СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Reuters: Специалният пратеник на ООН в Либия твърди, че силите на Халифа Хафтар са надпаднали пристанището на Триполи

Reuters: Специалният пратеник на ООН в Либия твърди, че силите на Халифа Хафтар са надпаднали пристанището на Триполи

Триполи. Пристанището на либийската столица Триполи е било нападнато, вероятно от силтите на Либийската национална армия (ЛНА), оглавявана от маршал Халифа Хафтар, твърди специалният пратеник на ООН за северноафриканската страна Гасан Саламе, предава Reuters. Кореспондент на агенцията потвърди, че е можел да се види гъст пушек от района на пристанището днес, 18 февруари. Спор...

18 Февруари 2020 | 16:23 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция приветства новата европейска мисия за налагането на оръжейното ембарго над Либия

Kathimerini: Гърция приветства новата европейска мисия за налагането на оръжейното ембарго над Либия

Атина. Гърция приветства решението на външните министри от Европейския съюз да започнат нова акция за налагането на оръжейното ембарго на ООН над Либия, пише гръцкото издание Kathimerini. Това заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас в свое изказване след срещата. Той заяви, че Гърция възнамерява да вземе участие в тази операция. След края на срещата, която беше оглавена от него, ръководителят на еврокомисията по външните работи Жосеп Борел заяви, че такава операция ще се проведе и нейната цел ще бъде налагането на оръжейното ембарго чрез използването на сателитни, въздушни и военноморски средства. Превод и редакция: Теодор Пенев

17 Февруари 2020 | 20:23 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: Мисията на ЕС за налагане на оръжейното ембарго срещу Либия ще започне работа през март

Жозеп Борел: Мисията на ЕС за налагане на оръжейното ембарго срещу Либия ще започне работа през март

Брюксел. Новата мисия на Европейския съюз за контрол на съблюдаването на оръжейното ембарго срещу Либия ще започне работа през март, заяви върховният представител на Съюза за политиката на сигурност и външните работи Жозеп Борел, предава ТАСС. „Надявам се, че новата мисия ще започне работа в края на март“, каза той след заседанието на Съвета на ЕС в Брюксел. Държавите-членки на ЕС съгласуваха създаването на нова военноморска мисия за контрол на съблюдаването на оръжейното ембарго срещу Либия. Превод и редакция: Мария Факова

17 Февруари 2020 | 18:25 | Агенция "Фокус"

AFP: ЕС ще изпрати нова мисия в Либия, за да наложи оръжейното ембарго на ООН

AFP: ЕС ще изпрати нова мисия в Либия, за да наложи оръжейното ембарго на ООН

Брюксел. Европейските външни министри се съгласиха, че е нужно да бъде изпратена нова военноморска мисия в Средиземно море, която да се грижи за спазването на наложеното от ООН оръжейно ембарго срещу Либия, което системно се нарушава, предава AFP. Европейските министри обсъдиха това по време на своя обща среща в Брюксел. „Всички се съгласихме да създадем мисия, която да спре потока от оръжия към Либия“, заяви италианският външен министър Луиджи ди Майо. Той допълни, че мисията ще включва и военни кораби, което беше важна точка за някои страни-членки. Тази информация беше потвърдена също така от външните министри на Германия и Австрия Хайко Маас и Александър Шаленберг. Превод и редакция: Теодор Пенев

17 Февруари 2020 | 16:18 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Морските зони, договорени от Турция и Либия, получават официален характер от ООН

Kathimerini: Морските зони, договорени от Турция и Либия, получават официален характер от ООН

Атина. Атина се готви за публикуването на географските координати, предвидени в споразумението за делинеация на морските граници, подписано между Турция и базираното в Триполи правителство на Либия на 29 ноември 2019 година от „Международния орган по морското дъно“ към ООН, която отговаря за прилагането на Женевската конвенция по морското право, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Включването на картите от меморандума за морските зони в базата данни на ООН ще им даде официален характер, което притеснява силно Атина, която се готви за последствията. Гърция, която е географски разположена между Турция и Либия, решително обяви меморандума за незаконно и явно нарушение на суверенитета си. От своя страна Турция подчертава, че публикуването на картите от ООН по същество ще направи меморандума официален и ще проправи път за Анкара да започне проучвателни сондажни дейности за природни ресурси в морските зони, които са очертани в споразумението като част от Изключителната икономическа зона на Турция (ИИЗ), включително райони край Южен Крит. „Катимерини“ коментира, че „географските изкривявания на Турция“, въведени, за да оправдаят срещата на ИИЗ на Анкарас тази на Триполи, пренебрегват изцяло ИИЗ на островите Касос, Карпатос, Кастелоризо и Родос и сега турските карти показват, че големият остров Крит има съвсем ограничен ефект върху делинеацията на ИИЗ. Напротив, за да постигне това разграничаване с Либия, Анкара разчита на необитаеми турски острови, на които е определен пълен ефект при определянето на ИИЗ. Атина се стреми да подчертае тези изкривявания на най-високо дипломатическо ниво. Като се има предвид обаче, че меморандумът е двустранно споразумение между две международно признати правителства, възраженията й могат да постигнат само ограничени резултати. Превод и редакция: Иван Христов

17 Февруари 2020 | 07:38 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Чавушоглу обяви за „ненадежден“ лидера на турците киприоти заради думите му, че турска окупация би била „ужасна“

Kathimerini: Чавушоглу обяви за „ненадежден“ лидера на турците киприоти заради думите му, че турска окупация би била „ужасна“

Анкара. Министърът на външните работи на Турция обяви лидера на турците киприоти Мустафа Акънджъ за „ненадежден“, след като последният заяви, че възможността за анексиране на Кипър от Анкара по модела на Крим е „ужасна“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Никога не съм работил с по-ненадежден политик“, каза той на пресконференция в понеделник. В изказване пред Guardian миналата седмица, Акънджъ предупреди, че Кипър рискува да бъде поделен завинаги и че различията между двете страни на острова стават все по-закрепени, намалявайки перспективата за постигане на справедливо федерално решение, което би обединило отново острова. Акънджъ, който стартира предизборната си кампания за президентските избори в северната част на средиземноморския остров миналата седмица, подчерта неотложността за постигане на жизнеспособно решение. Ако такова не бъде намерено, каза той, северът ще става все по-зависим от Анкара и може да се стигне до поглъщане като фактическа турска провинция - перспектива, която той нарече „ужасна“. Лидерът на кипърските турци заяви, че решението ще помогне да се отдели северът от хватката на Анкара, особено финансово, и ще позволи развитието на по-независими отношения с Турция, а не реализиране на визията на Ердоган за отношения между „майка и бебе“. В коментара си за предизборните изказвания на Акънджъ, Чавушоглу посочи, че Анкара „призовава за политическо равенство на турците киприоти, но той предпочита да атакува Турция“, като добави, че лидерът на турците киприоти ще даде нови примери за ненадеждността си през следващите дни. Коментарите на Акънджъ също бяха широко осъдени от висши турски служители. Вицепрезидентът на Турция Фуат Октай заяви в „Туитър“, че „[осъжда] забележките, които са насочени по всякакъв начин към Република Турция, която стои до ТРСК и защитава нейните права и интереси“. Основният съперник на Акънджъ в изборите на 26 април, откровеният протурски популист Ерсин Татар, направи коментар в писмено изявление: „Това, че Акънджъ критикува Турция чрез неверни твърдения, е грешно поведение, с цел да спечели изборите“. Отношенията между лидерът на турците киприоти и Анкара се влошават напоследък, като Акънджъ става все по-критичен към действията на Турция в региона. Миналото лято той се опита да преодолее разделението между Република Кипър и Турция по отношение на техните морски граници, които продължават да бъдат спорни, чрез предложение за сътрудничество за природен газ, където двете страни ще споделят приходите от открития на въглеводороди. Предложението беше отхвърлено от правителството на гърците киприоти, което заяви, че подобно сътрудничество може да се осъществи само в рамките на цялостно мирно решение, въпреки че Турция бързо се отказа, изпращайки своите сондажни кораби в кипърската изключителна икономическа зона, чиито граници според нея са спорни. Правителството на кипърските гърци също наскоро отхвърли призив от Турция всички страни да прекратят проучването за природен газ, докато не бъде постигнато споразумение, оставяйки Турция да запази присъствието на своя сондаж край бреговете на Лимасол в това, което се разглежда като средство за гарантиране на правата на кипърските турци. С изборите на север, очаквани през април, лидерите на двете разделени общности посочиха периода след изборите за евентуално възобновяване на мирните преговори, последният кръг от които се провали през 2017 г. в Кран-Монтана. „Влакът беше дерайлиран в Кран-Монтана. Мисля, че възобновихме преговорите по реалистичен и взаимно приемлив път“, каза Акънджъ пред Guardian. Превод и редакция: Иван Христов

11 Февруари 2020 | 07:22 | Агенция "Фокус"

Министърът на отбраната на Турция: Гърция нарушава договорите – милитаризирала е 16 от 23 големи острова в Източно Егейско море

Министърът на отбраната на Турция: Гърция нарушава договорите – милитаризирала е 16 от 23 големи острова в Източно Егейско море

Анкара. Министърът на отбраната на Гърция Хулуси Акар заяви, че действията на Гърция не правят нормализирането на отношенията с Турция много трудно, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В интервю пред турско издание в неделя, Акар посочва, че Гърция е разположила въоръжените си сили на 16 от 23 големи източноегейски острова, с което нарушава договора за демилитаризацията им. Освен това министърът заяви, че има „глобално безпрецедентно“ разминаване в претенциите за национално въздушно пространство на Гърция от 10 мили, което би било повече от националните териториални води, които се простират на 6 мили от бреговете на страната. „Гърция е наш съюзник в НАТО и очакваме тя да остане вярна на добросъседските отношения и на подписаните от нея договори“, подчерта Акар. „Катимерини“ отбелязва, че турският военен министър в същото време е забравил да спомене за 4-та турска армия, или Егейска армия, със седалище в Измир, в непосредствена близост до островите, която Анкара представя като чисто отбранителна и тренировъчна формация. Превод и редакция: Иван Христов

10 Февруари 2020 | 07:41 | Агенция "Фокус"

