СВЪРЗАНИ НОВИНИ

РИА Новости: Меркел стана жертва на предателство: отнемат трилиони на Германия

РИА Новости: Меркел стана жертва на предателство: отнемат трилиони на Германия

Москва. Европейският съюз влиза с пълна сила в истинска конституционна криза. Поне именно „конституционна криза“ нарича конфликта между германското ръководство (както и висшите съдебни инстанции на Германия и ЕС) авторитетната агенция за бизнес информация Bloomberg, пише автор на РИА Новости в материал, представен без редакторска намеса.Ако обаче ситуацията се развие по траек...

13 Май 2020 | 15:22 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Меркел стана жертва на предателство: отнемат трилиони на Германия

РИА Новости: Меркел стана жертва на предателство: отнемат трилиони на Германия

Москва. Европейският съюз влиза с пълна сила в истинска конституционна криза. Поне именно „конституционна криза“ нарича конфликта между германското ръководство (както и висшите съдебни инстанции на Германия и ЕС) авторитетната агенция за бизнес информация Bloomberg, пише автор на РИА Новости в материал, представен без редакторска намеса. Ако обаче ситуацията се развие по траекторията, зададена от лидерите на Европейския съюз, „криза“ ще бъде твърде мек термин, за да определи икономическите и политическите последици от случващото се. В това обаче може да се види известна ирония на съдбата: Германия вече има определени шансове да се озове в същия „санкционен клуб“ с Русия, тоест да попадне под санкционните мерки на Европейската комисия заедно с нашата страна и като цяло причините за санкциите ще бъдат сходни - Европейската комисия обича да налага санкции за всяка проява на истински държавен суверенитет. Ето защо сега ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заплашва да съди Германия, нейния Конституционен съд и евентуално правителството на Ангела Меркел - тоест човекът, на когото тя лично дължи политическата си кариера. Това, разбира се, ще бъде епизод на политическо предателство, достоен за перото на Шекспир, но когато става въпрос за необходимостта леко (някъде около два трилиона евро) да ограбят германските данъкоплатци в името на запазването на „европейския проект“, тогава всички правила на благоприличието ще бъдат смело ингорирани. Същността на конфликта е описана от Ройтерс: „Германският конституционен съд даде на ЕЦБ три месеца миналата седмица, за да оправдае пропорционалността на покупките на облигации (под заплаха) да загуби на германската Бундесбанк, една от 19-те национални централни банки, които са членове на ЕЦБ, - като участник (в операциите на ЕЦБ). Той също призова германския парламент и правителство да оспорят решението на ЕЦБ по този въпрос“. Преведено от немски юридически на политически руски: Европейската централна банка печата „от въздуха“ евра, с които купува облигации на държави - членки на Европейския съюз, обяснявайки това с необходимостта да изведе ЕС от икономическата криза. „Временната мярка“, въведена за борба с последиците от кризата през 2008-2009 г. през 2015 г., се оказа не само постоянна, но и започна да се разширява при условията на коронавируса и всичко щеше да е наред, ако нямаше един нюанс, който стана причината за толкова рязката присъда на Германския Върховен съд: Според германските съдии Европейската централна банка е надвишила правомощията си и не взема предвид икономическите последици от действията си, които надхвърлят паричната политика, която ЕЦБ има право да определя в съответствие със закона. Като цяло съдът би могъл да забрани на германската Бундесбанк (Централната банка на Германия) да сътрудничи с ЕЦБ по този въпрос, но предпочете да избере по-мека позиция и да поиска от ЕЦБ да обоснове действията си и да представи доказателства, че те наистина се вписват в законодателната рамка. Трябва да се отбележи очевидният политически подтекст на това решение на германския съд: главно Италия, Испания, Франция и други страни от еврозоната, които не се отличават с бюджетна дисциплина, се възползват от действията на ЕЦБ, а Германия все още живее със силен страх от хиперинфлацията, довела на власт през XX век партията на националсоциалистите. Логично е, че подобна конфигурация може да изглежда на германските служители на Темида доста несправедлива и изискваща коригиране. Поради това и призивът на съдиите към правителството и парламента да намерят поне малко самочувствие и да се борят за германските национални интереси в Брюксел. В отговор, вместо обяснения, разяснения и извинения, Европейската комисия реши да поеме по друг път и да превърне конфликта в изясняване на отношенията по темата за германския суверенитет. Ако формулирате позицията на Брюксел в най-груби термини, тогава те искат да напомнят на Германия, че тя няма суверенитет, Бундесбанк няма да може да участва в действията на ЕЦБ и само специалният Европейски съд може да съди ЕЦБ, който през 2018 г. вече постанови, че действията на Европейската централна банка са напълно законни. За да удари палавата немска Темида през пръстите, Урсула фон дер Лайен реши да се изяви като строга учителка по право и започна да размахва своята санкционна палка. „Урсула фон дер Лайен, глава на изпълнителната власт на ЕС, в неделя повдигна въпроса за възможен съдебен процес във връзка с решението на Конституционния съд на Германия, който даде на ЕЦБ три месеца да оправдае покупките на облигации в рамките на провежданата от нея програма за стимулиране на еврозоната“, съобщава The New York Times и подчертава, че ЕК все още обмисля дали да инициира т.нар. процедура за нарушение срещу Германия – т.е. процедура за въвеждане на санкции срещу страна от ЕС за нарушение на европейското законодателство. Тази процедура е придружена от изискването за коригиране на нарушения или плащане на огромни глоби. Специална пикантност на тази ситуация дава фактът, че съдебният процес, подаден от Европейската комисия, ще бъде разгледан от самия Съд на Европейския съюз, който прие през 2018 г. решение за законността на действията на ЕЦБ и чието решение беше признато за неправомерно от Конституционния съд на Германия. Шансовете германският конституционен съд да се съгласи да отиде под Съда на Европейския съюз са приблизително нулеви. Освен това не е много ясно какво ще постигне Европейската комисия, ако Европейският съд удовлетвори иска. Да поиска Ангела Меркел да окаже натиск върху съдебната власт на собствената си страна и да направи това под заплахата от глоби, които всъщност ще бъдат платени от германските данъкоплатци? Да поиска същото от Бундестага? Да опита да глоби лично съдиите от Конституционния съд на Германия за тяхното решение? Всяка от тези опции изглежда лудост и очевидно няма да допринесе за обединението на Европейския съюз за борба с коронавируса, както и за симпатиите на обикновените бюргери към служителите в Брюксел. Освен това германският избирател може да се изкуши да гласува за някаква политическа сила (независимо дали е лява или дясна), която наистина ще изпълни мандата на Конституционния съд и ще влезе в конфликт с Европейската комисия и ЕЦБ. Европейските медии съобщават, че Ангела Меркел има оригинален план за излизане от ситуацията, който ще позволи на всички страни да спасят авторитета си, но само ако са готови на компромис. Ройтерс, позовавайки се на източници в партията на канцлера, заяви, че „подчертавайки необходимостта от „мъдър“ отговор, канцлерът Ангела Меркел каза в понеделник на висши служители на партията, че ситуацията ще бъде „решена", ако ЕЦБ представи (поисканите от германския съд. – бел. ред.) обяснения“. Проблемът е, че фактът на представяне на обясненията ще бъде възприет от Европейската комисия като поражение и далеч не е задължително Германският конституционен съд да бъде доволен от документа, получен от ЕЦБ. Оказва се, че в момента Европейският съюз е на кръстопът: или всички конликтни страни изведнъж ще открият в себе си невиждани способности за креативна дипломация и ще се откажат от амбициите си, или ЕС го чака такава борба за власт между Брюксел и Берлин, че еврозоната (а и ЕС като цяло) може просто да се разпадне. Превод и редакция: Иван Христов

13 Май 2020 | 15:22 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Коронавурусът ще доведе ЕС до разпад

„Взгляд“: Коронавурусът ще доведе ЕС до разпад

Берлин/Москва. Коронавирусът предвещава разпадането на Европейския съюз, следвайки пътя на СССР. Тази прогноза беше направена от Марин Льо Пен. Нейният пламенен противник, финансистът Джордж Сорос, също предупреди за опасността от срив. И двете прогнози бяха направени, след като за първи път в историята върхушката на ЕС заплаши да наложи санкции на основната си страна - Германия. Ще напусне ли Германия заради конфликта с Брюксел, както вече направи Великобритания, коментира руският вестник “Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса В Европейския съюз възникна „известна странност“ - появи се въпрос относно санкциите срещу Германия, а руският сенатор Алексей Пушков реагира изненедадано в канала си в „Телеграм“ във вторник. "Такова нещо се случва за първи път. Срещу "нелибералната" Унгария - нормално е, срещу авторитарна Полша – както и да е, но санкции срещу „светая светих“? Срещу центъра на ЕС, представляван от Германия? Неочаквано “, написа Пушков. Според него причината за спора, който се отнася до закупуването на държавни облигации и паричната политика, не е толкова важна, колкото самият факт. „Така европейската бюрокрация потвърждава своя приоритет пред отделните страни-членки. В този случай не се изключва Германия. Ето защо Великобритания „избяга“ от ЕС: за бившата империя се оказа непоносимо да играе по струните на безименните бюрократи “, пише Пушков. Миналия уикенд председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заплаши, че ще започне производство срещу Германия във връзка с решението на германския конституционен съд от 5 май за частичната несъвместимост на действията на Европейската централна банка с основния закон на Германия. Този факт изглежда особено пикантен, ако си припомним, че самата фон дер Лийен е германка, която доскоро заемаше поста министър на отбраната на Германия. Тя се качи на стола на ръководителя на европейското правителство само преди шест месеца по молба на нейния старши сътрудник канцлера Ангела Меркел. По-рано германският политолог Александър Рар в интервю за вестник „Взгляд“ нарече решението на конституционния съд на ФРГ от 5 май "епохално", защото този ден беше нанесен "смазващ удар" на единството на ЕС. „Важен е фактът, че най-висшият национален съдебен орган в Германия осъди и нарече политиката на Европейската централна банка противоконституционна“, каза Рар. Същността на присъдата на Конституционния съд е следната: от самото начало на "коронакризата" ЕЦБ изкупува дългове на държавни и частни предприятия в цяла Европа, каза източникът. Тогава, грубо казано, тя започна да печата пари, за да балансира ситуацията. Германският конституционен съд всъщност обвини Европейската централна банка в поевтиняване на общата валута и по този начин създаде ситуация на социална несправедливост. Всъщност ЕЦБ удря по джоба на обикновените германци, подчерта политологът. „Брюксел ще трябва да положи огромни усилия, за да консолидира съюза. И дали ще се получи, сега е трудно да се каже “, подчерта Рар. Американският милиардер Джордж Сорос също смята решението на германския съд за изключително събитие. В интервю за британския вестник Independent предния ден той прогнозира разпадането на Европейския съюз. Вярно, това ще се случи, ако други държави сега започнат да преразглеждат европейското право след Германия. „Може ли Унгария и Полша да решат дали ще следват европейските закони или собствените си съдилища, чиято легитимност е поставена под съмнение от ЕС?“ Този въпрос засяга самата същност на ЕС, която се основава на върховенството на закона. Полша незабавно се възползва от възможността и обяви върховенството на контролираните от правителството съдилища над европейското законодателство ”, възмущава се Сорос. Лично познаващият Сорос генерален директор на Руския съвет по външни работи, експертът от дискусионния клуб „Валдай“, Андрей Кортунов, отбеляза по този въпрос, че този финансист като цяло е склонен към "драматични прогнози", които по правило не се сбъдват. „Преди година Сорос вече пророкува разпадането на ЕС и дефолт на Украйна, но всичко това не се сбъдна. Трябва да се има предвид, че Сорос не е просто финансов теоретик, той е много голям инвеститор, така че понякога прогнозите му могат да се определят от неговите бизнес интереси. Той може да играе нагоре или надолу. По едно време той се опита да подкопае германската марка, след като нанесе тежки щети на британската лира “, припомни Кортунов пред вестник „Взгляд“. Всъщност преди година Сорос в своята статия на уебсайта на Project Syndicate се възмути, че населението на Европейския съюз е в хибернация и „ако не се събуди, ЕС ще се разпадне като Съветския съюз през 1991 г.“ Кортунов отбелязва парадокса на сегашния спор между Брюксел и Берлин - бившата подчинена на Меркел Урсула фон дер Лайен влезе в конфликт със съда на собствената си страна. „Този конфликт е много характерен. В Европейския съюз всички са свикнали с това, че германците винаги плащат за всички, тъй като Германия се счита за неформален лидер на ЕС и е най-заинтересована да го запази “, каза политологът и добави, че сега германците не искат да поемат отговорност за популистките и необмислени решения на други държави. „Това няма да свърши с един сблъсък. Ще има и други. След напускането на Обединеното кралство общият бюджет се сви с 20%. Значи трябва да се съкратят разходите. Много страни, особено Централна и Източна Европа, които остават получатели, а не донори, се противопоставят. Те настояват „Старата“ Европа да увеличи приноса си “, обясни политологът. Брюксел няма ясен план как да изведе ЕС от кризата, казва Василий Колташов, ръководител на Центъра за икономически изследвания в Института за глобализация и социални движения. „Сега ще се развие сериозна икономическа депресия. Ето защо някои богати държави от ЕС могат да повдигнат въпроса: защо да не действат независимо? “ - каза той пред вестник „Взгляд“. Според него един от основните проблеми на икономиката на ЕС се превръща надцененото евро, което увеличава разходите за производство и предоставянето на услуги и например пречи на възстановяването на туристическата индустрия. „Въпросът е как да се излезе от депресията - заедно или поотделно? А това означава излизане от Европейския съюз. Освен това изходът от влиянието на еврокрацията ще отиде не към нищото, а в зоната на руската гравитация. На континента в Европа има само една противотежест - това е Русия, с която сега много европейски държави ще започнат да търсят нормализиране на отношенията. Свидетели сме на появата на центробежни тенденции в ЕС “, прогнозира експертът. В същото време Брюксел няма да "наблюдава мълчаливо процеса". „Той разполага с много лостове, преди всичко - парите от ЕЦБ. Следователно на власт трябва да дойдат нови сили, които са готови да предизвикат върха на Европейския съюз “, обясни Колташов. Във Франция една от тези нови сили, очевидно, може да бъде „Националното обединение“, което се оглавява от Марин Льо Пен. Във вторник Льо Пен заяви, че дните на Европейския съюз, който е "изкуствена конструкция", са преброени. И тя припомни съдбата на съветската империя, която също се разпадна заради „идеологическия си абсурд“. В замяна Льо Пен предлага създаването на „Европа на нациите“, основаваща се на зачитането на националните особености на всяка страна. Френският политик отбеляза, че коронавирусната криза поставя основата на тези промени, като връща на европейците думи като „граници“, „суверенитет“ и „национални интереси“. Междувременно руският сенатор Пушков не вярва, че дните на Европейския съюз са преброени. Германия няма да го съсипе, защото е основният износител на продукти на европейския пазар и основен бенефициент на единната валута - на еврото. Берлин получава от Съюза много повече от други страни, смята сенаторът. Пушков предположи, че Германия ще реши „да остане зависима от САЩ, принудена да се примири с европейската бюрокрация, която самата тя наложи на Европа, докато получава огромни ползи от нея“. „Дори с цената на възможни санкции, които, вероятно, няма да бъдат наложени срещу нея“, каза Пушков. Превод : Юлиян Марков

