СВЪРЗАНИ НОВИНИ

ЕК: Богатството на Кипър принадлежи на двете общности на острова

ЕК: Богатството на Кипър принадлежи на двете общности на острова

Брюксел. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел заяви, че и двете общности, гръцка и турска, на Кипър трябва да се възползват от богатството на острова, предава „Анадолската агенция“.В хода на телефонен разговор с президента на т.нар. „Турска република Северен Кипър“ (ТРСК) Мустафа Акънджи в сряда, първият дипломат на Брюксел се е обявил в полза на сътрудничество...

2 Юли 2020 | 13:46 | Агенция "Фокус"

Никос Анастасиадис: Кипър работи със своите европейски партньори, за да прекрати експанзията на Турция

Никос Анастасиадис: Кипър работи със своите европейски партньори, за да прекрати експанзията на Турция

Анкара. Кипърският президент Никос Анастасиадис заяви, че страната му работи със своите партньори в Европейския съюз, за да прекрати "експанзионистичната политика" на Турция в Източното Средиземноморие, пише базираното в Брюксел електронно издание New Europe. Неговите коментари идват ден след като турският министър на Външните работи Мевлют Чавушоглу заяви, че ще има "реципрочни" мерки, ако ЕС наложи ограничения срещу Анкара във връзка със сондажните операции в кипърската Изключителна икономическа зона (ИИЗ). По този въпрос Турция твърди, че действа в защита на правата на турските киприоти на острова (Севернокипърската турска република, призната само от Турция) на енергийните ресурси в региона. По-рано Чавушоглу заяви пред Жозеп Борел, върховният представител на ЕС по въпросите за външните работи, че очаква Брюксел да действа като балансьор в спора, вместо да защитава правата на Република Кипър. "За съжаление говорим за един агитатор, който иска да доминира цялото Източно Средиземноморие и да поеме контрол над някои държави там. Това е неразбираемо и неприемливо не само на базата на международната справедливост, но и от гледна точка на приятелските взаимоотношения, които съседните страни трябва да поддържат", каза президентът Анастасиадис. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Юли 2020 | 08:29 | Агенция "Фокус"

AFP: Антониу Гутериш осъди "безпрецедентната" външна намеса в конфликта в Либия

AFP: Антониу Гутериш осъди "безпрецедентната" външна намеса в конфликта в Либия

Ню Йорк. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш осъди външната намеса в либийския конфликт, която по неговите думи е достигнала "безпрецедентни нива", като в боевете вече се включват чуждестранни наемници и бойна техника от висок клас, предава AFP. Гутериш осъди ситуацията в Либия по време на онлайн среща на ниво министри на страните от Съвета за сигурност на ООН и изрази особено притеснение, заради струпването на военни сили около Сирт, разположен между столицата Триполи и източния град Бенгази. "Конфликтът навлезе в нова фаза с външна намеса, достигаща безпрецедентни нива, включително доставки на военно оборудване от висок клас и наемници, които се включват в битките", каза той. Превод и редакция: Теодор Пенев

8 Юли 2020 | 18:57 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Анкара ще продължи да подкрепя признатото от ООН правителтво в Триполи

Daily Sabah: Анкара ще продължи да подкрепя признатото от ООН правителтво в Триполи

Анкара. Турция ще продължи да подкрепя признатото от ООН правителство на Либия, базирано в Триполи. Това заяви турският президентски говорител Ибрахим Калън, като допълни, че Анкара няма да допусне Либия да се превърне в арена за чужди наемници и бойци от различни организации, пише вестник Daily Sabah. "Да призоваваш за прекратяване на военните действия и в същото време да бомбардираш Триполи е не само нарушение на международното право, но и демонстрация на истинските намерения зад тези процеси. Ако искаме да стигнем до политическо решение (на конфликта), военните методи трябва да бъдат изоставени", каза Калън пред журналисти. Говорителят заяви, че Турция продължава да подкрепя признатото от ООН правителство на националното съгласие (ПНС), базирано в Триполи, в неговата борба срещу силите на фелдмаршал Халифа Хафтар и неговата "Либийска национална армия (ЛНА). Калън още подчерта, че без тази подкрепа, конфликтът щеше да е по-дълбок, с повече жертви и вероятно щеше да доведе до разделение на Либия. "Правим всичко нужно, за да подпомогнем политическите процеси под егидата на ООН. От друга страна, в лицето на агресията на Хафтар, правителството на (премиера на ПНС Файез) Сарадж, базирано в Триполи има право на самозащита". Калън заяви, че това е така съгласно международното право. "Затова сътрудничеството ни с тях (ПНС) продължава". "Когато и Хафтар да е призовавал за примирие, това винаги е било подготовка за нова атака. Затова Сарадж не вярва на исканията за прекратяване на военните действия", допълни Калън. Той заяви още, че страната е загубила много печалби от продажба на петрол, заради войната с Хафтар. Според Националната петролна корпорация на Либия, тези загуби възлизат на близо 6 млрд. долара само в последните пет месеца. Либия разполага с най-големите доказани резерви на нефт в Африка и около 90% от печалбите на правителството идват от продажбата на енергийни ресурси. Калън допълни, че ситуацията в Либия е важна за националната сигурност на Турция. "Във времена, в които терминът сигурност е глобализиран, не можем да поставяме граница на националната ни сигурност само в нашите собствени граници. Що се отнася до турската сигурност, тя засяга и Ирак, Иран и всички наши съседи, както и развитията в Средиземно море", каза Калън. "Развитията в Либия директно оказват влияние на сигурността на Средиземно море и на НАТО, каза още говорителят. Превод и редакция: Теодор Пенев

8 Юли 2020 | 17:30 | Агенция "Фокус"

„Интерфакс“: Русия и Турция работят за незабавно обявяване на примирие в Либия

„Интерфакс“: Русия и Турция работят за незабавно обявяване на примирие в Либия

Москва. Русия и Турция работят за незабавно обявяване на примирие в либийския конфликт, заяви първият дипломат на Москва Сергей Лавров, цитиран от „Интерфакс“. По неговите думи, подкрепяната от Русия Либийска национална армия (ЛНА) е готова да подпише документ за прекратяване на огъня. Лавров изрази надежда, че Турция ще успее да убеди международно признатото „Правителство на националното съгласие“ (ПНС) също да се съгласи на примирие. Превод и редакция: Иван Христов

8 Юли 2020 | 14:04 | Агенция "Фокус"

Командващият военноморската групировка на НАТО: Влиянието на Русия в Средиземно море е неоспоримо

Командващият военноморската групировка на НАТО: Влиянието на Русия в Средиземно море е неоспоримо

Мадрид. От 30 юни Испания ръководи групата на Северноатлантическия алианс в Средиземноморието - втората постоянна морска група на НАТО (SNMG-2), пише испанското издание ABC. Този флот включва кораби от различни страни. Командирът на тази група е капитанът на испанския флот, Мануел Агире Алдерегия. Испанското издание разговаря с него по телефона. Освен всичко друго, той отбеляза, че в момента в Средиземно море „ситуацията е сложна“. „Това винаги се е случвало през цялата история, тъй като това е малко море, в което много страни имат свои собствени интереси“, подчерта Мануел Агире Алдерега. „Понастоящем това е глобална сцена, на която дипломатическите, информационните, военните и икономическите дейности на държавите, които искат да повлияят на регионалната политика, за да укрепят своите позиции в области като сигурност и отбрана, свободен достъп до открити води, експлоатация на природни ресурси или достъп до източници енергия, е преплетена с дейностите на недържавните участници, свързани с трафика на хора и оръжия, тероризма или бежанските потоци“. На въпроса на вестника дали го притеснява присъствието на Русия в Сирия и Либия, испанският капитан отговори: „Русия е едно от основните държавни образувания в Средиземно море с забележимо присъствие в Либия и Сирия. Нейното влияние е неоспоримо и изисква специално внимание, за да се разбере как може да се развие ситуацията в тези две страни, които са основните източници на нестабилност в средиземноморския регион“. В същото време той подчерта, че военното присъствие на Русия в този регион не влияе на разполагането на военноморските сили на НАТО. Според ABC средиземноморската военноморска група, водена от испанската фрегата „Алваро де Басан“, вече се е насочила към Черно море, за да участва в морски маневри, организирани от България. В маневрите също ще вземат участие американски разрушител и три български кораба. След ученията те ще посетят украинския град Одеса, разположен на 380 км от базата на руския флот в Севастопол. „В Черно море се надяваме да намерим сравнително нормална ситуация, като вземем предвид, че между двете крайбрежни страни, Украйна и Русия, има нерешена криза с последици в морската сфера, които засягат свободата на корабоплаване в някои райони на това море“, каза Мануел Агире Алдереги. Превод и редакция: Иван Христов

7 Юли 2020 | 12:40 | Агенция "Фокус"

Politico: Турция предупреди, че ще отговори ако ЕС въведе нови санкции

Politico: Турция предупреди, че ще отговори ако ЕС въведе нови санкции

Анкара. Анкара ще предприеме ответни мерки, ако ЕС реши да наложи нови санкции на Турция, предупреди министърът на външните работи на страната Мевлют Чавушоглу, цитиран от европейската редакция на Politico. На фона на търканията между двете страни външните министри на ЕС ще се срещнат на 13 юли, за да обсъдят отношенията с Анкара. „Ще трябва да реагираме, ако ЕС вземе допълнителни решения срещу Турция и това ще създаде по-голямо напрежение“, каза Чавушоглу в хода на съвместна пресконференция с първия дипломат на ЕС Жозеп Борел в Анкара. Франция призова за дискусиите на равнище ЕС, след като Париж и Анкара се сблъскаха за инцидент между турски и френски военни кораби в Средиземноморието, което накара Париж да поиска НАТО да започне разследване. Срещата разпали опасенията на ЕС относно твърдостта на Турция в Средиземноморието, където напрежението вече беше високо, след като Анкара разшири дейностите си за проучване на нефт и газ в райони, които Кипър и Гърция считат за свои териториални води. През ноември ЕС осъди „незаконните сондажни дейности“ на Турция и наложи санкции срещу двама служители на турската петролна компания. Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан миналата седмица заяви, че могат да бъдат предвидени допълнителни санкции след последния инцидент. Изказвайки се в понеделник в Анкара, Борел каза, че „в момента ситуацията [между ЕС и Турция] далеч не е идеална“ и добави, че заминава за Турция „да търси деескалация“. Но Чавушоглу повтори призива си към Париж да се извини и предупреди ЕС да не налага нови санкции на Турция, защото „ако го направите, ние можем да предприемем определени стъпки в Източното Средиземноморие или други области“. Министърът също обвини Брюксел, че не спазва задълженията си по отношение на миграционното споразумение, което ЕС подписа с Анкара през март 2016 г., съгласно което и двете страни обещаха да „активизират“ текущия процес на присъединяване, чрез който Турция се надява да стане член на ЕС. „Знам, че ЕС не го харесва, но либерализирането на визите е ангажимент, поет от ЕС, така че трябва да изпълнявате ангажимента си, независимо дали ви харесва или не“, подчерта първият дипломат на Анкара. Излагайки виждането на Турция за пътя към деескалация, Чавушоглу заяви, че Анкара очаква Брюксел да посредничи справедливо в отношенията на страната с Кипър, Франция и Гърция. „Ако ЕС иска да бъде посредник, ще го подкрепим, когато става въпрос за кипърския или други въпроси, стига ЕС да е и действа като честен брокер“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

7 Юли 2020 | 08:33 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Назрява ли конфликт между Франция и Турция

