СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini (Гърция): Анкара обвини Атина за провала през 2016-та година на преговорите за проучвания в Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Анкара обвини Атина за провала през 2016-та година на преговорите за проучвания в Източното Средиземноморие

Атина. В неделя министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас даде интервю, в което заяви, че Турция е отговорна за прекратяването на последния кръг от преговорите в Атина през 2016 г. за проучванията за залежи в Източното Средиземноморие. В отговор говорителят на турското външно министерство Хами Аксьой бе категоричен, че твърденията на Дендиас, публикувани във вестник Elef...

12 Октомври 2020 | 09:52 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Сондажите на Турция са „директна заплаха за мира и сигурността в региона“, Атина няма да преговаря до изтеглянето на „Оруч Рейс“

Никос Дендиас: Сондажите на Турция са „директна заплаха за мира и сигурността в региона“, Атина няма да преговаря до изтеглянето на „Оруч Рейс“

Атина. bГърция няма да проведе проучвателни преговори с Турция, докато сондажният кораб на Анкара „Оруч Рейс“ е в във водите, за които Атина претендира, че са в нейния континентален шелф. Това заяви министърът на външните работи на страната Никос Дендиас във вторник, цитиран от електронното издание на Kathimerini. „С новия незаконен Навтекс от вчера за проучване на дистанция от само 6,5 морски мили от гръцкия бтяг, турското ръководство показа, че не може да му се вярва“, заяви той по време на съвместна пресконференция с кандаския си колега Франсоа-Филип Шампан в Атина. Идваща само няколко дни, след като Турция обеща да предложи дата за проучвателни разговори, ескалацията е „директна заплаха за мира и сигурността в региона“, подчерта Дендиас. „Турция потвърди (статута си) на основния фактор за нарушение на мира и стабилността в региона“, добави министърът. „Нейните призиви за диалог са за отклоняване на вниманието. Международната общност трябва да съди за Анкара на основата на действията, а не на думите й. Трябва всички да погледнем реалността в очите, преди да стане твърде късно“. Превод и редакция: Иван Христов

13 Октомври 2020 | 18:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Мицотакис назначи нов съветник по националната сигурност

Kathimerini (Гърция): Мицотакис назначи нов съветник по националната сигурност

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис обяви назначаването на Танос Докос за негов съветник по въпросите на сигурността, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Докос, генерален директор в Гръцката фондация за европейска и външна политика (ELIAMEP), е заместник-съветник по сигурността на НАТО от октомври 2019 г. Той е доктор по международни отношения от Университета в Кеймбридж, изнася лекции в гръцки университети и академични институции, а също така е работил както в Mинистерството на отбраната, така и във външнополитическото ведомство в Атина. Според кабинета на премиера, непосредствените приоритети на Докос са да завърши стратегията за национална сигурност и да създаде Съвет за национална сигурност. Постът остана вакантен, след като Александрос Диакопулос подаде оставка на 19 август заради изявление по телевизията. В него той обяви, че турският сондажен кораб „Оруч Реис“ е извършил сеизмично проучване в гръцки води - изявление, което противоречи на официалната правителствена линия, припомнят от редакцията. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 14:44 | Агенция "Фокус"

Reuters: Гърция няма да преговаря с Турция, докато „Оруч Реис“ не бъде изтеглен от района на Кастелоризо

Reuters: Гърция няма да преговаря с Турция, докато „Оруч Реис“ не бъде изтеглен от района на Кастелоризо

Атина. Атина няма да преговаря с Турция, докато изследователският кораб „Оруч Реис" не бъде изтеглен от района на остров Кастелоризо, който попада в континенталния шелф на Гърция. Това предупреди говорителят на правителството в Атина Стелиос Пецас, предава Reuters. „Докато „Оруч Реис“ е в района, ние няма да поддържаме проучвателни контакти с Турция“,категоричен бе Пецас пред Skai Radio. В понеделник Гърция заяви, че решението на Анкара да изпрати кораба близо до Кастелоризо, гръцки остров край турското крайбрежие, е „голяма ескалация“ и „пряка заплаха за мира в региона“. Турция беше изтеглила кораба от оспорваните води в Източното Средиземноморие миналия месец, за да „позволи дипломация“ преди срещата на върха на ЕС, на която бяха обсъдени санкциите срещу Анкара. На срещата на върха ЕС заяви, че ако Турция продължи да извършва операции в региона, през декември Брюксел може да й наложи ограничения, припомня агенцията. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 11:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гърция е подготвена за всякакви варианти с Турция, увери министър

Kathimerini (Гърция): Гърция е подготвена за всякакви варианти с Турция, увери министър

Атина. Гърция е подготвена за „всякакви варианти“ в напрегнатите отношения с Турция. Това увери министърът без портфейл Йоргос Герапетритис пред държавната телевизия ERT, коментирайки решението на Анкара да започне нови проучвателни дейности в регион, който се намира на 6,5 морски мили от гръцкия остров на Кастелоризо, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Бяхме подготвени за всякакви случаи... когато вашият предполагаем събеседник е президент на Турция, нищо не е напълно предсказуемо“, подчерта Герапетритис. Ето защо „ние планирахме предварително да имаме в заключенията от последния Европейски съвет клауза, която е много конкретна: преговорите да се провеждат в условия на мир, в противен случай решението на Европейския съвет ще бъде преразгледано до декември“. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 11:31 | Агенция "Фокус"

AFP: Берлин предупреди Турция срещу „провокации“ в Източното Средиземноморие

AFP: Берлин предупреди Турция срещу „провокации“ в Източното Средиземноморие

Берлин. Германия призова Турция да прекрати „цикъла на отслабване на напрежението и провокации" в Източното Средиземноморие, предава AFP, като пояснява, че реакцията на Берлин е по повод решението на Анкара да пренасочи изследователски кораб „Оруч Реис“ в центъра на напрежението с Гърция заради енергийните права. „Ако наистина се подновят проучванията за залежи в по-спорните морски зони в Източното Средиземноморие, това би било сериозен провал в усилията за деескалация", заяви външният министър на ФРГ Хайко Маас преди пътуването си до Кипър и Гърция. Турция засили напрежението с Атина тази седмица, след като заяви, че ще пренасочи кораба „Оруч Реис“, извършващ сеизмични изследвания, към Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 10:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Хайко Маас отмени визитата си в Анкара

Kathimerini: Хайко Маас отмени визитата си в Анкара

Берлин. Германският външен министър отмени планирано посещение в Анкара, няколко часа след като Турция обяви, че изпраща отново сондажния кораб „Оруч Рейс“ за нова изследователска мисия в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Окончателното съобщение относно подробностите за посещението на Маас беше направено в понеделник следобед от говорител на външното министерство, който заяви, че министърът ще пътува до Атина и Никозия. Запитан от германските медии защо Маас не пътува до Турция, говорителят просто повтори, че плановете на министъра включват само Гърция и Кипър. Превод и редакция: Иван Христов

13 Октомври 2020 | 07:24 | Агенция "Фокус"

Анкара: Гърция не може да се оплаква от сондажи, провеждащи се на 425 километра от континенталната й част

Анкара: Гърция не може да се оплаква от сондажи, провеждащи се на 425 километра от континенталната й част

Анкара. Турското външно министерство излезе с изявление, че Гърция няма право да се обявява срещу сондажните дейности на Анкара във води, намиращи се на 425 километра от континенталната част на южната ни съседка и на 15 километра от бреговете на Турция, предава електронното издание на вестник Kathimerini. В съобщението се казва, че районът, където сондажният кораб „Оруч Рейс“ ще провежда изследвания за въглеводороди е „изцяло в континенталния шелф на Турция“. „Неприемливо е да има подобно противопоставяне срещу нашата страна, която има най-дългата брегова линия в Източното Средиземноморие и оперира на 15 километра от континенталната си част“, се казва още в изявлението, като освен това се подчертава, че критиките на Атина „са безпочвени обвинения, неосновани на международното право“. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 18:40 | Агенция "Фокус"

Protothema: Операциите на „Оруч Рейс“ край Кастелоризо ще предизвикат ново изостряне на гръко-турската криза

Protothema: Операциите на „Оруч Рейс“ край Кастелоризо ще предизвикат ново изостряне на гръко-турската криза

Атина. След като Гърция и Турция постигнаха принципно съгласие да деескалират напрежението в региона на Източното Средиземноморие, изглежда че турският лидер Реджеп Таийп Ердоган продължава със своите провоикационни действия срещу Атина. Последно в понеделник през нощта Анкара издаде навигационен телекс, с който запази за проучване за газ и петрол спорния с Гърция район край остров Кастелоризо, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Изданието посочва, че последните действия на Турция потвърждават опасенията на Кипър, който настояваше пред страните-членки на ЕС, че Турция няма да промени политиката си с обичайните осъждания и призиви. Очаква се „Оруч Рейс“ да навлезе във водите, които Гърция смята, че са в нейния континентален шелф, след 17 часа в понеделник, след като сондажният съд отплава от пристанището на Анталия с ескорт от военни кораби. Както пише Protothema, Ердоган изпраща двойно послание: че няма да позволи на Гърция да установи каквото и да е влияние около остров Кастелоризо извън обсега от от 6 морски мили от брега на острова; и че ще блокира всякакви мисли за разширяване на гръцкото териториално море в Източното Средиземноморие до 12 морски мили. От гледна точка на политиката и дипломацията, турският президент изглежда открито предизвиква европейците и демонстрира мускули, коментира изданието. Днес, в деня, в който „Оруч Рейс“ отплава за сеизмични изследвания край Кастелоризо, европейските външни министри се срещат в Люксембург , докато германският външен министър трябва да посети Атина и Анкара, за да посредничи за възобновяване на проучвателните преговори, докато срещата на върха на ЕС трябва да се проведе в четвъртък. Очаква се турските сондажи да продължат около 3-4 часа. „Оруч Рейс“ е придружен от няколко бойни кораби, включително „Атаман“, „Ченгиз хан“ и още няколко. Флотилията ще прави изследвания в район, намиращ се на 6,5 морски мили от Кастелоризо и само на 20 мили от Родос. Гръцкият флот е в готовност и мобилизира своите кораби, за да отговори на всякакви провокации. Гръцките военни кораби са отплавали от пристанищата си на базиране и се придвижват до района, където турците са заявили, че ще провеждат сеизмични проучвания. Решаващият въпрос е дали „Оруч Рейс“ ще прокара подводни кабели още в понеделник вечерта, или Реджеп Тайип Ердоган има и други планове, които ще приведе в действия, отбелязва още Protothema. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 17:23 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Мицотакис ще информира Шарл Мишел за последните „турски провокация“

Kathimerini (Гърция): Мицотакис ще информира Шарл Мишел за последните „турски провокация“

Атина. Решението на Турция да изпрати изследователския кораб „Оруч Реис“ в Източното Средиземноморие и да организира частичното откриване на плаж в изоставения град Фамагуста в северната част на Кипър ще бъдат основни теми в рамките на телефонен разговор между гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел по-късно през деня, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Гърция и Турция се бяха договорили да възобновят проучвателните преговори за уреждане на спора в Източното Средиземноморие. Решението на Анкара за „Оруч Реис“ обаче срещна остра критика от страна на Атина, която го определи като „голяма ескалация и пряка заплаха за мира и сигурността в региона“. Говорителят на правителството Стелиос Пецас заяви, че „Турция е доказала, че не може да й се вярва“. Неотдавна лидерите на ЕС предупредиха Турция, че ще бъде изправена пред допълнителни санкции, ако не прекрати дейността си в оспорвания регион. Те трябва да проведат среща на върха в Брюксел на 15-16 октомври, припомнят от редакцията. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 14:46 | Агенция "Фокус"

Говорителят на гръцкото правителство: Турция показа, че не може да й се вярва

Говорителят на гръцкото правителство: Турция показа, че не може да й се вярва

Атина. След като Анкара взе решение отново да изпрати сондажния кораб „Оруч Реис“ в оспорваните води в Източното Средиземноморие и да организира частичното отваряне на плаж в етнически разделения Кипър, говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас заяви, че на Турция не може да се вярва, предава Reuters. По-рано през деня Турция издаде навтекс, с който обяви плановете си да изпрати кораба за проучване в региона, предизвиквайки силна критика от страна на Гърция. Миналия месец Анкара изтегли плавателния съд от оспорваните води в Източното Средиземноморие, за да „позволи дипломация“ преди срещата на върха на ЕС, на която Република Кипър настоя за санкции срещу Турция. Гърция приветства този ход. „Турция доказа, че не може да й се вярва“, заяви говорителят на правителството Стелиос Пецас. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 13:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Анкара обвини Атина за провала през 2016-та година на преговорите за проучвания в Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Анкара обвини Атина за провала през 2016-та година на преговорите за проучвания в Източното Средиземноморие