AFP: САЩ виждат Кипър като ключов участник в Източното Средиземноморие

AFP: САЩ виждат Кипър като ключов участник в Източното Средиземноморие

Никозия. Вашингтон вижда Кипър като ключов участник в източносредиземноморските енергийни доставки, заяви намиращият се на посещение в кипърската столица помощник държавният секретар на САЩ по енергийните ресурси Франсис Фанън, като предупреди срещу по-нататъшна нестабилност в региона, където напрежението се увеличава във връзка с турските проучвателни дейности в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, предава AFP „Кипър играе невероятно важна роля в този нов енергиен коридор, който все още се развива в целия регион“, заяви Фанън. „Призоваваме всички страни да не предприемат никакви провокативни действия, които биха могли да създадат по-нататъшна нестабилност. И ние сме непоколебими в това “, добави той. Той заяви това преди среща на израелски, гръцки и кипърски технически експерти в Никозия, на която трябва да бъдат обсъдени начини за повишаване на безопасността и сигурността при офшорно сондиране за газ. Посещението на Фанън съвпада с увеличената турска сондажна активност в ИИЗ на Кипър, въпреки заплахите на ЕС от санкции срещу Анкара. Американският служител заяви, че енергийните ресурси са „катализатор за сътрудничество“ и че Съединените щати остават ангажирани на най-високо ниво. „Ние подкрепяме Република Кипър да развива нейните ресурси в нейната ИИЗ“, каза Фанън. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Февруари 2020 | 17:26 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Нов турски изследователски кораб навлезе незаконно в ИИЗ на Кипър

ТАСС: Нов турски изследователски кораб навлезе незаконно в ИИЗ на Кипър

Никозия. Турският сеизмологичен кораб „Оруч Рейс“ навлезе без разрешение в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър, съобщи Кипърската информационна агенция, позовавайки се на източник във военните среди, предава TACC. Според информацията корабът е влязъл в ИИЗ на островната държава в 09:30 часа местно време (съвпада с бългатското). Според международната автоматизирана система за предупреждение НАВТЕКС, корабната дестинация е зона, която е частично разположена в четвъртия и петия блок на Кипърската ИИЗ. Съгласно навигационния телекс „Оруч Рейс“ си запазва правото да остане в този район за сеизмологични проучвания до 10 април. Източникът на агенцията също така заяви, че по маршрута си турският кораб е навлязъл за кратко време в гръцката ИИЗ, увеличавайки бдителността на властите в Атина. Както предполага събеседникът на агенцията, „Оруч Рейс“ просто се е „загубил“ в този район поради лошите метеорологични условия в Източно Средиземно море. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Февруари 2020 | 21:45 | Агенция "Фокус"

Мицотакис в Париж: Международното право е единствения път за решаване на противоречита в Източното Средиземноморие

Мицотакис в Париж: Международното право е единствения път за решаване на противоречита в Източното Средиземноморие

Париж. Единственият път за разрешаване на различията в Източното Средиземноморие е международното право, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в Париж, на съвместна пресконференция с френския президент Еманюел Макрон, цитиран от гръцката агенция ANA-MPA. След изявленията на своя домакин Мицотакис заяви, че „Гърция и Франция насърчават нова стратегическа рамка за отбрана, а на двустранно ниво сътрудничеството ни ще се засили“. И двамата лидери изразиха съгласие по широк кръг от обсъждани европейски въпроси, каза Мицотакис, като добави, че те също са съгласни относно посоката на новата фискална рамка на ЕС. Говорейки за инвестициите, Мицотакис отбеляза, че „тъй като Гърция определено е оставила зад гърба си периода на кризата, тя очаква инвестиции от френския бизнес. Също толкова силно, гръцкото правителство насърчава гръцките инициативи във Франция“. Гръцкият премиер каза още, че е обсъждал с Макрон развитието в Източното Средиземноморие и „съвместно осъдихме провокативните действия на Турция“. Призовавайки за отмяна на меморандумите за правителството на Турция и Триполи, Мицотакис заяви, че "единственият път за разрешаване на различията в Източното Средиземноморие е чрез международното право". Изявленията на Макрон Франция и Гърция споделят една и съща визия, заяви френският президент Еманюел Макрон по време на съвместната пресконференция, като първо взе думата. Макрон засегна въпроса за сигурността в Източното Средиземноморие и в по-широкия регион на Близкия Изток и осъди споразумението на Турция с правителството на Триполи за очертаване на морските зони. "Франция подкрепя Гърция и Кипър по отношение на зачитането на техните суверенни права, осъждайки предизвикателството на Турция срещу тях. Ние повторихме опасенията си и осъдихме недвусмислено споразумението между Турция и Либия", каза той. Френският президент говори и за гръцко-френското сътрудничество в промишлеността и в съвместни операции на море и суша. "Бихме искали да видим други страни с общи граници да се включват", отбеляза той. Лидерите на двете страни също обсъдиха икономическите отношения между двете страни и казаха, че трябва да се направи повече за увеличаване на инвестициите, „отваряне на нова глава в историята на вашата страна и в двустранните отношения“, както каза Макрон. Освен това френският президент изрази подкрепата на страната си по въпроса за миграцията и заяви, че Франция ще помогне за връщането на нелегалните мигранти в техните страни, докато той също изрази надежда, че новият европейски план за убежище и миграция ще бъде приет от целия ЕС, насърчавайки съвместна миграционна политика. Той говори и за Брекзит, като добави, че ЕС трябва да изгради нова тясна връзка с Обединеното кралство, което "напуска ЕС, но не и Европа", връзка, която ще укрепи ЕС и ще доведе до по-ефективна, суверенна и по-добра Европа. "Аз също ще посетя Гърция в близко бъдеще, защото Франция винаги е стояла до вас. Двете ни страни винаги са били значими в историята и затова сме близки един до друг", каза Макрон. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2020 | 18:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият премиер е в Париж за среща с френския президент

Kathimerini: Гръцкият премиер е в Париж за среща с френския президент

Париж. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис пристигна в Париж за разговори с френския президент Еманюел Макрон в Елисейския дворец, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Обхватът на въпросите, които трябва да бъдат обсъдени, включва укрепването на стратегическите отношения между двете държави и ситуацията в Либия, както и закупуването от Гърция на военни фрегати. Междувременно, по време на френско-гръцки икономически форум, проведен в Париж, френският финансов министър Бруно Льо Мер приветства икономическото възстановяване на Гърция и призова френските компании да инвестират в страната. "Трябва да се възползвате от възможностите, тъй като гръцкото правителство предприема необходимите мерки, така че да можете да инвестирате при най-добрите възможни условия", каза Льо Мер. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2020 | 18:04 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): САЩ призова Турция да прекрати сондажните операции близо до бреговете на Кипър

Kathimerini (Гърция): САЩ призова Турция да прекрати сондажните операции близо до бреговете на Кипър

Вашингтон. САЩ са „много притеснени“ от турските сондажни операции близо до бреговете на Република Кипър, включително от плановете да бъде изпратен корабът „Явуз“ близо до Лимасол, твърди говорител на американския Държавен департамент, който призова властите в Анкара да прекратят тези планове, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Тази проактивна стъпка увеличава напрежението в региона. Ние призоваваме турските власти да прекратят тези операции“, заяви говорителят на Държавния департамент по време на пресконференция във Вашингтон. Той повтори отново позицията на САЩ, според която Република Кипър има право да добива ресурсите в своята собствена Изключителна икономическа зона. Според Държавния департамент, само Република Кипър има право на тези ресурси. Говорителят отбеляза, че Вашингтон призовава всички страни да проявят търпение и да се въздържат от действия, които могат да увеличат напрежението в региона. САЩ призовава всички страни да разрешат своите конфликти в региона по мирен начин и като се съобразяват с международното право, добави той. Превод и редакция : Теодор Пенев

22 Януари 2020 | 09:44 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Въпроса за споразумението за морските граници между Анкара и Триполи може да се реши в ООН

РИА Новости: Въпроса за споразумението за морските граници между Анкара и Триполи може да се реши в ООН

Триполи. Специалният пратеник на генералния секретар на ООН за Либия Гасан Саламе смята, че въпросът за правния статут на споразумението морските граници между либийското правителство на националното съгласие и Турция ще бъде разгледан в рамките на структурите на ООН, упълномощени да решават такива проблеми, предимно в рамките на Международния съд, предава РИА Новости. "Този въпрос вероятно ще бъде разгледан от организации на ООН, упълномощени да решават подобни проблеми, по-специално от Международния съд на организацията", заяви Саламе в интервю за агенцията. Той каза още, че по време на Берлинската конференция за Либия на 19 януари този въпрос не е бил обсъждан. По-рано Анкара и премиерът на правителството в Триполи, което разполага с признанието на ООН, подписаха споразумение за морските граници в Средиземно море, което обаче беше остро критикувано от другите страни в региона, особено от Гърция, която смята, че то нарушава суверенитета й. Превод и редакция : Теодор Пенев

20 Януари 2020 | 14:53 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Гръцкият премиер заплаши да наложи вето на решението за Либия в ЕС

ТАСС: Гръцкият премиер заплаши да наложи вето на решението за Либия в ЕС

Атина. Гърция ще наложи вето на политическо решение за Либия, което може да бъде прието на международна конференция в Берлин, преди да бъде внесено на срещата на върха на ЕС, освен ако не бъде отменен меморандум за морските граници между Турция и Либия. Това заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис по телевизионния канал AlphaTV, предава ТАСС. „Турция идва и казва, че в Източното Средиземноморие не може да се направи нищо без нейно разрешение. Това се отнася не само за Гърция, но и за цяла Европа", каза премиерът за "провокативните действия на Турция". "Самата Европа е длъжна да подкрепи европейската държава (Гърция), както и втората такава държава - Кипър, суверенните права на които са нарушени от трета страна", заяви Мицотакис. Премиерът изрази недоволство и от факта, че на Гърция е отказано участие в международна конференция в Берлин. Мицотакис заяви, че ще проведе телефонен разговор с германския канцлер Ангела Меркел в петък. "Може би не бяхме поканени на конференция в Берлин, но това не означава, че не водим външна политика", добави премиерът. Превод и редакция: Мария Факова

16 Януари 2020 | 21:09 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Франция осъжда споразумението за морските граници между Турция и Либия

Kathimerini: Франция осъжда споразумението за морските граници между Турция и Либия

Париж. Споразумението за морските граници в Средиземноморието, подписано между Турция и правителството на Националното съгласие (ПНС), базирано в Триполи, нарушава интересите и суверенните права на държавите-членки на Европейския съюз, по-специално на Гърция и Кипър, заяви Франция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Меморандумът нарушава Женевските конвенции по морско право“, се казва още в изявление на Министерството на външните работи на Франция,което е публикувано на техния уебсайт. Междувременно говорител на министерството заяви, че министърът на външните работи Жан-Ив Льо Дриан определи този въпрос като причина за сериозно безпокойство, добавяйки, че ЕС зае ясна позиция по въпроса на 12 и 13 декември. Превод и редакция: Мария Факова

16 Януари 2020 | 19:09 | Агенция "Фокус"

Kathimerini:  МВнР на Гърция заяви, че турските претенции са „неоснователни“ и „незаконни“

Kathimerini: МВнР на Гърция заяви, че турските претенции са „неоснователни“ и „незаконни“

Атина. Атина реагира на изявлението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, който повтори претенциите на своята страна относно „сивите зони“ в Егейско море, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В изявление Министерството на външните работи на Гърция заяви, че „правният статут на Егейско море и (егейските) острови е ясно определен от международните договори и няма място за спор“. Съобщава се, че тълкуването от Турция на Женевските конвенции по морско право е „неоснователно“ и „незаконно“. „Гърция избра пътя на спазване на международните закони“, заяви министерството, като призова Анкара да следва същия път. Превод и редакция: Мария Факова

16 Януари 2020 | 16:32 | Агенция "Фокус"

Ahval: Ердоган постави Средиземноморието в центъра на турската външна политика за 2020 г.