Daily Sabah: Назрява ли конфликт между Франция и Турция

Анкара. Съществува много силна аксиома в областта на международните отношения: предположението, че две демократични държави никога не водят война помежду си. Досега никога не е имало реално изключение от това правило. За подсилване на аксиомата е очертана триъгълна схема. Най-горният ъгъл показва, че и двете страни се управляват от демократични режими. Долните ъгли показват, че от едната страна и двете страни са членове на един и същи военен съюз, а от другата, че и двете страни се намират в една и съща зона на икономическа интеграция, пише турското англоезично издание Daily Sabah в материал, представен без редакторска намеса. Такава триъгълна схема на сътрудничество определено прогонва перспективата на открития конфликт или дори възможността за такъв конфликт. Обратното почти никога не се е случвало в съвременната история и изглежда много малко вероятно да се случи до съвсем скоро. Последният инцидент, възникнал между френска фрегата и турския флот в Източното Средиземноморие, беше много силен предупредителен сигнал за двете страни. За да протестира срещу предполагаемия тормоз на фрегата си от турските кораби, Франция реши да се оттегли от операцията на НАТО в Средиземноморието, съдавайки мащабна политическа криза в НАТО. Франция винаги е имала особен статут в НАТО. Покойният френски президент Шарл де Гол никога не е искал да вижда Европа напълно защитена от военен съюз, доминиран от трансатлантическа сила, САЩ. Той нямаше силата (нито всъщност политическата воля) да създаде чисто европейска сила на възпиране срещу съветската заплаха. Неговите последователи, заедно с Френската комунистическа партия, помогнаха за саботирането на Европейската отбранителна общност (EDC) през 1952 г. EDC беше най-последователната стъпка, предприемана някога за създаване на структурирана европейска армия, с политически съюз, който непременно трябваше да се съчетае с нея , Франция се оттегли от оперативните сили на НАТО през 1966 г., макар и да остана в мрежата на сътрудничество. Тя се върна като редовна държава-членка в рамките на консолидираното командване по време на президентството на Никола Саркози през 2009 г. Отношенията на Турция с НАТО също са проблематични. Особено през 70-те години на миналия век, когато проблемите с отглеждането на мак в Турция тласнаха администрацията на президента на САЩ Ричард Никсън да наложи оръжейно ембарго върху Турция, окончателно приложено след военната операция в Кипър през 1974 г. Гърция, в знак на протест срещу предполагаемото отсъствие на неутралитет на НАТО, напусна военното крило на НАТО, но се върна след преврата от 1980 г. в Турция. Съвсем наскоро отказът на САЩ да продаде системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ принуди турските власти да закупят системата за ПВО С-400 от Русия. Това създаде най-важната екзистенциална криза в НАТО и участието на Турция в проекта за изтребители F-35 (което беше спряно) С две думи военното сътрудничество между Франция и Турция в рамките на НАТО бе силно разклатено от последните развития. Не би било грешно да се каже, че това военно сътрудничество никога не е било толкова лошо и проблематично. Сравнявайки ситуацията с случващото се през 2012 г., когато и френските, и турските военновъздушни сили бяха готови да организират наказателна операция заедно с ВВС на САЩ срещу Башар Асад за престъпленията му в Сирия, днешната ситуация е дълбок, цялостен и достоен за съжаление обрат на ситуацията. По отношение на нашите икономически връзки с Франция, в рамките на процеса на хармонизиране на ЕС и рамката на Митническия съюз, най-малкото, което можем да кажем, е, че ситуацията не е по-добра от военното сътрудничество. И така, какво остава? Демократичното функциониране на двете страни. В интересна статия, написана през 2018 г. от Бенджамин Кембъл, Скайлър Кранмър и Брус Десмарайс, достъпна на arxiv.org, ясно е предвидено, че „демократичният мир може да не е толкова здрав, както се смяташе досега“. Франция няма силата, нито визията да проектира политическата и военната структура на Източното Средиземноморие. Турция, от друга страна, може да има много по-дълбоко влияние в региона от предвиденото досега, както показа в Либия. Двете държави в дългосрочен план имат взаимен интерес да си сътрудничат и да намерят жизнеспособен, устойчив начин на действие. В противен случай мога да предвидя големите губещи в този конфликт - единият е Франция, а другият е Турция. Превод: Юлиян Марков

4 Юли 2020 | 12:38 | Агенция "Фокус"

EA Daily: САЩ призоваха Халифа Хафтар да прекрати връзките си с Москва

EA Daily: САЩ призоваха Халифа Хафтар да прекрати връзките си с Москва

Вашингтон. Държавният департамент на САЩ заяви, че по-рано тази седмица са провели преговори чрез видеоразговор с представители на Либийската национална армия (ЛНА) и нейния командир фелдмаршал Халифа Хафтар. Както се посочва в прессъобщението на американското външното министерство, те са обсъдили "демобилизацията" на силите на Хафтар, които се борят с правителството на националното съгласие (ПНС) в Триполи, както и изтеглянето на "руските наемници" от страната, предава EA Daily. Консултациите бяха продължение на подобни преговори, проведени по-рано от американската страна с представители на ПНС. Държавният департамент заяви, че срещата във виртуален формат се състояла "в съответствие с политиката на активния неутралитет на САЩ по отношение на Либия", а по време на преговорите е било посочено, че връзките на ЛНА с "руската наемна група "Вагнер", упълномощен представител на руското министерство на отбраната (...) противоречат на интересите на САЩ“. Делегацията на САЩ е подчертала още, че е против „всяка чуждестранна намеса в Либия“ и е обсъдила „необходимостта от незабавно прекратяване на огъня и завръщане към преговорите за сигурност и политически действия под егидата на ООН“. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юли 2020 | 20:06 | Агенция "Фокус"

"Анадолска агенция": Турският министър на отбраната пристигна на посещение в Либия

"Анадолска агенция": Турският министър на отбраната пристигна на посещение в Либия

Триполи. Турският министър на отбраната Хулуси Акар и началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на страната Яшар Гюлер пристигнаха на необявено посещение в Либия, предава "Анадолската агенция". Според информацията двамата са пристигнали в страната, за да се запознаят с дейностите, свързани с подписаните по-рано меморандуми с Анкара, а посещението на Акар и Гюлер беше потвърдено от президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Турция подписа по-рано меморандум за морските граници в Средиземно море с правителството на националното съгласие (ПНС), базирано в Триполи и признато от ООН. Споразумението предизвика гневни реакции в Атина, тъй като според Гърция то игнорира суверенните й права в Средиземно море. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юли 2020 | 16:19 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Началникът на гръцкия ГЩ предупреди за увеличаващ се риск от „инцидент“ с Турция в Егейско море

Kathimerini: Началникът на гръцкия ГЩ предупреди за увеличаващ се риск от „инцидент“ с Турция в Егейско море

Атина. Началникът на Генералния щаб на Гръцката национална отбрана (GEETHA) Константинос Флорос повтори предупрежденията за нарастващия риск от „инцидент“ между Гърция и Турция, ако Анкара продължи да увеличава напрежението в Егейско море и Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В коментари по време на вебинар, организиран от Фондация на Американския елински институт (AHIF), Флорос каза, че потенциалът за военно произшествие е „сериозен“, предвид последните действия на Турция в Егейско море, като добави, че това ще има тежки последици. Флорос подчерта стратегическото значение на Източното Средиземноморие за международни играчи като Съединените щати, Русия, НАТО и Европейския съюз, като същевременно изтъкна ежедневните нарушения на Турция и провокативните й дейности. Флорос също благодари на президента на Американския елински институт Ник Ларигакис за постоянния принос на AHI за укрепване на гръцко-американските отношения, като същевременно приветства гръцко-американския стратегически диалог като важна стъпка за укрепване на двустранното сътрудничество. По отношение на Източното Средиземноморие Флорос подчерта, че Гърция продължава да присъства и да подкрепя многостранни споразумения за сътрудничество, като тези с Кипър, Израел, Египет, Обединените арабски емирства и Йордания. Флорос също заяви, че скорошната ескалация на мигрантските потоци от Турция през Марица и Егейско море е о в резултат на „инструментализацията“ на кризата от Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 07:35 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Началникът на Генералния щаб на Гърция предупреди за „нарастващ риск от инцидент“ в Егейско море

Kathimerini: Началникът на Генералния щаб на Гърция предупреди за „нарастващ риск от инцидент“ в Егейско море

Атина. Началникът на Генералния щаб на националната отбрана на Гърция Константинос Флорос повтори предупрежденията за нарастващия риск от „инцидент“ между Гърция и Турция, ако Анкара продължава да работи за повишаване на напрежението в Егейско море и Източното Средиземноморие, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В коментари по време на уебинар, организиран от Фондацията на Американския елински институт, Флорос каза, че потенциалът за военен инцидент е "сериозен", предвид последните действия на Турция в Егейско море, добавяйки, че това ще има тежки последици. Флорос подчерта стратегическото значение на Източното Средиземноморие за международни играчи като Съединените щати, Русия, НАТО и Европейския съюз, като същевременно подчертава ежедневните нарушения на Турция и провокативни дейности. Генералът също благодари на президента на Американския елински институт Ник Ларигакис за постоянния принос на Института за укрепване на гръцко-американските отношения, като същевременно приветства гръцко-американския стратегически диалог като важна стъпка за укрепване на двустранното сътрудничество. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 20:54 | Агенция "Фокус"

ЕК: Богатството на Кипър принадлежи на двете общности на острова

ЕК: Богатството на Кипър принадлежи на двете общности на острова

Брюксел. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел заяви, че и двете общности, гръцка и турска, на Кипър трябва да се възползват от богатството на острова, предава „Анадолската агенция“. В хода на телефонен разговор с президента на т.нар. „Турска република Северен Кипър“ (ТРСК) Мустафа Акънджи в сряда, първият дипломат на Брюксел се е обявил в полза на сътрудничеството в Източното Средиземноморие и е заявил, че в бъдеще иска да работи и с двете страни, като води диалог с тях. Акънджи, обаче, е казал на Борел, че нежеланието на последния да се срещне с него по време на посещението му в Кипър преди една седмица е предизвикало сериозни притеснения за турската общност в Кипър. Отбелязвайки, че в Кипър има две основни партии, Акиънджи е припомнил на Борел, че преди това се е срещал с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск и върховния представител на Съюза по външни работи и политика на сигурност Федерика Могерини както в офиса му, така и в чужбина. Той е казал на Борел, че турците киприоти са една от страните във въпроса за въглеводородите във водите около острова и че предложениедто му от 13 юли 2019 година за обезвреждане на напрежението в Източното Средиземноморие все още е на масата. Борел е изразил съжалението си, че не се срещнал с Акънджи по време на посещението си и е уверил, че ЕС ще компенсира този недостатък при първата възможност. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 13:46 | Агенция "Фокус"

Le Monde: Споровете с Турция принудиха Франция да остави НАТО без подкрепа в Средиземно море

Le Monde: Споровете с Турция принудиха Франция да остави НАТО без подкрепа в Средиземно море

Париж. Франция ще се оттегли временно от операцията на НАТО за сигурността в Средиземно море – докато не получи отговор на своите искания по отношение на конфликта с Турция, съобщава Le Monde, като се позовава на заявление на френското министерство на отбраната. „Решихме да изтеглим временно нашите сили от операцията„ Морски пазител “, съобщи военното ведомство на брифинг на 1 юли. Както припомня изданието, това решение беше взето на фона на сериозно напрежение между Париж и Анкара през последните месеци около либийския конфликт. Париж призова НАТО като свидетел на неотдавнашен инцидент между Франция и Турция, обвинявайки Анкара в нападение на една от нейните фрегати по време на проверка на кораби, заподозрени в нарушаване на оръжейното ембарго върху Либия. Турската страна отхвърли тези твърдения. „Струва ни се неподходящо да поддържаме капацитета си в операция, чиято цел, наред с други неща, е да контролираме спазването на ембаргото, заедно със съюзници, които не го спазват“, се казва в изявлението, ясно насочено срещу Турция, която е член на НАТО, както и Франция. По-специално Франция изисква съюзниците от НАТО „официално да потвърдят ангажимента и задълженията си за спазване на оръжейното ембарго“ върху Либия и се застъпват за създаването на по-подробен механизъм за разрешаване на конфликти в рамките на Северноатлантическия алианс. Както припомня вестникът, Париж критикува остро военната операция на Анкара в Либия на страната на международно признатото Правителство на националното съгласие (ПНС), благодарение на която силите на маршал Халифа Хафтар трябваше да се оттеглят от Триполи. В понеделник френският президент Еманюел Макрон заяви, че Турция носи „историческа и криминална отговорност“ за участието си в либийския конфликт като страна, „която се преструва на член на НАТО“. В отговор турският външен министър Мевлюд Чевушоглу осъди „разрушителния“ подход на Франция към либийския конфликт, обвинявайки я, че иска да „засили присъствието на Русия“, подкрепяйки Хафтар. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 08:44 | Агенция "Фокус"