Атина. В неделя министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас даде интервю, в което заяви, че Турция е отговорна за прекратяването на последния кръг от преговорите в Атина през 2016 г. за проучванията за залежи в Източното Средиземноморие. В отговор говорителят на турското външно министерство Хами Аксьой бе категоричен, че твърденията на Дендиас, публикувани във вестник Eleftheros Typos, са „неоснователни“, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Разговорите бяха прекратени през 2016 г. по искане на Гърция. Твърдението, че преговорите са прекратени заради Турция, е опит за заблуда на общественото мнение“, увери Аксьой. Той допълни, че новият кръг от преговори между двете страни няма да се ограничи до въпроса за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и делимитация на континенталния шелф, а вместо това ще бъде „насочен към разрешаване на всички взаимосвързани въпроси между двете страни". В същото изявление Аксьой отхвърли твърденията, че Турция стои зад неотдавнашното решение да бъде отворен отново плаж в необитаемата Вароша в северната част на остров Кипър, като добави, че решението е взето от местните власти. Независимо от това, говорителят на турското МВнР добави: „Твърдението на гръцко-киприотския дует, което определя тази стъпка като нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и че хората, които влизат в морето там, заплашват международната сигурност, е нелепо и далеч не е сериозно“. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 09:52 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Анкара. Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ отново е изпратен да проучва за нефт и газ спорните води на Източното Средиземноморие, което може да предизвика нова ескалация в отношенията между Анкара и Атина, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Съгласно съобщения в турските медии, сондажните операции ще се извършват в район, южно от гръцкия остров Кастелоризо и ще продължат от 12 до 22 октомври. В 00:16 часа сутринта в понеделник турският външен министър Мевлют Чавушоглу публикува две думи в „Туитър“: Oruc Reis. Именно този сондажен кораб бе използван за проучванията за въглеводороди през август, когато Гърция и Турция стигнаха до ръба на война. Отговорът, който той получи от турските си последователи, беше незабавен и ентусиазиран, като хората писаха „Чакахме твърде дълго“, „До края“, „Нека нашите ветерани бъдат благословени“ и т.н. Този ход идва на фона на индикациите, че Анкара и Атина най-накрая са постигнали съгласие да започнат преговори за деескалация на ситуацията около енергийните ресурси в спорните между тях води на Източното Средиземноморие. Шест дни по-рано турската администрация на Северен Кипър отвори за посещение плажа Вароша на затворения след войната град Фамагуста, което се явява нарушение на резолюциите на ООН, както твърдят в Атина и гръцките медии. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 07:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Хайко Маас ще посети Атина, Никозия и Анкара следващата седмица

Kathimerini: Хайко Маас ще посети Атина, Никозия и Анкара следващата седмица

Атина. Германският външен министър Хайко Маас ще посети Атина, Никозия и Анкара следващата седмица като част от непрекъснатите усилия за подновяване на диалога между трите страни преди срещата на върха на Европейския съвет, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini В неотдавнашна видеоконференция с турския президент Реджеп Тайип Ердоган германският канцлер Ангела Меркел призова за „бързи стъпки“ към програма за по-нататъшното развитие на отношенията между ЕС и Турция и отново подчерта необходимостта от деескалация на регионалното напрежение в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Октомври 2020 | 16:11 | Агенция "Фокус"

The National Interest: Сблъсъкът на Запада с Турция става неизбежен

The National Interest: Сблъсъкът на Запада с Турция става неизбежен

Анкара. Съвременна Турция все повече напомня за Ирак от началото на 1990 г.: държавният глава Реджеп Тайип Ердоган, подобно на Садам Хюсеин, вижда как икономиката му се срива и осъзнава, че няма да може да отклони вината от собственото си лошо управление. Това означава, че се натрупват проблеми. Има голяма вероятност сблъсъкът на Запада с Турция да стане неизбежен, предупреждава американското списание The National Interest. В края на миналия месец Майк Помпео стана първият държавен секретар на САЩ, който посети Гърция два пъти. Докато първоначалните му коментари бяха изпълнени с призиви за деескалация на спора между Атина и Анкара за Източното Средиземноморие, истината е, че само едната страна е отговорна за конфликта, който се очертава. През последните месеци Турция не само посегна на международно признатата Изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Кипър и гръцките води, но през последните дни - според съобщенията – и на ИИЗ на Израел. Анализаторите, макар разделени в мненията си по отделни аспекти на проблема „Ердоган“, са уверени, че турският президент е решен да се „хвърли напред“ в конфликта по идеологически и популистки причини и ще продължи да го прави, докато не определи къде малките военни инвестиции биха могли да донесат най-големи печалби. Една възможна точка на възпламеняване е град Фамагуста. След обявяването на независимостта на Република Кипър, Фамагуста - и особено нейният южен квартал Вароша - се превърна в основен туристически център, който привлича европейци и различни западняци към своите девствени плажове и курорти. Всичко това приключи, когато Турция нахлу на острова - през 1974 г. Първо бомбардира града, принуждавайки множество жители да избягат и след това го окупира. Жителите на Фамагуста очакваха да се върнат след прекратяването на огъня, но така и не видяха повече домовете си. Вароша се превърна в град-призрак с милиарди долари недвижими имоти, оградени и празни. Поколения дипломати очакват Фамагуста - и завръщането на нейните жители - да бъдат ключови за всеки възможен мирен договор за Кипър. Това, че Турция напусна Вароша, даде на киприотите, на Западна Европа и на дипломатите на ООН надежда, че Анкара все още се интересува от решение на конфликта. Сега обаче Ердоган сигнализира, че Турция може да действа едностранно, за да насели и развие Вароша. Не само че Ердоган иска да сигнализира за своята твърдост, след като отстъпи в неотдавнашния си спор с Гърция за морските граници, но той и неговите ключови поддръжници печелят милиарди долари, използвайки турски държавни средства и може би приходите от ресурси, отграбени от Анкара за възстановяване жилищните сгради и хотели, които след пет десетилетия трябва да бъдат разрушени и заменени с нови. Ердоган отдавна твърди, че договорите, определящи границите на Турция, трябва да бъдат ревизирани; заселването на Вароша ще му позволи да приложи своята реторика в действие. Проблемът обаче не е само в Кипър или Източното Средиземноморие. Турция разполага с войски в Сирия и Ирак, намесва се в Либия и наскоро - в Азербайджан. Смущаващо е, че новият начин на действие на Турция е да използва сирийски наемници, много от които са ветерани от „Ислямска държава“ или членове на „Ал Кайда“. Всъщност Турция сега използва сирийските си милиционери по начина, по който Иран използва ливанската „Хизбула“ или паралелните си афганистански и пакистански милиции. Това, че Турция толкова бързо вмъква сирийските си наемници в различни конфликти, сигнализира за едновременното желание на Анкара да разшири интервенциите си в чужбина и усилията й да поддържа правдоподобно отрицание на намесата си. Освен военните си позиции, Турция също така стана по-агресивна към дисидентите в чужбина. По-рано тази година турски агент влезе в австрийско полицейско управление и заяви, че разузнавателната служба на родината му е разпоредила да убие бивш австрийски депутат от кюрдски произход. На 25 септември трима неидентифицирани лица в Стокхолм, Швеция, нападнаха Абдула Бозкурт, може би най-видният журналист-дисидент от Турция. Той работеше за вестник „Заман“, трибуна на живеещия в САЩ Фетхулах Гюлен. Докато Турция подбужда атаки срещу дисиденти и опозиция, убива европейски политици и напада журналисти, Ердоган засилва агресията си на ново ниво. Отговорът на САЩ и Европа е сдържан, което само насърчава апетита на Ердоган. Подобно на Владимир Путин в Русия и Си Дзинпин в Китай, той вярва, че Западът е слаб и затова единственото, което прави, е да му диктува условия. Човек не може да му се сърди, че е открил слабото място на Европа и САЩ. Основният проблем, с който се сблъсква Европа - и отчасти САЩ, е Германия. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел не е склонна да приложи значими санкции срещу Турция, защото нейната страна се страхува от три неща. Най-големите опасения на Меркел са, че Турция може да използва бежанците като прикритие за отприщване на насилието в Германия или че Ердоган може да подбуди голямото етническо турско население в страната. Това е карта в ръцете на онези от Държавния департамент, които се стремят да подкопаят усилията за привеждане на Турция под отговорност. Вместо да налагат едностранно санкции, американските дипломати от средно ниво твърдят, че ще подкрепят ограничения само в координация с ЕС, бидейки наясно, че Германия ефективно ще блокира тяхното прилагане. Следователно Помпео може да говори стабилно по отношение на регионалната агресия на Турция от седмия етаж на Държавния департамент, но на практика неговото Бюро по европейски и евразийски въпроси забавя всякакви действия спрямо Турция до такава степен, че Ердоган вярва, че такива никога няма да бъдат предприети. Източното Средиземноморие е като малко буре барут. Войните рядко се започват само от желание за ресурси, а по-скоро от прекомерна увереност. Турция по същество прилича на Ирак от началото на 1990 г.: Ердоган, подобно на Саддам, вижда как икономиката му се срива и осъзнава, че няма да може да отклони вината от собственото си лошо управление. Подобно на Саддам той гледа с апетит към съседите, които притежават ценни ресурси, и вярва, че международната общност е книжен тигър. През 1990 г. Саддам накара Ейприл Гласпи да затвори очите си за неговите амбиции; през 2020 г. Ердоган има също толкова доверчив пратеник - Джеймс Джефри. Последните ескалации на Турция в региона показват, че амбициите на Ердоган са извън контрол. Въпросът за Вашингтон, Берлин и Брюксел е дали САЩ и Европа са готови да се изправят и да попарят тези амбиции, преди Ердоган да натисне спусъка, или вместо това ще изчакат, докато решението стане много по-скъпо за турците и всички в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов.

7 Октомври 2020 | 11:42 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент: САЩ са дълбоко обезпокоени от предстоящите изпитания на С-400 в Турция

Държавният департамент: САЩ са дълбоко обезпокоени от предстоящите изпитания на С-400 в Турция

Вашингтон. Американските власти са наясно със съобщенията, че Турция скоро може да проведе тестове на руските зенитно-ракетни системи (ЗРС) С-400 на брега на Черно море и са дълбоко обезпокоени от тази информация. Това съобщи във вторник пред кореспондент на ТАСС официален представител на Държавния департамент. „Наясно сме с тези съобщения. Продължаваме категорично да се противопоставяме на закупуването от Турция на ЗРС С-400 и сме дълбоко обезпокоени от съобщенията, че Турция продължава усилията си за въвеждане на С-400 в експлоатация“, каза той. „Преустановяването на участието на Турция в програмата F-35 в отговор на придобиването на С-400 показва сериозността, с която администрацията подхожда по този въпрос. Продължаваме да подчертаваме на най-високо ниво, че закупуването на С-400 е основна пречка в двустранните отношения и в рамките на НАТО и че съществува риск от потенциални санкции съгласно CAATSA [Законът за противодействие на американските противници чрез санкции] =“, добави американският външнополитически служител. „Уверени сме, че [турският президент Реджеп Тайип] Ердоган и неговите високопоставени държавни служители разбират нашата позиция“, каза дипломатът. Във вторник вестник Yeni Akit съобщи, че Турция скоро може да проведе тестове на системата за противовъздушна отбрана С-400 на брега на Черно море. Турското издание публикува видеозаписи, на които според вестника част от системата за противовъздушна отбрана С-400 „Триумф“ минава през град Самсун към провинция Синоп в северната част на страната. Вестникът също така свързва прехвърлянето на С-400 с известието на властите за затварянето на въздушното пространство над Синоп, което може да е било издадено във връзка с предстоящите тестове. В средата на септември външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу съобщи, че С-400 все още не е застъпил на бойно дежурство в страната. Въпреки че по-рано от Анкара заявиха, че С-400 в Турция ще бъде въведен в експлоатация през април 2020 г. Русия и Турция през 2017 г. подписаха договор за доставка на комплекси С-400 от Москва за Анкара. Турция беше първата държава от НАТО, която придоби тези системи от Руската федерация. Решението на Анкара предизвика рязко негативна реакция на САЩ и Алианса като цяло. САЩ все още се опитват да накарат Турция да изостави руските системи за ПВО. Вашингтон изключи Анкара от американската програма за самолети F-35. Освен това САЩ заплашват Турция с въвеждането на санкции, но не бързат да предприемат тези стъпки, тъй като се страхуват от по-нататъшно влошаване на отношенията с важен съюзник в НАТО. Анкара предупреждава, че няма да остави без отговор прилагането на подобни ограничения. Превод и редакция: Иван Христов

