СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Bloomberg: Премиерът на Либия Файез Сарадж планира да подаде оставка

Bloomberg: Премиерът на Либия Файез Сарадж планира да подаде оставка

Триполи. Министър-председателят на Правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж възнамерява да си подаде оставката, съобщава във вторник Bloomberg, като се позовава на четирима чиновници.Според информацията на американската агенция, Сарадж може да обяви официално решението си в края на седмицата. Отбелязва се, че той вече е обсъдил плановете си с междун...

15 Септември 2020 | 14:13 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Премиерът на Либия подава оставка в края на октомври

„Анадолска агенция“: Премиерът на Либия подава оставка в края на октомври

Триполи. Премиерътъ на базираното в Триполи „Правителство на националното съгласие“ (ПНС) на Либия Файез Сарадж обяви, че възнамерява да се откаже от пълномощията си в края на октомври, предава „Анадолската агенция“. „Обявявам твърдото си намерение да предам длъжността на следващата изпълнителна власт не по-късно от края на откомври“, заяви Сарадж чрез видеообръщение по местната национална телевизия. „Надяваме се, комисията за диалог да завърши работата си и да избере нов президентски съвет и министър-председател“, добави той. Освен това той говори и за междулибийския диалог с правителството в Бенгази, проведен в мароканския град Бузника от 6 до 10 септември, като отбеляза, че „в последния разговор положихме основите за нов процес на обединение на държавните институции и провеждане на парламентарни и президентски избори“. Международно признатото правителство на Либия, което беше сформирано през 2015 г. след свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г., се сблъска с редица предизвикателства, включително нападения от милиции, лоялни на военачалника Халифа Хафтар. По-рано този месец оставка подаде и източното либийско правителство, базирано в Бенгази. Превод и редакция: Иван Христов

17 Септември 2020 | 10:58 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Премиерът на Либия Файез Сарадж планира да подаде оставка

Bloomberg: Премиерът на Либия Файез Сарадж планира да подаде оставка

Триполи. Министър-председателят на Правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж възнамерява да си подаде оставката, съобщава във вторник Bloomberg, като се позовава на четирима чиновници. Според информацията на американската агенция, Сарадж може да обяви официално решението си в края на седмицата. Отбелязва се, че той вече е обсъдил плановете си с международните и либийските си партньори. Предсавители на Сарадж не са пожелали да коментират темата пред Bloomberg. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 14:13 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Русия ще изтласква САЩ от нефтените находища в Сирия

„Анадолска агенция“: Русия ще изтласква САЩ от нефтените находища в Сирия

Камишли. Русия увеличава военното си присъствие в Североизточната част на Сирия, в района на град Камишли, считан за неофициална столица на Сирийски Кюрдистан. Както предаде на 14 септември турската държавна „Анадолска агенция“, там е прехвърлена руска военна техника, пристигнала в Камишли от района на Табка (провинция Ракка). Бронетехника и камиони с войници са разположени в района на летището, на югозапад от сирийския град. След турската операция „Извор на мира“ през октомври 2019 г. Русия започна да разширява територията на военната база на летището в Камишли. Преди прехвърлянето вчера най-малко 200 руски войници, десетки бронирани машини и танкове и шест военни хеликоптера бяха разположени в този район на провинция Хасака. Според няколко източника Русия планира скоро да засили натиска върху Съединените щати, чиито военни контролират петролните находища в региона Румейлан, източно от Камишли. Преди това руските войски многократно са се опитвали да поемат контрола над полевата зона Румейлан, но всеки път са срещали съпротива на САЩ, отбелязва „Анадолу“. САЩ по-рано започнаха да формират специално звено в Сирия за защита на петролните полета в районите на изток от река Ефрат. Според местни източници в специалните части са били ангажирани етнически араби от Сирийските демократични сили, чийто гръбнак е формиран от кюрдските Отряди за народна самоотбрана (ОНС). Задачата на "специалните сили" е да противодействат на вероятните атаки на проирански бойци, разположени в провинция Дейр-ез-Зор, които подкрепят правителствените сили на Башар Асад. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 12:30 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Не променяме политиката си в Източното Средиземноморие, сондажният кораб се прибира временно в Анталия само за поддръжка

МВнР на Турция: Не променяме политиката си в Източното Средиземноморие, сондажният кораб се прибира временно в Анталия само за поддръжка

Анкара. Министърът на външните работи на Турция заяви в понеделник, че сондажният кораб, който оперира в Източното Средиземноморие, се е върнал само за подновяване на запасите и поддръжка. Мевлют Чавушоглу заяви в интервю пред местния телевизионен канал NTV, че връщането на кораба – „Оруч Рейс“ - не означава промяна в политиката на Турция за проучване в региона, предава „Анадолската агенция“. Чавушоглу каза, че Турция може да води преки преговори с Гърция за разрешаване на спорове в Източното Средиземноморие, но Анкара също ще излезе с предварителни условия, ако Атина настоява да го направи. Напрежението в региона е голямо, след като миналия месец Турция възобнови енергийните проучвания в Източното Средиземноморие, след като Гърция и Египет подписаха спорна сделка за делимитация на морските си зони в ущърб на интересите на Анкара. Въпреки противопоставянето на Гърция и някои други страни, Турция многократно е разширявала енергийното проучване на своя изследователски кораб „Оруч Рейс“ в спорния район между Гърция и Турция, като най-новото обявено на 31 август този път ще продължи до 12 септември. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 11:55 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Източното либийско правителство подаде оставка

„Анадолска агенция“: Източното либийско правителство подаде оставка

Бенгази. Базираното в източната част на Либия правителство, съюзно на военачалника Халифа Хафтар, подаде оставка в неделя на фона на нарастващи протести в редица градове заради влошени условия на живот и корупция, съобщи базираният в Тобрук парламент на уебсайта си, предава „Анадолската агенция“. Абдула Ал-Тани, ръководителят на правителството, което не е международно признато, подаде оставката си пред председателя на базираната в Тобрук Камара на представителите Агила Салех по време на спешна среща, на която те обсъдиха исканията на протестиращите. Хората в няколко източни града протестираха през последните три дни заради лошите условия на живот в региона. Libyan Crimes Watch, базирана в Обединеното кралство организация за защита на правата, цитира местни медии, според които милициите на Хафтар са открили огън по демонстранти в провинция Марж, като един човек е загинал и един е ранен. Друг доклад на местните медии твърди, че петима души са били ранени в Бенгази, Байда и Марж поради нападения от милицията на Хафтар. Либия е разкъсана от гражданска война след свалянето на покойния владетел Муамар Кадафи през 2011 г. Правителството на националното съгласие (ПНС) е създадено през 2015 г. по споразумение, ръководено от ООН, но усилията за дългосрочно политическо уреждане се провалят поради военна офанзива от лоялните на Хафтар сили, припомня „Анадолската агенция“. ООН признава правителството начело с премиера Файез Сарадж за легитимна власт на страната. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 10:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис приветства прибирането на турски сондажен кораб в пристанището му

Kathimerini: Мицотакис приветства прибирането на турски сондажен кораб в пристанището му

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви в неделя, че завръщането на турския сондажен кораб „Оруч Рейс“ обратно в южната провинция Анталия е положителна първа стъпка за облекчаване на напрежението с Турция на фона на борбата за офшорните природни ресурси, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Завръщането на „Оруч Рейс“ е положителна първа стъпка, надявам се да има последователност. Искаме да разговаряме с Турция, но в климат без провокации“, каза Мицотакис пред репортери в Солун. По неговите думи, диалогът е единственият начин за справяне с единствения проблем между двете страни - делимитацията на морските зони. „Първата стъпка (от Турция) ще бъде прологът за подобряване на ситуацията в нашите двустранни отношения“, каза той. Мицотакис посочи още, че шест от 18-те изтребители Rafale, произведени от Dassault, които Гърция планира да закупи, за да подобри военновъздушните си сили, ще бъдат нови, а останалите малко използвани. Гърция също планира да модернизира четири свои фрегати и да придобие още четири, каза консервативният премиер. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 07:41 | Агенция "Фокус"

Хулуси Акар: Заговорите против Турция са обречени на провал

Хулуси Акар: Заговорите против Турция са обречени на провал

Измир. Тези, които плетат заговори против Турция, ги очаква разочарование, точно както се е случвало през цялата история. Това заяви министърът на националната отбрана на Турция Хулуси Акар, коментирайки ситуацията в региона на Източното Средиземноморие, предава „Анадолската агенция“. Ръководителят на турското министерство на отбраната призова заинтересованите страни да се въздържат от изявления, допринасящи за нарастването на напрежението в Източното Средиземноморие. „За да деескалират напрежението в Източното Средиземноморие, някои просто трябва да мълчат. Те не трябва да правят нищо, просто да мълчат“, каза Акар на военно събитие в провинция Измир. Позовавайки се на неотдавнашните антитурски изявления на френския президент Еманюел Макрон, Акар каза, че те „надхвърлят допустимото и имат провокативен характер“. По-рано Макрон призова страните от ЕС да предприемат строги мерки срещу Турция заради позицията й в Източното Средиземноморие. Акар добави, че гръцките власти не трябва да се поддават на провокациите на трети страни, подтикващи Атина да влоши отношенията си с Турция. „Силно препоръчваме съседната ни Гърция да не позволява да бъде използвана за постигане на интересите на някои страни“, каза по-специално турският министър. Превод и редакция: Иван Христов

12 Септември 2020 | 09:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Майк Помпео пристига на посещение в Република Кипър

Kathimerini: Майк Помпео пристига на посещение в Република Кипър

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео пристига на посещение в Република Кипър в опит да постигне „мирно" решение на напрежението в Източното Средиземноморие на фона на призивите към Турция да изтегли военните и сондажните си кораби от водите край острова, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini, като се позовава на информация от американското външнополитическо ведомство. Спорът между Гърция, Кипър и Анкара „трябва да бъде разрешен по начин, който е дипломатичен и мирен“, заяви Помпео пред репортери по-рано тази седмица. „Нещата, които се случват днес в Източното Средиземноморие, са важни и искам да имам възможност да говоря с лидерите в Кипър за тяхната перспектива, целите им, нещата, които биха искали да направят. Президентът беше много ясен - разговаря с президента Ердоган, разговаря с премиера Мицотакис и във всеки случай е казал, че споровете, морските спорове трябва да се решават по начин, който е дипломатичен и мирен", цитира изданието думите на Помпео. „Ще работя и по този проект, опитвайки се да се уверя, че разбирам рисковете... и ще ги взема предвид, докато продължаваме да работим по предизвикателствата, които Източното Средиземноморие представя днес. Това е нещо, върху което сме много фокусирани“, добави американският държавен секретар. Германците „свършиха добра работа“, опитвайки се да накарат Гърция и Турция да „започнат разговорите“, каза Помпео, добавяйки, че САЩ се надяват „военните активи, които са там, да бъдат изтеглени, за да могат да се проведат тези разговори“. По въпроса за решението на САЩ от по-рано този месец частично да отмени оръжейното ембарго срещу Кипър, Помпео повтори: „Работим по него от известно време. Това беше просто подходящият момент за реално вземане на решението. Така че завършихме нашия анализ, уверихме се, че сме взели предвид всеки набор от свързани рискове“. Превод и редакция: Иван Христов

12 Септември 2020 | 08:57 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият премиер ще обяви военната сделка с Франция в събота