АНА-МПА: Външният министър на Гърция е на посещение в Тобрук, Либия

АНА-МПА: Външният министър на Гърция е на посещение в Тобрук, Либия

Тобрук. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас е на посещение в Тобрук, Либия, където ще проведе среща с председателя на противопоставящия се на международно признатото Правителство на националното съгласие (ПНС) в Триполи парламент Агуила Салех, съобщава гръцката държавна агенция АНА-МПА. Както казаха дипломатически източници, посещението е част от постоянните усилия на Гърция да допринесе активно за прекратяването на огъня и постигането на политическо решение в Либия в контекста на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и решенията от Берлин, както и да предотврати чужди интервенции, които подкопават безопасността и стабилността в региона, които успоредно пренебрегват интересите на либийския народ. Превод и редакция: Иван Христов

1 Юли 2020 | 16:06 | Агенция "Фокус"

Reuters: Франция излиза от мисията на НАТО в Средиземно море, след като иска й срещу Турция не бе уважен

Reuters: Франция излиза от мисията на НАТО в Средиземно море, след като иска й срещу Турция не бе уважен

Париж. Посланикът на Турция в Париж съобщи в сряда, че Франция е информирала НАТО, че прекратява участието си във военноморска операция в Средиземно море, след като разследване на инцидент между френски и турски кораб не е подкрепило твърденията на Париж, предава Reuters. „Изглежда експертите от НАТО не са стигнали до същото заключение. Вчера имах информация, изглежда, че Курбет [военен кораб] се оттегля от тези маневри на НАТО“, каза пратеникът Исмаил Хаки Муса в изслушване във френския сенат. Френският вестник L’Opinion съобщи в сряда, че Франция е изпратила писмо до НАТО, с което информира Алианса за решението си да прекрати ролята си в операция Sea Guardian. Превод и редакция: Иван Христов

1 Юли 2020 | 14:47 | Агенция "Фокус"

Турция към Гърция и Кипър: Не се шегувайте с нашия флот!

Турция към Гърция и Кипър: Не се шегувайте с нашия флот!

Анкара. Говорителят на турската Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Юмер Челик отново използва провокативен тон срещу Гърция и Кипър, предупреждавайки, че ако двете страни се опитат да се противопоставят на турския флот, той ще им бъде в повече, отколкото могат да се справят, цитира думите му гръцкия вестник Prothotema След заседанието на Централния изпълнителен комитет на ПСР Юмер Челик направи кратко изявление, като го нарече „просто предупреждение“: „Не се шегувайте с турския флот. Извън обсега Ви е да се шегувате с турския флот “, подчерта той. Според Челик, Гърция и Кипър (който той наричаше "южен Кипър") не спазили думата си. „Гръцки кипърски министър излезе и каза, че ЕС ще създаде постоянен флот срещу Турция. Знайте, че отношението на Турция не се променя заради едно или друго решение. За съжаление, кипърските гърци, които говорят, тези, които са министри на отбраната на Гърция, са избрани измежду най-проблемните хора, които не знаят как да говорят езика на политиката и нямат способността да разбират Турция “, каза той. „Ние се движим в рамките на закона и правото. Но ако говорите за използване на реална сила, искам да отправя едно просто предупреждение: „Не се шегувайте с турския флот. Извън обсега Ви е да се шегувате с турския флот “, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Юли 2020 | 09:42 | Агенция "Фокус"

Le Point (Франция): В Либия Турция разкрива истинското си лице

Le Point (Франция): В Либия Турция разкрива истинското си лице

Париж. Напрежението между турския флот и френската фрегата „Курбе“ на 10 юни разкри много повече намерения на Турция. Фрегатата се приближи към граждански кораб, заподозрян в нарушаване на международното оръжейно ембарго върху Либия, когато турският флот я заплаши три пъти с насочване на радарите. Този момент не само наруши официалните и неформални протоколи между съюзниците (Турция и Франция са членове на НАТО), но и доказа сериозността на действията на Турция в Либия и нейните по-дълбоки намерения, пише френското консервативно списание Le Point в материал, представен без редакторска намеса. Реджеп Тайип Ердоган даде да се разбере, че няма желание да бъде мост между Европа и арабския свят. Вместо това той реши да промени Турция в съответствие с нейното имперско минало и да я позиционира като конкурент и противник на тези два свята. Президентът Макрон стана първият европейски лидер, който открито призна тази реалност и опасност. Пренебрегвайки призива на Европейския съюз и НАТО да се противопоставят на Турция в Либия и Сирия, Еманюел Макрон определи Франция като стратегически лидер на Европа в отношенията с Турция и сигурността в Средиземноморието, говорейки в един глас с преобладаващото мнозинство от арабските лидери. Заграбване на ресурси в Средиземноморието Турция трябва да отговаря за минали опити с помощта на Катар и организацията „Мюсюлмански братя“ да създаде хаос в арабския свят, използвайки агресивно и извратено тълкуване на исляма като свое прикритие. През последните месеци Ердоган използва бежанците в Сирия и Либия, за да окаже натиск върху Европа. Той си сътрудничи с Иран, за да бомбардира прозападните кюрди в Ирак и активно се опитва да се възползва от нестабилността в Африканския рог. И все пак Либия е несъмнено платформата за самопровъзгласилия се „нео-османски“ експансионизъм. В края на миналата година Ердоган умело използваше разногласията в либийското Правителство за съгласие , за да създаде двустранните споразумения, които след това използва за оправдание за заграбванетло на ресурси в Средиземноморието и за доставяне на модерно оръжие и предислоциране на хиляди сирийски наемници в Западна Либия. Както преди в подобни ситуации, Обединените арабски емирства, заедно с Франция и други съюзници, започнаха борба с тези заплахи. Опълченци Що се отнася до действията на международната общност в Либия, тя трябва преди всичко да изпрати на Турция ясен и недвусмислен сигнал, че нейното поведение е неприемливо. След това трябва да използва цялата сила на своето влияние и да призове за прекратяване на огъня, което би позволило на Либия да се върне към политическия процес без враждебни действия отвън. За това има механизъм: Декларацията от Кайро на президента на Египет Абдел Фатах Ал Сиси от 6 юни въз основа на препоръките на Берлинската конференция с подкрепата на ООН. Тя предвижда незабавно прекратяване на огъня, изтеглянето на чуждите бойци от Либия и многостранни преговори, които проправят пътя за избори. В този контекст си струва да добавим още една драматична илюстрация на лудостта, която подкрепя надеждите, че съществува военно решение на конфликта в Либия. Обвинявайки противниците си в създаването на хуманитарна криза и опитите да подчинят цяла Либия на тяхната воля, либийските милиции, подкрепени от Турция, се придвижват на изток, като извършват актове на отмъщение и призовават всички либийци да им се подчинят. Настоящата безнадеждна ситуация около крайбрежния град Сирт застрашава над 60 000 души. Опасност обаче очаква хората в цялата страна. Разпространение на COVID-19 Либийската икономика се срина. В западната и южната част на страната цари беззаконие. Понастоящем се наблюдават два пъти повече случаи на корпонавирусна инфекция, отколкото преди няколко седмици. А Либия няма инфраструктурата , която да даде ясна картина за мащаба на пандемията, да не говорим за борбата срещу нея. Без политическо решение, изградено върху солидна основа и подкрепено от либийския народ, както и без оттеглянето на всички чужди сили, този конфликт ще продължи, докато социалната структура не бъде напълно унищожена. За съжаление, либийците научиха, че всеки път, когато махалото се наклони в полза на едната или другата страна, те плащат цената. ОАЕ са уверени, че огромната част от либийците искат да се сложи край на тази война. Не смятаме, че либийският народ подкрепя опитите на „Ал Кайда“ или „Ислямска държава“ да контролират огромни райони на страната. Не вярваме, че либийците подкрепят експлоатацията и трафика на африкански бежанци. Ние също не смятаме, че те са съгласни с действията на безотговорните въоръжени групировки. Защо? Защото днес либийците не признават нито една от тези злини. Дестабилизация на арабския свят В страната два пъти бяха проведени два национални избора досега, но без присъствието на чуждестранни наблюдатели. Същите заинтересовани страни многократно изкривяват целите на Либийското политическо споразумение, одобрено от ООН и въз основа на което настоящото правителство декларира своята легитимност. Основният интерес на ОАЕ в Либия е да се убеди, че чуждестранните сили няма да могат да използват страната като лост за дестабилизиране на арабския свят. Но основното е не само краят на конфликта. Благодарение на доброто управление на ресурсите Либия може да се превърне в регионална основа за икономически растеж и сближаване. Нуждаем се от стабилизираща се Либия на кръстопътя на Африка, Европа и арабския свят. Ясно е, че това не може да се постигне без кураж и прошка от страна на либийците. Не бива да се възпрепятства обединяването на страната им без постоянно въвличане в борбата за регионално господство, наситено с ислямска или друга идеология. Превод: Юлиян Марков

1 Юли 2020 | 08:15 | Агенция "Фокус"

Анкара: Франция работи за засилване на влиянието на Русия в Либия

Анкара: Франция работи за засилване на влиянието на Русия в Либия

Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу във вторник нападна Франция за „деструктивния“ й подход спрямо конфликта в Либия и я обвини, че работи за разширяване на руското военно присъствие в северноафриканската страна, предава AFP. Това е последният от зачестилите в последно време размени на обвинения между съюзниците в рамките на НАТО по тази тема. „Франция, която Макрон управлява, или по-скоро, не може да управлява в момента, е в Либия само заради своите интереси и амбици и има деструктивен подход, точно както тласна Африка в нестабилност в миналото с колониалния си подход и както бомбардира и напусна Либия през 2011 година“, заяви първият дипломат на Анкара пред журналистите. Чавушоглу заяви също, че Франция работи срещу НАТО и в полза на Русия в Либия. „От една страна НАТО вижда Русия като заплаха, но от другата страна съюзник по НАТО Франция работи за увеличаване на присъствието на Русия там“, каза той. В понеделник Макрон заяви, че Турция носи „криминална отговорност“ за намесата си в либийския конфликт. Богата на петрол Либия беше хвърлена в хаос, след като Муамар Кадафи беше ликвидиран от НАТО през 2011 г. Оттогава съперничещи си администрации и милиции се борят за властта, а чуждестранните сили са все по-дълбоко замесени в конфликта. През последната година напрежението между Макрон и турския му колега Реджеп Таийп Ердооган нараства, особено след като френският лидер заяви, че липсата на реакция от НАТО на едностранните турски действия в Северна Сирия са показали, че Алиансът е в „мозъчна смърт“. Някои анализатори подозират, че Франция подкрепя Хафтар заедно с Египет, Русия и Обединените арабски емирства, но Париж настоява, че е неутрален в конфликта, отбелязва френската агенция. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юни 2020 | 16:21 | Агенция "Фокус"

