СВЪРЗАНИ НОВИНИ

ЕК: Богатството на Кипър принадлежи на двете общности на острова

ЕК: Богатството на Кипър принадлежи на двете общности на острова

Брюксел. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел заяви, че и двете общности, гръцка и турска, на Кипър трябва да се възползват от богатството на острова, предава „Анадолската агенция“.В хода на телефонен разговор с президента на т.нар. „Турска република Северен Кипър“ (ТРСК) Мустафа Акънджи в сряда, първият дипломат на Брюксел се е обявил в полза на сътрудничество...

2 Юли 2020 | 13:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Началникът на гръцкия ГЩ предупреди за увеличаващ се риск от „инцидент“ с Турция в Егейско море

Kathimerini: Началникът на гръцкия ГЩ предупреди за увеличаващ се риск от „инцидент“ с Турция в Егейско море

Атина. Началникът на Генералния щаб на Гръцката национална отбрана (GEETHA) Константинос Флорос повтори предупрежденията за нарастващия риск от „инцидент“ между Гърция и Турция, ако Анкара продължи да увеличава напрежението в Егейско море и Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В коментари по време на вебинар, организиран от Фондация на Американския елински институт (AHIF), Флорос каза, че потенциалът за военно произшествие е „сериозен“, предвид последните действия на Турция в Егейско море, като добави, че това ще има тежки последици. Флорос подчерта стратегическото значение на Източното Средиземноморие за международни играчи като Съединените щати, Русия, НАТО и Европейския съюз, като същевременно изтъкна ежедневните нарушения на Турция и провокативните й дейности. Флорос също благодари на президента на Американския елински институт Ник Ларигакис за постоянния принос на AHI за укрепване на гръцко-американските отношения, като същевременно приветства гръцко-американския стратегически диалог като важна стъпка за укрепване на двустранното сътрудничество. По отношение на Източното Средиземноморие Флорос подчерта, че Гърция продължава да присъства и да подкрепя многостранни споразумения за сътрудничество, като тези с Кипър, Израел, Египет, Обединените арабски емирства и Йордания. Флорос също заяви, че скорошната ескалация на мигрантските потоци от Турция през Марица и Егейско море е о в резултат на „инструментализацията“ на кризата от Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 07:35 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Началникът на Генералния щаб на Гърция предупреди за „нарастващ риск от инцидент“ в Егейско море

Kathimerini: Началникът на Генералния щаб на Гърция предупреди за „нарастващ риск от инцидент“ в Егейско море

Атина. Началникът на Генералния щаб на националната отбрана на Гърция Константинос Флорос повтори предупрежденията за нарастващия риск от „инцидент“ между Гърция и Турция, ако Анкара продължава да работи за повишаване на напрежението в Егейско море и Източното Средиземноморие, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В коментари по време на уебинар, организиран от Фондацията на Американския елински институт, Флорос каза, че потенциалът за военен инцидент е "сериозен", предвид последните действия на Турция в Егейско море, добавяйки, че това ще има тежки последици. Флорос подчерта стратегическото значение на Източното Средиземноморие за международни играчи като Съединените щати, Русия, НАТО и Европейския съюз, като същевременно подчертава ежедневните нарушения на Турция и провокативни дейности. Генералът също благодари на президента на Американския елински институт Ник Ларигакис за постоянния принос на Института за укрепване на гръцко-американските отношения, като същевременно приветства гръцко-американския стратегически диалог като важна стъпка за укрепване на двустранното сътрудничество. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 20:54 | Агенция "Фокус"

ЕК: Богатството на Кипър принадлежи на двете общности на острова

ЕК: Богатството на Кипър принадлежи на двете общности на острова

Брюксел. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел заяви, че и двете общности, гръцка и турска, на Кипър трябва да се възползват от богатството на острова, предава „Анадолската агенция“. В хода на телефонен разговор с президента на т.нар. „Турска република Северен Кипър“ (ТРСК) Мустафа Акънджи в сряда, първият дипломат на Брюксел се е обявил в полза на сътрудничеството в Източното Средиземноморие и е заявил, че в бъдеще иска да работи и с двете страни, като води диалог с тях. Акънджи, обаче, е казал на Борел, че нежеланието на последния да се срещне с него по време на посещението му в Кипър преди една седмица е предизвикало сериозни притеснения за турската общност в Кипър. Отбелязвайки, че в Кипър има две основни партии, Акиънджи е припомнил на Борел, че преди това се е срещал с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск и върховния представител на Съюза по външни работи и политика на сигурност Федерика Могерини както в офиса му, така и в чужбина. Той е казал на Борел, че турците киприоти са една от страните във въпроса за въглеводородите във водите около острова и че предложениедто му от 13 юли 2019 година за обезвреждане на напрежението в Източното Средиземноморие все още е на масата. Борел е изразил съжалението си, че не се срещнал с Акънджи по време на посещението си и е уверил, че ЕС ще компенсира този недостатък при първата възможност. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 13:46 | Агенция "Фокус"

Le Monde: Споровете с Турция принудиха Франция да остави НАТО без подкрепа в Средиземно море

Le Monde: Споровете с Турция принудиха Франция да остави НАТО без подкрепа в Средиземно море

Париж. Франция ще се оттегли временно от операцията на НАТО за сигурността в Средиземно море – докато не получи отговор на своите искания по отношение на конфликта с Турция, съобщава Le Monde, като се позовава на заявление на френското министерство на отбраната. „Решихме да изтеглим временно нашите сили от операцията„ Морски пазител “, съобщи военното ведомство на брифинг на 1 юли. Както припомня изданието, това решение беше взето на фона на сериозно напрежение между Париж и Анкара през последните месеци около либийския конфликт. Париж призова НАТО като свидетел на неотдавнашен инцидент между Франция и Турция, обвинявайки Анкара в нападение на една от нейните фрегати по време на проверка на кораби, заподозрени в нарушаване на оръжейното ембарго върху Либия. Турската страна отхвърли тези твърдения. „Струва ни се неподходящо да поддържаме капацитета си в операция, чиято цел, наред с други неща, е да контролираме спазването на ембаргото, заедно със съюзници, които не го спазват“, се казва в изявлението, ясно насочено срещу Турция, която е член на НАТО, както и Франция. По-специално Франция изисква съюзниците от НАТО „официално да потвърдят ангажимента и задълженията си за спазване на оръжейното ембарго“ върху Либия и се застъпват за създаването на по-подробен механизъм за разрешаване на конфликти в рамките на Северноатлантическия алианс. Както припомня вестникът, Париж критикува остро военната операция на Анкара в Либия на страната на международно признатото Правителство на националното съгласие (ПНС), благодарение на която силите на маршал Халифа Хафтар трябваше да се оттеглят от Триполи. В понеделник френският президент Еманюел Макрон заяви, че Турция носи „историческа и криминална отговорност“ за участието си в либийския конфликт като страна, „която се преструва на член на НАТО“. В отговор турският външен министър Мевлюд Чевушоглу осъди „разрушителния“ подход на Франция към либийския конфликт, обвинявайки я, че иска да „засили присъствието на Русия“, подкрепяйки Хафтар. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 08:44 | Агенция "Фокус"

АНА-МПА: Външният министър на Гърция е на посещение в Тобрук, Либия

АНА-МПА: Външният министър на Гърция е на посещение в Тобрук, Либия

Тобрук. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас е на посещение в Тобрук, Либия, където ще проведе среща с председателя на противопоставящия се на международно признатото Правителство на националното съгласие (ПНС) в Триполи парламент Агуила Салех, съобщава гръцката държавна агенция АНА-МПА. Както казаха дипломатически източници, посещението е част от постоянните усилия на Гърция да допринесе активно за прекратяването на огъня и постигането на политическо решение в Либия в контекста на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и решенията от Берлин, както и да предотврати чужди интервенции, които подкопават безопасността и стабилността в региона, които успоредно пренебрегват интересите на либийския народ. Превод и редакция: Иван Христов

1 Юли 2020 | 16:06 | Агенция "Фокус"

Reuters: Франция излиза от мисията на НАТО в Средиземно море, след като иска й срещу Турция не бе уважен

Reuters: Франция излиза от мисията на НАТО в Средиземно море, след като иска й срещу Турция не бе уважен

Париж. Посланикът на Турция в Париж съобщи в сряда, че Франция е информирала НАТО, че прекратява участието си във военноморска операция в Средиземно море, след като разследване на инцидент между френски и турски кораб не е подкрепило твърденията на Париж, предава Reuters. „Изглежда експертите от НАТО не са стигнали до същото заключение. Вчера имах информация, изглежда, че Курбет [военен кораб] се оттегля от тези маневри на НАТО“, каза пратеникът Исмаил Хаки Муса в изслушване във френския сенат. Френският вестник L’Opinion съобщи в сряда, че Франция е изпратила писмо до НАТО, с което информира Алианса за решението си да прекрати ролята си в операция Sea Guardian. Превод и редакция: Иван Христов

1 Юли 2020 | 14:47 | Агенция "Фокус"

Турция към Гърция и Кипър: Не се шегувайте с нашия флот!

Турция към Гърция и Кипър: Не се шегувайте с нашия флот!

Анкара. Говорителят на турската Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Юмер Челик отново използва провокативен тон срещу Гърция и Кипър, предупреждавайки, че ако двете страни се опитат да се противопоставят на турския флот, той ще им бъде в повече, отколкото могат да се справят, цитира думите му гръцкия вестник Prothotema След заседанието на Централния изпълнителен комитет на ПСР Юмер Челик направи кратко изявление, като го нарече „просто предупреждение“: „Не се шегувайте с турския флот. Извън обсега Ви е да се шегувате с турския флот “, подчерта той. Според Челик, Гърция и Кипър (който той наричаше "южен Кипър") не спазили думата си. „Гръцки кипърски министър излезе и каза, че ЕС ще създаде постоянен флот срещу Турция. Знайте, че отношението на Турция не се променя заради едно или друго решение. За съжаление, кипърските гърци, които говорят, тези, които са министри на отбраната на Гърция, са избрани измежду най-проблемните хора, които не знаят как да говорят езика на политиката и нямат способността да разбират Турция “, каза той. „Ние се движим в рамките на закона и правото. Но ако говорите за използване на реална сила, искам да отправя едно просто предупреждение: „Не се шегувайте с турския флот. Извън обсега Ви е да се шегувате с турския флот “, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Юли 2020 | 09:42 | Агенция "Фокус"

