СВЪРЗАНИ НОВИНИ

С онлайн изложба „Когато оръжията замлъкнаха – попарени надежди” музеят в Благоевград отбелязва 101-годишнина от подписването на Ньойския договор

С онлайн изложба „Когато оръжията замлъкнаха – попарени надежди” музеят в Благоевград отбелязва 101-годишнина от подписването на Ньойския договор

Благоевград. С онлайн представяне на постерната изложба „Когато оръжията замлъкнаха – попарени надежди” музеят в Благоевград отбелязва 101-годишнина от подписването на Ньойския договор, предаде репортер на Радио „Фокус” – Пирин. Върху десет табла са изобразени основните личности, свързани с Парижката мирна конференция от 1919 г., карти, фотографии, документи и публицистични м...

27 Ноември 2020 | 10:35 | Агенция "Фокус"

Гл. ас. д-р Стоян Николов, ВА „Г. С. Раковски“: Ньойският договор остава своя тежък отпечатък върху българското общество и в наши дни

Гл. ас. д-р Стоян Николов, ВА „Г. С. Раковски“: Ньойският договор остава своя тежък отпечатък върху българското общество и в наши дни

София. И до наши дни Ньойският договор дава своя тежък отпечатък върху българското общество. Това каза за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ гл. ас. д-р Стоян Николов, преподавател във Военната академия „Георги Стойков Раковски“, по повод 101 години от подписването на Ньойския мирен договор, наложен на България след поражението ѝ в Първата световна война. „Голямата външнополитическа цел на българската държава след подписване на Ньойския договор и неговата ратификация от август месец 1920 година е именно мирната ревизия на този диктат, който и до наши дни дава своя тежък отпечатък върху българското общество. Това е целенасочена българска държавна политика, като наред с премахването на тежките финансови клаузи, нещо, за което България първо е успяла да се пребори да бъде силно редуцирано и премахнато, българската държава се стреми да премахне и изключително тежките и ограничаващи клаузи на Ньойския договор. Само ще посоча, че към началото на 20-те години Румънското кралство, Кралството на сърби, хървати и словенци и Кралство Гърция разполагат около България близо шестстотин хилядна армия, докато българската е едва 20 000. Виждате за каква диспропорция говорим. Забранено ни е да имаме военен флот, военна авиация“, обясни той. Гл. ас. д-р Стоян Николов разказа още, че към 30-те години започва пробив на статуквото, налагано от държавите-победителки в Първата световна война. Започва, макар и ограничен, внос на нови образци оръжие, като процесът се засилва през средата и втората половина на 30-те години. Дори съседните държави, които са против евентуално военно засилване на България, са принудени да подпишат Солунската спогодба, която е безспорен пробив на дипломацията ни и символ на възраждащата се българска военна мощ, добави гл. ас. д-р Николов. Евелина БРАНИМИРОВА

27 Ноември 2020 | 14:10 | Агенция "Фокус"

В Кюстендил се състоя протест срещу Ньойския договор

В Кюстендил се състоя протест срещу Ньойския договор

Кюстендил. В Кюстендил се състоя протест срещу Ньойския договор, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Кюстендил. Събитието беше организирано от дружеството „Св. св. Кирил и Методий“. Членовете на сдружението се събраха пред паметника на Тодор Александров в града. Те носеха българския трикольор и транспарант с надпис „Долу Ньой“. Бяха поднесени цветя на паметника на войводата, както и на паметника на Тринадесети пехотен Рилски полк. „Традиционно отбелязваме тази дата. Това е най-пагубният ден, най-пагубният договор за България. Ние искаме да покажем, че не сме се примирили, не сме забравили и няма да простим този договор и последствията от него. Отбелязваме за да помогнем, макар и символично, на нашите братя в Западните покрайнини, понесли такива последствия от този договор“, каза Владимир Миланов, председател на дружеството. По думите му през 1919 година, след договора, започва обезбългаряването в тези райони. Венцеслав ИЛЧЕВ

27 Ноември 2020 | 13:24 | Агенция "Фокус"

Историкът д-р Кирил Алексиев: Датата 27 ноември 1919 година е изключително черна за нашата национална история

Историкът д-р Кирил Алексиев: Датата 27 ноември 1919 година е изключително черна за нашата национална история

Благоевград. Датата 27 ноември 1919 година е изключително черна за нашата национална история. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Кирил Алексиев, историк и временно изпълняващ длъжността директор на Регионален исторически музей – Благоевград във връзка с годишнината от подписването на Ньойския договор. По думите му Ньойският мирен договор окончателно разпокъсва България, поставяйки края на българския устрем. Д-р Алексиев отбеляза, че с този документ всъщност се извършва голяма кражба на територии от страната ни. „Ньойският мирен договор подпечатва и онази надвиснала прокоба над българският народ още от времето на Берлин - 1878 година и Букурещ - 1913 година. С въпросния документ се преподписват и препотвърждават всички негативни фактори, които спъват нашето национално развитие“, каза още д-р Алексиев. Според него Ньойският договор е началото на края на българския устрем към така нареченото от историците „българско чудо“, „прусаците на Балканите“, „Япония на Балканите“. „Датата 27 ноември 1919 година бележи не просто подписването на един договор, който не само отнема някакви територии или дава някакви рестриктивни клаузи по отношение на българската икономика и национално развитие, но след него започва една поредица от събития, които дават доста печални резултати“, подчерта д-р Алексиев. По думите му едно от тези събития е огромната бежанска вълна, която нахлува в България по това време. „Българите приемат своите еднородници вътре в държавата, но в едни условия на сериозна криза, след военно положение. Всички ние знаме, че е доста трудно обществото да се справи с този огромен проблем“, коментира д-р Алексиев. Ливия НИНОВА

27 Ноември 2020 | 12:39 | Агенция "Фокус"

Проф. Андрей Пантев: Максимализмът погуби храбрите усилия на Българската армия по полята на Тракия, по чукарите на Македония и по равнините на Добруджа

Проф. Андрей Пантев: Максимализмът погуби храбрите усилия на Българската армия по полята на Тракия, по чукарите на Македония и по равнините на Добруджа

София. Максимализмът погуби мъченическите и храбри усилия, които Българската армия прояви по полята на Тракия, по чукарите на Македония и по равнините на Добруджа. Това каза за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ историкът проф. Андрей Пантев, по повод навършването на 101 години от подписването на Ньойския мирен договор, наложен на България след поражението ѝ в Първата световна война. „Точно това е осмислянето на този договор и на това събитие и договорната невроза, която преследва българската историческа съдба. Най-напред как се стигна до това – стигна се, че бяхме 1913 година във война с всичките си балкански съседи, през 1915 година бяхме единствената православна държава, която се сражава на страната на Австро-германския блок, стигна се до тази мания, че не можем без Солун, не можем без Одрин. И този максимализъм до голяма степен погуби онези мъченически и храбри усилия, които Българската армия прояви по полята на Тракия, по чукарите на Македония, по равнините на Добруджа. Това е тъга, която винаги ще остане в нас, независимо в какви териториални изменения се намираме като етнос, нация и държава“, обясни той. Проф. Андрей Пантев каза още, че и в Одрин, и в Солун хинтерланда им от селското население е български, но градското население не е и за това става дума за максимализъм. По думите му има една трагическа предпоставка в нашата история – за да можем да се обединим всички, България трябва да стане най-голямата държава на Балканите, а това не са го искали нито от Русия, нито от бреговете на Ламанша, и от двете му страни. Това е тъгата, но и това ни парализира да мислим разумно, поясни проф. Пантев. „Когато излизаме 40 км на Средиземно море, когато нашите войничета вдъхваха така да се каже средиземноморския въздух, трябваше да разберем, че Тракия е по-значима за нас отколкото романтиката, мъката и кръвопролитията на македонските планини, което наистина е част от нашата история, от нашето Възраждане. Там е било по-българско отколкото същинска България. Но за жалост така направихме, че вече не е“, коментира още той. Според него виновниците за подписването на Ньойския договор са нашите прадеди, но като техни потомци също трябва да изпитваме вина. Евелина БРАНИМИРОВА

27 Ноември 2020 | 12:21 | Агенция "Фокус"

С онлайн изложба „Когато оръжията замлъкнаха – попарени надежди” музеят в Благоевград отбелязва 101-годишнина от подписването на Ньойския договор

С онлайн изложба „Когато оръжията замлъкнаха – попарени надежди” музеят в Благоевград отбелязва 101-годишнина от подписването на Ньойския договор

Благоевград. С онлайн представяне на постерната изложба „Когато оръжията замлъкнаха – попарени надежди” музеят в Благоевград отбелязва 101-годишнина от подписването на Ньойския договор, предаде репортер на Радио „Фокус” – Пирин. Върху десет табла са изобразени основните личности, свързани с Парижката мирна конференция от 1919 г., карти, фотографии, документи и публицистични материали, илюстриращи съпротивата на обществото и на интелигенцията срещу клаузите на договора. Разнообразните исторически източници информират публиката за същността на Ньойския договор, разкриват дълбоката покруса на националния дух, но и провокират размисъл върху политическите решения и историческите процеси на 20 век. Днес се навършват 101 години от подписването на злощастния за България Ньойски договор, който бележи края на Първата световна война и на идеала за национално обединение. Събитието оказва трайно влияние върху социалното, икономическото и политическото развитие на страната в следващите десетилетия и остава в историята като „национална катастрофа“. Ливия НИНОВА

27 Ноември 2020 | 10:35 | Агенция "Фокус"

Отбелязваме 101 години от подписването на Ньойския мирен договор

Отбелязваме 101 години от подписването на Ньойския мирен договор

София. Отбелязваме 101 години от подписването на Ньойския мирен договор. Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението ѝ в Първата световна война (1914 г.-1918 г.). Подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.). Според него България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население. Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място ѝ се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война 1939-1945 г. През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.

27 Ноември 2020 | 07:54 | Агенция "Фокус"

Стево Пендаровски: България не е излязла от матриацата на „живковизма“

Стево Пендаровски: България не е излязла от матриацата на „живковизма“

Скопие. България все още не е излязла от матрицата на комунизма на Тодор Живков. Това заяви президентът на Република Северна Македония (РСМ) Стево Пендаровски, коментирайки блокадата на София за започване на присъединителни преговори между Скопие и Европейския съюз, предава македонската редакция на Deutsche Welle. Държавният глава не е оптимист, че през следващите седмици ще бъде намерено решение на спорните въпроси с България. Той разкритикува остро водещите български политици, оценявайки, че те все още са затънали в матрицата на комунизма и „живковизма“. „Няма реални шансове. Има някакви минимални шансове, но реалистични перспективи, за съжаление, не съществуват“, каза Пендаровски в интервю пред местна телевизия. Според него никой от сегашните водещи български политици не се различава в своите тези и виждания по отношение на РСМ, независимо дали става въпрос за президента Румен Радев, премиера Бойко Борисов, външния министър Екатерина Захариева или министъра на отбраната Красимир Каракачанов. Техните позиции се коренят в тези, изградени от българския комунистически лидер Тодор Живков, каза Пендаровски. „Основните тези на българската политика към нас или към т.нар Македонският въпрос, както казват историците, е идентичен през последните 70 години. Основоположникът на тези позиции - че няма македонски народ и няма македонски език - е Тодор Живков“, смята президентът на югозападната ни съседка. „На практика настоящата българска политика - правителство или опозиция - не е излязла от матрицата на живковизма и матрицата на тяхната комунистическа историография“, отново повтори Пендаровски. Превод и редакция: Иван Христов

21 Ноември 2020 | 08:59 | Агенция "Фокус"

Депутат от ВМРО-ДПМНЕ: Заев е обещал на Борисов влизане на български капитал в една от големите скопски банки и телекомуникационна компания

Депутат от ВМРО-ДПМНЕ: Заев е обещал на Борисов влизане на български капитал в една от големите скопски банки и телекомуникационна компания

Скопие. Според бившия външен министър и настоящ депутат от ВМРО-ДПМНЕ Антонио Милошовски, в неофициалните дипломатически среди се говори, че част от напрежението, възникнало между Борисов и Заев, се отнася до някои обещания, дадени от македонския премиер, свързани с македонската история, идентичност и език. Но напрежението е свързано и с обещанието за влизане на България в голяма македонска банка и голяма телекомуникационна компания, предава скопското електронно издание „Плюс инфо“. „Смятаме, че Европейският съюз, включително България, трябва да признае факта, че Република Македония през последните 20 години е заслужила да започне преговори без изнудване. Нека историците обсъждат историята, но началото на преговорите не трябва да зависи от други изисквания. Това, което се говори в неофициалните дипломатически среди, е, че част от напрежението, възникнало между Борисов и Заев, се отнася до някои обещания, дадени от Заев, свързани с македонската история, идентичност и език. Но напрежението е свързано и с обещанието България да влезе в голяма македонска банка и голяма телекомуникационна компания. Не можем да знаем колко вярно е това, защото правителството работи при затворени врата“, казва Милошоски. Превод и редакция: Иван Христов

10 Ноември 2020 | 15:08 | Агенция "Фокус"

ТВ21 (Македония): Захариева ще предложи на Борисов и Заев провеждане на заседание на Междуправителствената комисия за споразумението за добросъседство

ТВ21 (Македония): Захариева ще предложи на Борисов и Заев провеждане на заседание на Междуправителствената комисия за споразумението за добросъседство

София/Скопие. Македонският премиер Зоран Заев пристига в София, където ще проведе среща с българския премиер Бойко Борисов, потвърди българският външен министър Екатерина Захариева. Тя обяви, че ще предложи на двамата министър-председатели да свикат Междуправителствената комисия за прилагане на Споразумението за приятелство и съседство, която не е заседавала почти година и половина, въпреки че междувременно, както тя посочи, се натрупаха много въпроси, предава скопската ТВ21. Българският външен министър отново призова македонските власти да спазват и прилагат Споразумението за добросъседство и да разгледат българските забележки. „Имаме забележки не само по историята, но и по напредъка на инфраструктурните проекти, като Коридор 8. Всеки, който пътува, вижда състоянието на връзката между двете държави. Очакваме от година и половина програмата за сътрудничество в областта на културата и образованието, която изпратихме, но все още нямаме отговор от тях. В областта на туризма е постигнат напредък, но това бе преди пандемията от коронавируса. Този напредък обаче изобщо не е достатъчен“, подчерта Захариева преди днешната среща на върха за Западните Балкани в рамките на Берлинския процес в София. Тя ще бъде съпредседателствана от премиерите Борисов и Заев. Скопие не бива да разчита някой да притиска София да си затвори очите за неприлагането на договора за добросъседство, допълни Захариева. „България е изключително категорична. Искаме да видим в рамката за преговори, че споразумението ще бъде приложено, че РС Македония няма претенции за малцинство. Има над 15 000 антибългарски публикации. Не можем да възпитаваме поколения омраза. Не можем да бъдем съюзници в НАТО и българските войници могат да бъдат наричани фашистки окупатори. Трябва да се върнем към тона на добросъседство и прилагане на споразумението“. Според нея обвиненията на македонския вицепремиер по европейските въпроси Никола Димитров, че България нарушава член 2 от споразумението, като блокира Северна Македония за ЕС, са неоснователни. „Призовавам ги да прочетат по-добре член 2 от споразумението, той се зачита от България. В него се казва, че България ще подкрепи РС Македония по евроатлантическия път, споделяйки своя опит, но това не означава, че не можем да имаме условия. Твърдението, че само България има изисквания към Македония да отговаря на критериите, не е вярно“, казва Захариева. Въпреки недоразуменията обаче тя оцени като успешно съвместното председателство на България и РС Македония на Берлинския процес. „Въпреки пандемията и промените в организацията на всички събития, които планирахме, има с какво да се гордеем. Това, което лидерите на Западните Балкани ще подпишат днес - за зелено споразумение и общ пазар - е успех. В крайна сметка двамата съпредседатели имат с какво да се гордеят“, увери Захариева. Превод и редакция: Иван Христов.

