СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Axios: Подписването на мирния договор между ОАЕ и Израел ще се състои в Белия Дом на 18 септември

Axios: Подписването на мирния договор между ОАЕ и Израел ще се състои в Белия Дом на 18 септември

Вашингтон. Подписването на споразумение между Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Израел за пълното нормализиране на двустранните отношения ще се състои в Белия дом на 18 септември. Това съобщи във вторник новинарският портал Axios, позовавайки се на източници в Израел, ОАЕ и САЩ.Според тях преговорите за нормализиране на отношенията между Израел и ОАЕ напредват по-бързо от ...

2 Септември 2020 | 07:42 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Ердоган заяви, че Турция е огорчена от намерението на либийския премиер да подаде оставка

ТАСС: Ердоган заяви, че Турция е огорчена от намерението на либийския премиер да подаде оставка

Анкара. Турските власти са огорчении от плановете на ръководителя на правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж да подаде оставка, заяви президентът на републиката Реджеп Тайип Ердоган пред журналисти, цитиран от ТАСС. "Ние сме огорчени от тази новина. Тази седмица може да се проведат преговори с различни делегации", подчерта турският лидер. Според Ердоган, „благодарение на намесата (на Турция), Сарадж и неговият екип са успели да се спасят от пучиста Халифа Хафтар. Турският президент е убеден, че Хафтар "рано или късно ще загуби". На 17 септември ръководителят на ПНС Файез Сарадж обяви намерението си да подаде оставка до края на октомври тази година, прехвърляйки правомощия на новите обединени изпълнителни органи, които тепърва трябва да бъдат формирани чрез междулибийски преговори. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 14:59 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Премиерът на Либия подава оставка в края на октомври

„Анадолска агенция“: Премиерът на Либия подава оставка в края на октомври

Триполи. Премиерътъ на базираното в Триполи „Правителство на националното съгласие“ (ПНС) на Либия Файез Сарадж обяви, че възнамерява да се откаже от пълномощията си в края на октомври, предава „Анадолската агенция“. „Обявявам твърдото си намерение да предам длъжността на следващата изпълнителна власт не по-късно от края на откомври“, заяви Сарадж чрез видеообръщение по местната национална телевизия. „Надяваме се, комисията за диалог да завърши работата си и да избере нов президентски съвет и министър-председател“, добави той. Освен това той говори и за междулибийския диалог с правителството в Бенгази, проведен в мароканския град Бузника от 6 до 10 септември, като отбеляза, че „в последния разговор положихме основите за нов процес на обединение на държавните институции и провеждане на парламентарни и президентски избори“. Международно признатото правителство на Либия, което беше сформирано през 2015 г. след свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г., се сблъска с редица предизвикателства, включително нападения от милиции, лоялни на военачалника Халифа Хафтар. По-рано този месец оставка подаде и източното либийско правителство, базирано в Бенгази. Превод и редакция: Иван Христов

17 Септември 2020 | 10:58 | Агенция "Фокус"

AFP: Тръмп приветства „новата зора за Близкия Изток“

AFP: Тръмп приветства „новата зора за Близкия Изток“

Вашингтон. Във вторник президентът Доналд Тръмп приветства „нова зора“ за Близкия изток, докато Израел, Обединените арабски емирства и Бахрейн се подготвяха да подпечат знаково споразумение за нормализиране на отношенията при посредничеството на САЩ, предава AFP. „След десетилетия на разделение и конфликти отбелязваме зората на нов Близкия изток“, каза Тръмп на стотици присъстващи, събрали се на церемонията по подписването в Белия дом. „Ние сме тук днес следобед, за да променим хода на историята“, отбеляза американският лидер. Премиерът Бенямин Нетаняху, поканен да подпише споразуменията заедно с външните министри на Бахрейн и ОАЕ, се присъедини към Тръмп, като го нарече исторически поврат. „Този ден е опора на историята, той предвещава нова зора на мира“, каза Нетаняху на церемонията - първият път, когато арабските държави установяват отношения с Израел от Египет през 1979 г. и Йордания през 1994 г. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 20:56 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Премиерът на Либия Файез Сарадж планира да подаде оставка

Bloomberg: Премиерът на Либия Файез Сарадж планира да подаде оставка

Триполи. Министър-председателят на Правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж възнамерява да си подаде оставката, съобщава във вторник Bloomberg, като се позовава на четирима чиновници. Според информацията на американската агенция, Сарадж може да обяви официално решението си в края на седмицата. Отбелязва се, че той вече е обсъдил плановете си с международните и либийските си партньори. Предсавители на Сарадж не са пожелали да коментират темата пред Bloomberg. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 14:13 | Агенция "Фокус"

Reuters: На историческа среща в Белия Дом, ОАЕ и Бахрейн ще нормализират отношенията си с Израел

Reuters: На историческа среща в Белия Дом, ОАЕ и Бахрейн ще нормализират отношенията си с Израел

Вашингтон. Обединените арабски емирства и Бахрейн във вторник ще се превърнат в най-новите арабски държави, които нарушават дългогодишното табу, като подпишат споразумения за нормализиране на отношенията с Израел при стратегическо пренареждане на страните от Близкия изток срещу Иран, информира Reuters. Американският президент Доналд Тръмп ще бъде домакин на церемонията в Белия дом по обяд EDT (19:00 българско време), с което ще продължи миротворческия си месец, в който първо ОАЕ, а след това и Бахрейн се съгласиха да прекратят десетилетния бойкот на еврейската държава на фона на конфликта с палестинците. Преди това в Белия Дом бе подписано споразумение за нормализация на икономическите отношения между Сърбия и Белград, а в момента в Катар се провежда мирна конференция за Афганистан. На церемонията при посредничеството на САЩ израелският премиер Бенямин Нетаняху ще подпише споразумения с външния министър на Емирство шейх Абдула бин Зайед ал-Нахян и външния министър на Бахрейн Абдулатиф Ал Заяни. С тези договори ОАЕ и Бахрейн ще станат третата и четвъртата арабски държави с дипломатически отношения с Израел, като преди тях единствено Египет през 1979-та и Йордания през 1994-та година се решиха на подобна стъпка. Споразуменията, които бяха посрещнати много враждебно от палестинците, бележат важна дипломатическа победа за Тръмп. Той прекара мандата си в преследване на именно такива пробиви на привидно неразрешими проблеми, като например в случая със Северна Корея. Тръмп се бори за преизбиране на 3 ноември и тези договори ще бъдат посочени като поредното нещо, което президентът е изпълнил от предизборната си кампания. „Вместо да се фокусират върху минали конфликти, хората сега са фокусирани върху създаването на обещаващо бъдеще, изпълнено с безкрайни възможности“, заяви старши съветникът на Белия дом Джаред Кушнер в изявление късно в понеделник. Кушнер помогна за договарянето на споразуменията и се опитва да убеди повече държави от Персийския залив да постигнат подобни споразумения с Израел. Една от следващите цели на Белия Дом в рамките на мирната инициатива е Оман, чийто лидер разговаря по телефона с Тръмп миналата седмица. Друга е Саудитска Арабия, най-голямата арабска сила в Персийския залив. Досега саудитците, чийто крал е пазител на най-свещените обекти на исляма и управлява най-големия износител на петрол в света, все още дават сигнали, че не са готови да се решат на такава стъпка. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 13:56 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Източното либийско правителство подаде оставка

„Анадолска агенция“: Източното либийско правителство подаде оставка

Бенгази. Базираното в източната част на Либия правителство, съюзно на военачалника Халифа Хафтар, подаде оставка в неделя на фона на нарастващи протести в редица градове заради влошени условия на живот и корупция, съобщи базираният в Тобрук парламент на уебсайта си, предава „Анадолската агенция“. Абдула Ал-Тани, ръководителят на правителството, което не е международно признато, подаде оставката си пред председателя на базираната в Тобрук Камара на представителите Агила Салех по време на спешна среща, на която те обсъдиха исканията на протестиращите. Хората в няколко източни града протестираха през последните три дни заради лошите условия на живот в региона. Libyan Crimes Watch, базирана в Обединеното кралство организация за защита на правата, цитира местни медии, според които милициите на Хафтар са открили огън по демонстранти в провинция Марж, като един човек е загинал и един е ранен. Друг доклад на местните медии твърди, че петима души са били ранени в Бенгази, Байда и Марж поради нападения от милицията на Хафтар. Либия е разкъсана от гражданска война след свалянето на покойния владетел Муамар Кадафи през 2011 г. Правителството на националното съгласие (ПНС) е създадено през 2015 г. по споразумение, ръководено от ООН, но усилията за дългосрочно политическо уреждане се провалят поради военна офанзива от лоялните на Хафтар сили, припомня „Анадолската агенция“. ООН признава правителството начело с премиера Файез Сарадж за легитимна власт на страната. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 10:41 | Агенция "Фокус"

The Jerusalem Post: Палестинската администрация осъди споразумението между Бахрейн и Израел

The Jerusalem Post: Палестинската администрация осъди споразумението между Бахрейн и Израел

Рамала. В петък ръководството на Палестинската администрация (ПА) категорично осъди и отхвърли решението на Бахрейн да установи отношения с Израел, като го нарече „предателство на Ерусалим, джамията Ал Акса и палестинския въпрос“, информира израелското англоезично издание The Jerusalem Post. Външното министерство на ПА обяви, че е решило незабавно да отзове посланика си в Бахрейн за консултации в знак на протест срещу споразумението за нормализация на отношенията. Миналия месец палестинското ръководство отговори по подобен начин на споразумението за нормализация между Израел и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Ръководството на ПА заяви, че решението от Бахрейн ще „подкрепи легализирането на жестоките престъпления от израелската окупация срещу нашия палестински народ в момент, когато окупаторската държава продължава да контролира палестинските земи и да ги анексира с военна сила; работи за юдеизиране на Ерусалим и контрол върху ислямските и християнските свети места; и извършва престъпления срещу палестинския народ." Палестинското ръководство заяви в изявление, че разглежда решението на Бахрейн „с изключителна сериозност, защото то унищожава Арабската мирна инициатива, резолюциите на арабските и ислямските срещи на върха и международната легитимност“. В изявлението се казва, че палестинците отхвърлят решението и призовават Бахрейн незабавно да го оттегли, защото то нанася огромни щети на националните права на палестинския народ и на съвместните арабски действия. „Палестинското ръководство потвърждава своя призив арабските страни да се придържат към Арабската мирна инициатива от 2002 г. и настоятелно призовава международната общност да се придържа към международното право и резолюциите с международна легитимност“, се казва в изявлението. „Палестинското ръководство потвърждава, че не е и няма да упълномощи никого да говори от негово име. То също така потвърждава, че мир и стабилност в региона няма да бъдат постигнати, ако израелската окупация на палестинските територии не бъде прекратена и палестинците постигнат независима палестинска държава на границите от 1967 г. със столица Източен Йерусалим - и че въпросът за бежанците се решава въз основа на Резолюция 194 на ООН. Тези, които вярват, че отстъпките, които са за сметка на правата на палестинския народ, ще служат на мира, сигурността и стабилността в региона, се самозалъгват." Превод и редакция: Юлиян Марков

