СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Сергей Лавров: Русия е против създаването на още един „затворен клуб“

Сергей Лавров: Русия е против създаването на още един „затворен клуб“

Мюнхен. На Мюнхенската конференция за сигурност изказването на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров очакваха с нетърпение. В хода на изказването на председателя на конференцията Волфганг Ишингер, той многократно припомняше за предстоящото изказване на руския външен министър. „Тогава можете да попитате всичко“, търпеливо обясни той. Така стана ясно, още до началото на р...

16 Февруари 2020 | 14:53 | Агенция "Фокус"

„Страна“ (Украйна): Кои са най-интересните моменти от речта на украинския президент

„Страна“ (Украйна): Кои са най-интересните моменти от речта на украинския президент

Мюнхен. Кои са най-интересните моменти от речта на украинския президент в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността, пише украинското издание “Страна“. Най-интересният от всичко се оказа планът за посекторно изтегляне на войските от линията на съприкосновение в Донбас. Става дума за разделяне на линията на съприкосновение на сектори, в които ще започнат да се изтеглят войски и оръжия от демаркационната линия. И след проверка, ОССЕ преминава към следващия сектор. Въпросът тук е дали целият фронт ще бъде разделен на такива участъци, или отново ще бъдат определени 2-3 и ще се работи по тях - както беше при Золотое, Петровское и Станица Луганская. Ако не става дума за цялата линия на контакт, тогава процесът няма да се различава много от това, което се случва сега. И сега, вече два месеца след срещата в „нормандкия формат“, те не могат да се споразумеят за един пункт за отвеждане на силите. И тази странна пауза се вписва много по-добре в логиката на действията на Киев, отколкото обещанието на Зеленски в Мюнхен. Всъщност през последните седмици често се чуваше позицията, че цялостното отвеждане на войските по целия фронт е неизгодно за Украйна. И сега Зеленски казва, че скоро ще представи план за секторното отвеждане на „Норманската четворка“. Интересното е, че тази инициатива беше изразена в деня след разговора на Зеленски с Путин. А също и след назначаването на преговарящия с Русия от украинска страна , Андрей Ермак за ръководител на президентския кабинет. Останалото представяне на Зеленски в Мюнхен беше изтъкано от шеги, патос и повторение на стари неща от времето на Порошенко. Например, че Украйна има една от най-силните армии в Европа, така че има нужда от мир само при украинските условия. По тази логика обаче мирът трябва да бъде според условията на Руската федерация - в края на краищата армията й е още по-мощна. Много неща звучаха откровено странно от устата на президента. Зеленски по някаква причина вмъкна в речта си бунтарски нотки. Той заяви, че светът е несправедлив, силните преследват своите геополитически интереси и гласовете на малките държави не се вземат предвид. И изведнъж каза, че в момента говори от името на всички обикновени жители на земното кълбо. По-късно Зеленски продължи мисълта си и с тъга заяви, че светът се управлява не от споразумения, а от геополитически интереси и от правото на силните, всички държави мислят само за себе си, а не за Украйна, въпреки че „войната е в Европа“. Трябва обаче да се отбележи, че този път в речта на Зеленски имаше по-малко празни думи и игриви метафори, отколкото в Давос. Друга интересна тема е желанието тази година да се проведат избори в Донбас. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Февруари 2020 | 19:26 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Никой и нищо не може да отрече ролята на Съветския съюз за разгрома на фашизма

Сергей Лавров: Никой и нищо не може да отрече ролята на Съветския съюз за разгрома на фашизма

Мюнхен. Руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви, че никой и нищо не може да отрече решителната роля на Съветския съюз в разгрома на фашизма, предава TACC. "Никой и нищо не може да омаловажи решаващата роля на Червената армия и всички народи на Съветския съюз в победата на фашизма. В същото време винаги ще помним духа на съюзничеството през военните години, способността на държавите да се обединят за борбата срещу общата заплаха, независимо от идеологическите и други различия." - каза министърът по време на конференцията по сигурността в Мюнхен. "За съжаление 75-годишнината е придружена от опити за грубо изкривяване на историята, поставяне на нацистки палачи и европейски освободители на едно и същото ниво. Нека оставим тези опити на съвестта на техните автори", каза Лавров. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Февруари 2020 | 18:03 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Русия и САЩ водят непрекъснат диалог за ситуацията на източния бряг на река Ефрат

Сергей Лавров: Русия и САЩ водят непрекъснат диалог за ситуацията на източния бряг на река Ефрат

Мюнхен. Русия и Вашингтон поддържат непрекъснат диалог относно ситуацията на източния бряг на Ефрат, заяви руският външен министър Сергей Лавров, отговаряйки на въпроси на участниците в Мюнхенската конференция за сигурност, цитиран от TACC. „В допълнение към проблема с Идлиб основната трудност се състои в това, което се случва на източния бряг на Ефрат, където самият суверенитет е нарушен грубо, където се създават паралелни органи на властта с очевидна цел за сепаратизъм. И това е, за което, ние с нашите американски колеги, които поддържат активно присъствие на източния бряг на Ефрат, редовно говорим“, каза той. Отговаряйки на въпроса как Русия ще „гарантира“ суверенитета на Сирия, Лавров отбеляза, че Москва, борейки се с тероризма, решавайки хуманитарните проблеми и допринасяйки за политическия процес, действа стриктно в съответствие с резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН. "Не е Русия тази, която да гарантира суверенитета на Сирия. Този суверенитет е гарантиран от Съвета за сигурност", подчерта руският външен министър. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Февруари 2020 | 17:56 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Русия е против това Западът „да приватизира“ ръководствата на международните организации

Сергей Лавров: Русия е против това Западът „да приватизира“ ръководствата на международните организации

Мюнхен. Опитите на западните държави да „приватизират“ секретариатите на международните организации и да ги поставят в услуга на собствените си интереси, пречат на обединяването на усилията на световната общност за решаване на належащи глобални проблеми, заяви руският външен министър Сергей Лавров, изказвайки се на конференцията по сигурността в Мюнхен, цитиран от TACC „Мащабът на глобалните предизвикателства е толкова голям, че държавите могат да се справят с тях само като обединят сили и стриктно спазват принципите на истинската многостранност“, отбелязва той. „Опитите да наложат собствените си правила под знамето на многостранността,да „приватизират“ секретариатите на международните организации, пречат на подобна работа. Ярък пример за това е ситуацията в Организацията за забрана на химическите оръжия. " Ръководителят на руската дипломация подчерта, че "е важно да се спрат тези опасни тенденции и недвусмислено да се потвърдят отново принципите на Устава на ООН, включително суверенното равенство на държавите и ненамесата във вътрешните работи". "Необходимо е всички принципи на Устава да се спазват еднакво от страните членки и от ръководството на ООН и други международни организации", добави Лавров. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Февруари 2020 | 17:47 | Агенция "Фокус"

The New York Times: В Североизточна Сирия руснаците притискат американските сили

The New York Times: В Североизточна Сирия руснаците притискат американските сили

Ню Йорк. Русия засилва кампанията за натиск върху американските военни сили в Североизточна Сирия след оттеглянето на американците от голяма част от тази зона преди турската трансгранична офанзива миналата есен, твърдят американски военни и дипломатически служители, цитирани от водещия американски всекидневник The New York Times Руските военни все по-често се сблъскват с американските войски по магистралите в региона, нарушавайки споразуменията между двете страни, за да се избягват подобни ситуации. Руските вертолети летят по-близо до американските войски. И в сряда конвой, воден от САЩ, отвърна на огъня, след като попадна в близост до контролно-пропускателен пункт, поставен от сили, лоялни на президента на Сирия Башар Асад, които са подкрепени от Русия. Американските представители твърдят, че тези действия на руския персонал и техните сирийски съюзници се създават, за да представляват постоянен набор от предизвикателства, проби и посегателства, които да създадат нови условия на терен и да направят американското военно присъствие там още по-малко. Около 500 американски военни остават разположени в Сирия с мисия за защита на нефтените находища и подпомагане на борбата с остатъците от „Ислямска държава“. „Това не са ежедневни събития, но те се увеличават и това е тревожна тенденция“, заяви Джеймс Джефри, специалният американски представител за Сирия, пред репортери миналата седмица. Конфронтациите рискуват да доведат до по-сериозна враждебна среща между Вашингтон и Москва в североизточната част на страната на фона на офанзивата на подкрепяните от Русия сирийски правителствени войски срещу бунтовническите анклави в Идлиб в северозападната част на Сирия. "Знаем, че те притискат", каза в интервю вицеадмиралът Тим Шимански, който е заместник-началник на командването за специални операции на военните. Той представи оценката на други правителствени и независими анализатори, които казват, че руснаците ще продължат да търсят предимство на североизток, включително в райони, патрулирани от съюзниците на САЩ – сирийските кюрди, дори където не би трябвало да има руски военни В сряда конвой, воден от войници на американската армия, беше спрян на контролно-пропускателен пункт на сирийската армия източно от град Камишли. Снимки и видеоклипове от местопроизшествието, циркулиращи в социалните медии, и по-късно потвърдени от Пентагона, показаха бронирани превозни средства с американски, руски и сирийски знамена едни до други. Някои жители замеряха американските превозни средства с камъни. Друг жител изхвърли кофа с мръсотия върху едно превозно средство. Друг се опита да запали едно от превозните средства, според служител на Министерството на отбраната. Избухна кратка престрелка, при която един сириец беше убит. Никой от американците не е бил убит, но един американски войник е леко ранен, след като е получил рани на ръцете в последвалия хаос, заяви официалният служител. "След като коалиционните войски издадоха поредица от предупреждения и опити за деескалация, патрулът попадна под обстрел от малокалибрено оръжие от неизвестни лица", каза полковник Майлс Кагинс, говорител на коалицията, ръководена от САЩ в Багдад, която ръководи операцията в североизточна Сирия , „При самозащита коалиционните войски отвърнаха на огъня.“ Представител на руското Министерство на отбраната заяви, че пристигането на руските войски на мястото на събитието дава възможност "да се предотврати по-нататъшната ескалация на конфликта", според информационната агенция ТАСС, която твърди, че американските служители по-късно са се оттеглили. Инцидентът предизвика остри критики от Брет Макгърк, бившият специален пратеник на президента Тръмп в коалицията срещу „Ислямска държава“. „Имаме американски войници с неправилно определена мисия в Сирия („защита на нефта“), след като изоставихме три четвърти от някога стабилна територия по нареждане на Тръмп, сега сме принудени да се движим по пътища, контролирани от руските и сирийските сили“, написа Макгърк в „Туитър“. "Прекалено много искаме от нашите смели воини." Миналия октомври Тръмп изненадващо нареди пълното изтегляне на хиляда американски военни, помагащи на сирийските кюрдски сили да се борят с остатъците от „Ислямска държава“, отваряйки пътя към кървава турска трансгранична офанзива. Малко по-късно Тръмп също толкова изненадващо промени позицията си и позволи на около 500 американски военни да останат в много по-малка оперативна зона. Оттогава американските военни казват, че Русия и нейните сирийски съюзници проверяват границите на споразуменията, които Русия и САЩ постигнаха, чии армии кои територии ще патрулират. Двете страни създадоха специални комуникационни канали, за да избегнат сблъсъци помежду си, процес, който Пентагонът нарича деконфликт. Но Тръмп изрази много ясно скептицизма си към мисията в Сирия и Москва възприема това като безценна опора според анализаторите. „Цялостната руска конфронтация с американските войски би рискувала да насърчи Тръмп да отговори, но ако Русия и нейните местни съюзници успеят да поддържат постоянна кампания на ниско ниво на предизвикателства, в която динамиката се манипулира и червените линии се размиват, тогава кой знае какво може да се случи “, казва Чарлз Р. Листър, старши сътрудник в Института за Близкия Изток. „Няколко случайни, непредвидими сблъсъци или атаки, като тази близо до Камишли, лесно биха могли да влязат в радара на Тръмп и да проправят път към пълно оттегляне на САЩ“, заяви Листър. Американските военни офицери и дипломати посочват редица тревожни развития през последните седмици. Руснаците са запълнили канала за деконфликт, създаден за директна комуникация между американските и руските сили, за да се избегнат конфронтации, с искания за операции в американски зони, а после те игнорират американските възражения и така или иначе отиват там. След това американските патрули блокираха пътища, принуждавайки руските патрули да се връщат. Руснаците също така провеждат самостоятелни наземни патрули, когато е трябвало да извършват съвместни руско-турски патрули в райони, контролирани от Турция след нейното нахлуване. Доминацията на сирийските и руските сили е проблем не само на земята, но и във въздуха, където големият брой разузнавателни дронове и други самолети са заличили американското въздушно превъзходство, заяви един американски служител в отбраната. Американските официални представители изразяват опасения, че тези планове могат да ескалират след приключването на кампанията в Идлиб и Русия и правителството на Асад да насочат цялото си внимание към Североизточна Сирия. Американските представители прогнозираха, че тези потенциално опасни противопоставяния с руснаците и техните сирийски съюзници ще ескалират. В интервю миналия ноември, скоро след турското нахлуване, генерал Кенет Ф. Маккензи, ръководителят на централното командване на военните, заяви, че защитата на нефтените находища може в крайна сметка да предизвика по-голямо предизвикателство от войските на сирийската армия, отколкото от „Ислямска държава“. "Очаквам в един момент режимът да отиде към подобни действия", каза генерал Маккензи. Последният път, когато просирийските правителствени сили и съюзническите руски наемници заплашиха американските войски в близост до нефтените находища, през февруари 2018 г. САЩ извършиха артилерийска и въздушна бомбардировка, която доведе до смъртта на 200 от 300-та атакуващи наемници. След като американските и руските командири се договориха в края на 2017 г. да летят от двете страни на участък от 45 мили от Ефрат, за да предотвратят инциденти в все по-задръстеното небе над Източна Сирия, руските военни самолети нарушават тази сделка по 5-6 пъти на ден, заявиха американските командири. Според американски представители това е опит на Москва да изпробва решителността на САЩ, примамвайки пилотите на ВВС на САЩ да реагират вяло и да помогнат на сирийската армия да укрепи териториалните си победи преди дипломатическите преговори за разрешаване на гражданската война в страната. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Февруари 2020 | 17:17 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Зеленски не харесва „нормандския формат“, защото там не се обсъжда Крим

РИА Новости: Зеленски не харесва „нормандския формат“, защото там не се обсъжда Крим

Мюнхен. Президентът на Украйна Владимир Зеленски заяви, че преговорите във "нормандския формат" за Украйна дават малки, но все пак резултати, но въпросът за Крим не е повдиган там, цитира думите му РИА Новости. „Това, което ми харесва в него (във„ Нормандския формат - ред.), е че той е единственият, който дава, макар и малко според някого, резултати. Това, което не ми харесва, е, че въпросът с Крим не се обсъжда сериозно. Абсолютно. Тоест, необходимо е да се въведе енергично този въпрос. Това е и наша окупирана територия. Там има и наши хора, украинци. Или е нужна нова площадка? Съединените щати биха могли да имат по-силно влияние тук, мисля, че е така “, заяви Зеленски по време на реч на конференцията по сигурността в Мюнхен. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Февруари 2020 | 16:08 | Агенция "Фокус"

