СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Мицотакис: Гърция и Франция подписват сделката за изтребителите Rafale в рамките на няколко дни

Мицотакис: Гърция и Франция подписват сделката за изтребителите Rafale в рамките на няколко дни

Атина. Гърция ще подпише сделка с Франция за закупуването на 18 изтребителя Rafale, произведени от Dassault, до дни, заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис във вторник, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini.Страната иска да засили своите въоръжени сили и отбранителен капацитет с нови самолети, фрегати и оръжия, тъй като напрежението около ене...

15 Декември 2020 | 21:06 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Атина е недоволна от проектоизявлението на европейските лидери за Турция

Kathimerini: Атина е недоволна от проектоизявлението на европейските лидери за Турция

Атина. Изглежда, че Европейският съюз подготвя хладен отговор на многостранната агресия на Турция през последните два месеца, както е посочено в проект на заключенията от срещата на върха на лидерите, за което Гърция настоява, че трябва да включва по-строги формулировки, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В проектозаключенията, които бяха обсъдени в сряда на ниво постоянни представители, се посочва, че лидерите ще помолят външните си министри да подготвят допълнителни списъци въз основа на списък със санкции, който вече е в сила от 2019 г. Досега ограничителни мерки са наложени само на двама членове на турската държавна турска петролна корпорация (TPAO). В проекта се казва, че „ако е необходимо, поработете върху разширяването“ на обхвата на списъка, който може да включи участниците в сеизмичните проучвания на сондажния кораб „Оруч Рейс“ в райони, където Гърция си запазва правото да разшири своята юрисдикция. Проектът също така призова върховния представител на ЕС Жозеп Борел и Комисията да докладват за състоянието на икономическите и политическите отношения между ЕС и Турция и да подготвят „варианти за това как да процедират“ за следващата среща на върха на ЕС през март. Освен това в него се отбелязва, че ЕС ще се стреми да координира тези въпроси със САЩ, което се разглежда като отражение на надеждите за по-тесни външнополитически връзки с Вашингтон, след като новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън встъпи в длъжност през януари. Проектът осъжда „едностранните действия и провокации“ на Анкара и ескалацията на нейната реторика срещу ЕС, неговите държави-членки и техните лидери. Освен това в него се казва, че Европейският съвет е отбелязал оттеглянето на „Оруч Рейс“ от Турция и очаква, че това ще бъде траен ход, който ще позволи ранното възобновяване на проучвателните преговори между Гърция и Турция. Нещо повече, прави се позоваване на стратегическия интерес на ЕС за развитие на сътрудничество и взаимноизгодни отношения с Турция. Според документа, предложението за положителен дневен ред между ЕС и Турция остава на масата, ако Турция покаже желанието си да насърчи истинско партньорство с блока и неговите държави-членки и да разреши всички спорове чрез диалог и в съответствие с международното право. Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвини гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в избягване на диалог с Турция и заяви, че Гърция провежда политика, основана на лъжа. Той обаче остави отворена възможността за диалог с Атина. „Те непрекъснато се опитват да избягват преговорите“, каза той и добави, че „ако Гърция е честна, Турция е отворена за разговори“. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2020 | 08:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Статутът на 152 гръцки острова в Егейско море е под въпрос, посочва авторът на турската доктрина „Синя родина“

Kathimerini: Статутът на 152 гръцки острова в Егейско море е под въпрос, посочва авторът на турската доктрина „Синя родина“

Анкара. Пенсионираният контраадмирал Чихат Яйчи, архитект на доктрината на Анкара „Синята родина“ и пакта за морските граници с базираното в Триполи либийско правителство, заяви, че континенталният шелф на Турция се простира до средната линия на Егейско море, което поставя под въпрос гръцкия суверенитет над 152 острова, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В интервю за гръцкото издание бившият началник на щаба на турските военноморски сили защити сделката между Турция и Либия от 2019 г., като повтори твърденията на Турция, че островите нямат континентален шелф. „Турция няма максималистични претенции; тя очерта линия, която не докосва Родос, Касос, Карпатос или Крит“, каза той. Отстранявайки „погрешното впечатление, че Турция планира да превземе островите“, Яйчи, сега академик, каза, че Анкара всъщност оспорва суверенитета на „около 152 острова, островчета и скалисти образувания, които не са отстъпени на Гърция“. „Ние не ги претендираме, ние просто казваме, че [те] не са отстъпени на Гърция - нека обсъдим това“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

7 Декември 2020 | 08:21 | Агенция "Фокус"

 Kathimerini: Атина и Анкара се състезават за благоволението на Германия

Kathimerini: Атина и Анкара се състезават за благоволението на Германия

Атина. Атина и Анкара се борят за благосклонността на Берлин, а ябълката на раздора ще бъде в ръцете на германския канцлер Ангела Меркел преди Европейския съвет на 10 декември, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Гръцкото правителство изглежда разочаровано от политиката на Берлин. Настроението е отразено в интервюто на външния министър Никос Дендиас пред Politico, в което той подчертава, че Германия не отговаря на своята хегемонистична роля. Напротив, по време на неотдавнашната среща на външните министри на НАТО, турският му колега Мевлют Чавушоглу похвали Германия като „единствения честен посредник“ в решаването на гръцко-турския спор. Никозия и Атина са естествено недоволни от позицията на Берлин и Дендиас изтъкна това. Единственият въпрос е, че с присъединяването си към Европейския съюз Гърция и Кипър престанаха да бъдат напълно независими държави и постепенно се отказаха от парчета суверенитет в контекста на федерална Европа. Трудно е да се разбере до каква степен тази отстъпка е била съзнателно решение. Меркел е критикувана, че поставя на първо място икономическите интереси на Германия (и тези на други държави), вместо да популяризира политика, основана на норми за „справедливост“ и „принципи“, чието нарушаване вреди на Кипър и Гърция. Критиката е само отчасти валидна. Ключовата разлика се крие в начина, по който Гърция и Европа гледат на ролята на Турция. Германия в никакъв случай не иска да изолира Анкара. Не само заради проблема с миграцията (в края на краищата Турция държи ключа за спиране на притока), но и защото ЕС, като зараждаща се империя от нов стил, не може да оцелее под формата на укрепена кула в средновековен стил под постоянна обсада. От гледна точка на ЕС разглежда отношенията с Турция като контролирано отваряне, от което се нуждае в наши дни. По време на дългия си европейски курс Гърция със сигурност отстъпи суверенни права на Европа. Направи го без внимание. Сега тя е изправена пред сложна ситуация заради Турция. Това ще бъде проблем за правителството в Атина. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Декември 2020 | 09:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Нараства натискът срещу Анкара преди срещата на лидерите на ЕС

Kathimerini: Нараства натискът срещу Анкара преди срещата на лидерите на ЕС

Атина. Международният натиск върху Анкара, насочен към ограничаване на експанзионистичната й външна политика, беше допълнително засилен тази седмица със законопроекта за бюджета на САЩ за отбрана за 2021 г., който предвижда санкции срещу Турция заради придобиването на руските ракетни системи С-400, пише гръцкия вестник Kathimerini От момента, в който този проект стане закон, той ще даде на американските власти 30 дни да наложат санкции на Анкара. Съгласно законопроекта Турция е изложена на риск от поне пет санкции, заради това, което Законът за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA) от 2017 г. определя като „значителна сделка“ с Русия - покупката на С-400 на стойност 2,5 милиарда долара. Напредъка по законопроекта в четвъртък от Конгреса на САЩ няколко дни след ясната позиция на американския държавен секретар Майк Помпео по отношение на дестабилизиращата роля на Турция, дойде малко преди Европейския съвет на 10-11 декември, където лидерите ще обсъдят позицията на ЕС към Анкара и възможността за санкции заради нарушенията на гръцките и кипърски суверенни права, както и предизвикателната реторика на президента Реджеп Тайип Ердоган. Атина призовава за конкретни стъпки, като първото и най-важното е незабавното спиране на доставките на нападателни оръжия от европейските страни за Турция. По време на среща в Лисабон в петък премиерът Кириакос Мицотакис беше ясен по отношението на Атина към турската агресия, като подчерта, че проблемите между Гърция и Турция засягат Европа, тъй като те засягат Източното Средиземноморие. Освен това той подчерта, че тези проблеми са свързани и с НАТО, тъй като засягат югоизточния му фланг. Той заяви ясно, че Турция ще се изправи пред последствия, ако продължи своите провокативни действия. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2020 | 13:54 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Турция заплашва мира, сигурността и стабилността

Никос Дендиас: Турция заплашва мира, сигурността и стабилността

Никозия. С продължаващите си действия в Източното Средиземноморие Турция „заплашва мира, сигурността и стабилността“ в региона, заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас, цитиран от електронното издание на атинския вестник Kathimerini „От една страна, тя се опитва да създаде прецеденти, а от друга се опитва да избегне предприемането на мерки срещу нея“, каза Дендиас на съвместна пресконференция с кипърския си колега Никос Христодулидис по време на посещение в Никозия. Визитата на Дендиас в Кипър, която включваше и разговори с президента на Кипър Никос Анастасиадис, се провежда в седмицата преди лидерите на Европейския съюз да обсъдят възможни санкции срещу Турция, която през последните месеци ескалира ожесточени спорове с Гърция и Кипър за морските граници и проучването за въглеводороди в Източното Средиземноморие. „Това се случва в един наистина критичен момент за елинизма, но и за Европа като цяло, бих могъл да кажа. Незаконното и провокативно поведение на Турция е общият знаменател “, каза Дендиас. „Кипър и Гърция, както и преобладаващото мнозинство от страните-членки на Европейския съюз, осъзнавайки сериозността на събитията, имат общи подходи, чиято цел е да създадат условия, които да повишат сигурността, стабилността и сътрудничеството в особено важното, за ЕС също, Източно Средиземноморие”, каза Христодулидис. На срещата на върха на ЕС следващата седмица ще бъдат взети решения относно Турция, но все още не е решен обхватът на мерките, съобщава AFP, която цитира европейски служители. Въпреки многократното осъждане на продължаващите „едностранни действия“ на Анкара и „враждебната реторика“ в Източното Егейско море Европейският съюз все още е разделен по въпроса как да накаже това поведение, коментира агенцията Неназованите европейски служители заявиха, че ще трябва да се изчака позицията на Германия и Полша. Срещата на върха на ЕС ще се проведе в Брюксел, като лидерите ще се срещнат лице в лице за първи път от началото на втората вълна на коронавирусната пандемия в Европа. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Декември 2020 | 19:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Кипър, Египет, Франция и ОАЕ провеждат военноморски маневри в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гърция, Кипър, Египет, Франция и ОАЕ провеждат военноморски маневри в Източното Средиземноморие

Атина. Гърция и Република Кипър ще се присъединят към Египет, Франция и Обединените арабски емирства (ОАЕ) за провеждането на военноморски маневри в Източното Средиземноморие, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. Съвместните учения ще се проведат във водите край египетското пристанище Александрия и ще продължат до 6 декември, съобщават от Министрерството на отбраната на Република Кипър.

