СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Мицотакис: Гърция и Франция подписват сделката за изтребителите Rafale в рамките на няколко дни

Мицотакис: Гърция и Франция подписват сделката за изтребителите Rafale в рамките на няколко дни

Атина. Гърция ще подпише сделка с Франция за закупуването на 18 изтребителя Rafale, произведени от Dassault, до дни, заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис във вторник, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini.Страната иска да засили своите въоръжени сили и отбранителен капацитет с нови самолети, фрегати и оръжия, тъй като напрежението около ене...

15 Декември 2020 | 21:06 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турция праща 87 бойни кораба и 27 военни самолета на маневри в Егейско море

Protothema: Турция праща 87 бойни кораба и 27 военни самолета на маневри в Егейско море

Анкара/Атина. Турция продължава засилената си дейност в Егейско море и след като изпрати кораба „Чешме“ да прави хидрографски изследвания в спорните с Гърция води, сега обяви, че ще концентрира 87 военни кораба в района. Те трябва да вземат участие в широкомащабните маневри „Синя Родина 2021“ от 25 февруари до 7 март заедно с 27 самолета, 12 вертолета и десантни части, пише електронното издание на Protothema. Както информира вестникът, междувременно пресата в Турция обръща голямо внимание на пристигането на американски войски в района на гръцката провинция Еврос (Марица). Очаква се в пристанището на Александруполис да пристигнат американски транспортни кораби, превозващи хеликоптери и бронирани превозни средства, някои от които ще останат в Гърция за военни учения. В този контекст на първа страница „Йени Шафак“ пише: „За кого е тази подготовка?“, Докато „Хюриет“ публикува статия „Десант на американски сили в Александруполис“. Превод и редакция: Иван Христов

23 Февруари 2021 | 15:34 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Гръцки изтребители са прелетели на опасно разтояние от туския изследователски кораб в Егейско море

„Анадолска агенция“: Гръцки изтребители са прелетели на опасно разтояние от туския изследователски кораб в Егейско море

Анкара. Четири изтребителя F-16 от военновъздушните сили на Гърция са прелетели на опасно растояние от турския изследователски кораб „Чешме“ в северната част на Егейско море, който провежда проучвания за нефт и газ в спорните между Анкара и Атина води, съобщава „Анадолската агенция“, като се позовава на изявления от турското министерство на отбраната. Според информацията, един от четирите изтребителя, намирайки се на разтояние 2 морски мили от турския съд, е задействал диполни отразители (chaff). Турското министерство на отбраната съобщи, че е бил даден подходящ отговор на провокацията на гръцките самолети и поясняват, че корабът ще остане в района до 2 март. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви, че опасното приближаване на гръцките самолети до „Чешме“ е поредната провокация на Атина. „Гръцката страна често прави подобни провокации. В съответствие с правилата беше даден правилен отговор на провокацията“, каза министърът. Той отбеляза, че позицията на Анкара относно провокациите на гръцката страна е много ясна. „Нашата реакция и следващите стъпки са очевидни. Нека никой не се съмнява“, заяви Акар. Превод и редакция: Иван Христов

23 Февруари 2021 | 15:17 | Агенция "Фокус"

Мицотакис: Гърция и Франция подписват сделката за изтребителите Rafale в рамките на няколко дни

Мицотакис: Гърция и Франция подписват сделката за изтребителите Rafale в рамките на няколко дни

Атина. Гърция ще подпише сделка с Франция за закупуването на 18 изтребителя Rafale, произведени от Dassault, до дни, заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис във вторник, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini. Страната иска да засили своите въоръжени сили и отбранителен капацитет с нови самолети, фрегати и оръжия, тъй като напрежението около енергийните ресурси в региона на Източното Средиземноморие нараства и отношенията със съседна Турция са изпълнени с разногласия. „До няколко дни сделката за придобиването на 18 самолета тип Rafale от Франция ще бъде подписана тук, в Атина“, каза консерваторът премиер пред депутатите по време на дебат за бюджета за 2021 г. Самолетите ще бъдат получени в рамките на 2021 година. Гърция, която загуби около една четвърт от националното си производство в хода на почти десетилетие на финансови сътресения, излезе от рецесията през 2017 г., за да бъде отново ударена след избухването на коронавируса по-рано тази година. Очаква се тазгодишното икономическо свиване да достигне 10,5%, според правителствената прогноза в бюджета на страната за 2021 г. Въпреки затрудненията, бюджетът за отбрана на Гърция се очаква да достигне 5,5 милиарда евро през 2020 г., каза Мицотакис и добави, че правителството иска да придобие и нови фрегати, вертолети, безпилотни летателни апарати и да модернизира флотилията си от F-16. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 21:06 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Атина е недоволна от проектоизявлението на европейските лидери за Турция

Kathimerini: Атина е недоволна от проектоизявлението на европейските лидери за Турция

Атина. Изглежда, че Европейският съюз подготвя хладен отговор на многостранната агресия на Турция през последните два месеца, както е посочено в проект на заключенията от срещата на върха на лидерите, за което Гърция настоява, че трябва да включва по-строги формулировки, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В проектозаключенията, които бяха обсъдени в сряда на ниво постоянни представители, се посочва, че лидерите ще помолят външните си министри да подготвят допълнителни списъци въз основа на списък със санкции, който вече е в сила от 2019 г. Досега ограничителни мерки са наложени само на двама членове на турската държавна турска петролна корпорация (TPAO). В проекта се казва, че „ако е необходимо, поработете върху разширяването“ на обхвата на списъка, който може да включи участниците в сеизмичните проучвания на сондажния кораб „Оруч Рейс“ в райони, където Гърция си запазва правото да разшири своята юрисдикция. Проектът също така призова върховния представител на ЕС Жозеп Борел и Комисията да докладват за състоянието на икономическите и политическите отношения между ЕС и Турция и да подготвят „варианти за това как да процедират“ за следващата среща на върха на ЕС през март. Освен това в него се отбелязва, че ЕС ще се стреми да координира тези въпроси със САЩ, което се разглежда като отражение на надеждите за по-тесни външнополитически връзки с Вашингтон, след като новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън встъпи в длъжност през януари. Проектът осъжда „едностранните действия и провокации“ на Анкара и ескалацията на нейната реторика срещу ЕС, неговите държави-членки и техните лидери. Освен това в него се казва, че Европейският съвет е отбелязал оттеглянето на „Оруч Рейс“ от Турция и очаква, че това ще бъде траен ход, който ще позволи ранното възобновяване на проучвателните преговори между Гърция и Турция. Нещо повече, прави се позоваване на стратегическия интерес на ЕС за развитие на сътрудничество и взаимноизгодни отношения с Турция. Според документа, предложението за положителен дневен ред между ЕС и Турция остава на масата, ако Турция покаже желанието си да насърчи истинско партньорство с блока и неговите държави-членки и да разреши всички спорове чрез диалог и в съответствие с международното право. Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвини гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в избягване на диалог с Турция и заяви, че Гърция провежда политика, основана на лъжа. Той обаче остави отворена възможността за диалог с Атина. „Те непрекъснато се опитват да избягват преговорите“, каза той и добави, че „ако Гърция е честна, Турция е отворена за разговори“. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2020 | 08:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Статутът на 152 гръцки острова в Егейско море е под въпрос, посочва авторът на турската доктрина „Синя родина“

Kathimerini: Статутът на 152 гръцки острова в Егейско море е под въпрос, посочва авторът на турската доктрина „Синя родина“

Анкара. Пенсионираният контраадмирал Чихат Яйчи, архитект на доктрината на Анкара „Синята родина“ и пакта за морските граници с базираното в Триполи либийско правителство, заяви, че континенталният шелф на Турция се простира до средната линия на Егейско море, което поставя под въпрос гръцкия суверенитет над 152 острова, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В интервю за гръцкото издание бившият началник на щаба на турските военноморски сили защити сделката между Турция и Либия от 2019 г., като повтори твърденията на Турция, че островите нямат континентален шелф. „Турция няма максималистични претенции; тя очерта линия, която не докосва Родос, Касос, Карпатос или Крит“, каза той. Отстранявайки „погрешното впечатление, че Турция планира да превземе островите“, Яйчи, сега академик, каза, че Анкара всъщност оспорва суверенитета на „около 152 острова, островчета и скалисти образувания, които не са отстъпени на Гърция“. „Ние не ги претендираме, ние просто казваме, че [те] не са отстъпени на Гърция - нека обсъдим това“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

7 Декември 2020 | 08:21 | Агенция "Фокус"

 Kathimerini: Атина и Анкара се състезават за благоволението на Германия

Kathimerini: Атина и Анкара се състезават за благоволението на Германия

Атина. Атина и Анкара се борят за благосклонността на Берлин, а ябълката на раздора ще бъде в ръцете на германския канцлер Ангела Меркел преди Европейския съвет на 10 декември, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Гръцкото правителство изглежда разочаровано от политиката на Берлин. Настроението е отразено в интервюто на външния министър Никос Дендиас пред Politico, в което той подчертава, че Германия не отговаря на своята хегемонистична роля. Напротив, по време на неотдавнашната среща на външните министри на НАТО, турският му колега Мевлют Чавушоглу похвали Германия като „единствения честен посредник“ в решаването на гръцко-турския спор. Никозия и Атина са естествено недоволни от позицията на Берлин и Дендиас изтъкна това. Единственият въпрос е, че с присъединяването си към Европейския съюз Гърция и Кипър престанаха да бъдат напълно независими държави и постепенно се отказаха от парчета суверенитет в контекста на федерална Европа. Трудно е да се разбере до каква степен тази отстъпка е била съзнателно решение. Меркел е критикувана, че поставя на първо място икономическите интереси на Германия (и тези на други държави), вместо да популяризира политика, основана на норми за „справедливост“ и „принципи“, чието нарушаване вреди на Кипър и Гърция. Критиката е само отчасти валидна. Ключовата разлика се крие в начина, по който Гърция и Европа гледат на ролята на Турция. Германия в никакъв случай не иска да изолира Анкара. Не само заради проблема с миграцията (в края на краищата Турция държи ключа за спиране на притока), но и защото ЕС, като зараждаща се империя от нов стил, не може да оцелее под формата на укрепена кула в средновековен стил под постоянна обсада. От гледна точка на ЕС разглежда отношенията с Турция като контролирано отваряне, от което се нуждае в наши дни. По време на дългия си европейски курс Гърция със сигурност отстъпи суверенни права на Европа. Направи го без внимание. Сега тя е изправена пред сложна ситуация заради Турция. Това ще бъде проблем за правителството в Атина. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Декември 2020 | 09:54 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Цената на руско-турския флирт