Le Point (Франция): В Либия Турция разкрива истинското си лице

Le Point (Франция): В Либия Турция разкрива истинското си лице

Париж. Напрежението между турския флот и френската фрегата „Курбе“ на 10 юни разкри много повече намерения на Турция. Фрегатата се приближи към граждански кораб, заподозрян в нарушаване на международното оръжейно ембарго върху Либия, когато турският флот я заплаши три пъти с насочване на радарите. Този момент не само наруши официалните и неформални протоколи между съюзниците (Турция и Франция са членове на НАТО), но и доказа сериозността на действията на Турция в Либия и нейните по-дълбоки намерения, пише френското консервативно списание Le Point в материал, представен без редакторска намеса. Реджеп Тайип Ердоган даде да се разбере, че няма желание да бъде мост между Европа и арабския свят. Вместо това той реши да промени Турция в съответствие с нейното имперско минало и да я позиционира като конкурент и противник на тези два свята. Президентът Макрон стана първият европейски лидер, който открито призна тази реалност и опасност. Пренебрегвайки призива на Европейския съюз и НАТО да се противопоставят на Турция в Либия и Сирия, Еманюел Макрон определи Франция като стратегически лидер на Европа в отношенията с Турция и сигурността в Средиземноморието, говорейки в един глас с преобладаващото мнозинство от арабските лидери. Заграбване на ресурси в Средиземноморието Турция трябва да отговаря за минали опити с помощта на Катар и организацията „Мюсюлмански братя“ да създаде хаос в арабския свят, използвайки агресивно и извратено тълкуване на исляма като свое прикритие. През последните месеци Ердоган използва бежанците в Сирия и Либия, за да окаже натиск върху Европа. Той си сътрудничи с Иран, за да бомбардира прозападните кюрди в Ирак и активно се опитва да се възползва от нестабилността в Африканския рог. И все пак Либия е несъмнено платформата за самопровъзгласилия се „нео-османски“ експансионизъм. В края на миналата година Ердоган умело използваше разногласията в либийското Правителство за съгласие , за да създаде двустранните споразумения, които след това използва за оправдание за заграбванетло на ресурси в Средиземноморието и за доставяне на модерно оръжие и предислоциране на хиляди сирийски наемници в Западна Либия. Както преди в подобни ситуации, Обединените арабски емирства, заедно с Франция и други съюзници, започнаха борба с тези заплахи. Опълченци Що се отнася до действията на международната общност в Либия, тя трябва преди всичко да изпрати на Турция ясен и недвусмислен сигнал, че нейното поведение е неприемливо. След това трябва да използва цялата сила на своето влияние и да призове за прекратяване на огъня, което би позволило на Либия да се върне към политическия процес без враждебни действия отвън. За това има механизъм: Декларацията от Кайро на президента на Египет Абдел Фатах Ал Сиси от 6 юни въз основа на препоръките на Берлинската конференция с подкрепата на ООН. Тя предвижда незабавно прекратяване на огъня, изтеглянето на чуждите бойци от Либия и многостранни преговори, които проправят пътя за избори. В този контекст си струва да добавим още една драматична илюстрация на лудостта, която подкрепя надеждите, че съществува военно решение на конфликта в Либия. Обвинявайки противниците си в създаването на хуманитарна криза и опитите да подчинят цяла Либия на тяхната воля, либийските милиции, подкрепени от Турция, се придвижват на изток, като извършват актове на отмъщение и призовават всички либийци да им се подчинят. Настоящата безнадеждна ситуация около крайбрежния град Сирт застрашава над 60 000 души. Опасност обаче очаква хората в цялата страна. Разпространение на COVID-19 Либийската икономика се срина. В западната и южната част на страната цари беззаконие. Понастоящем се наблюдават два пъти повече случаи на корпонавирусна инфекция, отколкото преди няколко седмици. А Либия няма инфраструктурата , която да даде ясна картина за мащаба на пандемията, да не говорим за борбата срещу нея. Без политическо решение, изградено върху солидна основа и подкрепено от либийския народ, както и без оттеглянето на всички чужди сили, този конфликт ще продължи, докато социалната структура не бъде напълно унищожена. За съжаление, либийците научиха, че всеки път, когато махалото се наклони в полза на едната или другата страна, те плащат цената. ОАЕ са уверени, че огромната част от либийците искат да се сложи край на тази война. Не смятаме, че либийският народ подкрепя опитите на „Ал Кайда“ или „Ислямска държава“ да контролират огромни райони на страната. Не вярваме, че либийците подкрепят експлоатацията и трафика на африкански бежанци. Ние също не смятаме, че те са съгласни с действията на безотговорните въоръжени групировки. Защо? Защото днес либийците не признават нито една от тези злини. Дестабилизация на арабския свят В страната два пъти бяха проведени два национални избора досега, но без присъствието на чуждестранни наблюдатели. Същите заинтересовани страни многократно изкривяват целите на Либийското политическо споразумение, одобрено от ООН и въз основа на което настоящото правителство декларира своята легитимност. Основният интерес на ОАЕ в Либия е да се убеди, че чуждестранните сили няма да могат да използват страната като лост за дестабилизиране на арабския свят. Но основното е не само краят на конфликта. Благодарение на доброто управление на ресурсите Либия може да се превърне в регионална основа за икономически растеж и сближаване. Нуждаем се от стабилизираща се Либия на кръстопътя на Африка, Европа и арабския свят. Ясно е, че това не може да се постигне без кураж и прошка от страна на либийците. Не бива да се възпрепятства обединяването на страната им без постоянно въвличане в борбата за регионално господство, наситено с ислямска или друга идеология. Превод: Юлиян Марков

1 Юли 2020 | 08:15 | Агенция "Фокус"

Анкара: Франция работи за засилване на влиянието на Русия в Либия

Анкара: Франция работи за засилване на влиянието на Русия в Либия

Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу във вторник нападна Франция за „деструктивния“ й подход спрямо конфликта в Либия и я обвини, че работи за разширяване на руското военно присъствие в северноафриканската страна, предава AFP. Това е последният от зачестилите в последно време размени на обвинения между съюзниците в рамките на НАТО по тази тема. „Франция, която Макрон управлява, или по-скоро, не може да управлява в момента, е в Либия само заради своите интереси и амбици и има деструктивен подход, точно както тласна Африка в нестабилност в миналото с колониалния си подход и както бомбардира и напусна Либия през 2011 година“, заяви първият дипломат на Анкара пред журналистите. Чавушоглу заяви също, че Франция работи срещу НАТО и в полза на Русия в Либия. „От една страна НАТО вижда Русия като заплаха, но от другата страна съюзник по НАТО Франция работи за увеличаване на присъствието на Русия там“, каза той. В понеделник Макрон заяви, че Турция носи „криминална отговорност“ за намесата си в либийския конфликт. Богата на петрол Либия беше хвърлена в хаос, след като Муамар Кадафи беше ликвидиран от НАТО през 2011 г. Оттогава съперничещи си администрации и милиции се борят за властта, а чуждестранните сили са все по-дълбоко замесени в конфликта. През последната година напрежението между Макрон и турския му колега Реджеп Таийп Ердооган нараства, особено след като френският лидер заяви, че липсата на реакция от НАТО на едностранните турски действия в Северна Сирия са показали, че Алиансът е в „мозъчна смърт“. Някои анализатори подозират, че Франция подкрепя Хафтар заедно с Египет, Русия и Обединените арабски емирства, но Париж настоява, че е неутрален в конфликта, отбелязва френската агенция. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юни 2020 | 16:21 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Русия изпраща още войски в помощ на Хафтар

Daily Sabah: Русия изпраща още войски в помощ на Хафтар

Анкара. Русия изпраща подкрепления в Либия, за да помогне на военачалника Халифа Хафтар, гласи информация в американските медии, пише турското издание Daily Sabah. The Wall Street Journal съобщи, че според европейски и либийски служители частните военни контрактори от Русия са помогнали на силите, верни на Хафтар, да поемат контрола върху най-голямото нефтено находище в Либия миналата седмица. Тъй като през последните седмици руските товарни самолети летят редовно между руска авиобаза в Сирия и Либия, американските военни представители заявиха, че Москва може да доставя оръжие или войски за укрепване на военачалника, се казва в материала. В него се добавя, че Русия е изпратила и изтребители МиГ-29 и усъвършенствана радарна система. Самолетите биха могли да бъдат пилотирани от неопитни изпълнители, които няма да се придържат към международното право, предупреди бригаден генерал Брадфорд Геринг от морската пехота, директор на операциите на американското командване в Африка. В статията се отбелязва също, че външното министерство на Русия не е отговорило на искане за коментар относно военната подкрепа и са потвърдили предишната си позиция, че военните контрагенти не представляват руското правителство. През почивните дни международно признатото Правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия се оплака от присъствието на руски наемници в страната и посочи, че те са заели основните нефтени находища и правителството има за цел скоро да изчисти чуждестранните сили. Говорителят на силите на ПНС Мухамед Кануну заяви, че крайбрежният град Сирт, където са съсредоточени руските наемници, се е превърнал в най-опасното място за мира и сигурността на Либия, се казва в изявление на пресслужбата на операция „Вулкан на гнева“. Наемниците от частната военна компания „Вагнер“ са били превърнали превзетата от ПНС военновъздушна база Джуфра в команден център, който да надзирава южните петролни находища. „Решени сме да спасим тези градове чрез мирни или военни средства“, каза той. ЧВК „Вагнер“ е една от най-противоречивите наемни групи в света. Тя е собственост на Евгений Пригожин, бизнесмен, който е в тясна връзка с руския президент Владимир Путин. Според предишни съобщения в медиите, групата "Вагнер" е довела в Либия над 1000 бойци, включително руски пилоти, които са обучавали войски, лоялни на Халифа Хафтар. Имаше и съобщения за руски военни самолети Су-22, летящи над Либия. Според медиите, тези наемници преди това са били в Украйна. Междувременно, в понеделник САЩ изразиха загриженост относно присъствието на руски наемници край енергийните съоръжения на Либия и обявиха това за „пряко нападение срещу суверенитета и просперитета на Либия“. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Морган Ортагус заяви в „Туитър“: „Ние споделяме дълбоката загриженост на Националната петролна корпорация на Либия относно намесата на пълномощника на руското министерство на отбраната ЧВК „Вагнер“ срещу либийските съоръжения и персонал в петролното находище (Ел-Шарара). Това е пряко нападение срещу суверенитета и просперитета на Либия“. Либия е разкъсвана от гражданска война след ликвидацията от САЩ на покойния лидер Муамар Кадафи през 2011 г. Новото правителство е създадено през 2015 г. по силата на споразумение, ръководено от ООН, но усилията за дългосрочно политическо уреждане се провалят заради продължаващите военни действия в страната. Съединените щати признават правителството на Либия начело с Файез Сарадж за легитимната власт на страната. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юни 2020 | 16:11 | Агенция "Фокус"

AFP: Макрон заяви, че Турция има „криминална отговорност“ в Либия

AFP: Макрон заяви, че Турция има „криминална отговорност“ в Либия

Мезеберг. Президентът на Франция Еманюел Макрон в понеделник обвини своя съюзник в НАТО – Турция, че има „криминална отговорност“ за развитието на либийския конфликт, предава AFP. Анкара увеличи военното си присъствие "и масово реимпортира бойци джихадисти от Сирия“, след като чуждестранните сили се договориха по-рано тази година да прекратят своята намеса и да зачитат оръжейното ембарго на ООН, заяви Макрон пред репортери в Берлин. „Мисля, че това е историческа и криминална отговорност за някой, който твърди, че е член на НАТО“, подчерта френският лидер. Превод и редакция: Иван Христов

29 Юни 2020 | 21:15 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Африканското командване на САЩ подчерта силното си сътрудничество с ПНС на Либия

Yeni Safak: Африканското командване на САЩ подчерта силното си сътрудничество с ПНС на Либия

Анкара. Африканското командване на САЩ (АФРИКОМ) подчерта силата на двустранното сътрудничество с международно признатото Правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия, заседаващо в Триполи, пише турското консервативно издание Yeni Safak. В изявление пред частната Либийска февруарска телевизия, от АФРИКОМ заявиха, че мнението на САЩ е, че мирът в Либия трябва да бъде установен чрез политически процес. Освен това американските военни предупредиха, че участието на руските наемници от частната военна компания (ЧВК) Вагнер в Либия забавя постигането на мир в страната и удължава страданието на либийците. АФРИКОМ заяви, че е подчертал пред либийското правителство „необходимостта да се върне към диалога“. ПНС е във война с Либийската национална армия (ЛНА) на Халифа Хафтар от април 2019 година, като в хода на сблъсъците са загинали най-малко хиляда души. През март правителството започна операция „Мирна буря“ за противодействие на нападенията срещу столицата Триполи и наскоро възвърна стратегически места, включително авиобазата Ал-Уатия и Тархуна, което се разглежда като значителен удар върху силите на Хафтар. Превод и редакция: Иван Христов