13 Май 2020 | 14:24 | Агенция "Фокус"

AFP: Конституционният съд на Германия отвърна на критките на европейските институции, заради въпроса с ЕЦБ

AFP: Конституционният съд на Германия отвърна на критките на европейските институции, заради въпроса с ЕЦБ

Берлин. Конституционният съд на Германия отвърна на критиките на европейските институции, насочени срещу коментарите му за закупуването на облигации от Европейската централна банка (ЕЦБ), предава AFP. "Нашето съобщение към ЕЦБ е почти хомеопатично", каза главният съдия, поел случая Петер Хубер пред берлинската преса. "Банката не трябва да се счита за господар на вселената (...) Ние искаме от ЕЦБ да поеме своята отговорност в очите на обществото и да я оправдае - включително към хората, които са в неравностойно положение, заради нейните мерки". По-рано Конституционният съд на Германия постави под въпрос схемата за закупуване на облигации на ЕЦБ, която е насочена към възстановяването на икономическия растеж в Еврозоната след финансовата криза, причинена от коронавируса. Съдиите дадоха на ЕЦБ три месеца на оправдае стимулите и да докаже, че облагите от масовото закупуване на правителствен дълг ще донесат повече благоприятни и по-малко негативни ефекти. Конституционният съд заплаши, че в противен случай Германската централна банка няма да участва в схемата на стойност 2,2 трлн. долара. Критиките бяха насочени и към Европейския съд, за това че е одобрил схемата по-рано. Германският конституционен съд заяви също така, че Берлин няма да бъде задължаван да участва в схемата от това решение. Реакцията на съда предизвика негативни коментари в ЕС, като в Брюксел настояха, че европейското право стои над националното. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дори заплаши Германия със съдебно дело. Превод и редакция: Теодор Пенев

13 Май 2020 | 11:39 | Агенция "Фокус"

Оливер Вархели: ЕС и Западните Балкани укрепиха отношенията си по време на пандемията

Оливер Вархели: ЕС и Западните Балкани укрепиха отношенията си по време на пандемията

Брюксел. Еврокомисарят по разширяването Оливер Вархели смята, че Европейският съюз и Западните Балкани излизат от кризата, до която доведе COVID-19 и дори са укрепили отношенията си, пише скопското издание "Слободен печат". Говорейки за подкрепата на ЕС за Западните Балкани в борбата срещу COVID-19, Вархели подчерта, че предоставянето на помощ не е състезание, а смислен и полезен акт. "Излизайки от кризата, нашите отношения с региона се засилват и партньорите ни се чувстват по-свързани с ЕС", написа еврокомисарят в своя акаунт в "Туитър". След срещата на върха между лидерите на ЕС и Западните Балкани комисарят по разширяването подчерта, че окончателната декларация след нея потвърждава, че подкрепата и сътрудничеството между ЕС и региона "далеч надхвърля това, което могат да осигурят други партньори". „Това е изречение, подкрепено от всички 27 лидери от ЕС, но и от лидерите на Западните Балкани“, каза той. Превод и редакция: Теодор Пенев

12 Май 2020 | 20:22 | Агенция "Фокус"

New Europe: ЕС може да предприеме правни действия срещу Германия заради решението на германския съд срещу ЕЦБ

New Europe: ЕС може да предприеме правни действия срещу Германия заради решението на германския съд срещу ЕЦБ

Брюксел. В Европейския съюз обмислят да започнат наказателни процедури срещу Германия, след като Федералният конституционен съд (ФКС) на страната-локомотив на Съюза излезе с решение миналата седмица, че Европейската централна банка (ЕЦБ) е излязла извън мандата си, като е купувала ценни книжа от страни и компании, засегнати от пандемията, пише базираното в Брюксел издание New Europe. „Сега анализираме детайлно решението на Германския конституционен съд. И ще разгледаме възможни следващи стъпки, които могат да включват възможността за производство за нарушение“, каза Урсула фон дер Лайен в неделя. Фон дер Лайен поддържа твърда позиция српямо Германия, като настоява на превъзходството на европейското законодателство над националното законодателство, както и правно обвързващия характер на решенията на върховния му съд. „Последната дума за правото на ЕС винаги се казва в Люксембург. Никъде другаде“, категорична е председателят на Комисията, визирайки Европейския съд със седалище в Люксембург. Върховният съд на Германия в Карлсруе постанови на 5 май, че програмата за закупуване на публичен сектор, която ЕЦБ следва от 2015 г., е извън правомощията на институцията (ултравирес). Според германските съдии ЕЦБ не е успяла да оцени правилно и обясни „пропорционалността“ на следваната парична политика, като предизвиква опасения, че може да участва в пряко държавно финансиране. Решението на Върховния съд на Германия не обхваща Пандемичната програма за спешни покупки, стартирана от ЕЦБ, за да подпомогне страните в тяхното икономическо възстановяване от кризата с коронавируса, но има опасения, че правният конфликт с Брюксел може косвено да повлияе на тези усилия. В изявеление на Европейския съд от петък потвърждават, че остават на позицията си от решение по въпроса от 2018 година и също подчертават, че постановлението е задължително за националните съдилища. По повод Деня на Европа Свен Гиголд, германски евродепутат от, изпрати писмо до фон дер Лайен, в което обяснява, че евентуална ескалация на спора между Берлин и Брюксел заплашва да разруши правната система на блока. „Неотдавнашното решение на германския конституционен съд постави в светлината на вниманието два въпроса на Европейския съюз: системата на еврото и европейската правна система“, заяви председателят на Комисията в официалното си изявление. Всъщност решението на германския съд може да създаде прецедент за националните съдилища да поставят под въпрос легитимността на Съда на Европейския съюз и да отменят неговите решения. Превод и редакция: Иван Христов

12 Май 2020 | 08:51 | Агенция "Фокус"

Джузепе Конте: Няма съд, който да може да решава за дейността на ЕЦБ

Джузепе Конте: Няма съд, който да може да решава за дейността на ЕЦБ

Рим. Италианският премиер Джузепе Конте заяви, че независимостта на Европейската централна банка (ЕЦБ) е ключова за основата, върху която е построен Европейският съюз и няма конституционен съд, който да решава какво може или не може да прави тя. Той заяви това пред италианският вестник Il Fatto Quotidiano. Конте заяви това малко след като Конституционният съд на Германия даде на ЕЦБ три месеца, за да оправдае своята схема за закупуване на облигации, в рамките на "Програмата за закупуване от публичния сектор" (PSPP). В случай, че ЕЦБ не направи това, съда заплаши, че Германската централна банка няма да участва в тази схема. "Не зависи от конституционните съдилища да решават какво може или не може да прави ЕЦБ. Независимостта й е в основата на европейските споразумения, които са признати и от Германия", каза Конте пред вестника. "Намирам за неуместно национален съд, макар и конституционен, да иска от ЕЦБ да оправдава своите решения. Те не могат да се месят в тези инициативи", допълни той. Схемата на ЕЦБ, на стойност 750 млрд. евро е насочена към подпомагането на ощетената от коронавируса икономика, остава непроменена, като Конституционният съд заяви, че решението не се отнася до съдържанието на инициативата. Превод и редакция: Теодор Пенев

6 Май 2020 | 10:16 | Агенция "Фокус"

АFP: Брюксел смята, че Европейското право стои над националното, когато става дума за икономическите въпроси

АFP: Брюксел смята, че Европейското право стои над националното, когато става дума за икономическите въпроси

Брюксел. Европейското право стои над това на държавите-членки, смята Ерик Мамер, говорител на Европейската комисия. Коментарите му идват след като Конституционният съд на Германия постави под съмнение политиките за финансови стимули на Европейската централна банка (ЕЦБ), предава AFP. "Въпреки анализа на детайлите от германския Конституционен съд, потвърждаваме превъзходството на европейското право", каза говорителят. По-рано германският Конституционен съд реши, че ЕЦБ трябва да изясни своята схема за закупуване на облигации, с която да бъде подкрепена икономиката на Еврозоната. Ако те не го направят, Германската централна банка (ГЦБ) може да не участва в тази схема. Съдът заяви, че ще попречи на ГЦБ да участва в схемата за закупуване на облигации, освен ако "управния съвет на ЕЦБ не приеме ново решение, което да демонстрира по разбираем начин, че целите й (...) не са непропорционални". Превод и редакция: Теодор Пене

5 Май 2020 | 14:38 | Агенция "Фокус"

„Ведомости“ (Русия): Беларус купи първа партия нефт от Саудитска Арабия

„Ведомости“ (Русия): Беларус купи първа партия нефт от Саудитска Арабия

Минск. Беларус е купил първата си партия нефт от Саудитска Арабия, съобщиха от пресслужбата на „Белнефтехим“ пред медиите. Доставката ще пристигне в пристанището Клайпеда на 11 май. Договорът е сключен с държавната компания Saudi Aramco, пише руското издание „Ведомости“. „Това е първата партия арабски нефт и обемът й е 80 хиляди т“, уточняват от пресслужбата на белоруската нефтена компания, като добавят, че не изключват в бъдеще Минск да продължи да работи със Saudi Aramco в зависимост от цените и ситуацията на пазара. През февруари лидерът на страната Александър Лукашенко предупреди, че Минск може да започне да купува нефт от Саудитска Арабия, а не от Русия. По неговите думи, преговори за доставки се водят с всички участници на световния пазар, включително САЩ и ОАЕ. Той дори не изключи доставките да се осъществяват по една от тръбите на нефтопровода „Дружба“ в реверсивен режим. Превод и редакция: Иван Христов

29 Април 2020 | 20:46 | Агенция "Фокус"

New Statesman (Великобритания): Как ще промени геополитиката падането на цената на нефта

New Statesman (Великобритания): Как ще промени геополитиката падането на цената на нефта