The Wall Street Journal: Цената на руско-турския флирт

Ню Йорк. Турция е съюзник на САЩ от 1952 г. Военната авиобаза „Инджирлик“ изигра важна роля в борбата срещу тероризма. Турците са помогнали на хиляди сирийски бежанци. В продължение на няколко десетилетия Турция работи за създаването на общество, отворено за хора от всички религии и се противопоставя на руската агресия. Но този ценен съюзник изведнъж тръгна в грешната посока, пишат американските сенатори Линдзи Греъм и Джеймс Ленкфорд на страниците на The Wall Street Journal САЩ се съгласиха да продадат 100 изтребителя F-35 на Турция и да включат турски компании в програма за производство на части за тези самолети. Но преди три години Анкара реши да закупи руския зенитно-ракетен комплекс С-400, който беше проектиран да сваля изтребители F-35. Разрешаването на руски „съветници“ да действат в непосредствена близост до F-35 и разполагане на системи С-400, така че тези американски „невидими“ изтребители да попаднат в техния радар, е просто неприемливо. Дипломати, Пентагонът и сенаторите, включително и ние, предупредихме турските държавни служители за последиците от тяхното решение. Сега американският президент трябва да се съобрази с изискванията на закона и да наложи санкции срещу турските компании. Законът за противодействие на американските противници чрез санкции изисква налагане на санкции срещу всяка страна, която участва в „значителен оборот“ на отбранителни активи с Русия, Иран или Северна Корея. Президентът Тръмп показа готовността си да постави интересите на Америка на първо място. И президентът даде на Турция възможност да си сътрудничи с НАТО. Конгресът, с двупартийна подкрепа, включи клаузи относно ангажимента на Турция в миналогодишния Закон за бюджета на националната отбрана. Наказването на Турция за избора на Русия пред САЩ е ясно предупреждение. Други държави трябва да решат кой е най-подходящият търговски партньор за тях - САЩ, които представляват над 20% от глобалната икономика, или Русия, чиято икономика е по-малка от икономиките на някои американски щати. Междувременно неспазването на това ще изпрати сигнал, че САЩ не искат да вземат трудни решения. Хората в Турция все още са ни приятели. Но турското ръководство реши да се откаже от хилядите работни места, свързани с F-35, които ще изчезнат, когато производството спре през 2022 г., и бъдат наложени санкции на и без това отслабващата турска икономика. Това не трябваше да се случва. Независимо от това турското ръководство продължава да следва своята линия и по-рано тази година, според съобщенията, е провело огневи тестове на тази руска зенитно-ракетна система. Съединените щати носят отговорност да защитават американските интереси от заплахи от страна на Иран, Русия и Северна Корея. И Турция трябва да осъзнае последиците от своите решения. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2020 | 16:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Нараства натискът срещу Анкара преди срещата на лидерите на ЕС

Kathimerini: Нараства натискът срещу Анкара преди срещата на лидерите на ЕС

Атина. Международният натиск върху Анкара, насочен към ограничаване на експанзионистичната й външна политика, беше допълнително засилен тази седмица със законопроекта за бюджета на САЩ за отбрана за 2021 г., който предвижда санкции срещу Турция заради придобиването на руските ракетни системи С-400, пише гръцкия вестник Kathimerini От момента, в който този проект стане закон, той ще даде на американските власти 30 дни да наложат санкции на Анкара. Съгласно законопроекта Турция е изложена на риск от поне пет санкции, заради това, което Законът за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA) от 2017 г. определя като „значителна сделка“ с Русия - покупката на С-400 на стойност 2,5 милиарда долара. Напредъка по законопроекта в четвъртък от Конгреса на САЩ няколко дни след ясната позиция на американския държавен секретар Майк Помпео по отношение на дестабилизиращата роля на Турция, дойде малко преди Европейския съвет на 10-11 декември, където лидерите ще обсъдят позицията на ЕС към Анкара и възможността за санкции заради нарушенията на гръцките и кипърски суверенни права, както и предизвикателната реторика на президента Реджеп Тайип Ердоган. Атина призовава за конкретни стъпки, като първото и най-важното е незабавното спиране на доставките на нападателни оръжия от европейските страни за Турция. По време на среща в Лисабон в петък премиерът Кириакос Мицотакис беше ясен по отношението на Атина към турската агресия, като подчерта, че проблемите между Гърция и Турция засягат Европа, тъй като те засягат Източното Средиземноморие. Освен това той подчерта, че тези проблеми са свързани и с НАТО, тъй като засягат югоизточния му фланг. Той заяви ясно, че Турция ще се изправи пред последствия, ако продължи своите провокативни действия. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2020 | 13:54 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Турция заплашва мира, сигурността и стабилността

Никос Дендиас: Турция заплашва мира, сигурността и стабилността

Никозия. С продължаващите си действия в Източното Средиземноморие Турция „заплашва мира, сигурността и стабилността“ в региона, заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас, цитиран от електронното издание на атинския вестник Kathimerini „От една страна, тя се опитва да създаде прецеденти, а от друга се опитва да избегне предприемането на мерки срещу нея“, каза Дендиас на съвместна пресконференция с кипърския си колега Никос Христодулидис по време на посещение в Никозия. Визитата на Дендиас в Кипър, която включваше и разговори с президента на Кипър Никос Анастасиадис, се провежда в седмицата преди лидерите на Европейския съюз да обсъдят възможни санкции срещу Турция, която през последните месеци ескалира ожесточени спорове с Гърция и Кипър за морските граници и проучването за въглеводороди в Източното Средиземноморие. „Това се случва в един наистина критичен момент за елинизма, но и за Европа като цяло, бих могъл да кажа. Незаконното и провокативно поведение на Турция е общият знаменател “, каза Дендиас. „Кипър и Гърция, както и преобладаващото мнозинство от страните-членки на Европейския съюз, осъзнавайки сериозността на събитията, имат общи подходи, чиято цел е да създадат условия, които да повишат сигурността, стабилността и сътрудничеството в особено важното, за ЕС също, Източно Средиземноморие”, каза Христодулидис. На срещата на върха на ЕС следващата седмица ще бъдат взети решения относно Турция, но все още не е решен обхватът на мерките, съобщава AFP, която цитира европейски служители. Въпреки многократното осъждане на продължаващите „едностранни действия“ на Анкара и „враждебната реторика“ в Източното Егейско море Европейският съюз все още е разделен по въпроса как да накаже това поведение, коментира агенцията Неназованите европейски служители заявиха, че ще трябва да се изчака позицията на Германия и Полша. Срещата на върха на ЕС ще се проведе в Брюксел, като лидерите ще се срещнат лице в лице за първи път от началото на втората вълна на коронавирусната пандемия в Европа. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Декември 2020 | 19:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Кипър, Египет, Франция и ОАЕ провеждат военноморски маневри в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гърция, Кипър, Египет, Франция и ОАЕ провеждат военноморски маневри в Източното Средиземноморие

Атина. Гърция и Република Кипър ще се присъединят към Египет, Франция и Обединените арабски емирства (ОАЕ) за провеждането на военноморски маневри в Източното Средиземноморие, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. Съвместните учения ще се проведат във водите край египетското пристанище Александрия и ще продължат до 6 декември, съобщават от Министрерството на отбраната на Република Кипър.

Преди това, в събота гръцката и египетската флоти са провели съвместно учение в района на юг от кипърския полуостров Карпатос, съобщава Protothema. PASSEX (преминаващо учение), под егидата на Генералния щаб на гръцките въоръжени сили (HNDGS) и Генералния щаб на египетските въоръжени сили е трябвало да допринесе за повишаване на нивото на оперативна готовност, боеспособност и сътрудничество на подразделенията на двете държави. Всичко това трябва да изпрати ясно послание на Турция, срещу чиито териториални претенции в Източното Средиземноморие се противопоставят Гърция, Република Кипър, Франция, Египет, ОАЕ и Израел, който не взе участие в последните маневри, но участва във всички формати на енергийно и отбранително сътрудничество с тези държави. Превод и редакция: Иван Христов

30 Ноември 2020 | 08:59 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Анкара започна разследване на претърсването на турския кораб, пътуващ за Либия

Daily Sabah: Анкара започна разследване на претърсването на турския кораб, пътуващ за Либия

Анкара. Турските прокурори започнаха разследване за претърсването на турски търговски товарен кораб от екипажа на германска фрегата, участваща в мисията на Европейския съюз за налагане на оръжейно ембарго на Либия, пише турското англоезично издание Daily Sabah В кратко изявление, обявяващо за началото на разследването си, Главната прокуратура в Анкара заяви, че претърсването е проведено без „разрешение на Турция и в разрез с международните разпоредби“. Не се очаква разследването да доведе до арести или екстрадиция на служители, участващи в издирването. Турция протестира срещу инцидента в Средиземно море, настоявайки, че екипажът на германската фрегата „Хамбург“ е извършил неправомерно претърсване на пътуващия към Либия товарен кораб „Розелин A“ на около 200 километра северно от либийския град Бенгази на 22 ноември. Германия отхвърли протеста на Турция , като се аргументира, че екипажът на фрегатата е действал правилно. „Германската фрегата "Хамбург", която участва в операция "Ирини", незаконно спря и претърси търговски турски товарен кораб, превозващ хранителни продукти и бои за Либия в Източното Средиземноморие“, съобщиха турски източници в понеделник. Кадри, получени от операцията, показват въоръжени войници, които се качват на кораба по начин, наподобяващ антитерористична операция. В сряда турският Съвет за национална сигурност (MGK) осъди инцидента и потвърди решимостта на страната да предприеме необходимите стъпки срещу него. Заседанието на Съвета, председателствано от президента Реджеп Тайип Ердоган, изрази неодобрението и осъждането от страна на Турция от „едностранното“ действие на кораба от мисия „Ирини“, вярвайки, че то противоречи на „международното право“ и „отношенията на Алианса“, се казва в изявление, публикувано след срещата. В понеделник турското външно министерство също протестира срещу предполагаемото незаконно претърсване. „Операция„ Ирини “е едностранна операция. Това е операция, която има за цел да накаже легитимното либийско правителство и не инспектира доставките на оръжие на Халифа Хафтар и е замесена в спорни практики“, заяви говорителят на министерството Хами Аксой в понеделник. Според морското право трябва да се получи съгласието на държавата, под чийто флаг е кораба, за да може плавателния съд да бъде претърсен. Въпреки предупрежденията, войниците от фрегатата „Хамбург“ са претърсили търговския товарен кораб, който превозваше хуманитарна помощ, храна и боя. Германските власти заявиха, че заповедта за качване на „Розелин А“ идва от централата на мисията в Рим и че Турция е възразила, когато инспекционният екип е бил на товарния кораб. Турция заяви, че издирването е "неразрешено и проведено насила" и настоява, че възраженията й преди претърсването са игнорирани. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Ноември 2020 | 17:25 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган намекна, че Гърция и Кипър стоят зад инцидента с турския кораб край крайбрежието на Либия

Kathimerini: Ердоган намекна, че Гърция и Кипър стоят зад инцидента с турския кораб край крайбрежието на Либия

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Ердоган намекна, че Гърция и Кипър стоят зад инцидента, при който късно в неделя кораб на Анкара бе спрян край либийското крайбрежие за проверка от германски войници, действащи от името на мисия на Европейския съюз, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Въпреки провокациите на Гърция и гръцко-кипърската администрация [Република Кипър] по въпроса за Източното Средиземноморие, ние реагирахме с търпение и сдържаност“, заяви Ердоган пред депутати от управляващата партия. „Въпреки нашето търпеливо и сдържано отношение те нахлуха в нашия товарен кораб, който превозваше товари до Либия. Това не беше в съответствие с международното морско право. За пореден път капитанът на кораба, провел операцията, беше гръцки гражданин“, допълни турският президент. Ердоган каза, че турските власти разполагат с кадри от операцията, които ще бъдат препратени, когато настъпи подходящият момент. Анкара протестира в понеделник, след като германски командоси, участващи в мисията на ЕС „Ирини", натоварена с налагането на ембарго на ООН срещу Либия, се качиха и претърсиха кораба, заподозрян в контрабанда на оръжие за Либия. Превод и редакция: Иван Христов.