AFP: Макрон заяви, че Турция има „криминална отговорност“ в Либия

AFP: Макрон заяви, че Турция има „криминална отговорност“ в Либия

Мезеберг. Президентът на Франция Еманюел Макрон в понеделник обвини своя съюзник в НАТО – Турция, че има „криминална отговорност“ за развитието на либийския конфликт, предава AFP. Анкара увеличи военното си присъствие "и масово реимпортира бойци джихадисти от Сирия“, след като чуждестранните сили се договориха по-рано тази година да прекратят своята намеса и да зачитат оръжейното ембарго на ООН, заяви Макрон пред репортери в Берлин. „Мисля, че това е историческа и криминална отговорност за някой, който твърди, че е член на НАТО“, подчерта френският лидер. Превод и редакция: Иван Христов

29 Юни 2020 | 21:15 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Африканското командване на САЩ подчерта силното си сътрудничество с ПНС на Либия

Yeni Safak: Африканското командване на САЩ подчерта силното си сътрудничество с ПНС на Либия

Анкара. Африканското командване на САЩ (АФРИКОМ) подчерта силата на двустранното сътрудничество с международно признатото Правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия, заседаващо в Триполи, пише турското консервативно издание Yeni Safak. В изявление пред частната Либийска февруарска телевизия, от АФРИКОМ заявиха, че мнението на САЩ е, че мирът в Либия трябва да бъде установен чрез политически процес. Освен това американските военни предупредиха, че участието на руските наемници от частната военна компания (ЧВК) Вагнер в Либия забавя постигането на мир в страната и удължава страданието на либийците. АФРИКОМ заяви, че е подчертал пред либийското правителство „необходимостта да се върне към диалога“. ПНС е във война с Либийската национална армия (ЛНА) на Халифа Хафтар от април 2019 година, като в хода на сблъсъците са загинали най-малко хиляда души. През март правителството започна операция „Мирна буря“ за противодействие на нападенията срещу столицата Триполи и наскоро възвърна стратегически места, включително авиобазата Ал-Уатия и Тархуна, което се разглежда като значителен удар върху силите на Хафтар. Превод и редакция: Иван Христов

28 Юни 2020 | 16:27 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Гърция формира „ос на злото“ срещу Анкара; Атина и Никозия трябва да се събудят от съня, че могат да ограничат Турция до бреговете й

МВнР на Турция: Гърция формира „ос на злото“ срещу Анкара; Атина и Никозия трябва да се събудят от съня, че могат да ограничат Турция до бреговете й

Анкара. „Опитите да се създаде ос на злото срещу Турция и да се експлоатира ЕС няма да помогнат на Гърция“. Това заяви говорителят на турското външно министерство Хами Аксой, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Въпреки че говорителят на дипломатическото ведомство не спомена конкретно от кои страни е създадена оста, е ясно, че това са Франция, Израел и Република Кипър, а може би и Египет, които се противопоставят на амбициите на Анкара за разширяване на влиянието й във водите на Източното Средиземноморие. Но най-смущаващият намек, който даде говорителят на турското външно министерство, е, че Турция е готова да предприеме по-драстични мерки, за да разруши или деактивира тази така наречен „Ос на злото“. Това, което предизвика заплахите на Хами Аксой, беше изявлението, направено от гръцкия външен министър Никос Дендиас в сряда от граничния пункт Кастанис на границата по Марица. „Турция настоява за подкопаване на сигурността и стабилността, както и на мира в Източното Средиземноморие“, каза той и добави, че Анкара „създава проблеми на всички свои съседи“. Изказването беше направено , докато до първия дипломат на Атина беше върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел. „Изявленията на външния министър Дендиас за Егейско море и Източното Средиземноморие са напълно изключени от реалността. Гърция, заедно с Кипър, сега трябва да се събудят от мечтата, че могат да ограничат Турция до нейните брегове и че това е в съответствие с международното право“, заяви говорителят на турското външно министерство. Превод и редакция: Иван Христов

26 Юни 2020 | 08:23 | Агенция "Фокус"

Informs News: Турски и италиански подводници провеждат учения в Средиземно море

Informs News: Турски и италиански подводници провеждат учения в Средиземно море

Анкара/Рим. Турски и италиански подводници са провели военноморски маневри в Средиземно море, обявиха от турското министерство на отбраната, цитирани от електронното издание Informs News. Според публикация на ведомството в „Туитър“, двете флоти имат най-ефективните подводни сили в Средиземно море и ще продължат да развиват оперативната си съвместимост чрез учения. Турция и Италия, и двете членки на НАТО, са две регионални сили, които споделят общи интереси, история и ценности в средиземноморския басейн, отбелязва изданието, като посочва, че Анкара и Рим подкрепят признатото от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия, което подписа две отделни споразумения с Турция на 27 ноември – едно за военно сътрудничество и друго за демаркация на морските граници между двете страни в Източното Средиземноморие. Морската сделка предоставя на Анкара достъп до икономическа зона в Средиземно море, въпреки възраженията на Гърция, администрацията на кипърските гърци и Египет. Като страна-гарант за т.нар. Турска република Северен Кипър (ТРСК), Турция последователно оспорва едностранните сондажи на администрацията на кипърските гърци в Източното Средиземноморие, като твърди, че ТРСК също има права върху ресурсите в района. Морският пакт отстоява правата на Турция и изяснява правата на ТРСК в Източното Средиземноморие в условията на едностранно сондиране от администрацията на кипърските гърци, пише англоезичното турско онлайн издание. По-рано тази година Гърция подписа споразумение с администрацията на кипърските гърци и Израел за Източносредиземноморски газопровод или EastMed, огромен проект за транспортиране на газ за Европа. Гърция също наскоро подписа споразумение за морска граница с Италия в Йонийско море, уреждайки суверенните права между страните в стремежа си да засили своята позиция в спора с Турция. Съюзниците в НАТО Гърция и Турция имат дългогодишни спорове, включително относно териториалните права в Беломорието и Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

19 Юни 2020 | 13:15 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Израел изпратиха съвместно съобщение на Турция

Kathimerini: Гърция и Израел изпратиха съвместно съобщение на Турция

Ерусалим. На фона на ескалация на напрежението между Атина и Анкара в Източното Средиземноморие, Гърция и Израел призоваха за зачитане на суверенните права на всички държави в рамките на континенталния им шелф и изключителната икономическа зона, в съответствие с международното право, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Ние категорично се противопоставяме на опитите за нарушаване на тези права по начин, който застрашава стабилността на Източното Средиземноморие и Егейско море, нарушава международното право и противоречи на добросъседските отношения”, се казва в съвместна декларация, публикувана след разговорите в Ерусалим във вторник между гръцкия министър-председателят Кириакос Мицотакис и израелският му колега Бенямин Нетаняху. В изказване пред журналисти след разговорите им, Мицотакис каза, че е изложил „това, което считам за наш възглед относно агресивното поведение на Турция в Източното Средиземноморие“. „Считаме тази дейност за заплаха за регионалния мир и стабилност“, каза той. От своя страна Нетаняху говори по-специално на сътрудничеството в областта на отбраната, тристранния съюз между Гърция, Кипър и Израел и газопровода EastMed. В декларацията се подчертава също, че двете страни споделят общи ценности на демокрацията и върховенството на закона и че Израел придава „голямо значение на своето дългогодишно и важно партньорство с Гърция“. Той добави, че двустранното сътрудничество е насочено към поддържане на регионална стабилност, просперитет и сътрудничество. „В тази връзка ние също се ангажираме да продължим нашето тристранно сътрудничество с Кипър и формат 3 + 1 със Съединените американски щати с ясната цел да постигнем конкретни и значими резултати“, се казва в съобщението. В съвместната декларация се споменава подробно напредъкът, постигнат от двете страни след 21 май 1990 г. след подписването на съответното съвместно изявление от правителствата на покойния Константинос Мицотакис (баща на Кириакос) и покойния Ицхак Шамир. „Срещата ни днес ни позволи да постигнем съгласие за продължаване на съгласуваните усилия за засилване на сътрудничеството във всички области: външни работи, отбрана, иновации, кибер, агротехнология, наука и академия, енергетика, здравеопазване, околна среда, туризъм, инфраструктура, култура, спорт и търговия и инвестиции“, се казва в съобщението. В областта на отбраната беше постигнато съгласие двамата съветници по националната сигурност на двете страни да продължат координацията. Междувременно Нетаняху каза също пред журналистите, че Гърция и Кипър ще бъдат първите дестинации за израелските туристи, след като ограниченията за пътуване от Израел бъдат премахнати на целевата дата 1 август. Превод и редакция: Иван Христов

17 Юни 2020 | 07:26 | Агенция "Фокус"

Protothema: Мнозинството от гърците подкрепят военен отговор на действията на Турция

Protothema: Мнозинството от гърците подкрепят военен отговор на действията на Турция

Атина. Ново проучване показа, че мнозинството от гърците биха подкрепили военен отговор на действията на Турция, ако тя наруши суверенните права на Атина в региона, пише електронното издание на вестник Protothema. Анкетата, проведена от телевизия Verginia, разкри, че 56% от респондентите ще подкрепят война срещу Турция, ако последната наруши морските или сухоземните граници на Гърция. Общо 40% от участниците в проучването предпочитат дипломатическо решение при подобно развитие на ситуацията. Над 53% от респондентите пък са на мнение, че гръцките депутати трябва да вземат единодушно решение за започването на военни действия срещу Турция. Както отбелязва изданието, през последните няколко седмици напрежението между Анкара и Атина се увеиличи във връзка с намеренията на Турция да започне нови сондажи за природен газ и нефт във води на Източното Средиземноморие, за които претендира и Гърция. Ситуацията се усложнява още повече от международния конфликт в Либия и газовите интереси край Кипър на Франция, Израел и Египет. Превод и редакция: Иван Христов

16 Юни 2020 | 09:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Франция иска дискусия в НАТО за „агресивните“ действия на Турция в Либия

Kathimerini: Франция иска дискусия в НАТО за „агресивните“ действия на Турция в Либия

Париж. Франция иска разговори със съюзниците от НАТО, на които да бъде обсъдена „все по-агресивната“ и „неприемлива“ роля на Турция в Либия. Това съобщи представител на френското президентство късно в понеделник, като по този начин разкри колко се е увеличило напрежението между Анкара и Париж, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Коментарите дойдоха, след като Турция, която подкрепя международно признатото правителство в Триполи, се укрепи силно в страната, помагайки за отблъскване на нападение над Триполи от Либийската национална армия (ЛНА) на източния командир Халифа Хафтар, който е подкрепен от Обединените арабски емирства, Египет и Русия. Париж е обвинен, че подкрепя политически Хафтар, като преди това му е предоставил военна помощ за борба с ислямистките бойци. Франция отрича да подкрепя Хафтар, но многократно е посочвала с пръст Турция, докато избягва да критикува съюзниците на Хафтар. В изявление в понеделник френски президентски служител обвини Турция в нарушаване на ембаргото на ООН за внос на оръжие и повишаване на военноморското си присъствие край бреговете на Либия. „Тези смущения стават много проблематични и въпреки нашите усилия ситуацията става все по-сложна. Тази все по-агресивна политика не е приемлива“, заяви служителят. „Турция трябва да бъде партньор на НАТО, така че това не може да продължи“. На въпроса какво има предвид Париж, чиновникът каза, че в следващите дни ще има преговори с Турция и други партньори от НАТО, за да се обсъди ситуацията. Министрите на отбраната на НАТО провеждат преговори по-късно тази седмица. Връзките между Турция и Франция вече са обтегнати по редица въпроси, вариращи от Сирия до проучването за нефт в Източното Средиземноморие. Турският президент Тайип Ердоган по-рано този месец заяви, че подкрепата на Франция за Хафтар „наистина го е разстроила“. Превод и редакция: Иван Христов

16 Юни 2020 | 07:58 | Агенция "Фокус"