12 Септември 2020 | 13:47 | Агенция "Фокус"

AFP: Израел обяви за нормализация на отношенията с Бахрейн

AFP: Израел обяви за нормализация на отношенията с Бахрейн

Тел Авив. Израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви в петък вечерта споразумение за нормализиране на отношенията между неговата страна и Бахрейн, по-малко от месец, след като се договори с ОАЕ за установяване на дипломатически връзки, предава AFP. "Граждани на Израел, трогнат съм, че мога да ви кажа, че тази вечер постигаме поредното мирно споразумение с друга арабска държава, Бахрейн. Това споразумение надгражда след историческия мир с Обединените арабски емирства", каза Нетаняху. Спекулации сред израелските медии се разпространяваха от следобедните часове, че е била договорена сделка с Бахрейн. Споразумението, обявено също от американския президент Доналд Тръмп и потвърдено от висш служител на Бахрейн, означава, че Бахрейн става втората държава от Персийския залив и четвъртата арабска държава, установила дипломатически отношения с Израел. Египет сключи мир с еврейската държава през 1979 г., а Йордания го направи през 1994 г. ОАЕ и Израел обявиха, че ще установят дипломатически отношения на 13 август. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Септември 2020 | 21:18 | Агенция "Фокус"

Hurryiet: Турция провежда военноморски учения край бреговете на Либия

Hurryiet: Турция провежда военноморски учения край бреговете на Либия

Анкара. Турските военноморски сили провеждат учения по търсене и спасяване край бреговете на Либия, съобщават от военното министерство в петък, цитирани от електронното издание на Hurryiet. „В рамките на дейността на турската военноморска работна група беше проведено учение за търсене и спасяване в морето от фрегата TCG GEMLİK, работеща в офшорна Либия, и хеликоптерът, разположен на кораба“, заяви министерството в „туийт“. Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 12:33 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Средиземноморската седмица изрази „пълна подкрепа и солидарност“ с Гърция и Кипър срещу Турция

Kathimerini: Средиземноморската седмица изрази „пълна подкрепа и солидарност“ с Гърция и Кипър срещу Турция

Бастия. Групата MED7 на южноевропейските държави, домакин на която в четвъртък беше Франция, изрази пълната си подкрепа и солидарност към Гърция и Кипър за многократните нарушения на суверенните им права от Турция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В заключителната декларация от срещата се казва, че всички държави трябва да спазват международното морско право и да разрешават различията си чрез диалог. Седемте лидери - на Гърция, Кипър, Франция, Италия, Малта, Португалия и Испания - също приветстваха усилията за посредничество на върховния представител на ЕС Жозеп Борел и Германия, с оглед продължаване на диалога между Гърция и Турция по въпроса за морските им зони. Вземайки предвид заключенията от неотдавнашния Европейски съвет, те също изразиха съжаление, че Турция не е отговорила на многократните призиви на ЕС да прекрати своите едностранни и незаконни действия в Източното Средиземноморие и Егейско море. Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 07:41 | Агенция "Фокус"

„Московский комсомолец“: В Либия е свален МиГ-29 с руски пилот

„Московский комсомолец“: В Либия е свален МиГ-29 с руски пилот

Триполи. В Либия е свален многоцелеви изтребител руско производство МиГ-29 на Либийската национална армия (ЛНА), оглавявана от Халифа Хафтар. Рускоговорящият пилот е успял да се катапултира и е заснел видео от мястото на произшествието, пише вестник „Московский комсомолец“. „Днес катапултирах: на 45 километра от летището. Разстилам парашута си, чакам спасители. Само се ударих силно на камъните. Все още не се виждат джиповете на врага. Ще отида в долината, парашут, ще оставя всичко на земята“, коментира пилотът на МиГ-29. Катапултирането е извършено на 700 метра височина. В края на видеото пристига хеликоптер Ми-24 за представител на Либийската национална армия. Авторът на видеото не казва кой точно е свалил изтребителя. И преди изтребители МиГ-29 са били заснемани в Либия – в околностите на град Сирт. Както отбелязват местните медии, самолетите са летели по демаркационната линия между силите на Либийската национална армия на маршал Хафтар и силите на международно признатото правителство на Либия. По-рано Пентагонът обяви, че група военни самолети, включително изтребители МиГ-29, са пристигнали в Либия от Русия. Съединените щати многократно са заявявали, че войските на Хафтар получават руска подкрепа.В момента Либия е в състояние на гражданска война. В източната част на страната се намира парламентът и Либийската национална армия (ЛНА), водена от фелдмаршал Халифа Хафтар, докато правителството и министър-председателят, подкрепени от ООН, са със седалище в Триполи, западната част на страната. Превод и редакция: Иван Христов

8 Септември 2020 | 19:59 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Силите на Триполи са заловили хеликоптера на Хафтар

„Анадолска агенция“: Силите на Триполи са заловили хеликоптера на Хафтар

Триполи. Силите на международно признатото „Правителство на националното съгласие“ (ПНС) на Либия обявиха в понеделник, че са завзели вертолета на предводителя на Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар, който е извършил аварийно кацане източно от столицата Триполи, предава „Анадолската агенция“. „Пилотът не е бил там и вероятно е избягал към пустинята, за да не бъде заловен“, заяви говорител на армията на Триполи пред турската държавна агенция. На 27 август армията на ПНС обяви първото нарушение на прекратяването на огъня на Либия от силите на Хафтар, които изстреляли повече от дузина ракети Град по позициите на армията западно от Сирт. Превод и редакция: Иван Христов

7 Септември 2020 | 17:45 | Агенция "Фокус"

Axios: Подписването на мирния договор между ОАЕ и Израел ще се състои в Белия Дом на 18 септември

Axios: Подписването на мирния договор между ОАЕ и Израел ще се състои в Белия Дом на 18 септември

Вашингтон. Подписването на споразумение между Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Израел за пълното нормализиране на двустранните отношения ще се състои в Белия дом на 18 септември. Това съобщи във вторник новинарският портал Axios, позовавайки се на източници в Израел, ОАЕ и САЩ. Според тях преговорите за нормализиране на отношенията между Израел и ОАЕ напредват по-бързо от очакваното и могат да доведат до сключването на допълнителен тристранен пакт с участието на САЩ. Говорим за „възможен съюз“ на трите държави, чиято цел ще бъде да обезпечава регионалната сигурност. В средата на август американският помощник по националната сигурност Робърт О'Брайън обяви, че подписването на споразумение между ОАЕ и Израел за пълното нормализиране на двустранните отношения ще се състои в Белия дом, като се очаква да присъстват израелският премиер Бенямин Нетаняху и вероятно престолонаследникът на Абу Даби. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви на 13 август, че Израел и ОАЕ са постигнали споразумение за пълната нормализация на двустранните отношения. Според спогодбата Израел ще спре разширяването на суверенитета си върху еврейските селища на Западния бряг на река Йордан, което е предвидено в американския план за уреждане на палестино-израелския конфликт. Превод и редакция: Иван Христов

2 Септември 2020 | 07:42 | Агенция "Фокус"

AFP: Жозеп Борел посети Либия

AFP: Жозеп Борел посети Либия

Триполи. Върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел проведе разговори с международно признатото правителство на националното съгласие (ПНС) в Либия, за да настоява за подновяване на усилията за разрешаване на дългогодишния конфликт в страната, предава AFP Борел се срещна с премиера на ПНС Файез Сарадж, чиято администрация наскоро обяви примирие след месеци на военни действия с войски, лоялни на съперника му , контролиращ източната част на страната фелдмаршал Халифа Хафтар. "Либия остава основен приоритет за ЕС. Приветстваме неотдавнашното разбирателство за прекратяване на огъня и продължаваме да подкрепяме диалога и политическото решение, водени от либийския народ", написа Борел в „Туитър“ след срещата. "ЕС категорично подкрепя процеса в Берлин, усилията за посредничество и мерките за деескалация, включително ембаргото за оръжие - ключови елементи за прекратяване на либийския конфликт," написа още Борел. Ръководителят на европейската дипломация каза, че е обсъждал и начини за "напредък на политическия процес, съживяване на съвместните военни преговори между двете страни и за премахване на петролната блокада, наложена от януари от силите на Хафтар, изискващи справедлив дял от приходите от продажбата му. По-късно във вторник европейският дипломат се срещна с ръководителя на Националната петролна корпорация Мустафа Санала и написа в „Туитър“, че са обсъдили "необходимостта да се гарантира, че производството на петрол може да се възобнови, в полза на всички либийци и за единството и просперитета на Либия." Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Септември 2020 | 18:00 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция започва военни учения в Средиземно море

ТАСС: Турция започва военни учения в Средиземно море

Анкара. Турция разпространи ново уведомление до капитаните на плавателните съдове в Средиземно море, предадено чрез международната автоматизирана система за предупреждение NAVTEX, от което става ясно, че в периода 29 август-11 септември страната ще проведе военни учения в района, предава TACC, като се позовава на репортаж на телевизионния канал A Haber. В момента Анкара провежда проучвания в Средиземно море, което предизвика сериозни възражения от страна на Атина. В тази връзка в петък в Берлин се проведе неформална среща на външните министри на ЕС, по време на която беше решено Общността да ускори изготвянето на санкции срещу Турция за незаконни сондажни дейности в Източното Средиземноморие, както и да подготви допълнителни мерки срещу Анкара в срок до 24 септември. Подробности за планираните учения не се съобщават към момента. Превод и редакция: Иван Христов

29 Август 2020 | 09:58 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): ЕС отправи 1-месечен ултиматум на Турция да спре сондажите – Пълен списък на възможните санкции

Protothema (Гърция): ЕС отправи 1-месечен ултиматум на Турция да спре сондажите – Пълен списък на възможните санкции