28 Юни 2020 | 16:27 | Агенция "Фокус"

"Анадолска агенция": Правителството в Триполи твърди, че Русия прехвърля сирийски наемници и военна техника в Либия

"Анадолска агенция": Правителството в Триполи твърди, че Русия прехвърля сирийски наемници и военна техника в Либия

Триполи. Силите на правителството на националното съгласие (ПНС), базирано в Триполи твърдят, че руски самолети със сирийски наемници и оръжия са кацнали поне 11 пъти в авиобазата Ал Гардабия в град Сирт, предава "Анадолската агенция". Самолетите са транспортирали наемници от Сирия и шест системи за противовъздушна отбрана "Панцир", както и оръжия и боеприпаси, според силите на ПНС. На 6 юни ПНС започна военна кампания срещу войските на фелдмаршал Халифа Хафтар с цел поемане на контрол над множество ключови градове и бази в източна и централна Либия, включително Сирт. Това се случи след успешната военна кампания на силите на ПНС от месец май, в която беше овладяна военновъздушната база Ал Уатая и град Тархун, като по този начин беше прекратена продължилата повече от година обсада над Триполи. Превод и редакция: Теодор Пенев

26 Юни 2020 | 21:39 | Агенция "Фокус"

AFP: Макрон посочи конфликта в Либия като основна допирна точка между Русия и Франция

AFP: Макрон посочи конфликта в Либия като основна допирна точка между Русия и Франция

Париж. Френският президент Еманюел Макрон е уверен в напредъка в някои ключови области в отношенията с Русия, особено кризата в Либия. Това заявиха от френското президентство малко след видеоконференцията между Макрон и руския му колега Владимир Путин, предава AFP. Макрон е "уверен, че може да бъде постигнат прогрес с Русия по множество въпроси", както заяви висш френски държавен служител пред репортери, като посочи "общите интереси за стабилизирането в Либия" като допирна точка между Москва и Париж. Тези коментари идват малко след като Макрон отправи остри критики към Турция по отношение на намесата й в либийския конфликт, която доведе до сериозни загуби за командира на Либийската национална армия Халифа Хафтар за сметка на признатото от ООН правителство на националното съгласие, базирано в Триполи. Според някои експерти Русия и Франция подкрепят Хафтар в конфликта, макар Париж да твърди, че е неутрален. В преговорите Макрон е повдигнал и въпроса за "чуждото присъствие" в Либия, включително руската група "Вагнер", която е свързвана с правителството в Москва. Освен това след двучасовите преговори Путин е поканил Макрон в Русия и френският президент е приел предложението, макар още да не е уточнена дата за посещението. Предполага се, че то ще се осъществи "в близките месеци" и "преди края на годината", по думите на френския държавен служител. Превод и редакция: Теодор Пенев

26 Юни 2020 | 20:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис и Макрон са провели телефонен разговор за Турция

Kathimerini: Мицотакис и Макрон са провели телефонен разговор за Турция

Атина. Ескалиращото напрежение с Турция е било в центъра на проведен в четвъртък разговор по телефона между гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и френския президент Еманюел Макрон, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. Министър-председателят и държавния глава са обсъдили отношенията между Атина и Париж на фона на последните развития в Източното Средиземноморие, както и на предстоящата на 17 и 18 юли среща на върха на Европейския съюз. Техният разговор дойде няколко дни след острите критики, които Макрон отправи към турския си колега Реджеп Таийп Ердоган заради либийския конфликт и призовите на Франция ЕС да заеме по-твърда позиция спрямо Турция. По-рано през същия ден Мицотакис е обсъдил с председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел възстановителния фонд на Съюза за справяне с последиците от пандемията на стойност 750 милиарда евро, както и поведението на Турция. Превод и редакция: Иван Христов

26 Юни 2020 | 13:46 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Гърция формира „ос на злото“ срещу Анкара; Атина и Никозия трябва да се събудят от съня, че могат да ограничат Турция до бреговете й

МВнР на Турция: Гърция формира „ос на злото“ срещу Анкара; Атина и Никозия трябва да се събудят от съня, че могат да ограничат Турция до бреговете й

Анкара. „Опитите да се създаде ос на злото срещу Турция и да се експлоатира ЕС няма да помогнат на Гърция“. Това заяви говорителят на турското външно министерство Хами Аксой, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Въпреки че говорителят на дипломатическото ведомство не спомена конкретно от кои страни е създадена оста, е ясно, че това са Франция, Израел и Република Кипър, а може би и Египет, които се противопоставят на амбициите на Анкара за разширяване на влиянието й във водите на Източното Средиземноморие. Но най-смущаващият намек, който даде говорителят на турското външно министерство, е, че Турция е готова да предприеме по-драстични мерки, за да разруши или деактивира тази така наречен „Ос на злото“. Това, което предизвика заплахите на Хами Аксой, беше изявлението, направено от гръцкия външен министър Никос Дендиас в сряда от граничния пункт Кастанис на границата по Марица. „Турция настоява за подкопаване на сигурността и стабилността, както и на мира в Източното Средиземноморие“, каза той и добави, че Анкара „създава проблеми на всички свои съседи“. Изказването беше направено , докато до първия дипломат на Атина беше върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел. „Изявленията на външния министър Дендиас за Егейско море и Източното Средиземноморие са напълно изключени от реалността. Гърция, заедно с Кипър, сега трябва да се събудят от мечтата, че могат да ограничат Турция до нейните брегове и че това е в съответствие с международното право“, заяви говорителят на турското външно министерство. Превод и редакция: Иван Христов

26 Юни 2020 | 08:23 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Франция, Германия и Италия призоваха за спиране на боевете в Либия

ТАСС: Франция, Германия и Италия призоваха за спиране на боевете в Либия

Брюксел. Франция. Германия и Италия излязоха с призив към страните в либийския конфликт и действащите там чуждестранни играчи незабавно да спрат бойните действия. Това се казва в съвместно изявление на външните министерства на трите европейски държави, предава ТАСС. „Изправени пред нарастващата заплаха от влошаване на ситуацията в Либия и регионална ескалация, Франция, Германия и Италия призовават всички страни в либийския конфликт незабавно и безусловно да прекратят военните действия и да преустановят натрупването на военни сили в цялата страна“, се казва в изявлението. Държавите също така призовават чуждестранните участници да прекратят всяка намеса и да се съобразят изцяло с оръжейното ембарго, въведено по-рано с решение на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Министерствата на трите държави приветстват бързото приключване на преговорите във военния комитет във формат „5 + 5“ (по пет представители от всяка страна) под егидата на Мисията за подкрепа на ООН в Либия (UNSMIL), целяща постигане на примирие. В изявлението се казва, че прекратяването на военните действия „е важен елемент за създаване на условия, необходими за ефективното възобновяване на междулибийския политически диалог, което ще осигури дългосрочно разрешаване на конфликта“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Юни 2020 | 07:58 | Агенция "Фокус"

New Europe: Борел посети Гърция на фона на увеличаващото се напрежение с Турция

New Europe: Борел посети Гърция на фона на увеличаващото се напрежение с Турция

Атина. На фона на новите опасения от евентуален опит на Турция да тласне хиляди мигранти в Европа през Гърция и ескалиращото напрежение в Източното Средиземноморие, Жозеп Борел, ръководителят на външната политика на блока, посети Гърция в сряда, пише базираното в Брюксел издание New Europe. Придружен от министъра на външните работи на страната Никос Дендиас, върховният представител на ЕС посети гръцко-турската граница в Кастани, на река Марица, където през януари гръцките граничари се сблъскаха с огромните мигрантски потоци, изтласкани в към границата от съседна Турция. „Опасенията на Гърция съвпадат с опасенията на ЕС... Ясно е, че сме решени да защитим външните граници на ЕС и да подкрепим силно суверенитета на Гърция“, заяви ръководителят на външната политика на Брюксел. Той добави, че е в интерес както на Турция и Гърция, така и на ЕС, „да се опитат да решат настоящите трудности и да подобрят настоящите отношения“. Преди това Дендиас заяви, че въпреки че Гърция е „отворена за диалог“, тя не е готова да дискутира под принуда или „да помогне за легитимиране на трайните нарушения на законността на Турция“. Борел, който също проведе разговори с министър-председателя на страната Кириакос Мицотакис, трябва да отлети за Кипър от Атина и ще проведе срещи на 25 и 26 юни за смятаните за незаконни сондажи на Анкара в рамките на Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и континенталния шелф на Кипър и относно бъдещите отношения на Брюксел с Турция. Двете посещения се осъществяват в навечерието на Съвета на ЕС по външните работи, насрочен за 13 юли. Превод и редакция: Иван Христов

25 Юни 2020 | 07:43 | Агенция "Фокус"

„Гръцкият патриарх в Истанбул“ Вартоломей: Натъжен съм от плановете за превръщане на Света София в джамия

„Гръцкият патриарх в Истанбул“ Вартоломей: Натъжен съм от плановете за превръщане на Света София в джамия

Истанбул. Базираният в Истанбул вселенски патриарх Вартоломей изрази дълбоката си тъга относно плановете на Турция да превърне бившата християнска катедрала от VI век „Света София“ в джамия в интервю пред турски журналист на Washington Post, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Какво мога да кажа като християнски клирик и гръцкия патриарх в Истанбул? Вместо да ни обединява, наследство на 1500 години ни разделя. Натъжен и разтърсен съм“, заяви Вартоломей, който гърците напоследък се опитват да обявят за „духовен лидер на 300 милиона православни християни по света“, както и пише „Катимерини“. Световно наследство на ЮНЕСКО, Света София е превърната в джамия от османските турци след падането на Константинопол (съвременен Истанбул) през 1453г. След това катедралата е превърната в музей през 1935 година при основателя на светска Турция Кемал Ататюрк. Превод и редакция: Иван Христов

25 Юни 2020 | 07:27 | Агенция "Фокус"

АFP: Признатото от ООН правителство на Либия обяви, че Египет се готви да им "обяви война"

АFP: Признатото от ООН правителство на Либия обяви, че Египет се готви да им "обяви война"

Триполи. Признатото от ООН правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия критикува предупреждението на Египет за военна намеса в конфликта в страната и го нарече "обявяване на война", предава AFP. "Това е враждебен акт, директно вмешателство и означава обявяването на война", казаха от ПНС в изявление. По-рано египетският президент Абдел Фатах Сиси предупреди, че ако силите на ПНС достигнат до стратегическият град Сирт, който засега е под контрола на Либийската национална армия, командвана от съюзника му Халифа Хафтар, това може доведе до "директна намеса" от страна на Кайро. ПНС на свой ред обявиха, че това е неприемливо и призоваха международното общество да "поемат отговорностите си" при евентуална ескалация. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Юни 2020 | 09:54 | Агенция "Фокус"