Преди това, в събота гръцката и египетската флоти са провели съвместно учение в района на юг от кипърския полуостров Карпатос, съобщава Protothema. PASSEX (преминаващо учение), под егидата на Генералния щаб на гръцките въоръжени сили (HNDGS) и Генералния щаб на египетските въоръжени сили е трябвало да допринесе за повишаване на нивото на оперативна готовност, боеспособност и сътрудничество на подразделенията на двете държави. Всичко това трябва да изпрати ясно послание на Турция, срещу чиито териториални претенции в Източното Средиземноморие се противопоставят Гърция, Република Кипър, Франция, Египет, ОАЕ и Израел, който не взе участие в последните маневри, но участва във всички формати на енергийно и отбранително сътрудничество с тези държави. Превод и редакция: Иван Христов

30 Ноември 2020 | 08:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган намекна, че Гърция и Кипър стоят зад инцидента с турския кораб край крайбрежието на Либия

Kathimerini: Ердоган намекна, че Гърция и Кипър стоят зад инцидента с турския кораб край крайбрежието на Либия

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Ердоган намекна, че Гърция и Кипър стоят зад инцидента, при който късно в неделя кораб на Анкара бе спрян край либийското крайбрежие за проверка от германски войници, действащи от името на мисия на Европейския съюз, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Въпреки провокациите на Гърция и гръцко-кипърската администрация [Република Кипър] по въпроса за Източното Средиземноморие, ние реагирахме с търпение и сдържаност“, заяви Ердоган пред депутати от управляващата партия. „Въпреки нашето търпеливо и сдържано отношение те нахлуха в нашия товарен кораб, който превозваше товари до Либия. Това не беше в съответствие с международното морско право. За пореден път капитанът на кораба, провел операцията, беше гръцки гражданин“, допълни турският президент. Ердоган каза, че турските власти разполагат с кадри от операцията, които ще бъдат препратени, когато настъпи подходящият момент. Анкара протестира в понеделник, след като германски командоси, участващи в мисията на ЕС „Ирини", натоварена с налагането на ембарго на ООН срещу Либия, се качиха и претърсиха кораба, заподозрян в контрабанда на оръжие за Либия. Превод и редакция: Иван Христов.

25 Ноември 2020 | 13:23 | Агенция "Фокус"

Kathimerini:  Турция издаде навигационни телекси за обширни части от Егейско море

Kathimerini: Турция издаде навигационни телекси за обширни части от Егейско море

Измир. Турция е издала три навигационни телекса (НАВТЕКС), обхващащи големи части от Егейско море, заявявайки, че това е в отговор на милитаризацията от страна на Гърция в източните егейски острови Хиос, Самос, Самотраки, Лемнос, Икария и Патмос, пише електронното издание на гръцкия вестник Kahimerini. В телексите, издадени от Службата за навигация, хидрография и океанография в Измир, се твърди, че милитаризацията на островите в близост до турските брегове нарушава Договора от Лозана, подписан през 1923 г. Анкара твърди, че това представлява заплаха за нейната национална сигурност. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Ноември 2020 | 18:29 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Гърция се опитва да парира заплахата от Турция с нови програми за превъоръжаване

Protothema (Гърция): Гърция се опитва да парира заплахата от Турция с нови програми за превъоръжаване

Атина. Продължаващото войнствено поведение на Турция в Източното Средиземноморие и експанзионистичните й политика принудиха Гърция да отговори, като увеличи способностите си за възпиране в опит да възстанови баланса на силите във въздуха и по море и така да парира заплахата, идваща от „съюзника“ й в НАТО, пише гръцкото издание Protothema в материал, представен без редакторска намеса. Разгромената гръцка икономика не позволява нова надпревара във въоръжаването с Турция, което означава, че придобиването на нови оръжия изисква най-голямо внимание, така че съотношението между разходите и ползите да е възможно най-добро, оръжията да са в експлоатация възможно най-скоро и тяхните ефективността за защита на страната може да продължи през следващите две десетилетия. Според плановете и настоящата времева рамка, очакваните 15 милиарда евро, които ще бъдат изплатени през следващото десетилетие, ще бъдат изразходвани за три ключови проекта: вече сигурното придобиване на 18 френски изтребителя Rafale, закупуването на четири фрегати и планираната покупка от 18-24 американски изтребителя F-35. Планът за снабдяване с ескадрила от американски „стелт“ самолети обаче зависи от това дали той може да бъде изпълнен незабавно, още през 2021 г., предвид ограниченията, определени от Държавната главна счетоводна служба за сделка, която се очаква да достигне 3,5 -4 милиарда, като се има предвид, че Вашингтон почти сигурно ще поиска авансово плащане на програмата. С предполагаемото придобиване на ескадрила от 18-24 изтребители от пето поколение F-35, заедно с покупката на 18 Rafale, Гърция не само ще постигне баланс на силите с Турция във въздуха, но дори би могла да вземе надмощие. Ако обаче споразумението за придобиване на F-35 не бъде сключено сега, Турция ще запази предимството си, тъй като евентуално обръщане на Реджеп Тайип Ердоган към САЩ може да върне Турция в програмата за F-35. Тази перспектива неизбежно ще остави Гърция да се бори, за да навакса новото статукво. Според текущата времева рамка подписването на споразумението за покупка на френския изтребител Rafale е планирано за декември. Веднага след формализирането на договора, първите четирима гръцки пилоти от гръцките военновъздушни сили , които ще бъдат обучени в от френските военновъздушни сили и ръководители на строителната компания Dassault, ще заминат за Франция. От 18 Rafale, 12 ще бъдат леко използвани, а останалите 6 нови. 6 от 12-те използвани двумоторни френски изтребители трябва да бъдат доставени на гръцките военновъздушни сили в началото на лятото на 2021 г. Договорено е това да са 6 Rafale F3R, които ще пристигнат в Гърция с пълно въоръжение, ракети Meteor и Exocet, докато Rafale ще може да носи както ракетите въздух-въздух Mica, така и стратегическото ракетно оръжие Scalp, което вече е в неговия арсенал и ще бъде сертифицирано директно от френските производители за удължаване на експлоатационния им живот. Очаква се покупката на 18-те френски Rafale да струва 2,4 милиарда евро (около 2 милиарда за двумоторни изтребители и още 400 милиона евро за техните оръжия). На брега на морето нещата стоят по различен начин, тъй като експертите изразиха загрижеността си относно решението да изберат остарелите и широко считани за неуспешни фрегати MMSC пред френските фрегати от класа Belharra. „Военноморските сили ще кажат „да“ на каквато и да е фрегата, която му кажете да придобие, защото сега използва кораби от 1980 година“, каза пенсиониран офицер пред THEMA. Решението за построяване на четири MMSC фрегати, на бюджетна цена от 4 милиарда евро, включително пакет с така нареченото „преходно решение“ на фрегатите за периода от 7-8 години до изграждането на нови фрегати предизвика мрънкане в гръцките ВМС. Мнозина посочват, че без търг е решено да се придобие платформата Multi-Mission Surface Combatant (MMSC), базирана на кораба на американския флот „LCS Freedom“. Платформата LCS се счита за почти провалена програма. Първоначално през следващите десетилетия беше планирано да бъдат построени 355 (!) кораба, но програмата беше отменена през 2014 г. и бяха построени само 16 плавателни съда. През последните 24 часа, поради осъзнаването от Министерството на националната отбрана, че корабите, предлагани като междинно решение, са остарели, се прави опит да се върнат в дискусията американските фрегати Arleigh Burke, които са горещо желание на офицерите от флота. Въпросът е дали е направена сравнителна оценка на американското предложение със съответната френска за фрегатите от класа Belharra. Превод и редакция: Иван Христов

24 Ноември 2020 | 13:07 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕС зае по-твърда позиция спрямо Турция

Kathimerini: ЕС зае по-твърда позиция спрямо Турция

Атина. Негативното настроение в Европейския съюз по отношение на Анкара беше потвърдено по време на телеконференцията на външните министри на блока в четвъртък, като върховният представител на ЕС Жозеп Борел подчерта, че поведението на Турция „разширява пропастта“, отделяйки я от Европа и че връщането към позитивния дневен ред предполага „фундаментална промяна в отношението“ от нейна страна, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Считаме, че неотдавнашните действия и изявления на Турция, свързани с Кипър, са в противоречие с резолюциите на Обединените нации и допълнително разпалват напрежението“, каза той. Борел подчерта, че времето изтича, отбелязвайки, че евро-турските отношения се доближават до крайъгълен камък, позовавайки се на срещата на върха на ЕС от 10 до 11 декември. „Няма положителни сигнали“ от Анкара, каза той. Подобно послание, а именно, че ако Турция продължи провокациите в Източното Средиземноморие ще бъдат наложени санкции, ще бъде обсъдено на Европейския съвет през декември, направи германския външен министър Хайко Маас. „От Турция зависи какво решение ще бъде взето на срещата на върха на ЕС през декември“, каза той. Според дипломатически източници държави-членки, които обикновено държат ниско мнение по въпроса за Турция (включително Естония, Ирландия и Холандия), също са заели по-строга позиция на телеконференцията в четвъртък. От своя страна Никос Дендиас подробно говори за продължаващите незаконни провокативни турски действия в Източното Средиземноморие и в окупирания град Вароша в окупирания от Турция Северен Кипър, които пряко нарушават условията, поставени на срещата на върха на Европейския съвет на 1-2 октомври за подобряване на отношенията. „За съжаление по вина на Анкара изглежда няма място за положителен диалог“, каза Дендиас пред колегите си. „Тя трябва незабавно да подготви и приеме подходящите мерки, които ще принудят Турция да спазва международното право“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

20 Ноември 2020 | 08:35 | Агенция "Фокус"