Брюксел. Европейският съюз издаде едномесечен ултиматум на Турция в усилията си да осигури „възможност за дипломация“ преди 27-те да наложат санкции срещу Анкара, които ще нанесат удар на задушаващата се турска икономика, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. След два дни, в които външните министри на ЕС имаха възможността да обсъдят множеството предизвикателства, пред които е изправен ЕС в съседството му, от Ливан, Беларус, Мали и, разбира се, до Източното Средиземноморие, където Турция засяга интересите на две държави-членки на ЕС, а именно Гърция и Кипър Съветът на ЕС реши за първи път да представи санкциите, пред които ще се изправи Анкара, ако не дейностите си в региона. Според върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и фактически заместник-председател на Европейската комисия Жозеп Борел ЕС е финализирал списъка със санкции, които включват: 1. Ограничителни мерки в случай на продължаване на сондажите в Източното Средиземноморие. 2. Регистрация на кораби, участващи в „незаконни“ изследователски дейности. 3. Санкции в конкретни области (продажби, поръчки, износ на материали, свързани с енергийни изследвания, трансфер на технологии и продукти) 4. Финансови услуги (банков и индустриален сектор) - забрана за кредитиране на Турция от държавни банки от ЕС 5. Възможност за намаляване на европейските средства, отпуснати на Турция 6. В случай на неспазване от страна на Турция до септември, ще бъде разгледана забрана за пътуване 7. По-нататъшно укрепване на регистрациите за действия на Турция в морските зони на Кипър и Гърция съгласно съществуващия режим на санкции срещу Турция. Превод и редакция: Иван Христов

29 Август 2020 | 08:56 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕС смята на наложи санкции срещу Турция, заради сондажите в Източното Средиземноморие

ТАСС: ЕС смята на наложи санкции срещу Турция, заради сондажите в Източното Средиземноморие

Брюксел. Европейският съюз ще ускори процеса по налагане на санкции срещу Турция заради нейните несанкционирани сондажи в района на Източното Средиземноморие и ще подготви допълнителен пакет от мерки срещу Анкара във времето до 24 септември, в случай че турската страна не предприеме мерки по спиране на своята дейност, предава ТАСС. Информацията е дадена в петък от върховния представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност Хосеп Борел, по време на пресконференция, проведена след края на неформална среща на първите дипломати на страните от Съюза. „Ясно е, че има нарастващо разочарование от поведението на Труция, поради което ЕС ще създаде работна група с цел ускоряване на въвеждането на санкции срещу лица, предложени от Кипър, които са замесени в незаконните сондажи. Ние освен това постигнахме съгласие, при липса на подобрение, да разработим нови санкции, които ще бъдат обсъдени на Срещата на Върха, насрочена за 24 септември“, каза испанският политик. Той разкри, че ЕС обмисля да забрани на турски кораби, участвали в сондажите, да използват пристанища на Съюза. Превод и редакция: Цанко Цолов

28 Август 2020 | 16:07 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция призова за европейски санкции срещу Турция, шансовете за това са малки

Kathimerini: Гърция призова за европейски санкции срещу Турция, шансовете за това са малки

Брюксел. В петък Гърция призова за санкции на Европейския съюз срещу Турция на фона на продължаващото напрежение в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Очаквам с голям интерес съобщението на Жозеп Борел относно вариантите за санкции срещу Турция“, заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас преди неофициална среща на външните министри на блока в Берлин. „Считаме това за абсолютна необходимост, за да се постигне деескалация в Средиземноморието“, каза той. Съобщава се обаче, че Германия е загрижена, че налагането на санкции срещу Турция би подкопало усилията за постигане на разбирателство с Анкара. Изглежда много правителства на ЕС вярват, че оказването на натиск върху Турция само ще влоши позицията на Съюза, каза източник пред Катимерини. „Това затруднява налагането на санкции“, обясни събеседникът на изданието. Превод и редакция: Иван Христов

28 Август 2020 | 12:49 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Турция удължава кризата в Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Турция удължава кризата в Източното Средиземноморие

Атина. Докато международните играчи интензифицират усилията си да съберат Атина и Анкара на масата за преговори, решението на Турция да удължи присъствието на сондажния си кораб „Оруч Рейс“ във водите, които Гърция смята за свой континентален шелф, до 1 септември с издаването на навигационен телекс (НАВТЕКС) в четвъртък, се очаква да удължи интензивното противопоставяне между двете страни в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Решението следва изявленията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и други висши служители, които заявиха, че „Оруч Рейс“ ще напусне района само след като изпълни мисията си. С новия НАВТЕКС сондажният кораб ще продължи да се движи във водите, за които Атина претендира, но малко по-на север към остров Кастелоризо. Нарастващото напрежение също ускори международната дипломатическа мобилност и сега се очаква германския канцлер Ангела Меркел да проведе преговори с Ердоган в петък, докато генералния-секретар на НАТО Йенс Столтенберг също повтори призива за диалог. В същото време на неформалния Съвет на външните министри на Европейския съюз, който започна в четвъртък, се обсъждат евентуални санкции срещу Турция. Освен това премиерът Кириакос Мицотакис получи второ телефонно обаждане в четвъртък от американския президент Доналд Тръмп, който го информира за разговора, който е водил по-рано с Ердоган. Според кратко изявление на дирекцията за комуникации на турското президентство, Ердоган е казал на американския лидер, че „не Турция е причинила нестабилност в Източното Средиземноморие и е подчертал, че Турция е изразила своята подкрепа за деескалация и диалог“. Въпреки че не се знае много за съдържанието на разговора им, някои съобщения сочат, че поведението на Турция в Източното Средиземноморие предизвиква безпокойство за Вашингтон. Нещо повече, според някои твърдения, ако Анкара продължи да подхранва напрежението в Източното Средиземноморие, чакащите санкции срещу Анкара заради закупуването на руски зенитно-ракетни системи С-400 могат да бъдат активирани. Междувременно в четвъртък гръцкият парламент ратифицира споразумение с Египет, което определя морските граници между двете страни - стъпка, която Турция смята за враждебна. Сделката, която вече е ратифицирана от парламента на Египет, беше одобрена със 178 гласа от „Нова Демокрация“ и лявоцентристкото „Движение за промяна“. Осемдесет и един депутати от опозиционната СИРИЗА гласуваха „въздържал се“. Общо 26 депутати от Гръцката комунистическа партия (ККЕ), националистическото „Гръцко решение“ и партията MeRA25 за борба с икономиите гласуваха против споразумението. Превод и редакция: Иван Христов

28 Август 2020 | 09:59 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Париж нагнетява напрежението в Средиземно море

МВнР на Турция: Париж нагнетява напрежението в Средиземно море

Анкара. Действията на Турция способстват увеличаването на напрежението в Източното Средиземноморие. Това заяви официалният представител на Министерството на външните работи на Туржия Хами Аксой, коментирайки прехвърлянето на самолети от военноморските сили (ВМС) на Франция в Кипър под предлог, че ще участват в съвместни учения с Гърция, Италия и гръцката администрация на острова, предава „Анадолската агенция“. Турският дипломат подчерта, че Франция не е сред страните-гаранти на споразумението от 1960 година за Кипър и всяко временно или дългосрочно разполагане на френска авиация на острова е незаконна. Аксой отбеляза, че Париж подстрекава Атина и гърците киприоти към конфронтация с Турция. „Отново заявяваме, че всякакви действия, пренебрегващи интересите на Турция и турската общност на Кипър, са обречени на провал“, подчерта той. Превод и редакция: Иван Христов

28 Август 2020 | 09:07 | Агенция "Фокус"

АFP: Гърция ратифицира споразумението за морските граници с Египет

АFP: Гърция ратифицира споразумението за морските граници с Египет

Атина. Гърция ратифицира споразумението за морските граници с Египет, което ядоса Турция на фона на засилено напрежение между Анкара и Атина заради спор за въглеводородни залежи в Източното Средиземноморие, предава AFP Споразумението се разглежда като отговор на турско-либийско споразумение, подписано през 2019 г., което позволява на Турция достъп до райони в Източното Средиземноморие, където са открити големи находища на въглеводороди. Напрежението между Турция и Гърция ескалира миналия месец, след като турски изследователски кораб беше изпратен с придружаващи го военни кораби в спорни средиземноморски води. Корабът „Оруч Рейс“ започна проучвания за газ край гръцкия остров Кастелоризо, на два километра (1,2 мили) от турския бряг. В гръцкия парламент 178 депутати от 300 гласуваха за ратифициране на споразумението. Подобно споразумение между Италия и Гърция беше одобрено в сряда. Говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас заяви, че "ратифицирането на тези споразумения е спешно" с оглед на "незаконните действия на Турция". Премиерът Кириакос Мицотакис представи пред парламента друг законопроект за разширяване на териториалните води на Гърция в Йонийско море от шест на дванадесет морски мили съгласно международните морски конвенции. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Август 2020 | 20:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Шест гръцки F-16 участваха в съвместните военни учения в Средиземно море

Kathimerini: Шест гръцки F-16 участваха в съвместните военни учения в Средиземно море

Атина. Шест гръцки изтребителя F-16 участваха в четвъртък в съвместни военни учения с Кипър, Франция и Италия в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Шестте гръцки самолета излетяха от Крит рано сутринта, за да се присъединят към още два кипърски F-16, както френските изтребители Rafale. Те се върнаха в Крит след участието в ученията които са били наблюдавани от началника на генералния щаб на отбраната на Гърция Константинос Флорос. Съвместното учение, наречено „Евномия” на името на гръцката богиня на закона и законодателството, се оценява като огромен успех, тъй като демонстрира готовността на гръцките въоръжени сили. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Август 2020 | 19:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Доналд Тръмп е призовал за диалог между Гърция и Турция

Kathimerini: Доналд Тръмп е призовал за диалог между Гърция и Турция

Атина. Американският президент Доналд Тръмп е изразил своята загриженост относно напрежението между Гърция и Турция, пишат от гръцкия вестник Kathimerini, като съобщават още, че Тръмп е провел отделни разговори с Анкара и Атина, в рамките на които е обсъдена ситуацията в района на Източното Средиземноморие. Според официална информация, държавният глава е призовал двете членки на НАТО да „се посветят на диалог“ за решаването на проблемите си в региона. „Президентът Тръмп потвърди, че Гърция и Турция трябва да започнат преговори, които са единственият начин да се изгладят противоречията“, каза още говорителят на Белия дом Джуд Дийр. В рамките на разговор с турския колега Ердоган, Тръмп е обсъдил „ситуацията в региона и напрежението в Източното Средиземноморие“, съобщиха от турският Комуникационен център в ранните часове на четвъртък. Превод и редакция: Цанко Цолов

27 Август 2020 | 09:35 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Турция ще вземе каквото заслужава от региона на Егейско, Черно и Средиземно море

Ердоган: Турция ще вземе каквото заслужава от региона на Егейско, Черно и Средиземно море

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че страната му ще вземе каквото заслужава от региона на Егейско, Черно и Средиземно море, пише всекидневникът Hurriyet. По време на свое изявление в сряда, в рамките на отбелязване победата на селджукските турци над византийската армия при Манцикерт през 1071 г., държавният глава призова останалите страни да избягват грешки, които биха довели до тяхното унищожение. „Няма да правим компромиси с това, което е наше… Готови сме да свършим каквото е нужно“, подчерта Ердоган. „Не сме хвърлили око на ничия територия, суверенитет или интереси, но няма да начин да отстъпим от това, което ни принадлежи“ допълни той и предупреди Гърция да не предприема действия, които биха я „отвели на пътя към разрухата“. „Ако Гърция иска да плати цената, нека дойде и се изправи срещу нас. Ако няма смелостта за това, да стои настрана от пътя ни“, допълни Ердоган. Гърция е „недостойна за византийското наследство“, завърши той, цитиран от вестник Daily Sabah. Превод и редакция: Цанко Цолов