Посланикът на САЩ в Атина: Вашингтон е на страната на Гърция срещу Турция

Посланикът на САЩ в Атина: Вашингтон е на страната на Гърция срещу Турция

Атина. Посланикът на САЩ в Гърция Джефри Пайет заяви, че всички острови имат същите права като континенталната част на Гърция, както е определено от Женевската конвенция по морското право. Той направи този коментар в отговор на въпрос за изключителните икономически зони (ИИЗ) в хода на Делфийския икономически форум, провеждащ се в периода 9-12 юни онлайн, пише гръцкото издание Protothema. Дипломатът коментира и подписания между Анкара и Триполи меморандум за морските граници, който може да бъде публикуван от ООН в следващите дни и посочи, че споразумението „не може да вземе нищо от Гърция“ и че то е „вредно“ и „провокативно“. Попитан за договора, подписан от гръцкото правителство с Италия за ИИЗ в Йонийско море, г-н Пайет каза, че това споразумение е „пример, който показва как трябва да се правят тези неща“. Дипломатическият представител беше попитан и за продължаващите протести в САЩ след убийството на Джордж Флойд и отговори, че в Съединените щати има свобода на словото и изразяването и хората са свободни да протестират. Той подчерта напредъка, постигнат през последните десетилетия, особено след 60-те години на миналия век, припомняйки афро-американските протести за граждански права. „Избрахме първия афро-американски президент преди 12 години, би било немислимо през 1964 г.“, каза той и добави, че „американската демокрация е жива и здрава и ще излезе по-силна от този опит“. На въпрос за енергийния пазар той отговори, че „Русия използва енергията като оръжие в цяла Европа“. Превод и редакция: Иван Христов

11 Юни 2020 | 11:40 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Гърция е готова да воюва с Турция

„Експерт“ (Русия): Гърция е готова да воюва с Турция

Москва. Ситуацията в Източното Средиземноморие става все по-напрегната. Както винаги, най-много се изостриха отношенията между Анкара и Атина. И то до таква степен, че министърът на отбраната на Гърция Никос Панайотопулос заяви в телевизионно интервю, че страната е готова на всичко, включително военен конфликт с турците, ако те продължат с провокациите си, пише руското списание „Експерт“ в материал, представен без редакторска намеса. „Поведението на Турция в последно време е много агресивно“, каза военният министър. „Мисля, че единственият начин Гърция да отговори на поведението на Турция, което винаги е било агресивно, е да изчерпи всички дипломатически средства от една страна и да подготви военен отговор от друга“. На изясняващия въпрос на интервюиращия за готовността на Атина за военен сблъсък с Анкара, министърът на отбраната на Гърция отговори утвърдително. Гърция не иска военна конфронтация, подчерта той, но е готова за всички сценарии за по-нататъшно развитие, включително военните. Настоящото изостряне на отношенията, подобно на миналата година, е свързано с богати находища на въглеводороди и на първо място газ в източната част на Средиземно море, за което Турция претендира много активно и агресивно. Миналата седмица турски правителствен вестник поиска държавната нефтена и газова компания, Turkish Petroleum, да получи лиценз за проучване за нефт и газ в района на гръцките острови. Атина реагира на тази публикация с писмо до Европейския съюз, подписано от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, в което се говори за приближаваща криза в отношенията между Турция и Европа. На следващия ден турският президент Реджеп Таийп Ердоган потвърди на пресконференция, че Анкара възнамерява заедно с признатото от ООН правителство на Либия да добива въглеводороди от находищата в Средиземно море. Анкара подкрепя Правителството на националното съгласие (ПНС) на Файез Сарадж в конфронтацията с Халифа Хафтар. Турция помогна на ПНС да постигне някои големи успехи през последните седмици и да изтласка войските на Хафтар от Триполи, но в замяна на военната помощ Турция сключи споразумение за морските граници в Източното Средиземноморие с Либия. Чрез това споразумение Турция се надява да спечели дял в огромните газови находища, открити през последните години в региона и разположени в изключителните икономически зони на Кипър, Израел и Египет Турците отхвърлят всички обвинения за незаконност на споразумението между Анкара и Триполи с мотива, че Турция не е подписала Конвенцията на ООН за морското право (UNCLOS). Сега говорим за лиценз за проучване на 24 места. Освен това 7 от тях са разположени в непосредствена близост до гръцките острови. В допълнение към газа и петрола, в центъра на конфликта е 7-милиардният подводен газопровод Eastmed с дължина 2200 километра, който се споразумяха да построят Израел, Гърция и Кипър, за да доставят израелски газ в Европа. Тръбопроводът ще тръгне към Италия по крайбрежието на Кипър, гръцкият остров Крит, както и през изключителните икономически зони (ИИЗ) на Египет и Либия. Преди това Турция, гръцката част на Кипър и Либия имаха газови споразумения с Ливан и Египет. След сключването на споразумението за морските граници между Анкара и Триполи, Турция и Либия претендират за 39 хиляди квадратни километра от самообявената гръцка изключителна икономическа зона. Прави впечатление, че Турция, отново сама, без съюзници, умишлено утежнява отношенията с европейските държави, разположени в източната част на Средиземно море и на първо място с Гърция, и следователно се лиши от безусловната подкрепа на Атина и Никозия в Европейския съюз. Eastmed ще заобиколи Турция, което, разбира се, не я устройва. Следователно президентът Ердоган изнудва Атина: или Гърция, Кипър и Израел ще включат в газопровода участък, преминаващ през турски води, или Турция ще започне сондажи във водите на Гърция и Кипър. За Анкара няма да е лесно да постигне своето, но турците се надяват, че Брюксел, както и миналата година, няма да може да отговори твърдо и ефективно на провокациите й. Трябва да припомним, че тогава Брюксел спря преговорите за въздушните превози с Турция и нареди на Европейската инвестиционна банка (EIB) да преразгледа кредитните схеми с Турция, а освен това я заплаши със санкции. Сега европейският комисар по международните въпроси Жозеп Борел заяви, че ЕС е изпратил „силен сигнал“ към Турция, но всички действия на Брюксел, поне сега, са ограничени до „тесни контакти“ с Гърция и Кипър и призовавания Турция да спре сондажите на местата, разположени в икономически зони на Гърция и Кипър. Сега всички чакат предстоящата среща на лидерите на Израел, Гърция и Кипър в Израел за изграждането на Eastmed, на която лидерите на коалицията без съмнение ще обсъждат агресивното поведение на Турция и ще вземат някои решения. Превод и редакция: Иван Христов

9 Юни 2020 | 20:43 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Ердоган се е "споразумял" с Тръмп за Либия

Kathimerini (Гърция): Ердоган се е "споразумял" с Тръмп за Либия

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е постигнал споразумение с американския си колега Доналд Тръмп, което ще даде началото на "нова ера" във взаимоотношенията им, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Ердоган коментира темата в телевизионно интервю, малко след като проведе телефонен разговор с американския президент, но не уточни за какви споразумения става дума. "След нашите преговори по транзитния процес в Либия може да започне нова ера между Турция и САЩ. (...) Споразумяхме се за някои неща", каза Ердоган пред телевизия TRT. По-рано в изявление на турското президентство се спомена, че двамата са се споразумели да продължат да си сътрудничат за Либия. Турция подкрепя признатото от ООН правителство на националното съгласие, базирано в Триполи и с нейна помощ то успя да си възвърне голяма част от Западна Либия, включително предградията на столицата и летището, които по-рано бяха под контрола на командира на Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар. Силите на Хафтар разчитат на подкрепата на Египет и Обединените арабски емирства, както и на руската наемническа група "Вагнер", според някои източници. Правителството на националното съгласие разчита на помощ от Турция и Катар, които в последните месеци извършват и военни доставки за силите на Триполи. Ердоган заяви, че скоро ще обсъди ситуацията в Либия и с руския си колега Владимир Путин. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Юни 2020 | 08:42 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: На 2 юли ще се реши дали Света София да стане джамия

Yeni Safak: На 2 юли ще се реши дали Света София да стане джамия

Анкара. Решението, дали да бъде променен статутът от музей на джамия ще бъде взето на 2 юли, пише в понеделник на първа страница турското проправителствено издание Yeni Safak. Според вестника, Асоцията за паметниците от древността и околнота среда е подала петиция до Върховния съд на Турция да проучи дали подписът на Мустафа Кемал Ататюрк на декрета от 1934-година за превръщане на Света София в музей е истински или фалшив. Ако жалбата бъде приета на 2 юли, тогава според вестника процесът на превръщането на Света София в джамия ще започне. Трябва да се отбележи, че сдружението преди това е изпращало искания за превръщането на Света София в джамия, но всички жалби са били отхвърлени от Върховния съд. Колумнистът на Hurriyet Абдулкадир Селви, известен с източниците си в турското президентство, също писа по въпроса за Света София, като разкри, че Реджеп Тайип Ердоган сериозно обмисля да превърне историческия паметник на ЮНЕСКО в джамия. „Опитвам се да следя процеса, тъй като въпросът за Света София е много важен. Процесът все още не е започнал, нито се очаква решение днес или утре. Но това няма да отнеме много време“, отбелязва журналистът, като добавя: „Моето впечатление е, че президентът Ердоган сериозно обмисля да превърне Света София в джамия“ и да я отвори за поклонение на мюсюлманите. Превод и редакция: Иван Христов

8 Юни 2020 | 12:48 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Джамия в Кипър осъмна със знаме на Византия

Protothema (Гърция): Джамия в Кипър осъмна със знаме на Византия

Атина. Няколко дни, след като някой хвърли коктейл Молотов по джамия в Лимасол и изписа лозунги по стените й, друг закачи знаме на Византия на джамия в Ларнака. Двата инцидента предизвикаха ответна реакция от турската общност на острова, като президентът на т.нар. „Турска република Северен Кипър“ заяви, че администрацията на Република Кипър трябва да открие извършителите на деянията, пише гръцкият вестник Protothema. Той посочи, че този акт не трябва да бъде подценяван и администрацията на гърците киприоти трябва да предприеме енергични действия по въпроса. Превод и редакция: Иван Христов

8 Юни 2020 | 10:15 | Агенция "Фокус"