Kathimerini: Гръцкият премиер ще обяви военната сделка с Франция в събота

Атина. Премиерът Кириакос Мицотакис трябва да разкрие подробности за отбранителна сделка с Париж, която беше обект на разговори с френския президент Еманюел Макрон в кулоарите на срещата на европейско-средиземноморските лидери в Корсика в четвъртък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Сред подробностите, които се очаква премиерът да разкрие по време на реч в Солун в събота, е придобиването на 18 изтребителя Rafale, втора ръка и нови. Интересът на Атина към построения от Dassault самолет се засили по-рано това лято след решителната реакция на Франция на турските провокации в Източното Средиземноморие в края на юли, но също така и през август, когато нейните военновъздушни сили изпратиха пет самолета до базата Суда на Крит и Пафос в Кипър. Освен това Париж се присъедини към военноморските учения с Гърция на юг от Крит. В момента се водят и преговори за споразумение за увеличаване на гръцката флотилия от изтребители Mirage, докато парламентът в Атина по-рано тази седмица ратифицира програма за придобиване на крилати ракети с голям обсег на действие Scalp EG. Съобщава се също, че французите са готови да постигнат сделка с Гърция за продажбата на на две модерни фрегати Belh@rra или някакъв друг кораб, въпреки че тя се конкурира с оферти от страни като САЩ, Холандия, Германия и Испания . Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 13:42 | Агенция "Фокус"

Hurryiet: Турция провежда военноморски учения край бреговете на Либия

Hurryiet: Турция провежда военноморски учения край бреговете на Либия

Анкара. Турските военноморски сили провеждат учения по търсене и спасяване край бреговете на Либия, съобщават от военното министерство в петък, цитирани от електронното издание на Hurryiet. „В рамките на дейността на турската военноморска работна група беше проведено учение за търсене и спасяване в морето от фрегата TCG GEMLİK, работеща в офшорна Либия, и хеликоптерът, разположен на кораба“, заяви министерството в „туийт“. Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 12:33 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Средиземноморската седмица изрази „пълна подкрепа и солидарност“ с Гърция и Кипър срещу Турция

Kathimerini: Средиземноморската седмица изрази „пълна подкрепа и солидарност“ с Гърция и Кипър срещу Турция

Бастия. Групата MED7 на южноевропейските държави, домакин на която в четвъртък беше Франция, изрази пълната си подкрепа и солидарност към Гърция и Кипър за многократните нарушения на суверенните им права от Турция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В заключителната декларация от срещата се казва, че всички държави трябва да спазват международното морско право и да разрешават различията си чрез диалог. Седемте лидери - на Гърция, Кипър, Франция, Италия, Малта, Португалия и Испания - също приветстваха усилията за посредничество на върховния представител на ЕС Жозеп Борел и Германия, с оглед продължаване на диалога между Гърция и Турция по въпроса за морските им зони. Вземайки предвид заключенията от неотдавнашния Европейски съвет, те също изразиха съжаление, че Турция не е отговорила на многократните призиви на ЕС да прекрати своите едностранни и незаконни действия в Източното Средиземноморие и Егейско море. Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 07:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Според Гърция Макрон и Мицотакис са постигнали „пълно съгласие“ по отношение на Турция

Kathimerini: Според Гърция Макрон и Мицотакис са постигнали „пълно съгласие“ по отношение на Турция

Аячо. Френският президент Еманюел Макрон и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис са в „пълно съгласие“ за предстоящите стъпки в отговор на турските действия в Източното Средиземноморие, заявиха правителствени източници в Атина в четвъртък след разговори между двамата лидери на остров Корсика, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Според източниците двамата лидери са се съгласили, че Турция трябва да се изправи срещу европейски санкции, освен ако не изтегли корабите си от Източното Средиземноморие и се съгласи на преговори за деескалация на напрежението с Гърция. Макрон се срещна с Мицотакис в кулоарите на среща на върха в Корсика на лидери на страните от ЕС с излаз на Средиземно море. „Турция вече не е партньор в този регион“, каза френският президент пред репортери в четвъртък преди срещата на върха. „Ние, европейците, трябва да бъдем ясни и твърди“ по отношение турското правителство относно неговото „недопустимо поведение“, заяви тогава Макрон. Атинските източници съобщиха, че Мицотакис ще разкрие повече за подробностите от срещата си с Макрон, която включва и дискусия за „стратегическо партньорство“ по време на обръщение, което той трябва да направи този уикенд. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Септември 2020 | 21:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Франция и Гърция поискаха „тежки“ санкции срещу Турция от ЕС

Kathimerini: Франция и Гърция поискаха „тежки“ санкции срещу Турция от ЕС

Бастия/Брюксел. Срещата на върха на седем средиземноморски държави-членки на Европейския съюз, която трябва да се състои в четвъртък, ще настоява за обща позиция на Брюксел по отношение на Турция, заяви френският президент Еманюел Макрон, домакин на срещата, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini. Той каза още, че ЕС иска да избегне всякаква ескалация на напрежението с Анкара. „От Турция зависи да изясни намеренията си“, каза Макрон на пресконференция в Корсика, където ще бъде домакин на средиземноморските крайморски членове на ЕС за разговори, които се очаква да включват обтегнатите отношения на блока с Турция. Отношенията между ЕС и Турция са силно обтегнати по редица въпроси, включително проучването за въглеводороди в Източното Средиземноморие, където Анкара е в конфликт с държавите-членки на ЕС Кипър и Гърция. Макрон каза още, че Франция и Германия работят по координирана акция за солидарност с Гърция, където хиляди мигранти останаха без подслон в сряда, след като пожари сравниха със земята пренаселения бежански лагер на гръцкия остров Лесбос. В същото време Милтияд Варвициотис, заместник-министър на външните работи на Гърция, поиска от европейските лидери да наложат „тежки“ икономически санкции на Турция за орграничен период от време, ако Анкара не изтегли военните и сондажните си кораби от спорните води край Кипър. „Санкциите трябва да поставят този натиск, тежък натиск, за ограничен период от време. Но трябва да е тежък, за да изпрати посланието, че Европа е тук, за да преговаря, но и за да защити ценностите си“, каза дипломатът. Европейските лидери ще проведат извънредна среща на върха на 24-25 септември, за да обсъдят как да разрешат кризата между гърци и турци в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

10 Септември 2020 | 13:10 | Агенция "Фокус"

„Московский комсомолец“: В Либия е свален МиГ-29 с руски пилот

„Московский комсомолец“: В Либия е свален МиГ-29 с руски пилот

Триполи. В Либия е свален многоцелеви изтребител руско производство МиГ-29 на Либийската национална армия (ЛНА), оглавявана от Халифа Хафтар. Рускоговорящият пилот е успял да се катапултира и е заснел видео от мястото на произшествието, пише вестник „Московский комсомолец“. „Днес катапултирах: на 45 километра от летището. Разстилам парашута си, чакам спасители. Само се ударих силно на камъните. Все още не се виждат джиповете на врага. Ще отида в долината, парашут, ще оставя всичко на земята“, коментира пилотът на МиГ-29. Катапултирането е извършено на 700 метра височина. В края на видеото пристига хеликоптер Ми-24 за представител на Либийската национална армия. Авторът на видеото не казва кой точно е свалил изтребителя. И преди изтребители МиГ-29 са били заснемани в Либия – в околностите на град Сирт. Както отбелязват местните медии, самолетите са летели по демаркационната линия между силите на Либийската национална армия на маршал Хафтар и силите на международно признатото правителство на Либия. По-рано Пентагонът обяви, че група военни самолети, включително изтребители МиГ-29, са пристигнали в Либия от Русия. Съединените щати многократно са заявявали, че войските на Хафтар получават руска подкрепа.В момента Либия е в състояние на гражданска война. В източната част на страната се намира парламентът и Либийската национална армия (ЛНА), водена от фелдмаршал Халифа Хафтар, докато правителството и министър-председателят, подкрепени от ООН, са със седалище в Триполи, западната част на страната. Превод и редакция: Иван Христов

8 Септември 2020 | 19:59 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Силите на Триполи са заловили хеликоптера на Хафтар

„Анадолска агенция“: Силите на Триполи са заловили хеликоптера на Хафтар

Триполи. Силите на международно признатото „Правителство на националното съгласие“ (ПНС) на Либия обявиха в понеделник, че са завзели вертолета на предводителя на Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар, който е извършил аварийно кацане източно от столицата Триполи, предава „Анадолската агенция“. „Пилотът не е бил там и вероятно е избягал към пустинята, за да не бъде заловен“, заяви говорител на армията на Триполи пред турската държавна агенция. На 27 август армията на ПНС обяви първото нарушение на прекратяването на огъня на Либия от силите на Хафтар, които изстреляли повече от дузина ракети Град по позициите на армията западно от Сирт. Превод и редакция: Иван Христов

7 Септември 2020 | 17:45 | Агенция "Фокус"

AFP: Жозеп Борел посети Либия

AFP: Жозеп Борел посети Либия

Триполи. Върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел проведе разговори с международно признатото правителство на националното съгласие (ПНС) в Либия, за да настоява за подновяване на усилията за разрешаване на дългогодишния конфликт в страната, предава AFP Борел се срещна с премиера на ПНС Файез Сарадж, чиято администрация наскоро обяви примирие след месеци на военни действия с войски, лоялни на съперника му , контролиращ източната част на страната фелдмаршал Халифа Хафтар. "Либия остава основен приоритет за ЕС. Приветстваме неотдавнашното разбирателство за прекратяване на огъня и продължаваме да подкрепяме диалога и политическото решение, водени от либийския народ", написа Борел в „Туитър“ след срещата. "ЕС категорично подкрепя процеса в Берлин, усилията за посредничество и мерките за деескалация, включително ембаргото за оръжие - ключови елементи за прекратяване на либийския конфликт," написа още Борел. Ръководителят на европейската дипломация каза, че е обсъждал и начини за "напредък на политическия процес, съживяване на съвместните военни преговори между двете страни и за премахване на петролната блокада, наложена от януари от силите на Хафтар, изискващи справедлив дял от приходите от продажбата му. По-късно във вторник европейският дипломат се срещна с ръководителя на Националната петролна корпорация Мустафа Санала и написа в „Туитър“, че са обсъдили "необходимостта да се гарантира, че производството на петрол може да се възобнови, в полза на всички либийци и за единството и просперитета на Либия." Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Септември 2020 | 18:00 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Астанската тройка потвърди ангажимента си към Сирия

Daily Sabah: Астанската тройка потвърди ангажимента си към Сирия

Анкара. Турция, Русия и Иран потвърдиха своя ангажимент относно суверенитета, независимостта, единството и териториалната цялост на Сирия в рамките на общо изявление от кулоарите на Учредителния комитет на Сирия, който се провежда в Женева, пише на страниците си вестник Daily Sabah. В своето изявление гарантите подчертаха, че са готови да се борят срещу тероризма във всички негови форми и проявления, както и да застанат срещу сепаратистките процеси, насочени към подкопаване суверенитета и териториалната цялост на Сирия. Трите държави се съгласиха да продължат сътрудничеството си до пълното унищожаване на организация като „Ислямска държава“, Ан-нусра и всички хора и групи, които да свързани с Ал-кайда, „Ислямска дължава“ и други терористични групи според тяхното определение от Съвета за сигурност на ООН. В изявлението се казва още, че трите страни се противопоставят на незаконния износ и контрол на петрол в Сирия и заклеймяват „незаконната търговия с нефт между американски компании и нелегални групировки със сепаратистки идеи“, което се отнася до кюрдската организация Народни отряди за защита, която Турция смята за част от терористичната групировка Работническа партия на Кюрдистан. Превод и редакция: Цанко Цолов

26 Август 2020 | 09:50 | Агенция "Фокус"

