СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Politico: Полската полиция арестува ЛГБТ активисти за оскверняване на паметници

Politico: Полската полиция арестува ЛГБТ активисти за оскверняване на паметници

Варшава. Полската полиция арестува трима гей активисти за оскверняване на статуи във Варшава, на които е закачено знамето с дъгата, пише европейската редакция на Politico.Органите на реда разследват „случай, свързан с нараняване на религиозните чувства и неуважение към паметниците във Варшава“. Полският закон защитава религиозните чувства и статуи.Миналата седмица активисти ок...

6 Август 2020 | 07:34 | Агенция "Фокус"

Euractiv: Фон дер Лайен се обяви в подкрепа на орязването на средства за Полша заради отношението към ЛГБТ обществото

Euractiv: Фон дер Лайен се обяви в подкрепа на орязването на средства за Полша заради отношението към ЛГБТ обществото

Брюксел. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се обяви в защита на ЛГБТ правата в избухналия скандал с отказа на ЕС да предостави средства на шест полски града, обявили се за „зона свободна от ЛГБТ, пише базираният в Брюксел портал Euractiv. „Нашите договори гарантират, че всеки човек в Европа е свободен да бъде такъв, какъвто е, да живее там, където харесва, да обича когото иска и да се стреми толкова високо, колкото иска“, казва Урсула фон дер Лaйен в „Туитър“. „Ще продължа да настоявам за #UnionOfEquality. #LGBTI “, добави тя, използвайки съкращението за лесбийки, гей, бисексуални, транссексуални и интерсекс, което е свързано с кампании за равни права за сексуални малцинства. Фон дер Лайен се намеси в дебата, след като полските власти изразиха яростен протест срещу решението на комисията да откаже шест полски града от участие в субсидирана програма за побратимяване. Градовете - които иначе биха могли да получат малки безвъзмездни средства от ЕС за подкрепа на културни партньорства с общини на други места в Европа - се обявиха за „зони, свободни от ЛГБТ идеология“ или приеха декларации за „семейни права“, които Брюксел счита за дискриминационни. Министърът на правосъдието на Полша Збигнев Зибро обяви решението за „незаконно и без основание“ и призова министър-председателя Матеуш Моравиецки да разгледа въпроса с Европейската комисия, за да гарантира, че в бъдеще няма да се орязва повече финансиране от ЕС. Но говорителят на Комисията Стефан де Киермайкер заяви пред репортери, че Брюксел ще продължи да използва „инструментите, с които разполага“, за да гарантира, че средствата на ЕС - включително далеч по-големите „кохезионни фондове“, които Полша получава “се изразходват в съответствие с Правилата на Европейския съюз. След като бяха изразени опасения в Европейския парламент, през май Комисията изпрати писмо до Полша, в което задава въпроси за консервативните местни власти, които създават т. нар. „зони, свободни от ЛГБТ-идеология“. Изпълнителният орган на ЕС работи по стратегия за равенство на ЛГБТ, която трябва да бъде готова до края на годината. Превод и редакция: Иван Христов

31 Юли 2020 | 08:59 | Агенция "Фокус"

Euronews: ЕС спря финансирането на шест полски града заради свободните от ЛГБТ зони

Euronews: ЕС спря финансирането на шест полски града заради свободните от ЛГБТ зони

Брюксел. Европейският съюз спря безвъзмездните средства по програма побратимяване на шест полски града заради отношението им към LGBTQ общността, предава Euronews. Съобщението бе потвърдено в „Туитър“ от еврокомисаря по въпросите на равенството Хелена Дали. „Ценностите и основните права на ЕС трябва да се спазват от държавите-членки и публичните власти“, заяви комисарят. „Ето защо шест заявления за побратимяване на градове, включващи полските власти, които приеха резолюции за „свободни от LGBTI зони“ или „права на семейството“, бяха отхвърлени“. Градовете и общините кандидатстваха за безвъзмездна помощ между 5 хиляди и 25 хиляди евро по програмата за побратимяване на проекта „Европа за гражданите“, чиято цел е да стимулира дебата и гражданското участие в политиките на ЕС. Заявленията за 127 града и проекти – в това число осем полски бенефициенти - бяха избрани от ЕС да получат безвъзмездната финансова помощ на стойност над 2,3 милиона евро. „Поканата за предложения за програмата за побратимяване предвижда, че тя трябва да бъде достъпна за всички европейски граждани без каквато и да е форма на дискриминация въз основа на пол, етнически произход, религия или убеждения, уврежданя, възраст или сексуална ориентация“, заяви говорител на Комисията пред AFP в сряда. Заявленията са отхвърлени на базата на това, че не са в съответствие с целите на програмата и „равния достъп и липсата на дискриминация“. През 2019 г. 80 общини в Полша се обявиха за „свободни от LGBTQ идеологията“, като акцията бе подкрепена от местни политици, свързани с управляващата консервативна партия „Право и справедливост“ (ПиС). Европейският парламент осъди действията на Варшава и призова за засилен мониторинг на европейските фондове за Полша. Междувременно през февруари френските съветници в Сен-Жан дьо Брей обявиха, че ще прекратят „официалните отношения“ с град Тухов заради анти-LGBTI настроенията. „Франция е ангажирана в борбата с нарушенията на човешките права на базата на сексуалната ориентация“, заявиха от Съвета чрез изявление. „Не можем да позволим връзките, които обединяват двата ни града чрез клетва за побратимяване, да бъдат опетнени. Отново потвърждаваме, че правата на човека трябва да се прилагат без дискриминация спрямо всяко човешко същество, независимо от сексуалната му ориентация или половата идентичност“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юли 2020 | 13:04 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият премиер призова за внимателно разпределение на европейския фонд за икономическо подпомагане

Kathimerini: Гръцкият премиер призова за внимателно разпределение на европейския фонд за икономическо подпомагане

Атина. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис приветства успеха на правителството, след като стана ясно, че страната му ще получи 72 млрд. евро от фонда за икономическо подпомагане на ЕС, но предупреди, че средствата трябва да бъдат разпределяни внимателно, пише вестник Kathimerini. "Нашите цели бяха изцяло изпълнени", каза Мицотакис пред гръцкия парламент. Той допълни, че средствата трябва да бъдат разпределяни внимателно и с добро планиране. "Изправени сме пред голямо предизвикателство. Най-важното нещо е да не предоставяме само временна помощ", допълни той. Гръцкият премиер заяви, че на пенсионерите в страната ще бъдат изплатени общо 1,4 млрд. евро. Те ще получат еднократна помощ, която се очаква да им бъде изплатена до края на годината. Превод и редакция: Теодор Пенев

29 Юли 2020 | 15:13 | Агенция "Фокус"

Hungary Today: Полският премиер Моравиецки възхвали сътрудничеството с Унгария след „много изгодното финансово“ споразумение с ЕС

Hungary Today: Полският премиер Моравиецки възхвали сътрудничеството с Унгария след „много изгодното финансово“ споразумение с ЕС

Будапеща. В пространно интервю пред полското издание „Магиар Хирлап“, премиерът на Полша Матеуш Моравиецки изрази голямото си задоволство от демонстрираното единство между Варшава и Будапеща на последната среща на върха на Европейския съюз. Той подчерта споделената ангажираност на двете източноевропейски държави с християнските ценности. Освен това министър-председателят смята изключването на върховенството на закона от условията за получаване на европейски средства за обща победа на Полша и Унгария, предава електронното издание Hungary Today. Моравиецки възхвали приятелството между Варшава и Полша, като посочи, че то има както исторически корени, така и съвременни проявления чрез чувството за солидарност. По неговите думи, Полша и Унгария са се борили рамо до рамо срещу либералите в Брюксел от години и са успели да се противопоставят успешно на либералните сили по време на миграционната криза. Сега те са се подкрепяли на преговорите в ЕС. Полският премиер добави, че успешните преговори на двете делегации са довели до „много изгодна финансово“ сделка за страните от региона. „Ясно е, че разглежданите проблеми се променят много бързо, но едно нещо никога не се променя: полско-унгарското приятелство“, заяви Моравецки. Той говори за споделения исторически опит на Полша и Унгария при социализма и приликите между полската и унгарската култура и традиции. Той каза, че традиционните институции на двете страни ги правят „оазис на мира“ в рамките на Европа. Матеуш Моравецки говори и за предстоящото председателство на Полша в групата Вишеградска четворка (В4). В тези странни времена, дефинирани от пандемията на коронавирус и сделката за възстановяване на ЕС, за В4 е особено важно да се държи заедно, подчерта той. Тази година европейските лидери ще определят курса, който ще се следва през следващото десетилетие. Ето защо сега е толкова важно „да продължим да се ангажираме с основните ценности като финансовото и икономическото сътрудничество на европейските държави и зачитането на различните европейски култури“, добави министър-председателят. Полша постави мотото на „Обратно на път“ на своето председателство на В4, за да подчертае ангажимента на страните да се върнат към растеж възможно най-бързослед коронавируса. Превод и редакция: Иван Христов

28 Юли 2020 | 11:22 | Агенция "Фокус"

Reuters: Изплащанията по новия фонд за подпомагане на европейската икономика ще започнат през втората част на 2021 г.

Reuters: Изплащанията по новия фонд за подпомагане на европейската икономика ще започнат през втората част на 2021 г.

Брюксел. Изплащанията по новия фонд за подпомагане на европейската икономика ще започнат през втората част на 2021 г., заяви еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони, предава Reuters. Страните обаче първо ще трябва да изчакат планът да бъде одобрен, както заяви Джентилони пред вестник La Repubblica, като допълни, че Блокът първо трябва да се съгласи с новите ресурси, като например данъците върху технологичните компании, "зелените" данъци и изплащането на общия дълг между 2026 и 2056 г. "В противен случай индивидуалните страни ще трябва да изплащат парите, защото Европа не е успяла да върне общия дълг", каза еврокомисарят. Превод и редакция: Теодор Пенев

24 Юли 2020 | 10:25 | Агенция "Фокус"

Politico: Евродепутатите няма да одобрят споразумението за бюджета, ако то не бъде подобрено

Politico: Евродепутатите няма да одобрят споразумението за бюджета, ако то не бъде подобрено

Брюксел. Членовете на Европейския парламент са готови да забавят решението си за дългосрочния бюджет на Европейския съюз, ако сделката, договорена тази седмица от лидерите на ЕС, не бъде подобрена, пише европейската редакция на списание Politico. Общо 465 евродепутати в четвъртък, 23 юли, гласуваха в подкрепа, а 150 - срещу резолюция, в която се казва, че сделката за фонда за възстановяване е „исторически ход“, но също така и критикува големите съкращения на програмите на ЕС като част от пакета за възстановяване и бюджета, с общо размер на 1,82 трлн. евро, одобрен по-рано от правителствените ръководители на страните в ЕС. Много от членовете на ЕП изразиха своето разочарование от сделката по време на дебат с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел по-рано в четвъртък. Резолюцията на ЕП е необвързваща, но показва недоволството на евродепутатите от споразумението. Парламентът „не приема (...) политическото споразумение относно многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г., в сегашния й вариант“, се казва в резолюцията. Депутатите са „готови да задържат одобрението си“ за бюджета на ЕС, докато не се постигне „задоволително споразумение“ по редица въпроси - включително за здравеопазването, научните изследвания и климата, се казва още в резолюцията. Съгласието на членовете на ЕП ще е условно също така, се казва в текста, относно въвеждането на новите източници на доход за европейския бюджет. В резолюцията се посочва също, че Парламентът съжалява, че лидерите са отслабили усилията на Комисията и Парламента да обвържат финансирането на ЕС с върховенството на закона. Освен това Парламентът иска „незабавно да се включи в конструктивни преговори със Съвета за подобряване на предложението“. Депутатите няма да могат да гласуват за плана за възстановяване на ЕС. Но те трябва да дадат съгласието си за бюджета, към който е обвързан този план, преди той да бъде приложен. Превод и редакция: Теодор Пенев

24 Юли 2020 | 07:39 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Болшинството евродепутати са изразили недоволство от съгласувания на Европейския съвет седемгодишен бюджет

ТАСС: Болшинството евродепутати са изразили недоволство от съгласувания на Европейския съвет седемгодишен бюджет