10 Ноември 2020 | 11:24 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (Македония): Берлин очаква решение на спора от Македония и България, Захариева „подава топката" на Скопие

„Независен“ (Македония): Берлин очаква решение на спора от Македония и България, Захариева „подава топката" на Скопие

София/Скопие. Германия се надява Северна Македония и България да намерят общ език за разрешаване на спора си и че в този процес ще бъдат взети предвид исканията на двете страни. От друга страна, България заяви, че Скопие трябва да използва едноседмичното отлагане на заседанието на Съвета на ЕС за преговори по разрешаването на проблемите, докато македонските власти очакват сериозна подкрепа от днешната среща на върха в София за провеждане на междуправителствена конференция между страната и Общността, обобщават в редакцията на електронното издание на македонския вестник „Независен“. На съвместна пресконференция с колегите си от Скопие и София Буяр Османи и Екатерина Захариева след срещата на министрите в рамките на Берлинския процес, първият дипломат на Берлин Хайко Маас заяви, че Германия - като председател на ЕС, се надява Северна Македония и България ще намери общ език за техния спор и че в този процес ще бъдат взети предвид исканията на двете страни, подчертавайки, че това е двустранен въпрос и че решението трябва да бъде намерено от заинтересованите страни. „По отношение на продължаването на процеса на интеграция на Северна Македония и Албания в ЕС, трябва да отбележа, че кандидатът не трябва да има нерешени въпроси от всякакъв вид, независимо дали са политически въпроси или някакви исторически събития в региона. Тази държава ще трябва да разговаря с държавата-членка, с която има проблем, и ще трябва да намери решение“, подчерта Маас и добави, че колкото по-дълго тези проблеми продължават, толкова по-трудно ще бъде организирането на процеса на разширяване на ЕС и провеждането на междуправителствена конференция. Той подчерта, че Съветът на ЕС работи усилено, за да даде възможност за следващата стъпка в разширяването, но че трябва да има разбиране и за България, като се вземат предвид нейните интереси. Междувременно неговият български колега Екатерина Захариева призна, че страната й ще носи отговорност, ако Северна Македония не започне преговори с ЕС, но същевременно отбеляза, че Скопие трябва да използва едноседмичното отлагане на заседанието на Съвета на ЕС за нови разговори. „Условията ни не са се променили от много години насам. Изненадана съм, че това е нещо ново за вас. Да, ние ще носим нашата отговорност, но много бих искал моите колеги от Скопие да поемат своята отговорност и да я носят, защото в момента имаме германско председателство , това е една от страните-основателки. Те не са много, трябва да подчертая, които подкрепят разширяването, особено за страните от Западните Балкани. Мисля, че това е шанс, който Скопие не трябва да пропуска“, цитира изданието думите на Захариева. Тя посочи, че София и Скопие се опитват да говорят интензивно от месеци. „За да може, когато седнем на масата в ЕС, да няма отворени въпроси между държавите-членки... Убедена съм, че не само за България добросъседските отношения са хоризонтален критерий, те са много важен критерий", увери българският външен министър. Министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи от своя страна подчерта, че фокусът на страната в този период е да продължи да зачита договора за добросъседство с България и инструментите на споразумението, но че правата, произтичащи от самоопределението, са суверенни права на държавите и не са въпроси, които се регулират в двустранните отношения, тъй като държавите сами решават какъв ще бъде вътрешният режим и какви ще бъдат техните атрибути на идентичност. „Ние твърдо вярваме, че процесът на преговори не е просто чисто бюрократичен процес, а процес, ръководен от универсалните ценности и принципи на ЕС и те са общото бъдеще, за сметка на общото минало и следователно мисля, че ако тези принципи не съществуват в ЕС, ЕС няма да съществува днес“, заяви Османи и добави, че Споразумението за добросъседство е отлична рамка за преодоляване на различията, които съществуват между двете страни по всички въпроси. Османи изрази надежда, че призивът за здрав разум за преодоляване на отворените въпроси между двете страни ще бъде отчетен. „Не е тайна, че въпреки упоритата работа, както и засилената дипломатическа дейност и комуникация, нашите две държави все още имат някои предизвикателства, за да намерят общо разбиране, което ще спомогне за хармонизирането на рамката за преговори, която е обект на дискусия в Брюксел, както и различията в очакванията в нашите взаимоотношения. Оптимист съм, инвестирали сме много заедно. Мисля, че имаме приятели, които ни подкрепят и ни помагат, имаме взаимен интерес да живеем в европейския регион и в крайна сметка сме много близо, за да не успеем да намерим решение“, каза Османи. По повод подписването на Меморандума за сътрудничество с Албания и Сърбия, македонският премиер Зоран Заев заяви, че очаква Срещата на върха в рамките на Берлинския процес, която ще се проведе днес в София, да изпрати отново посланието за откриването на първите глави, т.е. провеждането на първите междуправителствени конференции на ЕС със страната и Албания. „Очаквам сериозна подкрепа за европейския път на всички шест държави от Западните Балкани, които са кандидати и искаме по-бързо да бъдем пълноправни членове на ЕС. И разбира се очаквам, че срещата на върха ще изпрати посланието още веднъж в началото на преговорите, т.е. отварянето на първите глави, т.е. провеждането на първите междуправителствени конференции на ЕС с Република Албания и Република Северна Македония“, отбеляза Заев. Превод и редакция: Иван Христов.

10 Ноември 2020 | 09:17 | Агенция "Фокус"

Евродепутатът Петър Витанов: Правителството закъсня с разговора за Република Северна Македония

Евродепутатът Петър Витанов: Правителството закъсня с разговора за Република Северна Македония

София. „Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество беше много добра основа, която трябваше да рамкира бъдещите българо-македонски отношения. За съжаление правителството не успя да се възползва от това навреме. Едва сега разбираме за проблемите по отношение на изпълнението и прозрачността на договора“, заяви евродепутатът Петър Витанов в предаването „Актуално от деня“ по БСТВ, съобщиха от пресофиса на евродепутата. Той смята, че България като цяло е водила последователна политика на подкрепа към Република Северна Македония, а Договорът за добросъседство е стъпката, която е позволила на страната да се присъедини към НАТО. „Българското правителство обаче трябваше да бъде гарант за спазването на този договор. И когато има проблеми, да ги посочи своевременно. През месец март ние се съгласихме да започнат преговорите за разширяване в ЕС, а тогава нищо не се споменаваше за неизпълнение“, каза още ръководителят на българските социалисти в Европейския парламент. Той изрази надежда, че отлагането със седмица на срещата на Съвета по общи въпроси ще даде време за намиране на пресечна точка и компромис. Решение би било намирането на правно обвързващ механизъм, чрез който България да може да защити своя интегритет и да даде зелена светлина за стартирането на преговорите. „Европейската интеграция на Република Северна Македония не може да се случи за сметка на историческата памет и с фалшифициране на миналото в ущърб на България. Но и ние рискуваме да изпаднем в изолация, спъвайки страната по пътя към ЕС“, допълни Витанов. Помолен да коментира изборите в САЩ и победата на демократа Джо Байдън, той заяви, че може би е избегнат най-лошия възможен сценарий: „Преднината на Байдън в щатите, в които все още се броят резултатите, е голяма - той ще спечели с 3-4 щата, а не само с един. Така повечето американци ще приемат резултата сега, без да се чакат оспорванията в съда. А това е изключително важно за демократичните процеси в едно дълбоко поляризирано, разделено общество. Обединението на нацията ще е и най-голямото предизвикателство за бъдещия президент“. Евродепутатът очаква с победата на демократите в САЩ, международните отношения да станат по-предсказуеми, а полето на дипломация да се разшири. „Тези очаквания са с уговорка, предвид тежките проблеми пред американското общество, свързани с корона кризата, с рецесията, с безработицата и т.н. Политиката на Тръмп беше напускане на големите международни колективни споразумения и сключване на двустранни договори. Байдън е обявил бързо връщане към Парижкото споразумение за климата, оттегляне на молбата за напускане на СЗО. Смятам, че Америка ще се върне към екипната игра“, каза Витанов. Според прогнозите му отношенията на САЩ с Русия и Китай едва ли ще претърпят положителни промени, но се очаква разведряване по посока на Европейския съюз - изграждане на евроатлантически връзки, базирани на доверие, подобряване на условията за търговия, съвместно икономическо развитие. „Не мисля, че ще има промяна в позицията на Америка за газопроводите „Северен поток“ и „Турски поток“. Байдън ги разглежда като енергиен инструмент за политическо влияние на Русия в Европа и същевременно определя правителството в Москва като най-сериозния опонент на Америка. Не можем да очакваме, че санкциите ще бъдат отменени“, заяви евродепутатът в отговор на въпрос как ще се отрази резултатът от изборите в САЩ на България.

10 Ноември 2020 | 08:37 | Агенция "Фокус"

България подкрепя европейската интеграция на страните от Западните Балкани, ако те поемат отговорността си (ОБЗОР)

България подкрепя европейската интеграция на страните от Западните Балкани, ако те поемат отговорността си (ОБЗОР)

София. Българската държава ще подкрепи усилията на шестте държави от Западните Балкани (Албания, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Косово, Черна гора и Сърбия) по пътя им към Европейския съюз, но само ако всяка от тях поеме отговорността си и следва процеса на реформи. Това заяви вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на пресконференция след първия ден от срещите във формата на Берлинския процес. Разговорите започнаха с дискусия на министрите на външните работи на страните-участници на тема „Западните Балкани“. Заради коронавирус пандемията, срещата се чрез видеоконферентна връзка. В нея взеха участие и министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи, както и германският външен министър Хайко Маас. Разговорите са част от първото съвместното председателство на Берлинския процес за Западните Балкани и са прелюдия на Срещата на върха от Берлинския процес утре, на която ще разговарят премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов. Екатерина Захариева подчерта, че за Европейския съюз не е добре да бъдат внасяни външни проблеми и изтъкна убедеността си, че добросъседските отношения и стриктното изпълнение на поетите двустранни ангажименти са начинът да се гарантира регионалната стабилност и откритите въпроси да бъдат решени. „Сега добросъседството и солидарността са нужни повече от всякога, когато светът е обхванат от безпрецедентна криза с коронавирус. За съжаление, и криза на сигурността предвид ужасните терористични атаки, които се случиха във Виена, Ница, Париж и други места по света. В тези трудни времена ЕС потвърди ангажимента си към региона, като включи Западните Балкани в Плана за възстановяване на Европа. Съвсем за кратко в рамките на лидерската среща през май ЕС мобилизира за шестте страни повече от 3,3 млрд. евро за борбата с коронавирус и за възстановяване на региона. Същото направи България. Буквално за седмици пренастроихме цялата си програма за помощ за развитие, за да подпомогнем нашите приятели от Западните Балкани като изпратихме хуманитарна помощ, предпазни материали, медицински средства и помогнахме на хиляди граждани на съседните страни да се завърнат и от чужбина по родните си места “, припомни вицепремиерът. По думите ѝ свързаността е ключов фактор за изграждане на доверие и добросъседски отношения в страните от Западните Балкани, приобщавайки ги към европейските ценности и стандарти. В този смисъл акцент на днешните разговори е била свързаността между младите и ролята на гражданското общество. Външният министър на Северна Македония Буяр Османи видя огромна символика в съвместното председателство на Берлинския процес, като посочи, че то доказва, че регионът на Западните Балкани е поел инициатива и отговорност за европейския си път. „Наясно сме с нуждата от консенсус в Европейския съвет по всички въпроси, но вярваме силно, че преговорният процес не е само чиста бюрокрация. Процесът ще бъде воден от фундаменталните ценности и принципи на Европейския съюз и те са за общо бъдеще на разширяване, не за далечното минало“, допълни той. Немският външен министър Хайко Маас изрази готовност Германия до края на годината в обхвата на председателството си на Европейски съвет Германия решително да се бори за процеса на разширяване на ЕС. „Това, което сме планирали от много години, става все по-реалистично и най-накрая достига до хората, гражданите на Западните Балкани. Това се случва в рамките на Берлинския процес, който започнахме преди 6 години за засилване на регионалното сътрудничество между страните от Западните Балкани и тяхната европейска интеграция. Искахме да им дадем платформа за това. Политическата важност на подобни инициативи е все още огромна и това, което е важно в момента, е, че ние искаме да дадем повече информираност. Тази година страните от Западните Балкани искат да стартират нови измерения на сътрудничество: първоначалният общ пазар. Това ще заздрави икономиките на всички участници и ще предложи повече свободно движение“, допълни още той. Той подчерта, че интересите на България трябва да са защитени, за да продължи евроинтеграцията на Северна Македония. Вицепремиерът Захариева отчете, че фактът, че Германия подкрепя разширяването на ЕС е шанс, който Скопие не бива да пропуска. Тя призова и езикът на омразата да спре. По-късно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен потвърди в телефонен разговор с премиера Бойко Борисов, че ще участва в срещата на лидерите от Берлинския процес. Във фокуса на разговора бе именно значимостта на предстоящата Срещата на върха, чийто съдомакини утре ще бъдат българският министър-председател и премиерът на Северна Македония Зоран Заев. „България прие отговорността през настоящата година да бъде съвместен домакин на процеса като естествено продължение на усилията на държавата ни по време на подготовката и провеждането на нашето председателство на Съвета на ЕС, което постави високо в европейския дневен ред интеграционните процеси на страните от Западните Балкани“, изтъкна премиерът Борисов. Той отбеляза, че европейската перспектива за Западните Балкани означава стабилност, мир и просперитет в региона. В този контекст в рамките на Срещата на върха утре ще бъдат подписани важни документи, чиято цел е да приобщят още повече региона към нормите и стандартите на ЕС. Теодора ПАВЛОВА

9 Ноември 2020 | 20:57 | Агенция "Фокус"

Проф. Ивайло Дичев: Тъжно е, че от двете страни на границата партиите, носещи героичното име ВМРО, се борят със зъби и нокти да разделят България и Северна Македония

Проф. Ивайло Дичев: Тъжно е, че от двете страни на границата партиите, носещи героичното име ВМРО, се борят със зъби и нокти да разделят България и Северна Македония