Лондон. На 20 април за първи път в историята цената на барел нефт стана отрицателна, спускайки се до минус 37,63 долара. Разбира се, това беше специален случай: това беше цената на майските фючърси на петрола марка West Texas Intermidiate crude (WTI). Тъй като нямаше достатъчно капацитет за съхранение, търговците изпаднаха в паника, решиха, че не могат да получат петрол, който те няма къде да съхраняват, така че в един момент те бяха готови да платят на други търговци, за да ги спасят от излишния нефт. Тази ситуация обаче показва по-дългосрочна промяна, пише британското издание New Statesman в материал, представен без редакторска намеса. Преди това цените на нефта паднаха леко, което се обясняваше с ръста на добивите на американския шистов нефт, забавянето на ръста на бързо развиващите се икономики (включително Китай), постепенното преминаване към възобновяеми източници на енергия в повечето богати страни, а от скоро и с ценовата война между Саудитска Арабия и Русия, в резултат от която в условията на спад на търсенето на пазара започна да влиза още повече петрол. След това дойде коронавирусът, който замрази икономическата активност и в резултат на това всички петролни складове се оказаха препълнени - оттам и спада на цената на WTI. В момента цената на петрола е в района на 20 долара за барел, което е много по-ниско от рамката от 50-100 долара, в която се е държал през последните няколко години. Това е катастрофа за много страни от глобалния юг, които зависят от износа на петрол. Основният въпрос е дали световните цени на петрола някога ще се „възстановят“. Коронавирусът променя начина на функциониране на световната икономика. Веригите за доставки се съкращават, защото компаниите започват да осъзнават предимствата на производството на продукти възможно най-близо до крайния клиент. Все повече и повече хора преминават към режим на дистанционна работа и в бъдеще броят на хората, работещи в този режим, постепенно ще се увеличава. Настоящата криза с пандемията от коронавируса също може да се разглежда като своеобразно „обявяване“ на хаоса, който може да провокира изменението на климата, което служи като допълнителен аргумент в полза на преминаването към възобновяеми енергийни източници. Ами ако светът никога няма да консумира толкова нефт, колкото по-рано е консумирал? Майкъл Либрайх от Bloomberg наскоро каза: „Винаги съм казвал, че ендшпилът за петрола няма да дойде, когато достигне 200 долара за барел, а когато фиксира на 20 долара за барел“. И така, ако петролът остане 20 долара за барел, какво ще означава това за нашия свят? Първо, помислете за Саудитска Арабия. При Мохамед бин Салман, нейният автократичен престолонаследник, много се говореше за „диверсификацията“ на икономиката - за превръщането на тази държава в център на възобновяема енергия, предимно на получаването на слънчева енергия, което ще я подготви за бъдещето след петрола. Реалността обаче не съвпада с амбицията. Плановете за изграждане на гигантска слънчева централа в пустинята на Саудитска Арабия бяха отменени през октомври миналата година. Почти цялата енергия, генерирана в Саудитска Арабия, се произвежда с помощта на изкопаеми горива. Широко рекламираната приватизация на саудитския петролен гигант Aramco се провали миналия ноември. Дори ако кралството успее успешно да премине към слънчева енергия, цялата му политическа икономика се основава на изключително печелившата петролна индустрия (Саудитска Арабия произвежда петрол за много по-ниска цена от много от конкурентите си). Ако отнемете тази печалба, ще лишите кралското семейство на Саудитска Арабия от основата на нейната власт - в същото време ще премахнете основата на отношенията между Саудитска Арабия и САЩ, която държи цялата геополитика на Близкия изток. Ако печелившата саудитска петролна индустрия изчезне, отношенията на Америка с този регион се променят, балансът на силите в конфронтацията между Саудитска Арабия и Иран се измества, след което несигурността ще се разпространи в целия регион и дори може да доведе до ескалация на насилието. Второ, не забравяйте, че редица държави изискват определена цена на петрола, за да могат бюджетите им да бъдат балансирани и политическите им системи да останат стабилни. Вземете например Нигерия, най-населената страна в Африка, в която живеят над 200 милиона души и където бюджетът на правителството е балансиран с цена на петрола от около 60 долара за барел. Или Русия на Путин, чийто бюджет е балансиран на $ 40 за барел. В случая на такива страни износителки на петрол, дълъг период на цените на петрола от около 20 долара за барел би означавал, че правителствата ще страдат от хронична липса на пари и че няма да могат да отделят достатъчно средства за обществени нужди. Както вече писах, Замбия и Еквадор - две държави, които зависят от цените на суровината, вече поискаха преструктуриране на дълговете си. С течение на времето, предвид кризата с пандемията от коронавирус, много други ще последват примера. Политическата нестабилност, възникнала в Алжир и Бахрейн - две държави, които вече страдат от падането на цените на петрола - е добър пример за това как ще се развият нещата в други страни. В колко петролни държави правителствата са изправени пред подобни протести? Колко от тях ще бъдат свалени или ще бъдат изправени пред политически / външнополитически кризи? Ако ниската цена на петрола продължи дълго време, това ще промени геополитическата карта на света. Трето, помислете за политиката на Съединените щати. Ниската цена на петрола се отразява негативно на много жители на тази суперсила, особено на представители на електората на Тръмп. Производството на шистов нефт, в което работят голям брой американци във важни щати като Мичиган, Арканзас и Охайо, наистина е поразено от спадащите цени на петрола. Държавният глава, който възнамерява да защити своите икономически постижения преди президентските избори през ноември, може да е принуден да направи големи жертви, за да им помогне. Алюзия за това какви мерки беше готов да предприеме, беше направе на 25 април, когато американският президент писа в „Туитър“ за готовността си да „открие огън и унищожи всички ирански въоръжени кораби, ако притесняват нашите кораби по вода“. Това изявление предизвика леко повишение на цените на петрола. Тръмп може продължи с действия от този тип, особено сега, когато наближават президентските избори, и да ги използва за укрепване на политическата си база. В момента е много трудно да си представим края на нефтената ера. Той предполага напълно различни начини за осигуряване на света с енергия, нови форми на транспорт, както и нови начини за транспортиране и съхраняване на електроенергия. Единственият въпрос обаче е кога ще дойде този край. Коронавирусът и спадът в цените на петрола, което той ускори, са може би доказателството, което ни трябва. Вероятно краят на петролната ера наближава. Това ще промени всичко. Превод и редакция: Иван Христов

28 Април 2020 | 21:53 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Цената на американския нефт марка WTI падна до $10,13 за барел

РИА Новости: Цената на американския нефт марка WTI падна до $10,13 за барел

Москва. Цената на американския нефт марка WTI продължава да пада, показват последните данни от търговете, предава РИА Новости. Към 11:01 часа българско време юнските фючърси на WTI поевтиняват с 18,15% до 10,46 долара, а минути по-рано бяха паднали и до 10,13 долара. Цената на северноморската смеска марка Brent с доставка през юли падна с 3,03% до 22,37 долара за барел, а за юни – с 3,5% до 19,32 долара. Инвеститорите обръщат внимание на увеличението на запасите от петрол и ниското търсене поради пандемията от коронавируса, която продължава да влияе на световната икономика. Според Министерството на енергетиката на САЩ резервите на най-големия терминал в страната в „Кушинг“ за седмицата от 13 до 17 април са се увеличили с 4,7 милиона барела, до 59,7 милиона. „Тази седмица цялото внимание ще бъде насочено към показателите за запасите от нефт и по-специално в Кушинг, центърът за доставяне на масло от марката WTI. Ако видим ръст на запасите, подобен на последните няколко седмици, тогава, вероятно, пълното зареждане на терминала в Кушинг ще бъде постигнато през първата половина май, което ще задържи огромния натиск върху пазара“, каза анализаторът на ING Уорън Патерсън. Ситуацията с цените на петрола Цените на петрола се понижиха в началото на март на фона на значително намаляване на търсенето по целия свят заради пандемията от коронавируса, както и след разпадането на сделката за ОПЕК +, когато неговите участници не бяха в състояние да се споразумеят или да разширят споразумението за намаляване на производството, или да променят параметрите му. В резултат цените паднаха повече от два пъти. По-късно котировките бяха възстановени в навечерието на нова среща на ОПЕК +. Според резултатите от видеоконференцията на 12 април страните членки на организацията се съгласиха да намалят производството с 9,7 милиона барела на ден през май - юни, със 7,7 милиона през втората половина на годината и с 5,8 милиона по-нататък до края на април 2022 година. Според Международната агенция по енергетика обаче споразумението на ОПЕК+, което ще влезе в сила на 1 май, не е в състояние да компенсира спада в търсенето по света, но може да доведе до началото на намаляване на запасите през втората половина на годината на фона на излишъка от суровини. Превод и редакция: Иван Христов

28 Април 2020 | 15:18 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Тръмп смята, че Русия и Саудитска Арабия могат да продължат да съкращават добива на нефт

ТАСС: Тръмп смята, че Русия и Саудитска Арабия могат да продължат да съкращават добива на нефт

Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп вярва, че Русия и Саудитска Арабия могат да продължат да намаляват производството на петрол и това ще бъде „естествен процес“ в настоящата ситуация. Това мнение изрази американският държавен глава, отговаряйки на въпроси на журналисти в Белия дом. Речта му се излъчваше от американски новинарски канали, предава TACC Тръмп е бил попитан дали иска Русия и Саудитска Арабия да продължат да намаляват производството на петрол. "Те могат допълнително да намалят производството. Считам, че това наистина трябва да бъде естествен процес на този етап", отговори Тръмп.. Стопанинът на Белия дом отбеляза, че сега много производители трябва да намалят добива на петрол. "Канада съкращава, и те трябва да съкращават", каза той и добави, че САЩ правят същото. Тръмп обясни, че това е необходимо за увеличаване на търсенето на петрол, което се срива. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Април 2020 | 21:36 | Агенция "Фокус"

Reuters: Властите в Чехия отмениха националната карантина

Reuters: Властите в Чехия отмениха националната карантина

Прага. Властите в Чехия смекчиха много от мерките за борба с коронавируса, след като броят на новите случаи на COVID-19 в страната започна да намалява и това предизвика оптимизъм, че епидемията е овладяна, предава Reuters. В страната бяха премахнати ограниченията върху пътуването и преминаването на границата, както обяви министърът на здравеопазването Адам Войтех след среща на правителството на 22 април. Властите ще позволят също така събирането на до 10 души на публичните места, вместо максимумът от двама, а също така считано от 27 април университетите в Чехия ще отворят врати. Очаква се скоро да бъдат свалени и забраните за работа на повечето магазини. Все още обаче хората, които излизат навън ще са задължени да носят маски за лице. Забраните за големи обществени събития също още важат. Войтех заяви, че стъпките за борба с пандемията са жизнено важни, за да не се претовари капацитета на чешката здравна система, но сега вече те могат да бъдат смекчени, макар и медицинските експерти по-рано да предупреждаваха да не се правят прибързани ходове. "Успяхме да се справим с епидемията изключително добре на територията на Чешката република", каза Войтех на пресконференция. Хората които пътуват в чужбина ще трябва да представят негативен тест за COVID-19 или пък да останат в самоизолация за 14 дни преди това, каза Войтех. Общият брой случаи на COVID-19 в Чехия е 7138 по последни данни, а 210 души са починали. Броят активни случаи падна под 5 хил. по-рано за първи път от 8 април. От 27 април се очаква магазините с площ до 2500 кв. м. да отворят врати отново, наред с фитнесите и библиотеките. Търговските центрове и другите магазини ще отворят на 11 май, а ресторантите, хотелите и театрите - на 25 май. Превод и редакция: Теодор Пенев

24 Април 2020 | 11:06 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ преразглеждат всички аспекти на сътрудничеството си със СЗО

ТАСС: САЩ преразглеждат всички аспекти на сътрудничеството си със СЗО

Вашингтон. Властите на Съединените щати преразглеждат всички аспекти на сътрудничеството със Световната здравна организация (СЗО), включително по въпросите на научното сътрудничество, заяви на брифинг в Държавния департамент изпълняващият длъжността директор на Американската агенция за международно развитие (USAID) Джон Барса, цитиран от TACC. Той беше попитан дали научното сътрудничество също ще бъде замразено, включително работата на американски експерти в СЗО. "Не можем да ви кажем какви решения ще бъдат взети след резултатите от нашата оценка. Но по време на тази оценка, в рамките на 60-90 дни, които президентът обяви, ще разгледаме всички аспекти на взаимодействие с СЗО", каза той. „Така че ще си зададем някои въпроси, които и Вие задавахте в този процес“, добави Барса. От своя страна директорът на департамента за ресурси за чуждестранна помощ на Държавния департамент на САЩ Джеймс Ричардсън отбеляза, че Съединените щати не изискват от Световната организация да връща вече изплатени от Вашингтон средства, но всички нови плащания са спрени. "Прекъснахме новото финансиране. Парите, които вече са дадени на СЗО, няма да бъдат върнати", подчерта той. На 14 април президентът на Съединените щати Доналд Тръмп обяви, че Вашингтон е спрял вноските за СЗО. Според него парите няма да бъдат превеждани, "до извършването на оценка на ролята на Организацията в укриването на данните за разпространението на коронавируса". В предишните дни Тръмп няколкократно пъти критикува работата на СЗО. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Април 2020 | 20:19 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Цената на руския нефт марка Urals падна под 12 долара за барел

РИА Новости: Цената на руския нефт марка Urals падна под 12 долара за барел

Москва. Цената на руския нефт марка Urals падна под 12 долара за барел, предава РИА Новости, като се позовава на аналитичната агенция Argus. „Цената на сорта в Северозападна Европа (NWE) в абсолютно изражение е намаляла с 5,92 долара за барел до 11,59 долара за барел (CIF Ротердам)“, се казва в съобщението. От агенцията отбелязват, че най-ниската цена е регистрирана на 1 април, когато за барел от руския петрол са предлагали 10,54 долара. Това е била най-ниската цена от март 1999 година. Световните цени на енергоносителите продължават да падат, сутринта цената на северноморската смеска Brent падна до минимум от 11 декември 1999 г. - под 16 долара за барел. В понеделник май фючърсите на WTI за първи път в историята стигнаха до отрицателно стойности (по-късно се възстановиха). Пандемията от COVID-19 предизвика рекорден спад на цените на петрола поради спада в търсенето на суровините. Отрицателно въздействие върху пазара оказа и липсата на споразумение между страните-членки на ОПЕК+. Сделката беше сключена едва в средата на април, което помогна за временно стабилизиране на ситуацията на пазара, но след това цените отново започнаха да падат. На фона на коронавируса и излишъка от суровини, ОПЕК и Международната агенция по енергетика очакват рекорден спад на търсенето на петрол през тази година. Превод и редакция: Иван Христов