Al Arabiya: Гърция и ОАЕ сключиха стратегически съюз срещу Турция

Al Arabiya: Гърция и ОАЕ сключиха стратегически съюз срещу Турция

Абу Даби. Гърция и Обединените арабски емирства (ОАЕ) ще засилят сътрудничеството си в сферата на отбраната и енергетиката в рамките на ново стратегическо партньорство, което бе обявено в резултат на двустранни срещи на високо равнище днес, 19 ноември, предава телевизионният канал Al Arabiya. Новото партньорство ще включва „сближаване по регионални въпроси от взаимен интерес“ и изправяне пред „съвместни предизвикателства, които застрашават регионалния и международния мир, сигурност и стабилност“, съобщава емиратската държавна агенция WAM. Експерти от двете страни посочват, че сближаването на Атина и Абу Даби е фундамент за формиращ се тесен съюз между двете страни, създаден преди всичко във връзка с изключително трудните отношения на двете столици с Анкара по редица регионални въпроси. За Атина това са действията на Турция в Източното Средиземноморие, където тя оспорва правата на Гърция и Кипър в техните изключителни икономически зони. ОАЕ от своя страна са в тежка конфронтация с Турция в Либия, като освен това имат сериозни разминавания с нея при оценката на ситуацията в Сирия, Ливан и зоната на Персийския залив. Престолонаследникът на Абу Даби Мохамад бин Зайед ал-Нахян и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис присъстваха на събитието в рамките на посещението на ръководителя на правителството на южната ни съседка, на което беше обявено стратегическото партньорство на двете държави. „Нашите страни имат еднавква гледна точка за проблемите в Източното Средиземноморие“, заяви Мицотакис в свое заявление миналия четвъртък. В края на август двете членки на НАТО Гърция и Турция проведоха военноморски маневри в Източното Средиземноморие, в района между островите Кипър и Крит, което стана кулминация на противопоставянето им в този регион. Турция претендира за някои морски зони съгласно споразумение, което подписа с признатото от ООН либийско Правителство на националното съгласие (ПНС) през ноември 2019 г. През август Гърция и Египет сключиха собствено споразумение за делимитация на техните изключителни икономически зони в Източното Средиземноморие, което доведе до засилена ескалация в региона. Гърция настоява, че има изключителни права да оперира в онези райони на Средиземно море, където Турция се опитва да проведе сондажи в търсене на нови нефтени и газови находища. Анкара от своя страна се позовава на условията на споразумението, сключено с признатото от ООН либийско правителство в Триполи. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 19:35 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Турция подкопава НАТО, съюзниците не могат да си сътрудничат с джихадитски групировки

Кириакос Мицотакис: Турция подкопава НАТО, съюзниците не могат да си сътрудничат с джихадитски групировки

Атина. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис засегна ситуацията с действията на Турция по време на речта си в началото на 66-тата годишна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО, пише електронното издание на вестник Protothema. „Гърция се сблъсква с предизвикателства, които подкопават единството на НАТО“, отбеляза министър-председателят. „Съюзниците не могат да си сътрудничат с джихадистки групи. Те не могат да правят изптания на С-400. Тези практики подкопават ценностите на НАТО и подкопават солидарността, плотеността, единството и ефективността на Алианса като политическа и военна организация, като същевременно подкопават собствените цели и интересите на НАТО“, каза той. „Успехът на НАТО се крие в колективната солидарност. Нашият съюз не само укрепва силата на Америка, но и осигурява защитата на Европа. Самата Гърция е приела предизвикателствата пред сигурността, които всъщност подкопават единството на НАТО. През 2020 г. това единство беше поставено на много сериозно изпитание поради турските предизвикателства и едностранни действия“, отбеляза Мицотакис, като добави: „През март се сблъскахме с използването на мигрантски потоци като оръжие (...) През лятото трябваше да поставим въоръжените си сили в повишена готовност поради действия срещу нашия суверенитет и суверенните ни права в морето. По този начин две съюзни военноморски сили бяха в сблъсък помежду си в продължение на 35 дни. Ситуация, която застраши сигурността и стабилността на южното крило на Алианса. През този период призовах президента Ердоган да развие дух на екстровертност, да обърне поглед към Европейския съюз и Запада, да се ангажира и разреши различията ни в дух на сътрудничество. Както казах много пъти тази година, Гърция и Турция ще трябва да разговарят и - ако не се съгласим - тогава ще трябва да уреждаме споровете си, като обжалваме пред международния съд и нека върховенството на закона надделее. Искрено се ангажираме да водим диалог добросъвестно. Отдавна чакаме демонстрацията на дух на реципрочност. Ако обаче нашите призиви останат без отговор, тогава ще бъде неизбежно за Европейския съюз да предприеме стъпки за защита на своите стратегически интереси и интересите на своите държави-членки“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 08:30 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция потиска призивите за деескалация с Гърция

Kathimerini: Турция потиска призивите за деескалация с Гърция

Атина. Последните действия на Турция "противоречат на духа" на деескалация в Източното Средиземноморие, за който настоява Европейският съвет през октомври, заяви високопоставен европейски служител пред гръцкия вестник Kathimerini при условие за анонимност. Поведението на Турция в Източното Средиземноморие и решението да се отвори отново част от Вароша, бивш курорт, ограден и изоставен в ничия земя в североизточната част на Кипър след инвазията на Турция през 1974 г. на острова, ще бъдат обсъдени по време на видеоконференцията на Съвета по външни работи в петък, каза чиновникът, добавяйки, че въпросът ще бъде обсъден и от външните министри на блока на 7 декември. Той заяви, че до срещата на върха на Европейския съюз на 10-11 декември ще се реши как блокът да реагира на „недружелюбните“ действия на Турция. Очаква се в петък гръцкият външен министър Никос Дендиас да информира колегите си от ЕС за най-новия навигационен телекс на Турция. Междувременно кипърският външен министър Никос Христодулидис ще ги запознае с последните събития по отношение на Вароша. По време на посещението в бившия курорт в неделя турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова за решение на кипърския проблем с „две държави“. Заключенията на Европейския съвет от 1 октомври категорично осъдиха нарушенията на суверенните права на Република Кипър и призоваха Турция да приеме поканата на Кипър за диалог. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Ноември 2020 | 19:15 | Агенция "Фокус"

Protothema: Гърция официално е поискала от САЩ да придобие от 18 до 24 изтребителя F-35

Protothema: Гърция официално е поискала от САЩ да придобие от 18 до 24 изтребителя F-35

Атина. Гърция изпрати официално искане до САЩ за придобиване на 18-24 стелт многофункционални изтребители-бомбардировачи от пето поколение F-35, като доставката трябва да започне през 2021 г. Това съобщи в понеделник гръцкият вестник Protothema, позовавайки се на информация от гръцкото министерство на отбраната. Според информацията на изданието след решението на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис да закупи 18 (шест нови и 12 използвани) френски изтребителя Rafale, гръцкото правителство официално е поискало от Вашингтон незабавна покупка на американски изтребители F-35. Както стана известно, официално писмо за интерес (Letter of Request - LOR), изготвено от гръцкото Министерство на националната отбрана, е било изпратено до администрацията на САЩ на 6 ноември. „Решението за включване [на Гърция] в програмата F-35 Joint Strike Fighter ще се основава на различни фактори, като програмата на изтребителите, плана за изплащане, конфигурацията на самолета и възможната комбинация за общо 18-24 самолета (нови или използвани във военновъздушните сили на САЩ, ако има такива)“, се казва в писмото за интерес на Министерството на отбраната. „Ще Ви бъдем благодарни за незабавния отговор“, се казва в това съобщение, подписано от генералния директор за въоръженията и инвестициите Теодорос Лагиос. „Поради вътрешните финансови договорености и други приложими правила в рамките на бюджета и изискванията на ЕС за дефицита, е много важно първите F-35 да бъдат доставени през 2021 г. От наша страна ще направим всичко възможно да изпълним тази амбициозна програма“, се казва в документа. Генералният директор по въпросите на въоръженията и инвестициите, като отговорник на Министерството на националната отбрана за придвижване на въпроси, свързани с технологиите и оръжията, покани компетентни американски служители да посетят Гърция възможно най-скоро, за да продължат дискусията относно придобиването на ескадрила с от 18 до 24 изтребители F-35. „Бихме искали да отговорите на това искане с възможно най-голяма спешност, защото имаме прозорец за възможността за придобиване на F-35 в най-близко бъдеще“, подчерта гръцкото министерство на отбраната. Наличност на самолети и данни за цените Както се съобщава в официалното писмо - заявка за закупуване на F-35, гръцкото правителство вече е получило данни за наличността и цените на изтребителите, които САЩ биха могли да продадат на Гърция. „С незабавното придобиване на ескадрила от 18-24 изтребители от пето поколение F-35, заедно със закупуването на 18 френски изтребителя Rafale, гръцкото правителство се стреми да установи баланс на силите с Турция. Тъй като руската зенитно-ракетна система С-400, закупена от турците, може да създаде проблеми при ежедневните операции Гръцките военновъздушни сили. Атина бързо се придвижва към придобиването на F-35 от тип Стелт, за да се комбинират с покупката на френски изтребители Rafale за постигане на превъзходство в Егейско море. Очаква се доставката на френските изтребители Rafale да започне в началото на 2021 година с темп по един самолет на месец, така че до края на първата половина на следващата година първите шест малко използвани Rafale трябва да се присъединят към арсенала на ВВС“, пише изданието. На свой ред официалният представител на кабинета на министрите Стелиос Пецас, отговаряйки на журналистически въпроси на брифинг в понеделник, припомни изявелнието на гръцкия премиер в Солун през септември, че Гърция продължава да засилва сдържащия потенциал на страната чрез нови програми за въоръжаване. „Ще направим съответните изявления, когато постигнем съгласие“, заяви Пецас. Укрепване на въоръжените сили на Гърция Гръцкият министър-председател, в хода на прогрмана реч на 12 септември в Солун, заяви, че Гърция ще придобие 18 нови френски многофункционални изтребителя Rafale, четири най-нови многофункционални фрегати и четири фрегати MEKO, които вече се присъединиха към гръцкия флот. Заедно с новите кораби ще пристигнат четири военноморски хеликоптера ROMEO. Арсеналът на клоновете на въоръжените сили ще бъде попълнен с противотанкови оръжия за армията, свръхмощни торпеда за флота и управляеми оръжия за ВВС, а персоналът на въоръжените сили ще бъде увеличен с приемането на 15 хиляди души, каза Мицотакис. Отбранителната индустрия на страната също ще бъде укрепена и ще бъдат инвестирани средства за защита на информацията, предавана от военните, от хибридни кибератаки, каза той. Гърция е принудена да засили отбраната си на фона на напрежението с Турция в Егейско море и Източното Средиземноморие, отбелязва вестникът. Превод и редакция: Иван Христов

16 Ноември 2020 | 17:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция засилва своите ВВС с F-35 и Rafale през 2021 година

Kathimerini: Гърция засилва своите ВВС с F-35 и Rafale през 2021 година

Атина. Министерството на отбраната на Гърция продължава с усилването на военновъздушните сили с френски Rafale и американски изтребители F-35, както и безпилотни летателни апарати (БПЛА) и системи за защита от дронове, вероятно в рамките на 2021 година, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В същото време поддържането и модернизирането на съществуващите системи напредва бързо, което ще облекчи тежестта за поддържане на баланса в Егейско и Източно Средиземноморие спрямо Турция. Крайната цел е създаването на условия за трансформиране на гръцките ВВС в сила, която в допълнение към доказаната стойност на своите човешки ресурси ще бъде в състояние да поддържа значителен набор от операции в цялото Източно Средиземноморие. Ако тези планове се осъществят, балансът между гръцките и турските ВВС ще се промени след относително кратко време. На практическо ниво гръцката авиация ще има достъп до оборудване и технологии от три различни държави, САЩ, Франция и Израел. Според източници, запознати с въпроса, министърът на отбраната Никос Панайотопулос вече има готово предложение за САЩ за придобиване на шест изтребители от пето поколение F-35 с малко летателни часове, които дори могат да бъдат доставени до Гърция в рамките на 2021 година. Атина ще осъществи плана за придобиване на още 18 нови самолета от този тип в кратък срок, така че гръцките ВВС ще се окажат с общо 24 F-35. Що се отнася до доставките на френските самолети Rafale, въпросът се очаква да стигне в парламента през декември. Междувременно първите шест използвани самолета се очакват през първата половина на 2021 година. В същото време 114-то бойно крило в Танагра, известно още като „гнездото“ на Mirage 2000, непрекъснато се надгражда, като броят на френските бойни самолети нараства бързо. Превод и редакция: Иван Христов