София. С блокирането на Северна Македония за ЕС България върши мръсната работа на някои западноевропейски страни, които не искат повече разширение на Общността. Това каза за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ проф. Ивайло Дичев, като уточни, че това са държави като Холандия и Франция, които се радват много, че някой ще спре новите кандидати. „Ние спираме не само Македония, но и Албания. Това също е една важна да Балканите страна, млада и енергична. Германия, която в момента председателства Берлинския процес, наистина иска да решим най-после въпроса с Балканите, но много страни в ЕС не искат повече разширение. Ние им вършим много добра услуга като спираме за ЕС и обричаме нашите братовчеди и приятели в Северна Македония и Албания“, обясни той. Според проф. Ивайло Дичев трудно ще бъде постигнат компромис. Тъжно е, че от двете страни на границата партиите, които носят героичното име ВМРО, се борят със зъби и нокти да ни разделят, коментира той. По думите му решението е в това енергията да се пренасочи от историята към транспорта, икономиката, медиите и образованието. Цоня СЪБЧЕВА

9 Ноември 2020 | 20:09 | Агенция "Фокус"

Премиерът Бойко Борисов: България прие отговорността да бъде съвместен домакин на Берлинския процес като естествено продължение на усилията ни от председателството на Съвета на ЕС

Премиерът Бойко Борисов: България прие отговорността да бъде съвместен домакин на Берлинския процес като естествено продължение на усилията ни от председателството на Съвета на ЕС

София. България прие отговорността да бъде съвместен домакин на Берлинския процес като естествено продължение на усилията ни от председателството на Съвета на ЕС. Това каза премиерът Бойко Борисов в телефонен разговор с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, съобщиха от правителствената информационна служба. Във фокуса на разговора на двамата лидери бе значимостта на Срещата на върха по Берлинския процес, чийто съдомакини утре ще бъдат българският министър-председател и премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев. Заради пандемията от COVID-19 форумът ще се проведе чрез видеоконферентна връзка. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен потвърди пред българския премиер, че ще участва в срещата на лидерите от Берлинския процес, която е заключителното събитие в календара на тазгодишното Съвместно домакинство на Република България и на Република Северна Македония на Берлинския процес. „България прие отговорността през настоящата година да бъде съвместен домакин на процеса като естествено продължение на усилията на държавата ни по време на подготовката и провеждането на нашето председателство на Съвета на ЕС, което постави високо в европейския дневен ред интеграционните процеси на страните от Западните Балкани“, изтъкна премиерът Борисов пред председателя на ЕК. Българският министър-председател отбеляза, че европейската перспектива за Западните Балкани означава стабилност, мир и просперитет в региона. В този контекст в рамките на Срещата на върха утре ще бъдат подписани важни документи, чиято цел е да приобщят още повече региона към нормите и стандартите на ЕС.

9 Ноември 2020 | 19:05 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“ (Македония): Захариева е подписала „нон-пейпър“ за Скопие в Берлин, но България след това го е отхвърлила. Вижте документа

„Канал 5“ (Македония): Захариева е подписала „нон-пейпър“ за Скопие в Берлин, но България след това го е отхвърлила. Вижте документа

Скопие. Австрийският журналисти Киристиан Фердинанд Вершуц разкри, че на неотдавнашната среща в Берлин между Никола Димитров и Буяр Османи от страна на Скопие и Екатерина Захариева от страна на България е подписан „нон пейпър“, който след това обаче София не е приела, съобщава скопският телевизионен „Канал 5“. Това е текстът на неговото съобщение: „България сега заплашва да блокира началото на преговорите за присъединяване между ЕС и Северна Македония !! София оправдава това исторически; това включва, че Скопие трябва да признае, че корените на македонския език са български диалект; Освен това Северна Македония трябва да признае един от своите герои като българин и също така да премахне табелите, наричащи България окупационна сила през Втората световна война. Миналата седмица в Берлин се проведе среща с канцлера Ангела Меркел, на която присъстваха българският външен министър и двама министри от Скопие. Беше съгласуван този „нон-пейпър“, чийто текст сега публикувам ексклузивно. След това обаче София се върна на блокиращата си позиция“. А ето го и нон-пейпърът: „1. БГР, МКД и Германското европейско председателство (ГЕП) подчертават своя общ ангажимент към перспективата на ЕС за Западните Балкани и надеждна политика за разширяване на ЕС, както и за засилване на регионалното сътрудничество, всички от които са решаващи за стабилността на региона. 2. В този дух БГР потвърждава готовността си да постигне съгласие по рамката за преговори между ЕС и МКД и да проведе първата междуправителствена конференция през декември 2020 г. по време на германското председателство на Съвета на Европейския съюз. 3. По повод първата междуправителствена конференция МКД официално ще съобщи на страните-членки и институциите на ЕС, че кратката форма на държавното й име - Северна Македония - се отнася само до политическия субект „Република Северна Македония“. 4. БГР си запазва правото, в едностранно изявление, да изпрати приложение към рамката за преговори и да заяви, че когато се говори за македонския език, трябва да се разбира македонски език в съответствие с Конституцията на Република Северна Македония. ГЕП ще поиска от Съвета официално да отбележи позицията на БГР, че що се отнася до македонския език, той трябва да се разглежда в съответствие с Конституцията на Република Северна Македония. МКД е готова да обяви официално, че македонският език е кодиран през 1945 г. 5. БГР и МКД потвърждават готовността си да засилят своето тясно двустранно сътрудничество въз основа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, като се обърне специално внимание на работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, която трябва да бъде засилена и направена по-прозрачна, включително чрез публикуване на постигнатите резултати. ГЕП декларира готовността си да подкрепи работата на Комисията, като споделя най-добрите практики относно методите на работа. 6. БГР и МКД официално ще ратифицират член 11 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, включително проблемите на малцинствата, и отново ще се ангажират да предприемат ефективни мерки за предотвратяване на неволна пропаганда от институции и агенции и да обезсърчат дейността на частни субекти, подбуждащи към насилие, омраза и други подобни дейности, които могат да навредят на отношенията им. 7. БГР,МКД и ГЕП подчертават значението на свързаността и инфраструктурата, особено железопътната връзка, която минава от Дуръс през Скопие до София и Варна. Те ще подкрепят приоритет на Коридор VIII съгласно Икономическия и инвестиционен план на Европейската комисия за Западните Балкани. 8. БГР и МКД се съгласяват относно важността на насърчаването на добросъседските отношения на всички нива, включително чрез младежки обмен, и обмислят стартирането на съвместен проект за младежки обмен, като същевременно проучват допълнително възможните области за сътрудничество за насърчаване на взаимното разбирателство и активизиране на двустранните контакти, включително проекти за обмен на медии и побратимяване на градове. 9. БГР, МГД и ГЕП остават загрижени за трудната ситуация, причинена от пандемията, подчертавайки, че тясното сътрудничество между съседите в ЕС и на ЕС със страните от Западните Балкани е от ключово значение за съвместното преодоляване на кризата, която застрашава просперитета ни, социалната сплотеност и стабилност“. Според допълнителната информация на „Канал 5“: - Нито едно от българските искания не е признато или уважено. Няма така наречения член 35 (глава) като част от рамката за преговори, която беше отхвърлена от Германия. Също така е било отхвърленои от Германия, но и от МКД, че македонската идентичност и език имат български корени. РСМ остава ангажирана със споразумението от 2017 г., регионалното сътрудничество, в същото време потвърждава ненамеса във вътрешните работи на България. Според медията, „идентичността“ на Скопие е напълно защитена и употребатас на „македонския език“ е ясна и безусловна в рамката на преговорите. Според източника на телевизионния канал от македонска страна, „България е напълно изолирана в своите искания и се държи безотговорно. Те имат право да имат едностранно изявление, но без да нарушават консенсуса в ЕС. Такова отношение се очакваше, ако следваме изявленията на техните представители през последните 2-3 месеца, които далеч не бяха добросъседски и проевропейски настроени“, каза източникът ни от нашата делегация. Освен това източникът казва: един чисто македонски език трябва да бъде в рамката на преговорите, без бележки под линия, обяснения и звездички - Скопие няма проблеми в ЕС да използва кратко име, тъй като дългото име с Републиката преди Северна Македония е напълно идентично и да признае, че литературният македонски език е кодифициран през далечната 1945 година. - Няма никакви, нито ще има, разговори и компромиси, свързани с идентичността и езика. Тези въпроси, според Скопие, са затворени с Преспанския договор и са бетонирани в ООН. - всички в ЕС, председателството на Германия и институциите на ЕС, са принципни и зачитат правото на Скопие на самоопределение. „България е изключително неразумна и изолирана и работи в ущърб на всички, себе си, нас и целия ЕС“, казва македонският дипломатически източник. Превод и редакция: Иван Христов

9 Ноември 2020 | 17:52 | Агенция "Фокус"

Д-р Боби Бобев: За присъствието на етническо българско население в Албания решаваща роля изиграва и очертаването на албанските граници от Великите сили

Д-р Боби Бобев: За присъствието на етническо българско население в Албания решаваща роля изиграва и очертаването на албанските граници от Великите сили

София. Конкретно за присъствието на етническо българско население в Албания своята решаваща роля изиграва и очертаването на самите албански граници от страна на Великите сили. Това каза д-р Боби Бобев - бивш посланик на България в Косово и в Албания, по време на научна конференция с международно участие „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)”, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Темата за съдбата на албанските граждани от български етнически произход и водената от България политика спрямо тях е предизвикала различен по мащабите си интерес, диктуван от различни фактори“, заяви Бобев, като уточни, че на първо място стои съответната политическа конюнктура. „От тези показатели можем да очертаем три основни етапа – времето между двете световни войни, комунистическия режим в България и периода след 1989 г. Във всеки от тези три етапа имаме различен по обем и качество интерес към темата за българите в Албания. Задължително трябва да се подчертае, че подобно деление на три етапа не се базира единствено на различията в обществено-икономическото и политическото устройство на нашата страна. Наистина то е в голяма степен основополагащо и определящо, но в тях се констатират сериозни различия във външнополитическото поведение на България като цяло, но и в частност в политиката по националния въпрос, част от която се явява и отношението към българите в България. Съвършено ясно е, че той е съставен елемент на вижданията ни по т.нар. македонски въпрос“, каза още Боби Бобев.

9 Ноември 2020 | 17:10 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Германия подкрепя разширяването на ЕС и това е шанс, който Скопие не бива да пропуска

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Германия подкрепя разширяването на ЕС и това е шанс, който Скопие не бива да пропуска

София. Германия подкрепя разширяването на ЕС и това е шанс, който Скопие не бива да пропуска. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на пресконференция след онлайн среща на министрите на външните работи от Берлинския процес за Западните Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Захариева подчерта, че условията на България за присъединяването на Северна Македония към ЕС не са промени от много години. „Учудвам се, че това изглежда ново за тях. Ще понесем отговорността си. Свикнали сме да носим отговорност. Много ми се иска и колегите в Скопие да я понесат. Фактът, че имаме немско председателство в момента и Германия е една от държавите основателки, които подкрепят разширяването, мисля, че е шанс, който Скопие не бива да пропуска. От около месец се опитваме да водим интензивни преговори, само че много повече чувах какво няма да се направи, а не какво ще се направи, така че да сближим позициите си. Съветът беше отложен за след 1 седмица. Може би трябва Скопие по-интензивно да използва това време“, подчерта Захариева и припомни, че България се е съгласила март месец Скопие и Тирана да започнат преговори. По думите ѝ това решение в преамбюла си има много ясно условие. „Това е изпълнение на двустранните договори. Добросъседството е хоризонтален критерий. Това е с цел, когато седнем на една маса в ЕС да няма отворени въпроси между държавите-членки. Берлинският процес има три приоритета. Той е създаден с цел сближаване на страните от Западните Балкани и по-лесното им интегриране към европейските норми и правила. Едното е икономика и свързаност, второто - добросъседство и третото - сигурност. Така че съм убедена, че не само за България, добросъседските отношения са хоризонтален критерий и те са изключително важен такъв“, каза още вицепремиерът.

9 Ноември 2020 | 15:17 | Агенция "Фокус"

Хайко Маас: ЕС и Германия са сериозни по въпроса за европейската перспектива за всички страни от Западните Балкани

Хайко Маас: ЕС и Германия са сериозни по въпроса за европейската перспектива за всички страни от Западните Балкани

София. Европейският съюз и Германия са сериозни по въпроса за европейската перспектива за всички страни от Западните Балкани. Това каза министърът на външните работи на Германия Хайко Маас на пресконференция след онлайн среща на министрите на външните работи от Берлинския процес за Западните Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Една от целите на нашето председателство на Съвета на Европейския съюз е да продължим с процеса на разширяване на ЕС и ние смятаме да направим това в идните дни и седмици до края на годината по решителен начин“, подчерта той. „Това, което сме планирали от много години, става все по-реалистично и най-накрая достига до хората, гражданите на Западните Балкани. Това се случва в рамките на Берлинския процес, който започнахме преди 6 години за засилване на регионалното сътрудничество между страните от Западните Балкани и тяхната европейска интеграция. Искахме да им дадем платформа за това. Политическата важност на подобни инициативи е все още огромна и това, което е важно в момента, е, че ние искаме да дадем повече информираност. По думите на Робер Шуман, който произнася прочутата „Декларация на Шуман“, която поставя началото на изграждането на Европейския съюз, ние можем да предприемем конкретни дейности и проекти, за да създадем истинска солидарност в сърцето на Европа и това и се стремим да направим. Тази година страните от Западните Балкани искат да стартират нови измерения на сътрудничество: първоначалният общ пазар. Това ще заздрави икономиките на всички участници и ще предложи повече свободно движение“, допълни още Хайко Маас. Теодора ПАВЛОВА

9 Ноември 2020 | 15:16 | Агенция "Фокус"

Буяр Османи: Общото председателство на Северна Македония и България на Берлинския процес е момент с огромна символика

Буяр Османи: Общото председателство на Северна Македония и България на Берлинския процес е момент с огромна символика

София. Общото председателство на Република Северна Македония и България на Берлинския процес е момент с огромна символика. Това каза министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи на пресконференция след онлайн среща на министрите на външните работи от Берлинския процес за Западните Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. По думите му това доказва, че регионът е поел инициатива и отговорност за европейския си път. „За напредъка на региона говори фактът, че за пръв път тази година държава, която не е член на Европейски съюз, каквато е Северна Македония, е съпредседател на Берлинския процес, заедно с България, която е член на ЕС. Това не е малък напредък“, допълни Османи. Външният министър на Северна Македония отбеляза , че това е уникална възможност и за политиците, и за гражданите да почувстват оптимизмът на европейската идея. Той припомни вече осъществените инициативи от последните години, които са показали видими положителни резултати за региона. „Такива са например облекченото движение в региона на Западните Балкани с лични карти, продължението на успешната инициатива на регионалните зелени коридори и транспортните коридори на Европейския съюз, както и допълнителният импулс към съвместната работа във времена на пандемия“, даде за пример Османи. Теодора ПАВЛОВА

9 Ноември 2020 | 14:44 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Езикът на омразата към България не бива да продължава

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Езикът на омразата към България не бива да продължава

София. Езикът на омразата към България не бива да продължава. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на пресконференция след онлайн среща на министрите на външните работи от Берлинския процес за Западните Балкани по въпроса за позицията на България за Северна Македония, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Твърдо вярвам, че в Договора за добросъседство, които подписахме през 2017 г влезе в сила след ратификация на двата парламента през 2018 г., ако се изпълнява добросъвестно и не се търсят начини за заобикаляне и неизпълняване на разпоредбите му, има всички гаранции да се решат отворените въпроси. За съжаление не наблюдаваме това от известно време. Много пъти сме говорили с колегите от Северна Македония. Имаме дълг към бъдещите поколения. Имаме дълг и към сегашните. Ако нямаме истинско помирение и честно с дух на добра воля поставяне на масата и решаване на отворените въпроси, това помирение няма да бъде възможно. В последните няколко месеца имаше над 10 000 негативни публикации, които спряхме да броим. Аз бих ги определила като език на омразата към България. Не бива това да продължава“, посочи Захариева. „България е била, е и ще продължава да бъде една от държавите, които ще поддържат страните от Западните Балкани в това число и Северна Македония към пътя, по който е тръгнала. Разбира се и те трябва да понесат своята отговорност. Трябва двете страни с дух на добра воля да предвижим напред отворените въпроси, за да може след 30 години някои други министри и премиери да не преживяват същото, което преживяваме ние“, допълни тя.