26 Август 2020 | 12:49 | Агенция "Фокус"

CNN: Конфликт между членки на НАТО в Източното Средиземноморие може да оплете целия регион

CNN: Конфликт между членки на НАТО в Източното Средиземноморие може да оплете целия регион

Атина/Анкара. Напрежението в Източното Средиземноморие между Турция и Гърция расте, две държави от НАТО, но и исторически съперници, е на само сантиметър от военно противопоставяне, което може да вплете в лапите си целия регион, коментира CNN. Двете страни се впуснаха във „въоръжена дипломация“ във вторник, която вкара още страни в конфликта на фона на опитите на Германия да посредничи за успокояване на ситуацията. „Ситуацията между Гърция и Турция трябва да бъде развита и решена, а не затворена. Освен това, вместо нови провокации, сега имаме нужда от стъпки към успокоение и започване на диалог“, написа в социалните мрежи германският външен министър Хайко Маас преди своето посещение в двете столици във вторник. Напрежението нарасна след като Анкара обяви, че ще удължи своите сондажи за природни ресурси в територията на води, които са оспорвани между двете държави. Паралелно с това от Турция обявиха военни учения в същия район, което доведе до реакцията на Гърция да организира свои маневри в същата област. Според проучване, направено от геологическата служба на САЩ и извършено през 2010 г., в района на Леванта има около залежи на около 1,7 милиарда барела нефт и 122 трилиона кубични метра газ. Противоречията между двете страни около разделение о. Крит не спираха в продължение на доста време, но „залежите на газ промениха всичко в периода на последните пет години“, смята Майкъл Танхъм, член на австрийския Институт за европейски и отбранителни изследвания. Това превръща конфликта в „ключово бойно поле, където ще се намесят и големи геополитически играчи от Европа, Близкия изток и Северна Африка“, добави той. Проблемът е свързан и с Кипър, който остава разделен между гръцкоговорящата Република Кипър, която е член на ЕС и едностранно провъзгласената Турска република Северен Кипър, призната единствено от Анкара. Република Кипър е дала разрешение за сондажи на международни компания, като според Турция това нарушава правата на севернотурската република. Превод и редакция: Цанко Цолов

26 Август 2020 | 12:27 | Агенция "Фокус"

Ekathimerini: Гърция, Кипър, Италия и Франция започнаха военноморски учения

Ekathimerini: Гърция, Кипър, Италия и Франция започнаха военноморски учения

Никозия. Кораби на Гърция, Република Кипър, Италия и Франция започнаха общи военноморски учения на юг от о. Кипър, съобщава гръцкото електронно издание Ekathimerini. Маневрите, носещи името на второстепенната древногръцка богиня Еномия, ще се проведат от 26 до 28 август включително и са част от усилията на четирите държави да се справят с растящото напрежение в Средиземноморието. В свое изявление гръцкият министър на отбраната Никос Панагиотопулус заяви, че „инициативата… цели да демонстрира ангажимента на четирите средиземноморски сили спрямо върховенството на закона и са част от политиката за деескалация на напрежението“. Фокус припомня: Заради влошените отношения между Гърция и Турция, във вторник германският външен министър Хайко Маас посети и двете столици, от където получи уверения в готовността за започване на преки преговори Атина-Анкара. Превод и редакция: Цанко Цолов

26 Август 2020 | 11:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Хайко Маас вижда готовност за диалог между Гърция и Турция

Kathimerini: Хайко Маас вижда готовност за диалог между Гърция и Турция

Анкара/Атина. От Атина и Анкара са изразили готовност пред германският външен министър Хайко Маас да се справят със своите различия в региона на Източното Средиземноморие по пътя на преговорите, това каза разкри първият дипломат на Берлин във вторник вечерта след отделни срещу в гръцката и турската столица, предава Kathimerini. „От всички страни ме уверяват, че готовността за диалог съществува и именно затова смятам, че той е възможен“, каза Маас в рамките на пресконференция, направена в Анкара. „Вярвам, че ако двете страни започнат пряк диалог с открити намерения, ще се намери решение, което да е приемливо за всички участници“. Маас добави, че отношенията между ЕС и Турция се намират на кръстопът и до края на годината ще се види в каква посока ще тръгнат. Превод и редакция: Цанко Цолов

26 Август 2020 | 07:41 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“ Военен сблъсък между Турция и Гърция става неизбежен

„Российская газета“ Военен сблъсък между Турция и Гърция става неизбежен

Атина/Анкара. Рязката ескалация на напрежението между Гърция и Турция заради териториалните спорове в Източното Средиземно море сериозно притесни водещите столици на Европейския съюз. Докато Атина и Анкара обменят заплахи, провеждат военни учения натрупват военни формирования в оспорвания регион, Германия спешно изпрати външния министър Хайко Маас в двете конфликтни столици, за да разреши кризата, която заплашва да излезе извън контрол във всеки момент, пише вестник “Российская газета“ В навечерието на срещата с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис германският външен министър заяви, че "прозорецът за диалог между Гърция и Турция трябва да се разшири, а не да се затваря". Вярно, в Турция, където също очакват посредника Маас, веднага категорично заявиха: именно Гърция „подкопава” възстановяването на контактите на високо ниво между двете съседни държави, като по този начин постави немската дипломация пред изключително трудна задача. Анкара се позовава на решението на Гърция да обяви участък на юг от малкия остров Кастелоризо за морска зона за военни учения. Спорната територия, където в момента турският изследователски кораб „Оруч Рейс“ провежда проучване за въглеводороди под защитата на военни кораби, е затворена за навигация от вечерта на 25 до 27 август. Турция обаче „няма да направи и най-малката крачка назад“, турският вестник Daily Sabah цитира президента на републиката Реджеп Тайип Ердоган. "Гърция ще посее хаос, който не може да бъде избегнат. Сега само Гърция е отговорна за всички конфликти в региона и само тя ще страда от това", предупреди турският лидер по обичайния си начин. В подкрепа на тези думи Анкара обяви незабавния старт на военните учения в района на юг от гръцкия остров Крит, което допълнително влоши ситуацията. Вестникът припомня, че „призракът“ на гръцко-турския конфликт в Егейско море витае от средата на 90-те години на миналия век (през 1996 г. страните бяха на ръба на войната заради спора за остров Имия), но този път конфликтът става почти неизбежен. Причината за това са не само рязко засилените териториални амбиции на Турция, която счита, че морските граници в региона,начертани след Първата световна война, са несправедливи, но и богатите нефтени и газови ресурси, открити тук. В борбата за контрол над тях никой не иска да отстъпи. В стремежа си да „наложи“ правата си върху континентални шелф, богат на газ, Турция по-рано подписа споразумение за разграничаване на морските граници с правителството на национално съгласие на Либия. Гърция от своя страна на 6 август подписа споразумение за демаркация на морските зони с Египет. И Атина, и Анкара съответно не признават тези споразумения за законни и смятат, че те нарушават правата на една от страните. За Гърция компромисът е неприемлив: ако отстъпят на турците парче от шелфа дори на един остров Кастелоризо, разположен на 580 километра от континентална Гърция и само на 2 километра от Турция, гърците рискуват да се сблъскат с още по-засилени териториални и енергийни апетити от страна на Анкара. Всъщност не особено разчитайки на собствените си сили, Атина се стреми по всякакъв начин да интернационализира конфликта, представяйки го като атака на Анкара върху принципите на международното право и външните граници на Европейския съюз. При липса на подкрепа от НАТО, който традиционно няма желание да се меси в дългогодишното гръцко-турско противопоставяне, гърците залагат на заплахата от антитурски санкции от Европейския съюз, както и на ситуационни съюзи с Египет, Израел, ОАЕ и Кипър. Вярно, каква практическа помощ могат да окажат тези държави и най-важното - дали искат да я предоставят на гърците в случай на истински военен конфликт между последната и Турция, остава голям въпрос. Според източници на „РГ“ в гръцките дипломатически кръгове, декларираните съюзи с тези страни имат по-скоро символичен характер и никой в Атина не очаква египтяните, израелците или арабите да им се притекат на помощ. Досега Гърция получи ефективна подкрепа само от Франция, която изпрати фрегата и носач на хеликоптери в Егейско море за съвместни учения с гърците. В същото време в Париж, който демонстрира засилена международна активност под управлението на президента Еманюел Макрон, се ръководят не толкова от европейската солидарност, колкото от собствените си икономически интереси. Факт е, че френската енергийна компания Total вече има право да разработва газови находища в шелфа на Кипър и не може да се изключи, че гърците са обещали на французите да участват в по-нататъшното разделяне на средиземноморския енергиен пай. Що се отнася до Съединените щати, на които гърците винаги са полагали основните си надежди, тук изглежда те са горчиво разочаровани. Въпреки факта, че гръцките правителства през последните години отговарят на всички „желания“ на Вашингтон, като предоставят на тяхната територия нови американски бази и разширяват американското военно присъствие в тяхната страна, американският президент Доналд Тръмп упорито гледа на турския президент Ердоган като на „силен лидер“ и „ първокласен шахматист. " "Десетилетия наред вярвахме, че в случай на заплашително изостряне на отношенията между Гърция и Турция, Вашингтон ще се намеси за разрешаване на ситуацията. Неотдавнашното политическо оттегляне на САЩ от много региони на света намалява вероятността от американска намеса в гръцко-турските отношения. Това е резултат от личния стратегически избор на американския президент", пише гръцкия вестник Kathimerini. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Август 2020 | 17:44 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Гърция иска диалог с Турция, но ще защитава суверенните си права

Никос Дендиас: Гърция иска диалог с Турция, но ще защитава суверенните си права

Атина. Гърция е готова за диалог, който да помогне за премахването на напрежението с Турция по отношение на енергийните ресурси в Източното Средиземноморие, но страната също така ще защитава своите суверенни права, заяви гръцкият външен у министър Никос Дендиас, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini След като се срещна с германския си колега Хайко Маас в Атина, гръцкият външен министър Никос Дендиас също заяви, че Турция продължава с "провокациитe" и "нарушения на международното право", въпреки призивите на съседите и съюзниците за деескалация на напрежението. Дендиас заяви, че въпросът не се отнася само за двете страни, а за Европейския съюз като цяло. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Август 2020 | 17:18 | Агенция "Фокус"