7 Октомври 2020 | 08:04 | Агенция "Фокус"

Мицотакис след срещата със Столтенберг: Турция отваря широко възможността за посегателства срещу сувренните права от всички

Мицотакис след срещата със Столтенберг: Турция отваря широко възможността за посегателства срещу сувренните права от всички

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис заяви, че страната му е готова за преговори със съюзницата си в НАТО Турция за разрешаване на споровете около континенталния шелф в Източното Средиземноморие, предава електронното издание на Kathimerini. Премиерът говори на съвместна конференция след срещата си с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг и подчерта, че споровете, които вече успяха да сблъскат военни кораби на двете държави в Средиземно море, е заплаха за сближаването в НАТО. В същото време Мицотакис подчерта, че Гърция „винаги е готова за диалог, въз основата на международното прави, добросъседските отношения и принципа на солидарност, който е в сърцевината на Северноатлантическия съюз. Столтенберг беше на посещение в Атина ден след като проведе срещи в Анкара с представители на турското правителство, включително президента Реджеп Тайип Ердоган и външния министър Мевлют Чавуслоглу. Той изрази надежда, че двете страни ще могат да проведат дипломатически преговори за уреждане на разногласията си - надежда, която той повтори в Атина във вторник. Когато Турция „оспорва суверенните права на някого, това отваря широко пътя за оспорване на правата и на други“, каза Мицотакис. Напрежението между съседите Гърция и Турция пламна това лято заради правата върху енергийните ресурси в район между южното крайбрежие на Турция, няколко гръцки острова и разделения от войната остров Кипър, след като Турция изпрати изследователски кораб с военен ескорт в райони, за които претенции върху изключителните икономически права имат Гърция и Република Кипър. През последните дни враждебността намаля и НАТО помогна за създаването на механизъм за разрешаване на конфликти, включително гореща линия между военните на двете страни, за да се избегне възможността за военен инцидент, водещ до открит конфликт. Горещата линия, каза Столтенберг, е „на разположение 24 часа в денонощието, за да улесни избягването на конфликти в морето и във въздуха... Ние сме готови да го развиваме допълнително“. Механизмът за отстраняване на конфликти, добави той, „може да помогне да се създаде пространство за дипломатически усилия“. „Силно се надявам, че съществуващите различия между двата съюзника сега могат да бъдат разрешени чрез преговори в духа на съюзната солидарност и международното право“, заяви Столтенберг. Мицотакис приветства неотдавнашните мерки на Турция за намаляване на напрежението, но заяви, че „предстои да разберем дали това е искрен ход или временна маневра“. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 17:15 | Агенция "Фокус"

Reuters: Ердоган е казал на Меркел, че резолюцията от срещата на върха на ЕС не е достатъчна

Reuters: Ердоган е казал на Меркел, че резолюцията от срещата на върха на ЕС не е достатъчна

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган е казал на германския канцлер Ангела Меркел, че решенията от проведената миналата седмица среща на върха на ЕС не са достатъчни, за да бъдат преодолени проблемите в отношенията между Анкара и блока, предава Reuters, като се позовава на изявление от турското президентство. От там отбелязват, че Ердоган и Меркел са говорили чрез видеоконференция и той е казал, че ЕС „се е поддал на изнудването“ на Гърция и Репубкика Кипър, с които Анкара има териториални спорове в Източното Средиземноморие и Егейско море. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 15:46 | Агенция "Фокус"

Срещата Мицотакис-Столтенберг: От Турция зависи да „отвори път“ към решение на спора в Източното Средиземноморие

Срещата Мицотакис-Столтенберг: От Турция зависи да „отвори път“ към решение на спора в Източното Средиземноморие

Атина. Гърция приветства „първата стъпка“ от Турция към деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие, „но дали това е искрен ход или временна маневра, предстои да разберем“. Това заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис след разговори в Атина генералния секретар на НАТО - Йенс Столтенберг, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „От Турция зависи да затвори пътя към кризата и да отвори пътя към решение“,заяви Мицотакис в коментар пред пресата след срещата в резидентцията „Максимос“, подчертавайки, че нарушенията на Турция в Източното Средиземноморие „застрашават мира и стабилността в региона, но и сближаването на самия съюз НАТО, и са не само двустранен въпрос“. „Чрез конструктивната ангажираност на Гърция и Турция в централата на НАТО, ние създадохме двустранен механизъм за военно разгласяване. Това включва ангажимент да се използва сигурна гореща линия между Гърция и Турция, която е на разположение 24 часа в денонощието, за да се улесни избягването на конфликти в морето и във въздуха“, заяви на свой ред Столтенберг, приветствайки усилията на двете страни. „Механизмът за разрешаване на конфликти може да помогне да се създаде пространство за дипломатически усилия. Твърдо се надявам, че основните спорове между двама съюзници могат да бъдат разрешени чисто чрез преговори, в духа на съюзническата солидарност и международното право“, добави норвежецът. По въпроса за нарастващото военно присъствие на Русия в Източното Средиземноморие, генералният секретар на НАТО подчерта, че „това има отражение върху нашата сигурност, така че трябва да се справим заедно“. Гръцкият премиер спомена за закупуването от Турция на системата за противоракетна отбрана С-400 от Русия, като я определи като риск, който също оказва влияние върху интересите на САЩ в региона. По отношение на миграционната криза Столтенберг каза, че „НАТО е с вас в знак на солидарност“. „Мисията на НАТО в Егейско море подкрепя гръцките и турските власти и граничната агенция на ЕС „Фронтекс“ в усилията за прекъсване на маршрутите за контрабанда на хора, благодаря на Гърция за приноса й за това разполагане“, добави Столтенберг. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 13:27 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: След посещение в Анкара: Столтенберг се подготвя за преговори с гърците

Kathimerini: След посещение в Анкара: Столтенберг се подготвя за преговори с гърците

Атина. Генералният секрета на НАТО Йенс Столтенберг пристига в Атина, след като ден по-рано бе на посещение в турската столица, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini, като припомня, че двете съседни страни постигнаха споразумение за възобновяване на преговорите за Източното Средиземноморие. Столтенберг, който трябва да се срещне с премиера на Гърция Кириакос Мицотакис и външния министър Никос Дендиас, изрази надеждата, че споразумение между Атина и Анкара за „механизъм за преодоляване на конфликт“ - включително създаването на „гореща линия“ между двете страни с цел да се избегне военното напрежение и инциденти - „може да помогне за създаването на пространство за дипломатически усилия“. Междувременно излизането на турския сондажен кораб „Явуз“ от Блок 6 на Изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ) бе прието като стъпка към евентуална деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Предстои да се разбере дали турският изследователски кораб „Барбарос“ ще последва примера и ще напусне Блок 3 на ИИЗ на Кипър. Очаква се дискусиите относно евентуално подновяване на преговорите за обединение на разделения остров Кипър да се ускорят след изборите в северната част, планирани за 11 октомври. Междувременно в Турция максималистичната реторика продължи с изказване на официален представител на Министерството на отбраната, който заяви, че Анкара „ще защитава нашата Синя родина в Беломорието и Източното Средиземноморие“. Първият дипломат на Анкара на свой ред коментира позицията на Франция, която подкрепи Гърция в спора с турците, че „лоши съюзници... постоянно довеждат нашите различия до НАТО“. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 09:55 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Активиране на турските С-400 е станало причина за спешните визити в Гърция и Кипър

Kathimerini: Активиране на турските С-400 е станало причина за спешните визити в Гърция и Кипър

Атина. Индикациите, че Турция е активирала радарите на закупените от Русия зенитно-ракетни системи С-400, за да засече произведените в САЩ гръцки изтребители F-16 при завръщането им от учението „Евномия“ на 27 август край Кипър, очевидно са предизвикали безпокойство във Вашингтон за ситуацията в Източното Средиземноморие и, според информацията на вестник Kathimerini, са предизвикали посещенията на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Кипър на 12 септември и Гърция на 27-29 септември. Както посочват източниците на информацията, визитите говорят, че активацията на С-400 наистина е подразнила Вашингтон, който по-рано заплаши да наложи санкции на Турция, ако руските системи бъдат задействани. Според съобщения на част от турските опозиционни медии, Анкара планира да проведе общи изпитания на системите С-400 край град Синоп на черноморското крайбрежие. Независимо от решенията, които Анкара ще вземе по отношение на своята противовъздушна отбрана, тридневното посещение на Помпео от миналата седмица, което го отведе в Солун и базата в залива Суда на Крит, се счита за такова от голяма важност. Разполагането за постоянно на американския кораб USS Hershel “Woody”Williams в пристанището на базата Суда е силна индикация за намерението на САЩ да засили значително присъствието си на Крит. Подкрепата на 106 000-тонен десантен кораб, способен да превозва хеликоптери, дронове и други системи, изисква значително подобрение на съоръженията в базата. Още от 2016 година САЩ са много активни в усилията си да подобрят способностите на военноморската си база в залива Суда, отбелязва изданието. Крит като цяло изглежда се превръща в център за концентриране на военна мощ с инфраструктура, която може да приеме не само гръцки и американски сили, но и части от арабските страни, както беше през последните седмици с самолети от Обединените арабски емирства, посочва Kathimerini. Превод и редакция: Иван Христов

5 Октомври 2020 | 11:22 | Агенция "Фокус"

Reuters: Русия и Иран са загрижени от присъствието на сирийски бойци в Нагорни Карабах

Reuters: Русия и Иран са загрижени от присъствието на сирийски бойци в Нагорни Карабах

Москва. Руският външен министър Сергей Лавров и иранският му колега Мохамад Джавад Зариф разговаряха по телефона в петък и изразиха загриженост относно участието на сирийски и либийски бойци в конфликта за Нагорни Карабах, съобщи руското външно министерство, цитирано от Reuters. Преди това двама независими източници от редиците на сирийските бунтовници са потвърдили пред британската агенция, че бойци са изпратени в подкрепа на Азербайджан. Нещо, което и Анкара, и Баку отричат. Президентът на Франция Еманюел Макрон също преди това обвини Турция, че изпраща сирийски джихадисти в региона. Превод и редакция: Иван Христов

3 Октомври 2020 | 09:09 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Решенията на ЕС за Турция са „нереални“