25 Ноември 2020 | 13:23 | Агенция "Фокус"

Kathimerini:  Турция издаде навигационни телекси за обширни части от Егейско море

Kathimerini: Турция издаде навигационни телекси за обширни части от Егейско море

Измир. Турция е издала три навигационни телекса (НАВТЕКС), обхващащи големи части от Егейско море, заявявайки, че това е в отговор на милитаризацията от страна на Гърция в източните егейски острови Хиос, Самос, Самотраки, Лемнос, Икария и Патмос, пише електронното издание на гръцкия вестник Kahimerini. В телексите, издадени от Службата за навигация, хидрография и океанография в Измир, се твърди, че милитаризацията на островите в близост до турските брегове нарушава Договора от Лозана, подписан през 1923 г. Анкара твърди, че това представлява заплаха за нейната национална сигурност. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Ноември 2020 | 18:29 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Гърция се опитва да парира заплахата от Турция с нови програми за превъоръжаване

Protothema (Гърция): Гърция се опитва да парира заплахата от Турция с нови програми за превъоръжаване

Атина. Продължаващото войнствено поведение на Турция в Източното Средиземноморие и експанзионистичните й политика принудиха Гърция да отговори, като увеличи способностите си за възпиране в опит да възстанови баланса на силите във въздуха и по море и така да парира заплахата, идваща от „съюзника“ й в НАТО, пише гръцкото издание Protothema в материал, представен без редакторска намеса. Разгромената гръцка икономика не позволява нова надпревара във въоръжаването с Турция, което означава, че придобиването на нови оръжия изисква най-голямо внимание, така че съотношението между разходите и ползите да е възможно най-добро, оръжията да са в експлоатация възможно най-скоро и тяхните ефективността за защита на страната може да продължи през следващите две десетилетия. Според плановете и настоящата времева рамка, очакваните 15 милиарда евро, които ще бъдат изплатени през следващото десетилетие, ще бъдат изразходвани за три ключови проекта: вече сигурното придобиване на 18 френски изтребителя Rafale, закупуването на четири фрегати и планираната покупка от 18-24 американски изтребителя F-35. Планът за снабдяване с ескадрила от американски „стелт“ самолети обаче зависи от това дали той може да бъде изпълнен незабавно, още през 2021 г., предвид ограниченията, определени от Държавната главна счетоводна служба за сделка, която се очаква да достигне 3,5 -4 милиарда, като се има предвид, че Вашингтон почти сигурно ще поиска авансово плащане на програмата. С предполагаемото придобиване на ескадрила от 18-24 изтребители от пето поколение F-35, заедно с покупката на 18 Rafale, Гърция не само ще постигне баланс на силите с Турция във въздуха, но дори би могла да вземе надмощие. Ако обаче споразумението за придобиване на F-35 не бъде сключено сега, Турция ще запази предимството си, тъй като евентуално обръщане на Реджеп Тайип Ердоган към САЩ може да върне Турция в програмата за F-35. Тази перспектива неизбежно ще остави Гърция да се бори, за да навакса новото статукво. Според текущата времева рамка подписването на споразумението за покупка на френския изтребител Rafale е планирано за декември. Веднага след формализирането на договора, първите четирима гръцки пилоти от гръцките военновъздушни сили , които ще бъдат обучени в от френските военновъздушни сили и ръководители на строителната компания Dassault, ще заминат за Франция. От 18 Rafale, 12 ще бъдат леко използвани, а останалите 6 нови. 6 от 12-те използвани двумоторни френски изтребители трябва да бъдат доставени на гръцките военновъздушни сили в началото на лятото на 2021 г. Договорено е това да са 6 Rafale F3R, които ще пристигнат в Гърция с пълно въоръжение, ракети Meteor и Exocet, докато Rafale ще може да носи както ракетите въздух-въздух Mica, така и стратегическото ракетно оръжие Scalp, което вече е в неговия арсенал и ще бъде сертифицирано директно от френските производители за удължаване на експлоатационния им живот. Очаква се покупката на 18-те френски Rafale да струва 2,4 милиарда евро (около 2 милиарда за двумоторни изтребители и още 400 милиона евро за техните оръжия). На брега на морето нещата стоят по различен начин, тъй като експертите изразиха загрижеността си относно решението да изберат остарелите и широко считани за неуспешни фрегати MMSC пред френските фрегати от класа Belharra. „Военноморските сили ще кажат „да“ на каквато и да е фрегата, която му кажете да придобие, защото сега използва кораби от 1980 година“, каза пенсиониран офицер пред THEMA. Решението за построяване на четири MMSC фрегати, на бюджетна цена от 4 милиарда евро, включително пакет с така нареченото „преходно решение“ на фрегатите за периода от 7-8 години до изграждането на нови фрегати предизвика мрънкане в гръцките ВМС. Мнозина посочват, че без търг е решено да се придобие платформата Multi-Mission Surface Combatant (MMSC), базирана на кораба на американския флот „LCS Freedom“. Платформата LCS се счита за почти провалена програма. Първоначално през следващите десетилетия беше планирано да бъдат построени 355 (!) кораба, но програмата беше отменена през 2014 г. и бяха построени само 16 плавателни съда. През последните 24 часа, поради осъзнаването от Министерството на националната отбрана, че корабите, предлагани като междинно решение, са остарели, се прави опит да се върнат в дискусията американските фрегати Arleigh Burke, които са горещо желание на офицерите от флота. Въпросът е дали е направена сравнителна оценка на американското предложение със съответната френска за фрегатите от класа Belharra. Превод и редакция: Иван Христов

24 Ноември 2020 | 13:07 | Агенция "Фокус"

Der Spiegel: Турция отново е отказала европейска инспекция на товарен кораб край бреговете на Либия

Der Spiegel: Турция отново е отказала европейска инспекция на товарен кораб край бреговете на Либия

Либия. Анкара за пореден път не е позволила на военноморската мисия на Европейския съюз за налагане на оръжейното ембарго срещу Либия да провери подозрителен товарен кораб край бреговете на разкъсваната от война северноафриканска държава, съобщава Der Spiegel. Според информацията на изданието, участващата в операцията „Ирини“ германската фрегата „Хамбург“ се е опитала да провери заподозрян за контрабанда на оръжия турски товарен съд на около 200 километра от либийския бряг. Според Der Spiegel, операцията е спряна по настояване на правителството в Анкара. Преди това, през юни, турски военен кораб възпрепятства друга европейска проверка на товарен кораб и тогава избухна шумен скандал между Турция и Франция. Превод и редакция: Иван Христов

23 Ноември 2020 | 13:34 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция издаде нов навигационен телекс за продължаване на дейността на кораба“Оруч Рейс“

Kathimerini: Турция издаде нов навигационен телекс за продължаване на дейността на кораба“Оруч Рейс“

Анталия/Ираклион. Турция издаде нов навигационен телекс, или Навтекс, за продължаване на проучвателните дейности на кораба „Оруч Рейс“ в Източното Средиземноморие до 29 ноември, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Навтексът, който беше издаден от станцията в Анталия, запазва зона, простираща се само на 6 морски мили южно от остров Кастелоризо. "Оруч Рейс" ще продължи дейността си заедно с други два кораба "Атаман" и "Ченгиз Хан", се казва в документа. Изследователският кораб трябваше да приключи работата си до 23 ноември. Гърция издаде противоположен Навтекс в отговор на съобщението, публикувано от Турция по-рано в събота, което удължавайки проучвателните дейности на кораба „Оруч Рейс“ в Източното Средиземноморие до 29 ноември. В Навтекса, издаден от станция Ираклион в Крит се казва, че „неоторизирана станция“ е излъчила съобщение Навтекс в гръцката зона за отговорност за Навтекс, отнасящо се до „незаконна дейност в район, включително гръцки териториални води“. В него се добавя, че зоната, определена от турския Навтекс, също припокрива континенталния шелф на Гърция. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2020 | 15:35 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕС зае по-твърда позиция спрямо Турция

Kathimerini: ЕС зае по-твърда позиция спрямо Турция

Атина. Негативното настроение в Европейския съюз по отношение на Анкара беше потвърдено по време на телеконференцията на външните министри на блока в четвъртък, като върховният представител на ЕС Жозеп Борел подчерта, че поведението на Турция „разширява пропастта“, отделяйки я от Европа и че връщането към позитивния дневен ред предполага „фундаментална промяна в отношението“ от нейна страна, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Считаме, че неотдавнашните действия и изявления на Турция, свързани с Кипър, са в противоречие с резолюциите на Обединените нации и допълнително разпалват напрежението“, каза той. Борел подчерта, че времето изтича, отбелязвайки, че евро-турските отношения се доближават до крайъгълен камък, позовавайки се на срещата на върха на ЕС от 10 до 11 декември. „Няма положителни сигнали“ от Анкара, каза той. Подобно послание, а именно, че ако Турция продължи провокациите в Източното Средиземноморие ще бъдат наложени санкции, ще бъде обсъдено на Европейския съвет през декември, направи германския външен министър Хайко Маас. „От Турция зависи какво решение ще бъде взето на срещата на върха на ЕС през декември“, каза той. Според дипломатически източници държави-членки, които обикновено държат ниско мнение по въпроса за Турция (включително Естония, Ирландия и Холандия), също са заели по-строга позиция на телеконференцията в четвъртък. От своя страна Никос Дендиас подробно говори за продължаващите незаконни провокативни турски действия в Източното Средиземноморие и в окупирания град Вароша в окупирания от Турция Северен Кипър, които пряко нарушават условията, поставени на срещата на върха на Европейския съвет на 1-2 октомври за подобряване на отношенията. „За съжаление по вина на Анкара изглежда няма място за положителен диалог“, каза Дендиас пред колегите си. „Тя трябва незабавно да подготви и приеме подходящите мерки, които ще принудят Турция да спазва международното право“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

20 Ноември 2020 | 08:35 | Агенция "Фокус"