Hurriyet Daily News: Турският президент открито предизвиква Русия в Сирия

Hurriyet Daily News: Турският президент открито предизвиква Русия в Сирия

Анкара. Президентът Реджеп Ердоган винаги е много внимателен в критиките си срещу Русия. Изявлението му от 12 февруари със сигурност беше изключение, коментира турското англоезично издание Hurriyet Daily News. Когато Турция загуби 14 войници в Идлиб в Сирия през последните 10 дни при две отделни атаки от страна на сирийските сили, дори проправителствените анализатори стигнаха само дотам, че заявиха, че силите на Башар Асад не могат да предприемат действия без знанието на Русия. Ердоган обаче подчерта открито пряката военна роля, която Русия и Иран са изиграли при подпомагане на правителствените сили за нападения срещу цивилни лица, за да ги принудят да избягат и да започнат всеобхватна офанзива срещу опозиционните сили с цел да бъде завзет Идлиб, последната им опора. "Руските сили и подкрепяните от Иран милиции непрекъснато атакуват цивилното население", каза той, като почувства необходимостта два пъти да спомене Русия по име, като добави: „Искам да подчертая реалността, че в Идлиб, режимът, руснаците и силите, които действат заедно с режима, атакуват директно гражданското население.“ Той се обърна към руснаците и им каза: "Знам какво целите." „От известно време тези атаки започнаха директно да се насочват срещу нашите войници. Ако е така, ние ще действаме не като слушаме какво ни се казва, а според реалността на терен“, каза той. Това отново беше ясно послание към руснаците, че на Анкара и е „дошло до гуша“ от техните „тактики за печелене на време“. "Ние сме решени да изтласкаме режима зад нашите пунктове за наблюдение до края на февруари", каза Ердоган, след като най-малко четири турски наблюдателни пункта са били обкръжени от силите на режима, след победите им срещу опозиционните сили от август насам. Изявлението му, че ако най-малка вреда бъде нанесена на турските войници, Турция ще удари силите на Асад навсякъде е кристално ясно. Останалата част от изявлението му отново беше насочена срещу Москва, макар и косвено, тъй като той изпрати посланието, че Русия не трябва да мисли, че няма да понесе никакви последствия, разчитайки на схващането, че е твърде мощна, за да бъде атакувана. Това явно е предупреждение за руските войници на място. И накрая срещу режима, Москва и Техеран, които може да мислят, че Турция може да отстъпи и няма да отиде към военна ескалация "просто за Идлиб", той обясни защо се чувства принуден да се противопостави на всички играчи, рискувайки военна конфронтация. „Никой не трябва да забравя, че борбата, която избегнем да водим днес в Сирия, ще бъде предприета утре в нашите собствени земи… Борбата на сирийския народ за свобода е екзистенциалната борба на 82 милиона турци. Ако Сирия попадне в ръцете на терористична организация или марионетни режими, чиито конци са в чужди ръце, нашата сигурност ще бъде застрашена“, каза Ердоган. В този смисъл Ердоган определи политиката на Турция за Идлиб като въпрос на националната сигурност. Той иска Москва да разбере, че турските войници не са в Идлиб заради простата мисия за спазване на примирието. Те са там, за да гарантират, че Сирия няма да се превърне в заплаха за сигурността, ако гражданската война приключи с пълната победа на Асад. Това може да се тълкува с убеждението в Анкара, че ако конфликтът в Сирия приключи с окончателна победа на Асад, Сирия ще се превърне в марионетна държава на Русия и Иран, което ще представлява заплаха за сигурността на Турция. И все пак всичко на място показва, че единствената пречка пред силите на режима са турските войници. Така че, в основата си, Турция дава посланието, че няма да напусне Сирия, защото ако напусне сега, няма да има думата за бъдещето на Сирия. Това изявление дойде след телефонния разговор на Ердоган с руския президент Владимир Путин, което показва, че Путин не е обещал да спре офанзивите на режима, в резултат на което Ердоган е трябвало да излезе със силно послание, което ще принуди Путин да вземе решение: Иска ли той да бъде единствената сила, която да има думата за бъдещето на Сирия? Последицата от това може да бъде военна конфронтация с Турция, която по ирония на съдбата понастоящем е най-проруската страна сред страните-членки на НАТО. Или ще приеме компромисно решение, при което Турция ще продължи да има думата за бъдещето на Сирия? Най-вероятно Путин няма да рискува военна конфронтация и в крайна сметка ще загуби Турция. Изглежда, че ще приеме компромис, но ще направи всичко възможно, за да оформи бъдещето на Сирия в съответствие със своите интереси. Междувременно изявлението на Ердоган, че няма да бъде проявена толерантност към някои опозиционни групи, показва, че Турция ще предприеме по-сериозни действия срещу джихадистките терористични групи, от които Русия се оплаква. Сега, когато увеличи военното си присъствие в Сирия, Турция може да се почувства по-малко принудена да подкрепя някои опозиционни групи. Това означава, че Турция сега има за цел да се произнесе за бъдещето на Сирия не заради подкрепата си за опозиционните групировки, а пряко заради военното си присъствие в страната. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Февруари 2020 | 17:16 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Как съветският посланик разгадава сговора на Лондон с Хитлер (+ оригиналните телеграми)

„Взгляд“: Как съветският посланик разгадава сговора на Лондон с Хитлер (+ оригиналните телеграми)

Москва. По повод Деня на дипломатическия работник, руският вестник „Взгляд“ започва серия публикации, основани на разсекретените архиви на Министерството на външните работи на Русия. Предметът на материалите е дейността на съветската дипломация в предвоенния период. Изданието разказва какви шифровки е изпращал още през 1937 година в Москва съветският посланик в Лондон Иван Майски и как той описва отношението на британския елит към Хитлер и като цяло към опасната ситуация в Европа. Статията е предадена без редакторска намеса. Съветът на младите дипломати на МВнР на Русия в рамките на проекта „Дипломация на Победата“ и подготовката за Форума на младите дипломати „Дипломация на победата“, инициирани по случай 75-тата годишнина от Победата във Великата отечествена война, предлага на вниманието на читателите на вестник „Взгляд“ уникални документи от Архива за външна политика (АВП) на Руската Федерация, посв2етени на активната дейност на съветската дипломация в предвоенния период и в годините на Великата отечествена война. Там са убедени, че обръщането към първоизточниците и истинските свидетелства от тази епоха ще нивелират опитите за фалшификация и манипулация на историческите факти и ще има принос за утвърждаването на историческата истина, като помогне за пресъздаването на обективната картина от миналото. Архивът на руската външна политика е структурно подразделение на Историко-документалния отдел (ИДД) на руското външно министерство. Огромният масив от документи (повече от един милион единици за съхранение) обхваща периода от 1917 г. и продължава да се допълва с материали, отразяващи развитието на руската външна политика от 1991 г. Архивът служи като официално хранилище на многостранни и двустранни договори, сключени от името на Съветския съюз и Руската федерация. Първият материал от специалния проект „Дипломацията на победата” е посветен на шифрованите телеграми на пълномощния министър (посланик) на СССР във Великобритания Иван Майски, изпратени в Москва през есента на 1937г. Иван Михайлович Майски (Ян Ляховецки) пристига в Лондон като съветски пълномощен министър през 1932 г. и остава на този пост до 1943 г., тоест именно на него са пада да защитава интересите на СССР във Великобритания през най-трудния исторически период на ХХ век. Той заменя Григорий Соколников, бившият народен комисар по финансите и вечна опозиция на Сталин. В критичен момент за външната политика на страната съветското правителство не можеше да си позволи да има посланик в Лондон за човек, който открито проявява враждебността си към държавния курс и лично към Сталин. Това може да има тежки последици, независимо от това как сега да се разглеждат вътрешнопартийните дискусии в КПСС (б) от 20-те години на XX век. Майски също далеч не е безупречен от идеологическа гледна тока. Син на доктор с шляхтически произход, първо е есер, след това – меншевик, а освен това е и министър в правителството на Колчак в Омск (той всъщност не е работил и един ден с Колчак, веднага заминава на „научна експедиция до Монголия“, но все пак еназначен) – всичко това не съответства на идеалната характеристика на съветския държавен деец и при други гарантира няколко тежки изпращания в лагери. Но Майски говори добре английски, живял е там пред революцията в емиграция, той има добри връзки с левите кръгове на британския елит. В характеристиката на Майски, написана в ЦК на КПСС преди изпращането му в чужбина е казано, че „това е и плюс, и минус за него“. Образът на съветския дипломат – облечен в тесни дрехи и стоящ на прием като статуя, демонстрирайки военно отношение, идва от малко по-късен период. А тогава стилът е малко по-свободен, а посланик Майски се стреми да се държи колкото може по-естествено в рамките на сложния британски етикет. Това се харесва на англичаните, макар че донякъде ги изненадва. Майски се старае да бъде „свой“ в британския елит, в което самите британци по-късно го обвиняват със задна дата. Според преобладаващото мнение в Лондон, поведението на Майски не придава на неговата позиция необходимата твърдост, за да защити напълно позициите на СССР. Това не означава, че той прави неоправдани отстъпки, но може да изглежда и така от британската страна. От друга страна, няма значение как, но той успява да спечели много ключови фигури и да постигне положително обществено мнение, което е просто подвиг за „болшевика“. В Москва до средата на 30-те години постепенно се налага мнението, че служителите на съветските мисии трябва да водят образцов съветски начин на живот и затова свободното поведение на Майски непрекъснато предизвиква глухо раздразнение както на тогавашния министър на външните работи Вячеслав Молотов, така и на самия Сталин. Това чисто стилистично разногласие обаче не се отразява върху работата на пратеника, тъй като той наистина успява да установи добри отношения със значителна част от политическия елит на Великобритания. Сталин бързо оценява това и използва позицията на Майски в Лондон, за да установи поверителни отношения с представители на британския елит. В този контекст Майски получава и безпрецедентна независимост при вземането на решения. Но човек трябва да разбере, че в съветската йерархична система самостоятелно взетите решения, дори правилните, могат да имат болезнени последвия. Показателно в този план е подписаното от Майски в Лондон на 30 юли 1941 година Споразумение за възстановяване на дипломатическите отношения с Полската република – т.нар. пакт Майски-Сикорски. Той фактически означава, че Съветският съюз признава правителството в емиграция на Полша, което заседава в Лондон, което впоследствие създава някои дипломатически трудности. Една от основните заслуги на Майски в описвания предвоенен период е това, че той вярно и точно оценява разположението на силите в британския елит и се съсредоточава върху Уинстън Чърчил като най-перспективна за Съветския съюз фигура. При това чак до 1939 година балансът на силите в Лондон далеч не е очевиден. Тогава Чърчил изглежда като опозиционен критикар, живеещ в неудобен замък, свален пилот, смешен дебелак с вечна пура. С други думи, всеки друг, но не и бъдещият най-добър премиер на империята. Показателна в това отношение е шифровата програма на Майски в Москва от 27 ноември 1937 г., в която той характеризира двете основни групи на влияние в тогавашното британско правителство. Първата - условно групата на Чембърлейн, според пълномощника, „поставя като своя непосредствена задача конспирация с Германия и Италия, ако е необходимо, с цената на големи жертви поради британските интереси в Централна, Югоизточна и Източна Европа, както и за сметка на жертви в Испания и дори в колониалната сфера“. Втората група, условно на Антъни Идън, „поставя на преден план британската политика на съюз с Франция и сътрудничество със СССР“. Контекстът на ситуацията е, че по онова време Париж беше готов да сключи споразумение с Москва и активно убеждава Чехословакия и Полша да влязат във военен съюз със СССР и ако това изобщо не е възможно, то поне да пуснат съветските войски през тяхната територия в случай на германска агресия. Правителството на Чембърлейн се изнервя не от самото сключване на съюз с „болшевишка Русия“, а от независимостта и дейността на Франция като такава. Майски пише в Москва, че групата на Чембърлейн „също се стреми да превърне Франция в прост придатък на лондонския Форин-офис“, а при този сценарий Лондон би предпочел точно обратното, само за да попречи на Франция да заеме водеща позиция в континентална Европа, като състави антигермански пакт. В крайна сметка всичко това завършва зле, тъй като временно победилата групировка на Чембърлейн успява да прокара „политиката на умиротворение“, която и води до разкъсването на Чехословакия. Министърът на външните работи Идън, доколкото може в рамките на своите възможности, се опитва да саботира политиката на премиера Чембърлейн. Майски съобщава, че именно по инициатива на Идън френските министри са поканени в Лондон в противовес на пътуването на лорд Халифакс до Берлин. „Ако Шотан и Делбос (Камил Шотан е министър-председател на Франция през 1937 г., сключи първото споразумение със СССР, като фактически възстанови дипломатическите отношения; Пиер Ивон Делбос - министър на външните работи в правителството на Шотън – бел. „Взг;яд“) се държат в Лондон правилно , политическата линия на Чембърлейн може да претърпи значителни корекции, но дали те ще се държат по този начин? Съмнявам се“. В това съобщение се вижда и стилът на посланик Майски. Седейки в Лондон, той не е можел да оцени или дори да предположи как ще се държат французите, особено след като в онези дни в Париж правителствата се променят три пъти годишно. Само Шотан стана министър-председател три пъти и също работеше в правителствата на Леон Блум. Въпреки това, Майски „се съмнява“. Показателна в това отношение е шифровата телеграма от 16 ноември, посветена на отчета за „доста дългия разговор с Чърчил“, който е проведен от Майски на прием на и в чест на младия белгийски крал Леополд III. Чърчил „отново и с изключителен плам подчерта, че Германия е основната опасност за Англия и Европа като цяло“. Майски пише: „Основната задача сега - продължи Чърчил, - е всички ние да стоим на стража над света. В противен сме загинали“. „Слабостта на Русия в настоящите условия би била фатална за каузата за мира и сигурността на Британската империя“. Значителна част от разговора е посветена на обсъждането на резултата от пътуването на лорд Халифакс до Берлин, което според Чърчил не е довело до нищо. Но според него „Халифакс е честен човек и никога няма да ходи на такива „безчестни“ операции, като предаването на Чехословакия и развързване на ръцете на Германия на Изток“. Както показват последвалите събития, Чърчил греши или при всички обстоятелства е искал да направи положително впечатление на Майски (и чрез него на Сталин). В допълнение към това, Майски описва много подробно детайлите и обстоятелствата на разговора си с Чърчил. Той казва, че всичко се е случило в така наречената зала за поклонения на Бъкингамския дворец, където британския и белгийския крале се събрали със свитите си. Присъствал е и Рибентроп, който се опитвал да започне разговор с Чърчил, но той се измъкнал. Тогава Чърчил, според донесението на Майски, демонстративно прекосява цялата зала, за да се приближи до Майски. По време на разговора британският крал се приближава до тях за кратко, за да разговаря с Чърчил. Но след като крал Джордж се връща при гостите си, Чърчил продължава разговора си с Майски. Съветският пълномощен представител заключава, че „цялото поведение на Чърчил беше умишлено подчертано и той явно афишираше дружелюбието на чувствата си към мен“. Чърчил действително харесва Майски, а поведението му на строго регламентираните рамки на кралския прием изглежда като демонстративно подчертаване на добрите отношения със съветския посланик, а значи показва и особената позиция на Чърчил по въпроса за отношенията със СССР. Позицията, която Чърчил не крие за разлика от други представители на групировката на Идън, които по идеологически съображения и, както пише в друга шифрограма самият Майски, „заради страха от общественото мнение“ се стараят да не говорят публично за възможен съюз със СССР. Майски трябваше да работи в много трудни условия на несигурност. През този период Съветският съюз нямаше приятели или съюзници и трябваше да маневрира между много групи с десетки различаващи се интереси. В тази връзка Майски и Чърчил наистина бяха идеално пригодени един за друг: Чърчил беше упорит в антигерманската си политика и беше готов да прави прагматични компромиси, а съветският пратеник просто трябваше да разчита в Лондон на човек, който беше склонен към подобни ситуационни съюзи. Цялата предвоенна външна политика на СССР в европейската посока е търсене на такъв ситуационен съюз, основан не на гола идеология, а на сухо изчисление, видно от публикуваните телеграми на Иван Майски. Освен това, конкретно в Лондон, ситуацията се усложнява от наличието на открито прогерманско лоби, сред което са не само членове на кралското семейство, но и цяла група в правителството, описвана от Майски като „младите консерватори“ – (консерватори – в смисъл на членове на торите, а не в съвременното идеологическо значение на този термин). В телеграма от 25 ноември (доста дълга) Майски описва подробно ситуацията в британския елит след странното пътуване на лорд Халифакс до Берлин. Официално Халифакс получава покана за определено ловно изложение, но посланикът в Берлин Хендерсън предварително уточнява дали Хитлер е готов да се срещне с Халифакс и получава положителен отговор. Стана известно, че от Хитлер е получен частен документ - меморандум по теми, които би искал да обсъди с Халифакс. На срещата Хитлер провежда доста умела търговия. Той знае къде да натисне: Той „затваря“ въпроса за връщането на Германия на колониите в Африка, Китай и Тихия океан, които са й отнети след Първата световна война - това е най-болезнената тема за Великобритания, всеки въпрос за преразглеждане на колониалната система предизвиква паника в Лондон. В замяна на това Хитлер иска от британците „да не поставят прът в колелата на неговите „двустранни“ отношения с Австрия и Чехословакия“. Чембърлейн се замисля. Според Майски, още преди пътуването Чембърлейн смята, че „исканията на Хитлер отиват, може би, прекалено далеч“. По-нататък Майски пише, че „разговорът с Хитлер донякъде разочарова Халифакс и Чембърлейн“. Идън обаче е много щастлив, че Чембърлейн е разочарован от резултатите от пътуването на Халифакс и дори по този повод черпи с шампанско в кръга си. Източниците на информация за Майски са Ян Масарик, тогава посланик на Чехословакия в Лондон, а по-късно министър на външните работи в правителството в изгнание, който се самоубива в Прага през 1948 г., и съпругата на Антъни Едън, която според описанието на Майски „винаги е добър барометър на успеха или провалите на съпруга си“. Това, което Майски не е знаел със сигурност, е било, че Идън, страдащ от хронични заболявания, придружени от остри болки, приема разрешените тогава амфетамини, а поведението на ръководителя на Министерството на външните работи се характеризира с резки промени в настроението. Оттук и екзалтираната реакция на „провала на мисията Халифакс“ с пиене на шампанско. Но като цяло съветският пратеник прави абсолютно правилния извод в края на телеграмата: „Въпреки разочарованието на Чембърлейн от резултатите от пътуването на Халифакс, човек все още трябва да очаква той да продължи да се опитва да постигне споразумение с Хитлер и Мусолини“. Тук трябва да се подчертае, че публикуваните копия на документите се отнасят само за двете седмици на ноември 1937 г., тоест периода, когато Лондон и правителството на Чембърлейн тъкмо започват да проучват почвата за постигане на споразумение с Хитлер. Но според телеграмите на Майски, за съветското правителство вече е било очевидно, че Чембърлейн ще направи отстъпки на Берлин в Централна Европа и дори може да окаже натиск върху френското правителство да откаже подкрепа на Чехословакия. В крайна сметка именно така и се случва. Мотив за това поведение на правителството на Чембърлейн през ноември 1937 година е запазването на колониалната система – основата на британското благополучие. В тази ситуация Съветският съюз, с известна подкрепа от Франция, все още се опитва да събере поне някакъв отбранителен блок в Централна и Източна Европа, натъквайки се на откритата опозиция от Полша и хладината на британците. Пълномощният представител Майски е трябвало не само да продължи борбата за създаване на такъв антинацистки блок (въпреки че самият той пише, че Чембърлейн, заради споразумението с Хитлер, е готов „да не се смущава от„ сантиментални съображения относно Чехословакия и Испания“), но и да поддържа добри отношения с Чърчил, като с практически единствената фигура в Лондон по онова време, способна да мисли широко. Като цяло той успява. Но отказът на Лондон, а след това и на Париж, да създадат система за колективна сигурност в Европа беше неизбежен именно защото правителствата на Чембърлейн и Даладие не бяха в състояние да изчислят партията няколко хода напред. Представите на Чембърлейн, че обменя безопасността на британските колонии за Австрия и Чехословакия (знаменитото „Аз ви донесох мир!“ след Мюнхенското споразумение), развързва ръцете на Хитлер. А материалите на Майски само за пореден път потвърждават факта, че още в началото на зимата на 1937 г. политиката на Лондон беше очевидно насочена към сговор с Хитлер, въпреки вътрешните разногласия на няколко групи в британското правителство и непримиримата опозиция в лицето на Чърчил. Оценките и характеристиките, дадени от Иван Михайлович Майски, бяха потвърдени в съвсем близко бъдеще. Съдбата на съветския пратеник след войната се развива много трагично. През 1953 г. Майски е арестуван по обвинение, че „работи за британско разузнаване“ и е подложен на тежки разпити. След смъртта на Сталин той е освободен, реабилитиран и възстановен в партията. Не се връща на дипломатическа служба поради здравословни причини, занимава се с наука. Майски публикува две книги с мемоари, които се превърнаха в най-ценния източник в историята на предвоенния период, въпреки че са написани с оглед на съветската цензура и ясни съображения за поверителност. Публикуването на нови материали може да извади на бял свят нови подробности за „мистерията, в която се е родила войната“. Превод и редакция: Иван Христов