16 Ноември 2020 | 08:48 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция реагира на новия НАВТЕКС на Турция

Kathimerini: Гърция реагира на новия НАВТЕКС на Турция

Атина. В сряда Атина осъди решението на Турция по-рано през деня да издаде навигационен телекс (НАВТЕКС) за продължаване на проучвателните дейности на кораба „Оруч Рейс“ в зона, припокриваща гръцкия континентален шелф в Източното Средиземноморие до 23 ноември, предава Kathimerini. В изявление гръцкото външно министерство заяви, че този ход е в нарушение на международното право и „подкопава мира и стабилността в региона“. В него се казва, че решението причинява допълнителни вреди на всякакви перспективи за конструктивен диалог между двете страни и призова Турция да отмени новият НАВТЕКС. Министерството добави, че Атина ще подаде демарш пред турските власти заради известието, както и ще информира съюзниците и партньорите на Гърция за „продължаващото незаконно поведение на Турция“. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Ноември 2020 | 16:25 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Либийският премиер Файез Сарадж се отказа да подава оставка

ТАСС: Либийският премиер Файез Сарадж се отказа да подава оставка

Триполи. Ръководителят на Правителството на национално съгласие (ПНС) в Либия Файез Сарадж обяви, че ще се откаже от предварително обявеното намерение да подаде оставка. Телевизионният канал Al-Jazeera съобщи за това с позоваване на негов представител, предава TACC. На 17 септември Сарадж обяви, че ще напусне поста си до края на октомври. Политикът е ръководител на правителството от 2016 г. В Либия отдавна съществуват паралелно два изпълнителни органа: международно признатото ПНС, работещо в Триполи, и временният кабинет, действащ в източната част на страната заедно с парламента и подкрепян от Либийската национална армия на фелдмаршал Халифа Хафтар. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Октомври 2020 | 21:51 | Агенция "Фокус"

Protothema: Операциите на „Оруч Рейс“ край Кастелоризо ще предизвикат ново изостряне на гръко-турската криза

Protothema: Операциите на „Оруч Рейс“ край Кастелоризо ще предизвикат ново изостряне на гръко-турската криза

Атина. След като Гърция и Турция постигнаха принципно съгласие да деескалират напрежението в региона на Източното Средиземноморие, изглежда че турският лидер Реджеп Таийп Ердоган продължава със своите провоикационни действия срещу Атина. Последно в понеделник през нощта Анкара издаде навигационен телекс, с който запази за проучване за газ и петрол спорния с Гърция район край остров Кастелоризо, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Изданието посочва, че последните действия на Турция потвърждават опасенията на Кипър, който настояваше пред страните-членки на ЕС, че Турция няма да промени политиката си с обичайните осъждания и призиви. Очаква се „Оруч Рейс“ да навлезе във водите, които Гърция смята, че са в нейния континентален шелф, след 17 часа в понеделник, след като сондажният съд отплава от пристанището на Анталия с ескорт от военни кораби. Както пише Protothema, Ердоган изпраща двойно послание: че няма да позволи на Гърция да установи каквото и да е влияние около остров Кастелоризо извън обсега от от 6 морски мили от брега на острова; и че ще блокира всякакви мисли за разширяване на гръцкото териториално море в Източното Средиземноморие до 12 морски мили. От гледна точка на политиката и дипломацията, турският президент изглежда открито предизвиква европейците и демонстрира мускули, коментира изданието. Днес, в деня, в който „Оруч Рейс“ отплава за сеизмични изследвания край Кастелоризо, европейските външни министри се срещат в Люксембург , докато германският външен министър трябва да посети Атина и Анкара, за да посредничи за възобновяване на проучвателните преговори, докато срещата на върха на ЕС трябва да се проведе в четвъртък. Очаква се турските сондажи да продължат около 3-4 часа. „Оруч Рейс“ е придружен от няколко бойни кораби, включително „Атаман“, „Ченгиз хан“ и още няколко. Флотилията ще прави изследвания в район, намиращ се на 6,5 морски мили от Кастелоризо и само на 20 мили от Родос. Гръцкият флот е в готовност и мобилизира своите кораби, за да отговори на всякакви провокации. Гръцките военни кораби са отплавали от пристанищата си на базиране и се придвижват до района, където турците са заявили, че ще провеждат сеизмични проучвания. Решаващият въпрос е дали „Оруч Рейс“ ще прокара подводни кабели още в понеделник вечерта, или Реджеп Тайип Ердоган има и други планове, които ще приведе в действия, отбелязва още Protothema. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 17:23 | Агенция "Фокус"

Говорителят на гръцкото правителство: Турция показа, че не може да й се вярва

Говорителят на гръцкото правителство: Турция показа, че не може да й се вярва

Атина. След като Анкара взе решение отново да изпрати сондажния кораб „Оруч Реис“ в оспорваните води в Източното Средиземноморие и да организира частичното отваряне на плаж в етнически разделения Кипър, говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас заяви, че на Турция не може да се вярва, предава Reuters. По-рано през деня Турция издаде навтекс, с който обяви плановете си да изпрати кораба за проучване в региона, предизвиквайки силна критика от страна на Гърция. Миналия месец Анкара изтегли плавателния съд от оспорваните води в Източното Средиземноморие, за да „позволи дипломация“ преди срещата на върха на ЕС, на която Република Кипър настоя за санкции срещу Турция. Гърция приветства този ход. „Турция доказа, че не може да й се вярва“, заяви говорителят на правителството Стелиос Пецас. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 13:50 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Анкара. Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ отново е изпратен да проучва за нефт и газ спорните води на Източното Средиземноморие, което може да предизвика нова ескалация в отношенията между Анкара и Атина, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Съгласно съобщения в турските медии, сондажните операции ще се извършват в район, южно от гръцкия остров Кастелоризо и ще продължат от 12 до 22 октомври. В 00:16 часа сутринта в понеделник турският външен министър Мевлют Чавушоглу публикува две думи в „Туитър“: Oruc Reis. Именно този сондажен кораб бе използван за проучванията за въглеводороди през август, когато Гърция и Турция стигнаха до ръба на война. Отговорът, който той получи от турските си последователи, беше незабавен и ентусиазиран, като хората писаха „Чакахме твърде дълго“, „До края“, „Нека нашите ветерани бъдат благословени“ и т.н. Този ход идва на фона на индикациите, че Анкара и Атина най-накрая са постигнали съгласие да започнат преговори за деескалация на ситуацията около енергийните ресурси в спорните между тях води на Източното Средиземноморие. Шест дни по-рано турската администрация на Северен Кипър отвори за посещение плажа Вароша на затворения след войната град Фамагуста, което се явява нарушение на резолюциите на ООН, както твърдят в Атина и гръцките медии. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 07:44 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент: САЩ са дълбоко обезпокоени от предстоящите изпитания на С-400 в Турция

Държавният департамент: САЩ са дълбоко обезпокоени от предстоящите изпитания на С-400 в Турция

Вашингтон. Американските власти са наясно със съобщенията, че Турция скоро може да проведе тестове на руските зенитно-ракетни системи (ЗРС) С-400 на брега на Черно море и са дълбоко обезпокоени от тази информация. Това съобщи във вторник пред кореспондент на ТАСС официален представител на Държавния департамент. „Наясно сме с тези съобщения. Продължаваме категорично да се противопоставяме на закупуването от Турция на ЗРС С-400 и сме дълбоко обезпокоени от съобщенията, че Турция продължава усилията си за въвеждане на С-400 в експлоатация“, каза той. „Преустановяването на участието на Турция в програмата F-35 в отговор на придобиването на С-400 показва сериозността, с която администрацията подхожда по този въпрос. Продължаваме да подчертаваме на най-високо ниво, че закупуването на С-400 е основна пречка в двустранните отношения и в рамките на НАТО и че съществува риск от потенциални санкции съгласно CAATSA [Законът за противодействие на американските противници чрез санкции] =“, добави американският външнополитически служител. „Уверени сме, че [турският президент Реджеп Тайип] Ердоган и неговите високопоставени държавни служители разбират нашата позиция“, каза дипломатът. Във вторник вестник Yeni Akit съобщи, че Турция скоро може да проведе тестове на системата за противовъздушна отбрана С-400 на брега на Черно море. Турското издание публикува видеозаписи, на които според вестника част от системата за противовъздушна отбрана С-400 „Триумф“ минава през град Самсун към провинция Синоп в северната част на страната. Вестникът също така свързва прехвърлянето на С-400 с известието на властите за затварянето на въздушното пространство над Синоп, което може да е било издадено във връзка с предстоящите тестове. В средата на септември външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу съобщи, че С-400 все още не е застъпил на бойно дежурство в страната. Въпреки че по-рано от Анкара заявиха, че С-400 в Турция ще бъде въведен в експлоатация през април 2020 г. Русия и Турция през 2017 г. подписаха договор за доставка на комплекси С-400 от Москва за Анкара. Турция беше първата държава от НАТО, която придоби тези системи от Руската федерация. Решението на Анкара предизвика рязко негативна реакция на САЩ и Алианса като цяло. САЩ все още се опитват да накарат Турция да изостави руските системи за ПВО. Вашингтон изключи Анкара от американската програма за самолети F-35. Освен това САЩ заплашват Турция с въвеждането на санкции, но не бързат да предприемат тези стъпки, тъй като се страхуват от по-нататъшно влошаване на отношенията с важен съюзник в НАТО. Анкара предупреждава, че няма да остави без отговор прилагането на подобни ограничения. Превод и редакция: Иван Христов

7 Октомври 2020 | 08:04 | Агенция "Фокус"

Срещата Мицотакис-Столтенберг: От Турция зависи да „отвори път“ към решение на спора в Източното Средиземноморие

Срещата Мицотакис-Столтенберг: От Турция зависи да „отвори път“ към решение на спора в Източното Средиземноморие

