнат решенията до общественото мнение в Македония. „Европейската ценност и идеята за Европа след кървавия 20 век е да преодолеем омразата, разединението, фалшификацията и манипулациите“, допълни той. Лъжата и фалшификацията не е европейска ценност, подчерта Андрей Ковачев. Тази манипулация на историята води до омраза в днешния ден, заяви евродепутатът. Росица АНГЕЛОВА

5 Ноември 2020 | 10:35 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (Македония): Продължават усилията на С.Македония да ни убеди да ги пуснем на преговори без да ни върнат историята

„Независен“ (Македония): Продължават усилията на С.Македония да ни убеди да ги пуснем на преговори без да ни върнат историята

Скопие. Продължават дипломатическите усилия за приближаване на позициите на Република Северна Македония (РСМ) и България, пише вестник „Независен“. Целта е да София да даде зелена светлина за официално започване на присъединителните преговори на югозападната ни съседка с ЕС по време на германското председателство. Берлин и Скопие са за началото на преговорите през декември, което беше обсъдено като обща цел и интерес по време на телефонния разговор вчера, който премиерът Зоран Заев имаше с германския канцлер Ангела Меркел. За да сближи възгледите, президентът Стево Пендаровски разговаря и с българския си колега Румен Радев, въпреки че повече подробности за разговора не бяха съобщени. „В телефонен разговор между канцлера Меркел и премиера Заев бяха споделени общият интерес и еднакват цел на двете страни по време на германското председателство на ЕС, да се проведе първата междуправителствена конференция през декември като началото на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС. Премиерът Заев подчерта, че това е възможност, която не бива да се пропуска и че интензивното ангажиране на участващите страни създава възможности за постигане на общата цел - провеждане на междуправителствена конференция за започване на преговори“, съобщиха вчера от македонското правителство. Заев е изразил благодарност за засиления ангажимент на германското председателство с ЕС, за личното участие на външния министър Хайко Маас, държавния министър за ЕС Михаел Рот, както и за личния ангажимент на канцлера Меркел. С наближаването на 10 ноември, когато ЕС трябва да вземе решение за рамка за преговори за Северна Македония, контактите и срещите на високо равнище се засилват, за да се намери решение с България, като за нас преговорната рамка в настоящата си форма е абсолютно неприемлива. София вече обяви, че няма да я одобри. Тези срещи се проведоха с посредничеството на Германия, която настоява да се проведе първата междуправителствена конференция със Северна Македония до края на годината, по време на европредседателството на Берлин. Пендаровски и Радев обсъдиха и позициите на двете страни и възможността за тяхното сближаване по телефона, след като българският президент преди това обяви позицията си по текущата интензивна дипломатическа дейност между Скопие и София в профила си във Фейсбук, като заяви, че очаква българското правителство да се бори член 35 от рамката за преговори за Република Северна Македония да включва националната рамкова позиция, приета единодушно от парламента преди година. „Президентите на Република Северна Македония Стево Пендаровски и президентът на България Румен Радев днес разговаряха по телефона за позициите на двете страни по отношение на условията за започване на преговори на страната ни за членство в Европейския съюз. Двамата президенти обсъдиха възможността за постигане на устойчиво решение за европейското развитие на нашия регион и по-специално за интеграцията на Република Северна Македония в Европейския съюз“, съобщиха накратко от кабинета на президента Пендаровски. Вчера правителството потвърди позицията си, която е, че македонският език и идентичност са факти, потвърдени от ООН и че не трябва да има спорове по този въпрос, както и че няма нужда от ново споразумение или анекс към Договора за добросъседство с България. от 2017г. Това споразумение, заяви вчера говорителят на правителството Душко Арсовски, е добра основа и рамка за продължаване на преговорите, насочени към намиране на решения. Някои македонски анализатори са на същата линия. Малинка Ристевска Йорданова от Института за европейска политика (ЕПИ) заяви пред МИА, че България налага подход, при който процесът на присъединяване да се превърне в процес на промяна на идентичността. „Трябва да сме категорични и ясни, че сме готови за обективен процес на спазване на стандартите за присъединяване към ЕС, но не и за злоупотреба с него за ирационални цели, противоречащи на тези норми и стандарти“. „Ако направим съществена отстъпка сега, това може да доведе до друга, още по-абсурдна молба, друга отстъпка и т.н. и така до безкрай“, каза Ристевска Йорданова пред МИА. По отношение на обявеното българско вето за започване на преговори, тя посочва, че е възможно това да се случи, защото приемането на рамката за преговори изисква консенсус. Според нея подобна блокада би имала своята цена и за България, защото всъщност тя се противопоставя на предложението на Комисията, председателя Германия и всички останали страни членки. „Сега към нас идва по-голям натиск, особено от вицепремиера Каракачанов и външния министър Захариева да приемем „компромис“, съобразен с тях. Очевидно е, че европейските дипломати с прагматичен подход търсят формула, в която нашата страна да покаже стъпка, която да спаси българския „образ“, така че премиерът Борисов след това да прояви известна добра воля и да не блокира първата междуправителствена конференция“, каза Ристевска Йорданова. Александър Кържаловски от МЦМС също е съгласен, че е възможно и според него ветото на България за започване на преговори е още по-сигурно. „Има видими и има много невидими усилия на други държави-членки, особено на Германия като настоящото председателство на Съюза, за преодоляване на българските забележки или желания или очаквания, поне временно, за започване на преговори, но тази сила на вето, която всяка членка има и може да използва, е мощна. Спомняме си как Гърция го използва през 2008 г.“, казва Кържаловски. За да се доближат позициите на Северна Македония и България, в рамките на дипломатическите усилия на Германия за постигането на тази цел, наскоро се проведе среща между вицепремиера по европейските въпроси Никола Димитров и външния министър Буяр Османи с българския външен министър Екатерина Захариева по инициатива на германския им колега Хайко Маас, след което бе съобщено, че е постигнат малък напредък. Вчера българското външно министерство съобщи, че Захариева е в самоизолация и очаква резултата от своя PCR тест. Тя се изолира, след като заместник-министър Петко Дойков, който беше част от делегацията на срещата в Берлин в понеделник с делегация от Република Северна Македония и Федерална република Германия, даде положителен тест за Covid-19. Маас и Рот също са в карантина. Маас заминава за двуседмична карантина след среща със Захариева и нейния заместник Дойков в Берлин, както и германския министър за Европа Рот. Според германското външно министерство други служители на министерството, които са присъствали на срещите, също отиват в изолация. Първият тест за коронавирус на Маас е отрицателен. Димитров и Османи не са в изолация, тъй като според оценката на Комисията по инфекциозни болести те не са имали рисков контакт. „Няма рисков контакт и няма да бъде издадено решение за изолация за нито един член на македонската делегация, който присъства на срещата в Берлин“, заключи Комисията по заразни болести, след оценка на епидемиологичния риск, съобщиха от Секретариата по европейските въпроси и Министерството на външните работи на РСМ. Превод и редакция: Иван Христов