10 Февруари 2020 | 14:35 | Агенция "Фокус"

Европейската комисия: Русия, ЕС и Украйна ще преговарят за газовия транзит на 19 декември в Берлин

Европейската комисия: Русия, ЕС и Украйна ще преговарят за газовия транзит на 19 декември в Берлин

Брюксел. Русия, ЕС и Украйна ще проведат тристранни министерски консултации в Берлин на 19 декември, по време на които ще обсъдят параметрите на бъдещо газово споразумение - условия, тарифи и транзитни обеми. Това съобщи в сряда пресслужбата на Европейската комисия (ЕК), предава ТАСС. „В четвъртък, 19 декември, Берлин ще бъде домакин на още един кръг от тристранните консултации на политическо ниво с Русия и Украйна относно дългосрочния транзит на газ през Украйна след 2019 г. Преговорите ще се съсредоточат върху политическо споразумение, обхващащо продължителността, обема и тарифите на бъдещ транзитен договор, както и арбитраж“, се казва в изявлението на ЕК. ЕК потвърди, че срещата, която ще се проведе в представителството на Европейския съюз в Германия, ще продължи да се председателства от Марош Шефчович, бивш заместник-председател на Комисията за енергийния съюз. „Време е да изпратим положителен сигнал до пазарите и потребителите“, заяви той. Освен това ЕК заяви, че преди тристранните консултации по газ Марош Шефчович ще проведе в четвъртък отделна среща с министъра на икономиката и енергетиката на Германия Петер Алтмайер. „Той също ще проведе двустранна среща с министъра на икономиката и енергетиката на Германия Петер Алтмайер в очакване на тристранните преговори в 09:00 часа (10:00 часа българско време)“, се казва в изявлението на ЕК. Преди това представители на Руската Федерация и Украйна проведоха двустранни преговори за газовия транзит. Една среща се проведе на 28 ноември във Виена, на която присъстваха министърът на енергетиката на Русия Александър Новак, министърът на енергетиката и опазването на околната среда на Украйна Алексей Оржел, председателят на борда на Газпром Алексей Милер, ръководителите на Нафтогаз и украинския оператор на газопреносната система. Беше отбелязано, че страните са обсъдили руско-украинското сътрудничество в газовия сектор, „уреждането на взаимните искове за изпълнение на договори, условията за транзита на руски газ в Европа от 2020 г. и перспективите за директно закупуване на руски газ за украински потребители“. Друга среща се проведе във Виена на 13 декември. Основната й тема беше удължаването на договора за транзит на газ. Договорът за доставка и транзит на газ през Украйна за Европа между Газпром и Нафтогаз приключва на 31 декември. Превод и редакция: Иван Христов

18 Декември 2019 | 13:56 | Агенция "Фокус"

„Коммерсантъ“: Газови противоречия

„Коммерсантъ“: Газови противоречия

Москва. Докато корабът , който полага тръбите на „Северен поток-2“ със скорост от 0,1 възела по дъното на Балтийско море, преговорите за газ между Русия и Украйна също толкова бавно и стабилно се придвижват към завършване. Вече малко хора се съмняват, че страните ще са постигнали споразумение за удължаване на транзита до десет сутринта на 1 януари, въпреки че все още не е ясно какво ще бъде то, но вече е ясно какво определено няма да бъде това споразумение, коментира руският вестник “Коммерсантъ“ Първо, няма да бъде дългосрочно. Сроковете, които различни източници сега посочват - от една година, нещо на което „Газпром“ настоява, до пет години, колкото украинският "Нафтогаз" би искал, и три години като компромисен вариант между тези позиции, не позволяват на никоя от страните да реши своите дългосрочни задачи , По този начин „Газпром“ няма да може да използва украинската система за увеличаване на износа на газ за Европа до края на 2020 г., когато нишата за внос на гориво нараства на фона на намаляване на собственото европейско производство. Украйна с толкова кратък договор няма да може да привлече значителни средства за модернизиране на своята системата за транспортиране на газ - нито под формата на заеми, нито под формата на нови акционери. Второ, споразумението няма да е евтино за “Газпром”. Украйна настоява за много по-висока транзитна тарифа от сегашната. Това призна и руският президент Владимир Путин. Въпреки това изкушението Русия дори да се съгласи на подобни неприятни условия е много голямо, тъй като на „Газпром“ му е нужна само година, за да завърши изцяло газопровода „Северен поток-2“ и продължението на Турския поток, а след това може да забрави, ако желае, проблемите с транзита през Украйна. По същество такъв нов договор ще даде на Русия и Украйна само малка отсрочка, за да стане ясно дали страните са готови да продължат сътрудничеството в газовия бизнес, което би било от полза и за двете от тях. Очевидно краткосрочното споразумение не решава фундаменталния въпрос дали транзитният потенциал на украинската система за транспортиране на газ ще бъде запазен. Ако не, Украйна ще загуби без преувеличение най-печелившия сектор от своята икономика. “Газпром” няма да може да увеличи доставките на евтин конкурентен газ за Европа, в резултат на което втечнен газ ще заеме тази ниша - вероятно отчасти и руски. Но САЩ като потенциално най-големият производител на втечнен природен газ, както и Полша като възможен бъдещ газов хъб в Източна Европа, ще се възползват най-много от този сценарий. Краткосрочно споразумение с Украйна решава тактическите проблеми на „Газпром“, но поставя под въпрос стратегическите перспективи на компанията. Трябва обаче да бъдем реалисти: невъзможно е да се сключи дългосрочна сделка в резултат на само месец и половина преговори при толкова трудни начални условия. Но краткият договор, който във всеки случай е много по-добър от нищо, поне купува време за страните. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Декември 2019 | 15:44 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Централна и Източна Европа се приготвиха за спирането на газовия транзит през Украйна

„Експерт“ (Русия): Централна и Източна Европа се приготвиха за спирането на газовия транзит през Украйна

Москва. Източната и централната части на Европа и особено страни, като Унгария и Австрия, са се подготвили за възможно спиране на доставките на руския газ през Украйна след 31 декември и са запълнили хранилищата си на 97% от капацитета им, пише руското списание „Експерт“, като се позовава на данни от S&P Global Platts. Договор за транзит за преминаване на руски газ през Украйна между Газпром и украинския Нафтогаз приключва в 24:00 часа на 31 декември 2019 г. В Стария свят и особено в Централна и Източна Европа нараства тревогата - остават две седмици до изтичане на настоящия договор, а все още не е подписано ново споразумение, което да го замени. Това означава, че още на 1 януари 2020 г. доставките на природен газ от Русия през Украйна могат да прекъснат. Руските и украинските газови компании проведоха няколко кръга преговори, но разногласията по широк кръг въпроси, включително дългове, транзитни такси и редица правни спорове между страните, остават и пречат на сключването на нова сделка. Между другото и двете фирми са държавни компании, което ни позволява да говорим за противоречия на междудържавно ниво. До средата на декември Москва и Киев дори не можеха да сключат предварителна сделка. За отбелязване е също така, че макар до края на годината да останават само няколко дни, няма информация дори за датата на следващия кръг от преговори с Европейската комисия. Към края на ноември Украйна реекспортира 92% или 239 млн. кубически метра газ от Русия в Европа, включително за страни като Словакия, Унгария, Румъния и Молдова. 60% (156 милиона м³ от този газ, според S&P Global Platts Analytics, са доставени в Словакия. Словаците от своя страна реекспортират около 83% (129 милиона м³) руско-украински газ за Австрия, други 9% заминават за Чехия и Унгария. Гореизброените страни ще пострадат най-тежко от спирането на доставките на руски газ. Затова те решиха за всеки случай да се подготвят за най-лошия сценарий и започнаха отрано да трупат синьо гориво в хранилищата. „Предполагам“, каза един германски доставчик на газ пред S&P Global Platts, „че Източна Европа увеличава доставките на синьо гориво за този сценарий - разрив между Русия и Украйна по газовия въпрос“. Според данните на Gas Infrastructure Europe, към средата на декември хранилищата за газ в Австрия и Унгария са запълнени на 97%. С малко изостават от тях Словакия и Чехия, където нивото на запълване на хранилищата достига съответно 96% и 95% от капацитета. Забележителни са запасите от газ в Германия, които възлизат на 97,5% от максималния капацитет или 20,55 милиарда м³. Отчасти това се дължи на географското местоположение на Германия, която вероятно ще се превърне в доставчик на газ за Австрия и рязко ще увеличи износа на газ за Чехия, ако договорът за транзит на газ между Газпром и Нафтогаз не бъде подписан преди 1 януари 2020 г. Редица германски хранилища вече са наети от Газпром и напълнени със синьо гориво до край в навечерието на възможното спиране на транзита през Украйна. „Вярвам, че руснаците са наели много газови хранилища, за да смекчат прекъсванията в доставките за клиенти“, обяснява гореспоменатият немски доставчик на газ. Във Франция и Италия запасите от синьо гориво са значително по-ниски, отколкото в източната и в централната част на континента. Това се обяснява, освен с вероятните прекъсвания в доставките, още и с изискванията в тези страни за прием на газ. „Във Франция и Италия действа правилото за необходимостта от прием на газ, т.е. „приемна крива“, което означава, че през ноември и декември трябва да се купи определен обем газ“, цитира S&P Global Platts обяснение от холандски продавач на газ. Следователно, според него, френските и италианските хранилища са пълни само на 87% от капацитета си. Дори по-ниски са резервите от синьо гориво в Холандия - 80%. В това кралство бързият спад на резервите се дължи и на ускоряването на пълното закриване на производството на газ на находището в Гронинген в средата на 2022 година. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2019 | 14:23 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Украйна е увеличила вноса на руски газ през ЕС с 38%

ТАСС: Украйна е увеличила вноса на руски газ през ЕС с 38%

Киев. От началото на годината Украйна е внесла 14 милиарда кубически метра руски природен газ от страните от Европейския съюз, което представлява увеличение с 38% спрямо миналогодишния обем. Това съобщиха от украинската държавна компания „Нафтогаз“, предава TACC. „Към 1 декември Украйна не е внасяла газ от Русия в продължение на 1475 дни. През този период обемите на газ идват изключително от страните от ЕС. От началото на 2019 г. в Украйна са внесени 14 милиарда кубически метра синьо гориво , което е с 38% повече от миналогодишния обем", информираха от компанията. В същото време, според „Нафтогаз“, обемът на транспортиране на газ през Украйна от Руската федерация до европейските страни и Молдова от началото на годината възлиза на 81,5 милиарда кубически метра. В сравнение със същия период на 2018 г., транзитните обеми са се увеличили с 2,3 милиарда кубически метра, или с 3%. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Декември 2019 | 16:03 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Путин и Меркел обсъдиха перспективите за транзит на газ през Украйна след 1 януари 2020 г.