Брюксел. Повечето от членовете на ЕП изразиха недоволството си от седемгодишния бюджетен план, който беше договорен от държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз в края на срещата на върха в Брюксел, се посочва в изявление на ЕП, който провежда извънредно пленарно заседание в Брюксел, предава TACC. „По време на дебатите с председателите на Съвета и на Европейската комисия сделката за Фонда за възстановяване на (икономиката след пандемията от коронавируса - ТАСС) беше квалифицирана от много евродепутати като историческа, тъй като за първи път държавите-членки се съгласиха да поемат съвместен дълг в размер на 750 милиарда евро. Повечето от тях обаче изразиха недоволство от съкращенията (разходите) в многогодишния бюджет “, се казва в него. „Не сме готови да„ преглътнем хапчето “на многогодишен бюджетен план“, казва Манфред Вебер, председател на най-голямата партия в ЕП - Европейската народна партия. Според изявлението на ЕП, депутатите са готови за бързи преговори, за да направят необходимите подобрения в бюджетния план. За тази цел ЕП ще гласува резолюция, даваща мандат за преговори с Германия, която е председател на Съвета на ЕС. По-рано в сряда председателят на Европейския парламент Дейвид Сасоли заяви, че ЕП възнамерява да подобри седемгодишния бюджетен план, който беше договорен на срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз в Брюксел. Според него депутатите на ЕП не са съгласни с намалението на разходите за научноизследователски и младежки програми. Освен това, според Сасоли, Европейският парламент не е доволен от „неразбираемото обвързване на върховенството на закона с бюджета“. На въпрос на журналистите дали ЕП може да блокира сделката на върха на ЕС, Сасоли избегна директен отговор, подчертавайки, че "Европейският парламент трябва да бъде уважаван". Споразумението, договорено от лидерите на ЕС за седемгодишен бюджетен план и икономическо възстановяване след пандемията на коронавирус, трябва да бъде одобрено от националните парламенти, както и от Европейския парламент. Според Сасоли окончателното гласуване на ЕП по сделката ще се проведе след няколко месеца. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Юли 2020 | 16:29 | Агенция "Фокус"

AFP: Шарл Мишел призова евродепутатите да приемат споразумението за бюджета

AFP: Шарл Мишел призова евродепутатите да приемат споразумението за бюджета

Страсбург. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призова евродепутатите да одобрят дългосрочния бюджет, оформен по време на петдневната среща на върха в Брюксел, предава AFP. Заедно с дългосрочния бюджет на Европейския съюз, Мишел заяви, че общите стимули достигат 1,8 трлн. евро и те ще помогнат много на Европа да се справи с предстоящата рецесия. "Този момент, убеден съм, е от основно значение в европейската история. Действахме бързо", каза председателят на Европейския съвет пред ЕП. "Този отговор (на пандемията) е масивен в сравнение с размера на икономиката. Отговорът на Европа е по-голям от този на Китай или САЩ", каза още той. Очаква се ЕП да гласува за дългосрочния бюджет на ЕС, на стойност над 1 трлн. евро до края на годината. Въпреки това те няма да гласуват за фонда за възстановяване на стойност 750 млрд. евро, макар той да е близко свързан с бюджета. "Дебатът, който започваме сега, е свързан със смисъла и посоката, която искаме дадем на европейския проект в идните години", каза Мишел. Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Юли 2020 | 12:42 | Агенция "Фокус"

AFP: Урсула фон дер Лайен призна, че някои бюджетни съкращения на ЕС са били "трудни за преглъщане"

AFP: Урсула фон дер Лайен призна, че някои бюджетни съкращения на ЕС са били "трудни за преглъщане"

Страсбург. Председаелят на Европейската комисия призна, че предложението, изготвено от националните лидери в ЕС по време на петдневната среща на върха, в което са включени и множество бюджетни съкращения, е било трудно за преглъщане, предава AFP. "Да, успяхме да предотвратим дори по-големи съкращения, както искаха някои страни-членки, но тази Международна финансова рамка (МФР) е трудна за преглъщане. И знам, че този парламент се чувства по същия начин", каза председателят на ЕК пред Европейския парламент, говорейки за дългосрочния бюджет на Блока. Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Юли 2020 | 11:45 | Агенция "Фокус"

New Europe: Европейският парламент ще проведе извънредна среща, за да обсъди споразумението за фонда за възстановяване

New Europe: Европейският парламент ще проведе извънредна среща, за да обсъди споразумението за фонда за възстановяване

Брюксел. Европейският парламент ще заседава извънредно на 23 юли в Брюксел, за да даде първоначална оценка на заключенията от срещата на Европейския съвет, като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел също трябва да участват в дискусиите, пише базираното в Брюксел електронно издание New Europe. „След дни на обсъждания европейските граждани очакват споразумение, което е в съответствие с този исторически момент. Притесняваме се, че сме изправени пред бъдеще, в което европейската солидарност и общностният метод са загубени“, заяви председателят на Европейския парламент Давид Сасоли във вторник, 21 юли. Той добави, че Международната финансова рамка (МФР) трябва да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена Европа - от дигитализацията, до зеления преход, икономическата устойчивост и борбата с неравенствата. Коментарите на Сасоли отразяват опасенията на много от евродепутатите, които сметнаха сделката за разочароваща. Заключенията на срещата на върха на ЕС предизвикаха разногласия сред членовете на ЕП, като няколко от тях похвалиха „историческото“ споразумение, постигнато сред лидерите на 27-те страни от Общността, докато други твърдяха, че споразумението жертва ключовите цели на Блока, за да постигне компромис с „пестеливите" държави. Цената за постигането на общото споразумение за МФР, на стойност 1,82 трлн. евро след почти пет дни на интензивни преговори, беше пренасочване на средства, предназначени за преминаване към по-екологична икономика чрез Фонда за зеления преход, който беше намален от първоначално предложените от ЕК 40 млрд. евро до едва 10 млрд. Парите, предназначени за развитие на селските региони също бяха намалени наполовина. Европейската рамка за научни изследвания и иновации (Horizon Europe) получи само 81 млрд. eвро, вместо планираните 100 млрд. евро. Междувременно програмата EU4Health, създадена за да се справи с последиците от пандемията беше отменена изцяло. Заключенията на срещата на върха също не успяха да поставят ясни условия за изплащане на средствата на страни като Унгария и Полша, които са изправени пред остри критики, заради нарушаване на ценностите на ЕС. Заключенията включват само неясна обосновка за необходимостта от зачитане на върховенството на закона. "Нуждаем се от мерки за гарантиране на ефективната защита на върховенството на закона. Освен това Парламентът многократно призовава за прекратяване на отстъпките“, подчерта Сасоли и добави, че ако не бъдат изпълнени условията, парламентът няма да се съгласи със споразумението. Очаква се членовете на ЕП да определят условията си за дългосрочния бюджет на Блока и за фонда за възстановяване, а екипът за преговори на Европейския парламент ще проведе дискусии с германското председателство на Европейския съвет възможно най-скоро. Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Юли 2020 | 10:14 | Агенция "Фокус"

The Guardian: „Пренебрегва климатичната криза“ – Тунберг разкритикува плана за възстановяване на ЕС

The Guardian: „Пренебрегва климатичната криза“ – Тунберг разкритикува плана за възстановяване на ЕС

Лондон. Грета Тунберг обвини европейските политици, че не признават мащаба на климатичната криза. Според младaта екоактивистка планът за възстановяване на ЕС от COVID-19 в размер на 750 милиарда евро не е достатъчен за решаването на съществуващия проблем, пише британското ляво-либерално издание The Guardian. „Те (европейските власти) продължават да отричат и пренебрегват факта, че сме изправени пред климатична авария, а климатичната криза досега не е била разглеждана като криза“, казва Тунберг в интервю. „Докато климатичната криза не се третира като криза, необходимите промени няма да се извършат“. Предишния ден лидерите на ЕС постигнаха съгласие относно размера на фонда за възстановяване и обещаха да отделят 30% от сумата за програмата за климата, но не влязоха в подробности. Тунберг и други лидери на младежкото протестно движение нарекоха предложената от политиците инициатива неадекватна. „Молим нашите лидери да се погрижат за най-важното: да ни пазят, хората по света, бъдещето ни в безопасност“, заяви 24-годишната Луиз Нойбауер, централна фигура в германския училищен протест. Според момичето нейните единомишленици са все по-разстроени и обезпокоени, че европейските лидери предпочитат да „да си затворят очите“ пред толкова очевидни и съществени въпроси. Друга видна активистка, 19-годишната Аделаида Шарлие от Белгия, също критикува решението на лидерите на ЕС. Тя обяви, че политиците, които използват реторика за опазване на природата, но не предприемат спешни мерки за това, са по-лоши от тези, които отричат глобалните климатични промени. „Струва ми се, че когато лидерите омаловажават климатичната криза, това е много по-опасно, отколкото тя напълно да се отрече. Защото наистина вярваме, че можем да им се доверим и се движим в правилната посока. И това е опасно и грешно“, каза Шарлие. Активистите написаха отворено писмо до лидерите на ЕС с искане за незабавни действия за избягване на най-лошите последици от климатичната криза. В съобщението на групата, подписано от 80 000 души, включително някои от водещите световни учени, се твърди, че пандемията COVID-19 е показла, че повечето правителства са в състояние да действат бързо и решително, когато сметнат за необходимо. Но отговорът им на изменението на климата няма същата спешност. „Сега става по-ясно от всякога, че климатичната криза никога не е била разглеждана като криза от политиците, медиите, бизнеса или финансовия сектор. И колкото по-дълго се преструваме, че сме на безопасен път за намаляване на емисиите и че необходимите действия за предотвратяване на климатична катастрофа са налични в рамките на днешната система ... толкова повече драгоценно време ще загубим“, се казва в документа. По-рано ЕС обяви предложения за нова „зелена сделка“, които имат за цел да намалят парниковите газове в атмосферата без да навредят на икономиката и благосъстоянието на населението. Но екоактивистите отхвърлиха предложеното от Брюксел за нулеви въглеродни емисии до 2050 г. като „опасно незадължаващо“. Според Тунберг е по силите на обикновените граждани да поправят ситуацията, като само трябва само да изискват властите да приемат предизвикателството. „Виждам надежда в демокрацията и в хората“, каза тя. „Ако хората разберат какво се случва, тогава можем да постигнем всичко. Можем да окажем натиск върху властите, ако просто решим, че ни е писнало и това ще промени всичко“. Тази седмица португалската фондация Галуст Гулбенкян връчи на Тунберг наградата за хуманизъм. Тя обеща да дари получените средства в размер на 1 милион евро на групи, работещи за опазване на околната среда, отбелязва още The Guardian. Превод и редакция: Иван Христов

22 Юли 2020 | 16:48 | Агенция "Фокус"

Джузепе Конте: Европейският фонд за подпомагане на засегнатите от пандемията е единственият начин да защитим единния пазар и еврозоната

Джузепе Конте: Европейският фонд за подпомагане на засегнатите от пандемията е единственият начин да защитим единния пазар и еврозоната

Рим. Постигнатото споразумение за европейския фонд за подпомагане на страните, засегнати от пандемията от коронавируса е единственият начин, по който ефективно да бъде защитена еврозоната и единният пазар, заяви италианският премиер Джузепе Конте, предава Reuters. "С това решение Европейският съюз се откри за една нова перспектива за по-сплотена и приобщаваща Европа (...) Това е единственият възможен път, чрез който да защитим единния пазар и стабилността на еврозоната", каза Конте пред горната камара на италианския парламент. Той допълни, че ЕС не е могъл да си позволи провал в преговорите или забавяне във вземането на решението за фонда. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Юли 2020 | 14:48 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Европарламентът се надява да подобри седемгодишния бюджетен план, приет от Европейския съвет

ТАСС: Европарламентът се надява да подобри седемгодишния бюджетен план, приет от Европейския съвет

Брюксел. Европейският парламент (ЕП) не е доволен от седемгодишния бюджетен план, който беше договорен на срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз в Брюксел, заяви на пресконференция в Брюксел председателят му Дейвид Сасоли, цитиран от TACC. "На масата за преговори има предложение, но бихме искали да го подобрим, преди всичко да се опитаме да изясним някои от съкращенията (на разходите - ТАСС), които сметнахме за неоправдани. Не можем да намалим разходите за научни изследвания и за младежта", каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Юли 2020 | 13:19 | Агенция "Фокус"