5 Ноември 2020 | 09:27 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Проблемът е, че Северна Македония избягва и не изпълнява в достатъчна степен Договора за добросъседство, в него е заложено, че имаме обща история

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Проблемът е, че Северна Македония избягва и не изпълнява в достатъчна степен Договора за добросъседство, в него е заложено, че имаме обща история

София. Проблемът е, че Северна Македония избягва и не изпълнява в достатъчна степен Договора за добросъседство, в него е заложено, че имаме обща история. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за предаването „Тази сутрин“ по БТВ. „Договорът за добросъседство се подписа 2017 г. и влезе в сила през 2018 г. От пролетта на 2018 г. наблюдаваме изпълнението му. Имахме една комисия, но втора комисия е ред на Скопие да свика, но те още не са го направили. От около месец те има редовен кабинет след редовните им избори. Ние нямаме никакви претенции по отношение на това как се самоопределят техните граждани и как определят техния език, но от друга страна не може те да имат претенции към българските граждани как определят техния език. Ние имаме клауза от 2017 г. в Договора и настояваме тя да се прилага по начина, по който сме се съгласили тогава. По отношение на преговорната рамка не сме в състояние да я одобрим, защото не виждаме нашите притеснения в нея. Работихме двете правителства по съгласуването на текстовете, които ни притесняват. Това са не само историята, но и езика на омразата и претенциите на малцинства. Непризнаването на историческата истина има отражения върху реалността. Договорът, ако се изпълнява, ще върши чудесна работа. Ние имаме претенции за това, че той не се изпълнява“, заяви Захариева. „Има ясно разпоредби по отношение на езика на омразата, на икономиката, свързаността, образованието, езика. Проблемът е, че те не желаят да многостранни формати. В Договора е заложено, че имаме обща история. Разликата с целия свят е, че имаме с държавите споделена история, а единствената държава, с която имаме обща история, е Северна Македония. Те са подписали договора, но се опитват да бягат. Ако някой в България си мисли, че има начин гражданите на Северна Македония да кажат: ние сме българи, значи няма реална представа за нещата и не разбира проблема. Ние не искаме да казваме на българските граждани как да се самоопределят. Проблемът е, че те избягват и не изпълняват в достатъчна степен договора от 2017 г. за общата история. Работихме по протокол и декларация, но повече чуват от там какво няма да направят, а не какво ще направят. В постоянен контакт сме с премиера Борисов и правителството има единна позиция. Всякакви спекулации по темата, че някой нещо ще промени в последния момент, са крайно неуместни“, посочи тя. „Когато става въпрос за договор между държавите трябва да се търси как с обра воля да се изпълнява този договор. Нека да не търсим как да го заобикаляме, а да търсим как да сближаваме народите си, защото това е целта на този договор. Нашият проблем е, че не бива по никакъв начин хората, които заявяват българското си самосъзнание, да бъдат подлагани на дискриминация, така че да се страхуват да го правят. Мнението на Северна Македония малко се мени. Когато се водят преговори, е добре по-малко да се говори и повече да се работи. Имаме постигане на съгласие по някои въпроси, но още не сме готови да кажем да. Дали ще се одобри преговорната рамка, или не - това не означава, че те никога няма да са член на ЕС. Важното за България е, че не е започнала работа за промяна на учебниците им“, допълни тя.