9 Ноември 2020 | 14:42 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Свързаността е ключов фактор за изграждане на доверие и добросъседски отношения в страните от Западните Балкани, приобщавайки ги към европейските ценности и стандарти

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Свързаността е ключов фактор за изграждане на доверие и добросъседски отношения в страните от Западните Балкани, приобщавайки ги към европейските ценности и стандарти

София. Убедени сме, че свързаността е ключов фактор за изграждане на доверие и добросъседски отношения в страните от Западните Балкани, приобщавайки ги към европейските ценности и стандарти. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на пресконференция след онлайн среща на министрите на външните работи от Берлинския процес за Западните Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Днес продължихме дискусиите върху приоритетните области в съвместното ни председателство: задълбочаване на съществуващите сфери на сътрудничество в региона, подобряване на свързаността във всичките й аспекти: транспортна, енергийна, цифрова, свързаност между хората, сближаване на младите хора, включително чрез образование, опазване на околната среда. Улесненото движение на стоки, услуги, капитал и хора ще запазят икономиките ни живи, а индустриите ни конкурентоспособни особено в кризисно време като сегашното“, допълни тя. Захариева отбеляза, че все още, за съжаление от София до Скопие се пътува по-дълго време, отколкото от столицата до Лондон със самолет. „Същото е и от Тирана и Подгорица. Да не забравяме, че заедно представляваме пазар от повече от 20 милиона души и колкото по-лесни са връзките помежду ни: между хората и бизнеса, толкова повече перспектива ще има за региона, особено за младите хора“, подчерта външният министър. Захариева изтъкна като акцент на днешните разговори свързаността между младите и ролята на гражданското общество. „Младите поколения са тези, които ще градят споделеното европейско бъдеще на региона. Ето защо трябва да работим още по-активно за осигуряването на достъп до качествено образование, добра мобилност, социална интеграция и заетост с цел спиране на тяхната емиграция в чужбина. След първата ни среща в Скопие, която беше и моето последно пътуване преди първия локдаун, се радвам, че днес успяхме да надградим започнатото тогава и да организираме важни срещи във видеоконферентен формат в последните два месеца. Всички те, както и нашата среща днес, имаха за задача да подготвят решенията за Срещата на върха утре, когато лидерите на страните от Западни Балкани ще вземат подкрепата на ЕК“, добави вицепремиерът. Захариева напомни, че ще бъдат подписани две декларации: за общия регионален пазар и за зеления дневен ред. „Вярвам, че всичко това ще позволи на страните от региона да се приближат до стандартите и нормите на ЕС и ще донесе повече сигурност и просперитет на гражданите в региона“ заключи външният министър. Теодора ПАВЛОВА

9 Ноември 2020 | 14:28 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Ще продължим да подкрепяме усилията на шестте страни от Западните Балкани по пътя им към ЕС, но те също трябва да поемат отговорността си

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Ще продължим да подкрепяме усилията на шестте страни от Западните Балкани по пътя им към ЕС, но те също трябва да поемат отговорността си

София. Ще продължим да подкрепяме усилията на шестте страни от Западните Балкани по пътя им към ЕС, но те също трябва да поемат отговорността си, да гледат към бъдещето и да следват процеса на реформи. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на пресконференция след онлайн среща на министрите на външните работи от Берлинския процес за Западните Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Тя подчерта, че за Европейския съюз не е добре да бъдат внасяни външни проблеми и изтъкна убедеността си, че добросъседските отношения и стриктното изпълнение на поетите двустранни ангажименти са начинът да се гарантира регионалната стабилност и откритите въпроси да бъдат решени. „Сега добросъседството и солидарността са нужни повече от всякога, когато светът е обхванат от безпрецедентна криза с коронавирус. За съжаление, и криза на сигурността предвид ужасните терористични атаки, които се случиха във Виена, Ница, Париж и други места по света. В тези трудни времена ЕС потвърди ангажимента си към региона, като включи Западните Балкани в Плана за възстановяване на Европа. Съвсем за кратко в рамките на лидерската среща през май ЕС мобилизира за шестте страни повече от 3,3 млрд. евро за борбата с коронавирус и за възстановяване на региона. Същото направи България. Буквално за седмици пренастроихме цялата си програма за помощ за развитие, за да подпомогнем нашите приятели от Западните Балкани като изпратихме хуманитарна помощ, предпазни материали, медицински средства и помогнахме на хиляди граждани на съседните страни да се завърнат и от чужбина по родните си места “, припомни вицепремиерът. „Радвам се, че въпреки тежката за всички ситуация, свързана с пандемията, причинена от коронавирус, успяхме да организираме, макар и не както беше планирано първоначалното, тази среща на външните министри при първото по рода си съвместно председателство на Берлинския процес за Западни Балкани. В това съпредседателство има много символика не само защото е първото съпредседателство, а защото едната държава е член на ЕС, а другата е страна-кандидат и за първи път председателството се поема от страни от региона. България разглежда Берлинския процес като инструмент, допринасящ за запазване на динамиката на европейската интеграция на страните от Западните Балкани и тяхното приближаване към европейските ценности“, отбеляза още тя. Теодора ПАВЛОВА

9 Ноември 2020 | 14:18 | Агенция "Фокус"

Доц. д-р Александър Гребенаров: Застреляните и репресирани македонски българи през тоталитарния период са десетки хиляди души

Доц. д-р Александър Гребенаров: Застреляните и репресирани македонски българи през тоталитарния период са десетки хиляди души

София. Застреляните и репресирани македонски българи през тоталитарния период са десетки хиляди души. Това каза историкът и председател на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров по време на научна конференция с международно участие „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)”, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „След епохата на отец Паисий и Неофит Рилски българската книжовна школа в Македония ражда именити наследници. Голяма част от тях произхождат от Охрид и Струга, сякаш да покажат, че са своеобразна продължителност на някогашната Охридска школа през Златния български век през Средновековието“, посочи доц. Гребенаров. По думите му друг важен проблем, който се отбягва от учените в Скопие, е вътрешната организация и нейния характер. „Както виждате голяма част от дискусионните проблеми се водят по темата за народността на Гоце Делчев. Аз мисля обаче, че въпросът е важен относно народността на цялото население. Най-важният въпрос, който си задаваме, е за народността на българските възрожденци. Преди известно време политици от Р Северна Македония обявиха, че въстанието от 1903 г. е македонско, езикът на жителите на Македония е македонски и идентичността им също. Би трябвало тези политици и държавници да попитат македонските историци няколко прости въпроса. Например, какви са били родоначалниците на организациите там, какви песни са пели, на какъв език се говори, защо в кръщелните свидетелства на всички дейци на ВМОРО е записано, че са българи? Как така и защо от 1896 г. до 1902 г. организацията се нарича БМОРК – Български македоно-одрински революционни комитети? Какво пише в устава и правилника, кой го е създал и кой им го е внушил да го напишат на български. Ако не друг, Гоце Делчев и Гьорче Петров, които всъщност създават този устав и правилник. Често задавам тези въпроси на моите македонски колеги, но не получавам отговор“, допълни доц. Гребенаров. Според него е същото и с манипулирането в учебниците на материалите, че организираното движение в Македония е дело на българската екзархия. „В тези учебници и помагала се забравя един много важен факт – екзархията е създадена 8 години преди създаването на Третата българска държава“, подчерта той и добави, че много често се пропуска фактът, че през 1941 г. над 35 000 военнопленници в германската армия пишат писма до Генералния щаб на българската армия, че са българи. „Есента на 1944 г. настъпват трудни изпитания за физическото оцеляване на местните жители в Македония, получили пълна забрана да се изявяват като българи. Санкциите са различни по тежест. Често се достига и до смътни наказания. Сведенията показват, че застреляните и репресирани македонски българи, които минават през лагери и затвори през тоталитарния период са десетки хиляди души. Конкретни сведения са смущаващи и малко познати в Европа и дори в България“, обясни доц. Гребенаров. По думите му значителна част от тях се съхраняват в архивни институции в Белград и Скопие, което предполага, че все някога ще бъдат обработени, разсекретени и предоставени за широко обществено ползване. Люба АЛЕКСИЕВА

9 Ноември 2020 | 14:03 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (Македония): Европа има седем дни, за да коригира лошата картина, нарисувана от България

„Слободен печат“ (Македония): Европа има седем дни, за да коригира лошата картина, нарисувана от България

София/Скопие. Европа има седем дни, за да коригира лошата картина, нарисувана от България – до срещата на Европейския съюз на 17 ноември, на която ще бъде взето окончателно решение за приемането на рамката на преговорите за македонското членство в Общността, пише електронното издание на проправителствения скопски вестник „Слободен печат“. Не е загубена възможността Македония да започне преговори за членство в Европейския съюз през декември, в рамките на германското председателство, което е силно ангажирано с успеха на процеса. Това заявиха през уикенда министрите по европейска интеграция и външни работи на югозападната ни съседка Никола Димитров и Буяр Османи. В петък България блокира приемането на рамката за преговори на ниво посланици. Премиерът Зоран Заев, който първи обяви българската блокада, оценявайки я като враждебен ход и нарушение на Споразумението за добросъседство, вярва, че с подобрена комуникация ще има възможности за решения. Окончателното решение дали рамката за преговори ще бъде приета ще бъде взето от министрите на страните-членки на 17 ноември , а дотогава посланиците на ЕС ще имат още няколко срещи, за да търсят решение в отговор на настояването на България двустранните въпроси с Македония да бъдат включени в европейския документ. Но ако цената на преговорите е македонският език и идентичност, според Димитров преговори няма да има. Димитров обяви възможността германски експерти да бъдат включени като медиатори в македоно-българската комисия. Предложението дойде от президента на ФРГ Франк-Валтер Щайнмайер. „Смятаме, че в България ни дължат разбиране за нашето достойнство и македонска идентичност и ние ще продължим да работим по тези линии. Няма да се караме с тях, няма да хвърляме камъни. Независимо от вътрешнополитическия ни дебат, може да загубим точки у дома - ОК, но в същото време не можем да тръгнем по пътя, по който сме поели на всяка цена“, обясни Димитров. Според него най-важното е какво послание ще изпрати ЕС до региона. „Откриването на преговори ще бъде или съвместен успех, или съвместен провал за Брюксел, София и Скопие. Какво е посланието за Балканите, ако има решение за преговори през март и нищо не се случи до декември? Доверието в думата на ЕС ще бъде още по-слабо“, допълни министърът. На свой ред Буяр Османи заяви, че е възможно да се постигне споразумение на следващите срещи на посланиците. „Има място за обяснения, че Република Северна Македония няма териториални претенции и че с това решение на Преспанското споразумение и дългото, и краткото наименование се отнасят до политическия субект на държавата Република Северна Македония. Те също така повдигат въпроса за езика и България има право да запази позицията си по въпроса, но това не означава, че позицията трябва да бъде прехвърлена към ЕС или позицията на страната кандидатка, тук също може да се отдели позицията на България от тази на ЕС“, подчерта първият дипломат на Скопие. „Надеждите, че България няма да блокира Македония, идват и от съобщенията, изпратени от европейски интелектуалци, осъждащи българския шовинизъм и национализъм, а критиките към българското поведение бяха отправени този уикенд от американския дипломат Джеймс Пардю, бивш посланик в София“, подчертават от редакцията. „Изкушаващо е България да се опита да използва позицията си на член на ЕС, докато Северна Македония се опитва да получи членство. Но не съм сигурен дали си струва да създаваме вражда между правителствата на двете страни и техните народи. Националният интерес на България е Северна Македония да бъде член на НАТО и ЕС и затова София трябва да работи в тясно сътрудничество със Скопие", цитира изданието думите на Пардю. Той добави, че всяка държава може да нарича своя език както си иска и че историческите спорове никога не биват окончателно разрешени, което означава, че „учените спорят с векове". Превод и редакция: Иван Христов.

9 Ноември 2020 | 13:26 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“ (Македония): Заев и Борисов се договориха за още един телефонен разговор, решават за физическото присъствие на срещата от Берлинския процес

„Канал 5“ (Македония): Заев и Борисов се договориха за още един телефонен разговор, решават за физическото присъствие на срещата от Берлинския процес

София/Скопие. Министър-председателите на България и Северна Македония – Бойко Борисов и Зоран Заев, се договориха за провеждането на още един телефонен разговор в рамките на деня, целта е да се намери общо решение за отворените двустранни въпроси. Разговорите все пак продължават и на ниво държавни служители и екипи, предава скопската телевизия „Канал 5“. Двамата премиери трябва да решат дали срещата на лидерите на страните от Западните Балкани в рамките на Берлинския процес във вторник ще се проведе с физическо присъствие в София или изцяло онлайн. Като част от съвместното съпредседателство на Берлинския процес, външните министри на двете страни Буяр Османи и Екатерина Захариева ще бъдат съпредседатели на срещата на външните министри, на която ще участват представители на институциите на ЕС и Съвета за регионално сътрудничество. Срещата е преди тази от Берлинския процес, планирана за 10 ноември в София. Превод и редакция: Иван Христов.