22 Април 2020 | 15:25 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Страните от ОПЕК+ ще започнат да намаляват производството си на нефт не по-рано от месец май

ТАСС: Страните от ОПЕК+ ще започнат да намаляват производството си на нефт не по-рано от месец май

Рияд. Саудитска Арабия и другите големи производители на нефт в ОПЕК+ не смятат за подходящо да започнат намаляването на производството по-рано от май, заради катастрофалния срив в цените на петрола. Намаляването на производството ще започне 1 май, както се договориха те по-рано и както е по план, съобщава TACC, като се позовава на източници в делегациите на страните от Близкия Изток в ОПЕК+. Според тях Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и другите страни от организацията не смятат за необходимо да обсъждат по-ранно намаляване на производството, за да се стабилизират цените на пазара на петрол в този период на паника сред инвеститорите. "Убедени сме, че спадът на (цените) на петрола WTI е резултат от комбинация от технически и спекулативни фактори. Трябва да изчакаме ефекта от намаляването (на производството), тогава пазарът ще се коригира", каза един от източниците на ТАСС. Друг добави, че е невъзможно да се започне намаляване на производството намалението през април, тъй като доставките за месеца вече са планирани и клиентите са уведомени, че намаляванията ще започнат през май. Трети източник потвърди, че би било „нелогично“ да се започне със съкращаването на производството преди май, така че тази идея не се обсъжда сериозно. Решението на страните от ОПЕК+ да възобновят намаленията на обемите на производството на петрол от месец май беше взето на 12 април, с цел да бъде стабилизиран пазара. Той остава нестабилен и цената на петрола марка Brent днес, 22 април, падна под 18 долара за барел. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Април 2020 | 11:25 | Агенция "Фокус"

AFP: Цената на петрола марка Brent падна под 18 долара за барел

AFP: Цената на петрола марка Brent падна под 18 долара за барел

Вашингтон. Цената на барел суров нефт марка Brent падна с повече от 8% и достигна стойности под 18 долара, на фона на ниското търсене на горива в САЩ, заради пандемията, която нанесе сериозни щети на петролния пазар, предава AFP. Цената на барел петрол марка Brent достигна до 17,63 долара на азиатските пазари, след като падна под 20 долара вчера, на 21 април. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Април 2020 | 09:35 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: ОПЕК спешно свиква конференция на министрите във вторник

Bloomberg: ОПЕК спешно свиква конференция на министрите във вторник

Вашингтон. ОПЕК свиква спешна видео-конференция на министрите на петрола във вторник, за да обсъдят ситуацията на нефтения пазар, съобщава агенция Bloomberg, като се позовава на свои източници, които не уточняват точно кои страни ще участват в дискусиите. Цената на майските фючърси нефт марка WTI в понеделник за първи път в историята на САЩ спаднаха на Ню-йоркската стокова борса до отрицателни показатели. Юнските фючърси на нефта от тази марка към вечерта на вторник поевтиняха до по-малко от 14 долара за барел. Цената на фючърсите марка Brent с доставка през юни 2020 година на борсата ICE в Лондон ускори падането си до 22,4% спрямо нивото от закриването на търговете през миналия ден до ниво от $19,85 долара за барел, показват данните от борсата към 18:10 часа. Страните от ОПЕК + на спешна среща на 12 април успяха да финализират споразумение за намаляване на производството през май - юни. Окончателната квота за намаляване на производството за два месеца няма да бъде 10 милиона барела на ден, а 9,7 милиона , тъй като Мексико пое по-ниска от очакваната квота. Русия и Саудитска Арабия, според условията на споразумението, ще намалят производството на петрол с равни дялове - 2,5 милиона барела на денот базовото ниво от 11 милиона. Превод и редакция: Иван Христов

21 Април 2020 | 19:25 | Агенция "Фокус"

AFP: Тръмп нареди да се разработи план за спасяване на американската петролна промишленост

AFP: Тръмп нареди да се разработи план за спасяване на американската петролна промишленост

Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп е дал разпореждане на своята администрация да разработи план за финансова поддръжка на нефтегазовата промишленост в страната в условията на криза в сектора. Това съобщи американският лидер във вторник чрез своя „Туитър“, предава AFP. „Никога няма да подведем забележителната нефтена и газова промишленост в Съединените щати. Дадох разпореждане на министъра на енергетиката и министъра на финансите да разработят план, който ще ни позволи да разпределим средства, така че тези много важни компании и работни места да бъдат защитени в дългосрочен план“, написа Тръмп. Превод и редакция: Иван Христов

21 Април 2020 | 17:15 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Цената на нефта марка Brent падна под $19 за първи път от 2002 година

ТАСС: Цената на нефта марка Brent падна под $19 за първи път от 2002 година

Москва. Цената на юнските фючърси на нефта марка Brent на лондонската борса ICE ускори падането си до 28,55% спрямо нивото от затварянето на предишните търгове и вече се продава за $18,27 за барел, показват данните на борсата към 14:24 българско време, предава ТАСС. Последният път, когато петролът марка Brent се продаваше за под 19 долара за барел беше през януари 2002 година. В същото време фючърсите на нефта сорт WTI за юни поевтиняват с 42,29% - до $ 11,79 за барел. Превод и редакция: Иван Христов

21 Април 2020 | 17:02 | Агенция "Фокус"

The Independent: Властите във Великобритания все още не са сигурни за истинския брой на починалите от COVID-19 в страната

The Independent: Властите във Великобритания все още не са сигурни за истинския брой на починалите от COVID-19 в страната

Лондон. Експертите във Великобритания признават, че истинският брой на починалите от коронавируса в страната остава неясен, въпреки че според официалната статистика броят на новите жертви на заразата започва да намалява, пише вестник The Independent. Министърът на финансите на Обединеното кралство Риши Сунак описа статистиката като "обнадеждаваща" и изрази увереност, че пандемията е преминала през своя пик в страната, което означава, че правителството скоро ще промени своя подход за борба с вируса. Той каза това по време на пресконференция и допълни, че властите вече предвиждат преминаване към "следващия" етап от борбата с COVID-19. Той обаче предупреди, че още е рано за премахване на карантината. "Има светлина в края на тунела, но още сме далеч", каза министърът. Коментарите му идват малко след като премиерът Борис Джонсън обяви, че страната трябва да е предпазлива и да не смекчава мерките за социално дистанциране твърде рано. Той заяви пред свои съветници и министри на среща на кабинета, че това би могло да създаде риск от втора вълна на заразата. По-рано се появи информация от здравните служби в Англия, че в ранните етапи на болестта около 10% от жертвите на коронавируса са умирали извън болниците. Тези цифри не се добавят в официалната статистика и медицинският директор на Службата за обществено здраве на Англия Ивон Дойл заяви, че това може да означава, че жертвите могат да са много повече от представеното в нея. Тя изрази увереност, че "без съмнение" статистиката на здравните служби "не отразява" истината и смъртните случаи са повече. Очаква се официалните цифри на Националната статистическа служба да разкрият и всички смъртни случаи, които може да не са били отразени преди 10 април, ако болните са починали извън лечебни заведения. Дойл все пак уточни, че тази цифра вероятно не е много по-голяма, тъй като "девет от всички десет смъртни случаи" се регистрират в болниците. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Април 2020 | 13:47 | Агенция "Фокус"

AFP: Общо 430 нови случая на COVID-19 в Испания

AFP: Общо 430 нови случая на COVID-19 в Испания

Мадрид. Броят на новите заразени в Испания се увеличи и за последните 24 часа е 430 души, според информация на Министерството на здравеопазването в Мадрид, предава AFP. Засега 21 282 души са починали от COVID-19 в страната от близо 200 хил. заразени. Испания е най-засегнатата от коронавируса държава в Европа и е на второ място в света по брой на случаите, след САЩ, където има близо 800 хил. заразени и над 45 хил. починали. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Април 2020 | 12:53 | Агенция "Фокус"

Reuters: Европейската икономика може да се свие с рекордните 10% през 2020 г.

Reuters: Европейската икономика може да се свие с рекордните 10% през 2020 г.

Брюксел. Европейският съюз може да е изправен пред свиване на Брутния си вътрешен продукт (БВП) с рекордните 10% през 2020 г. поради заради икономическата криза, причинена от разпространението на коронавируса, съобщава Reuters. Това е заявил представител на Европейската комисия по време на консултации с посланиците на ЕС в понеделник, 20 април. Представителят на ЕК е заявил, че „заради избухването на (пандемията от) коронавируса ЕС може да загуби една десета от своя БВП“. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Април 2020 | 10:22 | Агенция "Фокус"

Fox News: В Ню Йорк беше заведено дело срещу СЗО за скриване на истинския брой заразени с COVID-19

Fox News: В Ню Йорк беше заведено дело срещу СЗО за скриване на истинския брой заразени с COVID-19

Ню Йорк. Жителите на окръг Уестчестър в щата Ню Йорк заведоха дело във Федералния съд срещу Световната здравна организация (СЗО), обвинявайки я в укриване на данните за пандемията от коронавируса. Това съобщава Fox News. Ищците - Ричард Клинг, Стив Роткер и Дженаро Пурчия, изискват обезщетение от СЗО за щетите, които тя e причинила според тях на американците, които страдат от коронавируса. Те смятат, че организацията не само е предприела редица грешни действия за предотвратяване на пандемията, но и участва в укриването на информация за истинското разпространение на епидемията в Китай. В резултат на това „СЗО е допринесла за разпространението на коронавируса по целия свят, включително в САЩ и Ню Йорк“, се казва в текста на съдебното дело, цитиран от Fox. Размерът на исканата компенсация не се споменава. Окръг Уестчестър се намира на север от Ню Йорк. Тук се намира и предградието Ню Рошел, откъдето започна разпространението на коронавируса в града. В Ню Рошел живеят двама от тримата инициатори на делото. Според Института на Джон Хопкинс общо 776 души са починали от COVID-19 в предградието. Освен това миналата седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е наредил на администрацията си да преустанови вноските на страната за бюджета на СЗО, "в очакване на оценката за ролята на организацията в лошото справяне с пандемията и укриване на данни за разпространението на коронавируса". Според него, поради неправилни оценки и препоръки на организацията, 20 пъти повече хора са били заразени с COVID-19. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Април 2020 | 09:54 | Агенция "Фокус"

VOA: Доналд Тръмп обяви, че ще забрани имиграцията към САЩ на фона на пандемията

VOA: Доналд Тръмп обяви, че ще забрани имиграцията към САЩ на фона на пандемията

Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще забрани имиграцията към страната заради пандемията от коронавируса, предава Voice of America. Той заяви това в съобщение в "Туитър", в което нарече пандемията "атаката на невидимия враг" и оправда решението си с "нуждата да защитаваме работните места на нашите прекрасни американски граждани". "В светлина на атаката на невидимия враг, както заради нуждата да защитаваме работните места на нашите прекрасни американски граждани, ще подпиша изпълнителна заповед да забраня временно имиграцията към САЩ", написа президентът. САЩ са най-засегнатата страна от пандемията в света с близо 50 хил. починали и общо почти 800 хил. заразени. През март Тръмп затвори границата на САЩ с Мексико и Канада за всички пътуващи, с изключение на държавни служители и шофьори, превозващи стоки от първа необходимост. Той освен това забрани на всички чужди граждани, които в последните 14 дни са били в Китай, Иран или Европейския съюз (Шенгенското споразумение) да влизат в страната. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Април 2020 | 09:18 | Агенция "Фокус"

London Evening Standard: Британският бюджетен дефицит може да достигне 340 млрд. евро след пандемията

London Evening Standard: Британският бюджетен дефицит може да достигне 340 млрд. евро след пандемията

Лондон. Великобритания може да се наложи да изтегли заеми на стойност над 340 млрд. евро и така да увеличи своя бюджетен дефицит, докато правителството се опитва да държи икономиката на страната в изправност по време на кризата с коронавируса, сочи ново изследване, пише вестник London Evening Standard. Центърът за политически изследвания предвижда, че министерството на финансите може да похарчи 145 млрд. евро само за директни икономически помощи, включително за изплащането на част от заплатите на някои работници, което вече започна на 20 април. Освен това се предвижда още 136 млрд. евро да бъдат похарчени чрез косвени разходи, като по-ниски данъци. Това ще бъде реалността ако се случи правителствения сценарии за тримесечна карантина, последвана от 90 дни на смекчени мерки за борба с вируса. Според изчисленията на правителството британската икономика ще се свие с 35% между април и юни, но Брутния вътрешен продукт (БВП) ще навакса и ще се завърне до нормалните си нива до края на годината. Все пак някои експерти не очакват пълно финансово възстановяване за страната поне до 2021 г. Според анализаторите страната ще стигне до най-високия си бюджетен дефицит от времето на Втората световна война. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Април 2020 | 08:31 | Агенция "Фокус"