Атина. Гърция приветства „първата стъпка“ от Турция към деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие, „но дали това е искрен ход или временна маневра, предстои да разберем“. Това заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис след разговори в Атина генералния секретар на НАТО - Йенс Столтенберг, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „От Турция зависи да затвори пътя към кризата и да отвори пътя към решение“,заяви Мицотакис в коментар пред пресата след срещата в резидентцията „Максимос“, подчертавайки, че нарушенията на Турция в Източното Средиземноморие „застрашават мира и стабилността в региона, но и сближаването на самия съюз НАТО, и са не само двустранен въпрос“. „Чрез конструктивната ангажираност на Гърция и Турция в централата на НАТО, ние създадохме двустранен механизъм за военно разгласяване. Това включва ангажимент да се използва сигурна гореща линия между Гърция и Турция, която е на разположение 24 часа в денонощието, за да се улесни избягването на конфликти в морето и във въздуха“, заяви на свой ред Столтенберг, приветствайки усилията на двете страни. „Механизмът за разрешаване на конфликти може да помогне да се създаде пространство за дипломатически усилия. Твърдо се надявам, че основните спорове между двама съюзници могат да бъдат разрешени чисто чрез преговори, в духа на съюзническата солидарност и международното право“, добави норвежецът. По въпроса за нарастващото военно присъствие на Русия в Източното Средиземноморие, генералният секретар на НАТО подчерта, че „това има отражение върху нашата сигурност, така че трябва да се справим заедно“. Гръцкият премиер спомена за закупуването от Турция на системата за противоракетна отбрана С-400 от Русия, като я определи като риск, който също оказва влияние върху интересите на САЩ в региона. По отношение на миграционната криза Столтенберг каза, че „НАТО е с вас в знак на солидарност“. „Мисията на НАТО в Егейско море подкрепя гръцките и турските власти и граничната агенция на ЕС „Фронтекс“ в усилията за прекъсване на маршрутите за контрабанда на хора, благодаря на Гърция за приноса й за това разполагане“, добави Столтенберг. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 13:27 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Активиране на турските С-400 е станало причина за спешните визити в Гърция и Кипър

Kathimerini: Активиране на турските С-400 е станало причина за спешните визити в Гърция и Кипър

Атина. Индикациите, че Турция е активирала радарите на закупените от Русия зенитно-ракетни системи С-400, за да засече произведените в САЩ гръцки изтребители F-16 при завръщането им от учението „Евномия“ на 27 август край Кипър, очевидно са предизвикали безпокойство във Вашингтон за ситуацията в Източното Средиземноморие и, според информацията на вестник Kathimerini, са предизвикали посещенията на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Кипър на 12 септември и Гърция на 27-29 септември. Както посочват източниците на информацията, визитите говорят, че активацията на С-400 наистина е подразнила Вашингтон, който по-рано заплаши да наложи санкции на Турция, ако руските системи бъдат задействани. Според съобщения на част от турските опозиционни медии, Анкара планира да проведе общи изпитания на системите С-400 край град Синоп на черноморското крайбрежие. Независимо от решенията, които Анкара ще вземе по отношение на своята противовъздушна отбрана, тридневното посещение на Помпео от миналата седмица, което го отведе в Солун и базата в залива Суда на Крит, се счита за такова от голяма важност. Разполагането за постоянно на американския кораб USS Hershel “Woody”Williams в пристанището на базата Суда е силна индикация за намерението на САЩ да засили значително присъствието си на Крит. Подкрепата на 106 000-тонен десантен кораб, способен да превозва хеликоптери, дронове и други системи, изисква значително подобрение на съоръженията в базата. Още от 2016 година САЩ са много активни в усилията си да подобрят способностите на военноморската си база в залива Суда, отбелязва изданието. Крит като цяло изглежда се превръща в център за концентриране на военна мощ с инфраструктура, която може да приеме не само гръцки и американски сили, но и части от арабските страни, както беше през последните седмици с самолети от Обединените арабски емирства, посочва Kathimerini. Превод и редакция: Иван Христов

5 Октомври 2020 | 11:22 | Агенция "Фокус"

Protothema: Морското споразумение между Турция и Либия бе регистрирано официално в ООН

Protothema: Морското споразумение между Турция и Либия бе регистрирано официално в ООН

Атина. Десет месеца след като Турция представи турско-либийския меморандум на ООН, секретариатът на световната организация официално го регистрира, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Дипломатическите източници в Атина характеризират действията на секретариата на ООН като „формален и технически процес“. „Регистрацията и публикуването на всички видове споразумения, подадени от държавите в секретариата на ООН, е формална и техническа процедура. Това действие не дава легитимност на текстовете, нито означава признаване на съдържанието от Организацията на обединените нации ”, посочват същите източници, добавяйки, че„ това „споразумение” е незаконно и невалидно, сключено е незаконно и не е ратифицирано, както би трябвало, от либийската Камара на представителите, както се вижда от писмото на президента на последния до генералния секретар на ООН. Това „споразумение“ също е сключено в нарушение на Конвенцията по морско право. Нелегалният му характер е подчертан и осъден от международната общност ”, твърдят гърците. Припомня се, че турско-либийският меморандум беше осъден и от европейските лидери на срещата на върха на Европейския съюз на 13 декември 2019 г. Държавните глави на ЕС осъдиха турско-либийското „споразумение за морските граници“ като нарушаващо международното право. Така нареченият Меморандум за разбирателство между Анкара и Триполи „нарушава суверенните права на трети държави, не е в съответствие с морското право и не може да има правно обвързващи последици за трети държави“, се подчертава в текста на заключенията на срещата. Превод и редакция: Иван Христов

2 Октомври 2020 | 08:17 | Агенция "Фокус"

AFP: Гърция и Турция се договориха да създадат пряка линия за избягване на сблъсъци в Средиземно море

AFP: Гърция и Турция се договориха да създадат пряка линия за избягване на сблъсъци в Средиземно море

Брюксел. Гърция и Турция създадоха гореща линия, за да избегнат случайни сблъсъци в Източното Средиземноморие, където те са в остър спор около енергийните ресурси и морските граници, съобщиха от НАТО, цитирани от AFP Шефът на НАТО Йенс Столтенберг приветства пробива, който идва след няколкоседмични преговори между военни представители от двете страни членки. Двете страни-членки на НАТО се съгласиха на преговори, след като конфликтът за проучването на газови находища в оспорвани води доведе до драматично нарастване на напрежението, предизвиквайки опасения, че може да избухне военен конфликт, дори случайно. "След поредица технически срещи между военните представители на Гърция и Турция в щаба на НАТО в Брюксел, в четвъртък беше създаден двустранен военен механизъм за деконфликт", се казва в изявление на НАТО. "Механизмът е предназначен да намали риска от инциденти и произшествия в Източното Средиземноморие. Той включва създаването на гореща линия между Гърция и Турция, за да се улесни деконфликтността по море или във въздуха." Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 19:00 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Меркел се изказа за мирно решение на разногласията в Източното Средиземноморие

ТАСС: Меркел се изказа за мирно решение на разногласията в Източното Средиземноморие

Брюксел. Европейският съюз се интересува от конструктивни отношения с Турция, въпреки различията относно Източното Средиземноморие, конфликтът трябва да бъде разрешен по мирен начин. Това зави в Брюксел германският канцлер Ангела Меркел при пристигането си на срещата на върха на ЕС, цитирана от TACC. Според нея Европейският съюз иска да постигне "мирно решение на ситуацията" около спора между Турция и Кипър и Гърция. "Ще отбележа, че отношенията ни с Турция са сложни", каза тя. "Въпреки всички трудности трябва да се развиват конструктивни отношения." "Ние сме партньори в НАТО и имаме нужда един от друг", добави Меркел. Ситуацията в Източното Средиземноморие отново ескалира това лято след решението на Турция да възобнови проучването на офшорни въглеводородни запаси Източното Средиземноморие, във води, които Турция оспорва с Гърция и Кипър. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 16:40 | Агенция "Фокус"

Protothema: Анкара пусна националния химн на Турция над Кастелоризо с дрон, неизвестни вандализират голямото гръцко знаме на острова

Protothema: Анкара пусна националния химн на Турция над Кастелоризо с дрон, неизвестни вандализират голямото гръцко знаме на острова

Атина. Турция продължава да провокира Гърция, като отново мишената е остров Кастелоризо, намиращ се на броени километри от югозападния бряг на Анадола, пише гръцкото издание Protothema. В 7 часа сутринта в събота жителите на острова са събудени от летящ дрон с неизвестен произход, който е пуснал турския национален химн на усилените си високоговорители, както и османски бойни маршове. Според информацията, дронът е обикалял повече от 40 минути небето над Кастелоризо и околните по-малки островчета. Но това не е бил единственият инцидент за деня. Гръцкото знаме, което е било изрисувано на скалата над пристанището на острова и може да бъде видяно от турския бряг, е било вандализирано с червена боя, която някой е хвърлил върху него. Турската KARAR TV е пуснала видео от дрон, показващо остров Кастелоризо отгоре и гръцкото знаме, след като е било вандализирано. Местните власти разследват дали двата инцидента са свързани. Превод и редакция: Иван Христов

28 Септември 2020 | 12:51 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Гърция заяви, че може да се обърне към Международния съд заради действията на Турция

ТАСС: Гърция заяви, че може да се обърне към Международния съд заради действията на Турция

Атина. Гърция може да се обърне към Международния съд, ако конфликтът с Турция не може да бъде разрешен чрез диалог. Това заяви премиерът Кириакос Мицотакис, изказвайки се в рамките на общия политически дебат на 75-ата сесия на Общото събрание на ООН (ОС). Седмицата на ОС на високо ниво се провежда от 22 до 29 септември под формата на предварително записани видео обръщения, предава TACC. "Действията на Турция нарушават международното право и застрашават сигурността и стабилността в региона", каза той. "Нека разговаряме. Нека потърсим общоприемливи решения. Да дадем шанс на дипломацията", призова Мицотакис. В същото време премиерът подчерта, че "постоянната ескалация не може да продължи". "Отказвам да вярвам, че партньорството между съседите е невъзможно", добави той, като посочи като пример споразумението за нормализиране на отношенията между Израел и ОАЕ. През лятото на тази година Гърция сключи споразумения с Италия и Египет за делимитацията на морските зони. В отговор Анкара заяви, че не признава гръцко-египетското споразумение, и изпрати своя кораб „Оруч Рейс“, придружен от група военни кораби за сеизмични проучвания на гръцкия офшорен шелф край остров Кастелоризо. На свой ред Гърция приведе въоръжените си сили в готовност и обяви, че ще защитава своите суверенни права. На 13 септември “Оруч Рейс” се завърна в турското пристанище Анталия за "планов технически преглед", но Турция казва, че сеизмичните проучвания в Средиземно море ще продължат. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Септември 2020 | 19:17 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Несправедливото попечителство на ЕС над кипърските гърци заплашва бъдещето му по множество начини

Yeni Safak: Несправедливото попечителство на ЕС над кипърските гърци заплашва бъдещето му по множество начини