Ahval: Ердоган постави Средиземноморието в центъра на турската външна политика за 2020 г.

Анкара. Турция е на прага на период на възход през 2020 г. и ще осъществява външна политика, защитаваща турските права, в частност в Средиземно море. Това заяви президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган, предава турската опозиционна медия Ahval. „Чрез засилване на продукцията, износът и нивото на заетост, както и защитаването на нашите права на международния фронт, особено в Средиземноморския регион, ние отваряме вратата към нов период на възход“, каза Ердоган, цитиран от Anadolu Agency. Турция опита да засили на присъствието си в Източното Средиземнопорие през 2019 г., като изпрати два сондажни кораба близо до Кипър, за да проучат региона, в който потенциално може да има огромни запаси на природен газ. Тази политика на Турция влоши отношенията й с Гърция и Кипър, които по-рано подписаха споразумения с Египет и Израел, съгласно които ще изнасят газ за Европа, чрез построения в Средиземно море газопровод. В отговор на това Анкара подписа споразумение за морските граници с международно признатото правителство на Либия в Триполи, за да подсили позициите си в региона. Тази сделка на практика прави Либия и Турция съседи по своите морски граници, като игнорира териториалните води на някои гръцки острови. „Вече не е възможно да се провеждат проучвания и сондажни дейности, или да се строят тръбопроводи в региона между континенталните шелфове на Турция и Либия, без съгласието на двете страни“, каза Ердоган. Турция ще започне на дава лицензи за своите новопридобити териториални води в Източното Средиземноморие през 2020 г., а сондажният кораб „Оруч Рейс“ ще започне да проучва региона за петрол и газ, твърди Ердоган, цитиран от вестник Daily Sabah. Турция освен това подписа и друго споразумение с Либия, според което Анкара ще може да разположи свои военнослужещи в северноафриканската страна, за да помогнат на правителството в Триполи в борбата му срещу опозиционните сили на Халифа Хафтар, който контролира по-голямата част от страната. „Изпращаме нашите военнослужещи в тази страна да помогнат на легитимното либийско правителство да остане на власт и да осигури стабилността там“, каза Ердоган. Превод и редакция: Теодор Пенев

16 Януари 2020 | 14:30 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Чавошоглу потвърди претенциите на Турция за „сивите зони“ в Егейско море

Kathimerini: Чавошоглу потвърди претенциите на Турция за „сивите зони“ в Егейско море

Анкара. Министърът на външните работи на Турция потвърди старите претенции на страната си за съществуването на „сиви зони“ в Егейско море в телевизионно интервю пред CNN Turk в четвъртък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мевлют Чавушоглу заяви, че „има острови, чийто суверенитет не е установен“ нито в Лозанския договор, нито в Парижкия мирен договор от 1947 година. Това е причината, поради която Анкара призовава за „проучвателни разговори за разрешаване на тези въпроси“, които трябва да послужат, за да бъде избегнато повторение на кризата за островчетата Имия (на тур. – Кардак). Министърът визира инцидент от 1996 година, когато двата съюзника в НАТО бяха на ръба на война заради въпроса чии са островчетата. Що се касае до проекта за газопровод през Източното Средиземноморие, той заяви, че, за да прокарат тръбопровода през Егейско море, Гърция, Израел и Египет „трябва да искат разрешение от нас“. „Без разрешението на Турция, проектът не може да бъде реализиран“, добави той. Превод и редакция: Иван Христов

16 Януари 2020 | 14:07 | Агенция "Фокус"

To Vima (Гърция): Посещението на Мицотакис беше шанс за Тръмп да привлече на своя страна гърците в САЩ

To Vima (Гърция): Посещението на Мицотакис беше шанс за Тръмп да привлече на своя страна гърците в САЩ

Вашингтон. Гръцките опозиционни партии реагираха остро на факта, че по време на посещението си във Вашингтон премиерът на страната Кириакос Мицотакси не успя да накара Тръмп да осъди действията на Турция в Източното Средиземноморие (което е нещо, което САЩ не са правили откакто и двете страни влязоха в НАТО през 1952 г.), като повечето игнорираха факта, че 2020 г. в САЩ ще има избори, пише атинското издание To Vima. Макар някои медии да се подиграха на Тръмп заради твърдението му, че той се чувства сякаш „лично“ познава всички три милиона гърци в САЩ (те всъщност са около милион и половина, като много от по-богатите от тях подкрепят със средства предизборната кампания на Тръмп), президентът изглежда знаеше какво прави, като наду това число и похвали икономическия растеж на Гърция по време на визитата на Мицотакис. Разбира се журналистите питаха Тръмп за ситуацията в Иран, което не остави много време за разговори за Източното Средиземноморие, но пък Мицотакис се възползва от случая, за да осъди споразумението за морските граници между Либия и Турция, което Атина смята, че нарушава суверенните й права. Пенс и Помпео, и срещата с Мицотакис В рядък дипломатически ход, вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс, както и държавният секретар Майк Помпео се срещнаха лично с Мицотакис, като там присъстваха и богати гърци от страната и потенциални спонсори на кампанията на Тръмп. Помпео в своите думи описа увеличаващото се сътрудничество между Атина и Вашингтон, като централна част от него играе и отбранителното споразумение, подписано по-рано между тях, свързано с американските бази в Гърция, както и интереса на балканската страна в изтребителя Ф-35, което може да се разглежда като доста сериозно постижение, ако се случи, за страна, която тъкмо излиза от икономическа криза. Мицотакис от своя страна в преговорите с Тръмп няколко пъти подчерта възможността от военен сблъсък между Гърция и Турция, като добави, че Атина е готова да защитава своите суверенни права и териториална цялост по всякакъв начин. Мицотакис подчерта също, че Гърция е най-близкият сътрудник на Вашингтон в региона. Помпео продължава да хвали Мицотакис „Разширяваме нашето сътрудничество по енергетиката и заедно градим приятелства. Подкрепяме Гърция като основа на безопасността на Източното Средиземноморие. Нашите армии работят заедно, по-близки от всякога“, каза Помпео. Той добави, че САЩ ще стоят зад Гърция и ще осигурят нейния „просперитет, безопасност и демокрация“. „Що се отнася до американското правителство, ние ще продължим да ви подкрепяме като лидер в Европа. Ще продължим да подкрепяме вашия просперитет, вашата безопасност и вашата демокрация“, добави държавният секретар. Макар много гърци да се надяваха САЩ да блокират турската агресия спрямо Атина, по-възможно е САЩ да приемат ролята на медиатор в разширен диалог между двете държави, който може да доведе до обсъждане и до няколко отдавнашни турски твърдения и искания, които нарушават гръцкия суверенитет. От десетилетия гръцката позиция е обект на двустранни преговори, по конкретно темата за разделянето на континенталния шелф на двете страни. Това продължава, като в диалога вече се твърди, че някои, но със сигурност не всички, турски искания могат да бъдат разгледани. Мицотакис често е казвал, че всеки диалог трябва да се провежда в рамката на международното право, а не в сянката на турските искания, натиск и агресивни действия. Превод и редакция: Теодор Пенев

13 Януари 2020 | 08:13 | Агенция "Фокус"

The Cyprus Mail: ЕС изрази пълна солидарност с Кипър относно нерегламентираните сондажни дейности на Турция

The Cyprus Mail: ЕС изрази пълна солидарност с Кипър относно нерегламентираните сондажни дейности на Турция

Анкара. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел повтори позицията на Европейския съюз относно нерегламентираните сондажни дейности на Турция, заявявайки, че „ЕС е в пълна солидарност с Кипър“, пише вестник The Cyprus Mail. Председателят на Европейския съвет заяви това по време на срещата, която той проведе с президента на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган. Според писменото изявление сред срещата, направено от Съвета, „преговорите за уреждане на Кипърския въпрос са от важно значение за разрешаване на някои спорни въпроса“. „Председателят на Европейския съвет също така изрази безпокойство относно меморандума за разбирателство между Либия и Турция“, се казва в съобщението. Лидерите проведоха дискусия относно как ЕС и Турция могат да работят заедно за деескалация на ситуацията в Близкия изток и в Либия. Бяха обсъдени и отношенията между ЕС и Турция. „И двете страни споделят интерес да бъде предотвратено ново насилие в Близкия изток чрез деескалация и диалог“, се казва в съобщението. „В интерес на страните е да си сътрудничат по въпроси, по които имат общи интереси, но и да обръщат внимание и на онези, по които нямат“, се казва в изявлението. Накрая- миграционния натиск, с който продължава да се сблъсква Турция, е огромен, и ЕС признава, че в страната съществува напрежение, след като Турция прие около четири милионна бежанци. Превод и редакция: Мария Факова

12 Януари 2020 | 10:23 | Агенция "Фокус"

ANA-MPA: Посещението на Кириакос Мицотакис в САЩ беше успешно

ANA-MPA: Посещението на Кириакос Мицотакис в САЩ беше успешно

София. Посещението на премиера на Гърция Кириакос Мицотакис в САЩ беше абсолютно успешно, заяви външният министър Никос Дендиас в интервю за Open TV, предава гръцката държавна агенция АNA-MPA. Както заяви той,постигнато е разбирателство, че позицията на Турция не помага за сигурността и стабилността на региона. Той обясни, че посещението е част от програма за представяне на позиции на Гърция пред президента на САЩ Доналд Тръмп, както и на висши американски служители, като добави, че има положителен отзвук. „Гърция признава важната роля, която САЩ могат да играят в региона, подписвайки споразумението за отбрана. Смятаме САЩ за приятелска и съюзна страна. Успяхме да разширим отпечатъка в нашата страна. Ние дори постигнахме много важно присъствие на САЩ в Александруполис. Радваме се, че те разбират важността на региона, важността на ролята на Гърция и ние сме готови да играем роля в региона“. Той подчерта, че Гърция води диалог с Турция и посочи вчерашната среща на Темистоклис Демирис, генерален секретар на гръцкото външно министерство с турския си колега в Анкара. Превод и редакция: Мария Факова