5 Ноември 2020 | 09:00 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Към този момент България не може да одобри преговорната рамка за Северна Македония, подкрепата ни никога не е била без условие

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Към този момент България не може да одобри преговорната рамка за Северна Македония, подкрепата ни никога не е била без условие

София. Към този момент България не може да одобри преговорната рамка за Северна Македония, подкрепата ни никога не е била без условие. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за предаването „Тази сутрин“ по БТВ. „Няма как на този етап да кажем да на Северна Македония за започване на преговорите за членство в ЕС. Обявих го и на пресконференция, когато се върнахме от Берлин. България трайно подкрепя страните от Западните Балкани по тяхната европейска перспектива, но подкрепата ни за Северна Македония никога не е била без условие. Още 2012 г. пак имаше големи надежди, че те ще започнат преговорите. Още преди нашето Председателство на Съвета ние им заявихме ясно, че това ще бъде наш основен приоритет, но условието е подписването на Договор за приятелство и добросъседство“, посочи тя. „Заради външен натиск няма как да променим позицията си. Много ясно сме изразявали нашата позиция. Това е преговорна рамка и сега процесът е много видим в публичното пространство. Още миналата година през октомври имаше позиция на България. Некоректно е, че една ли не едва сега България е заявила претенциите си. Разбирам, е има хора, които се опитват да критикуват всичко, но по тази тема имам усещането, че имаме обединение. Националните интереси България по всички теми е защитавала и трябва да защитава. Националният ни интерес по отношение на европейската перспектива на страните от Западните Балкани е тези държави да извършват реформите си и да вървят по този път и да станат някой ден членове на ЕС, но към този момент България не е в състояние да одобри преговорната рамка за Северна Македония. От доста време сме поставили условията си. Хубаво е, че се подписа Договорът за добросъседство, но той трябва и да се изпълнява“, допълни Захариева.

5 Ноември 2020 | 08:43 | Агенция "Фокус"

Говорителят на македонското правителство: Няма нужда от нов договор с България или от анекс към стария

Говорителят на македонското правителство: Няма нужда от нов договор с България или от анекс към стария

Скопие. Споразумението с България от 2017 г. е добра основа и рамка за продължаване на разговорите, насочени към намиране на решения, заяви днес на пресконференция говорителят на правителството Душко Арсовски, цитиран от скопският вестник “Независен“. „Нека разговорът на премиера Зоран Заев с германския канцлер Ангела Меркел да се състои по-късно днес, а след това ще докладваме за подробностите“, добави Арсовски, отговаряйки на въпроси относно искането на България за нов анекс към споразумението и дали премиерът Зоран Заев има някакви предложения, които да представи по време на телефонния разговор с германския канцлер Ангела Меркел. Според него позицията на правителството е, че няма нужда от ново споразумение или анекс към Споразумението за добросъседство с България. По отношение на въпроса за македонския език Арсовски подчерта, че вече е ясно, че македонският език и идентичност са факти, потвърдени от ООН и правителството смята, че не трябва да има дилема за това. Попитан за нови подробности и информация за случващото се във връзка със спора с България и за кои червени линии е разговаряла страната на срещата в Берлин в понеделник, говорителят Арсовски повтори, че премиерът Заев ще разговаря с канцлера Меркел днес и изрази благодарност, че Германия като ротационен председател на ЕС е силно ангажирана да изпълни „общата цел да проведе първата междуправителствена конференция и по този начин да отбележи началото на преговорите в Северна Македония до края на годината“. „Това е сигнал за целия регион, че се запазва доверието в ЕС, което е в интерес на всички. По-конкретно паралелно се осъществяват контактите между министерствата на външните работи на България и Северна Македония. На този етап оценяваме, че в интерес на този процес не трябва да се представят подробности. Разбира се, важно е да се отбележи, че всички тези контакти водят до взаимно разбирателство и всяка нова среща води до укрепване на доверието и сближаване на позициите, каза говорителят на правителството. Той подчерта, че страната спазва Споразумението с България от 2017 г. и поддържа, че то е отлична рамка и предлага инструменти за управление на въпроси, за които официална София има някои притеснения. „Готови сме да приемем обяснения в тази посока и бихме изпратили апел и осъдили речта на омразата и в двете страни и искаме да призовем всички заинтересовани страни да подкрепят този апел и заедно да предотвратим ново изливане на омраза и в двете посоки, което би повлияло по някакъв начин, независимо дали на преговарящите или на Комисията, занимаваща се с историческите въпроси, каза говорителят Арсовски, добавяйки, че дилемите по исторически въпроси трябва да бъдат разрешавани от експерти от двете страни. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Ноември 2020 | 14:27 | Агенция "Фокус"

“Слободен печат“: От гръцка гледна точка противопоставянето на България срещу започването на преговорите с Македония за членство в ЕС е унизително

“Слободен печат“: От гръцка гледна точка противопоставянето на България срещу започването на преговорите с Македония за членство в ЕС е унизително

Скопие/Сидни. Противопоставянето на България на признаването на македонския език и идентичност предизвиква реакции сред гръцката медийна общественост. Особено след като Гърция призна тези македонски атрибути със Преспанското споразумение. Това пише в материал в гръцкото списание Greek City Times, което излиза в Австралия, според който поведението на България е обидно и за Гърция, пише македонският вестник “Слободен печат“ „От гръцка перспектива опозицията на България срещу присъединяването на Северна Македония към ЕС е унизителна. Това не само подкопава решителната позиция на Гърция да подкрепя балканските страни да се присъединят към ЕС, но и подкопава решението на Гърция да признае македонския език през 2018 г. "Атина участва ефективно в спор, който не я засяга, особено след като няма конкретно международно споразумение, определящо езика", се казва в статията на гръцкото списание. Всекидневникът припомня, че преди няколко месеца България представи дълъг меморандум пред столиците на други държави-членки на ЕС, озаглавен „Обяснителен меморандум за отношенията между Република България и Република Северна Македония по отношение на процеса на разширяване, присъединяване и стабилизация на ЕС“. . В центъра на този меморандум са националните и езикови интервенции, които станаха в Северна Македония след Втората световна война. Преспанското споразумение от 2018 г., в резултат на което се появи името „Северна Македония“ между Атина и Скопие, беше подписано само за да може Северна Македония да се присъедини към НАТО. С основание в коментара на статията авторът пита „защо България не се противопостави на влизането на Македония в НАТО, а го прави за присъединяването й към ЕС“. "Това предполага, че България смята съпротивата срещу руското влияние на Балканите за по-висок приоритет от възстановяването на българския език и идентичност в Северна Македония." "Това, разбира се, е странно решение, дори при игнориране на общата религия, азбуката и славянобългарското наследство на България с Русия", коментира Greek City Times. "Въпреки че независимостта на България беше осигурена само благодарение на руската помощ срещу Османската империя." Според оценки на медиите, България вероятно ще наложи вето върху процеса на стартиране на присъединяването на Северна Македония към ЕС. За Брюксел това няма да е основен въпрос, тъй като в ЕС се борят с втората вълна на KOVID-19, турската агресия срещу две държави-членки (Гърция и Кипър) и новата вълна от тероризъм, която вече удари Франция и Австрия. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Ноември 2020 | 13:30 | Агенция "Фокус"