Началникът ГЩ на Гърция: Ще изпепелим всеки, който стъпи на гръцка територия

Началникът ГЩ на Гърция: Ще изпепелим всеки, който стъпи на гръцка територия

Атина. „Който стъпи на наша територия, първо ще бъде изпепелен, а след това ще питаме кой е“, заяви в тактичния си тон началникът на Генералния щаб на гръцката армия Констанинос Флорос, цитиран от електронното издание на вестник Protothema. По време на пресконференция в четвъртък. генералът каза, че въпреки че въоръжените сили на Гърция може да нямат всичко, което искат, те са организирани, добавяйки, че „... който се забърка с нас, ще плати много висока цена. Приятели и съюзници знаят това”. В изказване пред репортери военният лидер беше помолен да обясни как Гърция ще реагира, ако Турция започне сондажи в гръцкия континентален шелф. „Ако се случат такива неща, Гърция ще упражни своите суверенни права, има набор от ескалиращи мерки“. Генерал Флорос добави: „Ако трябва ще стигнем до точката на чисто военни действия, това също е възможност, никой не го изключва. Няма една точка на локализация на кризата, тя ще се разпространи веднага, не е възможно да се случи нещо в Кастелоризо и да не се разпространи навсякъде“. Коментирайки турските провокации срещу Гърция през февруари и март по границата на река Марица, генерал Флорос заяви: „След Марица имаше прелети, хаотични действия, безпрецедентни неща“. Началникът на ГЩ предупреди, че Гърция ще изпепели всеки, който се опита да окупира гръцка територия. „Имам желание да говоря с турския лидер, но не мога да го направя под натиск, при риск от инцидент и при ежедневно напрежение на нашите въоръжени сили“, заяви генерал Флорос, като добави: „Турция се опитва да говори, но на равнопоставени начала. Моята лична амбиция е, когато напусна служба, да няма разговори, които да не се провеждат при равни условия“. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юни 2020 | 09:26 | Агенция "Фокус"

Informs News: Турски и италиански подводници провеждат учения в Средиземно море

Informs News: Турски и италиански подводници провеждат учения в Средиземно море

Анкара/Рим. Турски и италиански подводници са провели военноморски маневри в Средиземно море, обявиха от турското министерство на отбраната, цитирани от електронното издание Informs News. Според публикация на ведомството в „Туитър“, двете флоти имат най-ефективните подводни сили в Средиземно море и ще продължат да развиват оперативната си съвместимост чрез учения. Турция и Италия, и двете членки на НАТО, са две регионални сили, които споделят общи интереси, история и ценности в средиземноморския басейн, отбелязва изданието, като посочва, че Анкара и Рим подкрепят признатото от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия, което подписа две отделни споразумения с Турция на 27 ноември – едно за военно сътрудничество и друго за демаркация на морските граници между двете страни в Източното Средиземноморие. Морската сделка предоставя на Анкара достъп до икономическа зона в Средиземно море, въпреки възраженията на Гърция, администрацията на кипърските гърци и Египет. Като страна-гарант за т.нар. Турска република Северен Кипър (ТРСК), Турция последователно оспорва едностранните сондажи на администрацията на кипърските гърци в Източното Средиземноморие, като твърди, че ТРСК също има права върху ресурсите в района. Морският пакт отстоява правата на Турция и изяснява правата на ТРСК в Източното Средиземноморие в условията на едностранно сондиране от администрацията на кипърските гърци, пише англоезичното турско онлайн издание. По-рано тази година Гърция подписа споразумение с администрацията на кипърските гърци и Израел за Източносредиземноморски газопровод или EastMed, огромен проект за транспортиране на газ за Европа. Гърция също наскоро подписа споразумение за морска граница с Италия в Йонийско море, уреждайки суверенните права между страните в стремежа си да засили своята позиция в спора с Турция. Съюзниците в НАТО Гърция и Турция имат дългогодишни спорове, включително относно териториалните права в Беломорието и Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

19 Юни 2020 | 13:15 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Египет и Гърция продължават да имат различия за демаркацията на морските граници в Средиземноморието и след посещението на Дендиас в Кайро

Kathimerini: Египет и Гърция продължават да имат различия за демаркацията на морските граници в Средиземноморието и след посещението на Дендиас в Кайро

Атина. В четвъртък министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас посети Кайро, за да засвидетелства волята на Атина за продължаване на преговорите по споразумение за делимитация на морските зони между двете страни. Той бе приет от президента на Египет Абдел Фатах ас-Сиси в среща, продължила повече от един час, преди след това да обсъди предизвикателствата в по-широкия регион с колегата си Самех Шукри, пише електронното издание на вестник Kathimerini. По същество, Гърция иска да ускори преговорите с Египет за демаркация на изключителните икономически зони (ИИЗ), за да оспори споразумението на Турция и Либия, на базата на което Анкара се готви да започне сондажни дейности за енергийни ресурси на броени километри от гръцките острови Крит, Родос и Карпатос. Атина и Кайро обаче продължават да имат различия, тъй като Египет изобщо не иска да води разговори по темата за остров Кастелоризо, като подчертава, че ще сключи споразумение само ако то е предшествано от гръцко-туърски договор по отношение на острова. Накратко, северноафриканската държава е готова само на спогодба, изключваща въпроса за континенталния шелф на Кастелоризо. В статия за египетския вестник „Ал Ахрам“ в четвъртък, Дендиас заяви, че „експанзионистична, ревизионистка Турция подкопава регионалната сигурност и стабилност, както и мира в Либия, който президентът Ал Сиси се опитва да насърчи чрез най-новото си предложение, приветствано от Гърция заедно с други страни в региона. „Турция се опитва да манипулира арабския свят според собствените си „хегемонистични“ стремежи. Тя създава проблеми на всички свои съседи, нарушава суверенитета на Либия, Сирия и Кипър“, каза той, подчертавайки, че „именно Турция подкопава бъдещето на региона“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Юни 2020 | 12:37 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Гръцките острови нямат континентален шелф

Мевлют Чавушоглу: Гръцките острови нямат континентален шелф

Атина. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу отново настоя на твърдението на Анкара, че островите, намиращи се далеч от континенталната част на Гърция, включително Кастелоризо и другите в югоизотчната част на Егейско море, нямат континентален шелф, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Ние казваме, че не всеки остров може да има континентален шелф. Конкретно, островите, които са далеч от материка и по-близо до Турция, не могат да имат континентален шелфт“, заяви първият дипломат на Анкара в интервю пред турска телевизия, в което представи няколко карти, показващи претенциите на страната в Егейско море и Източното Средиземноморие. Конкретно за Кастелоризо, Чавушоглу заяви, че остров, разположен на 2 километра от турския бряг и на 570 километра от континенталната част на Гърция не може да генерира 40 хиляди квадратни километра морска зона, каквито пък са претенциите на Атина. „Ние казваме, че това не може да се случи, но в Гърция имат такива мечти“, подчерта Чавушоглу. Превод и редакция: Иван Христов

19 Юни 2020 | 12:11 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Реакцията на ЕС спрямо Турция не трябва да се ограничава с осъждания и съжаления

Кириакос Мицотакис: Реакцията на ЕС спрямо Турция не трябва да се ограничава с осъждания и съжаления

Атина. Реакцията на Европейския съюз спрямо дейностите на Турция в Източното Средиземноморие не трябва да се ограничава само с изявления. Такова е мнението на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, изразено по време на видеоконференция с лидерите на Европейската народна партия (ЕНП), пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мицотакис е настоял, че Атина няма да приеме предизвикателства срещу суверенитета си и е настоял да се изпрати силно послание към Турция, че страна-кандидат за членство не може да заплашва страни-членки на Европейския съюз. „Не можем да взимаме решение и след това да изглеждаме слаби, когато ги прилагаме“, е заявил той пред лидерите на европейските дясно-центристки партии, като е добавил, че реакциите на Съюза трябва да бъдат следвани от действия. Превод и редакция: Иван Христов

18 Юни 2020 | 11:14 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Израел изпратиха съвместно съобщение на Турция

Kathimerini: Гърция и Израел изпратиха съвместно съобщение на Турция

Ерусалим. На фона на ескалация на напрежението между Атина и Анкара в Източното Средиземноморие, Гърция и Израел призоваха за зачитане на суверенните права на всички държави в рамките на континенталния им шелф и изключителната икономическа зона, в съответствие с международното право, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Ние категорично се противопоставяме на опитите за нарушаване на тези права по начин, който застрашава стабилността на Източното Средиземноморие и Егейско море, нарушава международното право и противоречи на добросъседските отношения”, се казва в съвместна декларация, публикувана след разговорите в Ерусалим във вторник между гръцкия министър-председателят Кириакос Мицотакис и израелският му колега Бенямин Нетаняху. В изказване пред журналисти след разговорите им, Мицотакис каза, че е изложил „това, което считам за наш възглед относно агресивното поведение на Турция в Източното Средиземноморие“. „Считаме тази дейност за заплаха за регионалния мир и стабилност“, каза той. От своя страна Нетаняху говори по-специално на сътрудничеството в областта на отбраната, тристранния съюз между Гърция, Кипър и Израел и газопровода EastMed. В декларацията се подчертава също, че двете страни споделят общи ценности на демокрацията и върховенството на закона и че Израел придава „голямо значение на своето дългогодишно и важно партньорство с Гърция“. Той добави, че двустранното сътрудничество е насочено към поддържане на регионална стабилност, просперитет и сътрудничество. „В тази връзка ние също се ангажираме да продължим нашето тристранно сътрудничество с Кипър и формат 3 + 1 със Съединените американски щати с ясната цел да постигнем конкретни и значими резултати“, се казва в съобщението. В съвместната декларация се споменава подробно напредъкът, постигнат от двете страни след 21 май 1990 г. след подписването на съответното съвместно изявление от правителствата на покойния Константинос Мицотакис (баща на Кириакос) и покойния Ицхак Шамир. „Срещата ни днес ни позволи да постигнем съгласие за продължаване на съгласуваните усилия за засилване на сътрудничеството във всички области: външни работи, отбрана, иновации, кибер, агротехнология, наука и академия, енергетика, здравеопазване, околна среда, туризъм, инфраструктура, култура, спорт и търговия и инвестиции“, се казва в съобщението. В областта на отбраната беше постигнато съгласие двамата съветници по националната сигурност на двете страни да продължат координацията. Междувременно Нетаняху каза също пред журналистите, че Гърция и Кипър ще бъдат първите дестинации за израелските туристи, след като ограниченията за пътуване от Израел бъдат премахнати на целевата дата 1 август. Превод и редакция: Иван Христов

17 Юни 2020 | 07:26 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис е в Израел с шестима министри на първата си задгранична визита след пандемията

Kathimerini: Мицотакис е в Израел с шестима министри на първата си задгранична визита след пандемията

Ерусалим. Инвестициите, енергетиката и разширяването на гръцко-израелските отношения ще бъдат в центъра на разговорите между премиерите на Гърция и Израел Кириакос Мицотакис и Бенямин Нетаняху в еврейската държава във вторник, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Пътуването на Мицотакис до Израел ще бъде първото му пътуване в чужбина след избухването на коронавируса. Той ще бъде придружен от шестима министри, включително отбраната и туризма. Очаква се двете страни да подпишат редица споразумения за туризма, селскостопанското сътрудничество, киберсигурността и технологиите. По време на посещението шестима гръцки министри ще участват в гръцко-израелския министерски съвет на високо ниво. Мицотакис също се очаква да се срещне с бизнесмени и инвестиционни групи. Министър-председателят ще проведе преговори с Нетаняху във вторник, а на следващия ден посети мемориала на Холокоста Йад Вашем в Ерусалим, според израелски служител на външното министерство, цитиран от The Times of Israel. Същият онлайн вестник заяви, че гръцката делегация няма да пътува до града на Западния бряг Рамала, седалището на Палестинската администрация. Очаква се полетите от Израел до Гърция да се възобновят на 1 юли. Превод и редакция: Иван Христов

16 Юни 2020 | 10:46 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция иска военното й присъствие в Либия да е на постоянна основа