Politico: Ангела Меркел подкрепи европейски облигации за борба с коронавируса

Politico: Ангела Меркел подкрепи европейски облигации за борба с коронавируса

Берлин. Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че би подкрепила издаването на европейски облигации чрез съществуваща клауза сред спораузменията на ЕС, за да може да бъде финансирано икономическото възстановяване на Общността от кризата, пише европейската редакция на списание Politico. Меркел заяви пред репортери в Берлин, че клаузата за солидарност - под член 122 от Договорът за функционирането на Европейския съюз, която вече е използвана за схемата за справяне с безработицата - може да бъде използвана и за други форми на финансова подкрепа за националните правителства. Меркел все пак остана скептична по отношение на по-широко споделяне на заеми в ЕС чрез т.нар. "корона облигации", които южните страни, особено засегнати от пандемията, като Италия, поискаха по-рано. "Вече открихме инструмент в член 122, параграф две, където облигациите за държавите могат да бъдат предавани чрез гаранции от страните членки, а после използвани, например за финансирането на краткосрочни заеми", каза Меркел. "Мога да си представя, че ще (използваме) такива инструменти и в бъдеще". Канцлерът заяви това малко преди видеоконференцията на европейските лидери, която предстои на 23 април, където се очаква те да обсъдят първия пакет от 500 млрд. финансови помощи и също така да дискутират допълнителен фонд за възстановяване от икономическата криза след пандемията. Коментарите на Меркел подкрепят вече предложената идея на Брюксел, съгласно която - за разлика от "корона облигациите" - ще бъдат отпуснати облигации на базата на финансови гаранции, които страните ще осигурят чрез европейския бюджет. Така общият риск за държавите ще бъде намален, а и тази мярка е създадена, за да бъде временна. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече предложи идеята нейната институция да увеличи тавана за това колко пари Брюксел може да иска от страните да вложат в европейския бюджет. "Мога да си представя, че бюджетът със сигурност, разбира се, няма да изглежда като този, който обсъждахме последния път", каза Меркел по-рано, като имаше предвид февруарската среща от високо равнище на Европейския съвет, където лидерите не успяха да се споразумеят за Бюджета на ЕС за 2021 - 2027 г. "Бюджетът ще изглежда различно", продължи тя. "Мога да си представя, че ще имаме съвсем различни финансови възможности в първите години след пандемията, но това също е включено в съществуващите споразумения". Меркел изрази симпатиите си към положението на Италия, като настоя, че то не се е дължи на проблеми с икономическите политики, а на "пандемията, която застигна всички нас". Все пак канцлерът заяви, че планът за "корона облигации" не е практичен, тъй като ще отнеме твърде много време да бъде създаден и изпълнен. Идеята по-рано срещна яростната съпротива на Нидерландия, според които тя е твърде рискована за другите страни-членки на ЕС. "Всичко от което се нуждаем е бърз отговор на тази пандемия. Германия ще участва в отговори, базирани на солидарността", каза Меркел. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Април 2020 | 08:18 | Агенция "Фокус"

AFP: Цената на американския петрол падна до рекордно ниски стойности

AFP: Цената на американския петрол падна до рекордно ниски стойности

Свят. Цената на американския суров петрол падна до 15 долара за барел в понеделник, 20 април, най-ниската й стойност от повече от две десетилетия, предава AFP. Цената на петрола с марка West Texas Intermediate (WTI) достигна до 15,78 долара на барел - най-ниската му стойност от март 1999 г. докато нефта Brent се търгова за 26,93 долара. Пазара на нефт също страда от последиците от коронавируса, който доведе до намалено търсене на петролни продукти като различни горива, заради наложените по целия свят мерки за карантина. Освен това по-рано Русия и Саудитска Арабия започнаха краткотрайна ценова война и за малко увеличиха своето производство на петрол, преди да се споразумеят да го намалят отново. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Април 2020 | 08:00 | Агенция "Фокус"

"Независимая газета" (Русия): Настъпва "кървав" период за пазара на петрол

"Независимая газета" (Русия): Настъпва "кървав" период за пазара на петрол

Париж. Спадащото търсене на нефт през второто тримесечие на 2020 г. вероятно ще се превърне в най-ниското в историята на световния петролен пазар, а април може да се нарече „кървав“ или „черен“ за петролната промишленост, според Фатих Бирол, ръководител на Международната агенция по енергетика (МАЕ), пише руското издание "Независимая газета". „Заради COVID-19 световната икономика загуби година растеж - за петролния пазар тази загуба е сравнима с почти десетилетие“, каза той. Според МАЕ търсенето на петрол през април ще спадне с 29 млн. барела. на ден в рамките на годината - до нивото, последно наблюдавано през 1995 г. Като цяло за 2020 г., дори като се вземе предвид фактът, че карантинните ограничения ще бъдат свалени през втората половина на годината, глобалното търсене на петрол ще намалее с 9,3 млн. барела. на ден в сравнение с 2019 г., прогнозира МАЕ. И това „ще анулира почти десетилетие на растеж“. Според Reuters, положителният ефект от сделката на производителите на петрол за кумулативно намаляване на производството с 19,5 млн. барела на ден ще зависи и от закупуването на петрол от страна на потребителите от стратегическите резерви. Тези покупки, очевидно, трябва да достигнат безпрецедентни размери. Източници на ОПЕК+ заявиха, че МАЕ може да обяви, че ще закупи големи обеми нефт - до няколко млн. барела, за да подкрепи сделката. МАЕ посочва, че логистичният капацитет, т.е. наличието на свободни танкери, тръбопроводи и наземни складове, е почти изчерпан. Проблемът се усложнява от факта, че много зависи от качеството на отделните марки петрол: някои видове гориво изискват специални условия за съхранение. През първата половина на годината, въпреки намаляването на производството на петрол, МАЕ прогнозира увеличение на запасите от 12 млн. барела на ден. Наличните количества могат да препълнят складовете в средата на годината: „Нефтената индустрия никога не е била толкова близо до границата на своите логистични възможности", коментират от агенцията. Според източници на Reuters, МАЕ е поискала от 30 от своите страни-членки да създадат стратегически резерви от нефт и нефтопродукти в количество, еквивалентно на поне 90 дни нетен внос на гориво. В допълнение, според МАЕ, четири страни - Китай, Индия, Южна Корея и САЩ или ще предложат своите стратегически складови помещения за временно съхранение на непродадените обеми гориво, или обмислят увеличаване на стратегическите си резерви на петрол, за да се възползват от по-ниските цени. „Ако (прехвърлянето на нефт) в стратегическа инфраструктура за съхранение, което може да бъде най-малко 200 млн. барела, се извърши през следващите три месеца, след това 2 млн. барела на ден могат да бъдат премахвани от пазара“, заявиха от МАЕ. След предприетите мерки и в случай на възстановяване на търсенето през втората половина на 2020 г., прекомерното натоварване на съоръженията за съхранение може да намалее. Въпреки това, както уточняват някои експерти, МАЕ никога не е провеждала координирани покупки на петрол и не разполага с подходящите правомощия за това. Превод и редакция: Теодор Пенев

15 Април 2020 | 20:04 | Агенция "Фокус"

VOA: Глобалното търсене на петрол ще намалее до невиждани досега стойности

VOA: Глобалното търсене на петрол ще намалее до невиждани досега стойности

Вашингтон. Глобалното търсене на петрол ще намалее тази година с невиждани досега стойности заради икономическите ограничения в целия свят, причинени от пандемията от коронавируса, предупредиха от Международната агенция по енергетиката (МАЕ), предава Voice of America. Изчислява се, че намаляването на търсенето с 9,3 млн. барела на ден тази година е еквивалентно на цяло десетилетие растеж. Агенцията, която съветва страните по въпросите с енергетиката, очаква че намаляването в търсенето ще достигне своя пик този месец. Те наричат спада в търсенето "Черния април" и очакват той да намалее до рекордни стойности, които света не е виждал от 1995 г. "Можем да станем свидетели на най-тежката година в историята на глобалния петролен пазар", заяви Фатих Бирол, ръководител на базираната в Париж МАЕ. Цената на суровия петрол намаля с 60% от началото на годината, заради ценовата война между Саудитска Арабия и Русия, наред с икономическите последици от пандемията от коронавируса. Тя падна допълнително и днес, на 15 април, американският индекс на цената на петрола достигна до 20 долара на барел - най-ниската му стойност от 18 години, което повдигна въпроси за ефикасността на постигната по-рано сделка на страните от ОПЕК+ за ограничаването на производството на нефт. Макар евтиния петрол да е полезен за потребителите и бизнеса, който го използва, в момента той се продава на загуба. Това оказва негативно влияние на финансите на страните-производителки на петрол, много от които са слаби икономики, както и на компаниите, които произвеждат нефт. При това заради пандемията и ограниченията на движението, потребителите не се възползват особено от ниските цени на горивото. Превод и редакция: Теодор Пенев

15 Април 2020 | 16:25 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Саудитският министър на енергетиката разказа за „семейни“ отношения с Русия

„Взгляд“: Саудитският министър на енергетиката разказа за „семейни“ отношения с Русия

Рияд. Министърът на енергетиката на Саудитска Арабия Абдел Азиз бен Салман ал Сауд, говорейки за разногласията с Русия, определи отношенията с Москва като „семейни“, пише вестник „Взгляд“. Той бе попитан как е успял Рияд да се върне към преговорите. „Семейството си остава семейство, и в семействата понякога има спорове, но те не излизат на улицата“, отговори той. По неговите думи, именно благодарение на тези „семейни отношения“ в крайна сметка се е стигнало до изглаждане на разногласията. „Ако не беше сериозното сътрудничество с нашите приятели в Русия, нямаше да бъде постигната сделка“, заяви Абдел ал Сауд. По-рано медиите съобщаваха, че заради пандемията от коронавируса на Русия й се е наложило да „направи отстъпки“ за нефтената сделка. В неделя по време на нова среща на ОПЕК + 23 държави се договориха да намалят производството на петрол. Според министъра на енергетиката на Саудитска Арабия страните от ОПЕК + ще намалят производството с близо 12,5 милиона барела на ден от нивото през април, а глобалният спад на производството се очаква да бъде 19 милиона барела. Превод и редакция: Иван Христов

14 Април 2020 | 21:30 | Агенция "Фокус"

Financial Times: Споразумението на ОПЕК+ няма да спаси петролния пазар от липсата на търсене на нефт

Financial Times: Споразумението на ОПЕК+ няма да спаси петролния пазар от липсата на търсене на нефт

Лондон. Новото споразумение на ОПЕК+ няма да спре спада в глобалното търсене на петрол, причинено от ограничителни мерки, заради пандемията от новия коронавирус, които доведоха до 30% намаление на глобалното потребление на нефт, коментират от британското издание Financial Times. Според изданието производителите на петрол ще бъдат принудени да продават продуктите си на по-ниски цени, което ще бъде допълнителна пречка за стабилизирането на пазара. В същото време производството на петрол може да бъде спряно изцяло, поради запълването на складовете за съхранение на нефт, защото според сделката намалението на производството няма да започне до края на април. По-рано страните от ОПЕК+ на извънредна среща на 12 април успяха да финализират споразумението за намаляване на производството през май - юни, преговорите по което започнаха на 9 април. Окончателната квота за намаляване на производството за следващите два месеца няма да бъде 10 млн., а 9,7 млн. барела на ден, тъй като Мексико пое по-ниска от очакваната квота. Русия и Саудитска Арабия, при условията на споразуменията, ще намалят производството си на петрол с равни дялове - 2,5 млн. барела на ден от базовото ниво от 11 млн. Самото споразумение ще бъде валидно за две години, но от юли до декември 2020 г. страните ще съкращавт производството си с 7,7 млн. барела на ден, а от януари 2021 г. до края на април 2022 г. - 5,8 млн. Параметрите на споразумението могат да бъдат преразгледани през декември 2021 г. Превод и редакция: Теодор Пенев

14 Април 2020 | 11:29 | Агенция "Фокус"

Бруно Льо Мер: Френската икономика може да се свие с 8% след края на пандемията

Бруно Льо Мер: Френската икономика може да се свие с 8% след края на пандемията

Париж. Френската икономика вероятно ще се свие с около 8% в края на годината, в резултат от продължителната карантина - мярка за борба с пандемията от коронавируса, която се очаква да продължи поне до 11 май, заяви финансовият министър на страната Бруно Льо Мер, предава AFP. По-рано той предвиди свиване на икономиката с около 6% от Брутния вътрешен продукт (БВП) в края на 2020 г., но тази прогноза беше изградена на базата на по-ранните предположения за продължителността на карантината. На 13 април президентът Еманюел Макрон обяви, че тя ще продължи поне до 11 май. На свой ред финансовият министър заяви пред местната телевизия BFM, че очакваната рецесия ще бъде взета предвид в програмата за новия бюджет за 2020 г. Превод и редакция: Теодор Пенев

14 Април 2020 | 10:18 | Агенция "Фокус"

"Взгляд": За чия сметка страните от ОПЕК+ се споразумяха за намаляването на производството на петрол?