„Телма“ (Македония): Българските условия ги няма  в преговорната рамка

„Телма“ (Македония): Българските условия ги няма в преговорната рамка

Скопие. Условията на България за започване на преговори на Македония с ЕС не фигурират в последното предложение на германското председателство на Рамката за преговори, което трябва да бъде прието днес на срещата на посланиците на страните членки – COREPER, съобщава македонският телевизионен канал “Телма“ В текста, който „Телма“ е получил от дипломатически източници в Брюксел, само на едно място се подчертава ангажиментът на Македония за добросъседски отношения „и значението на постигането на видими резултати и добросъвестното прилагане на двустранните споразумения, включително Споразумението от Преспа с „Гърция и Споразумението за добросъседски отношения с България“. Това означава, коментират дипломатически източници, че всички държави-членки с изключение на България имат хармонизирани позиции и проблемът с България вероятно ще бъде разрешен чрез двустранно споразумение чрез декларация или изявление, която „ще отговори на опасенията и на двете страни“. Съдържанието на подобно изявление все още не е обявено, въпреки че тези дни се полагат сериозни дипломатически усилия от германското председателство, което организира в Берлин и преки преговори между двете страни. Преговорната рамка, с която „Телма“ разполага, е много по-сложна и подробна във финалната версия в сравнение с проектоверсията. Подробно са посочени политическото влияние на страните-членки в целия процес на преговори и условността при отваряне на клъстери с изпълнението на необходимите реформи. „В случай на сериозно и трайно нарушаване от Северна Македония на ценностите, на които се основава Съюзът, Комисията може по своя инициатива или по подходящо искане на държава-членка да препоръча прекратяване на преговорите и осигуряване на условия за евентуалното им възобновяване.“ пише в документа Комисията или държава-членка могат също да преустановят отварянето на глави или клъстери, ако страната не напредва или изостава в изпълнението на реформи в „основния клъстер“, който се отваря първи и се затваря последен, или ако напредъкът в този клъстер изостава значително зад други области и това води до пълен дисбаланс в преговорите за разширяване. Съгласно тези механизми, според дипломатическите източници, се вижда възможността за смекчаване на твърдата позиция на България, тъй като София може да повлияе на целия процес. Колко обаче ще усложни преговорите, както коментира, ще зависи от съдържанието на изявлението на България и македонската декларация. Въпреки че е известно, че България иска ясни позиции по езиковите, малцинствени и исторически въпроси, не са договорени формулировки. Освен намека, че България ще си запази възможности за свързване на изпълнението на Споразумението за добросъседство с определени глави, по примера на Преспанското споразумение. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Ноември 2020 | 12:21 | Агенция "Фокус"

България все още не одобрява преговорната рамка за членство на Северна Македония в ЕС (ОБЗОР)

България все още не одобрява преговорната рамка за членство на Северна Македония в ЕС (ОБЗОР)