Унгарската опозиция: Управлението на Виктор Орбан е удар по Унгария

Унгарската опозиция: Управлението на Виктор Орбан е удар по Унгария

Будапеща. Опозиционната Демократична коалиция (ДК) заяви, че премиерът Виктор Орбан е "нанесъл поражение" на Унгария на неотдавнашната среща на върха на Европейския съюз, тъй като "Унгария никога не е получила толкова малък дял от бюджета на ЕС", цитира опозицията англоезичното издание Hungary Today Изказвайки се след петдневна среща на върха на ЕС в Брюксел, на която лидерите на държавите-членки постигнаха съгласие относно многогодишния бюджет на блока и пакетa за възстановяване след пандемията, евродепутатът от ДК Клара Добрев приветства споразумението като „огромна стъпка към Обединените европейски нации“. Тя обаче добави, че Унгария не е получила „никакви допълнителни средства“, докато Полша, България, Кипър, Малта и други са успели да получат допълнително финансиране. Добрев настоя, че Унгария няма да получи допълнителни пари поради "слабата преговорна сила" на Орбан. Според нея Орбан също не е изпълнил условията, определени от унгарския парламент, тъй като сега Европейският съвет се нуждае само от 15 гласа, за да спре финансирането на страни, в които се счита, че не е налице върховенство на закона. „Ще се падне на европейските демократи да заменим Орбан и да върнем Унгария към европейската демокрация и силните позиции в Европа“, каза Добрев. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Юли 2020 | 10:44 | Агенция "Фокус"

Урсула фон дер Лайен: Споразумението за бюджета предотврати бедствие в ЕС

Урсула фон дер Лайен: Споразумението за бюджета предотврати бедствие в ЕС

Брюксел. Европейските лидери спасиха Блока от бедствие, като продължиха преговорите и постигнаха споразумение за огромния икономически план за възстановяването след пандемията, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, предава Reuters. По нейните думи споразумението за фонда за възстановяване на стойност 750 млрд. евро и бюджета за 2021 - 2027 г. на стойност 1,1 трлн. означава, че Европейският съюз вече е "добре екипириан", за да се справи с икономическата криза, която пандемията предизвика. "Знаех, че ако не се споразумеем това би било бедствена ситуация, защото, с последиците от Брекзит пред нас, нямаше да имаме европейски бюджет (...) нито визия, необходима, за да се справим с кризата", каза тя. По думите на фон дер Лайен ЕС е изправен пред "трудна есен", защото икономическите последици от карантината ще са по-тежки отколкото се очакваше първоначално. Според последните изчисления на Комисията европейската икономика ще се свие с 8,3% през 2020 г. Тя допълни, че постигането на споразумение изпраща "послание за надежда и увереност в ЕС" на фона на разделението от изминалите години, причинено от дълговете, мигрантската криза и Брекзит. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Юли 2020 | 21:35 | Агенция "Фокус"

Красен Станчев, икономист: Основните бенефициенти на средствата, отпуснати от ЕС, са политическите партии и коалиции на власт в момента

Красен Станчев, икономист: Основните бенефициенти на средствата, отпуснати от ЕС, са политическите партии и коалиции на власт в момента

София. Основните бенефициенти на средствата, отпуснати от ЕС, са политическите партии и коалиции, които са на власт в отделните страни в момента. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Не е случайно, че почти всички министър-председатели са доволни от това, което се е случило и горе-долу имат такива съобщения към совите избиратели в отделните страни, каквото отправи и българският премиер Бойко Борисов. Това е така поради една много проста причина. Първо – те могат да кажат, че са направили най-доброто, дори повече от очакването и второ – те са доволни, защото когато в края на тази година и началото на следващата средствата ще започнат да се разпределят, те ще бъдат първите, които ще участват в тази работа. Съответно имат възможност да се задържат на власт или просто да твърдят, че правят нещо, което по някакъв начин не се е случвало тази или предишните години“, обясни той. Според Красен Станчев въпреки че изглежда, че обещаните 29 милиарда евро бетонират статуквото, това не означава, че то у нас ще издържи в този вид, в който е в момента. Цоня СЪБЧЕВА

21 Юли 2020 | 19:45 | Агенция "Фокус"

Красен Станчев, икономист: Отпуснатите средства от ЕС засега са абстрактни числа и относително ясна аритметика

Красен Станчев, икономист: Отпуснатите средства от ЕС засега са абстрактни числа и относително ясна аритметика

София. Отпуснатите средства от ЕС засега са абстрактни числа и относително ясна аритметика. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „7-те милиарда са, грубо казано, възможният и много вероятен спад на БВП за тази година с един резерв за следващата. В същото време ако се вземе тази сума, както и всички други по различните програми, за България сумата не е малка. Тя дори е нетривиално голяма. 7 милиарда за тази година са около 13% от БВП. Общо цялата програма на ЕС е 4% от БВП на Съюза за тази година. Това е между 2,5 до 3 пъти повече, отколкото са традиционно субсидиите, както от вътрешни източници, така и от бюджета на ЕС“, обясни той. Според Красен Станчев по различните програми нещата са толкова големи, че имат ясни политически и стопански ефекти. Цоня СЪБЧЕВА

21 Юли 2020 | 18:54 | Агенция "Фокус"

Politico: Европейският парламент не е съгласен с някои аспекти от споразумението за бюджета

Politico: Европейският парламент не е съгласен с някои аспекти от споразумението за бюджета

Брюксел. Екипът на Европейския парламент за бюджета се противопостави на някои аспекти от споразумението, постигнато между европейските лидери по-рано и намекна, че няма да се съгласи с него в сегашния му вид, пише европейската редакция на списание Politico. "Парламентът не може да приеме предложените рекордно ниски тавани, тъй като това означава да се откаже от дългосрочните цели и стратегическата автономия", каза Йохан Ван Овертвелт, ръководител на комисията в ЕП по бюджета. ЕП трябва да даде одобрението си за следващата Многогодишна финансова рамка, дългосрочния бюджет, който беше в центъра на днешното споразумение, за да може то да влезе в сила. Комисията подчерта здравеопазването, изследванията и климатичните промени като приоритети за Парламента и допълни, че ще "се стреми да осигури подобрения, включително по-големи суми" за програми, свързани с инвестициите, партньорството с европейските страни и частния сектор, "Еразъм+", както и опазването на околната среда. От парламентарната комисия предупредиха, че ако техните условия не бъдат приети по подходящ начин, то сегашният бюджет може да бъде удължен в началото на 2021 г. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Юли 2020 | 17:25 | Агенция "Фокус"

Полша: При никакви обстоятелства няма да позволим на ЕК да ни наложи гей-браковете срещу помощта

Полша: При никакви обстоятелства няма да позволим на ЕК да ни наложи гей-браковете срещу помощта

Варшава. Полският министър на правосъдието е категоричен, че би било неприемливо Европейският съюз да принуждава консервативната страна да узакони гей браковете, за да може да получи финансова помощ от ЕС, предава The Voice of America. „Съществува реален риск да се окажем в ситуация, в която ЕК (Европейската комисия) ефективно ще ни принуди да въведем така наречените хомосексуални бракове с право на осиновяване на деца“, заяви Збигнев Зибро на пресконференция в. „Не можем да се съгласим с това при никакви обстоятелства.“ Някои от лидерите на ЕС по време на тежките преговори за бюджет в Брюксел поискаха от държавите-членки да се придържат към така наречените демократични ценности или финансирането ще бъде блокирано. Дясната партия „Право и справедливост“ и президентът Анджей Дуда бяха преизбрани миналата седмица отчасти заради обещанията им да забранят на гей двойките да осиновяват деца и да забранят училищата да преподават на граждански права на хомосексуалисти. Дуда обяви гей правата за „идеология“ по-лоша от комунизма. Полският активист за права на гейовете Алича Сиенкевич казва, че Дуда се отнася към ЛГБТ общността като към врагове на държавата. „Това е странно. Ако искате да получите тези (ЕС) средства, трябва автоматично да приемете как ЕС очаква те да бъдат изразходвани, защото спазването на принципа на правовата държава означава спазване на основните човешки права и става въпрос за тяхното спазване“, каза тя. Полша може да загуби милиарди долари от парите за възстановяване от COVID-19 и друга помощ, ако не успее да се справи с това, което ЕС счита за демократични стандарти. Превод и редакция: Иван Христов

21 Юли 2020 | 12:45 | Агенция "Фокус"

Euractiv: Дяволът е в детайлите на европейската сделка, върховенството на закона отпада като условие

Euractiv: Дяволът е в детайлите на европейската сделка, върховенството на закона отпада като условие

Брюксел. Ръководителите на 27-те държави от ЕС най-накрая направиха компромис с дългосрочния инструмент за бюджет и фонд за възстановяване в размер на 1,074 милиарда евро рано във вторник (21 юли) сутринта, но това отне една от най-дълготрайните срещи на върха в историята на Европейския съвет и окончателната сделка намали финансирането за някои от основните приоритети на блока, пише анализаторът на EURACTIV Сам Морган в материал, представен без редакторска намеса. Успешното предложение на председателя на Съвета Шарл Мишел бе създадено в хода на маратонски преговори и отразява до известна степен много от исканията на „пестеливите страни“ – Австрия, Дания, Нидерландия, Швеция, както вече и Финландия. Въпреки че размерът на общия фонд беше запазен на 750 милиарда евро, съотношението между безвъзмездните средства и заемите беше балансирано с основни последици за ключови програми на ЕС, някои от които са основата на настоящите приоритети на Европейската комисия. Като се има предвид обаче, че „пестеливите страни“ се противопоставиха категорично на създаването на фонда и по-специално на включването на безвъзмездни средства, окончателното предложение на стойност 360 милиарда евро заеми и 390 милиарда евро безвъзмездни средства все още могат да бъдат приветствани като достоен резултат. На пресконференция по зазоряване, Мишел заяви, че „това бяха трудни преговори втрудни времена за всички европейци. Това е добра сделка, силна сделка, най-правилната сделка за европейците сега. Вярвам, че това ще се разглежда като ключов момент в историята на Европа“. Германският канцлер Ангела Меркел - чиято страна е председател на ротационното председателство на ЕС - заяви, че „Европа показа, че е в състояние да бъде на ниво в такава специална ситуация като тази. Поставихме финансовите основи на ЕС за следващите седем години“. На същата пресконференция френският президент Еманюел Макрон каза, че „това е среща на върха, от която вярвам последствията ще бъдат исторически“. Той добави, че френско-германското сътрудничество е било от решаващо значение за постигането на сделката. Испанският премиер Педро Санчес заяви, че „е написана една от най-ярките страници в европейската история“ и приветства споразумението като „автентичен план Маршал“. Холандският му колега Марк Рюте обаче не пожела да потвърди „историческото“ значение на момента. Дяволът е в детайлите Италия - най-силно засегната страна от вируса - се очертава като най-големият бенефициент и се очаква да използва 127 милиарда евро заеми и над 82 милиарда евро безвъзмездни средства. Всички четири „пестеливи“ страни баче получиха дори по-големи отстъпки. Първоначалното предложение на Комисията, която изигра доста пасивна роля на срещата на върха, беше разделено на 500 милиарда до 250 милиарда евро в полза на безвъзмездните средства. Но тъй като те бяха свързани с ключови програми, финансирани от бюджета на ЕС, последващите съкращения ще окажат влияние и върху техния размер. Настоявайки за намаляване на безвъзмездните средства, „пестеливите“ страни подкопаха собствената си цел да модернизират бюджета като цяло. Един от най-големите губещи е Фондът за справедлив преход, който беше намален от 40 милиарда евро за борба с климата до само 10 милиарда евро, което илюстрира прекрасно, какво място са заемали екологичните теми по време на разговорите. В заключителната сделка се запазва уговорката, че само държави, които са се подписали за целта на ЕС за климатичен неутралитет до 2050 г., ще имат право на финансиране. Фондът за възстановяване би трябвало да се бори с последиците на безпрецедентна пандемия, но единственият инструмент за подпомагане на здравния сектор бе ограничен до програмата Horizon Europe, създадена да стимулира иновациите. Финансирането на съседската политика и Инструмента за подкрепа на платежоспособността, фонд от 26 милиарда евро, насочен към подпомагане на икономически жизнеспособни частни компании, бяха изцяло премахнати. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен изрази „съжаление“, че Инструмента за платежособност е изхвърлен от борда, но все пак приветства цялостното споразумение като „голяма стъпка към възстановяване“. Голяма част от дипломатическите спорове бяха насочени към това как всъщност да се администрира финансирането, като през почивните дни разцеплението беше именно по темата как да се предотвратят злоупотреби, които биха могли да възникнат, когато парите започват да текат. За да могат държавите да се включат във финансирането, те ще трябва да представят национален план за реформи въз основа на препоръките от европейския семестър, който ще трябва да бъде оценен от Комисията, след което одобрен от Съвета с квалифицирано мнозинство. Въпреки това, за да задоволи настояването на Нидерландия за по-строг контрол, Мишел въведе така наречената „аварийна спирачка“. Това би позволило на всяко правителство, което смята, че друга държава е виновна за „сериозно отклонение“, да внесе въпроса в Съвета, като замрази плащанията до вземането на окончателно решение. Отстъпление във върховенството на закона Идеята за свързване на придържането към върховенството на закона с плащанията беше силно размита в окончателното споразумение след няколко кръга преговори. Според дипломатически източници, Германия, Франция, „Вишеградската четворка“, Латвия и „пестеливите страни“ в неделя са приели с радост проекто-предложение на латвийския премиер Кристианис Каринс. Впоследствие този текст е приет с аплодисменти. Въпреки че има позоваване на член 2 от Договорите, в който са вложени принципите на ЕС, той прави това във връзка със „защитата на финансовите интереси на ЕС“. Формулировката също е значително по-неясна от вече размитото предложение на Мишел. Този оригинален текст се позовава на система „за справяне с очевидни недостатъци в доброто управление на органите на държавите-членки по отношение на спазването на принципа на правовата държава, когато това е необходимо за защита на доброто изпълнение на бюджета на ЕС, включително NGEU, и финансовите интереси на на Съюза“. Окончателният компромис просто „подчертава значението на защитата на финансовите интереси на ЕС“ и върховенството на закона и предлага режим на условност „за защита на бюджета и следващото поколение ЕС“, който трябва да бъде въведен. Фон дер Лайен обаче беше категорична, че споразумението има стабилна основа. „Това е много ясно в документа, много ясен ангажимент за върховенството на закона и много ясен ангажимент за защитата на финансовите интереси на Съюза“. Проправителствените медии в Унгария побързаха да приветстват това, което казаха, че победа на премиера Виктор Орбан на срещата на върха, тъй като не позволил на обвързването с върховенството на закона да присъства по-силно в крайната сделка. От къде ще дойдат парите Според първоначалното предложение на Комисията изплащането на дълга би могло да се покрие изцяло с редица „собствени ресурси“, генериращи приходи, включително цифров данък, такса върху нерециклираните отпадъци и данък върху финансовите транзакции (FTT). В сделката на Съвета се споменават повечето от вариантите, предложени от изпълнителната власт на ЕС и се потвърждава, че Комисията следва да разработи по-фините подробности през следващите три години. Председателят на Комисията фон дер Лайен приветства този конкретен аспект на сделката и това колко „тясно“ въпросът за изплащанията вече е свързан със собствените ресурси. „Като допълнителни собствени ресурси Комисията ще представи през първия семестър на 2021 г. предложения за механизъм за регулиране на границата на въглеродните емисии и за цифров налог с оглед въвеждането им най-късно до 1 януари 2023 г.“, се посочва в текста. Но вероятността тези нови такси да получат единодушна подкрепа е твърде малка, което означава, че може да се наложи да се проучат други пътища, ако политиците искат да запазят бъдещите дългосрочни бюджети без задължения за погасяване на дълг. Както заяви европейски дипломат пред EURACTIV, някои държави-членки обмислят да задействат механизма за засилено сътрудничество, предлаган от договорите на ЕС, който позволява на поне девет държави-членки да провеждат политики като част от „коалиция на желаещите“. Въпреки споразумението на равнище ЕС-27, бюджетните инструменти сега ще трябва да получат благословията на членовете на Европейския парламент. Председателят на Европейския парламент Дейвид Сасоли потвърди готовността на своята институция да наложи вето на сделката, ако тя падне под очакванията. Превод и редакция: Иван Христов