“Взгляд”: Във война между Турция и Гърция Русия ще защити по-слабия

“Взгляд”: Във война между Турция и Гърция Русия ще защити по-слабия

Москва. В дългата история на враждебност между гърците и турците се очертава нов обрат. Атина заплаши Анкара с военен отговор, ако турците започнат да сондират гръцкия шелф за петрол. Планове за подобни намерения Турция вече обяви предварително. Въпреки членството в НАТО и двете страни винаги се намират на ръба на войната. Ако си представите, че наистина такава избухва, чии шансове за победа са по-високи, коментира руският вестник “Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса Гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос заяви в петък, че страната му е готова да влезе във въоръжен конфликт с Турция, за да защити суверенитета си. Според него Министерството на отбраната отбелязва увеличаване на броя на турските провокации и на подобен фон Атина е готова на всичко, включително и военни действия. „Считам, че единственият начин Гърция да се справи с подобно поведение, което по принцип има склонност към агресия, е, от една страна, да използва всичките си дипломатически оръжия, а от друга, да увеличи възпиращата сила на въоръжените си сили“, каза министърът. На уточняващ въпрос готова ли е Гърция за военно решение на конфликта, Панайотопулос отговори: "Точно така!" Но той добави: "Ние не искаме това, но искаме да поясним, че ще направим всичко възможно, за да защитим максимално нашите суверенни права." Причината за новия спор преди няколко дни се появи в Анкара. „Търкиш Петролиъм“, държавна нефтена компания, публикува заявления за лиценз за проучване и производство на въглеводороди в райони на Средиземно море, които очевидно са в съседство с гръцките острови. Атина твърди, че според международното право шелфът там е притежание на Гърция. Но Анкара демонстрира готовността си да претендира за тези води и де-юре, и фактически, заплашвайки да започне да добива нефт там. По-рано тази седмица гръцкият външен министър Никос Дендиас обвини Турция в опит да завземе суверенните природни недра на Гърция. Турският посланик беше повикан в гръцкото външно министерство. В сряда самият премиер Кириакос Мицотакис изпрати възмутено писмо до ръководството на Европейския съюз във връзка с "турските провокации". Той предупреди, че евентуална ескалация няма да доведе само до гръцко-турска криза, а до криза между Турция и целия Европейски съюз. Политологът Станислав Ткаченко в разговор с вестник „Взгляд“ нарече отношенията на Гърция и Турция „бомба със закъснител под егидата на НАТО“. И двете страни имат дълга и сложна история и между тях остават много нерешени въпроси, включително териториални. Двете държави многократно са спорили за контрола над Балканите и Егейските острови. Споровете около Северен Кипър не спират. В Турция има музей на омразата към гърците, а в Гърция има паметници на жертвите на борбата срещу турците. Въпреки това през последните 70 години страните решават спорове в цивилизована рамка ”, смята Ткаченко. „Основният проблем в тази ситуация, без съмнение, е президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, смята политологът. "Ердоган се опитва да укрепи позициите на Турция в света и региона. Една от стъпките в тази посока е опит да предяви претенции към гръцкия шелф", обясни той. Общото членство в НАТО не е попречило на страните да се сблъскат помежду си повече от веднъж. Последният път, през 1974 г., се дължи на граждански конфликт в Кипър, където преди това турци и гърци живееха заедно. Тогава турският десант кацна на острова и все още си е там. След това кипърските гърци веднага подкрепиха Атина. Оттогава кавгите между двете страни припламват редовно и ръководството на НАТО всеки път трябва да се намесва в тях като посредник. В началото на тази година ситуацията отново се изостри, когато десетки хиляди бежанци се опитаха да влязат в Гърция от Турция, някои от които бяха въоръжени. Нещо повече, турските сили за сигурност по всякакъв начин помагаха на нелегалните имигранти да атакуват гръцката граница, за защитата на която Атина беше принудена да приведе армията в повишена бойна готовност. В резултат, според наблюдатели, тази година отношенията между Атина и Анкара са най-лошите след конфликта в Кипър. На този фон военните експерти проведоха сравнителен анализ на въоръжените сили на двете страни, като си представиха ситуация, при която заплахата на министър Панайотопулос бъде осъществена и двете членки на НАТО наистина влязат в пълномащабна война. „Турската армия в блока на НАТО е втората по големина - 510 хиляди души. Не случайно някога я държаха по южните граници на СССР. Тази армия винаги е била подготвена за конфликт. По време на Студената война - за конфликт със СССР, след това за различни военни операции в Близкия изток “, каза за вестник „Взгляд“ редакторът на списание„ Арсенал Отечества“ Алексей Леонков. Последният успешен военен опит, натрупан в Либия и Сирия, говори в полза на турската армия. "Въпреки някои загуби, Турция постига резултати там", припомни експертът. Гърция, за разлика от Турция, отдавна не е участвала във войни. В класацията на европейските армии Гърция заема едва десето място, а Турция - третата след Русия и Великобритания. Гръцката армия има 160 хиляди души, а военният бюджет е два пъти по-нисък от турсккия и възлиза на приблизително 6 милиарда долара. Броят на бронираните бойни машини е около 4 хиляди и разполага с 390 единици самолети. „Турция разполага с 8,6 хиляди бронирани машини, включително танкове, 470 самолета. Турция надминава съседа по големина на флота. Гърция се спасява само от факта, че е член на НАТО. При директен сблъсък тя най-вероятно няма да оцелее сама ”, смята Леонков. Президентът на Академията за геополитически проблеми Константин Сивков добавя: ако турската авиационна група надвишава гръцката такава по брой, то от гледна точка на техническото оборудване те са приблизително еднакви, тъй като и двете страни използват американски самолети F-16. „Турският флот е достатъчно силен и има подводници, ракетни катери и фрегати. Гръцкият флот е значително по-слаб, три пъти по-малоброен от гледна точка на подводниците. Те са приблизително сравними по състав на ракетни катери, но по отношение на фрегатите, турският флот значително превъзхожда гръцкия “, каза Сивков пред в. „Взгляд“. В полза на Турция е наличието на собствен военно-промишлен комплекс, по-специално способността за производство на крилати ракети с далечен обсег SOM. „Турците имат добре развито производство на ракети въздух-земя, противотанкови оръжия. Освен това те произвеждат дронове, които поразяват боеприпаси “, подчертава Леонков. От 17 век турската армия непрекъснато воюва, поради което тя е развила определени традиции. „Въпреки че Гърция има руски системи С-300, изходът от бойния сблъсък ще бъде съмнителен за нея. И основният показател е броят на населението. 70 милиона души живеят в Турция, а 12 милиона живеят в Гърция, Благодарение на този резерв турците могат да призоват повече хора под оръжие, отколкото гърците. Така че всички съотношения не са в полза на гръцката армия ”, смята Леонков. Сивков е съгласен, че при директен сблъсък турците имат повече шансове за победа. „Въпреки това, нещата никога няма да стигнат до това, освен ако Турция окончателно не се дистанцира от НАТО. Но дори и в този случай Алиансът може да вземе страната на Гърция. Ако Гърция продължи да се придържа към проамериканската линия, тогава, за да спаси южния му фланг, американците ще се застъпят за нея “, убеден е експертът. „Но дори ако НАТО внезапно остане в кулоарите, тогава в случай на конфликт за Гърция, някой определено ще се намеси. Човек лесно може да си представи ситуацията, в която Русия и Турция отново ще изострят рязко отношенията си. В тази ситуация Русия ще се застъпи за Гърция. Следователно няма причина да се твърди, че Турция има всички шансове за победа. Гърция винаги може да разчита на сериозна стратегическа подкрепа на различни силови центрове “, обобщи Сивков. Превод: Юлиян Марков

7 Юни 2020 | 12:28 | Агенция "Фокус"

Hurriyet Daily News: Напрежението между Турция и Гърция трябва да спадне

Hurriyet Daily News: Напрежението между Турция и Гърция трябва да спадне

Анкара/Атина. Тази година честването на годишнината от завладяването на Константинопол не беше същото като предишните години. В допълнение към факта, че това събитие докосва болезнените моменти от историческата памет на двете страни (Турция и Гърция), тази година към него се наслои съвременната политика. Света София, се превърна в мястото, където различията между Турция и Гърция бяха демонстрирани на фона на неотдавнашното опасно изостряне на отношенията между двете съседни страни, пише англоезичното издание на турския вестник Hurriyet Този път, изглежда, напрежението стана още по-голямо. Гърция и Турция се сблъскват взаимно на няколко фронта, включително сухопътни граници (проблемът с мигрантите и бежанците), Егейско море (продължаващият дебат за Беломорието и въздушното пространство над него), Източното Средиземноморие (въпросът за континенталния шелф, ограничаване на морските граници и изключителни икономически зони между двете страни), както и Кипър. В крайна сметка този дълъг списък от спорове се превръща в низ от опасни въпроси, които трябва да бъдат разгледани спешно. Сега, когато страхът от пандемията временно ни оставя, за да се върне при нас през септември, вместо това нараства друг страх: страхът, че един от конфликтните проблеми между Гърция и Турция ще доведе до военен сблъсък. Преди по-малко от година това не беше така. Когато мнозинството гласува за правителството на Мицотакис, имаше голяма надежда, че едно ново, силно гръцко правителство ще продължи по-ефективна политика спрямо Турция. Не че някой е мислил, че всичко ще бъде лесно, но вътре в управляващата партия „Нова демокрация“ започнаха да казват, че днешна Турция е станала различна, което означава, че ние, Гърция, трябва да започнем диалог с източната ни съседка в различен контекст. Но почти година по-късно напрежението отново се повиши. Пандемията официално пристигна в Турция на 11 март. Само няколко дни преди това на граничния пункт на река Марица (Еврос) имаше сблъсък между мигранти и гръцката полиция. Напрежението беше огромно от двете страни на реката; мигрантите, които се опитваха да стигнат до гръцкия бряг, бяха прогонени със сълзотворен газ и стрелба с бойни патрони. Мнозина бяха върнати насилствено обратно. Пандемията постави този драматичен епизод на дълга пауза, но отчаяните хора, заседнали в Турция, скоро може да рискуват да преминат границата отново. Въпреки това, сега са въведени по-строги мерки от гръцка страна и са изградени физически бариери, като сигурността на границата и военното присъствие са засилени. Въвеждането на полицейски час в Гърция за борба с пандемията в ранните етапи се оказа ефективно. Икономиката на страната обаче е силно засегната. Страната, която се гордее със своя туризъм и счита, че това е „тежката й алтирелирия“, сега се опитва да привлече европейски туристи, чиито страни също страдат от пандемията. Връщането в нормална ситуация е трудно за всички. За гръцкото правителство това включва необходимостта да повдигнат темата за техните вече проблемни отношения с Турция. Ситуацията по сухопътните граници е изключително крехка, а в морето е може би още по-уязвима. Гърците се опасяват от военен сблъсък, защото Турция започна по-активно да представя своите претенции. Последното заявление беше, че пространството между няколко острова в Средиземноморието, включително Родос и Крит на запад и Кипър на изток, е част от континенталния шелф на Турция, което означава, че Турция може да изследва и добива нефт и газ в региона. Основата на това твърдение е убеждението, че гръцките острови нямат собствен континентален шелф - само териториални води на 6 морски мили. Това обаче напълно противоречи на позицията на Гърция, която смята, че островите имат континентален шелф, което означава, че тази територия принадлежи към континенталния шелф на Гърция. По всякакви признаци това е най-сериозният конфликт между държавите в последно време. Гръцката опозиция разкритикува правителството, че няма конкретен, съгласуван план „как да се справи с Турция“ и за това, че не осъзнава сериозността на проблема. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис обаче вече е изпратил писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, където той предупреди за „евентуална ескалация от страна на Турция, която ще доведе не само до гръцко-турска криза, а до криза в отношенията между ЕС и Турция като цяло. “ Тъй като предстоящите дни са от решаващо значение за региона, трябва да се проследи първото официално посещение на Мицотакис в чужбина след пандемията. Това ще бъде посещение в Израел на 16-ти този месец, където гръцкият премиер ще говори за ситуацията в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Юни 2020 | 10:56 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Света София беше завладяна от Турция, Гърция няма думата

Мевлют Чавушоглу: Света София беше завладяна от Турция, Гърция няма думата

Анкара. Атина няма думата за това, какво ще се случва с катедралата „Света София“ в Истанбул, заяви министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу, като освен това обвини Гърция, че ограничава религиозната свобода на мюсюлманската общност в страната, предава електронното издание на вестник Kathimerini. „Света София е на територията на Турция, тя бе завладяна“, заяви министърът в интервю пред турската „24 ТВ“. „Това, което правим с нашата страна и собственост, е наша работа“, подчерта той. Освен това Чавушоглу отбеляза, че Атина е единствената европейска столица без джамия и обвини гръцките власти, че използват страховете от разпространението на коронавируса, за да затворят джамиите в провинция Западна Тракия. Изданието припомня, че Анкара често дразни Атина, като намеква, че може да превърне „Света София“, обект в списъка на ЮНЕСКО, който днес е музей, в джамия. Построена от византийския император Юстиниан Велики през V век, „Света София“ е главното седалище на православната църква до превръщането й в джамия при превземането на града, тогава известен като Константинопол, от османците през XV век. След това основателят на Турската Република Мустафа Кемал Ататюрк, в съответствие със секуларната си политика, превръща църквата в музей през 1935 година и тя привлича милиони туристи всяка година. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юни 2020 | 17:44 | Агенция "Фокус"

Президентът на Гърция: Турция прави всевъзможни машинации, за да оспори суверенните права на Атина

Президентът на Гърция: Турция прави всевъзможни машинации, за да оспори суверенните права на Атина