Ervensel (Турция): Прекратяването на огъня в Либия безпокои Турция и Русия

Ervensel (Турция): Прекратяването на огъня в Либия безпокои Турция и Русия

Анкара. Прекратяването на огъня в Либия безпокои Турция и Русия, пише турският ляв опозиционен вестник Ervensel. Страните в гражданската война в Либия, а именно министър-председателят на правителството на националното съгласие (ПНС) в Триполи Файез Сарадж и председателят на Камарата на представителите в Тобрук, контролирана от либийската национална армия на маршал Халифа Хафтар, Акила Салех на 21 август обявиха „прекратяване на огъня“. Примирието, инициирано от ЕС (Германия) и САЩ, за да се прекрати гражданската война в страната и да се търси политическо решение, включва демилитаризация на градовете Сирт и Ал-Джуфра, изтегляне на всички чужди сили от страната, избори през 2021 г. и възобновяване на производството на петрол и натрупването на средства от продажбата му в Либийската чуждестранна банка, докато не бъде намерено политическо решение. Германия, която беше домакин на Берлинската конференция през януари 2020 г. за решаване на либийския въпрос, беше една от страните, които излязоха на преден план в процеса, водещ до прекратяване на огъня. Преди да бъде взето това решение, германският външен министър Хайко Маас, след разговори с министъра на външните работи на Саудитска Арабия Феисал бин Ферхан в Берлин, посети Либия, ОАЕ и пое важна роля за гарантиране на това да убеди страните в конфликта да се съгласят на прекратяване на огъня. Друга страна, която излезе на преден план в преговорите със страните в гражданската война и техните поддръжници в процеса на постигане на примирие, са САЩ. След изявленията на египетския лидер Ал Сиси, че египетската армия може да се намеси във войната в Либия в отговор на намесата на Турция, командващият Африканското командване на американската армия генерал Таунсенд проведе разговори с лидера на ПНС Сарадж, а по-късно стана известно за тайните контакти на американските сили и силите на Хафтар, които са се сътояли след тези преговори. Освен това наскоро американският посланик в Триполи Норланд също посети Египет и проведе телефонен разговор с председателя на Камарата на представителите в Тобрук Акила Салех. На този етап трябва да се обърне внимание на факта, че в това решение за прекратяване на огъня от името на силите в Тобрук на преден план излиза Акила Салех, а не Хафтар, който се противопоставя на демилитаризацията на Сирт и преди това беше обвинен в нарушаване на режима на прекратяване на огъня. След обявяването на прекратяването на огъня на 21 август много международни организации и държави направиха изявления в подкрепа на това решение. Такива изявления направиха ООН и Лигата на арабските държави, Великобритания, Франция - държава от ЕС, която подкрепя Хафтар в Либия, Италия, подкрепяща Сарадж, както и такива основни привърженици на Хафтар като Египет, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Друг момент, който привлича вниманието в това отношение: министърът на вътрешните работи на ПНС Фати Башага благодари на Египет, който по-рано смяташе за най-големия враг, за постигането на примирие в Либия. Днес, ако беше зададен въпросът: "Кой от външните сили участва най-активно в гражданската война в Либия?" - вероятно всички биха се съгласили със следния отговор: Турция, която подкрепя Сарадж, и Русия, която подкрепя Хафтар. Но Турция и Русия останаха безмълвни и не направиха никакви изявления след обявяването на примирието. Тази ситуация по някакъв начин повдига въпроса: "Примирието в Либия притеснява ли администрацията на Ердоган и на Русия?" Известно е, че за да подкрепи ПНС начело със Сарадж, Ердоган изпрати дронове в Либия, включително ударни, тежко оръжие и хиляди бойци, вербувани в Сирия. Фактът, че благодарение на военната подкрепа на Турция, силите на ПНС завзеха базата Ал-Ватия от армията на Хафтар, предизвика коментари, че Турция е променила баланса във войната в Либия. Но когато бяха направени изявления, че сега е ред на Сирт и Ал-Джуфра, системите за противовъздушна отбрана, с които Турция защитава базата Ал-Ватия, бяха унищожени, което всъщност стана отговор на действията на администрацията на Ердоган и последната военна операция преди примирието в Либия. От друга страна, като се има предвид мълчанието на администрацията на Ердоган относно прекратяването на огъня, заедно с предишните изявления на външния министър Чавушоглу, че ПНС няма да се съгласи на прекратяване на огъня, докато Сирт и Ал- Джуфра не му бъдат предадени, може да се каже, че Обявеното на 21 август прекратяване на огъня беше установено в обход на турската администрация и затова това мълчание е израз на безпокойство. Русия, от друга страна, беше един от основните привърженици на Хафтар, на когото тя помагаше както с наемници, така и с директни доставки на оръжие. Информацията, че Русия изпраща военни самолети на силите на Хафтар през авиобазата Хмеймим в Сирия, беше една от най-обсъжданите теми в периода преди прекратяване на огъня. Известно беше също, че Русия иска да укрепи военните си позиции в Средиземноморието, като създаде по аналогия с военноморските и въздушните бази в Тартус и Латакия в Сирия, военноморска и военновъздушна база в Сирт и Ал-Джуфра в Либия. Придобиването на подобна позиция в Либия означаваше за Русия ход, предназначен да засили позициите си в енергийния сектор на фона на решението на САЩ за санкции срещу „Северен поток 2“, насочено към прехвърляне на руски природен газ към Германия и Европа. В тази връзка трябва да се обърне внимание на изявлението на представителя на Африканското командване на въоръжените сили на САЩ, което в края на май публикува изображения на предполагаеми 14 военни самолета, изпратени от Русия в Либия, генерал Хадфийлд: „Ако Русия има постоянна военна база в Либия и разгърне ракети с далечен обсег тук , това ще създаде напълно нова ситуация за сигурност за НАТО и Европа." Само това изявление достатъчно обяснява защо Съединените щати почувстваха необходимостта да предприемат такава инициатива по въпроса за прекратяване на огъня, насочен към ограничаване на външната намеса в Либия. Съответно, той изяснява и въпроса защо наскоро САЩ подкрепиха Турция в Либия. Балансите, образувани в Либия с намесата на Турция, очевидно бяха използвани от САЩ като инструмент за убеждаване на двете страни на гражданската война за прекратяване на огъня. По този начин администрацията на Ердоган в никакъв случай не седи на либийската маса като основен играч или плеймейкър, както твърди, и намесата му в Либия се използва от империалистите за преследване на техните интереси. Макар че приоритетът на САЩ е да възпрепятстват намеренията на Русия, тревожността на европейските страни, особено на Франция и Гърция, относно действията на Турция в Източното Средиземноморие, изигра важна роля в страните от ЕС, които заеха водеща роля в въпроса за прекратяване на огъня. По този начин прекратяването на огъня в Либия означава ход, насочен към осуетяване на изчисленията на Русия и Турция, които, както в Сирия, искат да играят двойно печеливша игра и осуетят плановете им, и ако този процес продължи, тогава на масата, очевидно, неизбежно ще попаднат на споразуменията, сключени от Турция с ПНС. Тази ситуация обяснява и мълчанието и безпокойството на Русия и Турция заради решението за прекратяване на огъня. Въпреки това, като се има предвид, че такъв брой империалистически сили и регионални реакционни сили се намесиха в Либия и влязоха в борба за преразпределение и в тази връзка в страната има толкова много чуждестранни бойци, не бива да се смята това мълчание на Русия и Турция за добър знак и не следва да имаме големи надежди за обявеното примирие. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Август 2020 | 15:41 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция и Гърция ще проведат съперничещи си военни учения, на фона на германски опит за посредничество

Reuters: Турция и Гърция ще проведат съперничещи си военни учения, на фона на германски опит за посредничество

Берлин. Турция и Гърция ще организират отделни, съперничещи си военноморски учения е един и същ район на Средиземноморието във вторник, което повишава напрежението между двете страни, които се съревновават за полезни изкопаеми в региона, предава Reuters. Това се случва малко преди началото на преговори, водени от германския външен министър Хайко Маас, които имат за цел да успокоят ситуацията. Първият дипломат на Берлин ще проведе отделни срещи със своя гръцки и турски колега във вторник. Двете членки на НАТО размениха помежду си остри реплики, заради морски граници, които Турция оспорва. В рамките на напрежението, по-рано този месец имаше и лек сблъсък между гръцки и турски военен кораб. Превод и редакция: Цанко Цолов

25 Август 2020 | 14:29 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Гърция сее хаос в Средиземноморието

Ердоган: Гърция сее хаос в Средиземноморието

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Еродоган заяви, че Турция няма да отстъпи пред Гърция, която сее хаос в района на Средиземно море, пише турският всекидневник Hurriyet. „Тези, които хвърлят Гърция пред турския флот, няма да застанат до тях“, убеден е Ердоган. Думите на турския президент са направени след среща на Кабинета в Анкара. Според него Атина няма право да изпраща предупредителни морски съобщения в територии, за които Анкара претендира. Той нарече гръцкият NAVTEX, изпратен в понеделник следобед „вреден акт“, който поставя в опасност крайбрежната и мореплавателна безопасност на всички кораби в района. „От сега нататък, Гърция ще е отговорна за всички конфликти в региона и ще се намира в неизгодно положение“, добави още турският президент. Освен това той изрази мнението си, че откриването на газово находище в Черно море, до което достигна турски сондажен кораб миналата седмица, представлява прелюдия към последващи добри новини от Средиземноморието. Превод и редакция: Цанко Цолов

25 Август 2020 | 08:36 | Агенция "Фокус"