21 Юли 2020 | 11:27 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Италия ще получи 209 (28%) от 750-те милиарда за възстановяване

ТАСС: Италия ще получи 209 (28%) от 750-те милиарда за възстановяване

Брюксел. Италианският премиер Джузепе Конте обяви за исторически момент за Европа постигането на споразумение за създаване на Фонд за възстановяване на икономиката на страните от ЕС вследствие на пандемията от новия коронавирус, предава ТАСС. "Това е исторически момент за Европа и Италия. Ние сме доволни, защото одобрихме амбициозен и кризисен план за възстановяване", каза Конте във вторник след срещата на върха на ЕС. „Италия ще получи 28% от фонда за възстановяване на икономиката, <...> 81 милиарда евро под формата на субсидии, както и под формата на заем, чийто размер достига до 127 милиарда евро“. Както уточни той, като цяло в рамките на одобрения пакет Италия ще получи близо 209 милиарда евро. По време на най-дългата среща на върха в историята на общността държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС успяха да постигнат споразумение и одобриха окончателната компромисна версия на седемгодишния бюджетен план на Европейския съюз в размер на 1.074 трилиона евро за периода от 2021 до 2027 г. и извънбюджетен фонд за икономическо възстановяване на ЕС с размер 750 милиарда евро , 390 милиарда евро от тях - под формата на безвъзмездни средства. Последният въпрос, който беше приоритет за Италия, една от най-тежко засегнатите от коронавируса страни в Европа, се превърна в конфликтна точка за Рим и редица северни страни, оглавявани от Нидерландия. Както стана известно от източници в италианската делегация, последният сблъсък между Конте и холандския премиер Марк Рюте се е състоял снощи по темата за разпределението и контрола върху този фонд. Превод и редакция: Иван Христов

21 Юли 2020 | 10:46 | Агенция "Фокус"

Politico: Европейските лидери се разбраха за бюджет и фонд за възстановяване на стойност 1,82 трилиона евро

Politico: Европейските лидери се разбраха за бюджет и фонд за възстановяване на стойност 1,82 трилиона евро

Брюксел. Сделка! Рано сутринта във вторник европейските лидери се споразумяха за плана за общ заем от 750 милиона евро в отговор на ограниченията срещу новия коронавирус, който отне живота на 135 хиляди души в блока и изпрати икономиките на континента в свободно падане, пише европейската редакция на Politico. Фондът за възстановяване на ЕС, който ще се състои от 390 милиарда евро безвъзмездни средства и 360 милиарда евро заеми, ще бъде приложен към нов седемгодишен бюджет в размер на 1.074 трилиона евро, Многогодишната финансова рамка (МФР), по който държавни и правителствени ръководители също постигнаха единодушно споразумение - с което общият финансов пакет достигна 1,82 трилиона евро. Сделката беше сключена в 5:30 ч. местно време (06:30 българско), с което бе ознаменувана среща на върха, която премина в пети ден и стана една от най-дългите в историята на ЕС. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обяви споразумението с еднословен туит: „Сделка!“ – написа той. „Добро утро на всички“, каза Мишел на пресконференция, която започна малко преди 6:00 ч. „Направихме го! Европа е силна. Европа е обединена!“ „Демонстрирахме, че магията на европейския проект работи, защото когато мислим, че е невъзможно, настъпва пролет, благодарение на уважението и сътрудничеството“, добави той. Изказвайки се на пресконференцията заедно с Мишел, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че е „за съжаление“, че някои области на разходите - като например за здравето - са намалени в последната сделка между лидерите. Но тя добави, че макар че ЕС често да е обвиняван, че прави „твърде малко, твърде късно“, това обвинение този път не издържа. „Преговаряхме четири дълги дни и нощи, повече от 90 часа, но си заслужаваше“, каза тя. Срещата на върха беше първото лично събрание на държавните и правителствените ръководители след въвеждането на тежките ограничения, довели до срива на икономиката, през март и се проведе при извънредни здравни предпазни мерки. Лидерите често носеха маски за лице, срещаха се в далеч по-голяма стая от обикновено, за да осигурят физическо дистанциране, и бяха принудени да намалят броя на своите делегации до само шест служители от обичайните 19. МФР беше особено трудно да се събере този път заради Брекзит. Националните столици и институциите на ЕС трябваше да запушат дупка от около 10 милиарда евро годишно или повече, останала от напускането на блока на Великобритания, която имаше голям принос за бюджета. Мишел ръководи преговорите и в крайна сметка преодоля множество ожесточени разногласия, особено по отношение на частта за безвъзмездни средства от фонда за възстановяване, която доведе преговорите до ръба на срив в неделя вечер. Тъй като пандемията все още бушува в световен мащаб, а случаите в някои страни от ЕС се увеличават, някои лидери се опасяват, че неуспехът да се постигне споразумение може да доведе до спад в акциите и потенциално да влоши икономическата криза. Много експерти казват, че пълният шок от пандемията все още не е усетен заради спешните правителствени програми за предотвратяване на загубата на работни места, които скоро могат да изтекат. Европейската комисия прогнозира по-рано този месец, че икономиката на ЕС ще се свие с 8,3% тази година. В крайна сметка лидерите доведоха до успешен край своите разговори и фон дер Лайен, която оглавяваше усилията за изготвяне на огромния бюджетен и възстановителен план, ще има средства от 1 януари за справяне с кризата и да отговори на основните си политически приоритети. А именно - Европейска зелена сделка за борба с изменението на климата и редица инициативи, насочени към дигитална трансформация. Франция и Германия предложиха програма за безвъзмездни средства в размер на 500 милиарда евро през май, която Европейската комисия прие, и добави програма за заем от 250 милиарда евро. Докато в миналото държавите от ЕС са вземали малки общи заеми на финансовите пазари, включително в отговор на дълговата криза в еврозоната през 2010 г., новият план отбелязва потенциално голям скок във фискалната интеграция. Одобряването на плана бе триумф за Германия и Франция и лична победа за канцлера Ангела Меркел и президента Еманюел Макрон, които изградиха тесни работни отношения по време на кризата. Макрон приветства окончателния пакет като „историческа промяна на нашата Европа и еврозоната“. „Искам всеки да измери изминатото разстояние за два месеца“, добави той на съвместна пресконференция с Меркел. Германският лидер заяви пред репортери, че е „много щастлива“ от сделката и е почувствала „облекчение“. „Това не беше лесно, че ни бяха нужни толкова много дни, а също така показа, че идваме от различни посоки. Но това, което е важно за мен е, че успяхме да се обединим и че сега всички сме убедени в това, което решихме да направим“, добави Меркел. Поддръжниците на плана твърдят, че това е изключително символична демонстрация на солидарност в отговор на пандемията и съпътстващия икономически шок - осигуряване на мярка за изкупление за институциите на ЕС и за националните столици след първоначална слаба реакция, в която паникьосаните правителства едностранно затваряха границите и забраняваха износ на спешни медицински консумативи. Джузепе Конте, министър-председателят на Италия, която беше засегната особено силно от кризата, заяви, че това е „исторически момент за Европа“. „Ние одобрихме амбициозен план за възстановяване, адекватен на нуждите, които изпитваме, което ще ни позволи да се изправим пред тази криза със сила, с ефективност“, каза той на пресконференция. Но някои държави, по-специално самообявената „пестелива четворка“ на Австрия, Дания, Холандия и Швеция, бяха категорично против идеята да поемат дълг за издаване на субсидии за възстановяване. През по-голямата част от срещата те се бориха ожесточено за намаляване на частта от безвъзмездните средства в полза на заемите. Благодарение на съпротивата си, „пестеливите“ спечелиха някои големи отстъпки в основния финансов план, включително значително увеличение на отстъпките, използвани за ограничаване на общите им вноски в бюджета на ЕС. Австрийският канцлер Себастиан Курц написа в „Туитър“, че сделката е „добър резултат“ за ЕС и Австрия и отдаде почит на своите „пестеливи колеги“. Марк Рюте, лидерът на Нидерландия, беше по-малко еуфоричен от някои лидери на ЕС, като реши да не маркира сделката като „историческа“ - „това е термин, който не бих използвал“, каза той пред репортери. Той похвали модела на управление на сделката, който дава на Нидерландия (или която и да е държава) възможност да задейства „спешна спирачка“ на плащанията, ако смята, че правителството не е изпълнило обещанията си за реформа. Лидерите също се съгласиха да увеличат частта от митата на ЕС, които страните могат да запазят за собствените си бюджети - благодат за страната на Рюте с нейните гигантски пристанища. Превод и редакция: Иван Христов

21 Юли 2020 | 10:17 | Агенция "Фокус"