ТАСС: Путин и Меркел обсъдиха перспективите за транзит на газ през Украйна след 1 януари 2020 г.

Москва/Берлин. Руският президент Владимир Путин обсъди в телефонен разговор с канцлера на Германия Ангела Меркел доставките на газ до Европа и възможността той да преминава и през територията на Украйна през 2020 г., предава TACC. „Засегнати бяха проблемите, свързани със сътрудничеството в газовия отрасъл, които са от значение за осигуряването на енергийната сигурност на Европейския съюз, включително в контекста на перспективите за транзита на руски природен газ през Украйна след 1 януари 2020 г. и изпълнението на проекта „Северен поток-2“, се казва в съобщение на пресслужбата на Кремъл. Двамата са обсъдили освен това и ситуацията и въпросите за разрешаване в Либия. „Те отбелязаха важността да се предотврати по-нататъшното влошаване на ситуацията и необходимостта от възобновяване на мирния диалог“, се казва още в съобщението. „Владимир Путин потвърди готовността на Русия да посредничи в този спор между (Либия), и Германия и ООН“, казват от пресслужбата на Кремъл. Превод и редакция : Теодор Пенев

16 Декември 2019 | 15:07 | Агенция "Фокус"

Димитри Песков: Украйна не е предлагала да бъде разположена мисия на ООН в Донбас

Димитри Песков: Украйна не е предлагала да бъде разположена мисия на ООН в Донбас

Москва. Засега Киев официално не е предложил нови инициативи относно разполагането на мисия на ООН в Донбас, заяви Димитри Песков, говорител на руския президент Владимир Путин, съобщава ТАСС. Така той коментира думите на украинския външен министър Вадим Пристайко, че Киев може да се върне към идеята за въвеждане на контингент на ООН в области, които са извън контролна Украйна в Донбас. „Засега формално не е имало никакви нови инициативи“, заяви Песков в отговор на въпроса как Москва би реагирала на такова предложение. По-рано Пристайко заяви, че Киев може да обмисли отново идеята за въвеждане на мироопазващ контингент на ООН в районите на Източна Украйна, които се намират извън контрола на правителството. Тогава той заяви, че страната му ще се застъпи за такава инициатива, ако стигне до извода, че Минските споразумения не носят резултати. Министърът заяви още, че ще даде такава препоръка на президента на Украйна Владимир Зеленски, ако това е нужно. През септември 2017 г. руският президент Владимир Путин подкрепи идеята за разполагане на мироопазваща мисия на ООН в Донбас, за да се гарантира безопасността на наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Тогава Киев не се съгласи с това предложение, като заяви, че е необходимо да се разположи такава мисия в целия регион, включително по част от границата на Украйна с Руската федерация, не за да защитава наблюдателите на ОССЕ, а за да разоръжи силите на самопровъзгласилите се Луганска и Донецка народни републики (ЛНР и ДНР). Превод и редакция: Теодор Пенев

15 Декември 2019 | 10:42 | Агенция "Фокус"

Димитри Песков: Путин и Зеленски са далеч от постигане на споразумение по редица въпроси

Димитри Песков: Путин и Зеленски са далеч от постигане на споразумение по редица въпроси

Москва. Президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Владимир Зеленски все още не са постигнали съгласие по редица въпроси. Това заяви говорителят на руския лидер Дмитрий Песков, предава РИА Новости. "Путин и Зеленски вече започнаха да водят диалог помежду си, каза Песков пред руски медии, като отбеляза, че двамата са разговаряли достатъчно дълго по време на срещата от нормандския формат в Париж, но все още има множество несъгласия между Москва и Киев. Той настоя, че за да се изгладят различията, работата в нормандския формат трябва да продължи. По-рано се състоя среща от т. нар. нормандски формат между лидерите на Русия, Украйна, Франция и Германия. Срещите се провеждат в опит да бъде регулиран конфликта в Донбас, Източна Украйна и да бъдат приложени Минските споразумения. Следващата среща от този формат ще се състои през месец април 2020 г. Превод и редакция: Теодор Пенев

15 Декември 2019 | 09:45 | Агенция "Фокус"

Дмитрий Песков: Не се достигна до „съдбоносен пробив“ на срещата в „Нормандския формат“

Дмитрий Песков: Не се достигна до „съдбоносен пробив“ на срещата в „Нормандския формат“

Москва. Съдбоносен пробив по време на срещата на върха в „Нормандски формат“ не беше постигнат, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в ефира на „Първи канал“ на руската обществена телевизия, цитиран от TACC. На 9 декември в Париж се проведе среща на върха във "Нормандски формат" с участието на лидерите на Германия, Русия, Украйна и Франция. Един от резултатите от преговорите беше решението за размяна на затворници в Донбас на принципа „всички за всички“ преди Нова година. Участниците в срещата на върха също обещаха да осигурят пълно и всеобхватно прекратяване на огъня до края на 2019 година, а също така се съгласиха да подкрепят споразумението в рамките на контактната група за уреждане в източната част на Украйна за отвеждане на войските от три допълнителни участъка в зоната на конфликта до края на март 2020 година. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Декември 2019 | 15:39 | Агенция "Фокус"

Reuters: Украинския парламент удължи специалния статут на контролираните от сепаратисти региони в Донбас

Reuters: Украинския парламент удължи специалния статут на контролираните от сепаратисти региони в Донбас

Киев. Парламентът на Украйна гласува за удължаването на регулациите, които предоставят самоуправление на контролираната от сепаратистите източна част на страната, като предпоставка за решаване на конфликта в Донбас, предава Reuters. Депутатите дадоха съгласието си да удължат специалния статут на регионите под контрола на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР). Този специален статут беше приет още в началото на конфликта в Донбас, през 2014 г. и беше удължаван няколко пъти. Конфликтът в Донбас започна през 2014 г. и стана причина за смъртта на повече от 13 хил. души. В следствие на войната голяма част от източната част на Украйна попадна под контрола на проруски настроените сепаратисти, подкрепяни от Москва. Законът, който удължава срока, в който Донбас ще запази специалния си статут е насочен да „създаде допълнителни временни възможности за прилагане на съответните правни условия, насочени към мирното уреждане на ситуацията в районите на Донецка и Луганска области“, заяви един от авторите му Олександър Корниенко малко преди гласуването в парламента. Специалният статут ще позволи на регионите да създадат свои собствени полицейски сили, прокуратура и съдилища, както и да провеждат местни избори. Споразумението за статута беше един от ключовите резултати от срещата между лидерите на страните от нормандския формат – Украйна, Русия, Франция и Германия – която се проведе в Париж по-рано. Превод и редакция: Теодор Пенев

12 Декември 2019 | 12:28 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Киев подготвя изменения в Минските споразумения за следващата среща от нормандския формат

ТАСС: Киев подготвя изменения в Минските споразумения за следващата среща от нормандския формат

Киев. Украйна ще подготви предложения за изменения на Минските споразумения преди следващата среща от нормандския формат, която е предвидена за март 2020 г., предава TACC. Това съобщи представителят на Киев в преговорите Алексей Резников. „Ще отправим тези предложения със сигурност, те дори бяха готови в инициативите на президента“, заяви той пред украински медии. По-рано президентът на Украйна Владимир Зеленски заяви, че има различно виждане за последователността на прилагането на параграфи от Минските споразумения, по-специално за възстановяване на контрола на Киев над границата в Донбас и провеждане на местни избори. Превод и редакция: Теодор Пенев

11 Декември 2019 | 20:58 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Европейската комисия приветства преговорите между Москва и Киев за транзита на газ

РИА Новости: Европейската комисия приветства преговорите между Москва и Киев за транзита на газ

Брюксел. Европейската комисия (ЕК) приветства контактите между Русия и Украйна по въпроса за доставките на газ и остава в тесен контакт с двете страни, заяви говорител на институцията, съобщава РИА Новости. "Ние приветстваме непрекъснатите двустранни контакти между Русия и Украйна, докато ЕК също остава в тесен контакт с двете страни", каза той. Тристранната министерска среща, според него, все още се очаква да се проведе през декември, въпреки факта, че договорът за транзита на руски газ през Украйна до страните от Европейския съюз приключва през 2019 г. Превод и редакция: Теодор Пенев

10 Декември 2019 | 17:08 | Агенция "Фокус"

EA Daily: След „нормандската среща“ премиерът на Украйна не изключва „газова война“ с Русия

EA Daily: След „нормандската среща“ премиерът на Украйна не изключва „газова война“ с Русия

Киев. Украинските власти не изключват, че договорът за транзит на руски газ няма да бъде подписан в срок и ще започне „газова война“ – т.е., ще спре транзитът. Но дори в този случай Киев ще продължи да преговаря с Русия за транспортирането на газ през своята територия. Това написа във „Фейсбук“ премиерът на Украйна Алексей Гончарук, предава EA Daily. „Ние постигнахме целта си в газовия въпрос – изведохме темата за транзита на газ извън пределите на обсъждането на ситуацията в Донбас. Не се споразумяхме за договор, но това и не трябваше да се случи в Париж“, се казва на страницата на министър-председателя. Според него Украйна ще продължи преговорите за газовия транзит: „Възможно е дори и чрез „газова война“. Но ние сме изцяло готови за това: нашите хранилища са пълни, ЕС подкрепя нашата логика и решението на Стокохолмския арбитраж, а „Северен поток 2“ още не е построен“. Украинският премиер за пореден път напомни, че на Киев му трябва дългосрочен договор. По-рано транзитът на руски газ през Украйна стана централна тема на преговорите между президентите на Русия и Украйна в кулоарите на „нормандската среща на върха“ на 9 декември в Париж. Владимир Зеленски заяви, че преговорите са се отместили от мъртвата точка и надеждите за подписване на нов договор за транзит след 1 януари 2020 година са се увеличили. Но в същото време не бяха подписани никакви документи и експертите предполагат, че всичко ще стане ясно в близките дни. На 13 декември завършва срока за приемане на заявки за запазване на мощности от украинската газотранспортна система за 2020 година. Тези срокове за установени от европейските правила, към които преминава Украйна през следващата година. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2019 | 14:56 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Министър-председателят на Украйна не изключва възможността за „газова война“ с Русия

РИА Новости: Министър-председателят на Украйна не изключва възможността за „газова война“ с Русия

Киев. Министър-председателят на Украйна Алексей Гончарук, коментирайки резултатите от срещата на „Нормандската четворка“, заяви, че Киев ще постигне съгласие с Москва за газ, но може би на фона на „газова война“, предава РИА Новости. Първата от три години среща на върха на лидерите на страните от нормандската четворка приключи в Париж. В рамките на срещата се проведоха преговори между Руската федерация и Украйна за газа. Москва и Киев не постигнаха никакви договорености, съобщи директорът на НАК "Нафтогаз Украина" Андрей Коболев. Изпълнителният директор на компанията Юрий Витренко, заяви, че страните се съгласиха да продължат преговорите. Превод и редакция: Мария Факова

10 Декември 2019 | 12:36 | Агенция "Фокус"

EA Daily: Останаха три дни да се договорят: Какво решиха за транзита на газ в Париж

EA Daily: Останаха три дни да се договорят: Какво решиха за транзита на газ в Париж

Париж. Принципно не бе постигната договорка за транзита на газ през Украйна, но, изглежда, Москва и Киев успяха да изгладят някои противоречия. Това дава някаква надежда, че новият газов договор все пак ще бъде подписан, пише руският портал EA Daily. Транзитът на руски газ през Украйна стана централна тема на преговорите между президентите на Русия и Украйна в кулоарите на „нормандската среща на върха“. В срещата на държавните глави участваха всички главни преговарящи от двете страни – министрите на енергетиката Александър Новак и Алексей Оржел, ръководителят на „Газпром“ Алексей Милер и изпълнителният директор на „Нафтогаз Украина“ Юрий Витренко. Началникът на украинската държавна компания Андрей Коболев не пристигна в Париж, както преди това не участва на преговорите във Виена. Независимо от това, той първи съобщи, че не е постигната договорка. „Доколкото ми е известно, тази тема е повдигната, но засега не са постигнати договорки“, заяви Андрей Коболев в ефира на телевизионния канал ICTV. Но... На пресконференцията на „нормандската четворка“ украинският президент Владимир Зеленски съобщи. Че след парижката среща шансовете за подписване на споразумение са се увеличили. „Уверен съм, но не мога да кажа нищо конкретно, защото няма договор, но съм уверен, че имаме по-големи шансове да го подпишем при по-добри условия от тези, които обсъждаха нашите представители на много сложни срещи. По същество те бяха без отговор. Никой вече не говори за договор за една година, той беше изтеглен от дискусиите ... Настоявах за най-благоприятните, амбициозни условия за Украйна и Европа, това е десет години“, каза украинският президент и добави, че въпросът с изплащането на обезщетение от 3 милиарда долара според решението на Стокхолмския арбитраж е разрешен: „Струва ми се, че по принцип премахнахме въпроса за спечелените 3 милиарда. Нашата позиция е проста: готови сме да приемаме газ. Това е компромис, който сме готови да направим“. Руският президент Владимир Путин от своя страна заяви единствено, че Украйна ще може да купува газ на изгодна цена. „Ние имаме газ в апартамента си, а вие? И вие го имате. И ще го имате. Но може да бъде много по-евтино, ако се съгласим да работим честно заедно“, каза руският президент. „Може да е с 25 процента по-евтино от днешните цени за крайния потребител и преди всичко индустриалният потребител, тъй като цената на газа за домашния потребител, за гражданите, е субсидирана, не можем да изчислим цената от субсидираната цена“. Какво имаме в резултат? Теоретично може да се предположи, че Москва се е съгласила да изплати загубеното, но оспорвано дело в Стокхолмския арбитраж за плащането на 3 милиарда долара, а Киев ще трябва да оттегли новото дело за 12 милиарда долара и да отмени решението на украинския регулатор да глоби със 7 милиарда долара „Газпром“. За самия договор: споразумението ще бъде дългосрочно и ще бъде сключено за 10 години, но обемите са неизвестни. Най-вероятно Газпром ще настоява за транзита на не повече от 30 милиарда кубически метра годишно. В същото време задължително директната покупка на руски газ със сигурност ще бъде включена в пакета. Москва предложи 15 милиарда кубически метра, но е очевидно, че страните ще се споразумеят на пет. Киев едва ли ще успее да направи нещо повече, за да не преначертае собствения си газов пазар. И двете страни трябва да уредят всички тези условия до 13 декември, когато изтича крайният срок за приемане на заявления за резервиране на капацитет на украинската газотранспортна система за 2020 г. Подобни срокове определят и европейски правила, на които Украйна ще премине през следващата година. „Независимо от сроковете, не искам да избързвам и да говоря за това, какво сме се договорили. Както заяви Юрий Витренко от „Нафтогаз Украина“, договорихме се да се договорим. Но това засега е всичко“, счита съпредседателят на Фонда за енергийни стратегии Дмитрий Марунич. Експерът посочва, че между Киев и Москва продължава да има много неразрешени въпроси: „Един от тях са новите такси за транзит на газ, които принципно не устройват Русия. Те са в пъти по-високи от действащите тарифи и е ясно, че „Газпром“ не иска да плаща за себе си и „този човек“. Заместник-директорът на Националния фонд за енергийна сигурност (НФЕБ) Алексей Гривач също смята, че засега няма готови споразумения. „И ще бъдат необходими повече усилия както на корпоративно, така и на междудържавно ниво. Но диалогът се движи напред и отсъствието на лоши новини, в случая означава добри новини“, каза експертът. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2019 | 11:08 | Агенция "Фокус"