11 Януари 2020 | 14:15 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Официално лице на Анкара оспори гръцкия суверенитет на Кастелоризо с туит

Kathimerini: Официално лице на Анкара оспори гръцкия суверенитет на Кастелоризо с туит

Анкара/Атина. Изпълняващият длъжността генерален директор на турското външно министерство Кагатай Ерчиес публикува коментар в социалната мрежа „Туитър“, с който оспори суверенните права на Гърция на остров Кастелоризо, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Смешно е да се смята, че малък остров от 10 км2, който е на 2 км [от Турция] и на 570 км от [Гърция], може да определи морска зона от 40 000 км2 в Средиземноморието“, написа Ерчиес в коментара си. Към поста си той прилага карта на югоизточната част на Беломорски басейн с отметка, показващ положението на гръцкия остров Кастелоризо, подчертават от редакцията. Превод и редакция: Тереза Герова

10 Януари 2020 | 12:38 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Очаква се, че САЩ ще предприемат ходове за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Очаква се, че САЩ ще предприемат ходове за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие

Атина. САЩ ще поемат активна роля в намаляването на напрежението, създадено от Турция в Източното Средиземноморие и Бяло море с подписването на споразумения с базираното в Триполи правителство на Либия относно морските граници и военно сътрудничество, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini, като се позовава на свой източник. Информацията стана ясна след срещата на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и президента на САЩ Доналд Тръмп. Според източниците, Кириакос Мицотакис е споделил притесненията на Атина относно последните ходове на Анкара и обясни възможните последствия от всякакви допълнителни предизвикателства пред суверенните права на Гърция, особено над гръцките острови. Гръцкият премиер също така призова Тръмп, който има добри отношения с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, да обясни лично на държавния глава какво може да означава по-нататъшната ескалация на напрежението в региона, подчертавайки, че Атина ще бъде задължена да отговори на всякакви по-нататъшни действия на Анкара. Превод и редакция: Мария Факова

9 Януари 2020 | 18:17 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Русия ще завърши работата по „Северен поток 2“ самостоятелно

„Известия“: Русия ще завърши работата по „Северен поток 2“ самостоятелно

Москва. „Северен поток 2“ ще бъде пуснат в експлоатация през 2020 г. независимо от това дали швейцарската компания за полагане на тръби Allseas се върне към проекта или не, пише руският вестник „Известия“. Експерти, попитани от вестник "Известия", са уверени, че Русия ще може да завърши газопровода самостоятелно, въпреки че това ще доведе до известна промяна в сроковете по реализация на проекта. От компанията Nord Stream 2 обявиха, че продължават да работят по скорошното пускане на „Северен поток 2“ в експлоатация. Когато швейцарската тръбопроводна компания Allseas преустанови участието в проекта „Северен поток 2“, на дъното на Балтийско море бяха положени около 2,3 хил.км. газопровод от примерно 2,46 хил.км, казаха за „Известия“ от пресслужбата на компанията оператор. „В интерес на енергийната безопасност, достъпните цени на газ за европейските потребители и конкурентоспособността на икономиката на Европейския съюз, както и ангажиментите на Nord Stream 2 за опазване на климата и компаниите, подкрепящи проекта, е да се продължи работата по скорошното пускане в експлоатация“, отбелязват от компанията. Руският министър на енергетиката Александър Новак даде да се разбере, че връщането на швейцарската компания не е изключено. Но и дори ако Allseas няма да довърши работата по тръбополагане, Русия, според негови думи, има възможност да го направи самостоятелно, въпреки че това ще отнеме няколко месеца за организация. Във всеки случай няма нищо фатално в настоящата ситуация, уверени са експертите. Въпреки че промяната на сроковете по реализация вече не може да бъде избегната. Но забавянето на проекта няма да доведе до сериозни последици. Превод и редакция: Мария Факова

9 Януари 2020 | 17:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Турция ще проведат политически консултации на ниво външни министри

Kathimerini: Гърция и Турция ще проведат политически консултации на ниво външни министри

Атина. Делегации на външните министерства на Гърция и Турция ще се срещнат в Анкара в петък за нов кръг от политически консултации на фона на увеличеното напрежение между двете страни относно правата и суверенитета им в Източното Средиземноморие, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Гръцката делегация ще бъде водена от Темистоклис Демирис, генерален секретар на вънншнополитическото ведомство в Атина, който ще се срещне със Седат Онал, заместник-министър на външните работи на Турция. Разговорите ще бъдат фокусирани върху въпроси от регионален и международен интерес. Освен дългогодишните проблеми между двете страни, отношенията се изостриха след неотдавнашното подписване на споразумение между Анкара и признатото от ООН правителство на Либия в Триполи, което определя морските граници между двете страни. Превод и редакция: Тереза Герова

9 Януари 2020 | 14:24 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Взаимоотношенията между Гърция и САЩ никога не са били по-добри

Кириакос Мицотакис: Взаимоотношенията между Гърция и САЩ никога не са били по-добри

Вашингтон. Взаимоотношенията между Атина и Вашингтон никога не са били по-добри, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис по време на срещата си с американския вицепрезидент Майк Пенс, предава ANA-MPA. „Много съм горд, че водя Гърция в тези исторически времена за нашите двустранни отношения. Това са взаимоотношения, които могат само да стават по-силни“, каза той, като отбеляза, че дискусиите в американската столица са се фокусирали от геополитическата ситуация, чак до възможността за чуждестранни инвестиции в Гърция. „Гърция е била, е и ще остане най-верния съюзник на САЩ“, заяви още той, и добави, че Вашингтон продължава да подкрепя Гърция в нейните усилия да запази ценностите и бъдещето си, докато се фокусира върху икономическия растеж и просперитета на своя народ. Мицотакис добави, че страната му следва примера на САЩ и намалява данъците, и гръцката икономика се подобрява все повече. Той освен това покани американските инвеститори да участват в тази „нова глава“ от гръцката история. „Вече сме готови да напишем нова глава в нашата история, и докато навлизаме в третото десетилетие на 21 век, сигурен съм, че това може да бъде десетилетието на гръцкия успех“, подчерта той. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Януари 2020 | 10:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Пенс и Помпео приветстваха американско-гръцките отношения

Kathimerini: Пенс и Помпео приветстваха американско-гръцките отношения

Вашингтон. Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс и държавният секретар Майк Помпео отбелязаха тесните отношения между на страната с Гърция и похвалиха усилията на премиера Кириакос Мицотакис да реформира гръцката икономика в рамките на прием в негова чест във Вашингтон в сряда, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „За мен е голяма чест да бъда част от посрещането на Америка, приветствайки Ви в САЩ, за да отпразнуваме неразривните връзки между нашите страни - връзки, изковани в историята и наследството, връзки, изградени върху споделена любов към свободата“, заяви Пенс по адрес на премиера на Гърция. В обръщението си Помпео отбеляза разширяващото се сътрудничество в областта на енергетиката, като добави, че САЩ подкрепят Гърция като стълб на сигурността в Източното Средиземноморие. „Нашите военни работят заедно по-тясно от всякога”, заяви Помпео и благодари на Гърция за приемането на американски войски в една от базите й през 2018 г. „И ние сме ентусиазирани от работата, която върши премиерът - реформите, които той провежда в гръцката икономика… Помислете за добре дошлият ход на събитията: Гърция наистина показва на цяла Европа пътя към икономическия просперитет“, допълни първият дипломат на Вашингтон. Превод и редакция: Тереза Герова

9 Януари 2020 | 10:23 | Агенция "Фокус"

Путин, Ердоган, Борисов и Вучич откриха „Турски поток“ (ОБЗОР)

Путин, Ердоган, Борисов и Вучич откриха „Турски поток“ (ОБЗОР)

Истанбул. На официална церемония бе открит газопроводът „Турски поток“. Церемонията се проведе в конгресен център "Халич" на Златния рог в Истанбул. С нея реално газопроводът се въвежда в експлоатация. Откриването се случи в присъствието на руския президент Владимир Путин, турският президент Реджеп Ердоган, българският министър-председател Бойко Борисов и сръбският президент Александър Вучич. Ръководителят на парламента на Турция и на бившите председатели на парламента също бяха поканени на сцената и своеобразно пуснаха кранчето на потока. В рамките на церемонията бе направена пряка връзка с трудовия колектив на „Газпром“ на станцията в Русия в Анапа, както и с турската станция Каякьой. В своето слово по време на пускането на потока в експлоатация президентът на Руската федерация Владимир Путин посочи, че „Турски поток“ е важен за Русия и Турция, също и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейски континент. „Уважаеми г-н президент, г-н Вучич, г-н Борисов, уважаеми представители на парламента на турската република и всички присъстващи на официалната церемония за въвеждането на новия газопровод „Турски поток“. Всички ние сме свидетели на много важно събитие не само за Русия и за Турция, също така и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейския континент.По думите му разработването на трансчерноморския газопровод показва, че стратегическото партньорство между двете страни дава положителни резултати. „Взаимодействието между Турция и Русия се развива във всички сфери, независимо от ситуацията, която се наблюдава в момента в света. Искам да отбележа, че износът на природен газ вече се осъществява почти 30 години“, допълни Путин. От своя страна турският президент Реджеп Тайип Ердоган изрази надежда 2020 г. да донесе само добри неща, както за нашите народи ,така и на целия свят. „Ще си позволя да ви поздравя, да ви честитя новата година. Сътрудничеството между Турция и Русия дава своите плодове. Ние се намираме тук, за да открием „Турският поток“. Това е проект, по който работихме заедно с нашите приятели от Русия. Това е исторически проект. Морската част на проекта беше приключена през изминалата година и се срещнахме отново с Истанбул с моят приятел г-н Путин“, каза Ердоган. След официалното откриване се проведе работна вечеря между Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган, Бойко Борисов и Александър Вучич. Българският министър-председател Бойко Борисов проведе двустранни срещи с Ердоган и Вучич. На правителствения терминал в София премиерът Бойко Борисов заяви, че решението да е на откриването на „Турски поток“ оставя на анализаторите. Българският министър-председател коментира и своите разговори с Путин, Ердоган и Вучич. Той подчерта, че целта на България е до май месец да построи българската газопреносна мрежа. „Ние изграждаме българската газопреносна мрежа - не съм длъжен да убеждавам Путин, че няма забавяне“, каза още Борисов. Той посочи, че Путин го е похвалил за избора на самолети F-16 блок 70. Борисов обсъди с Ердоган разширяване на КПП-ата с Турция. Сред обсъжданите въпроси са били и миграцията. По думите му Ердоган е потвърдил, че за него българо-турската граница е точно толкова важна, колкото и за него. Развитието на транспортната и енергийната инфраструктура беше акцент в срещата на премиера Борисов и сръбския президент Александър Вучич. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 23:27 | Агенция "Фокус"