Politico: Германия отново подразни Гърция

Politico: Германия отново подразни Гърция

Атина/Берлин. Гърция е ядосана на Германия. Отново. Този път гръцките официални лица са раздразнени от факта, че не са получили достатъчно подкрепа в противопоставянето си с Турция в района на Източното Средиземноморие, пише в коментарна статия европейското издание на Politico, представенa без редакторска намеса. Напрежението между Берлин и Атина не е дори наполовина толкова високо, колкото бе през последната финансова криза, когато ядосаните гърци бламираха своя най-голям кредитор. Но има някои прилики с този случай. „Ние и Германия притежаваме коренно различни идеи как трябва да се държим с нашия съсед. Не може да си позволяваме да ги галим – Турция изостави западните ценности веднъж и завинаги; спокойният период свърши“, заяви водещ гръцки дипломат. „Германия има грешни представи за намеренията на другата страна“, добави той. Двете страни изглежда остават заедно. Външният министър на ФРГ Хайко Маас ще поети Атина и Анкара във вторник, пътуване, с което Берлин се надява успешно да се намеси като посредник в диалогa между Турция и Гърция, който би трябвало да започне най-късно в края на седмицата. Всъщност обаче, разногласията между двете членки на ЕС достигнаха до такова ниво, че вече се разпростират и върху други проблемни области, като например кризата в Беларус. Във видеоконференция на външните министри на съюза, провела се по-рано този месец, Атина блокира общо изявление за Беларус, защото Берлин не подкрепи гръцкото искане за втвърдяване на тона спрямо Турция. Вместо общо изявление на 27-те членки, имаше самостоятелна позиция на председателя на Европейската комисия Хосеп Борел. Друг знак за гръцкото недоволство се появи, след като германският посланик в Атина, Ернст Райхел, публикува в социалните мрежи съобщение за османски управител, отговарял за части от модерна Гърция. „Али паша, османският управител на Янина, се опита да създаде независима държава в Епир. Той се провали и бе убит. Неговият обезглавен труп е заровен тук. А друга история гласи, че е удавил 18 местни момичета, които са отказали да се присъединят към харема му“, написа той, докато бе на почивка през юли в региона. В рамките на минути той получи множество гневни отговори от гърци, които го обвиниха, че излишно обтяга и без това сложните отношения с Турция. Критиките явно влязоха под кожата на дипломата, който им отговори по следния начин: „драги критици, какво ви ядоса? Че симпатизирам на Али паша, който се е противопоставил на османците? Или че не му симпатизирам? И какво общо има той с днешната ситуация?“ Германия и германското посолство отказаха коментар по въпроса. Поредното противопоставяне между двете балкански страни започна на 10 август, когато турският кораб „Оруч рейс“ започна сондажи на територия, която Гърция разглежда като част от континенталния си шелф, на юг от о. Кастелорцо. Атина подписа с Египет демаркационно споразумение, което от своя страна Анкара отхвърли и сключи свой подобен договор с Либия. Според него, водите южно от острова се намират извън гръцка територия. Германия играе важна роля в конфликта. Миналия месец канцлерът Ангела Меркел извика на разговор премиера Кириакос Мицокакис и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Турската страна обеща да не започва сондажи в региона на Източното Средиземноморие в полза на преговори с Гърция. Но след като Атина сключи споразумението с Кайро, Ердоган се отметна от преговорите, като поясни, че гърците „не са спазили обещанието си“. Сделката Кайро-Атина изглежда хвана и Берлин неподготвен, тъй като беше обявена ден преди да стане ясно, че Гърция и Турция са се съгласили на преговори. Гърция защити споразумението си, като поясни, че на всички им е било ясно неговото договаряне и сключване. Атина призна, че новината може да е дошла изненадващо, но според Гърция, това е било нужно. "Никога няма да дойде точното време, ако чакаме," смятат в Атина. Позицията на Германия се различава от по-твърдата позиция на Франция. Президентът Еманюел Макрон изрази пълна подкрепа за Гърция и Кипър и засили, временно, френското военно присъствие в региона. Това е част от политиката на противопоставяне на Анкара, която водят в Париж, заради противопоставянето на двете държави в Либия. Макар Германия да е много по-внимателна в използването на военна сила, Гърция даде да се разбере, че би приветствала подобна подкрепа от Берлин и заяви, че ФРГ не трябва да бъде просто наблюдател на събитията. Според официална информация, гръцкият министър на отбраната Николаос Панагиотопулус се е свързал с германския си колега Анегрет Крамп-Каренбауер, като е заявил, че Гърция е готова да започне преговори с Турция, ако Анкара изтегли сондажните си кораби от региона. Съобщението идва на фона на предстоящата неформална среща на първите дипломати на ЕС в Берлин на 26 август. Но според доста анализатори, позицията на Германия не е изненадваща. Берлин има интерес да поддържа спокойни отношения с Анкара, заради мигрантската сделка на ЕС и Турция, според която правителството в югозападната ни съседка ще задържа голямо количество бежанци, които в друг случай биха търсели препитание именно във федералната република. А според Георги Цугопулус, член на европейски международен изследователски център, „гръцките политици използваха Германия като изкупителна жертва по време на финансовата криза, което дава отражение в международната политика днес“. Според него Турция и Гърция ще трябва сами да стигнат до споразумение, правейки взаимни отстъпки. Превод и редакция: Цанко Цолов

24 Август 2020 | 11:06 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Хайко Маас ще посети Атина и Анкара във вторник в опит да помири враждуващите страни

Kathimerini: Хайко Маас ще посети Атина и Анкара във вторник в опит да помири враждуващите страни

Атина. Министърът на външните работи на Германия Хайко Маас ще посети Германският външен министър Хайко Маас ще посети Атина във вторник, 25 август, за разговори с гръцкия си колега Никос Дендиас, а в рамките на същия ден ще отиде на визита и в Анкара, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Според дипломатически източници той ще замине за Анкара в същия ден. Срещата с Дендиас ще се състои в 12:00 ч. Дискусиите ще се съсредоточат върху ситуацията в Източното Средиземноморие, както и отношенията между ЕС и Русия и ситуацията в Либия, с оглед на неофициалната среща „Гимнич“ на външните министри на ЕС, която ще се проведе в Берлин на 27 и 28 август. Превод и редакция: Иван Христов

21 Август 2020 | 20:59 | Агенция "Фокус"

Daily Mail: ОАЕ изпращат военни самолети в Крит за съвместни учения с гръцките ВВС

Daily Mail: ОАЕ изпращат военни самолети в Крит за съвместни учения с гръцките ВВС

Атина. Обединените арабски емирства изпращат военни самолети на остров Крит за съвместни учения с гръцките военновъздушни сили, съобщиха официални представители на Атина на фона на продължаващото напрежение с Турция, пише британският вестник Daily Mail. Официалните лица заявиха, че между два и четири изтребителя на ОАЕ се очаква да достигнат военноморската база Суда през уикенда. Те ще бъдат включени в съвместно обучение и учения с гръцките военновъздушни сили, което ще се проведе следващата седмица. Развитието е след проведени разговори между високопоставени военни и правителствени служители на двете държави. ОАЕ са ожесточен съперник на Турция - историческият регионален опонент на Гърция - в по-широката борба за политическия ислям, докато Дубай и Анкара подкрепят съперничещи си фракции в боевете в Либия. Турция е недоволна също и заради решението на ОАЕ да нормализира отношенията си с Израел. Гърция държи на жестовете за международна подкрепа при продължаващия си преглед на отношенията с Турция, нейния много по-голям и по-добре въоръжен номинален съюзник в НАТО. По-рано Анкара изпрати сондажен кораб, придружен от военен плавателен съд, за да търси петрол и газ в Източното Средиземноморие, където Атина претендира за изключителни права на базовото морско дъно. Атина отговори, като призовава турските кораби да се оттеглят, изпращайки свои военни плавателни съдове в района и привеждайки своите военни сили в повишена готовност. Според Анкара страната има пълно право да извършва проучвания в района между Крит, Кипър и Южна Турция. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис горещо приветства хода на Франция отпреди две седмици да изпрати два военни кораба за съвместни учения с гръцкия флот в областта, за която претендира Турция, а два френски изтребителя бяха разположени във въздушната база Суда за съвместни полети. Превод и редакция: Иван Христов

21 Август 2020 | 20:19 | Агенция "Фокус"

AFP: Двете враждуващи либийски правителства са постигнали примирие, очакват се скорошни избори

AFP: Двете враждуващи либийски правителства са постигнали примирие, очакват се скорошни избори

Триполи. Двете враждуващи либийски правителства обявиха в две отделни изявления в петък, че са постигнали примирие и скоро ще организират всеобщи избори в страната, предава AFP. Изявленията са подписани от Файез ал-Сарай, който оглавява признатото от ООН правителство на националното единство в Триполи и Агюла Салех, говорител на разположения в източните части на страната Халифа Хафтар. Двете страни се намират в състояние на война от декември 2015 г., когато се формирано правителството на Сарай. Превод и редакция: Цанко Цолов

21 Август 2020 | 14:27 | Агенция "Фокус"

Hurriyet: ЕС трябва да призова Гърция и Кипър към въздържане, смята Анкара

Hurriyet: ЕС трябва да призова Гърция и Кипър към въздържане, смята Анкара

Анкара. Анкара поиска от ЕС да призове Гърция и Република Кипър (в източника: „Южен Кипър“) към сдържано поведение, вместо такива предупреждения да бъдат отправяни към Турция, това пише всекидневникът Hurriyet. „Ако ЕС иска да е част от процеса носещ мир, благоденствие и стабилност в Източното Средиземноморие, Съюзът трябва да е обективен и честен. Както сме отбелязвали и по-рано, призивите за сдържане трябва да бъдат насочени към Атина и Никозия, които нараняват интересите на ЕС и увеличават напрежението, есклоатирайки европейското единство“, заяви Хами Акши, говорител на външното ведомство в турската столица. Изказването му е направено по повод на растящото напрежение между Атина и Анкара, отнасящо се до морската граница на двете страни. Превод и редакция: Цанко Цолов

21 Август 2020 | 09:27 | Агенция "Фокус"

Източник твърди пред Reuters: Турция е открила голямо находище на газ в Черно море

Източник твърди пред Reuters: Турция е открила голямо находище на газ в Черно море

Анкара. Турция е открила значително газово находище в Черно море, разкриват два отделни източника от Анкара пред Reuters. Откритието би направило страната енергийно независима и дори може да я превърне в износител на „синьо гориво“. Президентът Реджеп Таийп Ердоган е заявил пред служители в енергийните структури в сряда, че ще обяви „добри новини“ в петък, които ще ознаменуват „нова ера“ за Турция - коментари, които увеличиха акциите на турските енергийни компании и вдигнаха лирата от рекордно ниските нива тази седмица. Той не даде никакви подробности, но източниците казаха, че има предвид откриването на газ в Черно море, а един източник заяви, че мащабът на резервите потенциално може да отговори на енергийните нужди на Турция за 20 години. Турският сондажен кораб „Фатих“ работи от края на юли в зона за проучване, известна като Туна-1, на около 100 морски мили северно от турското крайбрежие в западното Черноморие. „В находището Туна-1 има находка на природен газ“, казва източникът. „Очакваният резерв е 26 трилиона кубически фута или 800 милиарда кубически метра и отговаря на приблизително 20 години от нуждите на Турция“. Той обаче предупреди, че може да отнеме седем до 10 години, за да започне производството, и оцени инвестиционните разходи на между 2 и 3 милиарда долара. Длъжностни лица, включително министърът на енергетиката Фатих Донмез, не са дали подробности за съобщението в петък, заявявайки, че Ердоган сам ще поднесе „изненадата”. Президентството и енергийното министерство на Турция не бяха достъпни за коментар. Британската агенция припомня, че Турция е почти изцяло зависима от внос, за да задоволи енергийните си нужди и провежда усилени сондажи за въглеводороди в Черно и Средиземно море – където тези проучвания се оспорват от Гърция и Република Кипър. Ако се потвърди мащабът на черноморските резерви, те биха представлявали голяма находка, предвид това, че находища, съдържащи 1-2 трилиона кубически фута, често се разработват. Според анализатори обаче Турция може да се сблъска с допълнителни инфраструктурни разходи при влизането на пазара. „Дори и да е добра находка и да се развие, ще отнеме четири до шест години, за да се стигне до производство“, обяснява Джон Бауълс, главен редактор на н Energy Reporters. „Търсенето на газ и цените са исторически ниски и малцина инвестират в ново производство“, което може да затегне предлагането след 3-4 години, каза той. „Ако бъде развит бързо, този газ може да излезе на пазара в оптимален момент“. Всяко намаляване на разходите за внос на енергия в Турция, които бяха 41 милиарда ролара миналата година от източници като Русия и Иран, това не само ще увеличи ресурсите на правителството, но ще помогне за облекчаване на хроничния дефицит по текущата сметка, който оказва натиск върху лирата. Въпреки че такава перспектива е все още далечна и несигурна, лирата се засили в сряда след коментара на Ердоган, тъй като търговците очакват положително въздействие. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 21:51 | Агенция "Фокус"