Ангела Меркел: Споразумението за фонда показва решимостта на ЕС да действа

Ангела Меркел: Споразумението за фонда показва решимостта на ЕС да действа

Берлин. Сделката на Европейския съюз за мащабен фонд за възстановяване след пандемията показва, че блокът е способен да действа съвместно дори по време на най-голямата си криза и е готов да тръгне по нови пътища при необичайни обстоятелства, заяви германският канцлер Ангела Меркел във вторник, цитирана от Reuters. „Това е важен сигнал отвъд границите на Европа, че ЕС, дори и с различния произход (на държавите-членки на ЕС), може да предприеме действия“, заяви Меркел пред репортери по време на съвместна пресконференция с френския президент Еманюел Макрон. Превод и редакция: Иван Христов

21 Юли 2020 | 09:34 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Гърция ще получи над 70 милиарда евро помощ от ЕС

Кириакос Мицотакис: Гърция ще получи над 70 милиарда евро помощ от ЕС

Атина. Европейският съюз постигна „разумен и справедлив компромис“, който предоставя на разположение на блока общите финансови ресурси, необходими за справяне с предизвикателствата на пандемията, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис във вторник след маратонската среща на върха в Брюксел, като посочи, че Атина ще получи над 70 милиарда евро помощи, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мицотакис заяви, че неговото консервативно правителство ще управлява пакета „с отговорност и благоразумие“. Общата цел, според него, ще бъде „продуктивна реконструкция на Гърция“. „Най-накрая успяхме да задействаме една много амбициозна реакция, реакция, която се справя с асиметричния шок, причинен от пандемията“, каза той. „Когато критичните условия го изискват“, отбеляза Мицотакис, „Европа показа, че може да е на ниво“. Превод и редакция: Иван Христов

21 Юли 2020 | 09:20 | Агенция "Фокус"

Еманюел Макрон: ЕС фактически удвои бюджета си  за следващите 7 години

Еманюел Макрон: ЕС фактически удвои бюджета си за следващите 7 години

Брюксел. Европейският съюз „фактически удвои бюджета си за следващите седем години“ – от 2021 до 2027 година – в сравнение с предишния седемгодишен период от 2014 до 2020 година. Това заяви френският президент Еманюел Макрон на пресконференция след срещата на върха на ЕС. Общият обем на седемгодишния бюджетен план на ЕС и на фонда за икономическо възстановяване на Европейския съюз, одобрен на срещата, е 1,824 трилиона евро, седемгодишният бюджет за 2014-2020 г. е 959 милиарда евро, предава ТАСС. Екологични проекти До 30% от всички разходи в бюджета на ЕС през следващите седем години ще бъдат заделени за подкрепа на „проекти, съобразени с климата“, каза Макрон. „Решихме да отделим до 30% от всички средства за проекти в областта на климата“, каза той. Общият обем на одобрения по време на срещата седемгодишен план за бюджета на ЕС и Фонда за икономическо възстановяване на ЕС е 1,824 трилиона евро за 2021-2027 г. Дългови задължения на Европейския съюз За първи път в историята лидерите на ЕС се споразумяха да създадат дълг на ЕС за финансиране на икономическото възстановяване след пандемията. „Всички лидери на ЕС са се съгласили за необходимостта от предоставяне на общи заеми и общо погасяване на тези заеми за финансиране на икономическото възстановяване“, каза Макрон. Превод и редакция: Иван Христов

21 Юли 2020 | 08:56 | Агенция "Фокус"

Премиерът Бойко Борисов: Общият бюджет за България по многогодишната финансова рамка на ЕС е близо 29 милиарда евро

Премиерът Бойко Борисов: Общият бюджет за България по многогодишната финансова рамка на ЕС е близо 29 милиарда евро

Брюксел. Общият бюджет за България по многогодишната финансова рамка на ЕС за следващите 7 години е близо 29 милиарда евро. Това каза премиерът Бойко Борисов след края на Европейския съвет в Брюксел, става ясно от профила му в социалната мрежа „Фейсбук“. „Това са повече пари в новия бюджет и сме от малкото страни, които ще получат повече пари – близо 2 млрд. лева по новата многогодишна финансова рамка в сравнение с настоящата при положение, че общият размер на новата МФР е с 62 млрд. евро по-малък от сегашния. Ето затова заслужавам да ми се иска оставката – за тези 2 милиона повече при това окастряне. Не само се запазват средствата по кохезионната и общата селскостопанска политика, която беше нашата червена линия, особено важно е, че успяхме да договорим запазване на нивото на европейското финансиране по тези две политики, като за кохезионната политика са заложени близо 18 милиарда лева, с 800 милиона евро повече от настоящата“, допълни той. Бойко Борисов добави, че общият размер на многогодишната финансова рамка и Пакета следващо поколение за 7 години ще бъде 1 трилион и 74 милиарда евро, а общият размер на Пакета следващо поколение ще е 750 милиарда евро. По думите на министър-председателя какво да бъде съотношението между грантове и заеми е била критична тема, а също и как да се управляват средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост и как да бъде обвързани средствата от многогодишната финансова рамка с върховенството на закона в страните-членки на ЕС. Премиерът допълни, че за първи път в новата МФР за България са предвидени допълнителни целеви средства в размер на 200 милиона евро. "Това са за слаборазвитите региони. Близо половин милиард, за да може да има по-голяма конкурентоспособност.

21 Юли 2020 | 07:24 | Агенция "Фокус"

AFP: Европейските лидери постигнаха сделка за пакета и бюджета

AFP: Европейските лидери постигнаха сделка за пакета и бюджета

Брюксел. Във вторник рано сутринта лидерите на страните-членки постигнаха споразумение за значителен пакет за борба с последствията от въведените срещу коронавируса тежки икономически мерки, които вкараха Европейския съюз в най-тежката му рецесия в историята, предава AFP. Сделката за 750 милиарда евро бе сключена след четири дни и нощи на интензивни преговори, в хода на които най-непримиримият опонент беше Нидерландия. „Сделка!“ – написа в „Туитър“ председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел, чиято работа беше да ръководи мъчителните разговори в продължение на повече от 90 часа. Пакетът, видян от AFP, стана възможен с решаващата подкрепа на Германия и Франция и включва най-големия досега съвместен заем от 27-те членове на блока, нещо, на което Берлин се съпротивляваше от поколения. Превод и редакция: Иван Христов

21 Юли 2020 | 07:21 | Агенция "Фокус"

"Независимая газета" (Русия): Страните от ЕС избират между парите или демокрацията

"Независимая газета" (Русия): Страните от ЕС избират между парите или демокрацията

Москва. Срещата между европейските лидери в Брюксел ще влезе в историята като една от най-трудните за Европейския съюз. Вместо планираните два дни, тя продължи четири и поне до късните часове на 20 юли не се стигна до подписване на документи, въпреки че основните спорни въпроси бяха решени. В четвъртия ден от преговорите проблемът е как да се предоставят средства за преодоляване на кризата на онези страни от ЕС, които според един от участниците в срещата на върха, „не споделят напълно европейските ценности“, или иначе казано - на Унгария и Полша, коментират от руското издание "Незвисимая газета". Материалът е представен без редакторска намеса. Представители от 27-те държави от ЕС обсъдиха два спорни въпроса: приемането на седемгодишен бюджетен план и създаването на фонд, от който ще се финансира възстановяването на икономиките на европейските държави, засегнати от пандемията. Именно този фонд предизвика най-големи спорове. Тъй като ЕС няма средства за създаването на този фонд в планирания му обем, за първи път в историята си Общността ще заеме стотици милиарди евро от финансовия пазар, за да ги раздаде като субсидии на страните-членки. Това променя съществено естеството на отношенията между страните от Европейския съюз. По-рано ЕС отпускаше помощи само под формата на заеми, които съответстваха на интересите на държавите, подкрепящи европейския бюджет. Сега Общността се приближава финансово към федерална държава, където богатите региони ще субсидират бедните. Именно размерът на заема, който ще постъпи в антикризисния фонд, стана основен обект на дебатите на срещата на върха. След дълга дискусия, която продължи цяла нощ, в понеделник сутринта медиите съобщиха, че се е стигнало до консенсус с т.нар. "пестелива четворка" - Швеция, Холандия, Австрия и Дания. До неделя вечер Испания и Италия, които ще бъдат получателите на значителна част от безвъзмездните средства, поискаха поне 400 млрд. евро помощи. Франция ги подкрепи. "Пестеливата четворка" и Финландия, които се присъединиха към нейните позиции, бяха готови да отделят максимум 375 млрд. евро. Преговорите бяха много трудни. Според "Би-Би-Си", френският президент Еманюел Макрон дори е ударил по масата и е повишил тон пред другите лидери от ЕС. Но резултатът все пак е бил постигнат. Според Bloomberg четирите страни и Финландия са се съгласили на сума от 390 млрд. евро. Макрон заяви пред репортери, че го има "духа на компромиса" на преговорите, въпреки, че те са се проточили. Въпреки това, както стана ясно от изявленията на европейските лидери малко по-късно, за "духа на компромиса" е трябвало да се заплати цена. След като са се съгласили да подкрепят субсидирането на страните от Южна Европа, четирите страни са настояли размерът на плащанията от фонда да бъде свързан с това как определена държава от ЕС отговаря на стандартите на европейската дипломация. Това условие е особено важно за Нидерландия. Премиерът Марк Руте и неговата управляваща коалиция, водена от дясната либерална Народна партия, контролират 75 места в 150-местната долна камара на парламента на страната. За да бъде одобрено споразумението с ЕС е необходима подкрепата на мнозинството от депутатите. А това може да се случи с подкрепата на левицата - социалистите, зелените и Партията на труда. А те имат сериозни забележки за Полша и Унгария. Ръководството на тези страни търпи критики, че се отклонява от демократичните норми. Към Полша, където наскоро президентът Анджей Дуда беше преизбран, има критики във връзка с планираната съдебна реформа, която драстично увеличава способността на управляващата партия "Право и справедливост" да влияе върху съдебната система. Унгарският премиер Виктор Орбан отдавна търпи критики за авторитарните си маниери и ксенофобия. Освен това тези страни търпят критики, че нарушават правата на ЛГБТ+ обществото. „Виновен е холандецът. Не знам защо той не ни обича“, подхвърли раздразнено Орбан, обяснявайки причината, поради която не беше постигнат компромис по-рано. Въпреки това преди началото на срещата в понеделник европейските лидери разчитаха, че скоро ще бъде постигнат консенсус. „Все още трябва да се говори внимателно що се отнася до постигането на споразумение, но бих изразил предпазлив оптимизъм“, заяви италианският премиер Джузепе Конте. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Юли 2020 | 21:41 | Агенция "Фокус"

Washington Examiner: Преговорите за подпомагането на държавите от ЕС демонстрират опозицията срещу европейския проект

Washington Examiner: Преговорите за подпомагането на държавите от ЕС демонстрират опозицията срещу европейския проект

Вашингтон. След четири дни на трудни преговори, 27-те страни-членки на Европейския съюз изглежда са близо до постигането на консенсус за фонда за възстановяване след пандемията. Но тези преговори само подчертаха продължаващото напрежение между европейската идея и националните интереси, коментират от американското консервативно издание Washington Examiner. Материалът е представен без редакторска намеса. Според "Би-Би-Си" фондът сега ще включва 450 млрд. долара помощи и подобно число в заеми. Но докато тези числа изглеждат като победа за тези, които очакваха голяма сума помощи, те всъщност показват друга истина. Когато пристигнаха в Брюксел миналата седмица, лидерите на Гърция, Италия и Испания искаха много по-голяма сума помощи във финалното споразумение. Техните искания демонстрираха собствената им вътрешна фискална несигурност. В контраст на това, "пестеливите" държави - Австрия, Дания, Финландия, Нидерландия и Швеция настояваха за отпускане на заеми в центъра на сделката, вместо помощи. Тези страни, раздразнени от липсата на реформи в испанската и италианската икономики, се противопоставят на отпускането на големи помощи. Въпреки това не става дума за битка за фискалната политика. Това е симптом на по-широко напрежение в сърцето на т.нар. европейски "проект". Воден от френския президент Еманюел Макрон, този проект цели постепенната трансформация на ЕС във федерална държава, подобна на САЩ. Предизвикателството пред тези федерални амбиции обаче, идва от това, че макар много страни да ги подкрепят, те предизвикват притеснения сред държавите, които смятат, че националните им интереси биха били ощетени от подобно развитие. Този страх беше ключов при създаването на движението за Брекзит, което доведе до там Великобритания да напусне ЕС. По същия начин твърдата позиция на нидерландския премиер Марк Руте срещу отпускането на големи помощи демонстрира общественото мнение в страната му. Нидерландската политика е по-скоро консервативна, макар и коалиционното правителство на Руте да търпи критики както от дясна полулистка опозиция, така и от леви партии. Следващите избори в страната са през март догодина, което предизвиква страхове у Руте, който може да си тръгне от срещата с празни ръце. Предизвикателството пред Руте обхваща и останалите „пестеливи“ лидери. Те знаят, че населението им е все по-недоволно от това да плаща данъци, за да подкрепя държави, които (донякъде оправдано) смятат за по-малко продуктивни. Това безпокойство бива подпомагано от това, че по-рано беше приет друг голям пакет за подпомагане на страните, засегнати от коронавируса. И трябва да се каже, че Макрон не помогна в тази ситуация, след като Франция, със сравнително голямата си и силна европейска икономика, получи голям дял от първоначалните средства. Вероятно все някаква сделка ще бъде постигната в понеделник или вторник (20 - 21 юли). Все пак фактът, че е било толкова трудно да се постигне съгласие, показва, че напрежението между нациите и проекта не отшумява. Всъщност то изглежда готово да ескалира. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Юли 2020 | 20:35 | Агенция "Фокус"