"Взгляд": За чия сметка страните от ОПЕК+ се споразумяха за намаляването на производството на петрол?

Москва. Късно вечерта на 12 април страните от ОПЕК + окончателно се договориха за условията за прекратяването на петролната война. Някои наричат окончателното споразумение принудително примирие, други - поражение. Но не Саудитска Арабия, а Русия. Кой спечели най-много и кой загуби в последните седмици от петролия конфликт и защо беше нужно всичко това, коментират от руското издание "Взгляд". Условията на споразумението са доста прости. То ще остане в сила за две години - от 1 май 2020 г. до 30 април 2022 г., а целта му е драстично да бъде намалено производството на нефт. Очаква се кумулативно намаляване на производството на петрол през месеците май - юни с 9,7 млн. барела на ден, през юли-декември с осем, а през януари 2021 г. - април 2020 с шест млн. барела на ден. От октомври 2018 г., когато беше подписано подобно споразумение, което изтече тази година, страните от ОПЕК+ добиват с 23% по-малко петрол. В резултат на новото споразумение страните от ОПЕК+ ще намалят производството с общо 9,7 млн. барела (почти 10% от световното производство), плюс още девет млн. намаление от страни, които не са включени в споразумението. Енергийните експерти се надяват, че това масово намаляване на обема на производството ще помогне да се избегне срив на цените на петролния пазар. Не е изненадващо, че руските власти и част от политическата и академичната общност приветстваха сключването на сделката. "Ако в крайна сметка не бъде сключена такава сделка, световната икономика ще бъде на прага на неконтролируем хаос в цените на енергията", заяви Дмитрий Песков, говорител на президента Владимир Путин малко преди финализирането на споразумението. И той беше прав. Нефтената война от миналия месец, тоест неконтролируемото увеличение на производството, на фона на намаляващото търсене на петрола, съчетано с подкопаването на цените от страна на Саудитска Арабия, наистина постави пазара на ръба на пропастта. Става дума не само за срива на цената на нефта, но и за препълването на складовете. Според вицепрезидента на "Лукойл" Леонид Федун в тях вече има около един млрд. барела и според изчисленията на министъра на енергетиката Александър Новак през май капацитета на складовете ще се изчерпа. Няма съмнение - сделката наистина беше необходима и страните наистина трябваше да направят отстъпки една на друга. Единственият въпрос е защо Русия направи най-големите отстъпки? За сметка на Русия? Да, формално, общото намаление на производството беше поделено по равно, както Москва искаше. Русия и Саудитска Арабия намаляват производството си на нефт с равни количества - 2,5 млн. барела на ден, от 11 на 8,5 млн. В действителност обаче това не съответства съвсем на реалността, главно поради изключително непочтителното поведение на Саудитска Арабия. Рияд, за разлика от Москва, имаше техническите възможности за рязко увеличение на производството си. През януари 2020 г. Русия произвеждаше 11 млн. барела петрол на ден, а Саудитска Арабия - 9,7. След началото на "нефтената война" нивото на производство в Москва остана същото, но Рияд започна рязко да увеличава своето. Те обещаха в близко бъдеще да произвеждат повече от 12 млн. барела на ден. Така според Игор Юшков, анализатор от Финансовия университет в Москва, по време конфликта Саудитска арабия се е поставила на много удобна позиция. В резултат на това, когато дойде време да се съкрати „от сегашното ниво на производство“, всъщност намалението за Рияд на практика възлиза на по-малко от 1,5 млн. барела от нивото преди конфликта. Междувременно Русия намалява своето производство с 2,5 млн. Освен това ситуацията изглежда още по-малко равностойна, когато погледнем износа. Преди избухването на петролния конфликт, Русия изнасяше приблизително 50% от произвеждания нефт, докато при Саудитска Арабия този процент е 80. И ако Москва не следва украинския път и не организира деиндустриализация, значителна част от намалението ще трябва да се изтегли от износа - и следователно от валутните й постъпления. И накрая, не е ясно как руските петролни залежи ще понесат това много сериозно намаление. „Сега ще трябва да съкратим съществуващите проекти и не е ясно дали можем да се върнем към предишните производствени обеми, защото някои кладенци не могат да бъдат временно затворени. Те или трябва да работят, или да бъдат закрити“, обясни Игор Юшков пред "Взгляд". Да, министърът на енергетиката Александър Новак казва, че компаниите няма да позволят затварянето на кладенци, където производството не може да бъде възобновено. Според Игор Юшков точната картина ще се изясни едва след като ситуацията бъде оценена от самите геолози на компаниите. Майстори в преговорите Редица експерти твърдят, че Русия е била принудена да се съгласи на тези условия заради изкуственото занижаване на цените на петрола от страна на Саудитска Арабия - Рияд обеща да започне да внася в Европа евтин нефт за по 10 долара за барел, а западните експерти и журналисти сметнаха, че Саудитска Арабия (за разлика от Русия) разполага с достатъчно пари, за да оцелее след срива на петролния пазар. В действителност обаче последиците от това подкопаване на цените за Саудитска Арабия биха били по-сериозни, отколкото за Русия. На първо място, Русия има повече запаси. „През последните години Владимир Путин създаде резерв от петродолари (съвкупността от приходи от продажбата на суров петрол в полза на държавите-износителки - бел. ред.) в случай на конфликт. 577 млрд. долара - с 60% повече, отколкото имаше през 2015 г. За същия период петродоларните резерви на Саудитска Арабия намаляват с 28% до 502 млрд. долара “, пише Bloomberg. Също така руската продукция не е застрашена от ракети на йеменски изтребители. И накрая, позицията на Владимир Путин в Кремъл не е под съмнение, докато съдбата на саудитския коронован престолонаследник Мохамед бин Салман (фактически владетел на кралството) зависи от финансовото благополучие на неговите роднини, които отдавна са загубили навика да живеят в палатки и шатри. Изчисленията на привържениците на ценовата война не се осъществиха - те не очакваха затварянето на европейската икономика след китайската и, следователно, дълбочината на спада в търсенето на петрол. Но това не означава, че трябваше Русия да направи такива отстъпки пред Саудитска Арабия, която е в по-слаба позиция, да не говорим за изоставянето на стратегическите цели, които Москва си постави в този конфликт. Така Русия не успя да ощети американските компании, произвеждащи шистов петрол (по-скъп като цена и следователно нерентабилен при ниски цени). В допълнение, Москва не успя да принуди САЩ (най-голямата страна по отношение на обема на добив на нефт) да се присъединят към споразуменията за ограничаване на производството, така че американските компании да не запълнят пазарните обеми, които бяха освободени заради доброволните ограничения на страните от ОПЕК+. САЩ единствено се ангажираха да намалят част от „мексиканското“ производство (250 хил. барела). Те също така смътно обещаха да намалят собственото си производство с още няколко милиона. Но цената на американските думи, които не са фиксирани на хартия и във формата на ясни задължения, е добре известна на всички. На руснаците - още повече. Не е ясно дали май американците ще намалят тези милиони - и ако поддържат сегашното си ниво на производство, сделката ОПЕК+ (и неудобството, което Русия претърпя заради нея) няма да бъде достатъчна, за да спаси пазара на петрол. Превод и редакция: Теодор Пенев

13 Април 2020 | 19:26 | Агенция "Фокус"

Доналд Тръмп: Държавите от ОПЕК+ искат да намалят производството си с 20 млн. барела на ден, не с 10

Доналд Тръмп: Държавите от ОПЕК+ искат да намалят производството си с 20 млн. барела на ден, не с 10

Вашингтон. Държавите производителки на нефт в света искат да намалят обема на производството на петрол с 20 млн. барела на ден, в опит да стабилизират и повишат цените му, според американският президент Доналд Тръмп, предава AFP. Тръмп, заяви по-рано, че е посредичил за сключването на споразумението, написа в "Туитър", че споразумението е по-голямо от очакваното и ще подпомогне енергийната индустрия по света, която е засегната от коронавируса. "Като човек, който взе участие в преговорите, меко казано, числото, към което ОПЕК+ се стреми е 20 млн. барела на ден, не 10 млн., както бяхме информирани", написа Тръмп. Превод и редакция: Теодор Пенев

13 Април 2020 | 17:08 | Агенция "Фокус"

Reuters: Поддръжниците на Тръмп са събрали 212 млн. долара в подкрепа на кампанията на президента през 2020 г.

Reuters: Поддръжниците на Тръмп са събрали 212 млн. долара в подкрепа на кампанията на президента през 2020 г.

Вашингтон. Поддръжниците на президента на САЩ Донад Тръмп и Националния комитет на Републиканската партия са събрали общо 212 млн. долара в рамките на първите три месеца на 2020 г. в подкрепа на предизборната кампания на държавния глава преди вота през ноември, предава Reuters. Общо 63 млн. долара са били събрани само за месец март, се казва в изявлението на комитета. Превод и редакция: Теодор Пенев

13 Април 2020 | 16:45 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Страните от ОПЕК+ постигнаха споразумение за намаляване на добивите на нефт

ТАСС: Страните от ОПЕК+ постигнаха споразумение за намаляване на добивите на нефт

Москва. На извънредно заседание на 12 април страните от ОПЕК+ съгласуваха съкращаване на добивите на нефт за всички 23 страни. Но общото понижение ще бъде не 10 милиона барела, както бе планирано, а 9,7 милиона барела на ден, защото Мексико не промени позицията си и не се съгласи на квотата от 400 хиляди барела. Това съобщиха пред ТАСС два източника, участвали в преговорите, а след това новината бе потвърдена и от редица министри от ОПЕК в социалните мрежи. „Да, договорихме се за 9,7 милиона барела на ден“, заяви един от събеседниците на агенцията. Това ограничение ще действа за май и юни. Мексико ще намали добива си само със 100 хиляди барела. „След непрекъснати преговори от петък сутринта, ние, най-накрая, обявяваме сключването на историческо споразумение за намаляване на добива с около 10 милиона барела на ден за страните от ОПЕК+ от 1 май“, написа в „Туитър“ министърът на петрола на Кувейт Халед ал Фадел. От своя страна иранският министър на петрола Биджан Намдар Зангане заяви, че „Саудитска Арабия, заедно с Кувейт и ОАЕ, се договориха, освен договорените намаления, доброволно да намалят доставките си с още 2 милиона барела“. „Според информация от срещата на Г-20, министрите на енергетиката се съгласиха да намалят [производството с] 3,7 милиона барела за една година“, цитира думите на министърът агенция Shana. По думите на Зангане, „през май и юни Мексико трябва да намали добива със 100 хиляди барела на ден“. „САЩ обещаха да намалят останалите 300 хиляди барела вместо Мексико“, отбеляза той. Видеоконференцията на ОПЕК+ беше трета поредна за изминалата седмица. На 9 април не беше възможно да се сключи сделка поради несъгласието на Мексико да намали добива на нефт с 400 хиляди барела на ден. Новото споразумение предвижда кумулативно намаляване на производството на петрол през май - юни с 9,7 милиона барела на ден, през юли-декември - с 8 милиона барела на ден, през януари 2021 - април 2022 - с 6 милиона барела на ден. По-специално Русия и Саудитска Арабия ще намалят ежедневното производство с 2,5 милиона барела всеки от 11 милиона барела. Всички останали участници ще намалят производството с 23% спрямо нивото от октомври 2018 г. През декември 2021 г. условията могат да бъдат преразгледани. Следващата среща на страните от ОПЕК + ще се проведе на 10 юни 2020 г. във формат уебинар. Превод и редакция: Иван Христов

13 Април 2020 | 07:29 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Заседанието на министрите на енергетиката на Г-20 завърши „успешно“

ТАСС: Заседанието на министрите на енергетиката на Г-20 завърши „успешно“

Москва. Срещата на министрите на енергетиката на Г-20 приключи с „успешни“ споразумения. Това съобщи източник на ТАСС. Редица европейски държави блокират подписването на окончателното комюнике след срещата на министрите на енергетиката на Г-20, защото не са съгласни с оценката на мащаба на петролната криза, казаха за ТАСС три източника, участващи в преговорите. "Някои държави от ЕС блокират (подписването)", каза един от събеседниците на агенцията, отговаряйки на въпрос защо срещата се забавя. Друг обясни, че Обединеното кралство не е съгласно с общите оценки, като смята, че текстът на комюникето трябва да бъде смекчен, тъй като „кризата не е толкова силна, колкото изглежда“. В същото време възгледите на Русия, Саудитска Арабия, САЩ, Канада и Бразилия съвпадат. Според оценките на ОПЕК, световното потребление на петрол през април ще спадне с 20 милиона барела на ден. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Април 2020 | 20:55 | Агенция "Фокус"