Атина. Президентът Катерина Сакеларополу заяви, че всички гърци са единни в решимостта си „да защитят териториалния интегритет и суверенните права на Гърция срещу всевъзможните машинации на Турция, но в същото време подчерта, че Атина уважава международното право и желае мирно съвместно съществуване между народите в региона, предава електронното издание на вестник Kathimerini. По време на среща с лидера на Гръцката комунистическа партия (ККП) Димитрис Куцумбас в президентския дворец, Сакеларополу разкритикува турските власти, като отбеляза, че „вместо да търсят разбирателство с Гърция, те правят всевъзможни неприемливи машинации с цел да оспорят суверенните ни права“. Припомняме, че Гърция и Турция имат спор за морските си граници и „изключителни икономически зони“ в района на Източното Средиземноморие, където наскоро бяха намерени големи запаси от природен газ и бе създаден проект за транспортирането им в Европа по дълбоководен тръбопровод от Кипър през Крит до полуостров Пелопонес и Южна Италия. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юни 2020 | 15:39 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Турция може да превърне църквата "Света София" в джамия, а Гърция няма право да се меси във вътрешните дела на Анкара

Мевлют Чавушоглу: Турция може да превърне църквата "Света София" в джамия, а Гърция няма право да се меси във вътрешните дела на Анкара

Атина. Гърция няма думата що се отнася до църквата "Света София" в Истанбул, заяви турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. В същото време министърът обвини Атина, че нарушава религиозните свободи на мюсюлманското общество в Гърция. "Света София се намира на турска територия, която е била завладяна в миналото", каза Чавушоглу пред канал 24 TV. "Какво правим в нашата държава и с нашата собственост зависи само от нас", каза още той. Анкара и преди е заплашвала, че ще превърне "Света София", обявена от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство, в джамия. Църквата е построена през VI век и служи като център на Гръцката православна църква, докато не е превърната в джамия след превземането на Константинопол от Османската империя през 1453 г. През 1935 г. се взема решение сградата да бъде превърната в музей, който сега привлича множество туристи всяка година. В интервюто Чавушоглу също така подчерта, че Атина е единствената европейска столица без джамия и обвини властите в Гърция, че са затворили някои мюсюлманските храмове, под предлог, че се борят с коронавируса. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юни 2020 | 13:31 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Халифа Хафтар не може да се възстанови от пораженията в Либия

МВнР на Турция: Халифа Хафтар не може да се възстанови от пораженията в Либия

Анкара. Халифа Хафтар няма да може да спечели войната в Либия, заяви турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу пред канал 24 TV, предава "Анадолската агенция". Според Чавушоглу, Халифа Хафтар все още не е съгласен да възобнови мирните преговори, а неговите съюзници Обединените арабски емирства, Египет и Франция предоставят активна подкрепа на незаконни групировки в източната част на Либия. "Напоследък привържениците на Хафтар започнаха да действат по-агресивно и признатото от ООН правителство на националното съгласие беше принудено да предприеме ответни мерки. Това даде възможност за прогонването на незаконните формирования от редица региони в западната част на Либия“, каза министърът. Поредицата от поражения, които Хафтар понесе в Западна Либия доказват, че той не може да спечели в този конфликт, подчерта Чавушоглу. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юни 2020 | 13:16 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: САЩ смятат, че споразумението между правителството в Триполи и Турция не може да оказва влияние на суверенните права на Гърция

Kathimerini: САЩ смятат, че споразумението между правителството в Триполи и Турция не може да оказва влияние на суверенните права на Гърция

Атина. Меморандумът за взаимно разбирателство, който засяга морските граници на Турция и Либия "не може от правна гледна точка да засяга правата и задълженията на трети страни", като Гърция, заяви американският помощник държавен секретар по енергийните ресурси Франсис Фанън, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Той заяви това по време на виртуална среща за Източното Средиземноморие и тристранното сътрудничество между Гърция, Кипър и Израел. "Международното право, Конвенцията за морското право признава, че островите (...) по принцип имат Изключителна икономическа зона (ИИЗ) и континентален шелф, като всяка друга земна територия", каза Фанън. В същото време меморандумът между Триполи и Анкара "не анулира правата на държавите", добави той. Фанън отбеляза, че САЩ настоятелно са "призовавали за прекратяването на всички провокативни действия, които могат да подкопаят инвестициите в региона на Източното Средиземноморие" и да окажат влияние на политическата стабилност. "Не можем да коментираме неща, които могат или не могат да се случат. Със сигурност подкрепяме решението на страните да прекратят провокативните действия, провокативното държание и изявления и да се вгледат във възможностите пред себе си", каза още той. Фанън заяви още, че САЩ искат Анкара да продължи да гледа на запад и да играе конструктивна роля в международното общество, в Европа и в Източното Средиземноморие. "Провокативните действия, провокативните изявления подкопават доверието и дори не подпомагат целите на страните", допълни той. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юни 2020 | 08:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гръцкото правителство потвърди, че оградата по река Марица ще бъде готова "след няколко месеца"

Kathimerini (Гърция): Гръцкото правителство потвърди, че оградата по река Марица ще бъде готова "след няколко месеца"

Атина. Строежът на оградата по границата с Турция на река Марица ще продължи и ще бъде завършен до няколко месеца, заяви гръцкият министър на гражданската защита Михалис Хрисохоидис, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. В интервю пред телевизия Skai той заяви, че в момента Турция не предприема провокативни действия и правителството е "спокойно" за ситуацията по границата. Хрисохоидис отбеляза, че Гърция се е превърнала в "Европейския символ на защитата на границите" на Общността. По думите му границата по река Марица се пази от силите на армията, полицията и европейската агенция за гранична и брегова охрана "Фронтекс". С наемането на допълнителни 400 гранични служители, "ситуацията (по река Марица) ще се подобри забележимо", заяви министърът. Той допълни, че след десетилетия на пренебрегване на оборудването на силите на реда, сега полицията е получила 1500 нови превозни средства, както и 15 хил. бронежилетки в рамките на последната година. Превод и редакция: Теодор Пенев

1 Юни 2020 | 09:25 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция може да започне проучвания за петрол по споразумението с Либия до 3-4 месеца

Reuters: Турция може да започне проучвания за петрол по споразумението с Либия до 3-4 месеца

Анкара. Турция може да започне проучвания за петрол в Източното Средиземноморие в рамките на три или четири месеца съгласно споразумение, подписано с Либия, което беше осъдено от другите страни в региона, включително Гърция. Това заяви министърът на енергетиката на страната Фатих Дьонмез, предава Reuters. Международно признатото правителство на националното единство в Либия подписа споразумението за морските граници миналата година. Турция казва, че документът определя Изключителната й икономическа зона (ИИЗ) от южното й крайбрежие до североизточния бряг на Либия и защитава правата върху ресурсите в участъка. Гърция, Кипър и други страни се противопоставиха на споразумението и го определиха като незаконно, обвинение, което Анкара отхвърли. Европейският съюз също се изказа против морската сделка, която беше подписана наред със споразумение за предоставяне на военна подкрепа на Турция за либийското правителство, борещо се срещу силите, разположени в източната част на североафриканската страна повече от година. Изказвайки се на церемония по повод пускането на сондажния кораб „Фатих“ към Черно море, Дьонмез заяви, че турската петролна компания (TPAO), която е поискала разрешение за проучвания в Източното Средиземноморие, ще започне операции в района след приключване на процеса. „В рамките на споразумението, което постигнахме с Либия, ще можем да започнем нашите операции за проучване на нефт там в рамките на три до четири месеца“, заяви Дьонмез. Новият турски сондажен кораб „Кануни“ също ще бъде изпратен в Средиземно море по-късно тази година, добави министърът. Този ход би могъл допълнително да предизвика напрежение в региона, където Турция от години спори с Гърция, Република Кипър, Египет и Израел заради собствеността върху природните ресурси. Турция също би могла да се сблъска с възможни санкции на ЕС за своите операции. Отделно Дьонмез заяви, че сондажният кораб „Фатих“ ще проведе първата си операция в Черно море на 15 юли, годишнината от неуспешен опит за преврат през 2016 г. В петък, когато бе направено изявлението на министъра, се отбелязаше и годишнината от завладяването на Истанбул от Османската империя през 1453 г. Превод и редакция: Иван Христов

30 Май 2020 | 09:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Руското посолство реагира на думите на американския пратеник в Гърция за Москва

Kathimerini: Руското посолство реагира на думите на американския пратеник в Гърция за Москва

Атина. Руското посолство в Атина реагира на коментарите на американския дипломатически представител в страната Джефри Пайет, който заяви, че от проблемите в отношенията между съюзниците от НАТО Гърция и Турция печели само Москва, предава електронното издание на вестник Kathimerini. „Коментарите, направени от американския посланик в Атина... са глупости“, написаха в „Туитър“ от дипломатическото представителство на Москва. „Недопустимо е чуждестранен дипломат да си позволи нещо подобно. Посланикът явно е възприел това неприемливо отношение по време на престоя си в Украйна“, се казва в съобщението. „САЩ са известни с хроничната си неспособност да разрешават различията между членовете на НАТО, които Москва няма намерение да експлоатира. За разлика от САЩ, Русия винаги е била фактор за стабилност и мир в региона“, се добавя в изявлението. Позовавайки се на напрежението в отношенията на Гърция с Турция в интервю за Mega TV в четвъртък, Пайет заяви: „Ако има някаква ескалация, единственият победител ще са нашите споделени противници. Победителят е Владимир Путин“. Превод и редакция: Иван Христов

29 Май 2020 | 07:45 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Кипърският кабинет одобри Източносредиземноморския газопровод

Kathimerini: Кипърският кабинет одобри Източносредиземноморския газопровод

Никозия. Кипърският кабинет ратифицира в четвъртък законопроект за изграждането на Източносредиземноморския газопровод EastMed, заяви министърът на енергетиката на страната Йоргос Лакотрипис, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Изказвайки се след заседанието, Лакотрипис каза, че този проект „има шанс да се реализира“. На въпрос дали пандемията от коронавируса е повлияла на перспективите за сътрудничество между участващите страни, той отговори, че участващите в такива големи проекти планират с години напред. В момента се провеждат необходимите проучвания и скоро консорциумът ще продължи с усилията си да намери купувачи за природния газ, добави той. Законопроектът предстои да бъде изпратен в парламента за одобрение. Сделката за изграждане на подводен газопровод за пренасяне на газ от новите морски находища в югоизточната част на Средиземноморието до континентална Европа беше подписана от Гърция, Израел и Кипър на 2 януари. Газопроводът с дължина 1900 километра е предназначен да осигури алтернативен източник на газ за Европа, която до голяма степен зависи от доставките от Русия и Кавказкия регион. Гръцката парламентарна комисия също одобри проекта. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Май 2020 | 13:46 | Агенция "Фокус"

Посланикът на САЩ в Атина: Путин ще е печеливш от ескалация на напрежението между Гърция и Турция

Посланикът на САЩ в Атина: Путин ще е печеливш от ескалация на напрежението между Гърция и Турция

Атина. Руският президент Владимир Путин ще е печеливш, ако отношенията между Гърция и Турция ескалират. Това заяви посланикът на САЩ в Атина Джефри Пайет в интервю пред гръцка телевизия, предава базираният в Брюксел портал Euractiv. „Ако има каквато и да е ескалация, единствените печеливши ще са нашите общи противници. Победителят е Владимир Путин“, заяви американският дипломат. Посланикът коментира и скорошната гранична ескалация на гръко-турските отношения: „Можете да разчитате на САЩ, че ще бъдат силен съюзник в НАТО. Заставаме зад отношенията си с Гърция“. Превод и редакция: Иван Христов

28 Май 2020 | 11:22 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция се готви за нова криза на река Марица