Reuters: Турция иска военното й присъствие в Либия да е на постоянна основа

Анкара/Триполи. Турция и международно признатото правителство на Либия обсъждат възможно отдаване на Анкара за постоянно на две военни бази в северноафриканската страна, с което Турция да затвърди присъствието си в Южното Средиземноморие, съобщава източник от официална Анкара пред Reuters. Все още обаче не е взето окончателно решение за предаването на военноморската база в Мисрата и наскоро възвърнатата от силите на „Правителството на националното съгласие“ въздушна база Ал Уатия на Турция По-трайното въздушно и военноморски присъствие в Либия би могло да засили нарастващото влияние на Турция в региона, включително в Сирия, и да увеличи претенциите й към офшорните запаси от природен газ и нефт в Източното Средиземноморие. Освен това Анкара вече намекна за възможни концесии за наземните петролни находища в Либия с Триполи. През последните месеци ПНС успя да обърне хода на войната със силите на „Либийската национална армия“ (ЛНА) на Халифа Хафтар и да ги отблъсне стотици километри на изток, към Бенгази. Независимо от призивите и на двете страни за примирие, в момента се водят тежки боеве в района на крайбрежния град Сирт, която е в близост до големите терминали за износ на петрол към Средиземно море. Русия и Турция отложиха преговори на високо равнище за Либия, насрочени за неделя в Истанбул, поради раздора заради стремежа на ПНС да завземе Сирт, каза още турски служител. „На дневен ред е Турция да използва Ал Уатия“, съобщава източникът, който пожелава да остане анонимен. „Възможно е и военноморската база на Мисрата да бъде използвана от Турция“. Британската агенция припомня, че Турция има военна база и в Катар, където бяха изпратени войски на фона на напрежението между Доха от една страна и Саудитска Арабия, Египет, ОАЕ и Бахрейн от друга. Анкара застана на страната на правителството в Триполи миналата година, след като ПНС подписа с Турция споразумение за демаркация на морските граници и изключителните икономически зони на двете страни в Средиземно море. Така Анкара получи легитимност за сондажите си във водите край гръцкия остров Крит, което предизвиква високо напрежбение с Гърция, Кипър, Израел и декларативно от Европейския съюз. Последните имат газови находища и проект за дълбоководен тръбопровод от находищата във водите край Кипър до Крит, континентална Гърция и оттам към Италия. Ако Турция постигне своето, тя ще блокира пътя му и ще накара съюзниците да се съобразяват с нея при изготвянето на енергийните планове. Евентуална военна база в Либия практически ще „институционализира“ влиянието на Турция в Източното Средиземноморие и ще и да даде повече лостове за влияние върху арабските и европейските си конкуренти, посочва Галип Далай от Академията Роберт Бош. Министерството на външните работи на Русия обяви в неделя, че иска „бързо примирие“ и че министър Лавров отлага срещата с турския си колега Чавушоглу в Истанбул в неделя. „Очакваният резултат (от срещите) не може да бъде постигнат. Има въпроси, по които двете страни имат различия“, заяви втори източник от турската администрация пред Reuters. „Един от основните моменти при отлагането на визитата на Лавров е планът (на ПНС) за операция срещу Сирт... който се превърна в мишена“. От Кремъл въобще не коментираха отлагането, а в понеделник Чавушоглу отбеляза, че това не е свързано с проблеми по „основните принципи“. Сирт е на около половината път между столиците на ПНС Триполи и ЛНА Бенгази и най-близкият град до основните експортни терминали на Либия. Силите на Хафтар влязоха в града през януари и малко по на запад от него се образува нова фронтова линия в конфликта. „Русия иска Турция и ПНС да спрат военните операции, особено да не атакуват Сирт, Джуфра и петролния полумесец - и Анкара отхвърли това искане“, заяви Далай. „Ако турско-руските преговори не дадат плод, може да има ескалация както в Либия, така и в района на Идлиб в Сирия“, където Анкара и Москва също подкрепят противоположни страни, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

16 Юни 2020 | 10:13 | Агенция "Фокус"

Protothema: Мнозинството от гърците подкрепят военен отговор на действията на Турция

Protothema: Мнозинството от гърците подкрепят военен отговор на действията на Турция

Атина. Ново проучване показа, че мнозинството от гърците биха подкрепили военен отговор на действията на Турция, ако тя наруши суверенните права на Атина в региона, пише електронното издание на вестник Protothema. Анкетата, проведена от телевизия Verginia, разкри, че 56% от респондентите ще подкрепят война срещу Турция, ако последната наруши морските или сухоземните граници на Гърция. Общо 40% от участниците в проучването предпочитат дипломатическо решение при подобно развитие на ситуацията. Над 53% от респондентите пък са на мнение, че гръцките депутати трябва да вземат единодушно решение за започването на военни действия срещу Турция. Както отбелязва изданието, през последните няколко седмици напрежението между Анкара и Атина се увеиличи във връзка с намеренията на Турция да започне нови сондажи за природен газ и нефт във води на Източното Средиземноморие, за които претендира и Гърция. Ситуацията се усложнява още повече от международния конфликт в Либия и газовите интереси край Кипър на Франция, Израел и Египет. Превод и редакция: Иван Христов

16 Юни 2020 | 09:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Франция иска дискусия в НАТО за „агресивните“ действия на Турция в Либия

Kathimerini: Франция иска дискусия в НАТО за „агресивните“ действия на Турция в Либия

Париж. Франция иска разговори със съюзниците от НАТО, на които да бъде обсъдена „все по-агресивната“ и „неприемлива“ роля на Турция в Либия. Това съобщи представител на френското президентство късно в понеделник, като по този начин разкри колко се е увеличило напрежението между Анкара и Париж, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Коментарите дойдоха, след като Турция, която подкрепя международно признатото правителство в Триполи, се укрепи силно в страната, помагайки за отблъскване на нападение над Триполи от Либийската национална армия (ЛНА) на източния командир Халифа Хафтар, който е подкрепен от Обединените арабски емирства, Египет и Русия. Париж е обвинен, че подкрепя политически Хафтар, като преди това му е предоставил военна помощ за борба с ислямистките бойци. Франция отрича да подкрепя Хафтар, но многократно е посочвала с пръст Турция, докато избягва да критикува съюзниците на Хафтар. В изявление в понеделник френски президентски служител обвини Турция в нарушаване на ембаргото на ООН за внос на оръжие и повишаване на военноморското си присъствие край бреговете на Либия. „Тези смущения стават много проблематични и въпреки нашите усилия ситуацията става все по-сложна. Тази все по-агресивна политика не е приемлива“, заяви служителят. „Турция трябва да бъде партньор на НАТО, така че това не може да продължи“. На въпроса какво има предвид Париж, чиновникът каза, че в следващите дни ще има преговори с Турция и други партньори от НАТО, за да се обсъди ситуацията. Министрите на отбраната на НАТО провеждат преговори по-късно тази седмица. Връзките между Турция и Франция вече са обтегнати по редица въпроси, вариращи от Сирия до проучването за нефт в Източното Средиземноморие. Турският президент Тайип Ердоган по-рано този месец заяви, че подкрепата на Франция за Хафтар „наистина го е разстроила“. Превод и редакция: Иван Христов

16 Юни 2020 | 07:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Атина е разработила четири сценария за военен отговор срещу сондажните планове на Турция в Средиземно море

Kathimerini: Атина е разработила четири сценария за военен отговор срещу сондажните планове на Турция в Средиземно море

Атина. В очакване на криза през септември, когато Турция заяви, че ще започне сондажни дейности в считаната от Гърция за неин континентален шелф зона на Средиземно море, Атина е разработила четири плана за върпиране, докато в същото време се опитва да държи каналите за комуникация отворени, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Първият сценарий предвижда, че ако турски сондажен кораб бъде изпратен с поддръжка от фрегати, но не започне незабавно проучвателни дейности, подобен брой гръцки кораби ще бъдат изпратени в района и ще останат там толкова дълго, колкото и турските. Вторият сценарий предвижда, че в случай, че сондажен кораб положи кабели за сеизмични изследвания, гръцката страна ще използва безжични средства за намеса. Казано по друг начин, кабелите трябва да бъдат нарязани или да се предотврати достигането им до морското дъно. Третият сценарий, който се счита за най-малко вероятен, се отнася до възможността Турция да изпрати плаваща сонда. В този случай инструкциите са ясни, че сондата не трябва да докосва дъното, каквото и да става. Но като се има предвид размерът на всички три сондажни кораба на компанията Turskish Petroleum Corporation, ще бъде невъзможно за гръцките фрегати да го предотвратят. В такъв случай не се изключват и предупредителни изстрели, които трябва да разубедят турците от намеренията им. Четвъртият сценарий предвижда комбинирана мисия на турски сондажни кораби в различни части на гръцкия континентален шелф. Отново инструкциите за предотвратяване на проучване или пробиване във всяка точка от Родос до Крит са ясни. Този последен сценарий, макар и да не се смята за най-вероятния, се разглежда все по-често, особено предвид авиационното присъствие на Турция в региона от южен Крит до Либия в последно време. Превод и редакция: Иван Христов

15 Юни 2020 | 13:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Анкара „тълкува избирателно“ морското право

Kathimerini: Анкара „тълкува избирателно“ морското право

Атина. „Анкара направи две противоречащи си изявления в рамките на последните 24 часа по отношение на споразумениет между Гърция и Италия за демаркация на морските граници на двете държави в Йонийско море“, пише електронното издание на вестник Kathimerini в материал, представен без редакторска намеса. От друга страна, турският външен министър Мевлют Чавушоглу каза в четвъртък, косвено, но ясно, че споразумението е положително и призна, че островите имат някакво ограничено влияние, като същевременно настоя, че те не могат да имат континентален шелф. Говорейки пред турската телевизия NTV, Чавушоглу каза, че морската сделка, подписана между Гърция и Италия, „е доказала валидността на аргумента на Турция за такива морски сделки“. Той заяви, че Гърция винаги е вярвала, че островите също имат континентален шелф, а не само териториални води. „Ние подкрепяме обратното“, каза той. Според неговото тълкуване на споразумението „по същество Гърция е съгласна с това, което казваме“. В отговор дипломатическите източници в Атина съветват Чавушоглу да прочете по-внимателно споразумението, като подчертават, че договорът с Рим гарантира напълно правата на гръцките острови на изключителни икономически зони и континентален шелф. Източниците обвиниха Анкара, че „тълкува избирателно“ Женевската конвенция за морското право, която обаче Турция не е подписала. „Радваме се, че министърът на външните работи на Турция г-н Мевлют Чавушоглу изрази задоволството си от споразумението за морска граница между Италия и Гърция, което напълно консолидира правата на островите на континентален шелф и изключителна икономическа зона“, заяви дипломатически източник пред "Катимерини". „Това означава, че Турция променя позицията, която заемаше до днес, по начин, който противоречи на приемането на незаконния меморандум Турция-Либия“, заяви източникът. „Разбира се, той все още има тенденция към избирателно тълкуване на международното право, особено на международното морско право, но бихме го посъветвали да провери по-внимателно“, добавя източникът. От своя страна премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис каза в четвъртък по време на икономическия форум в Делфи, че Атина и Анкара „са съгласни, че не са съгласни“, но подчерта, че „в Хага има международен арбитраж“. Той обаче добави, че международното право трябва да се спазва. Не е моментът за дипломация на пистолетите, която принадлежи на друга епоха, добави той. „Ако Турция мисли за нарушаване на суверенните права на Република Гърция, не само че ще получи отговор от Гърция, аз съм почти сигурен, че ще получи отговор от Европа“, надява се Мицотакис. Превод и редакция: Иван Христов

12 Юни 2020 | 08:48 | Агенция "Фокус"