Daily Sabah: Решенията на ЕС за Турция са „нереални“

Анкара/Брюксел. Решенията на Европейския съюз за Турция, публикувани в петък, не се основават на реалността, въпреки че имат някои положителни моменти, каза турското външно министерство, цитирано от турското англоезично издание Daily Sabah. "Изявлението е пример за това как някои страни от ЕС искат да подобрят връзките с нашата страна, докато други са взети като заложници от Гърция и кипърските гърци," заяви външното министерство. Подчертавайки, че позоваването на проучвателните разговори с Гърция е положителен момент, външното министерство коригира изявлението на ЕС, като повтори, че разговорите не са за очертанията на морските граници, а за всички проблеми, които Турция и Гърция имат помежду си. "Фактът, че в решенията няма споменаване на кипърските турци или справедливо разпределение на въглеводородните ресурси между двете страни, показва, че манталитетът на ЕС да пренебрегва кипърските турци се възобновява", добави министерството. Министерството също така повтори, че докато кипърската криза не бъде разрешена, адресатът на кипърските гърци са кипърските турци, а не Турция. "Затова ЕС трябваше да призове кипърските гърци да проведат преговори с кипърските турци, а не с Турция," се казва в него. Освен това Министерството заяви, че не е конструктивен подход от страна на ЕС да нарича действията на Турция за защита на нейните права в региона "незаконни". „ЕС трябва сега да осъзнае, че не може да достигне никъде с такава реторика“, каза Министерството. Напрежението нараства от седмици в Източното Средиземноморие, тъй като Гърция оспорва проучванията на Турция за енергийни ресурси. Турция - страната с най-дългата брегова линия в Източното Средиземноморие - изпрати бойни кораби, за да търси въглеводороди в континенталния си шелф, отстоявайки собствените си права в региона, както и тези на Турската република Северен Кипър (ТРСК). За да намали напрежението, Анкара призова за диалог и преговори, за да се гарантира справедливо споделяне на ресурсите в региона. По време на съвместна пресконференция с италианския си колега Луиджи Ди Майо в Рим външният министър Мевлют Чавушоглу също разкритикува ЕС за решението му. "Въпреки че показахме добро намерение за решаване на кризата в Източното Средиземноморие, ние сме решени да защитим правата си в региона", каза той. "Решението на ЕС за Източното Средиземноморие е проблематично. Турция няма да отпразнува факта, че ЕС не е наложил никакви санкции", подчерта Чавушоглу. В разговор с агенция Reuters след изявленията турски служител, поискал анонимност, заяви, че Турция ще бъде още по-твърдо решена да защити своите териториални права в Източното Средиземноморие, ако ЕС реши в петък да й наложи санкции заради офшорни проучвания. Източникът заяви, че санкциите няма да възпрепятстват Турция и предложи, че те биха могли да нарушат планирания веднага този месец диалог между Анкара и Атина относно спорните морски граници и правата върху петрола и газа. Но "ако ЕС приложи санкции, това няма да ни възпре. Напротив, това би увеличило нашата решителност и би било негативна позиция от страна на Европейския съюз", каза той. "Ще продължим офшорната си програма, както правехме. Санкциите не са правилният начин (и) няма да ни възпрат да защитим правата си върху континенталния шелф, както и правата на кипърските турци," добави той. ЕС използва двупосочна стратегия Лидерите на ЕС излязоха с декларация, в която предупреждават Турция, че трябва да прекрати дейностите по проучване на газ във водите, заявени от Гърция и гръцко-кипърската администрация, и я призовават да се ангажира с разговори. Изявлението беше договорено от всички 27 лидери на ЕС след седем часа пазарлъци, като Гърция и Кипър настояваха за по-строга линия, докато други страни се обявиха за по-помирителен подход към Турция. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви рано в петък, че блокът се е съгласил да приеме двупосочна стратегия спрямо Турция и иска да даде шанс за конструктивен политически диалог, но предупреди, че всички варианти са на масата, ако случаят не е такъв. По време на пресконференция след срещата на върха на лидерите на ЕС Мишел каза, че основните дискусии на срещата са фокусирани върху текущата ситуация в отношенията в Източното Средиземноморие и между ЕС и Турция, както и санкциите срещу Беларус. Той каза, че ЕС насърчава политическия диалог, основан на общи интереси, но добави, че ЕС предлага пълна подкрепа за Гърция и Кипър и отбеляза, че блокът очаква Анкара да предприеме положителни стъпки. Според Мишел ЕС по-скоро би имал положителни отношения с Турция, която очаква да не предприема едностранни стъпки. Той каза, че Европейският съюз също подкрепя усилията за установяване на диалог между Атина и Анкара и подновяването на преговорите в Кипър под егидата на ООН. Като заяви, че лидерите, участващи в събитието, предлагат създаването на многостранна конференция за разрешаване на споровете в Източното Средиземноморие, той добави, че Европейският съвет ще наблюдава развитието и ще преразгледа въпроса още веднъж през декември. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, също говорейки на пресконференцията, заяви, че Европейският съюз призовава за сътрудничество с Турция въз основа на позитивен подход, но тя повтори, че ЕС подкрепя Гърция и кипърските гърци. Тя приветства началото на надежден диалог между Атина и Анкара, но отбеляза, че ЕС съжалява за отношението Анкара към Кипър, който тя не признава. Фон дер Лайен предупреди, че ЕС ще използва всички инструменти и възможности, ако Турция предприеме едностранни действия, но блокът не предпочита това, тъй като положителните отношения ще бъдат от полза и за двете страни. Тя отбеляза, че актуализирането на митническия съюз, подобряването на търговските отношения и сътрудничеството по отношение на миграцията трябва да бъдат на дневен ред както на Турция, така и на ЕС, особено в момент, когато пандемията COVID-19 нанесе тежък удар върху международната търговия. Според изявлението на ЕС относно срещата на върха, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел е помолен да организира многостранна конференция за Източното Средиземноморие, на която ще бъдат обсъдени множество въпроси като областите на морската юрисдикция, сигурност, енергетика, миграция и икономическо сътрудничество. Тепърва ще се договарят участниците, форматът и датата. Меркел: ЕС подкрепя диалога с Турция По-късно в петък германският канцлер Меркел заяви, че ЕС иска да има конструктивен диалог и позитивен подход към Турция. „Срещата на върха на ЕС е„ прозорец на възможностите “за тясно сътрудничество с Турция, предстоящи преговори, насочени към модернизиране на Митническия съюз и либерализация на визовия режим“, каза Меркел и добави, че въпросът за либерализацията на визите ще бъде обсъден през декември. През март 2016 г. Анкара и Брюксел подписаха споразумение за намаляване на броя на мигрантите, поели по опасния път през Егейско море към Европа, и за намиране на решение за притока на бежанци, насочени към страните от ЕС. Според сделката на Турция бяха обещани общо 6 милиарда евро (6,77 милиарда долара) финансова помощ, която първоначално беше проектирана да бъде предоставена на страната на два етапа и да бъде използвана от турското правителство за финансиране на проекти за сирийски бежанци. Свободата на визите за турските граждани също беше част от споразумението. Освен това митническият съюз между Турция и ЕС трябваше да бъде актуализиран. В замяна на тези обещания Турция пое отговорността за ограничаване на миграцията през Егейско море, като взе по-строги мерки срещу трафикантите на хора и подобри условията на сирийските бежанци, живеещи в Турция. Въпреки значителните събития, контролиращи миграционния трафик, ЕС не изпълни ангажиментите си, посочени в сделката. Гърция приветства решението на ЕС Междувременно гръцкият премиер заяви в петък, че е "абсолютно доволен" от изявлението на върха на ЕС. Кириакос Мицотакис заяви, че ЕС е изпратил "послание за единство, солидарност и решителност", което остави Турция без съмнение, че трябва да спре своите "едностранни действия". "Той също така изцяло изясни последиците, които ще настъпят, ако Турция продължи агресивното си поведение," каза той. "Гърция е абсолютно доволна от резултатите от срещата на върха." Мицотакис заяви, че Гърция очаква с нетърпение възобновяването на проучвателните разговори, които са в застой от 2016 г. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 17:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият премиер приветства резултатите от Европейския съвет

Kathimerini: Гръцкият премиер приветства резултатите от Европейския съвет

Брюксел. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис приветства резултатите от срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел, включително предупреждението към Турция, че ще търпи санкции, освен ако не спре „агресивното си поведение“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini „Абсолютно доволни сме от заключенията на срещата на върха“, каза Мицотакис на пресконференция в края на двудневната среща в петък. Той заяви, че ЕС е дал ясно да се разбере, че „ако Турция продължава едностранното си, агресивно поведение, ще има последствия“. „В този случай ЕС ще използва всички инструменти, с които разполага, за да защити своите интереси“, каза той. „Развитието ще бъде наблюдавано. Всички решения ще бъдат взети до края на декември “, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 16:56 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Баку съобщи за ракетен обстрел на азербайджански селища, Армения съобщи, че е свалила азербайджански боен самолет

ТАСС: Баку съобщи за ракетен обстрел на азербайджански селища, Армения съобщи, че е свалила азербайджански боен самолет

Баку/Ереван. Министерството на отбраната на Азербайджан съобщи в петък за ракетно нападение от територията на Армения по населено място в района Шамкир в западната част на страната, предава TACC. "Врагът изстрелва ракети по населеното място Сабиркенд в района Шамкир от територията на Армения", се казва в съобщението. Също така се съобщава за ракетно нападение от контролираните от арменците територии по село Гузанли в района на Агдам, в съседство с Нагорни Карабах. Системите за противовъздушна отбрана на отбранителната армия на непризнатата Нагорно-Карабахска република са свалили боен самолет на азербайджанските ВВС в югоизточната посока на фронтовата линия. Прессекретарят на арменското министерство на отбраната Шушан Степанян написа за това на страницата си във „Фейсбук“ "Арменските системи за противовъздушна отбрана в югоизточната посока на Арцах (непризнатата НКР) свалиха вражески самолет в 12:15 часа (11:15 часа българско време), както и два безпилотни летателни апарата в северната посока. Водят се боеве в различни части на фронта, жива сила и бронирани превозни средства, по-специално танкове на противника бяха унищожени", каза тя. В петък сутринта арменското военно министерство заяви, че самолет и безпилотен самолет на азербайджанските въоръжени сили са били свалени в североизточната посока на контактната линия. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 12:44 | Агенция "Фокус"

Н. Пр. Армен Едигарян: Турция трябва да излезе от конфликта в Нагорни Карабах

Н. Пр. Армен Едигарян: Турция трябва да излезе от конфликта в Нагорни Карабах

София. Турция трябва да излезе от конфликтната ситуация в Нагорни Карабах и да остави на други да се справят с нея. Това каза в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ Н. Пр. Армен Едигарян, посланик на Република Армения в България. „Призивът на Армения към международната общност е да осъди категорично агресията на Азербайджан и да настоява, че конфликтът няма военно решение. Армения е готова да си сътрудничи тясно със съпредседателите на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ за установяване и поддържане на мира и сигурността в региона. На 29 септември членовете на Съвета за сигурност на ООН показаха загриженост във връзка със съобщенията за мащабните военни действия по линията на контакт в Карабахската зона на конфликт и изразиха съжаление за загубата на животи и последствията за цивилното население. Членовете на СС на ООН изразиха подкрепа за призива на генералния секретар на ООН към страните да спрат незабавно военните действия, да деескалират напрежението и незабавно да се върнат към съществени преговори без забавяне. Те изразиха пълната си подкрепа за централната роля на съпредседателите на Минската група на ОССЕ и решиха да работят тясно с тях за спешно възобновяване на диалога без предварителни условия“, уточни той. Н. Пр. Армен Едигарян каза още, че сигурността и статутът на Нагорни Карабах е един от ключовите проблеми в преговорния пакет. Според него въпросът трябва да се реши чрез преговори и компромиси. Докато проблемът със статута на Нагорни Карабах не бъде разрешен, не можем да говорим за стабилно и дългосрочно решение на конфликта, добави посланикът на Армения у нас. Росица АНГЕЛОВА

2 Октомври 2020 | 10:19 | Агенция "Фокус"

Н. Пр. Наргиз Гурбанова: Армения е отговорна за нарушаването на примирието и инициирането на серия от агресия срещу Азербайджан

Н. Пр. Наргиз Гурбанова: Армения е отговорна за нарушаването на примирието и инициирането на серия от агресия срещу Азербайджан

София. Армения е отговорна за нарушаване на примирието, за иницииране на тази серия от агресия срещу Азербайджан, точно както направи през юли тази година, както и през последните 30 години. Това каза в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Република Азербайджан в България. Тя призова българските медии да не спекулират с участие на трети страни в конфликта. „Виждам, че акцент тук е да се отклони вниманието на международната общност от истинската причина за ескалацията. А каква е тя? Отговорът е недвусмислен: истинската причина е продължаващата окупация на азербайджански територии. Регионът Нагорни Карабах не е единствената територия, окупирана от Армения. Около Нагорни Карабах се намират 7 области, които не са били обитавани от арменци. Населението там винаги е било азербайджанско. През 1993 година Съветът за сигурност на ООН прие 4 резолюции. Конфликтът е между Армения и Азербайджан, както потвърждава и международната общност. В тези резолюции се заявява в прав текст, че Нагорни Карабах принадлежи на Азербайджан, че другите окупирани територии принадлежат на Азербайджан. Резолюциите отново потвърждават териториалната цялост на моята страна, неприкосновеността на нейните международно признати граници, най-вече пълното безусловно и незабавно оттегляне на арменските въоръжени сили от окупираните територии на Азербайджан. Въпреки това наблюдаваме продължаващата арменска агресия срещу Азербайджан“, обясни тя. Н. Пр. Наргиз Гурбанова повтори, че конфликтът е между Армения и Азербайджан и няма трета държава на страна на Азербайджан. Има обаче много причини да вярваме, че арменски въоръжени групировки, базирани в Ливан и Сирия вече са се придвижили и в момента се бият в окупираните територии на Азербайджан на страната на Армения, добави азербайджанският посланик у нас. Росица АНГЕЛОВА