Kathimerini: Гърция се готви за нова криза на река Марица

Атина. В очакване на възможна нова мигрантска вълна от турската страна на гръцката североизточна граница, ръководството на гръцката полиция е решило да засили защитните сили на района с допълнителни части, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Според информация на вестника, нови 14 отряда за борба с безредици от цялата страна ще бъдат прехвърлени на границата на река Марица в четвъртък в мобилизация, подобна на тази от март, когато кризата с Турция ескалира. Единиците ще подкрепят силите в Кастанис на юг и във Ферес, двете гранични области, които бяха подложени на най-голям натиск. Полицията също така е поискала на Марица да бъдат прехвърлени допълнителни 125 служители от различни служби в цяла Гърция, за да се засилят граничните патрули и да се предотвратят „възможни нови масови навлизания на мигранти“. Говорител на Министерството на гражданската защита заяви пред „Катимерини“, че „последното придвижване на сили към Марица е счетено за необходимо, защото набирането на 400 нови гранични служители за укрепване на местните служби се забави поради пандемията“. Говорителят и служителите на ELAS не свързват този ход с неотдавнашното напрежение между Гърция и Турция, подчертавайки, че е предпазна мярка, за да се предотврати евентуална изненада. Преди около две седмици Гърция поиска 100 гранични служители на Frontex, които са част от екипа за бърза гранична намеса, да останат в страната до юли. Заявката, която беше приета, се основава на оценки на увеличените потоци след Рамадан и премахването на блокирането в Турция. Междувременно властите са обезпокоени от перспективите на около 11 000 бежанци, които са получили убежище, но много от тях все още живеят в субсидирани хотели или апартаменти, тъй като тези програми за настаняване ще приключат през следващите месеци и остава неясно къде ще отидат тези хора. Основният проблем е, че отговорът на кризата с бежанците се съсредоточи върху засилването на способността за приемане и обработването на молбите за убежище и е направено малко за социалното включване на мигрантите, които вече са получили убежище. Смята се, че някои бежанци, задължени да се преместят от субсидирано настаняване, ще напуснат Гърция. Но има опасения, че много други може да се окажат на улицата. Около 6 500 бежанци в момента живеят в субсидирани апартаменти или хотели, други 2500 са в приемни помещения в континенталната част, а 1500 все още живеят в островни лагери, въпреки че са си осигурили убежище. Превод и редакция: Иван Христов

28 Май 2020 | 08:19 | Агенция "Фокус"

Матю Палмър: САЩ искат да разсеят напрежението между Гърция и Турция

Матю Палмър: САЩ искат да разсеят напрежението между Гърция и Турция

Вашингтон. САЩ работят активно за понижаване на ескалиращото напрежение между съюзниците в НАТО Гърция и Турция, заяви помощник-държавния секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Матю Палмър в сряда, цитиран от гръцката държавна агенция АНА-МПА. „Работим с нашите съюзници и партньори за насърчаване на диалога, за насърчаване на отговорното управление на районите, в които са докладвани разногласия, и работим за премахване на точките на триене, преди те да се превърнат в кризи“, заяви Палмър в хода на коментари по време на вебинар, организиран от Германския фонд „Маршал“ на Съединените щати. Палмър посочи „предизвикателствата“, предизвикани от прелетите на турски самолети над гръцки територии и острови, които бяха подчертани от Атина, като заяви, че това „не е нов проблем“. „Това е нещо, над което работим от години и много от тези точки на триене съществуват отдавна“, каза помощник-държавния секретар. Що се касае до ситуацията на сухопътната граница между двете страни на река Марица, Палмър посочи, че е посетил Северна Гърция през март и тогава е „насърчил Турция да намали това напрежение“. Превод и редакция: Иван Христов

27 Май 2020 | 21:39 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцката полиция засилва присъствието си в региона на границата по река Марица

Kathimerini: Гръцката полиция засилва присъствието си в региона на границата по река Марица

Атина. Гръцката полиция е решила да изпрати 14 допълнителни отряда по североизточната граница на страната с Турция, като така да подкрепи вече разположените сили на реда и армията там, съобщава вестник Kathimerini. Допълнителните части ще бъдат разположени близо до Кастаниес и Ферес, където по-рано през годината имаше сблъсъци с мигранти, които се опитваха да преминат границата. Целта е полицията да има сходно присъствие в региона, както през месец март. Според източници на изданието това се случва сега не заради напрежение между Турция и Гърция, а защото по-рано е имало забавяне в разполагането на допълнителни 400 гранични полицаи, заради пандемията. По данни на полицията това е превантивна мярка, с която да се избегнат инциденти и на този етап няма информация за нова мигрантска вълна. Превод и редакция: Теодор Пенев

27 Май 2020 | 08:46 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Оградата по река Марица ще бъде завършена

Никос Дендиас: Оградата по река Марица ще бъде завършена

Атина. Удължаването на граничните огради по река Марица ще продължи и тя ще бъде завършена. Това заяви министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас в интервю за гръцкия вестник Kathimerini. "Границите са ясни. Те не се променят и не могат да се променят", настоя министърът и допълни, че информацията, че гръцка част от региона на реката е окупирана от турски сили е грешна. Той допълни, че този проблем е бил повдигнат след като Турция е изпратила протестна нота, в която е искала информация за координатите на удължаването на граничната ограда по река Марица. В съобщението се споменава и желание за решаването на въпроса съвместно. По думите на Дендиас Атина е отхвърлила турското искане, тъй като "какво правим в границите на националния ни суверенитет е наша привилегия и отговорност и не сме длъжни дадаваме обяснения на никого". След като в региона е регистрирана турска активност, Гърция, по думите на Дендиас, на свой ред е изпратила нова протестна нота. "Оттогава се разпространява неприемлива дезинформация за окупацията на, например, 1.6 хектара гръцка територия", каза той. Въпросната зона често се наводнява и според картите от Лозанския договор от 1923 г. е гръцка територия. Гърция иска да удължи оградата по границата, за да избегне навлизането на мигранти, както се случи през март тази година, след като Анкара отвори границите си с Европейския съюз за бежанци. Превод и редакция: Теодор Пенев

26 Май 2020 | 14:23 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция ще строи ограда по границата с Турция на река Марица

Kathimerini: Гърция ще строи ограда по границата с Турция на река Марица

Атина. Гърция възнамерява да разшири оградата на границата си с Турция по река Марица, за да избегне повторение на напрежението от миналия март, когато хиляди мигранти се опитаха да пробият загражденията и да влязат на територията на Европейския съюз, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мигрантите се събраха на границата, след като Турция обяви, че вече няма да се придържа към споразумението си с ЕС за спиране на мигрантските потоци и че границата на страната са отворени. „Няма граничен спор“ с Турция, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в интервю пред местна телевизия в понеделник вечерта, като добави, че Анкара е изнервена, откакто Гърция е решила да построи оградата. „Наше неотменимо право е да го направим и ние ще го направим“. Той също така отхвърли неотдавнашните съобщения в британските таблоиди, че турските войски са „нахлули и окупирали“ кръпка гръцка земя в североизточната гранична зона на Марица. „Вярвам, че нищо забележително не се е случило“ на Марица, каза той и добави, че между двете страни има „технически проблеми“, които ще бъдат решени на техническо ниво. Мицотакис заяви, че гръцкото правителство е взело „незабавни решения“, когато е настъпила граничната криза. „Няма да приемем политика на масови (бежански) потоци“, категоричен е гръцкият премиер. Неговата гледна точка се припокрива с тази на турския посланик в Гърция Бурак Йозугергин, който заяви пред Skai TV, че статутът на парчето земя „не е граничен спор, а технически въпрос, който е напълно нормален при съседи със сухопътни граници“. В същото интервю премиерът отхвърли съобщенията в медиите, че планира предсрочни избори или кадрови промени. „Защо трябва? ... Днес сме политически по-силни“, отколкото през юли 2019 г., когато „Нова Демокрация“ спечели изборите, каза той. На въпрос какво ще поиска Атина от европейския фонд за възстаовяване, министър-председателят заяви, че Гърция ще иска да получи „възможно най-голямата сума“ от безвъзмездните средства, но не и от заемите. Превод и редакция: Иван Христов

26 Май 2020 | 07:45 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Нарушенията на гръцкото въздушно пространство от Турция и корените на проблема

Kathimerini: Нарушенията на гръцкото въздушно пространство от Турция и корените на проблема

Атина. Първите турски нарушения на гръцкото въздушно пространство се случват през май 1964 година и са свързани с напрежението около Кипър по онова време. Те бяха последвани от прекъсване от няколко години и възобновени от септември до ноември 1967 г., дошли след неуспешната среща на върха в гръцкия граничен регион Марица между гръцкото военно правителство и турското политическо ръководство. Това беше преди смъртоносните сблъсъци в град Кофину в Кипър и турците искаха да преценят границите на гръцката толерантност, пише депутатът от управляващата „Нова Демокрация“ и доцент по международно право и външна политика Ангелос Сиригос в материал за вестник Kathimerini, представен без редакторска намеса. През април 1975 г. Турция призова Гърция да ограничи националното си въздушно пространство до 6 морски мили в съответствие с разграничението на континенталния й шелф. Оттогава Анкара предизвиква активно Атина във въздушното пространство на Гърция от 6 до 10 морски мили, макар и в началото само спорадично. Систематичните нарушения започват през 80-те години и се превръщат в почти ежедневна проява през 90-те години. В един момент те започнаха да се простират отвъд пояса от 6-10 морски мили, за да навлязат по-дълбоко във въздушното пространство на Гърция. Те бяха последвани от неоторизирани прелитания, обикновено на много голяма надморска височина над малки острови и по-рядко над по-големи. Преди три години започнахме да наблюдаваме нарушения от безпилотни летателни апарати или дронове. Междувременно през последните няколко месеца наблюдаваме и нарушения по границата на река Марица, нещо, което не бяхме виждали от десетилетия. Коренът на проблема се крие в реформата, предприета от Гърция през 30-те години за делимитация на въздушното пространство от 6 до 10 морски мили над международните води. Чикагската конвенция за международна гражданска авиация от 1944 г. обаче предвижда, че въздушното пространство може да съществува само над сухопътни територии и териториални води, но никой не се занимава с въпроса за разширяването на въздушното пространство на Гърция над международните води. Турция реши да започне да се възползва от това през 1975 г. и тъй като Гърция смяташе, че основата й в международното право не е много солидна, не оспорва нахлуванията на турските самолети в зоната от 6 до 10 морски мили. Тя не ги сваляше, когато те посегнаха и на границата от 6 морски мили, защото тогава щеше да изглежда, че Гърция е приела границата от 6 морски мили; поради което Гърция реагира тогава, а не преди. Решението за Гърция беше просто: приравняване на гръцкото въздушно пространство към неговите териториални води. Това би могло да се постигне по два начина: или чрез намаляване на гръцкото въздушно пространство до 6 морски мили, с което правителството ще бъде обвинено в капитулация, или увеличаване на териториалните води на страната до 10 мили, което би повишило възможността за война с Турция. Избраната опция беше да се изпращат гръцки изтребители, за да гонят турските, което понякога има смъртоносни последици. Гърция никога не е информирала турската страна, че има някои граници, които не могат да бъдат нарушени без последствия извън въздушно преследване или фалшива въздушна борба. Поддържайки натиска, турците са успели с течение на времето да разширят границите на гръцката толерантност и нарушенията стигнаха до прелитания над големи гръцки острови. Днес Турция знае, че може безопасно да ни наранява психологически (без страх от въоръжена реакция). Ако не започнем да разбираме как работи останалият свят, ще продължим да се разчитаме самодоволно на нашите собствени сили. Просто трябва да погледнем Швеция, която често се оплаква от руски нарушения на нейното въздушно пространство. Колко бяха там? Четири от 2013 до 2019 година. И все пак гръцката позиция през всички тези години е показателна за отношението, което ни отведе там, където сме в гръцко-турски отношения: В много области успяхме да защитим нашия суверенитет и да осигурим прилагането на международното право. Една държава запазва правата си само до степента, в която се грижи достатъчно, за да ги защити. Превод и редакция: Иван Христов

22 Май 2020 | 09:27 | Агенция "Фокус"