Al Arabiya: Гърция и ОАЕ сключиха стратегически съюз срещу Турция

Al Arabiya: Гърция и ОАЕ сключиха стратегически съюз срещу Турция

Абу Даби. Гърция и Обединените арабски емирства (ОАЕ) ще засилят сътрудничеството си в сферата на отбраната и енергетиката в рамките на ново стратегическо партньорство, което бе обявено в резултат на двустранни срещи на високо равнище днес, 19 ноември, предава телевизионният канал Al Arabiya. Новото партньорство ще включва „сближаване по регионални въпроси от взаимен интерес“ и изправяне пред „съвместни предизвикателства, които застрашават регионалния и международния мир, сигурност и стабилност“, съобщава емиратската държавна агенция WAM. Експерти от двете страни посочват, че сближаването на Атина и Абу Даби е фундамент за формиращ се тесен съюз между двете страни, създаден преди всичко във връзка с изключително трудните отношения на двете столици с Анкара по редица регионални въпроси. За Атина това са действията на Турция в Източното Средиземноморие, където тя оспорва правата на Гърция и Кипър в техните изключителни икономически зони. ОАЕ от своя страна са в тежка конфронтация с Турция в Либия, като освен това имат сериозни разминавания с нея при оценката на ситуацията в Сирия, Ливан и зоната на Персийския залив. Престолонаследникът на Абу Даби Мохамад бин Зайед ал-Нахян и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис присъстваха на събитието в рамките на посещението на ръководителя на правителството на южната ни съседка, на което беше обявено стратегическото партньорство на двете държави. „Нашите страни имат еднавква гледна точка за проблемите в Източното Средиземноморие“, заяви Мицотакис в свое заявление миналия четвъртък. В края на август двете членки на НАТО Гърция и Турция проведоха военноморски маневри в Източното Средиземноморие, в района между островите Кипър и Крит, което стана кулминация на противопоставянето им в този регион. Турция претендира за някои морски зони съгласно споразумение, което подписа с признатото от ООН либийско Правителство на националното съгласие (ПНС) през ноември 2019 г. През август Гърция и Египет сключиха собствено споразумение за делимитация на техните изключителни икономически зони в Източното Средиземноморие, което доведе до засилена ескалация в региона. Гърция настоява, че има изключителни права да оперира в онези райони на Средиземно море, където Турция се опитва да проведе сондажи в търсене на нови нефтени и газови находища. Анкара от своя страна се позовава на условията на споразумението, сключено с признатото от ООН либийско правителство в Триполи. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 19:35 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: Поведението на Турция я отдалечава още повече от ЕС

Жозеп Борел: Поведението на Турция я отдалечава още повече от ЕС

Брюксел. Реториката на Турция по отношение на Кипър задълбочава напрежението с Европейския съюз и Анкара трябва да разбере, че поведението й продължава да я отдалечава от 27-членния блок, заяви в четвъртък ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел, цитиран от Reuters. „Считаме неотдавнашните действия и изявления на Турция, свързани с Кипър за противоречащи на резолюциите на Обединените нации и те разпалват допълнително напрежението“, каза Борел на пресконференция след среща на външните министри на ЕС. „Считаме, че е важно Турция да разбере, че нейното поведение я отдалечава още повече от ЕС ... За да се върнем към позитивен дневен ред, както желаем, ще е необходима фундаментална промяна в отношението от турска страна“, обясни върховният представител на Съюза за външните работи и политиката на сигурност. Той визира коментари на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който призова за справедливо решение за „две държави“ в Кипър по време на посещение в т.нар. Турска република Северен Кипър в началото на тази седмица. Ердоган каза още, че Турция и Северен Кипър вече няма да толерират това, което той нарича „дипломатически игри“ в международния спор за правата върху офшорните енергийни ресурси в Източното Средиземноморие. Британската агенция припомня, че Турция все още е официален кандидат за членство в ЕС. Кипър е разделен по етнически признак след турската интервенция през 1974 г., предизвикана от гръцки преврат на острова. Само Анкара признава Северен Кипър за независима държава и няма дипломатически отношения с правителството на Кипър, което е член на ЕС. Кипър нарече посещението на Ердоган „провокативно и незаконно“. ЕС заплаши да наложи санкции на Турция заради незаконните проучвания за енергоресурси, когато лидерите му се срещнат следващия месец. „Времето тече и ние наближаваме преломен момент в отношенията ни с Турция“, каза Борел. ЕС не успя да убеди Анкара да спре да проучва във водите, за които претендират Гърция и Кипър, но досега не успя да наложи санкциите, за които настояват Атина, Париж и Никозия. Германия, която води дипломатическите преговори с Анкара, иска да даде шанс на диалога поради тясните търговски връзки между ЕС и Турция. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 18:17 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Турция подкопава НАТО, съюзниците не могат да си сътрудничат с джихадитски групировки

Кириакос Мицотакис: Турция подкопава НАТО, съюзниците не могат да си сътрудничат с джихадитски групировки

Атина. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис засегна ситуацията с действията на Турция по време на речта си в началото на 66-тата годишна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО, пише електронното издание на вестник Protothema. „Гърция се сблъсква с предизвикателства, които подкопават единството на НАТО“, отбеляза министър-председателят. „Съюзниците не могат да си сътрудничат с джихадистки групи. Те не могат да правят изптания на С-400. Тези практики подкопават ценностите на НАТО и подкопават солидарността, плотеността, единството и ефективността на Алианса като политическа и военна организация, като същевременно подкопават собствените цели и интересите на НАТО“, каза той. „Успехът на НАТО се крие в колективната солидарност. Нашият съюз не само укрепва силата на Америка, но и осигурява защитата на Европа. Самата Гърция е приела предизвикателствата пред сигурността, които всъщност подкопават единството на НАТО. През 2020 г. това единство беше поставено на много сериозно изпитание поради турските предизвикателства и едностранни действия“, отбеляза Мицотакис, като добави: „През март се сблъскахме с използването на мигрантски потоци като оръжие (...) През лятото трябваше да поставим въоръжените си сили в повишена готовност поради действия срещу нашия суверенитет и суверенните ни права в морето. По този начин две съюзни военноморски сили бяха в сблъсък помежду си в продължение на 35 дни. Ситуация, която застраши сигурността и стабилността на южното крило на Алианса. През този период призовах президента Ердоган да развие дух на екстровертност, да обърне поглед към Европейския съюз и Запада, да се ангажира и разреши различията ни в дух на сътрудничество. Както казах много пъти тази година, Гърция и Турция ще трябва да разговарят и - ако не се съгласим - тогава ще трябва да уреждаме споровете си, като обжалваме пред международния съд и нека върховенството на закона надделее. Искрено се ангажираме да водим диалог добросъвестно. Отдавна чакаме демонстрацията на дух на реципрочност. Ако обаче нашите призиви останат без отговор, тогава ще бъде неизбежно за Европейския съюз да предприеме стъпки за защита на своите стратегически интереси и интересите на своите държави-членки“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 08:30 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция потиска призивите за деескалация с Гърция

Kathimerini: Турция потиска призивите за деескалация с Гърция

Атина. Последните действия на Турция "противоречат на духа" на деескалация в Източното Средиземноморие, за който настоява Европейският съвет през октомври, заяви високопоставен европейски служител пред гръцкия вестник Kathimerini при условие за анонимност. Поведението на Турция в Източното Средиземноморие и решението да се отвори отново част от Вароша, бивш курорт, ограден и изоставен в ничия земя в североизточната част на Кипър след инвазията на Турция през 1974 г. на острова, ще бъдат обсъдени по време на видеоконференцията на Съвета по външни работи в петък, каза чиновникът, добавяйки, че въпросът ще бъде обсъден и от външните министри на блока на 7 декември. Той заяви, че до срещата на върха на Европейския съюз на 10-11 декември ще се реши как блокът да реагира на „недружелюбните“ действия на Турция. Очаква се в петък гръцкият външен министър Никос Дендиас да информира колегите си от ЕС за най-новия навигационен телекс на Турция. Междувременно кипърският външен министър Никос Христодулидис ще ги запознае с последните събития по отношение на Вароша. По време на посещението в бившия курорт в неделя турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова за решение на кипърския проблем с „две държави“. Заключенията на Европейския съвет от 1 октомври категорично осъдиха нарушенията на суверенните права на Република Кипър и призоваха Турция да приеме поканата на Кипър за диалог. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Ноември 2020 | 19:15 | Агенция "Фокус"

Protothema: Гърция официално е поискала от САЩ да придобие от 18 до 24 изтребителя F-35

Protothema: Гърция официално е поискала от САЩ да придобие от 18 до 24 изтребителя F-35

Атина. Гърция изпрати официално искане до САЩ за придобиване на 18-24 стелт многофункционални изтребители-бомбардировачи от пето поколение F-35, като доставката трябва да започне през 2021 г. Това съобщи в понеделник гръцкият вестник Protothema, позовавайки се на информация от гръцкото министерство на отбраната. Според информацията на изданието след решението на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис да закупи 18 (шест нови и 12 използвани) френски изтребителя Rafale, гръцкото правителство официално е поискало от Вашингтон незабавна покупка на американски изтребители F-35. Както стана известно, официално писмо за интерес (Letter of Request - LOR), изготвено от гръцкото Министерство на националната отбрана, е било изпратено до администрацията на САЩ на 6 ноември. „Решението за включване [на Гърция] в програмата F-35 Joint Strike Fighter ще се основава на различни фактори, като програмата на изтребителите, плана за изплащане, конфигурацията на самолета и възможната комбинация за общо 18-24 самолета (нови или използвани във военновъздушните сили на САЩ, ако има такива)“, се казва в писмото за интерес на Министерството на отбраната. „Ще Ви бъдем благодарни за незабавния отговор“, се казва в това съобщение, подписано от генералния директор за въоръженията и инвестициите Теодорос Лагиос. „Поради вътрешните финансови договорености и други приложими правила в рамките на бюджета и изискванията на ЕС за дефицита, е много важно първите F-35 да бъдат доставени през 2021 г. От наша страна ще направим всичко възможно да изпълним тази амбициозна програма“, се казва в документа. Генералният директор по въпросите на въоръженията и инвестициите, като отговорник на Министерството на националната отбрана за придвижване на въпроси, свързани с технологиите и оръжията, покани компетентни американски служители да посетят Гърция възможно най-скоро, за да продължат дискусията относно придобиването на ескадрила с от 18 до 24 изтребители F-35. „Бихме искали да отговорите на това искане с възможно най-голяма спешност, защото имаме прозорец за възможността за придобиване на F-35 в най-близко бъдеще“, подчерта гръцкото министерство на отбраната. Наличност на самолети и данни за цените Както се съобщава в официалното писмо - заявка за закупуване на F-35, гръцкото правителство вече е получило данни за наличността и цените на изтребителите, които САЩ биха могли да продадат на Гърция. „С незабавното придобиване на ескадрила от 18-24 изтребители от пето поколение F-35, заедно със закупуването на 18 френски изтребителя Rafale, гръцкото правителство се стреми да установи баланс на силите с Турция. Тъй като руската зенитно-ракетна система С-400, закупена от турците, може да създаде проблеми при ежедневните операции Гръцките военновъздушни сили. Атина бързо се придвижва към придобиването на F-35 от тип Стелт, за да се комбинират с покупката на френски изтребители Rafale за постигане на превъзходство в Егейско море. Очаква се доставката на френските изтребители Rafale да започне в началото на 2021 година с темп по един самолет на месец, така че до края на първата половина на следващата година първите шест малко използвани Rafale трябва да се присъединят към арсенала на ВВС“, пише изданието. На свой ред официалният представител на кабинета на министрите Стелиос Пецас, отговаряйки на журналистически въпроси на брифинг в понеделник, припомни изявелнието на гръцкия премиер в Солун през септември, че Гърция продължава да засилва сдържащия потенциал на страната чрез нови програми за въоръжаване. „Ще направим съответните изявления, когато постигнем съгласие“, заяви Пецас. Укрепване на въоръжените сили на Гърция Гръцкият министър-председател, в хода на прогрмана реч на 12 септември в Солун, заяви, че Гърция ще придобие 18 нови френски многофункционални изтребителя Rafale, четири най-нови многофункционални фрегати и четири фрегати MEKO, които вече се присъединиха към гръцкия флот. Заедно с новите кораби ще пристигнат четири военноморски хеликоптера ROMEO. Арсеналът на клоновете на въоръжените сили ще бъде попълнен с противотанкови оръжия за армията, свръхмощни торпеда за флота и управляеми оръжия за ВВС, а персоналът на въоръжените сили ще бъде увеличен с приемането на 15 хиляди души, каза Мицотакис. Отбранителната индустрия на страната също ще бъде укрепена и ще бъдат инвестирани средства за защита на информацията, предавана от военните, от хибридни кибератаки, каза той. Гърция е принудена да засили отбраната си на фона на напрежението с Турция в Егейско море и Източното Средиземноморие, отбелязва вестникът. Превод и редакция: Иван Христов