9 Ноември 2020 | 13:11 | Агенция "Фокус"

Европейски дипломат пред Politico: Ако България продължи с безкомпромисната си позиция за РСМ, ще загуби цялата добра воля, на която би могла да се радва сред бъдещите държави-членки на ЕС

Европейски дипломат пред Politico: Ако България продължи с безкомпромисната си позиция за РСМ, ще загуби цялата добра воля, на която би могла да се радва сред бъдещите държави-членки на ЕС

София/Брюксел. Ако България продължи с безкомпромисната си позиция за РСМ ще загуби цялата добра воля, на която би могла да се радва сред бъдещите държави-членки на ЕС. Това са думите на дипломат от Брюксел за редакцията на изданието Politico. България е информирала Европейската комисия, че „не е в състояние да приеме предложената в момента рамка за преговори" за откриване на преговори за разширяване със Северна Македония, се казва в изявление на външното министерство на София от миналия петък. Това пречи на целта на германското председателство на ЕС да започне преговори за разширяване тази година. България и Северна Македония са в спор за историята и езика, като София настоява Скопие да признае, че страната и нейният език имат български корени, като по този начин се отказва от твърденията, че в България има ясно изразено македонско малцинство. Дипломатите от ЕС са разочаровани: Посланиците проведоха преговори за преодоляване на задънената улица в петък, но не успяха да убедят България да се придвижи напред, предизвиквайки нарастващо разочарование сред дипломатите от Брюксел. Те твърдят, че София блокира важната програма на ЕС с изцяло вътрешен проблем, който би бил най-добре решен на двустранно ниво със Северна Македония. „Българските тактики може да дават резултати за решаване на проблеми в подземния свят на София, но са напълно несъвместими на ниво ЕС“, заяви европейски дипломат пред изданието. Неговото име не се съобщава. „Ако България – изолирана, каквато е - продължи с безкомпромисната си позиция, ще загуби цялата добра воля, на която би могла да се радва сред бъдещите държави-членки“. В своето изявление външното министерство в София настоя, че настоящото решение „не предоставя правните гаранции, търсени от България“. Превод и редакция: Иван Христов.

9 Ноември 2020 | 13:03 | Агенция "Фокус"

„Сител“ (Македония): Османи и Захариева с нов опит за споразумение

„Сител“ (Македония): Османи и Захариева с нов опит за споразумение

София/Скопие. Нова възможност за намиране на споразумение между София и Скопие – външните министри на двете страни Екатерина Захариева и Буяр Османи ще проведат нова среща в рамките на Берлинския процес, съобщава македонската телевизия „Сител“. Тя ще бъде онлайн, подчертава медията. В нея ще участва също германският външен министър Хайко Маас. Събитието предшества провеждането на срещата на върха на Берлинския процес, на който Македония и България са съпредседатели тази година. В навечерието на срещата и двете страни не се отказват от намирането на решение на отворените въпроси. Във вчерашния телефонен разговор премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов се споразумяха да продължат пряката комуникация, но и чрез държавни служители и екипи. Това е в интерес на двете страни и на европейската интеграция, заявиха ръководителите на двете правителства. Има още една седмица до Съвета по общи въпроси в Брюксел, след което ще стане ясно дали Македония ще започне преговорите с ЕС през декември. Времето е малко, казва Османи, но „Македония е инвестирала твърде много и сме твърде близо, за да си позволим да пропуснем този шанс“. Превод и редакция: Иван Христов.

9 Ноември 2020 | 12:48 | Агенция "Фокус"

Доц. д-р Александър Гребенаров: Северна Македония е една от най-обременените държави в неравномерното си историческо развитие

Доц. д-р Александър Гребенаров: Северна Македония е една от най-обременените държави в неравномерното си историческо развитие

София. Северна Македония е една от най-обременените държави в неравномерното си историческо развитие. Това каза историкът и председател на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров по време на научна конференция с международно участие „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)”, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Темата за Македония стои повече от 122 години във фокуса на българската външна политика. Тя е и предмет на стотици научни съчинения у нас и в чужбина. Темата Македония провокира и заради противоречивите интерпретации и честите стремежи за игнориране на автентични документи в Скопие, въпреки че те в най-голяма степен доближават реалността към съответната историческа епоха. Северна Македония е една от най-обременените държави в неравномерното си историческо развитие“, посочи Гребенаров. По думите му страната е раздвоена между въздействията на признаваните автентични български и културни традиции и възприемането на изкуствено създадени нови обществени нагласи, формирани по държавно политически причини след 1944 г. „Чрез популяризираните научни тези, стремежът е да се подмени споменът за българското културно наследство с неверни факти и интерпретации. Дискриминирането на сънародниците ни в Македония, включително на многобройните извори, които говорят за българската народност на родените през първата половина на 19 в. книжовници, свещеници, учители и техни последователи, продължили делото в църковно-училищната сфера и национално-освободителното движение, са важни проблеми, на които е обърнато внимание“, каза още Гребенаров. Люба АЛЕКСИЕВА

9 Ноември 2020 | 12:14 | Агенция "Фокус"

Владимир Митов, историк: В османските документи не се среща етносът македонец

Владимир Митов, историк: В османските документи не се среща етносът македонец

София. В османските документи не се среща етносът македонец. Това каза историкът от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Владимир Митов по време на научна конференция с международно участие на тема „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)”, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Владимир Митов представи данни на тема „Българите и османските документи“, според които в Османската империя населението се дели основно на мюсюлмани и немюсюлмани. Според него обаче това не означава, че там не се среща и думата българин. „Имаме запазени документи, свързани със заплатите на еничарите, където се среща и думата българин. В османските документи не се среща етносът македонец. Преди Освобождението хората, населявали Македония са имали структури със свои собствен печати. Тези печати са най-вероятно направени от българската общност в тези селища, за да се легитимира училището и църквата. След Освобождението на 3 март 1878 Македония и Одринско остава в пределите на Османската империя. В документите за убийството на Гоце Делчев има няколко думи на арабица, в които изрично пише, че въстанието е с помощта на Булгаристан (така се нарича нашата държава)“, посочи Митов. По думите му османските документи показват, че по време на битката в Баница се споменава, че четата е българска. „Никъде в тези документи не се среща македонска чета. Османските документи ясно показват, че не се срещат фамилии, завършващи на -ски. Имаме запазени лични паспорти на хора, които описват имената на родителите си. Нямаме паспорти от Османската империя, в които да пише македонец“, каза още историкът. Люба АЛЕКСИЕВА

9 Ноември 2020 | 10:29 | Агенция "Фокус"

Ще се проведе дигитално научна конференция „Българите в Западните Балкани (100 години след Ньой)“

Ще се проведе дигитално научна конференция „Българите в Западните Балкани (100 години след Ньой)“

София. От 9.30 часа ще се проведе дигитално научна конференция с международно участие „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)”. Това съобщиха организаторите. Форумът е организиран от Института за исторически изследвания – БАН. Конференцията е в рамките на ръководения от доц. д-р Александър Гребенаров едноименен проект към Фонд „Научни изследвания” – МОН. В докладите ще се разискват важни проблеми от миналото и настоящото на българите, населяващи Р Албания, Р Косово, Р Северна Македония и Р Сърбия. Конференцията ще се излъчва чрез фейсбук-страниците на Института за исторически изследвания - БАН, Македонския научен институт и др. Акцентите на проучването, обхващащи времето от XIX в., когато се поставя началото на борбата за българско църковно-училищно дело, до нашето съвремие, са два. Първият се отнася до събития и процеси от областта на историята, езика, етнодемографията, културата, традициите и фолклора на българите в региона – важни пластове на националната идентичност и памет. Вторият акцент е дейността на български държавни и общински институции и учреждения, вкл. културни и образователни центрове, на преселнически, творчески и благотворителни сдружения, както и приноса на отделни лица и техни потомци – носители и/или инициатори за съхраняване на българското културно-историческо наследство в четирите държави. В този тематичен кръг ще се анализират минали и актуални междудържавни и споразумения, както и общи прояви между държавите в Западните Балкани и България в областта на образованието, науката, културата, стопанството, местата на обща памет.

9 Ноември 2020 | 08:59 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева:  Призивът ми към Северна Македония е да търсим начин как да спазваме договора

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Призивът ми към Северна Македония е да търсим начин как да спазваме договора

София. Призивът ми към Северна Македония е да търсим начин как да спазваме договора. Това каза на брифинг вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Не става въпрос за оспорване на реалността, става въпрос за отражение в реалността на оспорване на историческата истина, които се отразяват дори и в малцинствени претенции. Никой няма право, тук съм съгласна изцяло с колегите от Скопие, да определя един гражданин как се самоопределя и на какъв език говори, същото се отнася и за българските граждани. Няма как да някой да накара българските граждани да си мислят, че този език е различен от нашия. Бяхме намерили формулата 2018 година. Така че към този момент имаме пробив. Отново благодаря на германското председателство за ангажимента и инициативата. Но все още не сме там, че да кажем „да““, подчерта тя. Министърът каза, че вчера е имало движение по отношение на името и формулата на езика. „Аз виждам възможности. Няма много време. Имаме процедури – вътрешно опровержение от Министерски съвет, съответно посланиците ще се събират в сряда да обсъждат преговорната рамка. Има възможност, но времето е изключително малко“, добави тя. „Има незадоволително изпълнение на договора. Гаранциите са включени в преговорната рамка. Ако търсиш начини да заобиколиш един договор, винаги ще намериш начин. Аз си мисля, че в договор между държави много по-важна е добрата воля за изпълнение на договора. Моят призив към тях е нека да търсим как да изпълняваме договора, едно от исканията в преговорната рамка е ясен план", каза Захариева.

3 Ноември 2020 | 11:56 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: От повече от година наблюдаваме системно неспазване на Договора за добросъседство от страна на Република Северна Македония

Вицепремиерът Екатерина Захариева: От повече от година наблюдаваме системно неспазване на Договора за добросъседство от страна на Република Северна Македония

София. В решението си за даване на зелена светлина за преговори на Република Северна Македония за членство в ЕС от март и в поредица от декларации преди и след това ясно е записано, че трябва да се спазват добросъседските отношения, съответно договорът с България. За съжаление, в последната повече от година наблюдаваме трайно и системно неспазване на този договор и изобщо не говоря само за историческата комисия. Това каза на брифинг вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Тя посочи, че има случаи, в които например се създават административни пречки пред български инвеститори и се наблюдава нежелание на Северна Македония да се придържа към формулата за езика в договора. „Тъй като наближава срокът, в който България трябва да обяви официално одобрява ли преговорната рамка за Република Северна Македония, считам, че е важно да съобщим на българските граждани за нашите действия до момента. В последните няколко седмици, след посещението на външния министър на Република Северна Македония Буяр Османи в България има определени екипи и се водят интензивни преговори, като посланията към нашите колеги от ЕС и нашите съседи не са се променили от 2017 г. и изобщо от много години, откакто България винаги в последователна и е подкрепяла не само присъединяването на Република Северна Македония към ЕС, а и на останалите 5 страни от Западните Балкани, за което цялата дипломатическа служба и цялото българско правителство положи много усилия не само по време на Българското председателство, но и в последните 30 години. Ако не искахме това, нямаше да сме първата държава, която признава независимата държава Република Македония тогава и нямаше да сключим през 20917 г. Договор за приятелство, сътрудничество и добросъседство, който по признание на всички европейски и световни лидери даде силен импулс за сключване на Споразумението от Преспа, който доведе и до членството на Република Северна Македония в НАТО“, допълни Захариева.

3 Ноември 2020 | 11:46 | Агенция "Фокус"

БСП - София: Македония има драматично място в цялостната политика на българската държава поради общата ни история, национални, родови, икономически и културни връзки

БСП - София: Македония има драматично място в цялостната политика на българската държава поради общата ни история, национални, родови, икономически и културни връзки

София. Македония има драматично място в цялостната политика на българската държава поради общата ни история, национални, родови, икономически и културни връзки. Това се казва в позицията на ИБ на ГС на БСП-София по двустранните отношения на Република България с Република Северна Македония във връзка със започването на преговори за присъединяване между ЕС и Република Северна Македония, съобщиха от пресцентъра на БСП - София. "Република България беше първата държава, която призна независимостта на Република (Северна) Македония (РСМ) на 15 януари 1992 г. Република България инициира през 2008 г. преговори за подписване на Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие от министър–председателя на Република България Бойко Борисов и председателя на правителството на Република (Северна) Македония Зоран Заев", се посочват още от партията. От БСП - София посочиха и основните цели на Договора. "Основна цел на този договор беше, освен да придаде обвързващ международноправен характер на политическите ангажименти, но и да ги допълни със задължението за отчитане на значението на общата история на двете държави; за ненамеса във вътрешните работи; за създаване на правна основа за организиране на съвместни чествания на общи исторически събития и личности; създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси; за предприемане на ефикасни мерки за предотвратяване на недобрамерена пропаганда; създаване на Съвместна междуправителствена комисия за мониторинг на изпълнението на договора; за подобряване на икономическите, финансовите и търговските отношения; насърчаване на взаимните инвестиции, туристическия обмен, транспортните връзки и комуникации (включително в рамките на регионални инфраструктурни проекти)", поясняват от партията. Социалистите посочват, че България е била последователна в подкрепата си за европейската перспектива на РСМ. "Един от основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС беше напредъкът на РСМ по пътя на ЕС. С Декларация на 44-тото Народно събрание на Република България във връзка с разширяването на ЕС и Процеса за стабилизиране и асоцииране на РСМ от 10-и октомври 2019 г. Република България подкрепи започването на предприсъединителните преговори на Европейския съюз с РСМ. По наша оценка Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество не реши съществуващите проблеми и не даде перспектива за изчистване на останалите спорни въпроси между двете страни. За разлика от Преспанския договор с Гърция, той няма измерими искания и задължения, които могат да бъдат контролирани как се спазват", обясняват от партията. От БСП-София посочват, че целта на германското председателство на Съвета на ЕС е двете преговорни рамки да бъдат приети от Съвет „Общи въпроси” на 10-и ноември 2020 г. "Дискусиите по проектите на Преговорни рамки на Република Северна Македония и Република Албания приключиха. Целта на германското председателство на Съвета на ЕС е двете преговорни рамки да бъдат приети от Съвет „Общи въпроси” на 10-и ноември 2020 г. и първата Междуправителствена конференция с РСМ да бъде проведена през декември 2020 г. Република България има право на вето и може да отложи срока на започване на преки преговори на ЕС с Република Северна Македония. Това е последният сериозен преговорен инструмент в отношенията ни с РСМ". От партията призовават към национален консенсус за възприемане и определяне на следните области, представляващи „червени линии”, съхраняващи националния интерес на страната ни: "- Преди всичко е необходимо да се определи какво разбираме под „Обща история”, както и да се уточни спецификата на използвания официален език. В дефиницията на понятията, че под Обща история се разбира единен исторически процес на формиране, развитие и утвърждаване на българската народност и нация от Средновековието до края на Втората световна война, а под официален език се разбира език, чиито генезис и развитие се основава на българските говори. Датата 2-ри август 1944 г., когато са декретирани македонската държава, нация и език, трябва непременно да присъства. - Да се договорят промени в Преамбюла на конституцията на Република Северна Македония – сред държавнотворните народи: сърби, турци, роми, власи, бошняци да бъдат добавени и българите. Трябва да се договори при предстоящото преброяване на населението в Република Северна Македония, което ще се проведе през април 2021 г., българите да бъдат включени официално сред етническите групи и народности. - Трябва да бъде активирана работата на Съвместната междуправителствена комисия, създадена по чл.12 от договора. Тя трябва да има работни групи и подкомисии по ключови въпроси – инвестиции, култура, икономика, енергетика, бизнес, транспорт и съобщения (особено в контекста на коридор №8), наука, отбрана и сигурност. - Да се гарантират по недвусмислен начин: 1. Отказ от евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано антибългарски характер, засягаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание и противоречаща на съвременните европейски ценности. 2. Въздържането от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. ”македонско малцинство” в България." От БСП- София посочват, че това трябва да са ясни и проверими искания, които северномакедонската страна да приеме като задължение. "Лекомислена грешка на българската външна политика е пропуска да се решат спорните въпроси преди подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество.За да бъдат гарантирани нашите национални интереси, ние се нуждаем от подписването на Анекс към Договора за приятелство или на Декларация на правителството на Република Северна Македония и потвърдена от парламента на РСМ. В тях да бъдат включени и областите представляващи „червени линии”. Тези документи трябва да бъдат подписани до свикването на първата Междуправителствена конференция между ЕС и РСМ. В противен случай нашите интереси изискват прилагането на правото ни на вето и отлагане на началото на преговорите за присъединяване за 2021 год", посочват от ИБ на ГС на БСП-София.