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган: Нека не превръщаме Средиземно море в море на конфликти

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган: Нека не превръщаме Средиземно море в море на конфликти

Исанбул. Нека не превръщаме Средиземно море в море на конфликти. Това каза президентът на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган по време на официалната церемония по откриването на газопровода „Турски поток“ в Истанбул, предаде специалният пратеник на Агенция „Фокус“. Турският президент посочи, че нито един проект, който игнорира техните интереси в Средиземно море, няма да успее. Според него „Турски поток“ е наречен турски от скъпия му приятел Путин. „Турция и Русия дават пример за сътрудничество и на базата на това сътрудничество ще продължат да поставят своите подписи под нови успехи. По вторият поток виждаме, че има голям интерес от Европа към вторият поток. Турция с инвестициите ,които прави в последните години заема важно място в енергийния пазар“, каза още Ердоган. Той посочи, че Турция винаги е била против конфликтите и напреженията. „Нашата съседка Русия отбелязваме 100 години от установяване на първото отношение на сътрудничество между двете страни. Не се ограничаваме с това“, обясни още Ердоган. Той обърна внимание, че от времето на Цар Иван Трети са положени усилията на сътрудничеството между Русия и Турция. Той обърна внимание, че може да се говори повече от 500 години сътрудничество. По думите му това са две страни от Евразия, които показват пример на сътрудничество, който ще допринесе за мира в региона. „Не можем да забравим приятелските отношения. Дори и по време на Студената война, Турция и Русия не са дали възможност да бъдат нарушени съседските отношения между страните“, посочи Ердоган. Той отчете увеличение на стокооборота между двете страни. "Турският поток ще бъде символ на новото време. Също така целият регион ще се възползва от този проект, както е казано в един руски фразеологизъм: умен приятел ти дава възможност да преминеш половината път още в самото начало. Такъв фразеологизъм има в Турция. Това означава, че както пътят е важен за нас, така и че човекът, с който си тръгнал на този път е важен. Турско-руското приятелство с различни проекти още веднъж показва нашето отношение. Надявам се, че в бъдеще двете страни - Русия и Турция като приятелски страни ще продължат със същата решителност да осъществяват и други проекти. Уважаеми гости, както и вие следите в последно време в региона се развиват различни събития, които ни напрягат. Нашият партньор САЩ, а също така и нашият съсед Иран. Можем да говорим вече за конфликт в тези две страни. Нито Ирак, нито Либия, нито по морски път енергийният транспорт, страните в залива не трябва да се превръщат в зона на конфликт", каза още Ердоган. "Нашата съседна страна Ирак - те също имат проблеми с устойчивото развитие", допълни още президентът на Турция. Той посочи, че са готови да направят всичко възможно да бъде обезпечена териториалната цялост на Ирак и устойчивото развитие на страната. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 15:05 | Агенция "Фокус"

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган: „Турски поток“ е исторически проект

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган: „Турски поток“ е исторически проект

Истанбул. „Турски поток“ е исторически проект. Това каза президентът на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган по време на официалната церемония по откриването на газопровода „Турски поток“ в Истанбул, предаде специалният пратеник на Агенция „Фокус“. „За нас е чест да ви посрещнем в Истанбул. Надявам се 2020 г. да донесе само добри неща, както за нашите народи ,така и на целия свят. Ще си позволя да ви поздравя, да ви честитя новата година. Сътрудничеството между Турция и Русия дава своите плодове. Ние се намираме тук, за да открием „Турският поток“. Това е проект, по който работихме заедно с нашите приятели от Русия. Това е исторически проект. Морската част на проекта беше приключена през изминалата година и се срещнахме отново с Истанбул с моят приятел г-н Путин“, каза Ердоган. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Президентът на Русия Владимир Путин:Има много тенденции за обостряне на съществуващата ситуация, но Турция показва друг пример

Президентът на Русия Владимир Путин:Има много тенденции за обостряне на съществуващата ситуация, но Турция показва друг пример

София. Има много тенденции за обостряне на съществуващата ситуация, но Турция показва друг пример. Това каза президентът на Руската федерация Владимир Путин по време на официалната церемония по откриването на газопровода „Турски поток“ в Истанбул, предаде специалният пратеник на Агенция „Фокус“. „Уважаеми приятели, уважаеми колеги, вашишят висок професионализъм, вашето активно участие даде възможност този проект да бъде приключен в определения срок. Също така искам да изкажа благодарност на представителите на властта в Турция, на първо място на президента на Турция за тяхното съдействие“, заяви още Путин. Той благодари за проявената политическа воля от страна на Турция, която е предпочела интересите на своята страна пред други варианти. „Както в енергийния сектор, така и в други области виждаме, че можем да решаваме много различни амбициозни задачи, ако имаме добра воля за това. В заключение бих искал да кажа още нещо. Ние живеем в наистина в много сложен свят. За съжаление в региона, в който се намираме в момента, има много сериозни тенденции за обостряне на съществуващата ситуация. Турция всъщност показва друг пример. Пример за сътрудничество, за благото на нашите народи, за благото на Европа, за благото на целия свят“, каза още Путин. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 14:49 | Агенция "Фокус"

Президентът на Русия Владимир Путин: „Турски поток“ е важен за Русия и Турция, също и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейски континент

Президентът на Русия Владимир Путин: „Турски поток“ е важен за Русия и Турция, също и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейски континент

Истанбул. „Турски поток“ е важен за Русия и Турция, също и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейски континент. Това каза президентът на Руската федерация Владимир Путин по време на официалната церемония по откриването на газопровода „Турски поток“ в Истанбул, предаде специалният пратеник на Агенция „Фокус“. „Уважаеми г-н президент, г-н Вучич, г-н Борисов, уважаеми представители на парламента на турската република и всички присъстващи на официалната церемония за въвеждането на новия газопровод „Турски поток“. Всички ние сме свидетели на много важно събитие не само за Русия и за Турция, също така и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейския континент. По думите му разработването на трансчерноморския газопровод показва, че стратегическото партньорство между двете страни дава положителни резултати. „Взаимодействието между Турция и Русия се развива във всички сфери, независимо от ситуацията, която се наблюдава в момента в света. Искам да отбележа, че износът на природен газ вече се осъществява почти 30 години“, допълни Путин. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 14:45 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис се среща с Тръмп, Вашингтон посочи Гърция за „стълб на стабилността“

Kathimerini: Мицотакис се среща с Тръмп, Вашингтон посочи Гърция за „стълб на стабилността“

Вашингтон. Във вторник гръцкият премиер Кириакос Мицотакис пристига във Вашингтон, където в 21:00 българско време трябва да бъде приет от президента Доналд Тръмп в Белия Дом, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Изказвайки се на събитие в щата Флорида в понеделник, Мицотакис заяви, че планира да информира американския президент за „сериозните опасности, които агресивното и незаконно поведение на Турция носи за мира и сигурността“ в Източното Средиземноморие и ще потвърди ролята на Гърция като „дългосрочен, надежден, но и предсказуем съюзник“ в региона. Междувременно високопоставен американски правителствен служител приветства срещата между Мицотакис и Тръмп като крайъгълен камък в гръцко-американските отношения, като посочи Гърция за „стълб на стабилността“ в променливия регион. „От източник на проблеми Гърция сега се превърна в източник на решения. Това е също стълб на стабилността, който представлява решаващо парче от по-широката стратегия на Америка в Източното Средиземноморие“, каза неназованият служител пред Атино-македонската информационна агенция (АНА-МПА) във вторник. Мицотакис и Тръмп се очаква също да обсъдят задълбочаване на сътрудничеството след неотдавнашното подновяване на Споразумението за взаимно сътрудничество в областта на отбраната (MDCA), като американският служител заяви, че Атина и Вашингтон „работят заедно не само като съюзници в НАТО, но и като страни с общи ценности и общи стратегически интереси в Източното Средиземноморие. “ Докато е във Вашингтон, се предвижда и гръцкият премиер да се срещне с новия управляващ директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева и да направи обръщение в мозъчния тръст „Атлантическия съвет“. Превод и редакция: Иван Христов

7 Януари 2020 | 09:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: По време на визитата си в САЩ, Кириакос Мицотакис заяви, че се създава съюз за мир и сигурност срещу Турция

Kathimerini: По време на визитата си в САЩ, Кириакос Мицотакис заяви, че се създава съюз за мир и сигурност срещу Турция

Тарпън Спрингс. Гръцкият министър-председател Мириакос Мицотакис смята да информира американския президент Доналд Тръмп за турските нарушения в Източното Средиземноморие и Егейско море, както и за заплахата, която те представляват за мира и стабилността на региона. Той добави, че се наблюдава създаването на съюз за мир и сигурност, насочен срещу Анкара, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „В този момент САЩ, Европа, Русия и всички средиземноморски страни – Франция, Кипър, Гърция, както и Израел и Египет – вече са осъдили турските действия в Либия“, заяви Мицотакис. Той имаше предвид решението на Анкара да изпрати войски в северноафриканската страна, които да подкрепят правителството в Триполи. „И те реагират и на (турските) едностранни действия, свързани с морските граници“, заяви Мицотакис, като имаше предвид и споразумението между Анкара и Триполи, свързано с тях, което беше подписано по-рано. „Създава се съюз са мир и стабилност срещу заплахите (в региона)“, добави той. Мицотакис освен това приветства приемането в САЩ на Закона за сътрудничество в сферата на безопасността и енергетиката в Източното Средиземноморие, както и подписването му от страна на Гърция, Кипър и Израел. Той добави, че се надява, че с него „Турция ще започне да усеща, че се намира в международна изолация“. Мицотакис каза всичко това на събитие в Тарпън Спрингс, Флорида, организирано от гърцката общност в САЩ, по време на което той разговаря с техни членове, както и с американски държавни служители. Очаква се Мицотакис да се срещне с Доналд Тръмп на 7 януари. Превод и редакция: Теодор Пенев