Еманюел Макрон: ЕС трябва да защити суверенитета на членовете си в Източното Средиземноморие

Еманюел Макрон: ЕС трябва да защити суверенитета на членовете си в Източното Средиземноморие

Форт Брегансон. Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви в четвъртък, че Европа трябва да защити суверенитета на своите членове в Източното Средиземноморие, когато той е оспорен, предава Reuters. Френският лидер съобщи още, че Париж и Берлин ще действат коорднирано и че двете страни искат деескалация на напрежението и спазване на суверенитета. Изявелнието на Макрон дойде по време на съвместна прескоференция с германския канцлер Ангела Меркел във Форт Брегансон, Южна Франция. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 21:27 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Турция и Русия са обсъдили положението в Либия и Сирия

„Анадолска агенция“: Турция и Русия са обсъдили положението в Либия и Сирия

Анкара. Министрите на външните работи на Турция и Русия Мевлют Чавушоглу и Сергей Лавров са провели телефонен разговор, предава „Анадолската агенция“. Както съобщават дипломатически източници, освен двустранните отношения, министрите са обсъдили ситуацията в Либия и Сирия. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 18:27 | Агенция "Фокус"

The Times: МОСАД смята Турция за по-голяма заплаха от Иран

The Times: МОСАД смята Турция за по-голяма заплаха от Иран

Лондон/Ерусалим. За Израел, Турция е далеч по-голяма заплаха от Иран. Според материал на Роджър Бойс в авторитетното британско издание The Times, началникът на израелската разузнавателна служба МОСАД е заявил, че иранската сила не е на стабилна основа и истинската заплаха идва от Турция. Йоси Коен е направил този коментар пред колегите си от Египет, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия. Според Бойс, Коен не е искал да каже, че „Иран е престанал да бъде екзистенциална заплаха, а по-скоро, че може да бъде сдържан: чрез санкции, ембарго, споделяне на разузнавателни данни и изненадващи набези. Дипломацията на принуда на Турция, нейното внимателно изчислено поемане на риск в Близкия изток представлява различен вид предизвикателство пред стратегическата стабилност в Източното Средиземноморие“. В статията се подчертава, че НАТО вече не е силата, която може да държи отношенията между Гърция и Турция стабилни и че вече е загубил „своята лечебна магия“. Бойд подчертава, че Турция при президента Реджеп Тайип Ердоган „флиртува с войната“ и че „постоянното търсене на врагове и изкупителни жертви изтощава дори неговите привърженици и го оставя почти без приятели в региона“ Както пише авторът, „в безумния си стремеж да контролира Източното Средиземноморие и Близкия Изток, той (Ердоган) си печели врагове навсякъде, получавайки подкрепа за агресията си единствено от Катар, Азербайджан и Правителството на националното съгласие на Либия в Триполи, чийто мандат да управлява от ООН е изтекъл през декември 2017 година“. Гърция, от друга страна, е получила твърда подкрепа от „Либийската национална армия“ на Халифа Хафтар, Франция, ЕС, САЩ, Израел, Кипър, Саудитска Арабия, ОАЕ, Армения и други. Въпреки това, тъй като Мосад определи Турция като по-голяма заплаха от Иран, това може напълно да промени геополитиката на региона, тъй като ЕС и САЩ биха били по-склонни да се включат, ако Израел, който те смятат за стълб на стабилност, е застрашен. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 18:07 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Турция е намерила големи находища на газ в Черно или Средиземно море

„Експерт“ (Русия): Турция е намерила големи находища на газ в Черно или Средиземно море

Москва/Анкара. В петък президентът на Турция ще направи важно изявление, но същността на обръщението на турския лидер, която той самият характеризира като „добра новина“, вече не е тайна. Известно е, че Реджеп Таийп Ердоган ще обяви официално откритието на голямо находище на природен газ и че Турция я чака икономическо чудо, пише авторитетното руско списание „Експерт“. Източник в президентската администрация заяви пред Euronews, че сондажът на „Кануни“ с екипаж от 35 души, способен да пробива кладенци с дълбочина до 3000 метра, е напуснал Мерсин и се отправил в неизвестна посока. След изявлението на Ердоган за „добрата новина“, която има намерение да обяви в петък, и за „нова ера“ за Турция, акциите на петролните компании Turpas и производителя на оборудване за рафинерии Petkim се вдигнаха рязко. Както отбелязва списанието, новината за предстоящото енергийно изобилие и бум на икономиката се представя в най-добрите традиции на детективските романи. Самият факт за откриването на находището вече не е тайна, но не се знае неговото местонахождение. Според някои източници говорим за Черно море, докато други твърдят, че „запасите от въглеводороди“ се намират в Източното Средиземноморие. Секретността се обяснява с напрегнатата обстановка около действията на Анкара в източната част на Средиземно море и конфликта с Република Кипър и Гърция заради морските граници. Турция претендира за води, които според Конвенцията на ООН за морското право, неподписана или ратифицирана от турците, принадлежат на Гърция и Кипър. Тъй като тези страни са членки на Европейския съюз, Брюксел и особено Париж настояват Анкара да спре проучването и сондирането в станалите неочаквано оспорвани води в Източното Средиземно море. Поне европейският комисар по международните въпроси Жозеп Борел, след като обсъди въпроса на срещата на външните министри на страните от ЕС, официално обяви пълната подкрепа на Съюза на Атина и Никозия. В момента обстановката е напрегната до краен предел. В спорната зона вече са изпратени военни кораби на Гърция и Турция. Но Bloomberg, позовавайки се на два източника, съобщи, че „въглеводородите“ са открити в Черно море. Турският ежедневник Haberturk написа, че сондажният кораб „Фатих“ е намерил газови находища на две места: в района на вливане на река Дунав в Черно море и в района на Мидия, турско градче, разположено недалеч от границата с България. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 17:16 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция ще организира създаването на редовна армия на Либия

Daily Sabah: Турция ще организира създаването на редовна армия на Либия

Анкара. Турски военни ще помагат на Либия в реорганизацията на въоръжените сили в редовна армия по образец, използван при подготовката на армията на Азербайджан, съобщава Daily Sabah. Както отбелязва изданието, турските военни скоро ще пристигнат в Либия, за да осигурят обучение и материално-техническа помощ на въоръжените сили на страната заедно с Катар. Всичко това, вярват в Анкара, е необходимо за възстановяване на редовната армия в Триполи, която в момента е неофициален съюз на милиции, войници от различни племена и кланове. Очаква се, че благодарение на помощта на Турция и Катар, Либия да може да оптимизира набирането и обучението на военни и да създаде официална армия. Инициативата на Анкара е подобна на споразумението за военна подготовка, подписано с Баку през 1993 г. Тогава представителите на турската жандармерия обучиха своите колеги от Азербайджан, като също така предоставиха техническа помощ на азербайджанските въоръжени сили. Изданието припомня, че през декември миналата година, на фона на настъплението срещу Триполи на армията на генерал Халифа Хафтар, „Правителството на националното съгласие“ на Файез Сарадж изпрати официално искане до Турция за военна помощ „по суша, по вода и във въздуха“. През януари, след като споразумението беше одобрено от парламента в Анкара, първите турски войници пристигнаха в Триполи. В същото време във вторник Хафтар обяви премахването на блокадата на производството на петрол, продължила няколко месеца, както съобщи началникът на контролираната от генерала Служба за охрана на нефтените обекти на Либия Наджи Магриби. „Хафтар нареди да се отворят пристанища и съоръжения, за да се сложи край на проблемите, с които се сблъскват либийците в много области на живота, и да се защити инфраструктурата на съоръженията за производство и износ на нефт“, обясни той. Добивът на петрол в Либия на практика спря, след като силите на Хафтар затвориха нефтените съоръжения в източните части на страната през януари, за да ограничат ресурсите на признатото от ООН либийско правителство, пише Daily Sabah. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 16:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕС се ограничи със изразяване на солидарност с Гърция и Република Кипър и призова за диалог с Турция

Kathimerini: ЕС се ограничи със изразяване на солидарност с Гърция и Република Кипър и призова за диалог с Турция

Брюксел. Лидерите на Европейския съюз се ограничиха с това да изразят солидарност с Гърция и Кипър по време на извънредната среща в сряда, като в същото време подчертаха нуждата те да разрешат различията си с Турция чрез диалог, пише електронното издание на вестник Kathimerini. По-подробно разглеждане на турския въпрос беше отложено за извънредната среща на 24 и 25 септември. Въпреки че в сряда телеконференцията беше съсредоточена върху санкциите в Беларус, имаше и обширна дискусия относно продължаващата турска активност в Източното Средиземноморие. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис подчерта, че „в момента Турция системно нарушава международното право“ и посочи, че Атина никога не е отказвала диалог с Турция. „Но не и докато има напрежение в морето, по сушата и във въздуха и при всички положения диалогът може да бъде единствено за различията ни по повод делимитацията на морските зони“, поясни министър-председателят. Той също така представи своята версия за фактите около развилата се ситуация в региона, след като Турция издаде своя навигационен телекс (НАВТЕКС), анализирайки рисковете за сигурността на Европа. Мицотакис също така подкрепи мнението на президента на Република Кипър Никос Анастасиадис, който се оплака, че ЕС прилага двойни стандарти в отговора си към Беларус и Турция. От своя страна германският канцлер Ангела Меркел изрази безпокойството си от нарастващото напрежение, като подчерта, че трябва да се положат всички усилия за деескалиране на ситуацията. „Много е опасно“, каза тя, като отбеляза, че „диалогът по спорните въпроси за демаркацията на морските граници, особено между Гърция и Турция, трябва да се възобнови“. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен отбеляза, че „най-важното е желанието на всички страни да участват в диалог“. Нещо повече, като изрази солидарността на Европейския съвет с Гърция и Кипър, неговият президент Щарл Мишел каза, че „всички варианти са на масата“ по отношение на отговора на ЕС на дейстията на Турция. Според гръцки източници сред тези варианти са строги санкции срещу Анкара. Австрийският канцлер Себастиан Курц поиска „категорична реакция от страна на ЕС срещу Турция“. Междувременно съветникът по национална сигурност на Мицотакис Александрос Дякопулос подаде оставката си в сряда, след като коментарите му по гръцката телевизия, че турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ наистина е провел проучвателни операции в териториалните води, за които Гърция претендира, предизвикаха бурна реакция. Преди това правителството беше заявило, че това не се е случвало. Неговата оставка бе приета от премиера. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 15:07 | Агенция "Фокус"