Ervensel (Турция): Прекратяването на огъня в Либия безпокои Турция и Русия

Ervensel (Турция): Прекратяването на огъня в Либия безпокои Турция и Русия

Анкара. Прекратяването на огъня в Либия безпокои Турция и Русия, пише турският ляв опозиционен вестник Ervensel. Страните в гражданската война в Либия, а именно министър-председателят на правителството на националното съгласие (ПНС) в Триполи Файез Сарадж и председателят на Камарата на представителите в Тобрук, контролирана от либийската национална армия на маршал Халифа Хафтар, Акила Салех на 21 август обявиха „прекратяване на огъня“. Примирието, инициирано от ЕС (Германия) и САЩ, за да се прекрати гражданската война в страната и да се търси политическо решение, включва демилитаризация на градовете Сирт и Ал-Джуфра, изтегляне на всички чужди сили от страната, избори през 2021 г. и възобновяване на производството на петрол и натрупването на средства от продажбата му в Либийската чуждестранна банка, докато не бъде намерено политическо решение. Германия, която беше домакин на Берлинската конференция през януари 2020 г. за решаване на либийския въпрос, беше една от страните, които излязоха на преден план в процеса, водещ до прекратяване на огъня. Преди да бъде взето това решение, германският външен министър Хайко Маас, след разговори с министъра на външните работи на Саудитска Арабия Феисал бин Ферхан в Берлин, посети Либия, ОАЕ и пое важна роля за гарантиране на това да убеди страните в конфликта да се съгласят на прекратяване на огъня. Друга страна, която излезе на преден план в преговорите със страните в гражданската война и техните поддръжници в процеса на постигане на примирие, са САЩ. След изявленията на египетския лидер Ал Сиси, че египетската армия може да се намеси във войната в Либия в отговор на намесата на Турция, командващият Африканското командване на американската армия генерал Таунсенд проведе разговори с лидера на ПНС Сарадж, а по-късно стана известно за тайните контакти на американските сили и силите на Хафтар, които са се сътояли след тези преговори. Освен това наскоро американският посланик в Триполи Норланд също посети Египет и проведе телефонен разговор с председателя на Камарата на представителите в Тобрук Акила Салех. На този етап трябва да се обърне внимание на факта, че в това решение за прекратяване на огъня от името на силите в Тобрук на преден план излиза Акила Салех, а не Хафтар, който се противопоставя на демилитаризацията на Сирт и преди това беше обвинен в нарушаване на режима на прекратяване на огъня. След обявяването на прекратяването на огъня на 21 август много международни организации и държави направиха изявления в подкрепа на това решение. Такива изявления направиха ООН и Лигата на арабските държави, Великобритания, Франция - държава от ЕС, която подкрепя Хафтар в Либия, Италия, подкрепяща Сарадж, както и такива основни привърженици на Хафтар като Египет, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Друг момент, който привлича вниманието в това отношение: министърът на вътрешните работи на ПНС Фати Башага благодари на Египет, който по-рано смяташе за най-големия враг, за постигането на примирие в Либия. Днес, ако беше зададен въпросът: "Кой от външните сили участва най-активно в гражданската война в Либия?" - вероятно всички биха се съгласили със следния отговор: Турция, която подкрепя Сарадж, и Русия, която подкрепя Хафтар. Но Турция и Русия останаха безмълвни и не направиха никакви изявления след обявяването на примирието. Тази ситуация по някакъв начин повдига въпроса: "Примирието в Либия притеснява ли администрацията на Ердоган и на Русия?" Известно е, че за да подкрепи ПНС начело със Сарадж, Ердоган изпрати дронове в Либия, включително ударни, тежко оръжие и хиляди бойци, вербувани в Сирия. Фактът, че благодарение на военната подкрепа на Турция, силите на ПНС завзеха базата Ал-Ватия от армията на Хафтар, предизвика коментари, че Турция е променила баланса във войната в Либия. Но когато бяха направени изявления, че сега е ред на Сирт и Ал-Джуфра, системите за противовъздушна отбрана, с които Турция защитава базата Ал-Ватия, бяха унищожени, което всъщност стана отговор на действията на администрацията на Ердоган и последната военна операция преди примирието в Либия. От друга страна, като се има предвид мълчанието на администрацията на Ердоган относно прекратяването на огъня, заедно с предишните изявления на външния министър Чавушоглу, че ПНС няма да се съгласи на прекратяване на огъня, докато Сирт и Ал- Джуфра не му бъдат предадени, може да се каже, че Обявеното на 21 август прекратяване на огъня беше установено в обход на турската администрация и затова това мълчание е израз на безпокойство. Русия, от друга страна, беше един от основните привърженици на Хафтар, на когото тя помагаше както с наемници, така и с директни доставки на оръжие. Информацията, че Русия изпраща военни самолети на силите на Хафтар през авиобазата Хмеймим в Сирия, беше една от най-обсъжданите теми в периода преди прекратяване на огъня. Известно беше също, че Русия иска да укрепи военните си позиции в Средиземноморието, като създаде по аналогия с военноморските и въздушните бази в Тартус и Латакия в Сирия, военноморска и военновъздушна база в Сирт и Ал-Джуфра в Либия. Придобиването на подобна позиция в Либия означаваше за Русия ход, предназначен да засили позициите си в енергийния сектор на фона на решението на САЩ за санкции срещу „Северен поток 2“, насочено към прехвърляне на руски природен газ към Германия и Европа. В тази връзка трябва да се обърне внимание на изявлението на представителя на Африканското командване на въоръжените сили на САЩ, което в края на май публикува изображения на предполагаеми 14 военни самолета, изпратени от Русия в Либия, генерал Хадфийлд: „Ако Русия има постоянна военна база в Либия и разгърне ракети с далечен обсег тук , това ще създаде напълно нова ситуация за сигурност за НАТО и Европа." Само това изявление достатъчно обяснява защо Съединените щати почувстваха необходимостта да предприемат такава инициатива по въпроса за прекратяване на огъня, насочен към ограничаване на външната намеса в Либия. Съответно, той изяснява и въпроса защо наскоро САЩ подкрепиха Турция в Либия. Балансите, образувани в Либия с намесата на Турция, очевидно бяха използвани от САЩ като инструмент за убеждаване на двете страни на гражданската война за прекратяване на огъня. По този начин администрацията на Ердоган в никакъв случай не седи на либийската маса като основен играч или плеймейкър, както твърди, и намесата му в Либия се използва от империалистите за преследване на техните интереси. Макар че приоритетът на САЩ е да възпрепятстват намеренията на Русия, тревожността на европейските страни, особено на Франция и Гърция, относно действията на Турция в Източното Средиземноморие, изигра важна роля в страните от ЕС, които заеха водеща роля в въпроса за прекратяване на огъня. По този начин прекратяването на огъня в Либия означава ход, насочен към осуетяване на изчисленията на Русия и Турция, които, както в Сирия, искат да играят двойно печеливша игра и осуетят плановете им, и ако този процес продължи, тогава на масата, очевидно, неизбежно ще попаднат на споразуменията, сключени от Турция с ПНС. Тази ситуация обяснява и мълчанието и безпокойството на Русия и Турция заради решението за прекратяване на огъня. Въпреки това, като се има предвид, че такъв брой империалистически сили и регионални реакционни сили се намесиха в Либия и влязоха в борба за преразпределение и в тази връзка в страната има толкова много чуждестранни бойци, не бива да се смята това мълчание на Русия и Турция за добър знак и не следва да имаме големи надежди за обявеното примирие. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Август 2020 | 15:41 | Агенция "Фокус"

Daily Mail: ОАЕ изпращат военни самолети в Крит за съвместни учения с гръцките ВВС

Daily Mail: ОАЕ изпращат военни самолети в Крит за съвместни учения с гръцките ВВС

Атина. Обединените арабски емирства изпращат военни самолети на остров Крит за съвместни учения с гръцките военновъздушни сили, съобщиха официални представители на Атина на фона на продължаващото напрежение с Турция, пише британският вестник Daily Mail. Официалните лица заявиха, че между два и четири изтребителя на ОАЕ се очаква да достигнат военноморската база Суда през уикенда. Те ще бъдат включени в съвместно обучение и учения с гръцките военновъздушни сили, което ще се проведе следващата седмица. Развитието е след проведени разговори между високопоставени военни и правителствени служители на двете държави. ОАЕ са ожесточен съперник на Турция - историческият регионален опонент на Гърция - в по-широката борба за политическия ислям, докато Дубай и Анкара подкрепят съперничещи си фракции в боевете в Либия. Турция е недоволна също и заради решението на ОАЕ да нормализира отношенията си с Израел. Гърция държи на жестовете за международна подкрепа при продължаващия си преглед на отношенията с Турция, нейния много по-голям и по-добре въоръжен номинален съюзник в НАТО. По-рано Анкара изпрати сондажен кораб, придружен от военен плавателен съд, за да търси петрол и газ в Източното Средиземноморие, където Атина претендира за изключителни права на базовото морско дъно. Атина отговори, като призовава турските кораби да се оттеглят, изпращайки свои военни плавателни съдове в района и привеждайки своите военни сили в повишена готовност. Според Анкара страната има пълно право да извършва проучвания в района между Крит, Кипър и Южна Турция. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис горещо приветства хода на Франция отпреди две седмици да изпрати два военни кораба за съвместни учения с гръцкия флот в областта, за която претендира Турция, а два френски изтребителя бяха разположени във въздушната база Суда за съвместни полети. Превод и редакция: Иван Христов

21 Август 2020 | 20:19 | Агенция "Фокус"

AFP: Двете враждуващи либийски правителства са постигнали примирие, очакват се скорошни избори

AFP: Двете враждуващи либийски правителства са постигнали примирие, очакват се скорошни избори

Триполи. Двете враждуващи либийски правителства обявиха в две отделни изявления в петък, че са постигнали примирие и скоро ще организират всеобщи избори в страната, предава AFP. Изявленията са подписани от Файез ал-Сарай, който оглавява признатото от ООН правителство на националното единство в Триполи и Агюла Салех, говорител на разположения в източните части на страната Халифа Хафтар. Двете страни се намират в състояние на война от декември 2015 г., когато се формирано правителството на Сарай. Превод и редакция: Цанко Цолов

21 Август 2020 | 14:27 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Турция и Русия са обсъдили положението в Либия и Сирия

„Анадолска агенция“: Турция и Русия са обсъдили положението в Либия и Сирия

Анкара. Министрите на външните работи на Турция и Русия Мевлют Чавушоглу и Сергей Лавров са провели телефонен разговор, предава „Анадолската агенция“. Както съобщават дипломатически източници, освен двустранните отношения, министрите са обсъдили ситуацията в Либия и Сирия. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 18:27 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция ще организира създаването на редовна армия на Либия

Daily Sabah: Турция ще организира създаването на редовна армия на Либия

Анкара. Турски военни ще помагат на Либия в реорганизацията на въоръжените сили в редовна армия по образец, използван при подготовката на армията на Азербайджан, съобщава Daily Sabah. Както отбелязва изданието, турските военни скоро ще пристигнат в Либия, за да осигурят обучение и материално-техническа помощ на въоръжените сили на страната заедно с Катар. Всичко това, вярват в Анкара, е необходимо за възстановяване на редовната армия в Триполи, която в момента е неофициален съюз на милиции, войници от различни племена и кланове. Очаква се, че благодарение на помощта на Турция и Катар, Либия да може да оптимизира набирането и обучението на военни и да създаде официална армия. Инициативата на Анкара е подобна на споразумението за военна подготовка, подписано с Баку през 1993 г. Тогава представителите на турската жандармерия обучиха своите колеги от Азербайджан, като също така предоставиха техническа помощ на азербайджанските въоръжени сили. Изданието припомня, че през декември миналата година, на фона на настъплението срещу Триполи на армията на генерал Халифа Хафтар, „Правителството на националното съгласие“ на Файез Сарадж изпрати официално искане до Турция за военна помощ „по суша, по вода и във въздуха“. През януари, след като споразумението беше одобрено от парламента в Анкара, първите турски войници пристигнаха в Триполи. В същото време във вторник Хафтар обяви премахването на блокадата на производството на петрол, продължила няколко месеца, както съобщи началникът на контролираната от генерала Служба за охрана на нефтените обекти на Либия Наджи Магриби. „Хафтар нареди да се отворят пристанища и съоръжения, за да се сложи край на проблемите, с които се сблъскват либийците в много области на живота, и да се защити инфраструктурата на съоръженията за производство и износ на нефт“, обясни той. Добивът на петрол в Либия на практика спря, след като силите на Хафтар затвориха нефтените съоръжения в източните части на страната през януари, за да ограничат ресурсите на признатото от ООН либийско правителство, пише Daily Sabah. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 16:37 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Русия и Сирия се договориха за разширение на базата в Хмеймим