Посланикът на САЩ в Атина: Вашингтон е на страната на Гърция срещу Турция

Посланикът на САЩ в Атина: Вашингтон е на страната на Гърция срещу Турция

Атина. Посланикът на САЩ в Гърция Джефри Пайет заяви, че всички острови имат същите права като континенталната част на Гърция, както е определено от Женевската конвенция по морското право. Той направи този коментар в отговор на въпрос за изключителните икономически зони (ИИЗ) в хода на Делфийския икономически форум, провеждащ се в периода 9-12 юни онлайн, пише гръцкото издание Protothema. Дипломатът коментира и подписания между Анкара и Триполи меморандум за морските граници, който може да бъде публикуван от ООН в следващите дни и посочи, че споразумението „не може да вземе нищо от Гърция“ и че то е „вредно“ и „провокативно“. Попитан за договора, подписан от гръцкото правителство с Италия за ИИЗ в Йонийско море, г-н Пайет каза, че това споразумение е „пример, който показва как трябва да се правят тези неща“. Дипломатическият представител беше попитан и за продължаващите протести в САЩ след убийството на Джордж Флойд и отговори, че в Съединените щати има свобода на словото и изразяването и хората са свободни да протестират. Той подчерта напредъка, постигнат през последните десетилетия, особено след 60-те години на миналия век, припомняйки афро-американските протести за граждански права. „Избрахме първия афро-американски президент преди 12 години, би било немислимо през 1964 г.“, каза той и добави, че „американската демокрация е жива и здрава и ще излезе по-силна от този опит“. На въпрос за енергийния пазар той отговори, че „Русия използва енергията като оръжие в цяла Европа“. Превод и редакция: Иван Христов

11 Юни 2020 | 11:40 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: САЩ призоваха Турция да не прави Света София джамия

Kathimerini: САЩ призоваха Турция да не прави Света София джамия

Атина. В своя годишен доклад за международната религиозна свобода Държавният департамент на САЩ отбелязва, че висши служители на правителството на САЩ продължават публично и частно да изразяват пред турските служители мнението си, че Света София, бивша православна християнска катедрала в Истанбул, е паметник с изключително значение, който трябва да бъде запазен по начин, който зачита религиозната му история, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В доклада се казва също, че официалните лица подчертават, че Света София е символ на мирно съвместно съществуване, реален диалог и уважение между религиите. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и други високопоставени турски служители многократно са изразявали мнението, че паметникът от VI век, който в момента е музей, трябва да бъде превърнат в джамия. Превод и редакция: Иван Христов

11 Юни 2020 | 08:23 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Герамания счита, че Русия трябва да вземе участие в уреждането на либийския конфликт

ТАСС: Герамания счита, че Русия трябва да вземе участие в уреждането на либийския конфликт

Берлин. Уреждането на конфликта в Либия до голяма степен зависи от страните, които оказват влияние върху враждуващите фракции, а Русия според Берлин е една от тях. Това изявление направи в сряда на брифинг представителят на Министерството на външните работи на Германия Кристофер Бургер, цитира думите му TACC. „Русия е една от страните, които участват в Берлинския процес“, припомни той. "За нас е важно да включим Русия във всички усилия, насочени към упражняване и поддържане на натиск върху страните в конфликта", каза Бургер. „Това“, каза той, „е необходимо, за да се постигне политическо решение“. В Либия от дълго време паралелно съществуват два властови центъра: Правителството на националното съгласие на Файез Сарадж в Триполи и временният кабинет на Абдула Абдурахман ат-Тани, действащ в източната част на страната, заедно с парламента и подкрепен от Либийската национална армия под командването на фелдмаршал Халифа Хафтар. Повече от година воюващите лагери водят битка за столицата на страната Триполи, след като Хафтар започна атака за превземането й на 4 април 2019 г. с цел, както той твърди, да освободи столицата от терористи. На 19 януари в Берлин се проведе конференция за либийското урегулиране на ниво държавни и правителствени ръководители, включително Руската федерация. В заключителния документ участниците в срещата призоваха за прекратяване на огъня, обещаха да се въздържат от намеса в либийските дела, предложиха създаване на единно правителство и започване на реформи за възстановяване на държавността, разрушена от интервенцията на НАТО преди почти 10 години. В резултат на втория кръг от междулибийските преговори в Женева на 23 февруари беше изготвен проект на споразумение за прекратяване на огъня, който така и не беше приложен. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Юни 2020 | 16:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Египет продължават преговорите за демаркация на морските граници

Kathimerini: Гърция и Египет продължават преговорите за демаркация на морските граници

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас обяви, че ще пътува до Кайро на 18 юни, за да продължи преговорите с Египет за демаркация на морските граници на двете страни, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Дендиас участва в предаване на Antenna TV късно във вторник, след като Гърция и Италия подписаха споразумение за разграничаване на морските зони и установяване на изключителните икономически зони (ИИЗ) между двете държави, както и разрешаване на старите проблеми около правата за риболов в Йонийско море. Първият дипломат на Атина не пропусна да нападне Турция, като заяви, че президентът Реджеп Таийп Ердоган „естествено е раздразнен“. „Италия изцяло прие тълкуване на международното право, както се разбира от Гърция“, каза Дендиас. „Турция е сама в настояването, че островите нямат нито континентален шелф, нито икономическа зона“, заяви той. Дендиас обеща, че Гърция ще защитава суверенните си права в съответствие с разпоредбите на международното право. „Няма да се откажем от нещо, което е наше. Не желаем да отнемем нищо от Турция“, каза той. Миналия ноември Турция подписа споразумение за морските граници с международно признатото правителство на Либия, на което остро се противопоставят Гърция, Египет и Кипър. Превод и редакция: Иван Христов

10 Юни 2020 | 09:25 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Гърция е готова да воюва с Турция

„Експерт“ (Русия): Гърция е готова да воюва с Турция

Москва. Ситуацията в Източното Средиземноморие става все по-напрегната. Както винаги, най-много се изостриха отношенията между Анкара и Атина. И то до таква степен, че министърът на отбраната на Гърция Никос Панайотопулос заяви в телевизионно интервю, че страната е готова на всичко, включително военен конфликт с турците, ако те продължат с провокациите си, пише руското списание „Експерт“ в материал, представен без редакторска намеса. „Поведението на Турция в последно време е много агресивно“, каза военният министър. „Мисля, че единственият начин Гърция да отговори на поведението на Турция, което винаги е било агресивно, е да изчерпи всички дипломатически средства от една страна и да подготви военен отговор от друга“. На изясняващия въпрос на интервюиращия за готовността на Атина за военен сблъсък с Анкара, министърът на отбраната на Гърция отговори утвърдително. Гърция не иска военна конфронтация, подчерта той, но е готова за всички сценарии за по-нататъшно развитие, включително военните. Настоящото изостряне на отношенията, подобно на миналата година, е свързано с богати находища на въглеводороди и на първо място газ в източната част на Средиземно море, за което Турция претендира много активно и агресивно. Миналата седмица турски правителствен вестник поиска държавната нефтена и газова компания, Turkish Petroleum, да получи лиценз за проучване за нефт и газ в района на гръцките острови. Атина реагира на тази публикация с писмо до Европейския съюз, подписано от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, в което се говори за приближаваща криза в отношенията между Турция и Европа. На следващия ден турският президент Реджеп Таийп Ердоган потвърди на пресконференция, че Анкара възнамерява заедно с признатото от ООН правителство на Либия да добива въглеводороди от находищата в Средиземно море. Анкара подкрепя Правителството на националното съгласие (ПНС) на Файез Сарадж в конфронтацията с Халифа Хафтар. Турция помогна на ПНС да постигне някои големи успехи през последните седмици и да изтласка войските на Хафтар от Триполи, но в замяна на военната помощ Турция сключи споразумение за морските граници в Източното Средиземноморие с Либия. Чрез това споразумение Турция се надява да спечели дял в огромните газови находища, открити през последните години в региона и разположени в изключителните икономически зони на Кипър, Израел и Египет Турците отхвърлят всички обвинения за незаконност на споразумението между Анкара и Триполи с мотива, че Турция не е подписала Конвенцията на ООН за морското право (UNCLOS). Сега говорим за лиценз за проучване на 24 места. Освен това 7 от тях са разположени в непосредствена близост до гръцките острови. В допълнение към газа и петрола, в центъра на конфликта е 7-милиардният подводен газопровод Eastmed с дължина 2200 километра, който се споразумяха да построят Израел, Гърция и Кипър, за да доставят израелски газ в Европа. Тръбопроводът ще тръгне към Италия по крайбрежието на Кипър, гръцкият остров Крит, както и през изключителните икономически зони (ИИЗ) на Египет и Либия. Преди това Турция, гръцката част на Кипър и Либия имаха газови споразумения с Ливан и Египет. След сключването на споразумението за морските граници между Анкара и Триполи, Турция и Либия претендират за 39 хиляди квадратни километра от самообявената гръцка изключителна икономическа зона. Прави впечатление, че Турция, отново сама, без съюзници, умишлено утежнява отношенията с европейските държави, разположени в източната част на Средиземно море и на първо място с Гърция, и следователно се лиши от безусловната подкрепа на Атина и Никозия в Европейския съюз. Eastmed ще заобиколи Турция, което, разбира се, не я устройва. Следователно президентът Ердоган изнудва Атина: или Гърция, Кипър и Израел ще включат в газопровода участък, преминаващ през турски води, или Турция ще започне сондажи във водите на Гърция и Кипър. За Анкара няма да е лесно да постигне своето, но турците се надяват, че Брюксел, както и миналата година, няма да може да отговори твърдо и ефективно на провокациите й. Трябва да припомним, че тогава Брюксел спря преговорите за въздушните превози с Турция и нареди на Европейската инвестиционна банка (EIB) да преразгледа кредитните схеми с Турция, а освен това я заплаши със санкции. Сега европейският комисар по международните въпроси Жозеп Борел заяви, че ЕС е изпратил „силен сигнал“ към Турция, но всички действия на Брюксел, поне сега, са ограничени до „тесни контакти“ с Гърция и Кипър и призовавания Турция да спре сондажите на местата, разположени в икономически зони на Гърция и Кипър. Сега всички чакат предстоящата среща на лидерите на Израел, Гърция и Кипър в Израел за изграждането на Eastmed, на която лидерите на коалицията без съмнение ще обсъждат агресивното поведение на Турция и ще вземат някои решения. Превод и редакция: Иван Христов

9 Юни 2020 | 20:43 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Италия подписаха „историческо“ споразумение за морските си граници

Kathimerini: Гърция и Италия подписаха „историческо“ споразумение за морските си граници

Атина. Министрите на външните работи на Гърция и Италия Никос Дендиас и Луиджи до Майо във вторник подписаха споразумение за демаркация на морските граници и определяне на изключителните икономически зони на двете страни, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. Договорът, подписан по време на посещение на Ди Майо в Атина в продължение на спогодбата от 1977 година, ще позволи на държавите да проучват за полезни изкопаеми, а освен това отваря пътя за постигане на подобна сделка между Гърция и Албания. „Разграничаването на морските зони с всички наши съседи в контекста на международното право е последователна цел за тази страна“, заяви Дендиас в коментар след подписването на договор. На редовен брифинг пред пресата по-рано през деня говорителят на правителството Стелиос Пецас приветства споразумението като „събитие с историческо значение“. Споразумението се сключва в месеци на нарастващо напрежение между Гърция, Кипър и Турция, а също и след като Анкара подписа спорно споразумение с базираното в Триполи правителство в Либия, според което получава права за проучване и сондиране за енергоресурси в части от Източното Средиземноморие, които припокриват, както твърди Атина, гръцкия континентален шелф. „Разграничаването на морските зони се осъществява с валидни споразумения, а не с невалидни такива като подписаните от Турция и [либийското правителство на Файез] Сарадж и с карти, едностранно предоставени на Организацията на обединените нации“, заяви Дендиас във вторник. Дендиас и Ди Майо се срещнаха в Рим през февруари, за да обсъдят по-нататъшното сътрудничество между двете страни в енергийния сектор в Източното Средиземноморие, където Гърция и Италия са партньори по проекта за газопровод EastMed. Преговорите за демаркацията на изключителните икономически зони се водиха няколко години, тъй като двете страни трябваше да постигнат споразумение по някои въпроси, особено за изразените от Рим резерви по отношение на риболовните права в Йонийско море. Превод и редакция: Иван Христов