Анкара. Гръцко-кипърската администрация на Южен Кипър стана член на Европейския съюз (ЕС) на 1 май 2004 г., на етап, когато кипърският проблем все още не е разрешен. Членството на Кипър в ЕС несъмнено остава най-проблемното присъединяване до момента. След влизането в ЕС на Кипър, Съюзът все повече затъва в заплетена маса от проблеми и по този начин е принуден да заеме конфронтационна позиция срещу Турция по много въпроси, въпреки че Турция е един от най-важните и стратегически участници в Източното Средиземноморие. Въз основа на тези основни събития турският вестник Yeni Safak представя накратко съществените несъответствия около противоречивото, според автора, приемане на Кипър в ЕС - най-противоречивото досега решение на ЕС - както и негативните въздействия на това членство върху отношенията между Турция и ЕС в материал, представен без редакторска намеса Исторически виждаме, че разбирането на обществения договор и спазването на международното право са основните фактори за формирането на съвременните европейски ценности. Когато разглеждаме учредителните споразумения на ЕС и процеса на разширяване, това, което се очертава много ясно като част от основните правни устои на ЕС, е силният акцент върху прилагането на едни и същи принципи за всички страни кандидатки, а не една от тях е да бъде дискриминирана. По същия начин, ние откриваме, че многократно се подчертава, че процесът на членство в ЕС не включва никакви „договорки“ и целият процес на присъединяване зависи от това дали даден набор от предварително определени правила се спазва или не. Въпреки откритите противоречия по отношение на гореспоменатото, Кипър стана член на Съюза на 1 май 2004 г. в нарушение на основните принципи на ЕС. Нещо повече, от 1964 г., когато двете общности, живеещи на острова, бяха фактически разделени, гръцката страна, чийто суверенитет не обхващаше цял Кипър, беше приета за член, представляващ целия остров. По този начин, за първи и вероятно последният път в историята на ЕС, една държава успя да стане член, претендирайки за суверенитет над територии извън нейните граници, където тя фактически няма контрол. Несъответствията и странностите в членството на гръцката страна не се изчерпват само с това. Това присъединяване също противоречи на принципа за членство в ЕС, който е възможен само за държави, които се разбират добре със своите съседи и които са успели да разрешат всички гранични спорове, които евентуално са имали с тях, условие, включено в „Стабилността на „правилото на Баладур“”от 1995 г. - кръстено на тогавашния френски министър-председател Едуар Баладур -, което също беше приет като основен принцип, който страните кандидатки трябва да спазват по време на процеса на разширяване. Според него никоя държава, която понастоящем е въвлечена в гранични конфликти / спорове или участва в конфликти по въпроси на малцинствата, не може да стане член на ЕС, като по този начин потъпква собствения си принцип, като приема страната с най-сериозните гранични проблеми в сравнение с която и да е друга в Европа . Едностранното членство на гръцката страна в ЕС също е против международните споразумения. Договорът от 1960 г., едно от основополагащите споразумения, с които се създава Република Кипър, категорично забранява на Кипър да се присъединява към политическа или икономическа организация, в която както Турция, така и Гърция не членуват едновременно. В конституцията на Република Кипър също е декларирано категорично, че и двете общности на острова имат правото да наложат вето, ако някога се опитат да получат членство в която и да е международна организация, в която отново Турция и Гърция не са участници и или членове едновременно. Въпреки всички тези твърди факти, по време на процеса на присъединяване на Южен Кипър, нито правото на вето на кипърските турци, нито фактът, че Турция не е член на ЕС, не бяха взети предвид, макар и двете, да бяха основни конституционни принципи, които трябва да се спазват стриктно. Общата нишка обаче във всички тези противоречия е фактът, че ЕС, който твърди, че процесът на членство е „затворен за договаряне“, е отстъпил пред изнудването на Гърция, която е просто незначителен член на Съюза. Гръцката страна, декларирайки, че ще бойкотира целия процес на разширяване, ако членството на Кипър не стане реалност, постигна целта си. И така, как тази конкретна грешка на ЕС и неговото попечителство над кипърските гърци се отрази на Съюза, като дълбоки последици се запазиха и до днес? На първо място, с влизането на гръцката страна в ЕС стана невъзможно да се реши кипърският въпрос в съответствие с условията на Запада. Най-голямото доказателство за това е, че референдумът за плана на Анан, който беше разглеждан като историческа възможност от ЕС при решаването на кипърския въпрос, беше отхвърлен от 76 процента от кипърските гърци. Планът, изготвен за около четири години и половина и ревизиран общо пет пъти според становищата, изразени от двете страни, не беше приет от кипърските гърци, тъй като те не искаха да се съгласят на споделянето на властта и политическото равенство с кипърските турци, въпреки че той предоставя по-големи предимства на гръцката страна - да не говорим, че 65 процента от кипърските турци го одобриха. Според плана турските войници на острова ще се изтеглят най-късно до 2018 г., като останат само номинален брой (650), чийто статут ще бъде преразглеждан на всеки три години, а турската земя ще бъде намалена от 36 процента до 29%; неприемането на този план от гърците въпреки тези очевидни предимства е голямо поражение за ЕС. Предвид настоящото развитие и нарастващата политическа и икономическа мощ на турската страна, вече не е възможно да се налага подобно споразумение от турска страна. В допълнение, ЕС губи своята безпристрастност, като се превръща в „страна“ в спора с противоречивото присъединяване на Кипър и неговата официална позиция - по необходимост - на разглеждането на кипърските турци като статут на малцинство на острова, а не като един от двамата основни партньори - с всичко това в противоречие с международните споразумения - и неговият план след предложението на Анан, който не изпълнява предварително обещаните си ангажименти, сериозно подкопава надеждността и престижа на Съюза в очите на турската страна . Второ, наскоро откритите находища на въглеводороди в Източното Средиземноморие създадоха нови възможности за сътрудничество в региона. Само противоречивото приемане от страна на кипърската гръцка страна на ЕС и произтичащото от това официално попечителство застрашиха възможността тези резерви да бъдат пренесени на европейския пазар през Турция, която предлага най-сигурния и доходоносен маршрут. С други думи, максималистките изисквания и желания на гръцката и кипърската гръцка страна причиняват сериозни икономически щети на други крайбрежни държави в Европа и Средиземно море. Трето, ако проблемът с морската юрисдикция в Източното Средиземноморие не бъде разрешен скоро, очевидно е, че регионът ще бъде изправен пред по-големи политически кризи. Нито една от страните няма да спечели от такава огромна политическа суматоха. Но като се има предвид рискът от нов миграционен приток, заплашващ Европа, и фактът, че енергийните ресурси в Източното Средиземноморие не могат да бъдат пренесени в Европа без одобрението на Турция, очевидно ЕС ще бъде по-неблагоприятно засегнат в случай на продължаваща политическа нестабилност. Четвърто, ЕС се отдалечава от целта си да стане световен играч, доколкото се отдалечава от Турция поради настойничеството си над кипърските гърци. Една от най-тежките стратегически грешки, които ЕС може да направи, е да се изправи срещу Турция, която се превърна в най-силния регионален фактор с непрекъснато нарастваща политическа и военна мощ, а също така е енергиен коридор, разположен на кръстопътя на основните транзитни пунктове в света и находищата на въглеводороди . Не е възможно ЕС да успее да реши такива регионални проблеми като нелегалната имиграция, международния тероризъм, нарастващите енергийни нужди и сигурността, без да си сътрудничи с Турция, особено предвид факта, че ЕС дори няма редовна военна сила. Като цяло, прибързаното и противоречиво на ЕС решение да приеме Южен Кипър в Съюза в нарушение на международното право заплашва не само неговата икономическа и политическа мощ, но и неговата цялост и бъдеще. Гърция и Южен Кипър, две държави с ограничена политическа, икономическа и демографска мощ, които могат да манипулират цялата политика на ЕС в Източното Средиземноморие в съответствие със собствените си интереси, също ще породят сериозна вътрешна опозиция в Съюза. По своя грешен характер и високата цена на настоящата пристрастна позиция на ЕС срещу Турция, точно както решението за приемане на Кипър в ЕС преди 16 години, ще бъдат оценени все по-добре с времето. С други думи, търсенето на бъдеще за ЕС, оковано от тежките окови на миналото, няма да бъде лесно поради големите грешки, допуснати досега. Превод: Юлиян Марков

25 Септември 2020 | 16:44 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Ердоган и Макрон са обсъдили Източното Средиземноморие

„Анадолска агенция“: Ердоган и Макрон са обсъдили Източното Средиземноморие

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е провел телефонен разговор с френския си колега Еманюел Макрон. Това се посочва в съобщение на отдела за връзки с обществеността на администрацията на президента на Турция, предава „Анадолската агенция“. Страните обсъдиха отношенията на Турция с Франция и Европейския съюз, както и регионални събития с акцент върху ситуацията в Източното Средиземноморие. Президентът Ердоган отбеляза, че причината за напрежението в Източното Средиземноморие е пренебрегването на законните права на Турция и кипърските турци в региона. Според него подкрепата на Франция за максималистките претенции и стъпки на Гърция и Южен Кипър, допринасящи за ескалация на напрежението, е озадачаваща. Турският лидер подчерта, че Турция не претендира за ничии права, но в същото време няма да позволи на никой да потъпква нейните. Главата на турската държава заяви, че Анкара, както и преди, се застъпва за уреждането на различията чрез диалог и сътрудничество. Президентът Ердоган подчерта необходимостта от използване на силата на дипломацията и прилагане на устойчиви преговорни процеси за облекчаване на напрежението в Източното Средиземноморие. Президентът Ердоган подчерта, че Турция се стреми да разреши всички разногласия на масата за преговори. Държавният глава заяви, че Анкара очаква от Франция разумно и конструктивно отношение към процеса. В същото време той отбеляза важността на устойчивото използване на механизма за консултации и контакти между Турция и Франция. Турският лидер подчерта, че развитието на предстоящата среща на върха на ЕС на позиция, насочена към конструктивен диалог и сътрудничество с Анкара, е важно по отношение на създаването на възможности за уреждане на регионалните проблеми. Превод и редакция: Иван Христов

23 Септември 2020 | 10:50 | Агенция "Фокус"

AFP: Макрон ще разговаря с турския президент за напрежението в Източното Средиземноморие

AFP: Макрон ще разговаря с турския президент за напрежението в Източното Средиземноморие

Париж. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон ще проведе телефонен разговор с турския президент Реджеп Тайип Ердоган за първи път, след като напрежението между Париж и Анкара се увеличи поради поведението на Турция в Източното Средиземноморие, съобщиха от Елисейския дворец, предава AFP. В рамките на разговора Макрон ще потвърди френската позиция по отношение на напрежението между Турция и съюзника й от НАТО Гърция, след като Анкара засили проучвателните дейности в региона. Не се уточнява кога точно ще се проведе дискусията между двамата президенти. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 17:59 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция и Гърция постигнаха съгласие да преговарят за Източното Средиземноморие