6 Януари 2020 | 10:27 | Агенция "Фокус"

To Vima (Гърция): Мицотакис ще се срещне с Тръмп в условия на увеличаващо се напрежение в Близкия Изток

To Vima (Гърция): Мицотакис ще се срещне с Тръмп в условия на увеличаващо се напрежение в Близкия Изток

Вашингтон. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис се готви за своята визита на 7 януари във Вашингтон, където ще се срещне с американския президент президент Доналд Тръмп. Освен всичко друго, Мицотакис ще се надява да получи подкрепата на Тръмп по отношение на споровете между Атина и Анкара, включително за морските граници и споразумението между Либия и Турция, пише гръцкото издание To Vima. Срещата идва веднага след убийството на главния ирански генерал Касем Сюлеймани в акция, която беше наредена директно от президента на САЩ, който сега се занимава и с последствията от нея и заплахите на Техеран за отмъщение. Очаква се, че Мицотакис ще проведе приятелски разговор с Тръмп, който влага голямо старание да поддържа добри взаимоотношения с другите лидери – трудна задача, като се има предвид и неговата подкрепа за турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган, заради когото той е отхвърлял и съветите на Държавния департамент и Пентагона. Двамата лидери със сигурност ще обсъдят нестабилната ситуация, създадена от Турция в Егейско море и Източното Средиземноморие, където американската компания “ExxonMobil” получи права да извършва сондажни дейности в кипърската Изключителна икономическа зона, наред с други френски и италиански компании. Друг ключов въпрос са споразуменията, подписани между Анкара и Триполи. Атина обвинява Турция, че според новото споразумение втората нарушава суверенитета на Гърция и си присвоява нейни морски територии, игнорирайки остров Крит. Освен това остава и въпроса за намесата на Турция в конфликта в Либия и подписването на споразумение за взаимна отбрана между Анкара и Триполи. Държавният департамент на САЩ, Европейският съюз и Русия, както и множество арабски държави осъдиха възможното разполагане на турски войски в северноафриканската страна. В тази връзка Мицотакис има нужда от ясната подкрепа на Вашингтон за Атина, включително по въпросите за отбраната. Гърция и САЩ имат близки взаимоотношения от десетилетия, и изглежда сякаш Мицотакис ще продъжи този курс. Малко преди срещата си с гръцкия премиер, Тръмп ще се срещне с Комисията по външните отношения в американският сенат, ще участва в прием, организиран от вицепрезидента Майк Пенс и държавния секретар Майк Помпео. Освен това американският президент ще проведе и среща с членове на гръцко-американското общество. Превод и редакция: Теодор Пенев

6 Януари 2020 | 07:53 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Гърция и Македония започнаха да получават газ от „Турски поток“

РИА Новости: Гърция и Македония започнаха да получават газ от „Турски поток“

София. Гърция и Македония започнаха да получават руски газ по газопровода „Турски поток“, заяви Владимир Малинов, ръководител на „Булгартрансгаз“, цитиран от РИА Новости. На 1 януари започнаха и доставките на газ към България по новото газово трасе. Според предварителни разчети това ще позволи на София да спести около 40 милиона евро. Както отбелязва Малинов, новата точка "Странджа 2" се намира на границата с Турция. Според него в началото на годината капацитетите на Трансбалканския газопровод, който беше заменен от Турския поток, не са ангажирани. В същото време, подчерта Малинов, българските власти могат, ако е необходимо, да използват и капацитетите на този газопровод. Проектът „Турски поток“ предвижда изграждането на два тръбопровода. Първият ще осигури доставката на синьо гориво за Турция, вторият за Южна и Югоизточна Европа. През ноември „Газпром“ напълни и двете тръби с гориво. Официалното пускане на газопровода е планирано за 8 януари. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Януари 2020 | 15:39 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency: Либийците приветстват решението на Турция да изпрати войски

Anadolu Agency: Либийците приветстват решението на Турция да изпрати войски

Триполи. Повече от 1000 души се събраха в столицата на Либия, за да отпразнуват решението на турския парламент да изпрати войски в Либия, предава Anadolu Agency. Демонстрантите благодариха на Турция за подкрепата на признатото правителство на националното споразумение на Либия и изразиха радост по повод на военното движение на Турция. „Благодарим на Турция, турския народ и президента на Турция за защитата на независимостта, демокрацията и свободата“, каза един от демонстрантите. „Халифа Хафтар стреля по нас и казва, че това е джихад. Джихад срещу кого? Той стреля по нас, мюсюлмани.“ Протестиращите също обвиниха ООН, че са безразлични към случващото се в Триполи и обвиняват страните, които подкрепят Хафтар. Превод и редакция: Мария Факова

4 Януари 2020 | 08:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Израел и Кипър определиха планираното изпращане на турски войски в Либия като „опасна ескалация"

Kathimerini: Гърция, Израел и Кипър определиха планираното изпращане на турски войски в Либия като „опасна ескалация"

Атина. Законопроектът на Турция, позволяващ разполагането на войски в Либия, означава опасна ескалация на гражданската война в северноафриканската страна и сериозно заплашва стабилността в региона. Това се казва в съвместно изявление на Гърция, Израел и Кипър, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Това решение представлява грубо нарушение на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН... за налагането на оръжейно ембарго в Либия и сериозно подкопава усилията на международната общност да намери мирно, политическо решение на либийския конфликт“, предупредиха гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху и президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис. Парламентът в Анкара одобри законопроект, който позволява турски войски да бъдат разположени в Либия, като по този начин проправи път за по-нататъшно военно сътрудничество между с Триполи. От редакцията обаче са уверени, че е малко вероятно изпращането да бъде реализирано в кратки срокове. Анкара и международно признатото правителство на Либия подписаха две отделни споразумения през ноември: едно за сътрудничество в областта на сигурността и военното дело и друго за морските граници в Източното Средиземноморие, което предизвика гнева на Гърция, Израел, Египет и Кипър. Трите държави също призоваха Турция да се въздържа от изпращане на войски в Либия, което би нарушило националния суверенитет и независимост на страната. Превод и редакция:Тереза Герова

3 Януари 2020 | 09:01 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турският парламент прие законопроекта, но засега е малко вероятно да бъдат разположени войските

Reuters: Турският парламент прие законопроекта, но засега е малко вероятно да бъдат разположени войските

Анкара. Турският парламент одобри законопроекта, който позволява разполагането на войски в Либия, като по този начин се проправя път за по-нататъшното военно сътрудничество между Анкара и Триполи, но е малко вероятно войските да бъдат разгърнати веднага, предава Reuters. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, чиято управляваща партия и националистически съюзници имат мнозинство в парламента, заяви миналата седмица, че Турция ще разположи войски в Либия, за да подкрепи Международно признатото правителство на националното споразумение на Либия в Триполи. Законопроектът, на който се противопоставят всички големи опозиционни партии, е приет с 315 гласа „за“, докато 184 гласуваха „против“. Опозиционните партии заявиха, че този ход може да задълбочи конфликтите в Либия и да застраши турските войници в региона и националната сигурност на Турция. Но говорителят на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган – Ибрахим Калин каза, че законопроектът е важна стъпка за защитата на интересите на Анкара в Северна Африка и Средиземноморието и за постигане на мир и стабилност в Либия. Анкара вече е изпратила военни доставки в Либия въпреки ембаргото на ООН върху оръжието. Турция каза също, че ще помогне да се предотврати превръщането на Либия в „хаос“ и че ще окаже всякаква подкрепа. Но анализатори и някои служители твърдят, че Анкара е малко вероятно веднага да разположи войски, а вместо това първо ще изпрати военни съветници и техника. Високопоставен турски служител заяви, че Анкара може да обучава либийски войници в Турция, а от Reuters съобщиха, че Турция може също да обмисли изпращането на сирийски изтребители в Триполи като част от планираната военна подкрепа. Превод и редакция: Мария Факова

2 Януари 2020 | 20:18 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Израел и Кипър подписаха договора за Източносредиземноморския газопровод

Kathimerini: Гърция, Израел и Кипър подписаха договора за Източносредиземноморския газопровод

Атина. Гърция, Израел и Кипър подписаха споразумение за подводен газопровод, предназначен за пренасяне на газ от морските находища в югоизточната част на Средиземноморието до континентална Европа, пише атинското издание Kathimerini. Сделката е подписана по време на церемония от министрите на енергетиката на трите държави Костис Хацидакис, Йоргос Лакотрипис и Ювал Щайниц. На нея присъстваха и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, кипърският президент Никос Анастасиадес и министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху. Газопроводът е предназначен да осигури алтернативен източник на газ за Европа, която сега разчита главно на доставките от Русия и Кавказкия регион. Превод и редакция: Мария Факова

2 Януари 2020 | 19:26 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Парламентът на Турция одобри законопроекта за изпращане на войски в Либия

ТАСС: Парламентът на Турция одобри законопроекта за изпращане на войски в Либия

Анкара. Великото национално събрание на Турция одобри законопроекта, предвиждащ възможността за изпращане на турски войски в Либия, предава ТАСС. Това става ясно от резултатите от гласуването. „В гласуването взеха участие 509 депутата- 325 от тях подкрепиха законопроекта, а 184 се изказаха против него“, обяви резултатите председателят Мустафа Шентоп. Законопроектът е внесен в парламента на 30 декември от Партията на справедливостта и развитието на президента Реджеп Тайип Ердоган. Превод и редакция: Мария Факова

2 Януари 2020 | 17:11 | Агенция "Фокус"

The Washington Post: Турският парламент се готви да гласува изпращането на войски в Либия

The Washington Post: Турският парламент се готви да гласува изпращането на войски в Либия