РИА Новости: Русия и Сирия се договориха за разширение на базата в Хмеймим

Москва/Дамаск. Русия и Сирия са се договорили за отпускане на допълнителна земна и водна площ за разширение на руската база в Хмеймим, предава РИА Новости. Протоколът за споразумението е публикуван на официалната страница за юридическа информация на руското правителство. Съгласно документа, двете страни са постигнали договорка, Сирия ще позволи на Русия да изгради медицински и рехабилитационен център в провинция Латакия, която ще заема и определена част от крайбрежието. Дамаск планира да отдаде за целта участък от осем хектара. Превод и редакция: Цанко Цолов

20 Август 2020 | 08:02 | Агенция "Фокус"

EA Daily: В Сирия убиха руски генерал

EA Daily: В Сирия убиха руски генерал

Дамаск. В Сирия в резултат на взривяване на самоделно устройство по маршрута на руски конвой е убит военен съветник с чин генерал-майор, съобщи руското министерство на отбраната, цитирано от EA Daily. Военното ведомство поясни, че още трима руски военнослужещи са ранени. По време на евакуацията и предоставянето на медицинска помощ от получените сериозни рани почина руски старши военен съветник. Инцидентът е станал по време на завръщането на руски конвой след хуманитарна акция на 15 километра от град Дейр-ез-Зор в източната част на Арабската република. Ръководството на руското министерство на отбраната ще предостави на семейството на починалия цялата необходима помощ и подкрепа, увериха от ведомството. Покойният високопоставен офицер бе удостоен посмъртно с държавна награда. По-рано, на 14 юли, в резултат на диверсия от стана на бойци-ислямисти в Северозападна Сирия по пътя на руско-турския патрул бяха ранени няколко военнослужещи. Патрулирането по магистрала М-4 (Алепо - Латакия) се извършва съвместно с турските военни. По пътя на колоната е взривена наземна мина, повредена е руски бронетранспортьор. Тогава трима руски военни получиха леки наранявания. Превод и редакция: Иван Христов

19 Август 2020 | 08:24 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Руски генерал е загинал при взрив в Сирия

ТАСС: Руски генерал е загинал при взрив в Сирия

Москва. Руски военен съветник с ранг на генерал-майор е загинал при избухването на самоделно взривно устройство в Сирия, други двама военнослужещи са ранени. Това съобщиха пред журналисти от министерството на отбраната на Русия във вторник, предава ТАСС. Инцидентът се е случи на 18 август, при завръщането на руска военна колона, осъществила хуманитарна мисия, на 15 км от град Дейр ез-Зор. Самоделната бомба е била поставена встрани от пътя. „В резултат на взрива трима руски военни са получили наранявания. При евакуацията им е оказана медицинска помощ, но от въпреки това от раните си е починал руски висш военен съветник, със звание генерал-майов“, се казва в официалното съобщение на ведомството. Министърът на отбраната Сергей Шойгу е предложил за посмъртна награда загиналият офицер. Освен това ведомството ще окаже помощ на семейството на генерала. Не е съобщено името на починалия. Липсват други подробности около инцидента. Превод и редакция:Цанко Цолов

18 Август 2020 | 18:46 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Саудитският престолонаследник е насърчил Русия да се намеси в Сирия

The Guardian: Саудитският престолонаследник е насърчил Русия да се намеси в Сирия

Отава. През лятото на 2015 г. Мохамед бин Салман, тогава министър на отбраната на Саудитска Арабия и трети по ред в наследяването на трона тогава, промени външната политика на страната си на своя глава и даде скрита зелена светлина за намесата на Русия в Сирия, според бивш висш разузнавач на Саудитска Арабия, който сега се укрива в Канада, пише The Guardian. Саад Алджабри твърди, че заради рязката промяна от страна на мъжа, който сега е престолонаследник на Саудитска Арабия, алармира тогавашния директор на ЦРУ Джон Бренан, който се срещна с Алджабри през юли и август на 2015 г. „Бренан изрази загриженост, че Бин Салман насърчава руската намеса в Сирия, в момент, когато Русия все още не е била страна във войната в Сирия.Д-р Саад предаде съобщението на Бренан на бин Салман, който е отговорил яростно.“ Алджабри каза, че срещите с Бренан са му коствали работата като вторият по сила човек в саудитското разузнаване и връзка на страната му с ЦРУ. По-късно той избяга от Саудитска Арабия и сега се укрива в Канада, където твърди, че престолонаследникът се е опитал да го убие , малко след убийството на саудитския дисидент и журналист Джамал Хашоги. Нито саудитското правителство, нито саудитското посолство във Вашингтон не са коментирали обвиненията. Алджабри не е представил доказателства за твърденията си и The Guardian не е успял да ги провери независимо. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Август 2020 | 17:53 | Агенция "Фокус"

Armyvoice.gr: Армията на Гърция е поставена в бойна готовност заради действията на турски военни кораби

Armyvoice.gr: Армията на Гърция е поставена в бойна готовност заради действията на турски военни кораби

Атина. Гръцките въоръжени сили бяха поставени в бойна готовност в неделя след разполагането на турски военни кораби в Егейско море във връзка с турските военни учения със стрелба, планирани за 10-11 август в морската зона между гръцките острови Родос и Кастелоризо. Това съобщи гръцкият портал Armyvoice.gr, който е специализиран в темите за отбраната. Според портала, поради излизането на турски кораби в морето, гръцките въоръжени сили обявиха тревога, отпуските са били отменени, а военните са свикани в техните части. Мобилизацията протича бързо, особено в гранични райони като сухиземната граница на река Марица и островите. Съобщава се, че самолетът, както и корабите и подводниците на гръцкия флот, които са на ключови позиции в Егейско море, са в бойна готовност. Гръцките официални ведомства, според обичайната си практика, не отричат, но и не потвърждават подобна информация. В същото време, според портала, очевидно има голяма мобилизация от турска страна: десетки кораби от турския флот са разположени в района между Родос и Кастелоризо в международни и териториални води. Armyvoice.gr се опитва да потвърди информацията, че Турция също е дала команда на своите кораби, участващи в международни мисии, да се върнат към родните си брегове. От своя страна гръцкият телевизионен канал Open TV съобщи, че в момента 17 турски кораба са на важни позиции в Егейско море. Турция обяви, че военните учения ще започнат на 10 август в морската зона между Родос и Кастелоризо в отговор на споразумение между Гърция и Египет за частично разграничаване на изключителните икономически зони (ИИЗ). Според Armyvoice.gr е притеснително, че турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ и придружаващите го кораби са спрели да предават местонахождението си в неделя вечерта. Това се интерпретира, че те искат да скрият възможния маршрут на този кораб, въпреки че ВМС разполагат със средство за проследяване на движението на турските кораби. Гърция възнамерява да защити своите суверенни права Това е второ привеждане в бойна готовност на гръцките въоръжени сили за последните седмици. В края на юли Турция обяви, че ще изпрати своя сондажен кораб „Оруч Рейс“, придружен от военни кораби за сеизмични проучвания, в район близо до гръцкия остров Кастелоризо, който Гърция счита за част от своята изключителна икономическа зона (ИИЗ). Тогава Гърция обяви турския навигационен телекс (НАВТЕКС) за незаконен и постави в повишена готовност въоръжение си сили. Напрежението след това донякъде се разсея - изследователският кораб по решение на турските власти тогава остана на мястото си, а някои от турските военни кораби доплаваха в базите си. Министърът на външните работи на Гърция потвърди на 7 август пред Open TV, че Гърция ще защитава своите суверенни права с всички средства, включително и с военни, ако Турция изпрати сондажния кораб в гръцката ИИЗ. :Ние не заплашваме никого, не правим гръмки изявления и нямаме такава истерична реакция, която е характерна за другите страни в региона. Просто казваме, че като суверенна държава сме задължени от Конституцията да се защитаваме и ще го правим по всякакъв начин, по който нашата Конституция и нашите възможности ни предоставят“, каза Дендиас. Последно развитие на отношенията между Анкара и Атина Гърция в четвъртък подписа споразумение с Египет за демаркация на морските граници и създаване на изключителна икономическа зона (ИИЗ), като подчерта, че то потвърждава правото на гръцките острови на континентален шелф и ИИЗ. В отговор турското външно министерство заяви, че Анкара не признава този документ, а турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция отново е започнала сондажи в Източното Средиземноморие. Отношенията между Гърция и Турция рязко се влошиха поради меморандума за разбирателство, подписан в края на миналата година от Анкара с правителството на Триполи (Либия) (Правителството на националното съгласие (ПНС на Файез Сарадж) относно разграничаването на морските зони между Турция и Либия. Според гръцкото външно министерство документът, който съдържа координати за действителното разграничаване на морския шелф и изключителните икономически зони на Турция и Либия, лишава гръцките острови, които са разположени между Турция и Либия, от правото на континенталния шелф и ИИЗ. Гърция счита меморандума между Турция и Либия за недействителен и нищожен. Превод и редакция: Иван Христов

10 Август 2020 | 07:28 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Египет подписаха споразумение за демаркация на морските зони в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гърция и Египет подписаха споразумение за демаркация на морските зони в Източното Средиземноморие

Кайро. Египет и Гърция подписаха в четвъртък споразумение за демаркация на изключителите икономически зони (ИИЗ) в Източното Средиземноморие , където се предполага, че се съдържат обещаващи запаси от нефт и газ, заяви египетският външен министър Самех Шукри, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini. Шукри направи това съобщение на съвместна пресконференция с гръцкия си колега Никос Дендиас в Кайро. „Това споразумение позволява на двете страни да продължат напред в максималното използване на ресурсите, налични в изключителната икономическа зона, особено обещаващите запаси от нефт и газ“, заяви Шукри. „Споразумението с Египет е в рамките на международното право, зачита всички концепции на международното право и морското право и добросъседските отношения и допринася за сигурността и стабилността в региона“, каза Дендиас. Египет и Гърция са в противоречие с Турция, която миналата година разгневи двете страни, като подписа споразумение за делимитация на морските зони с международно признатото либийско правителство, в ход, който ескалира споровете за потенциални офшорни находища в Източното Средиземномори Египет и Гърция осъдиха сделката като „незаконна“ и нарушение на международното право. Напрежението между Гърция и Турция се увеличи още преди това заради турските сондажи в региона край остров Кипър. Членовете на НАТО са в спор и за континенталните си шелфове в Егейско море. По-рано този месец Египет заяви, че част от сеизмичното проучване, планирано от Турция в Източното Средиземноморие, потенциално навлиза във води, за които Кайро иска изключителни права. През юни Гърция и Италия подписаха споразумение за морските граници, създавайки изключителна икономическа зона между двете държави и решавайки дългогодишни въпроси относно правата за риболов в Йонийско море. Превод и редакция: Иван Христов

7 Август 2020 | 07:23 | Агенция "Фокус"

AFP: Турският външен министър посети Либия

AFP: Турският външен министър посети Либия

Триполи. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу разговаря в Триполи с ръководителя на признатото от ООН правителство на Либия за политическо решение за прекратяване на конфликта в страната, предава AFP. Чавушоглу, придружен от своя малтийски колега Еварис Бартоло, се срещна с Файес ал Сарадж, чието правителство на Националното съгласие (ПНС) е подкрепено от Анкара срещу военния командир от източната част на страната Халифа Хафтар. "Въпреки, че няма официално обявено прекратяване на огъня, в момента на терен е спокойно", каза Чавушоглу пред репортери след срещата. Но "проблемът на Либия продължава да съществува", добави той. "Устойчивото" прекратяване на огъня трябва да означава, че ПНС, "законното правителство на Либия", е в състояние да разшири контрола си на изток от Триполи, в райони, понастоящем държани от силите на Хафтар,“ каза Чавушоглу. „Това“, добави той, „означава да можете да овладеете стратегическото пристанище Сирт, вратата към нефтените находища на страната и авиобазата Ал-Джуфра, на юг.“ Хафтар, добави той, "все още не вярва в политическо решение и може да атакува ... Триполи по всяко време". Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Август 2020 | 17:52 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah (Турция): Руски наемници се струпват близо до либийския град Сирт