9 Юни 2020 | 14:34 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Ердоган се е "споразумял" с Тръмп за Либия

Kathimerini (Гърция): Ердоган се е "споразумял" с Тръмп за Либия

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е постигнал споразумение с американския си колега Доналд Тръмп, което ще даде началото на "нова ера" във взаимоотношенията им, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Ердоган коментира темата в телевизионно интервю, малко след като проведе телефонен разговор с американския президент, но не уточни за какви споразумения става дума. "След нашите преговори по транзитния процес в Либия може да започне нова ера между Турция и САЩ. (...) Споразумяхме се за някои неща", каза Ердоган пред телевизия TRT. По-рано в изявление на турското президентство се спомена, че двамата са се споразумели да продължат да си сътрудничат за Либия. Турция подкрепя признатото от ООН правителство на националното съгласие, базирано в Триполи и с нейна помощ то успя да си възвърне голяма част от Западна Либия, включително предградията на столицата и летището, които по-рано бяха под контрола на командира на Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар. Силите на Хафтар разчитат на подкрепата на Египет и Обединените арабски емирства, както и на руската наемническа група "Вагнер", според някои източници. Правителството на националното съгласие разчита на помощ от Турция и Катар, които в последните месеци извършват и военни доставки за силите на Триполи. Ердоган заяви, че скоро ще обсъди ситуацията в Либия и с руския си колега Владимир Путин. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Юни 2020 | 08:42 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: На 2 юли ще се реши дали Света София да стане джамия

Yeni Safak: На 2 юли ще се реши дали Света София да стане джамия

Анкара. Решението, дали да бъде променен статутът от музей на джамия ще бъде взето на 2 юли, пише в понеделник на първа страница турското проправителствено издание Yeni Safak. Според вестника, Асоцията за паметниците от древността и околнота среда е подала петиция до Върховния съд на Турция да проучи дали подписът на Мустафа Кемал Ататюрк на декрета от 1934-година за превръщане на Света София в музей е истински или фалшив. Ако жалбата бъде приета на 2 юли, тогава според вестника процесът на превръщането на Света София в джамия ще започне. Трябва да се отбележи, че сдружението преди това е изпращало искания за превръщането на Света София в джамия, но всички жалби са били отхвърлени от Върховния съд. Колумнистът на Hurriyet Абдулкадир Селви, известен с източниците си в турското президентство, също писа по въпроса за Света София, като разкри, че Реджеп Тайип Ердоган сериозно обмисля да превърне историческия паметник на ЮНЕСКО в джамия. „Опитвам се да следя процеса, тъй като въпросът за Света София е много важен. Процесът все още не е започнал, нито се очаква решение днес или утре. Но това няма да отнеме много време“, отбелязва журналистът, като добавя: „Моето впечатление е, че президентът Ердоган сериозно обмисля да превърне Света София в джамия“ и да я отвори за поклонение на мюсюлманите. Превод и редакция: Иван Христов

8 Юни 2020 | 12:48 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Джамия в Кипър осъмна със знаме на Византия

Protothema (Гърция): Джамия в Кипър осъмна със знаме на Византия

Атина. Няколко дни, след като някой хвърли коктейл Молотов по джамия в Лимасол и изписа лозунги по стените й, друг закачи знаме на Византия на джамия в Ларнака. Двата инцидента предизвикаха ответна реакция от турската общност на острова, като президентът на т.нар. „Турска република Северен Кипър“ заяви, че администрацията на Република Кипър трябва да открие извършителите на деянията, пише гръцкият вестник Protothema. Той посочи, че този акт не трябва да бъде подценяван и администрацията на гърците киприоти трябва да предприеме енергични действия по въпроса. Превод и редакция: Иван Христов

8 Юни 2020 | 10:15 | Агенция "Фокус"

“Взгляд”: Във война между Турция и Гърция Русия ще защити по-слабия

“Взгляд”: Във война между Турция и Гърция Русия ще защити по-слабия

Москва. В дългата история на враждебност между гърците и турците се очертава нов обрат. Атина заплаши Анкара с военен отговор, ако турците започнат да сондират гръцкия шелф за петрол. Планове за подобни намерения Турция вече обяви предварително. Въпреки членството в НАТО и двете страни винаги се намират на ръба на войната. Ако си представите, че наистина такава избухва, чии шансове за победа са по-високи, коментира руският вестник “Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса Гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос заяви в петък, че страната му е готова да влезе във въоръжен конфликт с Турция, за да защити суверенитета си. Според него Министерството на отбраната отбелязва увеличаване на броя на турските провокации и на подобен фон Атина е готова на всичко, включително и военни действия. „Считам, че единственият начин Гърция да се справи с подобно поведение, което по принцип има склонност към агресия, е, от една страна, да използва всичките си дипломатически оръжия, а от друга, да увеличи възпиращата сила на въоръжените си сили“, каза министърът. На уточняващ въпрос готова ли е Гърция за военно решение на конфликта, Панайотопулос отговори: "Точно така!" Но той добави: "Ние не искаме това, но искаме да поясним, че ще направим всичко възможно, за да защитим максимално нашите суверенни права." Причината за новия спор преди няколко дни се появи в Анкара. „Търкиш Петролиъм“, държавна нефтена компания, публикува заявления за лиценз за проучване и производство на въглеводороди в райони на Средиземно море, които очевидно са в съседство с гръцките острови. Атина твърди, че според международното право шелфът там е притежание на Гърция. Но Анкара демонстрира готовността си да претендира за тези води и де-юре, и фактически, заплашвайки да започне да добива нефт там. По-рано тази седмица гръцкият външен министър Никос Дендиас обвини Турция в опит да завземе суверенните природни недра на Гърция. Турският посланик беше повикан в гръцкото външно министерство. В сряда самият премиер Кириакос Мицотакис изпрати възмутено писмо до ръководството на Европейския съюз във връзка с "турските провокации". Той предупреди, че евентуална ескалация няма да доведе само до гръцко-турска криза, а до криза между Турция и целия Европейски съюз. Политологът Станислав Ткаченко в разговор с вестник „Взгляд“ нарече отношенията на Гърция и Турция „бомба със закъснител под егидата на НАТО“. И двете страни имат дълга и сложна история и между тях остават много нерешени въпроси, включително териториални. Двете държави многократно са спорили за контрола над Балканите и Егейските острови. Споровете около Северен Кипър не спират. В Турция има музей на омразата към гърците, а в Гърция има паметници на жертвите на борбата срещу турците. Въпреки това през последните 70 години страните решават спорове в цивилизована рамка ”, смята Ткаченко. „Основният проблем в тази ситуация, без съмнение, е президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, смята политологът. "Ердоган се опитва да укрепи позициите на Турция в света и региона. Една от стъпките в тази посока е опит да предяви претенции към гръцкия шелф", обясни той. Общото членство в НАТО не е попречило на страните да се сблъскат помежду си повече от веднъж. Последният път, през 1974 г., се дължи на граждански конфликт в Кипър, където преди това турци и гърци живееха заедно. Тогава турският десант кацна на острова и все още си е там. След това кипърските гърци веднага подкрепиха Атина. Оттогава кавгите между двете страни припламват редовно и ръководството на НАТО всеки път трябва да се намесва в тях като посредник. В началото на тази година ситуацията отново се изостри, когато десетки хиляди бежанци се опитаха да влязат в Гърция от Турция, някои от които бяха въоръжени. Нещо повече, турските сили за сигурност по всякакъв начин помагаха на нелегалните имигранти да атакуват гръцката граница, за защитата на която Атина беше принудена да приведе армията в повишена бойна готовност. В резултат, според наблюдатели, тази година отношенията между Атина и Анкара са най-лошите след конфликта в Кипър. На този фон военните експерти проведоха сравнителен анализ на въоръжените сили на двете страни, като си представиха ситуация, при която заплахата на министър Панайотопулос бъде осъществена и двете членки на НАТО наистина влязат в пълномащабна война. „Турската армия в блока на НАТО е втората по големина - 510 хиляди души. Не случайно някога я държаха по южните граници на СССР. Тази армия винаги е била подготвена за конфликт. По време на Студената война - за конфликт със СССР, след това за различни военни операции в Близкия изток “, каза за вестник „Взгляд“ редакторът на списание„ Арсенал Отечества“ Алексей Леонков. Последният успешен военен опит, натрупан в Либия и Сирия, говори в полза на турската армия. "Въпреки някои загуби, Турция постига резултати там", припомни експертът. Гърция, за разлика от Турция, отдавна не е участвала във войни. В класацията на европейските армии Гърция заема едва десето място, а Турция - третата след Русия и Великобритания. Гръцката армия има 160 хиляди души, а военният бюджет е два пъти по-нисък от турсккия и възлиза на приблизително 6 милиарда долара. Броят на бронираните бойни машини е около 4 хиляди и разполага с 390 единици самолети. „Турция разполага с 8,6 хиляди бронирани машини, включително танкове, 470 самолета. Турция надминава съседа по големина на флота. Гърция се спасява само от факта, че е член на НАТО. При директен сблъсък тя най-вероятно няма да оцелее сама ”, смята Леонков. Президентът на Академията за геополитически проблеми Константин Сивков добавя: ако турската авиационна група надвишава гръцката такава по брой, то от гледна точка на техническото оборудване те са приблизително еднакви, тъй като и двете страни използват американски самолети F-16. „Турският флот е достатъчно силен и има подводници, ракетни катери и фрегати. Гръцкият флот е значително по-слаб, три пъти по-малоброен от гледна точка на подводниците. Те са приблизително сравними по състав на ракетни катери, но по отношение на фрегатите, турският флот значително превъзхожда гръцкия “, каза Сивков пред в. „Взгляд“. В полза на Турция е наличието на собствен военно-промишлен комплекс, по-специално способността за производство на крилати ракети с далечен обсег SOM. „Турците имат добре развито производство на ракети въздух-земя, противотанкови оръжия. Освен това те произвеждат дронове, които поразяват боеприпаси “, подчертава Леонков. От 17 век турската армия непрекъснато воюва, поради което тя е развила определени традиции. „Въпреки че Гърция има руски системи С-300, изходът от бойния сблъсък ще бъде съмнителен за нея. И основният показател е броят на населението. 70 милиона души живеят в Турция, а 12 милиона живеят в Гърция, Благодарение на този резерв турците могат да призоват повече хора под оръжие, отколкото гърците. Така че всички съотношения не са в полза на гръцката армия ”, смята Леонков. Сивков е съгласен, че при директен сблъсък турците имат повече шансове за победа. „Въпреки това, нещата никога няма да стигнат до това, освен ако Турция окончателно не се дистанцира от НАТО. Но дори и в този случай Алиансът може да вземе страната на Гърция. Ако Гърция продължи да се придържа към проамериканската линия, тогава, за да спаси южния му фланг, американците ще се застъпят за нея “, убеден е експертът. „Но дори ако НАТО внезапно остане в кулоарите, тогава в случай на конфликт за Гърция, някой определено ще се намеси. Човек лесно може да си представи ситуацията, в която Русия и Турция отново ще изострят рязко отношенията си. В тази ситуация Русия ще се застъпи за Гърция. Следователно няма причина да се твърди, че Турция има всички шансове за победа. Гърция винаги може да разчита на сериозна стратегическа подкрепа на различни силови центрове “, обобщи Сивков. Превод: Юлиян Марков

7 Юни 2020 | 12:28 | Агенция "Фокус"