Reuters: Зеленски изключи едногодишна сделка за газов транзит

Reuters: Зеленски изключи едногодишна сделка за газов транзит

София. Париж. Президентът на Украйна заяви, че Киев и Москва може и да постигнат споразумение за транзита на газ преди края на годината, но изключи варианта то да е за една година, предава Reuters. В изявление след среща с руския президент Владимир Путин, Зеленски отбеляза, че варианта за едногодишна сделка е свален от масата и че той е поискал 10-годишен договор за транзит. „Мисля, че ще намерим нещо по средата“, заяви той. Украйна и Русия водят преговори за нова сделка за транзит на газ за замяна на 10-годишно споразумение, което изтича в края на тази година. "Газпром" заяви миналата седмица, че предлаганите от Киев транзитни тарифи са твърде високи. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2019 | 10:16 | Агенция "Фокус"

ТАСС: „Нафтогаз“ Украйна настоява „Газпром“ да изплати дълга си, съгласно Стокхолмския арбитраж

ТАСС: „Нафтогаз“ Украйна настоява „Газпром“ да изплати дълга си, съгласно Стокхолмския арбитраж

Киев/Москва. "Нафтогаз Украина" предложи на "Газпром" „нулев вариант“ само след изплащането на дълга от руската страна по решение на Арбитражния съд в Стокхолм, съобщи ръководителят на "Нафтогаз" Юрий Витренко, цитиран от TACC. "Нулевият вариант" изисква на първо място „Газпром“да се съобрази с арбитражното решение, така че дългът на "Газпром" към "Нафтогаз" да е нулев ", написа той във „Фейсбук“. Витренко добави, че "демонстрирайки на всички конструктивността на нашата позиция, ние („Нафтогаз“) дори сме съгласни да получим този дълг в газ". По-рано днес руският премиер Дмитрий Медведев заяви, че Украйна може да получава руски газ директно на по-ниска цена от стандартната, но за това трябва да се намери взаимоизгодно решение по въпроса за транзита. "Независимо дали го искат (украинските власти - коментар на ТАСС) или не, очевидно е, че в този случай е необходимо да се стигне до някакъв нулев вариант. Той трябва да бъде взаимно изгодно решение за двете страни", каза Медведев в интервю за телевизионната програма "Новини в събота", коментирайки руско-украинските преговори за газовите доставки. Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Декември 2019 | 18:57 | Агенция "Фокус"

Дмитрий Медведев: Русия мисли за европейците и не може да спре доставките на газ през Украйна

Дмитрий Медведев: Русия мисли за европейците и не може да спре доставките на газ през Украйна

Москва. Русия не може да прекрати доставките на газ през Украйна, тъй като се грижи за интересите на европейските и украинските потребители. Това заяви министър-председателят на Руската федерация Дмитрий Медведев в интервю за телевизионната програма „Вести в събота" , предава TACC. „Това [прекратяването на доставките] е невъзможно по друга причина. Все пак трябва да мислим за европейските потребители и за украинските си колеги", подчерта лидерът на кабинета в Москва. На въпрос дали Руската федерация може да забрани на европейските партньори да връщат газ обратно в Украйна, Медведев отговори, че „е доста трудно от гледна точка на технологичния контрол". Руският премиер обърна внимание и на факта, че правителството в Киев активно въвежда европейското законодателство в газовия сектор, което абсолютно устройва Москва. „Готови сме да работим според европейското законодателство, но трябва да постигнем съгласие по всички основни точки. И тогава можем да възобновим сътрудничеството, включително нашите доставки на газ на украинска територия. И това, между другото, наистина ще бъде от полза за украинските граждани", изрази увереност Медведев. Украйна може да получава руски газ директно на по-ниска цена, но за това е необходимо да се намери взаимоизгодно решение по въпроса за транзита, заяви още руският премиер. „Независимо дали те [украинските власти] искат или не, очевидно е, че в този случай е необходимо да се стигне до някакъв вариант. Той трябва да бъде взаимно изгоден за двете страни", подчерта премиерът на Русия. Медведев отбеляза, че Украйна получава руски газ, „но много по-скъпо, отколкото би могла да получава [при директни доставки]. Говорихме за това с украинските си колеги в различни формати. Тази цена може да е по-ниска, но за това трябва да се договорим", поясни Медведев. Премиерът на Русия е уверен, че Украйна трябва да изпълни международните си задължения, независимо кой е на власт в Киев. Според Медведев това се отнася изцяло за връщането на дълга към Русия в размер от 3 милиарда долара. В отговор на въпрос дали трябва да се сключват дългосрочни споразумения с Украйна например по отношение на газовите доставки, ако властта в Киев често се променя, Медведев отговори: „Въпросът не е кой е начело на страната, а за спазването на международните задължения. Изхождаме от позицията, че тези задължения трябва да бъдат спазени и от бъдещите лидери на държавата“, подчерта руският министър-председател. Превод и редакция: Тереза Герова

7 Декември 2019 | 12:12 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Тристранната среща между ЕС, Русия и Украйна за газа може да бъде проведена през декември

ТАСС: Тристранната среща между ЕС, Русия и Украйна за газа може да бъде проведена през декември

Брюксел. Датата на тристранната министерска среща за газа между Русия, ЕС и Украйна за съгласуване на условията на доставка и транзит на руския газ в ЕС от 1 януари 2020 г. още не е определена, „Европейската комисия работи за провеждането на срещата през декември“, съобщи представител на ЕК на брифинг в Брюксел, предава ТАСС. „ЕС приветства преките преговорите за газа между Русия и Украйна и работи за провеждането на тристранна среща на министрите през декември“, съобщи представител на ЕК, отговаряйки на въпрос за датата на министерските консултации. По-рано бе съобщено, че тристранните консултации може да бъдат проведени на 5 декември, ако „Газпром“ и „Нафтогаз“ са готови за тях. Но дата не беше потвърдена от всички страни и те не се състояха. На бъдещата среща страните планират да обсъдят условията на транзита на руски газ през Украйна от 2020 г. и преките доставки на газ в страната. Действащите договори за доставка и транзит на руски газ през Украйна изтичат на 31 декември. До тази дата Русия планира да пусне двата газопровода, които заобикалят Украйна- „Северен поток-2“ и „Турски поток“. Украйна от своя страна има задължение да приеме европейското енергийно законодателство до края на тази година. Русия е готова да сключи транзитен договор по европейските правила, ако Украйна успее да извърши всички необходими процедури. В качеството на резервен вариант руската страна предлага да се удължи действието на действащия договор до 2020 г. Освен това, Русия е готова да възобнови доставките на газ в Украйна, които са прекратени през 2015 г., с около 25 % отстъпка. По думите на министъра на енергетиката Александър Новак, обсъждано е ежегодна доставка на 15 млрд. куб. м от 2020 г. Диалогът се усложнява от съдебния процес между руския „Газпром“ и украинския „Нафтогаз“. Според Москва е оптимално да се приеме „пакетно решение“, което включва отказ от взаимни претенции и отмяна на глобата на Антимонополния комитет на Украйна в размер на 6,5 млрд. долара. Но в „Нафтогаз“ заявиха, че не възнамеряват да се отказват от съдебните искове към „Газпром“. Превод и редакция: Мария Факова

6 Декември 2019 | 14:36 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Украйна избра подходящ момент да шантажира „Газпром“

„Взгляд“: Украйна избра подходящ момент да шантажира „Газпром“

Москва. Преговорите между „Газпром“ и „Нафтогаз“ по отношение на транзита на руски газ през Украйна в Европа очевидно стигнаха до задънена улица. Страните си поставят взаимно изключващи се изисквания. Но ако от политическа гледна точка аргументите на Киев са напълно абсурдни, то чисто търговската позиция на Украйна, за съжаление на „Газпром“, изглежда много убедително, коментира руският вестник „Взгляд“, представен без редакторска намеса. Свикнали сме с факта, че Украйна се стреми да политизира проблемите с газа. И като цяло има причини да се мисли така Например, според украинските служители, "Северен поток" е лош, защото увеличава зависимостта на Европа от Русия. Но получаване на руски газ от украинската гаотранспортна система (ГТС) изглежда не засилва тази зависимост (в действителност това добавя и зависимостта от традиционно неадекватното украинско ръководство и от САЩ зад това ръководство). За да докаже истинността на твърдението си, Украйна купува руски газ от Европа на много по-високи цени. В момента в Киев се обсъждат три политически тези, свързани с газа. Първо, запазването на транзита на газ през територията на Украйна е необходимо, тъй като това е единственият фактор, който спира пълномащабната руска агресия. В Украйна твърдят , че руснаците се страхуват да не повредят тръбите и да осуетят плановете си за влияние върху Европа. Интересен момент - за разлика от предишната администрация, тази на Владимир Зеленски се опитва да не разгласява тази теза. Всъщност, дори да се предположи, че Русия има плановете, които са й приписани, това е пълна глупост - след пълното запълване на всички изградени „потоци“, има недостиг на транзитни мощности от около 15-20 милиарда кубически метра годишно. Така че в следващите няколко години украинският транзит може да бъде отказан само ако Европа значително намали консумацията на газ (има такава вероятност, но тя не е голяма). Второ, Украйна вероятно ще използва темата за газа за преговори около уреждането в Донбас. Предполага се, че ако Украйна заплаши да блокира транзита, тя ще принуди Меркел да се съгласи с Зеленски, който не иска да се съобрази със споразуменията от Минск относно предоставянето на поне някои гаранции на Донбас. Теоретично такъв аргумент има право да съществува - до ден днешен Меркел винаги е била на страната на украинските власти, които не са изпълнили споразумението. Защо сега да не застане на страната на Зеленски, особено след като той наистина може да блокира тръбата? Трето, смята се, че лидерите на "Нафтогаз" представляват сили, свързани с Демократическата партия на САЩ, и могат да свалят президента Зеленски, който се опитва да установи отношения с Русия. Всъщност Коболев и Витренко наистина са ориентирани към Демократическата партия на САЩ, но други твърдения са несигурни. От една страна, цялото правителство на Зеленски е пълно с „соросоиди“, ориентирани към Демократическата партия. От друга страна, кой е казал, че Зеленски иска да установи отношения с Русия? Но ако политическите мотиви на Украйна изглеждат очевидно объркани, тогава чисто търговската позиция на "Нафтогаз" е съвсем логична и оправдана - от гледна точка на интересите на Киев. „Газпром“ предлага на „Нафтогаз“ да удължи стария договор или да сключи нов за една година, при условие че двете страни оттеглят взаимните искове в международния арбитраж; да бъде отменено решението на Антимонополната комисия на Украйна да глоби „Газпром“ за „нарушаване на икономическата конкуренция“; Петицията на Нафтогаз да започне разследване на Европейската комисия срещу „Газпром“ да бъде оттеглена. Освен това „Газпром“ предлага да сключи пряко споразумение за доставки на газ за Украйна с 25% отстъпка. В същото време цената на газа ще намалее от 196 на 147 долара за хиляда кубически метра. „Нафтогаз“ категорично не е съгласен с всички тези изисквания и предложения. Още на 25 ноември изпълнителният директор на "Нафтогаз" Юрий Витренко заяви, че "страните трябва да продължат да обсъждат продължаването на транзита по европейски правила в тристранен формат с участието на Европейската комисия". Освен това Киев очаква да получи 2,6 милиарда долара спечелени в Стокхолм. По отношение на съдебните дела Коболев по-рано заяви, че „руската страна предлага на „Нафтогаз“да„ обезсили “почти 3 милиарда долара съгласно решенията от Стокхолм и да откаже делото за още 12 милиарда долара. Освен това Антимонополната комисия на Украйна е поканена да се откаже от глоба в размер на около 7 милиарда долара . ". За ръководството на „Нафтогаз“ това е неприемливо. Напротив, тя затрупва „Газпром“ с допълнителни искове „да компенсира загубата на транзит на газ“, а общият размер на исковете достига 22 милиарда долара. Лесно е да се разберат мотивите на Киев. Първо става дума за голяма сума пари, които могат да бъдат изразходвани, например, за закупуване на „джевлини“ и други оръжия за отблъскване на „руската агресия“. В краен случай Украйна се съгласи да приеме плащането на този дълг с подходящо количество газ, пряко доставено от Русия. Второ, когато "Нафтогаз" осъди за 4,6 милиарда долара "Газпром", Коболев си предвиди премия от 7,9 милиона долара. С 22 милиарда долара наградата му ще бъде 37,4 милиона долара. Кой от тях отказва от такива пари? Известно е, че международните съдилища подхождат към частните икономически въпроси от гледна точка на „Русия винаги е виновна“. В случая на споменатия арбитраж това беше нарушение на договора от страна на Украйна, но Русия беше посочена за виновна за това. Между другото, това, което кара Русия и руските организации, знаейки това, да се обръщат към „авторитета“ на международните съдилища, е напълно неразбираемо. Но защо Украйна се обръща към тях, това е просто разбираемо - колкото и абсурдни да са исканията на украинската страна, те вероятно ще бъдат удовлетворени. Русия, разбира се, може да не даде пари, но Коболев ще получи премията си. Що се отнася до споразумението за доставки на газ, „Нафтогаз“ по принцип не е против, но смята, че 25% отстъпка не е достатъчна, тъй като в този случай се получава „нормална цена“ (защо смятат така, не е ясно - в Европа цената на руския газ през първото тримесечие беше 254 долара за хиляда кубически метра). Анонимните източници предполагат, че „Нафтогаз“ иска отстъпка от 35%. Тогава газът за Украйна ще бъде 127 долара, което е равно на цената на газа за Беларус. Основното, което „Нафтогаз“ иска да постигне, е транзитните гаранции за поне десет години предварително. Всъщност има пълен консенсус - Украйна се нуждае от пари, Европа иска да поддържа киевския режим за сметка на Русия, а Русия, както вече споменахме, има недостиг на транзитни мощности. Така че е много вероятно страните да се споразумеят за транзита на руски газ през Украйна. Основният въпрос обаче е обемът на украинския транзит. Тоест - по чии условия? Русия е заинтересована да достави толкова количество газ, колкото е необходимо за попълване на дефицита в транзитните мощности и собственото потребление на Украйна. И да се направи това, докато не влязат в сила допълнителни транзитни мощности. С други думи, говорим за 15-20 милиарда кубически метра европейски транзит + 14 милиарда внос (Украйна е закупила толкова миналата година) година или две предварително. Украинската ГТС обаче е разчетена за транспортиране на приблизително 60 милиарда кубически метра. В случай на по-малки обеми печалбата се губи и най-важното - налягането в тръбата намалява, което води до невъзможност за снабдяване на потребителите в Украйна. И, разбира се, Украйна би искала максималният обем газ да бъде транспортиран възможно най-дълго. През 2018 г. украинската система за транспортиране на газ транспортира 87 милиарда кубически метра газ, и е получила около 3 милиарда долара за това (около 1% от БВП на Украйна, който миналата година според МВФ възлиза на 390 милиарда долара). Според наличната информация "Нафтогаз" търси споразумение, съгласно което Русия ще бъде задължена да транспортира поне 90 милиарда кубически метра годишно (87 милиарда кубически метра мина през украинската тръба миналата година), което би гарантирало рентабилността на украинската газопреносна система. Ако Украйна в резултат получи споразумение, съгласно което ще бъде гарантиран само 60 милиарда транзит, това ще бъде отстъпка, но отстъпка, която е напълно задоволителна за Украйна. Както виждаме, позицията на „Нафтогаз“ е напълно оправдана от икономическа гледна точка. И най-важното е, че моментът за оказване на натиск върху „Газпром“ беше избран много добре: „Северен поток 2“ все още не е готов и няма да бъде готов до момента, в който приключи настоящият транзитен договор. Но дори след старта му Русия все още ще се нуждае от украински транзит. А това означава - преговорната позиция на Киев в тази ситуация изглежда по-силна. Превод: Юлиян Марков