Daily Sabah (Турция): Руски наемници се струпват близо до либийския град Сирт

Анкара/Триполи. Наемници от руската група "Вагнер" са на път към град Сирт, след като са напуснали Джуфра, заявиха от армията на признатото от ООН правителство на националното съгласие (ПНС) базирано в Триполи, пише турското издание Daily Sabah. Наемниците от групата "Вагнер", които се бият на страната на командира на Либийската национална армия (ЛНА) фелдмаршал Халифа Хафтар се движат в конвой от 21 автомобила, четири камиона и два преносителя на боеприпаси, според информацията на силите на ПНС. Те допълват, че милициите на Хафтар, с подкрепата на силите на "Вагнер" сега подсилват позициите в района на Уади Джариф, като изграждат окопи и бариери. Либия се намира в състояние на гражданска война от 2011 г., когато бившият лидер на страната Муамар Кадафи беше убит от силите на бунтовниците, които по-късно се разцепиха на няколко лагера, а някои от тях формираха либийското крило на "Ислямска държава". През 2015 г. се формира правителство с подкрепата на ООН, но то не бе подкрепено от Хафтар и неговата ЛНА, като сблъсъците продължават и до днес, въпреки усилията за намиране на политическо решение на конфликта. През април 2019 г. Хафтар, който тогава контролира огромна част от територията на страната, с изключение на Триполи, започна обсада над града с подкрепата на своите съюзници Египет и Обединените арабски емирства. ПНС разполага с подкрепата на Турция. Впоследствие обаче силите на Триполи успяха да изтласкат Хафтар от столицата и сега наближават град Сирт. Хафтар разполага с подкрепата и на чуждестранни наемници, включително руската "Вагнер". Американското африканско командване (AFRICOM) на 24 юли обвини Русия, че играе роля в конфликта в Либия и снабдява групата "Вагнер" с оборудване. Превод и редакция: Теодор Пенев

6 Август 2020 | 15:29 | Агенция "Фокус"

Депутат от „Нова Демокрация“ за Kathimerini: Шансовете преговорите между Атина и Анкара да дадат плодове са изключително малки

Депутат от „Нова Демокрация“ за Kathimerini: Шансовете преговорите между Атина и Анкара да дадат плодове са изключително малки

Атина. След 1923 г. Гърция и Турция определят мястото си в международната система най-вече през призмата на двустранните си отношения. Това беше резултат от дългогодишното решение на Турция да се закачи за Запада и Европа. Гърция беше ключов фактор за тези връзки, пише депутатът от гръцката управляваща партия „Нова Демокрация и професор по международно право и външна политика Ангелос Сиригос в статия за Kathimerini, представена без редакторска намеса. Ситуацията се промени под ръководството на Реджеп Тайип Ердоган. Докато икономиката на Турция процъфтяваше, страната разработи регионални стратегии, независими от амбициите за членство в Европейския съюз. Тези стратегии укрепиха международния й статут, като същевременно повишиха самочувствието й. Гърция вече не е основният приоритет във външната политика на Анкара. Турция сега гледа на Гърция с логиката на старата Османска империя: Гърция е твърде голяма, за да се игнорира и твърде малка, за да представлява заплаха. Всъщност Гърция дразни Турция, защото оказва влияние върху отношенията между ЕС и Турция, като същевременно е потенциално насочена към областта на интерес на Турция. Ердоган отдавна е взел решение да се разправи с гръцката досада. Заявлението от Турската петролна компания (TPAO) за позволени за сондажи от 30 май в района между гръцките острови Крит и Родос беше равносилно на неофициален ултиматум: Нека разрешим всички спорове между двете страни. Или, както предупреди президентът на страната, Гърция ще „плати цената“ да се изправи срещу Турция (Ердоган, 25 юли). На 2 юли Анкара издаде спорния навигационен телекс (НАВТЕКС) за сеизмични проучвания между Кипър и Крит. Това беше решение за ускоряване и беше обусловено от редица фактори: необичайно интервенционистките инициативи на германското председателство за деескалиране на напрежението подразниха Анкара; бомбардировките на авиобазата Ал-Ватия в Западна Либия от засега неидентифицирани самолети; влошаващите се връзки с Франция; дискусията относно новите санкции срещу Турция на неформалната среща на външните министри на ЕС в края на август; и големи щети за туристическия сезон през тази година поради изключването на Турция от списъка за безопасно пътуване на ЕС до 31 август поради опасения от коронавирус. Бързото разгръщане на гръцкия флот задържа хода на събитията, което дава възможност за дипломация. Урокът беше ясен. Въпреки че Турция провежда подобни сеизмични проучвания в границите на изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ) от 2013 г., нарушението не предизвика значима реакция (беззъбите санкции, които наскоро бяха наложени от ЕС срещу Турция, бяха в отговор на започнатото сондиране през май 2019 г., а не в отговор на сеизмичните проучвания). По отношение на Международното морско право позицията на Кипър е далеч по-силна в сравнение с тази на Гърция. Противно на гръцкия континентален шелф, ИИЗ на Кипър е обособена с международни споразумения. Ако имаше международна реакция, това се дължи на риска от горещ инцидент, а не защото беше нарушено международното право. Гърция има силни въоръжени сили и заяви, че всяко нарушаване на нейните суверенни права ще престъпи „червените й линии“. Турция беше принудена да прекрати дейностите си (но не и да отстъпи). Ердоган изглежда прие предложението на Берлин за деескалация. Той предложи да преустанови операциите на кораба Оруч Рейс за един месец и по този начин да направи малко място за преговори. Той ефективно възроди своя ултиматум, като същевременно даде вид, че отговаря на европейските искания. Последвалото съобщение за проучване в кипърската ИИЗ доказва, че турската заплаха не е отминала. Освен това Турция се опитва да създаде впечатление, че нейните планове за сондаж в Кипърската ИИЗ са законни. За Турция е достатъчно, че е спряла дейността си в континенталния шелф на Гърция. В свят, който казва: „Не се бийте, говорете!“ с всички възможни тонове, се очаква Гърция и Турция да проведат преговори (и те наистина трябва). Освен това, след кризата от март 1987 г., когато двете страни бяха на ръба на война, гръцката политическа система е единодушна, че провеждането на разговори с Турция е императив. Разговорите при определени условия биха могли да доведат до преговори. Гърция ще започне преговори при условие, че единственият въпрос, който трябва да се договаря, е континенталният шелф и очертаването на ИИЗ в Егейско море и Източнто Средиземноморие. От друга страна, Турция повдига широк кръг от въпроси. Те включват претенциите на Анкара към няколко гръцки острова, мюсюлманското малцинство в северния регион Тракия, демилитаризацията на източните егейски острови и най-важното - съвместната експлоатация с Турция на гръцките и кипърски ресурси (според Турция, Гърция и Кипър са едно). Политиката на Турция се ръководи от доктрината „Синя родина“. И основният инструмент на тази доктрина е незаконният меморандум за разбирателство относно разграничаването на морските юрисдикции в Средиземно море, подписан миналата година между Турция и международно признатото правителство на Либия. Степента, в която Анкара се позовава на тази незаконна сделка, ще определи дали разговорите с Атина (както и всички последващи преговори) ще имат някакъв шанс да дадат плод. Шансовете наистина са много малки. Превод и редакция: Иван Христов

5 Август 2020 | 08:20 | Агенция "Фокус"

Sabah (Турция): Военната база на САЩ в Александруполис има огромно стратегическо значение

Sabah (Турция): Военната база на САЩ в Александруполис има огромно стратегическо значение

Анкара. Отношенията между Турция и Гърция напоследък станаха доста напрегнати. И една от основните причини за това са поредицата антитурски ходове на Гърция, както и изявления на гръцки служители, които излизат извън рамките на разрешеното. Гърция, обзета от паника заради последните стъпки, предприети от Турция в отбранителната индустрия и намесата й в кризисни ситуации, повлияна от развитието в региона и регионалните политики на западните държави, се опитва да разработва антитурска политика при всяка възможност, пише турското консервативно издание Sabah в материал, представен без редакторска намеса. Всъщност Турция показа, че е задминала Гърция, че е станала по-голяма регионална сила и провежда регионална политика в сътрудничество с глобални играчи. Следователно можем с увереност да кажем, че Гърция е престанала да бъде регионален конкурент на Турция. В тази връзка Гърция непрекъснато се опитва да сдържа Турция чрез играчи като Израел, Русия, САЩ и Европейския съюз. За тази цел Гърция започна да ръководи разработването на проекти в обход на Турция, предимно в Източното Средиземноморие. От друга страна, Турция предприе стъпки за осуетяване на плановете за блокирането й. В тази връзка Турция изпрати кораби в региона за проучване за нефт и природен газ, подписа споразумение за морските граници с Либия и проведе мащабни военни учения в региона. Гърция обаче не изоставя старите си навици, продължава да предизвиква безпокойство в Турция и привлича други регионални и глобални играчи в тази посока. Особено след неотдавнашното уведомление на Турция чрез системата НАВТЕКС в Източното Средиземноморие и превръщането на Света София в джамия, антитурските ходове на Гърция зачестиха. Последната стъпка в тези стъпки беше предложение, адресирано до САЩ за създаване на военна база в Александруполис, и положителен отговор от страна на Вашингтон за това. Александруполис е един от важните пристанищни градове на Гърция в близост до границата с Турция (около 30 километра). След като Гърция направи предложение на САЩ за създаване на военна база в този град, пресата отрази информация, че САЩ са склонили да изпратят военни там. Макар че може да изглежда, че събитието засяга само тези две държави, в действителност то ще има регионални последици. И най-вече това събитие естествено ще засегне Турция. На 23 юли посланикът на САЩ в Гърция Джефри Пайет и гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос посетиха пристанището на Александруполис и от една страна откриха база, а от друга контролираха движението на американските армейски части. Американските служители посочиха ученията на НАТО като основание за концентрацията на военни и въоръжени сили в Александруполис. Съединените щати предприеха първите стъпки към създаването на военноморска и въздушна база в Александруполис. В града бяха разположени вертолети, военни машини и боеприпаси. Близкото разположение на Александруполис до турската граница показва, че Турция трябва да бъде особено внимателна към това събитие. Първо, град Александруполис е част от 30-километрова зона, която трябва да остане демилитаризирана. Създаването на военна база тук може да представлява заплаха за проливите Дарданелите и Босфора. Тъй като милитаризацията на проливната зона е забранена от международните договори, създаването на военна база противоречи и на международното право. Второ, важно е, че Александруполис да се намира в Западна Тракия. Той свързва Турция с Ксанти и Комотини, други големи градове в Западна Тракия, гъсто населени от турското малцинство. Така че създаването на базата предполага появата на своеобразна военна буферна зона между Турция и тези два важни града. Трето, САЩ, които изтеглят своите военни от Германия, обявиха, че част от тях ще бъдат разположени в страните от Източна и Югоизточна Европа и, както става ясно, включително и към Гърция. Увеличавайки присъствието си в Беломорието и Източното Средиземноморие, САЩ се стремят да балансират влиянието на Русия в региона. Четвърто, създаването на базата може да се разглежда като ход, който ще намали стратегическата стойност на турските проливи чрез създаване на нова линия Александруполис - България - Румъния. По този начин САЩ ще се нуждаят от по-малко Турция, за да се конкурират с Русия и следователно могат по-лесно да заемат позиция на страната на Гърция. Превод и редакция: Иван Христов

4 Август 2020 | 11:04 | Агенция "Фокус"