2 Октомври 2020 | 09:53 | Агенция "Фокус"

Н. Пр. Армен Едигарян: Безспорни са фактите, че Азербайджан инициира агресията в Нагорни Карабах

Н. Пр. Армен Едигарян: Безспорни са фактите, че Азербайджан инициира агресията в Нагорни Карабах

София. Има безспорни факти, че Азербайджан инициира агресията в Нагорни Карабах. Това каза в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ Н. Пр. Армен Едигарян, посланик на Република Армения в България. Последната агресия на Азербайджан срещу Нагорни Карабах има два аспекта, отбеляза той. „Първо – Азербайджан публично отхвърли мирния процес на ниво президент на републиката и формулира цел да се разреши Нагорнокарабахския конфликт чрез военни средства. Второ – Азербайджан получи широкомащабна политическа и военна подкрепа от Турция. А именно, Турция подкрепя Азербайджан в контекста на Нагорнокарабахския конфликт от 90-те, когато наложи блокада на Република Армения. Освен това турската подкрепа за тази агресия и за подготовката за агресията премина през качествени промени. Това се характеризира с пряко присъствие на бойното поле. Турските военни експерти се бият рамо до рамо с азербайджанците, а освен това се използват турски оръжия, включително дронове и военни самолети. Според достоверни източници Турция набира и транспортира чуждестранни терористи в Азербайджан. В същото време Турция дава пълна политическа и пропагандна подкрепа на Азербайджан на най-високо държавно ниво“, поясни посланикът. Според Н. Пр. Армен Едигарян от години Азербайджан нарушава тристранното споразумение от 1994 година за установяване на режим на примирие, което няма времеви лимит. Освен това Азербайджан отхвърля предложенията на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ за създаване на механизми за разследване на нарушенията на примирието и за засилване на мониторинга върху режима на прекратяване на огъня, както и ограничаването на възможностите за прилагането на сила, припомни той. Росица АНГЕЛОВА

2 Октомври 2020 | 09:50 | Агенция "Фокус"

Protothema: Морското споразумение между Турция и Либия бе регистрирано официално в ООН

Protothema: Морското споразумение между Турция и Либия бе регистрирано официално в ООН

Атина. Десет месеца след като Турция представи турско-либийския меморандум на ООН, секретариатът на световната организация официално го регистрира, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Дипломатическите източници в Атина характеризират действията на секретариата на ООН като „формален и технически процес“. „Регистрацията и публикуването на всички видове споразумения, подадени от държавите в секретариата на ООН, е формална и техническа процедура. Това действие не дава легитимност на текстовете, нито означава признаване на съдържанието от Организацията на обединените нации ”, посочват същите източници, добавяйки, че„ това „споразумение” е незаконно и невалидно, сключено е незаконно и не е ратифицирано, както би трябвало, от либийската Камара на представителите, както се вижда от писмото на президента на последния до генералния секретар на ООН. Това „споразумение“ също е сключено в нарушение на Конвенцията по морско право. Нелегалният му характер е подчертан и осъден от международната общност ”, твърдят гърците. Припомня се, че турско-либийският меморандум беше осъден и от европейските лидери на срещата на върха на Европейския съюз на 13 декември 2019 г. Държавните глави на ЕС осъдиха турско-либийското „споразумение за морските граници“ като нарушаващо международното право. Така нареченият Меморандум за разбирателство между Анкара и Триполи „нарушава суверенните права на трети държави, не е в съответствие с морското право и не може да има правно обвързващи последици за трети държави“, се подчертава в текста на заключенията на срещата. Превод и редакция: Иван Христов

2 Октомври 2020 | 08:17 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Карабах, Беларус и Русия изостриха проблемите вътре в ЕС

„Независимая газета“: Карабах, Беларус и Русия изостриха проблемите вътре в ЕС

Брюксел. В Брюксел започна двудневна извънредна среща на върха на Европейския съюз, предназначена да реши или очертае контурите на решения на многото проблеми, с които Обединена Европа се сблъска наскоро. Сред обсъжданите въпроси - Нагорно Карабах, Беларус, ситуацията във връзка с отравянето на Алексей Навални, кризата в отношенията с Турция и Великобритания, борбата с пандемията. Намирането на общ език за 27-те лидери на страните от ЕС няма да бъде лесно. По редица въпроси позициите им се различават диаметрално, пише руският вестник “Независимая газета“ Дори преди да започне двудневната среща, тя не върви по план. Срещата на върха беше насрочена за 24-25 септември.Охранител, който е бил в контакт с ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел, е диагностициран с коронавирус. Затова ръководителят на Европейския съвет влезе в карантина, спазвайки изискването на белгийското министерство на здравеопазването. Възможно е това да е било само причина за отлагане на срещата на върха и всъщност ръководството на ЕС е искало да спечели време. То беше необходимо преди всичко, за да убеди властите на Кипър. Тази държава блокира приемането на санкции срещу белоруските власти, докато ЕС не се споразумее за подхода към Турция. Официална Анкара не възнамерява да изостави изследователската работа в Източното Средиземноморие в шелфа, който Кипър счита за свой. „Турският въпрос“ на срещата на върха на ЕС трябва обаче да се разглежда и в друга перспектива: От 27 септември продължават военните действия между Армения и Азербайджан. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ясно очерта позицията на страната си в този конфликт: тя е проазербайджанска и антиарменска. Преди да направят оценка на действията на Армения, Азербайджан и всъщност на Турция, страните от ЕС трябваше да изчакат становището на страните-съпредседатели на Минската група на ОССЕ, които Съветът за сигурност на ООН упълномощи да се справят с проблема с Карабах: Франция, САЩ и Русия. Срещата на върха беше предшествана от телефонни разговори между Владимир Путин и Еманюел Макрон. Според пресслужбата на Кремъл разговорът е воден по инициатива на френската страна и в резултат и двамата лидери призовават страните за свовременно прекратяване на огъня. А в деня на срещата на върха на ЕС бе направено тристранно изявление от Путин, Макрон и Доналд Тръмп. То осъди "ескалацията на насилието", изрази съболезнования на семействата на загиналите и ранените и призова за незабавно прекратяване на военните действия. Страната, виновна за развихрянето на насилието, не беше посочена. Това освободи ЕС от необходимостта да обсъжда санкции срещу някоя от страните в конфликта. Кипърско-гръцкото противоречие предизвика повече трудности за Европейския съюз. Преди срещата на върха в Брюксел кипърският президент Никос Анастасиадис се срещна с Шарл Мишел. След резултатите от нея, както и в първия ден на срещата на върха, при условие за анонимност, кипърските дипломати информираха репортери, че няма да има отклонения от предишната им позиция. От гледна точка на Кипър ЕС трябва да накаже Турция. Тоест, да се наложат санкции, ако не срещу властите на страната, то поне срещу турски частни компании, участващи в работата на спорната зона на шелфа. В противен случай Кипър не възнамерява да отмени ветото си върху санкциите срещу Беларус. Само Франция от водещите страни в ЕС е готова да се скара с Турция. Германските власти, където парламентарните избори трябва да бъдат догодина, едва ли са готови да изострят отношенията с голямата турска диаспора. Междувременно, както Reuters съобщи, позовавайки се на източници в Белия дом, САЩ решиха да не налагат собствени санкции срещу беларуските власти, докато ЕС не го направи. Така че цената на споразумението с островната държава по "турския въпрос" се е увеличила. Но друг проблем беше решен лесно и без проблеми. В началото на срещата на върха ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ЕС ще съди Великобритания, тъй като е нарушила условията на споразумението за напускане на Европейския съюз. Това е законопроект за вътрешния пазар, който се разглежда в британския парламент. Според него стоки от Северна Ирландия трябва да се доставят свободно в кралството. Това е изрично забранено от споразумението за Брекзит. Сред въпросите без отговор е и „случаят Навални“. Източник от кабинета на министрите на Федерална република Германия заяви пред журналисти, че се предлага само да бъде осъдено отравянето на руския политик. Не се говори за нови санкции срещу Руската федерация. Те могат да бъдат въведени само след като се появят заключенията на Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО). Нейните функции включват разследване на случаи на употреба на забранени химически бойни агенти, включително от групата „Новичок“. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 21:27 | Агенция "Фокус"

AFP: Тежки бомбардировки сеят разрушения в нагорнокарабахския град Мартуни

AFP: Тежки бомбардировки сеят разрушения в нагорнокарабахския град Мартуни

Степанакерт. Взривове на артилерийски снаряди разтърсиха малкото градче Мартуни в сепаратисткия регион Нагорно Карабах, където обстрелът разруши покриви, оставяйки развалини и изпочупени стъкла, предава AFP Макара и градът да се намира на около 20 километра от фронтовата линия на тежките боеве, въоръжените сили на Азербайджан започнаха да бомбардират централни улици и сградата на местната власт с ракетни установки „Град“. В резултат на обстрела са ранени двама френски журналисти от вестник Le Monde и двама арменски журналисти. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 20:44 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външните министри на Русия и Турция се изказаха за незабавно прекратяване на бойните действия в Карабах

ТАСС: Външните министри на Русия и Турция се изказаха за незабавно прекратяване на бойните действия в Карабах

Москва/Анкара. Руският външен министър Сергей Лавров и неговият турски колега Мевлют Чавушоглу изразиха сериозна загриженост относно ситуацията около Нагорно Карабах и се обявиха за незабавно прекратяване на военните действия. Това се посочва в съобщението на руското външно министерство след телефонния разговор между двамата, предава TACC. "Ескалацията на напрежението около Нагорнo Карабах беше обсъдена задълбочено. Министрите изразиха сериозна загриженост от продължаващата въоръжена конфронтация и говориха за незабавно прекратяване на военните действия", се казва в документа. Страните подчертаха „недопустимостта на участието на незаконни въоръжени групи от други региони в конфликта“. "Изискването за изключително балансирани стъпки беше отбелязано по отношение на предоставянето на политическа и дипломатическа помощ на Баку и Ереван," се казва в съобщението. Външните министри потвърдиха готовността си "да координират отблизо действията на Русия и Турция за стабилизиране на ситуацията, за да върнат уреждането на конфликта в Нагорнo Карабах в мирното русло на преговорите възможно най-скоро". В същото време Лавров насочи вниманието на Чавушоглу към усилията на съпредседателите на Минската група на ОССЕ по Карабах, включително съвместното изявление на президентите на Русия, САЩ и Франция на 1 октомври. МВнР на Русия отбеляза, че страните са засегнали и актуални въпроси от двустранния дневен ред и се договориха да поддържат допълнителни контакти. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 20:19 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис Турските провокации не могат да бъдат толерирани повече

Кириакос Мицотакис Турските провокации не могат да бъдат толерирани повече

Брюксел. Дейностите на Турция в Източното Средиземноморие „повече не могат да бъдат толерирани“, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис преди началото на срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел, като призовава страните членки да решат „вида на отношенията“, които искат с да имат с Турция, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini „Настъпи моментът Европа да проведе смел и откровен дебат за вида на отношенията, които иска да поддържа с Турция“, каза Мицотакис пред журналисти. „Едно е сигурно: турските провокации, независимо дали се проявяват чрез едностранни действия или чрез прекомерна реторика, вече не могат да бъдат толерирани“, каза той. „Това е не само защото поведението на Турция нарушава суверенните права на две страни членки на Европейския съюз, а именно Гърция и Кипър, а защото това поведение на Турция засяга ключовите европейски геополитически интереси в Средиземно море, каза той. Гръцкият премиер предупреди, че ЕС е изправен пред две възможности: „Единият е пътят на диалога, на дипломацията - диалог, който трябва да се основава на зачитане на международното право, на въздържане от едностранни действия и на правилата на добросъседските отношения, " той каза. „Алтернативният път е на ескалиращото напрежение, което неизбежно, рано или късно, ще накара Европа да предприеме мерки срещу Турция“, каза Мицотакис. „Гърция ясно заяви, че иска да следва първия път. От Турция зависи да направи същото, но тя трябва да го направи по последователен и стабилен начин “, каза той. Меркел и Макрон Канцлерът Ангела Меркел заяви, че се е ангажирала да намери мирно решение на напрежението, докато френският президент Еманюел Макрон заяви, че солидарността на ЕС с Кипър не може да се договаря. По-рано турският президент Реджеп Тайип Ердоган изпрати писмо до всички лидери на ЕС с изключение на Гърция и Кипър, като лобира блока да се отнася справедливо към Анкара и обвини Атина и Никозия за напрежението в Средиземно море Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 19:24 | Агенция "Фокус"