Foreign policy: Как Средиземноморието се превърна в центъра на геополитическа буря

Foreign policy: Как Средиземноморието се превърна в центъра на геополитическа буря

Анкара/Атина. В средата на август гръцки и турски кораб се сблъскаха в Източното Средиземноморие, което повиши напрежението в един от най-интензивните морски надпревари, които регионът е виждал през последните 20 години, пише списание Foreign policy, в материал, представен без редакторска намеса. Кризата започна няколко дни преди това, когато турски кораб започна сондажи в търсене на природни ресурси край остров Кастелорцо – води, които Атина счита за свое морско пространство. И повече от всякога това напрежение рискува да се превърне в многонационален конфликт. В жест на подкрепа за Гърция срещу Турция, Франция изпрати военни кораби в спорните води, като обеща, че това е само началото. Египет и Израел, които провеждат редовно двустранни военни маневри, също показаха своята солидарност с Атина. Трябва да се има предвид и факта, че Египет и Франция вече се намират в състояние на конфликт с Турция на територията на Либия, което кара някои наблюдатели да се страхуват, че последващо увеличаване на напрежението ще доведе до опасна криза в региона. Как се стигна дотук? В продължение на десетилетия, Средиземноморието представляваше възел от проблемни граници, засягащи най-вече проблема около о. Кипър. Но в последните пет години залежите на природен газ по бреговете, превърнаха Източното Средиземноморие в ключова стратегическа арена, където се засичат интересите и на по-големи играчи. Италия и Франция играят важна роля в това отношение, което поставя обтегнатите отношения между ЕС и Турция в още по-лошо състояние Промяната дойде най-вече след като през 2015 г. италианският сондажен кораб на компанията Ени откри огромни залежи на природен газ в египетски териториални води (находището Зохр). Ени, който е движещата сила и зад сондажите около Кипър, започна да разработва план за комбиниране на кипърските, египетските и израелските залежи с цел създаване на възможност за газохранилище, което ще снабдява Европа с течен газ на доста добра цена. И макар икономически да е перфектна идея, геополитически тя срещна проблеми. Тъй като това оставя никаква роля за Турция и планираната от нея газова тръба към Европа, което е част от плана Турция да стане газов хъб в региона. През 2018 г. френският енергиен гигант „Тотал“, който е и третата по големина европейска компания що се отнася до доходи, удари повторно Турция, като сключи сделка с Ени за участие във всички сондажи, планирани и извършвани около Кипър, което от своя страна вкара Франция в играта. По същото време Република Кипър се съгласи да доставя газ в египетски фабрики, където той ще бъде втечняван. Малко по-късно Израел се съгласи на същата сделка. Турция изказа своето недоволство като започна серия операции от типа на „въоръжената дипломация“, пращайки свои сондажни кораби около Кипър, всеки от който с подобаващ военен ескорт. Правейки това, Турция обяви че защитава правата на турските киприоти и на призната само от Анкара севернокипърска република. С всеки турски ход обаче коалицията Кипър-Египет-Израел-Гърция получаваше все повече подкрепа от Италия и Франция, както и САЩ, всяка от които държави има огромни инвестиции в разработването на средиземноморския газ. За Турция, подкрепата на нейните натовски съюзнични на тази група представлява предателство. Ролята на Либия В опит да се сдобие с повече легални лостове, Турция сключи през ноември 2019 г. демаркационно споразумение с либийско правителство на националното единство в Триполи. Споразумението беше придружено и от военно сътрудничество, според което Турция ще помогне на Триполи в бойните действия срещу Халифа Хафтар, който се опитва да обедини страната под своята власт и е подкрепян от Франция и Египет. Това включи Анкара в либийската гражданска война. Имайки подкрепата на демаркационното споразумение, Анкара се намира на по-добри юридически позиции от преди, поради което изпрати своя кораб „Орук рейс“, акомпаниран от пет военни кораба, към спорните води около остров Кастелорцо. Какво следва? Има силни желания на много европейски държави да спрат последващата ескалация на напрежението в региона. Макар да подкрепят Гърция, нито Египет нито Израел могат да си позволят да бъдат въвлечени във военен конфликт с Турция в Източното Средиземноморие. ЕС подкрепя Гърция и Кипър, но страните в блока са разделени по въпроса как да се справят с кризата. Гърция, Кипър и Франция защитават строги мерки срещу Анкара, докато Италия, Малта и Испания са против (и трите държави имат подобни на турските интереси в региона). Германия, която в момента председателства съвета на ЕС, може да счупи това равенство. Макар Берлин обикновено да предпочита френската политика в Средиземно море, все пак иска да държи Анкара близо до ЕС, макар Турция да играе по ръба на бръснача. Ако турската страна направи една грешна крачка, и ЕС и САЩ ще застанат твърдо на гръцка страна. Тънката линия, която Анкара не може да премине, е о. Крит, където има големи залежи на нефт и газ. Макар да е призната за гръцка територия, картата на Турция и Либия, вкарва тази територия към Либия. Ако Турция изпрати свой кораб там, това ще бъде последната капка. Но за сега, Анкара не го прави. Превод и редакция: Цанко Цолов

20 Август 2020 | 10:55 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Русия и Сирия се договориха за разширение на базата в Хмеймим

РИА Новости: Русия и Сирия се договориха за разширение на базата в Хмеймим

Москва/Дамаск. Русия и Сирия са се договорили за отпускане на допълнителна земна и водна площ за разширение на руската база в Хмеймим, предава РИА Новости. Протоколът за споразумението е публикуван на официалната страница за юридическа информация на руското правителство. Съгласно документа, двете страни са постигнали договорка, Сирия ще позволи на Русия да изгради медицински и рехабилитационен център в провинция Латакия, която ще заема и определена част от крайбрежието. Дамаск планира да отдаде за целта участък от осем хектара. Превод и редакция: Цанко Цолов

20 Август 2020 | 08:02 | Агенция "Фокус"

Al Jazeera: Бойна флотилия и сондажен кораб на Турция са отплавали към Кипър

Al Jazeera: Бойна флотилия и сондажен кораб на Турция са отплавали към Кипър

Анкара. Турция е изпратила сондажен сондаж в района край югозападното крайбрежие на остров Кипър, което почти със сигурност ще ескалира допълнително ситуацията в Източното Средиземноморие, съобщава днес, 19 август, телевизионният канал Al Jazeera. След изпращането на изследователския кораб „Оруч Рейс“ на юг от гръцкия остров Кастелоризо миналата седмица Турция включи 230-метров сондажен кораб „Явуз“ към своята средиземноморска мисия. Той е ескортиран от три кораба, осигуряващи поддръжката му, охранявани от турския флот. „Настоятелно се препоръчва на всички кораби да не влизат в този район“, предупредиха по-рано от командването на Военноморските сили (ВМС) на Турция, когато обявиха акваторията, където се провеждат геоложките проучвания, за „закрита“ до 15 септември. В региона се развива мащабна криза, която засяга голям брой държави, включително и такива, които нямат достъп до Средиземно море, но имат исторически трудни отношения с Турция. Франция увеличи военното си присъствие в Средиземноморието, за да се защити от „провокативните“ стъпки на Анкара, уведомиха по-рано от Париж. Петата република започна съвместни военноморски учения този месец с Гърция и Кипър. В понеделник, 17 август, Турция обвини Франция, Армения и Обединените арабски емирства (ОАЕ) в създаването на „коварен съюз“, насочен срещу Анкара. Миналата седмица Турция изпрати военни кораби в Източното Средиземноморие, като заяви, че те са предназначени да защитават изследователската мисия на Анкара за проучване на континенталния шелф. Корабите на турския флот в момента се намират в район, за който Атина претендира, че е в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Гърция. Турция претендира за някои морски райони съгласно споразумение, подписано с либийското Правителство на националното съгласие (ПНС) през ноември 2019 г. Този месец Гърция и Египет сключиха свое споразумение за демаркация на ИИЗ в Източното Средиземноморие, което доведе до нова ескалация в региона. Гърция настоява, че има изключителни права да оперира в райони на Средиземноморието, където Турция се опитва да проведе пробно сондиране в търсене на нови петролни и газови находища. Анкара от своя страна се позовава на условията на споразумението, сключено с признатото от ООН либийско правителство в Триполи. В средата на юли гръцкият външен министър призова партньорите от ЕС да подготвят икономически санкции срещу Турция, ако тя не спре геоложките проучвания в гръцката икономическа зона. Френският президент Еманюел Макрон прояви готовност да подкрепи Атина в това начинание. Гръцките въоръжени сили бяха поставени в повишена готовност миналия месец поради намеренията на Турция да започне сондажни операции близо до остров Кастелоризо. Това беше предшествано от увеличаване на активността в турската военноморска база „Аксаз“ – оттам излязоха 15 кораба, което предизвика тревога в Атина. В района е регистрирана и поишена активност на турската бойна авиация. Превод и редакция: Иван Христов

19 Август 2020 | 13:16 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Лавров потвърди готовността си да посети Кипър

ТАСС: Лавров потвърди готовността си да посети Кипър

Москва. Министрите на външните работи на Русия и Република Кипър Сергей Лавров и Никос Христодулидис си размениха съобщения по повод 60-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете държави, руският външен министър потвърди готовността си да посети републиката, предава ТАСС. „Ръководителите на външнополитическите ведомство взаимно изразиха удовлетворение от настоящото състояние на многостранно руско-кипърско сътрудничество. Беше подчертано значението на интензивната съвместна работа за практическото прилагане на ключови междудържавни споразумения“, се казва в съобщение на руското външно министерство, публикувано в сряда. „Сергей Лавров потвърди готовността си да посети Република Кипър в съответствие със съществуващата покана“, подчерта дипломатическата служба. В своите послания министрите отбелязаха високото ниво на взаимно разбиране по регионални и глобални въпроси, а руската страна отново подкрепи усилията на ръководството на Република Кипър за разрешаване на кипърския проблем въз основа на съществуващите резолюции на ООН. Лавров и Христодулидис фиксираха намерението да продължат да координират стъпките на международните платформи в интерес на осигуряване на мир и стабилност в Източното Средиземноморие и на целия европейски континент като цяло, добави руското министерство. Превод и редакция: Иван Христов

19 Август 2020 | 12:35 | Агенция "Фокус"