София. България все още не одобрява преговорната рамка за членство на Северна Македония в ЕС. Това обяви вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, след като се върна от среща в обхвата на Германското председателство с министъра на външните работи на Северна Македония Буяр Османи и вицепремиера по европейските въпроси Никола Димитров. „До момента все още, въпреки немалкият напредък след около 5 часа преговори в Берлин не сме в състояние да одобрим и кажем „да“ на преговорната рамка, но работим активно с Германското председателство и с колегите от Република Северна Македония за отразяване на оставящите изисквания на България в преговорната рамка. Имаме някакъв напредък по отворените въпроси. Знаете, че за името – използването на краткото име, за България е важно да декларират това, което декларираха и в НАТО, че това не води до географската част от България и, че по никакъв начин не е свързано с териториални или малцинствени претенции. Колегите от Северна Македония поеха ангажимент да декларират това. По отношение на езика, отново подчертахме, че има два варианта. Мисля, че и там имаме като цяло доста голямо сближаване на позициите, но нека видим окончателните текстове“, обясни българският вицепремиер. По думите ѝ важното за страната ни са гаранции за одобряване на план за действие за изпълнение на Договора особено в частта за добросъсъедството и историческата комисия, както и ясно деклариране от страна на Северна Македония, че държавните ѝ институции няма да подкрепят малцинствени претенции . Според Захариева, обаче, Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество не се спазва от югозападната ни съседка. Тя посочи, че има случаи, в които например се създават административни пречки пред български инвеститори и се наблюдава нежелание на Северна Македония да се придържа към формулата за езика в договора. „Не можем да си затваряме очите и да се правим, че не виждаме, че има проблеми в изпълнението на Договора. Призивът ми към Северна Македония е да търсим начин как да спазваме Договора“, отбеляза Екатерина Захариева. Тя коментира и Съвместна мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония, като отчете, че успеха в работата ѝ е въпрос на субективна оценка. „Важното в работата на тази комисия са постигнатите резултати. Оценката за това дали са много, дали са малко петте личности, по които постигнато съгласие, е субективна. На България ѝ се струва, че темпото не е достатъчно, на нашите съседи, че и това е голяма крачка. По-големият проблем на България е, че тези личности не са обявени публично към настоящия момент и договореностите не намират отражение, каквато всъщност е целта. Няма как да постигнем това, ако договореностите са само на хартия“, отбеляза вицепремиерът. По думите на Захариева една от червените линии за България са малцинствените претенции на Северна Македония. „Признаваме реалността само с факта, че първи сме признали съществуването на държавата. С тревога забелязваме, че непризнаването на историческата истина има сериозни отражения в сегашната реалност, изразяваща се в малцинствени претенции. Това е една от много важните червени линии на България по отношение на изпълнение на Договора“, подчерта външният министър. Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов също изрази позиция по двустранните ни отношения със Северна Македония, като подчерта, че доверието на София към Скопие е изгубено, поради системно неизпълнение на поетите от македонска страна ангажименти. "Не смятам, че към момента България разполага с гаранции от македонска страна за изпълнението на Договора от август 2017 г. и не приемам, че такива гаранции могат да бъдат изявления на членове на македонското правителство, или само декларация от тяхна страна. Единствена гаранция би могъл да бъде писмен анекс към Договора от 2017 г., отразяващ българската Рамкова позиция и декларацията на българския парламент от октомври 2019 г. В обратен случай България не може да подкрепи европейското членство на Македония при никакви условия и при никакъв външен натиск, ако за целта българската страна ще трябва да жертва своите национални интереси, допускайки в ЕС една антибългарска държавна идеология, наследена от времето на комунистическа Югославия и – за съжаление - съхранявана с всички усилия от сегашното правителство в Скопие", отбелязва той в позицията си. От пресцентъра на БСП съобщиха, че В Република Северна Македония е проявен интерес към интервю на председателя на БСП Корнелия Нинова, дадено в предаването „Седмицата“ на „Дарик“. „И голямата опозиционна Българска социалистическа партия (БСП), застъпва твърдо становище спрямо Македония“. По този начин, северномакедонският информационен сайт expres.mk резюмира част от интервюто, което Корнелия Нинова даде за радио „Дарик“ на 24 октомври 2020 г. Медията от югозападната ни съседка подчертава схващането, застъпвано от лидерката на БСП, че България е необходимо да има категорично становище по спорните въпроси между София и Скопие, предавайки думите ѝ по следния начин: „Смятаме, че в тези преговори и в отношенията с Македония, България трябва категорично да защити своята история, национален интерес, исторически личности и ако това не се приеме от отсрещната страна, да се вземат мерки и да се изрази становище“. Наред с това, сайтът поставя ударение и върху изказаното от Нинова мнение, че договорът за добросъседство между България и Република Северна Македония е необходимо да се спазва, като цитира и нейна реплика, изречена в интервюто: „Ние подписахме договор за добросъседство и сътрудничество. Този договор трябва да се спазва. Сформира ли се съвместна комисия за разрешаването на спорните въпроси между двете държави? Сформира се. Разреши ли ги? Не. Докато те не се разрешат, няма да има решение по този въпрос“. „Очевидно край Вардар трудно преглъщат мнението на основната опозиционна формация в България, осъзнавайки, че българското общество е единно в отстояването на историческата правда за Македония“, посочват още от БСП. От БСП-София призоваха към национален консенсус за възприемане и определяне на следните области, представляващи „червени линии”, съхраняващи националния интерес на страната ни: дефиниция на понятието обща история, да се уточни спецификата на използвания „официален език“. И още: - Да се договорят промени в Преамбюла на конституцията на Република Северна Македония – сред държавнотворните народи: сърби, турци, роми, власи, бошняци да бъдат добавени и българите. Трябва да се договори при предстоящото преброяване на населението в Република Северна Македония, което ще се проведе през април 2021 г., българите да бъдат включени официално сред етническите групи и народности. - Трябва да бъде активирана работата на Съвместната междуправителствена комисия, създадена по чл.12 от договора. Тя трябва да има работни групи и подкомисии по ключови въпроси – инвестиции, култура, икономика, енергетика, бизнес, транспорт и съобщения (особено в контекста на коридор №8), наука, отбрана и сигурност. - Да се гарантират по недвусмислен начин: 1. Отказ от евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано антибългарски характер, засягаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание и противоречаща на съвременните европейски ценности. 