AFP: Гърция и Турция се договориха да създадат пряка линия за избягване на сблъсъци в Средиземно море

AFP: Гърция и Турция се договориха да създадат пряка линия за избягване на сблъсъци в Средиземно море

Брюксел. Гърция и Турция създадоха гореща линия, за да избегнат случайни сблъсъци в Източното Средиземноморие, където те са в остър спор около енергийните ресурси и морските граници, съобщиха от НАТО, цитирани от AFP Шефът на НАТО Йенс Столтенберг приветства пробива, който идва след няколкоседмични преговори между военни представители от двете страни членки. Двете страни-членки на НАТО се съгласиха на преговори, след като конфликтът за проучването на газови находища в оспорвани води доведе до драматично нарастване на напрежението, предизвиквайки опасения, че може да избухне военен конфликт, дори случайно. "След поредица технически срещи между военните представители на Гърция и Турция в щаба на НАТО в Брюксел, в четвъртък беше създаден двустранен военен механизъм за деконфликт", се казва в изявление на НАТО. "Механизмът е предназначен да намали риска от инциденти и произшествия в Източното Средиземноморие. Той включва създаването на гореща линия между Гърция и Турция, за да се улесни деконфликтността по море или във въздуха." Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 19:00 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Двама журналисти на френския вестник Le Monde са ранени в конфликта в Южен Кавказ

ТАСС: Двама журналисти на френския вестник Le Monde са ранени в конфликта в Южен Кавказ

Ереван. Двама журналисти от френския вестник Le Monde са били ранени в резултат на обстрел от азербайджанските въоръжени сили в Нагорнo Карабах. Това съобщава Арменският единен информационен център към правителството на Армения, предава TACC. "В град Мартуни (източната част на Нагорнo Карабах - ТАСС) двама журналисти от вестник Le Monde бяха ранени в резултат на обстрел от азербайджанските въоръжени сили. И двамата са френски граждани, в момента те са откарани в градската болница в Мартуни", съобщи информационният център. Според него Арам Григорян, оператор на новинарския блок на телевизионния канал“ Армения“, също е леко ранен в резултат на обстрела от азербайджанските въоръжени сили. В четвъртък арменското външно министерство съобщи, че сега в Армения и Карабах има над 200 чуждестранни журналисти. По късно стана ясно, че състоянието на единия от пострадалите е тежко. Азербайджанското МВнР заяви, че Армения изпраща чуждестранни журналисти в зони, където се водят бойни действия, застрашавайки живота им, като грубо нарушава международното хуманитарно право. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 18:15 | Агенция "Фокус"

Министерството на външните работи на Република Азербайджан: Армения  грубо нарушава международното хуманитарно право чрез посещение на журналисти в района на военните операции

Министерството на външните работи на Република Азербайджан: Армения грубо нарушава международното хуманитарно право чрез посещение на журналисти в района на военните операции

София. Армения грубо нарушава международното хуманитарно право чрез умишлено посещение на журналисти в района на военните операции. Това се казва в прессъобщение на пресслужбата на министерството на външните работи на република Азербайджан относно нараняването на двама журналисти на вестник " Льо Монд", съобщиха от пресцентъра на Посолството на Азербайджан в България. "Арменските медии съобщават, че двама журналисти на френския вестник "Льо Монд" са ранени в окупирания регион Нагорни Карабах на република Азербайджан. Бихме искали да отбележим, че Армения организира посещение на журналисти в района на военните операции, застрашавайки живота на чуждестранни журналисти, като грубо нарушава международното хуманитарно право. Припомняме, че на 27 септември 2020 г. министерството на отбраната на Република Азербайджан официално заяви, че азербайджанската армия не напада на цивилни лица и обекти и за разлика от окупиращата Армения по време на военните операции спазва изискванията на международното хуманитарно право, включително женевските конвенции. Умишлено закарване на чуждестранни журналисти в опасна зона ясно показва, че правителството на Армения е пренебрегнало задълженията си да гарантира безопасността на журналистите и използва чуждестранни журналисти за свои пропагандни цели. С тази цел ние се обръщаме към чуждестранни журналисти с апел първо да си осигурят съгласието на азербайджанската страна във връзка с посещение в окупирания Нагорни Карабах на Азербайджан и прилежащите към него региони", се казва в позицията.

1 Октомври 2020 | 17:57 | Агенция "Фокус"

AFP: Макрон заяви, че сирийски джихадисти се бият в карабахския конфликт

AFP: Макрон заяви, че сирийски джихадисти се бият в карабахския конфликт

Брюксел. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че сирийски бойци-джихадисти действат в Нагорно Карабах, където Армения и Азербайджан водят тежки боеве, предава AFP Той заяви, че разполага с доказателства, че джихадисти са преминали през турския град Газиантеп по пътя си към конфликта в Кавказ, където при най-ожесточените сблъсъци от десетилетия са загинали близо 130 души. „Имаме информация, която със сигурност показва, че сирийски бойци от джихадистки групировки са преминали през Газиантеп, за да стигнат до театъра на военните действия в Нагорно Карабах“, каза Макрон, пристигайки на среща на върха с лидерите на ЕС в Брюксел. "Това е много сериозен нов факт, който променя ситуацията." Армения обвини Турция в изпращане на наемници в подкрепа на Азербайджан, а в понеделник базираната във Великобритания Сирийска обсерватория за правата на човека заяви, че Анкара е изпратила най-малко 300 наемници от Северна Сирия. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 17:52 | Агенция "Фокус"

Sabah: Призивите на САЩ, Русия и Франция са неприемливи

Sabah: Призивите на САЩ, Русия и Франция са неприемливи

Анкара. „Нашият парламент, който искрено подкрепя нашите братя навсякъде, от турците в Кипър и Азербайджан до Балканите и Северна Африка, заедно с нашия народ, е източник на надежда за всички наши приятели “, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган при откриването на есенната сесия на Великото национално събрание на Турция (ВНСТ ). Речта на турския лидер бе публикувана от турския вестник Sabah. Говорейки за ситуацията в Нагорно Карабах, турският лидер отбеляза: „Кавказ продължава да остава зона на криза. Най-конкретният пример за това са сблъсъците, започнали с нападението на арменците, окупиращи Нагорно Карабах срещу Азербайджан. Искам още веднъж да подчертая, че подкрепяме нашите азербайджански братя в борбата за освобождението на окупираните земи. Неприемливи са опитите на Минската група, състояща се от Съединените щати, Русия, Франция, да постигне прекратяване на огъня на фона на негативните събития, случващи се в наши дни поради факта, че те са пренебрегвали този проблем в продължение на почти 30 години. Окупаторите първо трябва да напуснат тези земи. Нашите азербайджански братя копнеят за деня, в който ще могат да се върнат в своите земи. Говорихме за това с господин Макрон и Путин. Но резултат няма. Сега е моментът да свършим нещата. А нашите азербайджански братя трябва да разчитат само на себе си ”. „Турция разглежда Азербайджан през призмата на принципа„ две държави - една нация “. Ще продължим да оказваме всякакъв вид подкрепа на нашите азербайджански братя “, подчерта президентът. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 16:51 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Меркел се изказа за мирно решение на разногласията в Източното Средиземноморие

ТАСС: Меркел се изказа за мирно решение на разногласията в Източното Средиземноморие

Брюксел. Европейският съюз се интересува от конструктивни отношения с Турция, въпреки различията относно Източното Средиземноморие, конфликтът трябва да бъде разрешен по мирен начин. Това зави в Брюксел германският канцлер Ангела Меркел при пристигането си на срещата на върха на ЕС, цитирана от TACC. Според нея Европейският съюз иска да постигне "мирно решение на ситуацията" около спора между Турция и Кипър и Гърция. "Ще отбележа, че отношенията ни с Турция са сложни", каза тя. "Въпреки всички трудности трябва да се развиват конструктивни отношения." "Ние сме партньори в НАТО и имаме нужда един от друг", добави Меркел. Ситуацията в Източното Средиземноморие отново ескалира това лято след решението на Турция да възобнови проучването на офшорни въглеводородни запаси Източното Средиземноморие, във води, които Турция оспорва с Гърция и Кипър. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 16:40 | Агенция "Фокус"

Haaretz (Израел): Неочакван съюз между Нетаняху и Ердоган срещу Иран за Нагорни Карабах

Haaretz (Израел): Неочакван съюз между Нетаняху и Ердоган срещу Иран за Нагорни Карабах

Тел Авив. Азербайджанските товарни самолети, кацащи в израелските авиобази в Негев, са сравнително често срещана гледка, показателна за масивни военни сделки между двете страни. Честотата и времето на пристигане на товарните самолети Ил-76 - два такива самолета кацнаха в Увда миналия четвъртък, 24 септември, само два дни преди сериозната ескалация на продължаващия конфликт между Азербайджан и Армения, а още два самолета пристигнаха във вторник и сряда - показва подготовката и укрепването на азербайджанските сили преди предстоящата битка за Нагорно Карабах, където боевете продължават вече четвърти ден, пише израелският вестник Haaretz. Израелското правителство се въздържа от всякакви изявления относно ситуацията в Южен Кавказ. Официално тo не е готовo да вземе страна. Освен това тo поддържа дипломатически отношения с Армения, която само преди две седмици отвори първото си посолство в Тел Авив. Израелските официални лица казват неофициално, че „имаме интереси и от двете страни“, и Израел със сигурност няма да отправи открито предизвикателство към руското правителство, което е един от покровителите на Армения (въпреки че в същото време продава оръжия на Азербайджан). Това не са само изгодни сделки за продажба на оръжия, които включват безпилотни летателни апарати, ракети и радарни системи. Израел смята Азербайджан за свой стратегически съюзник. Тази клептокрация на каспийското крайбрежие е източникът на петрола, който Израел купува и поради позицията си служи като изключително полезна „задна врата“ към съседен Иран, която може да се използва за разузнавателни и други тайни цели, особено предвид факта, че тази преобладаващо шиитска държава е твърдо светска държава и отдавна е подозрителна към революционните амбиции на Ислямската република на юг от нея. Етнически обаче Азербайджан е много по-тясно свързан с друга регионална сила, Турция, която според докладите, идващи от Нагорно Карабах, главно от арменски източници, е много по-ангажирана в настоящото обостряне, отколкото преди. Арменците твърдят, че техните опоненти използват турски безпилотни летателни апарати, че турски изтребител F-16 е свалил един арменски самолет и че на място дори са пристигнали сирийски бойци от подкрепяната от Турция Сирийска национална армия. Турция отхвърля съобщенията, че нейните въоръжени сили участват в конфликта, но открито подкрепя Азербайджан. За пръв път от много дълго време Израел изглежда е от същата страна като Турция. Това временно и случайно съвпадение на интереси ли е, или е показател, че някои елементи от дългогодишния турско-израелски съюз все още се запазват? През последните 12 години, тоест след операция, която Израел проведе в Ивицата Газа, отношенията между двете страни се развиха по трайно влошена траектория. През първите няколко години имаше хора, които смятаха това за временно явление, обяснено на фона на опитите на Реджеп Тайип Ердоган да засили позициите си в региона. Днес обаче консенсусът в израелската разузнавателна общност и силите за сигурност е, че все по-авторитарният Ердоган е непоправим антисемит и че докато остане лидер на Турция, няма да има перспективи за реално укрепване на връзките. Въпреки че самата Турция все още поддържа дипломатически контакти на ниско ниво и широки търговски връзки с Израел, Ердоган категорично осъди неотдавнашното "нормализиране" на израелските отношения и споразумения с Обединените арабски емирства и Бахрейн. През последните няколко години Турция бе домакин на ключови лидери на „Хамас,“ като им позволява да отворят офис в Истанбул и дори предоставя на някои от тях турско гражданство. Това отчасти се дължи на желанието на Ердоган да се представи като закрилник на палестинците и да демонстрира личната си близост с движението „Мюсюлманско братство“, което загуби първоначалната си база в Египет през 2013 г. след въстание срещу тогавашния президент Мохамед Мурси. В рамките на израелската разузнавателна общност продължава дебатът за това дали охлаждането на отношенията с Турция е временно и е следствие от личните предпочитания на Ердоган, или отразява по-дълбока промяна. До голяма степен това зависи от естеството на личните отношения, които този или онзи служител е поддържал с турски колеги в миналото. Например един високопоставен офицер от израелските военновъздушни сили, който е бил обучен в Турция и продължи да поддържа връзка с турските си колеги чрез различни форуми на НАТО, заяви миналата година, че е убеден, че „Турция не е наш враг и тя отново ще стане наш близък съюзник, веднага щом Ердоган си тръгне“. От друга страна, разузнавачите, които са наблюдавали как Истанбул все повече доминира в операциите на „Хамас“ на Западния бряг - и как турската разузнавателна служба на MIT е попаднала под контрола на близките сътрудници на Ердоган, които искат да работят в тясно сътрудничество с Иран, са убедени, че дори Ердоган да бъде принуден да подаде оставка, наследниците му вероятно ще продължат неговата политика. „Несъмнено ще са необходими години, за да възстановим отношенията, които някога сме имали“, каза един разузнавателен анализатор. "Тестът ще бъде дали офисите на „Хамас“ ще се затворят." И това зависи преди всичко от Иран - това, което ни връща към Нагорно Карабах. Въпреки инициативите от двете страни, историческото съперничество между османците и персите, както и борбата за контрол в различни горещи точки в региона, пречат на Турция и Иран да изградят траен съюз. Иран е един от основните поддръжници на Армения в конфликта около Нагорно Карабах, което дава възможност на Израел да установи диалог с Турция на Ердоган по неофициални канали, както и да увеличи разцеплението между Анкара и Техеран. В продължение на няколко десетилетия съюзници на Израел в региона са неарабски държави, Турция и Иран, които заедно с Израел образуват неофициален „периферен съюз“, който първо пострада от Ислямската революция в Иран през 1979 г., а след това след идването на Ердоган на власт през 2003 г. Сега Израел е по-близо от всякога до прозападен блок от арабски страни, който включва ОАЕ, Саудитска Арабия и Египет, които споделят враждебността на Израел към Иран и Турция и се съревновават с тях за господство в региона в поредица от прокси конфликти в Сирия. Йемен, Ливан и Либия. Продажбите на оръжие за Азербайджан и ескалацията на конфликта в Нагорно Карабах напомнят, че "периферният съюз" може още да не е мъртъв. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 16:32 | Агенция "Фокус"