2 Декември 2019 | 19:56 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕК не потвърди тристранните газови преговори, насрочени за 5 декември

ТАСС: ЕК не потвърди тристранните газови преговори, насрочени за 5 декември

Брюксел. Европейската комисия (ЕК) не потвърди съобщенията за тристранна министерска среща между Русия, ЕС и Украйна на 5 декември относно доставките и транзита на руски газ за ЕС след 1 януари 2020 г., когато изтича настоящият десетгодишен договор между Москва и Киев. Това съобщи пред ТАСС официалният представител на Европейската комисия Анна-Кайса Итконен. „От наша страна не можем да потвърдим фиксираната дата на следващата среща на министрите“, каза тя в отговор на искане за коментар на изявлението на Министерството на енергетиката на Украйна относно възможността да се проведе тази среща на 5 декември. „Възнамеряваме да проведем тези консултации в началото на декември“, продължи тя. По-рано министърът на енергетиката и опазването на околната среда на Украйна Алексей Оржел заяви, че следващият етап от консултациите относно условията за транзит и доставка на руски природен газ за Украйна може да се проведе на 5 декември. Според източници в Брюксел тази дата е предложена от Европейската комисия през ноември, но оттогава няма официално потвърждение за това. Оржел също потвърди, че Киев обмисля възобновяване на директните доставки на руски газ за Украйна, при условие че цената на ресурса не е „политическа“ и се осигури компенсация, свързана с прилагането на решението на Стокхолмския арбитраж. Тристранните министерски консултации с газ бяха възобновени през септември в Брюксел след повече от шест месеца пауза заради президентските и парламентарни избори в Украйна. Последната среща се проведе на 28 октомври, но тя не доведе до значителен напредък. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Декември 2019 | 19:03 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Русия и Украйна обсъждат погасяването на задължение на „Газпром" в размер на 3 милиарда долара с газ

ТАСС: Русия и Украйна обсъждат погасяването на задължение на „Газпром" в размер на 3 милиарда долара с газ

Киев. Русия и Украйна обмислят възможността „Газпром“ да погаси размера на дълга съгласно решението на Стокхолмския арбитраж в размер на около 3 милиарада долара с газ, съобщи изпълнителният директор на украинската компания "Нафтогаз" Юрий Витренко, цитиран от TACC . "Според публичните изявления на [руската страна] виждаме известен напредък. Говорим за газ на стойност 3 милиарда долара. Това е много газ, както разбираме, това е едногодишния внос на Украйна", заяви Витренко в ефира на Радио „Новое Время“. Представителят на "Нафтогаз" заяви, че подобно предложение - за изплащане чрез газ - идва от украинската страна. "Готови сме да договорим, така че да ни бъде доставен газ", подчерта той. През ноември 2014 г. "Нафтогаз" се обръща към Стокхолмския арбитраж с искане срещу Газпром за около 17 милиарда долара за неосигуряване на договорените обеми за транзит, както и за преразглеждане на тарифите и условията за транзита на руски газ през Украйна. През февруари 2018 г. съдът в Стокхолм постанови: да се доплатят на "Нафтогаз" около 4,7 милиарда долара в рамките на делото за транзита. По този начин, като взеха предвид удовлетворените насрещни искове, „Газпром“ се оказа, че трябва да плати на Нафтогаз 2,56 млрд. долара. "Газпром" оспори това решение. През октомври 2019 г. апелативният съд на окръг Свеа проведе изслушвания по жалбата на „Газпром“, което доведе до отхвърлянето му. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Ноември 2019 | 04:30 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Русия и Украйна обсъждат погасяването на задължение на „Газпром" в размер на 3 милиарда долара с газ

ТАСС: Русия и Украйна обсъждат погасяването на задължение на „Газпром" в размер на 3 милиарда долара с газ

Киев. Русия и Украйна обмислят възможността „Газпром“ да погаси размера на дълга съгласно решението на Стокхолмския арбитраж в размер на около 3 милиарада долара с газ, съобщи изпълнителният директор на украинската компания "Нафтогаз" Юрий Витренко, цитиран от TACC . "Според публичните изявления на [руската страна] виждаме известен напредък. Говорим за газ на стойност 3 милиарда долара. Това е много газ, както разбираме, това е едногодишния внос на Украйна", заяви Витренко в ефира на Радио „Новое Время“. Представителят на "Нафтогаз" заяви, че подобно предложение - за изплащане чрез газ - идва от украинската страна. "Готови сме да договорим, така че да ни бъде доставен газ", подчерта той. През ноември 2014 г. "Нафтогаз" се обръща към Стокхолмския арбитраж с искане срещу Газпром за около 17 милиарда долара за неосигуряване на договорените обеми за транзит, както и за преразглеждане на тарифите и условията за транзита на руски газ през Украйна. През февруари 2018 г. съдът в Стокхолм постанови: да се доплатят на "Нафтогаз" около 4,7 милиарда долара в рамките на делото за транзита. По този начин, като взеха предвид удовлетворените насрещни искове, „Газпром“ се оказа, че трябва да плати на Нафтогаз 2,56 млрд. долара. "Газпром" оспори това решение. През октомври 2019 г. апелативният съд на окръг Свеа проведе изслушвания по жалбата на „Газпром“, което доведе до отхвърлянето му. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Ноември 2019 | 21:39 | Агенция "Фокус"

Александър Новак: Двустранни газови преговори между Русия и Украйна са възможни следващата седмица

Александър Новак: Двустранни газови преговори между Русия и Украйна са възможни следващата седмица

Малабо. Нови двустранни преговори за транзита на газ между Русия и Украйна са възможни през следващата седмица, заяви руският министър на енергетиката Александър Новак, цитира думите му РИА Новости. "Мисля, че има такава възможност, но очакваме да ни докладват за резултатите", каза Новак пред репортери в кулоарите на срещата на върха на Форума на страните износителки на газ в столицата на Екваториална Гвинея Малабо, коментирайки възможността за провеждане на нови двустранни преговори за газ с Украйна следващата седмица. "Сега работят специалисти от" Газпром "и украински специалисти. Те в момента, след няколко дни, трябва да подготвят конкретни въпроси", добави министърът. Съществуващите договори за транзит на газ и газ между Русия и Украйна приключват тази година. Руската страна на последните тристранни консултации с участието на Европейската комисия през октомври представи позиция относно необходимостта от пакетно решение на транзитния въпрос - заедно със съдебни спорове и доставки на газ за Украйна, но не беше постигнат напредък в тази посока. Все още не е определена датата на следващата тристранна среща. В същото време руският президент Владимир Путин в понеделник вечерта обсъди газовите въпроси в телефонен разговор с украинския си колега Владимир Зеленски, а във вторник с разговаря с Новак и с ръководителя на „Газпром“ Алексей Милер. Подробности за преговорите не бяха разкрити. Въпреки това, в четвъртък във Виена бяха проведени двустранни консултации за газ с участието на Новак, Милер, министъра на енергетиката на Украйна Алексей Оржел, както и ръководителите на "Нафтогаз" и Оператора на газопреносната система на Украйна (ОГТС). Руското министерство на енергетиката и "Газпром" съобщиха, че страните са се договорили да засилят двустранната работа в следващите дни. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Ноември 2019 | 17:16 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Техническите консултации Русия-ЕС-Украйна за газовите доставки са отложени за следващата седмица

ТАСС: Техническите консултации Русия-ЕС-Украйна за газовите доставки са отложени за следващата седмица

Брюксел. Техническите консултации между Русия, Европейския съюз и Украйна за газовите доставки са отложени за следващата седмица, предава TACC, като се позовава на източник от Комисията. Агенцията припомня, че консултациите в Брюксел трябваше да се проведат в рамките на деня. „Техническите консултации бяха отложени за следващата седмица", разкрива източникът на ТАСС. Превод и редакция: Тереза Герова

29 Ноември 2019 | 12:41 | Агенция "Фокус"

„Коммерсантъ“: Шведски съд отхвърли жалбата на „Газпром“ в спора с „Нафтогаз"

„Коммерсантъ“: Шведски съд отхвърли жалбата на „Газпром“ в спора с „Нафтогаз"

Стокхолм. Съдът в шведския окръг Свеа не удовлетвори първата жалба на руския енергиен гигант „Газпром" срещу решението на Стокхолмския арбитраж в спора с украинската държана компания „Нафтогаз", съобщава вестник „Коммерсантъ“. „Газпром“ оспори решението за възстановяване на Украйна на сума в размер на 2,56 млрд. долара по договорите за доставка и транзит на газ през страната. „Това означава, че съдът отхвърля искането на „Газпром“ и решението на арбитражния съд не може да бъде отменено. Съдът не установи процесуални нарушения", се посочва в заключението на магистратите. Решението не може да бъде обжалвано. Останалите оплаквания на „Газпром“ ще бъдат разгледани през 2020 г. От „Нафтогаз" определиха решението като „пълна победа". „Украйна печели отново! Спечелихме по първата жалба на „Газпром“ срещу решението на Стокхолмския арбитраж!“, написа Юрий Витренко, изпълнителен директор на компанията, на своята страница в социалната мрежа „Фейсбук“. През 2017-2018 г. Стокхолмският арбитражен съд разпореди на „Газпром“ да плати на украинската страна 2,56 млрд. долара. В същото време „Нафтогаз" заведе дело срещу руската компания за 12 млрд. долара. По-рано от Москва увериха, че са готови да удължат съществуващия договор за транзит на газ през Украйна, стига всички съдебни претенции на Киев да бъдат анулирани. Превод и редакция: Тереза Герова

27 Ноември 2019 | 13:33 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Украйна заплаши с кражба на газ, ако „Газпром“ не приеме условията й

„Взгляд“: Украйна заплаши с кражба на газ, ако „Газпром“ не приеме условията й

София. Киев/Москва. "Нафтогаз" каза какво би направила с руския газ, ако транзитът му в Европа от новата година продължи без договор. Отговорът е много подобен на заплаха за кражба на гориво. Но има и положителни промени в този отговор: ако по-рано Киев наричаше това контрабанда на газ, сега то се нарича „газ на неизвестен собственик“. Какво означават тези изявления на "Нафтогаз" и какви заплахи представляват за "Газпром" и за газовия транзит в Европа, коментира руският вестник „Взгляд“ При липса на транзитен договор, Украйна възнамерява да изпомпва руски газ, предназначен за европейците, в своите хранилища от новата година. Важно уточнение: без договор суровините ще се считат за принадлежащи на неопределен собственик и ще останат в украински подземни резервоари за времето, докато се уредят документите. Това написа във „Фейсбук“ изпълнителният директор на "Нафтогаз" Юрий Витренко. Мнозина възприеха това като заплаха и изнудване на Русия и Европа от негова страна. Ако Русия не подпише договора до 1 януари 2020 г., тогава Украйна на практика ще открадне руския газ. В крайна сметка европейците никога няма да го получат, а имущество на „Газпром“ ще престане да бъде собственост на „Газпром“. „Всъщност Украйна заплашва да спре транзита на руски газ до европейските потребители, ако преговорите не бъдат приключени преди 1 януари 2020 г. И вероятността тристранните преговори за газ да не приключат до този момент съществува ”, заяви заместник-ръководителя на Фонда за енергийна сигурност Алексей Гривач. Гривач не изключва, че ръководството на "Нафтогаз" специално иска да прекъсне газовите преговори, за да организира енергийна криза в Европа. Дори ще му е от полза. Всъщност подписването на ново споразумение съгласно европейските правила означава, че те ще вземат газовата тръба от "Нафтогаз" и ще я прехвърлят на друга компания. Тогава монополистът ще загуби значителни приходи от транзита на газ. И ръстът на цените на газа в случай на криза ще окаже полезен за украинците, тъй като все пак ще позволи те да продават скъпо и внесен и произведен газ в Украйна на обикновените украинци. Другият вариант е, че „Нафтогаз“ не слуша собствения си президент и правителство или дори Европа, а САЩ, които се нуждаят от газова криза и прекъсване на доставките на газ за Европа, като никой друг. Европа трябва да се справи със заплахите на „Нафтогаз“, като напомни на украинските ръководители за транзитните задължения, които те трябва да изпълняват дори без транзитно споразумение съгласно Договора за енергийна харта (ДЕХ). От друга страна, ако това е заплаха, тогава е доста глупаво, каза Игор Юшков, водещ експерт от Националния фонд за енергийна сигурност. „Газпром просто няма да доставя газ след 31 декември в украинската система, ако няма транзитен договор. Следователно, „Нафтогаз“ просто няма какво да изпомпа в своите резервоари“, казва той. Изявлението на Витренко всъщност може да се разглежда по два начина. От една страна, това наистина може да бъде заплаха: „Нафтогаз“ никога не е пренебрегвал подобни методи. От друга страна, това може да е вариант за излизане от кризисна ситуация, в случай че няма достатъчно време за подписване на нов договор. Това е опит да се намери възможност да не се спира транзитът, въпреки липсата на договор. "Как да го тълкуваме не е напълно ясно, имаме нужда от обяснения от украинската страна", казва Юшков. „Ако се има предвид вторият вариант, тогава се очертава конструктивна схема. Ако на 26 декември, както обещава украинската страна, отделна компания ще бъде отделена от „Нафтогаз“, която ще стане собственик на газотранспортната система, то от този момент ще започне процесът на подписване на ново споразумение за транзит. В този случай може да не са достатъчни пет дни преди новата година за подписване на нов договор. А през 2020 г. ще са необходими допълнителни няколко дни, за да се попълнят всички документи и да се подпише годишно споразумение за транзит. И за тези няколко дни е необходима някаква преходна схема: как да продължи транзита на газ, когато официално все още няма търговски договор “, предлага Игор Юшков. Ако „Нафтогаз“ предлага решение на този проблем, тогава това не е заплаха, а предложение. И вторият вариант е напълно възможен в светлината на последните събития. Първо, тези дни "Нафтогаз" за първи път от много години насам конструктивно отговори на официалното предложение на „Газпром“ за газов договор. Риториката на украинската компания се промени драстично: от мантрата, че няма да има транзит от новата година до готовността „да работи добросъвестно“ за сключване на нов договор. Позицията на "Нафтогаз" значително се доближи до това, което предлага "Газпром". Това беше първата стъпка към подписване на нов годишен договор. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Ноември 2019 | 02:02 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Украйна заплаши с кражба на газ, ако „Газпром“ не приеме условията й