Анкара. Турският парламент се готви да гласува на 2 януари предложението за изпращане на войски в Либия, които да помогнат на международно признатото правителство в Триполи в борбата срещу силите, лоялни на правителството базирано в източната част на страната, което се опитва да превземе столицата Триполи, пише американското издание The Washington Post. Турските депутати вероятно ще одобрят предложението на извънредната сесия, която ще бъде свикана, и ще предоставят на властите в Анкара едногодишен мандат да разполагат войски в Либия, въпреки притесненията, че това само ще ожесточи конфликта в страната и ще дестабилизира региона. Базираното в Триполи правителство на либийския премиер Файез Сарадж е изправено пред военна офанзива от страна на силите, лоялни на източната администрация под командването на Халифа Хафтар. Боевете заплашват да върнат страната в същата криза, в която тя се намираше по време на гражданската война от 2011 г., в която беше убит либийският лидер Муамар Кадафи. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви по-рано, че Сарадж е поискал от Анкара помощ в конфликта и също така, че двамата са подписали сделка за военно сътрудничество. Съгласно споразумението, Анкара ще може да помогне на правителствените сили в Триполи с военни експерти и военнослужещи. Споразумението, заедно със сделката за морските граници между Турция и Либия, беше осъдено от страните в региона и от запада. Детайли около възможното разполагане на турски войски в Либия не бяха разкрити тогава. Ако бъде одобрено, предложението за разполагането на войски ще даде право на правителството да реши кога и колко военнослужещи да изпрати в Либия. Анкара твърди, че този ход е жизненоважен за защитата на турските интереси в Либия и Източното Средиземноморие, където Турция се оказа изолирана от споразуменията между Гърция, Кипър, Израел и Египет, свързани с енергийните ресурси в региона. Главната опозиционна партия в турския парламент даде ясно да се разбере, че ще гласува против предложението. Според тях такъв ход ще вкара Турция в нов конфликт и ще доведе до „проливането на мюсюлманска кръв“. Те призоваха правителството на Ердоган да търси дипломатическо решение на кризата в Либия. Въпреки това управляващата партия на Ердоган е в алианс с националистите в парламента и двете политически формации разполагат с мнозинство, за да гласуват успешно предложението. Боевете около Триполи ескалираха в последните седмици, след като Хафтар обяви началото на „финалната“ и решаваща битка за столицата. Той разполага с помощта на Обединените арабски емирства и Египет, както и с подкрепа от Франция и Русия, докато правителствените сили разчитат на помощта на Турция, Катар и Италия.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия" Превод и редакция: Теодор Пенев

2 Януари 2020 | 10:59 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Самолети с въоръжени бойци от Сирия са кацнали в Либия

ТАСС: Самолети с въоръжени бойци от Сирия са кацнали в Либия

Триполи. Четири самолета с членове на сирийската въоръжена опозиция кацнаха в сряда на международното летище „Митига“ в либийската столица Триполи, заяви телевизионният канал Al Hadas, цитиран от TACC. Според него бойците са пристигнали на самолетите на авиокомпания, собственост на бившия шеф на Военния съвет в Триполи Абдел Хаким Белхай, който е свързан с ислямски радикални групировки. В понеделник сирийският вестник Al Watan съобщи, че Турция се готви да изпрати в Либия група от 2 хиляди бойци, които да подкрепят въоръжени групи, които се сражават на страната на правителството на Националното съгласие (ПНС) на Файез Сарадж. По-рано около 500 сирийски опозиционни бойци с военен опит бяха доведени на територията на Либия. Според изданието в областите в северната част на Сирия, контролирани от Турция и нейните съюзнически въоръжени групи, са създадени четири центъра за записване на новобранци. Изборът на бойци се извършва от командирите на бригадите „Султан Мурад“, „Сюлейман Шах“ и „Ал-Муатасим“, които се състоят от етнически туркмени, живеещи в Сирия. На 2 януари Великото национално събрание на Турция (парламентът) ще разгледа законопроект, предвиждащ възможността за изпращане на войски в Либия. Президентът на републиката Реджеп Тайип Ердоган многократно е заявявал готовността си да изпрати турските военни в Либия, ако ПНС го помоли за помощ. На 28 ноември Анкара и Триполи сключиха меморандум за сътрудничество, включително във военната област. На 31 декември Лигата на арабските държави проведе спешна среща в Кайро на ниво постоянни представители за ситуацията в тази страна в Северна Африка. Участниците му предупредиха за "опасността да се предприемат действия от някоя от либийските партии, които да отворят пътя за военна намеса отвън, което ще провокира по-нататъшна ескалация на конфликта в Либия". Превод и редакция: Юлиян Марков
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

1 Януари 2020 | 19:55 | Агенция "Фокус"

Турският вицепрезидент: Турция няма да изпрати войски в Либия, ако силите на Хафтар спрат настъплението към Триполи

Турският вицепрезидент: Турция няма да изпрати войски в Либия, ако силите на Хафтар спрат настъплението към Триполи

Анкара. Анкара може да се откаже да изпрати войските си в Либия, ако маршал Халифа Хафтар спре настъплението към Триполи, заяви турският вицепрезидент Фуат Октай, цитиран от РИА Новости. Турският парламент на 2 януари ще реши дали да разреши изпращането на турските военни в Либия. Турският министър на отбраната Хулуси Акар заяви във вторник, че подготовката за превоза вече е започнала. "Дали нашите войски ще влязат в Либия зависи изцяло от ситуацията там. Нашите въоръжени сили и Министерството на отбраната са готови. Приемането на мандат за изпращане на войски в парламента носи политическо послание. Ако отсрещната страна декларира, че ще се откаже от атаките, тогава защо да ходим там?" Това каза Октай в интервю за Anadolu. Но ако Хафтар " продължи в същата посока", Турция, като получи покана от либийското правителство със седалище в Триполи, ще изпрати своите военни там, добави вицепрезидентът. "Днес или утре това ще бъде направено. Ако днес съществува риск - това означава днес, ако утре - тогава утре. Три, десет дни по-късно - след това три, след десет дни. Мандатът ще бъде валиден за една година и когато възникне необходимост, войски ще бъдат изпратени в нужното количество ", добави турският политик. Преди това правителството на Триполи поиска военна помощ от Турция на фона на настъпването на силите на Хафтар към либийската столица. Беше съобщено, че става дума за военна подкрепа по „въздух, суша и море“ за отблъскване на настъплението. Превод и редакция: Юлиян Марков
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

1 Януари 2020 | 19:30 | Агенция "Фокус"

ТАСС: България започна да получава руски газ по газопровода „Турски поток“

ТАСС: България започна да получава руски газ по газопровода „Турски поток“

София. От 1 януари руският газ започна да постъпва в България по газопровода „Турски поток“. Това съобщи Владимир Малинов, изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“, предава TACC. „Преговорите между „Булгартрансгаз" и руската компания „Газпромекспорт" бяха финализирани в последните дни на миналата година и от днес България получава руски газ през Турция, а не през Украйна. От новата точка за доставка на газ - компресорната станция „Странджа 2" - България ще получава годишно 2,9 милиарда кубически метра газ. Нашата инфраструктура е готова да получи този обем", поясни Малинов. Ръководителят на „Булгартрансгаз" заяви, че чрез промяна на пункта за влизане на газ от Румъния в Турция, България ще може да намали транзитните такси с около 70 милиона лева, а природният газ ще поевтинее с 5%. Превод и редакция:Тереза Герова

1 Януари 2020 | 11:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Дипломацията в Източното Средиземноморие се засилва

Kathimerini: Дипломацията в Източното Средиземноморие се засилва

Атина. Дипломатическата дейност в Източното Средиземноморие се засилва след решението на Турция да се намеси в кризата с Либия и усилията й да постигне фактически успехи предимно за сметка на гръцките, киприотските и египетските интереси в региона, пише Василис Недос в статия за електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. В началото на седмицата експерти от гръцкото външно министерство пристигнаха в Рим за преговори, за да разгледат възможността за разширяване на споразумение, подписано от Гърция и Италия през 1977 г. за демаркация на континентален шелф и изключителните икономически зони на двете страни. В същото време Кипър се подготвя за посещение на 7 януари от държавния секретар на САЩ Майк Помпео - част от обиколка, включваща Беларус, Украйна, Казахстан и Узбекистан. Помпео ще се срещне с президента на Република Кипър Никос Анастасиадис и неговия колега Никос Христодулидес, както и с лидера на турските киприоти Мустафа Акънджъ. Официалният представител на Държавния департамент във Вашингтон определи Кипър като „сила за стабилност, демокрация и просперитет и ценен партньор на САЩ във важния регион на Източното Средиземноморие“. Помпео подчерта, че САЩ работят с Кипър по широк кръг въпроси, включително борба с прането на пари и тероризма, както и засилване на морската и граничната сигурност. Съгласно думите му, Вашингтон се ангажира да работи със своите съюзници и партньори в Източното Средиземноморие - включително Кипър - за защита на стабилността и просперитета в региона. Американският държавен секретар също потвърди подкрепата на САЩ за тристранния формат, включващ Гърция, Кипър и Израел, и подчерта подкрепата на Вашингтон за процеса на решаване на кипърския проблем въз основа на федеративния модел. Посещението на Помпео е особено важно, като се има предвид, че в началото на миналия месец бе приет Закон за партньорство в областта на сигурността и енергетиката в Източното Средиземноморие, който включва премахването на оръжейното ембарго на Кипър, наложено през 1987 г. Христодулидес подчерта, че посещението ще предостави възможност за обсъждане на по-нататъшно укрепване на двустранните връзки и на това как Вашингтон може да помогне за прекратяване на незаконните действия на Турция в Източното Средиземноморие. Всичко това на свой ред може да позволи възобновяване на преговорите за обединение на разделения остров. Превод и редакция:Тереза Герова

1 Януари 2020 | 09:06 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Трите ключови стъпки на Турция в Източното Средиземноморие