Турски анализатор: Разширяването на сътрудничеството между САЩ и Гърция вреди на отношенията на Вашингтон с Анкара

Турски анализатор: Разширяването на сътрудничеството между САЩ и Гърция вреди на отношенията на Вашингтон с Анкара

Анкара. Разширяването на военното сътрудничество между САЩ и Гърция може да влоши отношенията между САЩ и Турция, предупреди турски анализатор. „Колкото и да изглежда, че САЩ и Турция започват нова фаза в Либия, други играчи в региона правят всичко възможно, за да предотвратят турско-американското сътрудничество в Либия“, пише Али Чинар, експерт по външна политика в САЩ -Турски отношения, в коментар, публикуван на уебсайта на турския държавен оператор TRT. Анализаторът отбелязва, че Пентагонът активира използването на военни бази и съоръжения в северния пристанищен град на Гърция Александруполис на фона на нарастващото напрежение в Източното Средиземноморие, особено след като Анкара издаде навигационен телекс (НАВТЕКС) за сеизмични проучвания в морската зона между Кипър и Крит. Той също така отбелязва забележките на посланика на САЩ в Атина Джефри Пайет, който застана на страната на Гърция във връзка със споразумението за морските граници, подписано между Турция и Либия, като заяви, че всички гръцки острови, независимо от размера, имат право на континентален шелф и изключителна икономическа зона (ИИЗ). „САЩ трябва да бъдат по-прозрачни и отворени във всяко упражнение, проведено с Гърция“, пише Чинар, като предупреждава Вашингтон да „не влошава отношенията с Турция още повече“. Миналата година САЩ и Гърция подписаха ревизирано споразумение за военно сътрудничество, което предвижда увеличение на съвместната активност между САЩ и Гърция и НАТО в Лариса, Стефановикио и Александруполис, както и инфраструктура и други подобрения във военноморската база в залива Суда, остров Крит. Превод и редакция: Иван Христов

4 Август 2020 | 10:51 | Агенция "Фокус"

"Независимая газета" (Русия): Халифа Хафтар настоява, че САЩ трябва да се намесят в конфликта в Либия

"Независимая газета" (Русия): Халифа Хафтар настоява, че САЩ трябва да се намесят в конфликта в Либия

Триполи. Либийската национална армия (ЛНА), ръководена от фелдмаршал Халифа Хафтар, изпрати съобщение до администрацията на президента Доналд Тръмп, в което се настоява американските власти да осигурят пълен международен контрол върху сухопътните и морските гранични пунктове и пристанищата на северноафриканската страна, за да се предотврати продължаването на военните доставки към международно признатото правителство на националното съгласие (ПНС) в Триполи. Според експертите това е опит на Хафтар да подобри имиджа си в очите на западните страни, коментират от руското издание "Независимая газета". "ЛНА настоява за международен контрол върху сухопътните и морските терминали, за да се предотврати попадането на оръжия в ръцете на ПНС и да се предотврати прехвърлянето на оръжие и оборудване от Анкара в Либия", се казва в съобщението. В него се отбелязва, че командването на ЛНА отказва да стои на една и съща маса с Турция, която активно подкрепя Триполи, по време на потенциалните преговори и „остава ангажирана с изтеглянето на наемниците и милициите“ от страната. По-рано командирът на ЛНА по време на планиран оглед на подразделенията под негов контрол потвърди "решимостта си да се противопостави на турската намеса" в Либия. "Турците останаха в Либия повече от 300 години, а либийците не виждат в това нищо друго освен зло", каза Хафтар. "Изгонването на колониалистите е нашата основна цел. Няма да приемем да бъдем колонизирани отново. Достатъчно ни е това, което ни се е случвало в миналото. Армията ни ще даде урок на наемниците, които Турция изпраща да се бият на страната на ПНС". ЛНА поддържа контакт с администрацията на Тръмп, въпреки факта, че днес Белият дом показва, че подкрепя Триполи. Последният контакт между армията на Хафтар и американските дипломати се състоя на 29 юли в Бенгази. Делегацията на американската дипломатическа мисия се интересуваше от въпросите за деескалацията и изтеглянето на чуждестранните наемници. Те обсъдиха също така създаването на условия за възобновяване на работата на Националната петролна корпорация на Либия в цялата страна. В разговор с "Независимая газета", преподавателят в катедрата по политически науки на Висшето училище по икономика Григорий Лукянов припомни, че армията на Хафтар използва тезата за необходимостта от спазване на оръжейното ембарго на ООН по свой начин. „Тази пролет ЛНА активно демонстрира своето придържане към онези параграфи от Берлинското споразумение, свързани с подкрепата за оръжейното ембарго в страната“, казва експертът. "Особено внимание беше обърнато на европейската операция „Ирини“, която беше организирана с цел да се осигури блокадата на морския път на доставките на оръжие. Тази позиция на ЛНА беше продиктувана от желанието да се ограничат основните канали за доставка на военни ресурси до Триполи". Според експерта, след като ЛНА прекъсна достъпът до столицата на Либия от границата с Тунис и от южните райони през декември 2019 г., доставките за ПНС продължават по морските пътища и по въздуха. „След това ситуацията се промени“, казва Лукянов. "ЛНА е готова да декларира открито на международните платформи и на среща с чуждестранни дипломати желанието си да насърчи спазването на ембаргото, като същевременно се предполага, че това ембарго ще удари преди всичко силите на ПНС в Триполи, а самата ЛНА ще бъде извън контрола на това ембарго. През последните пет-шест години армията на Хафтар е получила по-голямата част от военните си доставки през египетско-либийската граница, която се контролира от Египет и ЛНА. Не се провежда мониторинг на тази граница и такъв не може да се провежда без съгласието на Кайро. Поради тази причина позициите на ЛНА са в безопасност там", каза експертът. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Август 2020 | 21:20 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция приветства дипломацията, но е готова да се сражава в Източното Средиземноморие

Daily Sabah: Турция приветства дипломацията, но е готова да се сражава в Източното Средиземноморие

Анкара. В едно от публичните си изказвания през почивните дни президентът Реджеп Тайип Ердоган направи важни изявления, които може да се тълкуват като най-новата позиция на Турция в споровете около Източното Средиземноморие. Ердоган каза: „Актьорите, които планират да нарушат нашите права и интереси, трябва да са готови да платят цената, която ние вече плащаме“ Държавният глава добави: „Ако не сте готови да поемате такива рискове и да правите подобни грешки, тогава трябва да отворите дипломатически канали, за да намерите справедливо, дипломатическо решение на настоящите кризи“. Призивът на Ердоган беше не само призив към противниците на Турция в региона, но и покана към участниците, които могат да пожелаят да играят конструктивна роля в настоящата криза, пише турският ежедневник Sabah в материал, представен без редакторска намеса. Някои актьори, водени от Франция, насърчават Гърция и кипърските гърци да засилят натиска върху Турция в региона. Неотдавнашният призив на Ердоган беше специално към тези участници. Група правителства, особено Гърция, администрацията на кипърските гърци и Франция, се опитват да променят картата на региона по свой вкус и да използват неговите ресурси, като правят планове, които изключват Турция. Те получават подкрепа и от страни като Египет, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Израел и дори Италия в някои случаи. Тази коалиция счита, че Турция е напрегнала прекалено много сили в Сирия, Либия и антитерористичната кампания в северните райони на Ирак. Те искат да окажат по-голям натиск върху Турция, за да могат да се възползват от стреса, който страната може да изпита. За противниците и съперниците на Турция в региона обаче е нереалистично да налагат регионален ред, който изключва страната с най-дългата брегова линия в Източното Средиземноморие. За Ердоган най-добрият път за справяне с проблемите между Турция и нейните регионални съперници е дипломатическото решение. Той обаче даде да се разбере, че Турция няма да се въздържа от каквито и да е съществени стъпки за защита на суверенитета на Турция и правата на турците в региона. Това е декларация за дипломатически ангажимент, а не червена линия, която би ограничила възможностите за дипломатически решения. Той изясни на противниците на Турция в региона разходите за потенциални военни действия и принудителни дипломатически усилия. Би било нереалистично Гърция да повиши напрежението около остров Мейс (Кастелоризо), който е на 2 мили (3 километра) от турското крайбрежие и на стотици мили от гръцкия континент. Това е ужасна стратегия и огромна грешка, ако гръцките власти смятат, че могат да получат някои стратегически предимства в региона, жертвайки остров Кастелоризо с неотдавнашната си провокация. Призивът на Ердоган може да се тълкува по няколко различни начина. На първо място, трябва да се спомене, че тази позиция и изявление е официалната позиция на Турция, а между гражданската и военната бюрокрация на Турция има консенсус и ангажимент зад тези изявления. Турция ясно заявява, че турският суверенитет и дългосрочните икономически интереси на Турция ще бъдат защитени, независимо от потенциалните разходи. Турция няма да приеме да бъде изправена пред свършен факт в този регион. Ердоган поясни пред своите международни колеги, че „ако сте готови за справедливо дипломатическо решение, което би било съвместимо с международното право и международните конвенции, ние ще бъдем повече от щастливи да проучим тези варианти“. Турските служители се опитват да обяснят позицията на Анкара по всеки дипломатически повод, а турската армия се опитва да изясни на различни фронтове, че е недопустимо Турция да бъде обградена в залива на Анталия. Ситуацията в региона на Източното Средиземноморие е стратегически приоритет за Турция. Турция систематично разширява военноморския си капацитет и инвестира във военни технологии, за да защити този приоритет. Всички усилия за промяна на статуквото или за нарушаване на правата на Турция чрез нарушаване на международното морско законодателство ще бъдат изправени пред ответни действия. Съществената отговорност на Европейския съюз и НАТО е да улеснят намирането на справедливо дипломатическо решение на последните усилия, които се опитват да ограничат и изключат Турция в Източното Средиземноморие. ЕС не трябва да заема конкретна страна, което би затормозило дипломатическите процеси. Справедливото и устойчиво решение на напрежението в Източното Средиземноморие също е от решаващо значение за стабилността на Европа и енергийната й сигурност. Превод и редакция: Иван Христов

3 Август 2020 | 13:15 | Агенция "Фокус"

Le Monde: Ердоган отмъщава за Севърския договор

Le Monde: Ердоган отмъщава за Севърския договор

Париж. С меморандума за взаимно разбирателство с Либия президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган е „отмъстил“ за Севърския договор. Това се казва в материал със заглавие „След 100 години Ердоган отмъсти за Севърския договор“, публикуван във френския вестник Le Monde. Авторите на статията пишат, че турският лидер и премиерът на Либия Файез Сарадж са имали нужда от величествено и историческо място, за да подпишат меморандум, който ще промени хода на стратегическата игра в Северна Африка и Средиземноморието.Дворецът Долмабахче се оказа идеално място в това отношение, пише вестникът. Ердоган и Сарадж се срещнаха четири пъти от ноември 2019 г. до февруари 2020 г., за да обсъдят подробностите на меморандума, припомня френският всекидневник. В замяна на военната и логистична подкрепа Либия се съгласи с принципа за разграничаване на морските граници в съответствие с интересите на Анкара в Източното Средиземноморие, се казва в статията. Освен това на 16 декември 2019 г. в Долмабахче се проведе втората среща на Ердоган с либийския премиер. След нея турският лидер заяви, че „благодарение на военната и енергийната сделка успяхме да преодолеем Севърския договор“, припомня изданието. Освен това в материала се подчертава, че ЕС и САЩ подкрепят кюрдските организации в Сирия в борбата срещу терористичната организация „Ислямска държава“. Изданието също счита избора на дата за откриване на джамията „Света София” за молитви за неслучаен, тъй като на 24 юли се навършват 97 години от подписването на Лозанското споразумение. Превод и редакция: Иван Христов

3 Август 2020 | 12:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: На Гърция й трябва нова външнополитическа доктрина; Русия може да стане медиатор между Атина и Анкара