AFP: Шарл Мишел предложи нов пакет за подпомагане на засегнатите от пандемията страни

AFP: Шарл Мишел предложи нов пакет за подпомагане на засегнатите от пандемията страни

Брюксел. Преседателят на Европейския съвет Шарл Мишел излезе с ново предложение за огромен икономически пакет за подпомагане на засегнатите от пандемията държави от ЕС и изрази надежда, че с него може да се стигне до консенсус след четири дни на преговори в Брюксел, предава AFP. "Последните стъпки винаги са най-трудни, но аз съм уверен", каза Мишел, малко преди началото на срещата. "Дори и да е трудно, много е важно да продължим да работим. Смятам, че е възможно да се споразумеем", каза той. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Юли 2020 | 20:18 | Агенция "Фокус"

VOA: Европейските лидери подновиха преговорите за възстановяване на икономиката на ЕС

VOA: Европейските лидери подновиха преговорите за възстановяване на икономиката на ЕС

Брюксел. Европейските лидери подновиха преговорите за възстановяването на икономиката, след няколкочасова почивка, предава Voice of America. Те започнаха отново да дебатират фонда за възстановяване на икономиките на засегнатите от пандемията страни, както и приемането на бюджет, на стойност 2 трлн. долара. Първоначалният план беше преговорите да продължат до събота. Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че дебатите в късните часове на неделя, 19 юли, са довели до приемане на рамка за потенциално споразумение, което за нея е стъпка напред и й дава надежда, че днес може да е последния ден от преговорите. Меркел допълни, че се надява европейските лидери да стигнат поне до консенсус. Тя сподели, че преговорите са били "много трудни", но по думите й "изключителните ситуации изискват изключителни усилия". На свой ред председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарече този рунд от преговорите "критичната фаза" от тях, но също изрази оптимизъм, че може да бъде постигнат консенсус. В изминалите няколко дни се формира разрив между пет богати страни от Северна Европа - Австрия, Дания, Финландия, Холандия и Швеция и южните държави от ЕС, които бяха най-силно засегнати от коронавируса и които имат подкрепата на Германия и Франция. Северните страни се обявиха за въвеждане на строг контрол на разходите като част от всяка сделка за възстановяване, докато други държави като Италия и Испания се стремят да сведат до минимум подобни условия. Държавите от ЕС регистрираха 135 хил. смъртни случаи от COVID-19, като Италия, Франция и Испания са сред най-засегнатите от пандемията страни в света. Ограничителните мерки навредиха на икономиката на ЕС, като експертите прогнозират тя да се свие с 8,3% през тази година. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Юли 2020 | 18:29 | Агенция "Фокус"

АFP: Макрон и Меркел изразиха надежда за постигане на споразумение за плана за подпомагане на икономиката на ЕС

АFP: Макрон и Меркел изразиха надежда за постигане на споразумение за плана за подпомагане на икономиката на ЕС

Париж. Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел изразиха надежда, че европейските страни ще стигнат до консенсус при подновяването на преговорите за споразумение за плана за подпомагане на икономиката на ЕС, предава AFP. Дискусиите ще бъдат подновени с "възможни надежди за компромис", по думите на Макрон, който също така предупреди, че "нищо все още не е договорено, затова оставам предпазлив". "Има дух на компромис, макар да имаше някои напрегнати моменти", допълни той. Макрон и Меркел подкрепят пакета от 750 млрд. евро за подпомагане на засегнатите страни от пандемията в Европейския съюз. В сегашната му форма обаче някои страни, включително Нидерландия, му се противопоставят. "Предишната вечер (...) поставихме рамка за възможно споразумение", каза Меркел. "Това е стъпка напред и ни дава надежда, че споразумение може да бъде постигнато днес - или поне можем да стигнем до консенсус". Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Юли 2020 | 16:18 | Агенция "Фокус"

Reuters: Европейският парламент ще блокира споразумението за възстановяване на икономиката, ако то не изпълнява някои условия

Reuters: Европейският парламент ще блокира споразумението за възстановяване на икономиката, ако то не изпълнява някои условия

Брюксел. Европейският парламент няма да подкрепи споразумение, постигнато от европейските лидери за възстановяване на икономиката след пандемията, ако то не изпълнява някои конкретни условия, заяви председателят на ЕП Давид Сасоли, предава Reuters. Европейската среща от високо равнище продължава вече четвърти ден, като страните членки дебатират за приемането на пакет, на стойност 1,8 трлн. евро в дългосрочния бюджет на Общността, наред с фонд за икономическо възстановяване след пандемията. Евродепутатите искат пакетът да включва мерки за защита на върховенството на закона, с които финансирането за някои страни да бъде замразявано. Унгария, подкрепена от Полша, заплаши пакета с вето, ако разпределението на средствата от него бъде ограничено от такива условия. Сасоли заяви, че дори ако бъде постигнато споразумение днес, на 20 юли, пакетът все пак трябва да бъде подкрепен и от ЕП. "Европейският парламент излезе с някои приоритети и очаква те да бъдат изпълнени". "Ако тези условия не бъдат изпълнени, то ЕП няма да даде съгласието си (за приемането на пакета)", каза Сасоли. Днешните дебати ще бъдат подновени в 17:00 ч. бългатско време. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Юли 2020 | 15:34 | Агенция "Фокус"

Урсула фон дер Лайен: Преговорите в Брюксел се движат в правилната посока

Урсула фон дер Лайен: Преговорите в Брюксел се движат в правилната посока

Брюксел. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че лидерите на страните от Европейския съюз имат голямо желание да постигнат споразумение за дългосрочния бюджет и плана за възстановяване на икономиката след три дни преговори в Брюксел, предава Reuters. "Те демонстрират ясна воля за намиране на решение", каза председателят на ЕК при пристигането си за четвъртия ден на преговорите. "Позитивно настроена съм. Все още не сме готови, но нещата се движат в правилната посока", каза Урсула фон дер Лайен. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Юли 2020 | 14:41 | Агенция "Фокус"

Reuters: Макрон е удрял с юмрук по масата, но европейските държави показват първи признаци на разбирателство

Reuters: Макрон е удрял с юмрук по масата, но европейските държави показват първи признаци на разбирателство

Брюксел. Появили са се първите признаци, че лидерите на северните „пестеливи“ държави-членки на Европейския съюз са готови на компромис за предложения дългосрочен бюджет и пакет от стимули в размер на 1,8 трилина евро в понеделник, с навлизането на преговорите в четвъртия им ден, предава Reuters, като посочва обаче , че различията остават и френският президент Еманюел Макрон е удрял с юмрук по масата от ярост в ранните часове на понеделник. След индивидуалната и бавна реакция на страните в началото на пандемията от коронавируса, европейските лидери сега вярват, че имат шанс да се реваншират и да договорят план, който ще покаже на публиката, че блокът е обединен и може да реагира на кризи. Но старите разделения между страните, които бяха по-слабо засегнати от пандемията и тежко задлъжнелите Италия, Гърция, Испания, Франция, Португалия и др, чиито икономики са в свободно падане, отново излязоха на повърхността, изправяйки Рим срещу Хага и нейните съюзници в Стокхолм, Копенхаген, Виена, а вече и Хелзинки. Лидерите ще подновят разговорите след 17:00 часа българско време и се очаква председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел да представи ново финансово предложение, което да взима предвид настойчивите искания на северна и южна Европа. „Споразумението е необходимост“, каза френският министър на финансите Бруно Льо Мейр пред френската телевизия BFM в понеделник, докато уморените дипломати спяха или се подготвяха за още един ден в това, което може да бъде най-дългата среща на върха в ЕС. В малките часове на понеделник френският президент Еманюел Макрон загуби търпение към „стерилните блокажи“ на Нидерландия, Швеция, Дания, Австрия и Финландия, като удари с юмрук по масата, съобщава неназован дипломат. Втори дипломат потвърди избухването, като заяви, че напрежението се увеличава, докато премиерът на Белгия Софи Вилмс призовава за спокойствие. По-рано Мишел призова 27-те лидери да постигнат „мисия невъзможна“, напомняйки им, че повече от 600 хиляди души са починали от COVID-19 по целия свят. ЕС трябва да е обединен, каза той. Това изглежда се очертава до потенциален пробив. Във фонда за възстановяване от 750 милиарда евро 390 милиарда евро може да бъдат предоставени като невъзстановими безвъзмездни средства, заявиха дипломати, като се надяват това да е търсеният компромис между нивото от 350 милиарда на вече „пестеливата петица“ и 400 милиарда евро, изисквани от Франция и Германия. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 12:35 | Агенция "Фокус"