Foreign Policy: Русия губи петролната война и Близкия Изток

Foreign Policy: Русия губи петролната война и Близкия Изток

Вашингтон. Русия губи петролната война и Близкия Изток, пише американското списание Foreign Policy. През последните няколко години външнополитическата общност вярва, че в международната политика започва нова ера. Отличителни черти на този порядък, който се разви след края на Студената война, са съперничеството на суперсилите и преструктурирането на американските отношения с външния свят. И никъде те не се усещат по-ясно, отколкото в Близкия изток, където съюзниците на САЩ развиват дипломатически, търговски и военни отношения с точно онези сили, с които уж Вашингтон се конкурира, с Китай и Русия. В същото време много американски експерти, анализатори, служители и политици ги призовават да напуснат Близкия изток. Всичко това накара много от тях да заключат, че в Пекин или Москва ще бъде създаден нов регионален порядък. Въпреки това има много причини за съмнение и някои от тях ясно се проявяват през последните седмици. Най-острата от тях е продължаващата война с цените на петрола между Москва и Рияд, която демонстрира, че Русия е надценила своите възможности. Близо 30 години след края на Студената война лидерите на Близкия изток наистина са по-благосклонни към разширяването на руското влияние. Тъй като Москва изхвърли идеологическия багаж на съветския комунизъм, а Америка изглежда все по-изтощена, безпомощна и глупава, регионалните играчи виждат в Русия, ако не алтернатива на Вашингтон, то поне по-конструктивен играч. Контрастът между бившия американски президент Барак Обама, за който се твърди, че е оставил египетския лидер Хосни Мубарак на милостта на съдбата, и руския президент Владимир Путин , който влезе в Сирия, за да помогне на Башар Асад, направи трайно впечатление на арабските владетели. Отрицателният образ на Съединените щати се дължи на факта, че икономическата и политическата система на Близкия изток имат много повече общо с Русия, отколкото със САЩ - тя зависи както от петролните приходи, така и от авторитаризма. Самият Вашингтон допринесе много за това. В стремежа си към „енергийна независимост“, независимо от това, което Доналд Тръмп влага в тези думи, САЩ разчитат на фракинг технологии и наводниха пазарите с природен газ и нефт от шисти. Цените на въглеводородите тръгнаха надолу и през 2016 г. членовете на ОПЕК (главно Саудитска Арабия) и Русия се съгласиха да ограничат производството, за да ги повишат. Споразумението - по същество резултат от предишната нефтена война, когато саудитците отказаха да намалят производството с напразна надежда за подкопаване на позицията на американските пазари на шистови въглеводороди, стабилизира пазарите. Цената за барел петрол се върна на ниво, при което саудитите и руснаците са доволни и могат да заделят средства за други проекти - било то войни (Украйна, Сирия, Йемен, Либия) или социални трансформации. В крайна сметка планът на престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман за 2030 г. не е евтино удоволствие. Споразумението засяга производството на петрол, но проправи пътя за преформатиране на отношенията в Персийския залив. За саудитците руснаците се превърнаха в своеобразна защита срещу непредсказуемите САЩ, където въпреки политическата дисфункция и поляризацията очевидно има широк консенсус, че рано или късно те ще трябва да напуснат Близкия изток. Русия от своя страна благодарение на сътрудничеството със Саудитска Арабия получи подкрепа за своята регионална политика и разшири влиянието си. Дали това е за сметка на САЩ е все още спорен въпрос. Поне Путин искаше всички да повярват, че той може да изтласка саудитците от влиянието на САЩ, както направи с турците и египтяните. Ето защо, когато Тръмп не отговори на Иран с въоръжен удар за обстрела на саудитските рафинерии за петрол през септември 2019 г., Путин остави настрана подигравката и предложи на саудитците да купят системата за ПВО С-400 (Турция беше придобила същата оръжейна система и това завърши с охлаждане на отношенията между Вашингтон и Анкара). И въпреки това, въпреки очевидното съвпадение на интересите на Саудитска Арабия и Русия, особено в енергийния сектор, саудитско-руската епоха не е била предопределена да се случи. И няма кого да обвиняват руснаците, освен самите себе си. Още преди убийството на журналиста от "Вашингтон пост" Джамал Хашоги, за Мохамед бин Салман се говори като за нахална и арогантна личност. Той многократно доказа правилността на тези думи и не е трудно да си представим, че цената на петрола през последния месец спадна основно заради него. Но това не е така. В началото на март Саудитска Арабия дойде на срещата на ОПЕК + (която включва десет държави, които не са членки на петролния картел, включително Русия) и по същество каза следното: сега има глобалната пандемия, търсенето на нашите продукти е спаднало, така че нека намалим добива с милиони барели. От гледна точка на Саудитска Арабия, напълно разумно предложение, но руснаците го отхвърлиха, като казаха, че искат да оценят всички последствия от коронавируса за световната икономика, преди да намалят производството. Това беше много нелепо, защото по това време вече беше ясно на мнозинството, че икономиките се изключват от коронавирус една след друга и търсенето на нефт и газ намалява. Най-вероятно руснаците не искаха да намалят производството, защото се надяваха да навредят на американския шистов добив и да изтръгнат пазарен дял от саудитците. Затова и те се ядосаха - не им харесваше да ги разглеждат като наивници. Тогава саудитците предложиха те, руснаците и САЩ, да намалят производството пропорционално. Руснаците, по техните думи, са поискали саудитците да намалят производството най-много. Руската позиция възбуди страховете на Рияд, че независимо от споразумението, което сключат, руснаците все още ще имат стимул да ги мамят, за да подкопаят доходите и пазарния дял на Саудитска Арабия - най-лошият възможен резултат. В резултат Саудитска Арабия се оттегли от срещата, обещавайки да увеличи производството до 10 милиона барела на ден и започна да предлага големи отстъпки за петрола си. Това беше опит да сплашат руснаците и да ги принудят да се върнат към масата за преговори, но руснаците казаха, че могат да издържат ниските цени на петрола. Тогава саудитите отговориха, че и те могат да издържат и световните цени на петрола се сринаха. САЩ изглежда са станали жертва на тази петролна война. Конгресмените от нефтените и газовите щати бяха най-притеснени. Но победители няма да има. Само китайците могат да твърдят това: те могат да очакват, че възстановяването от епидемията ще започне с евтиния петрол. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Април 2020 | 18:38 | Агенция "Фокус"

New York Times: Русия и ОПЕК се договориха за намаляването на производството на петрол - на теория

New York Times: Русия и ОПЕК се договориха за намаляването на производството на петрол - на теория

Вашингтон. В четвъртък, 9 април, след дълги преговори членовете на ОПЕК, Русия и няколко други страни, произвеждащи петрол, се съгласиха на теория да намалят добива на нефт през май и юни и сложиха край на започналата по-рано ценовата война. Според анализаторите предложените съкращения очевидно не са достатъчни да решат проблема в днешната световна икономика, която търпи ударите на пандемията, но това все пак е важна психологическа стъпка напред, коментират от американското издание New York Times. Предварителното споразумение, обсъдено в четвъртък, предвижда държавите от групата на ОПЕК+ да намалят производството на петрол с 10 млн. барела на ден, което е около 10% от глобалното потребление, преди коронавирусът да намали търсенето с 25 или дори с 30%. Подчертавайки, че сделката е предварителна, президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в четвъртък, че след разговорите е провел телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин и с краля на Саудитска Арабия Бин Салман. „Да видим какво ще се случи“, каза той. "Бих казал, че те са близо до сделка. Ще разберем скоро“. САЩ не участваха в тази дискусия и за разлика от повечето участващи страни, те не могат официално да наредят на производителите си да намалят производството си. Но Тръмп и неговият антураж твърдят, че американското производство така или иначе намалява, защото търсенето е ниско и цените на петрола се понижиха. Още в сряда, 8 април, руснаците заявиха, че не са съгласни с този аргумент. Кремъл разкритикува Америка за това, че говори за „пазарно задвижвани съкращения“, които Русия не счита за равностойни на ангажиментите за намаляване на производството, които са включени в сделката на ОПЕК+. „Сравнявате общия спад на търсенето с намаленията, насочени към стабилизиране на глобалния пазар. Това са съвсем различни неща“, заяви Дмитрий Песков, говорител на руския президент. Но до четвъртък Москва, на фона на намаляващия курс на рублата, който падна до най-ниското си ниво от четири години, беше принудена да се съгласи, че намаляването на производството е неизбежно и че е по-добре то да бъде овладяно. Тази седмица може да настъпи примирие на фронта на ценовата война. Американските енергийни компании очакват рецесия. Преди месец Москва подготви условията за ценовата война, като отхвърли предложението на Саудитска Арабия за намаляване на производството. И двете страни обявиха, че ще увеличат производството, а цените на петрола паднаха с 67%. Те започнаха да се възстановяват едва през април. Обемите за съкращаване на производството, които бяха обсъдени в четвъртък, са по-големи от тези, които Москва отказа през март. Въпреки това, „10 млн. барела на ден са далеч по-малко от необходимото на пазара в момента“, пише Бьорнар Тонхауген от Rystad Energy. Това според него ще помогне в близкото бъдеще, защото складовете ще се запълнят по-бавно, но „мнозина са разочаровани от такъв резултат“. Банката Goldman Sachs се съгласява с него. В свои коментари, те отбелязват: „В крайна сметка шокът от (спада в) търсенето е просто много голям и е невъзможно да се преодолее с координирани съкращения в предлагането". Goldman Sachs предполага, че дори след сключването на сделката, цената на петрола от марката Brent може да падне под 20 долара. В четвъртък вечерта той струваше малко по-малко от 32 долара. През февруари той вървеше за цена повече от 60 долара. Професор Джиана Берн, професор по финанси в Колежа по бизнес в Университета Нотр Дам, заяви, че сделката не е достатъчна, за да компенсира тежкия дълг и слабите резултати на петролната индустрия и прогнозира, че мнозина ще се изправят пред трудни времена. Представителите на американските рафинерии, които алармираха, че ако няма споразумение, Тръмп може да наложи мита върху вноса на нефт, който преработва, изразиха облекчение от развитието на събитията. „Ние сме доволни, че дипломатическият процес изглежда работи“, заяви Чет Томпсън, ръководител на Американската асоциация на производителите на петрол и петролни продукти, която представлява рафинериите във Вашингтон. "Да се надяваме, че преговорите са приключили". Сенаторът от Северна Дакота Кевин Креймър, който заедно с други републиканци в Конгреса иска да защити американските производители на петрол, е съгласен, че съкращенията са "обнадеждаващи и стъпка в правилната посока". Белият дом отхвърли редица предложения от нефтената промишленост, например за общо освобождаване от данък върху правата за използване на залежите по време на сондажни дейности на държавни земи и в държавни води. Наскоро обаче Тръмп започна да говори за налагане на мита върху част от вноса на петрол. В петък, 10 април, ще бъде проведена последна среща на групата на Г-20 по искане на Саудитска Арабия, като някои търговци се надяват, че ще бъдат договорени допълнителни намаления, включително за тези страни, които не са членки на групата ОПЕК+. Превод и редакция: Теодор Пенев

10 Април 2020 | 14:06 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Преговорите на ОПЕК+ ще продължат и на 10 април

ТАСС: Преговорите на ОПЕК+ ще продължат и на 10 април

Мексико. Министрите на страните от ОПЕК+ очакват в петък, 10 април, да приключат преговорите за намаление на производството на петрол с 10 млн. барела на ден. Преговорите започнаха на 9 април и всичко, което остава до тяхното окончателно завършване е държавите да получат подкрепата на Мексико, която не беше съгласна с предложените условия. Това се посочва в комюникето на организацията, публикувано след онлайн срещата, предава TACC. „Постигнатото споразумение зависи от съгласието на Мексико и те трябва да приемат условията, посочени в приложението“, се казва в заключителното изявление на ОПЕК. Секретариатът също така призовава другите страни производители да допринесат за стабилизирането на пазара. "Страните членки на ОПЕК+ ще се съберат на 10 юни чрез видеоразговор, за да определят по-нататъшните действия за стабилизиране на пазара", се казва в съобщението. Дискусията с Мексико за предложените им условия е планирана като част от преговорите за Г-20, които са насрочени за петък, 10 април, в 15:00 московско време (същото като българско). Както следва от проекта за споразумението на страните от ОПЕК+, с който TAСС разполага, държавите ще ограничат производството си с 10 млн. барела на ден - от 43,8 до 33,8 млн. Планът предполага, че Русия и Саудитска Арабия ще намалят производството си на петрол с равни квоти - по 2,5 млн. барела на ден от 11 милиона барела на ден. Така през май-юни производството им трябва да възлиза на 8,5 милиона барела на ден. Превод и редакция: Теодор Пенев

10 Април 2020 | 09:27 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Страните от ОПЕК + се договориха за намаляване на добива на петрол с 23 процента

ТАСС: Страните от ОПЕК + се договориха за намаляване на добива на петрол с 23 процента

Москва. Страните от ОПЕК + се съгласиха да намалят производството на петрол с 23 процента за периода май - юни, което означава десет милиона барела на ден за всички производители, предава TACC, като се позовава на свои източници. По-рано имаше следната информация: „Планът е намаляване на добива с десет милиона барела на ден за периода май-юни. В последствие до края на годината намалението трябва да бъде с осем милиона барела на ден, а до края на април 2021 г. - с шест милиона барела на ден“. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Април 2020 | 20:58 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Русия и Саудитска Арабия се съгласиха да намалят значително добива на петрол