16 Ноември 2020 | 17:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция засилва своите ВВС с F-35 и Rafale през 2021 година

Kathimerini: Гърция засилва своите ВВС с F-35 и Rafale през 2021 година

Атина. Министерството на отбраната на Гърция продължава с усилването на военновъздушните сили с френски Rafale и американски изтребители F-35, както и безпилотни летателни апарати (БПЛА) и системи за защита от дронове, вероятно в рамките на 2021 година, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В същото време поддържането и модернизирането на съществуващите системи напредва бързо, което ще облекчи тежестта за поддържане на баланса в Егейско и Източно Средиземноморие спрямо Турция. Крайната цел е създаването на условия за трансформиране на гръцките ВВС в сила, която в допълнение към доказаната стойност на своите човешки ресурси ще бъде в състояние да поддържа значителен набор от операции в цялото Източно Средиземноморие. Ако тези планове се осъществят, балансът между гръцките и турските ВВС ще се промени след относително кратко време. На практическо ниво гръцката авиация ще има достъп до оборудване и технологии от три различни държави, САЩ, Франция и Израел. Според източници, запознати с въпроса, министърът на отбраната Никос Панайотопулос вече има готово предложение за САЩ за придобиване на шест изтребители от пето поколение F-35 с малко летателни часове, които дори могат да бъдат доставени до Гърция в рамките на 2021 година. Атина ще осъществи плана за придобиване на още 18 нови самолета от този тип в кратък срок, така че гръцките ВВС ще се окажат с общо 24 F-35. Що се отнася до доставките на френските самолети Rafale, въпросът се очаква да стигне в парламента през декември. Междувременно първите шест използвани самолета се очакват през първата половина на 2021 година. В същото време 114-то бойно крило в Танагра, известно още като „гнездото“ на Mirage 2000, непрекъснато се надгражда, като броят на френските бойни самолети нараства бързо. Превод и редакция: Иван Христов

16 Ноември 2020 | 08:48 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Турция призова Гърция да се откаже от максималистичната си позиция в Източното Средиземноморие

„Анадолска агенция“: Турция призова Гърция да се откаже от максималистичната си позиция в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция призовава Гърция да се откаже от максималистичните си позиции в Източното Средиземноморие и да спазва нормите на международното право. Това заяви представителят на външното ведомство на Анкара Хами Аксой, коментирайки реакцията на Атина по повод работата на турските сондажни кораби в Средиземно море, предава „Анадолската агенция“. „Позицията на МВнР на Гърция е далеч от нормите на международното право и няма никакво значение в очите на Турция“, заяви Аксой. Той подчерта, че Анкара е пълна с решимост да отстява интересите си и правата на т.нар. Турска република Северен Кипър в региона. „Ако Гърция е искрено заинтересована в разрешаването на разногласията в региона, то тя трябва да се откаже от ходове, които засилват напрежението, да не прибягва до придвижване на каквито и да е военни сили и да не се опитва да провокира трети страни към противопоставяне с Турция. Гърция трябва да се съгласи на диалог без предварителни условия с Анкара“, отбеляза дипломатът. Превод и редакция: Иван Христов

12 Ноември 2020 | 08:52 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция реагира на новия НАВТЕКС на Турция

Kathimerini: Гърция реагира на новия НАВТЕКС на Турция

Атина. В сряда Атина осъди решението на Турция по-рано през деня да издаде навигационен телекс (НАВТЕКС) за продължаване на проучвателните дейности на кораба „Оруч Рейс“ в зона, припокриваща гръцкия континентален шелф в Източното Средиземноморие до 23 ноември, предава Kathimerini. В изявление гръцкото външно министерство заяви, че този ход е в нарушение на международното право и „подкопава мира и стабилността в региона“. В него се казва, че решението причинява допълнителни вреди на всякакви перспективи за конструктивен диалог между двете страни и призова Турция да отмени новият НАВТЕКС. Министерството добави, че Атина ще подаде демарш пред турските власти заради известието, както и ще информира съюзниците и партньорите на Гърция за „продължаващото незаконно поведение на Турция“. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Ноември 2020 | 16:25 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Анкара удължи мисията на „Оруч Рейс“

Kathimerini: Анкара удължи мисията на „Оруч Рейс“

Анкара. Турция издаде нов навигационен телекс (НАВТЕКС) за продължаване на проучвателните дейности на своя кораб „Оруч Рейс“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Новият НАВТЕКС, издаден в сряда, запазва зона на юг от гръцкия остров Кастелоризо до 23 ноември, тъй като настоящият НАВТЕКС изтича на 14 ноември. По време на телефонен разговор в неделя гръцкият външен министър Никос Дендиас каза на турския си колега Мевлют Чавушоглу, че не може да има разговори между двете страни, освен ако Турция не изтегли „Оруч Рейс“ от района, съобщиха дипломатически източници. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Ноември 2020 | 12:46 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Либийският премиер Файез Сарадж се отказа да подава оставка

ТАСС: Либийският премиер Файез Сарадж се отказа да подава оставка

Триполи. Ръководителят на Правителството на национално съгласие (ПНС) в Либия Файез Сарадж обяви, че ще се откаже от предварително обявеното намерение да подаде оставка. Телевизионният канал Al-Jazeera съобщи за това с позоваване на негов представител, предава TACC. На 17 септември Сарадж обяви, че ще напусне поста си до края на октомври. Политикът е ръководител на правителството от 2016 г. В Либия отдавна съществуват паралелно два изпълнителни органа: международно признатото ПНС, работещо в Триполи, и временният кабинет, действащ в източната част на страната заедно с парламента и подкрепян от Либийската национална армия на фелдмаршал Халифа Хафтар. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Октомври 2020 | 21:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Днешната конференция между Ердоган, Меркел и Мишел ще бъде решаваща за средиземноморската криза

Kathimerini: Днешната конференция между Ердоган, Меркел и Мишел ще бъде решаваща за средиземноморската криза

Атина. Очаква се планирана телеконференция между турския президент Реджеп Тайип Ердоган, германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да бъде ключова за кризата в гръцко-турските отношения, която Берлин се опитва да прекрати преди срещата на върха на лидерите на Европейския съюз по-късно тази седмица, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Въпреки че говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас и съветникът на Ердоган Ибрахим Калън посочиха, че проучвателните преговори между двете страни вероятно могат да се възобновят скоро, съобщението, което излезе от Берлин в понеделник, беше по-малко оптимистично. Говорителят на германското правителство Щефан Зайберт заяви, че няма напредък в усилията за посредничество на Меркел преди срещата на върха на ЕС, която започва в четвъртък, подчертавайки отново, че Берлин апелира за „деескалация, диалог и разрешаване на спорните въпроси чрез преки преговори“. Друг въпрос, който ще бъде обсъден на срещата на върха на ЕС тази седмица, е ветото на Кипър върху санкциите на ЕС срещу Беларус. На Съвета за външни работи на ЕС в понеделник длъжностни лица изготвиха списък с 40 белоруски длъжностни лица, които ще бъдат изправени пред замразяване на активи и забрана за пътуване. Кипърското правителство обаче отказа да подпише списъка, освен ако ЕС не предприеме мерки за налагане на санкции срещу Турция заради предполагаемото нарушение на суверенните права на Кипър в Източното Средиземноморие. Върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел посочи, че това е „политически проблем с високо напрежение, който Европейският съвет ще трябва да реши“. Съобщава се, че има известно раздразнение сред представителите на някои държави-членки относно позицията на Кипър. Борел обаче заяви, че разбира позицията на Никозия и че евентуалните санкции срещу Турция ще бъдат тема на дискусиите. Междувременно в Никозия гръцкият президент Катерина Сакеларопулу подчерта единството и солидарността между Гърция и Република Кипър в лицето на турските действия. „Двете страни поддържат общ, солиден дипломатически фронт“, каза тя по време на разговори с кипърския си колега Никос Анастасиадис. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 08:36 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Споразумение между Русия и Турция ще спомогне за укрепването на прекратяването на огъня в Либия

Сергей Лавров: Споразумение между Русия и Турция ще спомогне за укрепването на прекратяването на огъня в Либия

Москва. Споразумението за урегулиране на ситуацията в Либия, по което работят Русия и Турция, може да помогне за закрепването на режима на прекратяването на огъня в страната. Това заяви министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров в интервю за телевизионния канал Al Arabiya. „Консултациите, проведени преди няколко дни в Анкара между руски и турски дипломати и представители на министерствата на отбраната, имаха за цел да помогнат на страните да консолидират и въведат в правното поле прекратяването на военните действия, което всъщност беше установено през последните няколко месеца. Надявам се, че ще можем да се справим с това", подчерта първият дипломат на Москва. За възстановяване на държавността Лавров отбеляза, че ситуацията в Либия тревожи не само Русия и Турция, но е голямо главоболие за много международни играчи. Той посочи, че през последните пет години са положени много усилия от различни европейски държави и страни от региона за „прекратяване на войната и преодоляване на катастрофалните последици, причинени от агресивните действия на НАТО, заобикаляйки резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 2011 г.“ „Либийската държавност, унищожена от тази агресия, трябва да бъде възстановена. Русия и Турция са сред тези, които искат да допринесат за това", подчерта Лавров. Той отбеляза, че Русия, за разлика от много други външни играчи, от самото начало установява и поддържа контакти с всички либийски партии и политици, независимо дали в Триполи, Тобрук, Бенгази, Сирт или другаде. „Вярвам, че това е единственият начин да се гарантира това, към което всички се стремим, а именно: под ръководството на либийците да завърши политическият процес на възстановяване на либийската държавност и да се разрешат всички въпроси, свързани с бъдещето на Либия, като се вземе предвид баланса на интересите на трите съставни части на тази държава", отбеляза Лавров. Министърът обърна внимание на факта, че споразумението трябва да бъде постигнато от самите либийци. „Русия и Турция могат само да предоставят посреднически услуги на страните, за да стабилизират ситуацията на място, така че военните действия да не се възобновят, и след това да се върнат към изпълнението на дневния ред от Берлин", обясни руският външен министър. Лавров отбеляза, че в Либия обсъждат въпроса за разделяне на петролните приходи без външна намеса. „Сега тази тема се обсъжда и в Тобрук, включително от представители на Либийската национална армия. Всичко, което правим, е да се опитаме да ги накараме да седнат на масата за преговори, така че да постигнат споразумение за това как ще споделят ресурсите, които са получили от своята история и Бог". Ситуация в Либия В Либия от няколко години съществуват паралелно два изпълнителни органа - правителството на националното единство на Файез Сарадж в Триполи и временният кабинет в източната част на страната, подкрепен от Либийската национална армия на Халифа Хафтар и парламента. През пролетта на 2019 г. Хафтар започна офанзива срещу Триполи, в отговор на това Сарадж се обърна за подкрепа към Турция, след като на 28 ноември 2019 г. страните подписаха меморандум за сътрудничество във военната област. На 21 август бе обявено „незабавно прекратяване на огъня" и спиране на всички военни операции в републиката. Камарата на представителите (избран постоянен парламент, заседаващ в източната част на страната) подкрепи инициативата, призовавайки за изтеглянето на всички чуждестранни формирования от Либия, както и за възобновяване на производството на петрол. На 16 септември турският външен министър Мевлют Чавушоглу обяви, че делегациите на Русия и Турция се доближават до споразумение относно параметрите на прекратяване на огъня в Либия. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 19:36 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция издаде три НАВТЕКСа за Егейско и Средиземно море