3 Ноември 2020 | 11:36 | Агенция "Фокус"

MakPress (Македония): Учени от България и Северна Македония изпратиха отворено писмо с призив за сътрудничество

MakPress (Македония): Учени от България и Северна Македония изпратиха отворено писмо с призив за сътрудничество

София/Скопие. Български и македонски учени изпратиха съвместно писмо до министър-председателите на Македония и България Зоран Заев и Бойко Борисов, външните министри на двете страни Екатерина Захариева и Буяар Османи, и вицепремиера по европейските въпроси на РСМ Никола Димитров с призив за сътрудничество. Македонската медия MakPress публикува пълния текст: „Уважаеми дами и господа, Ние, представители на хуманитарните и социални науки от двете страни, се обръщаме към Вас в този важен момент, когато приятелството и добросъседството между нашите две държави и два народа са заложени на карта. Страхуваме се, че фокусирането на преговорния процес върху проблемите от миналото поражда нереалистични очаквания и крие огромни рискове. Проблемът е, че целият настоящ спор по исторически въпроси възниква от остарелите и много ограничени схващания за националната идентичност като нещо вечно и неизменно, а за националната история като нещо свещено. По този начин смесената историческа комисия създава и модел от миналото: представителите на двете национални историографии ги защитават и се опитват да наложат установените интерпретации в собствената си страна. Съвременните хуманитарни и социални науки обаче разглеждат всички нации като конструирани или дори буквално „изкуствени“, а националните истории като интелектуални конструкции, само като един от начините за осмисляне на миналото. Тревожно е също така чрез преговори между две държави да се търси съгласие само за една историческа истина. Съвременната историография отдавна е приела съществуването на различни интерпретации, в резултат на различни перспективи. Живеем в плуралистични общества и работим в академична среда, която приема плурализма на интерпретациите (включително тълкуванията на миналото) като нормални. Поради всички тези причини Ви призоваваме да си сътрудничите по актуални въпроси и що се отнася до споровете и различията по исторически въпроси, би било достатъчно да се създаде атмосфера, по-отворена за диалог. Досегашната работа на съвместната историческа комисия показва, че е възможно да се постигне споразумение и по най-трудните въпроси за двете ни държави, но това е дълъг процес и не трябва да се поставят нереално кратки срокове. В същото време този процес не трябва да протича под натиск, което би дискредитирало постигнатите компромиси и споразумения. Всяка интерпретация за националното минало подлежи на преосмисляне и преоценка, но трябва да се случи в свободни академични и социални дискусии. Подписали: Катерина Колозова (Скопие) Александър Везенков (София) Люпчо Петковски (Скопие) Стефан Дечев (София) Здравко Савески (Скопие) Чавдар Маринов (София) Димитър Бечев (Оксфорд)" Превод и редакция: Иван Христов.

3 Ноември 2020 | 10:34 | Агенция "Фокус"

МИА (Македония): София и Скопие провеждат разговори с посредничеството на Берлин

МИА (Македония): София и Скопие провеждат разговори с посредничеството на Берлин

Берлин. Министърът на външните работи на Северна Македония и вицепремиерът по европейските въпроси Никола Димитров са в Берлин за предварително необявена среща с първия дипломат на София Екатерина Захариева. Тя е организирана с посредничеството на германския външен министър Хайко Маас и министъра по европейските въпроси Михаел Рот, предава македонската държавна агенция МИА. Информацията, разпространена в медиите, засега не е коментирана от нито една от двете държави. Припомня се, че Германия е ротационен председател на Съвета на Европейския съюз и се опитва да посредничи за уреждане на спора между София и Скопие, което ще отвори пътя на Северна Македония към започване на преговори за членство в Общността. Превод и редакция: Иван Христов

2 Ноември 2020 | 21:52 | Агенция "Фокус"

Доц. Боряна Бужашка, историк: Най-големият препъникамък в отношенията София-Скопие е изграждането на македонската държавност на антибългарска основа

Доц. Боряна Бужашка, историк: Най-големият препъникамък в отношенията София-Скопие е изграждането на македонската държавност на антибългарска основа

София. Най-големият препъникамък в отношенията София-Скопие е изграждането на македонската държавност на антибългарска основа. Това каза за предаването „Софийска трибуна“ по Радио „Фокус“ историкът доц. Боряна Бужашка, като обясни, че това изграждане продължава и до наши дни. Три са основните документи в историята на българо-македонските отношения досега е ти са неработещи, заяви тя. „Актът за признаването на независимостта на Македония от 1992 година, съвместната декларация от 1999 година и договорът, който беше подписан на 1 август 2017 година. И макар и трите документа да бяха обявени като исторически пробив в българо-македонските отношения, те не са работещи. От десетилетия до наши дни се наблюдава драстично разминаване между официално декларираното добросъседско отношение от македонските власти и реалната политика в нейното ежедневно измерение. Практически всяка официална политическа проява съдържа послания, които могат да бъдат разчетени предимно като антибългарски и причината е в същността на македонската държавност. По логиката на своето обособяване новата държавна идентичност се изгражда на антибългарска основа като се отрича българският произход на голяма част от населението в Македония. В учебните програми и в държавните медии се изкривяват историческите факти и сведенията за историческите личности, подменя се семейната памет. Ежедневният език в Република Северна Македония продължава да носи български код на омразата. Не престава и системното заличаване на българското културно и историческо наследство на територията на страната“, посочи историкът. Според нея политиците трябва да намерят решение на дилемата. „Историците правят каквото могат. Повече от 50 години в България има стотици исторически изследвания по темата Македония и въпросите, които са обект на спор“, уточни доц. Бужашка. Тя коментира и това дали и кога ще бъде развързан възелът между двете страни. „Ако слушам г-н Красимир Каракачанов, възелът ще се затяга, ако слушам министър-председателя Бойко Борисов, може би не. Това зависи от волята и възможността за едно решение, които би удовлетворило и двете страни от страна на политиците. Поне аз засега не виждам в обозримо бъдеще да можем да постигнем някакви компромисни решения, които да сложат точка на споровете, които има между нас“, отбеляза историкът. Тя изказа известни съмнения за това дали пътят на Скопие към Брюксел ще мине през София. „Носи се слух за някакъв анекс, който би решил спора или би поставил българските искания по-категорично, но точи анекс се работи извън България. Ако е вярно, това е престъпление по отношение на защитата на българските национални интереси. Ако има такъв анекс към Договора за добросъседство, той трябва да бъде изработен тук, в България, да бъде свикана експертна комисия и много категорично да се поставят българските искания пред македонската страна. Няма как са продължим напред в нашите взаимоотношения с Република Северна Македония без да сме тръгнали на чисто, без да сме изяснили такива основополагащи понятия. Не бива да се съгласяваме тази македонска идентичност да се изгражда на базата на антибългарския код на омразата, да бъде с фалшифициране на българска история или със заграбване на цели периоди от историята ни“, добави доц. Боряна Бужашка. Веселка ИВАНОВА

2 Ноември 2020 | 18:36 | Агенция "Фокус"

„Фактор“ (Македония): „Македонски историк“ обвини Каракачанов, че служи на Коминтерна и го предизвика на дуел за това чий език е по-стар и кой краде история

„Фактор“ (Македония): „Македонски историк“ обвини Каракачанов, че служи на Коминтерна и го предизвика на дуел за това чий език е по-стар и кой краде история

Скопие. Петър Богойски, лидер на партия „Македонски концепт“, предизвика българския вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов на дуел, на който, като историци, ще спорят кой краде история и чий език е по-стар, пише скопското електронно издание „Фактор“. „Хайде на дуел?!? Г-н Красимир Каракачанов, вашата България е като крава, която дава, дава мляко и накрая ще го ритне! Така правите сега с Вашето смешно вето Напразно първи признахте независимостта, напразно бяхте първите, които ратифицирахте споразумението за НАТО, напразно дадохте танкове, напразно помогнахте за гръцката блокада ... напразно, когато в крайна сметка ще ритнете всичко с вето!“ Освен това, добавя Богойоски, „ние с вас сме историци по част от нашето образование! Хайде на дуел? Публично!“ - пише лидерът на македонската концепция и добавя: „Да видим кой краде историята?“ „Да видим чий език е по-стар, македонският или българският?!?“ Нека си разчистим сметките веднъж завинаги, за да могат младите македонци и българи да бъдат и от мене и от тебе?!? Моля ви, не ни излизайте с приказката за „коминтерна“, защото Вие цял живот служите на Коминтерна и работите за болшевизма! Няма нужда от „доказателства“ нали?!?“ - написа Петър Богойоски в профила си във Facebook. Превод и редакция: Иван Христов

2 Ноември 2020 | 18:16 | Агенция "Фокус"

Foreign Policy: Администрацията на Тръмп допуска пред очите й България да заплашва с нашествие Северна Македония

Foreign Policy: Администрацията на Тръмп допуска пред очите й България да заплашва с нашествие Северна Македония

Вашингтон. На Балканите гласът на една суперсила има голямо значение. Думите на американския държавен секретар Джеймс Бейкър през юни 1991 година: „нямаме свое куче в тази битка“, подпомогна разпадането на Югославия. Днес наблюдаваме нещо подобно, пише авторитетното американско списание Foreign Policy в материал, представен без редакторска намеса. Икономическата ангажираност на администрацията на Тръмп, която не се задълбочава в злата същност на нещата, допринесе за най-рязкото влошаване на отношенията, след като войните в региона приключиха преди две десетилетия. Администрацията се хвали, че президентът Доналд Тръмп е успял да „обърне сценария“ на Балканите с фокуса си върху икономиката и презрението към политическата ангажираност. Сега не по-малко от шест предимно спокойни държави - Сърбия, Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина, България и Северна Македония - изпитват опасни нива на междуетническа токсичност, и всичко това пред погледа на администрацията на Тръмп. В последния нагледен пример, исши американски служители този месец неволно насърчиха един съюзник от НАТО, България, да заплаши с военна намеса срещу друг, Северна Македония. На 6 октомври министърът на отбраната на САЩ Марк Еспър се срещна с българския си колега Красимир Каракачанов, ярък националист с дълха история на войнствени изказвания срещу съседна Северна Македония. Миналия месец, на фона на ескалиращ натиск от неговото правителство, Каракачанов повтори заплахата на София да блокира отдавна отложените преговори на Скопие за членство в Европейския съюз - стълб в трансатлантическата стратегия за стабилизиране на Балканите. Вместо да притиска Каракачанов за провокациите му и да изисква сдържаност, според собствения прочит на Министерството на отбраната на САЩ, българският министър бе приветстван с уиски и похвали във Вашингтон, докато служителите договаряха 10-годишна „пътна карта за сътрудничество в отбраната“ и продажбата на осем изтребителя F-16. Без намек за безпокойство от диктатите на България, Еспер поздрави Каракачанов, който отвърна със собствения си поздрав към Тръмп. Сърдечността от Вашингтон беше последвана от посещение в България на 20 октомври от високопоставения служител на Държавния департамент Кларк Купър, който недвусмислено изрази „благодарността на САЩ към България за нейния ангажимент към Алианса“. Два дни по-късно Каракачанов шокира региона, като открито заплаши да изпрати български войски в Северна Македония. Ултиматумът на Каракачанов бе придружен от твърдение, че Северна Македония застрашава „териториалната цялост на България“, което означава, че София има casus belli. Не само, че администрацията на Тръмп не успя да изпрати никакъв смислен сигнал преди този изблик, но САЩ не казаха почти нищо и след това. Падна се на министъра на отбраната на Северна Македония Радмила Шекеринска да отправи съответното, достойно порицание: „България е член на НАТО, и ние сме членове на НАТО, а това не е начинът, по който трябва да общуват съюзници в Алианса“. Мълчанието на Съединените щати е непростимо. Мнозина изтъкнати българи са осъждали тормоза на правителството си срещу македонците по спора за идентичността, като подчертават, че това ще навреди на самата България. В резултат миналата седмица София блокира влизането на Северна Македония във Фронтекс, европейската агенция за управление на границите, отслабвайки способността на Скопие да спира нелегалната миграция и да проверява транснационалната престъпност на границата, която споделя с България. София е изолирана в рамките на ЕС, който забранява - но не може да попречи - на държавите-членки да внасят двустранни спорове в рамката за преговори на ЕС. Невярното твърдение на Каракачанов, че българските сили ще бъдат „приветствани“ от македонците само усложни аферата. Продажбата на американски F-16 на България не е извинение за мълчанието на Еспър или това на колегите му от Държавния департамент: компетентна администрация може да продаде F-16 на един съюзник от НАТО (България), без да предаде друг (Северна Македония). Американските власти лесно биха могли да напомнят на Каракачанов за собствените му думи, изречени миналия месец пред парламентарна комисия, относно напрежението между Гърция и Турция: „Познаването на историята на отношенията на Балканите ... спорните въпроси между съседите трябва да се решават чрез преговори и диалог, а не чрез използване на заплахи и военна сила“. Превод и редакция: Иван Христов

2 Ноември 2020 | 16:27 | Агенция "Фокус"

Карл Билд коментира в „Туитър“ българо-македонския спор

Карл Билд коментира в „Туитър“ българо-македонския спор

Брюксел. Бившият премиер и министър на външните работи на Швеция Карл Билд коментира в социалната мрежа „Туитър“ спора между София и Скопие, който може да забави процеса на започване на преговори с югозападната ни съседка за присъединяване към Европейския съюз. „Ако постигането на някакъв напредък към ЕС на Балканите ще зависи от това една или друга държава да налага „историческа истина“, можем да сме сигурни, че нищо няма да се случи в рамките на едно поколение или две“, написа Билд по повод статия на Reuters под заглавие „България казва, че Северна Македония трябва да се справи с историческите проблеми или да се сблъска със забавяне по пътя към ЕС“. Превод и редакция: Иван Христов.

2 Ноември 2020 | 14:41 | Агенция "Фокус"

FAZ: „Македония - измислена нация?“: Защо България заплашва да наложи вето на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС?

FAZ: „Македония - измислена нация?“: Защо България заплашва да наложи вето на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС?