Daily Sabah: Трите ключови стъпки на Турция в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция предприе три важни стъпки в края на 2019 г., за да наклони баланса на силите в Източното Средиземноморие. Онези военни и дипломатически мерки, които страната предприе в средиземноморския театър, за да засили позицията си на масата за преговори, показват, че въпросът с Либия ще заеме толкова важно място в дневния ред на Турция, както и ситуацията в Сирия, пише турското англоезично издание Daily Sabah в материал, представен без редакторска намеса. Първо, Турция подписа споразумение за сътрудничество за сигурност и военно сътрудничество и меморандум за разбирателство относно разграничаването на морските юрисдикции в Източното Средиземноморие. Тези документи попречиха на Гърция и на кипърските гърци да ограничат морската юрисдикция на Турция до Анталийския залив. Изнервена от хода на Анкара, Атина се опитва да работи по-тясно с Кайро и Париж. Техните външни министри ще се срещнат в Египет на 4 януари, но без Турция не може да има „регионално сътрудничество“. В същото време администрацията на президента Реджеп Тайип Ердоган се подготвя за разполагане на военен персонал в Либия по покана на правителството на Националното съгласие(ПНС). Парламентът ще обсъди и гласува законопроект за разрешаване на военни операции в Либия, когато той поднови работата си след зимната ваканция. Източниците смятат, че резолюцията ще премине с подкрепата на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и Партията на националистическото действие. Не на последно място, Турция започна дипломатическа офанзива, за да допринесе за политическото разрешаване на конфликта в Либия. В този контекст турското правителство предприема стъпки за по-тясно сътрудничество с Тунис, Алжир и Катар. Ако Турция и тези страни могат да си сътрудничат ефективно, те могат да изместят баланса на силите в Северна Африка. От само себе си се разбира, че Гърция и Египет, чиито последни стъпки Турция осуети, ще направят всичко възможно, за да попречат на Анкара да установи военно присъствие в Либия. Според съобщения в медиите, двете страни се готвят да започнат съвместна операция, наречена Медуза. Демонстрация на твърда сила обаче ще даде възможност на турците да подкрепят политическия процес в Либия и да засилят собствената си позиция за масата за преговори за Източното Средиземноморие. Генерал Халифа Хафтар, който се стреми да свали международно признатото правителство на Либия, разчита на хиляди руски и судански наемници. В момента неговите сили са на около 30 километра от Триполи. Без участието на Турция, либийската столица ще падне, като ще повлече страната още по-дълбоко в гражданската война. За да бъде ясно, ООН, Съединените щати и Европейският съюз признават ПНС като легитимна администрация на Либия - поне на хартия. За да принуди Хафтар да договори условия, международната общност трябва да предостави военна подкрепа на ПНС. Според източници разполагането на турски войски може да наклони везните в полза на ПНС. В този случай има очевидни въпроси, на които трябва да се отговори: Ще се противопостави ли Русия, която оперира на място чрез "частни" военни контрактори, на турските планове Руснаците ще си сътрудничат ли с Египет и Гърция, рискувайки конфронтация с Турция? Ако Русия удвои , ще се включат ли по-активно Съединените щати, които досега не се намесват в либийския театър? Могат ли САЩ и ЕС да спрат Турция и Русия? Предстояща среща между президента на САЩ Доналд Тръмп и на Египет Абдел Фатах ел-Сиси сигнализира, че Вашингтон няма да стои безучастен, тъй като Москва поема по-активна роля в Либия. Междувременно Ердоган и неговият руски колега Владимир Путин трябва да се срещнат в Истанбул на 8 януари. Обсъждането им ще бъде от критично значение, тъй като двамата лидери биха могли да улеснят заедно политическо решение в Либия. Сега, когато Турция разкри картите си, Русия също трябва да се произнесе по отношение на Либия. Въпреки че Москва не изглежда да има фаворити в Либия, групировката „Вагнер“, частна военна компания, която е тясно обвързана с Кремъл, очевидно е в съюз със силите на Хафтар. Интересът на Москва към Либия не се ограничава само до руски наемници и петролни сделки от епохата на Кадафи. Страната има символично значение за Путин, който смята, че Съединените щати излъгаха Русия с интервенцията от 2011 г., която отстрани Муамар Кадафи от властта. С други думи, няма причина да се смята, че Кремъл ще наблюдава либийския конфликт от кулоарите. Нито е разумно да се очаква Москва да се съюзи с Анкара, като по този начин застраши отношенията си с Египет, Саудитска Арабия, Гърция и Обединените арабски емирства. Възможно е обаче Путин да се позиционира като "честен брокер" между двете враждуващи страни и техните поддръжници. Успешната лидерска дипломация, която Ердоган и Путин упражняват от години, може да допринесе за мирното разрешаване. Западните и арабските медии вече се опитват да опишат хода на Турция като "неоосманистка" и "ислямистка" експанзия. За съжаление, турската опозиция им помага, като говори за потенциалното участие на Анкара в либийския театър. Що се отнася до турските интереси в Източното Средиземноморие и Либия, политиката трябва да спре на ръба на водата. Експертите и коментаторите, които настояват администрацията на Ердоган да се целува и да се примири с Израел и Египет, за да прекъсне "изолацията" на Турция в Източното Средиземноморие, трябва да разберат, че Анкара не може да седне на масата за преговори, от която е изключена - и няма да има избор, освен да преглътне несправедлив резултат, ако го направи. Превод: Юлиян Марков
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

1 Януари 2020 | 03:00 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Турция осуети плановете да бъде изключена от разпределението на ресурсите в Източното Средиземноморие

Ердоган: Турция осуети плановете да бъде изключена от разпределението на ресурсите в Източното Средиземноморие

Анкара. Последните стъпки на Турция напълно осуетиха заговорите за изключване на страната от (разпределението на ресурсите) в Източното Средиземноморие, заяви турският президент Рeджеп Тайип Ердоган, цитиран от Anadolu Agency „Проектът за изключване на Турция от Източното Средиземноморие е провален с последните стъпки, които сме предприели“, казва Реджеп Тайип Ердоган в своето новогодишно обръщение към нацията. "С подкрепата на законното правителство в Триполи Турция ще гарантира прилагането на всички елементи на споразуменията с Либия", добави Ердоган. Президентството на Турция в понеделник внесе предложение в кабинета на председателя на парламента за изпращане на войски в Либия. Парламентът трябва да обсъди предложението в четвъртък, 2 януари. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Декември 2019 | 21:04 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Трите ключови стъпки на Турция в Източното Средиземноморие

Daily Sabah: Трите ключови стъпки на Турция в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция предприе три важни стъпки в края на 2019 г., за да наклони баланса на силите в Източното Средиземноморие. Онези военни и дипломатически мерки, които страната предприе в средиземноморския театър, за да засили позицията си на масата за преговори, показват, че въпросът с Либия ще заеме толкова важно място в дневния ред на Турция, както и ситуацията в Сирия, пише турското англоезично издание Daily Sabah в материал, представен без редакторска намеса. Първо, Турция подписа споразумение за сътрудничество за сигурност и военно сътрудничество и меморандум за разбирателство относно разграничаването на морските юрисдикции в Източното Средиземноморие. Тези документи попречиха на Гърция и на кипърските гърци да ограничат морската юрисдикция на Турция до Анталийския залив. Изнервена от хода на Анкара, Атина се опитва да работи по-тясно с Кайро и Париж. Техните външни министри ще се срещнат в Египет на 4 януари, но без Турция не може да има „регионално сътрудничество“. В същото време администрацията на президента Реджеп Тайип Ердоган се подготвя за разполагане на военен персонал в Либия по покана на правителството на Националното съгласие(ПНС). Парламентът ще обсъди и гласува законопроект за разрешаване на военни операции в Либия, когато той поднови работата си след зимната ваканция. Източниците смятат, че резолюцията ще премине с подкрепата на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и Партията на националистическото действие. Не на последно място, Турция започна дипломатическа офанзива, за да допринесе за политическото разрешаване на конфликта в Либия. В този контекст турското правителство предприема стъпки за по-тясно сътрудничество с Тунис, Алжир и Катар. Ако Турция и тези страни могат да си сътрудничат ефективно, те могат да изместят баланса на силите в Северна Африка. От само себе си се разбира, че Гърция и Египет, чиито последни стъпки Турция осуети, ще направят всичко възможно, за да попречат на Анкара да установи военно присъствие в Либия. Според съобщения в медиите, двете страни се готвят да започнат съвместна операция, наречена Медуза. Демонстрация на твърда сила обаче ще даде възможност на турците да подкрепят политическия процес в Либия и да засилят собствената си позиция за масата за преговори за Източното Средиземноморие. Генерал Халифа Хафтар, който се стреми да свали международно признатото правителство на Либия, разчита на хиляди руски и судански наемници. В момента неговите сили са на около 30 километра от Триполи. Без участието на Турция, либийската столица ще падне, като ще повлече страната още по-дълбоко в гражданската война. За да бъде ясно, ООН, Съединените щати и Европейският съюз признават ПНС като легитимна администрация на Либия - поне на хартия. За да принуди Хафтар да договори условия, международната общност трябва да предостави военна подкрепа на ПНС. Според източници разполагането на турски войски може да наклони везните в полза на ПНС. В този случай има очевидни въпроси, на които трябва да се отговори: Ще се противопостави ли Русия, която оперира на място чрез "частни" военни контрактори, на турските планове Руснаците ще си сътрудничат ли с Египет и Гърция, рискувайки конфронтация с Турция? Ако Русия удвои , ще се включат ли по-активно Съединените щати, които досега не се намесват в либийския театър? Могат ли САЩ и ЕС да спрат Турция и Русия? Предстояща среща между президента на САЩ Доналд Тръмп и на Египет Абдел Фатах ел-Сиси сигнализира, че Вашингтон няма да стои безучастен, тъй като Москва поема по-активна роля в Либия. Междувременно Ердоган и неговият руски колега Владимир Путин трябва да се срещнат в Истанбул на 8 януари. Обсъждането им ще бъде от критично значение, тъй като двамата лидери биха могли да улеснят заедно политическо решение в Либия. Сега, когато Турция разкри картите си, Русия също трябва да се произнесе по отношение на Либия. Въпреки че Москва не изглежда да има фаворити в Либия, групировката „Вагнер“, частна военна компания, която е тясно обвързана с Кремъл, очевидно е в съюз със силите на Хафтар. Интересът на Москва към Либия не се ограничава само до руски наемници и петролни сделки от епохата на Кадафи. Страната има символично значение за Путин, който смята, че Съединените щати излъгаха Русия с интервенцията от 2011 г., която отстрани Муамар Кадафи от властта. С други думи, няма причина да се смята, че Кремъл ще наблюдава либийския конфликт от кулоарите. Нито е разумно да се очаква Москва да се съюзи с Анкара, като по този начин застраши отношенията си с Египет, Саудитска Арабия, Гърция и Обединените арабски емирства. Възможно е обаче Путин да се позиционира като "честен брокер" между двете враждуващи страни и техните поддръжници. Успешната лидерска дипломация, която Ердоган и Путин упражняват от години, може да допринесе за мирното разрешаване. Западните и арабските медии вече се опитват да опишат хода на Турция като "неоосманистка" и "ислямистка" експанзия. За съжаление, турската опозиция им помага, като говори за потенциалното участие на Анкара в либийския театър. Що се отнася до турските интереси в Източното Средиземноморие и Либия, политиката трябва да спре на ръба на водата. Експертите и коментаторите, които настояват администрацията на Ердоган да се целува и да се примири с Израел и Египет, за да прекъсне "изолацията" на Турция в Източното Средиземноморие, трябва да разберат, че Анкара не може да седне на масата за преговори, от която е изключена - и няма да има избор, освен да преглътне несправедлив резултат, ако го направи. Превод: Юлиян Марков
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

31 Декември 2019 | 17:43 | Агенция "Фокус"