Kathimerini: Турция издаде три НАВТЕКСа за Егейско и Средиземно море

Атина. Турският флот издаде три нови навигационни телекса в петък, като резервира зони от Източното Средиземноморие и Егейско море, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. В 20.11 ч. Службата за корабоплаване, хидрография и океанография издаде НАВТЕКС от станцията в Анталия за турския кораб за сеизмично проучване Barbaros. Простирайки се на месец от 20 септември до 20 октомври, НАВТЕКСът запазва зона край югоизточното крайбрежие на Кипър. Той също така включва резервния кораб за безопасност Apollo Moon. По-рано в петък, в 18,55 ч., Офисът издава и два едновременни навигационни телекса за „учения с жива стрелба“ в Егейско море в събота и неделя. Съобщава се, че координатите, дадени в навигациите, издадени от станцията в Измир, включват област между островите Лесбос и Кос. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 09:14 | Агенция "Фокус"

Reuters: Халифа Хафтар заяви, че ще вдигне блокадата на петролните съоръжения

Reuters: Халифа Хафтар заяви, че ще вдигне блокадата на петролните съоръжения

Бенгази. Военният командир Халифа Хафтар, контролиращ Източна Либия, обяви, че ще премахне за един месец блокадата си върху добива на нефт и заяви, че се е договорил с правителството в Триполи за „справедливо разпределение“ на енергийните приходи, предава Reuters. Възобновяването на износа на петрол след осеммесечната блокада би облекчило нарастващия финансов натиск за двете страни в либийския конфликт и би могло да премахне основната пречка за политическо споразумение, но все още не е ясно дали декларираното споразумение има по-широка подкрепа. "Готови сме да отворим петролни находища, за да осигурим бъдещето на Либия, за един месец", заяви Хафтар в изявление, разпространено от неговия говорител след кратко телевизионно предаване, в което той обяви, че е "решено" да се възобнови производството на петрол . Националната петролна корпорация, която ръководи енергийния сектор на Либия, обаче заяви, че няма да отмени забраната върху износа, докато армията на Хафтар не изтегли бойците си от петролните съоръжения. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 20:01 | Агенция "Фокус"

AFP: Ердоган заяви, че е готов да се срещне с гръцкия премиер

AFP: Ердоган заяви, че е готов да се срещне с гръцкия премиер

Истанбул. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е готов да се срещне с гръцкия премиер, за да разрешат противоречията си по отношение на енергийните проучвания в оспорвани води в Източното Средиземноморие, предава AFP. "Може ли да има среща с гръцкия премиер (Кириакос) Мицотакис? Важното е какво обсъждаме и в каква рамка", каза Ердоган пред репортери в Истанбул след молитвата в петък. "Можем да се срещнем, ако има добра воля. Можем да разговаряме чрез видеоконференция или да се срещнем в трета държава", каза Ердоган и добави, че Турция няма да бъде страната, която бяга от масата. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 15:50 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Ердоган заяви, че Турция е огорчена от намерението на либийския премиер да подаде оставка

ТАСС: Ердоган заяви, че Турция е огорчена от намерението на либийския премиер да подаде оставка

Анкара. Турските власти са огорчении от плановете на ръководителя на правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж да подаде оставка, заяви президентът на републиката Реджеп Тайип Ердоган пред журналисти, цитиран от ТАСС. "Ние сме огорчени от тази новина. Тази седмица може да се проведат преговори с различни делегации", подчерта турският лидер. Според Ердоган, „благодарение на намесата (на Турция), Сарадж и неговият екип са успели да се спасят от пучиста Халифа Хафтар. Турският президент е убеден, че Хафтар "рано или късно ще загуби". На 17 септември ръководителят на ПНС Файез Сарадж обяви намерението си да подаде оставка до края на октомври тази година, прехвърляйки правомощия на новите обединени изпълнителни органи, които тепърва трябва да бъдат формирани чрез междулибийски преговори. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 14:59 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Турция провежда поредни военноморски учения в Източното Средиземноморие

Yeni Safak: Турция провежда поредни военноморски учения в Източното Средиземноморие

Анкара. Турските въоръжени сили са провели учения с жива стрелба на противовъздушните си сили в Източното Средиземноморие в четвъртък, пише електронното издание на вестник Yeni Safak, като се позовава на съобщение от Министерството на отбраната на страната. „Нашата фрегата GEDIZ успешно изпълни задачите си за противовъздушна отбрана в рамките на ученията за оперативна готовност в [Източното] Средиземноморие на 17 септември 2020 г.“, заяви министерството в петък. В последно време напрежението в региона ескалира заради откритите енергийни ресурси. Гърция оспори енергийните проучвания на Турция в региона, опитвайки се ограничи морската зона на Турция на базата на малки острови в близост до турското крайбрежие. Турция - страната с най-дългата брегова линия в Средиземно море - изпрати бордови кораби с военен ескорт, за да търси енергия в континенталния си шелф, заявявайки, че Анкара и т.нар. Турска република Северен Кипър имат права в региона. За да намали напрежението, Турция призова за диалог, за да гарантира справедливото разпределение на ресурсите в региона, отбелязва Yeni Safak. Превод и редакция: Иван Христов

18 Септември 2020 | 13:45 | Агенция "Фокус"

Военният министър на Турция: Макрон засилва разногласията в Средиземноморието

Военният министър на Турция: Макрон засилва разногласията в Средиземноморието

Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар обвини президента на Франция Еманюел Макрон, че нагнетява напрежението в източната част на Средиземно море, предава „Анадолската агенция“. По неговите думи, действията на Париж забавят уреждането на различията в Източното Средиземноморие. „Макрон само мечтае антитурските му действия да успеят“, каза Акар. Турският министър на отбраната подчерта, че ЕС няма правомощия да поставя условия, да променя правилата или да дефинира граници в Източното Средиземноморие. Хулуси Акар коментира и хода на преговорите между военните делегации на Турция и Гърция в централата на НАТО в Брюксел. „Нашите гръцки съседи на масата за преговори са мудни, разтягат диалога, като поставят предварителни условия, докато Анкара напълно подкрепя дискусиите под егидата на Алианса“, каза министърът. Превод и редакция: Иван Христов

18 Септември 2020 | 13:06 | Агенция "Фокус"

Protothema: Над една трета от гърците искат военен отговор на турските сондажи в спорните води

Protothema: Над една трета от гърците искат военен отговор на турските сондажи в спорните води

Атина. Управляващата в Гърция „Нова Демокрация“ има преднина пред основната опозиционна партия СИРИЗА от 16,9%, пише електронното издание на вестник Protothema, като се позовава на резултатите от анкета, проведена от Alco за Open TV. В случай, че Турция продължи сондажите за енергоресурси в спорните между двете страни води, 49% казват, че искат дипломатическо решение, докато 37% предпочитат военен отговор. В намерението за гласуване 39,1% от анкетираните заявяват, че ще гласуват за „Нова Демокрация“, като СИРИЗА получава 22,2%, следвана от Движение за промяна (КИНАЛ) с 6,9%, Гръцката комунистическа партия (ККЕ) с 5,4%, Гръцко решение с 4,6%, ДИеМ25 на Янис Варуфакис с 3% и „Златна зора“ с 1,8 %. Неопределените гласоподаватели са 11,9%. 59% от гражданите смятат използването на маска в училищата за необходимо, докато 33% смятат мярката за „прекомерна“. 61% от анкетираните казват, че са доволни от отговора на правителството на пандемията, спрямо 84% през май. 59% от гражданите смятат за правилно отношението на правителството към гръцко-турската криза, докато 23% са недоволни. В същото време 58% от гражданите смятат, че новата сделка за оръжие за подобряване на военните е необходима, като 25% смятат, че тези суми трябва да бъдат разпределени за други нужди. Превод и редакция: Иван Христов

18 Септември 2020 | 11:40 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Берлин натиска Гърция и Турция да започнат диалог

Kathimerini: Берлин натиска Гърция и Турция да започнат диалог

Берлин. Интензивните усилия на Берлин за започване на преговори между Атина и Анкара бяха подчертани на телеконференцията в сряда, която германският канцлер Ангела Меркел проведе с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, няколко часа след дискусия с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Според „Анадолската агенция“, която се позовава на източник от турското президентство, Ердоган е казал на Меркел, че е решен да защити интересите на Анкара в Източното Средиземноморие. Освен това държавният глава е посочил, че различията в региона могат да бъдат разрешени чрез преговори, стига да има балансиран подход и „справедливо и последователно“ отношение от европейските страни. Турски източници също заявиха, че Ердоган е поискал от Меркел уверения, че този път няма да има пречки за преговорите, които според съобщенията са дадени от германския канцлер. Според гръцкото издание, Берлин активизира още повече усилията си да вкара двете страни в проучвателни разговори, на който двете страни да се разберат как да започнат диалог за деескалация на напрежението възможно най-скоро. Предстои да разберем през следващите дни дали съществуващият дипломатически триъгълник между съветника на Мицотакис Елени Сорани, нейният колега от германското канцлерство Ян Хекер и Ибрахим Калън, представител на Ердоган, може да доведе до тристранна среща между трите държави. Това обаче може да бъде предшествано от телефонен разговор (или телеконференция) между Мицотакис и Ердоган, за което в момента работят Сурани и Калън. Това бе потвърдено в сряда от самия Мицотакис в интервю в рамките на конференцията на Economist в Атина, като каза, че неговите съветници и Ердоган са в контакт и той смята, че ако продължат по същия курс, двамата държавни мъже могат да говорят по телефона съвсем скоро. Мицотакис заяви, че е готов да започне проучвателни контакти „много, много скоро“, като каза, че има „прозорец на възможностите“ за двустранни контакти. Междувременно в сряда Мицотакис разговаря с президента на Република Кипър Никос Анастасиадис за предстоящата среща на върха на Европейския съюз (24-25 септември). Въпреки относителната деескалация между Атина и Анкара, Никозия остава на ръба, след като Турция тази седмица обяви подновяването на сондажите от нейния кораб „Явуз“ в кипърския континентален шелф. Също в сряда, Анастасиадис прие председателя на Европейския Съвет Шарл Мишел в Никозия, където последният бе запознат с действията на Турция в региона. От своя страна Мишел каза, че е предал на Никозия, че солидарността на ЕС трябва да се изразява в дела, а не в думи. Превод и редакция: Иван Христов