Външният министър на Гърция: Атина ще отвори отново посолството си в Сирия и Бенгази

Външният министър на Гърция: Атина ще отвори отново посолството си в Сирия и Бенгази

Атина. Ревизионизмът на международните договори и спорните „сиви зони“ в Егейско и Средиземно море ще се превърнат в бумеранг за Турция, подчерта министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас в интервю пред вестник „Етнос“, като добави, че Атина се завръща със забележителна енергия в дипломацията на Средиземноморието и ще отвори посолствата си в Сирия (Дамаск) и Либия, когато условията го позволяват, предава гръцката държавна агенция АНА-МПА. Както заяви Дендиас, удължаването на оградата ще усили допълнително сигурността и защитата по границата с Турция на река Марица, докато в морето гръцкият флот и службите за сигурност всеки ден се изправят като стена срещу нарушенията на гръцкия суверенитет. По неговите думи, устойчивата цел на Гърция е да направи демаркация на границите с всичките си съседи, включително Турция, като това трябва да стане „като се приложат правилата на ООН и морското право (което не е признато от Турция – бел. „Фокус“)“. „Пренебрегващите географията и съседите й действия на Турция и приемането на измислени правила от международното право беше осъдено от международната общност“, заяви той, като добави, че „Турия трябва да изучи внимателно Лозанския договор и да го спазва без ревизионизъм, както прави Гърция“. Дендиас подчерта значението на мисията „Ирини“ за оръжейното ембарго в Либия и припомни, че Гърция не само участва, но ще поеме оперативната й администрация през втората половина на времетраенето й. Той посочи връщането на гръцката дипломация в Средиземноморието и назначаването на специални пратеници в Либия и Сирия, както и възобновяването на посолствата в Дамаск и Триполи, когато условията позволяват това. Превод и редакция: Иван Христов

7 Юни 2020 | 08:40 | Агенция "Фокус"

Hurriyet Daily News: Напрежението между Турция и Гърция трябва да спадне

Hurriyet Daily News: Напрежението между Турция и Гърция трябва да спадне

Анкара/Атина. Тази година честването на годишнината от завладяването на Константинопол не беше същото като предишните години. В допълнение към факта, че това събитие докосва болезнените моменти от историческата памет на двете страни (Турция и Гърция), тази година към него се наслои съвременната политика. Света София, се превърна в мястото, където различията между Турция и Гърция бяха демонстрирани на фона на неотдавнашното опасно изостряне на отношенията между двете съседни страни, пише англоезичното издание на турския вестник Hurriyet Този път, изглежда, напрежението стана още по-голямо. Гърция и Турция се сблъскват взаимно на няколко фронта, включително сухопътни граници (проблемът с мигрантите и бежанците), Егейско море (продължаващият дебат за Беломорието и въздушното пространство над него), Източното Средиземноморие (въпросът за континенталния шелф, ограничаване на морските граници и изключителни икономически зони между двете страни), както и Кипър. В крайна сметка този дълъг списък от спорове се превръща в низ от опасни въпроси, които трябва да бъдат разгледани спешно. Сега, когато страхът от пандемията временно ни оставя, за да се върне при нас през септември, вместо това нараства друг страх: страхът, че един от конфликтните проблеми между Гърция и Турция ще доведе до военен сблъсък. Преди по-малко от година това не беше така. Когато мнозинството гласува за правителството на Мицотакис, имаше голяма надежда, че едно ново, силно гръцко правителство ще продължи по-ефективна политика спрямо Турция. Не че някой е мислил, че всичко ще бъде лесно, но вътре в управляващата партия „Нова демокрация“ започнаха да казват, че днешна Турция е станала различна, което означава, че ние, Гърция, трябва да започнем диалог с източната ни съседка в различен контекст. Но почти година по-късно напрежението отново се повиши. Пандемията официално пристигна в Турция на 11 март. Само няколко дни преди това на граничния пункт на река Марица (Еврос) имаше сблъсък между мигранти и гръцката полиция. Напрежението беше огромно от двете страни на реката; мигрантите, които се опитваха да стигнат до гръцкия бряг, бяха прогонени със сълзотворен газ и стрелба с бойни патрони. Мнозина бяха върнати насилствено обратно. Пандемията постави този драматичен епизод на дълга пауза, но отчаяните хора, заседнали в Турция, скоро може да рискуват да преминат границата отново. Въпреки това, сега са въведени по-строги мерки от гръцка страна и са изградени физически бариери, като сигурността на границата и военното присъствие са засилени. Въвеждането на полицейски час в Гърция за борба с пандемията в ранните етапи се оказа ефективно. Икономиката на страната обаче е силно засегната. Страната, която се гордее със своя туризъм и счита, че това е „тежката й алтирелирия“, сега се опитва да привлече европейски туристи, чиито страни също страдат от пандемията. Връщането в нормална ситуация е трудно за всички. За гръцкото правителство това включва необходимостта да повдигнат темата за техните вече проблемни отношения с Турция. Ситуацията по сухопътните граници е изключително крехка, а в морето е може би още по-уязвима. Гърците се опасяват от военен сблъсък, защото Турция започна по-активно да представя своите претенции. Последното заявление беше, че пространството между няколко острова в Средиземноморието, включително Родос и Крит на запад и Кипър на изток, е част от континенталния шелф на Турция, което означава, че Турция може да изследва и добива нефт и газ в региона. Основата на това твърдение е убеждението, че гръцките острови нямат собствен континентален шелф - само териториални води на 6 морски мили. Това обаче напълно противоречи на позицията на Гърция, която смята, че островите имат континентален шелф, което означава, че тази територия принадлежи към континенталния шелф на Гърция. По всякакви признаци това е най-сериозният конфликт между държавите в последно време. Гръцката опозиция разкритикува правителството, че няма конкретен, съгласуван план „как да се справи с Турция“ и за това, че не осъзнава сериозността на проблема. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис обаче вече е изпратил писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, където той предупреди за „евентуална ескалация от страна на Турция, която ще доведе не само до гръцко-турска криза, а до криза в отношенията между ЕС и Турция като цяло. “ Тъй като предстоящите дни са от решаващо значение за региона, трябва да се проследи първото официално посещение на Мицотакис в чужбина след пандемията. Това ще бъде посещение в Израел на 16-ти този месец, където гръцкият премиер ще говори за ситуацията в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Юни 2020 | 10:56 | Агенция "Фокус"

ООН: Преговорите за прекратяване на огъня в Либия са започнали

ООН: Преговорите за прекратяване на огъня в Либия са започнали

Триполи. ООН заяви в петък, че преговорите за прекратяване на огъня в Либия са започнали на 3 юни между Мисията на ООН за подкрепа на Либия (ЮНСМИЛ) и силите на либийския военачалник Халифа Хафтар, които действат в източната част на Либия, предава “Анадолската агенция“ На пресконференция директорът на информационните служби на ООН Алесандра Велучи отговори на въпрос на агенцията относно разговорите. Позовавайки се на ръководителя на комуникационната мисия на ООН в Либия (UNSMIL), Велучи каза, че първоначалните разговори са проведени между ЮНСМИЛ и делегацията на Хафтар. Според Велучи разговорите са стартирали на 3 юни и се провеждат виртуално заради пандемията от коронавируса. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Юни 2020 | 18:55 | Агенция "Фокус"

Cumhuriyet: Гръцкият министър на отбраната заплаши Турция с война

Cumhuriyet: Гръцкият министър на отбраната заплаши Турция с война

Атина/Анкара. Гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос, говорейки за действията на Турция в райони, граничещи с Гърция, предимно в Източното Средиземноморие, заплаши да "вземе оръжието", цитира думите му турският вестник Cumhuriyet. В интервю за гръцкия телевизионен канал Star Панайотопулос заяви: „Турция напоследък е доста агресивна. Убеден съм, че единственият начин Гърция да се справи с подобно поведение, което има тенденции към агресия , е да използва дипломатически средства, от една страна, а от друга, да изгради възпиращия потенциал на въоръжените си сили. " Панайотопулос също отбеляза, че един от вариантите е военна намеса. „Ние не искаме това, но искаме да поясним, че ще направим всичко възможно, за да защитим максимално нашите суверенни права“, каза министърът. Турската петролна корпорация подаде молба до Главната дирекция на Министерството на енергетиката и природните ресурси на Турция за лиценз за извършване на работа по търсене на нефт и природен газ в райони на юг от островите Крит, Родос и Карпатос, които са част от „Зони на юрисдикция“ на Турция след сключване на споразумение с признатото от ООН правителство на Либия. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис изпрати писмо до ръководството на ЕС, в което осъди действията на Турция и отбеляза, че позицията на Турция ще предизвика не само гръцко-турска криза, но и криза между ЕС и Турция. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Юни 2020 | 18:16 | Агенция "Фокус"

"Анадолска агенция": Силите на Триполи овладяха стратегическия град Тархун

"Анадолска агенция": Силите на Триполи овладяха стратегическия град Тархун

Тархун. Силите на правителството на националното съгласие (ПНС), базирано в либийската столица Триполи овладяха стратегическият град Тархун, предава "Анадолската агенция". По-рано градът беше една от основните бази на Либийската национална армия, командвана от фелдмаршал Халифа Хафтар, която започна офанзива срещу столицата през април 2019 г. "Нашите сили овладяха града, в който не срещат съпротива, след изтеглянето на (силите) на Хафтар", заяви говорител на операцията на ПНС "Вулкан на гнева" пред агенцията. По-рано силите на ПНС заявиха, че са изтласкали всички сили на ЛНА от околностите на Триполи и окончателно са овладели столицата, а следващата им цел ще е именно Тархун, който беше последния бастион на Хафтар в Западна Либия. През месец март ПНС започна операция "Буря на мира", в опит да отблъсне офанзивата на ЛНА към столицата. По-късно силите на ПНС овладяха множество стратегически места в Западна Либия, включително военновъздушната база Ал Уатая, което беше сериозен удар за офанзивата на Хафтар. Превод и редакция : Теодор Пенев

5 Юни 2020 | 11:51 | Агенция "Фокус"

Hurriyet Daily: Ердоган разглежда възможността за превръщането на църквата "Света София" в Истанбул в джамия

Hurriyet Daily: Ердоган разглежда възможността за превръщането на църквата "Света София" в Истанбул в джамия

Истанбул. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган възложи на своите сътрудници в правителството да проведат цялостно проучване по въпроса за преобразуването на църквата "Света София" от музей в джамия, съобщава турското издание Hurriyet Daily. "Проведете проучване, тогава ще направим оценка и ще поговорим за всичко. Туристите ще могат да посещават "Света София", ако стане джамия. Както това се случва със Синята джамия - "Султан Ахмед" (в Истанбул). Това трябва да се реши от нашата нация", каза турският лидер на среща главния съвет на "Партията на справедливостта и развитието" (ПСР). Президентът помоли помощниците си да не бързат и да изучат добре този проблем. На 29 май в Света София беше извършена мюсюлманска церемония в чест на завладяването на Константинопол, сега Истанбул. Властите в Гърция заявиха, че това действие обижда международната общност и религиозните чувства на християните по света. Църквата "Света София" е превърната в джамия след завладяването на Константинопол от Османската империя през 1453 г., а през 1935 г. е преобразувана в музей. През 1985 г. тя е включена в списъка на ЮНЕСКО за обектите от световно културно наследство. През март 2019 г. турският лидер говори за възможността да промени статута на "Света София" и да я превърне отново в джамия, така че тя да може да бъде посещавана безплатно. Тогава гръцкото външно министерство заяви, че Атина смята това за обида както за християните, така и за международната общност. Превод и редакция : Теодор Пенев

5 Юни 2020 | 11:33 | Агенция "Фокус"