Die Zeit: Германският егоизъм разрушава Европейския съюз

Die Zeit: Германският егоизъм разрушава Европейския съюз

Хамбург. ЕС е незаменим, пише хамбургският ежедневник Die Zeit. Без него европейската територия отдавна би била разделена на руска, китайска и американска сфери на влияние. И на техните граници непрекъснато би имало заплаха от война, както е в Украйна, Грузия, Сирия, Либия и други страни. Проблемът обаче е, че Европа „е загубила своята привлекателност“ и се е превърнала в „купчина осколки“. А за това са виновни бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер и неговата наследница Ангела Меркел, убеден е авторът на статията Алан Позенер. Германците смятат, че са най-добрите сред европейците. Британците никога не са били ентусиазиран член на Съюза и сега излизат. Французите, когато казват Европа, имат предвид Франция. Полша и Унгария, както повечето източноевропейски страни, са непоправими националисти. Гърция, Италия и другите страни от Южна Европа не разбират от икономика. Какво се случва на Балканите по принцип е невъзможно да се разбере. „И всички се опитват да ни заблудят“, пише германски журналист. „А ние, напротив, правихме на британците една отстъпка след друга, в името на французите изоставихме германската марка, спасихме Гърция и еврото, измислихме култура на гостоприемство. Въпросът обаче е: „Но защо въпреки това никой не обича нас, немците?“ В рамките на изказване в Брюксел, посветено на началото на германското председателство на Съвета на ЕС, канцлерът на Федерална република Германия Ангела Меркел заяви, че за да „стане Европа отново велика“, тя трябва да се научи да гледа на света през други очи. Но тя не уточни, че германците трябва да осъзнаят, че проблемът се крие именно в тях, или по-скоро в егоизма им. Поляците трябваше чакат 10 години, преди да им бъде позволено да се присъединят към ЕС, а след това Шрьодер въведе и седемгодишна забрана на полските гастербайтери да влизат в Германия. След това, въпреки опасенията на Варшава и балтийските държави, се появи оста Москва-Берлин-Париж, която се противопостави на войната в Ирак, продължава изданието. Освен това зад гърба на източноевропейците Шрьодер сключи сделка с Кремъл, която направи Германия зависима от руския газ. Не забравяйте, че бившият канцлер отмени и критериите от Маастрихт за своята страна и Франция. В други „нестратегически“държави, обаче, те продължиха да действат. Тези, които вярваха, че с появата на Меркел Европа ще стане по-силна, сбъркаха, пише Позенер. По време на миграционната криза тя унизи Източна Европа, опитвайки се да й наложи квоти за миграция чрез Съвета на ЕС. Нещо повече, с едноличното си решение тя изобличи европейския законодателен орган като „книжен тигър“. По това време германският канцлер като цяло предприе много мерки едностранно, разчитайки не на европейското законодателство, а на резултатите от проучвания на общественото мнение в Германия. По време на кризата с еврото Меркел „спаси“ Гърция, като прехвърли дълговете й на германските и френските данъкоплатци, продължава Die Zeit. В резултат на това тя превърна икономическата криза в политическа и междудържавна. Германските граждани получиха правото да определят възрастта за пенсиониране, размера на данъците в Гърция, както и да определят какво ще бъде медицинското обслужване. Този подход предизвика вълна от антигермански настроения в Гърция, а в Германия – антигръцки, защото тежката икономическа политика само изостри ситуацията в южноевропейската страна. В същото време Меркел продължава да подкрепя проекта „Северен поток 2“ за радост на своя предшественик Герхард Шрьодер. Освен това германските власти не са изпълнили обещанията си за увеличаване на разходите за отбрана и по никакъв начин не могат да се противопоставят на „руската агресия“ по границите на Европа с „убедително сплашване“. Всичко това са прояви на немски егоизъм, поради което се наблюдава нарастване на националния популизъм в цяла Европа, убеден е Позенер. „Какво да правим в тази ситуация?“, Пита авторът. Самокритиката би била подходяща, но в Брюксел Меркел пропусна възможността да го направи. Програма за финансова помощ, договорена с Франция за страни, засегнати от пандемията, е най-малкото, което Германия може да направи за „измъчения юг“. Ако поради „пестеливата четворка“, която включва Австрия, Холандия, Швеция и Дания, тези планове бъдат осуетени, германското председателство в Съвета на ЕС може да се счита за провал. Авторът предлага да се направят отстъпки на премиера Борис Джонсън в преговорите за Брекзит и да му се позволи да създаде някакво подобие на офшорна икономическа зона на границата на ЕС, където може да бъде развито евтино произовдство без да се спазват обременителните еколкогически и социални стандарти на Съюза. „Нека опита“, пише авторът. „И тогава европейските потребители могат да решат сами дали искат да купят Made in Britain или може би по-скоро дори Made in England“. „По-малко Европа сега, означава повече Европа в бъдеще“, пише Позенер. Като част от председателството си в Съвета на ЕС Германия трябва да се откаже от желанието да наложи на всички останали европейски страни „германския модел на страната на имигрантите“. Необходимо е да се договорят общи правила за защита на външните граници на Европейския съюз и разпределението на бежанците. В Брюксел Меркел заяви, че трябва да се запази „свободата и идентичността“ на всички граждани и нации. „Така че нека бъдем истински европейци и най-накрая се заемем на сериозно с тази задача“, заключава авторът. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 10:17 | Агенция "Фокус"

Euractiv: В какви позиции влизат европейските блокове в четвъртия ден на срещата на върха

Euractiv: В какви позиции влизат европейските блокове в четвъртия ден на срещата на върха

Брюксел. Лидерите на европейските държави са една крачка по-близо до компромиса за дългосрочния бюджет на Европейския съюз и фонда за възстановяване от мерките срещу коронавируса на сутринта в понеделник, четвъртият ден от срещата на върха в Брюксел, информира Euractiv. След часове на двустранни срещи, които започнаха в полунощ в неделя, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел сложи временно край на дискисууте в шест сутринта в понеделник. Позициите на лидерите сега са много по-близки, отколкото бяха в началото на срещата, но все още между тях остават сериозни различия. Очаква се Мишел да представи ново предложение, което да възстанови баланса на дела на безвъзмездните средства и заеми по искане на държавите от т.нар. „пестелива четворка“. Според различни дипломатически източници, новото число ще бъде между 390 и 400 милиарда евро безвъзмездни средства, за разлика от първоначалните 500 милиарда евро. Дали крайната цифра ще възлезе на 750 милиарда евро с 360 милиарда евро заеми, все още не е ясно, но предстои нов кръг преговори. Италия, Испания, Португалия и Гърция биха искали да видят по-амбициозен фонд за възстановяване с достатъчно огнева мощ, за да подкрепят публичните си финанси, отслабени от здравната криза и въведените за ограничаването й тежки ограничителни мерки. ЕС е изправен пред най-лошата рецесия в историята си, като се очаква икономическата продукция да спадне с 8,3% в рамките на блока според най-новата прогноза на Европейската комисия и до 10% в най-силно засегнатите страни. Нерешени въпроси Друга пресечна точка на интересите на блоковете е начинът на управление на фонда за възстановяване. Очаква се държавите да представят национален план за реформи в съответствие със специфичните препоръки на Комисията, които ще трябва да бъдат оценени от изпълнителния орган на ЕС. Въз основа на тази оценка Съветът ще има последната дума преди да отключи парите. Ако по този въпрос се гласува с квалифицирано мнозинство, може да се очаква, че лидерите ще трябва да приемат „аварийната спирачка“, за която настоява Нидерландия. Това би означавало, че всяка държава-членка, която може да има сериозни опасения относно използването на средствата и спазването на ангажиментите, би могла да постави темата за обсъждане на среща на финансовите министри на ЕС или на Европейския съвет, а там да замрази паричния поток до вземане на окончателно решение. Независимо, че холандският премиер Марк Рюте бе сам в искането си за по-строго система за контрол, той бе подкрепен от „пестеливите“ Австрия, Дания, Швеция и Финландия в искането за намаляване на безвъзмездните средства във фонда за възстановяване и претенцията за по-големи привилегии за сметка на по-големия им принос в европейския бюджет. Австрийският канцлер Себастиан Курц обяви тежките преговори за завършили и подчерта, че е „много доволен от резултата“. Независимо от това, поведението на „пестеливите“ предизвика силно безпокойство сред останалите страни-членки и особено Франция и Германия, които се стремят да докарат страните до компромис и се опасяват, че северните държави заплашват приемането на жизнено важния възстановителен план. Словенският премиер Янез Янша заяви, че на срещата лидерите може да са стигнали „малко по-близо до сделка“, но са останали с „по-малко“ солидарност, като отбеляза, че въпросът за отстъпките все още не е решен/ „С някои нововъведения обаче това може да е окончателното предложение“ за дългосрочен бюджет на ЕС и „достатъчно силен инструмент за възстановяване на“ блока, каза той. Последните четири дни бяха почти изцяло посветени на размера на фонда и дела на безвъзмездните средства и заеми. Попитан за останалите висящи въпроси, като например обвързването на средствата с спазването на ангажиментите за върховенство на закона и климата, дипломатически източник призна, че някои лидери на ЕС се надяват, че след като фондът бъде уреден, останалата част ще бъде договорена лесно. Увеличава се и напрежението През последните няколко часа се наблюдава публична, открита конфронтация между държавите-членки. Италианският премиер Джузепе Конте определи преговорите като „огромното мнозинство от страни“, които „защитават европейския проект“ срещу „така наречените пестеливи“. Според източник от ЕС, канцлерът Ангела Меркел и президентът Еманюел Макрон дори са заплашили да излязат от преговорите, ако продължи блокадата за постигане на споразумение, което е довело до промяна в позицията на „пестеливия блок“. Срещата отнема толкова време, че премиерът на Люксембург Ксавие Бетел имаше време да се върне у дома за спешна среща, тъй като случаите на COVID-19 непрекъснато нарастват през последните няколко седмици, което припомня, че пандемията, отнела живота на около 130 хиляди души в Европа, все още не е приключила. Обръщайки се към пресата след срещата, Бетел призна, че „рядко за седем години съм виждал подобни диаметрално противоположни позиции по толкова много точки“. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 09:53 | Агенция "Фокус"

Виктор Орбан: Не знам защо Марк Рюте мрази мен и Унгария

Виктор Орбан: Не знам защо Марк Рюте мрази мен и Унгария

Брюксел. Унгарският премиер Виктор Орбан каза пред репортери в неделя, че е необходимо повече време за договаряне на начин за свързване на финансирането от ЕС с върховенството на закона - и каза, че холандският премиер Марк Руте го мрази, пише европейската редакция на Politico. Говорейки за предложение, което би обвързало достъпа до паричните средства на ЕС с критериите за правова държава, унгарският лидер постави под въпрос необходимостта от нов механизъм, но каза: „Ние не сме против това, нека го обсъдим, но отнема седмици. Готови сме да го направим, но новият правен инструмент и механизмът трябва да бъдат правилните “. Унгарският премиер заяви, че страната му има спор с Нидерландия по този въпрос. „Не знам каква е личната причина холандският премиер да мрази мен или Унгария, но той атакува толкова остро и е пределно ясно, че защото според неговото мнение Унгария не спазва върховенството на закона, тя трябва да бъде наказана финансово. . Това е неговата позиция, която не е приемлива, тъй като няма решение относно ситуацията с върховенството на закона в Унгария“, каза Орбан. Унгарският премиер заяви, че е направил две предложения на срещата на върха на лидерите на ЕС: германското председателство на Съвета да гарантира, че ще бъде взето решение относно процедурата за върховенство на закона срещу Унгария - така нареченото производство по член 7, и за неправителствените организации да бъдат регулирани по същия начин като политическите партии. Орбан също заяви, че е готов да остане в Брюксел една седмица, за да получи сделка за бюджета и коронавирус. „Мисля, че имаме добър шанс да сключим сделка. Ако сделката бъде блокирана, това не е заради мен, а заради холандеца“. Той добави, че бившият комунистически режим „е използвал непроверени юридически термини, абсолютно същите, както е написано в предложението на холандеца. Той използва комунистически термини, той не е наясно с това“. Рюте заяви пред репортери късно в събота вечерта, че върховенството на закона „е един от големите проблеми“, който все още трябва да бъде решен. Той каза, че предложението за преговори, представено от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, което ще изисква квалифицирано мнозинство от страните от ЕС да задейства механизъм за върховенство на закона, който може да намали плащанията за въпросната страна, е „разумно“, въпреки че Нидерландия предпочита дори по-строг подход. По неговите думи, че холандският парламент е формулирал твърда позиция по въпроса, което затвърждава позицията му да се съпротивлява срещу всяко по-нататъшно ограничаване на върховенството на закона. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 07:44 | Агенция "Фокус"

AFP: Срещата на върха на ЕС за бюджета ще продължи след 17:00 часа в понеделник

AFP: Срещата на върха на ЕС за бюджета ще продължи след 17:00 часа в понеделник

Брюксел. Лидерите на ЕС, които се борят за условията на огромен икономически пакет за възстановяване от пандемията на коронавирус, ще възобновят разговорите в 15 часа българско време в понеделник, заяви високопоставен служител, предава AFP. Баренд Лейтс, говорител на домакина на срещата и председател на Съвета на ЕС Шарл Мишел, аписа в „Туитър“, че 27-те лидери ще възобновят разговорите след цяла нощ на напрегнати разговори в по-малки групи. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 07:36 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Лидерите на страните от ЕС продължават консултациите за спасителния фонд

РИА Новости: Лидерите на страните от ЕС продължават консултациите за спасителния фонд

Брюксел. Лидерите на страните от ЕС продължават консултациите в тесни формати в рамките на срещата на върха относно антикризисния фонд и многогодишния бюджет на ЕС. Пленарната сесия с участието на лидерите на всички 27 държави от съюза е отложена и ще започне не по-рано от 17 часа българско време, пише в „Туитър“ Баренд Лайц, говорител на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел, цитиран от РИА Новости. Според него Мишел продължава да провежда срещи с ръководителите на отделни държави от Съюза, сега предстои среща с участието на канцлера на Германия, президента на Франция, премиерите на Гърция, Испания, Португалия, Италия, както и с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В същото време, по-рано сутринта Мишел и Фон дер Лайен се срещнаха в по-тесен формат с главите на Франция и Германия. Предишния ден, както стана известно, срещата на върха, предвидена да продължи два дни, не даде окончателни резултати и консултациите бяха удължени за неделя, като беше съобщено, че срещата на върха може да започне по обед. "Пленарната сесия няма да се възобнови до 16 часа (17 часа българско време)", - написа Лайц. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Юли 2020 | 16:56 | Агенция "Фокус"