The Wall Street Journal: Русия и Саудитска Арабия се съгласиха да намалят значително добива на петрол

Виена. Саудитска Арабия и Русия са се договорили по принцип за най-голямото съкращаване на добива на петрол от десетилетия след продължила повече от месец ценова война, която срина цените на петрола, пише американският вестник The Wall Street Journal. Два от най-големите производители на петрол в света се присъединиха към коалиция от други държави чрез телеконференция, търсейки решение за намаляване на глобалното производство на петрол. В срещата участват представители на 13 държави от Организацията на страните износители на петрол, 10 държави, ръководени от Русия, и някои други страни, произвеждащи суров петрол. За Саудитска Арабия ограниченията на производството ще включват съкращаване с четири милиона барела на ден от нивата на производство през април, докато Русия се съгласи да намали продукцията с два милиона барела на ден. Споразумението идва, когато Саудитска Арабия и други износители на петрол търсят начини да намалят общо с 20 милиона барела на ден глобалните доставки, заявиха представители на страните от ОПЕК пред The Wall Street Journal. Засега в рамките на преговорите Ирак и други от групата все още не са постигнали съгласие относно намаляване на своя дял от производство. Очаква се срещата да приключи с много малко подробности, заявиха източници на изданието. В същото време пандемията от коронавируса обхваща целия свят и води до ограничения при пътуване и спиране на работата и се очаква потреблението на петрол да спадне с до 30 милиона барела дневно този месец. „Търговските условия са ужасяващи“, заяви генералният секретар на ОПЕК Мохамед Баркиндо. Русия и Саудитска Арабия се надяват САЩ да се присъединят към производствените ограничения, но администрацията на Тръмп засега отказва официално да участва във всякакви съкращения. Президентът Тръмп заяви, че намалението ще бъде в резултат на спад на търсенето на петрол. „Мисля, че съкращенията са автоматични, ако следвате пазарната логика“, заяви Тръмп на брифинг в Белия дом в понеделник. Саудитска Арабия и Русия също чакат положителни сигнали от виртуална конференция на страните от Г-20, определена за петък. Предвижда се присъствието на ключови производители на петрол като САЩ, Канада и Бразилия. Регулаторите в Тексас - най-големият щат, произвеждащ петрол в САЩ - също са готови да обсъдят на 14 април дали ще принудят компаниите да ограничат производството. Вместо обикновено препълнената зала в централата на ОПЕК във Виена, събранието беше виртуално, за да се спазват мерките за социално дистанциране, които се превърнаха в норма. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Април 2020 | 20:28 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Русия и Саудитска Арабия достигнаха до споразумение за петрола

ТАСС: Русия и Саудитска Арабия достигнаха до споразумение за петрола

Москва. Русия и Саудитска Арабия са постигнали предварително споразумение за намаляване на добива на петрол по време на виртуална среща на министрите на ОПЕК +, съобщи The Wall Street Journal, позовавайки се на собствени източници, .цитиран от TACC. Според изданието Саудитска Арабия е изразила готовността си да намали добива на нефт с четири милиона барела на ден в сравнение с данните за април. Според източниците Русия е готова да намали производството на петрол с два милиона барела на ден. В четвъртък страните от ОПЕК + проведоха видеоконференция за обсъждане на намаляване на производството на петрол. Предишното споразумение ОПЕК + изтече в края на март. Неговото продължаване се оказа невъзможно поради разногласия между Русия и Саудитска Арабия, които не можаха да постигнат съгласие за условията за продължаване на сътрудничеството. След това страните от ОПЕК започнаха да увеличават производството на петрол, докато глобалното търсене на петрол рязко спадна поради коронавирусната епидемия. В резултат на това цената на петрола падна за първи път от 20 години до 22 долара за барел. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Април 2020 | 19:21 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: В Конгреса на САЩ няма да простят упорството на Саудитска Арабия в петролната война

„Независимая газета“: В Конгреса на САЩ няма да простят упорството на Саудитска Арабия в петролната война

Вашингтон. Играта на Саудитска Арабия за понижаване на цените на петрола застраши позицията на кралството в САЩ, чиято икономика страдат от петролната ценова война. Членовете на Конгреса, които по традиция са заставили на страната на Рияд по някои световни въпроси, предложиха серия от санкции срещу саудитската управляваща династия. Вероятно това ще се реши много в близко бъдеще: сенаторите тази седмица трябва да преговарят със саудитски представители за стабилизиране на световния пазар на петрол, пише руският вестник “Независимая газета“ Разговорът между американските конгресмени и саудитците ще се проведе на 11 април. В него ще участват републиканските сенатори Кевин Крамър и Дан Съливан, които се застъпват за въвеждането на строги санкции срещу Рияд от началото на петролната война. В едно от изявленията си Крамър обърна внимание на факта, че енергийната политика на властите на кралството не съответстват на идеята за това как трябва да се държи една приятелска държава. Според него САЩ не трябва да защитават съоръженията на саудитската петролна индустрия в момент, когато самата управляваща династия открито вреди на американската икономика, умишлено увеличавайки добива на суровината. Крамър ръководи група сенатори, която подготвя законодателна инициатива, включваща изтеглянето на американските войски от Саудитска Арабия, както и постепенното изтегляне на системите за противоракетна отбрана „Пейтриът“и THAAD в случай, че властите на кралството не се откажат от петролната война. Военното присъствие на американските въоръжени сили в арабската държава бе значително засилено, след като петролни съоръжения на Саудитска Арамко бяха атакувани от проирански сили в нощта на 14 септември. Анализаторите отбелязват, че без подкрепата на американците се оказва, че кралството не е в състояние да се защити самостоятелно. Трябва да се отбележи, че повечето поддръжници на новите антисаудитски санкции на Капитолийския хълм са се застъпвали за миналите мерки за подкрепа на политиката на кралството. Това беше така дори на фона на убийството на опозиционния саудитски журналист Джамал Хашоги през 2018 г. и други нарушения на правата на човека. Например, в групата сенатори, водени от Крамър, има 13 души, които блокираха резолюцията от миналата година за прекратяване на помощта от САЩ за арабската коалиция, която под ръководството на Саудитска Арабия води война в Йемен срещу бунтовниците хути. Самият Крамър в разговор с репортери нарече арабската монархия съюзник на САЩ - но "с някои сериозни недостатъци". Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Април 2020 | 17:50 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Саудитска Арабия иска от Русия да намали добива си на нефт с повече от 1,6 млн. барела на ден

ТАСС: Саудитска Арабия иска от Русия да намали добива си на нефт с повече от 1,6 млн. барела на ден

Рияд. Саудитска Арабия очаква Русия да се съгласи на по-голямо намаляване на производството на нефт от 1,6 млн. барела на ден, заяви източник на ОПЕК, съобщава ТАСС. В сряда вечерта, 8 април, стана известно, че Русия е готова да обсъди намаляването на производството на петрол с 14% от средното ниво през първото тримесечие на 2020 г., или с 1,6 млн. барела на ден. Това съобщи пред ТАСС официален представител на правителството в Москва. "Вие (Русия) трябва да постигнете по-сериозно намаляване (на добива)", каза източникът, който е наясно с позицията на Саудитска Арабия, пред ТАСС. Той обаче не уточни каква стойност ще е достатъчна за Рияд в крайна сметка. По-рано Reuters, позовавайки се на свои източници, заяви, че Русия е готова да обсъди намаляването на производството и до 2 млн. барела на ден. В същото време обемът на ограниченията не е единственият проблем между партньорите. Два източника на ТАСС в ОПЕК заявиха, че страните все още не са постигнали разбиране за общото ниво на намаляване на производството, за което се предполага, че трябва да е от порядъка на 10 млн. барела за ден. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Април 2020 | 13:38 | Агенция "Фокус"

АFP: Страните от ОПЕК искат да се споразумеят за намаляването на производството на петрол с 10 до 15 млн. барела на ден

АFP: Страните от ОПЕК искат да се споразумеят за намаляването на производството на петрол с 10 до 15 млн. барела на ден

Kувейт. Главните производители на петрол в света ще се срещнат днес, 9 април, за да обсъдят намаляването на своето производство на енергийни ресурси, в опит да стабилизират цените на нефта. Според министъра на петрола на Кувейт Халед Фадел, държавите, които произвеждат нефт са готови да се споразумеят на намаляване на производството с 10 до 15 млн. барела, предава AFP. Преговорите между Организацията на държавите производителки на петрол (ОПЕК) и другите страни, които извличат този ресурс идват малко след като цената му падна до рекордно ниски стойности, след като Русия и Саудитска арабия започнаха ценова война, увеличавайки продукцията си на фона на пандемията, която намали търсенето на горива. "Чрез продължаващите консултации от последните седмици, мога да потвърдя, че идеята ни е да постигнем споразумение за намаляването на производството с голям дял, равняващ се на около 10 до 15 млрд. барела на ден", каза Фадел в интервю за местни медии. Според него целта на тази мярка ще е "възстановяването на баланса на пазара" и предотвратяването на подобни колебания в цените на петрола в близкото бъдеще. Страните от ОПЕК, включително другите производители на нефт като Русия ще проведат видеоконференция по-късно в опит да намерят решение на проблема с цените на нефта. Фадел смята, че преговорите за това към инициативата за намаляването на производството да се присъединят и други страни, като САЩ, Бразилия, Канада, Аржентина, Колумбия и Норвегия продължават. "Освен това се водят и много важни дискусии за това какви да са квотите сред държавите", каза министърът. По-рано нефтът с марка West Texas Intermediate се повиши до 26,26 долара за барел, а Brent - до 33,73 долара. Според последната информация, Русия е готова да намали производството си с 1,6 млн. барела на ден. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Април 2020 | 09:15 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Председателят на ЕК заяви, че страните-членки трябва да отменят забраните за износ на лекарства

ТАСС: Председателят на ЕК заяви, че страните-членки трябва да отменят забраните за износ на лекарства

Брюксел. Страните на ЕС следва да премахнат забраните за износ на евтини лекарства и да увеличат производството си по време на пандемия. Това съобщи в сряда ръководителят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, цитира думите й TACC. "Европейците се нуждаят от достъп до лекарства на достъпни цени по време на коронавирусната криза. Днес Европейската комисия издава насоки, за да осигури надеждно снабдяване с лекарства. Държавите-членки трябва да премахнат забраните за износ, да избягват складирането и да увеличават производството. Няма да се спрем пред нищо, за да защитим гражданите “, каза тя. Според последните данни с коронавирус в света са заразени над 1,4 милиона души, регистрирани са над 80 хиляди смъртни случая. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Април 2020 | 20:59 | Агенция "Фокус"

ЕK одобрява схема за гаранция от 255 млн. евро за подкрепа на МСП в България в контекста на пандемията от коронавирус

ЕK одобрява схема за гаранция от 255 млн. евро за подкрепа на МСП в България в контекста на пандемията от коронавирус

София. Европейската комисия (ЕК) одобри схема за публични гаранции в размер на 500 милиона лева (приблизително 255 милиона евро) в подкрепа на малките и средни предприятия (МСП) в контекста на избухналата пандемия от коронавирус. Схемата бе одобрена съгласно Временната рамка за държавната помощ, приета от Комисията на 19 март 2020 г. и изменена на 3 април 2020 г., информира Представителството на ЕК в България. България уведоми Комисията, като се позова на Временната рамка, относно схема за гаранции в размер на 500 милиона лева (приблизително 255 милиона евро) за съществуващи или нови заеми в подкрепа на предприятия, засегнати от избухналата пандемия от коронавирус (т. нар. „Програма за гаранции на заеми в полза на МСП“ ). След като капиталът на Българската банка за развитие бе увеличен чрез държавно финансиране с 500 милиона лева (255 милиона евро), тя ще осигурява публични гаранции за инвестиционни заеми и кредити за оборотен капитал за микро-, малките и средните предприятия, засегнати от избухналата пандемия от коронавирус в България. Схемата има за цел да ограничи риска, свързан с отпускането на заеми на предприятията, които са най-силно засегнати от икономическите последици от настоящата криза. Тя ще помогне на предприятията да покрият непосредствените си нужди от оборотен капитал и инвестиции и ще гарантира, че разполагат с достатъчно ликвидни средства, за да продължат дейността си. Комисията установи, че българската схема отговаря на условията, посочени във Временната рамка. По-конкретно: i) за всяко едно предприятие размерът на съответния заем е ограничен до необходимото за покриване на неговите нужди от ликвидни средства в обозримо бъдеще, ii) гаранциите ще се предоставят само до края на годината, iii) гаранциите ще бъдат ограничени до максимален срок от пет години, iv) гаранцията покрива максимум 80 % от всеки заем и v) премиите за гаранция не надвишават равнищата, предвидени във Временната рамка. Поради това Комисията стигна до заключението, че схемата е необходима, целесъобразна и пропорционална за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС и с условията, посочени във Временната рамка. Въз основа на това Комисията одобри мерките съгласно правилата на ЕС за държавните помощи.

8 Април 2020 | 19:58 | Агенция "Фокус"