Kathimerini: На Гърция й трябва нова външнополитическа доктрина; Русия може да стане медиатор между Атина и Анкара

Атина. Много от променящите света събития се случват без много шум, почти при пълна тишина. Преди няколко дни опитен гръцки дипломат, германски съдия и близък съветник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган седнаха на една маса в малка сграда до германското канцлерство в Берлин. Подобна сцена би била немислима преди няколко години, тъй като единствените посредници между Гърция и Турция след 1950 г. са американци. Дийн Ачесън, Кларк Клифърд, Сайръс Ванс и Ричард Холбрук са едни от по-известните посредници за Кипър или Егейско море, пише електронното издание на вестник Kathimerini в материал, представен без редакторска намеса. Нещата обаче бързо се променят около Гърция и по целия свят. Америка се оттегли в своята черупка и традиционните външнополитически механизми се разпаднаха. Много активен и способен посланик може да предаде различен образ на местната публика, но истината не може да бъде скрита и за съжаление Ердоган знае всичко това твърде добре. Тук, в този квартал, сме склонни да преживяваме тектоничните промени на глобалната сцена като далечно ехо. Но е време да изхвърлим старите инструменти, които използвахме за анализ на света. И не мисля, че вече можем да изключим нещо. Искам да кажа например, че никой не бива да се изненадва, ако види Москва да посредничи при евентуална ескалация на напрежението между Гърция и Турция. Тя прави това на много фронтове, а ако изиграе таква роля между две държави-членки на НАТО, това ще увеличи престижа й. Природата мрази вакуума, а САЩ оставиха прекалено голям, който ще бъде запълнен от други. Междувременно продължаваме да търсим стратегически отношения, които ще действат като „застрахователна полица“ срещу Анкара. Опитахме го с Франция, но променихме мнението си и го очаквахме от Израел, но връзката никога не може да стигне толкова далеч. Китай все още не е част от нашите изчисления, защото не е проявил никакво желание да се включи. Що се отнася до САЩ, опасявам се, че често утежняваме дребни проблеми и ги тълкуваме за наше удобство. Вашингтон никога не се е и преструвал, че ни предоставя „застрахователна полица“. Просто знаехме, че има аварийния номер, по който можем да се обадим и ще отговори при необходимост. Моето скромно мнение е, че най-мъдрото нещо в такава променлива обстановка е да си купим време и да останем спокойни. Бъдещето на Турция е непредвидимо и пълно с риск. Нуждаем се от време, за да надградим въоръжените си сили и да се възстановим като страна. Също така ни трябва време, за да видим къде ще падне топчето в колелото на рулетката, преди да проектираме новата си външна политика. Превод и редакция: Иван Христов

3 Август 2020 | 09:57 | Агенция "Фокус"

Deutsche Wirtschafts Nachrichten: Конфликтът между Франция и Турция е предвестник на смъртта на НАТО

Deutsche Wirtschafts Nachrichten: Конфликтът между Франция и Турция е предвестник на смъртта на НАТО

Берлин. НАТО умира, пише Deutsche Wirtschafts Nachrichten. След няколко бурни години, през които президентът на САЩ Доналд Тръмп все повече се дистанцираше от съюза, напрежението рязко се увеличи между два от партньорите в организацията, а именно Франция и Турция. На 10 юни френска фрегата се приближи до конвой от три турски военни кораба и един цивилен в Средиземно море като част от операция за борба с контрабандата на оръжие в Либия, припомня изданието. Турските кораби се държаха „много агресивно“ и се прицелиха във французите три пъти, използвайки радар за насочване на оръдията, съобщиха от Париж. Анкара отхвърли тези обвинения. Оказва се, че между съюзниците в НАТО е имало почти престрелка, заключава авторът на статията. Според него „тази нова криза в Алианса може да е предвестник на неговия крах“. Въпросът е, че при липса на американско ръководство цялата структура може да се разхлаби и в крайна сметка да се разпадне. Американците отдавна демонстрират незаинтересоваността си да поддържат НАТО. При Тръмп това безразличие се превърна в „открита враждебност“ и сега, като заплашва да изтегли войските от Германия, той ясно показва, че вече не се интересува от европейската сигурност. Без Съединените щати като лидер съюзниците от НАТО започнаха да „се разбягват“, продължава изданието. Най-яркият пример за това е Турция. Дори преди конфликта с Франция, тя закупи руски системи за противовъздушна отбрана С-400, без да обръща внимание на възраженията на САЩ. Освен това Анкара безсрамно се намесва в конфликта в Либия, снабдявайки Правителството на националното съгласие (ПНС) с оръжие и изтребители. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган изглежда уверен, че благодарение на добрите си отношения с Тръмп не трябва да се страхува от последствията. И очевидно неговото изчисление беше оправдано, тъй като Белият дом не прие никакви санкции срещу страната му, освен изключване от програмата F35. Но Турция не е сама „в самоволните действия“, отбелязва авторът. Франция се противопостави на партньора си от НАТО на страната на командира на Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар. И макар Париж да отрича това, френските власти подкрепят инициативата на Египет да сдържа Турция в региона. Освен това президентът Еманюел Макрон има много нисък рейтинг, което го подтиква да предприеме по-решителни действия. В същото време той вече обяви „мозъчната смърт“ на НАТО, припомня изданието. САЩ ще продължат да се дистанцират от НАТО дори след оставката на президента Доналд Тръмп, убеден е авторът. Ако Европа не започне да усеща себе си като геополитическа сила и не поеме отговорност за собствената си сигурност, тогава, както каза Макрон, тя „ще загуби власт над собствената си съдба“. НАТО отпразнува своята 70-годишнина миналата година. Но на фона на разцеплението в Алианса възникват сериозни съмнения, че той ще доживее своята 75-годишнина. „Дойде време Европа да укрепи своите способности и отбрана“, заключава авторът на статията. Превод и редакция: Иван Христов

3 Август 2020 | 08:59 | Агенция "Фокус"

"Анадолска агенция": Гръцки и турски представители ще се срещнат в Анкара, за да обсъдят напрежението между двете страни

"Анадолска агенция": Гръцки и турски представители ще се срещнат в Анкара, за да обсъдят напрежението между двете страни

Анкара. Турски и гръцки представители ще се срещат в Анкара в близките дни, за да обсъдят проблемите, които доведоха до обтягането на отношенията между двете страни. Това съобщи министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар, предава "Анадолската агенция". "Опитваме се да решим проблемите си при тези срещи. Работата в тази посока продължава", каза Акар в изявление в Одрин. В четвъртък, 30 юли, гръцки държавен служител заяви, че Атина иска да проведе преговори относно морските граници на Гърция и Турция. На седмична пресконференция гръцкият правителствен говорител Стелиос Пецас подчерта важността на отворените комуникационни канали с Турция, особено на фона на нарастващото напрежение в Егейско море и в Източно Средиземноморие. Той добави, че премиерът Кириакос Мицотакис е провел разговор по телефона с президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис относно пристигането на турския кораб "Барбарос Хайретин Паша" в Севернотурската кипърска република (СКТР), за да проучи енергийните ресурси в региона. Превод и редакция: Теодор Пенев

31 Юли 2020 | 18:05 | Агенция "Фокус"

The Moscow Times: Русия ще помогне на Сирия да построи реплика на истанбулската катедрала Света София

The Moscow Times: Русия ще помогне на Сирия да построи реплика на истанбулската катедрала Света София

Москва. Русия ще помогне на Сирия да изгради реплика на Света София, която ще функционира като православна катедрала, заяви руски депутат, след като този месец Турция превърна емблематичния истанбулски музей в джамия, пише руското англоезично издание The Moscow Times. Преобразуването на паметника от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство предизвика недоволство по целия свят, като политическите и религиозните лидери заявиха, че структурата е важен символ на междуконфесионалното единство. Русия ще предостави финансиране за миниатюрната "Света София" в западната сирийска провинция Хама, за да покаже значението на "мирния диалог" между вероизповеданията, заяви консервативният депутат Виталий Милонов. "Сирия, за разлика от Турция, е страна, която ясно показва възможността за мирен и положителен междуконфесионален диалог", каза Милонов пред държавната агенция РИА Новости по-рано този месец. „Президентът Башар Асад никога не би прехвърлил храм от една деноминация в друга.“ Подготовката за неговото изграждане в провинция Хама в град Ал-Сукайлабия ще започне следващия месец, съобщи ливанският информационен портал Al-Modon във вторник. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Юли 2020 | 13:00 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Путин е обсъдил ситуацията в Източното Средиземноморие с президента на Република Кипър

ТАСС: Путин е обсъдил ситуацията в Източното Средиземноморие с президента на Република Кипър

Москва. В телефонен разговор руският президент Владимир Путин е обсъдил с държавния глава на Република Кипър Никос Анастасиадис ситуацията в Източното Средиземноморие и перспективите за разрешаване на кипърския въпрос. Това съобщиха от пресслужбата на Кремъл, цитирани от ТАСС. Разговорът е иницииран от кипърската страна. Пресслужбата на руския лидер уточни, че в контекста на предстоящата 60-годишнина от установяването на дипломатическите отношения тази година лидерите са отбелязали традиционно приятелския и конструктивен характер на многостранното сътрудничество между Русия и Кипър. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юли 2020 | 12:48 | Агенция "Фокус"

Реджеп Таийп Ердоган: Турция е решена да доведе до успешен край войните в Сирия, Ирак и Либия

Реджеп Таийп Ердоган: Турция е решена да доведе до успешен край войните в Сирия, Ирак и Либия

Анкара. Турция е пълна с решимост да доведе до успешен край борбата, която днес води в много региони, в това число Сирия, Ирак и Либия. Това заяви президентът на страната Реджеп Таийп Ердоган във видеообръщение към нацията по повод мюсюлманския празник Курбан байрам, предава „Анадолската агенция“. По думите на турския лидер, настъпващия август традиционно се счита за месец на победите в историята на турския народ. „Готови сме да завещаваме нови исторически постижения и победи на бъдещите поколения“, каза турският лидер. Президентът обърна внимание на възобновяването на мюсюлманското поклонение в джамията „Света София“ в Истанбул. „Така, както показахме със „Света София“, ние няма да се забавим и с една минута да защитим суверенните права на Турция“, подчерта Ердоган. Държавният глава отбеляза, че Анкара е готова да продължи да прави всичко необходимо, за да защити правата си в Източното Средиземноморие и Егейско море. Президентът акцентира и върху постепенното нормализиране на санитарно-епидемиологичната обстановка в Турция на фона на пандемията от новия коронавирус. „По време на пандемията турските власти предприеха успешни стъпки за защита на здравето на населението на страната, което беше високо оценено на световно ниво“, отбеляза държавният глава. Президентът призова гражданите да спазват мерките за физическа дистанция, хигиена и да носят защитни маски. Ердоган изрази надежда, че настоящият Курбан байрам ще се превърне в предвестник на положителните процеси не само в ислямския свят, но и в целия свят. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юли 2020 | 12:39 | Агенция "Фокус"

Министерството на отбраната на Турция: Кипър е национална кауза за Турция

Министерството на отбраната на Турция: Кипър е национална кауза за Турция

Анкара. Кипърският въпрос е национална кауза на Турция, а целта на Анкара е да направи мира и благополучието постоянни в региона, заяви турският министър на отбраната в сряда, цитиран от „Анадолската агенция“. „Кипър, киприотите са наши братя. Готови сме да направим всичко необходимо, за да защитим правата и интересите на нашите братя в Кипър“, каза Хулуси Акар по време на прием в Деня на въоръжените сили на т.нар. „Турска република Северен Кипър“ в Анкара. Акар заяви, че дейностите по сондиране в лицензирани райони в Източното Средиземноморие са право на Турция и Анкара използва и ще използва това право. „Турция и ТРСК заедно с нашите братя там, ще продължаваме работата си в съответствие с нашите права и международното право“, каза Акар. Той повтори, че всяко предложено решение за Кипър и Източното Средиземноморие, което не включва Турция и ТРСК, ще бъде безрезултатно и не може да бъде реализирано, а Турция ще продължи да стои зад кипърските турци, както досега. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юли 2020 | 11:47 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Вашингтон е „силно разтревожен“ от захода на турски сондажен кораб към проучване край Кипър