2. Въздържането от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. ”македонско малцинство” в България." Правителството на Северна Македония изрази благодарност на Германия като ротационен председател на ЕС за ролята ѝ в преговорите между скопските и българските власти. „Тези комуникации водят до по-голямо разбирателство, до укрепване на доверието и до сближаване на позициите. Ние спазваме и се ангажираме със споразумението от 2017 г., което предлага рамка и инструменти за управление на двустранните въпроси. Ние вярваме, че историческите въпроси, които са част от общата история, могат да бъдат разрешени чрез Комисията по исторически и образователни въпроси и вярваме, че решенията ще укрепят приятелството и сътрудничеството между двете страни“, информира правителството на Република Северна Македония. В Скопие са убедени, че трите цели: грижата за националния интерес и правото на самоопределение на македонския народ, европейското бъдеще на Македония и откриването на преговори за присъединяване през декември и добросъседските отношения, основани на взаимно разбиране и уважение, са не само, че не са противоположни, но са напълно съвместими. Оттам, в името на европейските ценности и общото бъдеще на ЕС, те осъдиха речта на омразата и в двете страни и призоваха за подкрепа на този апел, за да се предотврати ново изливане на омраза във всяка посока. По-късно президентът Румен Радев коментира пред журналисти, че изходът изглежда само един: отлагане на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС, докато не се сключи ясно, обвързващо двустранно споразумение между България и Република Свверна Македония за изчистване на всики двустранни въпроси. "Очаквам българското правителство да се пребори за глава 35 в преговорната рамка, в която да бъде вложена цялата ни Национална рамковa позиция, приета преди една година от българския парламент като ясно обособени критерии, които да бъдат следени в целия преговорен процес. Това изглежда все по-малко вероятно", допълни той. "Не можем да дадем европейска легитимация на омразата към България", изтъкна също Радев. Той отбеляза, че членството на Северна Македония в ЕС е много важно за региона и България винаги го е подкрепяла, но подчерта, че трябва да имаме ясни гаранции, че единството ни като българска нация и културно-историческото ни наследство няма да бъдат поставяни под въпрос от външни фактори. Държавният глава подчерта, че е недопустимо да ипотекираме националната си идентичност. "Това, което в момента се опитват да спасяват по някакъв начин с вяли декларации за език и име, е само част от проблема. Проблемът е много по-дълбок. Той е свързан с дълбоките устои на нашата национална идентичност, културни, исторически, нашия суверенитет. Това изисква много добро споразумение: дали ново, дали анекс към настоящия договор, но ясен правнообвързващ документ. Не можем да си позволим да нарушаваме решения, взети от българското Народно събрание с консенсус преди 1 година", обясни президентът. Той обсъди темата и в телефонен разговор със своя германски колега Франк-Валтер Щайнмайер. Двамата се обединиха около позицията, че европейската перспектива за страните от Западните Балкани и за Република Северна Македония има ключово значение за укрепване на стабилността и е важен знак за развитието на целия регион. Президентът Радев заяви, че за целта е необходим траен и устойчив напредък на Република Северна Македония в изграждането на добросъседски отношения с България. Държавният глава отбеляза очакването на страната ни за ясни правно обвързващи гаранции, че единството на българската нация и културно-историческото ни наследство, като ключови елементи на националната ни идентичност, няма да бъдат никога поставени под въпрос от външни фактори. Той допълни, че България е отговорен член на ЕС и няма да допусне нерешени двустранни проблеми да подкопават единството на съюза. Според президента най-удачният вариант да не се стига до това, е като Националната рамкова позиция, приета единодушно преди година от Народното събрание, бъде включена в гл. 35 от преговорната рамка за Република Северна Македония с ясно обособени критерии и времеви срокове, които да бъдат съблюдавани през целия преговорен процес. Радев отбеляза, че ако подобно решение не е възможно, страната ни ще работи за двустранно споразумение с Република Северна Македония, в което в дух на приятелство и добросъседство да бъдат разрешени всички двустранни въпроси. От своя страна премиерът Бойко Борисов изрази увереност, че с помощта на Германия ще бъдат постигнати правилни решения относно казуса с Република Северна Македония, по време на видеоконферентен разговор с канцлера на Федерална Република Германия Ангела Меркел. „Аз и България сме благодарни за ангажимента на Германското председателство и лично на Вас за търсенето на формули, които да позволят началото на преговорите на Република Северна Македония за членството в Европейския съюз“, отбеляза премиерът Борисов пред Меркел. Пред германския канцлер премиерът Борисов изрази позицията на България, която външният министър Екатерина Захариева представи вчера в Берлин. По време на 40-минутния разговор министър-председателят Бойко Борисов изрази увереност, че с помощта на Германия, особено по време на нейното председателство на Съвета на ЕС, ще бъдат постигнати верни и правилни решения по темата. От социологическата агенция "Алфа Рисърч" оповестиха резултатите от проведено в периода 26 - 30 октомври представително проучване, което има за цел да регистрира нагласите на българските граждани относно позициите на България преди започването на преговори на Северна Македония с ЕС. По отношение на основния политически въпрос – каква трябва да е принципната позиция на България относно започването на преговори на Северна Македония за членство в ЕС – общественото мнение е изключително категорично. 83.8% от анкетираните не са съгласни България да подкрепи Република Северна Македония за членство в ЕС, докато не бъде постигнато съгласие относно факти от историческото минало на България. Според 10.2% България трябва безусловно да я подкрепи, независимо от нейното отношение към факти от нашето историческо минало. Едва 5.9% нямат мнение по въпроса, което е индикатор за висока степен на определеност на мненията. Според проучването е налице сериозно влошаване на образа на Северна Македония сред българските граждани и, ако допреди десетина години тя смятана за една от най-близките и добрсъседски настроени към нас държави на Балканите, в момента едва 21.9% от пълнолетните българи я определят като такава. Археологът проф. Николай Овчаров, доктор на историческите науки, коментира темата в обръщение към българската общественост, изпратено до Агенция "Фокус" по повод т. нар. oтворено писмо на български и македонски учени до премиерите на България и Северна Македония Бойко Борисов и Зоран Заев. "В навечерието нарешаването на въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в ЕС се прави поредната провокация, като в нея са въвлечени и български историци, известни със спорните си виждания по т. нар. македонски въпрос. Явно целта е да се покаже на света, че българската историческа наука има друго мнение, противоречащо на официалната държавна позиция. Тук искам да поздравя българските политици, които днес загърбиха вътрешните дрязги и излязоха с единна твърда позиция. И премиер, и външен министър, и - Слава-Богу президент, са категорични, че България не може да отстъпи от начертаните в Парламента "червени линии" за общата българска история до 1944 г. и за единния български език, на който говорим в двете страни", посочва още проф. Овчаров. "Още веднъж - браво на българските политици! Отдавна чакахме този момент, когато България ще застане твърдо зад своите национални интереси", подчертава той. Теодора ПАВЛОВА