17 Септември 2020 | 11:06 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Премиерът на Либия подава оставка в края на октомври

„Анадолска агенция“: Премиерът на Либия подава оставка в края на октомври

Триполи. Премиерътъ на базираното в Триполи „Правителство на националното съгласие“ (ПНС) на Либия Файез Сарадж обяви, че възнамерява да се откаже от пълномощията си в края на октомври, предава „Анадолската агенция“. „Обявявам твърдото си намерение да предам длъжността на следващата изпълнителна власт не по-късно от края на откомври“, заяви Сарадж чрез видеообръщение по местната национална телевизия. „Надяваме се, комисията за диалог да завърши работата си и да избере нов президентски съвет и министър-председател“, добави той. Освен това той говори и за междулибийския диалог с правителството в Бенгази, проведен в мароканския град Бузника от 6 до 10 септември, като отбеляза, че „в последния разговор положихме основите за нов процес на обединение на държавните институции и провеждане на парламентарни и президентски избори“. Международно признатото правителство на Либия, което беше сформирано през 2015 г. след свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г., се сблъска с редица предизвикателства, включително нападения от милиции, лоялни на военачалника Халифа Хафтар. По-рано този месец оставка подаде и източното либийско правителство, базирано в Бенгази. Превод и редакция: Иван Христов

17 Септември 2020 | 10:58 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Енергийните амбиции на Израел засилват напрежението в Източното Средиземноморие

„Експерт“ (Русия): Енергийните амбиции на Израел засилват напрежението в Източното Средиземноморие

Москва. Конфликтът в Източното Средиземноморие преминава от конфликт между Турция и Гърция към конфликт между Турция и монархиите от Персийския залив. Нещо повече, при настоящото изостряне Израел играе важна роля със своите амбиции да се превърне в енергиен транзитен център в региона, пише руското официозно списание „Експерт“ в материал, представен без редакторска намеса. Изострянето на идеологическия конфликт между арабските монархии от Персийския залив и Турция започна с „арабската пролет“. Претенциите на Турция за лидерство в региона, подкрепени от процъфтяваща икономика, се засилват от ислямистка идеология, подобна на идеологията на радикалното ислямско движение „Мюсюлмански братя“, забранено в много арабски страни. Този конфликт е от полза за Израел, тъй като помага за укрепването на отношенията на Тел Авив с Европа и арабските съседи. Освен това 254-километровият транс-израелски нефтопровод Ейлат-Ашкелон може да играе важна роля както за укрепването на тези връзки, така и за изостряне на ситуацията в Източното Средиземноморие. Отношенията между Анкара и монархиите в Персийския залив ескалираха, след като турците подкрепиха Морси и Мюсюлмански братя, които дойдоха на власт в Египет след свалянето на режима на Мубарак. Арабските монарси виждат ислямската демокрация като екзистенциална заплаха за самото им съществуване. Лишаване от свобода на демократично избрания президент Морси, който беше свален от египетските военни; гражданската война в Либия и откриването на големи газови находища в Източното Средиземноморие също са от полза за Израел. Нормализирането на отношенията между Тел Авив и ОАЕ с Бахрейн може да завърши създаването на антитурска коалиция, която ще формира политическия живот в региона през следващите десетилетия. За да сме справедливи трябва да отбележим, че Израел не създаде антитурската коалиция, а само се присъединия към съществуващата такава в състав Франция, Гърция, Република Кипър, Египет и ОАЕ. В допълнение към укрепването на сигурността в региона, тези страни се опитват да разширят и укрепят политическите и икономическите връзки помежду си. На 16 януари 2020 г. за тази цел в Кайро е създаден Източносредиземноморският газов форум (EMGF), който се състои от Египет, Гърция, Кипър, Израел, Италия, Йордания и Палестинската автономия. Отсъствието на Турция в него говори за нейната антитурска ориентация. Израел, Гърция и Кипър също работят по газопровода EastMed, който ще свърже европейските потребители с газовите находища в Източното Средиземноморие. Последният залп в идеологическата война между арабите и Турция беше възраждането на идеята за възобновяване на използването на израелския нефтопровод Ейлат-Ашкелон. Нормализирането на отношенията между Тел Авив и двете монархии от Персийския залив ще позволи този тръбопровод да бъде използван за доставки на петрол, което допълнително ще намали надеждите на Турция да се превърне в енергиен център, които вече са значително отслабени от откриването на газовите полета. Инфраструктурата за този тръбопровод е построена през 1968 г. от Израел с подкрепата на иранския шах. Ислямската революция в Иран през 1979 г. обаче спря доставките на петрол от Иран. За броени дни значението на Израел като вечен гарант на западноевропейската енергийна сигурност се срина до почти нула. През 2003 г. обаче бяха направени промени в проекта, които позволиха на петрола да тече в двете посоки. Освен това има два нови важни партньора: Азербайджан и Казахстан. Сега антитурската коалиция иска да отвори отново нефтопровода Ейлат-Ашкелон, което ще допринесе както за енергийната сигурност на европейските купувачи, така и за стратегическите интереси на Израел. Доставката на петрол от Персийския залив до Европа през него допълнително ще отслаби претенциите на Турция да се превърне в енергиен център. Собственикът на Europe Asia Pipeline Co. (EAPC) очаква да получи 12 до 17% от търговията с нефт, преминаваща през Суецкия канал. Тръбопроводът значително ще попълни египетската хазна чрез такси за транзит на петрол. Asia Times вярва, че подобряването на отношенията между Израел и страните от Персийския залив е, разбира се, важно за гарантирането на неговата сигурност. Но е жизненоважно да се засили стабилността в целия регион и да се нормализират отношенията между еврейската държава и Египет. Без това сигурността на Израел никога няма да бъде наистина стабилна. Петролопроводът EAPC може да се превърне в допълнение към Суецкия канал. Въпреки скорошното си разширяване, той все още е недостъпен за най-големите танкери. Ситуацията може да се промени с възобновяването на използването на този тръбопровод, което ще позволи на супертанкерите да вземат товари в Червено и Средиземно море. Доскоро EAPC работеше в относителна тайна по две причини. Първо, редица арабски партньори предпочетоха да пазят търговските си сделки и сътрудничеството с Израел в тайна поради негативното отношение към него в ислямския свят. Сега това негативно отношение, благодарение на нормализирането на отношенията с ОАЕ и Бахрейн, значително ще отслабне. На второ място, изграждането на тръбопровода още преди ислямската революция, през шейсетте години на миналия век, беше частично извършено от Техеран. Това означава, че излизането на нефтопровода Ейлат-Ашкелон от сянката може да засили позицията на Иран в международния арбитражен съд. Например през 2015 г. съд в Швейцария вече осъди Израел да плати обезщетение на Техеран в размер на 1,1 милиарда долара. Въпреки съпротивата от Турция и други политически нюанси, подкрепата на израелското правителство, благоприятната геополитическа ситуация в региона и съществуващата инфраструктура най-вероятно ще доведат в най-близко бъдеще до възобновяване на работата на нефтопровода Ейлат-Ашкелон при доставка на петрол за Европа, което допълнително ще увеличи напрежението в източната част Средиземноморието. Превод и редакция: Иван Христов

16 Септември 2020 | 20:10 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция издаде нов НАВТЕКС заради милитаризацията на гръцките острови

Daily Sabah: Турция издаде нов НАВТЕКС заради милитаризацията на гръцките острови

Анкара. Във вторник Турция обяви нов навигационен телекс (Navtex), заявявайки, че остров Хиос е милитаризиран от Гърция в нарушение на Лозанския договор от 1923 г., съобщава турският вестник Sabah. Съобщението направи Службата на турските военноморски сили за корабоплаване, хидрография и океанография (OHNO) в Измир. Остров Хиос (Сакиз) се намира срещу западната провинция Измир. Същият ден Турция обяви Navtex за удължаване на дейността на военния кораб „Явуз“ в Източното Средиземноморие до 12 октомври. Турското правителство оспорва твърдението на Гърция за изключителни права във водите, където работи „Оруч Рейс“, с аргумента, че островите не трябва да се включват в изчисляването на морските граници между държавите. Гърция е въоръжила 18 от 23 острова в Егейско море, което Турция смята за заплаха за сигурността си. В това число са Лесбос, Хиос, Самос, Сими, Икария, Патмос, Лерос, Калимнос, Кос, Астипалая, Родос, Кастелоризо (Мегисти-Мейс), Нисирос, Тилос, Халки, Карпатос и Касос. Според данни на базираната в т.нар. Турска република Северен Кипър (ТРСК) Центъра за изследване на дипломатическата стратегия, Гърция има армейска дивизия на островите Лесбос и Родос и бригада на островите Хиос и Сими, както и няколко пехотни батальона , танкови батальони и зенитни батальони на тези острови. Гърция има 7500 войници на островите Хиос и Сими, командоси на остров Родос, шест военни бази, две военноморски бази и две бази за вертолети на островите. Гърция също планира да използва Егейските острови в случай на евентуална военна операция срещу Турция, се посочва в данните. Наскоро Турция разкритикува Гърция за дислокацията на войници на демилитаризирания остров Кастелоризо, наричайки този ход провокация и демонстрация на истинските намерения на Атина в Източното Средиземноморие. Остров Кастелоризо е само на 2 километра (1,2 мили) от турския бряг. Гръцките въоръжени сили проведоха учения на Кастелоризо през ноември 2019 г. Започвайки от Лондонския договор от 1913 година, милитаризацията на източните егейски острови е ограничена, а техния демилитаризиран статут е потвърден с Лозанския договор от 1923 година. Парижкият договор от 1947 г., който отстъпи Додеканезките острови от Италия на Гърция, също потвърди демилитаризирания статут. Въпреки това, Гърция твърди, че по въпроса трябва да се прилага Конвенцията от Монтрьо за турските проливи от 1936 г., докато Анкара казва, че задължението на Гърция за разоръжаване на островите остава непроменено съгласно Конвенцията от Монтрьо, тъй като няма разпоредба, че тя е различна от Договора от Лозана по въпроса. Превъоръжаването на демилитаризираните Егейски острови винаги е било горещ дебат между двете страни, особено след 60-те години, когато отношенията между Анкара и Атина се влошиха по кипърския въпрос и разширените претенции на Гърция за въздушното пространство и териториалните води в Егейско море. Първата реакция на Турция на въоръжаването на Гърция на островите в Егейско море е дипломатическа нота, дадена на Атина на 29 юни 1964 г. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 20:49 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Премиерът на Либия Файез Сарадж планира да подаде оставка

Bloomberg: Премиерът на Либия Файез Сарадж планира да подаде оставка

Триполи. Министър-председателят на Правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж възнамерява да си подаде оставката, съобщава във вторник Bloomberg, като се позовава на четирима чиновници. Според информацията на американската агенция, Сарадж може да обяви официално решението си в края на седмицата. Отбелязва се, че той вече е обсъдил плановете си с международните и либийските си партньори. Предсавители на Сарадж не са пожелали да коментират темата пред Bloomberg. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 14:13 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Стартират отново водените с посредничеството на НАТО преговори между Гърция и Турция