AFP: Ердоган заяви, че прекратяването на огъня в Нагорно Карабах е възможен само при изтеглянето на Армения

AFP: Ердоган заяви, че прекратяването на огъня в Нагорно Карабах е възможен само при изтеглянето на Армения

Анкара/Париж. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че прекратяването на огъня в Нагорно Карабах е възможно само ако арменските сили се оттеглят от отцепилия се район и останалата част от Азербайджан, цитира думите му AFP "Пътят за трайно прекратяване на огъня в този регион зависи от оттеглянето на арменците от цялата територия на Азербайджан," каза Ердоган в телевизионно обръщение. Същевременно президентите на Русия, САЩ и Франция призоваха в четвъртък за прекратяване на огъня в района на Нагорни Карабах, призовавайки Армения и Азербайджан да се ангажират с незабавни преговори "Ние призоваваме за незабавно прекратяване на военните действия между враждуващите военни сили", заявиха френският президент Еманюел Макрон, руският му колега Владимир Путин и Доналд Тръмп от САЩ в изявление, публикувано от Елисейския дворец "Ние също така призоваваме лидерите на Армения и Азербайджан да се ангажират незабавно да подновят преговорите по същество", казаха лидерите, чиито държави са съпредседатели на Минската група на ОССЕ, която търси решение на конфликта от 90-те години на миналия век Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 15:29 | Агенция "Фокус"

Сътрудник на азербайджанския президент: Ако атаките от Армения продължат, ще вземем адекватни мерки срещу военните им позиции

Сътрудник на азербайджанския президент: Ако атаките от Армения продължат, ще вземем адекватни мерки срещу военните им позиции

Баку. Като използват тежка артилерия и други едрокалибрени оръжия, арменските въоръжени сили продължават да обстрелват азербайджанските населени места, заяви сътрудникът на президента на Азербайджан, ръководител на отдела за външна политика на президентската администрация на Азербайджан Хикмат Хаджиев, цитиран от азербайджанския портал Trend 1. „В резултат на умишления артилерийски обстрел на азербайджанските селища арменските въоръжени сили убиха 17 цивилни, включително две деца, 51 цивилни бяха ранени“, каза Хаджиев. „Държавна и частна собственост беше повредена.“ „С тези си действия Армения показва, че е страна без цивилизовани ценности и извършва коварни атаки срещу цивилни и непълнолетни“, добави помощникът на президента. „Умишлената стрелба по или убийство на цивилни по време на военни действия е военно престъпление.“ „Армения и арменското политическо ръководство са отговорни за това“, каза Хаджиев. „Прицелването по или убиването на цивилни по време на военни действия е военно престъпление.“ По време на поредния акт на агресия срещу Азербайджан, Азербайджан отново беше подложен на ракетно нападение от арменския район Горис. Това е втората атака на Армения срещу Азербайджан. Първата атака бе извършена от арменския район Варденис. В резултат на ракетен удар около 20 къщи бяха повредени в новосформираното село Жожук Марджанли, населено с бежанци. „Предупреждаваме арменската страна, че ако атаките срещу Азербайджан от територията на Армения продължат, тогава ще бъдат предприети адекватни мерки срещу законните военни позиции, които продължават обстрела“, каза Хаджиев. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 15:05 | Агенция "Фокус"

Георги Димов: ЕС не е единен за ситуацията в Нагорни Карабах и Източното Средиземноморие

Георги Димов: ЕС не е единен за ситуацията в Нагорни Карабах и Източното Средиземноморие

София. ЕС не е единен за ситуацията в Нагорни Карабах и Източното Средиземноморие. Това коментира в предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ бившият генерален консул на България в Одрин Георги Димов. „Турция наистина е самотна и изолирана. На нейна страна е единствено Катар и разбира се в известна степен беше, а сега още по-силно ще бъде Азербайджан. Все още обаче в района тежката си дума не е казала Русия. На мен ми е много трудно да си представя как Москва може да загърби традиционно добрите приятелски отношения и с Гърция, и с Република Кипър, исторически и с Египет, и също така с държавата Израел, само и само, за да угоди на Анкара. И всъщност ние там виждаме разбира се едно движение между Турция и Русия на фона на това, че и двете разбира се по различни причини са сочени с пръст, заклеймявани, критикувани от Запада, най-общо казано. Иначе между тях също има много сериозни противоречия. Ние не може да ги загърбваме, да си затваряме очите и да смятаме, че те са се прегърнали и вече няма да има връщане назад“. Георги Димов отбеляза разликата между западната дипломация и това, което се наблюдава специално между Русия и Турция. Ние предпочитаме с дипломатичен тон да казваме нещата такива, каквито са. Докато при тях на масата има усмивки, обаче долу под масата се ритат по кокалчетата, коментира още бившият ни генерален консул в Одрин. Евелина БРАНИМИРОВА

1 Октомври 2020 | 14:58 | Агенция "Фокус"

Президентът на Армения пред CNBC: Турция превръща Кавказ във втора Сирия

Президентът на Армения пред CNBC: Турция превръща Кавказ във втора Сирия

Ереван. Кавказ може да се превърне в още една Сирия, ако международната общност не се намеси в ситуацията около Нагорни Карабах, заяви арменският президент Армен Саркисян в интервю за американския телевизионен канал CNBC, публикувано вчера, 30 септември. „Международната общност трябва да разбере, че ако не се намеси сега, Кавказ може да се превърне в голям проблем за нея. Представете си, че Кавказ се превърне в още една Сирия“, каза Саркисян. Държавният глава подчерта, че Нагорни Карабах е бил исторически част от Армения в продължение на хиляди години. „Винаги е бил обитаван от арменци. Това е красива планинска страна, в която живеят горди и смели хора. Той разглежда случващото се като опит на Турция да извърши нов геноцид с ръцете на Азербайджан. Това е неприемливо за арменците. Борбата ще продължи и арменците ще докажат, че проблемът не се решава със сила и независимо дали ни харесва или не, трябва да се върнем на масата за преговори“, каза Саркисян. Според арменския президент настоящите действия на Турция показват, че тя генерира проблеми навсякъде - в Средиземно море, Гърция, Либия, Ирак. „Ако погледнете дейността на турското правителство, ще видите, че около тях има проблеми, на всичките 360 градуса“, каза той. Според Международната енергийна агенция Азербайджан е 24-ият най-голям производител на суров нефт в света и осигурява около 5% от нуждите на Европа от нефт и газ. Страната разполага с три тръбопровода за износ на суров петрол и два основни газопровода за износ, което насочва международното внимание към Южен Кавказ като цяло като ключова артерия за транспортиране на нефт и газ от Азербайджан до Турция и по-нататък към Европа, отбелязва CNBC. Въпреки изразените на Запад опасения, че тази критична инфраструктура може да бъде изложена на риск, Саркисян каза, че подобни опасения са преувеличени. „Те (азербайджанските власти) казват, че съществува заплаха за международните газопроводи за доставка на енергия, което е абсолютна глупост“, категоричен е той. Петролопроводът (Баку-Тбилиси-Джейхан) съществува от 20 години и „няма заплаха за енергийния комплекс (на Азербайджан)“. Ако имахме „намерението да извадим от строя тръбопровода, щяхме да го направим преди 20 години, но не и сега“, подчерта Саркисян. Превод и редакция: Иван Христов

1 Октомври 2020 | 13:50 | Агенция "Фокус"

Георги Димов: Много петрол и много газ са в основата на поредния конфликт в Нагорни Карабах

Георги Димов: Много петрол и много газ са в основата на поредния конфликт в Нагорни Карабах

София. Поредното разгаряне на конфликта в Нагорни Карабах се дължи на наличието на много петрол и газ. Това коментира в предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ бившият генерален консул на България в Одрин Георги Димов. Той посочи, че когато се прави сравнение между Кавказ и Източното Средиземноморие общото е именно петрол и газ. „В Кавказ са трасетата за доставки на тези енергийни източници до световните пазари. А в Източното Средиземноморие по-специално в акваторията на остров Кипър бяха открити тези големи залежи и те ще продължат и ще бъдат разработвани. Нашият национален интерес и национална енергийна сигурност зависят точно от това. Ако трябва образно да го кажа, примерно нали има такива смесители за смесване на водата – топла и студена. Ние досега имахме само топлото кранче, само от едно място излизаше, един източник, едно трасе. Ще трябва да търсим и студеното. А то може да дойде при нас по два начина. Първо, чрез втечнен газ и споразумението, което август, премиерът Борисов беше там и подписахме за съоръженията, които придобихме 20%, мисля че беше за Александруполис“. Вторият начин са газопроводите и първото споразумение в това отношение беше подписано на 3 януари тази година, припомни Георги Димов. От акваторията на Израел до Гърция ще стигат годишно, по някои данни 12 милиарда куб. метра. Би било добре ако от тях България получи 1-2 милиарда. За нашата страна това е достатъчно, за да бъдем сигурни и спокойни за нашето бъдеще, допълни експертът Евелина БРАНИМИРОВА

1 Октомври 2020 | 13:20 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Войната в Кавказ ще се прехвърли на територията на Русия и Турция