3 Ноември 2020 | 22:17 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (Македония): Зоран Заев ще разговаря с Ангела Меркел в сряда

„Независен“ (Македония): Зоран Заев ще разговаря с Ангела Меркел в сряда

Скопие. Премиерът Зоран Заев е оптимист по отношение на разрешаването на нерешените въпроси, повдигнати от България, които заплашват да блокират началото на дългоочакваните преговори на Македония с ЕС до края на годината. Той обяви, че в сряда ще проведе телефонен разговор с германския канцлер Ангела Меркел, пише електронното издание на македонския вестник “Независен“ "Има оптимизъм, видях оптимизъм както в изявленията на Захариева, така и в съобщението на Бойко Борисов в „Туитър", каза Заев, който подчерта, че помощта на Германия е добре дошла, но че честите заседания на смесената комисия и разговорите между официални лица между двете страни дават резултат. Преди ключови дати за решение дали ще има българско вето върху започването на преговорите с ЕС, канцлерът Меркел разговаря с българския премиер Борисов, а германският президент Франк-Валтер Щайнмайер разговаря с президента Стево Пендаровски. По повод отворените въпроси, за които министър Захариева говори на пресконференция, относно краткото име на страната и езика и историята й, Заев каза, че не е проблем страната му да предложи декларация, подобна на присъединяването към НАТО, според която Република Северна Македония и Северна Македония са една и съща държава и че тя няма териториални претенции към България или която и да е друга държава. По отношение на езика Заев заяви, че формулировката в Споразумението за добросъседство е приемлива (което означава съгласно Конституцията на Македония), но добави, че македонският език ще бъде в документите на ЕС без никакви допълнения или уточнения. Заев заяви, че не трябва въпросите, които трябва да бъдат решени днес, да бъдат оставени за друго време, а трябва да бъдат обсъдени и да се намери взаимно приемливо решение. На въпрос дали ще отиде в България, за да се срещне с Борисов, Заев каза, че това ще зависи преди всичко от здравословното състояние на премиера Борисов, който е положителен за коронавирус и има симптоми на СOVID-19, но и от личното му здравословно състояние предвид пандемията. "Пожелавам му много здраве и бързо възстановяване", каза Заев и добави, че желанието му е да присъства физически на съвместното председателство на Берлинския процес в София. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Ноември 2020 | 21:45 | Агенция "Фокус"

Президентът Румен Радев: България е отговорен член на ЕС и няма да допусне нерешени двустранни проблеми да подкопават единството на съюза

Президентът Румен Радев: България е отговорен член на ЕС и няма да допусне нерешени двустранни проблеми да подкопават единството на съюза

София. България е отговорен член на ЕС и няма да допусне нерешени двустранни проблеми да подкопават единството на съюза. Това каза президентът Румен Радев в телефонен разговор със своя германски колега президента Франк-Валтер Щайнмайер, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Според президента най-удачният вариант да не се стига до това, е като Националната рамкова позиция, приета единодушно преди година от Народното събрание, бъде включена в гл. 35 от преговорната рамка за Република Северна Македония с ясно обособени критерии и времеви срокове, които да бъдат съблюдавани през целия преговорен процес. По думите на Румен Радев, ако подобно решение не е възможно, страната ни ще работи за двустранно споразумение с Република Северна Македония, в което в дух на приятелство и добросъседство да бъдат разрешени всички двустранни въпроси. Обща бе позицията, че европейската перспектива за страните от Западните Балкани и за Република Северна Македония има ключово значение за укрепване на стабилността и е важен знак за развитието на целия регион. Президентът Радев заяви, че за целта е необходим траен и устойчив напредък на Република Северна Македония в изграждането на добросъседски отношения с България. Държавният глава отбеляза очакването на страната ни за ясни правно обвързващи гаранции, че единството на българската нация и културно-историческото ни наследство, като ключови елементи на националната ни идентичност, няма да бъдат никога поставени под въпрос от външни фактори. Българският президент поздрави своя германски колега с приоритетите на Германското председателство на Съвета на ЕС, насочени към насърчаване на справедливи социални промени в икономиката, обществото и пазара на труда в Европа и оказване на подкрепа за индустрията и малките и средни предприятия в условия на криза.

3 Ноември 2020 | 19:07 | Агенция "Фокус"

Проф. Николай Овчаров: В навечерието на решаването на въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в ЕС се прави поредната провокация, в която са въвлечени и български историци

Проф. Николай Овчаров: В навечерието на решаването на въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в ЕС се прави поредната провокация, в която са въвлечени и български историци