AFP: Турция и Гърция постигнаха съгласие да преговарят за Източното Средиземноморие

Анкара. Турция и Гърция постигнаха съгласие да започнат преговори за спорните зони в Източното Средиземноморие, предава AFP. Съответната информация бе разпространена от Президентството в Анкара. Двете страни се договориха да започнат преговори по време на тристранна видеоконференция между турския президент Реджеп Тайип Ердоган, германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Други подробности не се съобщават. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 16:17 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Гърция се надява на по-осезаеми знаци от Турция

Никос Дендиас: Гърция се надява на по-осезаеми знаци от Турция

Атина. Гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви, че колегитете му от Европейския съюз, които се срещнаха в понеделник в Брюксел, са приветствали неотдавнашните събития в Източното Средиземноморие, но са се съгласили, че Турция ще трябва да предостави по-осезаеми примери за промяна в посока към облекчаване на напрежението в региона, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Съветът призна, че напускането на „Оруч Реис“ е положителен знак, но е първи по реда си. Турция ще трябва да предостави много по-осезаеми примери за зачитане на международното право“, каза Дендиас в коментар след заседание на Съвета по външни работи на ЕС в понеделник. Дендиас посочи, че не са проведени дискусии относно възможни санкции срещу Турция в контекста на срещата, тъй като се очаква развитието в Източното Средиземноморие да оглави дневния ред на срещата на върха на Съвета на ЕС в четвъртък и петък. „Въпросът ще бъде обсъден отново от държавните и правителствени ръководители на заседанието на Европейския съвет, за да можем да направим заключение относно посоката, която трябва да се поеме в отношенията между ЕС и Турция“, поясни първият дипломат на Атина. „Надяваме се, че дотогава Турция ще предостави - повтарям - осезаеми признаци за спазването на международното право“, добави той. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 10:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Днешната конференция между Ердоган, Меркел и Мишел ще бъде решаваща за средиземноморската криза

Kathimerini: Днешната конференция между Ердоган, Меркел и Мишел ще бъде решаваща за средиземноморската криза

Атина. Очаква се планирана телеконференция между турския президент Реджеп Тайип Ердоган, германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да бъде ключова за кризата в гръцко-турските отношения, която Берлин се опитва да прекрати преди срещата на върха на лидерите на Европейския съюз по-късно тази седмица, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Въпреки че говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас и съветникът на Ердоган Ибрахим Калън посочиха, че проучвателните преговори между двете страни вероятно могат да се възобновят скоро, съобщението, което излезе от Берлин в понеделник, беше по-малко оптимистично. Говорителят на германското правителство Щефан Зайберт заяви, че няма напредък в усилията за посредничество на Меркел преди срещата на върха на ЕС, която започва в четвъртък, подчертавайки отново, че Берлин апелира за „деескалация, диалог и разрешаване на спорните въпроси чрез преки преговори“. Друг въпрос, който ще бъде обсъден на срещата на върха на ЕС тази седмица, е ветото на Кипър върху санкциите на ЕС срещу Беларус. На Съвета за външни работи на ЕС в понеделник длъжностни лица изготвиха списък с 40 белоруски длъжностни лица, които ще бъдат изправени пред замразяване на активи и забрана за пътуване. Кипърското правителство обаче отказа да подпише списъка, освен ако ЕС не предприеме мерки за налагане на санкции срещу Турция заради предполагаемото нарушение на суверенните права на Кипър в Източното Средиземноморие. Върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел посочи, че това е „политически проблем с високо напрежение, който Европейският съвет ще трябва да реши“. Съобщава се, че има известно раздразнение сред представителите на някои държави-членки относно позицията на Кипър. Борел обаче заяви, че разбира позицията на Никозия и че евентуалните санкции срещу Турция ще бъдат тема на дискусиите. Междувременно в Никозия гръцкият президент Катерина Сакеларопулу подчерта единството и солидарността между Гърция и Република Кипър в лицето на турските действия. „Двете страни поддържат общ, солиден дипломатически фронт“, каза тя по време на разговори с кипърския си колега Никос Анастасиадис. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 08:36 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Споразумение между Русия и Турция ще спомогне за укрепването на прекратяването на огъня в Либия

Сергей Лавров: Споразумение между Русия и Турция ще спомогне за укрепването на прекратяването на огъня в Либия

Москва. Споразумението за урегулиране на ситуацията в Либия, по което работят Русия и Турция, може да помогне за закрепването на режима на прекратяването на огъня в страната. Това заяви министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров в интервю за телевизионния канал Al Arabiya. „Консултациите, проведени преди няколко дни в Анкара между руски и турски дипломати и представители на министерствата на отбраната, имаха за цел да помогнат на страните да консолидират и въведат в правното поле прекратяването на военните действия, което всъщност беше установено през последните няколко месеца. Надявам се, че ще можем да се справим с това", подчерта първият дипломат на Москва. За възстановяване на държавността Лавров отбеляза, че ситуацията в Либия тревожи не само Русия и Турция, но е голямо главоболие за много международни играчи. Той посочи, че през последните пет години са положени много усилия от различни европейски държави и страни от региона за „прекратяване на войната и преодоляване на катастрофалните последици, причинени от агресивните действия на НАТО, заобикаляйки резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 2011 г.“ „Либийската държавност, унищожена от тази агресия, трябва да бъде възстановена. Русия и Турция са сред тези, които искат да допринесат за това", подчерта Лавров. Той отбеляза, че Русия, за разлика от много други външни играчи, от самото начало установява и поддържа контакти с всички либийски партии и политици, независимо дали в Триполи, Тобрук, Бенгази, Сирт или другаде. „Вярвам, че това е единственият начин да се гарантира това, към което всички се стремим, а именно: под ръководството на либийците да завърши политическият процес на възстановяване на либийската държавност и да се разрешат всички въпроси, свързани с бъдещето на Либия, като се вземе предвид баланса на интересите на трите съставни части на тази държава", отбеляза Лавров. Министърът обърна внимание на факта, че споразумението трябва да бъде постигнато от самите либийци. „Русия и Турция могат само да предоставят посреднически услуги на страните, за да стабилизират ситуацията на място, така че военните действия да не се възобновят, и след това да се върнат към изпълнението на дневния ред от Берлин", обясни руският външен министър. Лавров отбеляза, че в Либия обсъждат въпроса за разделяне на петролните приходи без външна намеса. „Сега тази тема се обсъжда и в Тобрук, включително от представители на Либийската национална армия. Всичко, което правим, е да се опитаме да ги накараме да седнат на масата за преговори, така че да постигнат споразумение за това как ще споделят ресурсите, които са получили от своята история и Бог". Ситуация в Либия В Либия от няколко години съществуват паралелно два изпълнителни органа - правителството на националното единство на Файез Сарадж в Триполи и временният кабинет в източната част на страната, подкрепен от Либийската национална армия на Халифа Хафтар и парламента. През пролетта на 2019 г. Хафтар започна офанзива срещу Триполи, в отговор на това Сарадж се обърна за подкрепа към Турция, след като на 28 ноември 2019 г. страните подписаха меморандум за сътрудничество във военната област. На 21 август бе обявено „незабавно прекратяване на огъня" и спиране на всички военни операции в републиката. Камарата на представителите (избран постоянен парламент, заседаващ в източната част на страната) подкрепи инициативата, призовавайки за изтеглянето на всички чуждестранни формирования от Либия, както и за възобновяване на производството на петрол. На 16 септември турският външен министър Мевлют Чавушоглу обяви, че делегациите на Русия и Турция се доближават до споразумение относно параметрите на прекратяване на огъня в Либия. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 19:36 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Ердоган, Меркел и Мишел ще проведат видеоконференция във вторник

Kathimerini (Гърция): Ердоган, Меркел и Мишел ще проведат видеоконференция във вторник

Анкара/Берлин. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще проведе във вторник видеоконференция с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и германския канцлер Ангела Меркел, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Видеоконференцията, която ще се проведе в 16:00 часа българско време е насрочена преди срещата на върха на лидерите на ЕС на 24-25 септември, на която ще се търсят начини за намаляване на напрежението с Турция в Средиземно море. Германският посланик в Гърция Ернст Райхел заяви миналата седмица, че Меркел си е поставила за цел да предотврати военния конфликт между Гърция и Турция и да постигне мирно разграничаване на морските им зони. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 11:45 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Турция няма да обърне внимание на постоянни провокации

Ердоган: Турция няма да обърне внимание на постоянни провокации

Анкара. Турция възнамерява да даде на дипломацията възможно най-голям шанс, разрешавайки проблемите чрез диалог по начин, облагодетелстващ всички страни, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган в отговор на призивите за разговори от френския си колега Еманюел Макрон. Френският президент призова Турция да възобнови „отговорния диалог“ за Източното Средиземноморие, след като наскоро заплаши със санкции срещу страната и призова Европейския съюз да заеме единна позиция срещу Анкара, пише англоезичното турско издание Daily Sabah В поредица от публикации в „Туитър“ Ердоган заяви, че Турция няма да обръща внимание на постоянните провокации, заявявайки, че Анкара води своята политика решително и зряло. "С тази цел ще продължим да защитаваме всяка капка вода и всеки сантиметър земя на страната ни докрай", каза той. Турция в петък обвини Макрон, че „налива масло в огъня“ в Източното Средиземноморие и е затруднил решаването на проблемите в региона. Гърция оспори правото на Турция за енергийни проучванията в региона, опитвайки се да се ограничи турските води въз основа на близостта на редица нейни острови до турското крайбрежие. Турция - страната с най-дългата брегова линия в Средиземно море - изпрати изследователски кораб, придружен от военен ескорт, за да търси въглеводороди в спорния континентален шелф, заявявайки, че както Анкара, така и Турската република Северен Кипър имат права в региона. За да се намали напрежението, Турция призова за диалог, за да се гарантира справедливото разпределение на ресурсите в региона. Междувременно турски и гръцки военни делегации са провели технически срещи в централата на НАТО в Брюксел, за да обсъдят начини за намаляване на риска от инцидент на фона на нарастващото напрежение в региона. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Септември 2020 | 13:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Mайк Помпео ще посети Гърция следващата седмица

Kathimerini: Mайк Помпео ще посети Гърция следващата седмица

Атина. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео ще посети Гърция следващата седмица, информира електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Посещението на Помпео отразява желанието на Вашингтон за деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Помпео ще посети и военноморската база Суда бей на остров Крит следващата неделя. Освен гръцко-турските отношения, Помпео ще обсъди военното сътрудничество с гръцки официални лица. Среща с премиера Кириакос Мицотакис е много вероятна. Държавният секретар посети Кипър миналата седмица, където направи изявления в полза на диалога между страните за напрежението в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Септември 2020 | 08:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Дендиас призовава ЕС да изготви списък с възможни санкции за Турция

Kathimerini (Гърция): Дендиас призовава ЕС да изготви списък с възможни санкции за Турция