Kathimerini (Гърция): Стартират отново водените с посредничеството на НАТО преговори между Гърция и Турция

Атина/Анкара. Представители на военните на Гърция и Турция ще проведат нова, трета по ред среща в Брюксел в контекста на усилията на НАТО за посредничество в преговорите за съставянето на механизъм, който да предотврати инцидент между двете страни-членки на Алианса заради морските и енергийните права в Източното Средиземноморие, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Срещата бе уредена след изтеглянето на турския изследователски кораб „Оруч Реис“ и неговия ескорт от района на юг от Кастелоризо, което Атина бе поставила като условие за възобновяване на преговорите. По данни на изданието, Гърция страна ще постави на масата на преговорите нови коментари относно отговора на НАТО на плана, представен от Атина за уреждане на споровете. Турция и Гърция направиха кратки коментари на рамката на срещата с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг преди 12 дни, която продължи едва пет минути. Норвежецът отказа да заеме категорична позиция по предложението, припомня вестникът. Документът, който е в процес на преговори, е с обем от половин страница и призовава двете страни да се ангажират отново с основните принципи на НАТО и особено с чл. 1 от Хартата на Алианса, който се отнася до мирното разрешаване на различията между членовете, без заплахи или използване на сила. Той също така призовава двете страни да спазват принципите, очертани от Международната организация за гражданска авиация и морското право. Един от инструментите на механизма за отстраняване на конфликтите, споменат в документа, се отнася до 24-часова директна линия за комуникация между гръцките и турските военни по безопасен канал на НАТО. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Септември 2020 | 10:56 | Агенция "Фокус"

Le Figaro: Действията на Анкара подкопават НАТО и помагат на Путин

Le Figaro: Действията на Анкара подкопават НАТО и помагат на Путин

Париж. Дълго време единствената заплаха за единството на Северноатлантическия алианс оставаше путинска Русия, наследницата на СССР и Организацията на Варшавския договор, но сега опасността се крие в самия блок, пише Le Figaro. Доналд Тръмп смята Алианса за „остарял“, а Турция, която охраняваше югоизточния му фланг, благодарение на ревизионисткия си президент, придава значение на думите на Макрон за „мозъчната смърт“ на НАТО. Наскоро френският президент в по-мека форма заяви, че Турция „вече не е партньор“ в Средиземно море: тя излага алианса в смъртна опасност. От няколко години Анкара принуждава НАТО да поглъща поредното горчиво хапче всеки месец. Така, в Либия той нарушава оръжейното ембарго, а в Сирия се разправя с кюрдите и поставя в двусмислено положение съюзниците, които се противопоставят на „Ислямска държава“. В Ирак турските операции срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) в северната част на страната пречат на Алианса да помага на националните сили в борбата им срещу влиянието на Ислямска държава и Иран. В Източното Средиземноморие провокациите на президента Ердоган поставиха два члена на НАТО на ръба на войната. И накрая, Турция се сближи с Русия, след като закупи руските системи за ПВО С-400, които са несъвместими със стандартите на НАТО. Както се отбелязва в статията, от влизането си в НАТО през 1952 г. Турция винаги е била труден съюзник, но като цяло партньорите в блока, чрез преговори, успяха да я задържат в своите редици. Сега обаче, поради факта, че Съединените щати се оттеглиха на заден план, Турция на Ердоган се превърна в проблем: тя блокира всички предложения за партньорство в Алианса, не позволява да се поддържат отношения с ОАЕ, Австрия, Египет и Армения, а също така се намесва в мисиите на НАТО - например заплашва да изпрати делегация от съюзници във военната база в Инджирлик. Освен това Анкара постоянно изнудва Европа с миграционната криза. Независимо от това Турция, която дълго време е стълб на НАТО, сега е нестабилна: турската армия е загубила своята сила и авторитет, ВВС са се превърнали в сянка на миналата си сила след бруталните чистки в резултат от опита за преврат през 2016 г. Освен това страната се отдалечи от ценностите на Северноатлантическия алианс. Според един от експертите на френския вестник Ердоган разчита на „ислямско-националистическия агресивен дискурс, основан на реваншизма“ и се опитва да промени съществуващия международен правен ред, като същевременно потъпква секуларизма на съвременна Турция, правата на човека и основните ценности. По думите на един наблюдател от ЕС, в Северноатлантическия алианс става трудно да се работи с такъв съюзник, който отрича демократичните ценности, които стоят в основата му. Според изданието обаче Турция е малко вероятно да напусне НАТО: хартата не предвижда възможност за налагане на санкции срещу един член на Алианса или за изгонването му, тъй като според правилата съюзниците трябва да стигнат до консенсус. От своя страна Анкара може да се оттегли от НАТО, като е уведомила блока за своето решение година преди това. „Но Ероган няма да направи това, защото знае, че членството в НАТО му придава значение в очите на Владимир Путин“, казва военен източник, запознат с въпроса. „Кремъл подкрепя Ердоган, включително за да може да го използва в кампанията си за отслабване на НАТО“. Междувременно вътрешните атаки от турския президент, заедно с външните от руския президент, продължават да измъчват Алианса. Изборите в САЩ може да са решението на проблема: демократът Джо Байдън се изказа в подкрепа на НАТО. Съюзниците обаче се опасяват, че ако спечели, Тръмп ще реши да се оттегли от Северноатлантическия алианс - сценарий, който е обсъждан неведнъж в частни разговори, каза в книгата си бившият съветник по националната сигурност Джон Болтън. В този случай Владимир Путин ще спечели голяма победа, обаче, отбелязва Le Figaro, засега това е само разсъждение. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 08:38 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕС очаква да се сложи край на едностранните действия в Източното Средиземноморие

Kathimerini: ЕС очаква да се сложи край на едностранните действия в Източното Средиземноморие

Брюксел. Европейският съюз очаква да се сложи "края на едностранните действия" в Източното Средиземноморие, заяви говорителят за външната политика на Европейската комисия Петер Стано, отговаряйки на въпроси на ежедневния брифинг за пресата, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Стано каза, че тези действия "се възприемат като провокации от някои от нашите държави-членки" и "дразнители в нашите отношения". Предстои дискусия за провежданата от Турция политика на външните министри на ЕС следващия понеделник, а след това лидерите на страните-членки ще обсъждат ситуацията около Турция на Европейския съвет, продължи той. Тази среща ще бъде възможност за страните-членки да проведат пълна дискусия по всички аспекти на отношенията между ЕС и Турция и да видят как ЕС може да продължи напред в светлината на последните и най-новите събития в Източното Средиземноморие, заяви Стано. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Септември 2020 | 22:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: НАТО ще бъде домакин на гръцко-турски разговори

Kathimerini: НАТО ще бъде домакин на гръцко-турски разговори

Атина. Представители на Гърция и Турция трябва да се срещнат в централата на НАТО в Брюксел във вторник за технически военни преговори, насочени към деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие, съобщиха дипломатически източници в Атина, цитирани от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се опитва да събере двете страни на масата на преговорите, за да обсъдят „механизъм за деконфликт“, който да помогне за предотвратяване на криза между съседите и съюзници от НАТО по отношение на морските и ресурсните права в Източното Средиземноморие. Срещата във вторник ще дойде два дни, след като турският кораб за сеизмично проучване „Оруч Рейс“ се върна в пристанището на Анталия . Турският проправителствен вестник Yeni Safak посочи в неделя, че двата хода са резултат от усилията на НАТО да се излезе от задънената улица между Атина и Анкара, въпреки че турските министерства на енергетиката и отбраната твърдят, че връщането на „Оруч Рейс“ в Анталия е част от графика на рутинна поддръжка и снабдяване на кораба. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Септември 2020 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Турция не очаква санкции от ЕС за дейностите си в Източното Средиземноморие

Yeni Safak: Турция не очаква санкции от ЕС за дейностите си в Източното Средиземноморие

Анкара. Министърът на външните работи на Турция заяви в понеделник, че Анкара не очаква санкции от Европейския съюз за проучвателните дейности в спорните води на Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Yeni Safak. ЕС заяви, че напълно подкрепя държавите-членки Гърция и Републока Кипър в спора и заяви, че изготвя потенциални санкции, ако диалогът не започне. Чавушоглу заяви в ефира на местен телевизионен канал, че Турция е отворена за разговори без предварителни условия. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Не променяме политиката си в Източното Средиземноморие, сондажният кораб се прибира временно в Анталия само за поддръжка

МВнР на Турция: Не променяме политиката си в Източното Средиземноморие, сондажният кораб се прибира временно в Анталия само за поддръжка

Анкара. Министърът на външните работи на Турция заяви в понеделник, че сондажният кораб, който оперира в Източното Средиземноморие, се е върнал само за подновяване на запасите и поддръжка. Мевлют Чавушоглу заяви в интервю пред местния телевизионен канал NTV, че връщането на кораба – „Оруч Рейс“ - не означава промяна в политиката на Турция за проучване в региона, предава „Анадолската агенция“. Чавушоглу каза, че Турция може да води преки преговори с Гърция за разрешаване на спорове в Източното Средиземноморие, но Анкара също ще излезе с предварителни условия, ако Атина настоява да го направи. Напрежението в региона е голямо, след като миналия месец Турция възобнови енергийните проучвания в Източното Средиземноморие, след като Гърция и Египет подписаха спорна сделка за делимитация на морските си зони в ущърб на интересите на Анкара. Въпреки противопоставянето на Гърция и някои други страни, Турция многократно е разширявала енергийното проучване на своя изследователски кораб „Оруч Рейс“ в спорния район между Гърция и Турция, като най-новото обявено на 31 август този път ще продължи до 12 септември. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 11:55 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Източното либийско правителство подаде оставка

„Анадолска агенция“: Източното либийско правителство подаде оставка

Бенгази. Базираното в източната част на Либия правителство, съюзно на военачалника Халифа Хафтар, подаде оставка в неделя на фона на нарастващи протести в редица градове заради влошени условия на живот и корупция, съобщи базираният в Тобрук парламент на уебсайта си, предава „Анадолската агенция“. Абдула Ал-Тани, ръководителят на правителството, което не е международно признато, подаде оставката си пред председателя на базираната в Тобрук Камара на представителите Агила Салех по време на спешна среща, на която те обсъдиха исканията на протестиращите. Хората в няколко източни града протестираха през последните три дни заради лошите условия на живот в региона. Libyan Crimes Watch, базирана в Обединеното кралство организация за защита на правата, цитира местни медии, според които милициите на Хафтар са открили огън по демонстранти в провинция Марж, като един човек е загинал и един е ранен. Друг доклад на местните медии твърди, че петима души са били ранени в Бенгази, Байда и Марж поради нападения от милицията на Хафтар. Либия е разкъсана от гражданска война след свалянето на покойния владетел Муамар Кадафи през 2011 г. Правителството на националното съгласие (ПНС) е създадено през 2015 г. по споразумение, ръководено от ООН, но усилията за дългосрочно политическо уреждане се провалят поради военна офанзива от лоялните на Хафтар сили, припомня „Анадолската агенция“. ООН признава правителството начело с премиера Файез Сарадж за легитимна власт на страната. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 10:41 | Агенция "Фокус"