Bloomberg: Войната в Кавказ ще се прехвърли на територията на Русия и Турция

Вашингтон. „Замразеният конфликт“ между Армения и Азербайджан се разгорещи. Това, което може да изглежда на мнозина на Запад като незначителен сблъсък в далечен ъгъл на нашата планета, всъщност ще има значителни последици за регионалната сигурност, енергийните пазари и амбициите на двама проблемни властни лидери: руския президент Владимир Путин и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, пише Джеймс Ставридис в материал за Bloomberg, представен без редакторска намеса. Боевете, започнали с разпадането на Съветския съюз, се водят предимно в малък анклав в Азербайджан, наречен Нагорни Карабах, където живеят арменци. Тази планинска самопровъзгласила се република (която не беше официално призната дори от покровителката си Армения) има население от 150 хиляди души, но е изключително милитаризирана. Азербайджанциte загубиха контрол над тази територия по време на конфликта през 90-те години, отнел живота на 30 хиляди души. Въпреки войнствените изявления и дрънкането на оръжие, те така и не успяха да го върнат с дипломатически или военни средства. Когато служих в Организацията на Северноатлантическия договор, посетих и двете страни няколко пъти. По това време министрите на отбраната им се мразеха и въпреки че Армения и Азербайджан бяха партньори на НАТО, без да са членове на Алианса (и изпратиха малки военни контингенти в Афганистан), и двамата началници на военни ведомства можеха да говорят само за двуличността и продажността на другия. За съжаление всеки от тях много точно изрази гледната точка на своя народ към съседната държава. Никой не искаше и нямаше да отстъпи нито една стъпка, както в буквален, така и в преносен смисъл. През четирите години на моята служба в НАТО азербайджанците многократно са предприемали нерешителни настъпления в Нагорни Карабах, които арменците лесно спираха. Според нашето разузнаване, ако се стигне до сериозни сблъсъци, арменците почти сигурно ще спечелят. Руската федерация доставяше оръжие и обучаваше военните от двете страни, а руснаците всъщност оказваха определено успокояващо въздействие върху тях. Но знаем, че когато Путин играе миротворец, това не предвещава нищо добро. При настоящата ескалация двете страни, както обикновено, твърдят, че врагът е атакувал първи. През юли имаше няколко престрелки, по време на които бяха убити дузина азербайджанци (предимно военнослужещи). Сега загубите наближават сто. В неделя всяка страна обяви мобилизация и военно положение. Армения заяви във вторник, че един от нейните самолети е бил свален от турски F-16. Турция отрича тези обвинения. Други страни дори не се опитват да се намесят и да преговарят за прекратяване на огъня със страните в конфликта. В миналото това помагаше по някакъв начин за облекчаване на напрежението, поне временно. За последно такива усилия полагаше Минската група, в която съпредседатели са Франция, Русия и САЩ. Но през 2010 г. тези опити се провалиха. Най-опасният момент на новата ескалация е, че Турция и Русия активно подкрепят противоположните страни. Турците не харесват арменците и застават на страната на техните азерски мюсюлмански единоверци. (В Армения споменът за зверствата на османските турци преди век остава важен фактор за националното съзнание.) Русия има официален договор за отбрана с Армения и поддържа тесни военни връзки с нея. Трябва да се има предвид, че съседите на конфликтните държави са вечно нестабилната Грузия и един от най-непреклоните врагове на САЩ - Иран. А Азербайджан, който притежава големи нефтени находища (7 милиарда барела доказани запаси плюс голямо количество природен газ), има силно уязвими тръбопроводи, които минават на места на 16 километра от арменската граница. Бях няколко пъти в този регион в моменти на засилено напрежение, но сега ситуацията там изглежда съвсем различна и по-опасна. Вашингтон е изцяло зает с предстоящите избори. Турция и Русия застават на противоположни страни (не само в Кавказ, но и в Сирия и Либия). И Европейският съюз е зает с развръзката на Брекзит и нарастващото напрежение между Гърция и Турция в Източното Средиземноморие. НАТО, което поддържа партньорства с Армения и Азербайджан, казва, че „страните трябва незабавно да прекратят военните действия“ и че „няма военно решение на конфликта“. Но не предлага нищо конкретно. Шансовете за мирно уреждане са малки. Минската група би могла да укрепи доверието, за да се сключи сделка, като се разшири с включването на Турция. Путин поддържа добри отношения с лидерите на двете страни, въпреки че Русия като цяло гравитира много силно към християнската и православната Армения. Може би САЩ, Русия и Турция чрез съвместни усилия биха могли да убедят страните в конфликта да се обърнат от катастрофалния път, който следват в момента. Може да се започне с някакво символично връщане на територия на азербайджанците. Двете страни могат да се ангажират да се откажат от използването на огнестрелни оръжия и експлозиви (както направиха Китай и Индия след неотдавнашния малък конфликт на „линията на контрол“ в Хималаите). След това стъпка по стъпка може да се пристъпи към откриването на границата. Общото убеждение обаче е, че няма особена надежда за това. През 2003 г. Томас де Ваал написва отлична книга „Черната градина“, в която изследва произхода на конфликта. В крайна сметка авторът пише: „Справедливото уреждане на спора в Нагорни Карабах ще изисква болезнени компромиси от двете страни, които ще трябва да балансират коренно противоположни принципи“. В момента подобни компромиси изглеждат далеч по-малко вероятни от малка война с големи последици. Превод и редакция: Иван Христов

1 Октомври 2020 | 12:57 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Путин и Макрон са обсъдили ситуацията в Нагорни Карабах и Беларус

ТАСС: Путин и Макрон са обсъдили ситуацията в Нагорни Карабах и Беларус

Москва. Президентите на Русия и Франция Владимир Путин и Еманюел Макрон обсъдиха обострянето на ситуацията в Нагорни Карабах, лидерите призоваха страните към максимална сдържаност и скорошно прекратяване на огъня. Това съобщава пресслужбата на Кремъл. Телефонният разговор се е провел по инициатива на френската страна, предава ТАСС. „Бе обсъдено подробно рязкото изостряне на обстановката в зоната на нагорнокарабахския конфликт. Изказана е сериозна загриженост във връзка с продължаващите мащабни военни действия. Владимир Путин и Еманюел Макрон призоваха враждуващите страни за бързо и пълно прекратяване на огъня, деескалация на напрежението и упражняване на максимална сдържаност“, се казва в съобщението. Пресслужбата добавя, че по време на разговора е отбелязано, че няма алтернатива на уреждането на кризата в Нагорни Карабах с политически и дипломатически методи. „В този контекст бяха разгледани конкретни параметри на по-нататъшното сътрудничество, предимно във формата на Минската група на ОССЕ. Изказана е готовност за изявление от името на лидерите на съпредседателстващите държави от Минската група (Русия, Франция и САЩ) в полза на незабавен край на въоръжената конфронтация и възобновяване на преговорния процес“, информира Кремъл. Политическа криза в Беларус Путин е потвърдил позицията на Руската федерация относно недопустимостта на опитите за намеса във вътрешните работи на суверенна държава и външния натиск върху легитимните власти. Беше засегната и ситуацията след президентските избори в Беларус. Руската страна потвърди принципната си позиция относно недопустимостта на всякакви опити за намеса във вътрешните работи на суверенна държава и външен натиск върху легитимните власти“, се казва в изявлението. Превод и редакция: Иван Христов

1 Октомври 2020 | 10:47 | Агенция "Фокус"

Der Standard (Австрия): Унгария и Полша останаха изолирани в ЕС

Der Standard (Австрия): Унгария и Полша останаха изолирани в ЕС

Брюксел. В навечерието на специалната двудневна среща на върха на Европейския съюз, която започва днес, Полша и Унгария останаха в изолация заради – според доклад на Брюксел - „недостатъци в демокрацията и пропуски във върховенството на закона“, пише австрийския национален ежедневник Der Standard. Преди броени дни министър-председателят на Унгария Виктор Орбан призова за оставката на Вера Йоурова, заместник-председател на Комисията на ЕС, отговаряща за върховенството на закона и правосъдието. Правителствата на Унгария и Полша заплашиха да бойкотират фонда за възстановяване на Общността от коронавируса, който беше одобрен в края на юли, ако разпределянето на средства бъде обвързано със спазването на принципа на правовата държава. По този начин двете „проблематични членки" на Съюза се оказаха в изолация броени дни преди специалната среща на върха на 27-те държавни и правителствени ръководители, която започва в следобедните часове на деня. Будапеща и Варшава трябваше да приемат две тежки поражения. На първо място, 25-те държави в Комисията на постоянните представители в Брюксел се споразумяха с мнозинство относно мандата за договаряне на механизъм за правова държава с ЕП. Това демонстриране на сила показа, че за двете страни не е толкова лесно да спрат този нов инструмент за „дисциплиниране“ на нарушителите на основните права. От редакцията припомнят, че фондът за възстановяване е неразривно свързан с редовната дългосрочна бюджетна рамка на ЕС до 2027 година. Нищо не работи без одобрението на депутатите от ЕП. Те дори изискват много по-строг регламент, отколкото германското председателство на Съвета на ЕС предложи като компромис. Съответно Комисията би могла да намали субсидиите от ЕС, ако върховенството на закона в дадена държава е „ограничено по достатъчно пряк начин“. Сега, в края на преговорите, Унгария и Полша биха могли да наложат вето, но с върховенството на закона те биха могли да се простят с бюджета от ЕС. Тъй като те са сред най-големите получатели на средства от Брюксел спрямо размера на страните им, образно казано, биха стреляли в краката си, ако се решат на подобна стъпка. Това се отнася по-специално за Орбан и Унгария, които генерират повече от четири процента от икономическата си мощ със субсидии от ЕС. Основната критика срещу унгарския премиер беше в доклада за върховенството на закона, представен в сряда и изготвен под егидата на Йоурова, с пълната подкрепа на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Одиторите установиха, че има „дефицити в правовата държава" в „някои държави-членки", които представляват „рискове за демократичните стандарти". На върха на списъка са Унгария и Полша, но също така Румъния, България и Словакия - последните особено в областта на неадекватната борба с корупцията. По отношение на Полша Комисията е загрижена за съдебните реформи от 2015 г., които подкопават независимостта на съдилищата. В Унгария върховенството на закона има „сериозни недостатъци“, разнообразието на медиите беше изложено на значителен риск и правителството „системно ги възпрепятства и сплашва“. Йоурова предположи, че Орбан подготвя пътя за „болна демокрация". Превод и редакция: Иван Христов

1 Октомври 2020 | 08:51 | Агенция "Фокус"

Cumhuriyet (Турция): Русия зае пасивна позиция към конфликта в Нагорни Карабах

Cumhuriyet (Турция): Русия зае пасивна позиция към конфликта в Нагорни Карабах

Москва. „Прави впечатление, че от самото начало на конфликта в Нагорни Карабах Русия остана на заден план“, пише Cumhuriyetв статия, озаглавена „Пасивното отношение на Русия към Карабах“. „Да, руската администрация призова страните да се въздържат от конфликта, но не го направи ултимативно. Думата, долната камара на руския парламент, призова за прекратяване на конфликта, но никой не очаква, че този текст ще убеди нито Азербайджан, нито Армения". По-нататък Cumhuriyet подчертава, че Южен Кавказ е от голямо значение за Русия. Първо, регионът е разположен по пътя на страните от Централна Азия и Китай на запад и през него минават важни енергийни линии и търговски пътища. „Поради тази причина способността на Русия да поддържа контрол тук означава способността да контролира Централна Азия и да увеличава тежестта си в глобалния енергиен сектор (не забравяйте как връзката на Казахстан с тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан наруши интересите на Русия)“. „Антируските сили, които контролират Южен Кавказ, могат да допринесат за отделянето на Северен Кавказ от Русия“, отбелязва още изданието. Припомняйки, че Руската федерация не е успяла да попречи на проамерикански настроения Михаил Саакашвили да направи революция през 2003 г. в Грузия и прозападния Никол Пашинян да дойде на власт в Армения през 2018 г., турското издание посочва, че Москва все пак е успяла да предотврати някои други събития - например присъединяването на Грузия към НАТО. „Но защо Русия не попречи на Азербайджан, въпреки че придава такова значение на този регион и е във военен съюз с Армения и има военна база в Армения?“, питат от редакцията. Според турското издание има няколко причини. Първо, сблъсъците не се водят на територията на самата Армения. Второ, конфликтът в Южен Кавказ означава спиране на всеки енергиен и транспортен проект, който не е в интерес на Русия, и това увеличава влиянието на Москва. Трето, вестникът припомня прозападната ориентация на Пашинян, заобиколен от антируски фигури. Превод и редакция: Иван Христов

1 Октомври 2020 | 08:19 | Агенция "Фокус"