Атина/Прага. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас призова европейските си колеги за създаване на списък с потенциални санкции, които да бъдат наложени на Турция, ако е необходимо, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Дендиас направи коментариte по време на съвместна пресконференция в Прага с чешкия си колега Томаш Петричек, която се състоя в петък. „Не искаме санкциите да бъдат наложени сега на Турция, но нека да има план, за да е ясно какво ще се случи, ако Анкара се върне към логиката на незаконните действия“, подчерта първият дипломат на Атина. Дендиас добави, че той и Петричек са поискали по-голяма защита на външните граници на Европейския съюз след миграционната криза през март. „Всички си спомняме усилията на Турция да въоръжи миграцията и да окаже натиск както върху ЕС, така и върху Гърция“, каза той и добави, че „тогава доказахме, че можем сериозно и отговорно да защитаваме европейските граници. Ситуацията в Източното Средиземноморие също беше тема на дискусиите в Прага, както и дейностите на Турция в континенталния шелф на Гърция и нарушенията на суверенитета на Република Кипър. „Мисля, че нашата обща цел е решението на проблемите да бъде чрез диалог“, отбеляза Дендиаа, добавяйки обаче, че дискусиите трябва да се провеждат в рамките на международното и морското право. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 10:02 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Турското МВнР привика посланика на Атина заради заглавие на гръцки вестник, в което се споменава Ердоган

„Анадолска агенция“: Турското МВнР привика посланика на Атина заради заглавие на гръцки вестник, в което се споменава Ердоган

Анкара. Министерството на външните работи на Турция привика посланика на Гърция в страната във връзка с публикация в един от гръцките вестници, в която е допусната оскърбителна нападка по адрес на турския президент Реджеп Таийп Ердоган. Това заяви на пресконференция първият дипломат на Анкара Мевлют Чавушоглу, цитиран от „Анадолската агенция“. „Турското външно министерство привика гръцкия посланик заради неподходящо заглавие в гръцки вестник за турския президент“, каза по-специално Чавушоглу. Ръководителят на турската дипломация отбеляза, че „обидите и проклятията не трябва да се разглеждат от гледна точка на свободата на печата“. Чавушоглу засегна и ситуацията около кипърското споразумение. Дипломатът припомни, че Анкара многократно е заявявала, че повече няма да води преговори за федерация. Чавушоглу също подчерта, че няма смисъл да се предлагат нови инициативи за създаване на федерация в Кипър, тъй като те предварително са обречени на провал. „Невъзможно е да започнем отново от мястото, от което сме спрели. Не можем да започнем преговори от мястото, където започна Кран-Монтана (преговори за кипърско споразумение в швейцарския Кран-Монтана). Преговорите приключиха, провалиха се. Няма смисъл да започваме ново приключение, което очевидно ще се провали“, каза турският министър. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 09:19 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция издаде три НАВТЕКСа за Егейско и Средиземно море

Kathimerini: Турция издаде три НАВТЕКСа за Егейско и Средиземно море

Атина. Турският флот издаде три нови навигационни телекса в петък, като резервира зони от Източното Средиземноморие и Егейско море, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. В 20.11 ч. Службата за корабоплаване, хидрография и океанография издаде НАВТЕКС от станцията в Анталия за турския кораб за сеизмично проучване Barbaros. Простирайки се на месец от 20 септември до 20 октомври, НАВТЕКСът запазва зона край югоизточното крайбрежие на Кипър. Той също така включва резервния кораб за безопасност Apollo Moon. По-рано в петък, в 18,55 ч., Офисът издава и два едновременни навигационни телекса за „учения с жива стрелба“ в Егейско море в събота и неделя. Съобщава се, че координатите, дадени в навигациите, издадени от станцията в Измир, включват област между островите Лесбос и Кос. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 09:14 | Агенция "Фокус"

Reuters: Халифа Хафтар заяви, че ще вдигне блокадата на петролните съоръжения

Reuters: Халифа Хафтар заяви, че ще вдигне блокадата на петролните съоръжения

Бенгази. Военният командир Халифа Хафтар, контролиращ Източна Либия, обяви, че ще премахне за един месец блокадата си върху добива на нефт и заяви, че се е договорил с правителството в Триполи за „справедливо разпределение“ на енергийните приходи, предава Reuters. Възобновяването на износа на петрол след осеммесечната блокада би облекчило нарастващия финансов натиск за двете страни в либийския конфликт и би могло да премахне основната пречка за политическо споразумение, но все още не е ясно дали декларираното споразумение има по-широка подкрепа. "Готови сме да отворим петролни находища, за да осигурим бъдещето на Либия, за един месец", заяви Хафтар в изявление, разпространено от неговия говорител след кратко телевизионно предаване, в което той обяви, че е "решено" да се възобнови производството на петрол . Националната петролна корпорация, която ръководи енергийния сектор на Либия, обаче заяви, че няма да отмени забраната върху износа, докато армията на Хафтар не изтегли бойците си от петролните съоръжения. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 20:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган заяви, че е изтеглил „Оруч Рейс“, за да даде път на дипломацията с Гърция

Kathimerini: Ердоган заяви, че е изтеглил „Оруч Рейс“, за да даде път на дипломацията с Гърция

Истанбул. Турция изтегли кораба си за сеизмично проучване „Оруч Рейс“ от Източното Средиземноморие, за да даде път на дипломацията с Гърция, но това не означава, че турските операции в региона са приключили, заяви президентът Тайип Ердоган, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini „Оруч Рейс“ се завърна във водите близо до южната провинция на Турция Анталия в неделя за това, което Анкара нарече рутинна поддръжка, ход, който Гърция определи като положителна първа стъпка за облекчаване на напрежението в Източното Средиземноморие. В реч пред репортери след петъчната молитва в Истанбул Ердоган каза също, че е готов да се срещне лично с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис или чрез видеоконференция, за да обсъдят напрежението в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 17:00 | Агенция "Фокус"

AFP: Ердоган заяви, че е готов да се срещне с гръцкия премиер

AFP: Ердоган заяви, че е готов да се срещне с гръцкия премиер

Истанбул. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е готов да се срещне с гръцкия премиер, за да разрешат противоречията си по отношение на енергийните проучвания в оспорвани води в Източното Средиземноморие, предава AFP. "Може ли да има среща с гръцкия премиер (Кириакос) Мицотакис? Важното е какво обсъждаме и в каква рамка", каза Ердоган пред репортери в Истанбул след молитвата в петък. "Можем да се срещнем, ако има добра воля. Можем да разговаряме чрез видеоконференция или да се срещнем в трета държава", каза Ердоган и добави, че Турция няма да бъде страната, която бяга от масата. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 15:50 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Ердоган заяви, че Турция е огорчена от намерението на либийския премиер да подаде оставка

ТАСС: Ердоган заяви, че Турция е огорчена от намерението на либийския премиер да подаде оставка

Анкара. Турските власти са огорчении от плановете на ръководителя на правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж да подаде оставка, заяви президентът на републиката Реджеп Тайип Ердоган пред журналисти, цитиран от ТАСС. "Ние сме огорчени от тази новина. Тази седмица може да се проведат преговори с различни делегации", подчерта турският лидер. Според Ердоган, „благодарение на намесата (на Турция), Сарадж и неговият екип са успели да се спасят от пучиста Халифа Хафтар. Турският президент е убеден, че Хафтар "рано или късно ще загуби". На 17 септември ръководителят на ПНС Файез Сарадж обяви намерението си да подаде оставка до края на октомври тази година, прехвърляйки правомощия на новите обединени изпълнителни органи, които тепърва трябва да бъдат формирани чрез междулибийски преговори. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 14:59 | Агенция "Фокус"

Германският посланик в Гърция: Германия не е неутрална в гръцко-турския спор

Германският посланик в Гърция: Германия не е неутрална в гръцко-турския спор

Атина. Германия „не е неутрална“ в спора между Атина и Анкара по въпросите на суверенитета в Източното Средиземноморие, а е „ангажирана със солидарността на ЕС“, заяви посланикът на страната в Гърция, Ернст Райхел, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. По-рано вестникът е представил думи на посланика пред Специалната постоянна комисия по европейските въпроси на Европейския парламент, където е било споменато, че Райхел "защитава по-неутралната позиция на Берлин към Анкара" на този етап. Ясно е, каза той, че Германия не може да се обърне към Турция с най-голяма строгост, защото това би унищожило способността й да посредничи. Райхел каза още, че германският канцлер Ангела Меркел се е заела лично да предотврати военен конфликт между двете съседки и да постигне мирно разграничаване на техните морски зони. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 14:42 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Турция провежда поредни военноморски учения в Източното Средиземноморие

Yeni Safak: Турция провежда поредни военноморски учения в Източното Средиземноморие

Анкара. Турските въоръжени сили са провели учения с жива стрелба на противовъздушните си сили в Източното Средиземноморие в четвъртък, пише електронното издание на вестник Yeni Safak, като се позовава на съобщение от Министерството на отбраната на страната. „Нашата фрегата GEDIZ успешно изпълни задачите си за противовъздушна отбрана в рамките на ученията за оперативна готовност в [Източното] Средиземноморие на 17 септември 2020 г.“, заяви министерството в петък. В последно време напрежението в региона ескалира заради откритите енергийни ресурси. Гърция оспори енергийните проучвания на Турция в региона, опитвайки се ограничи морската зона на Турция на базата на малки острови в близост до турското крайбрежие. Турция - страната с най-дългата брегова линия в Средиземно море - изпрати бордови кораби с военен ескорт, за да търси енергия в континенталния си шелф, заявявайки, че Анкара и т.нар. Турска република Северен Кипър имат права в региона. За да намали напрежението, Турция призова за диалог, за да гарантира справедливото разпределение на ресурсите в региона, отбелязва Yeni Safak. Превод и редакция: Иван Христов

18 Септември 2020 | 13:45 | Агенция "Фокус"

Военният министър на Турция: Макрон засилва разногласията в Средиземноморието

Военният министър на Турция: Макрон засилва разногласията в Средиземноморието

Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар обвини президента на Франция Еманюел Макрон, че нагнетява напрежението в източната част на Средиземно море, предава „Анадолската агенция“. По неговите думи, действията на Париж забавят уреждането на различията в Източното Средиземноморие. „Макрон само мечтае антитурските му действия да успеят“, каза Акар. Турският министър на отбраната подчерта, че ЕС няма правомощия да поставя условия, да променя правилата или да дефинира граници в Източното Средиземноморие. Хулуси Акар коментира и хода на преговорите между военните делегации на Турция и Гърция в централата на НАТО в Брюксел. „Нашите гръцки съседи на масата за преговори са мудни, разтягат диалога, като поставят предварителни условия, докато Анкара напълно подкрепя дискусиите под егидата на Алианса“, каза министърът. Превод и редакция: Иван Христов

18 Септември 2020 | 13:06 | Агенция "Фокус"