AFP: Виктор Орбан обвини холандския премиер, че „го мрази лично“

AFP: Виктор Орбан обвини холандския премиер, че „го мрази лично“

Брюксел. Премиерът на Унгария Виктор Орбан обвини холандския си колега Марк Рюте в неделя, че „го мрази лично“ и иска да накаже страната му, на фона заради споровете за бюджета на ЕС, предава AFP Повечето европейски лидери искат да обвържат плащанията от бюджета на ЕС към държавите-бенефициенти, със спазването на правовите стандарти на ЕС, което се разглежда като опасност за Унгария, където Орбан е обвиняван в пълзящ авторитаризъм. 27-те лидери са в Брюксел вече трети ден в напрегната среща на върха относно пакета за възстановяване от коронавируса и дългосрочния бюджет на ЕС, а Унгария, заедно с Полша и Словения се съпротивлява на условието за върховенство на закона. Но, говорейки пред репортери преди началото на заседанието в неделя , Орбан настоя, че той не е против евентуална реформа - просто, че тя ще отнеме време. "Не знам каква е личната причина холандският премиер да ме намрази или да мрази Унгария. Но той атакува толкова остро и ясно заявява, че тъй като според него Унгария не спазва върховенството на закона, тя трябва да бъде наказана финансово", каза Орбан. "Това е неговото искане, което не е приемливо, тъй като няма официални решение относно ситуацията на върховенството на закона в Унгария." Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Юли 2020 | 15:51 | Агенция "Фокус"

POLITICO: Започна третия ден от срещата на Европейския съвет

POLITICO: Започна третия ден от срещата на Европейския съвет

Брюксел. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел води дискусии по някои нови предложения след закуската тази сутрин, които бяха добре приети - но от същите лидери на ЕС, включително канцлера на Германия Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон, които и до сега са най-големите му съюзници и поддръжници в опитите да се постигне сделка, предава POLITICO. През първите два дълги дни на преговори стана ясно, че холандският премиер Марк Рюте, лидерът на „Пестеливата четворка“, е един от най-опитните преговарящи в залата - и Рюте е убеден, че преговорите няма да се провалят заради цифрите, т.е. общата сума на безвъзмездните средства във фонда за възстановяване. „Пестеливите“ се стремят да намалят още повече от цифрата от 400 милиарда евро безвъзмездни средства, която в момента се обсъжда, което вече е първоначално намаление от 500 милиарда евро. Така наречената „Пестелива четворка“, състояща се от Австрия, Дания, Швеция и Нидерландия започнаха изцяло да се противопоставят на безвъзмездните средства, но в събота дадоха да се разбере, че могат да приемат безвъзмездни средства в размер на 155 милиарда евро, заявиха служители, които наблюдават разговорите. Периодът все още изисква строго ограничаване на безвъзмездните средства за разходи, свързани с пандемията на коронавирус. Един от решаващите моменти е, че съюзниците на Мишел, когато обсъждат опонентите си, сега говорят за „Пестелива петорка“ - добавяйки Финландия към Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция. Финландия не беше официално считана за част от клуба, тъй като за разлика от останалите четирима, тя няма полза от отстъпките, които ограничават вноските на най-големите донори в бюджета на ЕС. (Германия също получава отстъпка, но Меркел даде да се разбере отдавна, че не се присъединява към „Пестеливите“.) Но Финландия отдавна споделя много от целите на „пестеливите“ и на официалните преговори този уикенд беше в синхрон с тях и по други ключови въпроси. Финландия подкрепя намаляването на общия размер на пакета за възстановяване, както и намаляването на размера на безвъзмездните средства в полза на повече заеми. Финландия повтаря исканията на Нидерландия, като настоява за механизъм за контрол на върховенството на закона, срещу което се противопоставят Унгария и някои други Подчертавайки разрастването на коалицията на „пестеливите“ , Рюте изпрати сигнал, че инерцията е на тяхна страна. В същото време отказът да приемат и променените предложения ядоса още повече Меркел и Макрон. Италианският премиер Джузепе Конте също се противопостави на Рюте за механизма на управление, който ще бъде използван за вземане на решения за изплащане на средства за възстановяване. Длъжностни лица и дипломати от екипа на Мишел, казват, че „пестеливите“ трябва да омекотят позицията си или разговорите ще се провалят, докато „пестеливите“ от своя страна казват, че Меркел все още не е утвърдила напълно себе си като най-влиятелния лидер около масата и би могла да помогне за постигането на компромиси днес. Изглежда, че има консенсус, че Мишел е направил добър избор, като прекъсна заседанието в събота вечер и върна лидерите към масата за преговори в неделя след малко почивка. Всички все още говорят, че има надежда за споразумение. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Юли 2020 | 14:37 | Агенция "Фокус"

Ангела Меркел: Европейският съвет може да завърши без сделка

Ангела Меркел: Европейският съвет може да завърши без сделка

Брюксел. Германският канцлер Ангела Меркел предупреди, че лидерите на ЕС може да не успеят да постигнат споразумение за мащабния план за възстановяване след пандемията, предава AFP. Пристигайки за третия и вероятно "решаващ" ден на извънредната европейска среща на върха, Меркел заяви, че 27-те лидери имат "различни позиции" относно размера на фонда, за правилата за достъп до него и за обвързването му с уважение към върховенството на закона. "Все още не мога да кажа дали ще бъде намерено решение", каза тя. "Има много положителна воля ... но може и днес да не се постигне резултат." Меркел заедно с френския президент Еманюел Макрон и председателя на Европейския съвет, Шарл Мишел, се събраха, за да подготвят нова оферта за преодоляване на застоя, след като нидерланският премиер Марк Рюте и неговите съюзници от „Пестеливата четворка“ – Австрия, Дания и Швеция блокираха постигането на споразумение. Мишел предложи пакет от заеми и безвъзмездни средства от ЕС на стойност 750 милиарда евро, за да помогне на държавите-членки да се възстановят от невижданата рецесия заради пандемията от коронавируса, но Австрия отхвърли плана, като много „голям“, а Нидерландия иска държавите членки да могат да налагат вето на националните планове за използването на средствата от спасителния фонд.. Лидери на страните-членки на ЕС трябва да се съберат в пълен формат в 12:00 часа местно време (13:00 часа българско време) и разговорите може да продължат късно през нощта. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Юли 2020 | 11:24 | Агенция "Фокус"

POLITICO: Европейският съвет ще продължи и в неделя

POLITICO: Европейският съвет ще продължи и в неделя

Брюксел. Два дни се оказаха недостатъчни за лидерите на 27-те страни от ЕС да се споразумеят нито за седемгодишната рамка на бюджета, нито за спасителния фонд за излизане на ЕС от най-тежката рецесия. Въпреки, че председателят на Европейския съвет Шарл Мишел направи компромисни предложения, както за преразпределение на средствата в самия спасителен фонд, така и за механизъм за контрол на разходите, това се оказа недостатъчно – т.нар. „пестелива четворка“ – Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания не отстъпи от своите позиции, пише авторитетното издание POLITICO. Една от основните спорни точки беше механизъм за управление, за да се гарантира, че страните отговарят на изискванията за получаване на пари от фондa за възстановяване от коронакризата. Някои официални лица и дипломати заявиха, че атмосферата в събота е по-добра от петък и че лидерите се придвижват бавно към сделката. Мишел прекъсна сесията след вечерята и насрочи продължаване на разговорите по обяд в неделя. "Обсъжданията са достигнали важен етап", заяви служител в германската делегация. "Все още не може да се каже дали утре ще има решение. Но си струва да продължим работата, тъй като има готовност между държавите-членки да намерят решение." Късната събота срещата след вечеря между германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Еманюел Макрон и лидерите на т. нар. „Пестелива четворка“ - както и техният съюзник Финландия, завърши без намиране на компромис Нидерландският премиер Марк Рюте, в изказване пред репортери в 2:00 сутринта в неделя каза, че лидерите се стремят да намерят обща позиция, като изрази предпазлива надежда. „Мисля, че утре е възможно да се постигне сделка, но все още остават големи въпроси“, каза Рюте и добави: „Фактът, че продължаваме да говорим, показва, че сме оптимисти“. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Юли 2020 | 09:09 | Агенция "Фокус"

POLITICO: Италианският премиер разкритикува „пестеливите“ страни и настоя за обща фискална политика

POLITICO: Италианският премиер разкритикува „пестеливите“ страни и настоя за обща фискална политика

Брюксел. Изказвайки се на срещата на върха, преди лидерите да излязат в почивка, италианският премиер Джузепе Конте остро критикува държавите, предлагащи да се даде право на вето на отделните страни как да се изразходват парите за възстановяване, каза италиански официален представител, цитиран от европейската редакция на POLTICO Подобно вето би било „неприемливо от юридическа и политическа гледна точка“, тъй като би променило институционалната структура на Съюза, заяви официалният представител. Конте подчерта, че Италия вече предприема поредица от реформи, за да разгърне напълно потенциала на страната, и призова за реформа на фискалната политика на ЕС, „за да се справи веднъж за винаги с всички търговски излишъци и фискален дъмпинг и да има конкуренция на равни начала“, добави официалният представител. Въпреки това критиките на Конте не трябва да се тълкуват като отхвърляне на днешното предложение на Шарл Мишел, отбеляза официалният представител. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Юли 2020 | 17:54 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Заседанието на Европейския съвет е прекъснато

ТАСС: Заседанието на Европейския съвет е прекъснато

Брюксел. Втората пленарна сесия на срещата на върха на ЕС по новия седемгодишен план за бюджета на общността за 2021-2027 г. на стойност 1,074 трилиона евро и фондът за икономическо възстановяване на ЕС в размер на 750 милиарда евро беше прекъсната и лидерите преминаха към двустранни консултации. Това съобщи Баренд Лейтс, говорител на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, цитирана от ТАСС. "Председателят на Европейския съвет приключи пленарната сесия на срещата на върха и премина към двустранни консултации", написа Лeйтс в „Туитър“. Така работната сесия на втория ден от срещата на върха продължи около два часа и половина. В петък, след 13 часа преговори, лидерите на ЕС не постигнаха напредък нито по отношение на приемането на седемгодишен план за бюджета на ЕС за 2021-2027 г. на стойност 1.074 трилиона евро, нито за фонда на ЕС за икономическо възстановяване след пандемията, който според проекта на Европейската комисия беше предвидена да привлече 750 милиарда евро със задължение държавите от ЕС да ги изплащат до 2056 г. Напускайки срещата в петък след първата работна сесия, чешкият премиер Андрей Бабиш заяви пред медиите, че възгледите на срещата относно фонда за икономическо възстановяване са диаметрално противоположни. Според него няма съгласие дори за неговия обем. Според съобщения в медиите сутринта Шарл Мишел е направил нови компромисни предложения, като донякъде намалява предстоящите разходи на държавите от ЕС. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Юли 2020 | 14:45 | Агенция "Фокус"

POLITICO: Шарл Мишел предлага компромис за постигане на споразумение

POLITICO: Шарл Мишел предлага компромис за постигане на споразумение

Брюксел. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел представи ново компромисно предложение в събота сутринта, да бъдат прехвърлени 50 милиарда евро от безвъзмездните средства към заемите от предложения фонд за възстановяване на ЕС, пише европейската редакция на авторитетното издание POLITICO Според документ, видян от редакцията, общият размер на фонда ще остане 750 милиарда евро, но нивото на безвъзмездното финансиране ще бъде намалено до 450 милиарда евро (от предложените 500 милиарда евро) – отстъпка в посока на исканията от т.нар. „пестелива четворка“ - Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция. Мишел също предложи компромис относно управлението на фонда в опит да склони Нидерландия да подпише споразумението Това би било известно като " аварийна спирачка", според документа. Ако дадена страна възразява срещу изплащането на средства за възстановяване, тя може „да поиска в рамките на 3 дни ... да внесе въпроса незабавно, на Европейския съвет или в Екофин (Съвета по икономически и финансови въпроси), за да оспори решението“. Нидерландия поиска единодушие при вземане на решение за отпускане на средства, позиция, против която са много страни, включително Италия и Испания и за което Комисията и Съветът твърдят, че не е правно възможно. Далеч не е сигурно, че корекциите ще бъдат достатъчни за сключване на сделка, но това може да съживи дискусиите след застоя в петък. За да намали размера на безвъзмездните средства, Мишел предлага намаления на няколко бюджетни програми, включително Хоризонт Европа (намаление с 2 милиарда евро), здравна програма (намаление с 2,7 милиарда евро) и финансиране за развитие на селските райони (намаление от 5 милиарда евро) ). Планирано финансиране в размер на 26 милиарда евро за подкрепа на платежоспособността на компаниите ще бъде премахнато. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Юли 2020 | 12:57 | Агенция "Фокус"