София/Скопие/Брюксел. В момента в Брюксел се води спор, който може да има сериозни последици за бъдещето на разширяването на Европейския съюз: българският посланик при Общността Димитър Цанчев изнесе емоционална проповед на колегите си относно факта, че преговорите за присъединяване на Северна Македония може да започне, едва след като страната изпълни специалните условия на София. По същество тя изисква от македонците да признаят, че първоначално са били българи и че са говорили български, преди да станат чрез процес на историческа фалшификация нация, която се чувства независима. Сред посланиците на ЕС тази позиция беше посрещната с неразбиране и поклащане на главата. Никой не подкрепи България - нито гърците, нито французите или нидерландците, които преди година блокираха началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония (и Албания), коментират в редакцията на германския национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung. През август София обясни на своите партньори в ЕС в устна нота и меморандум какво точно притеснява българите. Съседната държава може да фигурира във всички европейски документи само с пълното си име „Република Северна Македония“, но никога в международно обичайната кратка форма „Северна Македония“. Причината - това е географско наименование, което включва и части от историческия регион Македония, разположен в България. Т.е. София тълкува името на съседката си като заплаха за българската териториална цялост. Тя също така отхвърля обозначението „македонски“ за официален език в държавата. По искане на България, която се присъедини към ЕС през 2007 г., в официалните документи трябва да се използва обозначението „официален език съгласно конституцията на Република Северна Македония“. Македонският език също е само резултат от историческа фалшификация от времето, когато съседната държава все още е принадлежала на Югославия, твърди София. Мнението в Брюксел обаче е, че други държави не могат да решават как ще се нарича нечий език. Подобно настояване на България не съответства на ситуацията в XXI век и се разглежда с безпокойство във всички шест държави от Западните Балкани. „Ако в бъдеще всички държави-членки искат да наложат своите виждания за историята на страните-кандидатки, разширяването ще стане невъзможно, тъй като има противоречиви исторически тези сред всички страни в региона", пише изданието. Превод и редакция: Иван Христов.

2 Ноември 2020 | 14:16 | Агенция "Фокус"

Министър Красимир Каракачанов: България трябва да се държи достойно, за мен клякане на Скопие сега - ще е равносилно на това утре да си създадем проблеми

Министър Красимир Каракачанов: България трябва да се държи достойно, за мен клякане на Скопие сега - ще е равносилно на това утре да си създадем проблеми

София. България трябва да се държи достойно, за мен клякане на Скопие сега- ще е равносилно на това утре да си създадем проблеми. Това каза вицепремиерът и министърът на отбраната Красимир Каракачанов в "Тази сутрин" по бТВ На въпрос дали клякаме на Скопие или на Германия, Каракачанов отговори: "Дали ще клекнеш на едните или на другите, това означава да вкараш вълка в кошарата и утре да си имаме проблеми с претенции за македонски малцинства. Утре ще искат населението в Кюстендилска и Благоевградска област да учи измисления от 1945 г. език". Красимир Каракачанов отрече и да има натиск от страна на Германия по отношение на Македония, както и да има добро и лошо ченге по отношение на югозападната ни съседка в правителството. "Не мисля, че премиерът ще тръгне на подобен ход, при положение, че има решение на парламента. Не вярвам и поне това, което иам впечатление от разговори, които водим на заседанията на Министерски съвет е, че България ще си отстоява интереса и както виждате до момента го прави", каза още Каракачанов. Според него изборът дали Северна Македония ще бъде част от ЕС е техен. "Няма как с подобно коминтерновско мислене, с подобно тропане по масата да се случат нещата. Те тропат на много врати, не само на Германия. Не им прави чест, идвайки в България да търсим разговори за компромис, след като отидат в Брюксел и в някои европейски столици зад гърба да говорят неверни и обидни неща спрямо България", изтъкна още Каракачанов. Вицепремиерът посочи, че Македония има още една седмица и ще се разбере дали има промяна. "Мисля, че няма да има промяна", допълни още той. Той бе категоричен, че няма македонски език и че историята ни до 1944 г. е обща история не на два народа, а на един народ. "България от Република Северна Македония винаги е искала само едно единствено нещо. В Скопие да не се индоктринира населението в антибългарски дух, да спре фалшификацията на българската история и да спре антибългарското възпитание и поведение на учебната им система, на медиите и на политиците им. България е единствената държава, която до ден днешен абсолютно безкористно е помагала на Македония. Ние бяхме първите, които я признаха и нашето признание на Македония и останалите 6 югославски държави доведе до това, че войната в Македония не се разпространи. България се отказа от всякакви такива амбиции за дележ, каквито предложения имаше в онова време от други държави. България помогна финансово на Македония, помогна оръжейно на Македония, помогна дипломатически. За сметка на това получаваме обиди, уроци в учебниците, че ние българите сме едно турско-татарско племе, че сме окупатори, фашисти. На какво сме окупатори фашисти? На собствените си земи?", коментира още Каракачанов. Според него договорът за добрососъдество с Македония е достатъчно добър и вътре са описани проблемите и как трябва да бъдат решавани. "Буквално след подписването. Айде да не кажа веднага, но една година след това не се спазва. Оказа се, че в Скопие някой си въобразява, че за пореден път България от братски чувства, от солидарност отново ще направи отстъпка. Ако погледнете скопските медии, изказванията на скопските политици, те разчитат, че някой ще натисне България и тя ще се откаже от своя национаен интерес", каза още Каракачанов. На въпрос дали страната ни кара Македония да признае, че националната им идентичност имат български корени, Каракачанов отговори, че България не ги кара нищо, тъй като това е истината. "Ние искаме,ако някой в случая Република Северна Македония решава да си създава някаква нова идентичност, да бъдат така добри да си я създават от момента, от който тази доктрина, е създадена за някаква отделна македонска нация. След 1944 г. тази доктрина беше наложена в Титова Югославия с огън и меч. Преди 1944 г. - извинявайте. На какво основание ще твърдиш, че цар Самуил е някакъв македонец, на какво основание ще твърдиш, че братя Миладинови, Кирил и Методий, Климент Охридски, на самата църква "Св. Климент" в Охрид пише "Климент от рода на мизите". Не знаех, че Мизия е била в Охрид", каза още Каракачанов. Попитан дали България има силата да заяви позицията си, че няма да допусне Северна Македония в ЕС, ако тези проблеми не бъдат решени, Каракачанов заяви, че страната ни го е заявила за последен път на 9 октомври 2019 г., когато правителството е гласувало рамкова позиция, която е гласувана и одобрена единодушно от парламента. "Вътре са заложени всички тези неща, които се изискват в договора. Това беше едно припомняне на Скопие, че ако тези неща не се случат, ние няма да ви подкрепим за започване на първата междуправителствена конференция с Македония", допълни още вицепремиерът. "Ние трябва да си защитаваме националния интерес. Приятелството си е приятелство, братството си е братство,в края на краищата, когато едни политици смятат, че България може да бъде разигравана, че историята ни може да бъде обругавана, че могат да откраднат част от нашата история, ние не искаме да ходим на Капалъ-чарши да се пазарим чий е Гоце Делчев", изтъкна още Каракачанов.

2 Ноември 2020 | 08:52 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (Македония): Съветът на посланиците на РСМ смята, че чрез заплахите и заканите София иска да се пазари за македонската идентичност, език и историческите факти

„Слободен печат“ (Македония): Съветът на посланиците на РСМ смята, че чрез заплахите и заканите София иска да се пазари за македонската идентичност, език и историческите факти

Скопие. Съветът на посланиците на Република Северна Македония (РСМ) подчерта още веднъж позицията, че през последните дни отношенията и сътрудничеството между Скопие и Република България са неприемливо поставени под въпрос от Обяснителния меморандум, изпратен от българската страна до членовете на ЕС преди първата междуправителствена конференция през декември тази година, с която официално трябва да започнат преговорите на югозападната ни съседка с ЕС, пише вестник „Слободен печат“. Съветът се пита защо официална София е взела решение за подобен акт в навечерието на конференцията, която в Скопие очакват да започне с положителни решения и оценки на неговия напредък и готовност за започване на преговори. На 31 октомври 2020 г. България официално чрез чужди медии постави условия, които на практика са изнудване за Северна Македония като суверенна и независима държава, като същевременно налага неприлични въпроси под формата на търговия с македонската идентичност и език и факти от историята, твърдят от Съвета на посланиците. Там считат заплахата на България да блокира пътя към членство в Европейския , ако Северна Македония не признае, че македонската идентичност и език имат български корени, за непристойна. Съветът на посланиците открито и с ясна позиция и аргументи подчертава още веднъж, че истината за уникалността на македонския народ и македонската нация е в световните архиви, където се съхраняват документи и факти, които се обработват от историци и в никакъв случай не могат да бъде предмет на договаряне от която и да е страна. Република Северна Македония от 2017 г. решително отвори нова страница в отношенията и сътрудничеството с подписаните споразумения с Република Гърция и Република България и искрено започна с изпълнението на важни точки в споразуменията, тъй като това приляга на държава с проевропейска ориентация. Посланическият съвет дава открита подкрепа на президента Стево Пендаровски и премиера Зоран Заев за подчертаните позиции, че при такива условия и за такива искания няма отстъпки и компромиси. По този повод Съветът подчертава ролята на Европейския парламент, Европейската комисия и с голямо одобрение тълкува и приема положителната информация до момента, че пътят за започване на преговори е отворен, докато двустранните въпроси и проблеми ще трябва да бъдат решени, както е предвидено от европейското и международното право, в духа на двустранното сътрудничество. Превод и редакция: Иван Христов

2 Ноември 2020 | 08:52 | Агенция "Фокус"

Македонското правителство: Езикът и идентичността са потвърдени от ООН

Македонското правителство: Езикът и идентичността са потвърдени от ООН

Скопие. Македонският език и македонската идентичност са факти, потвърдени от ООН и не трябва да има дилема за това. Правителството на Република Северна Македония е за диалог, който ще доведе до решения на откритите въпроси. Вярваме, че на този етап с политически изявления, процесът на разговори между двете министерства на външните работи не трябва да бъде нарушаван. Това е позицията на македонското правителство след изявлението на министъра на външните работи на България Екатерина Захариева пред Reuters. Тя каза, че България не оспорва правото на Република Северна Македония на самоопределение, нито правото им да наричат езика си както си искат, но че трябва да се признае историческата истина и да се признаят българските корени на нацията и езика, пише македонското електронно издание “Фактор“ „Припомняме Ви, че няма нужда от ново споразумение, нито от анекс към Споразумението с България. Съгласно настоящото споразумение правителството е готово да приеме изясняване на някои опасения, които съществуват в София, и ние вярваме, че по този начин, гледайки през положителна призма, Република Северна Македония ще постигне целта - да започне преговори за членство в ЕС до края на годината. Факт е, че имаме обща история, която е потвърдена в Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество и ако се фокусираме върху бъдещето, трябва да се използва общата история, за да се намери решение. Правителството на Република Северна Македония насърчава експертите от Съвместната комисия по исторически въпроси да продължат да намират решения, заявиха от правителството на Република Северна Македония. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Ноември 2020 | 17:23 | Агенция "Фокус"

Петър Богоевски (Македония): Оригиналният български език днес не съществува

Петър Богоевски (Македония): Оригиналният български език днес не съществува

Скопие. Оригиналният български език днес не съществува, твърди Петър Богоевски от „Македонски концепт“, цитиран от скопското електронно издание “Локално“ в материал, представен без редакторска намеса. Изразените от автора позиции са само и единствено негови и Агенция "Фокус" ги представя без да се ангажира с тях. „Не разбирам какъв е проблемът между македонския и българския език?!? Вярно е, че и двата са южнославянски, вярно е, че имат общ корен - старославянския църковен език, но какъв е проблемът - „всички възрожденци и революционери са пишели на български“?!? Позволете ми да Ви попитам, учените от България, нормални ли сте?!? ”, Пише Петър Богоевски от„ Македонски концепт ”във своя „Фейсбук“ профил. Македонските възрожденци и революционери са били образовани и са използвали десетки езици - български, турски, гръцки, сръбски, руски, хърватски, френски, немски ... Фактът, че по тяхно време не е имало македонска държава и официален македонски език, те са се борили да ги създадат! Това не значи, че всички те не са знаели македонския език, а напротив всички подчертават, че използват народния език от Македония! След като сте преподавали в българско училище, на кой език трябва да пишете и преподавате, на турски?!? Същото е, както казват сърбите, в периода, когато бяхте под нашето управление и когато учихте и пишехте на сръбски, това доказателство ли е, че македонският е сръбски език?!? Прав ли са сърбите, образовани българи?!? Кои са тези естествени и изкуствени езици?!? Не трябва ли българският език да расте естествено на върба?!? А македонският да сме го направили от пластмаса във фабрика?!? Нашият е езикът на нашия народен говор от Македония, Вашият е езикът на Вашия народен говор от България! Освен това Св. Наум създаде Преславската книжовна школа за вас, за нас Св. Климент създаде Охридската книжовна школа! И това по поръчение от ромеите , а не от Борис I! Още оттогава ромеите са правели разлика между нас! Ето защо имахме две различни Църкви - нашата Охридска църква и вашата Търновска църква! Нека бъдем чисти! Всеки със своето! Истината е, че днес няма оригинален български език! Българите през седми век са имали своя държава и свой български език със своя азбука! Ние, македонците, сме Ви надминали културно, с помощта на Константинопол, наложили сме Ви старославянския език, християнизирали сме Ви на този език и сме унищожили българския Ви език около 11 век чрез Охридската архиепископия! Ако това означава нещо за вас, тук публично Ви се извинявам за този културен геноцид, който моето племе извърши срещу Вашето племе! Извинявайте безкрайно! ", добавя Богоевски.

1 Ноември 2020 | 14:29 | Агенция "Фокус"

„Фактор“ (Македония): Скопие мълчи след интервюто на Захариева; Говорещ на немски австриец се учудва от искането да се признае историческата истина

„Фактор“ (Македония): Скопие мълчи след интервюто на Захариева; Говорещ на немски австриец се учудва от искането да се признае историческата истина

Скопие. Никой от правителството на Република Северна Македония досега не е реагирал на искането на българския външен министър Екатерина Захариева Скопие да признае българските корени на македонските език и идентичност. Все пак нейното интервю реакцията на Гералд Кнаус от ЕСИ и Флориан Бибер от Университета в Грац, които чрез „Туитър“ изразиха учудването си от позицията на първия дипломат на София, пише скопското електронно издание „Фактор“. „Представете си Германия да настоява Австрия да признае нейните германски корени, заплашвайки с напрежение, ако не го направи! Представете си, че Швеция прави това с Норвегия. Чехите трябва да кажат това на словаците. Абсурд? Да! Това прави България, подкопавайки доверието в политиките на ЕС на Балканите“, пише Кнаус от Европейската инициатива за стабилност, като обаче пропуска да спомене, че никой в Австрия не отрича, че е немец, или че говори на немски език. Флориан Бийбър, професор от университета в Грац, който е добре запознат със ситуацията на Балканите, пише: „Ърнест Ренан знаеше по-добре: Съществуването на нация е ежедневен референдум, точно както постоянното съществуване на индивида е вечно утвърждаване на живота“, каза Бийбър, който също написа излиянието си на немски, а не на австрийски или друг измислен език. България не оспорва правото на Република Северна Македония на самоопределение, нито правото им да наричат своя език, както искат. „Готови сме да потвърдим настоящата реалност, но те трябва да признаят историческата истина“, каза Захариева пред Ройтерс. „Загрижеността ни е свързана с постоянните претенции на РСМ за македонското малцинство у нас. Ако те признаят корените на своята нация и език, това ще приключи“, добави тя. Превод и редакция: Иван Христов

1 Ноември 2020 | 09:47 | Агенция "Фокус"

Мицковски след интервюто на Захариева: Заев не прави нищо, за да защити „нашата истина“

Мицковски след интервюто на Захариева: Заев не прави нищо, за да защити „нашата истина“

Скопие. Премиерът Зоран Заев не прави нищо, за да защити „нашата истина“, коментира лидера на основната македонска опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски след последното изявление на българския външен министър Екатерина Захариева, която настоя Скопие да признае историческата истина, че македонската идентичност и език имат български корени, предава скопското електронно издание „360 степени“. Според Мицковски, това не е истина, а само политика, защото истината, по неговите думи, е, че Гоце Делчев е македонец, а македонската идентичност е нещо, за което Скопие има изконно право.