Kathimerini: Вашингтон е „силно разтревожен“ от захода на турски сондажен кораб към проучване край Кипър

Атина. Турски сеизмичен кораб е отплавал край бреговете на Кипър в четвъртък сутринта, след като Анкара издаде навигационен телекс (НАВТЕКС), резервиращ части от изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, в ход, който според съобщенията, Вашингтон е нарекъл „провокативен“, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Сондажният кораб „Барбарос“ е забелязан край бреговете на Фамагуста в 6 часа сутринта, след като отплава от турското пристанище Тасуку късно в сряда, което беше предшествано от НАВТЕКС, резервиращ блокове 2 и 3 и част от блок 13, всички от които са в кипърската икономическа зона, край югоизточния бряг на разделения остров. Развитието идва след като Анкара по-рано тази седмица заяви, че ще преустанови плановете за сеизмични проучвания в районм който Атина смята, че е в рамките на континенталния шелф на Гърция, край егейския остров Кастелоризо, в очакване на разговори с Атина. Според гръцките медии, ходът в Кипър е предизвикал нова реакция от Вашингтон. „Съединените щати остават дълбоко притеснени от заявените планове на Турция да проведе сондажи за природни ресурси във водите на Кипър. Подобни провокативни действия увеличават напрежението в региона“, е заявил неназован служител на Държавния департамент пред журналистите. „Призоваваме турските власти да прекратят тези операции“, подчертава представителят на американското външнополитическо ведомство. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юли 2020 | 09:36 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Въпреки спирането на сондажите, Атина не иска да преговаря с Анкара „с опрян пистолет в главата“

Kathimerini: Въпреки спирането на сондажите, Атина не иска да преговаря с Анкара „с опрян пистолет в главата“

Атина. Намерението на Турция да се въздържи от проучване в райони, за които Гърция претендира, че са част от нейния континентален шелф, докато не бъде установена рамката на широк диалог с Гърция, беше посрещнато с повишено внимание от Атина, която подчерта, че единствените въпроси, които може да обсъжда, са континенталният шелф и морските зони, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Нещо повече, Гърция настоява, че е немислимо да започне разговори на фона на турските заплахи. „Гърция винаги е отворена за диалог при определени условия. Условията са да няма провокации, защото не можеш да водиш диалог с пистолет, опрян в главата“, заяви първият дипломат на Атина Никос Дендиас, като подчерта, че Гърция няма да допусне да бъде изнудвана. Той отбеляза, че „в момента няма съгласуван процес за започване на диалог“, като добави, че има някои дискусии, но нищо повече. В същия дух държавният министър Йоргос Герапетритис посочи, че Гърция не приема ултиматуми. Според него Атина подкрепя диалога по известни въпроси - морските зони и континенталния шелф, като добави, че „диалогът може да бъде конструктивен само ако входящите страни се въздържат от всякакви агресивни действия“. По неговите думи, Гърция ще влезе в диалога с Турция само на основата на международното право и ще обсъжда нерешените въпроси между двете страни, но само по отношение на морските зони. Герапетритис обаче каза, че това не означава непременно, че диалогът между Атина и Анкара не е възможен. „Комуникацията винаги е за предпочитане пред това да се сблъскаме със свършен факт, който може да създаде ненужно напрежение или грешка, която да причини инцидент, който след това да не можем да контролираме“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юли 2020 | 08:23 | Агенция "Фокус"

Анкара: Енергийните проекти в Източното Средиземноморие „са обречени на провал“ без участието на Турция

Анкара: Енергийните проекти в Източното Средиземноморие „са обречени на провал“ без участието на Турция

Анкара. Всеки енергиен проект, който протича в Източното Средиземноморие без участието на Турция, е „обречен на провал:, предупреди във вторник турският министър на отбраната Хулуси Акар, цитиран от консервативното местно издание Yeni Safak. „Турция, като страната с най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие, има суверенни права в морските си райони“, заяви Акар по време на виртуална конференция, организирана от базираната във Вашингтон „Организация Наследство“ (Heritage Organization). „Свързаните с въглеводородите действия на Турция в Източното Средиземноморие са изцяло основани на нейните законни права и международното право. Енергийните проекти в Източното Средиземноморие, които изключват Турция от енергийното уравнение, са обречени на провал. Силно вярваме, че може да се постигне мир и стабилност в региона чрез диалог“, добави той. Що се касае до Либия, където Анкара подкрепя признатото от ООН Правителство на национално съгласие (ПНС), Акар заяви, че турската хуманитарна и военна помощ ще продължи решително. Миналия ноември Турция и Либия подписаха знакови споразумения за военно сътрудничество и морските граници в Средиземно море. Морският пакт, влязъл в сила от 8 декември, отстоява правата на Турция в Източното Средиземноморие в условията на едностранни сондажи от администрацията на кипърските гърци, като същевременно защитава позицията, че т.нар. Турска република Северен Кипър (ТРСК) също има права върху ресурсите в района. Акар заяви, че ПНС е било „принудено“ да започне контрнастъплението си срещу силите на генерал Халифа Хафтар през март, след като те са обсадили Триполи, добавяйки, че „Либийската национална армия“ (ЛНА) на Хафтар „прекъсна водата и електричеството на Триполи, дори когато цивилни страдаха от COVID-19“. „Иронично е да виждаме призиви за прекратяване на огъня точно когато Хафтар започна да губи на бойното поле. Когато силите на Хафтар започнаха да се изтеглят от Триполи, те оставиха след себе си мини и експлозиви“, каза той, добавяйки, че турският екип от сапьори е „неутрализирал много“ експлозиви. Сменяйки темата с дейностите на Турция в Сирия, Акар продължи да твърди, че „Ислямска държава“ (ИД) и сирийските кюрдски „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС/YPG), за които Анкара твърди, че са сирийската издънка на „Работническата партия на Кюрдистан“ (ПКК), „се възползваха от властовия вакуум, първо ИД, след това ОНС, и се опитаха да създадат терористичен коридор в Северна Сирия“. „Декларирахме отново и отново, че няма да позволим да се създаде терористичен коридор на юг от границата ни“, каза той. „Затова бяхме принудени да проведем три операции в Северна Сирия“. Акар каза, че „точно както ИД не представлява мюсюлмани, ПКК/ОНС не представляват кюрдите“. "Нашата борба е само с терористите, а не с определена етническа група“, каза той Превод и редакция: Иван Христов

29 Юли 2020 | 12:17 | Агенция "Фокус"

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): Маршът на неоосманизма – Турция разширява жизненото си пространство

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): Маршът на неоосманизма – Турция разширява жизненото си пространство

Москва. Турция напоследък е в новините през цялото време. Тя се държи като у дома си в Иракски Кюрдистан, без да се съобразява с Багдад. В Сирия патрулират нейните войници и присъстват нейните проксита (бойци, действащи с подкрепата и под контрола на Анкара). Част от провинция Идлиб всъщност се е превърнала в турска територия, а турската лира се превръща във все по-предпочитана валута сред жителите на Северна Сирия, пише Владимир Кудрявцев в материал за електронното списание „Фонд за стратегирческа култура“, представен без редакторска намеса. Турция е много активна в Либия, където според съобщенията на медиите, тя прехвърля своите сирийски проксита и изпраща своите ударни дронове. Плановете на Анкара в Източното Средиземноморие не се ограничават до това; наблюдателите не изключват възможността за военен сблъсък между Турция и Гърция около спора за ресурсите в средиземноморския шелф. И накрая, в изострения конфликт между Армения и Азербайджан, Турция не само бързо изрази дипломатическа подкрепа за Баку, но също така е готова да продаде на Баку от своите ударни дронове и евентуално да прехвърли своите сирийски проксита в Кавказ, подобно на Либия. С други думи, ако вземете карта и започнете да поставяте знамена върху нея на онези места, където турците стават по-активни, ще се появи очевидна картина: Турция последователно и методично разширява влиянието си по целия периметър на своите граници и дори отвъд него. На фона на настойчивия турски неоимпериализъм отношенията на страната със Запада изглежда се усложняват. Във всеки случай се създава впечатление за такива усложнения. Брюксел приключи въпроса за членството на Турция в Европейския съюз и обсъжда санкции срещу нея заради поведението на Анкара в Средиземноморието (да не говорим за споровете около бежанците). САЩ заплашват Турция със санкции заради сделката й с Русия за С-400. В същото време Америка може да бъде замесена в опита за преврат срещу Ердоган през 2016 година. Обсъжда се премахването на американското ядрено оръжие от базата на НАТО в Инджирлик. В същото време Турция остава член на Алианса, въпреки че членството изглежда някак странно: с Гърция, друг член на северноатлантическия военен блок, не се изключва въоръжен сблъсък; турците взимат на прицел френски кораб заради различните интереси на двете страни в Либия; балтийските държави и Полша имаха проблеми с одобряването на военните си планове заради Турция. В същото време Анкара води диалог в различни сфери с Москва (инцидентът с руския самолет, свален от турците, е нещо от миналото) и Иран. Означава ли всичко това, че Турция, отдалечавайки се от Запада, се приближава към Изтока? Не е ясно. И накрая, турският неоимпериализъм има ясно изразена ислямска конотация (решението на Ердоган да превърне музея „Света София“ в джамия е много символично). Традициите на неоосманизма станаха неразделна част от турската геополитика. Голяма работа, включително военна, се извършва в няколко направления едновременно. Тук възникват поне два въпроса. Доколко добре са подкрепени финансово „султанските“ планове на Ердоган? Няма ли страната да рухне под тежестта им? И какво да се прави с Турция, която се държи по този начин на международната арена? Турция, разбира се, е голяма държава с многомилионно население и доста развита икономика. Въпреки това ударът върху туризма и други сектори в резултат на напрежението с Русия след свалянето на руския самолет показа, че Анкара не е толкова неуязвима, колкото изглежда. И ако Турция можеше да си позволи всичко, което иска, Ердоган едва ли би стигнал до там, да сключва примирие с Москва. Това означава, че Турция има слаби точки (например борбата на същите кюрди за създаването на кюрдска държава), а Ердоган, осъзнавайки своята уязвимост, когато ситуацията не е в негова полза, демонстрира готовност за диалог. Такъв беше случаят в отношенията с Русия; това се случи в Сирия, където турският лидер, ако беше неговата воля, щеше да се отърве от Башар ал-Асад и да грабне прилична част от сирийската територия, но в лицето на несъгласието с това от Москва и Техеран, той беше принуден да преговаря. С други думи, амбициите на Анкара продължават да се съпровождат със здрав разум. Това не означава, че Ердоган ще изостави целите си - просто, ако не успее да постигне това, което иска веднага, турската игра навлиза в дългосрочна фаза. И тук Турция може и трябва да участва активно в процеса на договаряне. Прави впечатление, че през 2016 г. Ердоган каза: „Турция трябва да се успокои. Не трябва да казваме: „Европейски съюз на всяка цена“. Това е моето мнение. Защо Турция не се присъедини към Шанхайската петица? Разказах това на Путин, Назърбаев - на онези, които сега са в Шанхайската петица“. Всъщност, защо не? Разбира се, ттрудно е да си представим това, докато Турция остава член на Северноатлантическия алианс, но пътищата на Анкара и Вашингтон може да се разделят... Така или иначе, геополитиката на Турция губи своя атлантически импулс. Можете да погледнете на това от другата страна: архаичната доктрина на атлантизма, която е мигрирала към нашето време от първата половина на миналия век, се размива. И от това е необходимо да се правят изводи. Превод и редакция: Иван Христов

29 Юли 2020 | 11:59 | Агенция "Фокус"