„Взгляд“: Украйна заплаши с кражба на газ, ако „Газпром“ не приеме условията й

Киев/Москва. "Нафтогаз" каза какво би направила с руския газ, ако транзитът му в Европа от новата година продължи без договор. Отговорът е много подобен на заплаха за кражба на гориво. Но има и положителни промени в този отговор: ако по-рано Киев наричаше това контрабанда на газ, сега то се нарича „газ на неизвестен собственик“. Какво означават тези изявления на "Нафтогаз" и какви заплахи представляват за "Газпром" и за газовия транзит в Европа, коментира руският вестник „Взгляд“ При липса на транзитен договор, Украйна възнамерява да изпомпва руски газ, предназначен за европейците, в своите хранилища от новата година. Важно уточнение: без договор суровините ще се считат за принадлежащи на неопределен собственик и ще останат в украински подземни резервоари за времето, докато се уредят документите. Това написа във „Фейсбук“ изпълнителният директор на "Нафтогаз" Юрий Витренко. Мнозина възприеха това като заплаха и изнудване на Русия и Европа от негова страна. Ако Русия не подпише договора до 1 януари 2020 г., тогава Украйна на практика ще открадне руския газ. В крайна сметка европейците никога няма да го получат, а имущество на „Газпром“ ще престане да бъде собственост на „Газпром“. „Всъщност Украйна заплашва да спре транзита на руски газ до европейските потребители, ако преговорите не бъдат приключени преди 1 януари 2020 г. И вероятността тристранните преговори за газ да не приключат до този момент съществува ”, заяви заместник-ръководителя на Фонда за енергийна сигурност Алексей Гривач. Гривач не изключва, че ръководството на "Нафтогаз" специално иска да прекъсне газовите преговори, за да организира енергийна криза в Европа. Дори ще му е от полза. Всъщност подписването на ново споразумение съгласно европейските правила означава, че те ще вземат газовата тръба от "Нафтогаз" и ще я прехвърлят на друга компания. Тогава монополистът ще загуби значителни приходи от транзита на газ. И ръстът на цените на газа в случай на криза ще окаже полезен за украинците, тъй като все пак ще позволи те да продават скъпо и внесен и произведен газ в Украйна на обикновените украинци. Другият вариант е, че „Нафтогаз“ не слуша собствения си президент и правителство или дори Европа, а САЩ, които се нуждаят от газова криза и прекъсване на доставките на газ за Европа, като никой друг. Европа трябва да се справи със заплахите на „Нафтогаз“, като напомни на украинските ръководители за транзитните задължения, които те трябва да изпълняват дори без транзитно споразумение съгласно Договора за енергийна харта (ДЕХ). От друга страна, ако това е заплаха, тогава е доста глупаво, каза Игор Юшков, водещ експерт от Националния фонд за енергийна сигурност. „Газпром просто няма да доставя газ след 31 декември в украинската система, ако няма транзитен договор. Следователно, „Нафтогаз“ просто няма какво да изпомпа в своите резервоари“, казва той. Изявлението на Витренко всъщност може да се разглежда по два начина. От една страна, това наистина може да бъде заплаха: „Нафтогаз“ никога не е пренебрегвал подобни методи. От друга страна, това може да е вариант за излизане от кризисна ситуация, в случай че няма достатъчно време за подписване на нов договор. Това е опит да се намери възможност да не се спира транзитът, въпреки липсата на договор. "Как да го тълкуваме не е напълно ясно, имаме нужда от обяснения от украинската страна", казва Юшков. „Ако се има предвид вторият вариант, тогава се очертава конструктивна схема. Ако на 26 декември, както обещава украинската страна, отделна компания ще бъде отделена от „Нафтогаз“, която ще стане собственик на газотранспортната система, то от този момент ще започне процесът на подписване на ново споразумение за транзит. В този случай може да не са достатъчни пет дни преди новата година за подписване на нов договор. А през 2020 г. ще са необходими допълнителни няколко дни, за да се попълнят всички документи и да се подпише годишно споразумение за транзит. И за тези няколко дни е необходима някаква преходна схема: как да продължи транзита на газ, когато официално все още няма търговски договор “, предлага Игор Юшков. Ако „Нафтогаз“ предлага решение на този проблем, тогава това не е заплаха, а предложение. И вторият вариант е напълно възможен в светлината на последните събития. Първо, тези дни "Нафтогаз" за първи път от много години насам конструктивно отговори на официалното предложение на „Газпром“ за газов договор. Риториката на украинската компания се промени драстично: от мантрата, че няма да има транзит от новата година до готовността „да работи добросъвестно“ за сключване на нов договор. Позицията на "Нафтогаз" значително се доближи до това, което предлага "Газпром". Това беше първата стъпка към подписване на нов годишен договор. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Ноември 2019 | 22:12 | Агенция "Фокус"

„Новая Польша“ (Полша): Краят на диктата на „Газпром“

„Новая Польша“ (Полша): Краят на диктата на „Газпром“

Варшава. Дълги години полската държава зависеше от доставките на природен газ от Русия. Техният дял надхвърляше 50%, което поставяше страната наравно с много други страни от бившия социалистически лагер. Сега обаче идва краят на „Газпром“, пише Мацей Заневич в статия за рускоезичното полско списание „Новая Польша“. Две страни на монетата Първоначално доставките на газ за Полша минаваха главно през Украйна, но рязкото увеличение на търсенето през 90-те години, свързано с икономическото развитие, наложи изграждането на нов газопровод. В резултат на това през 1999 г. се появи газопроводът „Ямал-Европа“, който осигурява доставките на синьо гориво до Беларус, Полша и Германия. От една страна, изграждането му даде възможност да се задоволи нарастващото търсене на газ в страната. От друга страна, той гарантираше зависимостта на Полша от Русия с години. Тази зависимост се усети особено силно през зимата на 2008-2009 година. Тогава в продължение на няколко месеца „Газпром“ информира полското правителство за възможността за „проблеми“ при прилагането на транзитното споразумение с Украйна. Както се оказа, това беше успешна операция за натиск върху Украйна от страна на Русия, резултатът от която беше подписването на изключително неизгодно споразумение за доставка на газ в страната. Фактът, че, възползвайки се от възможността, Кремъл проведе подобна операция срещу Полша, е по-малко известен. На 1 януари 2009 г. руската телевизия обяви „затягането на клапана“ с газ за Украйна и в същото време доставките към ЕС имаха същата съдба. По този начин „Газпром“ принуди Полша да договори анекс към транзитното споразумение, както и да увеличи доставките на газ. Породен от хаос Струва си да се помни, че за тази ситуация част от вината е на полското правителство. Както показа разсекретеният доклад на Върховната одитна служба, полските преговарящи не бяха подготвени за нея, не се придържаха към рамката, посочена в инструкциите, и дори поеха допълнителни задължения с уговорка по телефона. Освен това някои членове на правителството и правителствените агенции разполагаха само с две минути, за да прочетат договора, преди да го подпишат. В резултат Полша почти подписа търговско споразумение, което може да бъде наречено най-неизгодното след независимостта през 1989 г. Първоначалната му версия включваше, например, експлоатацията до 2037 г. съгласно разпоредби, противоречащи на националното законодателство и правото на ЕС. По въпроса обаче се намеси Европейската комисия, която забави ратификацията на договора и наложи въвеждането няколко промени в полза на полската страна. В окончателната версия договорът беше подписан едва на 29 октомври 2010 г. - но се оказа страшно неизгоден за Полша. Дълго, скъпо и задължително Какво не е наред с това споразумение? Кремъл умело използва факта, че Варшава няма алтернатива на руския газ. Зависимостта на Полша от вноса като цяло е много по-голяма, отколкото например на Украйна. Ако последната е внасяло само ⅓ от използван газ през 2018 г. (около 10,6 милиарда кубически метра от 32,3 милиарда), то Полша е внесла над ¾ (13,5 милиарда кубически метра при консумиран обем от 17,2 милиарда). Създаването на газова криза и принудата на неподготвени партньори за бързи преговори неизбежно щеше да доведе до подписване на споразумение, което беше неизгодно за Полша. Договорът за „Ямал-Европа“ е валиден до края на 2022 година. Една от неговите слаби страни за Полша се крие във формулата, използвана за изчисляване на цената на внесения газ: тя не взема предвид пазарните цени, а е свързана изключително с цените на петрола. В резултат Полша плаща за газ много повече, отколкото например Германия, която се намира по-далеч от Русия. Според неофициални данни през 2012 г. Полша е платила 525,5 долара за 1000 кубически метра газ от Русия, а Германия е платила само 379,3 долара за същия обем. Цената за Украйна тогава беше 450 долара за същия обем. Споразумението е сключено за 8,7 милиарда кубически метра газ годишно по общоприетата формула за приемане или плащане, според която, дори ако Полша по някаква причина не се нуждае от договореното количество газ, тя трябва да я плати изцяло. Нещо повече, може би основният недостатък на договора е, че Полша няма право да реекспортира руския газ. В резултат на това тя е принудена да използва резервите в своята страна, независимо от настоящата нужда и възможността да закупува по-евтини суровини от други източници. Подобни условия бяха заложени в споразумението, подписано през 2009 г. от Русия и Украйна. Газова революция Обаче, откакто полското правителство подписа договора, на полския газов пазар се промениха много неща. На първо място се появи терминал за втечнен природен газ, който вече може да получава до 5 милиарда кубически метра ВПГ годишно. Сега терминалът се разширява, за да увеличи възможния обем до 7,5 милиарда кубически метра. През 2023-24 г. в Гданския залив ще бъде пуснат в експлоатация плаващ регализационен възел (PRGU). Освен това, не по-късно от октомври 2022 г. се планира да бъде открит газопроводът на Балтийският газопровод, който ще свързва норвежките газови находища с Полша. Неговата производителност е 10 милиарда кубически метра, от които 8,1 милиарда вече са запазени от полската държавна компания PGNiG. Датата на пускане на газопровода съвпада с датата на изтичане на договора за „Ямал“. Този проект има за цел да замени доставките от Русия. Очевидно е обаче, че до 2023 г., когато изтича договорът с Русия, нуждите на Полша от газ ще се увеличат. Това се дължи на прехода на икономиката от въглища към газ и възобновяеми енергийни източници. Според прогнозите на полския оператор, вече през 2023 г. потреблението на газ в страната може да се увеличи от 20,1 на 23,6 милиарда кубически метра годишно. В същото време вътрешното производство е много скромно - през 2018 г. например то възлиза на 3,8 милиарда кубически метра и няма вероятност за значително увеличение на тази цифра. В тази връзка PGNiG вече е запазил 12,4 милиарда кубически метра втечнен газ от 2023 г., част от която може, в зависимост от ситуацията, да бъде препродадена на световния пазар или използвана в Полша. За да се застрахова от евентуални прекъсвания в доставките, е разработен авариен план - временна инсталация на PRGU в близост до терминала за ВПГ. От 2009 г., когато Полша бе принудена спешно да преговаря под заплахата от липса на газ и в резултат на това подписа нерентабилно споразумение с „Газпром“, минаха само 10 години. През това време обаче полският пазар на газ се промени драстично и през 2023 г. най-накрая ще придобие нов облик. Тогава всички проекти за диверсификация ще бъдат завършени и Полша ще има реална възможност да откаже доставките на газ от Русия. Означава ли това, че големите руски суровини никога няма да бъдат доставяни в Полша? Изобщо не е необходим подобен развой на ситуацията. За Полша няма пречка да закупи ограничени количества от газ от Русия - на пазарна цена, с право на реекспорт и при краткосрочни договори. Точно така изглеждат стандартните газови договори в Европа сега. Но за тази цел Русия трябва да приеме факта, че ерата на газовата диктатура по отношение на Полша отмина. Превод и редакция: Тереза Герова

26 Ноември 2019 | 10:32 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Украйна заплаши да насочва транзитния руски газ в свои хранилища

РИА Новости: Украйна заплаши да насочва транзитния руски газ в свои хранилища

Киев. Украйна има намерение да насочва транзитния газ от Русия в своите подземни хранилища в случай, че не бъде постигнат договор за пренос на суровината, написа във „Фейсбук“ изпълнителният директор на „Нафтогаз“ Юрий Витренко, предава РИА Новости. Той отбеляза, че при отсъствието на споразумение, газът ще се разглежда като принадлежащ на неопределен собственик. Той ще остане в хранилищата, докато не бъдат оформени документите. По-рано ръководителят на компанията Андрей Коболев заяви, че транзитът на руски газ, ако той продължи през 2020 година без подписан договор за транзит на условията на Киев, ще се счита за контрабанден. В понеделник стана известно, че "Нафтогаз" е изпратил на "Газпром" отговор на предложението за удължаване на действащото споразумение за транзит с една година или подписване на ново за същия период - с условие за отказ от взаимните искове в съда. Витренко допусна такава възможност и добави, че договорът трябва да отговаря на украинското законодателство и европейските правила. Преди това "Газпром" предложи на "Нафтогаз" да удължи съществуващия договор или да сключи нов за период от една година. Настоящият договор за транзит на руски газ изтича на 31 декември тази година. Страните все още не са се споразумели за условията на новия договор. Превод и редакция: Иван Христов

26 Ноември 2019 | 07:18 | Агенция "Фокус"

„Коммерсантъ“: Украинската газова компания е съгласна „Газпром“ да изплати дълга си с газ

„Коммерсантъ“: Украинската газова компания е съгласна „Газпром“ да изплати дълга си с газ