София. В навечерието нарешаването на въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в ЕС се прави поредната провокация, като в нея са въвлечени и български историци, известни със спорните си виждания по т. нар. македонски въпрос. Това заявява археологът проф. Николай Овчаров, доктор на историческите науки, в обръщение към българската общественост, изпратено до Агенция "Фокус" по повод т. нар. oтворено писмо на български и македонски учени до премиерите на България и Северна Македония Бойко Борисов и Зоран Заев. "Явно целта е да се покаже на света, че българската историческа наука има друго мнение, противоречащо на официалната държавна позиция. Тук искам да поздравя българските политици, които днес загърбиха вътрешните дрязги и излязоха с единна твърда позиция. И премиер, и външен министър, и - Слава-Богу президент, са категорични, че България не може да отстъпи от начертаните в Парламента "червени линии" за общата българска история до 1944 г. и за единния български език, на който говорим в двете страни", посочва още проф. Овчаров. Той допълва, че въпросното писмо излиза не случайно днес. "На пръв поглед (както всичко, което произвежда северомакедонската пропаганда, талантлива наследница на югославската пропаганда) то е добронамерено. Авторите му са загрижени, че "на карта е поставено приятелството и добросъседството между нашите две страни и два народа.". Учените от българската страна на историческата комисия робували на остарели модели и ограничени разбирания за националната идентичност. За тях тя била нещо извечно и неизменно, а националната история - нещо свещено. И така накрая се стига до "изплюването на камъчето": "Съвременната историография отдавна е приела съществуването на множествени интерпретации, като резултат от различни перспективи", отбелязва той. "Ето затова става дума. Това е истинската позиция на Скопие - една истина можела да се интерпретира по различен начин!! Как, скъпи учени и интелектуалци, може да се интерпретира по алтернативен начин Битолския надпис, гласящ, че цар Самуил и неговите наследници са "българи родом", а народът е "български"? Как по някакъв друг способ може да се прочете написаното от прочутия възрожденец Кирил Пейчинович от Тетово, че пише по времето на Софроний Врачански книгите си на "препростейши български език"? Че Братя Миладинови събират "български песни"? И още хиляди, хиляди примери. Да не говорим за хилядите загинали в югославските комунистически лагери само за това, че не се отричат от своя български произход. Не, уважаеми учени и интелектуалци, няма друг прочит на истината, защото тя е една. А че Коминтернът и сръбската пропаганда успяха да сътворят нова нация след 1944 г. - да, няма съмнение. Но аз не съм сигурен дали мястото на такава държава е точно в Европейския съюз", изтъква проф. Овчаров. "Още веднъж - браво на българските политици! Отдавна чакахме този момент, когато България ще застане твърдо зад своите национални интереси", подчертава той.

3 Ноември 2020 | 18:52 | Агенция "Фокус"

МИА: Исканията на България не са включени в преговорната рамка за Скопие, чакат се резултатите от берлинската среща

МИА: Исканията на България не са включени в преговорната рамка за Скопие, чакат се резултатите от берлинската среща

Скопие. Дипломатически източници от страните-членки на ЕС са заявили пред македонската държавна информационна агенция, че София все още води битка на посланическо ниво в проектозаключенията за преговорната рамка на Република Северна Македония да бъдат включени допълнителни забележки, но, поне засега, исканията ни не са приети, съобщава кореспондентът на МИА от Брюксел. Остава да видим дали вчерашната среща в Берлин ще даде плод на утрешната посланическа среща в Брюксел, когато държавите-членки ще трябва да хармонизират позициите си преди Съвета на министрите, за да вземат окончателно решение за приемането на рамката за преговори със Северна Македония. Ако до утре бъде постигнато споразумение, посланиците на страните членки ще могат да приемат рамката за преговори, в противен случай ще се срещнат отново в петък, надявайки се, че дотогава различията ще бъдат преодолени и ще бъде отворен път за министрите до 10 ноември да дадат зелена светлина на документа. Както вече се знае, България е против името на езика на югозападната ни съседка, както и против употребата на кратката форма на името, Северна Македония. Настояваме да се използва постоянно „Република Северна Македония“, за да се „спрат иредентистките тенденции“. Това искане, както и другите, не са намери;о изрична подкрепа от държавите-членки на ЕС, дори тези с големи резерви към разширяването на Европейския съюз, твърдят от македонската държавна агенция. Посланиците на страните-членки на ЕС на последната среща миналата седмица постигнаха съгласие по текст за рамката на преговорите със Северна Македония, който не включва изискванията на София по отношение на езика, идентичността и историята, но България продължава да лобира за промени, обясняват от Съвета на ЕС пред МИА. . Според информация, която предава кореспондентът на МИА от Брюксел, България има забележки по частта от текста в рамката за преговори, свързана с добросъседските отношения. Засега в проектотекста се посочва, че добросъседските отношения са съществен елемент от процеса на разширяване и настоятелно се призовава Северна Македония да продължи да поддържа приятелски отношения със съседите си и да продължи да прилага споразуменията с Гърция и България в дух на доверие, информираха няколко дипломати от държавите-членки. На последната посланическа среща в Брюксел миналата сряда българският пратеник предаде исканията на правителството да се добавят няколко елемента към рамката на преговорите, като например изпълнението на двустранното споразумение за приятелство „незабавно и изцяло“ като „предпоставка“ за оценка на напредъка на Северна Македония в преговорите за членство в ЕС. Искано е и да се добави част, свързана с предотвратяване на „погрешно тълкуване“ на историята, казват дипломати от държави-членки, присъстващи на срещата. Според местните политици македонската страна е готова на компромис, който няма да засегне съществените въпроси на идентичността, казват от Скопие, и са готови да дадат гаранции на София, че ще се работи всеотдайно по прилагането на Договора за приятелство. За германското председателство този въпрос е от първостепенно значение и от самото начало Берлин смята, че Северна Македония трябва да проведе първата междуправителствена конференция до края на тази година. Превод и редакция: Иван Христов

3 Ноември 2020 | 18:43 | Агенция "Фокус"