Поминаа десетина часа од последната изјава на Захариева. Никаков одговор од официјалните власти од Македонија, дел од...

Posted by Hristijan Mickoski on Saturday, October 31, 2020
По-рано в интервю пред Reuters Захариева заяви, че България не оспорва правото на самоопределение на Република Северна Македония, но страната трябва да признае „историческата истина“. „Нашите притеснения са свързани с постоянните твърдения на РСМ за македонско малцинство в нашата страна. Ако те признаят корените на тяхната нация и език, това ще свърши“, заяви тя. Превод и редакция: Иван Христов

1 Ноември 2020 | 09:13 | Агенция "Фокус"

Deutsche Welle (Македония): Време ли е да кажем: Стига толкова!

Deutsche Welle (Македония): Време ли е да кажем: Стига толкова!

Скопие. Официална София поставя Македония пред избор, който не може да направи. Защото няма избор. Не може да се търгува с идентичност, нито с история и език, и да приеме българската им версия, пише Любчо Поповски в македонската версия на германската медия Deutsche Welle в материал, представен без редакторска намеса. Нека използваме известната квалификация на известния френски дипломат от времето на Наполеон и реставрацията Талеран: „Дипломат,когато казва„ да “, означава„ може би “, дипломат, когато казва„ може би “, означава„ не “и дипломат, който казва„ не “ той не е дипломат. " Някои от тези неща, споменати от Талеран, могат да намерят приложение в последните дни на „битката“, за защита на историята, идентичността и езика срещу изумителните атаки от София и желанието й да получи отстъпки от Македония, преди преговорната рамка и първата междуправителствена конференция с ЕС. Въпреки че това са напълно различни времена, македонските дипломати трябва да изучават невероятното умение на Талеран. След абдикацията на Наполеон през 1814 г. той става доверен човек на неговия наследник Луи XVI и е главен преговарящ на Франция във Виенския конгрес, когато страната му трябва да бъде наказана за Наполеоновата агресия. Но хитрият Талеран не само успя да седне на масата, където се решаваше бъдещето на Европа, но и осигури почти незначителни последици за Франция, след като Наполеон създаде хаос в цяла Европа. Това майсторско хамелеонство винаги е било в интерес на френската държава. И, разбира се, негов собствен. Може ли Буяр Османи да научи нещо от хитростта на Талеран? Разбира се, би могъл, ако смята, че сега е моментът да се изучи умението на дипломацията през последните десет дни, когато трябва да се разбере дали обявената българска блокада е реално намерение или сплашване в играта на нерви. Когато „да“ означава „може би“ През последните десет дни Буяр Османи е изправен пред ключово изкушение в политическата си кариера. Ако прочете някои от изявленията на Андрей Ковачев и други като на този евродепутат, който се стреми да наложи българския възглед за споделената история, той може да бъде подведен, тъй като ще намери в тях похвала за последните си изявления, които, както твърдят тези сеячи на бури, Османи е имал някаква разумна представа за решението на възела. Ако използваме определението на Талеран, това би трябвало да означава „може би“. Буяр Османи е в изключително сложна ситуация - ако стигне твърде далеч в своята „мекота“, той може да бъде обвинен, че като албанец по националност не взема предвид възгледите, мненията и чувствата на почти целия македонски етнос в Македония не само сред населението, но и сред политическите фактори. От друга страна, той би искал да успее в тази невероятно сложна мисия и да не започва своята служба с „провал“. Разбира се, дейностите му (и тези на работните групи на македонското и българското министерства) не са оставени без надзора или дори без ръководството на премиера Зоран Заев и вероятно президента Стево Пендаровски. Тогава това би означавало, че пространството му за маневриране по някакъв начин е ограничено. Но не и дипломатическите умения. В София упорито се повтаря, че позицията на правителството се определя от декларацията на българския парламент относно отстъпките, които Скопие трябва да направи. Дори Алексис Ципрас беше зависим от официалната позиция на гръцките партии от 90-те години, но той имаше смелостта и политическата визия да сключи Преспанското споразумение. По този начин тази декларация не е издълбана в камък, като някакъв Моисеев закон, така че да не може да се намери елегантен изход. Разбира се, ако иска. По принцип Буяр Османи трябва да използва по някакъв начин ситуацията, в която премиерът Заев се оказа в тази, на пръв поглед, неочаквана буря. Сега Заев е изправен пред две крайности. Първата е, че ако намери някакво разбиране за исканията на България, той трябва много скоро да бъде обявен за „национален предател“ и цялата му политическа кариера трябва да бъде свързана с отстъпване пред София заради по-голямата цел да започне преговори с ЕС. Заев трябва да знае, че всичките му успехи до момента (като споразумението с България, и особено Преспанското споразумение и членството в НАТО след него) могат да бъдат хвърлени на боклука и цялата му кариера да бъде оценена само с отстъпките, които може да направи пред България. . Това не е проста ситуация за политик, който се доказа като лидер в новата политика на Балканите. Другата крайност е, че с твърдото отхвърляне на претенциите на София той бавно ще започне да се придвижва към патриотичния лагер, което ще допринесе за съживяването на националистическия тон. И тогава ще бъде много трудно да се върнете от тези "пасища". Едно от обясненията за тази тирада от София са парламентарните избори в България през март следващата година. Тези обяснения може да имат някаква основа, но трябва ли Македония, народът, идентичността и езикът да бъдат жертва на този предизборен български шум? Със сигурност не Път към отчуждението Българската позиция е по-сложна. Този спор на международната сцена далеч не е като проблема с името с Гърция. Няма резолюции на Съвета за сигурност, няма специален пратеник на генералния секретар на ООН, няма специално заключение като това на НАТО на срещата на върха в Букурещ. Той се свежда до двустранен спор между две съседки и България няма сила да го издигне на по-високо ниво. Ако София постави блокада на първата междуправителствена конференция, това автоматично ще означава блокада и за Албания. Тогава срещата на върха, която той организира преди две години в София, ще стане напълно безсмислена, защото тя не отвори вратите на ЕС за Западните Балкани, а ги затвори. След изборите през март Бойко Борисов може отново да бъде министър-председател, но след септември 2021 г. Ангела Меркел, неговият доверен приятел и поддръжник, вече няма да бъде канцлер в Берлин. В Германия ХДС може да управлява отново, но поради лидерския вакуум в партията е възможно на власт да дойде нова ляво-зелена коалиция. Ситуацията в Берлин вече няма да бъде белязана от разбиране. Тогава постоянното споменаване, че България първа е признала независимостта на Македония (за което в Македония има неизменна благодарност), ще се загуби в калта на блокадата, а визията на Желю Желев ще бъде заличена от национализма на Красимир Каракачанов и други, които черпят вода от същия източник. Този забележителен жест на тогавашното българско правителство ще бъде все по-рядко споменаван или възхваляван в Македония, но ще се правят оценки за бъдещето и страната, която го блокира. България рискува да се отчужди напълно от Македония, мнозина ще попитат защо, например, железопътната линия до Крива паланка трябва да продължи да се строи и да се инвестира милиард евро, вместо да се фокусира върху развитието на други части на страната. Или да се насочат ресурси за изграждането на железопътната линия до Албания и пристанището на Дуръс. Да не говорим за бъдещи възможни български инвестиции. Проблемът с Гърция сега изглежда по-малък - с изключение на добавянето на името "Северна" и отказа от наследството от преди 24 века. България рискува Македония да потърси своя основен съюзник и партньор и да го намери в Гърция, което само преди три-четири години изглеждаше немислимо. Дори съвместното председателство на Берлинския процес ще се окаже безсмислено. Работата на историческата комисия също ще се обезсмисли. Би било безсмислено да бъдете партньор в председателството на Берлинския процес с държава, която не признава вашата история до 1945 г. и твърди, че това е фалшива работа на Коминтерна и Тито. Но така е и в политиката. И досега нямаше съюз между Македония и България, но имаше известно разбиране и партньорство. Ако има блокада, няма да има съюз, разбирателство, партньорство. Само отчуждение. Македония сега е в състояние да покаже своя характер. Ако се отклони с три стъпки, по-късно ще се наложи да се отклони с десет. Какво мислите, че ще се случи, когато дойде ред на историческата комисия да обсъжда Втората световна война, анексирането на Вардарска Македония от тогавашното профашистко правителство в България? Може да се види и сега, не е задължително да се гледа в кристална топка. Натискът няма да намалее, а ще се увеличи. Ситуацията е такава - и двете страни са в НАТО, но едната е в ЕС, а другата иска да стане член на европейския блок. Едните заблуди трябва да се наложат над другите По принцип официална София поставя Македония пред избор, който не може да направи. Защото за нея няма избор. Защото тя не може нито да търгува с идентичност, история, нито с език и да приеме българската версия. Вероятно е дошъл моментът да се каже – Стига толкова! Тази държава е преминала много граници, които не са в интерес на бъдещето. Но когато човек иска да скочи в дълбока бездна, това вече е твърде много. Това са сложни моменти и за Заев, и за Пендаровски. През последните няколко седмици опозицията внимава да не налива масло в огъня и това трябва да се отбележи не като конструктивност, а по-скоро като добра оценка на ситуацията. Може би европейската врата ще бъде затворена от онези, които постоянно твърдят, че сме „братя“, но тогава те ще отговорят тук, че със сигурност дори не сме първи братовчеди. Отношенията необратимо ще се влошат до някое друго бъдеще. Въпросът е дали Заев би е могъл да постъпи по различен начин. Неговото пространство за маневриране е ограничено, както в карцер. Трудно е да се повярва, че някой би го упрекнал, ако каже – Стига толкова! Дори европейското бъдеще да бъде отложено за още една година. Превод: Юлиян Марков

31 Октомври 2020 | 10:26 | Агенция "Фокус"

Стево Пендаровски: Нито е имало, нито ще има преговори за македонската идентичност

Стево Пендаровски: Нито е имало, нито ще има преговори за македонската идентичност

Скопие. „Преговори за идентичността на македонския народ не е имало и по време на преговорите за Преспанския договор. Няма да отстъпим от тези позиции“. Това заяви президентът на Северна Македония Стево Пендаровски, цитиран от местното издание „Независен“. По повод написаното в "Политико", че България е предложила компромис за признаване на македонския език и народ, а в замяна Македония да признае българските исторически корени, президентът Стево Пендаровски заяви след заседанието на Съвета за сигурност, че до момента няма информация за това, което пишат международните портали, но напомни, че дори Гърция е признала правото на самоопределение на югозападната ни съседка. „Това, което мога категорично да повторя, е, че няма отстъпки и няма преговори, нито ще има преговори за македонската идентичност и македонския език. Това е нашето усещане и разбира се не трябва да има преговори за нашата идентичност“, каза държавният глава. Дали македонското ръководство ще приеме подобно предложение, беше следващият журналистически въпрос, по който Пендаровски повтори, че не знае дали предложението изобщо съществува и следователно не може да коментира. „Не искаме мнението на други държави, но заявяваме нашата позиция. Не е имало преговори за идентичността на македонския народ дори по време на преговорите за Преспанския договор. Няма да се отклоняваме от тези позиции. Това са нашите позиции и ние ще ги защитаваме безрезервно. Попитахте какво ще стане, ако всеки се придържа към позициите си, как ще бъде намерен компромис? Отговорът е - същият като при гърците. Убеден съм, че българското политическо ръководство е сигурно, че македонският език и македонците са реалност и ще го признаят. Тези квалификации са обявени публично от министър-председателя на България“, заяви Пендаровски. Премиерът Зоран Заев добави, че Борисов е бил в Скопие и е говорил публично за македонския народ, че в България признават реалността и че според него това е голяма ценност и голямо приятелство. По отношение на въпроса за Гоце Делчев, за който България настоява Скопие да признае, че е бил българин, Пендаровски отговори, че смята, че не е работа на комисиите, които обсъждат историята, да определят нечия етническа принадлежност. „Ако Гоце Делчев в някои документи, както се казва от българска страна, се обявява за българин, ние в Македония имаме много документи, че той се е борил за Македония и е искал да бъде погребан в Македония. Ето мощите му, в Скопие. Никой не може да ми наложи как се чувствам. Наша работа е как се декларираме“, отбеляза президентът. На забележката, че българският посланик наскоро заяви, че София няма да отстъпи от меморандума, Пендаровски заяви, че не може да се очаква друго от официален представител на българската държава, а от македонците не може да се очаква друго, освен да повтарят кои са червените линии. „Трябва да видим предложението, за да направим изявление“, добави премиерът Заев, добавяйки, че информацията от Брюксел като цяло е добра, тъй като според предаденото ще има първа междуправителствена конференция и тя ще бъде приета от всички. На пряк въпрос дали предложението да се каже, че македонският език има български корени е приемливо за него, министър-председателят отговори – „не“. „Мога само да кажа, че Гърция призна нашето право на самоопределение, това е нашето чувство и разбира се, че преговорите за нашата идентичност и нашия македонски език не се водят и не трябва да се провеждат. България е приятелска страна и публично подчертава признаването на македонския език и македонския народ. Тя разпознава реалността. Вярвам, че работните групи, които обсъждат, ще намерят решения. Наистина очаквам българският народ, ръководството на България да предприеме конкретна и точна стъпка за македонския език и македонския народ“, каза Заев и добави: „Но взаимното разбирателство вътре ни води до това, което ние наричаме реалност. Факт е, че имаме обща история и ако сме умни с доминиращ фокус върху бъдещето, можем да го използваме, за да постигнем споразумение и компромис. Има положителни стъпки, много е направено от Комисията, така че приветствам и я насърчавам да продължи и се надявам да намери следващите исторически решения. Българската страна нито търси ново споразумение, нито анекс към новото споразумение. Ако има нужда от допълнителни обяснения, аз съм готов да го направя съгласно споразумението. Очаквам България да продължи да бъде първият и най-големият поддръжник на Македония в европейската интеграция. Следващата стъпка е първата международна конференция“, каза Заев. Превод и редакция: Иван Христов

30 Октомври 2020 | 08:07 | Агенция "Фокус"