Киев/Москва. „Нафтогаз Украйна“, както се очакваше, отхвърли претенциите на „Газпром“ за разрешаване на всички правни спорове преди сключване на нов транзитен договор. В същото време "Нафтогаз" разглежда възможността за някои отстъпки - например украинската компания по принцип е готова да сключи транзитен договор за една година, както е предложено от "Газпром" и както по-рано беше разрешено от Европейската комисия. "Нафтогаз" също е готов да приеме газ в размер на 2,6 милиарда долара, който Газпром трябва да плати съгласно решение на Стокхолмския арбитраж. Това би позволило на Украйна да уреди годишното си търсене на газ, пише руският вестник “Коммерсантъ“. "Нафтогаз" изпрати на "Газпром" отговор на предложението за продължаване на транзитния договор, който изтича на 1 януари 2020 г., с една година. „Газпром“ свърза това предложение с приключването на всички съдебни спорове, а именно: отказът на "Нафтогаз" от 2,6 милиарда долара въз основа на иска, спечелен от Стокхолмския арбитраж, както и от ново дело в размер на 12 милиарда долара, отмяна на глобата на Антимонополния комитет на Украйна, както и оттеглянето на жалбата „Нафтогаз“ срещу „Газпром“ пред Европейската комисия. Както се очакваше, "Нафтогаз" отказа да оттегли всички тези изисквания, заяви търговският директор на компанията Юрий Витренко във „Фейсбук“. Позицията на украинската страна беше ясна още миналата седмица, когато министърът на енергетиката на страната Алексей Оржел на 19 ноември определи исканията на „Газпром“ като неприемливи. В същото време в изявлението си Юрий Витренко допусна смекчаването на позицията на „Нафтогаз“ по две точки“: По принцип украинската компания е готова да сключи транзитен договор с „Газпром“ за една година, а не за по-дълъг период (вероятно 10 години), за което настояват Украйна и Европейската комисия. Освен това подобен договор, според Витренко, трябва да отговаря на европейското и украинското законодателство, тоест става дума за ново споразумение, а не за удължаване на старото споразумение, както предложи „Газпром“. Вторият момент е, че "Нафтогаз" е готов да обсъди плащането от "Газпром" на дълга от 2,6 милиарда долара под формата на газ, а не в брой. Самият „Нафтогаз“ оценява размера на дълга вече на почти 3 милиарда долара, като взема предвид лихвата (0,03% на ден), която се натрупва от момента на вземане на решението за арбитраж в Стокхолм на 28 февруари 2018 г. Ако преценим това количество в газ по текущи цени на германския пазар (около 190 долара за хиляда кубически метра), то ще бъде равностойно на 15,8 милиарда кубически метра - това приблизително съответства на годишните нужди за внос на Украйна. За "Газпром" плащането с газ ще бъде много по-изгодно от даването на „живи“ пари, тъй като разходите за производство и доставка на газ до границата с Украйна са под 80 долара за хиляда кубически метра. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Ноември 2019 | 19:25 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Следващата среща за газовия транзит през Украйна ще бъде на 29 ноември

ТАСС: Следващата среща за газовия транзит през Украйна ще бъде на 29 ноември

Москва. Поредната тристранна техническа среща за газовия транзит през Украйна е планирана за 29 ноември, а форматът й ще бъде определен в сряда, 27 ноември. Това съобщи пред ТАСС заместник-министърът на енергетиката на Русия Анатолий Яновски „Срещата потенциално е планирана за петък. Тя може да се проведе в различни режими: видеоконференция или очи в очи. Ще решим това в сряда“, заяви той. На 20 ноември представители на Русия, ЕС и Украйна проведоха технически консултации по темата, след които бе решено разговорите да продължат и през тази седмица. Яновски отбелязва, че оценява позитивно резултатите от последните разговори и отбеляза, че в момента се обработват корпоративните документи. Превод и редакция: Иван Христов

25 Ноември 2019 | 12:23 | Агенция "Фокус"

ТАСС: „Газпром“ запълни с газ и двете тръби на „Турски поток“

ТАСС: „Газпром“ запълни с газ и двете тръби на „Турски поток“

Москва. "Газпром" приключва подготовката за въвеждане в експлоатация на газопровода "Турски поток", което според графика трябва да се проведе преди края на 2019 г., предава TACC. "В момента и двете тръби са пълни с газ, започвайки от крайбрежните съоръжения близо до Анапа до приемателен терминал, разположен в близост до село Къйъкей на турския бряг. Руската компресорна станция и сухоземната част на газопровода в Русия са готови за експлоатация", се казва в съобщение на компанията „Газпром“ . В същото време приключват и подготвителните дейности на приемния терминал в Турция. Капацитетът на газопровода ще бъде 31,5 милиарда кубически метра газ годишно. Това количество енергия е достатъчно за задоволяване на домакинските нужди на 15 милиона средни домакинства. Капацитетът на всяка тръба е 15,75 милиарда кубически метра газ годишно. Първите доставки на газ са планирани за края на 2019 г. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Ноември 2019 | 22:58 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕК препоръча на Украйна да купува газ директно от Русия

ТАСС: ЕК препоръча на Украйна да купува газ директно от Русия

Брюксел. Европейската комисия е препоръчала на Украйна да купи около 15 млрд. кубически метра газ директно от Русия през следващата година и да намали скъпите реверсни доставки, съобщи пред ТАСС източник от европейските институции, близък до преговорите за транзита на синьо гориво. „ЕК препоръча на Киев от 2020 година да се върне към директни покупки на руски газ от порядъка на 15 млрд. куб. м., за да намали загубите от реверсните покупки на същия газ“, отбеляза той. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2019 | 10:52 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Киев отхвърли предложението на „Газпром“ за газовия транзит след януари 2020 година

ТАСС: Киев отхвърли предложението на „Газпром“ за газовия транзит след януари 2020 година

Киев. Предложението на руската компания „Газпром“ за продължаване на действащия или сключване на нов договор за транзит на газ пред Украйна е неприемливо за Киев. Това заяви министърът на енергетиката и околната среда на Украйна Алексей Оржел, цитиран от ТАСС. „Предложението, което получихме (от Газпром), е неприемлови за Украйна, защото то предвижда да се откажем от арбитражите и да подпишем договор само за една година“, заяви министърът в ефира на местна телевизия. Той обаче добави, че „може да се постигне разбирателство“. Оржел даде да се разбере, че в случай на подписване на дъглосрочен договор за транзит на газ в необходимите обеми, Киев е готов на компромиси. Оржел нбе изключи Русия да се опита да продължи транзита на газ от 1 януари 2020 година и без договор. „Ще смятаме това за контрабанда. И тогава ще има нови юридически процеси“, предупреди той. Преди това „Газпром“ изпрати на украинската компания „Нафтогаз“ официално предложение за продължаване на съществуващия или за сключване на нов договор за транзит на газ през Украйна за период от една година, като се вземе предвид прогнозираното търсене на европейските клиенти за 2020 г. В предложението на руската държавна компания се посочва, че необходимите условия са отказът на двете страни по всички взаимни искове в международен арбитраж и прекратяване на всички съдебни производства. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2019 | 08:55 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Министерството на енергетиката на Украйна отхвърли предложението на „Газпром“ за нов договор за транзит на природен газ

ТАСС: Министерството на енергетиката на Украйна отхвърли предложението на „Газпром“ за нов договор за транзит на природен газ

Киев/Москва. Предложенията на руската компания „Газпром“ за разширяване на съществуващия или за сключване на нов договор за транзит на газ през Украйна бяха определени като неприемливи в Киев. Това заяви министърът на енергетиката и околната среда на Украйна Олексий Оржел, предава TACC. „Предложението, което вече е получено (от „Газпром“), е неприемливо за Украйна, предвид факта, че е необходимо да се откаже от арбитража и да подпише споразумение само за една година", заяви министърът пред украинския телевизионен канал ICTV. Той обаче добави, че „може да се намери взаимно разбирателство". Оржел даде да се разбере, че в случай на подписване на дългосрочен договор за транзит на газ в необходимите обеми, Киев е готов на отстъпки. „Компромиси са възможни при сключване на дългосрочен договор", подчерта енергийният министър на Киев. Оржел не изключи, че Русия може да продължи транзита на газ от 1 януари 2020 г. и без договор. „Ние ще считаме това за контрабанда. И тогава ще има други правни процеси", заключи министърът. В понеделник „Газпром" представи официално предложение на украинската компания „Нафтогаз" за удължаване на настоящия или сключване на нов договор за транзит на газ през Украйна за период от една година, като се вземе предвид прогнозираното търсене на европейските клиенти за 2020 г. В предложението на „Газпром" се посочва, че необходимите условия са отказ на двете страни от всички взаимни искове в международния арбитраж и прекратяване на всички съдебни производства. Превод и редакция: Тереза Герова

19 Ноември 2019 | 07:22 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: „Газпром“ изпрати на „Нафтогаз“ официално предложение за удължаване на договора за транзит на природен газ

РИА Новости: „Газпром“ изпрати на „Нафтогаз“ официално предложение за удължаване на договора за транзит на природен газ

Москва. Руският енергиен гигант „Газпром“ изпрати на украинската държавна компания „Нафтогаз“ официално предложение за удължаване на договора за транзит на природен газ, предава РИА Новости. От „Газпром“ заявиха, че са готови да сключат договор за една година, като вземат предвид прогнозното търсене в Европейския съюз. Предпоставка е взаимното отказване от съдебни искове и антитръстови глоби. Освен това руската страна очаква решението на Киев относно директните покупки на природен газ, считано от 2020 г. Превод и редакция: Тереза Герова

18 Ноември 2019 | 14:32 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕК е предложила нова тристранна среща за газовите въпроси на 19 ноември

ТАСС: ЕК е предложила нова тристранна среща за газовите въпроси на 19 ноември

Брюксел. Европейската комисия е предложила да се проведе тристранна среща за газовите проблеми на 19 ноември, но към момента потвърждение от всички участници не е получено. Това съобщи за ТАСС източник от EK. „Към настоящия момент 19 Ноември се разглежда като дата за провеждане на среща, обаче тя все още не е потвърдена от страните“, поясни източникът на агенцията. Представители на Европейския съюз, Русия и Украйна проведоха консултации, но не са достигнали никакъв прогрес по ключовия въпрос за взаимно отказване от съдебни искове, включително Стохколмския арбитраж и отмяната на антимонополните постановления на Киев. По въпроса с нулевия вариант по съдебните искания (който е част от пакетното решение на ЕС по транзита на газ за 2020) няма прогрес. Тази тема не се е обсъждала на закритите консултации на експертно ниво на 8 ноември, както и при размяната на писма от страните“.

12 Ноември 2019 | 10:23 | Агенция "Фокус"

„Коммерсантъ“ : Нов съдебен иск на украинския „Нафтогаз“ може да осуети транзита през Украйна

„Коммерсантъ“ : Нов съдебен иск на украинския „Нафтогаз“ може да осуети транзита през Украйна

Москва. Нов съдебен иск на украинския „Нафтогаз“ може да осуети транзита през Украйна, пише руският вестник “Коммерсантъ“ Русия втвърди позицията си по преговорите за транзит на газ с Украйна. Прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков нарече постигането на споразумение невъзможно, докато съдебните спорове между "Газпром" и "Нафтогаз" не бъдат разрешени. Междувременно "Нафтогаз" заведе поредно дело срещу "Газпром" за 12 млрд. долара. По този начин преговорите за продължаване на транзита през Украйна може да бъдат прекратени. Опитът на „Нафтогаз“ да реши проблемите с продължаването на транзита на газ през Украйна чрез Стокхолмския арбитраж прави невъзможно постигането на някакви споразумения при по-нататъшни преговори, заяви говорителят на Владимир Путин Дмитрий Песков, позовавайки се на думите на президента в Будапеща. На 30 октомври Владимир Путин след среща с унгарския премиер Виктор Орбан нарече претенциите срещу „Газпром“ абсурдни и отбеляза, че исканията и на двете страни трябва да бъдат оттеглени. Готови сме за конструктивна работа както при изпомпването на газ през Украйна, така и при доставката на газ за Украйна. Освен това със значително намаление на цените - за разлика от това, за което потребителите на руски газ получават в Украйна днес“, каза президентът. Става дума за иска на „Нафтогаз“ Украйна срещу „Газпром“, който Киев предяви в Стокхолмския арбитраж в началото на ноември. Компанията по-специално изисква преразглеждане на транзитната тарифа от 13 март 2018 г. до края на 2019 г. и получаване на обезщетение в размер на 11,8 милиарда долара, както и лихва и допълнителна такса от 448 милиона долара за други задължения, съобщи изпълнителният директор на "Нафтогаз" Юрий Витренко в социалната мрежа ““Фейсбук“. В тази сума компанията включва ускорената амортизация на газопреносната система на Украйна, поради факта, че транзитът на газ през Украйна може да бъде спрян от 2020 г. Компанията очаква арбитражно решение през 2021 година. В същото време топ-мениджърът на „Нафтогаз“ отбелязва, че крайната претенция ще зависи от резултата от текущите преговори между Русия и Украйна. „Ако към този момент стане ясно, че Украйна запазва транзитни приходи на приблизително текущото ниво, тогава няма да можем да включим ускорените разходи за амортизация и обезценка в изчисляването на обезщетението“, пише Витренко и добави, че тогава размерът на исковете ще бъде намален до под два млрд. долара. През февруари 2018 г. арбитражът в Стокхолм след резултатите от арбитражните спорове между "Нафтогаз" и "Газпром" за доставката и транзита на газ нареди на руската компания да плати на украинската 2,56 млрд. долара. „Газпром“ обжалва това решение. Очаква се решение в края на ноември. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Ноември 2019 | 20:35 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Русия и Украйна няма да се договорят за газа преди разрешаването на съдебните спорове

Кремъл: Русия и Украйна няма да се договорят за газа преди разрешаването на съдебните спорове

Москва. Договорка между Русия и Украйна за транзита на газ е невъзможна, преди да бъдат оттеглени съдебните претенции на Киев към „Газпром“. Това заяви пред журналистите прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. „Продължаването на арбитража и внасянето на каквито и да е претенции в съда прави фактически невъзможно постигането на каквито и да е договорки“, отбеляза той. Песков напомни, че по тази тема вече се е изказвал и руският лидер: „Откакто президентът Путин изложи своето отношение по този въпрос на пресконференция в Будапеща, нищо не се е променило. Позицията на Путин вече бе изказана и е добре известна“. Руският държавен глава заяви на 30 октомври в Будапеща, че Москва и Киев трябва да оттеглят взаимните си претенции по газовия спор и тогава „Газпром“ е готов да доставя газ на украинската страна по значително по-ниски цени, отколкото тя плаща сега по „измисления“ реверс. „Нафтогаз Украйна“ в новото си дело срещу „Газпром“, изпратено до Стокхолмския арбитраж миналата седмица, иска от руската държавна компания да преразгледа тарифата за транзит на газ, както и да изплати различни видове компенсации за общо 12,248 милиарда долара. Киев заведе ново дело на фона на преговорите за удължаване на договор за транзита на руски газ през Украйна, който изтича тази година. Засега страните не са постигнали споразумение. И Москва, и Киев очакват да подпишат нов договор преди края на годината, за да не се повтори ситуацията от зимата на 2008-2009 г., която бе белязана от най-сериозните прекъсвания в доставките на газ за Европа в историята. Следващият кръг от тристранните консултации между Русия, ЕС и Украйна относно транзита на газ към Европа е планиран за ноември. Превод и редакция: Иван Христов

5 Ноември 2019 | 17:00 | Агенция "Фокус"